ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Астрология

Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Лилит
вещица
****

Регистриран: 20.05.2005
Мнения: 86
От: София
За Сатурн с любов!
    #1864528 - 13.08.2007 15:40

Леле, ужас, Сатурн скоро ще ми налази Венерата!
Писна ми от тоя Сатурн, аман, побърка ме, откакто ми влезе в седми!...
Ужас, догодина Сатурн ще ми мине през Марса, направо не ми се мисли...



На бас, че всички в някакъв момент сте казвали подобна реплика. И аз съм казвала. Сигурно ви прави впечатление, че ние, занимаващите се с астрология, често говорим за планетите като за някакви външни и, кой знае защо, злонамерени сили. Нещо като Гигантска_Космическа_Конспирация, замислена от Боговете, за да ни прецакат. А ние, като невинни и беззащитни жертви на целия този диаболичен вселенски план, се гърчим като червеи, докато там горе, на Олимп, планетите отпиват глътка амброзия и се наслаждават на перверзното удоволствие да ни гледат сеира.

Естествено, особено много се плашим от Сатурн, Богът_На_Кармата, съсухреният старец със смръщени вежди, който сърдито ни гледа отгоре, размахва кокалестия си пръст и си няма друга работа, освен да изобретява нови и нови начини за тормоз над земните жители. Само Плутон може да се конкурира със Сатурн по кофти рейтинг, но в Плутон поне има нещо секси, докато Сатурн си е отврат в най-чист вид отвсякъде!

Няма какво да си кривя душата, и аз съм го вярвала това в голяма степен. Имам много болезнен опит със Сатурн, особено последното му минаване през Луната ми (което долу-горе съвпадна и със завръщането му преди 6-7 години). Тогава преживях една от най-големите кризи в живота ми, сякаш целият ми свят рухна с трясък - нямаше нито едно парченце от мен незасегнато. Една кошмарна любов с типичен "сатурнианец", белязана от ужаса "не съм обичана", разрив с майка ми, страхове, депресии, разпад на всичко, което съм смятала за "сигурно" - ето такива неща ми се случиха по време на съвпад Сатурн-Луна тогава. И сега, когато Сатурн застрашително се бе запътил към нова "прегръдка" с Луната ми - но този път квадратура (дето е още по-гадно от съвпада, нали?) - признавам, чаках този момент парализирана от безмълвен ужас. Представях си нова, още по-зловеща серия от поредицата "Сатурнов геноцид" и евентуално обмислях дали да не се подложа на временно замразяване в камера, докато трае транзитът – и да ме събудят/размразят, като свърши.

За всичко това искам да се извиня на Сатурн. И да ви кажа до какви изводи стигнах наскоро.

Няма такова нещо като "кофти планети" или "лоши аспекти". Ама наистина няма! Планетите и аспектите просто ни предоставят определени възможности, както и адски много свобода да изберем как точно да ги оползотворим. Всяка планета има „каталог” от теми, чрез които може да бъде изживян контакта с нея – няма нищо фиксирано и задължително. То е като да си купиш нов автомобил – самата кола е нещо „фиксирано”, но човек е свободен да реши за какво да я използва: за придвижване до работа, за занимавка през уикенда, за трофей и хвалба пред приятели, за бърз следобеден секс на задната седалка или за катастрофа на магистралата, евентуално летална. Е, вярно, че свободата ни е силно ограничена от куп неща, преди всичко от собствените ни схеми, "програми", бъгове, минал опит, страхове - ама това са все неща, които са вътре в нас, ако ви прави впечатление.

В момента Сатурн ми аспектира Луната, прави точен квадрат с нея. И аз, напук на очакванията, се чувствам прекрасно! Разбира се, периодът е бурен и пребогат на събития - и външни, и вътрешни. Но се оказа, че вместо да се изпокарам с майка си (както очаквах), мога да променя навиците си (типична лунна тема също) - както и направих. Вместо да изпадна в депресия, мога да поема повече лична отговорност - нещо, което изобщо не ми натежа, напротив, даде ми усещане за повече свобода, а оттам и креативност. Вместо да ме смаже, Сатурн ме заземи, подари ми "крака", с които да вървя по земята здраво и стабилно, без да се препъвам като куцо пиле, както досега. Вместо очакваното разрушение, получих много нови и забележете, конкретни идеи за съзидание.

И вече знам – всяка крива сграда в нас рано или късно рухва – за да направи място за нова, права и здрава. Сатурн просто помага, и то помага невероятно много! И няма случай Сатурн да бутне читава постройка, просто няма! Сатурновите депресии са болезнена, но изключително здравословна емоционална профилактика – те са външният израз на страха ни от промяна и „аларменият сигнал”, че времето за промяна е настъпило. Както и симптом, че душата ни се е заклещила между нуждата да се променим и нежеланието да го направим – и тъкмо те мобилизират вътрешните ни ресурси, които винаги се оказват в по-голямо изобилие, отколкото ни е хрумвало. И изобщо не са задължителни депресиите – ако решим съвсем доброволно и съзнателно да приберем детските си дрехи в скрина и да влезем в света на възрастните „без бой”, вместо депресия, ще усетим здравата земя под краката си и тихата, но всепроникваща радост от откритието, че колкото повече отговорност поемаме, толкова повече свобода получаваме. Да, това е големият парадокс – пътят към Уран минава през Сатурн!

Сатурн не ни мрази, дами и господа – дайте да не го мразим и ние!


______________________________

п.с. С тази тема искам специално да благодаря на DeProfundis, без чиято помощ и дълги среднощни разговори едва ли щях да проумея гореописаното толкова бързо и безболезнено. Благодаря, че те има в живота ми и че си ми приятел!

п.п.с. Пускам темата тук по молба на Шехеразада - иначе в оригинал я писах в друг форум


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
НещоСиТам
много зло!
**

Регистриран: 18.01.2005
Мнения: 1627
Re: За Сатурн с любов!
    #1864593 - 13.08.2007 16:12 [Re: Лилит]

Цитат:

На бас, че всички в някакъв момент сте казвали подобна реплика. И аз съм казвала. Сигурно ви прави впечатление, че ние, занимаващите се с астрология, често говорим за планетите като за някакви външни и, кой знае защо, злонамерени сили.




Лилит, брой "всички минус един" - аз, като некриеща себе си сатурнянка и гордееща се с това...обичам деда си сатурн и му вярвам за всичко. И приятелствата и любовите си вече преценявам по Сатурн. И нема грешка там.

На младини имах време да греша и да ме боли...сега вече - нямам.

Лонг-лив-Сатурн!

ПП...и за да е закачката пълна - на последната ми голяма любов имахме Негова Лилит върху мой Сатурн и Моя Лилит върху негов Сатурн...мноооооооо беше весело, но вече се моля на всичко свято и несвято да се оттърва от тази връзка!

--------------------
фана ме Настроението! Radio Bembaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cremina Bourrana
просто симпатична
***

Регистриран: 02.11.2005
Мнения: 3289
От: тук оттам
Re: За Сатурн с любов!
    #1864602 - 13.08.2007 16:18 [Re: Лилит]

И аз да кажа, че не съм от тия, дето го мразят. С толкова годин Сатурн на асцендента се научих да го обичам Може би, защото ми съвпада с Венерата, ама знам, че досега ми е дал бая неща. Чудя се дал са повече, отколкото тези, дето е дал Юпитер, но не съм теглила чертата още
Та, аз бих казала - обичайте Сатурн, за да ви обича и той, макар и по неговия суров начин.

--------------------
Don't take life too seriously. You'll never get out alive...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ШехерезадаМодератор
Anima
****

Регистриран: 24.05.2004
Мнения: 7214
От: София
Re: За Сатурн с любов!
    #1864609 - 13.08.2007 16:28 [Re: Лилит]

Още като четях въведението на великолепното ти представяне на темата Сатурн/Луна мисълта ми се спъна удивена върху Сатурн, Богът_На_Кармата и се натърти върху думата карма и си спомних невероятната топла тазсъботна вечер и разговора под летните чадъри на едно крайморско заведение, когато на маса обсъждаме, че карма всъщност съдържа думата КАМА, което означава на санскритски желание, а карма всъщност е намерението и как оставайки в състояние на намерение, всъщност не реализираме кама-та - желанието.

Така се отплеснаха мислите ми и въвлякоха Сатурн в ролята на Бога, който задържа дълго намеренията докато не срещне лъчът на Луната - изразителката на нашите нужди и желания. И ако тези нужди и желания са били напразни и неправилни, то Бога на Кармата пристига за да разруши бенда и да напои пропуканата гръд на Гея.

А в състоянието на регенериращ катарзис човек се чувства точно като в песента на Диана Експрес "Молитва за Дъжд"

http://www.vbox7.com/play:94133244

И ако дъждът го няма, такъв какъвто го очаква човек, то е възможно да се почувства зле, но както Лилит е подчертала Сатурн в такива моменти е много градивен.

Не само това, той е път към Уран и аз тук искам много бурно да аплодирам Лилит за тази съвършенна точност в поста й, в която е заключена цялата мъдрост на изпитанието пред което поставя подобен аспект

Цитат:

И изобщо не са задължителни депресиите – ако решим съвсем доброволно и съзнателно да приберем детските си дрехи в скрина и да влезем в света на възрастните „без бой”, вместо депресия, ще усетим здравата земя под краката си и тихата, но всепроникваща радост от откритието, че колкото повече отговорност поемаме, толкова повече свобода получаваме. Да, това е големият парадокс – пътят към Уран минава през Сатурн!

Сатурн не ни мрази, дами и господа – дайте да не го мразим и ние!











--------------------
The best way to predict the future
is to create it !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Skreiji
неориентиран
*****

Регистриран: 21.06.2007
Мнения: 4
Re: За Сатурн с любов!
    #1867043 - 15.08.2007 17:12 [Re: Лилит]

Здравей! Като една истинска, "чистокръвна" сатурнианка, се чувствам длъжна да се включа...
Нима има нещо по-скъпо от изстраданото и извоювано в реалностите на живота?!
"...Тази плътна, грапава и здрава,
триизмерна, осезаема земя,
само този "танц" познава -
танц на боси и ранени стъпала.
Някои не могат да го знаят,
някои не са от този свят.
Те не се препъват-падат-стават:
просто странно бързо се топят."
(По "Малката русалка", Андерсен) Поздравявам те с този стих за написаното!
Сатурн е ненадминат учител за нас: учещите се на любов...ТУК, на Земята!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
фантом
старо куче
****

Регистриран: 25.10.2004
Мнения: 1112
Re: За Сатурн с любов!
    #1867524 - 16.08.2007 02:21 [Re: Лилит]

Мда,сатурн дава и награди..чак след като си ги изстрадал и може би заслужул

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Лилит
вещица
****

Регистриран: 20.05.2005
Мнения: 86
От: София
Re: За Сатурн с любов!
    #1871547 - 19.08.2007 22:47 [Re: Шехерезада]

Абе Сатурн си е пичага.:) Същински принц изпълзява изпод съсухрената кожа, стига човек да се навие да го целуне.

Аз пък сега, по време на сатурнов транзит, се чувствам ето така - ако щеш вярвай! То е трудно за описване усещане - да се върнеш към корена, същността, да изчистиш излишното, да походиш бос по тревата, да ти замирише на пръст и зелено, да застанеш в центъра на кръговратите - на сезоните, на раждане и смърт, цъфтеж и шума... Да останеш сам, да те подуха вятърът, да помълчиш и да се насладиш на всичко, дето е вътре в теб - осъзнавайки, че общо взето друго нямаш всъщност. Да усетиш Земята, от която идваш и в която ще се върнеш... Ей такова някакво.
Много е хубаво.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ШехерезадаМодератор
Anima
****

Регистриран: 24.05.2004
Мнения: 7214
От: София
Re: За Сатурн с любов!
    #1871880 - 20.08.2007 11:37 [Re: Skreiji]

Благодаря ти за този чудесен цитат, също много точен.

Цитат:

Те не се препъват-падат-стават:
просто странно бързо се топят."





Да, който не се е препъвал, не е падал и ставал - той не е разбрал Сатурновите уроци и награди.
И както е казал Фантома:
Цитат:

Мда,сатурн дава и награди..чак след като си ги изстрадал и може би заслужул





Изстрадани награди. Обаче няма да забравя едно мнение на графа по този повод, преди много много години в дир-а, още го помня

Цитат:

Сатурн изсипва много, но ако ти не заслужаваш всичкото това и още не си дорасъл за него - взема два пъти повече




Вземането обаче е свързано с болката от осъзнаването ... и разбираш едва тогава, че нещо някъде си пропуснал, даваш си сметка, че си обръщал внимание на някой или на неща, за които не си е струвало да си пропиляваш времето ... защото е имало нещо много по-важно, за което е трябвало да се бориш.

Е, идва Сатурн и ти показва, кое е било важното и ако не си синаправил труда да го свършиш, разбираш точно в такъв момент какво е можело да бъде и се чувстваш ограбен до дъното на душата си. Така някак си Сатурн не дава, той минава да свали розовите очила - да ти посочи грешките и най-вече да те натовари с нова отговорност, било като ти отнеме някой, който ти е вършил работата до този момент и сега трябва ти да я свършиш сам или ти отнеме нещо, за което си нехаел преди. Но ако поемеш отговорността, с която те натоварва - след време той не забравя да ти го върне и тогава се чувстваш като възнаграден от съдбата - чувстваш се стабилен и сигурен в себе си и бъдещето си.

Така, че Сатурн минава - очиства камънаците от пътя, които могат да обърнат идващата каляска, асфалтира пътя пред нея и ако не очистиш камъните навреме, каляската се обръща и нито принц, нито принцеса оцеляват.

--------------------
The best way to predict the future
is to create it !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ШехерезадаМодератор
Anima
****

Регистриран: 24.05.2004
Мнения: 7214
От: София
Re: За Сатурн с любов!
    #1871992 - 20.08.2007 13:12 [Re: Лилит]

Абсолютно точно. Казах ли ти, че когато Сатурн разпъна на кръст наталната ми квадратура, всъщност нещото, което ме зовеше с най-голяма сила беше планината. При мен Сатурн действа в точен аспект, преди това навива сякаш силно винчето и в момента, в който го стегне до край, точно в този момент намерих време и сили да направя това, което най-много искам и което знаех, че трябва да направя.

По време на затягането на болтчето, се чувстваш сякаш вече си на предела на поносимостта и всичко, което се случва сякаш източва жизнените ти сили и те оставя без енергия, като че е свършека на света ... точно тогава, единственото спасение да се възстановиш и съхраниш е като останеш сам, качиш се на най-високия връх на който можеш да се качиш и изключиш от суетнята на ежедневието. Най-хубаво е когато никой, ама никой не знае къде си отишъл, нямаш мобифон в ръка - просто си сам със себе си ... там на високото, в тишината на нощта и под купола от искрящи звездни протуберанси .... се оставяш да усетиш космическата самота на простора - пред теб, под теб, над теб. Тогава забързаното време спира. Сякаш си хванал Сатурн за рогата и когато спреш часовника е най-божествения миг, защото съзнаваш, че сред безпредела на необятното има нещо велико, което ти връща изгубената вяра, любов и надежда - това е невероятната красота на природата пред която си изправен. И ти се приисква да можеш така да й се наслаждаваш вечно, напрежението бавно се отдръпва и дава място на очарованието, което постепенно регенерира измъчената ти душа и тя започва да се слива с космическата тишина на звездното небе, с песента на щурците, със силуетите на дърветата и те изпълва с безпредела на необятното, което те заобикаля и ти го чувстваш вън и вътре в себе си, толкова силно и толкова истинско, че е невъзможно да не му се насладиш истински.

А когато сутринта окъпе върховете с първите лъчи на Слънцето, тогава започва в теб да се възвръща радостта от този живот, която те изпълва с толкова творческа енергия и жажда за живот, че там от висотата на планинския връх, проблемите, които си оставил в ежедневието, суетнята и всичко останало започва да ти се смалява някак и да ти се струва дребно като връхчета на карфички, които изчезват някъде в маранята на отсрещния хълм, предизвикана от гальовната топла прегръдка на Слънчевите лъчи, обгрижващи нежно земната гръд и тези лъчи някак проникват и стоплят в този момент премръзналата ти и свита на кълбо душа.

Тогава осъзнаваш, че в теб има много любов, любов достатъчна да стигне за цялата вселена и си готов да направиш всичко, което си мислил, че е абсолютно невъзможно до вчера, защото си смятал, че нямаш сили да се справиш сам.

И на трите аспекта ми се случваше, не знам случайно ли е било или не, да съм в планината и то с хора, които ме оставяха да бъда насаме с мислите си, със себе си, с природата. По-вълнуващо и велико никога не съм се чувствала - докосването до вечното ти връща всичко изгубено по пътя и тогава осъзнаваш, че каквото и да се случва около теб и с теб, то е за да те отдръпне от хората, на които толкова си държал, че си пренебрегвал собствените си нужди и желания. Точно в този момент осъзнаваш, че можеш да се противопоставиш на всичко и всички, които те спъват и пречат по някакъв начин да направиш онези нещата, на които в крайна сметка държиш най-много и смяташ за съществените в живота си.
Точно в този момент искаш "сега и веднага" да започнеш да правиш само онова, което е важно в живота ти.

В такъв момент да останеш "сам" е по-скоро поемане на отговорност. Да потърсиш брод извън "лабиринта", в който си бил набутан и да го намериш е равносилно на чувството за победа, защото изведнъж виждаш как нещата тръгват в желаната посока и Сатурн ти дарява най-големия подарък, който можеш да получиш от него - ВРЕМЕТО. И когато осъзнаеш, че си господар на времето, започваш да подреждаш програмата, така че да успяваш всичко да правиш и вършиш с огромно желание. А започнеш ли да го правиш, ти вече си удовлетворен от себе си човек и повече никой не може да те отклони от пътя ти, защото знаеш какво искаш и знаеш точно защо го искаш, и то е не заради другите, а заради себе си, защото си поел отговорността да направиш нещо и защото точно така искаш да БЪДЕ! Разбираш дъблокия смисъл на думата "БЪДЕ". Не на "може" или "би могло", а "БЪДЕ" точно както трябва и това трябва е твоя мерна единица, на която си готов с желание да се подчиниш, за да станат възможни неосъществимите до вчера неща!

И вече, освен искам, знаеш, че можеш, освен искам и мога, знаеш и как /много хора мислят, че за това "как" могат да си платят и да стане, но уви Сатурн изисква от теб и това "как" да ти е ясно и да зависи от теб, иначе оставаш там където си и не можеш повече да продължиш/. Сатурн учи на постоянство и търпение докато събираш знания и опит или докато се осъзнаеш до къде си стигнал, дали не си се надценил или подценил. Тогава чак, започваш да разбираш "как", и да осъзнаваш, че можеш още и че искаш да продължиш. Продължиш ли несъмнено осъзнаваш, макар и с много изпитания, че ти все още можеш, искаш и знаеш как да продължиш нагоре и в такъв момент на осъзнаване се чувстваш като прероден, на нова писта си и в друг коловоз, нетърпелив да продължиш, да започнеш да очертаваш отново съдбата си и този път внимаваш да не е в кръг, защото може пак да те омагьоса!

Посоката е само напред и нагоре, веднъж успееш ли да прелетиш с Уранов поглед над Сатурновите хълмове и планини. И как да разбереш усещането, че имаш свободата и независимостта да направиш от живота си точно това, което искаш да стане, ако не си стоял безпомощен в подножието на най-високата планина, невярващ, че можеш да се изкачиш и и как ще успееш, ако не се изпотиш поне няколко пъти докато стигнеш върха!

Точно поради тази причина няма нищо по-велико от това, което Сатурн ни е дал, но от теб се иска да тръгнеш нагоре и сам да стигнеш, иначе победата ще е пирова, но не и истинснка, защото няма да си осъзнал на какво си способен, ако си поделил отговорностите /Сатурн/ и не си ги поел изцяло на гърба си. И точно там в подножието преди достигането на върха, разбираш колко важен е опита, който си натрупал, защото нямаш ли го знаеш, че може да паднеш от високо и то с фатални последици ... затова мнозина се отказват, когато Сатурн изправи планината от проблеми пред тях. Колкото по-голям е опита ти - толкова по-сигурен си, че каквото и да се случи по пътя, ти можеш да стигнеш и сам до върха. И трябва да знаеш, че в началото може да има приятели или хора готови да ти помогнат, но колкото по-високо си стигнал, толкова по-сам оставаш. Върха е само за онези, които не само могат, но и вярват в себе си и разчитат на собствените сили и способности до последно, не се отказват и не се предават. До високата цел ще падаш и ставаш, ще се намират и такива, които да те отклоняват, и други, които да те спъват от злоба или стаена завист и такива, които те изоставят, в моменти, когато имаш най-голяма нужда от тях ... и са хората, на които разчиташ най-много и силно ... Ще те боли от самота и ще те разкъсват от съмнения, но най-важно е да не допуснеш да те сломят, пречупят и обезверят на квадратурата Сатурн/Луна да можеш да се събереш, дори да са те разпилели на хиляди посоки, за да имаш сили да продължиш напред и нагоре дори, ако се наложи сам, важно е да не предадеш идеите си, да не загубиш целите си и да не се отказаваш за нищо на света, а още по-важно е да осъзнаеш и преосмислиш какво правиш и защо!


Ей такова някакво е по превеме на квадратура Сатурн към Луна, Лилит

Много хубаво е като потеглиш отново и осъзнаеш, че преди това си бил забуксувал нещо или навиването на винтчето ти се е срувало, че няма да има край и конструкцията ще се разпадне и разтрещи във всеки следващ момент, преди да си успял да го завинтиш.

Важно е да знаем, че домът, в който се намира Сатурн сочи къде трябва да хвърлиш всичките си усилия, върху какво и превърнеш ли това в приоритет, вече си на правилната позиция и няма да има "шамари" от съдбата за да те върне във верния коловоз.

--------------------
The best way to predict the future
is to create it !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Лилит
вещица
****

Регистриран: 20.05.2005
Мнения: 86
От: София
Re: За Сатурн с любов!
    #1872103 - 20.08.2007 14:42 [Re: Шехерезада]

Леле, невероятно хубаво си го написала - и точно! Направо те преоткрих, честно!

Май цялата работа е просто да повярваме, че Сатурн никога няма да ни отнеме нещо, което наистина ни трябва. И да спрем да стискаме всеки стар навик, парцал, връзка, убеждение - да си отвориш шепата и да оставиш всичко да изтече, знаейки, че това, което остане, е минималното, най-важното, есенцията.

Може би пропуснахме само да споменем, че всяка сатурнова среща има пряка връзка с предишната. Поне при мен има - същите теми, процеси, дори същите хора - но по нов начин, сякаш се завърта колело и продължава напред. Но преди това спираш и правиш задълбочена ретроспекция на изминалия четвъртинка цикъл. Удивена съм колко приятна е този път срещата със Сатурн - и благодарна.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 4 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Шехерезада 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: *****
Брой показвания: 2847

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.029 seconds in which 0.011 seconds were spent on a total of 14 queries. Zlib compression enabled.