Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Въведение ІІІ
    #1643061 - 20.02.2007 16:47 [Re: AngelPotter]

Цитат:

Ще се окаже, че Европейският съюз съсипа не само АЕЦ Козлодуй, но и още по-мощна ядрена централа - тази на нашата любов към жените





Ейнждел ,ама и ти ли имаш любовни проблеми

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1643739 - 21.02.2007 06:08 [Re: tisss]

"Цинк") ПОСЕГАТЕЛСТВА И ОПАСЕНИЯ (4.)



24.01.2002.
Решил бях и днес да не се отбивам в хранилището (задната стаичка с големите шкафове) на библиотеката, за да не я срещна; не зная защо, но предпочитах тия дни да не я виждам. И все пак отидох заради "Записките..." на Захари Стоянов. Чета текстове от тая книга на моите единайсетокласници. Стоя пред отворения прозорец, рояк врабци вдигат олелия, чирикат, боричкат се по клонте на дървото току пред мен; ръка да протегна, ще ги стигна. Зад гърба ми са колегите. Пият кафе двама-трима учители и единия от тях - Вечно мрънкащият Д. върти старата грамофонна плоча, демек, оплаква се от хала на учителя в днешните безнравствени времена.

След минута чувам гласа й; дошла е да свари чай и да отнесе чашата си в своя кабинет. Правя се на отнесен, докато тя излезе. Подир нея се изнизват и останалите. Стоя сам, взирам се в гъстата мъгла навън, толкова гъста и бяла, че клоните на дървото отсреща напомнят японска графика. Самотно ми е сигурно като на японец в България, самотно, но и спокойно. Какво толкова! - сякаш нищо не е имало между мен и нея! Зверчето у мен се е укротило и не драска с ноктенца под лъжичката, сърцето не се преобръща от оназ така позната доскоро мека конвулсия.

Любовта си е отишла...


Двайсетте минути на голямото междучасие почти са се изнизали, тръгвам. Но тя е в библиотеката, бъбрят двете с библиотекарката, и когато се промъквам, навел очи като крадец зад гърба й, чувам познатото звънливо:
- Здравей, Жоро!
- Здравей! - махвам с ръка, без да се обръщам.

Следващото междучасие:
- Жоро, ще ми напишеш ли един текст за рождения ден на майка? Нали знаеш, че тя е родена на тоя ден!
- Знам - казвам, - снощи си мислех за това...
- Нещо... така... Ти по-добре знаеш какво да бъде пожеланието.
- Добре - скланям, - ще ти напиша.

И на лист от тетрадка на прима виста, без да се налага да зачерквам, подир два учебни часа, пак в библиотеката й подавам стихотворение, озаглавено "Слънчева река", в което се говори за извора, за бистрата планинска вода, която се провира между папрат и хвощ, за живота, който прилича на тая гъвкава и звънлива планинска вода; споменавам за доброто, което при всички случаи е повече от лошото в нашия живот, и значи докато човек е жив и здрав, има за какво да си спомня, на какво да се надява. И накрая, през един празен ред, добавям: "Честит рожден ден! Бъди весела, дяволита и здрава!" Па се подписах с моя неразгадаем подпис.

- Благодаря ти! Много ти благодаря - зарадвана е Re. - Доста си написал. Е, как ще го препиша сега?!

Седим един срещу друг в миниатюрния й кабинет. Сами сме. Чудно ми е, че притесненият съм аз, не тя, която побутва кутия с купени сладки отпреде ми. Защо се съгласих да дойда, измъчвам се.

След минута на вратата отвън се почука и скачам да си вървя. Влиза детенце от първолаците, една от школничките й. През рамо Re. към мене:
- Стой де. Къде хукна пък ти! Защо не останеш?
- Не! Тръгвам. Тръгвам си! - казвам най-сетне решително.


25.01.2002. "Записките на един глупак"... за заглавие. И мото: "Като си умен, що си беден?"

Тая книга няма край. Всъщност, тия записки са моят живот, или - представата, илюзията, че някому съм нужен именно като смахнат homo scribens*. Хората не описват пораженията си, влече ги да оставят спомен за победи, не за поражения. Възможно е да се заблуждавам, ужасно да преиначавам, но колко мила ми е точно тая самоизмама!


28.01.2002. Време е да приключа тая част от книгата. Не можеш насила да задържиш една илюзия, колкото и да си бил предан, честен спрямо илюзията. Животът опровергава и отхвърля нещата, от които вече нямаме необходимост.

Отначало не знаем това, а когато една любовна връзка вече се е изчерпила, раздялата иде като най-естествен завършек. Приключва не животът, а епизод. Боли, разбира се, но тая болка ражда хоризонти, смътни отначало нови желания, които с времето ще ти се избистрят и струята бистра планинска вода ще хукне като звънлив ручей пак стремително в своя криволичещ гъвкаво бяг.


Изкуших се за момент тая сутрин, когато навън е преддверието сякаш на Пролетта - тъй слънчево и ясносиньо е небето, а въздухът гали и температурата е невероятна подир мразовитите дни; 16оС... Изкуших се дали да не пратя по джиесема си кратичкото и категорично "Вече не те обичам! Вече съм свободен човек". Но се спрях.

Кому е нужно, та то си е само поза; пък и жената отсреща дали заслужава, строго погледнато повече да й отделям специално внимание?! Сбогом, оковаваща ме стихийо! Защо да не си го отпразнувам насаме със себе си!

Планирам лятото да се отправя с колата към моренцето. Сам. Без никакви придружители и придружителки, които да ме разсейват... Да обиколя местата, където съм бил с различни жени, с трите жени в моя досегашен живот: бившата ми съпруга Ася, Мария, Re. Да поседя край тия златисти плажове, уютни хотели, къмпинги и градински кафененца, дето някога съм преживял щастието силно да обичам и да бъда вълнуващо обграждан с женско внимание, т.е. лудо обичан.

Не за да се сбогувам, а да огледам с нов поглед, с ново самочувствие - понеже спомените са богатство, жалко е да ги носиш на гръб като воденичен камък, когато можеш да ги пришиеш като криле за раменете си.

В любовта, особено ако е силна любов, ние понякога сами се оковаваме, превръщаме се в заложници и роби на собствената си илюзия, че всичко е в реда на нещата. Вече мога да се видя отстрани как съм се държал, в какво неусетно, ден подир ден, съм се превърнал, каква огромна грешка съм допуснал... А грешката ми основно е, че от един момент насетне започвам себе си силно да пренебрегвам, държал съм се като придатък към чуждия живот, отлагал съм сякаш своите планове, своето съм пренебрегвал повече отколкото е било нужно, съобразявайки се с жената, която боготворя.

Да се съобразяваш в дреболиите е нормално, но да си готов на компромис в главната посока на твоята участ, на твоята съдба - това е грях не към себе си, а към заложеното у тебе, към твоята мисия в живота. Жените имат тоя изострен усет за мъжа и ни преценяват интуитивно и точно, без даже да се замислят, понеже при тях, общо взето, логиката не играе роля. Глупаво е да им се сърдиш; просто налага ти се да преосмислиш своето и да си с пълна сила това, което си. Активно действащият естествено прави повече грешки, но именно активният човек, не снишилият се, издърпва живота напред и нагоре, прави го тоя живот наистина разкошна авантюра.


29.01.2002. Да оцелея!!!

Спомените понякога пречат да приемем промяната, пречат ни да продължим, мотаят се в нозете, връзват ръцете, възпрепятстват зрението, усета ни спрямо настоящето. Но възрастният не може да се отскубне от тяхната омайваща (и украсяваща миналото) сила. Въбразявай си, колкото си щеш, че започваш отначало, че бъдещето се е проснало пред теб като неизвървян път, като чиста страница от сега начената нова книга! Въобразявай си... ала не е истина. Стилът, ритъмът, рутината да подреждаш своето по веднъж вече установения отпреди начин ти не можеш да промениш.

Преживяното не остава зад нас, а потъва дълбоко в съзнанието ни и дори в подсъзнателните ни реакции; то ни съпровожда и по-нататък, колкото и силно да е намерението ни да го отречем, да го потиснем и отстраним от себе си.

Да оцелея, прекрачвайки граничната бразда на една отминала Любов, ще рече - да забравя. Тогава защо ми е тая екскурзия по местата, където съм бил някога щастлив?...

Джиесемът ми запиука. Единайсет часът. Re. ми напомня за себе си. Вчера пак тъй кратичко на два пъти... и около два след обяд, ми прати сигнал. Защо ми е нейното внимание! Не ми е нужно нейното присъствие в мислите ми. Нямам желание да отговарям, да й звъня по джиесема като знак, че я мисля.

Замълчаването ми е сега моето убежище, единственият начин да поема инициативата в свои ръце.

Пак звъни, и пак тя. Тоя път продължително... И се включих в разговор.
- Искаш ли да обядваме заедно?
- Къде да обядваме? - питам.
- Ами някъде навън - рече след кратко замълчаване.
- Какво...? Солети ли ще обядваме? - продължавам почти иронично.
- Добре, извинявай! Обадих ти се просто така. Прощавай! - кани се да приключи.

Нещо трепва у мен:
- Чакай!
- Не мога да чакаму не искам да навъртам сума по джиесема.
- Аз съм си сготвил - казвам.
- Добре - отвръща. - Ще ти се обадя друг път. Сега отивам в детската градина да работя. В дванайсет и трийсет ще се освободя.

И затвори. Точно една минута сме говорили, виждам го изписано на екранчето на моя джиесем. Термометърът сочи 20оС... Невероятно приятно, слънчево, с лек ветрец. Тоя ден Re. повече не се обади. А и аз нямаше като че ли вече за какво да й звъня.

Следва


tisss
__________________________
* Пишещият човек (лат.). Бел.м., tisss.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
AngelPotter
любопитен
**

Регистриран: 24.02.2006
Мнения: 1946
От: България
Re: Въведение ІІІ
    #1644764 - 21.02.2007 21:01 [Re: Believer]

Цитат:

Цитат:

Ще се окаже, че Европейският съюз съсипа не само АЕЦ Козлодуй, но и още по-мощна ядрена централа - тази на нашата любов към жените






Говорим за проблемите на Тисс, той тях описва тук, и за тях става дума, а аз се радвам на щастлив брак и на вечна любов с една прекрасна жена
Ейнждел ,ама и ти ли имаш любовни проблеми




--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Въведение ІІІ
    #1644847 - 21.02.2007 21:54 [Re: AngelPotter]

Цитат:

Цитат:

Цитат:

Ще се окаже, че Европейският съюз съсипа не само АЕЦ Козлодуй, но и още по-мощна ядрена централа - тази на нашата любов към жените







Говорим за проблемите на Тисс, той тях описва тук, и за тях става дума, а аз се радвам на щастлив брак и на вечна любов с една прекрасна жена
Ейнждел ,ама и ти ли имаш любовни проблеми






Това "да" ли е
или е "не"?
Разкажи ни и ти нещо...

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1645152 - 22.02.2007 05:02 [Re: tisss]

("Цинк") ПОСЕГАТЕЛСТВА И ОПАСЕНИЯ (5.)



02.02.2002.
Офикия - (от гр. ophikion, лат. "служба") църк. Отличие за свещеник или дякон, заради усърдие в службата... Имал съм работа с т.нар. "елитни жени"; но какво друго значи "елитна жена" освен интелигентна проститутка! Не че са по-умни от останалите, ами по-хитро се прикриват - с гальовност, с красноречие, с умение да замълчат, когато други биха противно заквакали.

Тя импрегнира плътта си с благоуханни мазила, опакова се в ефирни облекла, нанизва навсякъде, и на най-невероятни места по тялото си... златни халки, дрънкулки със скъпоценни камъни, и всичко това - със съзнанието, че е стока за продан. Няма по-безскрупулен в търговските дела от такава; защото себе си предлага за мъжките очи и уши. И който мъж я купи тая, ядове ще бере: взема си на главата душманин, плаща си да го яхат и му пилят нервите, докато изгребат всичко негово, което може да се употреби в живота й на жена и майка (ако вече има деца или се кани да роди).

Не съм да се унижава жена, но брах ядове от женския свят, който въздигах на пиедестал сякаш е свят на богини и кралици. Грешил съм. Добре е да се поставя тя редом с тебе, до тебе; и в никакъв случай по-горе, понеже се главозамайва и става непоносима в претенциите. Дори да си пламнал от любов, дръж я настрани от най-личните си дела и мисли, винаги с едно на ум, че може да те предаде, да те захапе, да те съсипе точно кога си най-уязвим, най-притеснен!

Отнасяй се към нея като към добър сътрудник, като приятна компания за слънчеви и спокойни времена, ала не допускай да ти става министър на вътрешните работи. В лоша ситуация разчитай на себе си и не я въвеждай в проблемите си, докато сам благополучно не излезеш от лошавината и сътресението.

При жена се влиза с хладен разум, ако не желаеш да те изпепели с цялото хищническо умение на изменчивата и непостоянна женска природа. Чувствата са си чувства, галенето си е галене, но ума си дръж на хладно, да не ти се стъжни изневиделица хоризонтът, да не се усетиш оплетен от върха на нозете до върха на главата.

У тях (и у добрите, и у лошите) милост няма. С нищо и никого не се съобразяват освен със собствената си котешка порода. Обичам котките повече от останалите животни, ала да си мъж е доста повече от да си котка. Кога мъжът себе си поставя най-отпред като стопанин, тогава и за жената е по-харно, по-мирна е, като усеща здравина и непоклатимост у тебе (съпруг бил или любовник). Мъдрите араби имат поговорка, дето накратко е казано по-горе изреченото - "Изслушвай жена си внимателно, с голямо уважение и докрай, а после направи точно обратното!" - защо ли???


03.02.2002. "На колко мъже искаш да си половинка?" - бих попитал; и бих допълнил: "Открито проституиращата е по-нравствена от тебе. Защото не заблуждава тъй нежно и с толкова умение: казва цената си и нататък е ясно; умният или нравственият не ще посегне към нея, самата й откровеност на блудница го пази! А ти, прекрасна, си жив дявол... Ние те възприемаме като самата целомъдреност, отваряме сърцето си за тебе, за да влезеш царствена, на трон от слонова кост те въздигаме и сме, значи, наранени и кървящи, когато се влюбим точно в лъжовния ти образ".

"...Ако ли пък до тоя момент наистина си била момичето (И точно сега звъни телефонът ми - девет и двайсет и пет вечерта е, Re. пита как съм, обаждала се да ме чуе и прочие... Пожелаваме си лека нощ. На въпроса какво правя отговорих: "Пуша, пиша".) ...И тъй: ако до тоя момент си била момичето, каето наистина е държало за мен, с всичките ми слабости и странности на простосмъртен - то какво друго освен да те съжалявам, че си допуснала да паднеш толкова ниско."

Всички обяснения бих приел, бих махнал с ръка: "Изкушила си се, на всекиго може да се случи!" - предателството обаче не мога да приема, особено ако си разменила любовта си срещу сделка за по-щастлив (според тебе) живот...

Не е лека понякога - и често при това! - участта на младата жена, майка, съпруга или любовница на несретник, не е лека, добре го знам; ала всеки си носи кръста сам и е жалко да се сгромолясаш в собствените си очи.

Човекът, роден в бедност или в богат дом, независимо от обстоятелствата, е отговорен пред собствената си съвест. От собствената си съвест няма как да избягаш, да се скриеш; има няколко простички начина само, сред които най-често срещаният е да станеш лицемер, да се накичиш с външните белези на добродетелта, и то е все едно мишле да се премени в кожата на лъв.


04.02.2002. Сърцето търси кого да обича.
Сърцето е ловец. То е крал.
И ти вече просто не си моето момиче.
И сякаш никога досега не съм те желал.
Сбогом, сбогом, Разочарование мило!
Обречен съм цял живот на любов.
Изплъзвай ми се, Любов, и ме зареждай със сила,
защото любов е самият живот.

Силуетът на друга усещам край мене:
блестящият поглед, звънливият й глас
ми говорят отново, че съм потребен
и отново разбирам - това съм пак аз.

И пак се започва оная прастара
замайваща тръпка като от нова игра
с Пролетта и Дъжда, барабанящ по тротоара.
...И Дъга многоцветна отново изгря.
И пак устремен, и пак развълнуван,
откривам на времето бързия ход -
в съня, в мечтите си друга целувам...
Защото любов е самият живот.

- - - -

Коя е другата, рано е да се каже, но е съвсем близичко - играем на котка и мишле засега. Щастлив съм, че излизам най-сетне от досегашната орбита на равносметки и опити да възкресявам рухнала илюзия.

О, как жалки и грозни ми се явявят тая нощ старите окови, разни женски хитрости и мрежи!

06.02.2002. Само аз зная кой съм. А може би съм единственият заблуден по въпроса, който най-силно ме интересува?!

От десетилетия съм обърнал очи навътре, превърнах се в монах на собствените си правила и икони, които са вероятно Божиите правила и представите ми за Бог. Отказах се да доказвам имам ли талант - твърде честолюбив, как да изкрещя своето кредо*, как да рисувам кредото си по оградите на света, по площадите на света, как да го рисувам с вар по стените!

Притискам се все по-ниско до земята, лицето ми е в калта, в дреболиите на тоя объркан от суети свят наоколо. Сливам се с пейзажа, невидим да съм ми е стремежът, не моето да се чува, а чрез своето да разказвам всъщност за общото, валидно за целия ни човешки род. Гледам смирено надолу, доколкото ми е възможно най-смирено, за да не изненадам, да не уплаша когото и да било, ако го загледам с остър пронизващ взор. Наивник ли съм или луд, или отчаян... не знам. Не искам и да знам!

Все по-малко са нещата, които ме радват: разговор със случаен добър човек, да си карам колата бавничко или с доста превишена скорост, да се припичам на слънце, да мързелувам с цигара в ръка и ароматно кафе в чашата ми, да вдъхвам с кафето и аромата на свежия ветрец, да седя под душа в банята, да си припомням ранното детство, да слушам дъжда, който трополи по тенекията на прозореца към спалнята ми...

Но кой съм - все едно! Господин Никой. Простосмъртен. Това малко ли е?! Какъв трябва да съм, че да ме чуят? Може би глупакът Александър Македонски трябва да съм, че да ме чуят?! Аз пък си мисля: колкото по-ограничен от външни обстоятелсва, колкото по-нищожен и обикновен външно, толкова по-интензивен е вътрешният ми пейзаж. Във вътрешния пейзаж всичко ми говори, всичко излъчва към мене своите горещи молби да бъде описано и преживяно. Писането ми доставя утеха и уют да подреждам някакви си свои... мелодии.**


07.02.2002. Тоя, който говори кратко, казва повече неща и ги казва по-ясно. Re. се мярва като сянка неколкократно днес (и въобще тия дни) насреща ми - разминаваме се като благонамерени добри хора, тя - в по-голяма степен от мене. Държа се уравновесено, приемам мълчаливо най-често леките й жестове на внимание и интерес към дреболиите край мен. Не се чувствам поласкан; честно казано, бих предпочел да не я виждам. Библиотекарката спомена уж мимоходом името й (бяхме сами), вероятно да провери реакцията ми; подминах темата Re. и продължихме разговора за силно претенциозната и отвратително снобска книга на италианеца Умберто Еко...

Тая книга ("Името на розата") затвържадава първоначалното ми, мимолетно усетено впечатление от филма, който съм гледал преди години... Претенциозна, скрупульозно следваща каноните на научния стил проза, стил на средновековен схоластицизъм, пренесен в наши дни, гарниран с криминален сюжет, но всъщност интригата е в сферата на идеите, а не в сферата на реалния живот. Противопоставям Хемингуеевия роман "Сбогом на оръжията", който буквално излъчва жизненост, печална мъдрост (Поначало мъдростта като че винаги носи печал в очите.), без да е претенциозно изнесен във философски ключ.

Какво възторгва толкова нашите апологети на Умберто Еко (роден в 1932 г.)? Та писаното вони на средновековна плесен. Дразня се, че виждам в романа "Името на розата" снобския напън за реванш, за реабилитиране на умозрителното, което ни се сервира в златен поднос като връх на модерния философски роман. А пък не е нищо ново, освен забравени отдавна преодолени насилия над словото.

И още един аргумент! Притчите в евангелските текстове са естествени, човеколюбиви, изчистени от детайли. Тук детайлите затлачват образа, потискат внушението: и резултатът - тежко подвижен като средновековен испански галеон, или като бомбардировач Б-52, ако помните Виетнамската авантюра на Щатите... Та тежко подвижен като плътна застояла тиня се провлача разказът - говоря за романа на знатния италиански университетски плъх.

Приемам "Името на розата" за несполучлив опит да се подчини художественото на научното познание. И каква претенциозност, Боже мой! Логичното (или с други думи - научното) подхождане в никакъв случай, според мен, не може да оспорва интуитивното, т.е. художественото, начало в нашето съзнание и в реалния - уж хаотичен - живот.

Животът, като поредица от събития и състояния, от кръстопътища, връщания и въртене около оста си, всъщност съвсем не е хаотичен, ала прозрението е много по-скоротечно и по-целеустремено от "мудната научна логика".

Нямам друг тъй креслив спомен за снобизъм в цялата му пищна наглост. Сравнете кой да е пасаж от романа с текст от Библията, и би трябвало да усетите разликата между стойностното и фалшивото във високите сфери на духа.

Следва


tisss
_____________________________________________________
* От лат. credo "вярвам" 1. Изповедание, верую. 2. Убеждение, принципи.

** По тоя повод писах като студент разказа "Мелодиите на Дино". Като го чете, спомням си, Марко Марков - някогашен колега от "Комсомолска искра", рече само: "Шок. Това е шок! Историята ти ми подейства като шок!" Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zombie
undead
***

Регистриран: 22.11.2005
Мнения: 2767
Re: Въведение ІІІ
    #1646048 - 22.02.2007 20:56 [Re: tisss]

Цитат:

Какво възторгва толкова нашите апологети на Умберто Еко (роден в 1932 г.)? Та писаното вони на средновековна плесен. Дразня се, че виждам в романа "Името на розата" снобския напън за реванш, за реабилитиране на умозрителното, което ни се сервира в златен поднос като връх на модерния философски роман. А пък не е нищо ново, освен забравени отдавна преодолени насилия над словото.

И още един аргумент! Притчите в евангелските текстове са естествени, човеколюбиви, изчистени от детайли. Тук детайлите затлачват образа, потискат внушението: и резултатът - тежко подвижен като средновековен испански галеон, или като бомбардировач Б-52, ако помните Виетнамската авантюра на Щатите... Та тежко подвижен като плътна застояла тиня се провлача разказът - говоря за романа на знатния италиански университетски плъх.

Приемам "Името на розата" за несполучлив опит да се подчини художественото на научното познание. И каква претенциозност, Боже мой! Логичното (или с други думи - научното) подхождане в никакъв случай, според мен, не може да оспорва интуитивното, т.е. художественото, начало в нашето съзнание и в реалния - уж хаотичен - живот.

Животът, като поредица от събития и състояния, от кръстопътища, връщания и въртене около оста си, всъщност съвсем не е хаотичен, ала прозрението е много по-скоротечно и по-целеустремено от "мудната научна логика".

Нямам друг тъй креслив спомен за снобизъм в цялата му пищна наглост. Сравнете кой да е пасаж от романа с текст от Библията, и би трябвало да усетите разликата между стойностното и фалшивото във високите сфери на духа.




Откъде знаеш, че Умберто Еко си е поставил за цел да ни отведе "във високите сфери на духа" и да ни покаже стойностното и фалшивото там, каквото и да значи това? Може би човека се забавлява пишейки по този начин, както аз се забавлявам четейки го?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1646334 - 23.02.2007 05:54 [Re: zombie]

"Откъде знаеш, че Умберто Еко си е поставил за цел да ни отведе "във високите сфери на духа" и да ни покаже стойностното и фалшивото там, каквото и да значи това? Може би човекът се забавлява, пишейки по този начин, както аз се забавлявам, четейки го?" (Реплика на Good zombie)


Към Good zombie


Не се казвам Ангел Грънчаров, нито съм възпитаник на марксическия Ленинградски университет, следователно - не разполагам с монопол върху истината. Тъй че това тук моето e пристрастно, ограничено от глупави източноправославни предразсъдъци вероятно ужасно несправедливо мнение. Нямам против въпросният роман да бъде възприеман и по други начини, да речем, като „интелектуална дъвка за печалните зимни периоди в живота”, но какво да се правя с тоя мой отвратителен характер, като мен лично схоластичната ирония не ме кефи! За първи път научавам за такова животно артистична ирония със схоластичното средновековно мислене, особено предвид всички онез сладости на светата католишка Инквизиция. А г-н Умберто пише именно за тоя чудесен период.

Допадат ми иронично и самоиронично написаните пародии, като „Параграф 22” на Джоузеф Хелър, роден в 1923-та, почти връстник на баща ми, и „Пътеводител на галактическия стопаджия” на родения през 1952-ра, почти мой връстник, Дъглас Ноел Адамс: особено в първата третина на "Стопаджията", преди авторът да вземе да се повтаря и да преиграва. Ще се радвам, ако ми посочите и други Ваши солидни основания да започна и аз да се забавлявам с „Името на розата” на преподобния г-н Еко.

Бъдете здрав! Много се зарадвах, че се обадихте.



("Цинк") ПОСЕГАТЕЛСТВА И ПРИСТРАСТИЯ (6.)


Продължение от 07.02.


Авторът Умберто Еко е окупирал всички възможни подходи, и все пак е неясен - може би защото му липсва смирение, а суетността му е в по-обилно количество. Не обичам, когато идеята измества преображенията на реалността. Т.е. не обичам тенденциозната (типична за реалния комунизъм назидателна, възпитаваща широките народни маси... хе-хе! - партийна литература. Живият, пулсиращ, тръпнещ от страсти живот ми е много по-мил.

Романът, добрият роман би трябвало да ни зарежда с жизненост, преди всичко с жизненост, а не с идеи. Оптимизмът в личен план не всякога може да се логаритмува като стройна абстрактна идея.

Ърнест Хемингуей пише "Сбогом на оръжията", когато е 28-29-годишен; преподобният Умберто Еко публикува "Името на розата" в 48-та си година. Дали възрастта на автора оказва решаващо влияние над стила му, т.е. не влияе ли преживяното, натрупаният опит, наслоилата се рутина?!

Иисус според легендата е 33-годишен. Състоянието на духа, свежестта на сетивата, свикването с ритъма и изненадите на битието, питам се, влияят ли върху начина, по който говорим, обсъждаме и пишем текстовете си?

Приятелят Емил*, понякога имам това чувство - на моменти, докато седим на маса и си пием кафето, го усещам поне с петнайсетина лазарника по-млад от мен (когато според фактите е обратното). Тъй че и възрастта като аргумент не всякога звучи меродавно.

- - - -

Разправя ми днес колега... с жар, присъща на млада жена, как преживяла изневярата на съпругата си неин познат, колко потресен, разколебан, съсипан бил; от една страна, мразел неверницата, от друга - страстно, чисто плътски продължавал да желае мръсницата.

- Какво да го посъветвам? - пита леко патетично, говорим на четири очи. - Какво да го посъветвам, като е толкова нещастен горкият, а не зная как да му помогна?

- Трябва да й е благодарен - отговарям хладен като ледено кубче в чаша уиски, - а не да я мрази. Понеже честно все пак го е уведомила, че си тръгва, че не го е заблуждавала, а му е отказала да си играе повече с тялото й. В тия, телесните де! - отношения мъже-жени поне всичко е пределно ясно.

- Какво говориш! - възкликна колегата. - Аз, като жена, не мога да я оправдая. Постъпила е жестоко с човека. Той е толкова добър, мил, интелигентен!

- Представи си, кажи му да си представи за миг, че жена му се е върнала вече при него. Знам, има доста такива случаи... Но ще си възстанови ли той доверието в нея??? Така че нека преболедува болката; налага му се сам да извърви тоя път през тресавището. И когато усети твърда земя под себе си, ще прогледне, че всъщност от неговия живот си е отишъл Предателят; и тоя мъж ще е вече свободен, освободил се като афроамериканец в Тексас от една Голяма красива фалшива представа.

- Невероятно! Не, това наистина не ми е минавало през ум - възкликна симпатичната ми събеседница.
- Най-добре ще направи да й благодари, като я заведе някой делничен ден на ресторант - добавям. - Да се постарае да не я мрази. А ако може... обаче не съм сигурен, че ще успее... да погледне към нея с любов.

- Защо? От къв зор... с любов!? - толкова се изненада, че проговори на жаргон моята мила и чаровна събеседница.
- Защото - отговарям все така хладно - оназ хубостница му е решила може би най-съдбоносния за един мъж проблем: коя да чука (казано и от моя страна на жаргон). Човек не бива да живее в лъжа. Жените сте по-решителни в такива случаи. Взаимната им привързаност на ония двама се е изчерпала. Женицата е права, но му трябва време, за да я разбере, да вдене, да престане да я обвинява и издава съдебни постановления сред приятелите си.

Ако беше ме попитала как човекът да погледне с любов тая, която вече не обича (пък плътски желаел, ръбчото му с ръбчо!), щях да река: че когато спреш с плътта си да жалиш по някого, не е невъзможно да го приемеш като всеки друг мъж или жена на тая планета; "с любов" тогава ще рече "с уважение, с разбиране, с опрощаващо, а не със завистливо внимание".

- О, той много страда! - рече колегата и нави на показалец крайче от дългата си руса коса. - Никога не бих предположила... Бяха толкова задружни, толкова здраво семейство! Планираха да заминат за Канада и там да се устроят, представяш ли си?!
- А защо тоя хубавец си е избрал да хленчи баш на твоето крехко рамо? - полюбопитствах ей тъй мимоходом, нехайно. - Как мислиш, това негово хленчене случайно ли е!!!**


14.02.2002. Като казвам "невъзпитан", "липсва му възпитание, което се получава в семейството от най-ранна детска възраст"... Като казвам това по повод новия приятел и любим на Re., опитвам се всъщност да заобиколя, да пропусна точната дума "безнравствен".

Бъбрим на чаша кафе в хола с очарователната Re.; тя просто грее пред мен; качила е нозе на табуретката и се е изтегнала удобно върху червения диван отсреща. Като чу това, усетих го - сви се като пружина, стана решително и отиде в кухничката да мие кафяната си чашка:
- Тръгвам си! Не са ми приятни такива приказки. Сега вече съм убедена... Той е Човекът!!! Всъщност, мечтала съм си цял живот досега за точно такъв мъж, който...

- ...Който на петнайсет-двайсет минути да те проверява къде си, какво правиш, какво мислиш, какво чувстваш - допълвам, доколкото ми е възможно, със спокоен тон.
- Точно така! - долита решителният й глас.

Ставам да я изпратя до вратата на апартамента.
- Ще ти се обадя някой друг път, когато не си в злобно настроение - рече, усмихна ми се като учтива медицинска сестра над леглото на умиращ, махна с ръчица, проеча нейното звънливо колоратурно сопрано: - Чао скъпи!

Дойде преди по-малко от три четвърти час. Бях чул краткото позвъняване откъм антрето, бях чул как подрасква и почуква нетърпеливо по вратата ми. Беше влязла, беше се събула като у дома си, окачи палтото си на закачалката, тръгна из стаите: "Я аз да проверя променил ли си нещо! Ха, нищо не е променено!" И подир минута-две: "Как си? Какво правиш без мен?" "Ами нали знаеш - отвръщам, - чета книжки, ровя се из бумащини, графоманствам, демек, пописвам туй-онуй." Като предложих да направя кафе, рече решително: "Остави, кафето аз ще направя. Ти не го правиш толкова хубаво като мен".

И значи, бяхме седнали вече в хола и от приказка на приказка стигнахме до тая моя реплика, че любовникът й е невъзпитан, липсва му с две думи казано прословутото "домашно възпитание". Значи!

Това беше вчера сутринта. След час запътих се и аз към училището. По пътя си купих цигари, купих и един голям шоколад; помислих да си го разделим с нея. Звъня й, движейки се по коридора на втория етаж: "Къде си?" Отговаря ми пак по джиесема: "В детската градина съм". "Добре" - рекох и приключихме. Половин час по-късно получавам следния есемес: "Благодаря, че се сети за мен! Ти си ми близък по много особен начин! Само не знам защо се опитваш да ме засягаш... Нищо..."

Отвърнах след час със следното послание, пратено и то като есемес: "Най-близкият човек си ми. Моята любов е такава". Въобще, изтрепвахме се и двамата от куртоазия.

Записвам тия неща, след като е минало денонощие. Денят е весел, свеж. Слънцето напича. Тоя ден е Празникът на влюбените, на Свети Валентин според католическия календар. И ми се върти из ума: обичам ли я тая хитруша, изобщо нормално ли е да изпитваш вълнение спрямо човека, който те е предал в любовта???

Не съм я канил да ми гостува вчера. Дори не ме и предупреди, че ще идва. И все пак зарадвах й се; приех я като наистина мил и най-близък до сърцето ми човек. Жена, боже мой! И то каква жена!... Неприятните въпроси обаче са си неприятни въпроси; може да си замълчавам, да не подхващам тая тема за предателството и прочие, но когато ми навират в очите очевадна*** несправедливост, нямам право да премълча, да се съглася, да ставам удобен слушател на сантиментална неистина.

Следва


tisss
______________________________________________
* Роденият през 1933-та Емил Калъчев.

** Познал съм. Не мина и година подир тоя мухабет, и човекът наистина си я взе за съпруга.

*** Думата "очевадно, очевадна" била знак за комунистически деформирано съзнание... според мнението на философстващ идиот във форум "Политика" на all.bg. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Въведение ІІІ
    #1646444 - 23.02.2007 09:02 [Re: tisss]

Цитат:

Животът, като поредица от събития и състояния, от кръстопътища, връщания и въртене около оста си, всъщност съвсем не е хаотичен, ала прозрението е много по-скоротечно и по-целеустремено от "мудната научна логика".




За прозрението

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zombie
undead
***

Регистриран: 22.11.2005
Мнения: 2767
За испанските галеони
    #1647259 - 23.02.2007 18:23 [Re: tisss]

Цитат:

...не разполагам с монопол върху истината. Тъй че това тук моето e пристрастно, ограничено от глупави източноправославни предразсъдъци вероятно ужасно несправедливо мнение. Нямам против въпросният роман да бъде възприеман и по други начини, да речем, като „интелектуална дъвка за печалните зимни периоди в живота”, но какво да се правя с тоя мой отвратителен характер, като мен лично схоластичната ирония не ме кефи! За първи път научавам за такова животно артистична ирония със схоластичното средновековно мислене, особено предвид всички онез сладости на светата католишка Инквизиция. А г-н Умберто пише именно за тоя чудесен период.

Допадат ми иронично и самоиронично написаните пародии, като „Параграф 22” на Джоузеф Хелър, роден в 1923-та, почти връстник на баща ми, и „Пътеводител на галактическия стопаджия” на родения през 1952-ра, почти мой връстник, Дъглас Ноел Адамс: особено в първата третина на "Стопаджията", преди авторът да вземе да се повтаря и да преиграва. Ще се радвам, ако ми посочите и други Ваши солидни основания да започна и аз да се забавлявам с „Името на розата” на преподобния г-н Еко.





Цитат:

--------------------------------------------------------------------------------

Какво възторгва толкова нашите апологети на Умберто Еко (роден в 1932 г.)? Та писаното вони на средновековна плесен. Дразня се, че виждам в романа "Името на розата" снобския напън за реванш, за реабилитиране на умозрителното, което ни се сервира в златен поднос като връх на модерния философски роман. А пък не е нищо ново, освен забравени отдавна преодолени насилия над словото.

И още един аргумент! Притчите в евангелските текстове са естествени, човеколюбиви, изчистени от детайли. Тук детайлите затлачват образа, потискат внушението: и резултатът - тежко подвижен като средновековен испански галеон, или като бомбардировач Б-52, ако помните Виетнамската авантюра на Щатите... Та тежко подвижен като плътна застояла тиня се провлача разказът - говоря за романа на знатния италиански университетски плъх.




Струва ми се, че не се дразниш от самия роман, а от отношението на елитарните литературни кръгове към Умберто Еко и съответно, елитарния статус, който книгата е придобила. И за мен това е дразнещо, предполагам. Това което ме смущава е категоричната ти присъда над личността на автора, изречена с такава страст.

Има много различни очи през които може да се погледне на един испански галеон. През очите на Адмирал Нелсън, най-вероятно е кораб с голяма водоизместимост, голяма огнева мощ, но бавно подвижен и съответно лесна плячка за две маневрени английски фрегати. За един добър дърводелец без интерес в корабоплаването, галеонът би бил качествено извършена работа и дърворезбите и позлатения Сан Себастиан на носа на кораба, биха изпълнили душата му с радост, без изобщо да го интересува жестоката колониална политика на Испания.
За едно хлапе, което си играе челик(или испанския му еквивалент) на пристанището в Барселона преди 400 години, галеонът би бил нещо безкрайно интересно и красиво, а за циничния еднокрак просяк на ъгала до кръчмата "Пияната русалка", галеонът би бил още един скапан кораб, а благородниците, които слизат на брега - поредните богати скапаняци. Чиста случайност е кой от тях си ти и кой от тях съм аз в момента в който "Името на Розата" е попаднала в ръцете ни, но не е ли едно от качествата на писателя да гледа през различни очи?

Колкото до книгата като - "интелектуална дъвка за печалните зимни периоди в живота” - то не важи ли за коя да е книга (художествена литература)?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: За испанските галеони
    #1647315 - 23.02.2007 19:05 [Re: zombie]

"...За едно хлапе, което си играе на челик (или испанския му еквивалент) на пристанището в Барселона преди 400 години, галеонът би бил нещо безкрайно интересно и красиво, а за циничния еднокрак просяк на ъгъла до кръчмата "Пияната русалка", галеонът би бил още един скапан кораб, а благородниците, които слизат на брега - поредните богати скапаняци. Чиста случайност е кой от тях си ти и кой от тях съм аз в момента, в който "Името на Розата" е попаднала в ръцете ни, но не е ли едно от качествата на писателя да гледа през различни очи?..." (Из реплика на good zombie)


Карамба! Абсолютно прав сте, good zombie. Накарахте ме да се почувствам гаден брадясал еднокрак тип с две патерици и чувал сухоежбина на гръб край пристанищната кръчма "Пияната русалка". Понеже имам изблици на романтизъм чат-пат, а и понеже все пак съм оптимист по природа, рррррешително си избирам да съм едно от хлапетата, които си играят на чилик и мачка, но не край пристанището на Барцелона, а да речем - по някоя от прашните улички на Харманли. И Вие, значи, ми водите с петстотин бройки в резултата...

Това е положението! Очевидно всеки от нас ще се запъне като магаре на лед върху своето лично мнение. Обаче тук имам известно морално предимство: Вие защитавате позиция, която е всеобщото мнение на огромна група почитатели на знатния Умберто Еко, пък аз съм комай сам в своето пристрастие. Което си е обаятелно все пак, да речем, от позицията на един ъ-ъ-ъ... Чарлз Буковски.

Добре де, предавам се! Прав сте. Това слага ли край на спора?! Викам, да минем на някоя по-весела тема, а!

Що се отнася до испанските галеони, над всичкото множество от подходи към галеона като такъв, пропътувал съм океана с двайсетина такива галеони, които авантюрист бе закупил от латиноамериканска компания на безценица и пробваше да ги прекара през Атлантика към Европейския материк за разфасоване, т.е. за да ги продаде за скрап. Циганска му работа! И от далаверата, значи, нищо не излезе. Бурният океан глътна почти цялата таз вехта армада от тежкоподвижни и обречени корита, запокити ги към дъното, а моя милост - като прилежен читател на тая история - помилва, и тъй с плуване брус, демек, на собствен ход се добрах до златистия бряг край Китен. Що край Китен, ако ме питате, е, тук вече нямам никакъв смислен отговор.

Бъдете здрав! Кеф ми е да споря с Вас. Ако това може да се нарече спор... изобщо и въобще.


Пловдив, 23 февруари 2007 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 48633

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.072 seconds in which 0.053 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.