ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Астрология

Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
ШехерезадаМодератор
Anima
****

Регистриран: 24.05.2004
Мнения: 7214
От: София
Бронзовата розета от Плиска - можем ли да разчетем древните кодове
    #1478321 - 20.10.2006 12:22 Прикрепен файл (282 тегления)

Ровейки в нета днес, попаднах на нещо, което разпали отново въображението ми. Каква информация носи Розетата от Плиска за нас? Какви са историческите сведения и доказателства? А дали не крие повече информация и можем ли да добавим нещо към досега известната?



Цитат:

ИВАН ТАНЕВ ИВАНОВ

НОВ ПРОЧИТ НА РУНИТЕ ПО БРОНЗОВАТА СЕДМОЛЪЧНА РОЗЕТА ОТ ПЛИСКА



НОВ ПРОЧИТ НА РУНИТЕ ПО БРОНЗОВАТА СЕДМОЛЪЧНА РОЗЕТА ОТ ПЛИСКА

Доц. Иван Танев Иванов, дб

Намереният през 1961 г. в Плиска и публикуван от Ст. Ваклинов [1] седемлъчев бронзов медалион продължава да привлича вниманието на много изследователи. Пред вид на мястото на неговото намиране и поради наличието на голям брой чисто прабългарски знаци по него, неговият прабългарски произход не буди съмнение у никого. Броят на лъчите на розетата и броят на върховете на знака IYI изписан на гърба на розетата са равни на седем, колкото е броят на небесните светила - планети, извесни на древния свят, който ги е почитал като богове. Почти никой изследовател на звездата от Плиска не оспорва първоначалното предположение на В. Бешевлиев [2], че знаците и лъчите са свързани със седемте планети, Юпитер, Сатурн, Марс, Венера и Меркурий, към които традиционно са добавяни Слънцето и Месеца.

Всички изследователи приемат, че върху всеки лъч на звездата от Плиска има по два знака. Повечето от тях допускат, че всяка една от седемте планети е обозначена посредством съответен знак от външния кръг знаци. Ролята на знаците от вътрешния кръг не е ясна. Някои автори предполагат, че знаците служат като фонеми, букви [4], други оприличават тези знаци на идеограми [5]. На тази основа са правени много, но засега неуспешни опити да се разчетат тези знаци [4, 5, 6].















Цитат:

По мое мнение най сполучлив опит да се разкодират знаците по външния кръг на розетата е направил А. Алексиев - Хофарт [7]. Според него розетата е инструмент за посочване на най-благоприятния ден и час за извършване на някаква дейност, както и планетата покровител на този час. Добре документирано е, че древните българи са имали такава практика при предприемане на важни начинания. В древната астрологична традиция всеки ден от седмицата и всеки час от деня е управляван от определена планета. Например, първия час от неделния ден се владее от Слънцето. В посока обратна на часовата стрелка, наляво от Слънцето е Венера (фиг. 1). На нея се пада втория час от неделния ден. Следват Меркурий, който владее третия час, Месеца владеещ четвъртия час, Сатурн - петия час, Юпитер - шестия час и накрая Марс владеещ седмия час на неделята. Планетите управляващи следващите осем часа от неделния ден се определят по същото правило. Двадесет и четвъртия час се пада под знака на Меркурий, а следващия първи час от понеделника се владее от Месеца. Така, първия час от неделния ден се владее от Слънцето, а първия час от понеделника - от Месеца. Съответно, приема се, че Слънцето владее целия неделен ден, Месеца владее целия понеделник, а Марс управлява вторника. По-нататък, срядата се управлява от Меркурий, четвъртъка от Юпитер, петъка от Венера и съботата от Сатурн.

Това е т.н. планетарен модел, съгласно който всяка планета се движи по своя сфера. На най-високата сфера се намира Слънцето, останалите планети са подредени в посока обратна на часовата стрелка по намаляващата височина на тяхната сфера. Този автор приема знака “+” върху един от лъчите на звездата от Плиска като знак на Слънцето, което в светлината на по-новите данни за епиграфската традиция на древните българи [8] изглежда напълно обосновано. Останалите знаци по външния кръг се разкодират лесно съгласно планетарния модел (фиг. 1). Получената последователност от знаци на планетите съвпада с известните планетарни модели от библиотеката на Ашурбанипал и този на Зелотин от XVI в. [7], а също съвпада с поредността на планентните кръгове при древните арабски и индийски астролози [9].






Следва тълкуване символното значение на планетите, което не мога да подмина без да отбележа със задоволство, факта, че един професор си е направил труда да разкрие за себе си и останалите символното значение на планетите.

Цитат:

За древните народи, включително и прабългарите, Юпитер е “господар на времето” във връзка с неговия 12-годишен цикъл на въртене около Слънцето и от тук подразделянето на неговия неспирен ход по еклиптиката с 12 съзвездия. При древните българи това е още повече подчертано чрез структурата на техния цикличен календар, в който най-голямата единица за време е една юпитерова година, съдържаща 12 слънчеви години, всяка от които има по 12 месеца. Това обяснява защо наименованието на Юпитер като главна планета е изписано с три руни и три лигатури, с което се предава вероятно пълната форма на неговото наименование АНИШЪР.

Юпитер бил наричан от древните индийци Ангирас, а от арабите - Ал мущтари. В известната книга “Historia Polonica” (1460 г.) написана от Ян Длугош се казва, че в езически времена полските славяни наричали Юпитер Yesza (Йенша) [11]. Съгласно П. Добрев [4], в древния свят е широко разпространено наименованието на Юпитер ЙЕН или ЙАН. Всички тези наименования на Юпитер са много близки до прабългарското Анишър. В българските народни предания Юпитер се възпява под името Янкул, което лесно се извежда от Анишър. Наименованието Анишър - Янкул има успоредици в келтските езици - JANGU (кимр.), JANCAIL (корн.), означаващи “главен”, “голям”.

При много народи Юпитер е бил натоварен и с друга роля като бог на гърма, светкавиците и бурите. С тази си роля Юпитер е известен при гърците като Зевс, германците Тhor и индийците Индра. Наименованието Анишър звучи близко до Индра. В пантеона от богове при тези и много други народи, Юпитер е бил главен и най-важен бог. Семантиката на наименованието АНИШЪР би могла да се изведе от двете широко известни в Древния свят думи АН (бог при шумерите и по-късни народи) и ИСИ, ИША (господар, господин). От тук, АНИШЪР би могло да означава “господар на боговете” или “управляващ бог”.

При древните българи, Анишър-Юпитер също може да е бил главен бог-гръмовержец. Те много се страхували от небесните гръмове и са ги възприемали като божие наказание. Може да се очаква, че те са поднасяли дарове на този бог. В един надпис на гръцки език отнасящ се за жертвоприношение, извършено от Канът сюбиги Омортаг е вмъкната фразата “…ТАНГРАН…”, която много хора възприемат като наименование на омилостивявания бог. Има много примери, когато исторически имена, понятия и термини на древни народи са предавани силно променени в надписи на гръцки език. Фразата ТАНГРАН също би могла да бъде силно гърцизирана членувана форма на Анишър, при което отсъстващите в гръцката азбука фонеми “ш” и “ъ”са предадени като “г” и “а”: ТОУ (ТОН) АНИШЪР = Т’ АНИГЪР = ТАНГРА. Вероятно този надпис свидетелства, че кан Омортаг е поднесал дарове на върховния бог на българите Анишър - Юпитер





Пълната статия може да прочетете тук http://lib.userline.ru/27013

--------------------
The best way to predict the future
is to create it !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
chir
рекордьор
***

Регистриран: 11.07.2005
Мнения: 3550
Re: Бронзовата розета от Плиска - можем ли да разчетем древните кодове
    #1478524 - 20.10.2006 15:08 [Re: Шехерезада]

Ще бъде хубаво , ако сложим тук халдейската Звезда на магите със 7 -те лъча ,само за да видим съвършенните прилики между нея и Розетата от Плиска .

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ШехерезадаМодератор
Anima
****

Регистриран: 24.05.2004
Мнения: 7214
От: София
Re: Бронзовата розета от Плиска - можем ли да разчетем древните кодове
    #1478605 - 20.10.2006 16:13 [Re: chir]

Намерих още интересни неща по темата:

http://www.bgns.net/site/content/view/85/63/

Цитат:

Един от най-разпространените свещени символи на древните Българи е другият семиотичен знак на Слънце-бога - IYI (ИУИ).






... някакви аналогии правя .. със сИрИУс + сон, сан ... син ..

--------------------
The best way to predict the future
is to create it !


Редактирано от Шехерезада (20.10.2006 16:24)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
chir
рекордьор
***

Регистриран: 11.07.2005
Мнения: 3550
Re: Бронзовата розета от Плиска - можем ли да разчетем древните кодове
    #1478608 - 20.10.2006 16:18 [Re: Шехерезада] Прикрепен файл (177 тегления)

Ето я Звездата на магите



Редактирано от Шехерезада (20.10.2006 16:32)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
chir
рекордьор
***

Регистриран: 11.07.2005
Мнения: 3550
Re: Бронзовата розета от Плиска - можем ли да разчетем древните кодове
    #1478612 - 20.10.2006 16:27 [Re: chir] Прикрепен файл (210 тегления)

А ето и прабългарският календар



Редактирано от Шехерезада (20.10.2006 16:33)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
chir
рекордьор
***

Регистриран: 11.07.2005
Мнения: 3550
Re: Бронзовата розета от Плиска - можем ли да разчетем древните кодове
    #1487464 - 26.10.2006 10:38 [Re: chir]

Шехи , ако обърнем Розетата ,на обратната страна ще намерим знака Ипсилон с двете хасти . Историците го разчитат като Иуй .Знак , за съюз , обединение , образ на Световното дърво . По всичко изглежда прабългарите са изповядвали космическа религия ,наречена Блъгарианство. С други думи покланяли са се на 7 - те планети , 7 космически ,планетарни сфери . Във всеки случай знакът Ипсилон е открит на много места ,в България - в Плиска , Преслав , в Македония и дори върху пръстени - на територията на днешна Хърватия . Знакът ІYІ - е символ на прабългарският бог Тангра / Ден-Гри / Тенгри / - бог на безкрайното небе , бог на Слънцето , бог на съвършенния космически ,естествен ,природен ред .
Според Милош Сидоров ,автор на книгата "Блъгарианството - религията на Седемте " - най-горе вляво на знака ІYІ стои Луната , вдясно - Слънцето . Под Луната - стоят Марс и Меркурий , под Слънчевата клонка - стоят Венера и Сатурн . В
основата - стои Юпитер . Така ,че ако се движим от Слънцето наляво ,срещу часовниковата стрелка ,получаваме дните от седмицата - Слънце, Луна, Марс, Меркурий ,Юпитер, Венера ,Сатурн .

Редактирано от chir (26.10.2006 10:48)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezs
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6195
От: тайна майна
Re: Бронзовата розета от Плиска - можем ли да разчетем древните кодове
    #1487553 - 26.10.2006 11:29 [Re: chir] Прикрепен файл (173 тегления)

Цитат:

Във всеки случай знакът Ипсилон е открит на много места ,в България - в Плиска , Преслав , в Македония и дори върху пръстени - на територията на днешна Хърватия . Знакът ІYІ - е символ на прабългарският бог Тангра / Ден-Гри / Тенгри / - бог на безкрайното небе , бог на Слънцето , бог на съвършенния космически ,естествен ,природен ред .




Смисъл и значение на прабългарския знак IYI и неговите производни.

Безспорно, прабългарите, аланите и касогите са имали основана на рунни знаци буквена писменост, частично ползвана и от хазарите в предюдейския им период. Какви са били обаче цифрите при прабългарите досега няма яснота. В своята книга Минчо Бейков [Математическите познания на българите през VII – XIV век. Изд. Слово. 2004] дава таблица с възможни прабългарски цифри от 1 до 100, които най-вероятно са заимствани от теорията на Иван Ганчев [Обучението по математика през 1300-годишната история на България.-Национална научна сесия по математика, В. Търново, 1980, стр. 31-43]. Почти същите цифри дава и Христо Вакарелски [Етнография на България. Изд. Наука и изкуство. София. 1974]. Според тях, индийската цифра 1 се е записвала като i, 5 като / и 10 като Х (таблица 1). За 100 и 1000 има големи разминавания между различните автори. Подобни цифри се срещат обаче само върху градежни камъни, например върху корниз от придворната църква в Плиска, открит от Карел Шкорпил още в 1899 г.
Безспорно, най-типичният прабългарски знак е знакът IYI, чието присъствие върху коя да е историческа находка от землището на древните българи почти сигурно издава връзка с прабългарите. Навремето В. Бешевлиев заподозря важен религиозен смисъл на този символ и предположи в духа на тогавашната алтайска теория, че той е знак на един от второразрядните алтайски богове Тенгри. Днес обаче връзката на алтайските богове Улген, Умай, Тенгри, Холмуст и мн. др. с прабългарите изглежда малко вероятна. По всичко изглежда, този знак сигурно е имал многофункционално, включително и нерелигиозно значение, защото е поставян и 100 години след християнизацията на България, когато всички езически храмове са отдавна разрушени. Счита се съвсем обосновано, че този и други подобни рунни знаци са използвани като родови, защитни, магически и производствени знаци.
Досега обаче почти не е коментирано, че знакът IYI може да е изпълнявал функцията на свещена цифра. За това говорят следните наблюдения. Сред намерените многобройни прабългарски рунически знаци се срещат и други знаци, подобни на него: Y, iY, IY, YI и др. Прави впечатление обаче, че всички те се срещат често или в изолиран вид или когато са сред множество от други знаци, те в много случаи са групирани на едно място. Това обосновава идеята, че те могат да са цифри, обикновени или което е по-вероятно, свещени цифри. Поради това, тук ще представим наша хипотеза за втори (свещен) начин на представяне на прабългарските цифри, основана на изразените по-горе наблюдения (табл. 1).


Таблица 1. Възможен начин за представяне на обикновени и свещени цифри при прабългарите :

Първа колона - Индийска цифра
Втора колона - Прабългарски цифри според Хр. Вакарелски и Иван Ганчев (обикновени цифри)
Трета колона - Втори начин за изписване на свещени цифри


1 - І - І

2 - ІІ - ІІ

3 - ІІІ - Y

4 - IIII - iY


5 - / - iYi


6 - /I - IYi


7 - /II - IYI


8 - /III - ?


9 - /IIII - ?


10 - x - ?

(използвом латинската буква i за обозначение на къса вертикална черта)

Върху исторически паметници от Плиска са открити множество знаци, съдържащи голям брой успоредни вертикални или наклонени отсечки, за които се продполага, че играят ролята на цифри. В тези цифри отсечката играе основна роля, като броят на отсечките, съдържащи се в една цифра дава броя на единиците. Може да се предположи обаче, че в други случаи подреждането на отсечките ще бъде по друг, не толкова примитивен начин. Предлаганият в таблица 1 втори начин за записване на основните цифри може да е имал и по-особена, религиозна функция. Подобна е и системата от римски цифри. Съгласно тази хипотеза, знаците Y и IYI са играли роля на основните, свещени цифри ТРИ и СЕДЕМ, колкото е броят на чертичките и на върховете в тях. Като косвено доказателство може да се приведе факта, че цифрата седем в кирилицата се записвала с буквата Ж, която единствена от другите кирилски букви прилича много на знака IYI. Изказаната хипотеза обяснява широкото използване на тези знаци и техните производни, които както при много древни писмености, освен буквени стойности са имали вероятно и значение на цифри. Представените модели за прабългарските цифри 1 и 2 съвпадат с тези на много други автори.
Играейки роля на цифрата седем, знакът IYI може да е бил натоварен и с дълбоко религиозно съдържание. Защото той се схваща и като символ на седмобожието, на известната от византийските хроники “скитска” религия на българите. Съгласно подробни описания тази скитска релия е основана върху вярата в седем бога, това са известните по това време подвижни небесни светила: Слънцето, Месечината и петте планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Значението на знака IYI - “седем, “седмобожие” се съгласува със смисъла на кръглия кирилски надпис в центъра на Големия каменен кръст от Северна Добруджа: “БЛАГОСЛОВЕН ЕСИ ХРЕ БОЖЕ НАШЬ ИЖИ ПРЕ IYI ХНДРЕ”. Съгласно [Петър Добрев, Милена Добрева. Древнобългарска епиграфика. Център за изследване на българите. Тангра ТанНакРа ИК. София. 2001], този надпис означава “Благословен си Христе, боже наш – ти, който пред (поради) IYI възсия”. В тази фраза, знакът IYI има контекст на “религия на седмобожието”. С контекста си на “седмобожие”, знакът IYI може да е играл и защитна, магическа и заклинателна функция, обяснаваща широкото му използване от древните българи като знак поставян върху муски, строителни елементи, глинени съдове и др.Съответно, знакът Y може да е играл функцията на знак за "трибожие", отличавайки се от знакът III който е означавал примерно "три камъка".
Древните българи са били последователни привърженици на числото седем, за което сигурно са имали представата като за магическо, божествено число. Многобройни данни за това бяха събрани от Милош Сидеров ["Блъгарианството, религията на седемте"]. Следи от тази представа има даже и в ранната християнска епоха. В една изключително важна поема от тази епоха, “О писменех - За буквите”, Чернорзец Храбър обяснява живота и делото на Св.Св. Кирил и Методий, като на много места употребява и подчертава числото седем. Да си спомним и за седемте главни просветители на българския народ, наречени СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ: Константин-Кирил Философ (починал в Рим на 14 февруари 869 г.), архиепископ Методий (починал на 6 април 885 г.), презвитер Наум Преславско-Охридски (починал на 23 декември 910 г.), епископ Климент Охридски (починал на 27 юли 916 г.), епископ Константин Преславски (починал в началото на X в.), учениците Горазд и Ангеларий. Те са положили основите на новата християнска култура сред българите. Наречени са “седмочисленици” не защото са просто седем на брой, а защото тяхната дейност е била изключително важна за българите. След официалното приемане на християнството, на 4 март 870 г става учредяване на автономна Българска църква, построяват се седем велики съборни храма на седемте първоначални епископии-митрополии, на които най-напред е била разделена обширната българска земя. Тези факти подчертават благоговейното отношение на древните българи към свещеното за тях число СЕДЕМ.
Малко известен и практически не коментиран е фактът, че прабългарите са имали подобно отношение и към числото три. Поначало, троичното начало и троичното мислене има много древен произход и се среща сред много древни народи, предимно индо-иранци. Например, при родствените помежду си митани и ведически индийци, основните богове са три. При своето сформиране в пределите на Римската империя, ранното християнство е силно повлияно от култа към иранския бог Митра. От тук идва троичното начало в него, изразен с троичната божественост Бог-отец, Свети дух и Исус Христос. При прабългарите извънредно често се среща и знакът “трилистник” (фиг. 1).




Фиг. 1.Религиозни символи от първите векове на н. е., открити в Дагестан. А – триквестри и Б – символи на трилистник и «трислънчев бог-трибожие» [Голан А., Миф и символ. 1993. Москва].

Някои го наричат родов знак на рода Дуло, което може и да е вярно, но едва ли този знак е изпълнявал единствено такава роля. Този знак е типичен и извънредно срещан при древните и днешни народи от Източен Кавказ (Дагестан, Чечня и Ингушетия), а така също и сред казаците по Северното Причерноморие. По-общо, знаците трилистник и триквестър се обясняват в руската литература като “знак на трислънчевия бог”. Може би по-общо знакът трилистник трябва да се характеризира като “знак троебожие”. Той може да се срещне и по множество християнски кръстове. При прабългарите, култът към числото три е изразяван освен чрез трилистника, още и чрез знака ипсилон Y, който както предположихме, играе роля и на свещената цифра три.
Известно е, че при римляните четните числа са носители на нещастие, докато нечетните са имали положителна роля. Това може да е било и дълбоко вкоренено вярване и при прабългарите, особено по отношение на числата три, пет и седем. Това би могло да обясни, защо прабългарите са употребявали толкова често знаците Y, iYi и IYI, които съгласно нашето предположение представляват свещените цифри 3, 5 и 7. Съгласно това вярване, рунните знаци изразяващи тези нечетни числа би трябвало да имат магическо и защитно действие, което обяснява поставянето им по муски, строителни елементи и битови съдове. Много често, прабългарите са изразявали тези нечетни числа и с многолистни клонки – трилистник, петолистник, седмолистник. Очевидно е, че между двата начина на изразяване на религиозното вярване има единство и сходство – листото при клонката отговаря на отсечката при руните. Това още веднаж подчертава ролята на този вид прабългарска символика като обозначение на свещени цифри и числа.
П. Добрев, използвайки фонетичната транскрипция на прабългарско-алано-касожките рунически знаци, чете най-важния знак IYI като “йуй”. Според мене този прочит е правилен, като още по-близо до истината може да бъде прочитът “йуж” [Иван Танев. По пътя на българския етноним. Алфамаркет. 2005]. В авестийския език и в санскрит е съществувал глаголът IU (йу, ю) - съединявам, обединявам. От него се образува съществителното IUJ (йуж, юж, в латинска транскрипция yuj) – съединение, обединение. Друга производна дума в авестийския език е yauz'-da (яузда), означаваща “връзка, съюз”. Донесена от прабългарите, тази дума е преминала в българския език като ЮЗДА. От думата иуж идва и старобългарската дума УЗ – връзка, преминала в руски през църковно-славянския. От тук идва думата съюз = съ + юз = взаимна връзка, съюз.
От тези факти може да се предположи, че знакът IYI при прабългарите може да е означавал “единение, обединение, пълнота”. Тук може би се има пред вид, че чрез този знак се изобразява целия “обединен” и пълен пантеон от седем богове - планети, в които са вярвали прабългарите. Като доказателство за това може да служи факта, че този знак е поставен на гърба на известната бронзова розета от Плиска, а на лицевата и страна върху седемте и лъча са отбелязани с рунни знаци седемте планети, най-важните богове на прабългарите. Розетата от Плиска може да се приеме като модел на целокупния прабългарски божествен пантеон, подпечатен със знака “единение и пълнота”, IYI.
Като имаме пред вид и историята на ранните българи, можем да очакваме че знакът IYI – иуж може да бъде и етнополитически символ, изразяващ необходимостта от спасение на българския етнос чрез обединение. След Кубрат, темата за обединението е най-важната за оцеляването на българския етнос и може да не е случайно, че знакът IYI – иуж е поставян на всевъзможни места в границите на българското землище след хазарския преврат.

--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cherkezs
ОРИЕНТИРАН будала
***

Регистриран: 10.02.2004
Мнения: 6195
От: тайна майна
Re: Бронзовата розета от Плиска - можем ли да разчетем древните кодове
    #1487785 - 26.10.2006 15:07 [Re: Шехерезада] Прикрепен файл (179 тегления)

Цитат:

Ровейки в нета днес, попаднах на нещо, което разпали отново въображението ми. Каква информация носи Розетата от Плиска за нас? Какви са историческите сведения и доказателства? А дали не крие повече информация, от досега известната и можем ли да добавим нещо към досега известната?

Цитат:

НОВ ПРОЧИТ НА РУНИТЕ ПО БРОНЗОВАТА СЕДМОЛЪЧНА РОЗЕТА ОТ ПЛИСКА

Доц. Иван Танев Иванов, дб

Намереният през 1961 г. в Плиска ....




Пълната статия може да прочетете тук http://lib.userline.ru/27013




... Не е съвсем пълна статията ...

Ето тук е по-пълната версия : http://protobulgarians.com/Prabalgarski%20nazvaniya%20na%20planetite.htm


Статията е докладвана на Научната конференция "Българската държавност в Европа навечерието на своя 20-ти век", София, аулата на Софийски университет, 18-20 март 2005 год.

ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ПРАБЪЛГАРСКИТЕ НАЗВАНИЯ НА ПЛАНЕТИТЕ -БОГОВЕ СЪГЛАСНО РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА

Иван Танев Иванов

РЕЗЮМЕ. Предлага се нов прочит на рунните знаци върху розетата от Плиска от който се получават достоверни названия на планетите-богове в езика на прабългарите. Това са АНИШЪР (Юпитер), УОН (Венера), САН (Сатурн), ТЕ (Марс), СОН (Слънце), ВЕШ (Месец) и КХЕ (Меркурий). Названията АНИШЪР и УОН почти съвпадат с известните имена от българския фолклор, Янкул за Юпитер и Яна за Венера. Древните названия за Юпитер при поляците (Yęsza - Йенша) и албанците (Enjte - Енйете) са много близки до Анишър и вероятно са заимствани от прабългарите. Прабългарското АНИШЪР съвпада с акадското и асирийско название на бога на гръмотевиците Аншар. Три от прабългарските названия почти съвпадат със съответните названия от старогерманската и латинска митологии, САН – Sam за Сатурн, ТЕ – Тiu за Марс и УОН – Venus, Van за Венера. Прабългарското название на Слънцето, СОН е близко до това в повечето древни европейски езици (Сонце, Sun, Sonne). Предлага се и нов прочит на раннохристиянския български надпис от с. Басараб – Северна Добруджа, в който се откриват същите прабългарски названия. Надписът се чете: УОНЧУ (Месеца), СОН (Слънцето), АНСИР (Юпитер), УОН (Венера) и т.н. се управляват от Исус Христос.


INVESTIGATION ON THE PROTOBULGARIAN APPELATIONS OF PLANETARY DEITIES
ACCORDING TO THE PLISKA ROSETTE AND MURFATLAR INSCRIPTIONS

Ivan Tanev Ivanov

SUMMARY. New deciphering of the runic sings on the rosette found in Pliska, Bulgaria, is conducted obtaining reliable pronounciations of the protobulgarian names of seven planets-luminaries. The latter are ANISHAR (Jupiter), UON (Venus), SAN (Saturn), TE (Mars), SON (Sun), VESH (Moon) and KHE (Mercury). The names ANISHAR and UON closely match the popular appellations of Jupiter, Yankul, and Venus, Yana, in traditional bulgarian folklor. The ancient denomination for Jupiter of Poles, Yęsza – Yensha and Albanians, Enjte, are very close to ANISHAR and cold have been borrowed from the protobulgarians. The protobulgarian ANISHAR resemble the name ANSHAR of the ancient accadian and asyrian principle god of thunders. Three of the deciphered protobulgarian names of planets closely match the respondent appellations in ancient German and Latin mythology; SAN – Sam for Saturn, TE – Tiu for Mars and UON – Venus, Van for Venus. The protobulgarian denomination of Sun, SON, is similar to that in many european languages (Sun, Sonne, Солнце). In a new deciphering of the medieval bulgarian inscription from the village of Basarab, North Dobrudzha, Romania, the same protobulgarian appellations of planets-deities are found. The insciption now reads: UONCHU-Moon, SON-Sun, ANSIR-Jupiter, UON-Venus, etc are ruled by Jesus Christ.



--------------------
http://www.gifpark.ru/Gifs/KISSES/icon_012.gif


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
chir
рекордьор
***

Регистриран: 11.07.2005
Мнения: 3550
Re: Бронзовата розета от Плиска - можем ли да разчетем древните кодове
    #1488595 - 26.10.2006 21:56 [Re: cherkezs] Прикрепен файл (184 тегления)

Ето истинската звезда на магите ,отразена в знака ИУЙ ІYІ




Редактирано от Шехерезада (27.10.2006 00:15)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
chir
рекордьор
***

Регистриран: 11.07.2005
Мнения: 3550
Re: Бронзовата розета от Плиска - можем ли да разчетем древните кодове
    #1489803 - 27.10.2006 17:20 [Re: cherkezs]

Cherkez, ако намериш нейде из нета знака Иуй , върху пръстен , или български шевици , върху оброчни плочки - или изобразен във формата на менора - седемраменен свещник - пусни го тук в темата . Що се отнася до прабългарските букви - мисля ,че авторът е разменил местата на Венера и Луна . ВЕ е най-вероятно Венера , а Уо е Ум , Умай, със значението на майка - Луната в розетата е прабългарската богиня Умай .

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 4 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Шехерезада 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 41414

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.141 seconds in which 0.124 seconds were spent on a total of 14 queries. Zlib compression enabled.