Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | >> (покажи всички)
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Нищо случайно"
    #1672691 - 16.03.2007 17:41 [Re: tisss]

("Нищо случайно") КОГАТО ПРИЕМАШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА



16.12.2002.
Някога, когато бях 17-18-годишен, току-що бях почнал да се бръсна и се чувствах горд с едва поникналите под носа ми мустаци, някога... значи, преди доста години, познавах един товарен парен локомотив, който мечтаеше да бъде вагонче от въжена линия. Той беше изключително скромен, понеже например съвсем естествено би било, ако мечтаеше, да кажем, да се види един ден презокеански туристически лайнер, е-е... нещо от рода на "Титаник", а той се беше влюбил в тая своя мъничка мечта.

Обикновено ние се стараем да изглеждаме по-внушителни отколкото сме, та ето защо ми беше интересен тоя парен локомотив. И се постарах да узная с какво вагончето от въжената линия е по-красиво, по-достойно като мечта за едно така внушително чудовище като парния локомотив.

Той, въпросният господин, виждаше вагончето тапицирано отвътре с ален плюш, с копринени виолетови завески и светлосиньо боядисано таванче, а отвън - естествено зеленичко на бели и жълти точки, и по средата от двете страни - емблемка на планинската туристическа компания, която емблемка изразява мече върху бледожълт фон с разперени лапки и усмихната муцунка.


19.12.2002. Изкушава ме не това, което знам, а това, което ми е неизвестно; в познатите уж неща се крият най-любопитни непознати подробности.


27.12.2002. Пушачът... Той се роди в бедно семейство; бяха толкова бедни, че нямаха пари за хляб, камо ли за цигари. Пропуши на осемгодишна възраст - лютеше му и му горчеше, но не се закашля... от инат. Като стана на 56 години, вече имаше сочна, тлъста кашлица, придобита от пушене. Посъветваха го да зареже цигарите; накрая съвсем престана да пуши, почна да следи за здравето си и... умря.

Целият му живот е пример за вредата от тютюнопушенето.


02.01.2003. НЕ ЗНАМ ЗАЩО...

...Възрастен турчин* би насред София младо полицайче, а президентът на държавата ни** (не знам поради какви съображения точно) връчи най-престижния български знак - ордена "Стара планина" на бияча, а началникът на полицаите в Републиката (г-н Бойко Борисов) подари на бияча луксозен боен патлак и дори го разцелува пред телевизионните камери.

...Дойде си след 45-годишно изгнание царят, който никога не е бил детрониран, юрна се народът да крещи "Осанна!" - а като му се нарадва, захванаха да му подвикват някои*** да се връща отдето е дошъл. Защото - обясняват ни - не разбирал нашите си български работи.

...Един поет****, който не пожелал да стане министър на културата, критикува отношението на държавата към изкуството и културата.

...Мутрите, кредитните милионери, мародерите на съвременна България се надпреварват да строят параклиси, черкви, манастири, да побиват християнски кръстове, да даряват икони и злато все в името на Иисус.

...Защитниците на ограбените и на най-онеправданите българи, турци, цигани, влязоха бедни в Народното събрание, а днес са най-заможните хора в държавата.

...Вчерашни симпатични граждани на социалистическата Тодор Живкова държава се скараха кой да пише списъка на дисидентите*****, т.е. на противниците на Тодор Живковата управа.

...Нарекоха циганите роми, след като "роми" на цигански, на най-разпространения у нас от няколкото цигански езика, значи "човеци". По тая логика ние, останалите граждани на Републиката, какви се явяваме?

...Поповете се хванаха за гушите****** и се канят кръв да леят, пък се кланят на един Господ, който в основата на човешките ни дела ни учи да поставяме Любовта, а не омразата.

...Едни хора обещават да спрат атомната електроцентрала (І-ІV блок включително), а после проклинат други хора, които изпълняват тяхното обещание пред Европа и света.

...Прокурорът на Републиката******* е най-омразната фигура във властта, след като по статут е главният защитник на закона и правото.

...Най-големият мафиот у нас******** е посрещан като месия в най-бедстащите селища край морето.

...Така се натискат около тавата с мръвките, след като ги трепят като дървеници: че то на показни екзекуции се нагледахме.

...Съвестният гражданин и данъкоплатец плаща сметките на тарикатите и крадците на електрически ток, вода и прочие, но не се ползва с техните права и него никой не го защитава.

...Комунистите се нарекоха социалисти и се отрекоха от комунизма.

...Седесарите така ненавиждат комунистите, след като толкова им приличат по фанатичната си увереност и самочувствие, че са най-праведните в България.

...Смятат народа за наивник и невежа, па му се и сърдят на всичкото отгоре защо не гласувал за тях (г-н Иван Костов, например).

...Наричат у нас "елит" тинята покварени личности, която шупна като мръсна пяна най-отгоре.


06.01.2003. Керван от делници в пустинята, а стрелките се въртят в кръг като сляпо конче на геран. Най-ценното ще отлича по това, че сред нас, българите, е най-пренебрегвано. Когато приемаш предизвикателствата, никой да не знае, че приемаш предизвикателствата!


07.01.2003. Най-жестока критика е мълчанието, най-приятна реклама - отрицателната критика за една литературна творба или каквато и да е творба на изкуството.

Чети подлостта наопъки, и ще узнаеш що е чест и достойнство!

В тоталното отрицание откривам положителни обертонове към обекта на критика.

Фанатикът опровергава най-успешно идеята, на която служи. Всички умозрителни теории са ги прояснявали като безсмислие именно техните най-яростни апологети.


tisss
__________________________________
* Скулпторът Вежди Рашидов.

** Историкът по образование Георги Първанов.

*** Основно бяха хора от ръководството на СДС, т.е. ония, дето най му се радваха отначало.

**** Стефан Цанев.

***** Сред тях блестеше уважаемият Михаил Неделчев, капацитет в сферата на литературната критика.

****** Разделени на два синода, тия благонамерени служители во имя Христа наистина проляха кръв.

******* Иван Татарчев.

******** Илия Павлов. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Нищо случайно"
    #1677870 - 21.03.2007 04:09 [Re: tisss]

("Нищо случайно") ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ



12.01.2003.
Не една кръгла нула живее със самочувствието, че е орбитата, по която се движат Земята, Слънчевата система и дори цялата ни Галактика.

Защо медиите така детайно ни занимават с живота, здравето, капризите и семейното щастие (нещастие) на заможния престъпник, на простака-чалгаджия, надълго и нашироко ни занимават със сексуалните щения, личните проблеми на невежеството и напъните му да изглежда духовна стойност? Защо??? Защо така детайлно държат да сме осведомени за проектите, за възгледите му на тоя самодоволен бизнес-елит относно живота и космоса, за ужасната му представа за достойнство?

Представящ се за травестит, пък иначе нормален манго с изрусени косички и брадица тип катинарче се надупил срещу паметника Левски насред София, надупили го върху четириметров полиетиленов афиш върху фасадата на отсрещната сграда срещу свещеното място, дето Апостолът е изпуснал последния си въздъх в греховния ни свят.

Травеститът с удължена пишка и изрусени мигли е кумир за младите българчета, благодарение не на таланта си... не на таланта си: понеже талантът означава мисия, означава човек, натоварен с нравствени послания! - и тая представяща се за травестит сламена кукла медиите ни представят за връх в изкуството, Боже мой!

Нима глупака, дето са го изтипосали надупен срещу Апостола с педерасткия възглас "Ох, как боли!"... нима тоя жалък нещастник е виновен?!

Заможните чичковци и лелки, които се появиха изпод кърпеното одеало на Тато, които всъщност държат парите и движат бизнеса на днешна България, къде всъщност ги стяга чепикът? В Тодор Живкова България тоя тип хора се криеха, понеже все още заможният не беше онаглял дотолкоз, че да си въобрази за нормално да крадеш и да лъжеш, да лицемерничиш, да бъдеш подлец спрямо собствения си измъчен народ в такива гигантски мащаби. Комунистите от старата гвардия умееха все пак да спазват някакъв тон на благоприличие сред публиката. В делата си бяха пак хищници, но към народа демонстрираха скрупули, някакви морални задръжки.

В редакцията на многотиражния пловдивски вестник "Марица" ми изгря въпросът: ако сред тия работни пчелици влезеше Иисус, дали биха го забелязали? Открихте ли единствено с кого не се гаври, не се подиграва циничният палячо? И защо, нима е толкова трудно да се разбере! Мазните лекета непременно са около паницата с тлъсти мръвки.

Когато медиите всеки ден ти навират в очите "подвизи" на престъпния свят, това съвсем не е сърцевината на проблема. Невежеството обикновено е бъбриво и хленчи, това се очаква от нас - да бъбрим глупости и да хленчим. Така същественото се размива в подробности и глупости.

От друга страна щом разбогателите се мародери не са побягнали от България да консумират на спокойствие награбеното на някой луксозен остров сред океана, значи все още има какво да се краде и граби от нашето Отечество, простосмъртни българи. Интересно, кога гладните ще престанем да вярваме в благите намерения на самодоволните лицемери, дето уж ни защитават.


13.01.2003. У нас, в Република България, следствието се занимава със следователя, а не толкова с престъпилия закона. Зад някои ухилени самодоволно маски се крият зловещи образи на невежеството и класическата демагогия. Бедстващата интелигенция и преуспяващите престъпници са двете страни на една и съща монета.

Моето оптимистично очакване е, че народът ни е в състояние да понесе и много повече лицемерие, без да се изненада. Ония, дето гъвкаво кършат стройна снага на парада на Демокрацията, нямат нищо общо със загиналите за България.

Най-унизителното е мафиотския бос да го посрещат бедните и унижените като благодетел на народа. Престъпникът имал трудно детство, израснал в лоша семейна среда, научили го да убива за кеф... Е, в това отношение ние очевидно сме по-добре от него, горкия той!!!

И настана време за ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ. В най-гладната зима на т.нар. демократически преход един хубав човек - артист и бохема световно известен и с чара да приказва мъдро и увлекателно лакърдии по медиите*, събра да нахрани столичния т.нар. елит. За целта бяха тържествено внесени в залите на (забележете името, моля!) ресторант "България" дванадесет прасенца-сукалчета, току-що опеченки, с хрупкава кожичка и лимонено резенче, втъкнато в муцунката.

"Ех, бедни, бедни Македонски, защо не загина при Гредетин!" - би възкликнал Вазов, да бе видял пира на официално издокараните празнично развеселени, одухотворени от скъпите вина и подбрани ракии "народни любимци".

Колко красиво изглеждаха те за простосмъртния софиянец, за ония възрастни мъже и жени, които зяпаха отвън-навътре през огромните витрини на ресторанта! Проспериращи родни бизнесмени, красавици, политици, веселяци, спортсмени, хора на изкуството - всички там събрани от находчивия благодетел ги обединяваше в оня сюблимен миг яденето, пиячката, всемирната любов, драги граждани на Република България.

Дотук всичко хубаво... Да вземе умен човек** да увековечи, да запечата на видеолента тая пищна идилия на посредствеността.

Леле, каква дързост! Кой от "елита" да проумее, че тоя именно "елит" го заснемат, за да го кепазят?

Скъпи костюми, златни ланци, кръстчета на Иисус по вратовете, физиономии, обветрени и получили приятен загар по най-луксозните курорти на планетата!... Ами че каква по-добра реклама, че Демокрацията у нас прогресира!

Завъртяха ни тойзи репортаж по времето, когато бяхме най-изгладнели, най-опърпани, най-окаяни в дрехите си, купени от магазинчета за вещи втора употреба. Само дето не го нарекоха "Пир по време на чума" тоя репортаж.

Така и не разбра народът, че лъже-елитът именно за нас, българите, денонощно работи, мъчи се и хаби нерви. И си мисля: добре е от време на време, особено преди избори, да ни го пускат това репортажно филмче с плюскащите първенци и любимци на държавата ни, та белки усетим най-сетне каква е жалката истина и колко велика е манипулацията, на която сме подложени.


tisss
_______________________________
* Тоя купон бе уреден от световноизвестния Вежди Рашидов. Присъстваха най-известни личности: както Жельо Желев, така и Слави Трифонов, както селската певачка кака Пена, издигнала се до класна софийска проститутка, тъй и стойностни хора от артистичния свят, или дето се вика, накуп бе цялото кралско войнство - от бащите на нацията до техните смешници и най-преданите сред приятелите на мафията в България.

** Идеята да се завърти повторно филмчето по телевизията, мисля, е на публициста Явор Дачков, понеже и преди това го показаха това филмче, но именно в интелигентното ТВ-предаване "Гласове" на света бе обърнато внимание каква велика наглост всъщност е документирана. За което пък в "Шоуто на Слави" два месеца бълваха змии и гущери срещу Дачков, подиграваха му се със свойствения си просташки маниер. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Нищо случайно"
    #1679814 - 22.03.2007 12:15 [Re: tisss]

("Нищо случайно") СЕНТЕНЦИИ



13.01.2003.
Допълнения към сборник, наченат по автобусните спирки, докато съм чакал клиент да ме наеме като частно такси по улиците на Пловдив, от пролетта на 1994-та...

ПРИЯТЕЛСТВОТО укрепва в противоречията; враговете обикновено мислят еднакво.

ТЕОРИЯТА доказва, практиката опровергава.

СТРОЙНИТЕ ТЕОРИИ са като захарен памук - радват окото, сладнят на езика и винаги наблизо бръмчи панаирджийска въртележка.

ЕГОИЗМЪТ на плътското желание - "аз и никой друг в твоите очи, в твоето сърце, в твоите желания"... И откъде-накъде?!

ВСИЧКО МОЖЕ да се докаже, но не всяко доказателство заслужава доверие.

ПРЕД "ВЯРВАЙ МИ" предпочитам "Ако искаш, вярвай".

ЩАСТИЕТО е, докато се стремим към щастието.

ЗА КРАДЕЦА всички са готови да откраднат, стига да им се удаде случай. Това е неговото наказание.

НЯКОИ ИЛЮЗИИ са толкова жестоки, че обсебват съзнанието на цели поколения.

НАСТОЯВАТЕ, че мечтата ми е неосъществима... Е, точно затова толкова държа на нея!

НЕВЕЖЕСТВОТО обича да се маскира с много приказки.

НЯМА ЗНАНИЯ, които да компенсират липсата на домашно възпитание.

НЕЯСНОТО е по-богато на образи и послания от яснотата.

ДОКАТО СЕЛОТО се занимава с кокошкарите, вълците разграбиха стадата и покъщнината.

ПОНЯКОГА СЛЕДСТВИЕТО оправдава следователя, а не престъпилия закона.

ДОРАСНАХМЕ палячовци да ни бранят националното самочувствие.

ТЕ НЕ СПОРЯТ, те се дразнят...

ДА ЗАПАЗИШ достойнство, когато губиш, е необходим характер.

У НАС ония, които говорят, нямат нищо общо с ония, които мълчат.

СТРЕМЯТ СЕ да им е пълно и равно, пък то излиза плоско.

НА МЪЛЧАЩИЯ как да му отнемат думата - ей тоя проблем медиите още не са успели да решат, това им е всъщност големият проблем на манипулаторите.

ЗАЩО ЛИ красивото е тъй ефимерно и ни изпълва с печал?

В МЪГЛАТА от обещания разумът вижда по-ясно истината.

ПОСРЕДСТВЕНОТО има свойството да се обединява в колонии, да се разклонява като коралов риф, като ракова метастаза.

КАТО СЪСИПЯТ всичко около себе си, почват сами да се съсипват.

ЛЪЖАТА също ферментира и зрее, но накрая винаги е оцет.

ЛЮБОВТА отваря хоризонти, злобата ги затваря.

ПО ТЕЛЕФОНА говори застанал мирно, и разбирам: отсреща е човек, който го притеснява.

ТАЛАНТЪТ блести самотно.

В ГРОХОТА от тържествени речи отеква общественото лицемерие.

НАЙ-ЖЕСТОКИТЕ истини се съобщават с уморения ти глас.

ПЛОЩАДЪТ, огромната зала е именно мястото, където парвенюто блести в цялата си наглост.

НАЙ-ДОСТОВЕРНИЯТ свидетел на престъплението е не пострадалият, а самият престъпник.

АКО ИСКАШ да го разбереш, не го съди, не го принуждавай да ти се зъби с хищното си лице.

ДВУБОЯТ между Добро и Зло се решава не по площадите, нито по фронтовите линии, а във вътрешните пространства на душата.

ВСЕ ПАК не са толкова лоши - личи по гузните им лица и жестове...

ЧУЧЕЛАТА у нас се изживяват като национални герои.


04.02.2003. А МОЖЕ БИ Злото точно това желае - да си пилееш силите по дребни цели, да се сражаваш с дребосъка и градинските плашила...

РАЗГРАБВАНЕТО на България протича успешно под лозунга "За по-висок материален стандарт на живота!"

НАРАСТВАТ лавинообразно говорещите, топи се малцинството на желаещите да се вслушат - разцвет на комуникациите!

УМНИ, правете се на глупаци, да не ви набележат за разпване на кръст!

У НАС от време оно бъркат "умен" с "хитър". Умният поема удари, хитрият им се изплъзва.

СЛУЧВА СЕ Противното да ни се показва като симпатично; принципно положение???

ЩАСТЛИВ е който е в съгласие със себе си.

СЪВЕСТТА е упорито зверче; можеш да го приспиваш, да го удушиш, но не и да го дресираш, че да ти служи.

ЗНАМ собственик на вестници*, чиято баба, макар и често да я сочи за образец, не е успяла да го възпита.

МАЗНОТО ЛЕКЕ непременно придава известна лъскавина и блясък на пейзажа.

НАГЛОСТТА ни се предлага във все по-човеколюбиви образи; и това все пак е някакъв успех.

ИЗВЕСТНИ ЛИЦА дотолкова са изпразнени от съдържание, че просто няма как да слязат от облаците.

МНОГО КУКЛИ на конци... и ето че объркват режисьора!

ЛОШОТО е не че ти говори, а че освен това те държи за ръка, пък и настоява да го гледаш в очите.

НЯКОИ ЗАГУБИ водят до ужасни придобивки.

НЯКОИ ПОСЛЕДСТВИЯ изпреварват причината.

ИЗГУБИЛ свойта Евридика,
нетърпеливият Орфей,
но любовта му пак я вика,
но любовта му още грей.

Че без любов не е възможно
човек да разбере света,
живота, нощите разкошни
сред бездните от самота.



15.02.2003. Продължение...

ПОСРЕДСТВЕНОТО все е налице.
Същественото в тайна се прикрива -
наглед спокойно като езерце,
а всъщност, океан със страшна сила...



13.03.2003. Преди седмица, на 7 март, убиха с куршум в сърцето "бизнесмена" Илия Павлов, осми по богатство** престъпник в рамките на бившия соцлагер. Съседката Василка Даскалова от "А" вход тая сутрин ми каза, че преди два или три дни било погребението на Митьо Чомпала***. Отиват си един по един от света на живите моите "герои", героите на тая книга. Вчера в Белград още едно показно убийство: екзекутиран е Зоран Джинджич, вторият по власт и влияние лидер на днешна Сърбия.

Светът е настръхнал от предусещането за война в Близкия Изток. САЩ и Великобритания са струпали 250-хилядна въоръжена до зъби армия около Ирак. Сякаш промените все по-бързо въртят онова прословуто "колело на Историята". България се мята като тресчица по вълните на разбушувал се океан от страсти.

А тая История с главна буква е всъщност нашият живот. Изкушава ме представата за оня хронист, който записвал подвизите на своя велик фараон... Фараонът не ме интересува, но виж! - летописецът, вдигнал за миг очи от папируса и зареял поглед, сякаш опитва да проникне в бъдещето - та тоя писар, така оскъдно облечен и скромно положил върху колене папируса с египетските йероглифи, ми изглежда великолепен, виждам го окъпан в сияние.

Опитвам се къде с обикновени думи, къде пообъркан от случващото се наоколо в отрязъка от моя живот, да опиша лица и събития, жестове и мимолетни настроения, та по тоя начин да се знае как сме живели, какво ни е огорчавало, какво ни е радвало, какви са ни били мечтите и надеждите. И тия отправящи се към небитието един подир друг мъртъвци, така - надявам се, да продължат да ни учат на добро и зло, на редно и нередно.

Суета е всичко, но леле... колко е хубава тая суета!


tisss
________________________
* Петьо Блъсков.

** Изчисляват го в американски долари на 1 милиард и 500 милиона.

*** Димитър умира на 67-годишна възраст, борчето Илия, ако се не лъжа - някъде около четирийсетте. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Нищо случайно"
    #1682805 - 24.03.2007 05:55 [Re: tisss]

("Нищо случайно") ХИЩНИК СРЕД СТАДОТО



29.03.2003.
Д-р Малек е роден в Латакия, сирийски град на брега на Източното Средиземноморие. Д-р Малек е сириец, както аз съм българин. Всеки от нас носи чертите, характерни за своя народ. У мен чувството, че съм славянин, обаче е разколебано, може би защото въпреки че ние, българите, ползваме славянски думи, смятам манталитета ни за основан върху много по-древните корени на траки и прабългари, произлезли пряко от прогонените траки, наречени бриги или фриги, принудени ит амбициозния Александър Македонски да напуснат родната Тракия, отправяйки се през планини и чужди земи към Близкия Изток, заселили се и преживели около 400 години в близост до древните шумерски племена край реките Тигър и Ефрат.

Взирал съм се в не особено точни древни географски карти, за да проследя как - отправили се оттам към високите плата на Памир, някогашните бриги постепенно, в течение на близо 800 години са извървели тоя огромен исторически поход, за да се завърнат някъде към V век след Христа отново в своята Тракия, отсам Дунав.

Мисля си, може би наивно, че в миналото на моя народ генетично са натрупани качества, като трезвост, духовно смирение, предприемчивост, любопитство и сдържаност в реакциите.

Приятелството с д-р Малек, с таджика Маруф от Афганистан ми е необходимо, за да разбера по-добре себе си, съпоставяйки се с тях, със самочувствието, с умението им да съхраняват достойнството си, с начина им на разсъждение, с най-делничните им реакции, жестове, излъчване.

И Малек, и Маруф - без да знам до каква степен са мюсюлмани, ми дават чудната възможност да разбера аз до каква степен разсъждавам като човек от християнския свят. Чудесно е, че сме различни. Чудесно е, че всеки от нас тримата защитава и отстоява своето. Така, струва ми се, ние се допълваме един друг и очертаваме някак източния тип манталитет върху планетата.

Предполагам, всеки от нас в подсъзнанието си носи драмата на своя народ с дълга история от зараждането на цивилизацията до днес. Военните стратези, политическите водачи от древността до наши дни непрестанно прекрояват и пренасочват огромните множества на обикновените хора ту в една, ту в друга посока, изкушават нашето съзнание на простосмъртни, манипулират ни кога наивно, кога откровено недобронамерено в изкуствено разпалване на раздори и войни. Но Истината, мисля си, е, че никой от нас не желае смърт и разрушение, за да се види щастлив под слънцето.

Всеки от нас обаче, въз основа на драмата и оптимизма, заложени у всеки народ, по свой личен начин е изправен пред Злото като стихия и катаклизъм. В поредица от ограничени във времето проекти ние, без да сме злонамерени един спрямо друг, си противоречим.

Аз лично не разбирам докрай защо 250-300 хиляди млади мъже от САЩ и Великобритания рискуват здравето, живота, най-хубавите дни от живота си, за да разрушават многолюдните градове на Ирак. Не вярвам техните семейства да са ги изпратили на десетки хиляди километра далеч само за да убият някой баща на децата му, някой син на родителите му, беззащитни, уязвими и - общо взето - изнемогващи в бита си жени, деца, стари хора. Не ме удовлетворява твърдението, че войната в Ирак е преди всичко заради арабския петрол. Много лесно за обяснение ми изглежда, че да го приема като цялата истина.

Разбира се, че петролът е една от причините за тая криза, но лакомията, грандоманията не обясняват всичко, особено когато Голямото Зло го прикриват с познати и от другите войни досега злини и бедствия... Виждам изправени един срещу друг два основни подхода, които силно си приличат и са еднакво хищно настръхнали срещу цялата ни хилядолетна цивилизация.

От една страна, хищникът се крие сред стадото, което в течение на 33 години управлява с насилие и лицемерие; от друга страна, един петролен магнат се изживява в ролята на воинстващото Добро. Но това пак е само повърхността, само видимата страна.

Политиците и военните стратези винаги, при всякакви обстоятелства манипулират от гледна точка на своята конкретна изгода; пред Вечните въпроси, които занимават човека, обаче са безпомощни. Човечеството все някъде кърви, причинява си рани, които после лекува в продължение на няколко поколения, докато зарасне нараненото, а белези все пак остават. Но и пацифизмът - мирът на всяка цена, не решава проблема, а го капсулира като ракова метастаза, която подмолно, прикрито и подло ще продължи да излъчва смрад и ужас.

Опитвам се да разбера отношението на обикновения арабин, който препасва взрив на кръста си и отива да загине на някой многолюден площад в Израел, в Испания, в някоя подредена благоденстваща страна. Що за човек е? Неговият бог не го ли учи, не му ли повелява да съхранява живота си? Иисус не би бил Христос, ако (вместо да загива заради Смъртта като жалък образ на Злото) не загива заради живота на унижените и оскърбените?! Сбъркано, според мен, в т.нар. "интифада" или в общоизвестната "джихад - свещена война" е, че отваря пропаст и фронтова линия не между Добро и Зло, а между огромни множества страдащи и унижавани, които - строго погледнато, няма защо да воюват до смърт едни срещу други, разделени от своите религии, от глупаво национално самолюбие, от надменност едни спрямо други.

На някой много му се ще мюсюлмани и християни да се бият до смърт, араби и евреи да се ненавиждат до гроб, но това - доколкото ми е известно, не се препоръчва от нито една измежду световните религии. Тогава дали ожесточението не е именно най-противната ерес спрямо Свещените книги?

За мен пацифизмът - ако не е от наивност, е проява на лицемерие. Мир на всяка цена... за мен е спокойствие за хищника, стаил се сред ония, които ужасява. Но и тия, които запалиха пожара в Близкия Изток, са слепци именно защото са припрени и бързат, не проумяват - от алчност ли, от прекалена самовлюбеност ли! - че поставят ореол на светец над озъбената маска на един тиранин.

Ако съм роден в Латакия, голяма е вероятността при тия обстоятелства и аз да реша, че летецът, бойният пилот (ех, как мечтаех да съм боен пилот в края на юношеството си!)... че летецът, който с електронна техника разрушава естествения ход на живота ми, естественото узряване у моя народ... че тоя интелигентен, възпитан, добре обучен младеж е моят враг, а тиранинът ми е защитникът. Науката и техниката, колкото и съвършени да са, не могат да пренареждат и коригират законите, според които се усъвършенства човешката душа.


30.05.2003. Ровичкане в речниците... Scolism (англ.) мнима ученост, повърхностни знания, дилетантство. Scolist (англ.) лъжеучен, дилетант.

За да узнаеш вкуса на плода, трябва да го нараниш. Което отвън е примамващо за окото, отвътре всъщност е със зърнеста структура. В детайлите е Истината за общото, голямото. Как ще разбереш (и опишеш) греха, ако не си грешил, ако си бил винаги безгрешен! Божествен е човекът в момента, когато прощава, но божествен е и когато искрено се покайва. Авел не ми е интересен, защото не оставя потомство; може би е скучен, понеже е стерилно праведен.

Любопитството ми е към Каин, именно заради греховната му човешка природа. У праведника всичко е застинало като икона. Мен съдбата на Каин ме вълнува, защото у него съзирам движението, страстите, динамиката на живота. А и всички ние, милиардно множество от съдби, сме Каиново семе в падението и във възхода си към звездите. Нашата жизненост е в нашата безпомощност и непресъхващ стремеж да разберем какви сме.

Престъпващият Десетте Божи заповеди - насилник, лицемер, подлец, убиец - чувствам като по-малък брат; но от това чувство не ставам по-самоуверен. Защото ние всички, живи и мъртви, сме едно цяло, което боледува, страда и в несретата си върви напред към самопознание за това какъв е смисълът, че сме такива, каквито сме.

В тоя океан от насилия нравственото е може би единственият верен ориентир, който не се променя с времето. Нравственото е катедрално гордо и строго, но добавим ли към него суетата и веселието на греховните изкушения на плътта, това нравствено именно тогава засиява в своето великолепие, аромат и нежен чар.

Глупостта и наивността понякога съдържат в себе си мъдрост от по-висш разред, от много по-висока класа (Дон Кихот на Мигел де Сервантес, например). За да я усетим, навярно по-внимателно трябва да се взрем в нея.


Край на част Х - "Нищо случайно"


tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
"Стипчивият плод"
    #1683912 - 25.03.2007 06:45 [Re: tisss]

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (1.)



01.06.2003.
Вчера сутрин ми се обади по джиесема Светлозар, зетят ми, и попита искам ли да отида с тях - той и дъщеря ми Вера, до Бачковския манастир. Отидохме с тяхната кола. В черквицата на манастира запалих две свещи - едната пред иконата на св. Георги (силно варакосана модернистично изрисувана нова икона). Походихме около час из планината над манастира, пък като слязохме обратно в Пловдив, отбихме се за около час при павилиончето на Маруф.

Зарадван, Маруф изнесе пластмасова маса, забърса я, застла я с чиста покривка, па се усмихва: "Ай сега кажете какво ще желаете. Жорка, за теб знам, ама зет ти и Вера какво ще пият?"

От четири и трийсет подир обяд нататък ми стана сънливо. Към седем надвечер вече бях изкарал един сън, когато ми се обади по телефона съседът Митко Йовчев от втория етаж на нашия вход: пита дали не искам да поизлезем из квартала да се поразходим, както правим често напоследък. Каза: "Виждам, че си сънен, затова ти си спи, аз само така..."

Хапнах - попара от кисело мляко със захар, и пак се мушнах в леглото. Към единайсет и нещо късно вечерта ме буди по телефона Емил*. Не знаеше кое време е, изненада се, като му казах, че върви към полунощ. Каза, че денят му минал сред много хора и в суетня около представянето на новата му книга, което щяло да продължи и на следния ден от десет преди обяд в залата на супермаркет "Сани" в ЖК "Тракия", оня новия луксозен магазин срещу новата католическа черква. Уговорихме се да мина към девет сутринта, да го взема с колата и да седнем в някое кафене за половин час...

Вече след полунощ си поиграх да променя картината на работното поле на компютъра, т.нар. скрийнсейвър: замених полския пейзаж в зелено с изображението на пясъчно островче сред море (в светлосиньо) под бухлати памучни облаци в коприненото небе. Поиграх си до към един след полунощ и пак се мушнах в завивките.

Тая сутрин в шест без десет се будя; скочих от леглото. От шест и трийсет съм на балкончето с книгата за Ванга** пред мен на масичката. Пия кафе, пуша третата за деня цигара.

Някои пасажи от тая книга ми задават страховита тема за следващите дни. Кратки бележки...

1. Да напомня на сириеца д-р Малек, че е обещал да ми осигури за прочит Корана на български език.

2. Да прочета от Корана по-внимателно глави (?!) от ІХ до ХІІ включително, както препоръчва Ванга на някакъв ливански журналист***.

3. "Кой е вашият пророк? - пита Ванга журналиста от Ливан. - Този, който проповядва и гледа три планети ли?" Кои са тия планети - да попитам; дали не са Луната, Венера и Земята...

4. На стр. 95-96 има такъв пасаж от същото послание на Ванга:

"...Един ден я попитах:
- Добре, но какво представлява човекът?

Ванга се засмя и каза:
- В този въпрос се съдържа и отговорът - суетно същество, което все се изследва, все се наблюдава, все се търси и все не се намира, - но това в рамките на шегата. Погледнат от най-високо, като част от огромната вселена, човекът е нищо. Една нищожна прашинка, зареяна в безкрая, но заредена с "божествена" искра. Затова често надхвърля ръста си; търси неуморно, рискува, изследва, разгадава тайните на всемира, прави смайващи открития. Вече е вперил решителен поглед в небето и не се плаши от неговите предизвикателства.
****

...А истината за този космос - допълва Ванга, - трябва да се търси в старите свещени книги!"

От същия разговор: "Ще дойдат тежки времена. Хората ще се разделят на групи по вяра. Ще дойде на света най-старото учение. Питат ме: скоро ли ще дойде това време? Не, не скоро. Още Сирия не е паднала."*****

5. Защо Сирия?! Какви древни послания носи в недрата си Сирия (нацията) и сирийската земя? (Да говоря с д-р Малек!)

На стр. 100, когато описва Ванга на Бъдни вечер, 24 декември 1981-ва, тя казва пред най-близките си хора в семейството: "Ще има и после години, когато градове и селища ще се рушат от земетресения и наводнения, природни катаклизми ще разтърсват земята, ще вземат връх лошите хора, а крадците, пияниците, доносниците и блудниците няма да имат брой".

По-нататък следва любопитно пророчество: "Ще настъпят много промени, ще дойдат нови хора, а другите ще бъдат уволнени, ще заемат постове много жени, чиято нова служба няма да им бъде призвание. Много ще се пенсионират от страх, много други ще бъдат изметени като с метла (...) Очаквайте промени за добро".

Стр. 101: "За мене щастието се корени в търпението на човека".

"...Най-добри са тези хора, които живеят в планината, на високото (...) А в големите градове е нещо страшно: виждам хората как тънат в тиня до шията. Минават пред мене и всеки носи табела на врата си, на която пише: "Аз съм лицемер", "Аз съм крадец", на друг - "Аз съм лъжец", на трети и четвърти: "Аз съм измамник", "Аз съм подлец", и какво ли още не. Затова много хора взеха да се връщат по селата и този процес ще продължава".

За смъртта (на стр. 80): "Разказа ни няколко случая, при които бе усетила смъртта. (...) След това ни разказа за един ден, когато варели сливи вън на двора и смъртта "прошумоляла" сред дърветата. (...) Тя говореше за смъртта като за жена с красиви разпуснати коси".

На стр. 54: "На 8 април 1942 година (...) излезе и след малко се върна****** с един среден на ръст човек със сиво сако и голф. (...) А Ванга застана на обичайното си място в ъгъла на стаята и преди още да я запитат каквото и да било, заговори с много строг глас: "Расте твоята държава, разпрострял си се много нашироко, но бъди готов да се събереш отново в орехова черупка". Повтори му: "Бъди готов!" И добави: "Помни датата 28 август!"

Царят******* не попита нищо друго и си отиде много смутен. Той почина на 28 август 1943 година.

За Орфей: "Дарбата на Орфей не идва от небето, а от земята. Той слага ухо на земята и пее. И дивите животни стоят и го слушат, но не разбират. Орфей е земен. Той е свири и на върбово листо, и на върбово дръвче, и с кора от бряст, и с кора от бука и дъб. Лежал е на земята и самата земя му е звучала. Орфей пее със земята. Където ходи, с всичките дървета свири и птичките му пеят, и небето му дава, и пише по земята, и както минава, си го чете, и пак пее. (...) Ти дрипав пишеш ли го, виждаш ли го?... За мене Орфей е така: той е със скъсани дрешки, много окаяно дете... После минава като необръснат момък, неподстриган, с големи нокти... И все си пее. Всички гласове му ги дава земята.

Не знам защо след него върви Самуил...

Аз, като изпадам в транс, тия неща ги виждам"
(стр. 82).

За разните хора: ...С какви хора обича най-много да разговаря (...)
- За мене всички са еднакви. (...) И най ми омръзват тези жени, които ходят по мъже - кажи ми да си намеря ли приятел? Не, казвам й, стой си вкъщи и си търпи мъжа.


Следва


tisss
_______________________________________________
* Емил Калъчев. Книгата, спомената по-нататък е "Храбрите приключения на Бин и Бен", изд. 2003 г.

** Красимира Стоянова, "Ванга", изд. 1989 г.

*** Вж. с. 98 и по-нататък от книгата за Ванга.

**** Изречено е според ливанския журналист през май 1979 година.

***** Казано е това през 1980 година.

****** Върнала се съседката на Ванга.

******* Борис ІІІ. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Стипчивият плод"
    #1688090 - 28.03.2007 00:35 [Re: tisss]

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (2.)



02.06.2003.
На балкончето съм с книгата за Ванга и с Корана, издание на български от 1993 година.

Стр. 94: ...А Ванга отсече: "Не, не е болна, тя е много лоша! Иска всичко на този свят да бъде само за нея и за децата й (...), но желанието й за коли, апартаменти и вили е безмерно и алчността й ще я изяде. Това й е болестта, за която не зная лек!"

За предопределеното. Питат понякога Ванга (стр. 28): "Ако на дадено лице предскажеш смърт или нещо друго фатално, може ли човекът да го предотврати? А може ли Ванга да го предотвратява?" "Не - категорично отговаря тя. - Никой не може. Животът на човека е строго определен и никой не може да го променя."

За човечността и самолюбието. "Посещава ме интелигентна, много издокарана жена, научен работник с титли и звания. А аз й викам (стр. 24): Каква полза от твоите науки, след като не можеш да свариш една чорба. Как ще вървиш към голямото, като не знаеш малкото. Нали и ти си жена и имаш неотменими задължения."

За съвестта. "Никой от нищо не може да се скрие! Не мислете, че сте свободни да правите каквото ви хрумне, не може, никой не е свободен" (стр.20). Ванга казва, че над нас има едно голямо око, което следи всички наши деяния.

За Христос. (Стр. 16) Вярва, че има бог. Но на въпрос през 1983 година виждала ли е Христос... отговорила: "Да, той няма фигура. Това е едно огромно огнено кълбо, в което не можеш да погледнеш от светлина. Само светлина. Друго не се вижда. Ако някой ти каже, че е видял бог, да знаеш, че не е вярно".

За т.нар. извънземен разум. (Стр. 15) Има ли чувството, че ясновидската й дарба е програмирана от по-висши сили? - Да. Този по-висш разум откъде произлиза? - От Космоса. Може ли човешката цивилизация да се възприеме като детска възраст на разума? - Да.

(Стр. 115) "Тези същества или пришълци (...) са много строги. Когато говорят, гласовете им кънтят като ехо. (...) Те ни контролират. (И по-нататък в разговор между двама "пришълци" единият, според Ванга, казва...) "Не се страхувай, не виждаш ли, че те (бел.м. - Г.Б., т.е. ние, хората) са слепи".

(Стр. 118) "Защо се учудвате? Та те вече ходят между нас".

На 5. срещу 6 май през нощта (Това е Гергьовден, бел.м., Г.Б.) изпратените от Ванга хора - специалисти и археолози, стават свидетели на особен феномен.

(Стр. 124) "...скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се отрои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури.

Бяха огромни
(...). Фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас. (...) Отляво на скалата на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса.

Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет - нещо като топка, кръгло, но не беше топка; по-скоро някакъв непознат уред.

На по-заден план, но по-горе и по-вдясно, стоеше втората фигура. Не знам защо, на мене ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце, положени на облегалкине на стола
(бел.м., Г.Б. - вероятно иска да каже: на подлакътниците на стола). На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни няд ушите стърчаха издатъци като антени" (...).

След това скалата угасна, стана отново тъмна и всичко наоколо се покри с непрогледна тъмнина".*


04.06.2003. По повод романа "Джой и Джоан" от някоя си Джой Лори, издание от 1992 година на български. Твърде претенциозен, твърде личи желанието да бъде приеман като артистично перверзно преживяване на духа. Налице са всички повърхностни знаци, напомнящи за култура. И това му е всъщност слабостта.

Не мога да приема тая насилена показност за чиста монета, но "романът" (защото като литература това си е просто булеварден поп-арт!) ми предлага интересна тема за размишление: какво именно отличава любовта от секса, до каква степен в сексуалните си фантазии човекът все пак съхранява своята божествена аура.

Тоя тип "авторки" (не стойностни жени-автори) високо развяват своята уж-женственост, напомнят ми фигурата на новопосветен в религиозните тайнства, който - без да ги е проумял - фанатично се тресе от екстаз.

Творецът, истинският автор е непременно зареден със здравословна самоирония и скептицизъм, със спокойствие. Впрочем, сериозните ми възражения от прочита до страница 45 включително, от общо 173-те страници на "романа"...

1. Има ли перверзия**, то е бягство от естественото. Перверзното е хищничество, похищение над духовното начало. Приемам, че човек в кратки отрязъци от време може да бъде и прелъстен от перверзното, но не бива да остава в неговата сфера, а да побърза да се завърне в нормалността. В ограничени (колко обаче?!) дози тая отрова дори намирам за тонизираща усета към естественото.

2. Проява на лош вкус е да се ровим в животинската субсъзнателност като възхитени воайори; за тия неща трезвото говорене е за да определим любовта що е.

3. Многото знаци на аристократизъм често идат да маскират пошлостта. Истински аристократичното загатва, едва докосва, пестеливо е, кара ни да го следваме любопитно, а не ни навира в очите лъскави дрънкулки, предизвикателно не наддава писъци, не крещи, не се зъби, не си скубе косите като дърта проститутка да привлича вниманието на света.


06.06.2003. Следващият петък е "петък 13-ти" или "черен петък", единственият черен петък тая година.

Да "дегустирам" Корана като една от великите книги с послания от далечното минало ми беше задачка още след прочита на Библията. Библията си купих от книжарничката в двора на Бачковския манастир, когато бях 45-46-годишен. Четири години пролежа в библиотеката ми, докато се настроя да я прочета през лятото преди деня на моята петдесетгодишнина (1977-ма, 7 август).

Старият завет ме разочарова с грубостта, с острата си назидателност и призиви за злодейства уж в името на бога-отец; Новият завет (евангелието) ми допадна със строгото си човеколюбие. Видях величието в уязвимостта на Иисус (особено когато се позовава на "баща си" Бога-отец, заплашвайки човеците). И тоя Иисус ми се стори великолепен именно със слабостта си.

От седмица на нощното ми шкафче е Коранът, който измолих за прочит от Емил***. Към това желание ме подтикна пък епизод от книгата "Ванга" на Красимира Стоянова, където е цитиран разказът на ливанския журналист Абдел Амир Абдала**** за срещата му с Петричката врачка през 1981 година. И Ванга му казва (според неговото твърдение): "Ти си мюсюлманин и спазваш празниците на мюсюлманския календар. Вие имате голям свещен текст - Корана. Трябва да го прочетеш целия, и по-подробно глави ІХ, Х, ХІ и ХІІ".

Казано било това на 2 декември 1981 година в 8, 45 часа...

Та любопитството какво толкова важно за един арабин от Ливан съдържат тия четири сури от Корана отключи стария ми рефлекс, едва ли не позабравената тема: мюсюлманската версия и стилът на мислене у т.нар. правоверни поклонници на Исляма.

Следва


tisss
___________________________________________
* Това е по записки на Красимира Стоянова от 1979 година.

** Фр. perversite: извратеност, развала, порочност...; англ. perverseness& 1. опърничавост, своенравност, вироглавство 2. извратеност... 3. превратност, погрешност.

*** Емил Калъчев. (вж. цит.съч. стр. 97-100)

**** Вж. цит.съч., с. 97-100. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Стипчивият плод"
    #1690156 - 29.03.2007 13:43 [Re: tisss]

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (3.)


Продължение от 06.06.


Имам странното усещане, че тая книга (Корана в българския й превод) се страхува от мене. Прочел съм първите й 17-18 страници и това усещане не ме напуска. Все едно зверче - къртица, извадена на дневната светлина, въпреки че не се смятам повече от най-обикновен безпристрастен читател.

А може би уравновесеното проникване в нея я плаши?

Първите ми впечатления от текста... Озлобление, заплахи, говорене от позицията на грандоман без особена интелектуална енергия. А защо да не си запиша част от по-гръмките реплики срещу евреите!... На първо място, срещу евреите, а след това и срещу останалите извън исляма човеци.

По стил Корана напомня (дотук) стила на Стария завет.

1. От вярата на Ибрахим (мюсюлманския Авраам) се отвръща само онзи, който е затънал в безчестие (сура 2, стих 130). Ами то много точно съответства на т.нар. комунисти, които смятаха себе си за честни, праведни и прочие, само защото вярват в Маркс и Ленин. Ама че претенция!

2. Правдата и истината са това, което идва от твоя Господар (Аллах). Никога не бъди един от тези, които се съмняват в това (сура 2, ст. 147). Защо? Аллах от логическото размишление ли губи, та ни забраннява тоя начин на познание!

3. Ей, вярващи, позволено ви е да отдадете възмездие за убитите. Нека за свободния - свободен, за роба - роб, и за жената - жена убита бъде (сура 2, ст. 178 - но не целият стих). И следващият стих 179 допълва: Ей вие, люде разумни, в закона за възмездието е животът за вас. Почитате ли този закон, от злини избавени ще бъдете вие. Чудна логика: живей за отмъщение, и от злини ще си избавен... Но кой си ти - който решаваш, че Аллах говори и върши именно чрез теб?! Така не разсъждава ли именно фанатикът: убеденият, че Бог се е вселил в него не за да разбере, а за да осъди и стори акта на възмездието?!

* * *

Ситият духом е весел. Левски (според писмото на Христо Ботйов) бил весел, пеел, не унивал дори в кризисни моменти. Страшно е, кога такъв човек го налегне печал...

* * *

4. Странно, противоречиво седи ст. 190 от сура 2: Воювайте по Пътя на Аллах с тези, които са ви обявили война, но не започвайте вие, защото Аллах не обича войнолюбците, която противостои на следващия ст. 191: Убивайте ги там, където сте ги заловили, прогонвайте ги от местата, откъдето и те са ви прогонили. Сеенето на раздор е много по-лошо от това да убиеш човек. Това пък: ни в клин, ни в ръкав. И през едно изречение - пак: Ако там (в оспорваните територии вероятно - бел.м., Г.Б.) тръгнат те срещу вас, то незабавно ги убийте! Това е то наказанието за неверниците.

Кого обслужват тия "завети", тия внушения?... Всеки случай по-лесно ми е да приема, че не служат на Живота, а на Смъртта.

5. Сура 2, стих 218: ...и тези, които водиха Джихад* в името на Аллах, именно те трябва да се надяват на милосърдието на Аллах.

Сура 2, ст. 258 приключва с рефрена А наверниците са нечестиви. Понятието "чест" е любим трик на манипулаторите от всички епохи. "Нечестиви" ще рече: нямат чест, лишени са от чест, следователно: вие, праведните - предани католици, комунисти, фашисти, нацисти, масони, мюсюлмани, протестанти, йезуити - можете да ги съдите (обявените за неверници), да ги убивате, да ги употребявате като истински, почетени от бога господари на чуждия живот и съдба... Ако изобщо съм дотук нещо разбрал, очевидно Корана е по-откровена манипулация на съзнанието от Стария завет, по тон ми звучи като бледа версия на Стария завет. Старият завет стои, според мен, по-величествено и поетично, а Корана е конкретен в посланията си, представя ми се като четиво преди всичко за ориентираното към материални придобивки съзнание.

Принуда във вярата не може да има, защото... и т.н. (сура 2, ст. 256). С това как да не се съглася? Това - да!

Началото на стих 286 от същата сура 2: Аллах не възлага на човек повече от това, което може да понесе... И през няколко изречения по-нататък: Господарю наш, не възлагай върху плещите ни бреме, каквото си възлагал върху тези преди нас. Господарю наш, не ни карай да носим това, което нямаме сили да носим, прости греховете ни, бъди милостив към нас и ни пощади, защото... и т.н. Единственият пасаж, в който (дотук) откривам човечност. Напомня ми стихотворението на Франсоа Вийон "Балада за обесените", както би трябвало да се нарича, а всъщност известно под наслова "Епитафия на Вийон във форма на балада"; ето - впрочем, част от тая балада:

О хора, що след нас сте се родили,
не ни упреквайте със думи зли -
ако добро към нас сте проявили,
над вас самите Бог ще се смили...
**

И т.н. Просто звученето е в същата гама.


07.06.2003. Изнасям си вещите (кафе, цигари, книги) на балкончето, и чувам - камбанката на черквицата "Свети Илия" бистричко струи, звънливо отзвучава в слънчевото утро. Много пилци наоколо и всичко цвърчи, джиджика, извива гласче. Толкова радост и спокойствие! А и китайската роза е обърнала любопитно листата си към мен, сякаш наднича да разчете какво пиша, какво пък толкова записвам...

Вчерашният петък ми бе ден за разплитане на възли. Разнасях кутията с процесора назад-напред из града; в крайна сметка, оправих си компютъра и той пак е готов вярно да ми служи. Срещах се с разни хора - добри и не толкова добри, като капитан прокарах корабчето си покрай скали и подводни рифове, и ето ме сега - в открито море с Корана пред себе си, при това с ясното съзнание, че това е книга, вдъхновяваща над милиард и половина човешки същества с духовните си внушения и с преките си препоръки как да живеят, какво да ценят в своя живот.

Да видим какво важно послание ще изведа за себе си и аз, синът на дърводелеца Кирил от Харманли, съхранено между кориците на тая Велика книга.

Вчера се рових из училищната библиотека; интересувам се от автора на тоя текст - Мохамед, роден на 20 април*** 571 година в град Мека, син на баща си Абдуллах и на майка си Амине. До четирийсетата си година беден, неизвестен и най-обикновен простосмъртен, а сетне неочаквано получил прозрение свише и... животът му рязко се въззема нагоре към висините на духовното и материалното благополучие, но все пак умира 62-годишен.

Текстовете диктувал на писари; твърдял, че са сънувани и минавали като цветна лента пред очите му. Записвал ги не той, Мохамед, а други хора, понеже сам не знаел да чете и пише. Твърдял, че посланията му били препредавани от архангел Гавраил (Джебраил по арабски), а някои - директно от самия Бог-отец (Аллах за мюсюлманите).

Питам се, какви отпечатъци от личността на тоя четирийсетгодишен най-обичаен стил на живот носи това Писание. Звучи чудесно фактът, че Богът се е обърнал да говори не на някой знатен велможа, а на най-обикновения простосмъртен, за да стане тоя най-обикновен човек може би най-успешната личност за всички времена (за които имаме сведения), както мислят авторите на Британската класация за великите личности на планетата.

Британците са пристрастни към материалното благополучие, може би затова го слагат на първо място като духовен и светски водач, завоевател, политик и държавник. Но на мен образът на Сократ, например, друго ми говори... Допитам ли се до представата си за Сократ у мен, други мисли ми идат на ум.

* * *

Сура 3, стих 28: Нека вярващите да не изоставят другите вярващи и да не си вземат за приятели неверниците. Този пък, който стори това, да не се надява на Аллах...

За Христос Корана твърди (сура 4, ст. 59): Иса (бел.м., Г.Б. - Иисус) пред Аллах е това, което пред Него е и Адем (бел.м. - библейският Адам). Него Аллах го сътвори от пръст...

От същата сура стих 67: Ибрахим (Авраам - бел.м.) не беше нито евреин, нито пък християнин, а беше правоверен мюсюлманин.

От зараждането си Исляма тръгва по линията не да отрича тотално библейската легенда, а да я пренарежда като пиедестал за възкресяване на версия по Стария завет. Т.е. Богът е единствен, монарх; за никакво Триединство (Бог-отец, Бог-син и Бог-дух) не може и дума да става. Според мен, казвам - според мен, понеже колкото и да съм професионален читател и тълкувател на текстове в разстояние на над четирийсет години, не мога да настоявам, че мнението ми е меродавно повече отколкото на всеки друг читател на Корана... налице е силно преработената библейска легенда, която цели да изтъкне мюсюлманина като единствения истински вярващ и отдаден до смърт на своя бог.

С оглед историческите обстоятелства тая най-велика Книга за милиард и половина мюсюлмани по света (страховито множество, както и да го погледнеш!) се явява идеологическо оръжие в най-чист, най-духовен вид, обслужващо единствено тия хора, а оттам и категоричното твърдение, че Авраам и Иисус не са евреи и християни (въпреки че логически Авраам - родоначалник на Иисус, няма как да е християнин). Но... тук чувам гръмогласието в претенцията на унижения беден и неизвестен Мохамед от дните, когато е сътворяван документ за общението му с Бога-отец, според горещите му уверения на неграмотен арабин, получил неочаквано Озарение свише.

Следва


tisss
______________________________________________________
* Война за избиване на неверниците, т.е. на всички, които не са мюсюлмани.

** Превод на Пенчо Симов. В бележката към тая творба е приложено следното: Предполага се, че е написана непосредствено след като авторът бил осъден на обесване.

*** На 20 април е роден Адолф Хитлер. Наполеон Бонапарт пък е роден в деня на един от големите християнски празници - т.нар. Голяма Богородица или 15 август, ако изобщо съвпаденията на дати има някакъв смисъл за тълкувателя. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Стипчивият плод"
    #1692097 - 30.03.2007 16:26 [Re: tisss]

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (4.)


Продължение от 07.06.


Сравнявам дотук двете версии - християнската и ислямската; мисля, че християнството, особено в автентичния си вид (източното православие, ортодоксията) е по-човеколюбиво, допуска правото на човека да вярва, без да го плаши до такава степен, а позволявайки му да избира по своя воля и съвест.

Сура 3, стих 118: Ей, вярващи, не вземайте за приятели от онези, които не са от вашите. Защото те няма да се забавят да ви сторят зло... И преди това (стих 110): Вие сте най-благодетелен народ, призован за доброто на хората... "Предава" ни го арабинът Мохамед в качеството "говорител на Аллах". За кой "благодетелен народ" става дума? Или "народ" е употребено в друг, по-общ смисъл понятие: хора, човеци?... В трийсетте и четирийсетте години на ХХ век немският народ, т.нар. арийска раса, бе обявен за "благодетелен", т.е. за богоизбран да общува с Истината и Правата вяра.

Противопоставянето на огромни множества: едно "богоизбрано" срещу други - "неверници", "тор за арийската раса" и прочие, ми изглежда твърде груба манипулация. По тоя модел на свой гръб съм се дивил на подобно (но по-фино) противопоставяне априори на "верни народни синове" и "най-достойните, крачещи все в първите редици" - от една страна, и - от друга: мнозинството от простосмъртни безпартийни граждани на държавата. Това делене бе въведено от марксизма-ленинизма, приложено и от нацистите вече в рамките на отделната нация.

Сура 3, стих 146: ...защото Аллах възлюбил е търпеливите. Стих 153: ...недейте да скърбите нито заради това, което загубихте, нито пък за това, което ви се случи. Няма как да не се съглася с подобна препоръка.

Сура 4, стих 34: Отправяйте добри съвети към жените, за които се безпокоите, че може да надигнат глава, оставяйте ги сами в леглото и ако това не помогне, бийте ги... "Красивичко" звучи като препоръка от най-високо място, особено пък в духовната сфера! Който разчита на собствения си разум и що-годе жизнен опит, сам да прецени доколко божествено звучи подобно указание в прав текст. Или има тук нещо изречено в иносказателен ключ, което не мога да проумея в своята посредственост?!


08.06.2003. Сура 4, стих 44: Я погледни към тези, които бяха удостоени с Книга! Те сами за себе си купуват заблуждението и искат и вас да отклонят от Правия път.

Сам безписмен или направо казано - неграмотен, четирийсетгодишният Мохамед е естествено (от моя гледна точка) да недолюбва "удостоените с Книга"; нито е първият, нито ще е последният случай на такава чисто човешка реакция в битов план... Но като изречени свише, тия думи ми напомнят изреченото от Иисус, който се гневи на "книжниците", поставя ги редом до фарисеите, т.е. до лицемерно преданите и надменните.

Пита се в задачката: защо божествената "мъдрост" се съчетава с толкоз откровено притеснение от логически устроения разум. Интуицията е далеч по-могъща от Разума, основаващ се на логически умозаключения, причинно-следствени връзки и последователно натрупване на информация за човека и света.

В интуитивното може би греховната ни човешка природа не влияе, докато човешката ни същност влияе върху логическата структура, върху нашите заключения, върху т.нар. консеквентност (последователност).

Интуитивно се усещам силен в редки мигове, неподвластни на моето желание. Тия моменти на прозрение не зависят от волята ми, не са ми под ръка, когато аз ги пожелая. Докато с логическото, с консеквенцията... винаги мога да разполагам.

Странна ми се вижда тая ненавист у Бога (Аллах, Бог-отец или самия Извънземен суперстратос) към логическото познание, т.е. към книгата като емблема на тоя тип достъп до Истината. Защо? Какво те плаши, Боже, ако наистина си добронамерен, а не ме гледаш като опитна лабораторна материя за своите величествени експерименти?!

Уважението ми към вероятния Извънземен, към вероятния Свръхчовек или незнайно още Кого... няма да е искрено, ако аз, простосмъртният, не съм го пожелал в душата и в духа си, а са ми го наложили като чужда воля.

Пирова победа ли мечтаеш, господи Извънземен? Дори и Ти да си ме създал, неприлично ли е да съм по-човеколюбив от Тебе, Отче? А в други отрязъци от време да съм в спор с Тебе, особено с Твоя нарцисизъм, с тая отчайваща ме самовлюбеност, която съзирам у Теб?

Кой друг би така страстно настоявал на всяка крачка да му повтарям колко е велик! Моето смирение не е ли по-добро от Твоята мания за величие?!

* * *

Описанието на Рая в "отвъдния свят" е плоско, еднотипно, повтаря се досадно и само говори за манталитета на ония, към които е отправено като евентуална награда за усърдието им във вярата на ислямската религия. Ето малко по-подробно описание на рая за изнурения от дертове човек...

Сура 4, стих 57: А тези, които повярваха и вършат добри дела, ще въведем в Джениета (в Рая - бел.м., Г.Б.), в който текат бистроструйни реки и където ще останат навеки. За тях има пречисти съпруги и ще ги разположа под дебели сенки.

Подобно е описанието и в сура 18, ает 31: Именно за тях приготвени са Вечните градини, през които текат реки бистроструйни. Там (...) ще седят те на тронове и ще се украсят със златни гривни, а ще облекат зелени дрехи от тънка коприна и златен брокат...

Подобна е картината и в сура 22, ает (или стих) 23: ...Там ще се обкичат те със златни гривни и бисери. А дрехите им там ще бъдат от коприна.

Обещаното се отнася за хора, които очевидно:

І. Живеят в безводни места, или ако има там реки, тия реки са кални, мътни и непригодни за жадния.

ІІ. Жените (съпругите) на тия мъже са нечистоплътни и покварени: лъжат, преструват се, изнудват, груби душевно са.

ІІІ. Полегнал или поседнал, тоя човек - особено когато е под дебелата сянка, а не под жежките слънчеви лъчи - се чувства най-щастлив. Точно това го прави неизказано щастлив.

ІV. Трябва да си мързелив по природа и лишен от всякакво любопитство, отхвърлящ предизвикателствата към духа ти от неизвестностите, за да приемеш, че ще останеш навеки на едно място, пък дори и Рай да е то. Това ли е върховното благо за човека! Че то по-скоро е луксозен концлагер за мързеливи, сладострастни, мъчени от жаждата и усилния труд при непоносима жега простодушни човеци.

Простодушни - казвам, т.е. елементарни: задоволяващи се с чисто материалните кефове на живота, лишени от любознателност към Вселената, като величествено мироздание на красотата и духовната хармония.

Съчетанието "повярваха и вършат добри дела" никак не е случайно; то внушава, че добрите дела са единствено възможни за повярвалия именно в тая религия (а не в другите две съществуващи по онова време и властно наложили се религии - юдеизма и християнството, в периода, когато Мохамед диктува сънищата си, т.е. около 610-612 г. след Христа) ...именно в религията на Исляма.

Любопитна е и тая претенция, която автоматично прикачва Доброто само към една раса или общност от хора на планетата.

Стъпка напред в подклаждането на омраза е и следният съвет - сура 4, стих (или ает) 89: Не вземайте за приятел никого от тях (т.нар. неверници - бел.м., Г.Б.), чак докато не тръгне по Пътя на Аллах. Ако те после се отвърнат от Него, тогава заловете ги, убийте ги там, където ги намерите... И по-нататък - стих 101: ...Неверниците без съмнение ваши най-върли врагове са те.

* * *

Точно сега, в осем нула нула часа, звучи камбана. Звукът е плътен, нисък; явно това е голяма камбана. Черквата "Света Петка", отдето може да иде тоя набат*, отстои поне на четири километра от моето балконче. От ранно детство звънът на големите черковни камбани ме изпълва с особена, трепетна и тревожна... тишина. Българското знаме в хола ми е осветено на 4 октомври 1994 година (престоя нощта срещу тая неделя в олтара) точно в черквата "Света Петка".**

В строгия смисъл на думата, не съм религиозен. Трепетът към ортодоксията в християнството ми е генетично заложен, но го свързвам с трепета към звездното небе, към Космоса вътре в нас, а не с присъствието на бога. Бога (ако Го има) усещам като близък, с Когото ми е уютно да си изяснявам разни неща.

Темите ги задавам аз. Случва се да споря с Него, понякога Му се и дразня лекичко, но в никакъв случай не Го възприемам като монолит над главата си, като Власт, която да ме сковава. И не ми се ще Той да ми се сърди; по-добре аз да Му се дразня... Нали сме съмишленици, нали желаем едно и също!

А ако не съм Го разбрал, не виждам защо усещам диханието Му около себе си - особено когато съм сам и всичко в природата ми говори настойчиво нежно.


Следва

tisss
_______________________________________________
* От рус. Тревожен камбанен звън. Бить в набат ще рече на български: бия тревога.

** Св. Петка Търновска е застъпник за българския народ, наред със св. Иван Рилски, пред християнския бог според схващането, наложило се през вековете. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Стипчивият плод"
    #1692925 - 31.03.2007 04:13 [Re: tisss]

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (5.)


Продължение от 08.06.


Корана (като глас) гърми, изпълнен е със заповеди и заплахи, обещава радости, които не ме вълнуват - мързелуване под дебела сянка, предани жени под ръка за удоволствие единствено на плътта, тъжно еднообразие... Това решително не е щастието за мене.

Опиянява ме представата за огромния Океан от неизвестно, вълнението на страсти и настроения, препускането подир дивеча не за да го убия, а за да го видя в неговото великолепие, и така малко по-ясно себе си да проумея: защо съм такъв, какъвто съм, най-обикновен простосмъртен уж...

Дарихме те Ние с Книгата на Истината, за да можеш ти съдник да бъдеш между хората настоява сура 4, стих 105. Християнската философия, основана върху Любовта, прокламира: лесно е да осъдиш, трудно (и много по-достойно!) е да разбереш човека отсреща.

Християнството казва: обичай човека. Ислямът казва: обичай Аллах. Как смятате, кое ще да ми е повече на сърце?!...

Сура 4, стих 110: Който злодеяние извърши (...), а после се помоли на Аллах да прости греховете му, то Аллах всеопрощаващ и закрилник за него ще бъде. Дали това "хубаво" послание, тая склонност да бъде толериран злодеят от най-висш за мюсюлманина авторитет... издържа каквито и да са въпроси от нравствен, от етичен характер, питам се, или нямам усет да проумея, да се докосна до божественото в тая Велика книга?

* * *

Пак ми се мярна оня образ на мишлето или къртицата, извадена на видело... Ами че тя е съвсем безпомощна, Боже мой! Силна е, кога гризе корени и настройва човеците да се мразят, говорейки от най-високо място... уж (уж - за мене, непредубедения, неграмотния в тез "тънки работи") , а то възгордяване и егоизъм.

Противопоставянето на т.нар. "правоверни" на привързаните към християнството и юдеизма, изобщо към каквато и да е различна от исляма версия на почит към представата за Бог е сърцевина на ислямската философия; именно противопоставянето на всякаква цена очевидно вълнува т.нар. "правоверен", който съди людете около себе си, понеже смята, че неговият господ му е дал тоя приоритет. Ето как изглежда в автентичния си вид една такава препоръка на родния ми език, българския: Ей, вярващи, недейте да вземате за другар Евреите и Християните! - сура 5, стих 51.

И пак там, в същия ает (стих) две групи от милиардното множество на планетата са обявени за народ от неправедници. Но на какво основание - доколкото са споменати евреите, става дума за расистка теория, за етническа враждебност... това не се наемам да преценявам, понеже - повтарям и потретям може би, ще го казвам докрай, четейки Корана - възможно е да нямам усет за великолепието от внушения, които излъчва тая Велика книга.

* * *

Тая надвечер в новините по Радио "Свободна Европа" съобщиха, че в босненски град е изклано семейство сърби (82-годишен мъж, 79-годишната му съпруга и 52-годишният им син). Заклани били по особено изобретателен начин - няма що! - със сатър... Понеже не удовлетворили настояванията да продадат къщата си на местните мюсюлмани и да напуснат града. После въпросната къща била запалена от същите тия "правоверни" косовски албанци.

Споменавам го като най-последно по време от поредицата зверски - струва ми се, че са ритуални... - убийства чрез клане, чрез рязане на глави, извършвани през последните петнайсет-двайсет години от следващи буквално точно ислямския канон, т.е. препоръките на Стария завет в неговата актуализирана от пророка Мохамед версия - Корана.

Сура 5, стих 45: Предписахме им Ние (т.е. Аллах) в теврата* така: Душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, а възмездяват се и раните. Но който прости и откаже се от възмездие срещу милостиня, това за него е едно изкупление. А които не съдят според това, което спуснал е Аллах, именно те са несправедливи.

За какъв род "справедливост" се говори! Убийството на невинни (само защото са християни или евреи) е въведено като оправдан, препоръчителен от Висшата сила акт за възмездяване на сторено от някой друг зло спрямо убиеца, или заради изобщо посегателство някъде на планетата над т.нар. "правоверни".

Оттук до фанатичната "свещена" ярост лично аз, син на простосмъртни родители, не виждам разлика. Преди шест години, през лятото на 1997-ма, когато внимателно, дето се вика - с лупа в ръка, и въоръжен с куп речници, тълкувания на философи от разни епохи... проучвах текстовете на Стария завет, там, в луксозното издание на Библията от 1993 година, съм си отбелязал отстрани, в белите полета по страниците й, че на места тия "свещени писания" са си откровен наръчник за убийства, масов терор и жестоко насилие изобщо над духа и душата на огромни човешки множества на планетата.

* * *

Вчера моят приятел афганистанецът Маруф ми посочи литография на авторитетен тълкувател върху текстовете на Корана, легендарна (както се изрази) личност в ислямския свят; та тоя уважаван човек бил казал (Маруф ми го преведе от тазгодишно книжле на арабски): "Ние взехме от Светото писание ядката, сърцевината, а останалите религии се занимават с черупките на ореха"... С добро самочувствие е изречено, няма що! Превъзходно самочувствие на човек, докоснал се до мъдростта на Бога!

Отбелязал съм си го вече, че Старият завет се отнася за период от развоя на съвременната ни цивилизация, когато насилието се е смятало за нещо обичайно, в реда на нещата, а за "личността" все още разговорите са се водели най-общо. Обсъждал се е преди всичко т.нар. херой.

Омировият Ахил е от тоя тип човешко съзнание, а Хектор - предхождащ детайлизирания литературен и философски образ на модерната цивилизована личност.

Да се мерят днешните нравствени проблеми от позицията на Стария завет е все едно с ковашки клещи, чук и кирка да правиш фина мозъчна операция. Да убедиш, не да осъдиш, да обгърнеш с разбиране дори най-низшата животинска проява у човека - за това може да се обсъжда едва след Христос, след батаците на неандерталството между човеците.

Старият завет буди у мен респект преди всичко като историческо свидетелство за това откъде е тръгнала съвременната наша цивилизация.


09.06.2003. Из сура 6, аети 43-44: Очаквахме те** да Ни се покорят, поне когато ги връхлети това Наше наказание. Но закоравяха твърде много техните сърца, а и Шейтанът*** разкраси за тях онова, което те вършеха. Когато забравиха те за предупрежденията, които им бяха отправяни, изведнъж разтворихме Ние върху тях вратите на всички блага. И точно когато най-накрая възрадваха се те на така дарените им блага, сграбчихме ги Ние в десницата си нанадейно и тогава изведнъж загубиха те всичките си надежди.

За пред кого е предназначено това обяснение? Явно - за пред човек, унижен, страдащ поради чуждото благополучие. Тук гневът на Аллах, както го представя тоя текст в българския му превод, не е защото ония племена и народи са престъпили нравственото, а просто защото не са засвидетелствували преклонение пред ислямския бог. Наказанието е плод на изобретателно, злонамерено съзнание.

Струва ми се, примерът се използва, за да внесе трепетен страх у вярващия унижен страдалец, та да се почувства успокоен пред благоденстващите: ето, значи, те са щастливи, но Моят бог ще ги накаже жестоко, понеже не са пожелали да му се покланят, докато аз се страхувам от Него и Той затова ще ме закриля и изпълва със самочувствието и гордостта на правоверен Негов слуга.

Напомня ми тая манипулация начина, по който партийните вождове говореха на редовите членове на тоталитарните закрити общества (болшевики, фашисти, комунисти, нацисти). Унижавани и самоунижаващи се пред своя вожд, те се изживяваха именно като избраници на своя бог Карл Маркс, Владимир Илич, Бенито Мусолини или Адолф Хитлер - изобщо на поредната представа за Върховенство в нравствеността.

* * *

Завчера, в събота, Маруф ми е цитирал образ от Корана (сура 6, ает 95): Аллах (...) е Този, Който разделя плода от ядката...

* * *

Жестокостите, препоръчвани от Корана, се изразяват най-често в клане:
- отделяне на главата от тялото;
- отсичане едновременно на ляв крак и дясна ръка (или десен крак и лява ръка).
Ето например сура 8, ает 9: Ще ви помогна Аз на вас с хиляда ангела, които ще вървят един след друг и по-нататък, в края на ает 12: Ще всея Аз страх в сърцата на неверниците, а вие пък незабавно сечете им главите, режете им ръцете.

Да се избиват изплашени до смърт, изпаднали в ужас човешки същества с усърдието на праведния - това съветва Аллах, ако действително това е верният превод на Корана на родния ми български език. Кого обслужва тая жестокост?!

Масовите кланета на невинни, спящи или беззащитни хора в бедняшките селища на Алжир, в селища на Югоизточна Азия, за които гърмят напоследък световните информационни агенции, са дело на мюсюлмани, уверени, че така служат на своя Върховен покровител от небесните селения на Правата вяра. Подобни кланета (вероятно ритуални убийства в чест на Вярата) се вършат почти ежемесечно в Чечения, Косово и Северна Африка, Югоизточна Азия - изобщо там, където компактни маси вярващи в исляма имат нерешени проблеми при съжителството си с т.нар. "неверници".

Но как да се помогне на озверелия фанатик, след като светът е потресен от ритуалните кланета, а не забелязваме сякаш, че над всичките тия издевателства стои именно... представа за Свръхчовешки някакъв космически разум!

Договарянето между Аллах и обикновения мюсюлманин чрез посредничеството на пророка (пейгамбера - както е наричан в Корана тоя медиум) звучи като между съдия и престъпник в сура 8, озаглавена "Плячката" (вж. ает 29): Хей, вярващи... ще прикрие Той (Аллах - бел.м.) злодеянията ви и ще опрости греховете ви. Защото Аллах е най-великодушният сред всички. Доста откровено изречено, няма що!

Прави впечатление настойчивостта при изграждане образа на врага в съзнанието на изповядващия Исляма. Толкова мощно, толкова настървено е това манипулиране - напомня основата, върху която се изграждаха тоталитарния тип общества. Премахнеш ли образа на врага, те просто губят енергията си, стават уязвими за логически анализ именно защото изцяло са античовешки.

Значи, върховна претенция изобщо такъв модел мислене е представянето на безнравственото (убийства, насилия, физическо унищожение, кланета, палежи... накратко казано, издевателства над огромни човешки множества) като изключителна нравственост от надчовешки порядък.


Следва

tisss
__________________________________
* Т.е. в Стария завет.

** Под те в случая се разбира "народите преди арабските племена да нахлуят в ония земи на Близкия Изток".

*** Дяволът, Сатаната. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Стипчивият плод"
    #1700980 - 06.04.2007 05:05 [Re: tisss]

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (6.)


Продължение от 09.06.


Като структура дотук, до сура 8, а може би и изцяло... Корана е аморфен текст с реминисценции и заемки от Стария и Новия завет, само че подчинени на идеологически конкретна програма, обслужваща интересите на част от човечеството срещу огромната маса човешки същества на планетата. Не съм убеден, че обикновеният мюсюлманин е лош човек от гледна точка на човеколюбието. Ислямизмът обаче непрекъснато му внушава, че него го дебнат врагове, както нас ни манипулираха с марксизма-ленинизма. Ето например какво съветва сура 8, в ает 39: Водете битки с тях, докато не изчезне от Земята всеки смут и раздор, докато не победи изцяло Вярата на Аллах.

Заменим ли "Аллах" с "Маркс-Ленин-Сталин", озоваваме се пред т.нар. перманентни революции и войни в името на Комунизма, най-съвършеното учение под слънцето на милиционеросоциализма, който проектираше световна хармония, като превърне земното кълбо в Съюз на световните социалистически републики със съответните концлагери за неверници и изобщо за мислещи със собствения си ум същества.

Неверникът* е най-лошата сред всички земни твари в подножието на Аллах, защото не вярват те в Аллах убеждава правоверния сура 8 в ает 55.

От мекошавост или от криворазбрано чувство за дипломация разкодирането на заложените в Корана (а и в Стария завет) злини се отлага, премълчава се огромната вреда, която нанася тая Философия на насилието. От средата на ХХ век ислямът привлича под своите знамена огромни множества бедни, унижени и недоволни от своето състояние хора.

Вместо към преките виновници за унижението тяхната енергия ловко се насочва към друговереца, изобщо към човека от друга нация, от друга раса, с различен манталитет. Този "друг човек" не може да бъде друго, нашепва страстно Великата книга за милиард и половина поклонници, освен богохулник, мерзавец, богохулник, при всички случаи е неверник, т.е. злостен враг.

Именно врагът гневи Бога, следователно врагът на Бога трябва да бъде унищожен или подчинен и унижаван по всякакъв начин - с насилие, с душевни издевателства, с ритуални показни убийства (клане, т.е. отделяне на главата от трупа пред очите на човешкото множество), за да се почувства униженият, бедстващият вярващ... божествено щастлив (?!) предан воин и слуга на своя Велик суверен.

Такива са посланията, които чета; възможно е да не съм в състояние да проумея дълбочината и мъдростта на тая Велика книга - пак ще го кажа, за да не би някой да реши, че смятам единствено своето мнение за меродавно по тоя чудовищно важен за човечеството проблем.

"Козел отпущения"** или крайно необходимият (за да функционира успешно тая религия) враг е осигуряващият спокойствие на потъналите в приказен разкош шейхове, аятоласи и изобщо благоденстваща прослойка хитреци и главорези като Саддам Хюсеин, аятолахът Хомейни и прочие. Заигравайки с тях, самодоволната и самоуверена Западна политическа школа сама си създава най-жестоки врагове като Осама бин Ладен, фанатици, склонни да взривят планетата с маниакалната си омраза.

Западният гражданин не разбира или не желае да разбере какво зло беше Комунизмът за няколко поколения хора "отвъд желязната завеса"*** Ние, преживелите марксовия модел в най-пищната му форма Военния комунизъм, т.е. Болшевизма... можем, мисля си, по-ясно да усетим и заплахата от всяка, каквато и да е, тоталитарна идеология на религиозна или светска основа.

* * *

Дали Христо Ботйов, пишейки "На прощаване", е знаел тая част от ает 52 на сура 9: Нима вие очаквате от нас нещо друго освен две хубави неща - да загинем в битка или да се върнем победители?!...

* * *

Какъв ли тип съзнание може да роди следната заплаха - вж. сура 10, ает 24: Животът на този свят подобен на вода е, която от небето изпращаме Ние. Смесват се с нея растенията по земята, които хората и животните хранят. И когато цялата Земя потъне в блясък и от пъстроцветие се разкраси, когато и стопаните й решат, че могат да вземат всичко от нея, тогава, денем или нощем връхлита я възмездието Мое и превръщаме я Ние в пожъната нива, сред която всичко изтръгнато е от корен, като че ли до вчера сред пъстроцветието свое тя не е била. Именно така Ние известяваме Нашите слова-аети на народите, които способни са да ги разберат.

Може би това е Богът-стопанин?! Творецът?! Милеещият за човеците?! Може би... Ала как да възприема цитирания по-горе текст като послание от единствения Бог, образ на висша Творческа енергия? Какво творческо се крие тук за недостойния разум на човек, съзерцаващ отстрани религиите?!

Космическа самотност и пустота лъхат от образа на Аллах (или Бога-отец)! Разкъсван от съмнения, че поданиците му са нелоялни към Него, че е тайно пренебрегван или не е уважен с пълна мяра, отмъстителен, сипещ закани, за да му се подчиняват безусловно, единствено отварящи уста да му благодарят - и за хубавото, и за лошото да му благодарят, да го наричат "най-великодушния, най-мъдрия, най-великия", кажи-речи, във финала на всяка по-значителна фраза... и ако го сравня с жизнелюбивите, жизнерадостни богове на Олимп, Той, Негово величество трябва да е много-много-много-много нещастен...

Не респект, не ужас - както Му се иска, а съчувствие и жал мога да изпитвам към тъй лесно ранимо съзнание. Защо ми се представя в образ на изключително тщеславен, патологично самовлюбен зъл егоист??? Ако това действително е Извънземният разум, ние, простосмъртните, мисля си, сме далеч по-хубави от тоя обладан от параноя Вселенски самотник и страдалец.

Корана като текст - може би поради недобрия превод на родния ми български език - далеч не е в състояние да ме възхити. Еднотипни, повтарящи се словесни конструкции, завършващи със славословие колко велик, колко добродетелен, колко могъщ е Бог... Ами че това за ограниченото ми съзнание на простосмъртен, за жизнения ми опит като син на дърводелеца Кирил от Харманли са все зрънца, все ярки знаци на посредствеността, Боже мой!

Хитлер, Сталин - световните главорези, антихристите на ХХ век, са копие на именно такова самовлюбено, надменно, обладано от параноя самотно същество: най-самотно точно пред скандиращите в подножието му екзалтирани множества от поклонници.

И какво излиза! Съзирам силуета на Антихриста, същинския Сатана с претенциите, с наглата грандомания... Две от великите книги (Стария завет и неговия лош преразказ Корана) са перфектното веществено доказателство и основание тоя образ да бъде запратен в Ада, или по-добре - в Небитието като дрипа от отминалите неандерталски епохи.

Фактът, че днес тоя образ влияе над съзнанието на огромна маса човеци, говори колко уязвими сме пред настояващите да властват, само защото са облечени в царски одежди. Истината, мисля си, е опорна точка за големите лъжи, за манипулирането, за превръщането на живия живот в хербарий. Не що е Истина, а кому служи едно или друго тълкувание върху света - това като че ли е основният въпрос.

Следва


tisss
_________________________________________________
* Т.е. човекът, разполагащ със своята воля и право на личен избор.

** Изкупителна жертва (от рус.).

*** Известна фраза на Чърчил от речта му във Фултън, Великобритания, ако се не лъжа, произнесена в самото начало на Студената война между Изтока и Запада. Който знае повече, да ме поправи!. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 48595

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.03 seconds in which 0.009 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.