Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | >> (покажи всички)
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Стипчивият плод"
    #1702265 - 07.04.2007 07:37 [Re: tisss]

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (7.)


11.06.2003. Наказание от Аллах очаква този, който, след като е повярвал в Аллах, отрекъл се е той от Него - сура 16, ает 106, началото. По-нататък, сура 16, ает 125: А ти призовавай ги тях по Пътя на твоя Господар с мъдрост и наставления добри и в спор влизай ти с тях по най-добронамерен начин...

Деленето на хората не по нрава и делата им, а по това на Аллах ли се кланят е чиста проба промяна на мерната система за нравственото. Излиза, че нравствен е кланящият се пред Аллах, а другите не са нравствени, понеже не се кланят на Аллах. И боят се от Неговия гняв. Защото наистина страшен е гневът на Аллах - сура 17, ает 57, краят.

Аллах е крайно, болезнено недоверчив към човека. Ако изпитваше любов, не би непрестанно плашил тоя простосмъртен с гневни заповеди и разочароваща подозрителност, която не възвисява*, а унижава човешкото същество. Тоя бог-грубиян е присвоил правото да диктува върховната си воля, да издевателства, да настоява - и всичко това е непоносимо, ако човек има у себе си поне капка свободолюбие.

Реакцията на Аллах е знак, че Той е отхвърленият, Той е губещият, ако бъде преценяван спокойно и уравновесено. Пак ще повторя: първоначално, преди още да бях прочел и един ред от Корана, за първи път имах усещането, че тоя текст, тая Книга се страхува от мене, като мишле се гуши и крие от трезвия непредубеден прочит.

Големите злодеи, чудовищните изверги на света следват именно такава груба, напориста, злостна настойчивост да бъдат... почитани. В почитта обаче има доза Любов; за да обикнеш тоя изверг, би трябвало да си готов изобщо да изгубиш уважение към себе си.

* * *

Тая сутрин, веднага след първия учебен час новият приятел на Re. ми направи проверка по джиесема: продиктува ми цифрите на телефона, да се увери, пък рече сетне, че му били дали грешен номер. Слухтеше да разбере по страничните шумове от класната стая... откъде говоря. Ама че нещастник!

Казах това на колежката Лилия С. и тя потвърди, всъщност надхвърли представите ми за тоя шперплатов образ: "И аз й казах, че това е болестно състояние у него, че е маниакално ревнив и непрекъснато я следи и души на всеки петнайсет минути около нея".

- казах, - получила е това, което си е пожелала. Въобще не я съжалявам, но се чудя дали да не му дам един урок на това нищожество. Просто сам ми се навира в ръцете и ще го накарам сам да си говори от нерви." "Недей! - усмихва се Лилия. - Заради нея го остави."

* * *

Аллах като образна представа някак ми се покрива с образа на онова духовно мишленце, дето минира около лъчезарната жизнелюбива доскоро Re. Ето го тоя страхливец Аллах какви закани сипе...

Сура 17, аети 59-60: И нищо не ни спира Нас да изпратим знамения освен това, че отхвърлиха ги тези знамения народите предишни (...) Изпращаме знаменията само за предупреждение. Нали казали ти бяхме Ние: "Сграбчил е здраво в десницата си хората Твоят Господар (...) Заплашваме ги Ние тях, но с това постигаме само още по-голямо непокорство сред тях.

Че какво друго освен непокорство очаква натрапника! Великолепен е простосмъртният човек именно с непреклонната си и противоречива греховна природа. Ако оковат духа му, какво остава на човек? - една жалка дрипа. Е, има защо да се тресат от ярост отхвърлените натрапници.

Това тресене от ярост е нашата награда, че не сме се поддали на натиска и тъпото манипулиране от един жалък лъжец, от оня, който е окрал Стария завет от Библията, но не е успял да окраде чара и жизнерадостната струя под строгия библейски тон. Каквото и да прави Аллах (Богът-отец), то е красноречиво изречено в самия Коран, то е... само за да бъдете достойни вие** за Неговото благоволение. Наистина безкрайно милостив е Той към вас (към нас) - сура 17, ает 66. На това отговор може да бъде само едно иронично: "Леле, какви претенции, каква радост ни сполетя!"

За да не остане капка съмнение, че насрещу ни е маниакален тип съзнание, в следващите три аета - 67, 68, 69, идат ей такива откровения:

Когато пък (...) сполети ви вас беда, ще ви напуснат и ще си отидат всички онези, на които кланяхте се вие, но не и Той. А когато пък избави Той от бедата (...) , пак ще се отвърнете***. Наистина, неблагодарен е човекът. Но можете ли да бъдете сигурни вие, че (...) няма да ви запрати Той вдън земя или че няма да изсипе върху главите ви дъжд от камъни? И после закрилник за себе си няма да можете да намерите вие.

"Аз-аз-аз..." Толкова настойчивост наистина заслужава съжаление и снизхождение, дори съчувствието ни, че до такава степен някой е обзет от собствените си бесове. Чета нататък Корана с нарастващо любопитство. Парадоксално е как зад толкова яростни закани се очертава все по-ясно образът на мишлето.

* * *

Оня натрапник от тая сутрин преди малко пак се обади по джиесема ми, търсеше "Мишо"... Ами че за мишлето тъкмо говоря. Рекох на господина да пита онова, което го измъчва, а той - притеснен, взе да ми обяснява как търсел някой си Мишо, работник от служба "Чистота", който живеел на улица "Славейков", и прочие, но може би съм купил от него джиесема си (машинката), и с една реч, хептен оплете конците.

* * *

Странности... Сура 26, ает 224: И поетите, следват ги тях само заблудените. Ает 225: Нима не виждаш ти как бродят те безумни из всяка долина. Ает 226: И разказват за неща, които в действителност не са вършили.

Сура 27, ает 20: И погледна той към птиците и рече: "Но защо не виждам тука аз дъждовничето? Или то отсъства? Ает 21: Аз ще го накажа с голямо наказание сега или ще трябва то да ми изтъкне уважителна причина, или ще трябва аз да го убия!"

Дъждовничето е доносник, който се подмазва на същия тоя Сюлейман; сура 27, ает 22: "...Научих аз нещо, което ти не знаеш"... И съобщава за народ, управляван от жена, който не се кланя на Аллах, а на слънцето. Тоя народ впоследствие ще бъде една част "опитомен", а мнозинството му избито от мюсюлманите.

Дотук, стр. 384-та от общо 603 страници, Корана ми се представя като книга-оръжие за покоряване - непременно чрез изобретателна жестокост и садизъм - на племена и народи, неподчинени на воинстващия Ислям. Огън, разрушения, смърт, катаклизми вещаят пратениците от страна на "най-благодетелния и най-съвършен" бог на планетата. На подчинилите се им обещават мързелуване под дебели сенки в отвъдния свят.

Непрестанно се напомня, че Аллах всичко вижда, всичко чува, денонощно слухти и дебне, та няма как "неверниците" да избягнат жестоката Му присъда: изгаряне на пламтяща жарава и заливане с вряла вода... Внушението е, че извън исляма всичко живо между човеците е подло, мръсно, провалено, обречено да бъде изклано до крак или просто цели народи да бъдат издавени, засипани от скалите, изтрити от лицето на Земята.

* * *

Четох днес на осмокласниците успоредно историята на Йосиф (в исляма Юсуф назован) и неговите лоши братя - от Корана (сухо и скучно предадена) и от Стария завет на Библията (представена в стила на "Приказките на Шехеразада" - пълнокръвно, сочно, с изящен език и образи многозначни).

Три мюсюлманчета имам в тоя VІІІ-в клас. Стори ми се, че бяха озадачени. Но не съм говорил лошо за Корана, в никакъв случай и не бих говорил лошо; рекох, че е една от великите книги на човечеството... Оставих сами да си правят изводите.

* * *

Смъртна печал ме обхваща, като си помисля какво огромно множество човешки същества свято вярват в тая представа за нравственото. Защото Корана, струва ми се, възможно е и да се заблуждавам - но според моя стил мислене, според жизнения ми опит и опита ми на професионален читател и тълкувател на текстове ето, вече над четирийсет години... та въпросната Книга в българския й превод съответства плътно на определението за ерес. Ерес - вероотстъпничество от човеколюбието, отклонение от нормите за добродетелен живот.

Добрите неща от Библията в Корана виждам като прикритие за жестокостта и унижението като подход спрямо човека. Или просто нищо не разбирам от книги.

Следва


tisss
________________________
* Както е при Иисус.

** Т.е. ние, хората.

*** Адът на всеки натрапник е страхът, че ще бъде изоставен моментално, щом жертвата му се осъзнае и хукне да се спасява по-далеч от неговите лицемерни "грижи". Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Стипчивият плод"
    #1702860 - 08.04.2007 07:06 [Re: tisss]

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (8.)



12.06.2003.
Сънувах, че говоря пред хора, между които и мои ученици: Даниела от 12-а клас и други с неопределено лице). И им казвам, застанал пред черната дъска в моята класна стая на втория етаж; казвам им, че съм се отчаял да вярвам в Доброто, че Злото ни побеждава непрестанно, че сме обречени цигани-крадци заедно с изроди между българите, т.нар. мутри, да ни затрият, че младите българи са вече увредени в нравствеността, че поклонниците на Аллах ще ни претопят или изтрият от земята като народ (но това последното... вече буден, току-що изплувал от съня го мисля). Мисля си, че Злото е страховито набъбнало, наедряло и ни се явява с много имена, с много образи, влиза и излиза в дома ни, когато си пожелае, а държавата ни го подпомага с нашето унижение, с нас - като ни изнудва и притеснява на всяка крачка.

Имената на Злото за мен, простосмъртния българин, са: циганските банди от крадци и мародери, Майкъл Чорни, Муравей Радев, Иван Костов, Александър Божков, депутатът от Силистра Камен Влахов, голяма част от пасмината ехидни лица в Парламента и Правителството, които - убеден съм - ни се надсмиват, като ни бият по лице и ни обещават какво ли не, обещават майка си и баща си, а ни лъжат нагло, без някой от моя народ да ги е упълномощавал наистина.

Помислих си за Албер Камю, за книгата му "Чумата", където сам себе си описва в образа на д-р Рийо - сдържания, мълчаливия, необходим с познанията си, дисциплиниран войник на Доброто д-р Рийо... И че нямам сили да бъда д-р Рийо, и мен вече отчаяние ме обзема.

А снощи палестинец-мюсюлманин се взривил в препълнен автобус на кръстовище нейде в Близкия Изток. И друг - недоубит водач на неизвестна до тоя момент палестинска и уж загрижена за унизените в своя дом палестинци... освободителна организация, от болничното си легло, все още бинтован и изранен - агитира за тоталното избиване на евреите; заяви го в прав текст: избиването ще продължи в още по-големи мащаби, с още повече злост.

Злото има тая склонност - да се облича в дрехата на праведност, вяра, грижа за света уж... Но погледни поведението му и тогава кажи къде му е праведното, като е настръхнало от гняв, самолюбие, надменност, фанатизъм?!

* * *

Корана еднообразно и скучно преразказва многократно епизоди от Библията, в които действащите лица са с променени по арабски стари еврейски първоимена: Соломон е станало Сюлейман, Мойсей - Муса*, Йосиф - Юсуф, Авраам - Ибрахим, Фараона става Фираун, Иисус - Иса, пък Бог-отец се преименува в Аллах.

Например, епизодът с хвърлянето на тоягата, която - паднала на земята - се превръща в змия, го срещам навярно вече за дванайсети път като знак, че Аллах покровителства някой свой пратеник сред непосветените в исляма езичници. Сура 28, ает 31: "Хвърли жезъла!" И когато видя Муса жезъла си да се извива като змия...

Петата от Десетте Божи заповеди, записани в Библията, в Корана е преиначена пак вероятно с цел да събужда непримирима злост към най-близките ти дори. Библейското "Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята" Корана го предава ето как - сура 29, ает 8: И препоръчваме Ние на всеки човек да се отнася той добре към майка си и баща си. Но не им се покорявай ти на тях, ако насилват те тебе да приписваш равноподобно на Мене нещо, за което ти не знаеш нищо. Само към Мене е вашето завръщане!

По подобен начин Комунизмът препоръчваше децата да стават доносници на властта, да доносничат като руския Павлик Морозов за своите родители. Пред образа на Вожда и Единствено правата вяра (ислямизъм, комунизъм, всякакъв вид фанатизъм, всякакъв вид надменност в нравствеността) синовното чувство може да бъде потъпкано от правоверния млад нахъсан фанатик.

Какво е това, ако не кощунство!? За такива случаи българската поговорка казва "Отглеждал съм змия в пазвата си" или "Храни куче, да те лае".

Пратениците на Аллах неизменно предават своя народ, както българските комунисти предадоха България, отритнаха македонските ни събратя, отрекоха се от своята национална длъжност заради интересите на Световната руска империя на Балканите. Излиза, че фанатикът, така любим на Аллах, е всъщност завършеният предател, доносник, враг на собственото си семейство, род и на родината си. Най-лъжливият вестник наричаха "Правда", което ще рече на български Истина; най-злостния религиозен догматизъм назовават и досега Добродетел (при исляма).

"Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" внушава именно тоя тип потъпкване на човешкото достойнство, като с кърваво насилие се търси преклонение, почит, коленичене пред фанатичната представа за Вяра, за някакъв особен, висш тип нечовешка (може би - вселенска, дошла откъм бездните на Галактиката ни) справедливост. Ала как насила ще принудиш да те заобичат?!


13.06.2003. Сура 29, ает 64: И животът на този свят е само игра и забава...

Откровен подтик за непримирима война ли е или е мъдрост казаното в сура 69: А онези, които водят джихад за Нас, Ние непременно ще ги поведем по Нашия път. Наистина Аллах е с добродетелните.

Ще записвам добрите (според мене) послания от Корана! Сура 31, ает 17: ...понасяй търпеливо онова, което ти се случи... Из ает 18: Не отвръщай ти лице от хората с презрение и по Земята не стъпвай горделиво... Ает 19 от същата сура: Когато ходиш, върви естествено и гласа си понижавай. И не забравяй, че най-грозен сред всички гласове е гласът на магарето.

* * *

Интересно, какво съдържат ония сури, които Ванга е препоръчала да разчете (да разкодира може би) ливанският журналист - сурите от ІХ до ХІІ включително.

Деветата сура е назована Покаянието. Ает 29: Воювайте с онези от удостоените с Книги, които не вярват в Аллах и Съдния ден... Аети 30-31: Казват евреите: "Юзеир е синът на Аллах". Но казват пък християните: "Месията е синът на Аллах". (...) Отвърнаха се първите от Аллах и приеха за свой илях книжниците свои, а вторите пък - монасите свои и Месията, син на Мерием. Всъщност на всички тях им беше повелено да се покоряват само на един единствен Господар.

Десетата сура се казва Юнус**. И тъй, сура 10, ает 47: Свой пейгамбер*** има си всеки народ... И после, в ает 49: ...всеки народ има си край, който начертан предварително е... Ает 99 обаче казва: Но ако все пак беше пожелал твоят Господар, в Него без съмнение щяха да повярват всички, които са на Земята. Щом като е така, ти насилваш ли хората да повярват в Аллах?

Основният проблем, който Исляма, в Средните векове - Католицизма, както и изобщо всяка тоталитарна власт... не може да реши, е как да подчини човешкия дух. Заплашвайки тялото и душата, религията в безсилието си понякога посяга към фанатизма и така се превръща в отрицание на истините, които твърди за Бога.

Защо влечението към Аллах или която и друга алегория на Свръх-Аза... да не е според свободната воля на самия човек?! Точно в последния дотук цитат от Корана, мисля, за тая свобода на избора се настоява. Т.е. има по-дълбок пласт, където "Аллах на мюсюлманина" не ми се представя зловещ тиранин, а ми се представя внимателен, угрижен като роден баща.

Именно по тоя въпрос - за избора и волята - си струва да се обсъжда и спори с ислямистите-фанатици.

Единайсетата сура е озаглавена Худ и разказва легендата за Нух (библейския Ной), който е обявен за пейгамбер (за пророк) на своя народ, но малцина са му повярвали, т.е. приели да се подчиняват на Аллах. Между обречените за унищожение е и синът на въпросния Нух; Нух се моли на Аллах за сина си, обаче ето какъв хубав отговор от висшата инстанция получава... Повели тогава Аллах: "Хей, Нух, в никакъв случай не беше той от твоето семейство, защото неправедни вършеше дела. (...) Аз те съветвам да не приличаш на невежите".

Чудна работа! Да отритнеш сина си, когато е в беда...? И това ми се представя като връх на Добродетелта?!

Следва


tisss
_____________________________________________
* Пък ние, българите, си имаме във фолклора Муса Кеседжия...

** Един от пророците според Исляма.

*** Пророк. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: "Стипчивият плод"
    #1703293 - 08.04.2007 22:00 [Re: tisss]

Цитат:

Интересно, какво съдържат ония сури, които Ванга е препоръчала да разчете (да разкодира може би) ливанският журналист - сурите от ІХ до ХІІ включително.





Явно там е бил и отговорът на въпроса му.(Като се има предвид ,че
този журналист е с друга народопсихология,кой знае как са ги
разтълкували тези сури)
А колкото за отказването от собствените деца -спомням си за една майка -не -мюсюлманка- от легендите на Максим Горки,която заби нож в сърцето на сина си завоевател,за да го спре да върши повече
жестокости...
Днес Христос Воскресе ,Тиссс!Нека бъде светлина и при тебе!

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
daik
изкопаемо
***

Регистриран: 01.06.2003
Мнения: 4600
От: София
Re: Въведение ІІІ
    #1703591 - 09.04.2007 08:49 [Re: AngelPotter]

Човек само като погледне аватара ти разбира, кой се самоизтъква . Ама неисе, живей...Знам,знам че съм неталантлив, глупак и прочие...Но ако ти се пишат простотии ...Може да напишеш, че съм тиссс. Ще ми е забавно.. и не само на мен.

--------------------
"щастие за всички даром и никой да не бъде пропуснат"
А. и Б. Стругацки


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Стипчивият плод"
    #1703594 - 09.04.2007 09:05 [Re: Believer]

...А колкото до отказването от собствените деца - спомням си за една майка немюсюлманка от легендите на Максим Горки, която заби нож в сърцето на сина си завоевател, за да го спре да върши повече жестокости...


В повестта "Тарас Булба" на Николай Гогол бащата изрича ключовата фразичка, преди да усмърти сина си: "Аз съм те създал, аз и ще те погубя!" Манталитетът на ливанския журналист в случая не ме интересува; запитах се какво в тия четири сури е кодирано послание до нас, българите.

Благодаря за поздравлението, Believer!



("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (9.)



16.06.2003.
Худ, по чието име е назована тая сура от Корана, е също от пейгамберите (пророците на Аллах); народът, от който произлиза Худ, не му повярвал, не приел да се подчини на Аллах, и както многократно става... така заслужиха те проклятие както на Този свят, така също и в Съдния ден. (...) И така народът на Адитите на Худ лиши се от благоволението на Аллах. Това е от единайсетата сура, ает 60.

Изобщо историите, подобни на тая, се сипят непрестанно, за да внушат, че отделният човек или цели племена просто нямат друга алтернатива пред смъртта освен Аллах - Аллах и единствено пак Аллах: тоя е върховният суверен и на Земята, и на Небето, и в тоя живот, и в отвъдното. На човечеството, в прав текст казано, според Корана е отредена ролята на изпълнител на чужда воля, тъй че - съветва ни Корана - прегърнете Монарха Бог като своя живот, стриктно следвайте заповедите Му и повтаряйте денонощно "Благодарим Ти, Господи; Ти си велик! Ти си най-добър! Ти си единствената ни утеха и опора!"

Отношението към Иисус Христос е двузначно; първо - Иисус е само един от пророците, сто и двайсет на брой, подвластен на единственото божество във Вселената, и второ - според Исляма преклонението пред Саможертвата на Иисус не бива да конкурира преклонението пред страховития Бог.

Ако Извънземният разум ни налага тая форма на страхопочитание, питам се: не сме ли само експериментална материя във властта на Сила, която си играе с нас като кукли от глина? Тоя въпрос ми се набива в очи и като чета внимателно подтекста в пророчествата на Ванга.

Ако ми се виждат жестоки тоя род "добрини", това дали не означава, че аз - простосмъртният, един от шестте милиарда простосмъртни на планетата - съм негодник, отредена за унищожение негодна материя, понеже съм се усъмнил в добротата на Негово величество Монарха?

И за да престана да се съмнявам, тоя Бог или трябва да ме унищожи, да ме съсипе, да ме разпилее из Космоса, или просто да ми даде по-солидни доказателства, че наистина е добронамерен, великодушен и човеколюбив...

Моето оспорване не е за да отрека по-висшата степен разумност, а за да ни даде тая Сила по-разбираеми за нас, ограничените нищожни хора, знаци за Своето величие и великолепие. Всеки случай, избиването на цели народи не смятам за най-приемливият аргумент за човеколюбивост.

Ако приема тая "човеколюбивост", която Исляма ми представя като божествена, то тогава, питам: какво пречи да обявим световните водачи като Хитлер и Сталин за преподобни на Аллах или Бога-отец от Вехтия завет?!

Мюсюлманската версия на религията сякаш се е заела да очисти от представата ни за Свръх-разума всяка чертица човешко. Така си обяснявам затаената закана да не приемаме Иисус за Син на Бога-отец, защото лошо ще бъдем наказани от Аллах, по-скоро... от неговите фанатизирани "правоверни".

Взривовете, показните убийства, озлоблението, което е стил на част от мюсюлманския свят, се основават върху страхотна грандомания, обхванала едни човешки същества срещу други човешки същества. Подозирам, че или тия "правоверни" зле разкодират своята Свещена книга, или самата върховна Проповед ни се представя едностранчиво и преиначено с оглед проблемите на арабската общност (и някои други - в Югоизточна и Централна Азия многомилионни групи хора) през последните 1500 години, и особено днес, когато разликата "бедни-богати" е чудовищна.

Във всяка религиозна общност откривам известна доза лицемерие. А не може ли да се видим и оценим едни-други без предубеждението, което всяка религия неизменно внушава към света извън нейното влияние?

Дванайсетата сура се назовава Юсуф и разказва сбито и умозрително познатата от Стария завет библейска притча за Йосиф и неговите злонамерени братя. Лайтмотивът тук е, че добрият човек добрината (и естествено неотразимият Аллах!) го пази.

Е, питам се, защо Ванга точно тия четири сури от Корана препоръчва внимателно да разтълкува журналистът от Ливан. Какво й е нашепвал в оня ден - 2 декември 1981 година в 08,45 часа Извънземният свръх-разум? Като пресявам най-ценното от четирите (ІХ, Х, ХІ и ХІІ) сури от Корана, налага ми се общият съвет-предупреждение: Вие сега започвате локална война, но не се разпалвайте твърде, та да оцелеете наедно с днешните си врагове, с които - ако оживеете - ще сте пак заедно!

Това разчитам като уравновесен, доколкото ми е възможно, тълкувател на тия четири сури от Корана.

* * *

Една от странностите на Корана: ...А и не признава Той децата ви осиновени за ваши собствени деца - сура 33, ает 4. Обръщайте се вие към тях, като ги свързвате с техните собствени бащи. (...) А ако пък не знаете вие кои са бащите техни, тогава приемете ги тях като братя по вяра и като хора, които вие трябва да гледате и за които да се грижите (от ает 5 на тая сура).

Към жените: ...Не ходете непокрити, както са ходели жените по времето на невежеството, а и не излагайте на показ красотите свои... (сура 33, ает 33).

От същата сура ает 41: Хей, вие, които сте повярвали, споменавайте Аллах по-често! За разлика от Корана, третата от Десетте Божи заповеди според Библията е точно противоположна: Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!

* * *

Отношението към жените е доста "игривичко"; мюсюлманинът-многоженец (четири съпруги са му позволени според Корана) е съветван да се отнася към всяка от тях като стока за забавление - ако правилно успявам да разбера препоръката. Впрочем, ето го тоя "игрив" текст от сура 33, ает 51: Можеш ти, която пожелаеш от тях, да я оставиш за после, която пожелаеш пък*, да я вземеш при себе си. Не пада грях върху тебе, ако решиш ти отново да вземеш при себе си която пожелаеш от твоите жени, далеко от които досега стоял си ти. По-добре е да правиш ти така, за да бъдат техните очи весели, да не се те огорчават и за да бъдат всички те доволни от това, което им даваш...

Унизителното положение се затвърждава в следващия ает 52: И извън това на тебе вече не ти е позволено да се жениш за други жени, да ги разменяш тях за други жени, дори и много да ти харесва на тебе тяхната красота...

Уж съветите добронамерени, но като да става дума не за жената като равноправно човешко същество, а като за удоволствие единствено на властника и стопанина мъж, който се отнася към своите четири съпруги като господар.

Сура 33, ает 59: ...кажи на своите жени и дъщери, а така също и на жените на вярващите, да намятат те на главите си свои покривала. Това е най-доброто, за да не бъдат те разпознавани и подлагани на оскърбления...

В следващите два аета 60 и 61 се говори, че ако не се откажат от деянията си двуличниците, онези, чиито сърца са обхванати от болестта на колебанието** и които слухове разнасят из града, ще те накараме Ние да се изправиш пред тях... И прокълнати всички до един, да бъдат те хващани*** и убивани, където бъдат заловени.

За човека изобщо Корана твърди, че той, човекът, е недостатъчно праведен и доста глупав - сура 33, ает 72.

Откривам в сура 34, ает 5 пряко послание до самия мене - каква чест! - А онези, които се трудят като че ли надпреварвайки се, да оборят Нашите слова-аети, очаква ги тях най-позорно и мъчително наказание.

* * *

Строго погледнато, тия текстове трудно издържат сериозен критически анализ. Това дотук ми изглежда на места като брътвеж на болен мозък, който смесва високия стил на философската сентенция, усвоен от Библията, и съвсем наивистични делнични - и смехотворни, ако не са страшни! - съвети как мъжът да се отнася към жените.

Тъжно ми е да го изрека, но тоя текст издава манталитета на наистина твърде отдалечен от праведността и мъдростта човек, народ, конгломерат от племена, обединени от една религия (вж. по-горе ает 72 от сура 33!).

Следва


tisss
____________________________
* Очевидно: да я желае в същия миг...

** Колебание дали да се покрият изцяло или не...

*** Очевидно се отнася до мъжа и непокритата му с фередже жена... Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Стипчивият плод"
    #1704460 - 10.04.2007 05:01 [Re: tisss]

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (10.)


Продължение от 13.06.*



Самият текст свидетелствува (вж. сура 36, ает 30) - Колко са жалки хората! Те издевателстват над всеки пророк, изпратен при тях. Това според Корана го изрича сам Аллах, а тая сура, наречена Йасин**, е средищна, най-уважаван текст от мюсюлманските тълкуватели на това Писание.

Любопитно свидетелство за това как е бил възприеман авторът на Корана представя сура 37, ает 36 - И казваха: "Може ли да се откажем от господарите заради един поет, обхванат от лудост?"

Многократните, еднообразни до втръсване, до зашеметяване - може би съзнателно е търсен тоя ефект! - "аргументи" са пренесени скучно и посредствено от библейските текстове; на мене тоя факт лично ми говори за първообраз и ерзац-копие, за Истинско и насилваща се да мине за истина ужасяваща в претенциите си за власт Лъжа. Виждам зле префасониран манипулативен текст за определено частни изгоди - изгоди против всички ни - мюсюлмани, юдеи, християни, будисти, хора извън религиите.

Доверчив съм към изреченото от Ванга в разговора й с ливанския журналист от 2 декември 1981 година. Уважението й към човека пред нея се е изразило и в уважение към различната от нейната (на Ванга) религия, която той изповядва. И Ванга му рекла да чете внимателно ония четири сури (ІХ, Х, ХІ и ХІІ), които пренасят мъдростта на четири основни сюжета, заимствани от Стария завет в Корана.

Ето как е представено удоволствието на праведните в Рая (сура 37, аети 41-57). Значи... Рабите пречисти на Аллах - 41. Очаква ги тях препитание известно 42. И плодове най-разни. Ще бъдат те почетени 43. В градините на благоденствието 44. Седнали на столове меки един срещу друг. 45. Ще ги обхождат тях чаши с напитки от извора 46. Наслада голяма ще им дава кристална напитка на тях. 47. Нито замаяни ще останат, нито пък ще се напият те от тази напитка. 48. А до тях ще бъдат съпругите им едрооки, насочили погледа си само към тях.

И по-нататък, ает 51 - И ще каже един измежду тях (...): "Имах аз преди приятел един. 52. Тогава казваше ми той: "И ти ли си от онези, които твърдят това и вярват в него? 53. Наистина ли наказани ще бъдем, след като умрем и превърнем се на кости и пръст?" 54. И след като разказа им това, рече им: "Защо не погледнете вие какво с него стана?" 55. И погледна надолу и видя приятеля си на Джехеннема*** в средата. 56. Рече той: "Кълна се, и мене без малко щеше да ме погубиш. 57. Ако не беше благоволението на моя Господар, сега и аз отведен при тебе щях да бъда".

За да завърши целият кеф с красивото откритие (аети 60-61): отсега нататък няма да умрем, - Това без съмнение е голямата печалба. Ето за такава печалба се стараят старателните.

Какво друго, ако не първично, изключително наивно съзнание може да се възторгва от собственото си щастие, умилено съзерцавайки как приятелят неверник се мъчи в ужасите насред самия Ад... Доста глупост се иска, а и доста егоизъм.


14.06.2003. Тая сутрин слънцето изгрява кървавочервено като око от разпалена жарава, издига се едва-едва над блока отсреща. А липата пред балкона ми ухае тъй сладостно! И е изпълнен въздухът с птичи цвъртеж. Виждам един кос, който пърха, издигайки се стръмно. Изглежда му е наблизичко гнездото.

Днес е известната по нашенско т.нар. Черешова Задушница - ден за поменуване на умрелите. Вчера ходих (по идея на колегата Соня О.) в гробищата на Рогошко шосе и на бул. "Л. Димитрова". Гробовете на майка и татко бяха тъй обрасли, че надгробните плочи не се виждаха, а и околността ми се стори на двете места силно променена.

* * *

Раят за мюсюлманина още веднъж (сура 38, аети 50-52): Очакват ги Градините на Вечността, чиито врати са отворени само за тях. Ще се възкачат и ще се излегнат там на столовете меки, а после ще поискат напитки и плодове най-различни. До тях ще бъдат красавици връстници, които отправили са взор само към съпрузите техни.

Това е мъжки рай; красавиците са за кефа на праведния щастлив мързеливец. Той е дважди по-щастлив, че сладостите райски са единствено за него, любимеца на Бога.

Корана експлоатира у невежия, пък и у всеки човек! - трепета пред смъртта и неизвестното "Отвъдно". Дяволът бил изгонен от Рай и от Небесата само понеже не пожелал да се поклони пред току-що сътворения от Аллах човек, както сторили това (поклонили се) ангелите.

Каза му тогава Аллах: "Хей, Иблис, какво ти попречи (...)? Големееш ли се или за велик се смяташ? И като се възпротивил въпросният Иблис "да стори сежде"**** - повели тогава Аллах: "Излез от рая, прогонен вече оттука си!" (сура 38, ает 75 и ает 77). И Дяволът обещава на Бога (кой знае защо!), че ще направи... хората непокорни, та да може Аллах по-хубавичко да ги накаже. Такава е логиката на това Писание - според мен, странна, много странна логика!

Манипулирането на човешкото съзнание е признато и в самия текст - Спусна Аллах тази Книга, аетите на която сходни са един на друг (...) . Настръхва им кожата на онези, които боят се от Аллах, а после не само кожата, но и сърцата техни смекчават се от Напоминанието на Аллах
(сур 39, ает 23). За уплаха отначало и за последвалото отпускане пред тия откровения говореше завчера в часа ми по литература моят ученик Стоян Стоянов (циганин, умно момче, прибран и скромен, и твърде разсъдлив характер). "И след стреса се отпускаш и ти става приятно" - ей така, точно с тез думи обясняваше ефекта от четенето на Корана. Напомня описание за въздействието на наркотик.

* * *

Издигайки се нагоре, от алено слънцето първо зажълтя, а сега вече е светложълто, блести като новичко пет стотинки и е два-три пъти по-дребно на вид. 06, 52 часът.

* * *

Хей, народе мой, Земният живот е само преходен и е забавление. Но Ахъретът***** безспорно е жилището вечно. Това е ает 39 от сура 40. И по-нататък, ает 55 от същата сура: Търпелив бъди ти, ще се сбъдне думата на Аллах.

Имам усещането за Образ, който под вежди и озлобен следи как е възприеман уж неговият пророк Иса (Иисус). Това е същото чувство у мене, както при историята за отношението на Йосиф Сталин към любимеца на Ленинградската и на цялата съветска компартия С. М. Киров. Буквално съотнасящи се едно към едно към представата ми за тоя "бог" са и последните думи на обречения Киров при екзекуционния взвод, когато изкрещял преди убийствения залп последните си думи: "Да живее Сталин!"

Маниакът е в състояние да погуби любимеца си, щом усети застрашен статута си на единствен и обожествен... Треперенето на човеците от ужас е радост за Аллах. А които са ужасени, имат възможност да повтарят "Велик е Аллах! Велик е Аллах!" и да демонстрират колко много са щастливи, че могат да му се кълнат във вярност и любов. Уф!

Самозванецът не пунтира ли величие именно защото е пренебрежима величина. Говорещият от името на Бог е в състояние на трескава напрегнатост, раздразнителен е; светът за него е рязко разделен на бяло и черно, верни и неверни, свои и врагове.

Представата ми за Свръх-разума няма нищо общо с маниакалността. За мене Свръх-Азът е уравновесен, спокоен, слънчев и именно това са белезите на Духовната сила.

Следва


tisss
______________________________________________
* Датата 16.06.2003. от предходната част да се чете 13.06.2003.

** Което значи "Хей, човече!"

*** В Ада го видял.

**** Да коленичи, чело да опре в земята, да изрази преклонение и почит.

***** Съдният ден. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Стипчивият плод"
    #1705762 - 11.04.2007 04:00 [Re: tisss]

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (11.)


Продължение от 14.06.



А може би мислят си те, че не чуваме Ние тайните техни и разговорите им скрити? Напротив, чуваме ги Ние и всичко си записват вестителите Наши - сура 43, ает 80. Чудесен образ на тайната полиция, на самоотвержените доносници от всички епохи! Слухтенето зад вратата, надзъртането през ключалката, ровенето в леглото и из мръсното бельо - това ли са знаците за Духовна мощ?!

А наистина на място сигурно и безопасно ще се намират онези, които се боят от Аллах. Сред градини покрай извори ще бъдат те. Седнали един срещу друг, в коприна и блестящ атлаз облечени ще бъдат те. А освен това ше ги оженим Ние тях за девойки (хури) с големи очи. И в пълна безопасност ще могат да пожелаят там те всеки плод - сура 44, аети 51-55 включително.

С големите си очи - те именно за това са им големи очите! - девойките хури ще съзерцават своите праведни мъже как достолепно си приказват с други праведници. А разговорът е твърде съдържателен: колко добре сме си ние и как лошо се мъчат неповярвалите в Аллах долу, в огнената жарава под лъчезарния ни взор, услаждайки със стенанията на мъченици допълнително сладката дрямка на райска леност.

Геноцидът над неверниците българи през обширни периоди от османското владичество на Балканите след 1396 година, а в периода 1910-18 година и геноцидът над неверниците арменци се обяснява в Корана като върховна длъжност към Аллах, който с думите на пророка Мохамед казва: Наистина погубвахме Ние и страните около вас. И повторно разяснихме им Ние Нашите Слова-аети, че дано се върнат те в Правия път - сура 46, ает 27.

В сура 47, озаглавена Мохаммед, ает 4: Когато там срещнете се вие с такива, които отричат Аллах, режете им главите. След като изколите вие достатъчно от тях и ги уплашите, тогава завързвайте вие възлите здраво... "Завързвайте възлите здраво" ще рече: ловете ги за вярата на Исляма, да си тургат по една чалма или фередже (за жена), па ги подкарвайте към джамията да се молят, да шепнат молитви с постоянния рефрен "Велик е Аллах!"

Не зная дали има друга религия, по-откровена в манипулациите си от Исляма. И не призовавайте към мир тогава, когато силни сте вие. Аллах е с вас - суря 47, ает 35. Ето върху що се гради мирът днес!

Ако устроените върху ислямския фундаментализъм държави владеят достатъчно мощно оръжие за изтребление, та да диктуват правилата си от позиция на военната мощ, дали няма да гърми над главите ни в буквалния смисъл викът, излетял от страниците на Корана: И не призовавайте към мир, когато силните сте вие. Аллах е с вас???

Сура 48, ает 29: Пратеник на Аллах е Мохаммед. А онези, които са заедно с него, сурови са те спрямо неверниците, но милостиви са един към друг...


И по-нататък, в сура 50, аети 16-19 включително: ...Сътворихме Ние човека и знаем това, което му нашепва неговата душа, защото по-близки сме Ние на него, отколкото собствената му кожа. Защото има два записващи Ангела, които седят отляво и отдясно на него. Не изрича човек дори и една дума, без да се намира до него Ангел, който го наблюдава и записва онова, което той казва. Но наистина ще настъпи някой ден опиянението на смъртта и казано ще му бъде на него: "Ето това е то онова, от което отдавна искаш ти да избягаш".

Тексът е тъй красноречив сам по себе си, че коментар, мисля, е излишен. Казано е в прав текст, няма тук какво да се умува и тълкува.

* * *

И пак за мюсюлманския рай: Полегнали върху подредени един до друг столове меки. И още, ще ги оженим тука Ние тях за девойки с големи черни очи - сура 52, ает 20; и малко по-нататък, в ает 24, следва плътска екзотика сред кефовете на рая: Изправени наоколо служат им на тях юноши млади, които сияят като бисери, прикрити сред своя седеф...

От същата сура, аети 29-30: ...Не си ти нито предсказател, нито пък луд. А може би казват те: "Поет е Мохаммед, нека да изчакаме ние да промени времето неговата съдба". Сянка на съмнение се прокрадва у колебаещите се дали да влязат в лоното на Исляма. Напразно се надяват те; за съмнение тук няма място: върховният Суверен строго наказва неверниците, тъй че налице е старата максима: Който не е с нас, е против нас и е обречен на унижения.

Сура 53, ает 24 обаче ми се нрави, звучи здравословно и отрезвяващо: А нима трябва да се дава на човека всяко нещо, което той пожелае?

* * *

Сура 54, аети 7 и 8 - Като ято скакалци, разпръснали се навсякъде, ще излязат от гробовете си с наведени очи. И ще се устремят към Този, който ги призовава. И ще кажат тогава неверниците: "Това е много тежък Ден" Това е картината на Съдния ден - покъртителна и поетична картина, все едно взета от частта "Ад" из великата "Божествена комедия" на Данте Алигиери (1265-1321).

И пак страхотии, характерни за тая Велика книга на мюсюлманската милиардна общност от вярващи; ето каква препоръка откривам в сура 56, аети 58-60: Кажете тогава какво е семето, което изливате вие? Вие ли го създавате него или Създатели негови сме Ние? Ние решаваме за смъртта между вас. И не сме Ние от онези, на които ще може някой да попречи. Което ще рече, че от момента на зачеването, преди тоя момент дори всеки от нас е проектиран не от мъж и жена, а от Суверена на вселената - върховният, единствен, страховит и безкрайно великодушен и добродетелен Аллах.

Какво пък! - и това е начин да се усетим божествени ние, простосмъртните, стига да не ни настройват тия текстове срещу други общности от простосмъртни, само защото изповядвали друга религия...

Следват поетичните и мъдри послания от сура 57, аети 20, 22, 23... Ето ги, както следва: 20. Знайте, че животът на Този свят не е нищо друго освен игра и забава, украшение и желание да се похвалите помежду си и да имате повече имане и деца. Раззеленява се той най-напред подобно житен стрък, който избуява от дъжда и радва душата на сеяча, но после изсъхва и виждаш го ти него съвсем пожълтял, докато превърне се накрая в ситна плява. (...) 22. Няма нито една беда, която случила се е на Земята и връхлетяла ви е вас, да не е тя записана в Книга, преди още да сме направили Ние да се сбъдне тя. (...) 23. Затова не бива да се опечалявате вие заради онова, което сте загубили, и не бива да се радвате на благата, с които дарява ви Аллах. Не обича Аллах онези, които възгордяват се и харесват само себе си.

* * *

Има и смешни работи, дето извират от подтекста, както е в сура 58, озаглавена Препирнята, където една жена се оплаква на Аллах, че мъжът й отказвал да легне да я люби, понеже - оправдавал се хитрецът - виждал в нея не любима, а майка си. Та се налага Аллах, който несъмнено вижда и чува всичко, да се заеме с недостойния съпруг, който изобретил тоз начин да се куртулиса от досадната, опротивяла му вече женска плът (конкретно за тая жена единствено очевидно се почувствал тъй). И страховитият Аллах плаши откъм облаците и изобщо - откъм небесата, грешника с наказание, като му и предписва какви жертви да понесе, преди да си легне при своята незадоволена съпруга, че да я ощастливи...

Онези, които поискали са да се разведат с жените си, като обявят ги те за свои майки, но после отказали са се от думите си, ще трябва да... - сура 58, ает 3.

В предишния ает 57 на тая сура Аллах строго дръпва юздите: Не са ваши майки жените ви, които някои от вас обявили са като свои майки. Техни майки са само жените, които родили са ги тях. Така те без съмнение изричат непристойни лъжливи слова (...) Осведомен е Аллах за онова, което вие вършите.

Да плачеш ли или да се смееш. Аз лично плаках от смях... Върховният бог е призоваван и за таквиз деликатни моменти в човешката природа, когато мъжът изгубва сексуално влечение към жена си и се чуди как по-безболезнено да й отвори очите, че я уважава, обаче не желае да легне с нея. И нещастницата какво... обръща очи към небесата.

По Тодор Живково време тъй партийните секретари на завода или кварталната организация имаха адет да привикват, да смъмрят, да върнат издрапалия извън семейната клетка грешник на другарката съпруга съответно смирен, покаял се, обновен в правата вяра на съпружеските обязаности.

Лесно е на думи, лесно, като го гледаш отстрани; обаче не само партийните секретари... и Аллах среща трудности при таз деликатна операция относно семейните драми. Ето какво признание на един от пейгамберите** пред Аллах съдържа сура 71, ает 7: Колкото пъти призовавах ги аз тях* да дойдат, за да опростиш Ти греховете им, толкова пъти запушваха си те ушите, загръщаха се в дрехите си, упорито тъпчеха на едно място и все повече се възгордяваха.

Смях, веселие ме облъхва, като чета подобни пасажи от тая Книга - странна, противоречиво представяща се пред съвременния непредубеден читател, какъвто си въобразявам, че съм.

Следва


tisss
_______________________
* Има предвид съгрешилите...

** Може би и те като партийни секретари възприемани в някои среди на таз религиозна общност. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: "Стипчивият плод"
    #1706730 - 11.04.2007 21:29 [Re: tisss]

Здравей Тиссс,

Не съм имала възможността да чета Корана на български ,а много бих желала. Намерих само един сайт,който
представя исляма на български език.Струва ми се,че превода ,който сте ползвали е сякаш тенденциозен.Ето какво с казва за
Корана и отношението на Исляма към агресията според тоя сайт.(Ако желаете ще ви пратя линк на лични бележки)
Ако истинския превод е този,то тогава Исляма не бил могъл да бъде агресивна религия.
Цитат:




Какво казва ислямът за тероризма?
Ислямът е религия на милосърдието и отрича тероризма. В Свещения Коран Аллах казва:


Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. (Коран, 60: 8)

Пророка Мухаммед забранява на войниците да убиват жени и деца, 1 и им повелява: { …не предавайте, не бъдете крайни, не убивайте деца… } 2 И също: { Който убие човек от общност, има ща договор с мюсюлманите, не ще помирише аромата на Рая, въпреки че той ухае от разстояние, извървяно за четирийсет години. } 3

Пророка Мухаммед също така забранява наказване с огън. 4

Веднъж той посочва убийството като втори сред големите грехове 5 и винаги предупреждава, че: { Първите присъди в Съдния ден ще бъдат дадени на хората, които са проливали кръв. 6 }7

Мюсюлманите са наставлявани да проявяват милост към животните и им е забранено да ги нараняват. Веднъж Пророка казва: { Жена бе наказана да отиде в Ада заради това, че затворила една котка: нито й дала храна и вода, нито я освободила да си търси храна. } 8

Той казва също, че мъж напоил жадно куче, а Аллах му опростил греховете. Пратеника бил попитан: „О, Пратенико на Аллах, печелим ли награда за добрината към животните?“ Той казал: { Има награда за добрина към всяко живо същество, животно или човек. } 9

Когато се коли животно, мюсюлманинът се задължава колкото се може по-малко да причинява страдание на животното. Мухаммед казва: { Когато колите животно, направете го по най-добрия начин. Наточете ножа си, за да се намали страданието на животното. } 10

В светлината на тези и други ислямски текстове подтикването към терор над беззащитни граждани, разрушаването на сгради и имущество, бомбардирането и осакатяването на невинни жени, мъже и деца е забранено и отвратително действие. Мюсюлманите следват религия на мир, милосърдие и снизхождение и по-голямата част от тях нямат нищо общо с насилия, приписвани на техни единоверци. Ако мюсюлманин е извършил терористично действие, той е престъпил и нарушил законите на исляма.





Редактирано от Believer (11.04.2007 21:54)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: "Стипчивият плод"
    #1706769 - 11.04.2007 22:22 [Re: tisss]

("Стипчивият плод") НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СКРИЕ (12.)


Продължение ІІ от 14.06.



Сура 74, ает 38: Всяка душа заложник е тя на онова, което е придобила.

За Съдния ден (Ахърета) в сура 75, аети 8 и 9 се съдържа отговор кога ще настъпи денят на Страшния съд, и това ще стане при следните обстоятелства... 8. Когато притъмнее Луната 9. И когато покрият се един друг Слънцето и Луната.

А какво ще се случи на човека? През този ден съобщено ще му бъде на човека за всичко, което донесъл е той със себе си и което оставил е зад себе си. 14. Тогава човекът свидетел сам на себе си ще бъде той. 15. А ако иска, нека по едно да брои и предлага оправданията свои.

Страшничко звучи предупреждението: Нима мисли си човекът, че оставен ще бъде той без надзор?

Идилията на Рая непрекъснато се редува с ужасите на Ада; върху тая антитеза е построена манипулацията - нещо като оназ приказка за моркова и тоягата. Едното гали, другото бие през лицето.

Изненадва ме, че връх на престъплението към Аллах (или към ония, които го представят в тоя образ) е не убийството, не лъжата, не измамата, не грабежът, а... признанието, че не Му вярват на Него. Само защото не са близали праха пред нозете му, Той ги обрича на унищожение, т.е. на изтръгване от Тоя свят, а сетне на ужасни мъчения в Отвъдното.

Защо е тоя бяс за вярата? Не е ли по-достойно човекът сам да избере, не да му я нахлузят като трънения венец на Иисус!... Само че тоз драматичен въпрос си го задавам аз, простосмъртен син на простосмъртен баща в началото на третото хилядолетие от Христа в тая част от планетата, дето няколко религии - чудо на чудесата за други точки на света! - мирно съжителстват, сякаш в братско сътрудничество. Тъй ли е наистина, не мога да знам. Мога да се съмнявам в едно или друго, но категоричен не мога да бъда, особено пред лицето на ставащото в Близкия Изток, пък и навсякъде по света.

В представянето на мюсюлманския рай освен едрооките, появи се и малко разнообразие: За тези, които се боят от Аллах, има спасение, градини и лозя, и гърдести моми, и пълни чаши. Няма да чуват там празни приказки и лъжи. Това ще бъде награда от твоя Господар - за равносметка. Съдържа се таз информация в сура 78, аети 31-36 включително.

Ситуацията напомня премия от боса, който за добра служба те праща, да речем, на Канарските острови да блаженстваш в компанията на гърдести знойни моми и философи от нивото поне на Сократ, Аристотел, Платон...

* * *

Приключих с прочита на Корана. Противоречиво ми е общото впечатление. Има съвпадения, всеки случай, между казаното от Ванга и самото й държане в моменти на общуване с Отвъдния свят, и между самата личност и реакции на Мохамед. И Ванга, и Мохамед са фактически неграмотни и хора от низините на обществото - най-бедни, най-унизени до момента на яркото проявление на нещо особено, което и у двамата не можа да бъде подминато от съвременниците им като случайно и в реда на нещата.

Т.нар. "вдъхновение" и при двамата се проявява в говорене на неща, които няма как да са научили в собствения си най-делничен бит. Тук говоря за ранния Мохамед, докато е създавал текстовете, а не за военачалника и владетеля с желязна ръка, и далновидния стратег за арабския свят Мохамед.

Има поетични пасажи, но те са нищожна част в сравнение с онова поетическо изящество, което съдържа Библията (със седемдесет и седемте си книги). Корана ми се представя като преразказана разхвърляно неумело версия на Ветхия завет. Най-печалното е, че Корана като човешко творение с претенцията за свръхчовешка намеса - предполагам - именно ангажирани с грандиозна практическа цел и при това неслучайни хора са превърнали в оръжие не за добродетелните мюсюлмани единствено, а и за фанатици и изверги на човешкия род.

И последно за "Свещен Коран" в българския превод от 1993 година. Това е наивност, която ни се представя във величествен образ. На моменти изпитвах отвращение, в други моменти изпитвах съчувствена симпатия към Аллах, особено когато неговите подопечни хитруват, опитват в нещо да го заблудят и ядосат като непослушни, но жизнерадостни чеда на строгия си баща.


16.06.2003. През 1947-ма* петнайсетгодишно арабско момче открива в пещера сред пустинята около древния град Кумран край Мъртво море ръкописи на някои от книгите на Стария завет. Открити са 40 400 фрагмента от близо 600 произведения, повечето от които свързани с Библията, в това число - и със Стария завет. Събужда се огромен интерес към т.нар. "Кумрански ръкописи"...

Държа в ръце книгата на Джеймс Фрейзър (1854-1941) "Фолклорът в Стария завет", издадена на английски в 1923-та, на български преведена и отпечатана през 1989 година. "Лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав"... - с тоя пасаж от книгата на Дъглас Адамс "Пътеводител на галактическия стопаджия" - нехайна фразичка, находяща се на последните два-три реда долу на страница 187-ма, бих желал да приключа наблюденията си върху може би най-малко познатата извън мюсюлманския свят Велика книга за милиард и половина жители на планетата.

Коя е причината за това нехайство - смятам не съм аз човекът, който би трябвало да дава отговор. Моята работа в тоя сектор от заниманията ми с книги се изчерпва с поставянето на тоя може би съдбоносен за нашето оцеляване въпрос, колкото и това отстрани да изглежда странно като да е брътвеж на чудак не от мира сего.



БЕЛЕЖКА от днешния ден:


- Здравей, tisss. Преводът на Корана, който цитирате, от кого е направен? Откъде мога да си купя Корана на български, ако може да ми кажете? Благодаря.

- Коментарите ми са правени върху Корана, издаден в луксозна подвързия на български през 1993 година. С тая версия приятелят Емил Калъчев ми беше услужил, когато през 2003-та писах настоящите бележки. Силно съкратена версия със заглавие "СВЕЩЕН КУРАН / СУРА ФАТИХА / И / ДЖУЗ АММЕ" (заглавието е разположено на четири реда) се намира на бюрото ми.

Но това не е целият Коран, а подбрани извадки от сто и двайсетте сури на Корана; то е евтино издание от 1991 година на Международна благотворителна фондация за развитие на ислямската култура, изпълнено във формат 195 х 270 mm с меки корици и твърде неугледен печат, и както е отбелязано - под общата редакция на д-р хаджи Недим хафъз Ибрахим Генджев, главен мюфтия по онова време на мюсюлманите в Република България.

Преводът от арабски на български е извършен освен от г-н Генджев още и от Юсуф Керимов и Фехми Явашев. В заглавието на тая версия думата Коран е изписана Куран и има успореден текст, както е в арабския оригинал. Но това далеч не е пълната версия на Свещената книга.

Нямам представа откъде можете да се снабдите с автентичния Коран, тоя, с който работих в течение на няколко месеца. Може би трябва да потърсите връзка с някой мюсюлманин...

П.П.: Притеснява ме донякъде фактът, че общо взето никой не коментира моите коментари. Та съм Ви благодарен, Веliever, за кратките отзиви.

Бъдете здрава!


tisss
__________________________________________________
* Годината, когато тук, в Пловдив, на 7 август съм роден. Бел.м. tisss.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
fred
комбурс /честлин/
****

Регистриран: 16.07.2004
Мнения: 231
От: София
Re: Въведение ІІІ
    #1707099 - 12.04.2007 09:08 [Re: tisss]

цитат -"............Мечтая си заможен човек, спечелил имане с труд и предприемчивост по честен път, такава личност да видя във властта. Да влезе в управлението не като апаш кокошкар в чужда къща по време на бедствие, а като стопанин, оставил за късо време своите печалби, за да поработи съгласно оная диамантена реплика на Апостола Левски: "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си" от април 1868 година."


Мечтиии...., би възкликнал пиещият бира, представяйки си море от бира пред него.
В човешката история, почти няма някой, забогатял с честен труд, който след това да е работил на ползу роду. Общо взето в началото на процеса на забогатяване има нещо гнило.
Има богати хора, които са били алтруисти и прочее, но те са наследници на техни забогатели в миналото предци.
Не случайно Апостола, който Ти /предпочитам тази форма:)/цитираш не е от богатите, а и сред неговите съратници няма нито един ботаган.Едни от "враговете" им в Румъния тогава са точно много богати българи - членове на "Добротеделната дружина" - между тях и братята Евлоги и Христо Георгиеви.Има и едни със звучното име Тъпчилеща. Единия от тях /братята Георгиеви/ Левски иска да убие, но е разколебан от Каравелон. В край сметка пък членовете на Добродетелната дружина копнеят Русия да ни освободи, докато те сърбат кафета по диваните или печелят пари. В същото време Левски одрусва "с дарения" забогателите за да набави пари за революционните комите.Никой не дава с чисто сърце, почти никой.
И Христос казва, че по скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото богат да влезе в царството небесно.
Така че морала не е обвързан с парите, но последните често пъти владеят човека.Така е сигурно откакто в пещарата някой е открил че е по лесно друг да ходи на лов вместо него и да получава по голям дял от плячката.
В крайна сметка свободата, процеса на борбата за нея се води най често от хора, освободени и от предрасъдъци и от властта на Мамонта. Затова в Русия на власт е поредното парвеню опиянено от властта на прииждащите пари, които пък водят до по голяма власт.Това отново е за сметка на народа руски, като една голяма част му се кланя и е готова да го обожестви.А такави като Политковская, които се осмеляват да надигнат глава са в гробището.
Това е живота, изводите всеки може да си ги направи, ако иска и може.

--------------------
Всичко е относително


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 11 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 48635

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.03 seconds in which 0.01 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.