Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)
malampay
пристрастен
***

Регистриран: 16.02.2004
Мнения: 544
Re: Въведение ІІІ
    #1767791 - 25.05.2007 11:40 [Re: tisss]

Всеки човек има неща в живота си, които би искал да не се помнят. Включително и аз.
Нещо такова имах пред вид, когато ти възразих за конфликта между Левски и Анастас поп Хинов.
Да, аз наистина зная много неща, за много наши съвременници; аз не съм прекарал със семейството си толкова време, колкото с Добромир Тонев например, но съм убеден, че и при него има много неща, които е по-добре да не се знаят. Ще се опитам да се аргументирам: В един прекрасен стих на Кристин Димитрова (а тя има наистина прекрасни стихове, не я познавам лично, но като я чета, изпитвам желание или потребност да я виждам, бих казал дори да помълча със нея), та в един стих на Кристин Димитрова се казваше, че истината не е в състояние да пренесе през времето дадено събитие или явление. А дори и да го пренесе, контекста на времето е вече друг, в друг, различен контекст, тя може да придобие белезите на неистина. Ето защо тая работа трябва да свърши мита.
Аз съм слаб в създаването на митове, освен това смятам, че те не се създават от един или двама души ей така - сядат и създават един мит.
В този смисъл трябва да ти призная, че ако ти си имал идеята да създадеш някаква митология около себе си, да демитологизираш други под формата на "Мило дневниче..." или своеобразен лексикон, в който са изпедепцани мисли, надживели вековете, просто не се е получило.
И възражението ми не идва толкова от обстоятелството, че отделяш толкова много внимание на самия мен и моето село Рогош, а от това, че задачата, която си си поставил не е по силите ти. И това прозира зад всеки твой ред. Може би формата е сбъркана, може би идеята не е узряла или ти не си узрял за нея, може би не си намерил верния алгоритъм - причините могат да бъдат какви ли не.
Сигурно има някакъв смисъл да съхраниш написаното - не за бъдните поколения, както си се изцепил на едно място, а за по-нататъшно осмисляне и някакъв вид литературна флотация, чрез която да се извлече ценното, колкото и малко да е то и ако все пак го има.
Но в този си вид, както казват в известното вече село Рогош, известно като селото на Тодор Чонов:
"Язък за барута!"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1767853 - 25.05.2007 12:30 [Re: malampay]

(„Книгата”) МЕТАЛНИЯТ ПРИВКУС НА ОМЕРЗЕНИЕТО



04.09.2004.
Усещам металния привкус на омерзението: плътно съм обграден от притеснени, наплашени хора, безпомощно наблюдаващи как Лицемерието и Посредствеността дърпат лостовете на обществото, играят дяволския си танц и ни унижават със срамното си тържество за наша сметка.

Колкото по-зле, толкова по-добре за мисията на свидетелстващия за тоя погром над човечността. Противни лица се оказаха зад свалените маски. „Ламски” ми се струва все по-нужен.

Край нас е личност, която спори със самото великолепие на понятието „Училище”. Моята работа е да показвам, че срещу наглостта не сме безсилни, ако сме настойчиви и умни в своето.

Колега пред света ме назова „кръгла нула” наред с наистина кръгла нула, която се подмазва откровено, без капка свян на тия над нас. След час същият приятел ми съобщава на четири очи: „Извинявай, ама нищо не можеш да промениш с тия твои синдикални действия”. Отговорих: „Не си извинен. Не, не мога да те извиня”. Оттогава стои настрана и се поздравяваме учтиво, когато се разминаваме по коридорите.

Когато в първия работен ден подир ваканцията се зарадвах на колегата, че е отново сред нас като редови учител и му предложих да стане член на синдикалната ни учителска секция, както сме работили заедно преди, пак заедно да подхванем работата, господинът заради майтапа ли, заради дявол знае какво... рече: "Аз съм дошъл да разгромя синдикатите. Моята цел тук е да няма никакви синдикалисти, защото само пречат и нищо добро не вършат".

Чуха го поне десетина и му се зарадваха, приеха изреченото като поредната игрива задявка. „Майтап бе, Уили, ама оная работа – в гъза!”

Неколцина напоследък оценяват дейността ми на синдикален лидер като рушител на идилията, като човек, който разваля творческата хармония, като страхливец, който "не поема отговорността" и прочие.

Тече процедура по съкращение на щатове; за мен е успех, че за първи път като че ли тия съкращения се извършват по закона и според човешките правила, когато всеки нарочен за уволнение може да бъде защитаван и да отстоява правото си, както е по закон.

Ставам „лошият”, но все пак отгоре, поне видимо, променят стила си, изглеждат добронамерени... Това малко постижение ли е след години на унижение!

В стихотворение, писано завчера, имам такива редове:

Ах, да имам у себе си сила такава,
бих отворил едно училище за всички,
където натъжените да получават
всеки ден портокалов смях на звездички.

Крила пъстри всяко детенце да има
и значи, в Часа по летене
да изхвърча учителят през комина
и да учи класа във движение.

Да се рее красиво и смело в небето:
да прави лупинги, да се премята,
тъй че да им се свива сърцето
на инспекторите от инспектората.

Всяка седмица клоунът от цирка
да ни учи да правим красиво грешки
и да възкръсваме, след като умираме
подир някое премеждие тежко.

Да имаме Час по изчервяване,
Час по нежност, а защо не и Час по прошка
и никога, никога да не забравяме,
че добри могат да бъдат и лошите.

Ах, да имах у себе си дързост такава,
бих отворил училище едно за всички,
където човекът да получава
портокалов смях на звездички.


Колегата Диана Манчева, връстница на по-малката от дъщерите ми, на Надя, като го прочете, рече, че й се доплакало от това „рошаво стихотворение”.


08.09.2004. Аллах – върховенство на Злото ли е? Все по-жестоки примери имаме на омразата като стил и житейска философия- В Северна Осетия, градчето Беслан...

При откриване на учебната година там, 1 септември, хиляда и двеста* души немюсюлмани, основно християни – от пеленачета до старци, са блокирани от около 32-35 ислямистки „храбреци”, въоръжени до зъби. След 36-часова драма, оставени без вода и храна в жестока задуха, започва избиването на децата и възрастните. Училищната сграда е натъпкана с експлозив, тайно внесен преди това с камиони като уж строителен материал при летния ремонт на училището.

Взривили покрива на физкултурния салон, където били буквално натъпкани около двеста души. Две млади жени от бандата на тия воини на Аллах се смесили с множеството дечица и се самовзривили. Повече от 320** заложници са избити с куршум в главата или загиват под развалините на срутилия се от взривовете покрив. Изскочилите хлапета, обхванати от див страх, пищящи по двора, са разстрелвани хладнокръвно от снайперисти воини на Аллах и земята около училищната сграда буквално е застлана от детски трупове.

Три дни преди това два пътнически самолета, излитащи от Московското летище „Домодедово”, след половинчасов полет са взривени във въздуха почти едновременно... от ислямистки бойци. Два дена подир това сред стълпилите се на една от метро-станциите московчани млада мюсюлманка се самовзривява... Над 90 са жертвите от взривените и рухнали на земята два самолета, към 60 са убитите край спирката на метрото, ранените са над 130 или над 160 – точния брой така и не разбрах.

И при трите случая няма предявени искания от страна на мюсюлманските бойци (чеченци и арабски командоси, обучени да убиват в чест на Исляма). Злото е сторено заради самото Зло, т.е. за величието на Аллах. Така го огласяват ислямистите по няколко ТВ-арабски канала. Ако има прочит това озлобление в Русия през тия последни седмици, той според мен носи тоя смисъл: Треперете, християни! Треперете, неверници! Аллах акбар!***

Ако не е епизод от най-странната война, обявена на нашата християнска цивилизация, то какво друго може да е тая кървава вакханалия? Гори районът на Близкия и Средния Изток – Ирак, Палестина, Афганистан, Пакистан. Гори навсякъде, където огромни маси хора живеят обладани от религиозен екстаз и от откровените призиви към клане на неверници, както препоръчва Свещената книга на Исляма. Ето текст от Корана сред десетките призиви за убийство и издевателства:

Неверникът е най-лошата сред всичките земни твари в подножието на Аллах****. И малко преди това: Водете битки с тях (с неверниците, с всички, дето не вярват в Аллах – бел.м., Г. Б.)...докато не победи изцяло вярата на Аллах*****. И още: Денем и нощем връхлита я възмездието Мое и превръщаме я (става дума за планетата Земя, бел.м., Г.Б.) Ние в пожъната нива, сред която всичко изтръгнато е от корен******.

* * *

Видях човешката мъка във фигурата и лицето на заловения единствено жив ислямски терорист и ме изненада колко жал ме връхлетя за неговата погубена от Исляма младост. Беше около 25-годишен мъж, почти момче още, хубавец. У него всичко излъчваше страдание, изненадата защо вместо да се чувства герой, в тоя негов живот му е тъй зле.

Свидетели казват, че от високите етажи на сградата именно тоя хубавец до последно стрелял по обезумелите хлапенца, тичащи панически из училищния двор, не можещи от паническия страх да уцелят вярната посока към своите близки, обградили в плътен кордон мястото – и те обзети от върховен ужас.

Темата „Аллах и Исляма” е всъщност повод да разкодираме фанатизма като смъртна заплаха за човечеството – изобщо, във всички времена и епохи. Тълкуват обаче следствията, а не подбудителя – унизителна античовешка философия на омразата.


09.09.2004. Вчера в четири и половина след обяд се обади Емил да ми каже, че тия дни успял най-после да говори по телефона с Чонов. Чонов бил казал, че в най-близко време книгата ще е готова. Синовете му били причина за забавянето: изненадали „съвестния” Т. Чонов, като отпътували внезапно към морето. Но ето, вече се върнали... и работата по книгата „Ламски” ще продължи с пълна пара...

Почвам да се забавлявам с таз епопея, която на талази ми се сервира откъм Рогош. Почва дори като мазохизъм почти да ми се нрави металният привкус на омерзението. Боже, пази ме от приятелите, от враговете мога и сам да се пазя! – кой и по какъв повод беше проплакал преди мен?! Нищо ново под слънцето. Новото е само, че взех да се забавлявам с пируетите на хората отсреща. Ей тъй, като под микроскоп, ги съзерцавам и се наслаждавам естетически и перверзно някак. „Я, хайде, жабешкото мускулче да погледнем; като го боцна лекичко, как ли ще реагира!”

tisss
_________________________________

* Точният брой е 1198.

** Точният брой, който руското МВР съобщава, е 323 - засега...

*** Аллах е велик.

**** Корана, сура 8, ает 55.

***** Сура 8, ает 39.

****** Сура 10, ает 24. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Въведение ІІІ
    #1768542 - 25.05.2007 22:59 [Re: tisss]

Здравей Тиссс,
Точно този твой постинг ме накара да си спомня стиховете на Джани Родари(които едно време ,кой знае
защо ни задължаваха да учим в училище)

"Ако можех да имам едно
магазинче с две полички,
бих продавал познайте какво-
надежда ,надежда за всички!..."
...



--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1768634 - 26.05.2007 01:17 [Re: Believer]

Да, писано е под влияние на споменатото от Вас стихотворение, което силно харесвам. Все пак моят опит носи ма-а-алко по-различно послание, надявам се.


tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1769550 - 27.05.2007 02:01 [Re: tisss] Прикрепен файл (236 тегления)

"...та в един стих на Кристин Димитрова се казваше, че истината не е в състояние да пренесе през времето дадено събитие или явление. А дори и да го пренесе, контекстът на времето е вече друг, в друг, различен контекст, тя може да придобие белезите на неистина..."

Из реплика на malampay


ИНТЕРЛЮДИЯ 2 или ПРЕГЛЕД ПО ФРОНТОВЕТЕ



Човекът е многопластов по структура. Оценките ми в никакъв случай не са меродавни, признавам - променят се с времето; много рядко остават едни и същи за даден човек, за дадено събитие. Опитвам сякаш да отделя хубавите житени зърна от къклицата, и не всякога успешно, поне това го знам!

Емил Калъчев и Тодор Чонов - и двамата са творци в истинския смисъл на думата; харесвам сътвореното от тях като образ на българския рефлекс към света и самите себе си. Но това е на ниво духовно присъствие. На битово ниво Емил ми се е показвал разкошен за приятел - мълчалив, вглъбен, рязък - когато е необходимо, устойчив може би в пристрастията и несъгласията си; Чонов - дяволит, подвижен, изнесен на повърхността нрав, т.е. повече показен и силно самолюбив.

И двамата, предполагам - както и аз, са наивни точно колкото е нужно: Емил - повече доверчив, Чонов - повече егоист, без да смятам егоизма непременно за отрицателно качество и въпреки че от грандоманията и егоизма у Чонов съм потърпевшият в случая.

Сигурно греша, като хвърлям тежки упреци срещу тях; но такова е моето приятелство - стипчиво, горчиво на вкус, парещо и грапаво може би. Да ме отпишат, ако ме мислят за враг. В крайна сметка това е "моята вродена посредственост", която не мога, а и не желая да преодолявам. Такъв съм, какъвто съм, това е положението, такава е Истината.

В по-нататъшните късове от хронологията има сериозни упреци точно заради жалките лъжи около печатането на книгата "Ламски"; когато съм ги писал, убеден съм бил, че такава е истината - жалка, грозна, отвратителна. С времето нещата при мене губят острота, слягат се; казвам си напоследък: дали не пресолявам, дали не поостъпвам гадно?... Е да, обажда се дяволчето у мен, хлапакът от ранното ми детство: но ти беше излъганият, нали; защо трябваше съсипването на твоята красива мечта, Жоро Бояджиев, да бъде свързано именно с техните образи у теб?!

Греша. Обърквам се. Отчаяние върви по петите ми като черна сянка, като огромен черен пес. Но аз обичам живота, обичам ги и тия двамата; каквото и да си мислят за мен, не съм в състояние да ги изскубна от сърцето си - защото са станали част от моята представа за трудния път на таланта в изкуството, за противоречивата (и противна понякога!) наша човешка и българска природа.

Ако направят поне малко усилие, надявам се да ме разберат. Някога, когато бях още 16-17-годишен, се зарекох: бият ли ме през лицето, високо да викам, да крещя, ако трябва; да, орталъка на опищявам... Защо ли? Защото - и това е отговорът вече не на оня честолюбив хлапак - отвратително е да блъскаш човека с юмрук по лицето, когато се е открил пред тебе и ти има доверие тоя кръгъл наивник, некадърник, посредствен тип или там каквато тежка дума ви се намери под ръка.

Съжалявам, съжалявам, съжалявам... Но ще оглася онова, което съм записвал в онез идиотски дни и нощи, когато се чувствах така омерзен, така разтерзан! Какъвто и да съм, едно знам със сигурност: не съм давал поводи тия двама приятели да ме смятат жесток и неблагодарен. Измамата във всички времена, при всякакви промени в обстоятелствата, казано нафукано - при различен контекст - си остава измама, каквото и да е казала талантливата Кристин Димитрова, която нямам честта да съм чел. И за което, разбира се, също много съжалявам...


Пловдив, 25 май 2007 година


П.П.: Два дена се двоумях дали си струва да го пускам в обращение тоя текст, два дена! Заради всичко, което съм натрупвал като жизнен опит, реших, че ще е предателство към цялата ми жестока родова памет да се откажа от своето, да допусна някой да ми се качи на главата. Българските крепости не са се предавали, отстоявали са докрай своето... и срещу кръстоносци, и срещу каквито и да било други. (Добавено на 27 май 2007-ма)


tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1770594 - 28.05.2007 05:24 [Re: tisss]

("Книгата") ГУБЯ НА ВСЯКАКВИ ИГРИ



10.09.2004.
Тодор Ряпов* се обади вчера; звъни ми по телефона в същия час и минута (16,30) както в сряда ми звъня Емил. "Какво става с книгата?" - пита. "Нищо не става" - казвам. И му разправих ситуацията каква е. А той: "Ай стига, бе! Аз те мислех за момче-тарикат". "Не съм тарикат - казвам, - ами приличам на баща си, когото всички тарикати лъжеха и от когото заради доверчивостта му се възползваха."

Чудно нещо! - в България мъжете умират да ги смятат за тарикати, гордеят се, че са тарикати. И милият ми татко, честен, доверчив до мозъка на костите, повтаряше в добро разположение на духа, когато нещата му споряха: "А бе не ме гледай ти, че изглеждам тъй; мога да те преведа през морето, и да не ти дам глътка вода да накусиш!" Ама че наивник е бил наистина!

Притиснат от мародери, българинът хитрува, ала истински тарикат е, например, Тодор Чонов, чийто стил не мога да си обясня другояче освен като посегателство върху достойнството, опит за унижение на всеки, който е склонен да го вземе насериозно. Със самото си присъствие тарикатът овонява атмосферата, цапа, слага калния си отпечатък върху всяко дело, върху всяка идея. Социализмът у нас като обществена система ни постави в зависимост от тарикатите, които се устройват и днес на наш гръб и за наша сметка

В духовността тарикатите се тълпят из такива сфери, като наука, изкуство, култура, управление. Мога да разказвам за "професори" и "писатели", които са станали нещо си в България именно благодарение на тарикатлъците си, които са ги подтикнали да нарушават всякакви правила. Тарикатщината е страшна язва в националното ни битие.

* * *

Да се довериш, да повярваш в човека слабост ли е? Горещо бих възразил: не е слабост, разбира се. Тарикатът е разрушител, терорист срещу най-човешките качества - състраданието и добронамереността, сътрудничеството, увереността, че светът е построен върху Доброто у човека.

Затова е така противен тоя алчен егоист и грандоман. Резултатът от дейността на тарикатите в България е скритата неприязън и завистта между нас, българите. Благоденства не най-трудолюбивият, съвестният и полезният за обществото, а джуджета, покачили се върху нашите рамена. Не е ли Парламентът сборище на политически лицемери и тарикати!? Тодор Чоновци и рогошлии окупираха върховете на властта именно защото никакви нравствени задръжки нямат; у тях всичко е простичко обяснимо с една-едничка дума: келепир! "Да удариш кьоравото!" - тая хъшлашка фраза изчерпва житейската им философия.

Ето, пъхна се Тодор Чонов между мен и Емил Калъчев и развали дългогодишното ни приятелство, овоня атмосферата на интересчийство и душевна посредственост.


11.09.2004.
2749 загиваха в течение на часове пред очите ни преди три години на същия тоя ден от годината. Човечеството е изправено пред Антихриста в образа на един арабин**, слуга на Аллах. Най-злобната между религиите се възправя над руините и тълпите невежи унижени бедняци по целия свят. Наред със СПИН-а, във фундаментализма си, т.е. пряко следваща текстовете на Корана в неговия автентичен вид, това е може би най-зловещата ракова метастаза върху нашата цивилизация.


13.09.2004. Бях вчера при Маруф, до към един и половина след обяд. Пуших цигари, пих две кафета, просто присъствах. Както и предполагах, че ще стане, Маруф разправил на Емил какво съм говорел пред сестра ми на 6 септември, годишнината от смъртта на татко. "Може би сгреших...! - повайка се Маруф. "Не си сгрешил - успокоих го, - точно така трябваше." Маруф предал дословно думите ми на разочарование в деня от годишнината от смъртта на баща ми; разочарован бях от собствената си доверчивост спрямо двамата - Емил и Тодор Чонов.

"Книгата му до няколко дена ще е готова" - уверено рекъл Емил, - Жоро не бива да се притеснява."

* * *

Събуждам се в три часа след полунощ. И пак ме хванаха нервите, та станах да запаля цигара. Мисля си, какво бих могъл да кажа на Чонов, ако все пак реши някога да ме потърси по телефона. Върти ми се из ума ей тая реплика:

"Приятел, съжалявам, че те ангажирах с непосилна за теб работа. Виждам, че те измъчи тая моя книга и сега не знаеш как да излезеш от собствения си батак. Но не мога да ти помогна: нито с пари, нито със съчувствие. Защото бедствам, че ти се доверих. И правих доста усилия дотук да те разбера, но не те разбирам. Може би си добър човек все пак и все някога ще проумееш, че има неписани правила в тоя живот. Достойнството не се купува с пари, ала заради пари слабите хора губят достойнството си. Бъди здрав!"


14.09.2004.
Губя на всякакви игри. Шахмат, карти, всички видове игри на табла, познати между нас... Губя - и не защото ми липсва състезателна страст и стръв за победа. Вечният потърпевш съм, човекът, на когото не му върви зарът или прави наивна грешка в печеливша, извоювана с много усилия позиция.

Побеждавали са ме всякакви хора, и по-често такива, които не блестят с особени умения в играта. И понякога се питам: Защо въобще се хващам да играя, откъде след толкоз издевателства над моя вроден (като у всеки нормален човек) егоизъм? Защо като наркотик състезанията, които ме нараняват, така ме привличат?

В редките случаи, когато съм печелел, обземало ме е състрадание към човека отсреща. Чувствам се дори гузен; нещо у мен протестира... и тогава се втурвам да успокоявам падналия, да го уверя, че това е само игра, живот наужким.

А наблюдавам реакциите у моите противници в играта, и не мога да се начудя на тържествуващата усмивка, на дълбокото задоволство, че са се почувствали победители, т.е. в собствените си очи са се въздигнали поне две педи по-високо.

Вродено ми е отвращението към самата фигура на Победителя, може би защото победата изобщо възприемам като вид възкачване над труповете на унизеното достойнство у отсрещния. Как да се радвам, когато той страда!!!

Противна ми е личността на неизменния първи във Формула 1, например. И не защото му липсват качества, а защото победите му са предначертани, предизвестени от по-добрата състезателна машина, от по-добрия тим обслужващи техници и прочие. Затова от месеци престанах да се интересувам от тоя спорт, който преди това силно ме вълнуваше... А сега взе жестоко да ме дразни с въпросния Михаел Шумахер.

Не, не съм против успеха! В моите представи обаче всеки успех е краен резултат от много труд, нервно напрежение и известен шанс. Галеникът на съдбата, удобният шастливец, любимецът на обстоятелствата ме отвращава, противен ми е до мозъка на костите..

Не мога да приема за нормално все една и съща личност да се кипри на върха и да приема овациите на тълпата наивници. Защо наивници ли?! Защото приемат чуждия триумф за своя лична победа, подсъзнателно изживяват еуфорията на Победителя като своя лична награда и постижение, без да видят "наранения друг".

Мика Хакинен ми влезе в сърцето, когато след една-единствена грешна манипулация с бутона за скоростите излезе от състезанието... и като го видях приклекнал зад мантинелата на скрито как плаче, реших, че има нещо далеч по-важно от успеха, нещо, което ни прави повече човеци, т.е. повече склонни да състрадаваме и да изпитваме болката на живота, която е всъщност Любовта.


tisss
________________________________________

*Единственият ми верен приятел, най-добрият ми приятел от ранните детски години; мой връстник, инженер по хранително-вкусова промишленост, известен със своята стриктност и човечност сред работниците и служителите на някогашния Захарен комбинат в Пловдив. Два от случаите, които за него са ми разказвали бивши негови подчинени. Сам влязъл в нагорещен цилиндър да го почисти, той - главният инженер на комбината, след като работниците, задължени да сторят това, отказали. Когато съпругата на моя съсед Георги Въргов, който по онова време бил на работа в Коми, тръгнала да си пренася багажа в новия апартамент, ведомствено жилище, дадено от комбината, инж. Ряпов осигурява камион и сам участва в пренасянето на багажа. Причината? Ами родителите на възпълната и болнава Дочка, пък и тя самата... по онова време са работници в Захарния комбинат, т.е. "негови хора". "Ряпов много държи за работниците - чувал съм да казват, - ако си съвестен в работата си, няма по-добър началник от него, ама не дай си, боже, да опиташ да го измамиш ей за туничко макар, отписва те одма и оттам-насетне тежко ти и горко." От същите тия работници знам, че фактически цялостното производство на комбината се е ръководело поне две десетилетия от главния инженер Ряпов, независимо кои са били през това време големите шефове на предприятието.

** Осама бин Ладен. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: << 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 5 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 48513

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.036 seconds in which 0.019 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.