Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1639443 - 17.02.2007 05:45 [Re: Believer]

"Да, тъжно е без любов, но когато я превърнем в самоцел, объркването става още по-голямо."

Реплика на Веliever


("Цинк") КАТАСТРОФАТА (7.)


Продължение от 12.01.


По телефона чувам гласа на Емил: "Какво става бе, много говориш, от половин час телефонът ти дава заето!" Съседите, с които съм свързан дуплекс, са блокирали линията. Какво ли си е помислила Re., ако ме е търсила по телефона, пронизва ме... Ето докъде я докарах!

Къде ли е моята половинка сега? Какво ли прави - жена с всички присъщи на жената дяволии и капризи? Възможно ли е да сме се разминали и никога да не я срещна повече? Докато дишам, докато съм плът и кръв, и нерви, ще се надявам: тя съществува, човеко, ще я видиш някой ден да се задава иззад неприятности и батаци. Само ще се срещнат погледите ви, и пространството ще се изпълни с мирис на озон и електричество.

На тоя свят съм за да творя, следователно няма начин да не бъда обичан; тя е някъде в тоя живот, само трябва да запазя достойнството си на мъж, увереността в себе си.


13.01.2002 Наложих си ограничения във връзката с останалия свят. Освен с двама-трима познати или приятели, не разговарям с други освен със себе си. Човекът в сянка, човекът зад завесата съм, "подземният човек" според остроумно, пращящо от самочувствие определение на успешната личност, присадила се край Re.

Личността може да бъде разбрана най-пълно чрез любовта. В любовта нашата индивидуалност се осъществява най-откровено. Виж как един човек обича, и ще разбереш най-сигурно колко велик или колко посредствен е. Величието и посредствеността се боричкат у нас, особено в случаи, когато честолюбието ни е болезнено засегнато.

В съзнанието на мъжа ценностите са степенувани по различен начин отколкото при жената (момичето). Женската природа е по-адаптивна, по-склонна да се приспособява към променящото се обкръжение. Женствеността е по-хищна и се прикрива именно в отстъпчивост и затаяване. Тя изчаква - за разлика от него, мъжа - и така сякаш е предпазена от груби грешки. Но тъй ли е наистина?

Мъжът е, който анонсира, обявява на всеослушание и категорично (по мъжки) своето присъствие, своите амбиции, своите посегателства. Големият жест, истинският избор обаче е всъщност работа на жената: тя определя с кого да е, и това определяне е резултат от продължително наблюдение и пресмятане на плюсовете и минусите у "кандидата". Тя е в състояние да изненада във всеки миг, да обърне една спечелена битка в поражение, и - обратно.

Преди години в Пловдив бе нашумяла следната история... Пищно сватбено тържество в най-луксозния по онова време ресторант "Тримонциум". Младоженката и сияещият младоженик приемат поздравления, подаръци, значителни суми от близки и приятели. Парите хубавицата прибира в кокетната си чантичка... И необяснимо как и защо, тя изчезва от празненството. Шаш, сватбата се разтуря, всички изпадат в паника, уведомени са съответните власти. Започва издирване. Търсят се мотиви и пр., и пр. ритуални дейности на властта.

След по-малко от седмица става ясно, че събраната от сватбарите пара е похарчена до шушка с истинския любим в скъпите заведения на Пампорово. Естествено светът нарече това предателство, но аз не мисля, че нещата са били толкова прости.

Първо, никой не си е поставял въпроса "Предателство спрямо любовта ли е това или предателство спрямо добре направените умозрителни проекти за живот в лъжа и лицемерие с нелюбим мъж?" За мен тоя случай е тържество на Любовта, отрицание на всякакви сделки в тая много специално сфера.

У жената е заложена склонността да проституира, да се предлага като стока за продан. Любовта обаче е неспокойно пиле, то не е така податливо на опитомяване и стоене в клетка. Заможният, добре устроеният в обществото самец, победителят, разбира се, силно изкушава за лов; уловен веднъж, впримчен в спиралата на женските капризи, той лесно се превръща в бита карта, именно понеже винаги е под ръка, винаги на разположение, способен да осъществи всякакви желания. Това удобство противоречи на природата на любовта, която - като висша творческа сила - се разпалва преди всичко от ограничения и препятсвия, от всякакъв род съпротива, а и любовната страст носи качества, необясними за обичайната логика.

Сърцето се възторгва от работи, необясними за разума, а докато е жив, човек се стреми не толкова да бъде обичан, колкото сам той да обича някого. Тоя обект на любовта трябва да е движеща се цел, да носи около себе си проблеми и нерешени въпроси, винаги да е недокрай изяснен и установен в пространството. Защо? За да предизвиква копнежи и мечти, за да разширява кръга на личния ни хоризонт с нови възможности.

Обречени сме на неспокойствие и тревоги, животът поначало е страст и страдание по непостигнатото. Постигната, целта престава да е цел, а любовта най-силно ни връхлита в катаклизмите, в съпротивата спрямо вече завладяното и превърнало се в материална субстанция. Ценим най-високо непостигнатото, там са нашите мечти.

Семейството като форма на съжителство най-често е компромис, понеже ограничава силно периметъра за духовен растеж, т.е. за авантюри и рискове. Една позната, да я наречем Марияна, десет години - по думите й - не погледнала друг мъж, очаквайки изневерилият й съпруг да се върне при нея; когато изгубила всякаква надежда, се втурнала в сексуални вакханалии, без да подбира с кого ляга и защо ляга. Неверника обичала, множеството случайни "гастрольори" не, бързичко им се насищала, не се усещала така привързана с никого другиго. Предлагали й брак, отхвърлила категорично предложението.


14.01.2002. Кажи сбогом! Спокойно го кажи. Животът е интересен в промените. Всичко се движи, преобразува се в нови багри. Разкошен е не застиналият пейзаж, а напреженията, които се натрупват неусетно и водят до нещо различно и ново като цвят, аромат, идея.

Връзката мъж-жена е динамично равновесие. Сексуалното влечение се храни с илюзиите на любов и хармония, но това са нетрайни, временни конструкции от духовен порядък. Обвързаност, ангажиране с една мечта за утре - колко трайно е то, ако единият от двамата вече е изчерпал любопитството си, енергиите си! Появилият се трети не е причина за срива на една Любов, тъй че него не го мисли, не го обсъждай. Просто кажи сбогом и продължавай нататък.

Понеже животът не спира дотук, освобождавай се от досегашното както змията съблича старата си кожа, както дървото хвърля изсъхналата си довчерашна премяна. Това е естествен процес на очистване: ако няма есен и зима, какво пролет ще е тя? Вържи с червена или синя лентичка спомените и ги заключи в миналите дни; в подсъзнателното те ще ти вършат полезна работа - това е натрупан ценен опит и не бива да гледаш към него с печал и горчивина, защото е залог може би за бъдеща щастлива любов.

Не усещаш ли предчувствие за нова, по-романтична любовна авантюра? В тия скучни наглед тъжни дни на равносметка ти си се обновявал, подготвял си се неусетно за онова, което вече приижда като бистър ручей към теб. Още не знаеш какво е то, но няма да ти се размине. Тъй че кажи сбогом и започни да източваш оръжията си за нови подвизи и поражения, които ще дооформят релефа на твоята личност като уникално присъствие в тоя греховен свят под безмълната божествена красота на звездното небе. Русокоса жена с много сини очи и бяла кожа само може да бъде тъй божествено безмълвно красива.


15.01.2002. "Мислех да водя дневник не със събития, защото такива няма да има, а нещо като хроника на случайни мисли и ежедневни наблюдения: "моята философия", моите pensees на фона на простички описания на времето и други природни явления." Навира ми се в очите тоя пасаж на стр. 6 от книгата на Айрис Мърдок "Морето, морето", бълг.изд. 1987.; дали от записките ми дотук, посветени на една отлитаща любов, не би излязъл роман? И ще го нарека... да речем, "Страданията на младия Вертер"* или ще го нарека "Сбогом, любов! Здравей, Любов!"

ЕПИЛОГ

Има победи, които по-добре никога да не си ги постигал. Най-малко съм пожелавал да унижа точно моето момиче. Очевидно не аз, а то само се срина от пиедестала, изграждан къс по къс така старателно и с толкова възхищение. В течение на десет години извайвах у себе си илюзията, а ето живата, жизнена и чудесна Re. за миг ме опроверга, принуди ме да започна да изтрезнявам, да опитам да проумея как дълбоко съм се лъгал... Нещо обичайно за всеки влюбен мъж! Е, вече всичко си идва на мястото. Да смятам, че съм прогледнал, ала защо ми е тоя... успех, тая победа над илюзиите у мене?!

Нямам нужда от ничии покаяния. Постепенно милият образ избледнява и заема формата на най-обикновен, делничен случай от моя живот. Дали ще се осъществи пожеланието й да се види устроена, смятам, вече съвсем няма значение за мен. Сбогом, любов! Благодаря ти все пак, че дълго ми бе светлинка и ако зависеше от мен, бих предпочел още да съм оня заблуден наивник, оня Летящ холандец в морето на любовта отпреди 18 октомври 2001 година.

Съжалявам, че не удържа на натиска, мила. Не те обвинявам. Твърде слаби сме, всички се поддаваме на различен род изкушения и в крайна сметка един по-рано, друг след повече съпротива, всички ние ставаме в някой объркан мъглив ден предатели на самите себе си. Особено податливи сме към тоя род предателства към самите себе си, когато е преддверието на есента... Затова пожелавам да намерим покой за съвестта си, да се примирим със съдбата на простосмъртни, да забравим, че за известен период от своя живот сме били крал и кралица.

Хубаво е, дявол да ни вземе, да си крал, пък макар и наужким, хубаво е навярно и да си кралица, пък макар и наужким...

Няма да те търся. Няма да тръпна в очакване да чуя звънливия ти глас. Разминават се пътищата. Зная, има някъде, тук - наоколо, може би съвсем близичко до моето кървящо сърце... истинска Любов. И ще продължа да я търся, защото приемеш ли веднъж, че всичко се купува, че и Любовта се купува, значи вече си бита карта, значи животът ти няма повече оня висок смисъл, какъвто е животът на истински влюбените.


tisss
______________________________________________
* Из ранното творчество на Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832).

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
AngelPotter
любопитен
**

Регистриран: 24.02.2006
Мнения: 1946
От: България
Re: Въведение ІІІ
    #1639660 - 17.02.2007 14:19 [Re: tisss]

Ето моята рецензия по тези записки, наречена "Допълнение към енциклопедията на глупостта"

Разбира се, нямам времето и възможността да правя цялостен анализ на изполинския труд на г-н Тиссс, но мисля, че казаното е достатъчно.

Критиката ми, макар и иронична, е градивна, стига човек да има усет за нейната доброжелателност...



--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
pagane
езичница
***

Регистриран: 09.07.2004
Мнения: 14894
Re: Въведение ІІІ
    #1639998 - 17.02.2007 19:53 [Re: AngelPotter]

Ангеле, като оставя настрана факта, че нищо не си разбрал, мога само да изпадна в недоумение как е възможно една по презупция разумна личност да бъде толкова нагла, че да коментира по този начин творението на човек, имал смелостта да излее душата си пред всички. При това красиво, а не чрез колекция от политически оцветени безинтересни статии.

Тисс, моля, не прекъсвай Въведенията.
Те са първото нещо, което чета всяка сутрин.
И приеми благодарността ми, дано това поне малко намали ефекта от "злата магия" на Потър.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1640408 - 18.02.2007 08:25 [Re: pagane]

("Цинк") ПОСЕГАТЕЛСТВА И ОПАСЕНИЯ (1.)



16.01.2002.
Заемам се с романа на Айрис Мърдок. Имам намерение да си отбелязвам някои ключови фразички, т.е. изречения с доста подтекст. Ето първото (стр. 11): "Удивително, непоколебимо и мощно може да бъде игривото море!"

В крайна сметка като литератор работата ми е да извършвам детайлни анализи върху случващото се или неслучващото се около и у мен. Описвайки моето, смятам, описвам възможността да се случи с всекиго; не съм обладан от високомерие, просто най-достъпен за размишление и наблюдение от моя страна съм си самият аз, както и неколцина по-близки или по-далечни приятели и случайни познати.

В известен смисъл литературата е нарцистично занимание: оглеждаш се в бързея на изтичащото време, трупаш познание и самота, трупаш печал, според древната сентенция*, и се опитваш да продължиш оптимистично да съзерцаваш света. Създаваш си изискана компания от мъдреци и обикновени простосмъртни, обединени от умението ти да се изказваш уравновесено и добронамерено.

А какво ще кажете за удоволствието да се откажеш от удоволствия и изкушения? Пасаж от стр. 13: "При храната и напитките, както и при много други (но не всички) неща простите радости са най-добри и това е известно на всеки интелигентен, обичащ себе си човек".

От стр. 29: "...и след известно време щастливо започнах да забравям изживяното по тихия особен начин, по който се забравя сън". Така, струва ми се, Re. се отдалечава; виждам я като в сгъстяваща се мъглива нощна тъмнина. Очевидно навлизам в сфера на вътрешно задоволство: приятно ми е да си помисля от време на време, че - дотук поне! - устоявам на разрушителните бесове у мене си. Не съм си представял досега, че някой би се гордеел, понеже нищо не е сторил: стоях като остров сред разбушувалото се внезапно море и външно се постарах, доколкото ми е било възможно, да не изразявам особена болка или изненада. Уж приех предателството като нормална част от живота, макар съвсем да не мисля, че е така.

Любовта винаги е застрашена от предателство. Защото предателството е обратната страна на медала. Край всеки Иисус неизбежна е и вероятността да се появи някой Юда. Рано или късно това се случва за съжаление. Но кого да жалим - Иисус ли?!

Грешат, които с телени заграждения и настървени кучета зорко охраняват своята любов. Това не е любов, а страх и егоизъм, макар че точно тия ревнивци най-обичат да говорят колко силно са привързани, и значи - какви дарове, какви компенсации очакват в отговор...

Любовта е преди всичко свобода, усещане за цъфтеж и необятни хоризонти. Който се страхува от изневяра, е най-заплашен. Затова е глупаво да се страхуваме, когато сме влюбени.

Защо обвиняват предателя? Като че ли никой досега не се е замислял каква трагедия изживява той, каква цена заплаща, за да убие любовта у себе си. По-добре да не си на неговото място! Много доводи си измисля той, много убедително обяснява необходимостта, обстоятелствата, които са го подтикнали да извърши своето; ала от себе си кой може да избяга? Затова не слушайте, когато хленчи и се окайва или когато се хвали какви успехи е отбелязал, как изведнъж животът му се подредил.

За да се случи, една изневяра дълго назрява в недоизречено и премълчано. Значи, изневеряващият е усещал някакъв недоимък, несъгласие, възражения, но се е затаявал, страдал е тихо, мечтал си е за повече любов, за повече изгоди. Но любовта, общо взето, е нехайна и непретенциозна, тъй че какво ще рече тогава "повече любов"! Степенуват: тоя обичал толкова, пък оня обичал повече, и не разбират, че има само едно - обичаш или не обичаш.

Човек се ражда, живее живота си и умира сам. Тъй сме устроени. И само в любовта живеете двама. Но не забравяй - семенцето на предателството винаги дебне някъде съвсем наблизо, без да е основание да се тревожиш; просто то е част от нещата, които рано или късно се случват.

Приеми предателството, без да се гневиш; защото то очиства мъртвите идеи, мечти, копнежи, за да се освободиш от миналото, за да погледнеш с нови идеи, мечти, копнежи задаващите се години, които ти предстоят. Не стой като вкопан, животът е пред тебе!

- - - -

Отбих се малко преди обяд в училището. Като че някой ме улови за ръка, откъсна ме от книгата, която четях, и ме отведе в училищната библиотека. Побъбрихме с библиотекарката това-онова, изразих удоволствието да чета точно такава книга и тя рече: "Е, веднъж вкусовете ни да си съвпаднат!" После тръгна да се качва на третия етаж, при домакинката, остави ме, както се изрази. "да пазя".

Седя така, отпивам от кафето, прелиствам разсеяно някакво ново книжле... и вратата рязко се отваря. Влезе Re.: с дяволита муцунка, предизвикателно хубава, каквато си я знам.
- Здравей, Жоро! Чух, че те споменаха горе и дойдох да те видя. Какво правиш?

Гледах я втрещен, качил краката си на масата...

- Обадих ти се по телефона, но тебе те нямаше. Пък и нали каза да не ти се обаждам, та не ти звънях по джиесема... Ние сме...
- Ясно - казвам; предположих, че е с г-н Новичкия и не съм се излъгал.

- Оставих ги двамата с малкия в моя кабинет... - След малко кокетно се завъртя пред мене, раздипли плата: - Виж новата ми пола! Е, още не съм я изплатила, ама...
- Добре ти стои - казвам. - На тебе всичко добре ти стои. Грешна и хубава, доста ароматно съчетание се получава.

- Исках да се видим някъде, в някое кафене... Но щом не желаеш... Реших, няма да те безпокоя повече.
Отвръщам й:
- Смятам, че така ще ти помогна най-добре да почувстваш промяната. Нали, коте!

- Оф! - въздъхна. - Не е това, което очаквах, но обратно при ... (спомена името на бившия си съпруг) няма да се върна.

Като си тръгваше, обърна се и направи муцунка като за целувка.
- Разбира се - казах, - в никакъв случай не бива да се връщаш в оня батак.

След десетина минути, когато Re. вече бе излязла, върна се библиотекарката.
- Запознах се с него - рече; имаше предвид новия приятел на Re.
- Какво ти е впечатлението? - питам.
- А! Не е висок, не е красавец. Интелигентен изглежда - рече тя.

Записвам тия реплики, и джиесемът ми пиукна два пъти: Re.! Точно осем и две минути вечерта.


17.01.2002. Отговорих на съобщение по джиесема: "Тъкмо описах днешното преживяване, коте. Ти да не си екстрасенс?" Обади се по телефона; говорихме - повече тя. Беше в добро настроение. Посмяхме се над неща, които изричах в шеговита форма, независимо че на дъното им е горчивина: за това колко хубаво е да си сам, а тя, Re., значи, е наказана да се движи като центрофуга около себе си и да върти наоколо куп хора; за транзисторно касетофонче, което съм обсъждал да й подаря за рождения ден на малкия, но ме притеснява, че хлапенцето, като всяко момченце е любител на техниката, бързо ще го разфасова това радио да разбере кой отвътре пее, кой бърбори... На което тя рече:
- Ако имаш пари за харчене, обади ми се, аз ще намеря начин да ги наместя... - И разни други такива. - Значи, това, че сме се видели вчера, го смяташ за преживяване?! - попита.
- Ами да, коте.

- Пък аз си мислех, че не искаш да ме виждаш. И бях решила да не те търся, както ми нареди...
- А тоя джиесем у мене за какъв дявол още не съм го изключил, как мислиш! Все си казвам: Re. ще звънне, поне пиук-пиук, ама не звънва...
- Значи, мога да ти се обаждам... Така ли?
- Да, коте!

Споменах, че съм купил половин килограм кафе и тя:
- Заредил си се!... Какво ли си си рекъл: като ти дойда на гости, да има с какво да ме почерпиш...

- - - -

Днес от осем слязох в гаража и до осем вечерта разглобявах двигателя на колата. Чувам чукане в областта на първия цилиндър и се заех да уплътнявам основния лагер и лагера на биелата. Доста трудоемка и капризна работа. Ще имам занимание поне още за два дена.

Мислех да започна тазвечершните записки с това изречение, с което завършвам за днес: "Честолюбив съм, но тая плесница, която Re. ми завъртя изневиделица с Новичкия господин, оглушително продължава да отеква не само у мене, но и наоколо ми".


18.01.2002. Ходих до магазина за авточасти заради ремонта; купих сакс и гарнитура за картера. Ситен влажен снежец ръси. Въздухът е мек и свеж, но сивото снишило се небе и големите локви, загърналите се в себе си минувачи и изкаляните лъскави или старички коли излъчват тъга.

В такова време е добре да си с хубава книга в леглото. В тоя ден... се почувствах за кратко дете. Отиването до магазина в центъра на Пловдив бе цяло пътешествие. Зяпах любопитно отрупаните със сняг, дървета с висналите им до земята клони, къщите, занемарените дворчета тук и там, кучетата край контейнер с боклук или котките, със ситни стъпчици прекосявайки утъпканата пъртина, врабците, гургулиците, стар човек, който с бастун едвам пристъпя от страх да не се хлъзне, и дете, наистина детенце, не възрастен "хлапак" като мене, да тегли майчето към сергията да му купи портокал: "Само един портокал, мамо, моля ти се, виж ги какви са големи и хубави!"

Гледах любопитно, ококорил зъркели, заобикалях локвите от сняг и кал или прецапвах през тях. И всичко ми доставяше онова като че доскоро забравено удоволствие, от ранното ми детство познато - да се радвам не поради някаква особено важна причина, а просто затова че съм жив, не ми са се пак надули сливиците, не съм гладен тоя път, греховете ми са изплатени с лихвите дори, което ще рече: мога да си позволя дребни "авантюри", например, да мина не по старата улица, а по лъкатушещата прясна пъртина между блоковете... или - както и направих: да си купя голям шоколад с бадеми и стафиди и сладичко да го излапам, облизвайки се преливащ от щастие.

Следва


tisss
________________________
* Който трупа познания, трупа тъга!

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
AngelPotter
любопитен
**

Регистриран: 24.02.2006
Мнения: 1946
От: България
Re: Въведение ІІІ
    #1640616 - 18.02.2007 15:05 [Re: pagane]

Кое му е наглото, това, че се различаваме във вкусовете ли?! На теб ти харесва, на мен - не, напротив, и най-сантименталните му излияния ме разсмиват, долавям в тях фалш, натруфеност, изкуственост, позиране и какво ли не. Един такъв душевен ексхибиционизъм мен не ме радва, нито пък възторгва, ала други, предполагам, изпадат в екстаз - и това е така нормално и естествено! Ако бяхме еднакви и във вкусовете си, на какво щеше да заприлича светът?! На мухъл и гнилоч - на каквото, впрочем, по моя преценка, са заприличали тези публикации... Къде тук е наглостта, да си кажа преценката и как аз разбирам тези писания, това ли му е наглото?! Ами какво предлагаш в замяна - да ръкопляскаме всички ли, щом само на теб ти харесва?! Чудни хора, ето това не мога да го разбера: на теб като ти харесва, това не значи, че на всички харесва, човешките същества сме субективни и слава Богу че е така!Нима е толкова трудно да се разбере поне това?!

--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Простак
нетолерант
***

Регистриран: 16.02.2007
Мнения: 27
Re: Въведение ІІІ
    #1640626 - 18.02.2007 15:17 [Re: AngelPotter]

Ачка, тук се присъединявам към теб и напълно подкрепям правото ти да изкажеш мнението си. Което според мен е доста тъпо и глуповато, ама си е твое. И правото да го напишеш е неоспоримо.
Почти съм сигурен, че въпросното творение на Тиссс не е такова(още не съм го чел), каквото го изкарваш, по простата причина, че забелязах неистова жажда у теб за оплюване и охрачване на въпросния Тиссс. Но не оспорвам правото ти да плюеш и храчиш, след като е видно, че това най-много ти се удава.

А на мадам Пагане й предложи да не влиза във форума, след като се гневи от инакомислещи. За такива като нея има форуми "Закостенелости".. Всъщност, не съм сигурен за това, ама мога да й спретна един за нула време.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
AngelPotter
любопитен
**

Регистриран: 24.02.2006
Мнения: 1946
От: България
Re: Въведение ІІІ
    #1640738 - 18.02.2007 18:23 [Re: Простак]

Грешиш, Простак, той мен ме оплюва и охрачва, а пък аз го уважавам и винаги се отнасям към него най-почтително, ето, и рецензия му написах. Но човекът изглежда ми има зъб за нещо и не пропуска да ме обиди както му дойде на езика... всъщност ти, Простак, си Тиссс, но в най-новите му одежди

--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1641325 - 19.02.2007 07:21 [Re: tisss]

"Цинк") ПОСЕГАТЕЛСТВА И ОПАСЕНИЯ (2.)



19.01.2002.
Из "Морето, морето" на Айрис Мърдок, стр. 50 (Стори ми се важно за мен, изразява мои грижи.): "Но клетата Клемънт може да почака - всъщност тя няма и друг избор. На голямата битка на волите завинаги е сложен край. А аз седя тук и се чудя на себе си. Нима съм се отрекъл от магията, сложил съм оръжие, отказал съм се от работата си? Предаване на властта и окончателно преобразуване на магията в дух, времето ще покаже".

В моя случай "Клемънт" е двайсет години по-млада от разказвача. От мен би следвало да се очаква някаква форма бащинско едва ли не смирение; знам, не е тъй, знам, смирението ми е временна роля, отесняваща от ден на ден кожа. И никакъв край не ми се привижда в тая "битка на волите". Замълчаващия винаги ли го виждаме в неизгодна позиция?!

Не ме интересува Re.; всъщност, безразлично ми е какво става около нея; интересът ми е към това как ще се промени моят живот, отношението ми към арогантния самодоволен тип мъже и жени, които досега съм изобикалял, странял съм, не съм желаел компанията им, ни сладостите вследствие помощта им... Е, сега ми се навря в мозъка една от точно тия "хлебарки на успеха".

Какъв ти дух, боже мой! - нима точно тоя тип мърша не ми е амплоато, попрището, специалността? Тая компютърна анимация ми се представя за живия живот. Предизвиква ме...

Ще почака доста за истинското сражение; познавам се откъм тая страна, струва ми се: дълго ще кървя, ще се настройвам и... най-неочаквано ще предприема онова, което ще изненада и мене самия.

Дъждовно. Врабците, мокри, се пощят, подреждат с човчица крилца; по клоните на липата са, а един е кацнал на парапета на балкона и върти оченца като крадлив циганин: чака трохи.

- - - -

Класическият любовен триъгълник - да, това е! Третият, невидимият съм. Озадачава ме, че тя споменава спокойно вероятността да ми гостува, да пием кафе в кухничката, у дома... а защо не и излегнати в спалнята! Кафе, уиски, бадеми. За прегръдки и целувки късно ли е, рано ли е - не ми се мисли. Нали споменах, че не съм изкушен сексуално както преди! Но не бих отказал... Хм! Какво искам всъщност???

Може би ме вълнува ловуването към тоя сексуален партньор, но вече не на познатия досега терен (лична собственост), а на жена, която очевидно принадлежи другиму пред света. Застрашен ли е тоя мъж от моето - па и що да е само от моето! - посегателство? Разбира се, че е застрашен. Но вече нещата стоят другояче: не аз, той нахълта в завладяното от мен пространство, появи се с претенции и самоувереност като господар на положението... Щом плаща, щом поема ангажименти, главоболия, разноски около тая жена, ще рече - оттук-нататък дърпа конците, той поръчва музиката и прочие. Дали е така обаче?

Телефонът ми звъни по пет-шест пъти; изключват и пак ме набират... Досещам се кой ме търси. Уви, не е тя. По джиесема ми се обажда Надя, по-малката от двете ми самостоятелни вече дъщери, да ми каже, че се гласи утре да ми гостиува.


21.01.2002. Човекът е много самотна вселена.


22.01.2002. Двете последни послания по джиесема от Re.: "Благодаря от името на малкия! Благодаря от мен! Много си мил. Обичам те особено, много особено!" (12 часа на 21 януари) и "Мили Жоро, благодаря ти, че си бил с мен на този ден преди седем години; че ми помогна в много тежък период; че малкият не усети липсата на баща и още много други неща..." (около 11 часа на 22 януари).

Днес малкият навършва своите първи седем години. Опитвам се да заглуша, да удуша любовта си към тая жена, и колкото повече се опитвам да се отдалеча физически, просто да я отскубна и от мислите си - толкова повече ми липсва. А и тя не ми помага особено да я забравя. Като че фронт дели Re. и оная част от мене, която воюва с моето самолюбие, с гордостта ми. Защо ми са сантименталности точно сега!

...Виждаме се в учителската стая. Сами. Отначало не зная, че е влязла; сепва ме гласа й:
- Жоро, здравей!...

- Здравей! - казвам. Гърбом към нея.
- Жоро, какво става с теб? Защо не ми отговаряш на съобщенията? Малкият много ще се зарадва на твоя подарък...
- Не съм част от празниците - обръщам се, показвам й: - Виж какъв химикал ми подари Надя (дъщеря ми).

- Хубав е, много е хубав! - върти го из ръцете.
- А! - казвам. - Менте е. Ама добре изглежда.

- Можеше да звъннеш - укорява ме.

Казвам, че не се чувствам добре тия дни. Нещо подобно преди години ме е карало да няколко дни наред да ходя на кварцови нагревки и да пия бирена мая. Може и да ми се размине тоя път. Изобщо, говоря, говоря... понеже ми е неловко.

Гледа ме внимателно. Съвсем близичко е срещу мен. Хубава, заинтересувана от това, което бъбря. Очарователна жена, която си знае цената! И е хем благосклонна, хем обаче като медицинска сестра уравновесена и учтива спрямо мен, пациента на тая клиника Любовта...

Тръгвам да излизам от учителската стая:
- Пожелавам да изкарате приятно тая вечер! - махвам с лапа за довиждане.

А тя излиза подире ми. Вървим по килимената пътека във фоайето и насреща се задава червенокосо момиче, колега от началните учителки. Червенокосата мимоходом ме оглежда. Установявам го с периферното зрение. Същински крадец, заловен на местопрестъплението се почувствах. Отдалечих се бързо-бързо и от двете. Свих вляво по коридора, отключих моята класна стая, все още объркан, седнах зад бюрото. Безцелно въртя из ръце химикалката от Надя. И се молех: дано Re. не отвори внезапно вратата, не искам, не искам, не искам да я видя застанала в рамката на вратата предизвикателно хубава, но професионално, по медицински загрижена за мен. Дали ако влезеше в оня момент, бих се удържал да не я прегръщам, да не я галя и целувам?!

...Описвам. Станало е преди три часа и нещо. Преди да почна да пиша, си пуснах оная мелодия от филма "Бодигард" с актьора, когото харесвам - Кевин Костнър, и Уитни Хюстън, чаровната млада жена, която ловува. Много лично я приемам тая уж преработена стара кънтри-песен, която влюбената посвещава на своя бодигард (пазител на тялото й - буквално преведено в тоя случай с много зноен, много страстен сексуален подтекст ми звучи).

И понеже Re. ми е споменавала, пък чувал съм го не само от нея... че открива у мене излъчването на Кевин Костнър в тоя филм, сега... в празничната вечер за момченцето на милата Re., ми се ще да се напия, да се разкрещя, да се сбия с някого на живот и смърт...

Но разбира се, няма да сторя нито първото, ни второто, ни третото от тия три така необходими за мен в тоя момент "работи". Най-много да пусна още два-три пъти да се върти оная чудесна песен от филма с Кевин Костнър.

Следва


tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІІІ
    #1642505 - 20.02.2007 05:57 [Re: tisss]

("Цинк") ПРЕДАТЕЛСТВА И ОПАСЕНИЯ (3.)



23.01.22.
Тема за размишление, от книгата "Морето, морето", стр.65: "Не мога да заменя магията на срещите и разделите с ужаса от вечното присъствие. Не обичам дори да спя в общо легло и много рядко изпитвам желание да прекарам цялата нощ с жената, която съм любил".

Въобразявам ли си? - Скъпа Re., никой не те е оценявал по-високо от мен. Вещи и удобства ли са средствата да разбереш колко струва човекът?! Отдалечена, дори да си накрай света, ще си близо, толкова близо до мен, у мен.

- - - -

Срещаме се два пъти в училищния коридор на втория етаж; първия път - когато напускам библиотеката в края на голямото междучасие, чувам "Жоро!" и я виждам да излиза от своя кабинет.

- Смятах да ти идвам на гости, но сутринта имах доста работа и не можах да ти обадя да ме чакаш... Сега какво ще правиш? Не искаш ли да се видим?
- Имам учебен час - казвам, - а после... Райчо (свекърът на дъщеря ми) иска да поприказваме в близкото кафене.

- Аз пък в дванайсет без четвърт трябва да съм в центъра на града - казва Re.
- Друг път тогава - казвам, - друг път ще се срещнем.
- Да, да - казва тя, - ще видя някой друг ден да измисля нещо...

Когато след дванайсет се връщам в училище заради обявената оперативка, виждам я насреща ми да върви по коридора.
- Запиши какво ще кажат - заръчва ми, - аз пък ще ти звънна да ми предадеш какво са казали.

- Телефонът ми е блокиран от миналия петък, няма как да се свържеш - рекох, - но ако има нещо толкова важно за теб, ще ти пратя съобщение по джиесема. - Разменяме тия реплики край вратата на моя кабинет: - Тръгвай, тръгвай! - настоявам, и тя тръгна, направи две крачки, обърна се. Стои великолепна, сякаш изваяна от мрамор, стои като вкопана в коридора, обърната към мен и ме гледа с тия нейни очи... - Тръгвай де! - замахнах гневен на себе си. - Друг път ще говорим повече. Когато имаш възможност...

Не знам какво й е. Знам, че я обичам. Ала това не е оная завладяваща ме доскоро сексуална тръпка, а спокойно, съзерцателно и сладостно чувство на лекота. И все пак на дъното на тоя кладенец блести сребристо доста омерзение.

"Свободен, свободен!" - пее нещо у мен, и ми носи печалната убеденост, че тая жена винаги ще я обичам, каквото и да се случи оттук-нататък; ще я обичам обаче не като гъвкава изящна плът, а така, както се обича ужасно мил и близък на сърцето човек: от него нищо не искаш освен да го виждаш от време на време, за да се убедиш, че е жив и здрав, че диша, че му спори в живота. А бих ли се жертвал за него?

Дали не се вживявам в роля, която много ми се нрави, но не е именно стари номерца от селска вечеринка? О, как приятно е да се виждам отстранен от самия себе си - уравновесен, стъпил солидно на земята! Хлапето у мен обаче е присвило устничка, сбърчило вежди от ирония, която граничи с озлобление; "Не позволявай сантименталност да те завладее!" А възрастният у мене жали:

"Защо! Какво ти е виновна тая жена? Не виждаш ли как и тя е раздвоена. На косъм се крепи връзката ти с нея, всъщност каква ли връзка е вече! Но смири се, понеже изречеш ли сбогом, възможно е никога вече да не срещнеш Любовта. И какво друго ти остава, освен случайни авантюри със случайни жени, в които ще търсиш, без да откриваш, до края на живота си ще продължиш да търсиш единствената своя любима, голямата твоя Любов".

Не съм се гласял за съпружески живот с Re. Като съпруг, подозирам, бих бил "пълна скръб". Бих я разочаровал, бих развалил и сам у себе си илюзията за очарователната жена. Нагарча ми от спомени за изневерите на някогашната ми съпруга*, не си пожелавам повече да изпадам в положението на рогоносец. Как се обяснява това опасение на човека, когото обичаш! И изобщо струва ли си да обяснявам, че не вярвам в съпружеската привързаност; нали където има "длъжен си", свободата липсва, а щом нямаш свобода, каква ти любов, боже мой!

...А може би съм просто егоист?

- - - -

Телефонът ми все така не работи и това ме спасява - защо ли си мисля, че ме спасява! Свикнах със самотата като с удобна стара дреха. В самотата съм спокоен. Понякога отчаян си казвам, че не разбирам нищо от живота, че жените ме плашат и ми е добре да съм сам.

Появи ли се наблизо хубава жена, всичко става нестабилно, двусмислено, противоречиво; предметите и хората губят резките си очертания; от ъглите изпълзяват интриги, лицемерие, тъпа показност; най-верният приятел неочаквано може да се окаже най-върлия ти съперник и враг... Това са то, Даровете на Афродита, Евините сладости, които те разколебават, правят те зависим от собствените ти, надигнали се издън душата ти, страсти и бесове.

Но това е адът на сътворението, хаосът като преддверие към лъчезарна хармония. Губим ориентирите си за живота и света, защото са ни изкушили, извисяваме се в собствените си представи като ловци, а в действителност хубавата Евина щерка ни е омотала в мрежите си и си играе с нас като с боричкащи се в подножието й невръстни палета.

Преди години една суетна млада хубавелка, Антония Ж., заливайки се от смях ми разправяше как уловила за вратовръзката като за юлар своя страховит директор на пловдивския завод "Елпром", от когото трепереха поне две хиляди души работници и служители, и го развеждала като добитък по дебелия килим на луксозния му директорски кабинет.

"Гледаше ме предано. Карах го да лае като куче, вдигнал лапи пред гърди... Защо ли! Много му се искаше на горкия, нищо, че му бях само лична секретарка и по закон не той, аз трябваше да съм зависима от капризите му"...

Седяхме в кухничката на първия етаж в не особено богатото жилище на родителите й на тая Антония. На масата бе сервирала пържен дроб, купен пътем от близкия супермаркет. Бяхме взели и бутилка вино. Вкусът на виното не помня, червено вино беше, но сега, като описвам това "преживяване", мирисът на престоялия кой знае откога свински дроб пак ме блъсна в ноздрите, да-а, завоня ми и сега на развалено.

Нищо не се получи тогава от авантюрата. Палавата Антония всичко развали, въпреки че си бях точил зъбите; нямаше как да й открия, че майка ми двайсет години работи в задухата и нервната обстановка на тоя именно "Елпром", и значи, някакво ожесточение ми попречи да легна с мацката. Същия тоя директор бе пращал юрист някой си да снема записи от мой репортаж по Радио Пловдив, за да ме съди. За същия тоя чешит майка ми бе говорила, затаила дъх, че е властен, изключително властен шеф: крещи на работниците, заплашва ги, наложил е военна дисциплина и никой гък не смее да каже пред него в завода му.

- - - -

Поради каква причина влюбеният свято вярва, че любимата му е ангел небесен? Има ли интрига на тоя свят, в основата на която да не е някоя пищна красавица, някоя красива Елена, заради която се водят десетгодишни Троянски войни и все някой Омир ще се намери да опише колко героично се държали мъжете... глупавите наивни мъже върху рохкото и разкаляно от женски капризи поле на честта?!...

Ужасно унижените жени - известна ми е донякъде драмата им, ала не за тях пиша сега. Не ми се пише точно сега за женската преданост и саможертвена готовност. Не сега... Може би някой ден и за това ще напиша, но то е друга тема, друг мотив от симфонията на живота.

Всъщност, една жена има цената, която мъжете й определяме. Не съм склонен да обвинявам сластните Дулцинеи затова че мнозина в определен отрязък от време ходим като Дон Кихотовци, именно понеже сме влюбени и силно желаем да похищаваме розовата женска плът, а склонността ни да се самоунижаваме - ето нещо, което уважаваща себе си жена не би трябвало да прощава на зашеметения от сексуалния нагон кръгъл глупак.

Мило мое момиче! Нима си удовлетворено от навиращия се сам в ловните ти мрежи глиган? Подир предателството не виждам по-жалкък образ от пропълзелия към скута ти сладострастник, готов и да го водиш на юзда, и да служи с лапки пред гърди като пале, нищо че инак две хиляди души треперят само от сянката му, от огромната власт, с която разполага, нерезът му с нерез!

Следва


tisss
_______________________________________
* Ася, момичето от едноименната новела. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
AngelPotter
любопитен
**

Регистриран: 24.02.2006
Мнения: 1946
От: България
Re: Въведение ІІІ
    #1642512 - 20.02.2007 06:28 [Re: tisss]

Абе, Тиссс, как мислиш, твоите нещастия във връзка с любовта (към жените) дали не се дължат на... демокрацията? Замисли се и за това, дали демокрацията не ни направи неспособни за любов? И дали оная любов кам "Партията" едно време не стимулираше мощно и нашата любов към жените?! Какво ще кажеш, интересно е да се разсъждава в тази насока, нали? Ще се окаже, че Европейският съюз съсипа не само АЕЦ Козлодуй, но и още по-мощна ядрена централа - тази на нашата любов към жените

--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ****
Брой показвания: 48217

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.078 seconds in which 0.06 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.