ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Сатанизъм

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
Headless
SE7EN
***

Регистриран: 16.01.2005
Мнения: 1658
От: Transylvania 90210
Душата след смъртта?
    #1859805 - 08.08.2007 17:04

Какво е вашето виждане по въпроса, има ли душа, ако има какво става с нея като умре, питам тук, защото не ми се слушат неща ит рода на "Отива при Петър да претегли греховете си и да се реши в Ада или Рая трябва да отиде"...Аз не вярвам в Ад или Рай, тези неща са измислени, знаем от кой! Какво е вашето виждане аа след смъртта, има ли нещо друго освен запознаване с червеите! Какво става с тази уж 21-грамова душа.. Ей такива въпроси ме мъчат

--------------------
I stared at the wall, it stared back at me
Started to breath and then it started to bleed...

THE MAN WHO SOLD THE WORLD


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zdravena

***

Регистриран: 04.11.2005
Мнения: 860
Re: Душата след смъртта?
    #1859831 - 08.08.2007 17:27 [Re: Headless]

Привет! Току-що писах във "Вяра и религия" по подобна тема. Душа има, тя е искрата, без която материалното тяло е труп. По ред причини, чието изреждане би отежнило отговора ми, душата в един момент се оттегля от физическата си обвивка (тялото) и го изоставя, образно казано, съблича го и го захвърля. Този материален носител, след като в него вече я няма искрата на живота, се разлага - изпълнил е задачата си. Остават останалите тела на човека. Различните школи, сочат различен брой тела, но това си е една обширна тема, по която може много да се говори.
Колкота до Ада...бихме могли ад да наречем пребиваването на душата във физическото тяло, както и пребиваването й в долните слоеве на финия /Тънкия свят/- т.нар. Астрал, където тя попада непосредствено след напускане на най-плътната си обвивка. Когато душата напусне тялото, добре е да не се задържа дълго време в Астрала. Това е мястото, обитавано от душите, силно прилепнали към земния живот. Трудно им е да се откъснат от това място, понеже без твърдата си материална обвивка, душата може да комуникира с други подобни на нея само чрез емоции и мисли. Болшинството се задържат дълго по долните нива. Оттук става и връщането обратно - прераждането.
Пиша всичко това, за да кажа другото важно - че докато сме във физически тела, трябва да се подготвяне психически за срещата си със смъртта и за прехода. Трябва да сме максимално осъзнати и така да сме водили земния си живот, че нищо да не ни задържа тук, да съумеем да направим по-бързо и безболезнено този преход. Защото оттам нататък има още много работа за духа. Но това е друга тема.

--------------------
Ние сме това, което решително искаме да бъдем.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Legion_666_
Нерегистриран




Re: Душата след смъртта?
    #1859941 - 08.08.2007 19:16 [Re: Headless]

Пак да ме простят всички, дето са го чели.

Цитат:

След смъртта

Във всяка една култура смъртта се възприема и третира като нещо неизбежно. В повечето религии, особено в по-древните, обикновено съвсем първите хора се описват като безсмъртни и смъртта е представена като някакъв нещастен случай (нарушаване на заповед на боговете, жестока своеволна постъпка на демонично същество, глупав избор на предците и какво ли не още като например магии, призраци, демоничен заговор, освен това Боговете или Богът не могат да променят присъдата, защото тя вече е произнесена), получил се в началото, когато светът бил съвсем новичък и посочената за смъртта причина се явява като някакво обяснение за собствената смъртност на хората днес.

Смъртта винаги е имала своята неразбираемост и загадъчност. Тя до такава степен плаши хората, че за тях комичните обяснения на религиите относно това, какво следва след техния живот в смъртта, им изглеждат убедителни тъкмо поради нелепостта си. Религиите използват уязвимостта на хората по въпросите за смъртта и техните страхове от смъртта и неизвестността, която тя има, за да налагат безсмислени понятия като душа, дух, призрак и изобщо всякакъв антропокосмически символизъм. Особено креативни са екстатичните изживявания на някои живи хора – шамани, медиуми, окултисти и прочие (пътуванията им до небето или до света на мъртвите определено са занимателни). Масово Смъртта е представена като някаква сила, която в процеса на умиране превръща човека или в душа, или в призрак, или в безплътно тяло или в нещо друго (вампир, демон и т.н.). Обикновено се поставя акцент върху любовта към тялото и плътския живот. Това съвсем ествествено влече след себе си темата за местонахождението на каквото остане от човека след неговата смърт. Налага се идеята, че мъртвите обитават както земята, така и някаква духовна обител/ духовен свят. Дори в зороастрианството, юдаизма, християнството и исляма засягат темата за възкресението.

Ако в тази информация, която религиите така щедро пробутват, имаше нещо вярно, тогава не би следвало да има проблем абсолютно всеки мъртвец да се вижда и да контактува с когото и колкото си иска и абсолютно всеки жив човек да вижда духове... Вместо това няма религия, която да има еднакъв задгробен свят с друга религия и няма религия, която да определеля съдбата на мъртвите по същия начин, като друга религия. А измъкването на окултизма с оправданието, че някои хора се били развили и виждали духове, а други не се били развили на фона на факта, че това са твърдения на доказани шарлатани (Блаватска, Ледбитър и други), е направо смешно.

Това определя и официалното становище на науката по въпросите за смъртта и какво следва след нея, което се базира на изследвания върху историята на религиите, на психиката на човека и на същността на нашия свят.

Идеята за наличието на душа е по-стара от християнството, което я заема от по-древни от него вярвания и я доразвива. Вярванията за наличието на душа се датират на около 5000 години преди Исус да не се роди. Данните са снети от една изрисувана ваза. Картинката на вазата показва един войн, който умира и от него се измъква самият той си. Официалното становище на психолозите, при обяснението им как на древните им е хрумнала идеята за наличието на душа е СЪНЯТ. За нашите предци, не особено назаднали по въпросите на биологията, физиката, астрофизиката, астрономията, химията, математиката и прочие науки, светът изглеждал като една огромна ЗАГАДКА. Особено сънят. Спиш и се озоваваш сякаш в някаква друга реалност, а после се събуждаш и откриваш, че там някаде е останал сякаш цял един друг свят, онзи свят. И сънят е връзката с него - единствената възможна връзка. А смъртта... Човек сякаш заспива. Казваме не случайно на смъртта "вечен сън". Това като словосъчетание е залегнало не само в редица езици, а и в редица стари религии (Хипнос, Танатос и прочие са част от примерите за сливане на състоянието на сън със състоянието на смърт). Така нашият войн от вазата отива в света на смъртта с друго тяло, понеже в съня тялото ни сякаш хем е нашето собствено, хем не е.

Съвременните изследвания показват света в неговата структура. Светът е доказано изцяло материален. А душата се възприема от традицията като нематериална. Но светът е енергия, т.е. материя и следователно в него място за нематериални души няма. Всичко това налага визията, че след смъртта човек не продължава да съществува под никаква друга форма, а смъртта е неизбежният край за всички. Смъртта убива човешкото тяло, а с него умира всичко, което човекът е бил.

Само защото ни се иска да сме нещо повече от материя, не означава, че се получава нещо повече на практика. Умираме. Това е краят ни като разумни човешки същества. Каквото и да ни се ще друго - то е без значение, защото само с искане не става друго и не става за никой.

Относно материалността на Разума се е произнесла науката. Когнитивната наука и невропсихологията, неврологията, невробиологията и т.н. разглеждат Човешкият мозък като създаващ човешката индивидуалност и определящ човешките действия.

В МОЗЪКА се създават висшите когнитивни функции като представност, разсъждение, мислене, внимание, емоции, памет, креативност и какво ли не още. Методологични подходи и различни нива на анализ на мозъчните процеси и социалните прояви на човека залягат върху изследването на преминаването от отделната нервна клетка към невронните мрежи и големи невронни констелации, свързани с интегративните функции на нервната система. Чрез биохимично повлияване на определени елементи от синаптичното предаване, се влияе върху протичането на психични процеси, така че макар и твърде дълъг, пътят между неврона и "мисълта", се изминава.

И този път е МАТЕРИАЛЕН, А НЕ НЕМАТЕРИАЛЕН. Това означава, че лабораторно е доказано че невронът е първи, а "мисълта" е материална. От там и Разумът е материален.

Учени като Ралф Хофман, Коен и Серван-Шрайбер и други, създават без никакви проблеми модел невронна мрежа - нефизиологичен модел. Връз тях се изучава т.нар. лудост човешка, с цел същата да се лекува.

При шизофрения например - била тя Кататонна шизофрения, Параноидна шизофрения, Дезорганизирана шизофрения или някакъв друг вид, антипсихотичните и невролептичните медикаменти променят баланса на невромедиаторите в мозъка и са насочени към овладяване на симптомите на болестта, като симптомите отново се връщат при прекъсване на лечението - защото Разума на болния, който е увреден и който се лекува по този именно материален начин, си е МАТЕРИАЛЕН и правилно функциониране на Разума зависи от безпроблемното функциониране на мозъка. Тези изследвания, пресъздаващи невронна мрежа, показват по безспорен начин, че Разумът е материален, тъй като изминават целия път от неврона до мисълта!

Ние сме това, което мозъкът ни позволи да бъдем, а какво е мозъкът ни, това зависи от нашето ДНК и средата, в която живеем.

Мозъкът обработва информацията най-вече паралелно, т.е. милиарди операции се случват едновременно из целия мозък, а те от своя страна образуват нашите съзнателни и несъзнателни мисловни процеси, както и изпълняват моторните актове, регулират автономната нервна система и т.н. Това е в рязък контраст с компютърните програми, които обикновено изпълняват операциите една след друга т.е. серийно. Затова мозъкът на човека се води по-сложен от компютъра.

Накратко същността на науката невропсихология, която изучава човешкия мозък:

Мозъкът се състои от клетки, които доста се различават една от друга в своите специфични области. Клетките на мозъчната кора се изучават микроскопски в качеството им на най- висшата структура на мозъка, която е фактически отговорна за висшите психични процеси и не само - става дума за дейности като перцепция, мислене, език, разпознаване на образи, двигателни умения и много други - всичките тези по-сложни дейности на мозъка, са свързани с корови процеси, с коровите неврони.

В различните части на кората клетките много се различават морфологично - едни са те в челния дял, други - в теменния, различни са в тилния дял. Тази морфологична разлика отразява и различие във функциите. Някои от тези отговори на въпроса "Какви функции могат да имат тези различни мозъчни раздели" са получени още през деветнайсети век.

Защо умираме е ясно. Умираме, защото стареем. Стареенето се предизвиква от процеса на неферментативното химическо свързване на глюкозата с белтъците и с нуклеиновите киселини и от образуването на прекомерно количество отпадни продукти на обмяната - т.нар. свободни радикали..

Неферментативното гликолизиране (присъединяване по химичен начин на въглехидрат към по- голяма молекула, обикновено белтъчна) на определени белтъци в организма е начало на множество химични реакции, в резултат на които се образуват и натрупват с течение на времето необратими "шевове" между съседни белтъчни молекули. Това неферментативно свързване на глюкозата с нуклеиновите киселини води постепенно до повреждане и на самата ДНК.

Неферментативните реакции между глюкозата и белтъците най- общо се наричат реакции на Майер. Реакционната верига започва с взаимодействие между алдехидната група на глюкозата и аминогрупата на белтъка, в резултат на което се образува т.нар. шифово съединение. То е нестабилно и бързо преминава в по-стабилно състояние, но все пак не губи способността си да взаимодейства; известно е под името "Амадоров продукт".

Ако в продължение на месеци или години белтъкът не се разпадне, някои негови амадорови продукти се дехидратират бавно и се преустройват, образувайки производни форми, съдържащи глюкоза. Те влизат във взаимодействие с различни съединения и то по начин, позволяващ появата на стабилни структури, наречени " крайни продукти на дълбокото гликолизиране"(КПДГ). Много от тях могат да образуват шевове със съседни белтъци. Има данни, че КПДГ възникват често в резултат на свързването на Амадоровия продукт с глюкоза и други въглеводороди. А такива вещества биха могли да образуват мостчета и с други белтъци, реагирайки с достъпните аминогрупи. Има случаи, когато 2 амадорови продукта се зашиват един за друг, като образуват нова молекула КПДГ. Структурата на такъж шев с участието на клюкоза е известна. ФФИ е бил синтезиран първо искуствено(от смес на лизин, албумилин и глюкоза), а по-късно бил намерен и в организма.

Глюкозата е най-малко реактивоспособният въглеводород в човешкия организъм, но пък е най-разпространеният в него - ето защо и ефектът й върху белтъците е най-значителен.

Проявите на диабет в редица органи и тъкани е по същество ускорено стареене.някои от наблюдаваните при това заболяване усложнения като ограничаване подвижността на ставите,атеросклероза и др. не се различават от същите при старите хора - просто при диабетиците те се развиват по-рано.

При здравите хора КПДГ се натрупват с възрастта.

Изследванията на твърдата мозъчна обвивка - колагенова структура, която отделя мозъка от черепната кутия, потвърждават, че КПДГ могат да се натрупват върху колагена.

Организмът си има начин да ликвидира КПДГ - макрофагите. Те поглъщат съответните белтъци, към които е присъединен такъв КПДГ, като напр. ФФИ, но техните рецептори не реагират на никакво друго съединение от порядъка на тези, като напр. Амадоровите продукти. КПДГ имат и един голям плюс - те посочват коя клетка се е състарила и трябва да бъде премахната. Но този плюс е до време, защото техните рецептори не реагират на Амадорови продукти.




А що се отнася до свободните радикали... Свободните радикали са много активни частици, които са изгубили един електрон и се опитват да си набавят друг, бързо влизайки в следваща реакция и така задвижвайки лавинообразна реакция с други молекули много лесно и сериозно могат да се увредят клетките. Високите равнища на свободни радикали причиняват големи увреждания, свързани с процеса на стареене.

Изобщо няма отръвка от старостта напук на мечтите за 20 годишно тяло и безгрижно съществуване. Със същата неизбежност следва и смъртта. Искаме или не - смъртта, това е краят и той е окончателен, защото разумът ни е материя, която е част от нас и която умира заедно с нас.




Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
master666

***

Регистриран: 02.03.2006
Мнения: 671
Re: Душата след смъртта?
    #1860289 - 09.08.2007 00:16 [Re: Headless]

В "материалният" свят хората се раждат мъртъвци.Раждайки се започват да умират.Функция от времето.По - рано или по - късно..Закон на физиката - действие + противодействие = Равновесие.Всичко останало е фикция.Какъв е смисълът да обсъждаме фикции ТУК ?>?

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Си Ди
гаргойл
***

Регистриран: 13.01.2004
Мнения: 9953
От: Варна
Re: Душата след смъртта?
    #1860313 - 09.08.2007 00:58 [Re: Headless]

ми аз го написах и в другата тема - че ще скитам и ще се отдам на екскурзии с предпочитание към вечните ловни полета и валхала
- но личното ми убеждение е, че ако има 21грамова душа, която след смъртта се освобождава от тялото си , то има само два /приемливи за мен/ варианта- тя или е свободна да отиде където иска, или не е - и за мен несвободата й се изразява във връщане към общото цяло, откъдето е тръгнала
това за ад и рай са ..меко казано..бе приказки за сплашване на непослушните
липсва ми всякаква логика в това съдене
за толкова години живот на хора, от някакви си две хиляди имаме ад и рай и само тези от последните около 17-18 века на практика имали право да населяват второто
смешки


ПП упс - за малко да го пропусна този вариант!
също ми се струва удобна възможност преселението на душата в паралните светове
само не ми става ясно какво остава накрая
ама пък те всъщност нямаха край
та "изчезването" от едната вселена води по "поява" в друга такава, ама различна

е не- много е ексцентрично някак

Редактирано от Си Ди (09.08.2007 01:09)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Simran
Рицарка
**

Регистриран: 12.05.2006
Мнения: 5119
Re: Душата след смъртта?
    #1860971 - 09.08.2007 17:58 [Re: Headless]

Цитат:

Какво е вашето виждане по въпроса, има ли душа, ако има какво става с нея като умре, питам тук, защото не ми се слушат неща ит рода на "Отива при Петър да претегли греховете си и да се реши в Ада или Рая трябва да отиде"...Аз не вярвам в Ад или Рай, тези неща са измислени, знаем от кой! Какво е вашето виждане аа след смъртта, има ли нещо друго освен запознаване с червеите! Какво става с тази уж 21-грамова душа.. Ей такива въпроси ме мъчат



Може и да има,може и да няма...все ми е едно...не ме вълнува нито едното,нито другото
Обаче АКО умра,искам да бъда кремирана...ей тъй,от егоизъм,...просто не ща да храня червеи...аз да не съм благотворително дружество за прехрана на бездомни червеи...никаква благотворителност


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Legion_666_
Нерегистриран




Re: Душата след смъртта?
    #1860984 - 09.08.2007 18:09 [Re: Simran]

Абсолютно подкрепям!

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Simran
Рицарка
**

Регистриран: 12.05.2006
Мнения: 5119
Re: Душата след смъртта?
    #1861008 - 09.08.2007 18:32 [Re: zdravena]

Цитат:

трябва да се подготвяне психически за срещата си със смъртта и за прехода.



мен ако питаш-и без психическа подготовка вероятността да се срещнеш със смърта е 100 процентова
Първо ние не знаем точно какво е смърт...и ако се подготвяме психически,то ние не се подготвяме за смъртта,а за предположението си за нея.Реално погледнато е напълно безсмислено да се подготвиш за собственото си предположение за смърт ....защото аз например нито знам кога ще умра, как ще умра, колко време ще ми отнеме умирането...ами ако умра за секунди от внезапна сърдечна смърт или катастрофа, то едва ли ще имам време да "изтренирам" цялата си психическа подготовка за тези няколко секунди


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Simran
Рицарка
**

Регистриран: 12.05.2006
Мнения: 5119
Re: Душата след смъртта?
    #1861016 - 09.08.2007 18:43 [Re: Си Ди]

Цитат:

- но личното ми убеждение е, че ако има 21грамова душа


,
и аз съм чувала за тези 21 грама
душата като нематериална, как може да бъде измерена с "материална мерна единица"...или аз нещо не съм в час със физиката...
казват,че тялото олеквало след смърта с тези 21 грама-но пак не се връзва със скромните ми познания по физика...ако тя тежи 21 грама,как успява дапреодолее гравитацията...
а ако съм на луната,колко ще тежи душата ми ...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
master666

***

Регистриран: 02.03.2006
Мнения: 671
Re: Душата след смъртта?
    #1861250 - 09.08.2007 23:38 [Re: Simran]

Цитат:

а ако съм на луната,колко ще тежи душата ми ...




Според Нютон - по-малко отколкото на Земята


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  tanariil, Цецо 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 35667

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.187 seconds in which 0.172 seconds were spent on a total of 14 queries. Zlib compression enabled.