Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
За жената - най-хубавото
    #1180364 - 06.03.2006 14:31

ЗА ЖЕНАТА - НАЙ-ХУБАВОТО
ЗА ЖЕНАТА - НАЙ-БЪЛГАРСКОТО

Моля да се поставят стихове само от български автори и от българския фолклор.
Пишете името на автора в началото на всяка творба.
Ако имате кратки сведения за народната песен - регион, източник, година на записване, ритуал, при който се е изпълнявала и т.н.

Ако се получи хубава антология, ще бъде издадена в луксозен Гутенбергов вариант (на хартия).
Благодаря ви предварително!
Авансово
ЧЕСТИТ 8 МАРТ
НА ВСИЧКИ ЖЕНИ,
ПОСЕЩАВАЩИ ФОРУМА!
Обичаме ви! (Закъде сме без вас!)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Изворът на Белоногата
    #1180374 - 06.03.2006 14:35 [Re: malampay]

Ми аз по-хубаво от това не зная

П.Р. СЛАВЕЙКОВ

Изворът на Белоногата

Помежду Ибинча и Харманлии на пътя има една чешма,
която ся казва Акъ балдъръ чешмеси,
за нея живее в народът следующето предание:


Видиш ли долу в полето
дет се мержеят, чернеят
дестина дръвя върбови?
Там било село Бисерча,
в стари години, отколе,
там се родила, живяла
мамина мила Гергана.
Гергана, пиле шарено,
Гергана, кротко агненце,
кат бисер между мъниста
тя била между момите;
първо й либе Никола -
вакло огиче пред стадо
помежду селски ергени!
Гергана още Никола,
двамата лика прилика,
като два стърка аглика;
двамата млади, зелени,
един за други родени,
един у други влибени,
влибени вярно, примерно.
Либил Никола Гергана,
либил я и я задирял:
заран и вечер по извор,
по хора` всяка неделя,
по тлъки всяка прилука,
и по седенки всяка нощ.
Било то вече посреднощ.
Седенките ся разиждат -
праща Никола дома й
своята мила Гергана,
китка и цвете поиска.
Гергана тихо говори:
- Късно е, либе, за китка,
месечинка си залезе,
а петли не са попели -
време е сега потайно,
грозна, невярна полунощ;
звезди блещукат над нази,
веди прелитат край нази -
змееве, змейски духове
и самодиви-пощянки,
ще видят, ще ни завидят -
китка се дава за обич,
кога се зора зазори;
в зори е китка кръвена,
утре ти китка готова.
Дигни се рано да станеш,
утре на нива да идеш,
на изворът ме почакай,
биволи докат напоиш,
аз с бели менци ще дойда
за прясна вода студена,
ще ти дам китка кичена
от мое чело на твое,
с тебе за мене да бъде. . .
Черна им честта, горките,
черна веда ги подслуша,
подслуша, та им завиде,
на зло ги око мернала,
сторила да ги погуби.
Рано ранила Гергана,
станала, та се умила,
пред икони се прекръсти,
тихо се богу помоли.
Росна е китка набрала
и я на чело забола.
Дига кобилца на рамо,
та си на извор отива.
Не сваря тамо Никола,
чай сваря бели чадъри.
Нощя е везир пристигнал,
с войска си тука застанал.
Гергана вода налива,
бели си крака измива,
везир пред чадър седеше,
гледал Гергана, чудил се -
чудил се хубост таквази,
де се е зела на село.
Гледал я везир, сматрял я,
и от сърце я поревнал.
Допраща слуги, вика я.
Везир й дума продума:
- Българко, млада девойко,
що ми си рано ранила
за прясна вода на извор?
- Рано съм, аго, ранила
за прясна вода студена,
по-рано да си ошетам...
Тейко ми, стара стария,
бърза на нива да идем.
- Ходиш ли, млада девойко,
ходиш ли и ти на нива.
да гориш лице снежано,
да косиш ръце нежани?
Ти не си за туй родена,
най си родена, дарена
бяла ханъма да бъдеш,
все по чардаци да ходиш. . .
Я хайде, бяла българко,
хайде на Стамбул да идем,
дето ще шеташ на други,
други на тебе да шетат.
- Добре съм, аго, аз тука
при старий баща и майка,
мен не тежи ми шетнята.
Откакто съм се родила,
все тъй съм расла, порасла,
кога по нива, по лозе
на стар бащица на помощ,
кога пък в кьщи да шетам -
на мила майка отмяна.
- Ще дойдеш, бяла българко,
ще дойдеш с мене на Стамбул,
ще дойдеш, друго не бива.
- Жив да си, аго, недей ме!
Как ще оставя баща си,
майка си, как ще замина?
- Туй ли се грижиш и мълвиш?
Не щеш ли и тях да вземем,
да ги заведем с нази си?
- Мили ми, аго, ливади;
свидна ми мала градинка!
- Ливади искай от мене,
все по ливади да ходиш,
каквито искаш градини
и цветя вътре всякакви. . .
Жално въздъхна Гергана,
умилно дума продума:
- Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище...
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
Тез живи цветя няма ги
в ваште, аго, градини!
Там всичко расте насила
и дето расте, там вене. . .
Хубаво всичко на село,
охолно, аго, на воля!
- Хубава, млада българко,
защо си толкоз глупава!
Склони ти само да дойдеш,
на Стамбул да те заведа:
да видиш де е хубаво,
да познаш що е охолно!
Аз ще заръчам, щом идем,
да ти изградят градини
каквито искаш, дето щеш.
И ще направя за тебе
в градини нови сараи
със дванадесет капии,
с триста прозорци джамлии.
С миндери ще ги обградя,
с ястъци ще ги обредя,
с дюшеци ще ги постеля
да седиш на тях, да гледаш,
додет ти видят очите. . .
- Стамбул е, аго, за мене
тука, дето аз съм родена,
а най-хубави сараи
там онзи моят бащин дом.
Що ми са много капии,
когато мога от една
да ходя и да дохождам?
Що ми са триста прозорци,
когато мога всякога
от едно само прозорче
да гледам деня слънцето
и вечер ясен месечка
с мильони звезди около!
Какви по-светли сараи
от тез небесни сводове?
Какви по-добри миндери
от таз зелена морава!
- Младо, безумно момиче!
Ти още нищо не знаеш,
мене повярвай, послушай,
да си намериш късметът:
бяла ханъма да станеш,
злато, коприна да носиш,
в светли хареми да седиш,
жълти жълтици да нижеш
размесом с дребен маргарец.
- Хубаво, аго, жив ми бил,
но аз съм проста селянка,
не ми са драги хареми,
нито свилени премени;
не искам жълти жълтици,
не искам дребен маргарец.
Стига ми това, що имам:
таз огърлица мъниста
и този плетен косичник. . .
Най-подир, аго, знаеш ли?
Ако не знаеш, да знаеш:
аз съм се клела, заклела
и клетвата ми вярна е.
Първо ми либе Никола
първо венчило той ще е. . .
- Колко си проста, безумна!
Та що е твоят любовник
пред мене и пред властта ми?
- Пред тебе, аго, нищо е;
но за мен, знаш ли, всичко е -
воля аз него, та него. . .
- Волиш ти него, та него -
отвърна везир сърдито, -
но своя воля ти нямаш,
мойта е воля над тебе;
господар аз съм над тебе -
аз ще ти бъда стопанин. . .
Гергана дума продума:
- На живот ми си господар,
но на волята не ми си;
Без воля стопан ставаш ти
на мъртво сърце студено. . .
Смая се везир с Гергана,
вярност в любов й почете;
пусна момата свободна
и надари я богато,
после за помен поръча:
изворът чешма да стане.



Дюлгери чешма градили,
в село се дума разчуло,
че са Гергана вградили.
Истина било, тъй стана.
Залиня мома Гергана,
като лист рано ознобен,
залоша, още закрея
кат ран босилек в засуха.
Крея Гергана на крака
нещо ми до три месеца,
легна Гергана на дрехи. . .
Ходи Никола, дохожда,
води й врачки, знахари,
с разни я билки цериха,
от нищо не и преиде.
Година време не сключи,
богу душица предаде. . .
Сето я село пожали
и всички са ся събрали,
всякой свещица запали. . .
Моми и венци изплели
момци и гробник сковали. . .
От къщи кат я дигнали,
ред я по редом носили,
до тъмен гроб я занесли,
занесли, там оставили. . .
Никола, верен любовник,
рано ранява у вторник,
та си на гробът отива,
с бял тамян гробът прикадил,
с руйно го винце поприлял,
и вощеница запалил. . .
Върнал ся от гроб Никола,
но не се върнал дома си,
и до ден днешен няма го. . .
Счува се само дълбоко
цафарата му, тъмната,
тъжно да свири и тътне,
кога се вести Гергана,
там на чешмата седнала,
на месечинка да преде.

1873


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Alvisun.
Нахилено луд елф
***

Регистриран: 05.03.2006
Мнения: 498
От: NEVER LAND
Re: За жената - най-хубавото
    #1180412 - 06.03.2006 15:04 [Re: malampay]

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

П.Яворов

Две хубави очи.Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи.Музика, лъчи
в две хубави очи.Душата на дете.

--------------------
"Прекрасно е да се види
през дупката в хартиения прозорец
Вселената."
Исса


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
korn
неясен обект
***

Регистриран: 17.02.2006
Мнения: 460
От: североизток
Re: За жената - най-хубавото
    #1180579 - 06.03.2006 16:46 [Re: malampay]

Жена

През стаята ми ще премине...
През стаята,през стаята...
През мене ще премине,до прозореца ще паднат дрехите
и ще разтвори книга,наслуки взета.
(Аз също някъде във стаята живея,неповярвал
в нейното присъствие,дали живея някъде във стаята).
Реален образ,
там,
във огледалото...
Ще я докосна,не сега
във тялото й ще се пръсна,не сега,
ще я запаля,може би след малко,но не сега...

Сега.

Цигарата ми свети като фосфор,
аз съм тук,
там-някъде във стаята,
невероятно чист,
чуплив,почти кристален,
безсилен да измоля
нейното безсмъртие.

(Николай Дойнов)

--------------------
Всичко е език.
/Франсоаз Долто/


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Ивайло Балабанов
    #1180664 - 06.03.2006 17:42 [Re: malampay]

Ивайло Балабанов

ЖЕНА В ДЪЖДА

Една мълния опна жълтото си въже.
Тя го прескочи и по клокочещия гръм премина.
От балконите по нея валяха очи на мъже
и димеше от страст и възторг мократа й коприна.

В синята мъгла на роклята жената вървеше гола –
виждаше се вятърът как тече през светлите й бедра.
И защо сравняват хубавата жена с топола,
и най-нелиричният между нас разбра.

Пороят на погледите спря пред оня жилищен вход,
в който угасна сънят ни горещ и лунен...
А мъжете наум псуваха щастливия идиот,
който ще я посрещне и ще забрави да я целуне.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Николай Заяков
    #1180821 - 06.03.2006 19:40 [Re: malampay]

Николай Заяков

* * *

Под глобуса прозрачен и овален,
до масата, затворена в овал.
Любима, позволи да те погаля,
макар че грубо с тебе съм живял.

Сърцето ти, сърцето да уцеля,
да трепне умореното сърце.
Ще си починем, утре е неделя,
ще скръстим като хората ръце.

Ще седна аз със съботния вестник,
с наизустени мрачни новини.
Полека ще задремя, ти ще плеснеш,
в неделя някой друг ще ме смени.

Дали ще забележиш, че ме няма,
че кърпиш друг с музейната игла.
Ще помниш ли как исках със измама
веднъж и аз да сложа очила.

Ще бъде всичко същото от вчера,
ще липсва само мъничък детайл.
Резервен Николай ще си намериш,
ще си намериш същата мечта.

Под глобуса прозрачен и овален,
до масата, затворена в овал.
Аз знам, че песента ми е печална,
защото с твойте сълзи съм я пял.

Редактирано от malampay (06.03.2006 19:48)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Вин
небесен
***

Регистриран: 08.06.2005
Мнения: 109
Re: За жената - най-хубавото
    #1181074 - 07.03.2006 00:01 [Re: malampay]

Цитат:

ЗА ЖЕНАТА - НАЙ-ХУБАВОТО
ЗА ЖЕНАТА - НАЙ-БЪЛГАРСКОТО
...



Ето нещо много силно - ти със сигурност си го чел, но другите едва ли.

* * *

Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели прияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

Петър Анастасов

Редактирано от Winnetou (07.03.2006 00:02)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Камерия Кондова
    #1183460 - 08.03.2006 18:40 [Re: malampay]

Камелия Кондова

Късно посвещение

Как не искам да порасна, мамо!
Вместо с цвете - идвам със кошмари.
Вместо мъжко рамо - твойто рамо
от сълзите ми горещи пари.

И от мойте седмични потопи
ред не идва - ти да се изплачеш.
Тази твоя обич доживотна
все воюва и отлага здрача.

Ала здрачът идва неизбежен -
песен в изпълнение на брадва.
И разбирам колко много нежност
разпилях, но не по който трябва.

Много късно почнах да събирам
светлина от всяка жива рана.
Само ти, за Бога!, не умирай.
Щом порасна - майка ще ти стана!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
sleng.
почетен член
****

Регистриран: 12.07.2005
Мнения: 122
От: BG
Re: За жената - най-хубавото
    #1183514 - 08.03.2006 19:45 [Re: malampay]

. . .

Николай Лилиев


ЖЕНАТА, която от паметните дни
сърцето ми пламенно страстно обича,
живее в незнайни, далечни страни
и Ничия Никога тя се нарича.

Тя има над мене безименна власт
и всякоя гънка ми спомня за нея -
напролет тя кани в разлистния храст,
наесен - в безшумната плаха алея.

Над нейния замък мълчание бди,
житейската врява до нея не стига -
и своите жертви тя дебном следи,
разтворила нощем надзвездната книга.

Тя люби печалната бледна луна,
която целува полята безбрежни -
и нейната мисъл не знае злина,
и нейните думи са тихи и нежни.

тя люби потайния приказен мир,
потънал в мъглите на здрачна далечност -
и в нейния поглед - планински тих вир -
оглежда се мълком безмълвната вечност.

От своите свити лазур-върхове,
които крилата мечта не догоня,
тя тръпном се вслушва и тръпном зове,
но нейния зов се в снежинки отроня.

И нейната похот безплътна в нощта
от тъмни желания нивга не трепва -
тя слуша чаровния танц на смъртта
и тихи любовни легенди нашепва.

На вихрена младост най-свидния цвят
напусто за нея сърцето обрича:
живее живота на приказен свят
и Ничия Никога тя се нарича.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Re: За жената - най-хубавото
    #1190380 - 15.03.2006 04:19 [Re: malampay]

Мая Дългъчева

ЖЕНАТА-ПОЕТ

И я видях - в сияние обвита,
кръжеше като лебед,
цопнал в блато.
От глезените тънки до гърдите
тя бе жена.
Нататък беше лято.

Сред миризми на вино, завист, клюка,
се носеше
усмихната и бяла.
Говореше с щурците и капчука.
Тя бе душа,
едва покрита с тяло.

Какъв ли вихър странен я довея
в света на грях, велможи,
не-поети,
не знам.
Но щом луната взе да тлее,
остана тя.
И продължи да свети.

Навярно ни е пратена отгоре,
за да разкрие
тайната небесна -
когато блатото обятия разтвори,
да се превърнеш в патица
е лесно.

Но истинският лебед
бяло пее
и гали тинята, и плаче скрито,
додето блатната коричка изтънее
и бликне
езерна вода.
След туй отлита.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ENIGMA
sensitive
****

Регистриран: 09.07.2004
Мнения: 623
От: Амбър
Re: За жената - най-хубавото
    #1191277 - 15.03.2006 19:06 [Re: malampay]

и аз нямам думи

--------------------
[url=http://stay.free.bg S.T.A.Y F.R.E.E [/url]


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ENIGMA
sensitive
****

Регистриран: 09.07.2004
Мнения: 623
От: Амбър
Re: За жената - най-хубавото
    #1193436 - 17.03.2006 14:31 [Re: malampay]

ХРИСТО ФОТЕВ

На М.К.


Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

--------------------
[url=http://stay.free.bg S.T.A.Y F.R.E.E [/url]


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ENIGMA
sensitive
****

Регистриран: 09.07.2004
Мнения: 623
От: Амбър
Re: За жената - най-хубавото
    #1193444 - 17.03.2006 14:34 [Re: malampay]

ХРИСТО ФОТЕВ

Най-после тялото ти е узряло.
Ти облаците си взриви - скочи.
И в скока си на светлото си тяло
чадърите ни траурни стъпчи.

Ах, скачай ти и с цялата си сила
ме блъскай по лицето - възкреси
на зимните ми мисли хлорофила,
усмивката ми - бившите коси...
Танцувай - аз съм твой и аз отново
във твое име - ще се отрека.
Ще млъкна аз пред мощното ти слово
на колене - със шапка във ръка.
И пак отново в струите ти гъсти,
там някъде - на края на нощта,
аз ще целуна святите ти пръсти -
седефа на нозете те - в калта.

--------------------
[url=http://stay.free.bg S.T.A.Y F.R.E.E [/url]


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Императорът.
акула с добро сърце
***

Регистриран: 09.05.2005
Мнения: 1340
От: Западна София
Re: За жената - най-хубавото
    #1194160 - 17.03.2006 23:34 [Re: ENIGMA]

Чудесно е, че си качила горното на Х.Фотев, И, винаги много съм го обичал, да...

--------------------
Съществуването на цялостно битие е невъзможно без Човекът.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Емма
вогон
***

Регистриран: 19.07.2005
Мнения: 636
Re: За жената - най-хубавото
    #1194311 - 18.03.2006 08:43 [Re: Императорът.]

АТЕЛИЕ





Влезе Мария. Между скици и сандвичи с шунка
ние играехме карти,
влезе Мария,
влезе безшумно.
Седем Марии по стените, една от статива
с нас я очакваха, влезе деветата - жива,
влезе, поникна с чадъра си мокър,
с палтото зелено, с лилавата рокля.



Като магия: влезе Мария,
влезе Мария...



Ох, как седяхме там,
малко пийнали, сухи и хубаво сресани,
как растеше димът и тежаха ръцете ни,
как светът се разместваше постепенно
учестен, безучастен,
стаен,
тънкостенен,
по лицата ни, позачервени и умни, избиваше влага -
Мария стоеше,
Мария на прага
и ни гледаше...
Господи.



Ние, седящите там,
като попукани глинени бюстове важни -
поколение:
синове без бащи
и бащи на синчета нераждани...



Беше кратко.



Влезе Мария. Тя каза: "Снощи починал татко."

Георги Рупчев

--------------------
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.
Ч.Буковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Re: За жената - най-хубавото
    #1194473 - 18.03.2006 12:28 [Re: Емма]

Ейййй! Бях го забравил този поет, светла му памет! На времето аз му издадох първата книга "Уморени от чудото", и това стихотворение, спомням си, го имаше в нея. По-късно му издадох още една или две, май че бяха "Смяна на нощната стража" и "Силните на нощта"... Той е мой поет, мое откритие, благодаря ти, че ми го припомни.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Емма
вогон
***

Регистриран: 19.07.2005
Мнения: 636
Re: За жената - най-хубавото
    #1195400 - 19.03.2006 12:59 [Re: malampay]

за нищо. обичам този стих и удоволствието беше мое.

--------------------
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.
Ч.Буковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Емма
вогон
***

Регистриран: 19.07.2005
Мнения: 636
Жената -такава ,каквато
    #1195402 - 19.03.2006 13:01 [Re: Емма]

Евгени Илиев

сбогом, Джейми




I.
eто идва
жената
приятелю
топло
свиване във
стомаха ти
този път
мисли да
поостане
предлага ти да
направите
пътешествие до
храма
там на
зеления
остров



II.
ето идва
жената
приятелю
жива лава в
слабините ти
и ако се
случи да се
казва
Уорси
тогава
започваш да
се спускаш
надолу по
спиралата на
София



III.
четиристотин
пъти ще
видиш
Докторската
градина
преди да
стигнеш до
мрака



IV.
ето идва
жената
приятелю
ред в
стаите и
безредие в
часовете
тя не харесва
твоите
приятели
започва да
пере
втвърдените ти
чорапи
изсмуква
вълшебството от
твоето
фенерче
ето идва
жената
приятелю



V.
хладен
огън
изгарящ
ума ти
четиристотин
пъти
ще видиш
Борисовата
градина по
залез
преди да
изтлее
деня



VI
ето идва
жената
приятелю
пустота в
мрака ти
и
преди да
си разменил
обратния си
билет
нагоре
срещу
шепа
неплатени
сметки
време е да
бягаш
приятелю

--------------------
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.
Ч.Буковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Миряна Башева
    #1199443 - 23.03.2006 13:49 [Re: malampay]

* * *
Бързия ли, експрес ли чакам?
Чаках, пушех и ставах - мъж...
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.

Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.

В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Всеки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.

Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.

И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.

Бясна свирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Емма
вогон
***

Регистриран: 19.07.2005
Мнения: 636
Владо Любенов
    #1208160 - 27.03.2006 17:42 [Re: malampay]

ВЛАДО ЛЮБЕНОВ



ЛЕГЕН



Във големия бял старовремски леген

ти усърдно се къпеш сега,

а аз гледам те в селската нощ прероден

в оня френски художник Дега.



И се стича водата в металния съд...

И нагазила в малкия вир,

ти щастливо си бършеш червената гръд

със зеления селски пешкир.



И светът е зелен и наситен, и ти

се отпускаш на своя чаршаф.

А след тебе остават шест малки следи –

мокри стъпки по пода кафяв...



Твоя топъл анфас е тъй нежен и чист

върху фона на мрака красив,

че навярно във мен би родил се Матис,

ако имах в ръката молив.



И почувствал какво притежавам сега,

аз те гледам додето заспиш,

и изпитвам дълбока зелена тъга,

че не съм те завел във Париж...

--------------------
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.
Ч.Буковски


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
libra

****

Регистриран: 20.02.2003
Мнения: 9222
Re: Багряна и Седма Песен на песните
    #1208276 - 27.03.2006 20:37 [Re: Емма]

През улиците здрачни, през къщите, стените,
през плачещия ромон на есенния ден,
през този град, погребан в желязо и гранити -
усещам, че ме чакаш - ликуващ и смутен.
Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината,
усещам ти ръцете, протегнати насън,
усещам как се вслушваш за стъпките познати
и как сърцето трепва при всеки шум отвън.
И аз потрепвам с тебе. Незрими нишки вплитат
и теглят мойта воля, ръце, нозе, очи.
И повече не мисля, и тръгвам, и не питам
в какъв дом ще осъмна, къде е той и чий.

Е.Багряна


ПЕСЕН СЕДМА


Върни се ти, върни се, Суламит!
Върни се, че да те погледаме!

Какво ще й гледате на Суламит,
това да не са две хора полудели!

Колко са красиви нозете ти в сандали, дъще на знатен!
Извивките на бедрата ти са като гривни,
изковани изкусно.
Вдлъбнатината на корема ти е като съд,
изпълнен с дъхаво вино.
Тялото ти е като житен клас,
цял обкичен с лилии.
Гърдите ти са като две сърнета -
близначетата на сърна.
Като кула от слонова кост е твоята шия.
Очите ти водоеми в Хешбон са,
до портата Бат-Рабим.
Като от наблюдателница, към Дамаск обърната,
разкрива се ликът ти.
Главата ти като планината Кармел е,
плитките ти блестят като пурпур.

Царят е пленник на твоите подземия!
Колко си хубава, любима моя,
колко си ласкава в любовта и насладата!
Финикова палма напомня снагата ти,
а гърдите ти - гроздове.
Рекох: Ще се кача на палмата,
ще се хвана за нейните клони,
като гроздовете на лозница ще бъдат гърдите ти
и дъхът ти ще бъде ябълков,
а небцето ти ще е като най-хубаво вино.

Към любимия виното се стича
и кара спящите устни да проговорят.
Цялата съм на любимия си, единствено мен той желае.

Ела, любими мой, да идем в полето,
да преспим по селцата,
на разсъмване да излезем в лозята,
да видим дали са пуснали вейки,
напъпили ли са лозниците,
налети ли са първите гроздове,
цъфтят ли наровете.
Там на теб ще отдам любовта си.

Мандрагорите ухаят,
стари и нови плодове над вратата съм скрила,
За тебе аз скрих ги, любими мой.

Седма от Песен на Песните Соломонови

--------------------
Libra


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
сврака
член
**

Регистриран: 10.01.2006
Мнения: 69
Re: Миряна Башева
    #1209098 - 28.03.2006 15:54 [Re: malampay]

ВИЕ, НИЕ И АЗ

Тя е наше момче.
В. Самуилов

Вие
честно ми посвещавате
стихове, щом ми стане мъчно.
Обща мъката, обща славата,
обща - сметката ни в кръчма.

Аз
съм ваше момче, момчета!
Ваше - духом. И мимоходом.
Не настръхвайте в обща четина.
Днес мискетът е превъзходен.

Вие
доблестно се усмихвате
на нахалството - да съм ваша.
И си пишем - надменни стихове.
Отбраняваме се. И плашим.

Ние
с вас сме същински стриди
само трошене ни отваря.
Аз
обаче ще си отида.
Поздравете от мене бара.

Аз
ще хвана такси пред ВИТИЗ.
Сам-самичка ще се отправя...
Поздравете от мен жените си!
И изобщо - много здраве.

--------------------
А люди все роптали и роптали,
А люди справедливости хотят...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Тоня Трайкова
    #1210337 - 29.03.2006 18:57 [Re: malampay]

Тоня Трайкова

Жена, старица и дете...

Жена, старица и дете
в мен поотделно съществуват,
но често се размесват те,
готови за една милувка.

Детето винаги в почуда
света спокойно съзерцава,
жената иска малко лудост,
старицата е величава.

Преситена и уморена,
тя всичко знае и разбира,
в ръцете си държи вретено,
наприда нишката неспирно,

със сключени уста сурово
проклина или благославя.
Не би започнала отново,
и два живота да й дават.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Тоня Трайкова
    #1210349 - 29.03.2006 19:10 [Re: malampay]

Тоня Трайкова

Балада

Тя пожела, щом я погълне здрачът,
да се превърне в пеперуда,
да прекоси пространствата прозрачни
и у дома да се събуди.

Сега от тъмен ъгъл на тавана
ги наблюдава как вечерят.
Единият нареже хляба, стане,
не може мира да намери,

а другият едва-едва преглъща,
изглежда недоспал и слаб е.
И чува се в притихналата къща
как чоглаво чешмата капе.

Болезнено усещат, че я няма,
и тя, без тях осиротяла,
се стрелва и край светналата лампа
кръжи като обезумяла.

И после каца на един прозорец,
прелива цялата от нежност,
чрез ярките си цветове говори,
но те дори не я поглеждат.

Ще идат вън да пушат на балкона,
тъй както обичайно правят,
но пътьом към нощта ще я прогонят.
И тя ще полети наяве.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Вин
небесен
***

Регистриран: 08.06.2005
Мнения: 109
Re: Изворът на Белоногата
    #1252012 - 07.05.2006 17:11 [Re: malampay]

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГЪРКАТА
Ивайло Балабанов

Не можеш ли да победиш жената
със роза - не опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната,
записана във турския Коран.
Но конниците черни на Пророка
дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа
отвлякоха от моето селце.
Насила хубост никога не става -
потънал в Арда ясният й вик.
Предсмъртните й думи те тогава
преведоха на своя си език,
но мъдростта при мъдрите отива.
Насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива
на лов забели бългърски жени.
Не ги възпряха ни Отца и Сина,
ни Богородица пред своя храм.
Под кървъвата турса месечина
ридаеха сестрите на Шишман.
Завързани за кално конско стреме,
вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми,
но тайно нощем търсеха зокум:
помятаха. А свойта хубост вакла
захвърляха в морета и реки
от черните скали на Калиакра,
от още триста Момини скали.
Една от тях не падна пред Пророка,
годежден пръстен с турчин не мени...
Пет века продължаваше - жестока -
най-страшната от всичките войни;
най-героичната война, в която
воюваха кинжала и честта,
насилието срещу красотата,
а простотията - със мъдростта.
Война! Велика женска епопея,
която имаше велик закон,
че който падне победен във нея,
дължи на победителя поклон.
Насилниците черни на Пророка
не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа,
пред женска сила и пред женска чест.
Но слисаният свят видя и помни,
че конят на пророка Мохамед
се спъна във Герганините стомни,
в бакърите й от червена мед;
че гордият посланик на султана
край Бисер сведе победе`н байряк
и паднал във нозете на Гергана,
поклон й стори. До земята чак!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
anq

****

Регистриран: 31.03.2006
Мнения: 657
Re: За жената - най-хубавото
    #1252027 - 07.05.2006 17:21 [Re: malampay]



Добри Жотев

Нежност

Нощта прегърна тишината и заспа.

Не знам по-ласкави очи от твоите.
По-милваща ръка не знам.
Под погледа ти будната тревога
заспива укротена.
Под пръстите ти викащата мъка
превръща се в добра човешка скръб,
по-хубава от всяка радост,
от всяко тържество.

Помилвай ме!

Аз минах много пьтища по тая пръст.
Научих много мъдрости.
Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!
Не знам по-галещо присъствие от твоето.
По-искащи обятия не знам.

Вземи ме в себе си!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
anq

****

Регистриран: 31.03.2006
Мнения: 657
Re: За жената - най-хубавото
    #1254692 - 09.05.2006 18:53 [Re: malampay]

Евтим Евтимов

HЕЗАВЪРШЕHО ПОСВЕЩЕHИЕ

Жена на болката,
една жена,
жена, ах, колкото
земя една.

И не за спиране,
и не за брод.
Едно събиране,
един живот.

И не обятие
на огън прост.
Едно разпятие -
един Христос.

Жена - врата
отвъд света.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
galinablanka
неясен
****

Регистриран: 22.02.2006
Мнения: 2683
От: град, държава и др.
Re: За жената - най-хубавото
    #1256011 - 10.05.2006 15:25 [Re: anq]

Това е едно стихотворение, което преди доста време ми попадна случайно...съжалявам, но не помня кой е авторът и цитирам по памет. Ако някой може да даде повече информация, ще съм благодарна

Разбираш ти едничка на земята
какво в душата ми отмира и расте.
Напомняш ми на майка ми, която
във мен четеше като бях дете.
Единствената ти си на земята,
която по-нататък може да чете...

--------------------
Беше объркващо. Истината чука на вратата, а ти й казваш "върви си, аз търся истината". И тя си отива. Объркващо.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: За жената - най-хубавото
    #1256912 - 11.05.2006 04:31 [Re: galinablanka]

СТАРАТА ЛЮБОВ

Старата любов горчи.
Кой не знае старата любов!
Всеки грях ще ми прости
само старата любов.

Понявга вечер уморена
се връща старата любов:
как мълчаливо и смутена
ме гледа старата любов...

Постила ми леглото, кротко
присяда старата любов...
Не, няма нищо по-жестоко
от старата любов.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
jiva
слънчев часовник
***

Регистриран: 24.04.2006
Мнения: 278
От: някъде под слънцето...
Re: За жената - най-хубавото
    #1257657 - 11.05.2006 16:36 [Re: tisss]

Ех, старата любов....Първата любов е като ухапване от комар, а старата любов - тя ни познава и въпреки, въпреки, въпреки това ни обича...Нищо , че горчи...само да я има А , за новата любов?

--------------------
)) и отчитайте вашите слънчеви дни...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Вин
небесен
***

Регистриран: 08.06.2005
Мнения: 109
Re: За жената - най-хубавото
    #1417522 - 09.09.2006 14:10 [Re: malampay]

Владо Любенов

ЖЕНАТА, КОЯТО СИ МИЕ НОЗЕТЕ

Жената, която си мие нозете,
не вижда как в нежната вечер,
на покрива седнали, гледат мъжете,
дошли отдалече…

Те дълго работиха в чуждата къща,
тя дълго по стаите мете,
не виждайки как със очи я поглъщат
и здраво работят мъжете…

И слязла на двора, тя пусна чешмата
и дълго под струята ледна
си ми със сапуна и плакна краката,
нагоре за миг не погледна,

дори не разбра как във нежната вечер
безкрайно я гледат мъжете, -
нея, жената, запомнена вечно,
която си мие нозете…


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Вин
небесен
***

Регистриран: 08.06.2005
Мнения: 109
Re: За жената - най-хубавото
    #1502137 - 04.11.2006 23:00 [Re: Вин]

А току прочета нещо хубаво и се сещам за тази тема. Какво стана с печатното издание? Поздрав с:

Николай Заяков

СМОКИНИ

Между смокините полека се провира
една жена, по-хубава от моята.
Тя цялата на магданоз мирише.
(Не се обаждам. Думите отдавна
не са така вежливи, както бяха.
Престана да ми служи вярно словото,
с което преобръщах моята земя и тая на съседите.)

Жената преминава. Тя познава,
че стъпките й някого тревожат
и мекия й глас като глухарче търси някъде да падне.

Припяват гургулици, пеперудите спокойно
живеят своите последни часове.

От времето или от нещо друго
сърцето ми се свива. А жената

полека се съблича сред смокините

и аз ги виждам колко са узрели.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Re: За жената - най-хубавото
    #1549244 - 12.12.2006 09:35 [Re: Вин]

Цитат:

Какво стана с печатното издание?



Това, което е постнато до този момент е много добро. Но то не е достатъчно като количество за една представителна антология. Освен това аз не виждам автори като В. Петров, Д. Дебелянов, Н. Йорданов, Д. Дамянов, Б.Дмитрова, Ст. Пенчева, Р. Александрова, М.Петкова и още много, много други, които са емблематични имена в българската поезия и имат прекрасни стихове за жената.
Ако антологията бъде съставена и отпечатана на базата на постнатото до този момент, тя ще създаде впечатление, че това е най-доброто по темата, а това е много далеч от истината.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mamanska
почетен член
***

Регистриран: 25.04.2006
Мнения: 177
От: nqkade tam...
Re: За жената - най-хубавото
    #1550255 - 12.12.2006 18:23 [Re: malampay]

Лиляна Стефанова


Плитките

С отрязани плитки ? Какво си
направила ? Такива плитки !
Защо побърза ? Как посмя !
Та всички млади ли сега
сте толкоз ветрени и плитки ?

Валяха упреци , въпроси ,
но аз ги слушах без тъга ,
но аз се връщах у дома
с подстригани без ред къдрици ,
с игриво светнали зеници
и с вяра в свойта правота...

Тогава можех ли да зная ,
че бе дошъл внезапно края
на детската ми красота !

Тогава можех ли да зная ,
че не за плитките ми тежки ,
не за косите кадифени ,
полюшнати над тънки плешки -
за всичко неосъществено ,
за прасковите с гранки бели ,
за изгревите догорели ,
за чута в сънищата песен
тъжеха хората край мен ...


Къде са плитките ? Къде си ,
на детството далечен ден !

--------------------
Its the same old story... to fight for love and glory


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Umnica
привидно безразлична
****

Регистриран: 27.03.2005
Мнения: 598
Re: Изворът на Белоногата
    #1550393 - 12.12.2006 20:27 [Re: Вин]

Всеки път когато го чета настръхвам Winnetou, благодаря че го
сподели

--------------------
Не ме интересува кой си и как си стигнал до тук.
Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън, без да побегнеш


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 3 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 4694

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2012 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.098 seconds in which 0.074 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.