Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | >> (покажи всички)
Мечо Коколино
непослушко
***

Регистриран: 03.03.2004
Мнения: 249
Re: Въведение ІІІ
    #1759324 - 18.05.2007 18:12 [Re: tisss]

RESPECT!

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1759959 - 19.05.2007 05:28 [Re: tisss]

("Книгата") ВИСОКИ ПОМИСЛИ И НИЗКИ СТРАСТИ (1.)



23.08.2004.
Ако обущарите например станат лоши и порочни и ако ни се представят такива, каквито не са, за държавата все още не е страшно. Но когато пазителите на законите и на държавата не са пазители, а само изглеждат такива, виж, че унищожават из основи цялата държава, макар че те единствени имат възможност да я уредят добре и да я направят щастлива. Затова, ако ние действително направим стражите да бъдат истински пазители, то ние ще ги направим най-малкото вредни за държаватаа. (...) По този начин цялата държава ще се развива и благоустроява добре и ще предоставя на всеки един от народа да има това щастие, което по природа му се полага.*

В разсъжденията на древния философ това е начало на началата... и днес, двайсет и четири столетия по-късно, тоя проблем е най-същественият за България, ако желаем обществото и републиката ни да оцелеят в глобализиращия се свят. Затова в съзнанието на масовия българин главният секретар на МВР Бойко Борисов е обграден с толкова очакване и симпатия. Затова! Като няма риба, и ракът става риба.

Приказките за опасността от т.нар. "здрава ръка", която би ограничила свободната воля на съвестния гражданин, струва ми се, обслужват именно мародерите и престъпния свят е нас. Защо да се страхувам от стриктното изпълнение на закона? Законът сам по себе си не е заплаха за мен, а за престъпника, който ограничава моите права и свободата ми.

Четиринайсета година** тече "демократизация" в моето отечество и нито един едър мошеник, изнудвач, лъжец и подбудител на смут сред българите не е наказан. Длъжен ли съм да се съобразявам и занапред с тоя факт! Затворите ни са пълни с цаца - завалии крадци на кокошки. Акули нашата "демократизирана, обновена и дезодорирана Власт" не лови. Няма как, понеже акулите са на ключови места в Републиката. Ако не те - там са слугите им, техните наемници и аргати.

Тоя факт изяснява, че у нас партии и коалиции се сменят в управлението, за да защитават не гражданското общество, а престъпника. Властник и престъпник у нас все повече ги възприемаме като синоними. А медиите, понеже са под властта на новобогаташи, компрометирани поради обвързаност с "бившата" ДС, между няколко истини прокарват лъжи и усещането, че в България всякаква гадост е възможна, та и печеният селски тарикат е горд и недосегаем за съд и закон.

Мнозинството партийни елити са хора, разбогатели именно от нарушенията на правила и писани закони. В структурите на престъпния свят у нас "лидери и политически елит" са само едни слуги и чиновници на Нейно величество Престъпността. На тях ли да вярва човек! Униженият и всекидневно оскърбяван в достойнството си българин засега все още е пасивен съзерцател на разрушенията, на посегателствата върху най-ценните качества, които поколенията преди нас са опазили през катаклизмите на Историята - народност, роден език, култура, добронамереност, вяра в доброто, трудолюбието, предприемчивостта и таланта.

Всъщност, зреенето на национално самосъзнание у българина тепърва предстои. Тия дни прегледах внимателно последните три броя на вестник "Моята вяра", където откривам добре окопали се бившите тръбачи и барабанчици на комунизма Божидар Божилов***, Матей Шопкин, Любомир Левчев****, Анастас Стоянов*****. Веят байраци от епохата на "строящия се социализъм", само че вече не като глас свише от свети Карл Маркс и светиите Ленин и Сталин, а кръстейки се показно пред олтара на християнството и на България. Повдига ми се от таз "идилия" насаме пред олтара на християнството! Да се смееш ли или да плачеш?! - най-гласовитите вчерашни атеисти бият днес чела пред варакосаните икони, палят дебели владишки свещи и се кръстят во имя Господа Бога нашия Спаси-и-и-тел... Амииииин!!!

Понятията "комунист-комунизъм" тук представят като неосъществена прекрасна мечта. Вестник "Моята вяра" пламеней от желание да се реабилитира комунизмът и марксическите постановки спрямо Българската и Европейската история, философия, изкуство, култура.

Сладкодумец и личност с остро око, и Андрей Пантев, въпреки таланта си, не излиза от стария стереотип да говори назидателно към своя народ, да го почуква тоя унижен, притиснат отвсякъде българин ей тъй - с показалеца по чело.

Вестникът вони на претенции черното да се изкара бяло, половинвековният крах на българщината и държавността у нас да се представи като Златен век за българската писменост и култура, светъл период в българската История.

Но кой стои насреща? Кой опонира на червената агитка от сладкодумци?... Шепа злоезичници опонират. На тия, дето ми говорят с пяна на уста и по същия начин вирят пръст насреща ми, въртят си и си подбелват зъркелите, на които - и при най-голямо желание от моя страна - ми е трудно да ги слушам, камо ли да повярвам на кресливия им тон. Не си е отишъл Комунизмът. Не-е, не си е отишъл Комунизмът, дами и господа. И сам няма да си иде от чистата и свята република, докато докрай не разкодираме престъпната му хищна природа.

Твърде простичко е като начало да се извади на видело "Комунистическият манифест" от 1848 година. А защо никой не го е сторил тоя жест досега?! Препечатаха "Моята борба" на Хитлер, пък "Манифеста" на Маркс що се свенят да покажат в кървавочервена луксозна подвързия, както си беше до "сияйния Десети ноември 1989-та"? Защо ли в няколкото библиотеки, където проверих, оказа се - липсва, няма го??? "Кой ли днес го чете!" - чудят ми се на акъла. А трябва да се знае. Трябва младите българи да знаят какво е сътворил Карл Маркс, защото тоя документ бе Дяволското евангелие с всичките си високи претенции... срещу човечността.

Към днешните млади българи основно са насочени манипулациите на префасонирания комунистически стил! Жестокостите от епохата на Сталинизма в лицемерието си са все в тоя стил, с който днес ни се обясняват в "любов и преданост към човека въобще" неопроверганите любимци на Т.Живковата партия.

Няма по-неприятен начин да се профанизира настоящето, да се представи като крах това наистина драматично настояще пред лицето на потъналото в алени байраци и дръзновени соц.лозунги Минало "под топлите бащински и майчински грижи на славната БКП".

Следва


tisss
____________________________________________________

* Платон (427-347 пр. Хр.), "Държавата", Четвърта книга, гл. "Идеалната държава", вж. бълг. издание от 1974 г., с. 163.

** Четиринайсета до оня момент, когато е писан тоя текст.

*** Стихотворението му "Димитров" бе връх на соц.реализма у нас, фигурираше в школските христоматии, представяха го за апотеоз на комунистическата вяра.

**** Гордият поет - един от най-талантливите и обичани от моето поколение бардове на свободолюбието, коленопреклонно възхваляваше... Т. Живков.

***** В "Задочни репортажи за България" Георги Марков детайлно описва характера му. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1760787 - 20.05.2007 04:54 [Re: tisss]

На свободата верен рицар -
ще прекосявам своя век
със устрема висок на птица
и със размаха на човек.
*


("Книгата") ВИСОКИ ПОМИСЛИ И НИЗКИ СТРАСТИ (2.)



24.08.2004.
Високи помисли и низки страсти. Не е ли вярно, че в България всяка красива мечта се разбива в море от посредствена тиня и лошо възпитание? Да си честен тук е непростим лукс; гледа те изпод вежди завистта, лицемерието ти подлага крак, наглостта ти забива нож в гърба, а простотията ехидничи и ти се смее: "Вай, будала!"

Тоя тип характери са приемани за обичайно явление в България, това е типичният характер на стремящия се към върховете на материалното благополучие, маскиран като духовна личност, но склонен да нарушава правилата. Тоя образ е симпатичен и дяволит, погледеш ли го отстрани; заловиш ли се да вършиш работа с негово участие обаче, ще те съсипе, ще ти къса нервите. И не зная дали това го върши несъзнателно, дали то не е просто стихия на неговата природа.

Казано простичко, човекът срещу мене лъже. Лъже тъй, както диша. Лъжа са позите му на талантлив приятел. Лъжа са гръмките слова за чест и достойнство. Лъжата е негова родна среда. Тоя "наперен, красив образ" пъпли към върховете на властта и славата, към обогатяването и откровената кражба чрез нашето доверие; у нас е причината толкова добре и уютно да се впише в родния пейзаж, да вирее пред нашето унижение и състрадание.

Не него желая да превръщам в тема, а нашата кротост ми е темата, склонността ни да го приемаме за чиста монета сред нас. И се питам, разбуден в нощта като от пистолетен изстрел - за коя ли нощ напоследък през тия последни четири месеца се будя от нерви в усилието да удържам гнева си: кога и къде сбърках? ...И все по-ясно напоследък пред мен израства образът на моя добър приятел писателят, сдържаният, немногословен Емил Калъчев. Доверието към Емил у мен бе аргумент да се доверя на Чонов от Рогош**.

Емил разсейваше съмненията ми към тоя симпатичен хитрец и развейпрах. Моята лична предварителна проверка чрез поръчаните визитки, която печатарят протакаше четиринайсет месеца, друго ми говореше. Но послушах приятеля Емил. Значи, не измамникът е виновен, а причината е в това, че сме го приели за съвестен човек, изпаднал в материално затруднение и в желанието си да му помогнем – ние, двамата: първи Емил, после и моя милост.

Може би е прав Тодор Биков, че случаят е продиктуван не само от глупост и завист, но и от нашето всеобщо българско овчедушие пред наглостта. Десет години труд ми е веселичкият роман „Ламски”. Сега, след като се появи Чонов от Рогош, вместо празник, тая книга натежа като воденичен камък на шията ми, точно защото на пътя й към читателите застана човек, когото бях приел великодушно и със съчувствие, въпреки тихите печални знаци на предателство, които бях откривал вече многократно да струят откъм него.

За мен тая книга е ключова работа. Без нея съм изолиран от читателя – простосмъртния унижен българин. И може би не е никак случайно, дето таз горчива чаша ми се налага да я пия до дъно. В анекдотичните "историйки на ученика Ламски" заложих много неща, много проекти и за следващите си книги. Случилото се ми казва: Предстои ти Великден, Жоро Бояджиев, не се обезверявай; щом знаеш каква е целта, неприятностите идат само да те проверят доколко настояваш на своето.

* * *

"Недей ми току стъпя на краката, че ще се изправя един път и ще те клъцна в челото и няма да ме забравиш за секоги" - пише Анастас поп Хинов до Левски***. Нарочно подчертах тия думи, понеже са малко известни, и то на ограничен кръг българи. За сметка на това отговорът на Апостола точно на тая открита злост е може би най-известното негово послание до нас, въпреки че конкретно е писано като отговор именно до въпросния човек. Та Левски отговаря: "Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во да му служа до смърт и да работа по народната воля. И ако това ти не видиш, че си неверен, то децата ти ще видят, ще помислят и за тебе..."

Синовете Стоян и Петко - хубави, спретнати млади мъже, асъл българи... Натоварен с багаж в проливния дъжд край Панаирния град в Пловдив, бащата моли сина да го откара до къщи, а синът рекъл през рамо: "Оправяй се сам, не ме занимавай!" и отпрашил с колата си. Представям си какво е да получа такъв отговор от най-близък, когато разчитам на него. Но синовете и дъщерите ни може би най-точно, най-строго умеят да ни съдят, именно защото сме им родители и са наша кръв, българска кръв.

* * *

Че една работа е важна и заслужава настойчивостта ти, ще разбереш по предателствата, които те връхлитат. Без предателя Юда Богочовекът Иисус не би бил Христос, нямаше да ги има кръстните мъки и нямаше за какво да се възкръсва от Смъртта.

Осем пъти човекът от Рогош ме е лъгал: обещава нещо и не си удържа на думата; това са лъжите само от 28 юни до днес****. Преди тия осем, най-първата лъжа беше, че от 20 април до 6 май, Гергьовден, на 2004 година ще изпълни поръчката така, както му я зададох и предплатих на ръка, а и още се охарчих с покупката на допълнителни количества хартия и прочие разходи: ей таз дузина тънки разходки до Рогош и обратно например...

Следва


tosss
______________________________

* Тодор Чонов, начало на стихотворението "Отговор"; вж. и постинг #1530668 - 29.11.2006. в темата "Въведение ІІ".

** Същото Рогош, което основали кръстоносците през 1214 година, както сам Т.Чонов в репликата си отпреди четири дни, от 16 май 2007-ма, препоръча за начало на творческата си биография.

*** Писмото най-вероятно е от пролетта-лятото на 1872-ра. Повече за Анастас поп Хинов вж. в студията на Иван Унджиев "Васил Левски - биография", изд. "Наука и изкуство", от 1980 г.

**** Денят, когато е писан текстът, значи 24.VІІІ.2004 г. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Светозар*
звездоброец-езотерик
***

Регистриран: 29.01.2003
Мнения: 9656
От: София
Re: Въведение ІІІ
    #1760814 - 20.05.2007 08:27 [Re: tisss]

Преди време по тв Недялко Йорданов отговори на въпроса на кого би казал "браво" така: на човек, който прави всичко за приятеля си, дори и онзи да не е прав. Аз, обратно, бих казал "браво" на човек, който остава верен на разбиранията си за почтеност, дори това да му струва загубата на нечие приятелство. В този смисъл бих парафразирал израза "Няма вечни съюзници, има вечни интереси." на "Няма вечни приятели, има вечни принципи."

--------------------
Езотеричен, поетичен,
хумористичен, прозаичен -
такъв е моят семпъл сайт,
където срещам ви със "Hi!".
vilea22.free.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1762084 - 21.05.2007 04:35 [Re: tisss]

("Книгата") ВИСОКИ ПОМИСЛИ И НИЗКИ СТРАСТИ (3.)



25.08.2004.
Тая сутрин, както ми е адет, когато съм в трудно положение, пъхнах напосоки показалец сред страниците на Библията и ето на какво послание налетях: Аз призовавам бога за свидетел на душата ми, че - щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт; не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата сте твърди*.

Емил и жена му са се върнали от морето пред два-три дни. Маруф ми говори: "Какво си изгубил!?... Нищо не си изгубил**. Книгата си я имаш записана на СD. Като посъбереш отново някоя пара, романа пак ще го видиш отпечатан някъде другаде, макар не точно днес".

Решавам - нещо, което премислям от месец насам - да приключа посещенията си при Маруф, срещите и разговорите с Емил. Спускам, значи, плътно завесата, хлопвам кепенците и се завирам у себе си. Атмосферата около Маруф и Емил за мене си усещам все по-враждебна. Досадих им предостатъчно и е крайно време да се отстраня от тая приятелска компания.

Чувствам се предаден и безпомощен. Вината си е у мен за това състояние. Повече никакво предоверяване към тоя или оня, особено пък... спрямо приятели!!! Издаването на "Ламски" е начало на моята мисия, а книгата "Въведение" ще съдържа и тоя преживян напоследък горчив, но ценен опит. Нищо засега не е в състояние да ме разколебае във вярата ми, че написаното дотук в тия няколко книги има смисъл и значение за моето поколение българи, а и за идещите подир нас, като съхранени поуки от живота в България.

Затъвам в резигнация***, и е полезно за мен това отдръпване в себе си, за да уплътня увереността си, че не съм живял напразно, че съм документирал като свидетел, пряк очевидец и потърпевш гадостите, посредствеността и невежеството между нас тук, на Балканите, в българския рай на чалгата и наглостта.

На човека от Рогош не му пука от съда, от някакво си там правосъдие. Тая моя родина към мене се държи мащенски, но е гальовна и мила именно за мутри и мародери, за измамници и грандомани, за крадци и лъжци, за алчни и корумпирани, и никога-никога през целия ми досегашен живот не съм я усетил да защити простосмъртния, българина да защити, да защити оня, дето си плаща сметките и данъците, умира на бойното поле заради нея, никога не се е тупкал в гърди с онова самовлюбено "И ако живите не тръгнат, аз мъртните ще поведа", носи я на гърба си тая своя майчица през тресавището на най-гадните времена, за да може именно тя, България, да оцелее.

С дядо ми се изгавриха, като му прибраха всичко с честен труд спечелено и му хвърлиха земеделска пенсия от 10 (десет) лева месечно. Представям си унижението му. Той и заради това унижение умря - че Държавата му взе нивиците и плодните градини насред лозята.

Изгаври се тая държава и с баща ми, като го наричаше чрез мекеретата на властта "частник", само защото тайно (?!) си бе осъществил мечтата за своя работилничка и да си поработва вечер и в почивните дни, след като е изпълнявал план в мебелния завод "Напредък".

Човекът от Рогош не случайно направиха кмет на Стария град през т.нар. "демократизация", като човек на Радикал-демократическата партия. Не случайно се явява последният управител на бившия областен всекидневник на Българската комунистическа партия - разграбения "Отечествен глас". И че никой не пита къде изчезна имуществото на вестника, също не е никак случайно.

* * *

Четейки "Държавата", том първи на Платон - сентенция, често повтаряна от великия философ: Хубавите неща са трудни, на стр. 188.

...Разсъдителността е ииенно това единодушие, съгласуваност на по-лошото и по-доброто по природа за това, което трябва да управлява в държавата и в отделния човек , на стр. 182.

...Колкото е по благороден, толкова по-малко може да се гневи дори когато е гладен или трепери от студ, или нещо друго подобно понася този, спрямо когото смята, че с право може това да върши, но неговият гняв не желае да се възбужда срещу онзи! И малко по-нататък, пак на същата 197 страница: ...като с търпение побеждава и не се отказва от благородното дело, преди да го е свършил или да е свършил живота си...


26.08.2004. Вчера около шест и трийсет надвечер след обяд разговарям по джиесема с Тодор Чонов.
- Здравей! Докъде стигна с книгата?
Гласът на Чонов отсреща:
- Николай, ти ли си?
- Жоро Бояджиев те безпокои.
- А!... Не мога да ти позная гласа... Книгата ти се печата. Да, печата се. Остават още няколко коли, нали знаеш!
- А кориците? Нали щеше да идваш да ги подготвяш у дома? Отпуската ми свършва в края на седмицата.
- Ама аз съм тук, в Пловдив. Ще ти се обадя тия дни. Не се безпокой. Тия дни ще дойда да я подготвя на твоя компютър.

- Предлагам да се видим и поговорим, явно имаш проблеми около печатането - казвам.
- Е... Виж сега!... Аз тука... Имам една среща... Абе-е, ще ти се обадя до края на седмицата. Не се тревожи.

Излязохме към осем надвечер със съседа Митко Йовчев, шлосер и механик специалист, да се разходим до училището и обратно. Научавам, че сватът му катастрофирал между Айтос и Бургас, вероятно заспал на волана. Съседът Вальо катастрофирал и той тия дни с тикото. Колата била с отнесена предница, а Вальо - силно притеснен. Тъй рекла жена му: уплашен; интересувала се за някоя, дето да му лее куршум против уплах.

На връщане с Митака седнахме за по една цигара при съседа Любо. И Любо, бая подпийнал, взе да се горещи, че смята да съди пловдивската "Топлофикация"-Север, че ония изверги от "Топлофикацията" пък го осъдили да плати триста лева невнесени суми за абонатна такса, а той изобщо нямал радиатори от четири години насам. "Аз - освен гражданин на България, съм и швейцарски гражданин!" - крещеше Любо пред шише водка и шише кока-кола, та пияндетата, дето пляскаха карти на две крачки от нас, почнаха да хвърлят дружелюбни погледи към нас тримата. Ама и таз душманска "Топлофикация", кой ли й няма зъб, мамка й!

Та ми иде онова Йовково "Боже-боже-е, колко мъка по тоя свят, боже!", ама с добавката от моя страна: "и колко глупост, и колко смях, боже!" Инак, строго погледнато, би трябвало да ми е хептен терсене. Не само работите с човека от Рогош не ми вървят, но и днес е ден, на който преди години се спомина дядо ми, Борис Дявола от Пазарджик. Паднал пред къщната врата на приземния етаж и заобиколен от тълпа зяпачи издъхнал кой знае защо с разкривена в усмивка гримаса...

Издъхна в седемдесет и втората си година, когато тъкмо бях зарязал снобската София след четири усилни и бедняшки години там, изпълнени с мечти и романтика. Бях първият му внук, любимият му внук. Освен мене тоя серт човек май никого другиго не обичаше. Освен мене никого от внуците си не е вземал на нивата да оре. Ставахме в четири и до пет вече разпрягаше кончето Дорчо пред ширналата се угар. Е-ех!


tisss
_______________________________________

* Ап. Павел, ІІ послание до коринтяни, гл. І, ст. 23-24.

** Имаше предвид, че нищо не съм изгубил от човека от Рогош.

*** От фр. resignation: 1. Безропотно подчинение, примирение с положението. 2. Отказване в полза на другиго. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1765018 - 23.05.2007 04:13 [Re: tisss]

ИЗПЪЛЗЯХА ИЗЗАД ПРИЯТНИЯ ОБРАЗ



27.08.2004.
Niceness (англ.) 1. взискателност; 2. изисканост, финес, острота, точност; 3. приветливост. Произнася се ето тъй [naisnis].

Предателите се появяват като резултат от грешните ми оценки изобщо за човешката природа. Между овациите, които отекваха в ушите ми, не съм различил детайлите на злонамереното присвиване на устни. Предоверил съм се. Предоставил съм своето в чужди ръце - не в ръцете на приятели и съмишленици.

Тия хора сега ми се показват в целия си блясък и "величие" и трябва да съм доволен, че на границата между изпълващата се моя 57-ма и начеващата моя 58-ма година получавам и тоя ценен урок.

Не, не свивам знамена и не заравям оръжия! Ще се смиря, ще давам вид, че съм преглътнал, но делото ще продължа. Сега вече имам ценния опит и на това поражение. То не е поражение на моята позиция всъщност, а подсказване, че Злото е винаги плътно около нас и дебне да ни уязви и съсипе красивата мечта и човеколюбието у нас.

Знаех, че това са хора на етичния компромис; вече съм го описал под сурдинка, с намеци в по-раншните си записки на тая хронология. Чудно ми е как точно такива характери се маскират в обществото като носители на доброта, талант, истинност. Е, сега вече знам колко опасно може да бъде предоверяването спрямо тях, как именно тия честолюбци могат да разрушат отвътре всяка красива мечта и идея.

Книгата "Ламски", още преди да се е появила на бял свят, вече живее - пулсира и диша като живо тяло, очертава своя биография. Фактът, че предизвика предателите и ги демаскира, означава каква е стойността й. Те няма да застанат насреща й, защото позицията им е незащитима. Ще я атакуват - както е свойствено на посредствеността - подло и в гръб. И то не е от завист, както ми подсказва Тодор Биков, а от страх.

И какво? Ще отложат с година... две... три... с пет години ще отложат появата на "Ламски", но в романа ще се опитам да добавя и тая напаст, представяйки я сгърчена и смешна, за да им се диви и смее моята унижена България.

Вчера към девет и половина бях с колата пред дома на Емил; чакаше ме отвън, на улицата. Влязохме долу, в мазето, където му е "офисът". Оставих на бюрото му двата тома на Платон, докато той отиде да включи кафеварката.

На масичката пред мен бе наредил бисквити, вишнев (или малинов) сок, чашките за кафе, два пепелника. Не се докоснах до нищо, изпуших една цигара, отказах се от кафето и поговорихме за около десетина минути. Казах: "Не искам да се карам с Тодор Чонов, но вече сериозно се притеснявам, че това разтакаване около отпечатването на книгата ми не е случайно".

Емил се свърза по телефона с Чонов; доколкото разбрах, уговориха се Емил да му отиде на гости в ЖК "Тракия", в апартамента на Чонови там... да се видят ей така уж.
- Ще ти се обадя по телефона по-късно - рече Емил... И до вечерта не се обади.

* * *

А до обяда на тоя ден помагах на съседа Вальо да се оправи с двамата служители от застрахователното дружество. До към един и половина подир обяд пихме по една бира пред магазинчето от съседния блок в нашия квартал, а после готвих, оставих горещото ядене да изстива и легнах да спя.

Спал съм около половин час. Вечерта към шест се обади Митко Йовчев и до към осем се разходихме из квартала; Митко черпи по една бира и го слушах да ме напада, че съм се предоверил за книгата.

Чувствам се самотен, изоставен, разтерзан. Отпуската ми приключва. Лятото се изниза безплодно сякаш, макар плодовете му да ги очаквам да се появят в следващите месеци и години. Какво пък! Подредих декорите. Героите на тая "комедия" ги изведох на сцената. Чух началните им реплики. С любопитство очаквам как по-нататък ще продължат сами да се развиват според вътрешната си логика.

"Пишещият човек" - Homo scribens, това съм аз: един простосмъртен наблюдател, който се опитва уравновесено и съвестно (доколкото може) да съхрани част от ставащото пред очите му в първите години на третото хилядолетие след появата на Иисус.

Димантът губи ли от стойността и качествата си, ако го захвърлят в калта под зурлите на свинете?! (07,55 ч.)

* * *

(13,45 часът) Пак си направих справка с Библията. Ей тъй, забивам показалец наслуки между страниците й, и ето на какво послание към себе си попадам: Не бой се никак от онова, което има да претеглиш. Ето, дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви изкуси, и ще имате скръб десетина дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота.*

Заех се внимателно да пребродя текста на "Ламски". Редактирах някои пасажи тъй, че да звучат по-добре, без да се допълва текстът с нови редове или да се отнемат редове от страниците.

* * *

(14,55 ч.) Че се почувстваха предизвикани и изпълзяха иззад приятния образ на талантливи интелигенти, за мен е успех. Е, оттук-насетне вече знам с кого си имам работа! Тия са най-опасните за едно отварящо се към демокрация общество именно заради мимикрията, заради уж "човеколюбивата им сърдечност и благородство".

Кресльото не е така опасен. В "Ламски" трябва да отворя място и за тия два, неочаквано оголили се пред очите ми характера: нагаждача и склонния да се възползва от конюнктурата честолюбив егоист и нехранимайко. Няма защо да се правят компромиси с тях. Изгубил съм някакви си пари, голяма работа! Те да му мислят...

Времето е на дъжд. Задуха влажен вятър и небето притъмнява полекичка. Чудесно време за равносметка! Както и очаквах, нито един от двамата не се обади, въпреки обещанията им. Нормално! Всичко си отива на мястото. Поне тук нямам вече съмнения и илюзии.


25.08.2004. Обадих се на колегата Ангел Грънчаров и седнахме на кафе в ЖК "Тракия" за около час. Каза, че - ако желая, може да ме свърже с печатница, струва ми се, на "ЛИК" (може би на списанието "Литература, изкуство, култура") в София - съвестни и прецизни изпълнители били, при това не вземали скъпо... и работели бързо, експедитивни били.


30.08.2004. Със Зарко пихме бира в "онова" кафене сред ЖК "Тракия". Казах му за историята с Емил и Чонов... Ни един от двамата "хитри шивачи" не се е обаждал. Преди година-две се бях размечтал за роман с интрига, подобна на интригата в романа "Рагтайм" на Едгар Лорънс Доктороу, където да разкажа българска версия на унизително оскърбление от група мошеници със самочувствието им на неуязвимост и наглост... и последвалата вакханалия на наказанието извън всякакви правила и писани закони. Става дума за отприщване на импулса за унищожение докрай, предизвикан от дълго стаявано трупано възмущение. Ето че сюжетът ми се явява като епизод от собствения ми живот. Не е ли то подарък за мен! Оня, същият подарък, за който говори апостолът Йоан: Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота.

И зетят Зарко възкликна снощи: "Значи, Емил два месеца те е навивал да си дадеш ръкописа да ти го печата оня човек от Рогош?! Дали не са играли комбина, за да ти загробят книгата!?" Развенчаването на един мит??? Или жестоко бъркам, като намесвам тук единия - големия, добрия човек... заради кокошкаря, заради дребния тарикат и измамник?!


02.09.2004. Достъпът на едно творение до съда на непредубеденото множество простосмъртни може да бъде възпрепятстван, ограничен, дори забранен, авторът може да бъде подложен на всякакъв род унижения и издевателства... дори да бъде убит от освирепялата Посредственост, но в крайна сметка всички тия обстоятелства - ако творбата е стойностна - увеличават интензивността на духовната й енергия.

За романа си "Ламски" (или "Историйките на ученика Ламски", както първоначално бе заглавието) не се притеснявам, точно обмисляйки случилото се напоследък. Habent fata sua libelli.**


tisss
_____________________

* Откровение, гл. ІІ, стих 10.

** (Лат. сентенция) Книгите имат своя съдба. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Re: Въведение ІІІ
    #1765571 - 23.05.2007 14:10 [Re: Светозар*]

Цитат:

Тис, в този митичен договор нямаше ли поДРЕБНОсти като неустойки за неспазване на срокове и/или качество, надвишаване на предварително уговорена цена и т.п.?




Ама вие насериозно ли ги вземате тези негови фантасмагории.
Истината е, че аз се навих да му направя сто броя от книга с обем 496 страници срещу 10 лева за всеки брой, което си е чист подарък от моя страна.
Аз съм издал на около 30 човека книги без нито стотинка да взема от тях - ни за материали, нито за труд.

http://standartnews.com/archive/2001/12/07/faces/s3212_3.htm

Разбира се тези книги не са били нито в такъв обем, нито с такава сложност.
Но той направи всичко възможно да спра работата над книгата, със своята наглост, непочтеност, кретенизъм и селски тарикатлъци.
Той орева орталъка за 1000 лева, (приблизително толкова му струват материалите).
Но не казва, а и не си дава сметка, че само графичните обекти в тази книга са около 1700 (хиляда и седемстотин графични обекта!) Ми то само векторизирането на графиките, което варира от 2 до 20 лева на парче, не може да си плати. Какво да говорим повече! Аз не съм искал, и не искам да ми ги плаща, искам само да престане да се държи като говедо.
И ще му довърша книгата, да ми се маха от главата, че ми е само до такива като него!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Мечо Коколино
непослушко
***

Регистриран: 03.03.2004
Мнения: 249
Re: Въведение ІІІ
    #1766176 - 23.05.2007 22:19 [Re: malampay]

Много често разликата в разстоянието между зениците на отделните индивиди е напълно достатъчна, за да се получи странен паралакс или поне кадриране с различен ракурс. Перспективата е точна наука, но субективното човешко зрение не се интересува от нейните измислени закони.
Кой кум, кой сват, кой на булката брат - няма значение... Важното е да става хубава литература, а тя както всяка една хубост е трудна и най-вече - извънредна.

* Прочие - би било по-редно вместо с ежби, литературни татковци като вас да се занимават с възпитанието на дечицата си тук!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1766461 - 24.05.2007 05:02 [Re: malampay]

ИНТЕРМЕДИЯ*


БЕЛЕЖКА от днешния ден:


До malampay... Бях сред хората, които повярваха в поетическия Ви талант, господине. Някога - когато прохождахте, когато бяхте студент, а Пловдивският университет се наричаше ВПИ (Висш педагогически институт). Радвал съм се на сполучливите Ви метафори, на звучната рима, на мъжествената ритмика. Да, стихотворенията Ви се набиваха в очи и имаше период, когато сред публиката и сред пишещите (възрастната Катя Сариева, например) Ви приемаха за лидер на младата поетическа смяна в Града под тепетата.

Рецитирахте с мъжествен тембър; преди Вас, си спомням, само един поет от тия, които съм чувал на живо - Благой Батаклиев... предизвикваше такъв трепет у публиката в салона. Но то е от време, когато го нямаше още Регионалния РТЦ (Радио-телевизионен център), а там, дето е сега РТЦ-Пловдив, се помещаваше местното кино "Култура". В далечната 1963-та. Ама какво стана с Благой Батаклиев, защо отведнъж престана да пише своите красиви гневни стихове... нямам представа.

Заставаше той на сцената: блед като смъртник, с искрящи очи и стиснал ръцете в юмруци, рецитираше драматично стиховете си от името на работническата класа, доколкото си спомням. И други рецитираха тогава пред препълнения киносалон - един Васил Урумов, да речем, ама Веско (както го наричахме), въпреки че бе едър мъж с внушителна осанка, не правеше такъв фурор, понеже поезията му беше приглушена, нежна, твърде интимно звучеше, за да се харесва толкоз в ония години; за 1960-63-та говоря.

Странно, от Батаклиев не съм запомнил нищо освен как рецитираше, гневната му поза съм запомнил, а от Веско Урумов помня странен финал на стихотворение: "...И си лягам въоръжен"**, нещо крайно нетипично за неговата печална лирика.

Вас тогава Ви нямаше още, malampay, пък ние бяхме група от десетина момичета и момчета от пловдивските гимназии, които Никола Джоков - Джоката (родом от град Септември, селището на Илия Минев...) събираше в редакцията на младежкия вестник всеки четвъртък вечер да ни говори за литература, основно - за поезия. Оттогава, от шестнайсетата ми година тоя вестникар и редактор стана първият ми учител в литературата и журналистиката. С каква възхита ни четеше стихотворения на Жак Превер, на Салваторе Куазимодо, на Константин Павлов и Стефан Цанев! Онова Стефан Цанево стихотворение, дето роденият на 7 август, моя рожден ден, в класически строфи воюваше за правото на поетите да пишат в свободен и в бял стих... Имаше там като сентенция изречена мисълта, че две по шестнайсет за всички може да е равно на трийсет и две, но когато момиче и момче, влюбени, са по на шестнайсет, сборът от годините им е равен пак на шестнайсет.

След тия десетина едва прохождащи през 1963-65-та бяхме: Мария Широколийска, Марко Марков, Илия Зайков от Брестник, Видка Кочева, Христо Батинков от Асеновград, Христо Джелепов от Ивайловград и моя милост. Ако отворите старите броеве на младежкия вестник "Комсомолска искра" от годините 1963-65-та, ще видите какво сме писали, какви палета, нагазили в литературната нива едва-едва сме били.

Към тая група прохождащи в поезията бих причислил и Владимир Янев, Видко Бабаков - също, макар те да не са същински рожби на "Искрата" или "Искрицата", както сантиментално наричахме тоя храбър, може би най-храбър за България в ония мътни години младежки вестник, от който излязоха не един и двама елитни журналисти. Каква вакханалии на веселите задевки с властта, какви едва простими от строгите властници истории се заформяха в тая редакция не ми е работа точно аз да разказвам. Да разкажат по-възрастните от мен някогашни журналисти от тоя вестник - Върба Чавдарова или Степан Ерамян, или Иван Стойчев, или Петър Бандилов, или Емил Калъчев, на чието бюро седнах, когато ме назначи Петър Анастасов за лит.сътрудник току преди Новата 1873-та година, а понеже родителите ми бяха безпартийни, гарантираха за душевната ми чистота две работнички-партийки от "Елекроапаратурния завод" - Пловдив, от бригадата, където работеше майка ми... Или - да речем! - да разкажат по-възрастните от мен как, когато главен редактор бе Коста Странджев, именно там пиршествата се правеха след макетирането на вестника, като се носеше от близката кръчма кофа шкембе-чорба и горещ, току-що изваден от фурната хляб. Оттам и особеното ми пристрастие към шкембе-чорбата, за което ме подиграва един г-н философ от форум "Политика" на all.bg...

Повтарям: Вас Ви нямаше още на хоризонта, malampay. Появихте се след нас, и то вече като ученици от школата на Огнян Сапарев, студенти от пловдивския педагогически институт (а може би вече Пловдивски университет) или от други висщи учебни заведения: Добромир Тонев, Недялко Славов, Минко Танев, Красимир Обретенов, Веселин Сариев, Йордан Обретенов ...(губеше ми се фамилното му име в момента, историк по специалност, автор на изящни стихове за Пловдив), Тоня Трайкова, както и разказвачът Йордан Костурков.

Преди нас пък "вървяха", печатаха вече първите им книги Рашко Сугарев, Петър Анастасов, Николай Заяков (за стихосбирката му "Въпреки" дълго се говореше между нас, по-младите), Емил Калъчев, Киркор Папазян (късно издал сборника "Сега"), споменатият вече Веско Урумов (и той твърде късно издал книга), Иван Вълев, Николай Казанджиев, големият и нежният Светомир Бабаков с разкошните, облъхнати от типична за пловдивчанин човечност, книги "Бензостанция № 10" и "Улицата с гълъбите" (не знам как са пропуснали да назоват Литературна награда на Пловдив за разкази на негово име!), Коста Странджев, Никола Джоков... Възможно е да пропускам някого от ония години, когато Вас, malampay, още Ви нямаше.

И после се появихте и Вие, т.е. вашата група поети на Пловдив. Спор няма - правехте по-добре стиховете си, по-артистични, или просто - по-напористи бяхте от нас, пък и от ония преди нас.

Та да си дойдем на думата и за Екзюпери, за злополучния, макар и голям за онова време, автор Васил Попов, бившия боксьор тежка категория, самоук, пришелец в литературна София от село Миндя, Сливенско... може би с типичната за провинциалист по душа грандомания.

Да се влюбя в "Малкият принц" причина е Джоката. Тая книга и досега ми е на лавицата край компютъра с охлузени от времето корици и страници. Знаех я кажи-речи наизуст, а какъв вятър Ви е отвял да споменавате, че съм казал глупост за книгата наред с футбола, това оставям на Вас да обясните, ако можете, както и да допълните фантастичния си разказ как съм бил изгонен. Леле! Треперехте от страх всинца да не се развърти тоя грубиян, макар голям автор; треперех наред с вас, разбира се. Не ми е и минавало през ум да се правя на герой!

Спирам дотук тоя низ от имена на поети и разказвачи, като отчитам все пак колко пристрастно е мнениято ми за тоя и оня от тях. Безпристрастен ли?! Никога не съм бил безпристрастен, господине, когато е ставало дума за честност при писането, което според мен е форма на нравствеността, каквито и моди да се въртят из литературата и публицистичната философска проза.

И тъй... Защо ми беше тоя увод дотук! Ами ето защо. За да Ви напомня старата максима: "Един човек си в състояние да го водиш за носа цял живот, без да се усети, група човеци - само за известен период от време, докато се усетят, но да мамиш цял свят колко си велик, колко си благороден, когато всъщност следваш единствено личния си интерес, личната си изгода - това е непосилно". Невъзможно е, разберете.

Впрочем, Ваша си работа какво ще правите и в какво ще вярвате! Що се отнася до книгата "Ламски", в писмения договор, който не съм Ви искал (толкова се доверявах на мнението на Емил Калъчев за Вашата честност!), сам сте отбелязали какви задължения поемате, с каква работа се залавяте и за какъв срок, па и срещу какво заплащане. Е?! Какво повече да обяснявам!

Да сте жив и здрав. Писах с уважение към поета Тодор Чонов и с омерзение към човека Тодор Чонов от Рогош, силно разочарован. Ала какво да Ви правя, опитвам се едното да не ми пречи за другото, доколкото мога, доколкото изобщо е във възможностите на моя си перущенски и калугеровски характер.

Дано да сте щастлив с така дарената сума. Между другото, по мои си изчисления в Рогош вече четвърта година прашасва книгата ми и не виждам за какъв дявол точно пък Вие да я отпечатате. Пропуснали сте да споделите с публиката във форума, че ми предоставихте образец, по който сам извърших и странирането, и подреждането на - както ги наричате - векторните обекти, т.е. моите илюстрации и всички детайли по оформлението от начало до край.

Вашата работа се свеждаше единствено до работата с печатарската Ви машина, свезката, подлепването на кориците към книжното тяло и обрязването. Още веднъж - бъдете здрав! И Господ да Ви пази...

П.П.: Ако нещо съм казал неверно, моля да ме поправите, malampay. Или да ме поправят тия, които знаят повече за тук написаното. Писмения договор не съм го затрил, седи си невредим, ама защо ли ми е: все пак тук е България.

Пловдив, 24 май 2007 година, Ден на славянската писменост и култура


tisss
___________________________________________

* (От лат. inter media "между средата") 1. Кратка комедийна сцена с пеене, музика и танци, която се изпълнява в антрактите на драматични представления или самостоятелно. 2. Част от формата на инструментален концерт, поверена на оркестъра, която свързва някои от основните части. 3. Междинен епизод, който подготвя и свързва различните произведения на темите във фуга; ср. интерлюдия. Вж. Речник на чуждите думи в българския език, изд. 1978 г.

** Някаква моя си приумица: спя с пистолет под възглавницата, та вечер понякога си спомням тоя многозначителен стих на Веско. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Светозар*
звездоброец-езотерик
***

Регистриран: 29.01.2003
Мнения: 9656
От: София
Re: Въведение ІІІ
    #1766517 - 24.05.2007 08:24 [Re: Мечо Коколино]

Цитат:

24 май 2007 година, Ден на славянската писменост и култура



Честит празник на пишещите братя (сестри, братовчеди, баджанаци, балдъзи и пр.)!

--------------------
Езотеричен, поетичен,
хумористичен, прозаичен -
такъв е моят семпъл сайт,
където срещам ви със "Hi!".
vilea22.free.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 5 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 48595

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.03 seconds in which 0.008 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.