Other bands play Manowar kill

Това беше една от най-яките вечери в живота ми. Не просто защото за мен концертът на Менъуор има и фенска, и сантиментална стойност, а и заради страхотната компания, цялостната атмосфера - това ми беше първото ходене в Каварна въобще и през цялото време ми миришеше на Нашата музика(е, и на нашите кебапчета, бира(тя имаше ли миризма въобще?) и... разни други недотам приятни неща

) - на Нашата "религия". Това си говорихме - ходиш по улиците и виждаш стълпотворение от метъл брадърс(някои дошли от други държави), с които се поздравяваш емоционално и искрено, без да си ги виждал никога преди. ТАМ се усеща онова чувство за цяло - сърцата бият в един ритъм.
За Кралете - показаха какво означава истински професионализъм, ентусиазъм и отдаденост! Все съм си представяла въпросния концерт - преди години още и никога не съм предполагала, че може толкова дълбоко да ме жегне! Шоуто, светлината, звука, емоцията - не на 6, на 1000!
В началото реших, че не виждам добре и се понабутах отпред, където отнесох леко цапардосвене(неволно, ест), но пък ги видях ясно и сравнително отблизо - после се върнах назад, където всъщност с извиване на врата пак си се виждаше не-лошо

В един момент - когато отпочнаха Heart of Steel щеше буквално да ми се пръсне heart-a(звучи почти като "да ми изпуши hard-а" - или поне също толкова драматично

) и по чувството определено разбрах, че минАло малко покрай steel-а - требва си го пазя баси!
Сравнително як подбор на песните - в сми, ясно ми е, че повечето са всеобщо яко долюбвани, но аз лично - като са тръгнали да изпълняват "само класики" нямаше да се разсърдя на един "Battle Hymn" или "Bridge of Death"... или " Blood of the kings"

, ма тва са капризи вече

Преди да ги чуя наживо бях останала със сравнително добро впечатление за Holyhell, ама сега потресът ми беше пълен. На всичкото отгоре обещаха, че пак щели да се върнат - ужасТ, дано не забравя да се запася с развалено домАтЕ.

Затова пък неприятните усещания, породени от подгряващите групи бяха изместени скорострелно от емоцията от близки срещи от третия вид(е... така ни се искаше. За жалост не бяха нито "близки срещи", нито "от третия вид"

) с Ерик Адамс. Човечеца спокойно си пийваше и хапваше, седнал почти до нищо неподозиращите фенове! Благодарение на зОрките Очи на виден про-рок в крайна сметка беше разконспириран
. Аз първо чух, че там стои Джоуи и ест - търся някой с неговата осанка, но виждам само някво оплешивяващо теме на сравнително дребен мъШ - за части от секундата си викам: "Леле, ужас - горкия Джоко зел да се сгъбичасва..... сигурно щото толко вр трябваше за да си изпълни обещанието да дойдат в Бг, а той все пак е метъл брадър на честта и многото отлагане му се отразява негативно

"
Ама после, като се обърна леко и се видя, че е Ерик! С Фенката естествено - баси ентусиазма... той ни поздрави на няколко пъти и се скри.
Уплашихме го, Фенке, добре че тфа не му се отрази на пейниту

Та така...
Въобще целия фест беше свързан с мн емоции. На моменти се усещах как туй дето ми е отвътре просто е невъзможно да го избутам навън - в по-голямата част от времето бях малко като цапардосана с Мьолнир по главата и всичко ми беше като на забавен кадър

това от стъпването в Каварна до еее... преди малко.

Искрено "тенк ю, пипъл" на компанията!
И супер специално - на !!Фенката!! - жалко, че беше само за последната вечер.

А ето го Ерик, точно преди да се обърне към нас.
Ужасно е качеството, зарад мн-то зуумване(мисля), но все пак си личи

--------------------
..Wir kapitulieren niemals!..