Вие по любов ли се оженихте?

Аз много добре знам, че няма любов в отношенията ни. Обаче за съжаление не мога да го зарежа, просто не мога. Това общо взето е някакъв кошмар. Значи той държи на мен, защото няколко пъти се опитвах да скъсам с него, но той ме молеше да не го правя, от друга страна обаче се държи като примадона - аз се интересувам от работата му и от проблемите му, а той от моите не. Обажда ми се и излизаме всеки ден, обече през 2(3 от времето, в което сме заедно мълчи и зяпа нанякъде си, очаквайки може би аз да го забавлявам, аз обаче не го правя и също зяпам нанякъде си. Много е изнервящо, но наистина не мога да го зарежа. Може би когато ни се роди дете ще спра да се дразня чак толкова. Между другото вече започнахме да си го правим.:))) Мисля, че ако бях на 20 - 24 изобщо нямаше да го търпя, но сега мисля малко по-различно. А от друга страна, имам чувството, че от него мога да науча страшно много неща, мисля че без да иска ме стимулира да развивам характера си и че ако не го убия в пристъп на ярост, щестана доста силен човек след време. Само че знаете ли, това е най-странното, че в определен момент разбираш, че това, което си си мислила - че го обичаш, не е вярно - че просто имаш някаква потребност да бъдеш с някого, защото любовта е това - да даваш без да държиш сметка колко ти дават - а аз до известно време си мислех защо той ми дава по-малко отколкото аз на него и в един момент реших, че няма смисъл, че аз искам да имам дете и семейство, а любов няма да получа, ако го обвинявам или ако се стремя да му давам повече. Така че оставих нещата на самотек и вървят някак си, само че на мен вече не ми е толкова интересно.А може би Господ през цялото време е искал да ми каже, че вместо да се занимавам с него и да го анализирам, трябва да се заема с моите неща и да се грижа за себе си. Иначе общо взето мисля, че няма да е толкова зле да се живее с него - изобщо не е конфликтна личност - скандалите ги вдигам само аз, с него можем да излизаме и да се забавляваме, можем да пием кафе, можем да правим секс, можем да живеем заедно в една стая в продължение на две седмици и то сравнително приятноо, сам си пере дрехите, помага ми при чистенето, не пие алкохол, ходи с мен по лекари, интересува се как се чувствам в здравословно отношение, купува ми дрехи чат- пат. Само дето не го чувствам близък:((( и не мисля, че мога да разчитам на него, ако имам нужда от емоционална подкрепя. Но както казва един мой приятел - чивек не може да има всичко.

--------------------

--------------------
Anonimus