Словото

Слово.бг · Словеса · Галерия · Книжарница

all.BG Форуми



Форуми » Култура и Изкуство » Език и литература

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | >> (покажи всички)
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Въведение ІV
    #1771733 - 29.05.2007 01:50 Прикрепен файл (4154 тегления)

("Розовият лес")* ДА ПРИЕМЕШ СТРАДАНИЕТО



17.09.2004.
Днес е именият ден на моите две дъщери. Християнската философия е оптимистична, понеже се основава върху Вярата, Надеждата и Любовта. Нарекох дъщерите си Вера и Надя по традиция, завещана от брата Гълъб на баба ми Невена по майчина линия. За децата на единствения оцелял от големия Хаджи Трендафилов перущенски род вече съм разправил в по-предишна подтема към тая хронография и няма да се повтарям.

Имената на щерките ми са понятия, които осветяват живота, придават му много по-висок... божествен смисъл. Древногръцкият хедонизъм е весело упование, като се устройва животът върху стремежа към удоволствия. Католицизмът пък възприема Иисус за образ на мъченичеството и оттам оназ типична католическа назидателност към човека, оковаването му в догми и задължения, свързани най-напреж с религиозните ритуали, с отказа от чувственост и свободолюбие.

Раболепието пред Бога е лицемерието на невежия, на фанатика, склонен да унижава останалите човеци, да се кичи с всеотдайност към умозрителни кумири. За мен християнството като философия е жизнено именно защото възприема преминаването през страдание и оскърбления като път заради Вярата, Надеждата и Любовта, които тъй именно се утвърждават чрез нашата устойчивост пред Злото и Глупостта, пред фанатизма и грандоманията.

* * *

Завчера, 15 септември, седнахме с Емил в онова квартално кафене, на ъгъла край Асеновградското шосе, което върви успоредно с коловозите на пловдивската Сточна гара. Говорихме за Чонов от Рогош и за книгата. "Обади му се - поучава ме Емил. - Ако съм на твое място, ще отида с колата в онова село да разбера докъде е стигнала работата."

Не ми се видя притеснен, че именно той, Емил, стана причина да ангажирам Тодор Чонов... приятеля Чонов, който си нямал клиенти за печатницата, и да бера куп ядове точно когато сънувах най-очаквания си празник от десет години насам: да видя книгата си в ръцете на моите простосмъртни приятели на цена, кажи-речи, символична**, която едва ли би ми покрила разходите, без да търся изгода за труда си в разстояние на десет години.

* * *

Да приемеш страданието като възлово събитие, което те пречиства, не е лесно. И аз бих се оплаквал по кръстопътищата с разкървавена уста и изранено тяло, бих си късал дрехата и посипвал бих главата си с пепел... Ала защо ми е това? Дирещият съчувствие сам себе си унижава. "Съчувствен хленч ли ти е нужен?" - бих го попитал.

Сърцевината на страданието е пропита от нежност. Научаваш, че си уязвим за Злото, и всъщност човекът винаги е уязвим заради самата ни греховна природа. В страданието обаче се зараждат най-смелите проекти, най-красивите мечти.

Как да постъпиш, когато те лъжат, ограбват твоето, гаврят се и унижават? Смири гнева си. Замълчи. Не прави резки жестове на възмущение. Събери се вътре в себе си, и няма начин да сбъркаш, ако отложиш своя отговор.

Ние сме нетърпеливи; желаем мигновено да отвърнем, да изравним сметката тутакси; ала когато си се вчепкал здраво със Злото уж за да го надмогнеш, това Зло се просмуква в съзнанието ти и те заразява с бесове.

Затаяването (което е другото име на смирението) е далеч по-далновиден отговор на Злото. Животът не спира, обстоятелствата се променят; затова изчакай талантливо деня, когато циреят ще нарасне до такава степен, че се пукне сам пред изненаданото множество от хора. И тогава ще можеш да почистваш рани, да превързваш потрошени съвести и изправяш пълзящите да стъпят отново върху собствените си нозе.

Чумата изисква търпение, за да я надживеем. Да останеш себе си, заобиколен от вихъра на страсти и бесове - то е да бъдеш знак, че има и други, по-уравновесени начини да се справим с бедствието. Неочаквано за себе си откривам жестока хубост в умението да се държиш любезно с предатели, без да си предател на мисията, заради която си на тоя свят.


tisss
_______________________________

* Начало на част ХІV от темата "Въведение".

** 9,90 лв. за екземпляр на книгата "Ламски" - 496 страници с над сто илюстрации. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІV
    #1773136 - 30.05.2007 03:30 [Re: tisss]

("Розовият лес") ПИРОВИТЕ ПОБЕДИ НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА



19.09.2004.
Посредствеността възприемаме като неспособност, като вид недостатъчност на творческа енергия, прикрита зад високи претенции, зад документи, отличия, титли. Гледаме присмехулно и нехайно към носителя й, но в България тая същата Недостатъчност върши огромни поразии, домогвайки се до върховете на държавата и всички сфери на културата и изкуството.

Захвани се с една работа, па ела и виж как при вероятността за успех Посредствеността се възправя в цялото си грозно величие пред тебе! Оплака ми се преди четирийсет години Ангелина Зекова*, че като инженер по машинното оборудване в хранително-вкусовата промишленост изобретила хипоидна трансмисия от нов тип и три университетски величия с научни титли (между които тогавашният ректор на ВИХВП доц. Танчев) й заявили: няма да ти признаем изобретението, ако не ни обявиш за ръководен екип на научната разработка. Не се посвенили да й предложат място на обикновен подизпълнител на замисления уж от тях прототип...

А може би Посредствеността е необходимото зло, без което не се осъществява нито една добра идея? То иде като изпитание, като проверка на издръжливостта и увереността ти в твоето дело.

Случайно ли самовлюбен грандоман изскочи из небитието в моя живот да ми пречи за книгата "Ламски"? Мисля, никак не е случайно. Обградих го с внимание тоя пришелец, дадох му всичко, което пожела, но не толкоз лакомия за лесна печалба откривам в издевателството му спрямо моя труд, колкото завистта на човека, който не може да запълни със съдържание формата на творец; за тая форма той бе работил над три десетилетия и е боготворен от снобите, но то не прикрива факта, че нищо съществено не е създал, че усилията му са били само показност, красива поза, присвояване на нещо, дето не му принадлежи.

Когато остарелият като чиновник Петър Петров** създаде осемте си великолепни разказа, именно графомани най-гръмко го обявяваха за графоман, подценяваха тоя многострадалец-творец, унижаваха го като човек.

Литературата ни е изпълнена с фалшиви имена на "творци". Тия образи на некадърността лит.критици а la Светлозар Игов***, например, лъскат до блясък, за да заемат мястото на истински стойностното в това изкуство. Варакосаната имитация ти се навира в очи да я приемеш за злато.


23.09.2004.
Вчера се възнесъл в "по-добрия свят" бившият шеф на училището. Предният ден си отишла от света и колегата Величка Джуралова, която преподаваше математика. Спомням си двамата, Вилито Джуралова и директора Иван Панайотов, жизнени, с дяволито пламъче в държанието - типични хора от моето поколение, за които и добро, и по-малко добро можеш да речеш, но бяха истински: дори в греха, дори в претенциите си. И толкоз! Нищо съществено освен дреб от спомени. Колко ли си подвластен на суетата си и ти, драги ми Смехурко Жоро Б.!

Дано в отвъдното се случат на едно място, там дето е душата на колегата-литераторка Маргарита Белчева, на учителя по физкултура Димитър Димитров, който година-две преди да се пенсионира от потрес и унижение се хвърли под колелетата на мотрисата за Карлово.****

Училището като институция уплътнява биографията си с тяхната смърт; и се вижда колко непреходна и великолепна е мисията да си учител на младите и неопитните, които още не умеят да отстояват своето, а припират да назлобеят срещу света, преди да са усетили колко противоречив е човешкият ни, подвластен на суетите свят.

На момиче от VІІІ-б в тетрадката сред несръчни стихове от типа "душата ми е прокълната во веки веков да е сама" откривам ей таквиз бисерчета...

Дяволско сърце бодливо
с изненада те убожда


или почти готово стихотворение (сглобих го от късовете):

Лъчът светлина докосна
студената земя, а от нея бавно
се подаде меко стръкче зеленина;
за миг небето засия, пламна
слънчевата светлина -
обля студените скали, обгърна
ланшните треви.
Чух глас пеещ нежно, каращ
студените очи да блеснат и
след миг видях цветя, видях живот
по умрялата Земя. Слушах тихия
вятър, бъбрещ с ниските треви...


Или други находки:

Усетих полъх на цветя,
вятър, който нежно прокара
пръсти през косите ми.
Нещо величествено леко
ме побутна и сякаш каза: "Върви!"
Полъхваше в душата ми като вятър
между полски треви,
а ароматът на свобода изпълваше всичко;
хармонията сякаш живееше там.
Нещо ме обгърна, нещо топло,
нещо голямо и меко. Сякаш беше
слънчев лъч. В нозете ми
се бяха сгушили нежни стъбла,
а листа погалваха раменете ми.
...Отваряйки очи, видях тъмната стая,
космосът, в който седях, а срещу мен лежеше
едно малко стръкче роза...


И по-нататък, вече предвзето:

...а пред мен лежи Морето на страстта -

за да приключи:

...защото моята душа е прокълната.

Та ето що й написах в тетрадката: "Това хленчене що ти е? Ще ти се случат великолепни неща, но първо отвори очи за хубавото наоколо. От припряност е това настроение в стиховете ти. Ще ти се ей сега, в тоя миг да ти се случат добрите неща. А те не идват, бавят се... и се чудиш: наричаш нетърпението си с тъмни думички, рисуваш го с мрачни бои, а то тепърва ще те гневи и изкушава.

Не нападай света. Това е истинският живот, за който много малко знаеш, мисля си... Природата ти е дала всичко необходимо за да си щастлива и да грееш като слънчице. Не бързай! Всяко нещо - с времето си.

Добре е, че усещаш болка в душата си. Ако не изпитваше болка от нараненото, бисерната мида никога нямаше да създаде бисерно зрънце. Всяко щастие предварително (а понякога - и цял живот) се заплаща с големи, много големи лихви, момиче. Сега само лекичко позираш, и в това ти е чарът, но тоя чар е като аромат на цвете, който бързо отлита, с месеците и годините, които натрупваш в собствения си живот.

От стиховете ти вече знам коя си и съвсем не си сама, повярвай. Защото имаш тия разкошни пространства у себе си, където тепърва ще никнат мечти и цветя ще излъчват ухание за другите хора"
.

* * *

Моят съсед Митко Йовчев се кани утре да пирува в компания на... Точи си зъбите, а му липсва Любовта. Хапване, пийване, телесни наслади... но какво са те, когато тая своенравница Любовта не ти пили нервите, не кара сърцето ти да трепка като трепетликов лист!


tisss
_____________________________________

* Най-добрата сред състезаващите се на единичен каяк пловдивчанки в гребните регати около 1967-ма.

** С писателски псевдоним се пишеше в книгите си Василен Ведров.

*** Дето, сериозно погледнато, си нямат ориентир за оценка в изкуството, а оценките им са от гледна точка на временни приоритети, според конюнктурата.

**** Поне три случая знам на смърт, свързани с това жп-трасе от около триста метра между булеварда с някогашното име "Малчика" и отвъдния край на жп-моста срещу пловдивския Захарен комбинат. Физически почти преживях смъртта на тоя добряк и самотник Димитров, понеже преди това бях видял как санитари събират в черни найлонови торби костите и червата на военен летец, оказал се на пътя на преминаващата с висока скорост мотриса. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Светозар*
звездоброец-езотерик
***

Регистриран: 29.01.2003
Мнения: 9580
От: София
Re: Въведение ІV
    #1773224 - 30.05.2007 08:07 [Re: tisss]

В гимназията с един съученик по едно време перифразирахме крилати фрази и той измисли "Посредствеността е майка на амбицията".

--------------------
Езотеричен, поетичен,
хумористичен, прозаичен -
такъв е моят семпъл сайт,
където срещам ви със "Hi!".
http://vilea22.free.bg


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІV
    #1774593 - 31.05.2007 03:02 [Re: Светозар*]

("Розовият лес") ГРЪМОГЛАСИЕТО И ДУХОВНАТА НЕМОЩ (1.)



27.09.2004.
Два дена боледувах, но хапове не пих... Понякога, както е днес, се усещам като енергиен източник, който се активира именно когато срещне препятствие (болест, лъжа, надменност, нагла самовлюбеност и алчност). Тия дни реших, че човекът от Рогош ми е симпатичен, и то се дължи може би точно на наглостта му.

Ето един, казвам си, типичен образ на грешна душа. Би могъл да ми е съмишленик, но не е. Защо не е? Засега отлагам отговора, просто трябва да изчакам да науча цялата истина (доколкото ми е възможно) за неговото предателство. То на какво се дължи - на слаб характер, което означава завист, или на по-сериозни причини?

"Ламски" е в състояние да взриви идилията на смятащите се за недосегаеми парвенюта в днешна България. Възможно е това да е целта на кръжеца от политически приятели около оня човек - да отложат Видовден; защото книгата ми ги демаскира като нравственост и претенции за талант и култура в изкуството. Види ли ги българинът колко са смешни, по-малко ще се страхува и притеснява от тяхната привидна недосегаемост. Зад комичното се таи много строга представа за силата на нравствения стил на живеене тук.

Някъде в генетичната ми памет се мярва от време на време фигурата на монах, самозаточил се в манастирска килия, за да проумее как е устроен човешкият ни свят. С духовни джуджета (като неколцина смръщили вежди самозванци над главата ми, не за човека от Рогош говоря!) просто тотално се разминавам. У тоя вид наглеци няма нищо конструктивно, никаква перспектива, струва ми се. И защо да се занимавам с тяхното битие и глупост?!

Достатъчно ми е, че не ми пречат, че са ми освободили място, притеснени да не би да разпердушиня жалката им кариера или поне да им създам неприятности. Е, мен така ми харесва. Много са нещата, които имам за казване в сюжет или пряка публицистика...

Материалистът Иван Панайтов* си беше отишъл далеч, десетина години... преди физически да изчезне от белия свят. Каква участ!!! Толкова се грижеше за себе си, а така безславно свършва нишката на съдбата му! Малко насълзени очи, малко скръбни спомени и... чао, скъпи и ненагледни!

А баща ми продължава да ми говори... двайсет и една години подир трагичната му кончина. Не умира у мен и дядо ми Борис, калугеровската семка. Усещам втренчения му пронизващ поглед върху себе си, продължавам да чувам мечешкия му дрезгав смях, болезненото драскане на небръснатата му буза върху лицето ми на петгодишно хлапенце. Велик образ на стопанин, проправящ път за поколения внуци и правнуци подире си... Няма да изгние българската нация, докато тоя тип българи са в съзнанието ни като образец за достойнство в объркания ни от страсти и суети греховен свят.

Вчера три часа се грях на слънчице при Маруф. Изчетох от кора до кора всички вестници, които бе отделил специално за мене, бъбрихме това-онова. Днес още ми е малко отнесено на моменти: все пак от болест се не излиза за някакви си два дена, нали!


29.09.2004. Гръмогласието - компенсация на духовната немощ. Гръмовито говорят Надменността и Фанатизмът. Те винаги настояват да бъдат изслушвани като гласове на Истината и на Върховната власт. Така комунизмът, хитлеризмът и ислямът озвучават площадите на планетата, заплашително назидаващи с вирнат към небесата показалец, облещили очи към облаците и звездите над тях, чиито пратеници претендират да са.

Духовността, интелектуалната енергия се излъчват в кротост и със спокоен тон. Те са човеколюбиви, изпълнени с уважение към света, към природата.

Кой може да долови трепетното шумолене на тревите и храстите, аромата на цветята и дърветата, красотата и хармонията на живота? Учудва ме колко малодушно приемаме да ни говорят с тон, който не допуска други мнения. Истината идва при нас тихо и в ореол от светлина и нежно състрадание; тя допуска да бъде оспорвана, дори разпъвана на кръст, и пак е царствена.

Невежият говори високо именно защото не проумява, че естеството на живота е крехко и се осъществява в тишина. Защо ми е площад и трибуна, окичена със знамена? Защо ми е огромна тълпа от хора, ако имам да им кажа наистина нещо важно и премислено издълбоко?... Дразнят ме площадните крясъци, воят на викащия от минарето или амвона. Такъв стил е присъщ на човек, обзет от бесове.

Следва


tisss
_________________________________________________________

* Преподаваше физика, та на четири очи ми е говорил в учителската стая край клетките с дневниците: "Е, каква ти е ползата, като правеше политически вестник, пък не си сега в Парламента? Аз, например, като се захващам с една работа, винаги съм наясно какво печеля. Защото преподавам физика, защото съм материалист, пък ти си... какво?! Въздух под налягане си ти". И си хили насреща ми лъчезарен, тържествуващ, но не пропуска да добави: "Все пак между приятелите много се гордея, че такава рядка птица като тебе ми е подчинен". По едно време, било е някъде около 1990-та - началото на 1991-ва, пресреща ме угрижен пред парадния вход на училището: "Що не вземеш да ми ходатайстваш да стана член на Демократическата партия, а? Синът ми много уважава тая партия, да знаеш. А?! Какво ще ти струва да ми направиш тоя жест!!!" Доста ме е дразнил, доста и аз съм го дразнел, но помежду ни - въпреки тежките кавги - винаги си остана затаено и недокоснато чувство на взаимна симпатия, и аз не знам защо. Не съм му ходил на гроба, все си мисля, че би трябвало да отида специално заради спомена за тоя истински филибелия и наивник, чийто корени са от Панагюрище и когото съм ловил за реверите да го питам: "Като ти е такъв як коренът, па и семката ти е от Панагюрище, защо се страхуваш от столипиновските манговци, та не закачиш българския байряк над училищната сграда!?" Днес може да изглежда странно, но тогава наистина я имаше таз приказка: "Хай да не си веем знамето, да не дразним циганите от Столипиново!" Бел.м., tisss.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІV
    #1775991 - 01.06.2007 01:28 [Re: tisss]

("Розовият лес") ГРЪМОГЛАСИЕТО И ДУХОВНАТА НЕМОЩ (2.)



30.09.2004.
Вероятно Корана е великолепна книга, но аз виждам в него посредствен преразказ на подбрани части от Ветхия завет, лошо разкодирани, и освен всичко друго виждам еднотипно повтарящи се като рефрен чудесни твърдения колко нищожен е човекът пред Аллах, колко жалки са човешките ни желания, свеждащи се до едно върховно постижение - излягане върху зелена морава, заобиколен от четири предани хубавици, отпиващ изстуден шербет край бистроструйна река и със самочувствието на праведник, който се радва, като гледа как се мъчи съседът му в огъня на Ада, понеже имал дързостта тоя съсед да не повярва в неограничената доброта на Бога. Е га си!

Есенцията на Злото в ненавистта на мързеливеца, усърдно величаещ Аллах в молитвите си - нима това е висшето състояние на разума, на човечността, на жизнелюбието, нима това е Пътят и Истината за нас?! Но тъй е за мюсюлманина, ако успявам да разчета дълбоката мъдрост от общението със сънищата на пророка Мохамед.

Дали в своята пищност и величие то не са сънища на разума пред грохотно звучащия над главите ни Космос?! Двата ми майчини рода (перущенският и калугеровският) са клани от фанатици, от хора, насъсквани именно от тълкуватели на тая най-велика Книга за праведния мюсюлманин, моя брат по участ, а може би и по кръв... върху планетата Земя.

* * *

А може би сме наивни да вярваме, че Библията е нещо повече от произведение на собствените ни представи за устройването на света и двуединството Бог/Сатана, което е неразрушимото ядро на нашата жизненост като човеци?

Като всяко творение на човешкия разум, и Библията представя нещата пристрастно, едностранчиво и настойчиво. Истината е повече, далеч по-разнолика от човешките ни мерки и сравнения. Всъщност, природата - като частица от Космоса (от красотата) - е безразлична към собствените си деца, и особено - към нас, хората. Вместо да живеем с реалността, ние се самоизтребваме, обзети от лудостта да пренаредим света, да покорим всичко, което ни се изпречи пред очи.

Най-сляпата и най-маниакална между религиите - Исляма във фундаментализма си като версия, напоследък, подир 11 септември 2001 година, доказва почти всекидневно как безразсъдно и пошло може да бъде човечеството, когато е в плен на умозрителна схема, изправено пред мирозданието на живота, неспособно да проумее величието на смиреното отношение, разяждано от диви претенции и самовлюбеност.

Първият грях на Исляма във фундамелистката му версия, извор на низ нещастия, е пренебрежението към жената, поставянето й в ролята на животно, което безропотно е длъжно да ражда и да величае своя домашен насилник и духовен наставник мъжа. Оттук иде и безразличието към живота, на първо място - към собствения му живот у фанатика-ислямист. Тоя мой събрат по разум си е въобразил, че е праведен пред Ужаса, наречен Аллах. Нали Аллах е висш образ на Доброто?!

Да назова Озлоблението висш благодетел на човешкия род, наш добронамерен съдник и покровител, това не е ли лудост в най-автентичния си вид?! Да го славя тоя чуден образ двайсет и четири часа в денонощието, пет пъти по за половин-един час коленичил, заровил глава между раменете, опрял чело в земята - това ли е върховният израз на синовна почит, това ли иска от мен Световният суверен?!

* * *

Захванах се да чета книгата "Alles, was man wissen mus" от немския изкуствовед Дитрих Шваниц, преведена лошо на български със заглавие "Речник на общата ни култура". Нищо ново дотук (стр. 39-та от общо 418-те), нищо ново не откривам.


04.10.2004. За кратко съм се изкушавал да коментирам отношението между държавата България и българина - типичния средностатистически гражданин, чийто роден език, манталитет, вяра, история и култура са чисто български. Каквото и да се рече, българите - с най-ниска раждаемост в Републиката, са и най-унижавани, най-притеснени в собственото си отечество. Тоя човек не може да очаква капка милост от държавата България, нито благодарност - поне проформа! - че честно плаща куп данъци, куп налози, отнемащи между 40 и 75 процента от приходите му на простосмъртен... Не-е, не говоря за мутрите и ония хора във висшата прослойка управленци!!!

Ние сме търпелив народ, но просветлението иде при смирения само когато е съхранил духовната си енергия. Нашите духовни хора не са на мястото си, хленчат повече от останалите унижени и оскърбени. И от това вайкане и мърморене, от тоя кафененски и снобски брътвеж на интелигенцията ни нищо значимо не се получава.


06.10.2004. Две открития в първите дни на октомври от археолозите в България (Георги Китов - царско погребение от епохата на траките, могилата Малка Косматка край градчето Шипка, Казанлъшко; Божидар Димитров - златно съкровище отпреди 2500 години поне) предвещават онова, което преди десетилетие Ванга каза: нашите земи са средище на древна високоразвита цивилизация.

И на тоя фон сме свидетели на типични за нашенския адет кавги на дребно: полицаи с маски претърсват... археолозите, все едно това са не археолози, а кокошкари, селски тарикати някакви си. Държавата, която се грижи косъм да не падне от кратуната на едрия престъпник, учените археолози и историци, изобщо - хора, върху чийто труд градим националното си достойнство, тая моя странна държава ги третира като престъпници. Але!

Водещите младежи* от сутрешното неделно предаване "Сблъсък" по бТВ се гавреха с доцента-археолог и мой съгражданин Георги Китов. Културата се управлява от един смешник - т.нар. министър! - Божидар Абрашев, който не е отпуснал - научавам - нито лев за археологическите експедиции, и тия експедиции кажи-речи работят на самотек с подаяния от... мутри, или както щете ги наричайте: съмнителни благодетели, дето в опоскана България не си знаят парите, па и шетат с образа на стопани, та от тях и министрите, па и депутатите в Народното ни събрание... са обзети от трепет. Ей тия вагабонти-паралии се загрижили за националното ни самочувствие. Националното ни самочувствие стана зависимо от едни хора, дето ще завардят улицата между две кюшета да си отпразнуват купона с курвите, да си направят театрото колко са лъскави, колко са важни, та се движат из София с дузина копои-телохранители около себе си.

Немският професор-историк и философ Дитрих Шваниц пише популярен вариант (за невежи и лаици като мен) на европейската културна история от две хиляди години насам и представя немската нация едва ли не за основен двигател на съвременната цивилизация от 1500-та година след Христа, та до наши дни. Красиво!

Западът дърпа килимчето под себе си, а ние - Източна Европа, и особено Югоизтокът на континента, задният двор с боклуците и старите мебели... ние, казвам - сме в техните очи бледи негативи, едва ли не варварите на днешна Европа.

До страница 87-ма откривам две невежествени твърдения от страна на благовидния професор Шваниц:

1) че "кирилицата е наречена по името на създателя й Кирил"**; и

2) че "южните славяни са българи, гърци и унгарци"***.

За такива случаи, дето се вика: Остава само да влезе убитият. Ама мен, българина, сина на дърводелеца Кирил от Харманли, горкият Шваниц изобщо не ме кефи; кефят ме умниците, дето са пуснали тая книга в обращение на българския книжен пазар, па и реклама й правят едва ли не като на епохален научен труд.


tisss
_______________________________________________

* Слави Трифонов, чувам напоследък - в 2007-ма, когато набирам на компютъра си тоя текст за Internet - ги наричал тия двамата симпатяги Иван и Андрей скунксове. Скунксът е миризлив пор с хубава кожа, която се употребява за шапки, яки, окантване на връхни дрехи, маншони за префърцунени дами и изнежени господа.

** Кирилицата е допълнена за славянската говорима реч версия на гръцката буквена система, пък творение на Кирил е глаголицата.

*** Тия две "епохални" открития са съответно на страниците 57-ма и 65-та от българското преведено кофти издание. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІV
    #1777384 - 02.06.2007 05:09 [Re: tisss]

("Розовият лес") НЕ ЗАТИСКАЙ УСТАТА НА ВОЛА, КОГА ВЪРШЕЕ!



07.10.2004.
За доверието... Доверие иде от "вяра", нещо от рода на "вярвам ти". Аргументите, които хранят доверието ни, са повече свързани с интуицията, не с логическото систематизиране на факти и разсъждения. Е, добре, излъгал си се в някого, но защо бързаш да го обвиниш? Грешката - ако това изобщо е грешка, си е у тебе. Ти нещо си недовидял, неусетил, недорабрал у човека отсреща.

Можеш ли да проумееш неговия стил в отношенията му с тебе! По-често то е непосилна работа, пък и помисли! - дали си струва усилието... Виж, да промениш своя подход към тоя "грешник" е напълно във възможностите ти.

Първо, лекичко го отстрани от себе си, без да го нападаш с думи и действия. Със замълчаване, с известна сдържаност и дори с учтива студенина му дай да разбере (ако може и желае да разбере), че вече не си същият към него. Просто го "сложи във фризера", но го дръж - от разстояние макар, под око. Защото е възможно случайно да се е изкушил от нещо твое, или е бил в трудна ситуация и - лъжейки те, се е отървавал от някое голямо зло.

Не те съветвам да го съдиш прибързано, но и не те съветвам да му простиш, докато не го усетиш, че е проумял "греха си" и докато не е дошъл при тебе сам да се покае.

Наранили са те, но ти не си в слаба позиция, ако си забраниш да огласяш света с хленч и вайкане. Хората стават лоши най-често поради душевна слабост, поради недоимък от духовна енергия. Такъв хитрец винаги може да те излъже веднъж, но неговото е Пирова победа.

И най-злият някога е бил добър и чист човек; вършейки зло, той всъщност е извършил предателство и спрямо себе си. Ако погледнеш нещата от тоя ъгъл, няма да ти е трудно да се въздържиш от нападки и тежки думи.

Животът е хубав именно защото срещаме непрекъснато изненади, макар по-често това да са не особено приятни изненади. Върши, каквото трябва, пък да става каквото ще!*

Ние непрекъснато научаваме нещо ново, цял живот се учим - ако можеш, учи се от такива неприятни срещи с човешката слабост и склонност към грехове, и надявам се, няма да съжаляваш. Преодоляното Зло, ако не ни е съсипало, ни прави по-силни духом, по-мъдри, по-смирени външно, а вътре - повече пламенни във вярата и съчувствието изобщо към човешкия род.

Направил си добро на изпадналия в беда, пък първата му работа била, вместо да благодари, да ти захапе ръката, с която си му дал подкрепа...?! Е, какво очакваш! Нормално. За нашите географски ширини и паралели това е възможно най-често срещаната реакция. Т.е. всичко е наред, когато същият тоя много специален приятел ръси глупости, заканва се да те трепе, да те осакати, че да го помниш цял живот.

Тоя, който те е наранил - колкото и странно да изглежда, всъщност ти е дал шанс да провериш сам себе си, да преосмислиш и пренаредиш вътрешното си пространство, да строиш оръжията си и войските си за бъдещи сражения, където предстоят тепърва твоите великолепни победи и красиви завоевания... дори над такава мижава работа, като посредствеността в приятелството.


08.10.2004. Започвам лекичко подгряване на атмосферата около "великия човек от Рогош"... Снощи със зетя и двете ми дъщери отбелязахме десетия (!) рожден ден на моята внучка Невена. Това дете все повече ми се нрави по характер. "Моя семка е!" - изпитвам вътрешно тържество точно като човека в сянка, каквато роля изобщо ми допада, т.е. - да стоя уж отстрани и да се любувам уж на борбата между Добро и Зло долу на арената, да я съзерцавам уж откъм трибуната на Платоновите философи тая схватка, а всъщност цял да съм в тая драма, която се разиграва на живот и смърт именно в моето сърце.

Дъщерите ми Вера (31 г.) и Надя (29 г.) са вече оформени характери и откривам електричество в отношенията ни: едва прикрито пренебрежение към моите писаници. Не им се сърдя, понеже и в евангелието е казано, че никой не е пророк в очите на най-близките си по плът. Дразни ги вероятно типично човешкото у мен, където съм греховен и обикновен, егоист (от тяхна гледна точка) и посредствен.

Когато един ден физически изчезна от живота им, може би едва тогава ще се почувстват духом истински мои дъщери и последователи, нещо като апостоли на моя си невъзможен стил и възгледи за живота и света.

* * *

Тая сутрин продължих с книгата на немеца Дитрих Шваниц, почти мой връстник (роден през 1940-та), и в текстовете му откривам зрънца остроумие, съчетано с ирония и шеговитост; пък това много ми харесва. Откривам още, че ние, българите, сме просто бяло петно, terra incognita в неговите пейзажи на европейската култура. То не е вина, а пропуск, мисля си.

От тоя пропуск европеецът може би не губи; губим ние, размесени като аморфна маса в представите на европееца от Централната и Западната част на континента с образи на общо взето жизнени и малокултурни нации от Изтока. Не ни го казват, но явно за подредените западни общества ние, българите, сме част от съвременното варварство. И тогава такива симпатични образи, масови любимци на българската нация като Азис, Бойко Борисов, дори Слави Трифонов... съвсем си идват на мястото. Минава ми през ума дяволската мисъл: ами че ония на запад ни бъркат със столипиновския крадец, с измамниците от софийския квартал Факултето, с ония хора, които изпъплаха първи от България и тръгнаха като Бай Ганьо да разнасят славата ни по света.

А и какво ли културно достолепие сме им демонстрирали дотук от 1876-та насам? Кланета, издевателства, Бай Ганьо, Христо Стоичков с ония мили родни жестове и ругатни по футболните терени на света... Как легендата Стоичков да съчетая с ръкомахащия и псуващ кавгаджия долу на игрището!

Политиците ни, с редки изключения, блестят като мазни лекета върху фината брюкселска дантела. Тълпи цигани от България, проституиращи българки по западните магистрали, градове и курорти. Български бандитски групи за обир, изнудване или просто за възползване от западната демокрация. Парвенюта, домогващи се към западната аристокрация на културата, подмазвачи и хитреци на едро и дребно.

Просташки се гордеем с разюздания си "морал" във всякакви сфери на общуване: от спорта до подправянето на банкноти, от ракията менте до просещите на висок глас помощи от Запада и отстъпки, които западният гражданин изобщо не е длъжен да ни прави.

Простотията у нас е гръмогласна като чалга и циганско веселие. И това е "продуктът", който в момента изнасяме към Европа, за да внесем стари западни автомобили и технологии на управление. Управленските ни структури са показни, но не действащи.

Образованието ни е в хаос, откак сталинистите през далечната 1945-та се възцариха във властта у нас. Семейството като институция и модел за възпитание е в страхотна криза. Медиите ни изнасят на преден план отвратителни образци за просперитет, като милиардера Илия Павлов, певеца Азис, плътната сган мафиоти във и около властта, хора с нисък морал и високи претенции.

А в същото време големите личности на нацията си отиват от нас: Хайтов, Николай Гяуров, Радой Ралин, Христо Фотев, Александър Геров, Иван Радоев, Радичков, Тончо Жечев, Георги Джагаров - тия българи излязоха от живота омерзени, недоразбрани. И понякога то личи именно когато парвенюта ги отрупват с титли, почести и предвзето възхищение, характерно изобщо за снобите.

Образецът на съвременния "добър българин" е отреклият се от българските си корени интелигент-хитрец и нагаждач спрямо силните на деня, англофил или русофил, прилепил се към обществото на заможните и затова сам изживяващ се като аристократ - типичният нашенски новобогаташ, размахал назидателно показалец към седемте милиона бедстващи свои сънародници.

Най-доброто от българската нация в момента се съхранява сякаш единствено в средите на самотни старци, философстващи край стадо овце или сред позанемарени дворове и къщурки, т.е. сред ония, които най-добре помнят, че животът на повърхността е суета, а в дълбините си е нравственост и уравновесеност.

tisss
____________________________________

* Девиз на Лев Н. Толстой (1828-1910).

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІV
    #1778733 - 03.06.2007 05:01 [Re: tisss]

("Розовият лес") КУЛТУРАТА - НИЗ ЛЮБОПИТНИ ПОДРОБНОСТИ (1.)



11.10.2004.
Любопитни подробности от книгата* на родения през 1940-та Дитрих Шваниц. Първо авторът ми е една "голяма любопитна подробност". Израства, както отбелязват издателите, сред меноитските миньори в Швейцария. Следва английска филология, история и философия в Мюнстер, Лондон, Филаделфия и Фрайбург. От 1978 до 1997 г. е професор по английска литература в университета в Хамбург. С романите си "Университетското градче" (1995) и "Кръжокът" (1998) Дитрих Шваниц става най-известният критик на германската политика във висшето образвание и печели милионна публика.

Това чета върху задната корица на книгата, следвано от фрагменти възторг из немскоезичната периодика със страховити тиражи - изданията "Ди Цайт", "Дер Шпигел", "Ди Велт", както и такава личност като бившия президент на Германия Роман Херцог. Ето показателни думи на Херцог, които нашите господа министри на образованието и на културата, както и нашият г-н президент на Република България, биха могли да си ги лепнат вместо ковьорче под портрета на Левски и да си ги съзерцават, докато си пият отмаряйки следобедното кафенце, да речем:

Знанието днес е най-важният източник в нашата страна, бедна на суровини. Знание обаче може да почерпим само с образование... Затова е необходимо отново да се съсредоточим върху най-същественото и да направим достояние на всички обширните духовни познания.

Жалко, че авторът хамбургският професор по английска литература хер Шваниц тъй оскъдно знае за нас, българите, за нашата азбука (бърка глаголицата с кирилицата) и прочие, та ни е метнал в един кюп с... гърците - айде, за гърците няма да се ядосвам! - ама пък с унгарците от какъв зор и според каква научна му логика, дявол го взел!?

Чудни неща, драги български интелектуалци! Засвидетелстват ни нейде си откъм Западна Европа някакъв вид унизително снизхождение в научните си обзори, а нашите старателни издатели превеждат и тиражират две очебийни неистини за нас, българите, без да им трепне окото... Знатния хамбургския професор мога някак да го разбера, да оправдая невежеството му (хайде де! - някакви си смотани българи...), ама нашия редактор, че и редколегия вероятно - хич.

Това - между другото. То поначало културата у нас, в България, от най-затънтени гори тилилейски до висшата администрация в държавата ни... наред с образованието все е "между другото". Заместник-министър на културата ни например е достопочтена госпожа**, автор на чалга-текстове с мил сексуален цинизъм. Нормално...

Изцедих любопитни подробности, които намирам за опорни точки в пейзажа на европейската християнска цивилизация. И тъй...

1. Иисус (Христос) е роден около 7 г. пр. н.е., физически издъхнал на кръста около 30 г. сл.н.е., което значи, че на кръста е разпнат като не 33-, а 37-годишен мъж. Историята около раждането му е сходна с мита около раждането на Херакъл (Херкулес), извънбрачен син на Зевс от омъжената за Амфитрион Алкмена. Само че Мария Богородица преди да зачене Иисус е девственица на 16 години, мисля...

От апостолите на Христос четирима са рибари (две двойки братя: Петър и Андрей, Яков и Йоан), Матей е бирник, останалите са най-обикновени хорица от простолюдието: Филип, Вартоломей, Тадеус, Симон, още един на име Яков, Тома и Юда.

2. Мария Магдалена (някогашна проституираща) с помощта на две други жени сваля Иисусовото тяло от кръста и го измива ритуално, маже с благовония и полага в семейната гробница на Йосиф от Ариматея, който Йосиф от Ариматея е бил заможен мъж.

3. Павел преди това с името Савел Разбойника е бил фанатичен и злостен враг на християните. След (вероятно) епилептичен припадък при една от експедициите Савел ослепява за три дни, понеже паднал от коня си. Когато зрението му се възвръща, покръстил се за християнин и приел името Павел.

Савел/Павел е от аристократичен род и е образован, за разлика от оная дузина ученици, които Иисус, още преди да напусне плътския си образ, привлякъл за служители на християнската кауза. Убит е тоз Павел по времето на император Нерон, оня известния с вакханалните си изцепки Нерон, дето пали Рим... естетически да се любувал една нощ, къркан до козирката, на заревото от величествената... илюминация, т.е. очарован от горящите квартали на Вечния град. Поне така твърди за Нерон легендата.

Фактически ап. Павел е основателят на Църквата, чиято мощна йерархична структура напомня (да не кажа - повтаря!) военната йерархия на римския легион от времето на Гай Юлий Цезар.

4. До 1066 година в Англия се говори и пише староанглийски.

5. Принципът на феодализма е първообраз на днешната политическа партия с нейните структури, субординация и развети хоругви за литийни (партийни) шествия и кампании за привличането на наивен електорат. Обещават се всякакъв род благини, които обещания подир изборите съвсем естествено се забравят. Кой ебал - ебал, кой ебан - ебан! - гласи хъшлашката нашенска сентенция за прослава на непукизма.

Партийният лидер раздава привилегии срещу вярно служене или поради роднинство; в наше време тоя принцип е известен като кръга от фирми на г-н Ахмед Доган, не че г-н доцентът Доган му е изобретател, а понеже има доблестта да ни уведоми на висок глас, та ехото на оназ лакърдия още отеква и ще се препредава "от урва на урва и от век на век"*** вероятно докато изобщо има догановци в България. Такива искрени изявления не се чуват всеки ден.

Та партийният лидер не раздава току-тъй привилегиите на властта и правото за достъп до кайнака с големите пари. Когато губи властта си - най-близките му съратници или го убиват да се не мъчи, или изоставят кротко сам да си угасне в разкошна вила край Рим или друго кътче далеч от суетата и пазарния шум, който долита откъм фоайето на парламента и откъм коридорите на правителството****.

6. Свещената Римска империя, т.е. възобновената Римска империя. На Коледа в 800 г. папа Лъв коронясва Карл Велики (който всъщност е войнствено дребно човече с велики идеи) за император с красното име Пипин.

Таз империя просъществувала до 1806 година, когато Наполеон й "разказал играта", изречено на пловдивски диалект, което благовъзпитано изречено звучи ето как: "Наполеон е причина Свещената Римска империя да се саморазпадне". Ето значи как ставали тез работи! Появява се някакъв дребничък лют корсиканец, офицер артилерист от градчето Аячо, и хоп... хилядолетната империя взела, та се саморазпаднала.

7. За Германия като понятие се заговорва едва подир 1871 година. Обединяващо звено са езикът, културата и... поезията. Невероятно!!! За французи и англичани понятието нация се определяло от политическата им принадлежност към държавата, а съвсем не от езика и културата, нито от етноса.

8. Манастирът е висша форма на праведен живот за християнина. Остров на цивилизацията през Ранното Средновековие (550-850 г.).

9. "Тривиум" (изучаване на граматика, логика и риторика) и "квадриум" (изучаване на геометрия, астрономия, аритметика и музика) - това е практика за средновековните университети в Париж, Оксфорт, Кембридж, Падуа и Прага.

10. Ренесансът според автора Шваниц е тясно свързан със сексуалната свобода; изречено благовъзпитано: когато дамите напуснат светилището на женствеността Кухнята и тръгнат да шетат по улиците сексапилно разголени, великите империи рухват. Като вземем предвид какви сластни вакханки и знойни травестити се вихрят в чалгата, медиите, правителството и политиката ни (?!) напоследък... какво ли го чака и нашето мило Отечество!

Следва


tisss
_______________________________________________________

* "Речник на общата ни култура", изд. "Архимед" от 2002 г. Превод - Недялка Попова и Елисавета Кузманова, редактор Пламен Паскалев.

** Надежда Захариева, съпруга на поета Дамян Дамянов (1935-1999).

*** Финален стих от Вазовата поема "Опълченците на Шипка", възкресяваща сюблимен епизод в Руско-турската война - денят 11 август 1977-ма.

**** Цит.съч., с. 60. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Вин
небесен
***

Регистриран: 08.06.2005
Мнения: 109
Re: Въведение ІV
    #1778843 - 03.06.2007 10:06 [Re: tisss]

Цитат:

Таз империя просъществувала до 1806 година, когато Наполеон й "разказал играта", изречено на пловдивски диалект, което благовъзпитано изречено звучи ето как: "Наполеон е причина Свещената Римска империя да се саморазпадне". Ето значи как ставали тез работи! Появява се някакъв дребничък лют корсиканец, офицер артилерист от градчето Аячо, и хоп... хилядолетната империя взела, та се саморазпаднала.



Абе, докато скролвах темата попаднах на римската империя и се зачетох в горния абзац. Не съм специалист в тази област, но Наполеон не е причината за разпадането на империята (да не говорим, че логическата ти връзка е нелепа). Империята съществува само фиктивно още преди неговото време. Завоеванията на Наполеон дават единствено повод на автрийския монарх да премахне това наименование на териториите. Но какво ли се занимавам да пиша...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІV
    #1778862 - 03.06.2007 10:24 [Re: Вин]

"...Не съм специалист в тази област, но Наполеон не е причина за разпадането на империята (да не говорим, че логическата ти връзка е нелепа)..."

Из реплика на Winnetou



Наполеон и краят на Свещената Римска империя е заглавие на обширен пасаж на стр. 129-130 от книгата на проф. Дитрих Шванц; пасажът е придружен от политическа карта на Европа.

Не виждам повод за спор в случая (подчертах с болд внушението Ви, че това е мое мнение). Не е мое мнение. Затова смятам важен въпроса "Като се публикуват такъв род книги, дали е излишен коментарът от специалист българин?" - който е по-наясно от нас, лаиците, по темата, която и Вие, Winnetou, подхващате?!

Бъдете здрав!


tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tisss
Tester Independent...
***

Регистриран: 07.04.2006
Мнения: 5273
От: Пловдив
Re: Въведение ІV
    #1780741 - 04.06.2007 23:25 [Re: tisss]

("Розовият лес") КУЛТУРАТА - НИЗ ЛЮБОПИТНИ ПОДРОБНОСТИ (2.)


Продължение от 11.10.


През 1439 г. във Флоренция се провежда събор за обединение на Римската и Гръцката източна църква. Турците завладяват окончателно Византия през 1453 г. и заличават Източната римска империя завинаги. Флоренция се оказва средище на Ренесанса наред с Рим, Венеция, Милано.

Леонардо да Винчи (1452-1519) е хомосексуалист, пише с лявата ръка; много силен физически, язди, фехтува, облича се елегантно, обича куриозите (?! - бел.м., Г.Б.) и е крайно любопитен, с изострен усет за гротескното, грозното и за красотата.

Микеланджело Буонароти (1475-1564). Картините му са в духа на Стария завет (или по точно изречено, в духа на новото протестантство). Когато е обсебен в работата си над картините, се занемарява дотам, че спи с дрехите; преждевременно остарява, въпреки че доживява почти деветдесетата си година.

Тициан (1477 или 1487/90-1576). Най-представителният художник на Ренесанса, според проф. Шваниц. Слабост му е да изобразява женската хубост. При него всичко е цвят, светлина и чувствена наслада. Дева Мария изобразява тъй, сякаш е богинята на Любовта, появила се из пяната на вълните край остров Кипър Афродита. И може би в съгласие с немския професор в тоя момент, докато записвам това в един от мърлявите крайни квартали на Пловдив, си помислих за моряците, в чиято фантазия на зажаднели мъже се е родил образът на Красотата Любов...

Рафаел (Рафаело Санти: 1483-1520). Колко е живял па Рафаел, леле, колко кратко! Примирява религията с философията... Записвам, и това твърдение на Шваниц ми се вижда странно: как художник ще примири религията с нейните строги канони и философията с нейното свободолюбие и склонност към свобода на духа!

До трийсет и седмата си година Рафаел успява да създаде най-миловидните изображения на Дева Мария; т.нар. Сикстинска капела - Мария с младенеца Иисус на ръце. Тоз е най-ведрият от всички художници на Ренесанса, без шубе от демоничните енергии, отдаден на безмерни удоволствия, умира от преумора, пък що да не - от физическа пре-любов... опитвам да си представя за миг, записвайки тия нещица на моето балконче, трийсетина метра над земята. Когато си трийсет и седемгодишен, толкова е лесно да умреш в прегръдките на някоя красива знойна жена! И из съм умирал, при това неведнъж.

11. Колумб от Генуа в 1492-ра открива Америка, двете Америки.

12. Обособяват се все по това време три лагера в западното християнство:
- католици (признаващи върховенството на Църквата);
- лутерани и англикани (отреждащи на Църквата да е подчинена на Държавата); и
- калвинисти и пуритани (за тях всеки е свещеник сам на себе си; изпитвали неприязън* към т.нар. йерархична Църква - чувство, което кой знае защо и аз, роденият през 1947-ма в осемхилядолетния си роден град, сърдечно споделям.

13. Мартин Лутер (1483-1546) е син на миньор. Смятал да учи право, ала след премеждие по време на буря се заклева да облече монашеското расо и наистина изпълнява своя обет: влиза в Августински манастир, което ще рече, както аз, пловдивчанинът, предполагам: манастир за следовници на св. Августин**. Осенява го тоз въглищарски син идеята, че само Вярата може да спаси човека от Злото. Превежда библията на немски. Самият превод играе основополагаща роля за самочувствието на немската нация.*** Когато през 1521-ва (Новия завет) и в 1534 (Стария завет) са отпечатани, Лутер е съответно 38- и 51-годишен.

Преводите му са на образен, богат на нюанси простонароден език, и тъй стават основа на немския писмен език, основа за национално самосъзнание у разпокъсаните до тоя момент немци. Обявява се обаче срещу боготворенето на Дева Мария (защо бе, Мартине?!) и светците, Чистилището, тайнството на Изповедта и на Последното помазване. Отнема привилегията на свещениците да се изживяват като посредници между бога и простосмъртния човек. Е, за това последното - добре е направил!

14. Анабаптистите се появяват в Швейцарките планини, изграждат комуни по чукарите и мило препоръчват многоженството. Жените са въодушевени, представете си! - от някой си предводител-анабаптист Ян от Лайден и го освобождават от мазето, дето го затворил местният епископ-католик. Основа на анабаптизма е т.нар. мирно противопоставяне на всяка принуда, което като филибелия си го превеждам с фразичката: "Пука ми жилетката за вашите такси и разпореждания, аз пък ще се търкалям без работа, понеже протестирам!" - което при мен си е влияние на близкия цигански квартал Столипиново.

15. Швейцарските стрелци първоначално са селяни, наети да воюват срещу рицарите. Понеже не се чувствали да спазват правилата на рицарския двубой, млатели благородниците де където ги срещнат.

Воювали пеш, пробождали като горкия рицар с петметровите си копия (алебарди) като бифтек или го сваляли от коня с всичките му брони и железа по него, па си го доубивали с брадве на спокойствие и с мерак. Оттам славата им на непобедими. Вследствие на таз "смелост" е имиджът им на воини, та са предпочитани и до днес за лична гвардия на папата. Такива ми ти работици... А върви после и се бий по правилата!!! За рицарите ми стана криво.

16. Калвинисти, което ще рече последователи на Жат Калвин, французин от градчето Нион, който силно вярвал в... Предопределението. Издръжливостта при мъченията, на които били подлагани, фактът, че оцелявали въпреки всички несгоди и неприятности в живота за тия странни хора калвинистите вече е белег, че са богоизбрани. Силно ми допада лайтмотивът на тяхната мисия: "Който ме преследва и унижава, ме прави по-силен.

Средище на тия особени хора е Женева, а калвинистки земи по традиция са Холандия, Англия, Северна Америка (без Мексико, разбира се). Ето откъде иде у мене слабостта ми към холандците, и конкретно към техния стил на игра от епохата на моя набор и физически двойник**** Йохан Кройф.


tisss
______________________________________________________

* Вж. стр. 80-та на цит.съч. "Речник на общата ни култура" от Дитрих Шваниц.

** Августин Блажени (354-430). Симпатичен ми стана с оназ негова сентенция относно знанието: "Ако никой не ме пита що е време, зная; ако искам да обясня, когато ме питат, не зная".

*** Нещо подобно вече се е случвало, когато записките по сънищата на неграмотния Мохамед, обявен за пророк на Аллах, обединяват разпръснатите унижавани дотогава арабски племена в една религия, език и национално самосъзнание.

**** Мнение на Николай Заяков от времето, когато работехме в една редакция и случвало се е целият състав на вестник "Комсомолска искра" да посещаваме крайпътния комплекс "Девети километър" по пътя Пловдив - Пазарджик. Бел.м., tisss.


--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: ***
Брой показвания: 123387

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.581 seconds in which 0.566 seconds were spent on a total of 14 queries. Zlib compression enabled.