Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | >> (покажи всички)
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1752404 - 14.05.2007 07:35 [Re: tisss]

("Книгата") ТОЯ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (1.)



02.08.2004.
В петък след обяд в заведение на футболен клуб "Славия" от хора... в полицейски униформи, дошли с полицейски джип, били разстреляни бос от мафиотската "СИК"* и негови петима телохранители, а други двама от тая дружинка берат душа сега във военномедицинската академия в София. Току-що депутатът Николай Николов от СДС по Радио "Нова Европа" съобщи за "яки запои между мафиотски босове и висши служители на МВР".

* * *

Вчера в два града - Мосул и Багдад, струва ми се - по едно и също време са взривени дистанционно коли-бомби пред поне пет християнски черкви, когато там е протичала празничната християнска вечерна молитва, т.е. когато храмовете са били пълни с богомолци.

Информационните емисии на българските и световните медии все повече заемат формата на военни комюникета. В самите Съединени американски щати е обявена втората по степен на готовност тревога в очакване на терористични актове от мюсюлмани-самоубийци. Заплахата е срещу сгради на нюйорксата стокова борса и други центрове на световните банки и търговия с ценни книжа.

Българските комунисти вчера на връх Бузлуджа са провели петдесетхиляден (?!) митинг, на който облеченият като рокер Сергей Станишев обявил "сериозната заявка" на т.нар. другарки и другари обновени демократи да поемат управлението на Републиката.

От БНТ и бТВ се лее информация за живота на новобогаташите и обкръжилите ги плътно сноби - травестити, провалени хора и мародери на днешна България. По Нова телевизия титулувана като "българската CNN", снощи повторно излъчваха едночасово предаване, в което се обсъждаха такива "важни за нацията" теми, като:

1) Гей ли е лидерът на Партия "Новото време" г-н Емил Кошлуков?

2) Кой е подарил луксозния мерцедес на хубавицата Ирен Онтева?

3) Как ще обзаведе 450-те си квадрата супер-луксозен палат в столичния квартал Драгалевци свързаната с мафиотите хубавица Жени Калканджиева, която възнамерявала да вдигне високи зидове около имота си, за да не й загрозяват пейзажа съседните бедняшки къщурки, а в огромна зала на два етажа въпросната мома Жени проектирала специален кът, където с изискани личности да отмаря в тихи философски мухабети, вкусни ястия, луксозни питиета и чат-пат игра на карти...

В сутрешното неделно предаване "Сблъсък" пък темата за ожесточен спор бе дали една дама е в състояние пълноценно да обича двама или трима мъжкари едновременно (оле!), а и хубавите женички по любов ли се омъжват или встъпват в брак, за да си устроят животеца в разкош и мързел. Наистина страхотно занимателен животрептущ проблем за цялата ни бедстваща нация!

Единствено във възобновеното предаване от Татово време "Всяка неделя" Кеворк Кеворкян in live с двамата сина Кин и Стефан на наскоро починалия Радой Ралин възкреси представата за един човек, който живо се е вълнувал през последните двайсетина години от живота си за притесняваните от властта водещи личности в българското изкуство и култура и за мизерните пенсии на днешното поколение пенсионери.

Като глас от мъртвилото прозвуча и разговорът на Кеворкян със строителя Игнат Раденков, който изрече тежки думи за управляващите: че по върховете на Републиката ни са пак същите комунисти от редичките на "Тодор Живковата гвардия", окопали се в управата на БСП и на над двестате политически формации у нас.

От всичко дотук оставам с усещането, че сега в Републиката ни цари романтичен и зловещ хаос, и значи: всеки се спасява както може, а народът - т.е. обикновеният простосмъртен българин... изнемогва, отдавна е престанал да слуша какви лъжи говорят политиците ни и мечтае единствено как да си плати тока и парчето хляб с кофичка кисело мляко. Че тоя българин е озадачен (много меко казано!) от разкоша, в който се вихри най-посредствена измет (политически курви, провалени чалга-певачки и травестити с нежни гласове). Култура, изкуство, образование, съдилища, държавна администрация, кметски управи - всичко, всичко е "пълен батак", а крадците от ден на ден стават все по-нагли и лицемерно ги охранява част от продажната интелигенция на България.

* * *

В дванайсет по обяд по телефона се свързах с Тодор Чонов. Чувам свежият му мъжествен глас: "Мисля за тебе, работя за тебе!". Според това, което наприказва, книгата е набрана почти, корици още не е почнал да прави, и изобщо - заебал е работата. Научавам и че е печатал върху офсетовата хартия, върху ония две хиляди листа, които му закарах за допълнителните сто екземпляра на книгата "Ламски".

Това е типичният българин, мисля си, който е известен с нехайството си, с това, че не спазва срокове и обещания, нарушава подписаните договори на всяка крачка... ала какво да го правя! Характер... Каза, че ще ми звънне, като се прибере след обяд в Рогош, и съм убеден, че няма да се обади, докато пак - подир седмица вероятно - не го потърся.

Мога да се кося от яд, мога да го нападам, но тоя стил ми е вече добре познат - да се разтакава, да отлага една работа до безкрай. Може би и аз съм такъв, кой ме знае! Лошото е, че ми обърка всякакви предварителни планове и сметки точно сега, когато съм в годишен отпуск и имам възможност да популяризирам книгата, пък и евентуално: да се видя с някакви мижави пари от продажбите й.

По груби изчисления затворил съм дотук около 1500 лева, задлъжнял съм с около 250 лева отгоре, а ръцете ми са вързани и съм принуден да се надявам на мимолетните настроения у човека отсреща, у "моя приятел-печатар" поета Тодор Чонов от село Рогош, Пловдивско. Явно ще трябва да си търся друг съдружник за печатането на другите книги. А те не са една и две.

В редичка чакат:

1. Сборник от четиридесет къси разказа плюс новелата "Ася".

2. Сборникът от стотина стихотворения "Порто Фино".

3. Есеистичната хронология "Въведение" поне в пет тома от по 250-300 страници.

4. Книгата джобен формат с афоризми "Врели-некипели": стотина страници плюс двайсетина миниатюрни смешни илюстрации.

5. Сборник политическа публицистика от 1990 година: есета, печатани във вестник "Демократическо знаме" и подир това.

* * *

Римокатолическият папа Йоан-Павел ІІ - старец, трогателен в увереността си, че е божи наместник в тоя свят... Католицизмът е нанесъл не по-малко беди на човечеството от ислямската религия през последните шестстотин години след Христа. Цялата пищност на религиозния ритуал, всичките тия салтанати и златовезани одежди, наметала и самата папска тиара спорят с евангелския текст, дето са цитирани думите на Иисус:

А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая** и като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно...***

* * *

Надвечер позвъних по телефона в Рогош. Тодор Чонов не се е прибирал от Пловдив. Още една дребна лъжа?... Да, разбира се. Рапорт приет! - тоя стил, тоя нашенски манталитет вече ми е добре познат.

Следва


tisss
_______________________________________________

* Изпълнителят на т.нар. "мокри поръчки" Милчо Бонев, по прякор Бай Миле.

** Т.е. вглъби се в себе си, не се моли показно, обърнал насред площада лице към твоя бог...

*** От Матея, гл. VІ, стихове 6-7. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1754098 - 15.05.2007 04:47 [Re: tisss]

("Книгата") ТОЯ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (2.)



04.08.2004.
Преди десетина минути говорих по телефона с Рогош. "Пече ми се яйце на задника, а ти ме притесняваш. Не искам да ми говориш с такъв тон - рече Тодор Чонов на репликата ми "Тошо, кажи какво става, объркваш ми всички сметки".

Машината се повредила. Счупила се някаква част; дал я на майстор да му я оправя.
- Колко ще трае то? - питам.
Отговаря:
- Не мога да ти кажа.
- И все пак колко време ще се проточи ремонтът на твоята печатарска машина?
- Като я оправя, ще ти се обадя. Надявам се до ден-два да се оправя.

Казвам:
- Не ща да те притеснявам, но това печатане ми наруши дотук всякакви планове. Уговорил съм се с хора, ето, идат и от чужбина, а ръцете ми са вързани с тебе.
Пък той:
- Ако не ми вярваш, ела да видиш на какъв огън съм!

И приключихме... Ще ми се обади, като е готов. Година по-късно ще отбележа върху записа на тоз разговор, че повредата на печатарската му машина бе до оня момент седмата по ред много важна причина човекът от Рогош да не ми свърши работата, както красиво ме уверяваше, докато изкрънка цялата сума. Сам съм си виновен! Не си давайте парите, преди да видите свършена работа от някого, дето не го знаете какво може, па и какви главоболия ще ви довлече.

* * *

Още един измамник и посредствена личност, окичена с титлите "професор" и "академик" (?!), бе разобличен - тоя път от журналисти на ВВС, които се срещнали с него в софийски луксозен хотел като подставени лица, дошли да преговарят за осигуряване на лоби за кандидатурата на Лондон за следващите - ако се не лъжа - зимни олимпийски игри. Срещу един милион евро, приведени в личната му банкова сметка, г-н Иван Славков, зетят на Тодор Живков, бил склонен да осигури поне още седем гласа измежду средите на висшата администрация на Международния олимпийски комитет. Батето най-сетне си намери майстора!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте робини
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак
* ... Но млъкни, сърце!

Ега си! Тоя тип не си играе на дребно. Ухилената противно просташки физиономия по едно време ми бе омръзнала да я виждам на ТВ-екрана. Размахал пръст над притихнала България, с неизменната чаша уиски в ръка и пура, изтегнат върху кожен диван или прав, олюлявайки се с ехидната усмивчица на оглупял от алкохола грандоман, бившият ватерполист 150-сантиметровият Славков се изживяваше като некоронован княз на Републиката дълго подир развенчаването на Тато.**

Снощи и таз сутрин по БТВ показаха част от заснетия със скрита камера кукер, който от петнайсетина години нагло се надсмива над плахите опити да бъде свален от високия пост Председател на Българския олимпийски комитет (БОК) и шеф на футболната федерация в България - местенца злачни и удобни за огромни далавери по източване и преразпределяне сред висшата номенклатура в спорта на средства в милиони долари.

Съобщиха между другото и че същият бонвиван и пройдоха подарил на сегашния министър на спорта - някой си Васил Иванов, сладкар с хубавото италианско прозвище Лучано... та академик Славков подарил на сладкаря лека кола "Ягуар" (джагуар, по английски изречено) за рождения ден на министъра-сладкар. Вероятно г-н Батето много обича пастички, баклавичка и боза... минава ми през ум.

Като попитали въпросния Васил Иванов - Лучано като как възприема тоя жест, отвърнал скромно: "Това са човешки работи!" - демек, какво сте се вперили в моя подарък! - я хайде холан, махайте ми се от очите, мен просто ме обичат...

Преди шест-седем години Иван Славков основа Партията "Напред, България!" по образец на италианския топ-мафиот Силвио Берлускони, понастоящем президент или премиер-министър на Италия. Явно, изчерпало се е търпението на западноевропейското гражданско общество, и то - което не успя да се справи с фамозния Берлускони, тръгна да вади тоя наш гнил зъб от лакомите челюсти на българската парвенюшка прослойка, окупирала коридорите на т.нар. "демократична власт", а всъщност то са недобитите комунисти.

Завчера, на 1 август, на връх Бузлуджа петдесетхилядно множество в еуфория приветствало сегашния шеф на т.нар. "Българска социалистическа партия", младежа с вид на рокер Сергей Станишев. Моят приятел Емил Калъчев и редакторът на вестничето "Арт-клуб" Тодор Биков канили афганистанеца Маруф да се качи с тях на Бузлуджа, но Маруф все пак не отишъл.

Комунистите отново тръгват открито да управляват държавата с все старите, до болка познати речи за Свобода и Равенство. Защо ли им е тая демонстрация на самочувствие, като така и така именно комунисти са заели ключови позиции във всички сфери на управлението у нас?!

Чудно ми е Западна Европа не съзира ли това лицемерие и страст към милиардите евро, които предстои да потънат все на същото място - в личните банкови сметки на старите червени хайдуци и на техните млади рожби...

Днес или утре ще е погребението на заклания (ритуално обезглавен според вековна традиция) български шофьор, отвлечен като заложник от структура на ислямската Ал Кайда (по арабски - мрежа) в Ирак. Името на тоя наш българин е Георги Лазов и в родния му град Кочериново обявили тридневен траур. Какво става, накъде вървим?

Милиони българи едвам преживяват с по шейсет - сто лева месечна пенсия, безработните са около милион, външната конюнктура от ден на ден все по-тревожна се очертава: изправени сме пред война между Исляма и Християнската цивилизация, а България се люшка като сал с корабокрушенци по вълните. Сбрали сме се седем милиона корабокрушенци, а циганите ни ги навират в очите с техните золуми и шмекерии, за да не се усетим колко противно се е изправила г-жа Държавата ни именно срещу гражданина-данъкоплатец, който я носи на плещите си тая хищница.


05.08.2004. "Аз съм в литературата поне от трийсет години насам... Имала съм случай, в Пловдив, на литературно четене... Изправя се един човек и..." И така нататък. После сентенцията: "Човек е много неща", и още една сентенция: "Талантът може да съжителства и с ужасна проклетия".

После: "От 1996 година водя магистърски семинар по поезия в Софийския университет". И - "Хобито ми е четенето и отглеждането на цветя. Вкъщи всичко е потънало в цветя..." За да обобщи в края на тия двайсет и пет минути ефирно време по Радио "Нова Европа" със знаменателното: "Смятам, че съм силен човек"...

Двайсет и пет минути водещата в приятното радиопредаване "Добри познати" Златна Костова представяше поетесата Валентина Радинска като талантливия човек, който се занимава основно - и единствено може би! - само с "високото изкуство".

Слушах лакърдиите на г-жа Радинска, дойде ми на ум заглавие, подходящо за тия нейни хубави слова - "Бледи анемонии". Нямам представа как изобщо изглеждат тия анемонии, но пък подходящо ми звучи, понеже е екзотично и тъжно, няма нищо общо с жизнерадостното момиче от 1970-та Валя от Сливен, студентка първокурсничка в СУ-то по специалността българска филология.

* * *

Г-н Гиньо Ганев, женен за дъщерята на Кимон Георгиев***, днес научавам: е председател на Инициативен комитет за честване на шейсетгодишнината от "Победата на Славния Девети септември 1944 година". Пък в тоз славен инициативен комитет (комитет!?) членове са известните стари добри познати: речовитият мухабетчия Вежди Рашидов, незабравимият Велко Вълканов (и той академик като г-н Батето Иван Славков), обаятелният Ламбо - актьорът Стефан Данаилов... и други, и други - все стари добри познати от Татово време.

Та ми иде да изокам и аз като оня завалия: "Абе кво ставаме! Ужким се преоблякахме, па като се гледам в огледалото... пак сме си същият, пак и същите са ми се накиприли над главата!"


tisss
_____________________________________________

* Цитатът от Ботевата елегия "Хаджи Димитър" - като пародия за ситуацията с хванатия в крачка Иван Славков, любимец на значителна част от снобска София, която страдаше наравно с Батето в оня момент, пък Батето се кълнеше като дърта циганка, че е чист пред съвестта си като момина сълза.

** Любим събеседник бе г-н академикът Иван Славков на такива светила в телевизионната журналистика, като Сашко Диков, Кеворк Кеворкян и прочие хора от "оня период" на дирижираната от ЦК на БКП Българска телевизия. В тоя смисъл не Кеворкян, а смешникът Славков или Батето може да бъде възприет от историците на телевизионната журналистика у нас за ключова фигура на епоха изобщо в манипулирането на българите дотам, че да свикнат с гърчовете и гримасите на посредствеността.

*** Професионален превратаджия в най-новата българска История. Именно той е в основата на три военни завземания на властта, с катурване на три правителства на България. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Re: Въведение ІІІ
    #1754620 - 15.05.2007 12:59 [Re: tisss]

На мен лично графоманията ми е била леко симпатична, въпреки досадата - неин характерен белег. Когато през далечната вече 1988 г., като аспирант в Института за повишаване квалификацията на работещите в печата - Москва, стъпих на "Арбатская", вниманието ми привлече огромен афиш, съобщаващ за Всесъюзна среща на писателите-графомани. Донесох афиша в България. Когато го показах на Радой Ралин, той бързо попита:
- Беше ли на срещата?
- Не! - отговорих му - Не ме допуснаха! Не отговарям на критериите!
Тогава не знаех, че освен досадна, графоманията е и войнстваща, и нагла; че изработва стратегии, че има свои форуми и дългосрочни програми.

Гошко, Гошко, Гошко!
Отдавна мина времето на приказките с обърнати сюжети! В които се разказва, че може "заек да клеца вълк! И он да си трае! И он да си трае!"
Гошко, Гошко, не се занасяй с бате си Тошко!

За сведение на Гошко: Поставеният в кавички текст е от стихотворение на Константин Павлов.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1755697 - 16.05.2007 04:00 [Re: malampay]

Гошко, Гошко, Гошко! Отдавна мина времето на приказките с обърнати сюжети! В които се разказва, че може "заек да клеца вълк! И он да си трае! И он да си трае!" Гошко, Гошко, не се занасяй с бате си Тошко! За сведение на Гошко: Поставеният в кавички текст е от стихотворение на Константин Павлов.

Из реплика на malampay*



("Книгата") ВЪЗЛИ И БРИМКИ (1.)



06.08.2004.
Natura abhorret vacuum (Природата не търпи празно пространство; вж. Исак Паси, "Смешното", стр. 232). И тъй, Валя Радинска обясняваше по радиото как твори, как небето се отваря над нея и Бог движи ръката й, когато реди великолепните си стихове. Следващите поколения ще отсъдят кой колко струва сред творците на днешна България - това твърдение, вярно в основата си, в крехкото й позиране в ролята Човек на духа ми се стори като луничките на червенокосо 19-годишно момиче... най-чаровното в Софийския университет през пролетта на далечната 1971-ва.

Вчера по джиесема се свързах с Георги Найденов. Обади се от София. Напомних му, че е поел ангажимент да ми възстанови членството в СБЖ.

Утре, 7 август, навършвам 57-мата си година. В наличност разполагам с 94 стотинки, задлъжнял до гуша. Дълговете ми в тоя момент надхвърлят 2200 лева, а нямам нищо срещу тия изразходвани по мечтата пари. Ако продам 250-те екземпляра на романа "Ламски", мисля си, ще имам кръгло 2500 лева. Но това е само красив проект в момента.

Когато ми е най-чоглаво и животът ми сякаш застива, в такива моменти най ми се мечтае. Мечтата при мен е нишка, по която се изкачвам към звездното небе. Творчеството е от глад по непостигнатото. Ситият и задоволеният човек е непродуктивно съществование - решавам, стиснал зъби като упорито хлапе от прашните пловдивски махали.


09.08.2007. Тодор Чонов от Рогош ми стана тема за размишление през тия последни два месеца. Притеснен съм от уклончивите му отговори, от обещанията, които не изпълни, от откритието, че вече няколко пъти ме лъже за цени и срокове, свързани с отпечатването на книгата ми.

Не го обвинявам, но и не мога да се побера в кожата си от яд, че влязох в тоя батак да го ангажирам точно него (Т. Чонов), след като вече знаех кой стои насреща ми; нали вече имах горчивия опит как повече от четиринайсет месеца ми печата визитка, която инак биха ми отпечатали за три часа срещу седем лева, а не срещу петнайсетте, колкото му предплатих...

Ангел Грънчаров ми каза, че Чонов бавил печатането на книгата му шест месеца. Стигнало се дотам - обезверен, Ангел да се договаря с друга печатница, махнал с ръка и си рекъл: каквото се излъгах, излъгах се, но тия пари, дето съм му предплатил, съм ги изгубил.

Може би и аз така трябва да подходя в моя случай. Но това забавя появата на "Ламски" минимум с година - година и половина, освен дето ме вкарва в нова финансова авантюра.

Срещу вложените дотук пари имам разпечатки на моя принтер във формат огледален, с които мога евентуално да се договарям с фирмата "Таф" на Иван Тафков или с печатницата на Димитър Димитров, който за десет дни ми отпечата сборника "Кардиф" срещу десетократно по-малка сума през 1998-ма и стриктно изпълни договора помежду ни.


10.08.2004. С Емил** в кафенето на ъгъла, дето ходим чат-пат от години... "Мислех, че ще извадиш нещо да ми покажеш, да се похвалиш" - премества стола, отваря ми място край масичката в кипрото кафене. Отговорих, че съжалявам, но не виждам шанс "Историйте на ученика Ламски" да ги видя отпечатани. Почвам да губя надежда. Нищо лошо не казах за Т. Чонов и заговорихме по други теми.

Избрах си две книги за четене от мазенцето, дето е "офисът" му на Емил: Събрани съчинения на Платон, том І и ІІІ. Интересува ме какво е писал Платон за Сократ, по-конкретно - за ироничния Сократов стил.


11.08.2004. В марксическата философия, която обожествява Парижката комуна от 1789-та, безимотните, бедните, т.нар. "пролетарии", са водеща сила в обществото на така мечтания Свят на Свобода, Братство, Равенство. Трикът е уж в името на справедливостта властта да премине в ръцете на лумпени, парвенюта и лицемери - все "герои" на "новия ред". Нови мародери заменят бившите, охранили се, до смърт омръзнали мародери.

В естествения обществен живот заможен е трудолюбивият, съвестен и предприемчив човек. Слабият пункт в демокрацията е, че гласът на отпуснатия безволев мързеливец и гласът на активно действения тип стопанин са изравнение в избора как да се устрои Държавата. Неактивната част от българите - два и половина милиона пенсионери - фактически определя структурата и лицата във властта. Младите българи поначало не гласуват, ако не са подмамени от лъжите на някоя "синя" или "червена" партийна формация.


12.08.2004. Имам усещането за развързващи се възли, но и за бримки, които ми ги заплита Човекът от Рогош, рогошлията Тодор Чонов, когото - вярно! - никога не съм имал за приятел, но съм приемал за събрат по съдба, като човек с нелек живот и натрупан опит. Не знам какво да го правя тоя хубав човек, дето ми се предложи да печата книгата ми, а сега ми загробва мечтата. За парите - майната им! Съсипаха ми мечтата. Мечтаех романът "Ламски", писан десет години от пролетта на 1994-та, да ми стане Празник, а то се виждам нагазил в тресавище някъде из кърищата край Рогош.


13.08.2004.
Снощи до полунощ гостувах у Петьови в съседния вход на блока. Угостиха ме. Пих уиски "Джони Уокър". Подариха ми пластмасова запалка и ми разправиха за чудесното въздействие на продуктите "Хербалайф" върху хора, които желаят да смъкнат безболезнено и бързо 15-20, та даже до 35 килограма тлъстини от тялото си. Е, нямам излишни килограми, нямам по себе си филенца и мазни депа от телесна сланина, но не е зле да го имам и това предвид, ей тъй, като възможност, ако ми се наложи евентуално. Показаха ми четири албумчета със снимки от Западна Европа, където ходили на екскурзия, уредена от фирмата "Хербалайф", преди година-две. Похвалиха ми превъзходната немска бира "Бекс", която тяхната пивоварна (местната "Каменица") отскоро произвежда.

В голяма чиния пред мен сервираха вкусни хапки месо и деликатесни салами, луканка, кашкавал, сирене, млечна салата с маслинка по средата, а подир аперитива с уискито дойде ред и на три големи кебапчета с прясно нарязан сочен домат вместо салата. Имаше съдче с ледени бучки за уискито и газирана михалковска вода, която между другото от всичко сложено на масата най ми хареса.

Бе нещо като ритуално хранене със сладки мухабети. Петьо и съпругата му (името й така и не запомних) около два часа от петте ме хвалеха като учител, оле!... Мисля, бяха щастливи, че синът им Дечо - седмокласник, когото готвих безплатно по български и литература половин година веднъж седмично по за два и половина - три часа в неделя сутрин... го приели да учи френски в тукашната езикова гимназия.

Канеше се Дечо уж математика да учи по-нагоре и родителите му бяха убедени, че математиката му се удава, а виж ти! - в последния момент се оказало, че литературата, която доскоро го тормозела, направо го плашела, била му непонятна... та литературата и българският език отведнъж, оказало се, му станали любими. Изкарал на приемния изпит малко над четворка и в списъците бил далече пред мнозина пълни отличници, които именно по литература получили по-ниски оценки от него. "И това го дължим на теб" - похвалиха ме роделите му многократно.

Пиша тез работици и хем ме досмешава, хем ми е тъжно. "Виждаш ли, мамо, директорката на френското училище каза, че не й трябват отличници с надути оценки, а интелигентни ученици. Значи, аз, мамо, съм интелигентен" - тъй говорел синчагата Дечо. Заръчал от селото на баба си - Манастир, над Асеновград, родителите му специално да ми благодарят.

* * *

Днес е т.нар. "Черен петък", петък - тринайсети. Казват, западните банки тоя ден не работели... До шия съм в дългове и книгата ми кисне в селката къща в Рогош у Т. Чонови, а нямам ни вест, ни кост, че скоро ще я видя, че изобщо някога ще я видя отпечатана. Нещата около тая моя злополучна книга ги усещам целите във възли и бримки. А може би трябва да престана да мисля за книгата си? Дали това точно не е "целта на занятието"!

Следва


tisss
_____________________________________

* Поетът-печатар от село Рогош край Пловдив Тодор Чонов, редактор на стихосбирката ми от 1983 г. "Сутрин рано" в изд. "Христо Г. Данов".

** Писателят и дългогодишен редактор в изд. "Христо Г. Данов" Емил Калъчев. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Re: Въведение ІІІ
    #1755943 - 16.05.2007 11:53 [Re: tisss]

Гошко, Гошко, Гошко!
Ти май насериозно се вземаш за един съвременен Захарий Стоянов? Ако имаше дарбата да сюжетираш, бих те наел за личен летописец. Но все пак да опитаме, и аз ще помагам: Като начало се спри на факта, че Рогош е селище, основано около 1214 година от кръстоносците. И това следва да е отправната ти точка, когато разглеждаш биографията ми. Второто важно нещо е да се опиташ да бъдеш страничен наблюдател, какъвто всъщност си; твоето его омаловажава събитията, респ. четивото, освен това се напъваш да бъдеш праведен и умен - нещо като за пример, което, да си го кажем направо, осира работата. Така например, аз това и друг път съм ти го казвал, представени чрез твоя прочит, титани като Шекспир и Достоевски, Тодор Чонов и Умберто Еко и т.н. изглеждат твърде маломерни и неправдоподобни.
А там, на хижа "Здравец", писателят Васил Попов те изхвърли като парцал не заради познанията ти относно Антоан дьо Сент Екзюпери, а защото каза една огромна глупост, при това свързана с футбола, а срещата беше божем между писатели. Васил Попов с основание попита "какво прави тука тоя кретен", и ние, дето ни изброяваш, наистина не можехме да отговорим какво правиш там, и се засрамихме.
Но метафорично погледнато писателят Васил Попов тогава те изгони не просто от хижата, а от литературата, и аз сега от дистанцията на времето, не мога да не се съглася, че е бил прав. Ето, пак правиш отчаяни опити да влезеш в тая пуста литература, обаче там не приемат дрисльовци, ако ще и да се скъсат от писане.
Гошко, Гошко! Не ме натъжавай повече!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1756472 - 16.05.2007 19:12 [Re: malampay] Прикрепен файл (159 тегления)

"...бих те наел за личен летописец. Но все пак да опитаме, и аз ще помагам: Като начало се спри на факта, че Рогош е селище, основано около 1214 година от кръстоносците. И това следва да е отправната ти точка, когато разглеждаш биографията ми. Второто важно нещо е да се опиташ да бъдеш страничен наблюдател...

...освен това се напъваш да бъдеш праведен и умен - нещо като за пример, което, да си го кажем направо, осира работата. Така например, аз това и друг път съм ти го казвал, представени чрез твоя прочит, титани като Шекспир и Достоевски, Тодор Чонов и Умберто Еко и т.н."


Из репликата на malampay



НЕРДЕ ЯМБОЛ - НЕРДЕ СТАМБУЛ!



Мило ми прозвуча вметката "аз това и друг път съм ти го казвал". Ваша си работа как ще се изразявате; предпочитам да говоря на Вие/Ви, както следва в официална обстановка, пък и мен така ми харесва.

Кога, по какъв повод сте ме съветвали... си е Ваша "малка тайна". Пък първите Ви стихове, може би най-ранните си опити, ми носехте в редакцията на младежкия вестник "Комсомолска искра", както правеха и неколцина други от кръжеца студенти филолози около преподавателя Огнян Сапарев в Пловдивския университет.

Приемал съм Ви възторжено и заради т.нар. "трудова биография" (ако се не лъжа - нещо, свързано с пътностроителни машини и прочие, това ми е останало като спомен). По онова време - 1974-76 година - съм Ви казвал, че сте като момче от село, очаровано вперило очи в "съкровищата" зад лъскавите градски витрини, което - като пловдивски гамен - знаех - си е фалш и варакосани боклуци. Та оттам и симпатията ми към Вас, която - признавам! - не ме е напускала и за миг, колкото и неприятности да са ми свързани с отпечатването на романа "Ламски" във Вашата печатница в Рогош.

Спомням си още, че: Вие - като редактор, аз - като автор, в издателство "Христо Г. Данов" сме спорили кои стихове да вкарам в сборника "Сутрин рано" и как да ги подредя по цикли. Та в един момент вдигнахте ръце: "Прави, както си знаеш. Троши си главата!" И бяхте прав, да! - какво да се правя, като в ония години бях не по-малко вироглав от Вас, malampay или г-н Тодор Чонов, ако повече Ви харесва.

Подхващате тема, която е леко сантиментална за хора от нашето поколение на родените в периода 1945-47 година. Ще се радвам да продължим тоя диалог тук, във форум "Език и литература" на all.bg, при едно-единствено условие от моя страна: да следваме добрия тон.

Колкото и да съм разочарован от човека Тодор Чонов, не съм си позволил досега да кажа тежка дума срещу поета Тодор Чонов. Радвали са ме Ваши стихове, и съм готов пак да Ви поздравя за добър стих или силен текст в проза.

Тая част - "Книгата" - от хронологията "Въведение" не свършва тук. Ще очаквам Вашите отзиви отсега-нататък, каквито и да са.

А сега да си дойдем на думата: как вървят нещата Ви по отпечатването на романа "Ламски"? Инак кръстоносците, основали Рогош и симпатична Ви версия за случката с Васил Попов, ... при конкретния въпрос за романа "Ламски" ми звучи като лакърдията "Нерде Ямбол, нерде Стамбул..."

И тъй, какво направихте с парите, които Ви дадох през април 2004-та, за да отпечатате романа ми "Ламски"?


Пловдив, 16 май 2007 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1757030 - 17.05.2007 05:11 [Re: tisss]

("Книгата") ВЪЗЛИ И БРИМКИ (2.)



16.08.2004.
В събота, 14 август, към пет подир обяд с Емил* ходихме до Рогош. Емил се запита пред заключената метална врата на двора: "Дали има някой тук?" Стоях при колата. "А! Показа се една жена - чувам Емил да си говори, - Тодор тъкмо се хранел." След малко: "Ама той май ни видя..."

Минаха се още няколко минути и видяхме съненото лице на Чонов, който идеше откъм пристройката, дето му е и печатарската машина. Защо ли първо там се е завтекъл! - мина ми през ум.

Седнахме край масичката пред лятната им кухничка на двора.
- До края на седмицата книгата ти ще е готова - рече Чонов, - ама чакай все пак да чуем и синът какво ще каже... Хей, Стояне!

Показа се големият му син от приземния етаж на къщата; гледа ни на верев трийсетинагодишен симпатичен мъж от пет-шест метра разстояние, не изглежда кой знае колко зарадван.
- Докъде сме стигнали с книгата на Бояджиев? - пита Т. Чонов.
- Каквото си ми подготвил за печат, отпечатано е - рече Стоян безразлично, безизразно - остава да налепиш последните двайсет плаки за промиване... и за половин ден книгата му е готова.

Т. Чонов се обръща към нас, двамата с Емил:
- Имам за ден и половина-два работа, и книжното тяло ще е отпечатано.
- А корицата?
- Корицата ще я подготвям за печатане на твоя компютър - рече. - В понеделник или вторник ще ти се обадя. Ще дойда да я изкарам у вас тая корица, че моят компютър нещо се е скапал тия дни.

- Няма ли да те забави тая корица?
- А! - обади се синът. - Това е лесна работа. - И вече към баща си: - Ти ми подготви паусите, налепи ги, да изкарам плаки, и няма проблем.
- Ето!... Нали чухте?! Той обеща!!! - обърна се Т. Чонов към нас, двамата с Емил. - А бе, до края на следващата седмица петдесет екземпляра от "Ламски" ги имаш готови.
- Значи, 23 август най-късно - уточни Емил, и вече към мене: - Виждаш ли! Няма що да се безпокоиш.

Година, две... три години по-късно книгата ми ще прашасва на купове печатарски коли в трите горни стаи на Чоновата къща в Рогош, но това в оня августовски околообед нямаше как да знаем нито аз, ни приятелят Емил.**

Пожелах да видя поне един лист отпечатан в печатницата им, и Т.Чонов донесе лист офсетова хартия:
- Това е макулатура - каза.

Мернаха ми се цифри на една от страниците от романа ми върху листа... 256-та. Натискам фаса в оплескания, пълен с черешови костилки пепелник и вече към Емил:
- Да ставаме!
А припирах не само от съклет, от нерви, а и понеже имах предвид ето какво... Като го уговарях "да мръднем до Рогош" (необходим ми беше за свидетел), Емил бе казал, че ще пътува с жена си към морето на следния ден, пък багажът не бил подреден... На Емил обаче не му се ставаше.

- Чакайте де! Ще направя кафе - каза Т. Чонов.
- Не ми се пие кафе - каза Емил, но запали нова цигара.
- Е, ще сложа едно кафе за Жоро - настоя Чонов и хлътна в сумрачното стайче към кухничката.

Докато чакахме да се свари кафето... защото все пак и Емил после пи кафе... Та докато чакахме да се свари кафето, Чонов заговори за новия брой на списанието си "Плесница"***. Изнесе свитък от около двайсетина страници на офсетова хартия. Познах си хартията, която му бях докарал, 2 000 листа финландски офсет допълнително, та жигулата ми стържеше задните калобрани по асфалта. Чонов взе да ни чете от есеистичната статия на Владимир Свинтила по темата "Завистта в българските литературни нрави около 1900-1920 година", ако се не лъжа. Чете красиво, изразително половин час, може би и повече от половин час.
- Препечатал съм в списанието и десет страници от твоя "Ламски", нали нямаш нищо против? - рече Чонов по едно време, но не попитах какво точно е решил да препечата.

Няколко пъти подканям Емил да тръгваме, а Емил не изглежда да бърза. И тъй, около час и нещо въртим-сучим мухабет за това колко гадости има сред нас, българите, и как сегашното младо поколение, според Тодор, няма нищо общо с респекта към възрастните, който респект го е имало в "нашето поколение с Жоро", както се изрази.

- А чувал ли си за... - Тук Емил спомена името на многообещаващ млад автор на изящно написан роман на съвременна нашенска тема. И се отплеснахме да обсъждаме и таз хубава вест за някой си Иво Балев.

Като подкарах най-сетне към Пловдив (Тошо Чонов седеше като часовой на пост пред желязната врата на двора, докато обръщах жигулата пред дома му.), Емил ми рече:
- Нали ти казах! Книгата ще ти я отпечата.

От всичко, което чух тоя ден от Т. Чонов: извъртели са на печатарската машина целия тираж 250 екземпляра, но Чонов се кани да ми даде едва 50 (петдесет) бройки от книгата ми. Което пък от своя страна означава, че епопеята с печатането на "Ламски" ще продължи славно да се точи поне докато не платя на баща и син Чонови още триста, а и кой знае колко още лева над общо хиляда и двестате, които са ми само разходите около дейността им дотук. Само че синът, трийсетинагодишният Стоян сега ми се появява на хоризонта; в писмения ми договор с Тодор Чонов Стоян не е споменат. А Стоян има претенции и за себе си човекът вероятно е прав... Крив ли съм, че баща му ме излъга с цената на хартията?! Това единствено проверих колко струва реално, друго не съм проверявал.

Платил съм хартията (2000 листа офсетова плюс 3000 обемна вестникарска). Платил съм консумативите за печатането (мастила, пауси, плаки, промиване на плаките, тонер за принтерите).

От 4 август, когато последно по телефона водих разговор с печатаря, до тоя момент по книгата ми нищо не бе пипнато, а през това време човекът е печатал вероятно други книги, други неща, правил си е списанието, което - доколкото разбирам, ще се появи на бял свят и вследствие на купените от мен материали за печат.

Трябва да съм щастлив, че ще видя най-после, след тия четири месеца, от 20 април насам... книгата отпечатана, но защо ли не съм щастлив?! Напротив, все по-тревожно ми е. Снощи по телевизията гледах филм за най-грандиозния строеж на всички времена, където открих и послание лично до себе си...

Прокопаването на 120-километровия Панамски канал е съпътствано от страхотни неприятности. Нужна била страхотна настойчивост, и дори отстъпление от красивата мечта в най-съвършения й вид, нужни били около четирийсет години, гибелта на 28 хиляди работници, огромни допълнителни финансови разходи, докато идеята все пак бъде изведена и утвърдена на бял свят.


Тъй че... нищо ново под слънцето!

Следва


tisss
_______________________________________________________

* Писателят и дългогодишен редактор в пловдивското издателство "Христо Г. Данов" Емил Калъчев.

** Добавено при преписа от бележника ми, докато прехвърлям текста към форума на all.bg тая сутрин, 17 май 2007 г.

*** "Плесница на обществения вкус" май беше пълното му име на това Тодор Чоново списание, издавано брой за брой от няколко години. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1758460 - 18.05.2007 03:44 [Re: tisss]

("Книгата") ВЪЗЛИ И БРИМКИ (3.)


Продължение от 16.08.2004.


Преди това Тодор Биков* ми гостува... Ето в тоя същия съботен ден се случи и таз "история". Залетях се от съклет да пия кафе в кафенето до павилиончето на Маруф. Седя, отпивам от кафето и си губя времето с една кръстословица... Точно в дванайсет часа сянка падна върху масичката и чувам Емил:
- Ето го Жоро. Знаех си аз, че тук ще го открием.

Търсили ме по телефона двамата с Биков да съм помогнел на Биков да научи кое-що по работа с компютър. Господинът го назначили току-що за административен "директор", както каза самият той, в някакво училище. Питали го може ли да работи на компютър; отговорил, мога. В дипломата имал отлична оценка именно по овладяване на това умение с програмите Word и Excel. А той бъкел не знае.

И тъй, оставихме Емил да си върви у дома, а с двете коли поехме към къщи, аз напред, Биков - подире ми. Два часа му показвам как да включи компютъра, как да го изключи, как да влезе в програмата Word и прочие, а виждам - до момента човекът не се е докосвал до таз техника.

Сядаме после в кухнята и - дъра-бъра, Биков взе да се горещи:
- Още като ми каза Емил, че при Тошо Чонов си дал ръкописа за печат, викам му: Емо, кажи му с тоя селянин да не се захваща, че ядове ще бере. А Емил ми вика: не говори така, Чонов ще му свърши работа.

И после продължи да се пали:
- Георги, изненадваш ме с тая твоя мекошавост. Вземай си материалите и бягай от тоя човек, защото ще те лъже и ще дои пари от тебе, колкото може. Той е неетичен човек. Завистлив, прост селянин. Не си ли го разбрал досега! Аз съм му сърбал попарата и ти казвам: ще те разтакава, за да издои повече пари от теб. И после ходи да се хвали: "тоя така го излъгах, от него толкова изкярих"... Това е един завършен мошеник. Учудвам ти се как го търпиш досега. В Пловдив има стотина печатници, аз ще те ориентирам къде да идеш. Мислех те за твърд и безкомпромисен човек, особено като чета твоите материали. Направо ме изненадваш. Ако съм на твое място, ще ударя с юмрук по масата и в кучи гъз ще го навра тоя мошеник.

Казвам му:
- Чонов не е случаен човек. Доста неща научих от него по програмата PageMaker. От него може да излезе добър съдружник, ако свикне да спазва обещанията си.

Клати глава:
- Бягай от него, докато не ти е смъкнал и кожата от гърба!

Играхме шах после по негово настояване, като видя в хола таблото за шах със строените фигури, барабар с шахматния часовник. Към четири подир обяд звъни Емил. Бяхме се уговорили в шест да го взема от павилиончето при Маруф и да се разходим до Рогош.
- Жоро, хайде по-рано да идем! - чувам Емил по телефона.
Зарязахме шаха с Биков и поех към Маруф, а оттам с Емил се озовахме в Рогош, пред дома на Чонови.

Емил стана причина да ангажирам Чонов, така че в случая Емил ми беше необходим само като присъствие, за да разбера какво става с печатането на книгата ми. Смятам, че не съм нарушил дотук добрия тон в отношенията си с Тодор Чонов, а че човекът отсреща, най-меко казано, се държи странно, не е моя вина. И не желая аз да съм тоя, дето ще го съди добър човек ли е или не. Романът ми "Ламски" трябва най-после, след десет години труд дотук, да види бял свят и всичко друго около печатането му, колкото и нерви да ми струва, е маловажно. Съжалявам за Чонов; добри съдружници можехме да бъдем.

* * *

Свързах се по телефона с Георги Найденов**. Първо се обади секретарка: "За кого да доложа на господин Найденов?"
- Щом съм поел тоя ангажимент, членската карта за СБЖ ще я имаш - бодро ми рапортува Гошо. - Само няма да се притесняваш.

- Ами добре - казвам, - то за какво ли толкова ми е нужна тая карта!
- Аз ще ти се обадя - приключи Гошо. Добави, че до края на август началниците на СБЖ са в отпуск.


17.08.2004. "Когато кажа знам, значи спирам да мисля" - хареса ми таз реплика от снощния филм, произнесена от героя, който напомняше Айнщайн. Да очертаеш конкретна тема, по която имаш куп неясноти, не е ли това стимулиращо за нашето вродено любопитство?!

Пред мен е чудесната възможност да разкажа как се ражда и умира един мит, един образ в общественото съзнание. Човек не се ражда лош, в дъното на душата си и най-проваленият тип носи носи зрънце доброта и стремеж към достойнство. Любопитно ми е в кой момент престъпващият неписаните правила и законите се настървява хищнически и в човека до себе си започва да вижда жертва за издевателства и гавра. А и как да помогнеш на нечестния, как да го изправиш сам пред собствената му фалшива представа, че е "герой", че е нещо изключително?

От историята с Т. Чонов, дори ползвайки настоящите записки, би излязъл, струва ми се, сюжет за книга. И то ще е за мен възнаграждение за преживяното разочарование и толкова нервно напрежение през тия четири месеца напоследък.


20.08.2004. Пълен блокаж! Развали ми се и колата. С моята племенница Емилия вчера почистихме двата гроба - на баща ми и на майка ми. Чонов не се е обаждал.Пак излъга. Свива ме стомах от притеснение, та станах в четири тая сутрин да изровя от шкафа писмения договор, който Чонов ми връчи на 19 май през масата в ресторант "Каменград", дето го бях отвел с колата да черпя за годишнината от първия брой на политическия вестник на първата Демократическа партия "Демократическо знаме" (19 май 1990-та), моя вестник. Та там, внезапно разнежен ли, що ли! - Тодор извади от чантата си бланка за договор. Рекох му тогава, там, на масата в ресторанта:
- Що ми е писмен договор? Мен ми е достатъчна твоята дума.
А той:
- Бе нищо се не знай. Я си представи, че умра?! Така ще ти е гарантирана книгата.

И аз - нехаен, със замах, едва ли не небрежно... записах моите данни, завъртях си подписа под парафа на печатаря. Кешки да съм знаел колко истина има в думите на човека, изречени там, край блюдата с мръвки и чашите пенлива, добре изстудена бира, често си мисля тия дни...


22.08.2004. Едва към шест почва да се развиделява. Днес по-малката от двете ми дъщери - Надя, навършва 29-тата си година и захваща 30-тата. Дъщерите ми Вера и Надя, внучката Невена и зетят Светлозар са моят най-тесен кръг. Бих добавил и племенницата Емилия, която ми напомня моя си вид в младежките ми двайсетина години, например: аз през 1967-68 година.

Вчера от 12,30 до към 20,30 ми гостува Т. Биков. Поупражнява се на компютъра, а после играхме шахмат и макар да си мисля, че не съм толкова слаб шахматист, доста безславно падах геройски. Рефренът "аз съм благороден, великодушен, но не прощавам на лошите" в разни варианти ечеше от устата му.

Говорихме за моите притеснения около Т. Чонов основно, и Биков ме съветваше да бъда рязък и безкомпромисен; опитвам се да обясня, че ми е криво заради самия Чонов, че ние, българите, нямаме право да воюваме помежду си, защото лесно е да осъдиш, трудно е да привлечеш един, общо взето, талантлив човек за каузата "България".

- Но не виждаш ли, че той е обладан от Антихриста! - възкликва Биков, все така в неговия си патетичен стил.

Струва ми се, Тодор Биков е чиста душа. Но защо у него това изкушение да дели света на бяло и черно?! Животът предлага пейзажи с много цветове, нюанси, хиляди и хиляди отсенки. Още е непрекипяло младо вино човекът пред мен; надявам се след време тая негова страст да улегне, да се смири, да придобие по-човеколюбиви нотки обсъждането на когото и да било.

В изреченото от Биков не откривам неговата родова биография, а гневни изблици на самолюбие. Вероятно и аз съм бил такъв (пък и сега на моменти съм!), но мисля си: не до такава степен.
- Всичко около нас е в движение и се развива - казвам му, - и нашите оценки в никакъв случай не са меродавната Истина, а само нашата лична представа за истината. Възможно е тия оценки да се променят, да се доуточняват и дори сами да признаем след време, че сме грешили спрямо това и онова, спрямо тоя или оня.

Когато преценявам, интересува ме перспективата, а не просто едно застинало състояние на нещата. Нищо не е случайно в нашия живот, та го питам напористия Т. Биков:
- Кой вятър, какво, според теб, кръстоса твоята пътека с моя път точно сега?
- Не знам - отвръща, - някой ден и това ще разберем.

Като прочете пасажите, дето съм го споменал в книгата "Въведение", в първите й четиристотин страници препис на пишещата ми машинка, въодушеви се, казва:
- Ако решиш да я издаваш, мога да ти намеря спонсори, може да бъде отпечатана под егидата на Клуба на културните дейци в Пловдив.
Рекох:
- Това е много красиво пожелание, но е неосъществима мечта. Защото тук сме България. Това не е благосклонна към културата нация... поне засега, поне както я виждам докато сме живи ние с тебе. Но ти не се тревожи, убеден съм: и тая книга ще я издам един ден на мои разноски.

Късно вечерта, след полунощ или малко преди това... по телевията чувам Маргарита Михнева да казва в разговор in live с водещата Венета Райкова: Големите пари сега у нас са в ръцете на малограмотни и невъзпитани хора, които според статистиката в мнозинството си са учили едва до осми клас. С такива личности как ще станем част от Европа***.

Пред Биков развих вкратце и таз моя теза - че естественото съзряване на нашето национално самочувствие грубо е пресечено от т.нар. "Освобождение". Драмата ни е, че все сме били освобождавани, за да изплуват по върховете на обществото и държавата ни дегенерати и престъпници. И таз именно тиня, шупнала над главите ни, ражда байганьовци и илияпавловци, хора на грубия материален интерес. А българската интелигенция е слабохарактерна и силно уязвима и съвсем не си е на мястото и в ролята си, която би трябвало да изпълнява.

След първоначалното стъписване подир 1989-та до болка познатите бивши управници пак заеха ключовите позиции в обществото; те именно и днес формират лошите стереотипи на поведение и говорене помежду ни. Талантливи творци пък им станаха слуги и адвокати пред простосмъртния народ. Къде са истинските, свързани дразматично с българина хора на духа?

Тодор Биков събужда у мен рефлексите на учител. Ще ми се не да променям нрава му, а да му помагам сам себе си да започне по-високо да цени. Защото и той има своята мисия, но струва ми се, още неумело работи по общото ни всебългарско дело. Лесно е да отблъсна Т. Чонов, да го обявя за дребен мошеник, за селски тарикат изнудвач; ала великолепно ще е да избягна конфронтацията и да бъдем съдружни занапред. Не съм наясно как ще стане, но знам какво искам, всеки случай!

Попаднах в тая ситуация около печатането на романа "Ламски" не случайно. Тия тревоги напоследък идват нещо ново и важно да ми кажат за живота ми на простосмъртен българин, син на своя велик мълчалив баща дърводелец, до когото често се допитвам, като ходя на гроба му да изпуша две-три цигари, вперил очи в избуялия троскот пред себе си.


tisss
_____________________________________________

* Родом от Пазарджик - родния град на майка ми, главен редактор на вестник "Арт-клуб" и дългогодишен председател на пловдивския Клуб на културните дейци..

** Шеф на сдружение или фондация със странното име "Помогни на нуждаещия се", доста известна между впрочем както в скандинавските страни, тъй и тук, в България, понеже го виждам моя адаш в популярни ТВ-предавания по националния ефир. Някога ме кани да му стана колега в пловдивското бюро на БТА, но уволнението ми от "Комсомолска искра" обърка работите ми; ония хора "отгоре" бяха ядосани заради оназ статия за пловдивския вонлив екарисаж от май 1981-ва.

*** Има предвид "част от европейското културно семейство, част от европейската християнска цивилизация в истинския смисъл на понятието", поне тъй я възприех - твърде лично, сякаш на мене говореше. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Светозар*
звездоброец-езотерик
***

Регистриран: 29.01.2003
Мнения: 9647
От: София
Re: Въведение ІІІ
    #1758516 - 18.05.2007 08:25 [Re: tisss]

Тис, в този митичен договор нямаше ли поДРЕБНОсти като неустойки за неспазване на срокове и/или качество, надвишаване на предварително уговорена цена и т.п.?

--------------------
Езотеричен, поетичен,
хумористичен, прозаичен -
такъв е моят семпъл сайт,
където срещам ви със "Hi!".
http://vilea22.free.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Мечо Коколино
непослушко
***

Регистриран: 03.03.2004
Мнения: 249
Re: Въведение ІІІ
    #1759220 - 18.05.2007 16:57 [Re: malampay]

Не че се навирам между къчовете на атовете, но не подозирах, че има пресечна точка между В. Попов и х. "Здравец"! Следващия път, когато се спускам с байка си по горската пътека под хижата, няма да се чудя защо изровените от ерозията корени, усърдно си хортуват с рошавите гуми на колелото за връзката между Миндя и Храбрино...

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 13 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 47297

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.024 seconds in which 0.007 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.