Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | >> (покажи всички)
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1739818 - 04.05.2007 06:31 [Re: tisss]

("Книгата") ОКОЛО МЕН Е ПЪЛНО С ДОБРИ ХОРА



29.06.2004.
По съвет на Емил* цената промених на 9,90 за екземпляр от книгата (7 лв.+ 20% ДДС = 9,80~9,90 лв.). С Т. Чонов пак не се видяхме, въпреки че пак обеща да се обади след 17 часа. Към шест надвечер се изви буря с проливен дъжд. Откривам Т. Чонов по телефона в Рогош и пак каза, че утре, като дойде най-после в Пловдив, ще поработим върху книгата.

Малко трудно приемам това негово разтакаване. Разбира си от работата, но е нехаен и не става за делови отношения, когато сроковете се спазват и всичко върви в ритъм. Няма аз да го променя, я!


30.06.2004. Между т.нар. "малки началници" над главите ни има такива, дето нежно издевателстват над учителите. Седи една такава общинска служителка, работи си нещо на ел.пишеща машина и... разбирам, видът й говори: "Ха, паднахте ли ми, сега ще ви накарам да висите, понеже нещо все пак зависите от мене". А тоя фасон не е от днес: госпожата, доста симпатична иначе на вид, вече няколко пъти навиква учителите, озовали се по работа в канцеларията й. По тоя повод казах, че служителката просто е невъзпитана, та сега, като опрях да ми обработи някакъв документ, па да ми отброи мижава сума пари, рече: "Ако искаш да знаеш, ти си невъзпитаният". Е, рапорт даден - рапорт приет! Излязох си с едно "Довиждане", без дума да отвръщам.

Около мен е пълно с добри хора. Преглъщаме обиди, нежно или грубичко ни унижават, а се свеним да речем на грандомана, че е отвратително да се държи пренебрежително с нас. Не мисля, че тая общинска служителка или Тодор Чонов са лоши хора, но нашето замълчаване не им помага да проумеят: първо - че договорите се сключват не за документа толкоз, колкото като израз на съгласие между две страни; и второ - че уважението не се дава даром, а изисква съответното уважение и от човека отсреща.

Колко излишно пилеем енергия заради тия неразбирателства! Всъщност, болно ми е и за двамата споменати по-горе. Не ми пука за парите, които бих загубил и в двата случая, но това е единствената ми нормално човеколюбива възможност тия двама да ги... спася от собствената им слабост; пък дали ще променят нещо у себе си, вече не зависи от мен. Следващата ми реакция е да махна с ръка и да престана с тях да се занимавам.

* * *

По повод "Интерпретативен алгоритъм на лирическия текст" от гимназиалния учител по литература Георги Башиянов. Защо имам усещането, че е представил някакви неизбистрени свои схващания в насипно състояние? Точно математическата строга подреденост на формата в тоя текст ми говори за избиване на комплекс за недостатъчност (авторът няма какво свое да съобщи, та му се налага мно-о-ого увъртяно, с наукообразно слово и математически формули да обяснява. Изобилието от чуждици, пък дори и представени като термини в един текст, вече ме настройва скептично спрямо идеята на автора.

Изречено три, четири, пет пъти едно и също, само дето е в различен словоред, и то само на две страници. Претенциозността на тоз тип наукообразно писане, нещо от рода на "ние, интелектуалците"... Вместо да каканижеш как се разкодира смисълът на лириката, защо не покажеш как го правиш с конкретна творба? Вземи по-лесен за тълкуване автор (Димчо Дебелянов, да речем), па покажи как тълкуваш по своя нов метод; остави сам да се убедя струва ли твоята теория.

Общо взето, впечатлението ми от усилията на г-н Георги Башиянов е: умна схема да се умъртви живецът в лириката. Впрочем, има ли изобщо правила да се каже как и какво едно стихотворение ти говори!!! Структурализмът на Юлия Кръстева или меренето на глаголната температура в текста у Мирослав Янакиев дали са защитима кауза? Николай Хайтов не случайно се гневи на нещастния М. Янакиев - големият автор просто е открил, че безпомощното се прикрива с пищна терминологична драперия, словесни финтифлюшки, ефирни наукообразни хърбалички.

Много интересно се получава, когато някой, дето не може да прави една работа, се заема да учи другите как да я свършат. Тая безобидна и симпатична наглост като инфлуенца е завладяла т.нар. академични кръгове от сферата на литературната критика и историография. Все подреждат, все систематизират, а то... правят дисекция на трупове, старателно умъртвяват жизнени художествени послания.

Интересува ме живият отклик. Моят простосмъртен съсед, точилар и механик в кожухарската фирма "Лутър" Митко Йовчев издаде едно "Мамка му!" докато четеше последната глава от книгата "Ламски", и това за мен бе най-хубавата критика и отзив за текст, който някога съм чувал.

Доколкото разбирам, Башиянов е почитател на "корифеи" в снобеещите общества, дето се хранят с литературни упражнения около стойностни автори у нас и по света. "Корифей" е, например, Светлозар Игов, когото литературни кръгове съзерцават с възпалени от ентусиазъм очи. В по-предишен период на литературната си кариера Игов е създал добри текстове, после рутината и самолюбието са почнали да работят срещу таланта му. Та като изгубят онова вдъхновено любуване спрямо живота, присъщо на таланта въобще, "корифеите" организират школи за обучение как се твори изкуство, па и как се тълкува изкуството.

* * *

Четейки книгата "Незабравимото" на Анна Ларина, съпруга на известен болшевишки висш функционер от епохата на Ленин-Сталин... Документална биографична проза за обкръжението на Й. В. Сталин; стигам до откритието лично за себе си, че издевателствата на военния комунизъм в СССР (в по-блед вариант - и у нас, в България) се коренят в ниското интелектуално ниво изобщо на руското общество, и по-специално: у лицата, заемащи ключови позиции в Съветска Русия. Погром над руската интелигенция и вилнееща посредственост, овладяла лостовете на управление във всички етажи на властта.

Тъй че Сталин е метафора и алегория на азиатското пренебрежение към човешката личност у огромна прослойка парвенюта, изплували от низините на руското крепостничество или ренегати сред потомците на руското дворянство.

Нациите (като общество на народа) носят вина за онова, което им се стоварва "от небесата". Алековият Бай Ганьо е събирателен образ на невежествената паплач, която във всякакви исторически периоди, и особено по време на катаклизми, се струпва, боричкайки се, около и във властта. И най-тежкият от Седемте смъртни гряха според Евангелието - възгордяването... е утробата, която ражда нещастия. Фанатиците-холерици правят революциите и тях първи победилата революция ги изяжда, за да дойдат на тяхно място хитроумните лицемери, консуматорите на блага, които властта носи.

Иисус е типичният интелигент, осъзнал своята мисия сред множествата унижени и оскърбени. Без страховития Бог-отец, Иисус просто би бил романтична илюзия. Така вплетени в генетична зависимост, Добро и Зло движат световните дела. През период от време нациите излъчват някой Сатана, за да изстрадат раждането на неговия син-месия като възкресяване на човеколюбието.

Оказва се, Злото е първоосновата в човешката ни природа. Човекът е вълк сред вълци в най-първичната си версия. Натрупването на култура всъщност е преформирането на вълка в човек с присъщите за хуманизма състрадание, любопитство и уважение към личността и правото й на избор как да се осъществи в живота.

Комунизмът е идеология на доверчивото невежество, че някога изобщо е възможно да се въведе идеален ред и хармония между хората. Западните общества с всичките си кусури поне не робуват на тая предизвикателно красива схема.

Животът е далеч по-фантастичен и многообразен от всякакви теории. Виждам Карл Маркс - бакалин, отворил мазния си бакалски тефтер, твори основната теория, донесла злини на ХХ век: болшевизъм, фашизъм, нацизъм, комунизъм. А откъм Близкия Изток, вече в зората на ХХІ век, му отгласят ислямските фундаменталисти. Западът е най-малкото не до такава степен обладан от злоба срещу човека.

Около Сталин се прескачат като зайци отрепки, лицемерна паплач; всеки от тия "интелигенти" би могъл да се изроди в големия злодей - Антихриста на двадесетото столетие според християнското летоброене.


tisss
_____________________

* Емил Калъчев. Бел.м., tisss.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1741155 - 05.05.2007 05:11 [Re: tisss]

("Книгата") ПРИЯТНО МИ Е - ОВЧАРЧЕТО КАЛИТКО!



01.07.2004.
Тодор Чонов ми разправи случая с негов познат бизнесмен, собственик на бензостанция... Пуснал за продан бензина на доста занижена цена, като разчитал да увеличи по тоз начин клиентите. Получил се обратният ефект: хората престанали да зареждат от бензостанцията му, понеже - решили - щом е по-евтино, значи е менте, трябва да има нещо нередно в бензина.

По таз логика, която и съседът Митко Йовчев, па и двама колеги учители ми внушаваха, а и с Т. Чоновото настояване, че реалната цена за вложения труд и материали от моя страна е към 25 (двайсет и пет) лева за бройка, пред фиксираната в редакторското каре цифра 9, 90 просто... добавих единица и така стана "престижната" цена 19, 90 лева за екземпляр от книгата "Ламски". "Не всеки би трябвало да може да си я купи - рече Чонов. - Щом книгата е добра, цената трябва да й съответства и ще събуди интерес към "Ламски".

Спомних си за картината, на която художникът Пламен Желязков, мой приятел и колега в даскалъка, сложил цена 270 долара и не смъкнал нито цент, въпреки настояванията на галеристката. И семейството, млади мъж и жена, след като купили картината подир два месеца мераци и опити да смъкнат от цената й, настояли все пак да се срещнат с автора; та при срещата с Пламен жената тъй рекла: "Ограничихме битовите си разходи, за да си позволим да имаме Вашата живопис, и вече сме убедени, че щом не бяхте склонен да намалите от цената, значи картината наистина си заслужава вложените пари. Благодарим за щастието да я притежаваме тая Ваша картина!"


02.07.2004. Приключихме работата по книжното тяло. Огледалните отпечатъци са готови, отпечатани на моя принтер и от тях паусите са у Тодор Чонов. Предстои да се правят плаките от тез пауси; това - според него - щяло да стане в Пазарджик, дето имали специално устройство за автоматично заснемане. "Ще гледам около 20 юли книгата ти да е готова" - каза Тошо.

Надвечер се отбихме у Емил* и бъбрихме. Емил спомена, че се навива и той да направи на свои разноски сборник разкази в печатницата на Чонов. Според Тошо, хартията за 150-те екземпляра 45-грамова (за кв. м) струва, както рече: "към двеста лева", та ако била финландска офсетова от 60 г/ кв.м, цената за същия брой листове щяла да е "към 500 лева". "Моят кяр - рече - е към 260 лева от твоята книга. Никакъв кяр не е това, ако искаш да знаеш. В интернет има таблица за цената на моята работа; направи справка да видиш каква отстъпка ти правя."

За изваждането на плаките в Пазарджик му били нужни около 100 лева, които в момента той ги нямал. Дебелината на гръбчето уж беше 25 mm, а снощи, като бяхме у Емил, рече: "Абе, 20-23 mm ще е", което иде от разликата в грамажа и обема на хартията, т.е. доста по-тънки ще са листовете от това, което уговаряхме с него.**

Моята работа излезе афив: книгата ще сивее и съвсем няма да има оня празничен вид, който бях замислил. Неизбежното разочарование и тук ме споходи, уви!

* * *

Оставих си членската карта за СБЖ*** при Георги Найденов, плюс 12 лева. Тия дни Денчо Владимиров, като ходи в София, щял да ми уреди възстановяването на членството в СБЖ. И това бе едно възелче за развързване преди появата на книгата "Ламски" на бял свят. Найденов пред Денчо Владимиров каза: "Ще гарантирам за него (демек, за мен), че е бил инкриминиран от оная власт, и няма да има проблем с членството му в съюза" (на журналистите).

Имам седемдесет лева дългове тоя месец (10 от съседа Митко Йовчев, 20 от учителищната касиерка и 40 от съседката, 73-годишната Стела Данева), а не съм си платил телефона за миналия месец още...

* * *

Бях у Чонови, когато Вера (по-голямата от двете ми дъщери) ми звънна по джиесема: "Тате, обаждам се да ти се похваля. Взех си държавния изпит с много добър, но ме е яд, защото заслужавах шестица, според мене". Викам й: "Браво, тати..." Ей така си общувам с щерките, само при изключителни поводи за радост или тревога. Голям ден ми е днес. Приключих моята работа по текста на книгата; всичко оттук-насетне зависи от "приятеля-печатар".


04.07.2004. Цената на "Ламски"... И досега не съм убеден двайсет лева не е ли отстъпление от идеята, че това е книга за крайно обеднелия български читател. Кой ще я купи при тая цена? Сто и петдесет екземпляра тираж може да означава две неща: 1) или авторът-издател финансово не може да си позволи повече (каквата е истината); 2) или книгата е предназначена за подбрана читателска публика (което ми се ще да е като за библиофили, ако можех да си позволя луксозно издание с твърди корици).

Ала кои са тез "елитни библиофили с пари"?

1. Депутатите в Народното събрание на Републиката.

2. Бизнесмени, банкери, заможни собственици.

3. Интелектуалци, които биха се изкушили да прежалят някоя пара в повече.

4. Юпитата, млади проспериращи българи от типа на Митко Йовчевия син трийсетгодишния Ангел, чиято месечна заплата в западна фирма е от 3 500 лева нагоре.

Започнах да обмислям и темата "Рекламна стратегия". Да речем: Страница на Ламски в Internet; достъп до парламентаристите (чрез някой депутат, например, от т.нар. партия "Новото време" или НДСВ; билбордовете на Кривицки по изходните магистрали на Пловдив; ежегодният Панаир на книгата; афишът с образа на момченцето Ламски и предизвикателен надпис нарочно на английски (за алюзия с поредицата широко разхвалвани бози "Хари Потър") "I like Lamsky!"

Дойде ми на ум, че всеки от 150-те екземпляра на книгата "Ламски" би могъл да носи свой уникален номер, ако успея да осъществя мечтата си някога за наистина престижно и луксозно библиофилско издание с нейните близо 120 графични илюстрации. Поразмечтах се и за такива неща, като да речем: превод на руски, на английски, на испански...

А може би оня, който стои отстрани, е най-вътре в нещата?!

Реших да си изясня, при евентуално допечатване, като осигуря хартията и мастилото, колко ще ми струва при допълнителен тираж 150 бройки един екземпляр от книгата. Също тъй вълнуваше ме и съвсем не маловажният въпрос: кои биха могли да бъдат коментатори на книгата "Ламски".


05.07.2004. Срещнах се с колегата Ангел Грънчаров, пихме по бира в кръчмето "Синия кос" край шосето за Ягодово и го питах как мога да си отворя страница в Internet, възможно ли е това изобщо, какви пари ще ми струва, па и на кого ще се наложи да плащам. Носех три листа във формат А-4 с отпечатъци (макулатура, извадена на печатарската машина в село Рогош) от книгата "Ламски", но Ангел пожела да му дам запис на дискета с изображението и текста, които бях приготвил на CorelDRAW 12 с рекламна цел. Всяка седмица или на два-три дни рекламната илюстрация в Internet би могла да се обновява и така да привлича постоянен интерес с откъси от текстовете на различните... общо 120 весели епизоди на книгата.

Минаваше ми през ум да предложа на колеги да разпродават книгата срещу 25 процента комисионна, т.е. по пет лева на продаден екземпляр да прибират за себе си, така както процедира търговската фирма за козметика "Avon"...

И така бих избягнал неудобството сам да вървя като тръбач и глашатай пред себе си и пред книгата, която ми е дотук най-хубавата част от последните десет години на моя живот.

И куп още идеи ми се въртяха в ума. Случвало се е да скачам посреднощ и с бележник в ръка да си отбелязвам поредната идея как книгата да стигне до своя читател. Тия идеи набъбнаха до трийсет и три на брой, когато осъзнах, че една успешно реализирана на пазара книга може да те изстреля като автор или като търговец-бизнесмен високо в Космоса, но и в състояние е - и то твърде вероятно за нашите условия в България - да те загроби, да те превърне в мизерен сополив хленчещ за съчувствие амбулантен търговец или събирач на хартия от контейнерите с боклук.

Имахме като деца такъв лаф за голям наивник, за хептен будала: "Приятно ми е, овчарчето Калитко!"


tisss
______________________

* Емил Калъчев.

** Седмица по-късно, на 9 юли 2004 г., от Милчо Стайков, служител във фирмата "Полиграфснаб" АД, ще науча, че - меко казано, цените на хартията на пазара са доста по-ниски в сравнение с обявените от "моя печатар" цени.

*** От 1978 г. съм член на Съюза на българските журналисти, а приятелят Жоро Найденов държи връзка със софийската управа на СБЖ. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1742254 - 06.05.2007 08:14 [Re: tisss]

("Книгата") ЧОНОВ ОБЕЩА ДО 22 ЮЛИ ДА Я ВИДЯ ОТПЕЧАТАНА... (1.)



06.07.2004.
Предстои да говоря с неколцина за подробности около появата на книгата "Ламски": първо - с човек от местната кабелна телевизия "Евроком" (за рекламен клип); второ - с някоя си Нели Барбова за хартия в Панаирния град; трето - да си уредя кредитна карта "MasterCard" в офиса на ОББ; четвърто - да уточня с моя бивш ученик Здравко Комитов относно оформянето на Internet-страница и Е-mail адрес... И още, и още. Между най-романтичните проекти около появата на "Ламски" бе пътуване до село Славянци в посока Бургас, дето се произвежда най-качественият български вермут "Чочосан"; и ония хора там, с техния вермут имах идея да ги ползвам за разгласата на книгата "Ламски".

Страхотни идеи, фантастични мечти бяха то, налудничавост, едва сдържана да не избие навън вътрешна еуфория. Греел съм осветен отвътре като онез кукерски фенери, дето в издълбана с лъжица диня гори свещ и вечер това нещо свети призрачно. Целият да съм напомнял дълбан от лъжица карпуз с палната свещица от глупавата ми радост. Леле, какъв наивник! Леле, колко щастлив бях в ония дни на юли 2004-та!*

От осем до към единайсет с Тодор Ряпов на кафе и бира бъбрихме за това-онова. Есенцията от неговите приказки: "Чувствам манипулацията, която се върши над нас като българи, над поколението на нашите деца и внуци, но не мога да го изразя с думи така, както ти можеш". И от вуйчо ми Любен, и от лелите ми Васка и Виолета в Пазарджик съм чувал нещо подобно, нещо в тоя смисъл: "Много работи сме преживели, ти си човекът, дето си длъжен да ни опишеш, защото можеш, защото иначе, отидем ли си от света, тоя опит, таз мъка ще се попилее, а хората подире ни трябва да знаят какво сме претърпели; ти си между нас пишещият, длъжен си да разправиш за нас, Джоре!"

Приятелят Ряпов, между другото, не одобрява моя стил на живот, и особено - отношенията ми с женския свят. Смята ме за човек, който си позволява повече свобода, отколкото е редно, и ме гледа недоверчиво, като казвам, че живея монашески, не тичам по фусти; фустите не са тъй чести гостенки в монашеската ми обител. И пак не ми вярва.

Виждам го уморен - уж си е почти същият във физически облик, а някак смирил се, състарил се духом, трудно излизащ от бронята, в която сам се е оковал. Въпреки че под пластовете рутина и преживяно, като приятели от над четирийсет години - усещам го: жив е оня наперен хлапак от годините на общото ни юношество и ранна младост (1960-1967), когато пак така страстно обсъждахме света наоколо и живота на всеки от нас двамата.

Жена му е причина за тая негова резигнация, но не му го казах, да не се засегне. И си давам сметка, че когато са обвързани в брачна или любовна връзка, мъжът и жената са на тая възраст в духа, на която се чувства по-силният характер между двамата. В случая жена му е водещият между тях и у него е причината, според мен, че се е примирил, та ми и държи назидателно слово що толкова си ценя свободата.

Снощи, преди да заспя, имах усещането, че някакви преображения ми предстоят. Подсъзнателно "виждам" отворени врати и езерно спокойствие. И това ме изпълва с очакване и напрежение, та се разкуцах от вчера подир обяд. В дългове съм (общо около 100 лева), които ще погася към 12-14 юли, най-късно до края на месеца. Книгата също "ми виси на главата", така зависима от непостоянния Тодор Чонов.

Чонов обеща до 22 юли да я видя отпечатана, но не мога да съм сигурен. Към края на август в Пловдив вероятно ще се появи Милена П. от Англия; и там има затаена неяснота, понеже имам идея да я "навивам" да преведе книгата ми на английски. Не знам как си преподава английския там, в Англия на англичанчетата, но си мисля: пловдивският диалект с идиоматичните му изрази и онез нюанси на филибелийската иронична реч поне би трябвало да й идат отръки, нали е израсла в тоя град!

Фактически последните месеци нямам онова женско присъствие около себе си, което ме зарежда с дъх на авантюризъм и страст. Чоглаво ми е и от това кротко безветрие в най-интимния ми живот. Да, занимания си намирам, както винаги, но... "Любов, къде се запиля!" - ще ми се да изкрещя с все сила.

* * *

Тодор Чонов каза, че печата вече книгата ми на хартия: обемна 50-грамова. А бил взел 500 листа за сина си Стоян 45-грамова вестникарска. Току-що (в 15 часа) говорих по телефона с Рогош. Казах, че до вторник ще му закарам още 2 000 листа офсетова хартия (финландски офсет), за да ми отпечата допълнително 100 екземпляра от "Ламски". Така че тиражът общо трябва да стане 250 екземпляра. Защо тез претенции от моя страна? Ето защо!...

Бях в Панаирния град и оттам, от фирмата "Папирснаб"... ми дадоха цени, бая по-ниски от тия, която Чонов ми бе обявил (хем без включени 20 процента ДДС) - 185 лева за 3 000 листа плюс картон за кориците на 150 екземляра; реалната сума за всичко по-горе - изчислиха го с включения ДДС! - е 112, 32 лева. Като попитах за това разминаване между числата 185 и 112 "моят печатар" каза: "Ще ти върна пари". Казах: "От теб пари не искам. Искам книги". Затова че опита да шмекерува, ще ми допечата 100 екземпляра от книгата, без да му плащам допълнително. Каза: "Ама тая офсетова хартия сега трябва да я имам, докато печатам тия първи коли". Утре щял да идва в Пловдив и ще ми се обади - поне така рече.

Бях в офиса на ОББ за кредитната "MasterCard". До петък, най-късно в понеделник, картата ще мога да си я получа. И тогава ще изтегля 200 лева за допълнителната хартия.


07.07.2004. Днес е храмовият празник на Араповския манастир "Света Неделя". Добрият човек доброто му го пази. Проблемът ми е как да обърна Тодор Чонов с добрата му страна към нашите работни взаимоотношения.

Зная тъпата максима "Където се намесят пари, няма приятелство, няма близки и роднини!" Така се разочаровах от сестра ми, която заграби дяла ми от майчиното и бащиното ми наследство, просто всичко отнесе "като куцо пиле домат"... и пред очите ми се превърна от горд човек в хленчещо същество, което се върти наоколо ми и ми досажда.

Така и Димитър Радев го видях да се мята като дребен играч, хитрец на дребно. И тъй като съм внук на Борис Дявола, който беше способен човек да убие само защото оня - в качеството си на сърдечен приятел - се изкушил да го излъже, та ето защо не искам да губя Т. Чонов като човек, който ми е на сърце. Лесно е да осъдиш, трудно е да разбереш...

И го разбирам, струва ми се. Притиснат е от разни страни, няма постоянен приход, животът му така се сложил, че за да съхрани себе си, е бил принуден да лавира, да хитрува. Може би е престанал да вярва в честността, понеже е срещал досега само проспериращи отрепки и доверчиви наивници, които допускат да са жертвичка.

Гадно ще ми е, ако го изгубя като приятел. Но как да му кажа, че го ценя за таланта му, а ме притеснява малодушието му да хитрува на дребно?

Ние, българите, сме царе да губим приятелите си заради грехове мимолетни, и изкушени да се усетим горди, мачкаме сбъркалия притискаме го до стената с възторжения глупашки възглас: "Ето, виждаш ли се, нещастник жалък". Това мога да сторя и аз. Но и аз мога да се изкуша да нарушавам неписаните закони, особено ако съм в неговото положение: обезверен в собствените си качества.

Не ми е още приятел в оня великолепен смисъл на това понятие, заради който приятелите са най-добронамерените съдници: те казват истината, ама не застанали в грандоманска поза сред площада, а в тишината и уюта на човечността, т.е. на четири очи. Не съм сигурен възможно ли е приятелство между хищници.

Много неща по текстообработката научих (и мога да науча) от него. Ние - и двамата, общо взето, трудно оцеляваме в тая разсипана от престъпници България, та не е нужно да се настройваме един срещу друг. Едно знам със сигурност: би могъл да ми е съмишленик (а за приятел не става). Силата ми е - ако не се заблуждавам! - в настойчивостта да следвам набелязаната цел; неговата сила е в артистичността, в умението да се адаптира спрямо обстоятелствата (известност като автор на стихове, кметуването и пр.). Бихме били добър тандем - всеки със своите качества в общата ни дейност.

Духовното пространство на днешна България се владее от джуджета на духа, които на всичкото отгоре се опитват да минат за интелектуалци, за елит на нацията, а са си просто едни отрепки наред с ония лъжливи човечета от всички досегашни правителства на Републиката и от мнозинството депутати в българското Народно събрание. Според тоя "елит", според неговата мерна система Слави Трифонов е гений, Петър Стоянов - мъж на столетието, просто защото печелят добри парици или са допълзели до върховете на държавата, Петьо Блъсковци и Тошо Тошевци, благообразни лицемери в общественото пространство.

Има и друга йерархия - йерархия на духовните ценности, и там множеството от седем милиона простосмъртни по други критерии преценява. Тия нагли грандомани това не разбират, или се правят, че не разбират.

В това множество е духовната енергия на България, но някой трябва да го каже ясно и на висок глас: да се надсмее над самозванците и да покаже великолепието на честността и тихото достойнство у българина. И сега, в тоя момент, като пиша това нещо, си представям оня възрастен мъж от Калугерово, който предпочел да си сложи край на живота, но да не позволи повече да бъде унижаван от държавата на хищниците и лицемерите, да не търпи повече тяхната наглост и безочие.

Следва


tisss
___________________________________

* Тоя абзац е добавен при набирането на текста днес, 6 май 2007 година, Гергьовден. Бел.м., tisss.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1743538 - 07.05.2007 13:12 [Re: tisss]

("Книгата") ЧОНОВ ОБЕЩА ДО 22 ЮЛИ ДА Я ВИДЯ ОТПЕЧАТАНА... (2.)


Продължение от 07.07.


Във филма "Томас Бекет" с Ричард Бъртън и Питър О`Туул кралят погубва своя духовен събрат, архиепископа на англиканската църква. Първо го умъртви, а после го въздигна в светец и палеше свещи в най-величествения храм на Средновековна Англия пред иконата му... Тая сфера на духовното е минирана с опасности.

Тодор Чонов от село Рогош, Пловдивско може да бъде крал на средновековна Англия; да не забравям! - нито мога, нито ме изкушава да съм светец. Прекалено обичам живота, това е една от причините. А и у мене си имам доста дяволчета с рога и копита.

Не ми се нравят крайни мнения: Добро и Зло са взаимно преплетени и това диалектическо противоречие и единство захранва човешкия ни свят с жизненост. Крайна степен на разочарованието при мен е да зарежа когото и да било грешник и да престана да го мисля и обсъждам.

Основното, на което подчиних живота си от лятото на 1981 година, е да пиша текстове за това, което всички ние, българи, си мислим, но като че няма кой ясно и високо да го съобщи на света. Естествено е властващите да окупират трибуните и микрофоните. Естествено е талантливи интелигенти да въртят задници и да се умилкват около трапезите на Властта. Естествено е вчерашните изящни мечтатели и идеалисти да се превръщат в лицемери и тирани. Това се случва дори с такива високо надарени личности в нашия Български пантеон като Стефан Стамболов и Захари Стоянов*... От друга страна обаче истината за всякакъв род предателства рано или късно излиза наяве. Не т.нар. "народ", а обикновеният унижаван и оскърбяван всекидневно човек е Големият стопанин на тая наша България.

Талант е едно, нравственост - съвсем друго; идеалният вариант е гордият талант и високата нравственост да се съчетават в отделната личност, но колко са примерите за такова щастливо съчетание, питал съм се многократно. Питали са се и стотина години преди мене личности с много повече основание, понеже много по-издълбоко са познавали българската, път и изобщо - човешката душа; идат ми наум такива титани в българската литературна класика, като озадачения изследовател на биографиите на българските националреволюционери Иван Вазов и наблюдателния и тънък познавач на българския ни манталитет Петко Славейков, да речем. Да казвам ли, че и двамата са озадачени от наглостта, безсрамието, алчността, и особено - от грандоманията у съвсем не случайни личности в нашето близко минало. Подобно разочарование ще открием и в реплики на Елин Пелин, като оная прескокнала почти столетие фразичка, че ако има гений сред нас, българите, това ще да е Геният на завистта.

* * *

Снощи един от съседите разправи как преживял двата си инсулта (мозъчен удар, съсирек в мозъчната кора). Събужда се сутринта и половината част от тялото отказва да му се подчинява, губи усет за болка и прочие... А подир това две седмици прекарал в интензивното отделение на клиниката, сложен на системи...

Интересно ми се видя, че предните дни бил в тонус; уредил си любовна среща, която не се състояла, за да се съобрази с присъствието на постоянната си приятелка... Може би на подсъзнателно ниво това възпрепятстване на могъщия напор на животинското в сексуалния нагон е дало откат навътре, който иначе е бил предназначен навън да се излее. И го е блокирало, тръгнало е да руши. Представям си го като язовирна стена, напукала се и тръгнала да ломи всичко по пътя на хиляди тона водна маса.

Така силната амбиция обгаря човека отвътре като пожар. Енергията изригва неудържимо... Изводът? Горко на победителите, постигнали Пирова победа! Алчният в крайна сметка сам себе си изяжда.

Като природа, ние сме създадени в балансирането да живеем. Хармонията е висше сработване на противоречивите сили, които ни изпълват. Древните мъдреци я наричат съзерцание, нирвана или dolce far niente**. Устремявайки се към цел, тънкостта, висшето постижение е да не забравяме, че самото живеене е по-важно от всяко насилено постижение, от успеха на всякаква цена. Опозицията "народ - власт" именно в тоя пункт коренно се разминава. Властта е непостоянна величина - за разлика от обикновения, наглед мижав, скучен и еднообразен стил на живеене. Но кой да ни учи на изкуството как да живеем?!

Иисус от плът минава сред множеството, обладано от бесове, всъщност, твърде кротък в стила си на живеене. Ходи пеш, разговаря, поучава, храни се, спи, усамотява се от хорската врява на моменти. От раждането (което е чудо на чудесата) до смъртта си ние зависим от своя дух. Духът върши чудеса не на тласъци, не на подскоци, а кротко и естествено като сърдечния пулс, като дишането.

"Учудвам се", значи "изненадва ме моето неумение да приема естествения ход на нещата", т.е. нещо не съм довидял, сам себе си съм лъгал, т.е. причината е у мен.

* * *

Философията се гради върху любопитството спрямо човека. Идеологиите и религиите са идеални схеми; първите - за умението да се управляват огромни множества хора, вторите - като послание към отделния човек как да устрои ценностите в личния си живот, как да ги степенува.

Идеологията обслужва междуличностните взаимозависимости; религията - вътрешните духовни пространства с опорни понятия като Съвест, Истина, Вяра, Любов, Смисъл на живота, Мисия. Тоталитарните общества заимстват структурата на Религиозното, но това е само външен белег, който маскира строгата последователност в практиката. Т.нар. консеквентност, или последователност: причина - повод - действие - резултат, е присъща на Идеологията. Религията, разчитайки априори на вярата, т.е. на Безусловното доверие, не се интересува от хронологичната подредба на света.

Защо Иисус спасява Мария Магдалена от поругаване и смърт? Защото е допуснала Любовта й да властва над Закона и Традиционното правило?! Защото е естетически субект - млада, хубава жена?! Или - защото е така очарователен грешникът, разчупващ стереотипното?!... Мисля - заради второто в най-голяма степен. Тя е млада, може да зачева и ражда живот, склонна е да изкушава и да бъде изкушавана.

Богът-отец би я убил, защото мерките му са крайни, фиксиращи, ограничаващи. А у Иисус животът винаги е проекция и нищо съществуващо не бива да се погубва. Христос допуска правото на човека да се развива и променя според своята вътрешна логика. Обратно - Богът-отец ръси низ от забрани, гледа на човешкото същество като на кукла, слуга и задължен да следва логиката и волята на Върховния суверен.


08.07.2004. По обяд Т. Чонов ме чакаше пред павилиончето на Маруф. Даде ми готовите отпечатани страници от 1. до 18., от 127. до 144. и от 55. до 90. Три пропуска открих, като ги прегледах тия страници.

С Чонов се уговорихме да изчака с печатането, докато осигуря офсетовата финландска хартия за допълнителните 100 екземпляра към 150-те. Тая сутрин, в осем и половина му звъннах по джиесема за пропуските на стр. 130-та и 140-та. За да изляза от ситуацията с грешките, които не мога вече да поправя, ако вече са преснимани работните плаки, написах следния текст към лист, който ще се пъха или ще го лепя отвътре върху задната корица на книгата. Ето го тоя текст...

За да се премята непохватно по арената, предизвиквайки смях, клоунът съвършено трябва да владее умението на акробата, гимнастика, жонгльора. Коректорите на един от престижните вестници в Обединеното кралство*** в редакторското каре отбелязват колко са правописните грешки в броя, именно за да доставят кеф на претенциозния си читател, който - четейки, същевременно би се и забавлявал, откривайки кои са точно грешките. Авторът, който коригираше текста на книгата "Ламски", за да не утежнява работата по печатането, остави непоправени някои промъкнали се нелегално "дървеници".

В следващите издания тия пропуски няма да ги има естествено, но няма ли да се изгуби чарът на четенето, ако всичко е просто неприлично прецизно и безгрешно?! Четенето - както и животът, впрочем! - е игра. 7 юли 2004 г. Авторът



tisss
____________________________________

* Има епизод, в който властникът Захари Стоянов праща бележка с категорично нареждане до чиновника в подчинено на правителството му държавно ведомство Алеко Константинов пряко всякакво понятие за нравственост да бъде бастисан вестник, само понеже огласил за далавери във високите етажи на властта.

** Сладко безделие (от лат.).

*** UK. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1744389 - 08.05.2007 04:49 [Re: tisss]

("Книгата") МЕЧТАЯ ЗА ЖЕНА ГОРДА И САМОСТОЯТЕЛНА



11.07.2004.
В петък ми издадоха "MasterCard" и теглих 150 лева, с които купих 2 000 листа хартия финландска офсетова и я откарах с колата у Чонови в Рогош. Докарах го Тодор после вкъщи да оправи четирите сбъркани плаки на моя компютър, да извади копия на принтера ми. Можехме и на ксерокс да ги разпечатаме, но той си забравил ключа от апартамента в ЖК "Тракия", та го върнах обратно до Рогош и там, докато пиехме кафе под навеса към лятната им кухничка на двора, ми рече с нисък дрезгав глас и като ме гледаше навъсено, че по-големият му син Стоян протестирал...

Що над уговорените 150 екземпляра от книгата "Ламски" при допълнителните 100 екземпляра вече на хубавата хартия нещо да не спечели и той, големият му син Стоян де!

Отвърнах, че до момента над заема от 2 000 лева съм натрупал 300 лева борчове, тъй че да правят тия 150 екземпляра: 100-те - на офсетовата от мен доставена хартия и останалите 50 екземпляра - на хартията, за която Тодор ме беше лъгал, че платил 187 лева (?!) барабар с картона за кориците. Тоя картон струва, както разбрах седмица по-късно, 20-25 лева, не повече...

Предложих двамата със сина му, който се мотаеше нещо по дворчето, суркаше си чехлите назад-напред, но не дойде, не седна при нас, да решат дали сега ще печатат всичките 250 екземпляра или сега 150 ще изработят, пък когато им платя тия искани от сина му допълнителни 200 лева в края на октомври - тогава наново да правят настройки на машината си и тогава да печатат допълнителните 100 екземпляра.

Досега за печатането на книгата разходите ми са кръгло 1550 лева. Смъкнах цената на 9, 90 лева за екземпляр продажна стойност, тъй че при 150 бройки продадени, без да смятам какво ще поиска евентуалният книжар или сергиджия, за да изкяри и той - ще си възвърна вложените пари само при разпродадени всичките 250 екземпляра. Е, каква ще ми е тогаз пък на мен печалбата от десетгодишните ми усилия и вложените луди пари за оня, дето клати гората?! Само че това нямаше как да го кажа на двамата, баща и син Чонови, ами си го преглътнах, та и кафенцето в оня момент ми се стори хем слабо, безвкусно, хем ми заседна на гърлото като буца.

Чонов разделил на три книгата за удобство при печатането: І - от 1 до 144 страница; ІІ - от 145 до 312 страница; ІІІ - от 313 до 496 страница, та двете части (вече върху пауси) втора и трета са при мен. Вчера до четири след обяд изчетох третата част, като оправих грешките и оставих около 5-6 грешки, които не бъркат смисъла на текста.

После седнах да си правя калкулация към колко хора и институции съм влязъл в дългове и кога, па и как ще успея да погася дължимите суми. Листа с цифрите и датите за погасяване, преписани на чисто с червен маркер, лепнах от вътрешната страна на вратата на спалнята да ми боде очите. До Коледа си бях осигурил, дето се вика, "светло бъдеще" - куп парици потрошени, нищо насреща и много дертове около таз книга.

Допълнителен приход нямаше как да си осигуря. Допълнителен приход можех да имам само ако книгата по най-бързия начин се появи на пазара, па и почне успешно да се харчи. Но това там - за продажбите на книгата "Ламски" говоря - бяха неща, които от мен нямаше как да зависят.


12.07.2004.
Тая сутрин до седем и половина приключих четенето и коригирането върху паусите на части ІІ, ІІІ и ІV на книгата. Така моята намеса в текста и оформлението на "Ламски" приключва. Имам идея - ако пазарът "дръпне", да направя самостоятелни книги от части І, ІІ и ІІІ (плюс новопоявилата се ІV), т.е. три книжки от по 150-200 страници, като нарисувам и допълнителни смешнички илюстрации в тоя досегашен веселичък стил...

Оттук-насетне всичко докрай по печатането зависи от Тодор Чонов, колкото и мрачни съмнения да взеха да ми се трупат като градоносни облаци в тоя мой свят по отношение на всичко, дето ми се явява с хубавото българско фамилно име Чонов и хубавото, пак нашенско! - име за селището Рогош.

В 496-те страници оставих не повече от двайсетина правописни грешки: дребни, незначителни - било членуване на съществително от мъжки род, било промъкнала се на места ненужна, допълнителна буква или дори повторена дума.

Обръснах се, пометох с прахосмукачката, изкъпах се. Рано сутринта, между четири и шест часа, бе притъмняло от тежки дъждовни облаци. Между шест и трийсет и седем се изля пороен дъжд, а сега, около девет часа, небето е чисто, слънцето пече и аз съм на балкончето, а моята лястовица ми пее, кацнала пред прозореца на спалнята ми. Тодор Чонов завчера подметна може би с най-приятелската си дяволита усмивка, която съм забелязвал понякога у него: "Тая лястовица наистина като че ли специално за теб иде тука да пее".

Сестра ми се появи вчера (неделя) към три подир обяд с кофа кайсии от вилата им над близкото до Пловдив село Белащица. Откарах я към пет и половина до къщата, която заграби цялата от наследствения общ имот на родителите ни, и тя ми донесе повреден вентилатор: "Батко-о, на! Подарявам ти го". До девет вечерта си поиграх с тоя вентилатор: разглобих го, почистих го, смазах го и той, не щеш ли! - проработи.

Сънувах тая нощ, че Re. с новия си съпруг се е пренесла да живее в къщата на майка ми и баща ми, а колата си господинът паркира в дърводелската работилничка на татко... Ама че сън!

* * *

В десет и четирийсет и пет тая сутрин от уличен автомат (тъй рече) по телефона се обади Re.. Хай върви после и не вярвай на сънища! Та ето какви й бяха думите: "Лесно ти е на тебе, занимаваш се само със себе си, а аз за четири човека трябва да се грижа!" Звучеше доста изнервено, въпреки че не виждам с какво съм й виновен. Не я питах защо точно на мене е пожелала да си го изкара това напрежение.

Не посмях да питам каквото и да било; слушах гласа й и като ехо отгласях през трийсетина секунди по едно ангажирано и дълбоко печално - а всъщност лицемерно от моя страна - уж съчувствено "да". Ей тъй си побъбрихме сладко-сладко двамата с "моето някогашно най-мило момиче". Повтаряше, че лошо ме чува, че нямала минута покой и непрекъснато търчала ту за едно, ту за друго. Имала проблеми с фирмата си май.

Съпругът й не можел нещо да си движи колата по не знам си каква причина, пък Re. се пробвала веднъж сама да я подкара тая кола, но всичко й било неясно, терсене, страхувала се, та й се налагало да вземе няколко опреснителни урока по кормуване при някогашния си инструктор, който имал същата колица... и т.н., и т.н. Отдавна не бях подлаган на такава чисто женска инвазия с приказки, които мъжкият свят обикновено не изрича.

Вероятно не това е била целта на обаждането й, но от своя страна не съм протестирал, нищичко не съм казал, освен че и аз си имам "некои" проблеми, но те не ме невротизират, докато тя ми се струва, че се е невротизирала. И това естествено наля масло в огъня, даде й повод за жестоки и солени нападки. Да бе, как може аз да съм толкова ангажиран със себе си, а при нея - ето на! - господинът й нещо боледува, не може да си кара леката кола, и пр., и пр. все в тоя стил и с тоя красив назидателен тон.

Интересно тоя нощескашен сън как предвиди кой ще ми се появи на хоризонта от сумрака на миналото! Трябва да мина и да запаля свещица за паметта на майка и татко в черквата "Света Петка". Що пък баш в тая черква, идея си нямам, но живо си представих олтара и свещниците именно на тоя пловдивски християнски храм.


tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1745825 - 09.05.2007 05:12 [Re: tisss]

("Книгата") ПРОТУБЕРАНСИТЕ НА ЗЛОТО (1.)



13.07.2004.
Зарко (зетят, мъжът на моята Вера) сутринта в неделя дойде да пием кафе, пък всъщност дойде да бъбрим двамата. Като го видях в петъка пред задния вход на Панаирния град, както бях натоварен с тия две хиляди листа хартии за печатницата в Рогош (на "баба жигула" й бе клекнала задницата, калобраните стържеха по асфалта), зарадвах му се, усетих го близък, все едно ми е син. Та и сега - същата благосклонност към него ме обзе. Обаче не се държа като по-възрастен, а ми е кеф да си бъбря като с по-млад мъж, на когото мога да подскажа не с приказки, а със самия си стил на живеене - нещо съществено, което мъжете научават с опита и годините. Сигурно съм му странен с таз моя щура гонитба подир мечти: било за самостоятелна фирма, било за десетината ръкописа, които мечтая да видя издадени като луксозни книги в приличен тираж.

Гледам около мене мъжете, дето са се предали. Ами че тия здравеняци сякаш нямат идея как да продължат да живеят! Новичкият, присадил се към Re., ашладисал се колкото татул към китайска роза, ми е тия два дена тема за размишление. За да се обажда тя така изнервена, едва ли тоя 42-годишен мъж е успял да обуздае енергиите у нея. Пак тя влачи основния юк, и то ще да е причина за нейната ожесточеност, за безпомощността и отчаянието.

Познавам и щастливи брачни двойки, но правило е сякаш в семейния живот към Любовта да се отнасяме като клетка. Ей, приятелчета, Любовта как ще оковеш, как ще й подрежеш крилцата! Мечтая за жена, която хем да е нежна, хем да е горда и самостоятелна, а не Дулсинея дел Тобозо, нуждаеща се от мъж за длъжността шерп и товарно муле, което да й носи багажа и парите.

Тежка е женската участ; дъщерите ми - струва ми се, следват моя стил на независимост. Мразим да ни напътстват, мразим да напътстваме! Жената между трийсет и четирийсетте, когато е активна в личните си планове, е много по-красива в любовните истории от оназ, дето живее в сянката на съпруга си и е робиня на рожбите си. Две птици в полет - тъй си представям успешната любовна, пък и успешната семейна двойка. Само че във втория случай нещата са много по-трудни за едно момиче.


14.07.2004. Араби-мюсюлмани заклали българин. Проклета да е цялата мюсюлманска общност на фанатиците, която е Утроба на Злото в глобализиращия се свят! Нашият човек лошо не им е сторил; като шофьор на автовоз закарал седем-осем стари коли в Ирак. Автовоза наел под наем. Беден човек явно, името му - Георги Лазаров. Друг българин, Ивайло Кепов, вероятно също чака да бъде ритуално заклан. Кепов... Ами да! Иван Кепов е името на перущенлията, събрал през 1931 година в книга спомените за закланите в Перущица християни, между които е и почти целият ми Хаджи Трендафилов род... Ивайло Кепов, и той може вече да е заклан. Кадрите и на това клане от видеозапис, получен в арабската ТВ-компания "Ал Джазира", били потресаващи, откъсва се реплика от български коментатор. Клан бил като животно...

Националните общности носят също така вина, както отделния престъпник. Това, което фанатиците на Оная вяра вършат, е заложено като рефлекс в манталитета на общността, каквото и да ми говорят. Няма по-жестоко божество от представата им за техния върховен бог. Проклет да е не бога им; проклети да са идиотите, които колят невинни, за да прославят вярата си!!! Ще се повторя, но трябва непрекъснато да се повтаря: няма нищо божествено в Символ на върховния творец, който нахъсва "правоверните и праведниците" към издевателство над невинния човек.

Ходих на гроба на майка ми и го почистих от бурени; после бях на гроба на татко. Тоя гроб, обрасъл с млади акациеви храсти, едва го почистих. В черквата "Света Петка" турих за помен на двамата ми родители по свещ в сандъчето с пясъка и по свещица пред иконите на Богородица, Иисус и пазителката на българите откъм света на отвъдното св. Петка. Пих кафе на масата пред павилиончето на мюсюлманина Маруф и откарах в Рогош паусите за редактираните ІІ, ІІІ и ІV част на книгата "Ламски".

Тодор Чонов ми иска вече 300 лева за допълнителните 100 екземпляра на книгата. Казах: двеста мога да доплатя в края на октомври, останалите 100 - до края на ноември, но искам най-после да видя книгата си отпечатана, подлепена, обрязана, готова за пазара.

И отново, за кой ли път "моят печатар" пак сериозен сякаш, угрижен сякаш за книгата ми, рече: "Книгата ти ще е готова до края на юли, в най-лошия случай в началото на август ще ги имаш поне петдесетина бройки". Но му предстояло на моя компютър пак да изработи паусите за корицата в четирите цвята, което ще рече: четири двойни страници тепърва ще се правят, па сетне ще се разпечатват на моя принтер, ще се носят на машината за пауси в ЖК "Тракия", па оттам отново в оня омагьосан кръг Пазарджик-Пловдив-Рогош-Пловдив; дето има една приказка, колай за Македония, драги ми Жоро Бояджиев! Ега си...

Изрично настоях 100 и колкото може отгоре екземпляра да са на офсетовата хартия, а колкото остават до 150 екземпляра, да ги прави с избраната от него сивкава хартия, от 50-грамовата. Затънал съм до гуша в дългове, а с Чонов мохабета ни е: аз говоря, че искам да видя най-после книгата си, той ми говори, че иска от мене пари. Е, каква стана тя? Как я мислех, пък в какъв батак се виждам накиснат!


17.07.2004.
Четейки вече втори месец спомените на седемдесетгодишната Анна Ларина, съпруга на висш функционер на Съветската държава*, разстрелян и опозорен от Сталин... Животът на земята е разкошен такъв, какъвто е зададен първоначално - като постепенно просветляващ се разум, основан върху реалността и практическите нужди на човечеството.

Илюзиите на Карл Маркс повтарят амбициозните (и оказали се впоследствие носители на кръв и ужас) химери за бърз напредък чрез оръжията на безнравственото. "Революцията" в Русия и Средна Азия е фактически погром над естествения бит и ход на поколенията човешки същества. Унищожение на паметта за миналото, отрязване издъно на родовите корени на общността, префасонирането на спомените и мъдростта от вековете под сянката и в услуга на умозрителна идея, са причина за личния крах на милиони човешки същества. Не Йосиф Сталин, а Невежеството и тъпата грандомания на руската нация, като обществено съзнание, оформило се през войните със съседни империи и държави - е истинската причина за появата на тая огромна 70-годишна Империя на Злото, повлиява и върху съдбата на народи от Източна и Централна Европа, сред които сме и ние, българите. Говорим за идеологии, а не виждаме, че зад всяка хищна химера стои национално безумие, озадачаваща грандомания.

Християнството, като учение на Иисус от Назарет, съветва човекът да се пази най-много от грандоманията, обявена за основа на всички останали грехове. Всеки народ сам кове съдбата си, големите национални конгломерати, обединяващи понякога разнородни възгледи за живота, тъй като всмукват опита на много племена и народи, влияят обаче твърде силно и твърде зловещо понякога над живота на човечеството върху планетата.

През последните триста години такова пагубно въздействие са оказали: 1) френската нация - чрез Наполеоновите походи на Изток; 2) германската нация - чрез опитите за световно господство; 3) североамериканската общност - чрез опитите за световна хегемония от края на Втората световна война, та и до днес.

В естествения ход на поколенията Земята се очиства по-безболезнено от Злото. Протуберансите на Злото обаче отекват и обгарят понякога цели векове, както е с ислямския фундаментализъм в Османската империя, както е и сега в част от арабските държави.

Корана е химн на надменността, връщане към преодоления от Иисус и апостол Павел т.нар. Стар завет на Бога-отец. Облагородяването на Разума, колкото и странно да изглежда, иде откъм Тибет с неговата бедност и тибетските монаси, при които между 12-тата и 33-тата си година школува Иисус.

Изкушено да заживее по-охолно, по-удобно, човечеството винаги досега се е сблъсквало с хищничеството на Разума. Има неясен за нас, но твърде строг ритъм на прогреса сред човечеството. И тоя ритъм е зададен от Разум, надхвърлящ нашите изблици на ентусиазъм и романтични мечти.

Какво постигна Руската мечта в зората на ХХ век? Разпиля най-достойното от руската нация, унищожи го и противопостави руския човек на самия себе си. Резултатът - народ, в който пияниците са обикновено явление, бандитизмът - обичаен подход, лицемерието и подлизурството - средство за просперитет... Такива грехове не се изкупват толкоз лесно! И лесно не се преосмислят.

Българското днешно обществевено съзнание все още (пък не се и знае докога!) е в плен на същите тез превращения на греховното, т.е. на безнравственото. Провалени хора са по върховете на Републиката ни, а нравствените личности са потънали в бедстващите маси на откровеното невежество. Народите плащат за своите грехове също като отделните хора.

Сталин не би бил Сталин в друго национално обкръжение. От "жаркий революционер" в нашите си български традиционни модели на живеене би израснал изряден диктатор. Панайот Волов е типичният български интелигент, безпомощен пред грандоманията.

Любопитното е, че грандоманите за къс период от време придават енергия на огромни тълпи от хора, дисциплинират ги и ги отправят на заколение в името на някоя много красива мечта. Хитлер, Александър Македонски са грандомани. А без Сталин не би имало страховитият въоръжен до зъби с ядрено разрушително оръжие Съветски съюз.

Следва


tisss
__________________________________

* Николай Бухарин (1888-1938). Бел.м., tisss.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1747173 - 10.05.2007 05:33 [Re: tisss]

("Книгата") ПРОТУБЕРАНСИТЕ НА ЗЛОТО (2.)



20.07.2004.
Последните седем-осем дни рязко намалих темпото. Сякаш вегетирам. Сънливо ми е. Животът ми е като насън. Спя дълго и се движа в строго ограничен периметър. Срещам се с малко хора, все стари приятели или колеги, от които нищо ново не придобивам. И всичко у мен е като затишие пред буря.

Не смея да обвинявам. Пропускам край ушите си неприятни реплики, заяждания. Станал съм един мек, добродушен и кротък човечец... Но това е само временно укритие, камуфлаж на жестоките ми несъгласия и страсти спрямо това наоколо.

Подготвям се за появата на "Ламски", където на висок глас изречен съм самият аз като характер. Устата ми, държанието ми премълчава онова, което ще чуят от тая книга читателите й.

* * *

Професор по ислямска религия вчера подир обяд в дискусионно предаване по Радио "Свободна Европа" твърдеше убеден в правотата на Корана колко хубаво е да бъдат убивани с камъни жената, изневерила на съпруга си и нейният любим и колко здравословно за обществото и семейството освен това ще е да се реже лява ръка и десен крак на крадеца... Е, при това второто настояване на свещената мюсюлманска книга, не виждам как ще оцелее циганската общност у нас, след като мнозина между циганите са крадци. Улиците ще се изпълнят с едноръки и еднокраки "наши" мургави съграждани.

Ислямът като религия и философия е особена кауза. Змията, когато е притеснена, излива отровата си. Щом т.нар. "праведници" на тоя възглед толкоз безогледно в първите години от третото хилядолетие захванаха пак да се разпореждат с човешкото достойнство и човешкия живот, значи нещо там може би започва да се усеща обречено.

Като народ, клан 485 години все уж "в името и заради величието на Аллах" (ислямската версия на християнския Бог-отец), генетично ние, българите, имаме много повече опит как да реагираме на тоя тип надменност и фанатизъм, отколкото, да речем, гражданина на Западната демокрация. Отровата на Ислямския фундаментализъм се обезсмисля не с оръжие и злост, а със стремеж (въпреки отчаяните предизвикателства на ислямистите-"праведници") да се реагира уравновесено, с мисълта, че имаме насреща фанатизъм, спорещ изобщо с началата на живота. Българските мюсюлмани са добри хора не защото се прекланят пред великолепието на Аллах, а въпреки излъчваното откъм ислямския фундаментализъм пренебрежение към човека.

Ислямизмът в зората на третото хилядолетие вече не издържа на внимателен анализ. При свободата, която все по-настойчиво завладява съзнанието на бедяка, Ислямизмът (не ислямът в очовечената му версия) губи позиции и оттам иде нахъсването. Предпоставка за озлобление срещу човека, какъвто и да е той, неизменно е ужасяващото духовно невежество. Просветеният начин на живеене как да открива предимства в назлобяване на огромни маси хора срещу други огромни множества човеци?!

Мюсюлманинът ми е брат по душа. Да крепне вярата му в неговия бог, която противоречи всеки случай на лицемерието у свръхбогатите "правоверни" - единствените облагодетелствани от прокламирания религиозен фанатизъм. Военните и политиците на САЩ избраха най-калпавия подход за противодействие - бясната конфронтация с ислямския фундаментализъм. А събитията в Ирак, в Афганистан са илюстрация, че да противодействаш на Злото със зло е най-кървавият начин.

В случая дали са опасни ислямистките общества в Иран, Саудитска Арабия, Сирия... Особено Сирия - която играе роля на тих, благонамерен страничен наблюдател. И ми идват на ум ония странни думи на Ванга от далечната 1981 година: "Сирия още ли не е загинала? Когато Сирия бъде унищожена, светът ще се успокои". Бой се от притаилия се в тишина и безветрие, не от палетата, които бясно лаят в нозете ти!

Да кажем, след петдесет-сто години философията на човечността ще се изправи очи в очи с нашия създател - свръхразвита извънземна цивилизация. Да кажем, засега тя се явява откъслечно, неясно за мнозинството хора, обаче... съществува, бди над нас, загрижена да не се самоизтребим. Прекланям се пред наивността и романтиката на ранното детство.

Иисус развенчава Римското военно могъщество с друг вид средства. Ролята на духовното все повече ще нараства. Тъй че злодеянията на фанатиците действат срещу каузата им по-успешно от всякакви оръжия. Да се съгласи с професора по ислямска философия може съзнание, несъответно на днешния глобализиращ се свят с бързи комуникации.

Колкото по-ясно грее слънцето, толкоз по-мрачни са сенките на озлоблението, страха, грандоманията. На всички нива Злото предизвиква заложените в човешката ни природа Добронамереност и Човеколюбие. Арабинът-бедняк сам най-добре ще си прецени как да живее, в какво да вярва; това е негово основно право! Битката за човечеството тепърва предстои да бъде пренесена в съзнанието на милиардното множество бедни и унижени, а не между християни и мюсюлмани. Защото сме потърпевши и сме унижавани, че изобщо съществува ненавистта, тоя неандерталски възглед за живота на Земята.


tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1748731 - 11.05.2007 05:01 [Re: tisss]

("Книгата") НАУКАТА СХЕМАТИЗИРА, ЗА ДА РАЗБЕРЕ



22.07.2004.
След кратко боледуване 81-годишен се споминал Радой Ралин, съобщиха тая сутрин по радиото. "Голям български поет, сатирик, публицист"... Ни едно от тия определения не е вярно, но той беше неслучайна личност - типичният мислещ с ума си, невротизираният скептичен и слънчев интелигент, струна от китара в руски строй, от черните клавиши на пианото.

Вършил агитация на комунизма в годините подир Девети септември 1944-та, превърнал се сетне на един от клапаните за изпускане на част от социалното напрежение в моменти на изпитания за властниците.

Стремящ се да бъде честен, и въпреки това човек на компромиса със съвестта; бих казал - истински човек, не измислен. Автор на нежни любовни стихове, но и на пиперливи простонародни частушки в сатирата - версия или последовател на Петко Р. Славейков, а може би и на Стоян Михайловски в съвременни условия, ама Стоян Михайловски си го представям не тъй мил и симпатичен, не тъй отнесен от лирически мъгли.

Върхът на творчеството му е книжле, появило се през 1968-ма подир инвазията на Варшавския договор в Чехословакия. Сборничето с римувани афоризми "Люти чушки" е на интелектуално ниво, характерно за Тодор Живков и компанията управляващи хитреци и ренегати на българската нация, които се кланяха раболепно пред олтара на т.нар. Велик Октомври от 1917 година, рисуван със слуз и кръв на руската интелигенция.

Николай Хайтов и Радой Ралин водеха препирня на стари години; Хайтов - нападателен, Радой - мек и някак свенливо притихнал под обвиненията на човека от село Яврово, Станимъшко.

Роденият сред помаците Хайтов с остро зрение на планински сокол бе съзрял прикритото предателство у Радой Ралин спрямо българщината - нещо, което не пожела да съзре трагично загиналият Георги Марков - Джери.

От студентските години, от далечната 1968-ма още не съм възприемал Радой Ралин за чиста монета; и не се гордея с това, а ми е чоглаво, понеже притежаваше качества на древногръцки хлевоуст трибун от простолюдието и такива хора трябва да обгражда с любов всяка уважаваща себе си нация.

Радой Ралин катализираше с личността си интелектуалната енергия в масовата съпротива срещу властта и я превръщаше в удобна за комунистите шеговита насмешка. Моето поколение до голяма степен го възприемаше за изразител на народното негодувание спрямо това и онова от простотиите и хитруванията на мекеретата около Тато, но той все пак си остана докрай комунист, който критикува любовно комунизма отвътре, точно като дисидент, според същинското значение на думата "дисидент", за разлика от пръкналите се подир Десети ноември легиони лъжемъченици, отявлени борци срещу Тодор Живков. Мечтата на тия като него бе илюзорна: комунизъм с човешко лице.

* * *

Терористична група, числяща се към "Ал Кайда", което значи "мрежа" по арабски, в сайт на Internet заплашила вчера България и Полша, че ще бъдем потопени в кръв, ако нашият и полският военен контингент не напусне моментално Ирак.

Продължава да се развихря вакханалията на убийства, всъщност - на ритуални кланета за прослава на Оня бог. Над всяка отрязана човешка глава ония "борци за свобода" окачват неизменно текстове от Корана, тъй както са си в арабския оригинал, с арабската азбука.

Може би идеята е да заобичаме унижаваните и бедстващи араби в Близкия Изток, най-малкото - да се изпълним със съчувстваме към тяхната патриотична кауза?! Бих желал да намеря оправдание за тия предани на исляма изверги.


След 11 септември 2002-ра тече втората година от необявената, но уникална сред войните досега Трета световна. Все повече се изостря сблъсъкът между християнската цивилизация, преживявяща някакъв материален възход, и мюсюлманството, обединяващо разрушителните стихии в съвременността; тия защитници на Аллах някой силно желае именно тъй да ги виждаме... готвещи се за собствената си героична смърт като младоженци, обладани от екстаз.

Отвратително! Част от арабската силно религиозна интелигенция се гордее точно с любовта към самоубийството. Странни хора - странни идеали... Не ги разбирам. Но Ислямът - излизайки на светло, става все по-ясно очертан като религия. И това е положителен факт, едно добро начало.


26.07.2004. Науката схематизира, за да разбере; изкуството е основано на самото усещане за живота. Ученият обяснява; творецът изобразява. Науката върви подир изкуството - успоредно и следвайки извивките и подскоците на случващото се, а често и предхождайки го с една-две стъпки. Научна хипотеза и художествена измислица са два подхода към реалността: първият слугува, вторият сам ръководи.

Захванах се да препрочитам "Смешното", научно изследване върху природата на комичното от Исак Паси. Опит може би да си обясня какво съм сътворил в книгата "Ламски", без да ми пука за теорията, истински щастливец. Изкушава ме идеята да пратя чрез куриерското бюро "Ламски" до личности, които смятам стойностни в съвременна България. Имената на двайсет и един съм си отбелязал в своего рода Индекс на уважаваните и стойностни живи днес българи. Вероятно са много повече, но аз толкова знам.


27.07.2004. Да уговоря сключване на договор за реклама с фирми, проспериращи на българския пазар, като производители или разпространители на стоки за масова употреба... Стикери в размер А-3 на шеговитата илюстрация "Ламски със знамето" предназначени за разлепване - и това е страхотна идея, наред с други знаци, които да ми послужат за огласяне на книгата, за да стигне до колкото се може повече читатели, колкото се може до повече простосмъртни българи.

* * *

От начало до край книгата "Ламски" се прави единствено с мои средства и с отвращение към всички "наши моми и момци", които влизат през парадния вход в литературата и публицистиката. Никой не ме е държал за ръчичка. Писал съм я, въпреки външната конюнктура в Републиката, въпреки вътрешните съображения и поклони от всякакъв род. Ако има нещо, с което съм се съобразявал, то е средата, в която съм се родил и живея, простолюдието на истинската България, което е много по-близо до Иисус, според мен, от всякакви явно или тайно назначени на длъжностите "Оратор на Истината от последна инстанция" и "Духовен мъдрец на българския народ".


tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1750487 - 12.05.2007 07:06 [Re: tisss]

("Книгата") ВСЕКИ САМ ТВОРИ СВОЯ АД



29.07.2004.
Всяко пренебрегване на естествения ход, всяка припряност скъпо се заплаща. Количествените натрупвания в сферата на духа не водят до скокобразни качествени преобразования, а до еволюция, която е постепенен процес. Не може вечерта да си легнеш роб, пък сутринта да се събудиш рицар. Светът на общественото съзнание се гради не само върху материалния интерес, тъй като човекът е зависим и повлиян и от феномени с интензивна духовна същност, каквито са Вярата, Любовта, Надеждата, с други думи изречени: стремежът към вътрешна хармония, трепетът пред инстинктите за живот, продължение на рода, щастие, вродените и преоформени и опредметени/олицетворени представи за добро и зло.

Човешкият разсъдък много по-сложно, отколкото ни го представят стройните теории, отразява света. Героизмът, подвигът например ни ги представят като образец, еталон за личността и достойнството, а те всъщност са изключения от нормалното. Мирозданието се крепи върху твърде яки основи; заложени в човешката склонност да се възторгваме от самите себе си, да се виждаме непременно център на Вселената; нашите представи непрекъснато изкривяват истината, моделират я - казано без емоция.

Политиката е сред ярките доказателства за склонността ни да се самозаблуждаваме, изкушени от красиви лъжи. Понятието "демокрация"* е такава категорична неистина, тъй като всичко се подрежда в някакъв вид йерархия на ценностите. Понятия, като "свобода", "равенство"... само фиксират наши горещи желания и мечти, но обективно те не съществуват в живота.

Идеализира се т.нар. "борба". Представят "борбата" като сражение с хаоса, а тя е всъщност носител на самия хаос. Народите нямат склонност да воюват помежду си, за да се докажат; отвращението помежду им го внасят именно обладаните от грандомания групи от манипулатори, теоретици на идеализма, обаятелни оратори от името на висши инстанции, каквито са световните религии, политическите партии и движения.

Фактически и строго погледнато християнската философия се състои в хармонизирането на човека със света и с обществото на другите хора, независимо от нашия вроден егоизъм. Идеите имат основното свойство да се самоопровергават.

(Вали тая сутрин и е много приятно за писане.)


30.07.2004. Реплика на Ася, с която бяхме женени до декември 1988-ма, в момент на ярост към мен: "Ти си самият ад. Как живееш с тоя ад у себе си!" Та оттам ми хрумна, че всеки сам твори своя ад.

* * *

Проблемът на нашата цивилизация в годините, месеците, дните подир 11 септември 2001-ва е как да бъде елиминирана злостта в първоосновата на Исляма, без да се почувстват засегнати милиард и половина мюсюлмани. Да се правим, че не забелязваме делата, произтичащи от тенденциозен преразказ, а и от превратните тълкувания - на Ветхия завет от християнската Библия във версията на Мохамед, пророка на Аллах, става все по-трудно, все по-тягостно. В зората на глобализиращия се свят таз роила се метастаза заплашва да взриви човечеството в самата основа на живота, като отрича от най-висока уж в нравствеността трибуна именно човечността.

Отрязаните глави, избитите невинни жертви на конфронтацията между унижените бедни и благоустроените общества поставят неотложния въпрос пред философията кой има полза от това крайно озлобление и как тоя хищник да бъде изваден на светло и нравствено порицан.

Никакви стени и прегради не ще ни предпазят от злото, докато не бъде разкодиран, т.е. обяснен! - механизмът, по който това зло бясно се възпроизвежда. Светът е в състояние на война - война уникална, непозната досега по мащабите си, именно понеже нейните "свещени бойци" или "Воините на Джихад", както се назовават, отричат априори собствения си живот. И не мога да обясня защо точно в тоя момент, точно тук ми минава през ум, че нещо ми напомня по гротесктен начин изсмуканите от пръстите бръщолевеници за Хари Потър.

Вниманието ни е заето с "подвизите" на дрогирани самоубийци сред невинни жертви на подвига в името на върховен бог, а всъщност тия манипулирани от човеконенавистни фанатици са краен продукт на сила, която недобре или повърхностно познаваме.

Събитията от тез първи години на третото хилядолетие от появата на Иисус само потвърждават великолепието на християнската философия, която се гради върху любовта и смирението, като основа на живота върху планетата.

Аллах, представен по тоя начин: именно като версия на Бога-отец от Ветхия завет, е типичният грандоман, настояващ непрестанно да бъде хвален и въздиган над реки от кръв и поля, осеяни с човешки трупове. Поне вече хищното лице на това тълкувание като фанатична маска трудно може да бъде представяно за образ на Съвършеното добро. Ислямският фанатизъм най-мощно опровергава фундамента, основата на Исляма. Но това е само началото на дълъг път за елиминирането не на ислямската религия, а на таз монотеистична философия на фанатизма и озлоблението.

Къде бъркат обществата, изградени върху християнските постулати? Може би самите мюсюлмани, искрено вярващи в Аллах, възприемащи го именно като Свещен образ на Добрата световна сила, ще подскажат отговора - защото те са най-силно уязвени в честта и човешкото си достойнство. За огромни множества мюсюлмани сега Съединените щати са враг № 1; но на мястото на САЩ би могла да бъде всяка просперираща друга държава, която охранява интересите и живота на своите граждани.

Струва ми се, оназ малобройна група от свръхбогати и практически необезпокоявани властници в Близкия Изток е изворът на нещастията, а янките със своята хаотична и безобразна "политика от позиция на силата" се държат като слон в стъкларски магазин.

Тоя конфликт не се нуждае от оръжия, а от разум. Съдбата на бедния и унижен арабски мюсюлманин става тема, която тепърва предстои да бъде обсъждана. Какво добро да очакват от него, като са му отнели възможността да живее човешки?! Трохите, подаянията не са достатъчни за него и това е очевидно. Какво добро е видял тоя човек от страна на лицемерния Запад! Човек се ражда добър и изпълнен с копнежи и планове... Когато към него се отнасят като към терорист, той наистина ще отиде да се взриви сам на някой многолюден пазар като фанатичен убиец. Аллах ли се грижи за него?... Но той се кълне в Аллах, защото не вижда друг изход и самоубивайки се в името на Аллах, смята, че възстановява честта и достойнството си.

Лесно е да го осъдим; трудно е да го разберем. И причината не е у него, а в нашето нехайство към неговата участ. Умният винаги търси причината първо у себе си.

Войниците на САЩ са жива мишена в Ирак. Какво правят там освен да разпалват ненавистта, да онагледяват лицемерието на висшата държавна администрация на най-развитата материално формация в съвременния свят?! Един ден ще напуснат Близкия Изток, както преди това безславно напуснаха Виетнам, за да потвърдят старата максима, че съдбата на един народ е дело преди всичко на самия народ.

Лошото сега е, че съдбата на арабина вече влияе и върху нашата участ, независимо какво знаем за тоя човек.


tisss
_________________________________________

* От гр. demos "народ" и kratos "сила", и оттам demokratia през лат.: държава, която е устроена върху ред правни норми, сред които основни са равноправието, гражданските свободи, и най-важната сред тия норми - императивът, че народът е суверен и народът с вота си определя кой да управлява общите ни дела, кой да защитава интереса ни като нация. Бел.м., tisss.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1751522 - 13.05.2007 01:59 [Re: tisss]

("Книгата") ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО



31.07.2004.
Не всяко идеално женско тяло, лице, присъствие в пространството (глас, аромати, жестове, докосвания) привлича и изкушава. Изобщо, не всяка идеална структура предизвиква положителни емоции. Орнаментите във вътрешността на мюсюлманския храм, например, които би трябвало да ме очароват, всъщност ме оставят равнодушен, понеже претенцията, че са красиви, е твърде настойчива, носи онова усещане за прекаленост, за преиграване, които за мен могат да бъдат дори отблъскващи.

Човешкото е нормално, когато допуска някои грешки в пропорцията. Иисус е уязвим, и това го прави много по-близък до обикновения човек от някакъв си строго осъразмерен и могъщ в излъчването си - и затова именно! - потискащ бог. Аллах, или с други думи казано: Богът-отец, като образ ми е противен, доказва ми, че и красотата може да бъде жестока и мрачна спрямо човешкото у мен. Такъв образ не може да ме увлече.

Чувствата се пораждат в граничната област, където идеалното се разкрепостява в обикновеността. Човекът изкушава именно защото е грешен, не се поддава на строгата логика. Всякакви всеобемащи и уж обясняващи света докрай теории, идеи, религии отблъскват със своята строгост. Фанатикът безусловно им вярва, понеже е посредствен.

Фанатизмът роди инквизицията на католицизма, фундаментализма в исляма, бетонната самоувереност у комуниста, нациста, иранския аятолах, афганистанския талибан, самоувереният завоевател и грандоман, прекосил Атлантика, за да пренареди Арабския Изток.

Любовта се обновява не в строгата вярност, а в стремежа към верността и съвършенството. Съвършеното ме прави безразличен; то е свършен факт и аз не съм му нужен другояче освен като апологет, като отдаден докрай последовател, готов да му се подчинява.

Учениците на Иисус са вдъхновяващ пример именно защото се стремят към Него, без да са копие на богочовека. Някои хора у нас, в България, съжаляват, че Левски не се поддава на канонизиране като християнски светец (защото е убил чорбаджийския слуга), а не би трябвало да съжаляват. Левски е такъв образ от граничната зона, където високите духовни енергии се срещат с тленността и присъщите й страсти. В това е неговото обаяние: хем прилича на нас, хем носи у себе си в много по-висока степен божествената искра за свобода и хармония между хората. Ако сте забелязали, подире му шетат неколцина (Анастас п. Хинов, Димитър Общи...) сеячи на раздори, но той никога не слиза до тяхното ниво на омраза.

Идеалният кръг е символ на съвършеното, т.е. на свършеното. Като основен творчески импулс в реалния материален и духовен живот на човека, Любовта е призвана не за съзерцания, а за действие. Тя се възражда там, където предстои да се роди нещо ново и различно от досега установеното.

Докато има грешници, ще има и Любов.



01.08.2004. Ако няма съпротива, няма Любов. Любовта е априори творчество на нещо ново. Където всичко е открай-докрай подредено и хармонизирано, Любовта отлита; нейната бледа сянка е Уважението, но то не може да я замени.

Парадоксална е връзката между Бога-отец и Бог-син... Гневът на стария бог плаши и унижава; Иисус - напротив - уязвим е, и колкото по-зле се отнасят към него, толкова по-близък го усещам. Всъщност, Иисус се уподобява на обикновения простосмъртен човек, за да ни вдъхне увереност в изпитанията на живота.

Позволеното е територия на Бога-отец; Иисус е великолепен именно като унижаван и страдащ дух, който ни учи: където е Любовта, там са гейзерите на божественото, не се колебайте да прекрачвате правила и забрани, ако това, което ви води, е наистина Любов, а не жажда за притежание!

Богът-син е най-силният аргумент за необходимостта от Бога-отец, и това е диалектическо единство. Богът-отец е могъществото на Силата, която с нищо не се съобразява освен със себе си; Богът-син е облагородената от човеколюбие Сила. Всъщност, Иисус в човешкото си пребиваване, когато е човешка плът, непрестанно се позовава на Бога-отец, от когото черпи енергия за своите чудеса. Какво излиза? Духовното укрепва и просиява именно очовечавайки, изпълвайки с човеколюбие жестоките стихи на Абсолютната власт, която тиранизира света, т.е. всичко живо на земята.

Ислямът и Юдеизмът, доколкото ги разкодирам като философия, куцат в тоя пункт. Според Корана всичко живо е под контрола на върховния суверен и следователно няма движение, няма развитие. Пак според него Духовното ми се представя като застинали каменни облаци над главата ми...

Затова и ислямските общества нищо съществено не са сътворили досега за човечеството, или - ако го има, същественото е сътворено въпреки тях, Авицена* ми идва наум в тоя момент. Пък озлоблението, което генерират вследствие униженията, на които сами се подлагат тия особени общества, потиска живота в материалните му плътски форми, обещавайки илюзията за Отвъдния рай под сянката на върховния деспот.

Фанатичният мюсюлманин ме отблъсква също тъй както всеки друг фанатик, също както фанатизма въобще, понеже гори от желание да... умре, отнасяйки в отвъдното тълпи мразени до пароксизъм "неверници". Какво е това! Може би - отчаяние, въздигнато до степен вдъхновение?! Тук няма място за Любов** и самият "правоверен" е не герой, а жалка страст за унищожение, сляпо оръдие на ненавистта.

Християнството като подход към човека е ключово завоевание на нашата цивилизация. Без да оковава човешката ни природа, то е подтик да разширяваме териториите на познанието, без да громим любопитството, изкушенията, неукротимата любознателност, така присъщи на слабия наглед и силно уязвим в плътта си дух.

* * *

Представен като един от сто и двайсетте пейгамбери***, Иисус е според Корана принизен до един от многото мили слуги на бога. Чрез таз незначителна сякаш редакция върху християнската версия на библейската легенда за отношението между бога-отец и богочовека Иисус... отнета е най-съществената част от християнската философия: възможността чрез любов да се решават жестоките противоречия между хората.

Богът-отец, богът-син и богът-дух в триединството си са фундаментален подход, обновяващ неандерталщината, нахъсването на огромни множества човеци срещу всички останали огромни множества, които не споделят фанатичното едностранчиво мислене.

Величието на християнския подход е в това, че - без да отрича бога-отец, без дори да се усъмнява в неговата власт и енергия, го прави част от духовното мироздание. Избягната е конфронтацията, озлобяването. Пред човешката личност нещата са представени така, че личността (според жизнения си опит, талант, генетични заложби, умение) сама да прецени кое е добро и кое зло. Доверието, проявено към човека изобщо, е жест, възможен единствено от страна на духовно извисени мислещи умове.

Тъй от древността до наши дни гласът на мъдреците ни помага да живеем, настоява да търсим и създаваме хармония дори там, където Злото и Хаосът тържествуват самодоволно.

* * *

Модерното цивилизовано общество в момента се занимава с кървавите сблъсъци в Близкия Изток, с проявите на издевателства над невинни. Но това са крайни резултати от едно в генезиса си античовешко отношение към проблемите на планетата. Наивни ли сме или сме толкова интелектуално посредствени да не забележим сърцевината на Злото?

Противопоставянето "християни-мюсюлмани" е непродуктивен подход. Мислещите умове би трябвало вече да са разкодирали посланията от легендата за богочовека Иисус, който - без да отрича бога-отец, извършва поврат в мисленето - нежна революция в сферите на духа.


tisss
_____________________________________

* Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина (известен като Авицена) - живял ок. 980 — 1037 г., е ирански лекар, философ, учен, поет, музикант. Автор на 450 книги върху широк кръг теми, най-вече философия и медицина. Смятан за баща на съвременната медицина. Пише на персийски и арабски. Последовател на Аристотел и неоплатонизма. Съчинението му „Канон на медицината“ (състоящо се от пет части), преведено на латински през ХІІ век, в продължение на няколкостотин години е основно ръководство за лекарите в Близкия изток и Европа.

** Означаваните с курсив думи да се отличават от стесненото значение, когато са употребявани в разговорния стил.

*** Т.е. апостоли, пророци, агитатори и пропагандисти на върховния княз, деспот и тиранин. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 47339

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.411 seconds in which 0.391 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.