Добре дошли+FAQ( най-често задаваните въпроси във връзка с лотарията)

Въпроси свързани с това как протича самото интервю .

Въпрос : На какво основание могат евентуално да ми откажат виза ?

Отговор :
1. Представяне на фалшиви документи по време на интервюто
2. Сключване на фиктивен брак с цел получаване на виза
3. Нелегален престой в САЩ за повече от 6 месеца - 3-годишна забрана за влизане-
4. Нелегален престой в САЩ за повече от 12 месеца - 10-годишна забрана за влизане.
5. Сериозно заболяване, което би превърнало притежателя на зелена карта в Public Charge.
6. Дисквалификация поради това, че основният кандидат не е включил в електронния формуляр член от семейството.
7. Дисквалификация поради липса на диплома на средно образование - понякога тази липса може да се преодолее чрез трудов стаж по професия, за която се дават повече от 7 точки според Департамента по труда - http://online.onetcenter.org/
8. Извършване на престъпление, което се определя от американците като Crime of moral turpitude. Тук нещата са доста субективни, но ако престъплението е свързано с наркотици или с физическо насилие, отказът е в кърпа вързан.
9. И разбира се, отказ по причини за заплаха на националната сигурност - разни бивши ченгета, търговци на оръжие или хора, които са свързани с подземния свят или с терористични организации.

Въпрос : Как протича самото интервю , какви въпроси задават , любезни ли са служителите , от какво да се притесняваме ?

Отговор : По този повод е писано много , а предполагам , че ще продължи да се пише .

Ето тема с интервютата от ДВ 2009 Интервюта - ДВ 2009

За отговор избирам описание на интервюто от Very Happy :

Голямо БЛАГОДАРЯ на създателите, модераторите и членовете на този форум, с помощта на които всичко мина успешно и жълтите пликове вече са у нас Продължавайте да давате безценни съвети на хората като нас, които имат нужда от това, бъдете живи и здрави и много щастливи!!! Аз самата също оставам тук, за да споделям опита, който натрупах, с тези след нас.

Първо ще кажа няколко думи за прегледа – правихме го в Грийнбърг. Имахме имунизационни сертификати, издадени от ХЕИ. Там пишеше, че сме преболедували рубеола, били сме си противогрипни ваксини миналата есен и т.н. Доктора, който водеше прегледа, попита къде са правени тези сертификати – казахме – и той каза, че “колегите малко са се попрестарали” и няма това да са имунизационните ни паспорти за САЩ, а това, което те ни попълнят във формулярите за прегледа. Аз ужасно много се притесних, но малко по-късно констатирах, че всичко е наред. Не ни сложиха никакви ваксини. Казаха, че резултатите са добри, попълниха ни формулярите, платихме и си тръгнахме, това беше.

А сега – за интервюто
Бяхме пред консулството в 8:00ч. В 8:30 се наредихме на опашката и започнахме да влизаме двама по двама, като на входа проверяваха багажа и минахме през проверка за метали, оставихме си телефоните срещу номерче и влязохме да си платим. Платихме на касата и започна чакането в двора. Както знаете, минават първо семействата с малки деца, после останалите семейства, и после несемейните. Чакането беше доста, имаше поне 10-тина семейства с деца (повечето от които тийнейджъри).
Служител идва и извиква “следващо семейство” – ние си седяхме на пейчицата и не бързахме да влизаме, защото преди нас имаше поне още 4 семейства с тийнейджъри, обаче едно от тези семейства каза “сега наред са младото семейство, после сме ние, и после останалите”. Ние бяхме младото семейство
Тръгнахме след служителя – преди да се качим на втория етаж, срещу лична карта, портиера ни даде пропуски, които закачихме на дрехите си. На втория етаж служителя ни покани да седнем на столове пред бюрото му. Попита кой е титуляра и за името – казах му, и той взе папката с формулярите ни и първото писмо, с което участвах в лотарията, която беше сред няколко други. Аз държах в ръка папката, в която бях подредила документите за интервюто по списъка от второто писмо. Започна да ми иска един по един документите.
Ръцете ми трепереха, въпреки че външно изглеждах спокойна и се усмихвах.
Паспортите и бележката за платена такса? – дадохме ги (ксерокопия не поиска);
Писмо от човек с адрес в САЩ? – дадохме – Защо преди сте дали друг адрес? – Ами защото тази приятелка ни е много по-близка от другата жена;
Работите ли? – В момента не; Как се издържате? – Родителите ни помагат, живеем с родителите на мъжа ми;
Имате ли средства, с които да заминете? –Да, еди колко си... – От къде имате толкова пари? – От родителите ни – неговите родители имаха спестени, а моите продадоха наследствен имот; дадох банковите референции от 2 банки , бях направила и ксерокопия – сравни ги и ни върна оригиналите;
Снимките, само тези 5х5? – дадохме ги;
Акт за раждане, брачно свидетелство, свидетелство за съдебно положение, свидетелство за съдимост, диплома за средно образование – сравни оригиналите с копията и взе копията;
Даде ми да се подпиша с обичайния си подпис на жълто листче – подписах се;
От колко време сте женени? – От една година (нищо повече не ни попита във връзка с това, въпреки че носехме 5 албума и още много друг доказателствен материал за връзката си);
Започна с документите на съпруга ми – Паспорт? –дадох го; Акт за раждане? - дадох го; Свидетелство за съдимост? – и него (тук той взе телефона и разговаря на български “Абе знаеш ли, че от сутринта получавам някакви свидетелства за съдимост с ужасно качество, толкова ли не могат да пуснат един компютър там... и сутринта имах такива, и сега пак...добре, ако имам проблеми ще видя какво ще правя...” (на нас нищо не каза и нищо не ни попита – нормално, ние нямаме нищо общо със съда, който ни е издал свидетелствата, иначе самите свидетелтва си бяха разпечатани на принтер, с печат на съда, подписи – не знам какъв беше проблема, но явно има и по-съвременно изглеждащи свидетелства и затова нашите нещо не му допаднаха);
Свидетелство за семейно положение на съпруга ми не поиска, нито неговото копие от брачното свидетелство, нито пък диплома или военна книжка. Погледна паспорта му и каза – мъжете от 18 до 26 години подлежат на селективна военна служба в САЩ, сега ще ви дам да подпишете... – аз казвам – ама той е на 27 – (мъжът ми казва – ще правя 28) – а, така ли – поглежда в паспорта – а, да наистина – изглеждате много по млад, усмихна се и каза – един формуляр по-малко
Междувременно по телефона звънна американец, който искал да се омъжи за българка и питаше каква е процедурата – човекът му обясни подробно на английски, но онзи явно бавно схващаше и го питаше едно и също нещо. Тогава служителят му каза “Сър, имам хора, които “физически присъстват тук”, в момента провеждам интервю, не мога да разговарям толкова дълго по телефона...(онзи отвъд телефона обаче не искаше и да чуе)... тогава нашия човек трясна телефонната слушалка и продължи с нашите документи...
Били ли сте друг път в САЩ? – Да, и двамата; С какви визи? – С еди си какви; За колко време? – казахме;
Дайте пликовете от прегледа! – дадохме ги – отвори пликовете, прегледа формулярите и ги прикачи към останалите документи. Рентгеновите снимки не поиска.
Докато преглеждаше документите отбелязваше с хиксчета на еднин лист всеки прегледан документ, след като приключихме с документите каза да си приберем оригиналите и да слезем с него при вице-консула. Ние върнахме пропуските на портиера и влязохме в стаята с гишетата и сините диванчета, където седнахме и изчакахме да ни извикат. През това време служителят, който ни интервюираше, занесе документите ни на вице-консула.
Чух си името и седнах на стола, до мен беше съпруга ми. Отсреща седеше афро-америкън, над 50 годишен, с излъчването и загадъчната усмивка на Бил Косби Ар ю еди си коя? – Йес, ай ем. Ду ю спийк инглиш? – Йес, ъ литъл бит. Какво е образованието ви? – казах; Това съпругът ви ли е? – Да; Дайте левия си показалец за отпечатък, сега десния; А сега съпругът ви...; Всичко, което сте написали във формулярите истина ли е? – Да; А вие? – Да; Изчакайте да станат готови отпечатъците ви! – Тенк ю!
И седнахме на диванчетата, където почакахме 10-тина минути. Друга консулка ни извика по име и ни каза да дойдем между 16:30 и 17ч, за да вземем визите си.

Това беше

Копирано от тук .

Още минали в тази тема .

Добавям и интервюто на един несемеен форумец

На опашката чакат всички и имигрантски и неимигрантски визи. Първи минават тези, които имат баркодове. Какво е това аз поне не знам, но доколкото разбрах имат ги тези които са си попълвали документите онлайн (мисля става дума за неимигрантски визи и със сигурност не става дума за баркодовете от листите за зелената карта). Охраната се разпорежда коя опашка да се събере дали за ими или неими грантски визи. Предполагам ги сменят през известно време. Ако има хора с малки деца ги извикват по-напред. Те си имат списък кой е на интервю днес и ти проверяват името, така че предполагам ще си минеш за деня за който са те определили (някой беше питал нещо такова по-нагоре).
Не вярвам тук да има злонамерени хора, така че минаването покрай охраната не е интересно.
Мине ли се проверката на входа, тръгвате в ляво навън малко и влизате в другата сграда (няма какво да се обърка). Тук е всичко на едно (не като преди да се ходи по етажи и стаи). Първото гише е където се плащат таксите (по-късно там също се проверяват документите на неимигрантите). Хубаво е да носите точно пари, особено ако е в левове имайте дребни. На жената пред мен човекът и каза да намери отнякъде 6 лв и аз и развалих, но вие ще сте подготвени. Мисля че сумата се закръгля и не се занимават със стотинки. Всеки може да си сметне долу горе колко ще плати и да си носи дребни, just in case. Всичките ми пари от студа навън бяха станали мокри. Човекът понегудува малко, но ги прие, като му обясних как е времето.
Следващите 3 гишета са за зелените карти. На тях са българските служители (2 жени и 1 мъж). Там се минава без ред, когато се наредиш. Не е вярно, че мъжът е по-лош. Физиономията му изглежда по сериозна, но по мое мнение е по-добър от жените (те много задълбават). Тук изказвам неудобрението си от новото консулство. При старото ти говориш в малка стаичка и си по спокоен (не пред много хора). Тук си все едно на централна гара с гишета и всички те чуват какво говориш (освен ако не си мънкаш под носа, което пак не е хубаво). Понеже аз бях сам и ми беше скучно докато чаках естествено беше да слушам интервютата на другите. Върнаха мисля три случая: Единия случай беше пребивавал в чужда страна, доколкото разбрах два пъти за по 3-4 месеца, в рамките на година и нямаше полицейско свидетелство. Той се защитаваше, че не е за 6 месеца, но му отговориха, че събрано прави над 6. Не го отрязват, а трябва просто да го донесе друг ден (ако някой има съмнения за себе си по-добре да се обади да пита в консулството; по-добре да си подготвен). Направи ми впечатление, че доста внимание обръщаха на всички хора относно предишни ходения в чужбина (да обяснят за колко време и с каква цел). Другите случаи бяха без свидетелства за семейно положение.
Имаше, така да се каже, два задължителни въпроса към всички минаващи: откъде познавате гаранта и относно парите.
Докато прелистват документите задават и по някой друг въпрос. Мен ме питаха само, защо като съм ходил вече два пъти там, съм се връщал? (бях готов какви ли не въпроси да отговарям, но пък така да ме питат ме изненадаха).
Питаха ме и дали възнамерявам да се женя в следващите 6 месеца.
Относно документите: по-добре е задължителните документи (изброявани са вече) да си ги нагласите, като съответно след всеки да подавате и копие. Доста хора минават през гишетата и служителите се изнервят едно и също да повтарят. А вие неискате да ги изнервяте нали?
Преводи не съм правил. С банковата референция се бях престарал давайки им разпечатка за 12 месеца назад - но айде викам за всеки случай. Взеха само стандартното салдо по сметка към дата.
На 22 съм така, че подписах за селективна военна служба (18-26) пред тях (при българите подписвам, после американеца ме попита осъзнавам ли какво съм направил ).

Като свършиш с българите се чака за американските консули. Те са на следващите 4-5 гишета. Там чакат и неимигрантските визи. Привикват те по име. Първо ми провериха отпечатъците и пак седнах да чакам. Консула преглежда документите предоставени му от българите и предполагам, ако има някакъв проблем, който те не са изяснили, той има финалната дума. Пита ме знам ли английски, но това не е изискване, защото за който незнае има и преводачи. Беше весел човека и ми вика: "много хубаво обаче, аз искам да си упражнявам българския", и ми говореше почти на български. Пита ме дали пуша и пак откаде познавам гаранта (за гаранта питат всеки).
Накрая пожелава късмет и приятно прекарване в САЩ и да дойда да си взема пакета след 3 дни в 16:30. Мисля в 16:30 е стандартния час за вземане на готовите визи (поне на мен досега така ми се е случвало де).
В консулството прекарах общо 3 часа(ако това ви ориентирва нещо, за сам човек).

Интервюто описано от Mirtov и взето от тук .

Интервю от ДВ 2006 на gollum , взето от TУK .

Здравейте на всички!
Вчера бях на интервю. :-)
Отивам пред сградата н посолството доста рано: 7'40. Насочвам се към входа, за да разбера дали там трябва да чакам. Охраната ме пита за колко часа ми е интервюто. Аз: за 8'30. Момчето си вади часовника - то 7'40, поглежда ме и казва: ами, поразходете се малко и елате пак към 8'20. :-))))))) Доста бях подранила. Оказа се след това, че имало и други като мен. (Поразговорихме се, докато чакахме). Седнах в близкото кафене и към 8'15 отидох отново. Обаче вече се беше заформила опашка. Оказа се, обаче че има и хора и за 9'00 и за по-късно. Когато стана 8'30 тези, които имахме интервю за този час ни накараха да минем по-напред. Казаха ни да се наредим един след друг. Така се минава през охраната. Някои от хоата не си носеха баркодовете (те не са за зелена карта). Затова малко се поазбавихме с влизането. Питаха консула дали може без тях...Такива работи. След това един по един през охраната. Първо, за да вляза трябваше да покажа писмото с насрочената дата за интервю. Преди да влезем ни накараха да си изключим телефоните. GSM-ът е и първото нещо, което трябва да се даде като влезеш. Дават ти номерче. На излизане с него си прибираш телефона. Торбичката с документите ми я прекараха през някакво устройство за проверка. Накараха ме да си отворя дамската чанта, за да проверят и нея. Вътре имах парфюм Пръснах се с него. Имах и минерална вода. Накараха ме да отпия от нея. После аз самата минах през детектора. След това си взимаш нещата и продъжаваш през двора към Консълския отдел. Много са тежки вратите там. :-)))) Първо се попълват докумнетите за DHL. След това, който ги е попълнил отива на касата да плати. Тези, които не са за зелена карта там показваха и докумнетите си. Аз само платих таксата (в $). Попитах какво следва,казаха ми да седна и да изчакам. Не чаках дълго. Скоро съседното гише се отвори и се появи българският консул. Попита дали има някой за имигрантска виза. Отидох при него. Първо ми поиска задграничния паспорт. После документите един по един и копията. Бях ги отделила в различни папки. Накрая дадох писмото от гаранта. Гарантът ми казва, че мога да живея при него, ще ми помогне да си намеря работа, ще ми помага финансово. Бях подготвила две банкови удостоверения. Но не ми ги поиска. Последно дадох медицинските. (без рентгеновата снимка). Имах и преводи на всички документи. Показах ги, но консулът ми каза, че не са необходими и не ги взе. Беше много любезен. каза ми да изчакам между 4-то и 5-то гише и, че мен за разлика от другите визи няма да ме извикат по име, а като кажат:"Имигрантска виза" да знам, че е за мен.
Седнах и зачаха на столчетата. От описанията във форума очаквах салонът да е по-голям. Но не е. Има една редичка от столчета,като две по две са залепени за гърба. Едните гледат към гишетата, а другите в обратната посока. Гишетата са може би около осем. Но може и да се бъркам.На първото е касата. А на следващите се показавт консулите. На тези, на които няма никой щорите са спуснати. След кратко чакане се появи американската консулка. Много приятна и усмихната жена с перфектен български. Беше много любезна с всички преди мен. Въпреки това се притеснявах. Минах след три двойки, които исакха да гостуват кой на син, кой на дъщеря. С всички консулката говори на български. Освен с една жена, която живее в САЩ и беше с майка си. Наистина почти всичко се чува от чакащите. Особено от тези, които седят непосредствено пред гишето. Когато дойде моят ред(не знам как се определя той...) консулката ме извика ме по име. Честити ми. :-) И започна да преглежда докумнетите ми. Пита ме за гаранта ми. Каза ми, че лесно ще си намеря работа като програмист, особено в Калифорния. Прегледа листа с ваксините и още някакви други листа. И това беше.
В 10'15 бчх извън сградата. :-)

Още едно интервю, едно от първите за ДВ 2007 интервюто е на rumito и е взето от тази тема

Нашето интервю беше на 3.10 от 9.30ч. Тъй като не знахме къде точно се намира посолството си взехме такси до там и пристигнахме сравнително рано към 8.30. Отвън чакаха и други хора и охраната пита кой за какво е. След като казахме че сме за интервю за зелена карта от 9.30 той ни посочи едно гише да отидем там. Служителят ми взе само паспорта, не потъси писмото, провери дали присъстваме в списъка и ни каза да влизаме. От там ни пое охраната. Казаха да сваляме коланите, да извадим ключове и остри неща, провериха чантата с хранта на детето, взеха ни телефоните и ни накараха да минем през детектора за метал. Първо минах аз, като звънна два пъти , за якето и часовника. Проверяват крачолите и си готов. В интерес на истината малко се шашнах , детето също , но така трябва.Това е малко отклонение от темата , но имах нужда да го споделя. Предполагам за тези, които ще прекрачат за първи път американска територия, ще е от полза да са запознати и няма да са така шашнати като мен. По нататък като влязохме в сградата ни дадоха да попълним товарителницата за DHL и ни казаха да се наредим на 9 гише. Преди нас имаше около 10-на души. Направи ми впечатление, 4е служителят взимаше различни документи и задаваше въпроси. На мен ми търси само паспорта и попита дали борис и божил са с мен. И така платих и с бележката и документите каза да чакаме.Както казах имаше хора и беше доста шумно, пък и аз съм с дете и се занимавах с него и така и не чух кога са ме извикали. Разбрах, тъй като на мое място се беше явила една възрастна дама и служителката и обясняваше, че като дойде нейният ред ще я извикат. На мен ми взе всичките документи и ми каза да чакам. След известно време ни извика без детето. Попита ни дали това е първи брак за двамата, къде съм завършила ср. образование, къде висшето, излизала ли съм в чужбина,какво работя в момента.Същото попита и съпруга ми.Това беше. Каза че консулът ще проведе интрвюто днес, но ще трябва да върнем преводи на документите. Пак ни казаха да чакаме, а междувременно ни потърсиха медицинските. Консулът не ни пита нищо.Накара ни да се закълнем, да се подпишем и ни взе отпечатъци.Каза че като получи преводите , до една седмица ще си получим паспортите, усмихна ни се и това беше цялото интервю.

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.

Въпроси свързани със заминаването ( и около него ) .

Въпрос : Ако не ми мине котка път, към март ще визирам към USA със Зелена карта, семейно... Знаете ли за такава практика- да се уведомяват разни служби, че ще отсъствам от страната, за незнайно колко време- там Здравни каси, Пенсионни хави, Полиции разни, Адресни служби и Бог знае още кои...

Отговор : Аз ( Nadin ) и съпругът ми сме били отчислени от военните с военните книжки . На адресните служби не съм давала отчет ( не мисля да го правя и за напред ).
Тема за военните книжки .
За отчисляване от здравната каса мисля , че има нови наредби ( как и при какви случаи става ) - някой да провери на място и да пише .
За отговори на останалите въпроси очакваме включване и от други форумци .

Отговор 2 : За пред военните си носи международния паспорт,където е сложена визата и няма да има проблеми.На мъжът ми му взеха военната книжка и му дадоха документ,който служи за трудов стаж и друга бележка,в която пише,че е върнал книжката.
Също трябва да се уведоми НОИ ,че няма да си в страната ,за да не ти търсят здравни вноски.
Отговора даден от pepi .
Тема по въпроса .

Отговор на Jade по повод НОИ

НОИ се измъкна от отговорността за здравноосигурителните сметки и я прехвърли към НАП /Национална Агенция по Приходите/. Подаването на декларация за отказване от здравното осигуряване може да се направи в кой да е клон на НАП. Тук търсете най-близкия до вас! ВНИМАНИЕ - по телефон и/или при лично питане казват, че е необходимо титулярът да се появи и да си попълни/подпише декларацията за отказ на основание повече от 183 дни/год извън БГ. ОБАЧЕ, когато се опитате да го направите на гишето ви искат "доказателства за бъдещето Ви отсъствие от страната"!!! Това за тях означава виза /ЗК/ и/или самолетен билет! Имайте го предвид като тръгнете!

ПС Недоумявайки попитах, що за доказателство е визата и/или самолетния билет, като едното можеш да го върнеш, а другото обикновено ти гарантира вход, но не и срок на престой в дадена страна...смислен отговор не получих! Както и отговор на въпроса ми, защо не са уважили белите коси на майка ми, която лично отиде да пита каква е процедурата, след няколко противоречиви информации, дадени ми по телефона...No comment!
+ още една тема по въпроса

Въпрос : Мога ли да си купя еднопосочен билет за САЩ или трябва да е двупосочен ?
Притеснявам се да нямам проблеми , ако е еднопосочен .

Отговор : Ако имаш намерение да се връщаш в БГ в рамките на една година - би могъл да си купиш двупосочен билет ( излиза изгодно ) , в противен случай никой не те задължава да си купуваш двупосочен билет , нито някой ще ти държи каквато и да било сметка по повод билета .

Въпрос : Минахме интервюто успешно , но след него решихме да пътува първо съпругът ми ( титуляра ) , а аз и детето да го полседваме до няколко месеца , но на интервюто не сме казвали за тези ни намерения . Ще имаме ли проблем ?

Отговор : Не , няма да имате проблем . Титуляра може да пътува сам , а членовете на семейството да го последвт , само трябва да е в рамките на 6 те месеца от датата на издаване на визата .

Въпрос : При цените на билетите , които виждам по интернет и в бюрата има разлика - на какво се дължи тя ?

Отговор : Разликите на цените от интернет и тези в билетните агенциите се дължи на това , че цените в агенциите ви биват казвани с включени летищтни такси , това повишава общата цена .

Въпрос : От къде е добре да си купя самолетните билети и към кои компании да се ориентирам .

Отговор : Моят съвет би бил да се обърнете към агенции за продажба на билети . Почти винаги те имат достъп до информация , до която вие трудно бихте се добрали . Дават цените с включени летищтни такси и биха могли да дадът информация за транзитните визи .
Също така , ако ще правите връзки ( много малко хора летят за САЩ без да правят връзки ( ако са вече в някой европейски град ) изберете полет по възможност без приспиване и с кратък престой в Европа - по този начин пътуването се съкращава , а съответно и стреса по този повод .

Въпрос : Каква е тази форма ( митническа декларация ), която трябва да попълня в самолета , английският ми не е много добър и се притеснявам дали ще се справя .

Отговор : Митническа декларация уеб страница

Любезно предоставена от lazy .
Тема по въпроса .

Въпрос : На кое летище трябва да представя жълтият плик - на първото , на което кацна в САЩ или на крайната дестинация ( второ летище в САЩ ) ?

Отговор : Жълтият плик се представя на първото летище , на което кацнете в САЩ , на първият граничен контрол .

Въпрос : Какъв е необходимият минимален престой за престой в САЩ , в който може да се активира зелената карта ?

Отговор : Престой от дори една седмица ще те оправи . Това в случай , че не държиш лично да си получиш SS# и зелената карта и разбира се има на кой да разчиташ да ги получи , съхрани и съответно ти ги предаде . Можеш да подадеш необходимите документи и да си се върнеш по живо по здарво в БГ . Иначе изчакването на документите понякога отнема около месец .
След това можеш да се върнеш ( от БГ в САЩ ) само с паспорта - печата , който ще ти сложат в него е временна зелена карта важаща 1 (една ) година .

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.