ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Култура и Изкуство » Кино

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | >> (покажи всички)
Pazzini
signor - добронамерен
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 481
От: Велико Търново
Филмът, който гледах... (2)
    #1904590 - 24.09.2007 13:31

Вчера, по Cinemax даваха една (може би единствената) комедия на Брайън Де Палма:
ТАРИКАТИ (1986).



Един доста неравен в началото, малко скучен дори, филм. Към средата стана обаче приятен за гледане, а в края си помислих, че не е загубено време.
Стана ми доста странно, че Де Палма прави комедия, имайки предвид жанра, в който най-често се изявява. Затова, може би и комедията му е малко... как да кажа, малко "неловка" и притежава повече черен хумор, който обаче не е в текста, а по-скоро във фабулата.
Дани Де Вито и този път спасява положението. Има доста самоирония в образът му, както винаги играе на високи обороти и е много смешен.
Във филма се мярка и Харви Кайтел. Той по това време беше "на всяко гърне мерудия".

--------------------
Човек може да гледа. Но за да вижда, той трябва да се научи!
--------------------------------------------------
Маргьорит Дюрас - ХИРОШИМА, МОЯ ЛЮБОВ

Редактирано от Pazzini (24.09.2007 13:32)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zombie
undead
***

Регистриран: 22.11.2005
Мнения: 2248
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1905653 - 25.09.2007 18:26 [Re: Pazzini]

Гледах "Убийството на Джеси Джеймс от подлия койот Боб Форд"/Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford/

Доста странен филм. На няколко пъти се чудих защо стоя и продължавам да го гледам, на няколко пъти бях очарован тотално. Въздъхнах облекчено когато се появиха финалните надписи, обаче няколко дни се сещам за филма и откривам разни интересни неща.
Който очаква епичен екшън от сорта "Млади Стрелци" ще остане разочарован, а на феновете на Сам Пекимпа може би ще им хареса.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1905873 - 25.09.2007 23:28 [Re: zombie]

Цитат:

"Убийството на Джеси Джеймс от подлия койот Боб Форд"





Хех, цък!

Зомби, приятел, едва ли можеш да си представиш с какво вълнение следя всичко свързано с този филм, и колко ревюта и коментари изчетох за него! Мамка му, с всяка изминала минута искам да го гледам все повече!

Този също!

Да, различават се доста един от друг - и концептуално, и стилистично. Но добрите отзиви и високият рейтинг и на двата, както и солидният бокс-офис резултат на втория, ме карат да се надявам, че за жанра (считан от десетилетия за анахроничен) предстоят по-добри дни.
Един мини-ренесанс ще ми дойде добре!

По темата:

Powwow Highway


Една мъничка, мъничка историйка за двама приятели и едно пътуване.
От ония, които разказват за морал, но не морализират.
От тези, които лекичко и деликатно се провират до сърцето, и остават там - в стаички, които сякаш винаги са чакали точно тях. Вярно, става по-тъжно и разхвърляно, но и някак... по-светло.

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pazzini
signor - добронамерен
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 481
От: Велико Търново
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1906143 - 26.09.2007 11:24 [Re: the beer hunter]

Вчера гледах ДЕРЪМАЯ ДЖОНСЪН (1972) на р. Сидни Полак.



Ще ми се да кажа най-после, защото когато филмът се завъртя по екраните в света,
у нас, някой "велик" цензор, може би, сложи ръка и не ни позволи да го видим.
Много бях чел и гледал (снимки, естествено) из полските и немски списани за него.
Тогава бях и във възраст, когато приключенската тема ме вълнуваше много...
Сега, след толкова години го изгледах с огромно удоволстви. Напомни ми донякъде на "Траперът" - англ. филм с Оливър Рийд, който по онова време беше едно от малкото филмови "прозорчета" на тази тема.
Но този е много по-въздействащ като визия, изградени характери,
а не схеми, а бих допълнил и внушения, които го поставят извън рамките
на обикновения приключенски филм.
Естествено и един млад, талантлив и креативен (ох, как я мразя тази дума) Редфорд,
който както се казва, няма празно в творческата си кариера.

--------------------
Човек може да гледа. Но за да вижда, той трябва да се научи!
--------------------------------------------------
Маргьорит Дюрас - ХИРОШИМА, МОЯ ЛЮБОВ


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zombie
undead
***

Регистриран: 22.11.2005
Мнения: 2248
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1906449 - 26.09.2007 17:28 [Re: the beer hunter]

Цитат:

Един мини-ренесанс ще ми дойде добре!




Абсолютно ще ти дойде добре...и на мен 3:10 то Yuma ми е следващото приключение. 2 огромни филма за 1 година не е чак толкова мини ...от по-пресните уестърни, които съм гледал бих добавил и този като част от ренесанса:


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1906727 - 27.09.2007 00:03 [Re: zombie]

Цитат:

от по-пресните уестърни, които съм гледал бих добавил и този като част от ренесанса:





"When?", said the moon to the stars in the sky
"Soon", said the wind that followed him home
"Who?", said the cloud that started to cry
"Me", said the rider as dry as a bone
"How?", said the sun that melted the ground
"Why?", said the river that refused to run
"Where?", said the thunder without a sound
"Here", said the rider and took up his gun


Неземни моменти има в тоя черно-жълт австралийски маверик!
И друг път съм споделял, че е един от любимите ми.


Между другото, едва наскоро забелязах, че освен за горния, Кейв е композирал музиката и за "Убийството...".

Иначе си прав, два "огромни" уестърна за година не са никак малко.

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
dark_soul
temptation
***

Регистриран: 24.07.2004
Мнения: 10869
От: Амбър
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1909527 - 30.09.2007 13:52 [Re: Pazzini]

Stand by me по The Body на Стивън Кинг. Силен филм....Замислих се дали изобщо някога ще имаме такива приятели, като тези, които сме ималик на 12....

--------------------
We are lost in a kiss.... A moment in time....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1911870 - 03.10.2007 14:03 [Re: dark_soul]

Цитат:

Замислих се дали изобщо някога ще имаме такива приятели, като тези, които сме ималик на 12....




"As a child I understood how to give, I have forgotten this grace since I have become civilized." Ота Кте



Това е любимата ми екранизация по Кинг (да, дори и пред всемогъщото Изкупление).

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pazzini
signor - добронамерен
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 481
От: Велико Търново
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1912476 - 03.10.2007 21:13 [Re: the beer hunter]



Преди моного, ама много години (не в една далечна галактика обаче) гледах
ПРИСЪДА В НЮРНБЕРГ (1961, реж. Стенли Крамер).
Тогава, освен че играеха Спенсър Трейси, Максимилиан Шел, Марлене Дитрих, Бърт Ланкастър и още няколко звезди... нищо не си спомнях. А бях и много малък...

Сега, след толкова години можах да се насладя на едно филмово произведение, което може би няма аналог до този момент. Сега разбирам, че може би тогава някои сцени са ни били спестени от идеологична гледна точка. Но не това е най-важното според мен. Който е гледал филма, въпреки че е над 3 часа, едва ли му е доскучал. Перфектно балансиран сценарий, който те изненадва във всеки нов епизод, пестеливо изиграно, но изключително въздействащо присъствие дори и на най-беглите персонажи, които като с тънка четка нанасят последните шрихи на една присъда над варварството с космически размери, което разтърси ХХ век и което едва ли има аналог в човешката история по жестокост и извратеност.
Не са спестени и грешките на "съюзниците". Максимата "а ла гер, ком а ла гер" (на война, като на война), тук не върви.

Мисля, че този филм би трябвало да бъде пускан всяка година на 9 май като едно предупреждение.
Освен всичко това, той може да послужи и като една абсолютна школа за тези, които искат да станат или вече са станали актьори.

Редактирано от Pazzini (03.10.2007 21:20)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3130
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1912782 - 04.10.2007 10:01 [Re: Pazzini]

My kingdom - модерна адаптация на Шекспировия Крал Лир. Признавам, че съм доста впечатлен от филма - залепя като мед. Мрачната атмосфера на гибелните дни на едно семейство - империя и безмилостно оголване на двуличието и междуособиците на едно привидно могъщо семейство.

Изключително изпълнение на Ричард Харис - един от любимите ми стари "дендите". Отнема всяка сцена, в която е на екран.

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pazzini
signor - добронамерен
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 481
От: Велико Търново
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1912818 - 04.10.2007 10:41 [Re: duende]



По Канал 1 върви една панорама на Морис Пиала.
След "Последен дъх" - един мъчителен филм за последните дни на една жена болна от рак и нейното семейство, вчера бе излъчен ЛУЛУ (1980) с Жерар Депардио и Изабел Юпер.
В разгара на младостта и неподозираните си творчески възможности, те представиха една социално-битова драма заснета в стил "синема верите". Животът, такъв какъвто е, с всичките си многословности, банални взаимоотношения, изневери, завръщания, лутания в собствената си объркана душа и една болезнена нежност, прикрита под застиналата понякога маска на лицето.
Тези, които очакват някаква фабула - ще бъдат излъгани. Тези, които обичат неподправеността на истинския живот и на екрана - ще бъдат доволни! Аз съм донякъде от вторите, защото обич понякога приказките.

П.П. Напредването на възрастта при някои актьори понякога има ужасни последици. Предполагам, че знаете какво имам предвид.

Редактирано от Pazzini (04.10.2007 10:47)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pazzini
signor - добронамерен
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 481
От: Велико Търново
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1914223 - 05.10.2007 17:07 [Re: Pazzini]



Вчера гледах най-после, след като бях чел, а отчасти гледал по италианската телевизия:
ОТ ТУК ДО ВЕЧНОСТТА (From Here To Eternity, 1953) на р. Фред Цинеман.

Една "мъжка" история, в която жените имат съществено място. Особено когато това е Дебора Кар - една истинска легенда, която преди няколко години (вече доста възрастна) получи Оскар за цялостен принос, и която все още и на тази възраст не е загубила чара си.
Тази сцена по-горе, е може би по-популярна и от самия филм. Станала е символ на разкрепостената "сексуалност" за времето си (О, времена, о нрави).
Инак, плеяда от актьори, които ми лежат на сърцето - Монтгомъри Клифт, Бърт Ланкастър (какво да говорим) и небезизвестният Франк Синатра... Тук не пее... истински!
Действието се развива малко преди нападението на японците над Пърл Харбър.
Може да се каже, че филмът е военен, но само до някъде. По скоро е обърнат изцяло към морала на войника и устояването на личността в едно казармено общество. Последното е буквално казано.
Абе, класика отвсякъде! Който може, нека го гледа.
А и музиката е прекрасна. За всички, които обичат джаза от 40-50 години.

П.П. А, забравих - 8 "Оскара", включая най-добър филм!

Редактирано от Pazzini (05.10.2007 18:04)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
dark_soul
temptation
***

Регистриран: 24.07.2004
Мнения: 10869
От: Амбър
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1919767 - 12.10.2007 12:08 [Re: the beer hunter]

Цитат:

Цитат:

Замислих се дали изобщо някога ще имаме такива приятели, като тези, които сме ималик на 12....




"As a child I understood how to give, I have forgotten this grace since I have become civilized." Ота Кте



Това е любимата ми екранизация по Кинг (да, дори и пред всемогъщото Изкупление).




Прекалено различни са за да предпочитам единият пред другият.... Но все пак докосва.....

--------------------
We are lost in a kiss.... A moment in time....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1921199 - 14.10.2007 17:20 [Re: dark_soul]

Цитат:

Прекалено различни са за да предпочитам единият пред другият....




Да, прекалено различни са, което не пречи на единият да лежи по-близо до сърцето от другият!

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Holland
почетен член
***

Регистриран: 31.01.2007
Мнения: 193
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1925966 - 19.10.2007 15:13 [Re: zombie]

Къде го гледа?

--------------------
The road to Success is lined with too many tempting parking places


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Си Ди
гаргойл
***

Регистриран: 13.01.2004
Мнения: 9953
От: Варна
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1926432 - 20.10.2007 00:28 [Re: Pazzini]

хм, аз пък гледах Рататуй
ама на фона на останалите филми, описани в темата, една анимация едва ли би направила вчепетление

--------------------
"Ако някой ден пак имаш нужда от помощ, ако изпаднеш в беда и някой трябва да ти подаде ръка, за да те измъкне...Моля те, не се колебай, а веднага върви по дяволите.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Лoра

***

Регистриран: 05.11.2004
Мнения: 1875
От: веяна :)
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1927728 - 22.10.2007 11:27 [Re: Pazzini]

Последният филм, който ме впечатли много:

Hard Candy



С всяка следваща минута ставах все по-изненадана. Мисля, че си струва да се гледа

***

Този филм също ми хареса, макар да беше доста странен:

Big Nothing



Също с неочаквани последици (за мен )

***

Stomp The Yard




препоръчвам ви го

***

и последно

Take The Lead





този филм ми грабна сърцето

извинявам се за многото картинки, но едвам се сдържах да не постна и останалите 15-20 последни (и не ) филма, които ми се въртят в главата

--------------------
“A photograph is a secret about a secret. The more it tells you, the less you know.”
― Diane Arbus


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Кремена А.
най-миличка
***

Регистриран: 09.06.2004
Мнения: 6081
От: Пловдив-София-Пловдив
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1928960 - 23.10.2007 20:59 [Re: Лoра]

последно гледах ''пропукване;;

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бодри
Гад МръсТна
**

Регистриран: 11.01.2005
Мнения: 4948
От: зад на Дед Мороз
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1929610 - 24.10.2007 15:46 [Re: Pazzini]

Снощи гледах "99 франка" по едноименния роман на Бегбеде Страхотен пример за новото френско кино. Плюс страшна игра на Жан Дюжардан. Тоя пич явно ства и за друго, освен за комедийни роли.
Препоръчвам филма на всички: http://www.99francs-lefilm.com/

--------------------
Да живее проникването в най-тъмните дебри на бъдещето!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zombie
undead
***

Регистриран: 22.11.2005
Мнения: 2248
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1929826 - 24.10.2007 18:36 [Re: Си Ди]

Цитат:

хм, аз пък гледах Рататуй
ама на фона на останалите филми, описани в темата, една анимация едва ли би направила вчепетление



на мен голямо впечатление ми направи и го гледах 2 пъти...интересна анимация и мн хубава музика. Мисля си, че Дисни ако рекат, могат да направят филмче за симпатични, миловидни хлебарки и добродушни смъртоносни бацилчета


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
vg*
гушкоти бебето
***

Регистриран: 11.01.2006
Мнения: 2580
От: sofia
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1930143 - 25.10.2007 00:12 [Re: zombie]



С не повече от 13 год. закъснение ...
Братя Грим

Ннникак не ми хареса,
направо ме дазнеше - понякога.

Ако го гледате с празна кошница - може да ви хареса.
Аз имах неправилни очаквания.

Ако някой се чуди - същият този пич е снимал Бразилия, Животът на БраЯн, Кралят на рибарите,
Свещеният Граал, Мюнхаузен и каквото ви хрумне още ...
Изброих само тези, които особено ми харесват.

...


PS. този човек е зверски талатлив -
струва си да гледате...

Редактирано от vg* (25.10.2007 00:15)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1931346 - 26.10.2007 01:41 [Re: Pazzini]

Sweet Movie



Пресвета майко Божия, в какво се забърках... и как, по дяволите, се излиза?!?!

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cadaurus
ахимничен
***

Регистриран: 06.11.2006
Мнения: 816
От: Kobaia
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1932614 - 27.10.2007 16:00 [Re: the beer hunter]

Dear hunter, напълно се солидаризирам с шокираността ти.

Аз скоро се инициирах в киното на Макавеев с предния му филм, WR: Мистериите на организма. Всички новоизлюпени и модерни "теории" за връзката между властта и секса мигом паднаха в очите ми. Гледай го, ако ти попадне. Брутално проникване на психоанализата в някогашната соц-реалност. Брутално и буквално.

--------------------
Between Heaven and Hell there's always Hollywood.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бодри
Гад МръсТна
**

Регистриран: 11.01.2005
Мнения: 4948
От: зад на Дед Мороз
Re: Филмът, който гледах... тази вечер
    #1932981 - 28.10.2007 03:47 [Re: Pazzini]

един шедьовър на Алън Паркър, който завърши съботната ми киновечер - Mississippi burning

Дотежа ми този филм

--------------------
Да живее проникването в най-тъмните дебри на бъдещето!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zombie
undead
***

Регистриран: 22.11.2005
Мнения: 2248
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1932998 - 28.10.2007 04:22 [Re: the beer hunter]

мдаа, това е едно много подходящо заглавие за Коледната Нощ Пред Телевизора

абе имаш ли идея каква е оная черна слуз в която мацката се въргаля?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
набабатихвърчилото
Х3М
****

Регистриран: 15.08.2006
Мнения: 598
От: Ю ЕС енд Ей
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1933003 - 28.10.2007 04:49 [Re: zombie]

Носферату.Този път с акомпанимент на орган.Ново,различно и запомнящо се.

--------------------
Scientists have finally discovered what's wrong with the female brain:On the left side,there is nothing right,and on the right side,there is nothing left.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1935592 - 30.10.2007 23:51 [Re: zombie]

Цитат:

абе имаш ли идея каква е оная черна слуз в която мацката се въргаля?





Шоколад, Зомби, шоколад!

И все пак - когато става дума за сладък филм, който толкова нагарча - човек никога не може да е напълно сигурен!

edit:

Кадаурусе, някой ден, като си събера топките, ще го гледам.
Щото "thinking can sometimes be a very dangerous exercise", далеч по-лесно е да знаеш.

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Great White
ilunga
***

Регистриран: 16.09.2004
Мнения: 2900
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1935970 - 31.10.2007 11:55 [Re: Pazzini]

Последно гледах - Find Me Guilty на Sidney Lumet с Vin Diesel/!/ в главната роля.

--------------------
Любимото ми животно е мулето.Това е животно с усет - знае кога да спре да яде, знае и кога да спре да работи.Х.Труман


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pazzini
signor - добронамерен
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 481
От: Велико Търново
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1937441 - 01.11.2007 17:10 [Re: Great White]



ЛЯТОТО НА 42-РА - 1971, реж. Робърт Мълиган. (Оскар за музика: Мишел Льогран)

Най-после след 20, че и повече години можах да изгледам филма, чиято музика пускаха непрекъснато по радиото...
Една романтична история за възмъжаването на едно момче в началото на войната, в която има както смешни, така и тъжни моменти казано най-банално. Камерата на Робърт Съртийз е уловила романтиката на епохата, а музиката е...

--------------------
Човек може да гледа. Но за да вижда, той трябва да се научи!
--------------------------------------------------
Маргьорит Дюрас - ХИРОШИМА, МОЯ ЛЮБОВ


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1938161 - 02.11.2007 09:44 [Re: Pazzini]

Много хубав филм. Лек, мечтателен и забавен.

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Дзвер
wavedancer
***

Регистриран: 24.05.2004
Мнения: 15025
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1941644 - 06.11.2007 20:31 [Re: Pazzini] Прикрепен файл (89 тегления)

Вчера гледах " Ел Греко"

Понеже не ставам за кино критик, мога да кажа само- хареса ми много повече отколкото очаквах.
Разказва за живота на Доменикус Теотокопулос / Ел Греко/ и сблъсъка на възгледите за свободата в картините му с тези на Светата Инквизиция.


--------------------
My computer beat me at chess, but was not much of a challenge in kick boxing. - Emo Philips


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
violator
Interior Lulu
***

Регистриран: 25.06.2004
Мнения: 5193
От: Paris, Texas
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1946076 - 11.11.2007 15:06 [Re: Pazzini]

Най-накрая! Дочаках!

Снощи гледах "Контрол" на премиерата му за България. Дебютът в пълнометражното кино на легендарния холандски фотограф, арт-дизайнер, сценограф и режисьор на видеоклипове - Anton Corbijn.

От много години следя работата на Корбийн. Попил съм с любов всичко, до което се е докоснал този Властелин на визията...и въпреки че никога не съм бил разочарован от изкуството му, трябва да призная, че имах леки опасения по отношение на гмурването му в дълбоките мътни води на голямото сериозно кино.
Това не е като да правиш снимки и видеоклипове..., това е работа далеч по сложна, комплексна и тежка. Още повече пък когато става въпрос за биографичен филм, описващ истински случки и събития от живота легендарна в попрището си личност - Йън Къртис.

Дори след като наградиха "Контрол" на фестивала в Кан, опасенията ми не се изпариха. Винаги съм бил на принципа - око да види, ръка да пипне. Не вярвам на нищо, освен на себе си..., а собствените ми критерии са единствените, които никога не са ме подвеждали. Особено пък съм предирчив по отношение на неща, които приемам лично.

Та, едва ли има смисъл да обяснявам, какава наслада изпитах снощи и колко щастлив се почувствах, когато все още зашеметен от филма, пред очите ми светна първият от финалните надписи - "Director: Anton Corbijn"
A сравнително малкото, но качествена публика в Зала 1 започна да ръкопляска. Вълнуващо!

Антон е направил шедьовър! И то толкова майсторски, сякаш цял живот се е занимавал все с пълнометражно кино. Визуално пиршество, в което всеки кадър си струва да бъде разчленен, описан и обсъден поотделно.
По уникален начин е пресъздал атмосферата на събитията и местата, за които разказва във филма си. Образът на Йън Къртис е изграден внимателно и е наблегнато най-вече на реалистичността му. Като най-силно впечатление ми направи това, че не е идеализиран в ни най-малка степен, както често се получава при биографичните филми. Напротив даже. Творческият двигател на легендарните Joy Division е показан точно такъв, какъвто е бил в действителност - крехък, объркан, лабилен и несигурен в себе си и околните талантлив млад човек.
Изцяло черно-бялата визия е обилно подправена с авангарден пост-пънк звук и щедро ухае на упадъчен опушено-панелен реализъм.
Освен всичко друго, филмът е порядъчно минималистичен, праволинеен и последователен. Няма грам излишъци. Има изобилие от хладна качествена адекватност!

Някога да съм споменавал, че Антон Корбийн е гений? А? Да съм го казвал това?

--------------------
Слушай силно!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zombie
undead
***

Регистриран: 22.11.2005
Мнения: 2248
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1947583 - 12.11.2007 23:34 [Re: violator]

хехе и аз го гледах снощи...
тоя Корбийн ми беше много подозрителен, обаче филма много ми хареса. Ето тука размишлявам:


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zombie
undead
***

Регистриран: 22.11.2005
Мнения: 2248
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1955083 - 20.11.2007 17:40 [Re: Pazzini]

- проведох ежегодното гледане на Тутси и за пореден път бях очарован.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Morrigan
ravenhearted
****

Регистриран: 23.12.2003
Мнения: 6555
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1956356 - 22.11.2007 01:59 [Re: zombie]

Наскоро ми дойдoха едни дъъълго чакани DVD-та от Amazon и днес изгледах почти един след друг "Audition", "Lies" и "3... extremes"
тая нощ ще гледам Шванкмайърската "Алиса"

бе друго си е човек да не се гърчи пред компа

--------------------
..Wir kapitulieren niemals!..


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Дзвер
wavedancer
***

Регистриран: 24.05.2004
Мнения: 15025
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1967508 - 03.12.2007 13:21 [Re: Pazzini]

Beowulf на Робърт Земекис
Въпреки 3Д- то- съм разочарована.
Историята не ми хареса, защото някъде легендата се изгуби в идеята за изкушението.С истинския мит има доста разминавания- там накрая убива майката на Грендел, а във филма- не.
Като анимация- ок, само очите на всички герои изглеждаха напълно безжизнени. Дразнещо е шептенето на Анджелина Джоли,макар и много секси- обаче 100% връща към "Александър", също цялостното присъствие на модерни американски изрази.
Както винаги Антъни Хопкинс вдига нивото на актьорската игра.

--------------------
My computer beat me at chess, but was not much of a challenge in kick boxing. - Emo Philips


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Чубрик
Terra incognita
***

Регистриран: 15.08.2005
Мнения: 8839
От: Отровният народ
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1974026 - 08.12.2007 22:31 [Re: Дзвер]

Отплеснала съм се сериозно на тема БГ кино. Довечера ме чака - Земахъ тъ, радке, земахъ тъ...с Георги Парцалев - понякога така ми се гледат български филми, че чак ме заболява нещо отвътре...да са живи и здрави торентите, пък другото е грижа колкото сянката на носът ни...

--------------------
The weak will fall ...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Чубрик
Terra incognita
***

Регистриран: 15.08.2005
Мнения: 8839
От: Отровният народ
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1987585 - 24.12.2007 15:33 [Re: Чубрик]

С десет минути по-стар. Тромпетът - знам си аз, че понякога от онче, бонче изкача заек от шапката...Този филм ще остане в златната ми памет и ще го гледам всяка мъглива неделна зимна нощ, за да ми напомни живота..

"Все още не..." - на Акира Куросава, моят фаворит сред Големите, тук каквото и да кажа ще прозвучи помпозно, но той е Велик.

Препоръчвам ги и двата.

--------------------
The weak will fall ...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pazzini
signor - добронамерен
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 481
От: Велико Търново
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1988056 - 25.12.2007 19:57 [Re: Чубрик]



Днес за кой ли път гледах отново "Когато Хари срещна Сали". Пък и точно за това време по празниците е!
Жалко, вече не могат да се направят подобни филми с толкова искрящ хумор, романтика и настроение. Поне аз не мога да попадна та такъв.
Били Кристъл е великолепен актьор - олицетворение на средния човек, ако мога така да се изразя. Винаги мога да се "отъждествя" с героите му, ако не звучи твърде претенциозно. Нервак, добряк, винаги с чувство за хумор.
Не случайно Уди Алън го кани във филмите си. По странен начин си приличат... според мен.

ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ !

Редактирано от Pazzini (25.12.2007 20:06)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
deamon
emmeleia dancer
***

Регистриран: 26.08.2005
Мнения: 2990
От: Blue Winds
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1992763 - 03.01.2008 15:04 [Re: Pazzini]

"Фадо" на Саура. Много хубава музика, неведнъж се удържах да изръкопляскам след някои от изпълненията. Чудесен подбор на музиканти и парчета. Гледаш, слушаш и се размазваш по седалката в киносалона.

Недостатъци - възскучничък Саура-поглед, подобен на "Фламенко" (разкошни танцьори на фона на големи екрани и някак клоустрофобно, но пък такъв е стилът на автора ; малко ми липсваше Лисабон (да, знам, че фадо не е задължително свързано със самия град, но все пак ); вносителите/ разпространителите можеха да се постараят да преведат поне началото от текста на парчетата... иначе не се разбира за какво се пее, а само, че се пее красиво...

--------------------
From the depths of my emptiness
Comes a feeling of inner bliss


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
xanadu
витиеват
***

Регистриран: 19.11.2005
Мнения: 381
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1995593 - 06.01.2008 20:14 [Re: deamon]

Across the Universe, или по български "През вселената" или "Полет във вселената". Ей, страшно ме изкефи тоя филм, особено какъвто съм си станал бая сантиментален напоследък. (Вероятно от възрастта, като юноша бледен нямах проблеми със сълзливите филми!)

Е, този, вярно, не е от най-сълзливите, но има толкова сцени и моменти на дълбоки, съкровени чувства или усещания или емоции, че човек волю-неволю започва да съпреживява с героите. А те са ливърпулски младеж, почти случайно преплувал Атлантика, за да се озове в Щатите в дирене на предполагаемия си баща, и едно семейство, типично американско, с деца, нетипично американски, брат и сестра, дето стават с нашия ливърпулец най-добри приятели и гаджета. И става тя, каквато става. Това на фона на 30 и няколко песни на "Бийтълс", разбира се, адаптирани и изпети от самите герои като за филма.

Ей, много ме трогна тоя филм, въпреки моментните си слабости, чак дотам, че кат' се прибрахме у дома, си врътнах веднага едно Бийтълс дискче. Най-много ме издразни това, че наште пак ги беше домързяло да превеждат, и бяха изтипосали субтитри само за първото стихче на песните, които бяха n(ен) на брой. Тоест, ако човек не парла добре инглиш, или по няк'ва причина не разпознава думите, няма и да разбере за що иде реч!

И цялото туй удоволствие в "Дома на киното", срещу скромни 7 левчета (за пенсионери и другояче "увредени" индивиди - само 5 лв.). Но носете си и портативни печки, салонът не се отоплява!



--------------------
Traduttore traditore
Кучето - моят приятел


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
deamon
emmeleia dancer
***

Регистриран: 26.08.2005
Мнения: 2990
От: Blue Winds
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1995967 - 07.01.2008 10:08 [Re: xanadu]

Най-сетне успях да гледам Лабиринтът на фавна. Ту пиршество, ту шок за очите и трънчета за вярата. Страхотен филм

--------------------
From the depths of my emptiness
Comes a feeling of inner bliss


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
xanadu
витиеват
***

Регистриран: 19.11.2005
Мнения: 381
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1996693 - 07.01.2008 23:53 [Re: deamon]

Да, и мене страшно ме развълнува. И изобщо не беше това, което очаквах. Всъщност отидох с малката кошница, и останах много доволен. Но ми беше много жал за момиченцето. Така е в живота то!



--------------------
Traduttore traditore
Кучето - моят приятел


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
deamon
emmeleia dancer
***

Регистриран: 26.08.2005
Мнения: 2990
От: Blue Winds
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #1996914 - 08.01.2008 09:30 [Re: xanadu]

Защо ти е мъчно след като може да погледнеш и от приказната страна на края? А дали тогава е край ?

--------------------
From the depths of my emptiness
Comes a feeling of inner bliss


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Maz
ориентирана
***

Регистриран: 14.10.2004
Мнения: 3197
От: Север
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2003180 - 14.01.2008 10:58 [Re: deamon]

"12" на Никита Михалков.

Филма е истински. Не съм откъснала очи от него до края.
Всеки кадър, всяка сцена са значителни.
Браво Никита, пореден шедьовър!
Заслужава Златния Лъв на Венецианския фестивал
Заслужава да бъде в списъка за номинации Оскар за догодина

--------------------
Выбpосить дypь из головы нетpyдно, но жалко!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
violator
Interior Lulu
***

Регистриран: 25.06.2004
Мнения: 5193
От: Paris, Texas
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2009050 - 19.01.2008 20:13 [Re: Pazzini]

Профилактично си припомних "Baraka"!



Един от филмите, които човек трябва задължително да преглежда през няколко години. Действа пречистващо. В него няма нито една дума, а са казани толкова много неща.

--------------------
Слушай силно!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2013627 - 24.01.2008 20:26 [Re: Pazzini]

Angst





--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Чубрик
Terra incognita
***

Регистриран: 15.08.2005
Мнения: 8839
От: Отровният народ
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2015486 - 26.01.2008 16:56 [Re: violator]

ха не знаех,че този филм съществува по торентите или не съществува...??? гледала съм го преди хиляди години на видео касета може би милон пъти...невероятен филм

аз пък вчера гледах - какво общо има с това любовта? не лошо филмче...
макар,че май предпочитам панорамата на Чаплин по тв7

--------------------
The weak will fall ...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
bulby
мъждукащ
***

Регистриран: 28.03.2004
Мнения: 2203
От: BG
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2015993 - 27.01.2008 01:55 [Re: Чубрик]



Напоследък рядко се случва някой филм да ми хареса, но на този му давам твърдо 10/10.

Тим Бъртън и Джони Деп пак са забъркали шедьовъра!

--------------------
I spam therefore I am !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Чубрик
Terra incognita
***

Регистриран: 15.08.2005
Мнения: 8839
От: Отровният народ
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2017679 - 28.01.2008 22:04 [Re: bulby]

Планината Броукбек - дано го написах правилно - обсеби ме този филм и непрекъснато мисля за него и не се уморявам да го гледам отново и отново...не съм и мислила,че мъжката любов е така прекрасна....

--------------------
The weak will fall ...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бодри
Гад МръсТна
**

Регистриран: 11.01.2005
Мнения: 4948
От: зад на Дед Мороз
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2018605 - 29.01.2008 17:39 [Re: Чубрик]

Цитат:

Планината Броукбек - дано го написах правилно - обсеби ме този филм и непрекъснато мисля за него и не се уморявам да го гледам отново и отново...не съм и мислила,че мъжката любов е така прекрасна....



Ейййй... първата жена, която си признава, че си пада по педерази. Аман ние сме си признавали за лизбийките

--------------------
Да живее проникването в най-тъмните дебри на бъдещето!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3130
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2018618 - 29.01.2008 17:50 [Re: Бодри]

Бе какво да ти кажа - аз мразя педераси, но намерих Brokeback Mountain за прекрасен филм.

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бодри
Гад МръсТна
**

Регистриран: 11.01.2005
Мнения: 4948
От: зад на Дед Мороз
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2018715 - 29.01.2008 19:10 [Re: duende]

Цитат:

Бе какво да ти кажа - аз мразя педераси, но намерих Brokeback Mountain за прекрасен филм.



Аз пък трябваше да ходя на бачкане и ми разказаха 2рата половина по телефона... как да го догледам после??!!

--------------------
Да живее проникването в най-тъмните дебри на бъдещето!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
vg*
гушкоти бебето
***

Регистриран: 11.01.2006
Мнения: 2580
От: sofia
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2018948 - 29.01.2008 22:32 [Re: Бодри]

Груз 200

Не че е лош, но бих ви посъветвал
поне 3 пъти да помислите, преди да го гледате.

Ваша си работа.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Чубрик
Terra incognita
***

Регистриран: 15.08.2005
Мнения: 8839
От: Отровният народ
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2018989 - 29.01.2008 23:10 [Re: Бодри]

не става въпрос за това ... целият филм е създаден, за да каже, че не става въпрос за това..и ако не си го гледал - гледай го....освен това смятам,че всеки мъж през живота си е имал силно влечение към друг мъж и това го е уплашило толкова много , че веднага намразва педезаите...които и да са те...

--------------------
The weak will fall ...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бодри
Гад МръсТна
**

Регистриран: 11.01.2005
Мнения: 4948
От: зад на Дед Мороз
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2019044 - 29.01.2008 23:55 [Re: Чубрик]

Цитат:

...освен това смятам,че всеки мъж през живота си е имал силно влечение към друг мъж и това го е уплашило толкова много , че веднага намразва педезаите...които и да са те...



Тц, ей тука сбЪрка, Чубрик... Принципно уважавам мненията ти, ама тука сбъркА
Мдаже мисля да те поустна в цитат утре, ако нямам много работа... да видим какво мислят мъжете Истинските мъже де

А аз лично не мразя хомосексуалните. Разликата е, че женската им разновидност (и като цяло жените, независимо от сексуалните им предпочитания) е далеч по-привлекателна за гледане, отколкото мъжката. Не мога да си представя да зяпам някой колега, събрат или както искаш го наречи, в момент на сексуален акт. Винаги съм виждал жена в такъв момент... надявам се и така да си остане

...щот ми харесва

--------------------
Да живее проникването в най-тъмните дебри на бъдещето!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
xanadu
витиеват
***

Регистриран: 19.11.2005
Мнения: 381
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2019048 - 30.01.2008 00:00 [Re: Чубрик]

Ами аз май съм изключението от туй правило, тъй като през живота си съм нямал "силно влечение" към друг мъж. Ай-ай! Дано всичко си ми е наред!!!

А ето и скромното ми и непоклатимо мнение за "Планината Броукбек": прехвален и надценен нискобюджетен псевдокаубойски филм за двама мъже, които откриват любовта един в друг. Историята не е особено оригинална, сценарият не блести с нищо, изпълненията са тривиално добри, но само толкова, а всичко останало е поносимо, но дотук!

--------------------
Traduttore traditore
Кучето - моят приятел


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бодри
Гад МръсТна
**

Регистриран: 11.01.2005
Мнения: 4948
От: зад на Дед Мороз
No country for old man....
    #2023397 - 02.02.2008 14:05 [Re: Pazzini]

No country for old man... ще може ли някой да ми го обясни тоя филм или поне края му???!!

Хубава кастинг - Томми Лий забавен както винаги (тоя човек винаги ме кара да се усмихвам с тази усмивка в очите, но не и на устата му), Джош уплашен и не чак толкова, Уди е вечния тарикат, а за Хавиер немам думи...
Хубави актьори, хубава режисура... в нито един момент на филма незнаеш откъде ще изкочи заека. Кето е нормално за Коен брос...

Ама дотолкова незнаеш, та въобще не можеш да си представиш края... не и ТОЗИ край.

Коен брос ар бек Непредсказуеми както преди.

Само ако може някой да ми разясни смисъла на този край... не го схванах, наистина. Не и логиката му

Ако искате, изчакайте с отговора да мине премиерата в Сф, да не разказваме на хората за какво става дума

--------------------
Да живее проникването в най-тъмните дебри на бъдещето!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
агаве
на припек
****

Регистриран: 26.07.2006
Мнения: 259
От: Sector General
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2025266 - 04.02.2008 15:00 [Re: Pazzini]

La Graine et le mulet (Abdel Kechiche) и Das Herz ist ein dunkler Wald (Nicolette Krebitz) - гледах ги един след друг на фестивала в Ротердам и така можах да проследя реакциите на жените от различни култури спрямо изневярата (и не само); както и тези на холандската/северозападно-европейска публика, която не успя да възприеме истерията на източните жени. Светът е шарен .(пак открих топлата вода )

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
zombie
undead
***

Регистриран: 22.11.2005
Мнения: 2248
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2038712 - 18.02.2008 18:54 [Re: агаве]

Diary of the Dead

And though Romero has been nearly crowded out of the genre he invented, his work continues to brandish a quality that the imitations lack: real anger.



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pazzini
signor - добронамерен
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 481
От: Велико Търново
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2044219 - 25.02.2008 16:41 [Re: zombie]

Вчера гледах най-после ЗОДИАК на Финчър...
Знам, че повечето от вас го харесват, затова ще си спестя бурята от негодувания и може би упреци, които е възможно да ме засипят. Ха-ха-ха

Жалко за обещаващото начало "7".

--------------------
Човек може да гледа. Но за да вижда, той трябва да се научи!
--------------------------------------------------
Маргьорит Дюрас - ХИРОШИМА, МОЯ ЛЮБОВ


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бодри
Гад МръсТна
**

Регистриран: 11.01.2005
Мнения: 4948
От: зад на Дед Мороз
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2044264 - 25.02.2008 17:53 [Re: Pazzini]

Аз пък съм абцолютно съгласен с теб ...
Нищо особено, честна пионерска

--------------------
Да живее проникването в най-тъмните дебри на бъдещето!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
alice
инат
***

Регистриран: 15.06.2002
Мнения: 9399
От: SF
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2044294 - 25.02.2008 18:23 [Re: Pazzini]

Какво съвпадение - и аз вчера гледах точно този филм. Нищо особено, според мен.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
When the wind blows
    #2045201 - 26.02.2008 23:10 [Re: Pazzini]

"Вече всичко спи.
И планинските върхове спят.
Урви, пропасти и потоци мълчат."



Какво е това филм на ужасите?

- това е филм, който смущава с онова, което показва на очите.
- това е филм, който смущава с онова, което подсказва на задочието.



Този е от вторите. И е смразяващ.

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2055722 - 11.03.2008 13:39 [Re: Pazzini]

Lars and the Real Girl


Чудно чудновато и чудновато чудно изпълнение на Гослинг.
Гледането си струва основно заради него.

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pecado

****

Регистриран: 12.02.2004
Мнения: 5979
От: <>
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2058658 - 14.03.2008 10:57 [Re: the beer hunter]

Калибър 45

Най-тъпият филм, дето съм гледал с Мила Йовович. Дори Resident Evil беше по-як.

--------------------
6 6 7 - the neighbour of the beast


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2076093 - 04.04.2008 00:23 [Re: Pazzini]

Най-сетне:


"В пустинята
видях човек - гол, озверял,
клечеше на земята,
в ръце сърцето си държеше...
и го ядеше.

- Добро ли е, приятелю? - попитах аз.
- Горчиво е - отвърна ми.
- Но ми харесва
защото е горчиво
и е мое."


Стивън Крейн


Превъплъщението на Даниъл Дей-Люис в Даниъл Плейнвю е от онези, за които легендите си шепнат на ушенце, почивайки си в сянката на безвремието.

Майсторски филм - "роден" за награди.
Тресящ се (често и втрисащ) от вълнение - буквално.
Суров и мрачен като полярна зима.

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cadaurus
ахимничен
***

Регистриран: 06.11.2006
Мнения: 816
От: Kobaia
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2076341 - 04.04.2008 10:57 [Re: the beer hunter]

Ху дъ фък ис Братя Коен?

--------------------
Between Heaven and Hell there's always Hollywood.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2076472 - 04.04.2008 13:51 [Re: cadaurus]

Дъ бест... ъъъ.. ъф дъ рест!

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
dark_soul
temptation
***

Регистриран: 24.07.2004
Мнения: 10869
От: Амбър
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2076499 - 04.04.2008 14:53 [Re: Pazzini]

War с Джейсън Стейтъм и Джет Ли - екшънче приятно за гледане леко познат сюжет и за разнообразие интересен край

--------------------
We are lost in a kiss.... A moment in time....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pazzini
signor - добронамерен
***

Регистриран: 30.04.2007
Мнения: 481
От: Велико Търново
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2078340 - 07.04.2008 06:59 [Re: dark_soul]



Вчера гледах ТАМ ГОРЕ НЯКОЙ МЕ ОБИЧА на Робърт Уайз с Пол Нюман. Преди години (12) го бях записал от Ефир2 когато даваха класики... (Ех, няма го вече това време, уви!).
Въпреки дистанцията на времето – филмът е заснет през 1956 г., лентата не е остаряла ни на йота! Модерната актьорска игра, задъхания монтажен ритъм и не на последно място музиката ми напомниха за другия шедьовър на Уайз – „Уестсайдска история”, стилистиката е една и съща, макар филмите да са много различни.
Преди време, когато се честваха 35 години от смъртта на Джеймс Дийн, превеждах един пълнометражен документален филм за него. Между многото факти се помъкна и един, който още тогава ме впечатли. На пробните снимки за „На изток от рая” Елия Казан е снимал и Пол Нюман. Няма да скрия, че и той е един от любимите ми актьори (италианците го наричат „най-красивите очи на света”), но не ми се връзваше някак за ролята на Кал, така „брутално” обладана от Джеймс Дийн.
Сега, след когато отново видях превъплащението на Нюман като боксьора Роки Грациано, ми става ясно защо маестро като Казан го е „пробвал”... Младият Нюман тук е органичен, цинично-чаровен, експанзивен, но и изключително уязвим... Какъв ли Кал щеше да бъде? Във всеки случай коренно различен. Но и решението на Казан е може би най-правилното, което е взел.
Странно, когато вчера гледах филма, на очи бие връзка и с „Бунтовник без кауза” (и с Натали Ууд) – другият шедьовър на Дийн и на времето. Тя идва от актьорския състав. Младият Сал Минео, който играе там, сега партнира на Нюман, а гаджето на Джеймс Дийн, Пиер Анджели - съпругата на героя. В началото на филма познайте и кой се мярка за десетина минути? – Стив Маккуин!
Странно и не странно съвпадение. Запечатани са в няколко заглавия знаковите фигури на цяло едно поколение, обърнали представите на зрителя за актьорската игра от театралната помпозностт към дивия, необуздан реализъм от типа Брандо, Дийн, а защо не и Нюман!?...
Така или иначе, Нюман ни зарадва с десетки прекрасни роли и режисьорски филми.
Жалко за Дийн – загина при катастрофа; Сал Минео – умира от прекалена доза наркотици; Натали Ууд – загива при нещастен случай на яхта; Маккуин умира от рак; Брандо – и той не е вече между живите; Леджър... Списъкът е тъжен, но безапелационен... Вчера ми беше тъжно...
Остават ни филмите им!

Препоръчвам го горещо на тези, които не са го гледали!
А, във филма се мярка и младият и направо неузнаваем Робърт Лоджиа! Да видим дали ще го познаете без да ползвате IMDB?


--------------------
Човек може да гледа. Но за да вижда, той трябва да се научи!
--------------------------------------------------
Маргьорит Дюрас - ХИРОШИМА, МОЯ ЛЮБОВ

Редактирано от Pazzini (07.04.2008 07:04)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
dark_soul
temptation
***

Регистриран: 24.07.2004
Мнения: 10869
От: Амбър
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2078680 - 07.04.2008 14:44 [Re: Pazzini]

Съжалявам, че нямам твоят речник и познания за киното за да мога да опиша двата филма, които гледах вчера.
"Фантомът от операта" - разтърсващ ! Изключително силен и въздействащ ! Феноменален саундтрак, прекрасна актьорска игра

"Водно конче. Легенда за дълбините" - е може да е глупаво, но не можах да си спра сълзите 15 минути след края на филма. Страхотен !

--------------------
We are lost in a kiss.... A moment in time....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Loshko
--evil--
***

Регистриран: 14.05.2004
Мнения: 5714
От: capital city
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2081301 - 10.04.2008 11:16 [Re: dark_soul]



--------------------
Велика България помни своите герои!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3130
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2084089 - 14.04.2008 18:51 [Re: Loshko]



Гледах “Before the devil knows you`re dead”. Учудващо, на 83 години ветеранът Сидни Лъмет е сътворил един от най-изпипаните си шедьоври. Режисьор на „Кучешки следобед”, „Серпико”, „12 разгневени мъже”, „На следващото утро”, Лъмет (който по думите на Роджър Еберт е направил повече гениални филми отколкото другите режисьори изобщо са заснели като цяло) е впрегнал неуморната си креативна енергия в създаването на почти съвършен филм.

Кастингът е железен, даже тройно закален – Филип Сиймур Хофман и Албърт Фини изпълват образите си с жесток и правдоподобен драматизъм, прекрасната Мариса Томей блести както винаги, а Итън Хоук е повече от всякога на мястото си като неудачник с лабилен характер.

„Можеш да останеш в рая половин час, докато дяволът разбере, че си мъртъв” е изразът, който дава заглавието на този изключително мрачен и напрегнат трилър за лицемерни семейни чувства, потъпкан морал и мерзки постъпки.

Хомфман и Хоук са двама братя, които замислят перфектния обир, който ще ги отведе в ада. Преди дяволът да разбере. Защото дяволът идва, когато моралът изтънее като восъчна капка.

Това е един от най-завършените филми на Лъмет и по моему един от най-добрите трилъри, които изплуват сред поизтърканите сюжети напоследък. Препоръчвам горещо на хора с вкус към черната история.
Заснел филма изцяло на HD, режисьорът се присъедини към колегите си, които обявиха лентата за мъртва и целулоида за отживелица.
А щом една от живите легенди на киното твърди това, може сериозно да се замислим, че дигиталните прожектори ще завземат кината до 5 години. Това е и моята прогноза, впрочем.

Ето и изказването на Лъмет:
[url=

Video[/url]]

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2084541 - 15.04.2008 12:26 [Re: duende]

Старият майстор е във върхова форма.
Голям филм.

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Червената
п(т)ичка
***

Регистриран: 02.04.2005
Мнения: 2722
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2085361 - 16.04.2008 10:48 [Re: dark_soul]

Цитат:

Stand by me по The Body на Стивън Кинг. Силен филм....Замислих се дали изобщо някога ще имаме такива приятели, като тези, които сме ималик на 12....



Ако си фенка ни Кинг екранизацията на "Стая 1408" с участието на Джон Кюсак и Самуел Джаксън е твоят филм.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Червената
п(т)ичка
***

Регистриран: 02.04.2005
Мнения: 2722
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2085370 - 16.04.2008 10:57 [Re: Чубрик]

Цитат:

Планината Броукбек - дано го написах правилно - обсеби ме този филм и непрекъснато мисля за него и не се уморявам да го гледам отново и отново...не съм и мислила,че мъжката любов е така прекрасна....



Режисьорът Анг Лии е много интересен и различен творец в киното. Около филмите на този тайванец винаги има интрига. С една дума - специален.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2085430 - 16.04.2008 11:58 [Re: Червената]



Zodiac

Създателят на 7едем и Боен клуб разбуди отново интереса ни през лятото на 2007-ма година. Тогава се появи филма Зодиак (Zodiac), базиран на истинската история за бруталния зодиакален убиец от 60-те и 70-те години. Преди въпросната реализация на Дейвид Финчър, тази история е разнищвана или споменавана няколко пъти. Има съмнения, че дори Мръсния Хари е вдъхновен от тези фрапиращи събития (разбира се продълженията му вече са плод на присъствието на Клинт Истууд и неговия Магнум).
Като фенове на Финчър, неспособни да забравим успеха на най-големите му хитове, особено 7едем (жесток филм), очаквахме един силен и смразяващ кръвта ни филм. Read more



The Rundown

Когато цялата публика беше лудната по Първична сила и Разбиване, когато си водехме списъци с имената на кечистите, говорехме си кой е по-добър (така де... по-добре се преструва), на кой хватката е най-култова, изобщо не предполагахме, че един ден, един от тях ще реши да стане професионален актьор. Дуейн Джонсън, повече познат ни като Скалата. Яко копеле е, няма защо да се преструваме. Не му харесах Кралят на скорпионите, тя цялата тая поредица като почна от Мумията хич не ме кефеше, и затова бях песимистично настроен към Добре дошли в джунглата (The Rundown - какъв превод, а). Всички го хвалеха, гледаха, повтаряха, потретваха, аз пък се правех на интересен и не го гледах. Read more

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Дон КихотАдминистратор
с мелниците...
***

Регистриран: 30.08.2004
Мнения: 11068
От: на проветриво...
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2086261 - 17.04.2008 10:26 [Re: Cinemaniac]


отново


без да коментирам....









д.К.

--------------------
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
в кръчмата спореше със неверници...
...къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
аbс
ентусиаст
***

Регистриран: 12.10.2007
Мнения: 262
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2086282 - 17.04.2008 10:49 [Re: Червената]

Цитат:

Ако си фенка ни Кинг екранизацията на "Стая 1408" с участието на Джон Кюсак и Самуел Джаксън е твоят филм.






Мдааа, филмът си го бива... Психария, та дрънка

--------------------
Човек може да влезе в ада яхнал собствения си език - Тери Пратчет


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2087924 - 18.04.2008 23:22 [Re: Дон Кихот]

Доне... примамки, за да гледам "Мълчанието" ОТНОВО :P
Първо "Психо", после се сещам за "Мълчанието на шунките"... и още преди да съм се усетил ще стискам възглавницата, премигващ на парцали пред страховития образ на доктор Ханибал Лектър...
"Hello, Clarice!" - той.

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2088391 - 19.04.2008 18:54 [Re: Cinemaniac]

Shichinin no samurai




Иска се голямо търпение от зрителя, ако на неговото внимание представим филм от японското кино. Класическият филм, един от най-добрите в кариерата на Акира Куросава, Седемте самураи (Shichinin no samurai), представлява една много елементарна история, разкатана във времевия интервал от 206 минути. Последно такъв дълъг филм гледах миналата година, когато напипах екстендед версията на Танцуващия с вълци (не мога да се сетя дали той беше по-дълъг, но със сигурност имаше intermission в средата на филма, около 5 минути, с приятна музика, която вещаеше пиш-пауза). А как се стигна точно до гледането на Седемте самураи?! Преди 10-на дни си припомних Влакът беглец. Там името на Куросава е замесено в създаването на сценария, след което стана на въпрос за негови предишни филми (в които е не само сценарист, но и режисьор) и на първо място в разговора беше посочен Седемте самураи. Създаден през 1954 година (толкова отдавна, баща ми е бил малко детенце по това време, а аз съм бил в неизвестната част на неговите бъдещи планове), запазил се през десетилетията като един от най-добрите филми в японското кино. Дори отвъд океана, при "големите" критици, филма е посрещнат много добре и за съвсем малко не е отличен с най-престижната филмова награда.
Филмът вещае да има седем героя, двама от тях възприемам като главни, или ако мога да ги нарека - ключовите герои. Имена като Такаши Шимура и Тоширо Мифуне са често срещани във филми от японското кино. Интересно звучащи, непознати на останалите континетни (не толкова добре, колкото на острова), но пък колоси в тяхното си кино. Образите на тези двама души, оставят траен белег както в Седемте самураи, така и други творби на Куросава.




Черно белия филм започва. Вече беше късно, време за лягане, на другия ден на работа, обаче реших да поизгледам половината поне. Така се получиха нещата, че към 1 и половина след полунощ, оставаше около час и малко от въпросния филм, и хич не ми се искаше да го нацепвам като си легна. Така или иначе на сутринта щях да гледам лошо, и да съм недоспал, но поне щях да знам как завършва Седемте самураи и гледането щеше да е на един дъх (макар и толкова продължителен).
Бях се подготвил за сцени от рода на двама от героите се гледат около 5 минути, без дори да има някаква емоция или движение, и след това нещо се случва. Това е, японски стил.
Средновековна Япония е разкъсвана от различни граждански войни. На кланове, групи, племена, банди. Доминиращи са разбойниците, разбира се. За сметка на това, самураите са се превърнали в скиталци. Ронин - рицар на честта, скитник. Едно обикновено фермерско селце (нека обясня какво означава това - десетина колиби, около една река, само фермери, с една единствена цел - продукция на храна за ежедневието им) е на пътя на жестока банда разбойници. Атаката на въпросните бандити няма да бъде просто кражба с много шум. Ще е показателен фест на насилието, убийствата, палежа, и геноцида. Тъй като въпросната банда има точно определена цел, какво да плячкоса, фермерите получават уникалния неофициален шанс да предотвратят нападението. Късмет! И тъй като никой от тях не е способен дори да борави с тояга в бой, гениалния им... жрец, мъдрец (както искате така го наричайте) на селото, ги съветва да наемат самураи. Наемници, срещу подслон и храна, които да се бият в защита на слабите фермери. Колко драматично нали. Оттам тръгва и цялата история.
Малка групичка от фермери тръгват на път с цел да съберат група самураи, които все още има в себе си чест за сметка на гордост и надменност. Не е лесна задачата, но пък и късметът продължава да им се усмихва насреща. Първо се срещат с Камбей Шимада (Такаши Шимура), и след голямото убеждение, нашия решава да им помогне. После почва една игра на нерви и изпитания, при намирането на останалите шест. Всичките до един бяха образи, с различен характер, но някак си успяха да си напаснат. Най-интересния герой за мен си остава този на Тоширо Мифуне. Направи ми впечатление още първия път като загледах постера. Тогава не знаех кой кой е, но пък самурая дето си носи меча като... тояга, върху рамото, изглеждаше някак внушително.
Интересен филм, забележително приключение, невероятно творение. Не съм гледал достатъчно филми от японски произход, но тези които до момента знам, винаги са оставяли добри спомени в съзнанието ми. А когато стане на въпрос за нещо толкова старо, и същевременно изящно ти иде само да преклониш глава и да отдадеш чест на създателя. На вашето внимание - Седемте самураи, на Акира Куросава.


---


Cloverfield




Поизносиха се вече. Кое? Идеите? Някои от тях - да. Други, продължават да ги напъват и все пак правят нещо интересно за гледане, което няма да накара публиката да си тръгне по средата на прожекцията. Първия път, когато видях трейлъра на Cloverfield (Чудовищно)... т.е. от това което се видя, имах чувството че Годзила и Проклятието Блеър са се съешили в някое кино хале, и от този феноменален полов акт се е родило Чудовищно. Няма да крия (и без това ще ме разобличат в коментарите), че не гледах с добро око на този филм. Трейлъра не показваше нищо, тийзърите още по-малко, в ревютата абсолютно нищо... а на плаката - статуята на свободата, с откъсната глава. Защо по дяволите главата на статуята липсва? Цветовете ми харесват (за плаката говоря), но вече ми омръзва като гледам да се гаврят с френския подарък. Как пък все най-лошото се случва в Ню Йорк (Манхатън първо), статуята го отнася... после Бруклинския мост. Лелее... сигурно се продават готови кадри с различни гледни точки на разрушаването на тези обекти. "It's kinda cool", но пък не рискуваме ли да загубим публиката? Нямаше да гледам Чудовищно, ако Жорката не се беше прелъгал една вечер да си го пусне. А той звучеше доста по-критично от мен, когато видя трейлъра. Въпреки това каза нещо от сорта на: "Нали си спомняш как реагирах на The Mist ? Човек, това е ПО-ДОБРО!". Сега, какво да му отговоря?! Добре че не ме накара да гледам Рамбо 4, ffs...
Прегледах пак инфото за филма в IMDB, видях че е по-малко от 90 минути и реших да му дам шанс. The Mist ми хареса, пък този като завършек бил по-зъл... хехе, ми да го видим. Изчаках да стане вечер, няма лампи, няма нищо, само светлината от компютъра. Като че си бях пуснал видео касета, с всичките му подробности, недъгави операторски възможности и някаква история. Започва много объркващо, продължава още повече в същата посока, и накрая (след като те е разкъсал) те захвърля на брега на река Хъдзън в очакване на завършека на лошата ти съдба. Почувствах се зле, че винаги някакви нищо неподозиращи млади хора, при някакво парти биват така жестоко наказани. Всъщност не че другите обитатели на Манхатън не мреха като мухи, факт е че готините герои ги гледаме през цялото време, а касапския ум на сценариста не им прощава. Ама така е, след като не могат да ни впечатлят с невероятно нов и нестандартен сценарий, остава да видим колко тежко може да се объркат нещата.




В заключение какво мога да кажа? Шансът който дадох на Чудовищно беше овъзмезден с едно задоволство в непоправимо критичното ми съзнание. Щях да го заровя в дълбоки л****, ако филма беше боза. Не го направих, и факт е че пиша (все още) положително за него - което значи че ми хареса. Все още продължавам да чувам много негативни мнения по адрес на филма. Не се опитвам да го издигна на пиедестал, но поне коментирам положителните му страни. Със сигурност като операторско око, беше много добре направено. Ясно е че камерата е фрий (нищо че не й падна батерията час и половина) и предполага да мърда много, но тук имахме често изпускане, около 10 секундно блеене на обектива в съвсем друга посока, като междувременно нещо много лошо се случва на някой от героите. И изведнъж, вдигане на камерата и фляс - кървави пръски върху нея. Блях!
Зрелищно, не само чудовищно. Удовлетворяващо, и ако го бях гледал на киното, щеше да е още по-яко. От време на време имаме нужда от такива промиващи мозъка филми, с повече бруталийки и тийн хорър в тях, само и само да се плезите сластно от кеф, докато хрупате начос със сос, и жадно засмуквате през сламката своя никога несвършващ спрайт.
Финалът беше готин. Всички се напиха, след като унищожиха гадината, която ги преследваше и незнайно защо искаше да избие всички. Не стига че разтурира Манхатън, отново бутнаха моста, а статуята си остана осакатена, всички заживяха диви и щастливи. Или не беше така? Нещо започнах да се обърквам. Всички оцеляха или всички измряха. Хм, не си спомням вече края на трейлъра. Но какво очаквате да ви разкажа, при положение че рекламата на лентата не ми даде много. А да ви разваля кефа от гледането й? Мне, няма да го направя, вече и без това знаете прекалено много за проект Cloverfield...

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
reader
тъмно
****

Регистриран: 10.01.2005
Мнения: 630
От: The ministry of lost souls
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2088961 - 20.04.2008 23:16 [Re: Cinemaniac]

Невинни години.

Много ме развълнува този стар филм. Дали по една планета не умира за всяка неосъществена и невъзможна любов?

--------------------
Oh, I need your tenderness...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Пипи^
суросинкява на цепленки
****

Регистриран: 09.04.2003
Мнения: 26364
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2089296 - 21.04.2008 15:51 [Re: reader]

Ужасно ме развълнува и мен, бях го забравила...

--------------------
Ние сме ора естете.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Джек Дениъл
вОлен жЕрав
***

Регистриран: 17.01.2007
Мнения: 3361
От: Cornville, IL
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2089543 - 21.04.2008 23:13 [Re: Pazzini]

"Людмил и Руслана"
Поредния жалък напън на БГ-филмовите "творци".
Некадърност във всеки кадър.
Срам ме е че съм българин.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
violator
Interior Lulu
***

Регистриран: 25.06.2004
Мнения: 5193
От: Paris, Texas
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2089545 - 21.04.2008 23:14 [Re: Pazzini]

Снощи бях на посещение в азиатската фабрика за кошмари. Издаденият ми документ за безсъние този път бе на тайландски и се казваше "Shotter"!

трейлър:





Както традицията повелява, тези филми ги гледам на тъмно, сам, с достатъчно силен звук, за да не отиде на халос и грам съспенс! Е, ако щете вярвайте, този път запалих лампите и от време на време, предугаждайки настъпването на някой стресиращ момент, регулирах звука, тъй като режисьорите нарочно го усилват в подобни епизоди.

Няма такава психария. Без да е брутален, без да хвърчат крайници и да текат реки от кръв, това художествено пиршество те държи на тръни през цялото време. Всеки кадър е като смразяваща картина, всеки страховит акцент - като нажежена игла в тила. Притча за една паранормална, всепомитаща, погубена и погубваща любов.

Препоръчвам горещо на всички фенове на азиатските хорър трилъри, както и на поклонниците и изследователите на творчеството на Стивън Кинг, които ще открият в историята тънки аналогии с разказа "Слънчевото куче" на Краля.
А останалите - изчакайте американския римейк, който вече излезе и ще изтече всеки момент. За да спите спокойно!

--------------------
Слушай силно!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2089680 - 22.04.2008 10:00 [Re: violator]

Street Kings



Значи, някои хора като си хванат една тема и си я дъфчат ли дъфчат, до безкрай. Хубавото е обаче ако има някакъв прогрес между отделните филми. Всъщност всичко се започна с трилърчето на Антоан Фукуа, което донесе втория Оскар на Дензата. Говоря за Тренировъчен ден. Много хора умряха по този филм, от възхищение, аз пък не бях особено впечатлен - да хареса ми, обаче... един Дензъл Уошингтън не ми беше достатъчен (харесвам играта и на Итън Хоук, и все пак). Неудовлетворяващо. Дейвид Айър беше под крилото на Фукуа при създаването на въпросния филм. По-късно, самият той на подобна тематика (най-малкото по подобен начин вървеше действието) беше направен Сурови времена (Harsh Times). Коментирал съм го вече, и впечатленията ми по него бяха че го харесах повече от филма на Фукуа. Моя си работа. А сега какво ни пуснаха на големия екран?! Завръщането на непроницаемия Киану Рийвс (в областта на екшъна, няма да броя Къща край езерото, друг жанр) в новия филм на Айър - Улични крале (Street Kings).
Всъщност не само заради Киану реших да си инвестирам парите в поредната петъчна кино вечер. Името на Форест Уитакър застана редно до неговото. След това и Хю Лори се нареди на постера (кой е Хю Лори?! добре де, знаете го като д-р Хаус). А някъде полу на преден план, полу на заден с лош поглед ни гледа Крис Еванс. С подобен актьорски състав (и малко рап звезди) се очертаваше "нещо" интересно за гледане. Що пък не?




След като звънът от будилника събуди Киану, той се подготви за работа (много старателно си изчисти пистолета) и докато излезе, вече се стъмни... много ми се стори позната сцената. Вече коментирах достатъчно делото на Фукуа. Така, продължаваме да даваме шанс на филма и гледаме! Някаква сделка, някакви горили, ченге под прикритие и мазно изтребване на престъпници. Наказателен отряд в действие, покриващи гърбовете си всеки път. Не просто група ченгета, стискащи здраво спусъците срещу група криминално проявени - говорим за намесен началник в полицията, с достатъчно компромати да намаже и самия кмет на Ел Ей.
Цялата тая работа ми хареса. Добро беше и изпълнението на сценария. Имаше някаква задна мисъл, и все пак не гледах на Киану Рийвс като на Нео (въпреки че тия куршуми все му бягаха, брей). Също така, появата на Хю Лори в болницата беше шокиращ кадър за мен. За миг си помислих (след като огласих залата с кикотене), че гледам Д-р Хаус - Филмът! "Щеше да е прекалено, даже тъпо." Оказа се, че въпросния не е доктор във филма, а просто много кораво ченге от Вътрешни афери, който си прави лоши номера с подозрителните ченгета.
И така, на кратко - Киану Рийвс е най-смъртоносното ченге в Ел Ей. Постоянно го душат от Вътрешни афери. Неговите "съотборници" в наказателния отряд му подпират гърба, благодарение на умелите маневри на Форест Уитакър. Но в една такава игра на лъжи, лицемерии и много компромати и тайни - нещата един ден яко се намазват. И тогава един по един, замесените си плащат. Покрай тях гаснат и невинни разбира се, но това е... животът?! Това ли е?!




Като "продължение" на тематиката за корумпирани ченгета, корав живот по улиците, гангстери живеещи по-добре от ченгетата, маса трупове ежедневно, изобщо гадни гледки, Улични крале беше достатъчно добър. Само 5 минути не ми се харесаха, където имаше едно тъпо самопризнание на две от замесените ченгета. Да си разказвате плана - е хайде де, гледали сме достатъчно филми, сами се сещаме. Но нищо, простимо е, като се има предвид финала.
Не е блестящ филм, но пък задоволителен криминален трилър, или може би повече трилър? Последната преценка си остава ваша. Аха, за малко да пропусна. Въпреки че по-голямата част от саунда на филма беше... някакъв сорт черна музика (на всичко отгоре две рап звезди участваха), на фона на лошата бегачка, с която рулираше Киану ми хареса. Нямаше достатъчно напрегнати моменти в него, но пък няколко добри лафчета разменени в пререканията между лошите и... не чак толкова лошите. А кой остава последен - не може да познаете от първия път. Предлагам просто да гледате Улични ченгета и да се потопите с двата крака в суровия уличен живот на Ел Ей (отново)!


---


Untraceable



За подобен род филми се изисква особена музика за мисловен бекграунд. Ай стига чуждици, ха, ма-хааа... Обаче няма да спра, както не ме спряха и в първите 15 минути на Untraceable (Непроследим - звучи добре, ще се придържам към това българско заглавие). Преди време я гледах рекламата, че и на киното ми промиха мозъка няколко пъти - ама нещо не ме грабваше. Аз навремето си падах по Даян Лейн, га бе още млада Обаче с този Били Бърк до нея, и неговата неприветливо-вечно-намусена физиономия, филма леко ми се губеше в мъглата на непознатото-недей-го-гледа. Само дето от Германия ми подшушнаха, че филмът не просто си заслужава, ами бил страшно готин. С една дума: "Awesome!" - поклон пред подрастващите тийнейджъри и една от техните любими думи.
Така ужасяващия звук от The Prodigy - Breathe продължава да се влива във вените ми и да ме опиянява до онази степен на откачане. Когато и в действията на бруталните престъпници виждам логиката и един вид заслуженото възмездие, което се получава в следствие на делата им. Мда, трудно е така, просто с думи, при положение че и идея си нямате за какво се разказва в Непроследим.




Даян Лейн е в ролята на самотна майка (живееща с дъщеричката си и нейната собствена майка), която вечер цикли на компа в усукан офис на ФБР, залавяща кибер престъпници. Масов проблем в наши дни, може да се каже че темата засегната във филма е не просто реална, от ежедневието ни, но и кой знае какви откачалки се крият зад компютрите (и продължават да се множат). Една вечер пред нея се поп-ва IE7 (на бекграунд невероятната Vista... ужас) и един крийпи сайт - Kill With Me [точка] ком. На първо време героинята ни хваща една котка, която е предавана на живо... постепенно умираща. Много състрадателно нали. Аз обичам котки, това беше повече от драматично. След като сълзите спряха и действието ни пренесе няколко дни напред - нещата загрубяха. Този път вместо коте, имаше жив човек, вързан, кървящ и бавно убиван от зрителите си.
Престъпника хвана ФБР за топките и стискаше ли, стискаше. Отвсякъде кръв, безкомпромисен терорист и все още без лице и име - нито IP, DNS или обикновен адрес. Сега, когато тези които се предполага че разполагат с всичката информация останат на сухо, без такава, леко изпадат в паника. Но оттам ще ни дойде и натръпналата динамика във филма. Онзи специфичен звук от подобен род трилъри, липсата на топлите цветове (още един филм в синьо-сивата гама) и много дъжд и тъмни сцени, приветстват зрителя към нещо добро. Добро, в смисъла на хубаво за гледане. От това, което ще видите няма нищо хубаво за реални събития. Коварния план на един хахо обаче си има логика (споменах вече). Разплитайки историята, мотивите му излизат на яве, и да ви кажа честно... напълно го разбирах тоя тип. Че не е за съжаление - НЕ Е! Уви обаче и той има право, особено когато каза на поредната си жертва: "Гледат те, и желаят смъртта ти... А дори не те познават!" - беше толкова прав, с такава обективна преценка над цялото това лудо, зараждащо се и продължаващо да расте, интернет общество, че тръпките не те побиват, а направо се забиват до сърцето ти.




Радвам се че въпреки първоначалните си помисли по адрес на филма, превъзмогнах гордостта си и гледах Непроследим. Оказа се сравнително добро от гледна точка на страх, но като трилър и развръзка - повече от задоволително. Които две неща, в такова съотношение са напълно достатъчна причина, че да ви го препоръчам. Просто предавам нататък, както и мене ме светнаха по въпроса за Даян Лейн - Разкатаващата кибер престъпниците. А кой ми беше любимият момент ли - определено разкриването на историята около мотивите на психаря. Беше емоционално, съчувстващо и много, много логично. Филмът не е предсказуем, но пък ще ти остави няколко теми за размисъл, на база интернет, непрекъснато разрастващата се световна мрежа, и всички онези особняци, криещи се зад своето IP, някъде там, в някой часови интервал...

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2091845 - 24.04.2008 20:01 [Re: Cinemaniac]

Unbreakable




Кой би предположил, че в Пондичери, Индия преди по-малко от 40 години ще се роди едно дете с особен нрав и голямо въобръжение, което когато порастне ще смае широката публика с филма Шесто чувство. Но тук няма да говоря за онзи психо филм, поставил името на М. Найт Шаямалан редом до най-популярните и изкусни психо режисьори, а за неговият следващ - Неуязвимият (Unbreakable). Стилът на Шаямалан е ясен - той няма да направи комедия, драма или криминале. Целта му е да създаде някаква мистика около героите си в историята и постепенно, в рамките на два часа да ви разкатае фамилията от психо атаки. О, да! И завършекът гарантира нещо феноменално, на вид просто през цялото време, което е стояло в съзнанието на зрителя като много много задна мисъл (кажи речи, без да ти кажат няма да му обърнеш внимание).
Това че има толкова добър режисьор, който може да те психира и със сценарий и потайно разказване на историята - та чак да те е страх да стоиш на тъмно, или да погледнеш под леглото, е само похвално за кино индустрията. За нехаресващите Холивуд ще има два вдигнати палеца, готови да кажат: "Ха, ама защото е от Индия, затова ги прави толкова яки!". Само дето на мене ми е все тая, ако ще и от Шри Ланка да е. Важното е геният му като сценарист и режисьор да достигне до публиката по най-добрия начин. Тогава идва удовлетворението за всеки кинолюбител (при мене е по-силно, щото не съм любител, онова другото съм, с "М").




Нека все пак кажа няколко думи за въпросното филмче. Случайно го засякох по телевизията. Гледах как Брус Уилис се е втренчил в бързоминаващия природен пейзаж, докато се вози във влак, на път за вкъщи. Почти нямаше реплики, освен една жена която се опита да го заговори. Но той изглеждаше толкова ангажиран мислено, че само с поглед успя да й отклони вниманието. В миг обаче нещо се случи. А в следващия, героят ни се буди в болницата. Робин Райт Пен играе ролята на съпругата му. Тя и синът й полудяли от паника заради влаковата катастрофа, се чудят как така героя на Брус е оцелял. Не просто оцелял - без драскотинка. ОК, да го наречем късмет, но... що за късмет е това.
Малко по малко мистерията се заформя. Като в това време и самия Брус започва да мисли по странен начин за себе си. В търсене на отговора, той се озовава в антиквариат (за комикси) на Самюъл Л. Джаксън (отново заедно двамата, но този път в психарийка). След няколко техни срещи и крийпи разговори, и много учудени полгледи двамката се сближават.
Обаче странните неща не спират да се случват, загиват хора, въпреки че нашия герой осъзнава природата си и решава да се изявява като sole-survivor, не мутирал, а просто природно надарен.
Та така, нещо като супер герой, ама Брус Уилис (той и без това си е неубиваем). Нещо като дявол, само че по-загадъчен и втрещяващ - Сам Джаксън (с пълния капацитет демоничен вид, погледи и шантави истории).
А дали филма е достатъчно предсказуем - ами подозренията летят из главата ви непрестанно, с всяка следваща сцена. Като че сценария не ви води наникъде, а просто проследявате случайни действия. Което пък не те кара да внимаваш, за да не пропуснеш важен момент. Гледаш и това е - наслаждаваш се или хапеш завивката, зависи от кои зрители си. Усеща се прекрасния стил на Шаямалан, достатъчно добър, за да бъде гледан от хората превърнали се във върли и капризни фенове на Шесто чувство. Приятно ви психиране!


---


Saekjeuk shigong




Причината е ясна - ей онзи убавец там, в дясно, на третата снимка, който натискам към края на пиянската вечер увенчаваща грандиозното ми навършване на 23, преди няколко години (га бяхме още млади и зеУени) ми пуска избрани кадри от една "яка комедия". С думите: "Момче, те такава простотия не си гледал!", Валката прави няколко движения с мишката и ми демонстрира части от Сексът не е всичко (Sex Is Zero). Saekjeuk shigong - оригиналното заглавие, но до колкото добре ме познавате аз азиатски езици (и диалекти) не владея. Този път лената е с адрес Южна Корея. Спомням си, че когато коментирах Шаолинския футбол, ви обещах да заговоря някой ден за този фантастично забавен филм.
Чанг Юнг Ли и Джи-уон Ха (това са имената само на двама души!) са главните герои в Сексът не е всичко. Как мислите реагирах първия път като ми споменаха филма?! Беше 2005-та, горях от любов по една... и ми дават за гледане нещо супер смешно, което не идва от Холивуд. Бях прост тогава, не оценявах чуждото кино така както сега. Въпреки това, явно тогава е бил момента на... преоткриването, реших да гледам Sex Is Zero. И се оказа, че зад всички онези феноменално глупави и смешни части, които видях за първи път, се крие една романтика, показана по необичаен начин.




Докато се въртят надписите на южно корейски, от време на време се появяват кадри с посвещаването на главния ни герой в... да речем братството. Да, историята е за група приятели + приятелки, и още няколко Личности, които споделят времето си между ученето и забавленията (но в повечето случаш безумно сконфузни и обикновени ситуации, предизвикващи огромен смях).
Главния герой, той е най-култовата персона. Един път не се засмя... грешка, засмя се, ухили се със зъби чак - и тогава му залепиха много як шамар. Начинът по който успяваше да се сдържа, по време на целия филм е уникален. Като че нямаше емоция по лицето му, винаги изглеждаше един такъв... готов на и съгласен с всичко човек. Което го правеше симпатичен. Уви, съдбата му беше отредила да си пати най-много във всяка една ситуация. Юн-шик - така се казваше. Какво ли не му се случи, луда работа. И всичко това, защото от пръв поглед се влюби в най-готината мацка в даскалото. Това е Юн-хио (леле, съсипват ме с имената).
Юн-шик се влюби в Юн-хио, но беше прекалено срамежлив, за да й го признае. Постоянно мислеше, че е на някакво по-високо ниво от него и че тя не е за него. Междувременно двете групи приятели (мъжката и женската компания) се сближиха, като всеки за себе си преживяваше моментите на съзряване, първи интимен контакт и... сконфузни ситуации. За Юн-шик, те бяха умножение по 10.




Това което най-много ми харесва в Сексът не е всичко е семплотата. Направено е като тийн комедия, като в много от моментите има чиста пародия, елементарна игра и е заложено на първичен смях - неща които са потенциално възможни да се случат в ежедневието на всеки (с достатъчно голям фактор Кутсузлия). Няколко пъти съм го гледал (както повечето филми) и все пак не омръзва. Пазя добри спомени от него, както и от изиграни негови сцени - вярно че е било пред обкръжението ми от приятели, но все пак - заливат се от смях.
За финал, ще подшушна като спомен за тези, които познават филма (и като тийзър за онези, които не го), една паметна сцена...
"Ако не спадне до 24 часа, ще го отрежем!"
Първия път беше, когато Юн-шик получи здраво коляно в топките, а втория - когато падна от последния етаж на общежитието... докато имаше свръх голяма ерекция. А докторът, той беше грандиозния тип в ситуацията... показа се общо за около 15 секунди във филма, но винаги беше категоричен със сериозна физиономия - ЩЕ ГО ОТРЕЖЕМ! Хахаха... брутално... пак ми се догледа филма, но не, ще изчакам да мине още някоя година, преди да си го припомня. И без това друг един ме чака за опресняване на спомените, а той заслужава. О, да, заслужава го!

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2092198 - 25.04.2008 10:06 [Re: Cinemaniac]

The Shawshank Redemption




За кой ли път поставям на вашето внимание екранизация по роман или кратка история, дело на бележития американски писател Стивън Кинг. Щата Мейн често фигурира в неговите творби, не случайно, все пак човекът там се е родил и живее. Звучи ми като нещо главно (не просто защото в игра на думи, ще заключим че така се превежда, макар и по различен начин написано). Като притегателен център на интересни събития, невероятни истории, с още по-неочакван край. Не просто съвпадения или игра на съдбата, а мистика умело преплетена с интелигентен замисъл. На вид проста история, поднесена с елементарни изразни средства на зрителя, но и лишена от пълни подробности (поне в началото). И така на прага на вълнението, всъщност сме пропуснали важни моменти, които постепенно се допълват един другиго с напредване на историята.
Често филмиран, Стивън Кинг не може да се оплаче от внимание от страна на неспящия Холивуд. Различни режисьори, различни стилове, още по-неочаквани сполуки. Уви съдейки по впечатленията на приятелите си или случайно познати, с които сме отваряли темата Кино на бързи обороти, не много от тях са оставали доволни от реализациите на романите. Говорят за добро представяне в еди кой си филм, но книгата била по-добра, или хубав опит, но можело по-добре. Вярно, не са върха на филмовата критика, но все пак зрителя е този, който трябва да даде крайна оценка за даден филм - продукта е предвиден за него.
И точно тук идва мястото на Франк Дарабонд (напъвате се, за да се сетите къде последно срещнахте това име - в коментари или слухове за миналогодишния The Mist, миналият месец попадна в "полезрението" ми). Списъкът му с режисьорски прояви не е дълъг. На база на това обаче той има страшно много интерпретации на творби от Стивън Кинг. Да се върнем отзад напред, стъпвайки на по-значимите. Значи вече споменах за Мъглата, преди това бяха Том Ханкс и Зеленият път... а 5 години преди това, великолепният, шедьовърът - Изкуплението Шоушенк. Може би звуча прекалено прехласнато, или си мислите че се водя от "фантастичната" класация на IMDB. Няма такова нещо. Много повече филми бих поставил на по-предно място от Кръстникът, дори и от Изкуплението Шоушенк (а и за да разберете как се класират там филмите, трябва да видите формулата, много параметри са навързани в нея, така че не е просто качеството на една лента). Но не съм се главозамаял по други филмчета, след като тази вечер реших още един път да изгледам тази брилянтна продукция.




Спомням си, беше отдавна... 1996 година, разглеждах вестник с телевизионната програма. Бях пленен от филмите, които въртяха по TV1000 (програма, която за жалост хващах от време на време). Там ми се мерна снимка на Тим Робинс и Морган Фриймън, предрешени като затворници, в двора на някакъв затвор, замислени физиономии и от двамата... а под снимката - Изкуплението Шоушенк. Хм, стори ми се познато. Веднага се спуснах към рафта си с книги на Стивън Кинг (бях се запалил през тези години по неговите писания, и де що имаше и можех да прочета - правех го). Нямах я книгата, но на гърба на То имах анонс за нея. Това е! Не я бях чел, нито докосвал, нито виждал. Остана ми само снимката от вестника, в продължение на няколко години, когато за първи път се срещнах с филма.
Вече можеха да го излъчват по телевизията по свободно. А на мене не ми оставаше нищо друго, освен да се присъединя към феновете на лентата, отдавайки почит към творението на Дарабонд.
Това беше тогава. Години след това се случи повторение, отново хубави спомени. След това беше Зеленият път (как така все затвори му се падат на този Дарабонд, той си ги избира явно). До тази вечер. От няколко дни в главата ми се върти мисълта, че пак трябва да го гледам, преди да се впусна в някакви коментари по качеството му. Исках пълни спомени, тъй като голяма част от сценария и събитията вече бяха избледнели. Отмити от съзнанието ми, като прах по пътя от силен дъжд, по време на среднощна буря.
Началните кадри на филма ни приветстват с една приятна песничка, от 40-те години на миналия век. Минути преди да видим Тим Робинс седящ през нощта в колата си, наблюдаващ някаква къща, наливащ се с уиски и зареждащ револвера си. Минути преди да съдийското чукче да се удари гръмко в бюрото и да реши, че героят му получава две последователни доживотни присъди, заради брутално двойно убийство извършено от него. Както споменах - имаме връхчетата на историята, това което ни трябва да знаем за момента. Истината обаче, предстои да бъде разкрита. Колко бавно и дали ще имаме търпение?! Символът на затвора Шоушенк олицетворява забравата. Понятие като време - там или не съществува или се възприема по доста извратен начин. А когато прекараш достатъчно дълго време вътре, и душата ти дори бива институционализирана, за теб времето престава да значи нещо извън високите каменни стени.
Анди Дюфрейн е героят на Робинс. Банкер, осъден без право на помилване. Като всеки филм за затворници и пространна история, развиваща се зад решетките не може да няма маса съратници около героя ни. Всъщност главната роля се пада на друг - разказвачът - Ред, героя на Морган Фриймън. Символика в имената, дали случайно е бил избран за филма, или просто им е трябват класен чернокож актьор, на преклонна възраст. Каквато и да е била причината, изборът на Фриймън е перфектното попадение. Странникът, непредназначения да бъде там - Анди, и едно "реноме зад решетките" - Ред се сближават. Филмът ще ни сблъска с ужаса на понятието затвор. Неговото значение и на драмата изживяна от Анди. Тежки времена, изкупване на грехове, които може би не са негови. Силен филм с достатъчна показност, която в един момент ти идва в повече и ако се отдадеш напълно на филма, получаваш присъдата си, подобно на героите. Всички са невинни!




Въпреки че времето е враг на затворниците в един момент, когато изкуплението пристига с новата партида рибки, нещата се обръщат. Няколко нови десетилетия за Ред са вече минало, покровителствани все още от бруталните надзиратели или безскрупулния директор на затвора. На прага на своята 20-та годишнина зад решетките Анди е вече част от създалата се вътрезатворническа система. Дотолкова навътре, че даже опасен. Гил Белоус и героят му Томи, са ключовата фигура, която освобождава Анди. Първо бяха камъните, след това библиотеката, накрая посвещаването на един друг човешки живот, и възможността за спасение на грешната му душа. Отдаден на това, когато губи своята цел, за Анди вече няма невъзможни неща. Мислите му и размислите на глас все повече и повече го отчуждават от приятелите му, от Ред. А какво точно се случва в главата му никой не знае. Франк Дарабонт крие това и от нас. Като че знаем какво следва, но не сме сигурни. Как ще го направи изведнъж, или просто ни е въртял на пръста си в продължение на два часа. Много загадки, въпреки че до момента не пропускаме нищо от филма.
Това е майсторството да пресъздадеш една добре заплетена история върху кино лента. Да я смесиш с драматична музика, лица на актьори, които като че са били заключени наистина в затвор. Драма в очите на Тим Робинс, отчаяние в тези на Гил Белоус, мъдрост и усещане за реалност и безизходица в тези на Морган Фриймън. Останалите са... просто пионки. Въпреки че главните ни герои са на дъното, мачкани през цялото време, те са тези които плетат нишката обвиваща загадката.
Филм за честта, независимо в колко малки количества е останала тя. Филм за вярата, късмета и съвпаденията, които може да променят живота ни. Трогателна история за приятелството и доверието. За силата на духа, и това каква воля може да притежава човек, за да изтърпи два месеца в една тъмна килия, два на два метра... да понесе всички онези тегоби и бичове на съдбата, размахваща силната и тежка ръка на безкомпромисен надзирател. Но няма нищо лошо, което да остане безнаказано. Както и всички добрини, които да останат не възнаградени. А надеждата, тя е над всичко. Тази която в малки или големи дози през цялото време крепи тези затворници. Тази която те отричат, но тайно се надява да не ги забрави.
"Рита Хейуърт и Изкуплението Шоушенк" - оттам започва всичко. Кратката история на Стивън Кинг, превърната във феноменален кинохит от талантливия Франк Дарабонт. Филм, който е удостоен със седем номинации на Академията. Един от най-коментираните филми за последните 15 години, и както повелява тенденцията, ще продължи да бъде така поне още толкова. Защото добрите филми се запазват във времето, а хората които се докоснат до историята, задължително намират нещо в характера си, което е свързано с преживяванията в затвора Шоушенк. Защото всичко е в духа, в мисълта и съзнанието. Когато физически тялото ти е пленено от студения камън на стените, единствено може да бъдеш свободен, уповавайки се на съзнанието.

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2093013 - 26.04.2008 11:59 [Re: Cinemaniac]

Forgetting Sarah Marshall




Много често филми, за които не се подготвяш и не знаеш кой знае колко инфо, се оказват невероятно сполучливи. Същият е случая с Forgetting Sarah Marshall (и бляскавия превод Прелъстен и изоставен ). Преди да си легна, четвъртък вечер, реших да метна поглед на програмата и да видя ще има ли нещо за петъшната ми кино вечер. Разглеждах и видях на премиера името на въпросния филм. Хм, какво е това?! Може би съм мяркал заглавието за секунди (някъде) или пък много отдавна съм засичал трейлър или друг кратък анонс. Но със сигурност нямах дългосрочен план за очакването му (каквото например се получава с Черният рицар). По диагонал прочетох (поздрави на GIA```) ревюто за лентата в програмата, за да науча нещичко. Достатъчно ми беше да разбера, че Прелъстен и изоставен е дело на създателите на 40 годишен девственик, (По)Изчукана (изобщо не е Позабременяла, мне, няма да ме убедите) и СуперЯки. Гледал съм ги и трите, от всеки по нещо си бях харесал и като цяло удоволствието от тях беше задоволително. Затова реших, че и новата "простотия" ще си заслужава. Честно казано смятах, че пак ще се случват някакви сериозни идиотизми, с цел да се разсмее публиката, но... се радвам че нещата не бяха такива каквито изглеждаха на първо време.




Името на Джъд Апатоу е връзката между четирите луди филми. Тук е само продуцент, но пък голяма част от актьорите ще са ви познати от предните филмчета. Джейсън Сигъл този път е в главната роля (връткат си позицията на главен герой, първо беше Стив, после Сет, накрая Джона - всичките едни такива тъповати). Самият Сигъл е и сценарист на филма, чийто режисьор е Никълъс Столар.
Зала 2 беше на 30% пълна, да не кажа че бяха и по-малко. Зад нас беше страхотната червенокоса, с големите цици! която след като се захили с приятелките си, аз се обърнах без да се замисля и я изгледах отгоре до долу (повярвайте ми, там откъде гледах всичко беше... повече от страхотно!), набързо ориентирах любопитния поглед на Жоро към нея, който също остана доволен - простащина, а уж отидохме филм да гледаме. Може би настроението беше такова, предполагах че ще станем свидетели на поредната брутална комедия, изпълнена с глуповати (в повечето случаи) шеги и маса сконфузни ситуации, от които ти идва не само да си отхапеш ръката, ами дори да не поглеждаш в екрана. Оказах се в голяма грешка - което беше повече от приятно изненадващо.
Питър Бретър (Джейсън Сигъл) е композитор на филмова музика, не е много популярен, стои в сянката на своята приятелка - Сара Маршал (Кристен Бел, или по-известна като Вероника Марс, хахаха). Въпросната Сара е кучка - личеше си й. Играеше с Уилям Болдуин в някакъв сериал "Местопрестъпление", който беше толкова плосък (нарочно разбира се), че всеки път когато Питър сядаше да пише музиката за отделните сцени, беше повече от отегчен. Но това не беше най-лошото. Отвратителната сутрин за Питър беше онази, в която докато се развяваше по пишка, Сара дойде в къщата му и му каза че го обича, но има и друг и трябва да се разделят. Нашият го прие твърде болезнено. Такъв крупен и сериозен мъж плака като дете. И не само плака... 45 минути не му се отмиха сълзите, беше яко. Искрен смях само като го слушаш как вие. И въпреки че нямахме достатъчно присъствие в зала 2, смехът от всички ни беше доста величаещ, и ако стените не бяха звукоизолирани съм сигурен, че и в KFC щяха да ни чуят.




По-интересното беше, че колкото и да продължаваше филма, и да срещахме познати лица (Бил Хейдър, Джона Хил, Пол Руд), онези тъпи шеги ги нямаше. Това беше глътка чист въздух. Стилът на филма беше изчистен от завета на предните три филма, и повече се целеше към романтична комедия, отколкото към прекалено цинична тийнейджърска такава. Няма против СуперЯки, но там беше повече за 15-16 годишни дебилчета. 40 годишния пък е ориентиран за непорастналите такива (то и без това от пубертета нали се излиза след 40-та ти годишнина). А (По)Изчукана, беше нещо като филм за моралните задръжки и това колко отговорно безотговорен може да бъдеш. Мда, стига с тия паралелни сравнения. Определено разбрахте, че Прелъстен и изоставен се класира на първо място от творенията с лейбъл Джъд Апатоу и компания.
Но не ме разбирайте погрешно, не само отчаяния рев и нещастието на главния герой ни правеха щастливи през всичките 112 минути. О, това беше само част от изживяването, наречено Да забравиш Сара Маршал. Питър се опитваше да я забрави, но лицето й го преследваше навсякъде. Накрая реши да отиде на Хаваи, за известно време и да се отърве от цялата холивудска снобщина. Какво стана като отиде там?! Натъкна се на Сара и новото й гадже - Олдъс Сноу (Ръсел Бранд). Някакъв тотално побъркан англичанин, музикант, ако може така да се нарече - ще разберете защо, песните му са велики... уникални... срамни да ги пееш! Но безпорно той беше много важна фигура в историята му. Не можах да се наситя на спокойствието, с което приемаше всяка ситуация, дали кара сърф, или те учи как да чукаш като използва огромни фигурки за шах за пример. Страхотен герой и повече от забавен. Придаваше стил на филма, такъв какъвто липсваше на предишните. А когато в живота на Питър се появи и Тя - Рейчъл (Мила Кунис, Милла... ах Милла, Украйна ражда все красиви деца), историята се превърна в романтичен четириъгълник. Тя беше повече от яка мацка - с две думи "Най-яката", а Вероника Марс грам не можеше да й стъпи на пръстчето.
Събраха култови персонажи на едно място, няколко поддържащи такива, със същия капацитет от интелигентност и възможности да ви разсмеят и превърнаха Прелъстен и изоставен в една добра комедия. Липсата на просташки изпълнения и отчаяни опити да те разсмеят с глупост, беше заменена с диалози. На високо ниво, обикновени: "Като че си говореха наистина, а не играеха" - и беше прав Жорката. "Показаха го по пишка, за Бога, в комедия... не правят така обикновено!" - и за това беше прав, т.е. говореше ми не просто че стои гол, виждали сме такива неща, а самия факт какви неща си говореха през това време, абе цялата сцена. За да не се превръща в блопър, няма да задълбавам в сцените, приемете го на доверие че е забавно.
Летвата на Апатоу и компания се вдигна високо след този филм, определено ще ми е интересно ако продължат да творят. А Прелъстен и изоставен е леко, необременяващо филмче, което може да запълни както някоя филмова вечер с приятели/приятелка, или просто хенг аут 2 часа, когато ви е скучно. Изборът е ваш!

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2093829 - 27.04.2008 22:59 [Re: Cinemaniac]

Sin City




"Becky, care for a smoke?"

Колегата Пийт ми се жалваше, че трябвало да направи дизайн за уеб сайт, по образец представен в един тъп екселски файл... и да ползвал само два цвята - черен и червен. Отдели около 5 минути да псува по адрес на Кристиян (that danish bastard), след което и двамата на едно мнение успокоихме тона. Казах му, че въпреки всичко с червено и черно (и малко бяло, и техни нюанси) ще стане супер дизайн. Той не щеше и да чуе. Тогава на базик му пратих линк към картинка: Голяма резолюция на нацисткото знаме! Ха, той много се израдва, дето се казва he laughed his ass off Но това беше просто шега, казах му да слезе при мен и да му покажа класика в жанра. "Frank Miller, mate! Introducing Sin City!" - при което, той нямаше какво повече да каже, качи се горе и продължи да си мисли как точно да съгласува цветовете.
След което мислите по филма се засилиха, спомените изплуваха, а аз исках още в работно време да пусна Град на греха и да му се накефя. Е нямаше как, за това просто го придобих, и нагласих за друг ден (който се падна чак днес). Междувременно обаче, гладен за кадри и герои от лентата на Робърт Родригез и този comic book-маг наречен Франк Милър, прегледах трейлърчето. Жестоко! Безумно велико и пленителни 2 минути. А музиката увенчаваща го (знаех си че саундтрака е много добър), но тази песен... беше извън официалния рилийз на OST-то. При което ми се наложи дребен сърч из необятните поля на мрежата. Не беше трудно, като се има предвид че в YouTube качи ли се нещо... и до филипините ще стигне.




Не беше трудно, предвид и връзките ми по уеб-а, да открия заглавието и правилното място за придобиването на песничката. Спирам да я наричам песничка, тъй като използвания фрагмен е от инструменталната версия (повече ме кефи, с пеенето много ми грачеше). И е време да я представя тържествено: The Servant - Cells (Instrumental). Щастлив в малките часове, ненасищаш се на този саунд, се готвех да гледам Sin City. За всички съгрешили е време да престъпите и последните си принципи и да се отдадете на двучасов нестандартен изглед на модерен филм, пипнат от А до Я, изпълнен с брутални сцени, великолепни перспективи, уникални герои, маса добри изпълнения и запомнящи се реплики. Когато не очакваш нещо, което никога преди това не си виждал (освен феновете на комиксите на Франк Милър), оставаш повече от очарован. Да си го кажа направо - с широко отворена уста. Бау! Спомням си първия път като гледах Sin City. Така или иначе обожавам тези цветове, заедно в дизайн особено, или каквато и да е друга арт-проява. Та след като свърши лентата, и изгледах надписите (бях послушен зрител, попих филма докрай), веднага седнах да мажа нещо пред матрицата на лаптопа ми. Уви, бях повече превъзбуден отколкото творчески настроен. Мисля че се получи нещо, което така и не завърших, но както и да е. Франк Милър е много по-добър от мен, а филмът е съвършен.
Освен тези двамка герои, няма как да не спомена дългогодишния приятел на Родригез, самият Куентин. Мда, поканен като режисьор, т.е. special guest director, и той има известен принос към тази творба. А когато тези типове работят заедно, кастинга не вещае да е нещо обикновено.




Маса добри актьори, няколко не толкова популярни, но повечето имена струят от екрана, още докато гледаш трейлъра. В кърваво, греховно червено. Брус Уилис, Мики Рурк, Клайв Оуен, Джош Хартнет, Бенисио Дел Торо, Майкъл Кларк Дънкан, Илайджа Ууд, Ник Щал... и това е само част от мъжкото войнство. Какво правим при нежната половинка (не че бяха нежни... бяха калпаво нежни, бяха воини, повече убиваха отколкото правеха секс, но телата им бяха съвършени)? Какво да правим - наслаждаваме се! Джесика Алба, повечето зрители се влюбиха в тази актриса именно след излъчването на Sin City. Преди това не я намираха толкова Zекси. Сега обаче не могат да спрат да бърборят за нея. Росарио Доусън за пореден път се показа като яка кучка. Сексапилна, корава и умееща да борави както със смъртоносни оръжия, така и със страстните си устни, докато се увиваше около Дуайт (героя на Клайв Оуен). Британи Мърфи, Карла Гуджино, Джейми Кинг, Девон Аоки, Алексис Бледъл - допълват прекрасната женска плеяда.
Супер е! Малко под божествена, но безспорно уникална, блестяща, насищаща визия. В първите няколко минути свикваш с този контраст, изкуствено постигнат. Филмът не е просто черно бял. Бялото на моменти толкова много изпъква, че чак боли. Сенките на част от героите (за пример Марв, докато смазваше главите на някакви горили, пратени да го пречукат) така избиваха от стените, че даже и от самия екран. Сякаш всеки миг ще изскочат и ще те сграбчат за шията. Преди това може да ти строшат ръката на три места. Красиво, много арт, прекрасен стил. Личи си че е творение на комикс майстор, обаче филмирано, с целия му този моушън - гледката е неповторима.




Защо обаче само добрите имаха кръв - говоря за това, че яките герои когато кървяха (а те не спираха да го правят) винаги беше в пурпурно червено. В греховно червено! Освен Онова жълто копеле, всички останали споделяха белия цвят. Понякога беше прекалено количеството, но какво пък, поне няма опасност да ти се доповръща. За тези със слаби сърца: "Защо изобщо сте пуснали Град на греха, ако имате лабилна психика?" - пф, спирайте го веднага!
Съжалявам за грубия тон, но в (Ba)Sin City няма шест пет. О, друго нещо което се открояваше, освен златокоска Голди и сините очи на Беки, бяха и кецките на Дуайт. Много яко, в червено, отиваха му. Красота, колко пъти още да го повторя. Че не само драма и хумор, ами даже и любов се вихреше в различните случки. В интерес на истината въпреки масата убийства, брутални случки, хвърчащи крайници на добри и лоши, в дъното на всичко беше тая древна емоция. ЛюбоФта, мачкаше мало и голямо, всички от нея се движеха и я ползваха за мотив, за да успокоят съвестта си докато трупат нови и нови мъртъвци в dead list-а си.
Но това не е любовна история, няма да има песни, но ще има чест. Геройски постъпки и Майкъл Мадсън стрелящ в гръб. Какво повече ви трябва?! Джесика Алба, размахваща ласо пред вас?! Или нежно гушкаща се на канапето вкъщи ви?! Ами не точно, падате си по грубата игра - тогава се запознайте с Гейл. Ако сте по-извратени и хапването на човешка плът ви кефи, посете фермата на Рурк, и срещнете Кевин. Не го поглеждайте в очите, ще бъдете пленени от загадъчния вид на очилата му. And on, and on...

"Turn the right corner in Sin City, and you can find anything..."

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2094058 - 28.04.2008 14:11 [Re: Cinemaniac]

In the Valley of Elah




Известно време Пол Хагис се държеше настрана от режисьорския пост, за да създаде нещо хубаво за любителите на големия екран. Последната му паметна проява беше през 2004 година, и неговия Сблъсъци. Удостен с призовете, които заслужаваше, направи създателя си доста популярен (най-вече за пред тези, които не познаваха името му до преди това). В следващите 3-4 години пускаше по някое сценарийче, за други добри филми, но не организираше сам по себе си силен проект (говоря за нещо като Сблъсъци). До миналата 2007-ма, когато събра Томи Лий Джоунс, Сюзън Сарандън и Чарлийз Терън за В долината на Давид и Голиат (In The Valley of Elah). И ако не беше номинацията за главна мъжка роля, на г-н Джоунс, вероятно така и щеше да си остане в забвение въпросния филм. Не чак толкова игнориран, сигурно щях да го срещна... но доста по-късно. Но съвпаденията са си съвпадения, писаното от съдбата второ на ръка, добрия филм представен в подходящ момент, засягащ важна тема, винаги има място сред свободните ми часове, за да бъде изгледан. Чувах добри отзиви за Долината на Ела (това с Давид и Голиат разбирам защо го сложиха в заглавието, но не мисля че беше нужно). Не го пуснаха в CINEPLEX, вярно имаше го из другите кина, но не ми се нравеше да ходя там, затова си го придобих и хайде, на моето внимание.




Колкото малко казах до момента за филма, толкова знаех и секунди преди да натисна play. Хубаво понякога е да си така неориентиран, за да можеш напълно да се впуснеш по непознатото течение на върховата мисъл, примесена със собствен музикален аранжимент. А когато отговаряш и за историята и за режисурата й, обикновено това е равно или на пълен провал или на нещо повече от добро - страхотно!
Болната тема за тероризма, войната в Ирак, младежта отиваща си за миг време, отглеждана с години, болката у родителите им - всички тези неща, са просто част от темите приветливо примесени една с друга, даващи ни краен резултат в едно... изказване. Кралството, Офицери и пешки, а сега и това. Първия си беше повече екшън. Мачо прояви, да им го начукаме, ние сме по-силните, ние сме американците. Хубаво! Другия беше по-нравствен, по-добър като замисъл, но пак... про-про-про-американо. Не се вкопчвам толкова критично като видя веещо се американско знаме, и плачеща до него майка, плюеща по източните "терористични" републики, представям си нормалната такава ситуация, без националности. Затова се доверих на Долината на Ела и на Пол Хагис, приех го повече морален и рязка критика към войната и глупавото политическо положение, излагащо не само американски младежи на безмислена смърт, но и всички онези които остават статистика от "лошата" страна на военното положение. Факт е обаче, че не режисьора, не актьорите, не войниците пратени там контролират тази "игра". Затова освен критика, филми по въпроса и опити безумието да се спре, друго не може да се направи (при липсата на власт, при положение че вече тя е заета на 100% от мръсниците, въртящи всичко на пръста си, от топлите си кабинети или уютни домове). Не им пука за убитите, нито за ранените, нито за психично повредените, нито за семействата им, нито за родителите - скърбящите майки загубили двете си деца, заради идеалите на други, търсещите бащи, лишени от съня си в притеснения и тревоги по неизвестността на чедата си. Болна тема! Започнаха си я, замесиха камара хора и държави, поемат загуби в човешки контингент, но въпреки това скрупулите не се променят. Не и в положителна насока. Болна тема!




Филмът е... добър. Не мога да кажа съвършен или нещо подобно, тъй като тема споделяща чувства се възприема различно от гледащия. Семейство губи и вторият си син във войната. Майката е толкова претръпнала, че въпреки състоянието на тялото на мъртвия си син, не отронва и сълза в първия момент. Гледа с широко отворени очи, без да потрепера дори. Бащата вече отчаян от търсенето, наясно с фактите, приел смъртта на детето си, повече е изпълнен със справедливост и желание да научи истината. Как се е стигнало до това, в какво се е превърнал синът му, как 18-те месеца в Ирак са му се отразили. И не само там. Цялата тази душевност, борба да останеш човек, на място където всичкия морал е отишъл по дяволите. Изпълняваш заповеди издадени от някой, който въобще не го е еня какво точно се случва. Отнемаш десетки животи без да се замислиш, с усмивка... но когато загубиш един на твой близък, продължаваш верижната реакция с отмъщение в очите.
И подобни неща, въобще осъдителен филм за политическата и военна обстановка в САЩ. Няма война, която да носи хубаво. Не просто бройката ранени и убити. Никой не брои тези, които се връщат след "примирието" или прекратяването на военните действия. Съзнанието им е толкова сбъркано, че те се превръщат в бомба със закъснител. Когато не могат да се вземат мерки, за да не става грозна ситуацията... нещата просто се изчакват. И когато нещо невероятно лошо се случи, идват анализите. Това обаче е прекалено късно - още няколко съдби променени, завинаги!
Как ще се приеме от вас значението на последната сцена, чийто кадър съм поместил като последна картинка в ревюто, е абсолютно ваш. Но ако сте следили внимателно филма, ще знаете какво се опитва да каже героят на Томи Лий Джоунс.
Нуждаем се от помощ, и то каква... От някаква особена промяна... Може би накрая да си признаем, че е човешко да се греши и коренно да се променим, на равно? Идеал ли е това или просто сляпа илюзия. Достижимо или не, светът си продължава в същата посока. Човешки съдби се променят ежеминутно. А затова сме виновни единствено и само ние.


---


Zeitgeist




Беше сутрин, на път за работа. Стандартен разговор между мен и колегата за това кой какво е правил миналата вечер. Новото в темата беше "Един... интересен филм, ко'ле... дето разказва едни неща, и ти иде да се замислиш... абе не е ли вярно това?" - на което аз попитах, кой е филма, но той не можа да се сети. Забравя ги имената, какво толкова. За сметка на това няколко седмици по-късно хващах Жорката в изперкало състояние: "Ако това се окаже вярно, ще отида да взривя нещо!" - такова изказване от човек, който обикновено ми слуша глупостите и е по-разумния, леко ме притесни. Попитах за какво става въпрос, а той директно си каза: "Zeitgeist!". Без да задавам друг въпрос, той тръгна да разказва за какво иде реч във въпросния документален филм. И ведната направих връзката с първия ми разговор, този от преди няколко седмици. Тематично веднага тръгнах да го разубеждавам, не че наистина ще взриви нещо обаче, за да успокоя и него и собствената си съвест, че не съм стоял безучастен от другата страна на TCP/IP протокола.
Цайтгайст - Духа на времето. Немско е, личи си. Но защо Питър Джоузеф е избрал това име. Защо точно на немски? Дали защото звучи добре или е навързано с някаква идеология? Въпроси които се пораждат още със заглавието на филм, предвещават да се види нещо интересно. Знаех че е от сорта критичен документален филм ала Фаренхайт 9/11 на Майкъл Мур, но по коментарите от гледалите го бил доста по-добър. ОК, няма проблем да видя още една гледна точка в самопризнанията на западняци и това как ги лъжат, а те продължават ли да вярват и да се тъпчат с чийз бургери.
Цайтгайст е разделен на три части. Първо авторът се е погрижил доста сносно да разобличи плагиатството в религията и връзката със слънцето, звездите и цялата наука астрология. Повтаряемостта на действията и безбрежния цикъл, който съвсем скоро ще премине в нова фаза, бележещата края на старото и началото на новото време. Няма такова нещо като край на света или начало на новия, има въртене около оста, вътрене около слънцето, периоди и повтаряемост. Всичко е въпрос на търпение и късмет да попаднеш в точната епоха, за да... станеш свидетел.
Самия старт на филма е внушителен. Независимо как си подходил към последните минути преди да го пуснеш, след като се нагледаш на 5 минутна компилация от военни опустошителни и неприятно кървави кадри, под звуците на нещо по-шумно и тежко от Бетовен, някак си очите ти се присвиват и вече внимаваш в това, което авторът ти е подготвил. След това нещата се успокояват и пред теб се пльосва едно изконно, популярно и видимо за всички средно-интелигентни същества. Фактът че колкото повече информация трупаш и узнаваш, толкова повече разбираш че си бил лъган. Нормално. Въпросът е да не изперкаш дотам, че да загубиш тази психическа битка.




След като в първата част, Питър Джоузеф разбулва цялата мистерия, съвпадения и интересни факти около зодиака, астрологията, слънцето, звездите и месията, някак си интересът е повече от голям. Осъдително е за повечето вярващи. Ще оплюят филма и дори няма да го завършат. Всеки с правото си. Филм като този не може да бъде наложен, но може да бъде цензуриран. Цяло чудо е че е стигнало до широката публика, но със сигурност няма да го врътнат в кината. Контролът и доминиращата власт са нещо повече. Като нищо може да изчезнеш, просто ей така. Нещастен случай или внезапно изчезнал. После ще те пишат във вестниците, че си се самоубил. Такива неща, надявам се на Джоузеф да не му се случват такива неща.
Набрал скорост след жестока критика към всички религии по света, темата минава към част втора, а именно разобличаване на тайната 911, 9/11, 11-ти септември, 11.09 или както го харесвате написано. Аз лично това винаги ще го виждам като интересно съвпадение - 911, навсякъде го пишат, понякога нарочно слагат този слаш /, за да направят малка диференция. Но 911 си е телефонът на спасението, телефонът който не спаси кой знае колко души през този фатален ден. Не няма да рева и състрадавам за жертвите в този ден. Един прочит на всекидневния RSS на netinfo ми е достатъчен да разбера, че за последните 24 часа има сума загинали, убити и т.н. Нови факти и непоказвани материали по болната тема 911 е интересното в част втора. Гледал съм купища документални филми, било то по Discovery, по други телевизии или просто из нета, но тук определено притежанието на информация беше най-голямо. Нова информация, научаваме е и разбираме колко още са ни лъгали. Апропо, не мен... онези отвъд Атлантическия океан. А после и цялата връзка с тероризма. Значението на думата, извинението за събитието. Предпоставките и крайния ефект. Имаме си повод, причина, пораждането на следствията е най-лесното - изходът на плана, така умело замислен от прекаленото много тайни организации. Тези които дърпат конците. Но ти си от масите, вярваш на това което ти казват, ако се възпротивиш или мислиш нестандартно те цензурират. Така е било винаги. Няма свобода на словото, толкова колкото ни се иска. Пробвай и те пращат на онзи остров с Гагарин, Кърт Кобейн, Елвис Пресли и Хитлер.
Но нека не гледаме тъй конспиративно и недоверчиво към филма... все още. Предстои ни трета част, която е върха на сладоледа. Кулминацията, която разкрива брилянтния план на голямото, световното, колосалното пре-ебване на затъпяващите жители на света. Имаш власт, контрол, план (щото имаш интелект да минеш по акъл тези, чието интелигентно ниво се понижава ежедневно), поле за действие. Светът е достатъчно голямо поле, за да си поиграеш. Стига да имаш възможността.




Банките, връзката им с войните през 20ти и 21ви век и кулминацията от творенията на създалата се манипулативна система. Отново интересно разравяне в стари документи, изказвания и доблестни лъжи на мръсници, които от край време държат властта, но си стоят в неизвестност. Оказва се че си просто агне, блеещо в тълпата, чакащо да го повикат, или да му подхвърлят нов материал за "размисъл", при което наточваш зъби и сдъфкваш. Ако тръгнеш да го душиш или да му се чудиш, ти взимат храната... и после прибират и теб. Не, не, не! Има кой да мисли, ти си там да изпълняваш. И т.н. убеждения.
Накратко, това са темите засегнати в Цайтгайст. Има интересни факти, показно на истински лъжи, заключения. Мнението на автора както ще си проличи е повече от критично. Сама птичка пролет не прави, но може би това е началото.
Като цяло на гледах да взимам насериозно казаното във филма. Хубаво е че ни казват неща, които не сме знаели, но... научаваме нова информация, и разбираме че повече са ни лъгали. ОК, ами ако и това е манипулация като всичко останало. Веригата така се завърта, че по скоро губи края си в неизвестното и постоянно съмнение. Докато ти продължаваш да се чудиш, и в един момент не се сбъркаш... или просто спираш да мислиш по въпроса и им духаш (така де, играеш по свирката). Заключенията - всеки за себе си, в противен случай ще бъде като налагане на мнение. Определено е добър филма и показва много. Повече от интересни факти и има какво да запомните, коментирате или порицаете. Например, нещо което много ми хареса е идеята за банките. Простотата в плана им. И това продължава от както са измислени. Уникално е как стои пред нас и никога не сме задавали въпроса или разнищвали идеята. Математиката и логиката се губят там, където се очаква да са в най-строго спрежение. Държавата разполага с... 1000 пари (без националности, без валути). Има банка, централна, която държи въпросните пари (предполага се че има обезпечение в злато, в резерва нали?), дава на лице (частно или физическо, на кой му пука) 500 пари, с договорка че ще бъдат възстановени като 700 пари (просто пример) след определен период от време. И после дава останалите 500 на друго лице. Банката остава с 0, но двама длъжници, които трябва да върнат общо... нека помислим 700 плюс 700, равно на... 1400. Откъде се появиха тези 400?! Златото?! Обезпечаването?! Други държави. ОК, продължете йерархията и в един момент ще опрете в тавана на световната банка, разполагаща със световното злато, но принципът е същият. Следователно - там накъдето сме тръгнали, пътят води само към едно и също, с друго име, друго "временно" лице. Чувствайте се прецакани ако продължите да вярвате на нещо, което ви казват че е истина. Защото в 99% от случаите, най-вероятно това е една добре подгрята и прясна... ЛЪЖА! Благодаря ви, оценете правилно труда на Питър Джоузеф и неговият Цайтгайст!

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Glezlichka
глезличка
***

Регистриран: 07.07.2003
Мнения: 12017
От: Другата България
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2094564 - 29.04.2008 07:19 [Re: Cinemaniac]

Forgetting Sarah Marshall е страхотно сладко филмче, аз днес гледах "Безценни" на френски и много ми хареса - лафчетата са

--------------------
"The happiest people don't have the best of everything. They just make the best of everything."

Live simply. Love generously. Care deeply. Speak kindly.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Габриела
нежна
***

Регистриран: 17.10.2007
Мнения: 2373
От: По света и у нас
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2095345 - 30.04.2008 05:38 [Re: Glezlichka]

На мен много ми хареса:


--------------------
Patience.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pecado

****

Регистриран: 12.02.2004
Мнения: 5979
От: <>
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2096392 - 01.05.2008 15:11 [Re: Габриела]

Juno

Заслужава си всичките хвалби. А този режисьор, ако продължава така, хептен може да си влезе в историята. Много свеж и остроумен хумор във втори филм поред.

--------------------
6 6 7 - the neighbour of the beast


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2096503 - 01.05.2008 18:18 [Re: Pecado]

Coyote Ugly




Секси, по-малко секси и не чак толкова секси. Крокодилско грозно, койотско грозно, домашната ракия заличава неприятните черти. Обаче в Ню Йорк го правят по различен начин. Не съм го опитал, но от промивките на мозъка с лейбъл Холивуд до такива заключения стигнах. Другия вариант е да съм в пълна заблуда, да живей, живей труда. За всички мечтатели, компаньони, бохеми, себелюбци, екстраваганти, бунтовници и нахакани типове и типки. Времето на Грозна като смъртта мина неусетно. Coyote ugly, това заглавие зад което често се скриваше истинския филм за мен. Търся аз Грозна като смъртта - няма го. Гледам на постерите, друго пише - койоти някакви. Откъде да знам на българската агенция по апруувмънт на заглавията какво им е родила главата - никой не ти казва, пък да питаш едва ли ще ти се занимава, по скоро да разчиташ на някой приятел. Беше времето на филма, отшумя. Аз обаче го бях пропуснал. Стана студентско време, залюбихме колежки, по-големи колежки и баш каки, на които им е писнало от глупости и тя лентата като почна да се върти. Брей, брей, брей! Като че бяха закърмени с тоя филм, а защо?! Защото може би знаеха на изуст 90% от песните в саундтрака. Няма лошо, на мене ми харесваше да го слушам по време на филма, след него, на паузи докато се прави секс (но при обезателно същата музика), по абсолютно всяко друго време, когато си насаме с мислите си по любовта. Мда, топло време, хубаво време, емоционално такова. Но си минава и то. Спомените не че избледняват, колкото омръзват. Затова по-добре да си стоят скътани там някъде, а да се радваме на новото. Но когато bTV реши без предупреждение да ти пусне Грозна като смъртта и чуеш онези ми ти песни, нещо в теб секва, спираш да правиш друго и доизглеждаш филма.
Пайбър Парабо, ако не й се заглеждаме толкова в широката уста (макар че това има и доста плюсове, в сексуална гледна точка, в каква друга), е изключително приятна и сладка. Гали окото, а ако се разцвили (разпее, простете) направо ти разтапя сърцето. В небесно синьо бельо е секси. Много даже. Споменах ли, че е секси?! Ами Тайра Банкс... охо, или Бриджит Монахан (макар че тя по скоро би ме ступала, отколкото да ми танцува). Същото се отнася и за мениджърката. Нещо като Мадам, само че без всичкия платен секс. Мария Бело. А за който си пада по глуповати русокоски (не всички блондинки са глупави или отнесени, просто тази наистина беше такава, олицетворение, лош знаменател) - имаме си Изабела Мико.




Готини момичета, хубаво се кълчат по алкохолния плот, пред жадната за зрелище алкохолизирала се публика, на един от най-популярните клубове в Ню Йорк - Грозна като смъртта. Промото на ЛийАн Раймс е увенчано като романтична история. Разказ за мечтите и как те могат да се сбъднат. За няколко неприятни изненади от съдбата, след това светъл лъч в градинката ти, което довежда до задоволителен хепи енд. Ами да, харесвам филма, сгрява ми душата с онези застинали отдавна спомени по отминалите времена и десетките пъти, в които е ставал свидетел на разни хубави случки. Освен това е забавен. Мъжката част от актьорския състав придава онази необходима стабилност на филма, за да не се превърне в про-женски, про-лигав и... сълзлива драма. Говорим за Адам Гарсия и Джон Гудман. Присъствието на втория не може да не ви е познато. Той е класика. Стожер, също толкова обаятелен колкото й огромен е. Маса смях, добро излъчване и чаровна усмивка. А като се "разтанцува" и вие се усмихвате чаровно. Бе готин е, няма спор. Първия, младежът който има честта да плени сърцето на Пайпър Парабо, кефи с липсата си на австралийско излъчване. Нито говора му е говор на австралиец, нито видът му. Целият е една скица и пълна измислица още от първата сцена, в която среща героинята. Но пък с това те радва. Бохемче, бездомник, вършеещ из Ню Йорк по необикновен начин, но задоволителен за него, правещ го щастлив. Единственото което му трябва е една слаба душа, която търси опора, готина е и ще го залюби за цял живот. И ако това не е сценарий, хаха. Грозна като смъртта ви предлага в едно: бозичка, размътена любовна история, добър хумор, повечко сарказъм, слаба игра на половината актьори, шеметно присъствие на класните такива, много хубав саундтрак и приятен фон за всяка една сексуална сцена, която имате в главата си (без камшиците, белезниците и... макар че на The Devil Went Down To Georgia, може и да стане работата).
Аз харесва, бУзички И ще си пусна нещо хубаво от популярния саундтрак, за да ми стане още по-добре. Защото all she wants to do is... dance... dance... dance !


---


Any Given Sunday




Важно е тестостерон да има. Да се лее от екрана, не да струи, да се лее. Нещо като кръвта от последния филм на Даниъл Дей-Луис, само че вместо наситения с хемоглобин човешки секрет, говорим за мъжественост, сила, буен характер, топки, кураж и все такива спортни дефиниции. Знаем че спортните филми винаги се отличават с героизъм. Често са лишени от всякакъв реализъм, но когато музиката свири, героя тича на забавен кадър и бележи за победата на отбора, и то на най-важния финал (за всички времена), нещо у зрителя така грейва, раздразва сетивата му и го кара да потръпва. Нещо като да се поставиш на мястото на героя. Или не ви се е случвало? Явно имам нужда от изява или просто си мечтая за такива игри, в които единака да повежда отбора, който разбира се го следва безкористно, вярва в него, той вярва в тях и така до сетния финал, увенчан с победа. Но за да стане филма, не може да гърбиш наред слаби и силни и да няма конфликт. За тази цел Оливър Стоун перфектно се е подготвил. Неговото творение Всяка една неделя (което колкото и да ми хленчите, няма никаква връзка с Кеворк Кеворкян) е може би най-добрия пример за спортния живот с всичките му минуси зад кулисите. Стига сме зяпали към игрището, говеейки да видим бройката герои, които ще направят мача. Я малко в личния им живот, или обикновените човешки неща, които ги мъчат и тях. Защото те са точно такива - човеци, хора, същества от върха на хранителната верига (без лъвове, тигри и други месоядни хищници).
Аз си го спомням от рекламите през 1999 година. По Евроком видео център, този Петър ли се казваше, кой беше... много обичаше да коментира филма. Всяка една неделя, с блестящото участие на Ал Пачино, Камерън Диаз и Денис Куейд. Не споменаваше Джеймс Уудс, макар той да е силен актьор и да има бележити прояви във филма, нито Ел Ел Куул Джей, тоз неизживял се рапър. А за Джейми Фокс какво да кажем. Като ще изгряваш, това да е твоя звезден миг. Малко го дъвчеха тогава. И преса и обикновени зрители се чудеха кой е този младеж, така добре трениран справящ се с ролята на куотърбек. Джейми Фокс, дами и господа.




Американския футбол е оценяван като по-женствен в сравнение с ръгбито. Напомпаните женки с всичките им подплънки, не смеят да се сборичкат както си му е реда като онези луди бръснати глави (в повечето случаи) от Острова. И двете игри не са ми от любимите, честно казано и правилата не ги знам. Тук там някой термин съм закачил, но като цяло не се вълнувам. Но когато спортен филм върти някой от тях на основната си линия, що пък да не стана разбирач.
Ал Пачино е Тони Д'Амато - треньор на Маями Шаркс (Акулките), от старата школа. Отборът му е притежание (като наследство) на тая голяма уста Камерън Диаз. Съжалявам, че пак за това заговорих, но никога не ми е била симпатична тази. Ах, тази Камерън - няма и да ме впечатли. Която голяма уста си мисли, че много разбира от футбол, инвестиции, бизнес като глобално понятие и връзки с обществеността. За личен живот и човешки драми и дума да не става. Но нейното име стои на договорите с всеки един обвързан с отбора, което малко или много я прави голяма клечка. Същата тя прави още по-трудни времената на Д'Амато, точно когато отбора има здрава поредица загуби през сезона. Легендата Джак 'Кап' Руни (Денис Куейд) е здраво контузен, имаме си емблематични, самостоятелни и печелещи мачовете прояви на Героят - Уили Биймън (Джейми Фокс). Бунтарът д-р Харви Мандрейк (Джеймс Уудс), така обвързан със спорта и желанието за победа на отбора, че за него неща като контузен, не мога да играя или болен съм докторе не съществуват. И Звездата - Джулиан Уошингтън (Ел Ел Куул Джей), за който пробяганите ярдове са много по-важни от всичко, тъй като това води до премии, от там до пари, от там до реклама, от там до осигурена пенсия.
Такива неща тревожат обвързаните дълбоко с отбора спортисти. Къде отиде чистата игра? Където отиде насладата и отдаването към спорта? Малко по-малко и тези теми ще ги засегнат във Всяка една неделя.
За философски замисъл - едва ли ще намерите нещо необикновено. Обаче начина по който всички събития са представени е наистина възбуждащ. Да, да, да... имам предвид че е як филм. Нахъсан, вдига адреналина, особено с уникално добре подбраните песни, влизащи в саундтрака. Повярвайте ми, огромен е, и са събрани с качество и стил. Присъствието и дрезгавия глас на Пачино ти дават спокойствие и увереност, че въпреки целия хаос, който се развихря пред очите ти, има някаква определена посока и замисъл. Който рано или късно въпреки трудностите, през които преминава, ще изплува и ще се поздрави с желаната победа. Това е! Всяка една неделя или печелиш или губиш. Въпросът е ако ще губиш, да бъде мъжката, с достойнство. Начало на мачът!

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2096984 - 02.05.2008 12:57 [Re: Cinemaniac]

The Other Boleyn Girl




Любовна интрига от XVI век - или историята на английския крал Хенри Тюдор (Хенри VIII) и потъналата в забвение афера със сестричките Болейн. До колко нещата са истински, до колко измислица, целия този разказ ми се видя доста странен. Другата Болейн (The Other Boleyn Girl) е ново филмче, появило се тихомълком с участието на Натали Портман, Скарлет Йохансон и Ерик Бана. Първите две са въпросните сестри, дето ще се повъргалят в обятията на краля - Ерик Бана. Драмата е пълна, краля има проблеми със създаването на мъжко поколение, жена му помята или пък ражда дъщерички. Неприятно, и целия този стрес възбужда още повече интереса на държавния глава към чужди жени и задоволяване на нагона. Което е прекалено човешко, за да е присъщо на тези синекръвци. Във фамилията на Болейн обаче, по-малката сестра - Мери (Скарлет) се омъжва за някакъв местен тип, с добро име, не особено богат, без титли. Другата, по-голямата, която повечко като че стои в сянка - Ан (Натали) получава предложение-заповед от баща си и чичо си да забавлява краля на посещението в тяхната област. Първо момата се дърпаше, после като разбра че да бъде любовница на краля не е толкова пагубно, а и ще си направи име за пред някой друг херцог като стане време за женитба.
Но на въпросното посещение, вместо по Ан, краля обезумява по чара на Мери, която обаче е толкова срамежлива, толкова 16 годишна, и толкова типична за този период непросветени жени... че чак плаши. Което както е известно е още по-голям афродизиак. И така любовната (то не че е от любов, повече плътски желания) ингрига се заформя. Интереси се преплитат, и сестри почват да си скубят косите. Щом и кралят е намесен и кралицата недоволна нещата стават още по-дебели. Изобщо браковете по сметка или титла или както и там да са се наричали от онова време са голяма глупост. Не че в момента като си говорим за любов и някакви други резони, имаме правдиво обяснение за встъпването в брак, но да речем че избора ни в момента е по-голям.




Като цяло останах не особено впечатлен от Другата Болейн. ОК, костюмите много ми харесаха, макар Натали Портман да не блестеше в тях. Виж Кийра Найтли би била перфектната в такива облекла, но това вече се е доказало в други филми. Скарлет, не знам какво да кажа за нея. Може би добре си изигра ролята, тъй като през цялото време ми приличаше на супер уплашено момиче, което не знае какво да прави и... май наистина добре си изигра ролята. За Ерик Бана никога не съм имал някакво велико мнение. За първи път си го спомням в Троя (но там имаше редица други неща, които да отвлечат фокуса ми от неговия образ), след това в Мюнхен, където също не бях удивен и до вчера, когато трябваше да изиграе Хенри Тюдор. Щом му отиват кралските одежди и са го избрали, явно има защо. Но според мен трябваше да бъде маса повече арогантен!
Имаше малка роля за Кристин Скот Томас. Тя беше... майката Болейн, хах как звучи само?! Но тъй като не й беше поверена някаква значителна част от задачата да изнесе филма на плещите си, проявата й не е бележита.
А какво всъщност е Другата Болейн като жанр? Драма, ОК приемам. Политическа история? Разобличаваща факти, определено не е документален. Прекалено много цвят и детайли на дреболиите, за да го класифицирам като такъв. Дали е семейна драма или образователен исторически романс, вие ще прецените. Но още един път - някак си в този филм, празното вървеше паралелно с историята. В момента, в който актьорите пазеха тишина, все едно нищо не гледаш. Филма ми се стори изключително пуст, и все още се чудя даже дали да не му пиша оценка под 5. За подобен род филми една хубава музикална композиция за фон, в драматичните моменти или накъсаните спорове, би донесла по-успешна атмосфера и ще ти отвлече вниманието от неопитните актьори, опитващи се (някои от тях) да пазят присъствие в кадъра.




Колко силно да ви препоръчам филма ли? Ако нямате какво да правите, ама наистина да си нямате работа, забавление, излизане, нещо друго - може да си пуснете Другата Болейн. Кой знае какво може да ви хареса на вас във филма. Затова е добре, освен чуждото мнение (ако цените моето ще съм признателен), да си жертвате малко от скъпото време и да дадете шанс на едни такива полу-обречени заради критиката филми. Нямаше шум около Другата Болейн, или е рано за филма, или съм доста прав при коментара и факта, че няма с какво да те плени въпросната лента - я прави не толкова апетитна за широката публика. Още един филм между капките, някакъв опит за нещо интересно, от някой си... но с недостатъчно подготовка и изпипване на по-важните детайли. Мда, хубави дантелки!


---


Over Her Dead Body




Отчаяната съпруга в действие на големия екран. Няма да бъде нещо екстраординъри, просто "поредната романтична бозичка". Hold your horses! Не може да е просто боза. Нищо че не съм фен на Ева Лонгория Паркър (моля, добавете още едно име). Въпреки не особено впечатляващия анонс относно филма, въпреки всичките аргументи в спора ми за това коя е по-готина: Джесика Алба или Ева Лонгория, реших да прегледам това филмче. Все пак Пол Руд щеше да се изяви за пореден път в подобен род филми, а неговото участие винаги е позитивно и придава чар на каквато и да е история. Най-малкото ще го направи забавен.
Имаме Кейт (Ева Лонгория), яхнала метлата, подготвяща се за уникалната си сватба с Хенри (Пол Руд). Но с цялата тази шумотевица, напрежение и нерви става така, че една ледена скулптура (изобразяваща ангел, без крила, откъдето тръгна и спора) се стовари върху нашата героиня... и тя... взе че гътна. Много хардкор започна филма, при положение че очаквах регюлър боза. Чак ми стана тъжно, нищо че героинята беше кучка и щеше да зароби мъжа си, виждах го как едва пъпли под чехъла й. Кейт се оказа в едно бяло пространство, срещна се с един ангел, който трябваше да я извести за задачата й. Но тъй като Кейт беше прекалено арогантна и ядосана заради провалената сватба (нищо че знаеше за смъртта си), така и не разбра какво трябва да направи, за да поеме сигурен път (Ад или Рай). Вместо това придоби способностите на дух, оставил нещо незавършено преди да си отиде от Нашия свят, и сега бродейки и тероризирайки все още живите, се изявява като голяма работа.
Между временно 1 година е минала от нещастния инцидент, а Хенри продължава да е нещастен. И няма как. Вглъбил се е в работата си на ветеринар, кисне си вкъщи в останалото време и освен със сестра си, други контакти не поддържа. Което притеснява кръвната му роднина и тя решава да се поразмърда малко (тя тази ми беше много интересна, как по цялото време нищо не правеше и само с глупости се занимаваше, май на нея й трябваше помощ, хахаха). Затова геният й накара Хенри да посети една медиумка (psychic - сайкик, в тая дума се влюбих, божествена, как звучи само). С нейна помощ, да се свържат с Отвъдното и да питат Кейт, може ли Хенри да продължи с живота си. Хоп, изгубих 50% от читателите си, нали? Хахаха... стига де, от доста време не беше правен подобен филм. Като изключим оная тъпня с Рийз Уидърспуун. Но преди това последното, за което се сещам беше Дух (а за него знам, че абсолютно всички го боготворят, Патрик Суейзи и Деми Мур в онази очарователна и романтична история).




Този филм не е толкова силен като предшественика си, но пък се оказа интелигентно забавен. Въпреки ниската оценка в IMDB, аз го харесах. И разбира се, нищо не значи че група dumbasses са решили да го оценят на под 5.0 - това си е тяхно мнение. На мене ми хареса действието и моментите във филма. Точно това отличи Само през трупа й (Over Her Dead Body) от обикновените романтични комедии.
Няколко думи за медиумката - Ашли (Лейк Бел). Още от първата сцена, в която я видях забелязах че е доста хард момиченце. Уви после като се разрових за повече нейни снимки, ми идеше да си изям ръката. Леле, ако не е фотогенична, то със сигурност не ви пожелавам да я срещате с неподходящ грим. Просто челюстта и е огромна и... ще ви хапне! Но си изигра ролята много добре. Беше достатъчно откачена когато трябваше, перфектно съблазнителна в правилните моменти и истински фън, когато зрителя се нуждаше от него. А придатъка Джейсън Бигс, в ролята на "гей" приятеля й, също пусна един два вица, удовлетворяващи капризната ми киноманска натура. Все си го виждах като човека чукал пай, но какво пък... всеки има право на втора изява (не, има и добри прояви след Американски пай, просто обичам да ги режа такива младоци).
Следователно от всичко до момента извода е следният: Само през трупа й е нещо различно (за последните няколко години), което е забавление, подобно на люлеещия се стол - дава ти занимание, но не те води на никъде. Не предполагах, че ще цитирам Ван Уайлдър, явно съм на вълна комедии, романтични такива, или класики в жанра. Ха, сега се сетих последните сцени от филма. И онзи папагал, там се смях най-много, беше свежо и доста неочаквано. Филмчето бива, заслужава си, така че спокойно може да го вместите в натоварения си график на кинолюбител.

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2097743 - 03.05.2008 13:44 [Re: Cinemaniac]

Citizen X




Миналата седмица, започнах един обикновен разговор по QiP-а, който се превърна в карнавал на чудовищните човешки прояви. Не заради мен или събеседничката ми, а темите които се родиха в миг и приковаха около 2 часа, може и повече, от след полунощното ми внимание. Подхвърлиха ми информация за новина от Австрия, случила се преди няколко дена, която въпреки редовното преглеждане на новините бях пропуснал. Извергът от Амщетен. Август 1984 година, месеци преди да съм бил роден, въпросният "баща" заключил 18-годишната си дъщеря в мазето на къщата им. Тя била обявена за изчезнала, а през следващите години... този тип и направил 7 деца... три от които така и не видяли дневна светлина - умряли. Едно от тези три още при раждането. И за най-лесно да се отърве от него, господин Фрицъл решил да го изгори в пещ. След като вниманието ми на повече от 101% беше заинтригувано от тази брутална и ужасяваща новина, прекарах остатъка от будното си време в търсене на повече информация за случилото се. Минах и през друга една история, та стигнах чак до стокхолмския синдром.
Още в първите минути, когато научих за австрийския хорър, през умът ми мина мисълта за Касапинът от Ростов. Андрей Чикатило. Гражданинът Х. Последните три са все имена или нарицателни, водещи към един единствен субект. Бях тръгнал да пиша персона, или личност... Моля?!
През 1982 година, в Ростов на река Дон, все още СССР, са открити 8 трупа в близката гора. И това само за една вечер. Щателното претърсване намира нови жертви и запознатите със събитията хора са поставени пред изключително сериозна и деликатна ситуация. Сериен убиец в СССР - нещо което системата никога не би си позволила да признае, готова да отрече и да прати в забвение всеки дръзнал да оповести подобно нещо. Фактите обаче били такива - независимо дали се харесва на партията или не, сериен убиец имало. Всяко едно протакане по разследването увеличавало броя на снимки върху стената. Коя след коя по-ужасяваща...




Филмът Гражданинът Х (Citizen X) е от 1995 година. Не е предвиден за големия екран, създаден е като телевизионна версия, продукция на HBO. По романът "The Killer Department" ("Отдел Убийства") на Робърт Кълън. Смразяващата кръвта история за Касапинът от Ростов. Гражданинът Чикатило. Звярът отговорен за 52 убийства на деца и млади жени. Повече от 30 от неговите жертви са били на възраст под 17 години - малолетни. Момчета и момичета. Написана е книга за него. Направен е филм за него. Аз даже пиша за него. За това същество, което не просто е обезобразявало жертвите си посредство огромен кухненски нож. Гаврил се е с тях. Не само сексуално. Канибалистично! Рязане на гениталии. Гризене от плътта им. Изяждане на отрязаните телесни парчета. Мислех да поместя един специфичен кадър от филма, но сметнах че дори думите ми ще бъдат достатъчно, за да си представите гледката. Нещо тежко за размисъл, за разбиране, за психическо осмисляне.
Във филма на HBO ролята на лейтенант Виктор Бураков (експертът по съдебна медицина) е поверена на Стивън Риа. Ако не се лъжа това бе първото му превъплъщение, което съм гледал във филмовата му кариера. Завинаги ще го помня с този образ. Ще го помня като човека заловил Чикатило. Опорна точка номер едно - "волята". По стечение на обстоятелствата, Бураков е човекът който "получава" 8 тела за една вечер и в последствие е нарочен да води разследването по убийствата. В продължение на 8 години Бураков и екипът му намират нови и нови жертви. Въпреки че през 1984 година самият той залавя Чикатило, глупостта на комунистическото управление и един феномен в медицината, освобождават престъпника. Жертвите нямаше да са 52... може би около 30, уви повече от 20 нови живота са загубени заради тази грешка. Историята не може да се поправи. Можем само да сдържим емоциите си, докато разберем истината. Разбира се ако имаме здрав стомах.
Опорна точка номер две - "силата". Полковник Михаил Фетисов, ролята на Доналд Съдърланд, е човекът който въпреки целия абсурд в СССР, беше достатъчно смел и ловък, за да подкрепя работата на Бураков. Единственият който правилно оценяваше ситуацията и разполагаше с властта, която можеше да помогне за разследването. Всичко беше въпрос на време, с което тези двамата не разполагаха.
Последната опорна точка - "психикита", това беше доктор Александър Букановски. Ролята е изпълнена от Макс фон Сюдоф. Човекът, който беше въвлечен неофициално в разследването. Този който през 1987 година написва Гражданинът Х, кратък материал относно деянията на неизвестния (тогава) убиец. Човекът, който при срещата си с Чикатило на 28ми ноември 1990 година, в продължение на няколко часа, прочита материала си и пречупва виновника. Уникално стечение на обстоятелствата. Бураков и Фетисов през цялото време бяха желязна комбина. Действията им заедно водеха целия този политически фарс в правилната посока. Точните хора, които въпреки забавянето съумяха да спрат убиеца. Винаги може да потърсите повече информация за тези събития, наистина... не искам да продължавам с подробностите.




Отговорната задача във филма, най-лошата роля се пада на актьора Джефри ДеМън. Ако не познавате други негови филми, и това е първият с неговото участие, със сигурност няма да го заобичате. Но пък ефекта от филма ще е още по-голям. Тъкмо няма да сте го виждали в друга роля и брутализмът в очите му може само да ви притиска от страх. Все пак, за да не пратим актьора в архивите запомнен като най-жестокия убиец в киното, ще спомена че Джефри ДеМън е любимец на Франк Дарабонд. В голяма част от неговите филми, той присъства като персонаж, но не в главни роли. Все около затворите му върви на този актьор. Странно!
Гражданинът Х е една блестяща интерпретация на такава ужасяваща история. Толкова студено, потискащо, убийствено излъчване притежава филма, че хоръра ви съпровожда през цялото време, докато го гледате. Уловена е атмосферата на Ростов, на безсилието на силите на реда, на чудовищните действия на Чикатило. Силен филм с много тежко въздействие върху зрителя. Трябва да свалим шапка пред тези трима души, които са положили уникални усилия в залавянето на убиеца.
За финал ще споделя още нещо, което няма да забравя около тази лента. А именно краят. Въвеждането на Чикатило в подземието на затвора, съпроводен от двама офицери. Престъпването на прага на една стая. Втренчения му и уплашен поглед към сифона на пода и последните думи на офицера-екзекутор: "Моля, не се обръщайте!"...

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2098181 - 04.05.2008 11:27 [Re: Cinemaniac]

Hamburger Hill




Говорихме си на тема войни и това кой е най-добрия военен филм в различните категории. За да не се чудите, под категории имахме предвид различните войни. След като изкоментирахме Първата световна, Втората световна се стигна до войната във Виетнам. За мой пълен фаворит аз изтъкнах Взвод! Забележителен филм, споменах също и Апокалипсис сега, но от Англия ме затапиха със заглавието Хамбъргър хил (Hamburger Hill). Звучи смешно нали? Смешно е, ако не знаеш за какво става въпрос. Мда хълма на хамбургерите - в което име обаче има трагична ирония и липсва и капка смях. Пропитата с кръв земя на хълм 937 увенчава една от най-ожесточените и кървави битки в историята на Виетнамската война. От 10ти до 20ти май, 1969 година протича тази сериозна атака, над едно място което е смятано за не толкова важно стратегически. Въпреки това, заповедите са били недвусмислени. Изправени срещу професионалните войски на Демократичната република на Виетнам, американските войници е трябвало на всяка цена да превземат хълма.
Помислих че ме очаква нещо не толкова сполучливо като Тънка червена линия (макар тематиката там да е Втората световна война). За пореден път се зарадвах, че съм сбъркал в очакванията си (постоянно ви изтъквам грешки в очакванията си, ще си помислите че всички мои усети са дълбоко под нулата, без капка интуитивност, хехе). Филм създаден след Взвод, наблегнато повече на реализъм в пресъздаването на битката за Хамбъргър хил. Честно казано много добре се е справил екипът. Макар филмът да изобилства от войнишки диалози, изказване на тези за войната, за това кой какво ще прави след войната, кой е виновен, кой не... кой опира пешкира, има достатъчно батални сцени, които доказват че кинематографията преди 20 години е била способна да създаде зрелищна кино-лента.




Познати имена, които ще срещнете сред актьорския състав, някои от които изглеждат доста младолики, са Дилън МакДермът, Дон Чийдъл, Майкъл Боутман, Къртни Б. Ванс и Тим Куил.
Относно наименованието на хълма. Не като обект на картата (хълм 937), а това име... стоящо забучено с нож на едно пречупено и обгорено от бомбардировките, добре дошли на Хамбъргър хил. Откъде ли идва. Така и не намерих някаква теза или историческо сведение по въпроса. Не съм търсил прекалено много. Мисля по-интересно е да споделя собственото виждане по въпроса (разбира се, залагам на очевидната логика). Триумфиралите войници, на върха на хълма, и един от героите гледащ към пораженията след поредния опит да бъде превзето мястото. И всичките тези тела на покосени войници (не просто американските, тези на виетнамските сили също). Все още димящи изпод горещите шрапнели забили се в тях или кървящи, пропивайки рохкавата пръст с жизнената си течност. Не ми приличаха на хора, не ми приличаха на мъртви тела, бяха превърнати в купчина месо. Опърлено, обгорено, димящо... безжизнено месо, готово да нахрани земята под себе си. Отвратителна гледка и само може да си представяме какво се е случило тогава. Филмът ни показва гледна точка, но събитието никога не може да бъде пресъздадено достатъчно добре на филмова лента. За пореден път военен филм, напомнящ ни за стойността на човешкия живот и за глупостта на военното положение. Граден с години, един характер, едно тяло, един живот, една съдба - разбита за един миг. Няма достойнство във воденето на войната, има герои, има оцелели, които може би всеки следващ ден в съществуването си са доволни на късмета си, на съдбата която им е написала да изкачат хълма и да си поемат дъх като победители. Наистина добро филмче, заслужаващо внимание. За любителите на военни филми съм сигурен, че ще ви хареса повече от нормалното. И не забравяйте да оцените факта, че Хамбъргър хил е създаден преди повече от 20 години.


---


Serpico




Ако сега се прибера вкъщи, родното ми вкъщи, влезна в хола и се огледам съм сигурен, че мога да намеря книгата за по-малко от 15 секунди. Знам в библиотеката на коя секция, на кой рафт, просто трябва да настроя окото си, така че да хване вертикалния надпис Серпико. Никога не съм чел книгата, изпитвах някакъв респект към нея. Явно съм се плашел, не знам защо, но ясно си спомням образа на корицата. Вероятно издадена след филма, няма как иначе, виждах лицето на Ал Пачино. Открояваше се обецата на дясното му ухо, и очите - черни и дълбоки. Снимката от корицата не е с високо качество. Умишлено направена така. Т.е. образът е малко губещ се. Малко губещ се, ха... подобно на глас в пустиня или с две думи преходни времена.
Серпико (Serpico) е един от най-добрите филми във филмографията на този брилянтен актьор - Ал Пачино. Годината е 1973, когато Сидни Лъмет създава филм по книгата на Питър Маас. Историята на честното ченге - Франк Серпико. Това е истинска история, да. Не е просто филм за честността или корупцията, борбата срещу вътрешната податливост на непочтеност, тумора в управлението, изгората на властта и забравата по властта у всеки човек. Биографичен филм, фокусиран върху 5-те години на служба в полицията на Ню Йорк. Тези години на Франк Серпико, от постъпването му като патрул в първия му полицейски участък, през претворяването му в цивилен полицай, до настъпването на големия мазол, а именно - изобличаване на гнилите ябълки в системата.
И до ден днешен Серпико се употребява като нарицателно име. Честност, доблест, почтеност. Не просто такива прилагателни лепнати към офицерско звание. Говоря за общото значение. Здрави топки е имал този... италианец. Да, в първите минути от филма се чудех какъв е по народност - италианец. Сещате се, от великото преселение на европейците. Или си англичанин, или ирландец... или италианец. Кой по-добре може да влезе под кожата на Серпико от блестящия Ал Пачино. И сега да направят филм, пак него щяха да изберат. Но времето си има своите силни, и определено Пачино е човекът за ролята.




Филмът е забележителен. Защо голяма част от старите филми са толкова добри? Защо актьорите са повече от играещи в ролите си от сега? Защо атмосферата на филма е толкова пленяваща? Започва като обикновена полицейска история, с малко думи, повече интерес за визуалните сетива, после идва и музиката. Обърках се малко с тези гръцки мотиви в началото, но когато Пачино каза: "Кекоза?" на майка си, и тя продължи с италианския, заблудата изчезна. Знаех за тази роля, бях гледал може би 5 минути от филма, преди повече от 10 години. Не спрях, за да го доизгледам, не потърсих друг път възможността да го направя. Но времето и на Серпико дойде. 35 години по-късно, уау, вече съм свидетел на тази игра, на този сценарий, на този голям филм. Железен филм! Много силен, присъствен, не те пуска за 1 минута от екрана. Трябва да видиш какво ще стане, а междувременно с всяко следващо превъплъщение на Ал Пачино като някакъв цивилен, изпадаш във фурор и се смееш на глас. Радваш се на това, що за човек е бил този Серпико. Понякога просто ме удивяваше - не да го помислят за наркоман или клошар, перфектно се вписваше в каквото и да е обстановка. Като че беше роден да върши тази работа. Жалко обаче, че обкръжението му не беше като него. Всички останали (добре де не всички, но 99.9%) желаеха... нещо лошо да му се случи, не казваха че ще се случи, но имаше такава възможност. Колко ли пъти се въртяха около тези думи, различни герои свързани с историята. Но Серпико държа до край, въпреки всичко. А това заслужава да се види. Играта на Ал Пачино обезсмъртява истинската история на почтеното ченге. Превърна го в нещо повече от популярно име на стената или историческите архиви. Символ на честността.




Човека стоящ зад Серпико, на горните стъпала, това е Боб Блеър (героя на Тони Робъртс). Като видях актьора тук, се сетих за един от малкото филми, които знам с негово участие (Отново на 18!). Някак си ми се стори забавно да го видя, и си мислех че ще е поредния мръсник в историята. От онези с фразата: "Искам да ти стисна ръката, Серпико", съпътствана с мазна усмивка и тъп кикот, и до 10 минути в продължението на филма, ще прекара героя ни. Но се оказа, че бъркам в преценката си. Боб беше достатъчно лудия полицай, с подходящите познанства, който единствен подкрепи идеала за полицай, когато той имаше нужда.
Много филми са правени са полицейската корупция, за политическата такава... и за какъвто и да е вид гнила ябълка в системата. Този обаче радва повече от всички останали. Не знам, може би заради гласът на Ал Пачино, може би заради тази феноменална истинска история. Може би заради всичките предрешвания, с цел прикритие и залавяне на мръсните типове. Или здравия нрав на Серпико. Ще обобщя - заради всичко това, че и повече.
Велик филм, неостаряващ, класика в жанра, една от най-добрите роли за Ал Пачино. Щеше да бъде страхотно, ако това превъплъщение му беше донесло първия Оскар. Нека не съжаляваме за това. Висотата му е позната на всеки интересуващ се от кино, че даже и за непросветените. Защото добрия актьор не остарява и изявите му не умират, остават вечни, именно заради изпълнения като тези - зашеметяващата роля на Ал Пачино в Серпико.

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
xanadu
витиеват
***

Регистриран: 19.11.2005
Мнения: 381
От: София
Опасна невинност - Hard Candy
    #2098449 - 05.05.2008 00:04 [Re: Cinemaniac]

Опасна невинност - Hard Candy (2005)



За мен – загубено време. Малолетна невротичка раздава уж заслужено, ала феминизирано до абсурдност правосъдие над набеден педофил и убиец. Накрая се оказва, че не е набеден, ами истински, за убийството моментът обаче е спорен, но девойката се вживява и в ролята на съдийка и по тази причина го провисва от едно въже.

И всичко това – в 100 минути екранно време. Скалъпена история, изсмукани от пръстите тийнейджърски мъдрости и разсъждения за живота, неприятно и треторазрядно актьорско присъствие (тук визирам най-вече гърлата) – това са част от “достойнствата” на филма. Цялото действие се развива в две или три от помещенията в жилището на мъжа, а съспенсът се базира най-вече на умелия монтаж. Всъщност от този филм поука не търсете, забавление всякакво също забравете, има само някакво псевдодействие, повторено до втръсване, и накрая с облекчение изчитате финалните надписи.

Амин!

--------------------
Traduttore traditore
Кучето - моят приятел


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pecado

****

Регистриран: 12.02.2004
Мнения: 5979
От: <>
Re: Опасна невинност - Hard Candy
    #2099060 - 05.05.2008 22:38 [Re: xanadu]

Оу, това е много барлив филм. Не знам кое му е изсмуканото, на мен ми беше доста идеен.

--------------------
6 6 7 - the neighbour of the beast


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Опасна невинност - Hard Candy
    #2099501 - 06.05.2008 13:40 [Re: Pecado]

The French Connection
Съдържа *SPOILERS*



Френска свръзка - филмът, в който Джийн Хекмън създаде образа на коравото ченге Джими "Попай" Дойл. Култовият персонаж, който вдигна реномето на актьора до неузнаваемост, част от филмът на годината за 1971. Толкова отдавна. Нещо напоследък все старички филми подбирам, но при положение че поради много пропуски така и не съм намирал време да им отделя внимание. Все някога трябваше да го направя. Спомням си че миналия месец засякох 1-2 сцени от филма, докато го излъчваха по кабеларката вкъщи. Познах го, въпреки че не го бях гледал. Беше ми достатъчно да видя Джийн Хекмън размахващ пистолет, нахлупил Борсалино-то си, да обискира един бар пълен с всякакви отрепки и да им забърква "нарко-шейк". Първото нещо, за което се сетих беше Френска свръзка (The French Connection). Оказах се прав. Но финалния повод, който ме остави без друг изход от ситуацията да гледам филма беше следният. Преди няколко вечери, докато си припомнях Гражданинът Х, в една от сцените, докато Виктор Бураков беше в санаториума, гледаше един филм. Познайте кой беше филма! Точно така, не е нужно да сте медиуми. И така, това беше критичната точка на моята отказваща същност. Френска свръзка беше нарочен за гледане, без повече отлагане и церемонии.
Джийн Хекмън, Рой Шайдър и Фернандо Рей във филма на Уилям Фридкин. Френска свръзка печели цели 5 Оскара, включително филм на годината за 1971 година. Звучи сериозно. Когато обаче пуснете филма и видите за какво става въпрос, на първо време няма да останете очаровани. Защото говорим за стар филм, това е очевидно. Но когато си настроите възприятията така, че да се абстрахирате от всички онези капризи, които така дълбоко са се настанили в душата ви, може да усетите филма истински, като че го гледате тогава, година след като е създаден, или пък на премиерата, зависи що за (с)връзки имате Вие.
Детективите Дойл и Русо (Хекмън и Шайдър) работят в отдела за борба с наркотиците. Двамката са от тая двойка партньори тип "добро ченге-лошо ченге". Гласът на разума на детектив Русо не се чува под крещенето и шумотевицата създавана изпод исполинската същност на детектив Дойл. Признавам, внушителна група бяха двамката. Едно представяне, илюзия разбира се, на американски ченгета. Опитни офицери за борба с престъпността. Надушващи всяка клопка, задни мисли или подли идеи само с едно вдишване. С един бърз поглед преценяват кой е гнил, и кой на кого духа под масата. Всичко това, примесено с побъркващия звук по време на гонитбите, а те бяха много, превръща филма в едно изящно произведение от 70-те. Гледал съм и Мръсния Хари, но там беше... самостоятелна акция на г-н Магнум. Плюс това Хари вдъхваше повече респект и повечето трепереха пред него, или бяха достатъчно глупави че да го предизвикат да си го... извади Магнум-а! При "Попай" ситуацията беше друга. Преследваше мръсниците до дупка, докато ги хване на тясно, изсмее им се във физиономията, срита ги в стомаха и чак тогава ги арестува. Рискована практика, затова и филма е толкова добър.




С течение на филма, докато се запознаваме с методите им на работа, зрителя се впуска в нов случай, заедно с тях. Бдящите наоколо за гнили ябълки, които са масови дистрибутори на дрога в Ню Йорк, попадат на случайна сделка с една отправна точка, далеч извън границите на САЩ. Марсилия, Франция. Френската свръзка. Да, наричаха "свръзка" онези звена в сделката, които винаги оставаха покрити, но главните организатори на събитието. За Дойл и Русо, тази френска свръзка се оказа най-голямото им изпитание. Както вече споменах имаше маса преследвания. Хехехе, ето откъде е започнало титуловането на американските филми. Корави ченгета, биещи наред, пушек, престрелки, гонитби с коли, гонитби без коли (разбирайте го с тичане), постоянно надлъгване - игра на котка и мишка. Беше интересно да се види. Споделих много класически сцени, копирани по-късно от толкова много филми. Оригиналът обаче е незаменим, не малко пъти съм го споменавал. Дали Джийн Хекмън си заслужава Оскар-а за главна мъжка роля? Абсолютно съм съгласен. Имаше старание в играта му, и определено се изпоти, за да направи героя си толкова готин! А дали си заслужава Оскар-а за филм на годината - не си спомням да съм гледал толкова много филми от въпросната 1971 година, но определено съм съгласен че Френска свръзка е хубав филм. Уважавам класиките и в повечето случаи ги надценявам. Не смятам обаче, че Френска свръзка има за какво да я надценявам. Достатъчно добра е и без моите хвалби. Освен това има едно нещо, което особено ми хареса. В този филм все още я няма онази глупава черта на модерните филмчета. Чужденците - евала им, говореха си на френски. Не само докато бяха сами - говореха си на френски. Като са правели филми преди, са ги правели както трябва. Искаш Франция - отиваш и снимаш там. Намираш франсета да играят филмите, поверяваш главната роля на някой който ще може да я изиграе като французин. Добро беше.
Много се замислям над идеята да изгледам продължението. Начина по който завърши филма ме потресе. Изобщо не очаквах. Може би поради този факт Френска свръзка е получил такава висока оценка от критиката. Джон Франкенхаймър, увлечен от успеха на първата част, решил да направи втора. В която Джими Дойл да завърши започнатото. Честно казано, въпреки прочетените коментари, че продължението е добро, не искам да разбирам какво се случва. А и на трейлъра видях някои неща, които напълно може да провалят представите ми за "Попай". Затова, нека оставим Ален Шарние да вземе влака, надсмивайки се над безпомощния, тичащ по него, детектив Дойл, след като така брилянтно и с финес успя да му се измъкне на перона в метрото.


---


Raiders of the Lost Ark




Филмът на приключенските филми. Началото на историята, превърнала се в кино легенда. Създадено от двамата най-култови режисьори за всички времена - Джордж Лукас и Стивън Спилбърг. Историите и фактите около създаването на филма са също толкова невероятни и интересни, колкото и самата лента. Блестящо кино творение. Това е един от безсмъртните филми познати на широката публика. Обединяващо в себе си интригуващ сценарий, безсмъртни като присъствие герои, комедийни моменти, класически приключенски сцени. Прави са някои като казват че този филм се изучава в академиите, и че повечето сцени са христоматийни. Брилянтния гений на Лукас и Спилбърг през 1981 година представя на гладната за зрелище публика своето творение - Похитителите на изчезналия кивот (Raiders of the Lost Ark). Една интересна интерпретация за агент 007, но далеч без стилния му костюм. Времево действието се пренася 60-70 години преди това (считано от сега, иначе 40-50 ако отправна точка ни е 1981 година). Години преди Втората световна война, за да не се получава объркване. Индиана Джоунс, професорът който в "свободното" си време се изживява като археолог-доставчик на скъпоценни реликви. Какво хоби, а? Самата концепция е уникална. Наистина замисъла за този филм е бил базиран на историите за Джеймс Бонд. Но Стивън Спилбърг е бил твърдо решен, че не иска действието да се развива в наши дни. Затова когато пременили героя си в кожено яке, сложи ли му шапка, въоръжили го с револвер и камшик и с много много хъс, се родил той - Индиана Джоунс. Доктор Джоунс, както вече споменахме. Супер привлекателен за студентките си, и най-големия враг на тези, които се опитват да злоупотребят с историческите реликви.




Сюжетът на Похитителите е следния. Американското правителство наема доктор Джоунс (заради големите му познания в археологията, разбира се, те не знаят какъв е през уикендите и командировките, хехехе) да намери изгубения преди няколко хиляди години кивот на Заветът. Кивотът, в който според легендата и писанията, Мойсей е носил скрижалите с Десетте божи заповеди. Не просто да го намери, а да успее да изпълни задачата преди Вермахта и всички онези нацисти натоварени със задачата от Фюрера, да са стигнали до кивота. Няма как да кажеш НЕ на такъв сценарий. Това не е просто увличащ с историята си филм. Това е едно необикновено приключение с нов герой, който ще даде на киното огромно забавление и ще получи невъобразима любов от подрастващите. Филмът е по-стар от мен, но въпреки това съм имал възможността да се запозная с него. Няколко пъти при това. Няма такова нещо като "Омръзна ми" или "Писна ми да го гледам". Неостаряващ и то не само заради великите сцени превърнали го в класика, ами и заради самия филм. Настроението, което носи като го гледаш. Положителната енергия, с която е зареден. Знаем за Джеймс Бонд - че той колкото и да страда, в каквито и калпави клопки да попада, се измъква. И винаги по-различен и интересен начин. Тогава същото може да очакваме и от г-н Индиана Джоунс. Отрупан с отровни паяци, заобиколен от влечуги, които в миг може да го отровят, или десетки нацисти стрелящи по него - това няма никакво значение, защото той е по-готин от тях и ще оцелее. Остава само да видим по какъв начин режисьора е решил да го направи. Великолепен филм, безспорно.
Освен това познанството на Лукас и Спилбърг, винаги ги свързва с кино майсторството. Творците на декори и олд скуул специални ефекти. Похитителите на изчезналия кивот печели 4 Оскара през 1982 година. Уникалната визия и доброто представяне именно с тези ефекти им носи част от статуетките. Ентусиазма им е супер висок, и определено двамката с целия екип зад гърба им, са създали нещо което заслужава почит. Представете си 1981 година, гледайте филма и сметнете с какво са разполагали, а какво са постигнали. Брилянтно, още веднъж!
А музиката? Една от най-добрите композиции, която Джон Уилямс е създавал в кариерата си. Стивън Спилбърг отива при Джон Уилямс, за да чуе какво е родил музикалния му гений. Уилямс изсвирва две теми подходящи за героичния характер на доктор Джоунс и пита коя от двете ще бъде ползвана. Стивън Спилбърг влюбил се на 101% в приятните мелодии веднага попитал: "Не може ли да ползваме и двете?!". Така и станало.




Първоначално за ролята на Индиана Джоунс е гласен Том Селек. Други негови ангажименти обаче, не са оставили избор на Лукас и Спилбърг да потърсят друг за ролята. Изборът им се спрял на Харисън Форд. Любимец на Джордж Лукас, човекът създал образа на Хан Соло в Междузвездни войни, сега получава възможност да роди нов герой, който ще се окаже още по-велик от предишния. Кръстен на кучето на Джордж Лукас - Индиана, това нестандартно име му печели световна популярност. Откъде постоянно ви заливам с такива факти ли. Може би съм изгледал повече документални филми около създаването на трите филма за Индиана Джоунс, отколкото съм гледал самите части. Първия филм - 3-4 пъти, втория... 1 път, най-много два пъти. Кръстоносния поход - 4-5 пъти, той ми е любимита част от поредицата. Но архивни кадри или Стивън Спилбърг говорещ за филма, много повече. И е толкова интересно да разбереш любопитните неща, че превръща тези документални минути в супер интересен късометражен филм. Дори само когато гледам някакви снимки от снимачната площадка, мечтателя в мен се пробужда и думите ми се губят. Мога само да си представя колко яко е било на целия екип, докато създават такъв голям филм. Надяващи се разбира се, но неподозиращи в колко още по-голям ще се превърне.
Като всеки герой е нужно и подходящото обръжение. Мацката - ролята се пада на Керън Алън. Героинята й Мериън Рейвънууд е приятелка на Инди от преди години. Всъщност самия той е имал повече общо с баща й, който също е бил търсач на реликви. Мериън е толкова готина, колкото и Инди. При първото ви запознанство с нея, я виждате как се надпива в една непалска кръчма на майната си, високо в обвитата от снежна виелица планина. Жестока мадама, и напълно присъща за характера на тип като Индиана Джоунс. Не случайно е избрана да изиграе още един път своя персонаж в последния филм за археолога - четвъртата част, която в края на този месец ще се завърти по кината. Това всъщност е и причината да пиша за Индиана Джоунс. Нещо като обзор на класиките, преди да се появи последния, заключващ цялото приключение филм. Лукас и Спилбърг са категорични, че това ще е последната част за Индиана Джоунс.
Верния приятел на Инди - Салах, неговата връзка в Кайро. Незаменим помощник, който е също толкова забавен колкото и услужлив. Много готин персонаж, изигран от Джон Рис-Дейвис.
Не може да не споменем и д-р Маркъс Броуди, героя на Денхолм Елиът. Макар и участието му в тази първа част да не е толкова знаменателно като при Кръстоносния поход, но все пак - една от важните фигури в цялата история.
Имаме героя и неговото момиче. Кой обаче е врагът им? Коварната роля се пада на Роналд Лейси. Майор от немската армия. Повече ми приличаше на агент от Гестапо. Физиономията му е повече от отблъскваща, но това пък го прави по-лош и по-зъл герой. Точно такъв враг от какъвто имаме нужда. Обркъжението му е допълнено от много немски войници, един офицер и един френски археолог - Белок (героя на Пол Фриймън). Последния непрекъснато в борба с Джоунс за каквата и да е реликва.
Незабравимо изживяване. Блестящ филм прехвърлящ действието си на три континента. Класически сцени, уникален хумор, интригуващо приключение. Началото на историята, превърнала се в кино легедна. Така започнах да разказвам обхванат от сладки спомени по филма. Ще продължа по темата и в следващите си ревюта. Когато дойде времето на Храмът на обречените и Последният кръстоносен поход. Защото 23ти май наближава, а с него ще дойде и Кралството на кристалния череп...

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac

Редактирано от duende (07.05.2008 14:51)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bonanno
всяка секунда
**

Регистриран: 23.04.2008
Мнения: 249
Re: Terminator 2 & 3
    #2099598 - 06.05.2008 15:02 [Re: Pazzini]

Онзи ден се пресетих и гледах Terminator 2 й 3


Страшно много ми харесха, нищо че бях гледал сериите отдавна! Сетих се, че има и I част, но нея успях да я догледам едва до половината. Оказа се, че II е най-култовата от цялата история. Само не знам от първата част какво става най-накрая.

--------------------
Бедността не е порок!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pecado

****

Регистриран: 12.02.2004
Мнения: 5979
От: <>
Re: Terminator 2 & 3
    #2101348 - 08.05.2008 12:07 [Re: Bonanno]

"Aмерикански гангстер"

Култова работа. За Дензъл Уошингтътн каквото и да се каже, все ще е малко... Голяма работа, както винаги. Най-добрият филм на Ридли Скот от вече не знам колко време...

--------------------
6 6 7 - the neighbour of the beast


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
dark_soul
temptation
***

Регистриран: 24.07.2004
Мнения: 10869
От: Амбър
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2102938 - 10.05.2008 18:24 [Re: Pazzini]

Citizen X - заглавието ми попадна пред очите за последно точно в тази тема. От много време се канех да го гледам, но описанието тук направо затвърди мнението ми на 100 %. Изключителен! Само това мога да кажа....

Untraceble - Приятно разнообразие. Американско екшънче разбира се, но поне сюжетът не е ползван милион и милион пъти. Добра игра, хубави сцени.

--------------------
We are lost in a kiss.... A moment in time....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Loshko
--evil--
***

Регистриран: 14.05.2004
Мнения: 5714
От: capital city
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2103083 - 11.05.2008 00:14 [Re: dark_soul]



Не блести с оригиналност на идеи, но пък чудесно е проследена промяната на възприятията и реакциите на хората в абсурдна ситуация. Също така силен и неочакван край.

--------------------
Велика България помни своите герои!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Габриела
нежна
***

Регистриран: 17.10.2007
Мнения: 2373
От: По света и у нас
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2103129 - 11.05.2008 05:12 [Re: Loshko]

Вчера гледах този филм. Хареса ми.



--------------------
Patience.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2103235 - 11.05.2008 11:18 [Re: Габриела]

Something's Gotta Give




Невъзможно твой (Something's Gotta Give) - този филм го имах на DVD преди много време, говорим за официалния диск рилийз, имах го. Въпреки това обаче не го пусках никога. Някак си не ми беше достатъчно, че Джак Никълсън играе вътре и че режисьор е Нанси Майърс (повелителката на странните, но готини романтични комедии). Нея я познавах от филма Какво искат жените, където направи Мел Гибсън луд, но пък страшно забавен. Може би заради участието на Даян Кийтън или някакви отрицателни мнения, никога не плейнах Невъзможно твой. Мда, доколкото си спомням трейлъра беше бозав.
Да, но миналата година щеш нещеш по Нова ТВ го даваха. Загледах първите 10-на минути и ми се стори доста интересен. После на части с прескоци хванах още по 5 минутки от средата и малко преди края, което привлече още повече интереса ми. Неофициално си намислих да не мотая повече, а да взема да го гледам. Явно е готин филма, пък и вече имах по-топли чувства към играта на Даян Кийтън. Всъщност не ме разбирайте погрешно. Гледал съм много нейни филми, тя е добра актриса. Обаче от трейлъра, който гледах навремето нещо ме издразни и не исках да си губя времето с Невъзможно твой.




Колко съм радостен обаче, че въпреки всичко го гледах. По-добър от Какво искат жените. Много класна романтика, за двама души над средната възраст. Да си ги кажем пенсийки. Ами да, Джак Никълсън играе застаряващ бизнесмен, на 63 години, който обаче държи едни от най-големите музикални лейбъли - за рап при това. Даян Кийтън е драматург, пише разни пиески. И ако паметта ми не ме лъже, героинята и беше на около 55 години. Плюс минус 1-2, не си спомням наистина. Идеята ми е, че във филма двамата играят себе си, с достатъчно кино опит през годините, близки като възраст до персонажите си, с прекрасно поведение и актьорска игра. И най-дребните неща, които правят ви разсмиват, защото те знаят какво е чувствена комедия и тънък хумор, така че да достигне до всеки зрител. А под режисурата на Нанси Майърс, която е спец в областта - нещата се превръщат в класика и нещо повече от годишен кинохит.
Хари Сенборн (Джак) е старо куче. Развеждал се 3-4 пъти, в момента сингъл, обожаващ младите момичета и все още притежаващ чар, за да бъде харесван и от тях. Заедно с новата си приятелка Мерин (Аманда Пийт), двамката отиват във вилата й край океана, където да изкарат уикенда. Мислейки обаче, че са сами полуголи, в кухнята се натъкват на майката на Мерин - Ерика (Даян) и леля й Зои (Франсис МакДорманд). За малката палавница това не е проблем, въпреки че не са й останали много дрехи по тялото. Виж за стария Хари, който ровичкаше в хладилника се получи повече от сконфузно положение. Така се запознаха. После последваха няколко инфарктни ситуации, които преобразиха героя на бохема и напълно преобърнаха чувствата на писателката.




Като капак на цялата любовна история и струящата от екрана романтика се появи и той - доктор Джулиан Мърсър (Киану Рийвс), който имаше невероятна мания по Ерика. Влюби се в нея, постоянно говореше колко яка писателка е, искаше да й скочи в гащите, нищо че можеше да му е майка. Луда работа. Пък знаете го Киану, той е готин. Доктор е, би трябвало да е заобиколен от готини момичета - НА НЕГОВАТА ВЪЗРАСТ.
Но колкото и да се върти аферата, каквито и неочаквани ситуации да препират героите на филма, рано или късно нещата отиват към хепи енд. За кой обаче ще е хепи, за кой хипи, ще се разбере най накрая. Всичко така запланувано, че двойката Джак и Даян ще ви се сторят много повече от влюбени. Усеща се енергията на романтиката в повечето сцени, когато двамата остават на саме. Което си е един вид показване на това как се прави, от хора, които са го правили и все още са способни да го правят. Хаха, объркващо нали? И за вас ще бъде объркващо, но повече смешно, когато двамата се опитваха да... нали се сещате.
Смела комедия, прекрасна романтика, неповторим стил Майърс. Класа актьори с пасващи им герои. Какво друго може да се очаква от такъв филм освен едно чисто и неопетнено забавление. А музиката беше също добре подбрана. Често вървеше един мотив, който дава уникална свежест на филма. Ще ти се да вдишаш романтиката между героите. За да не прекалявам с влюбчивите термини ви препоръчвам филмчето. Не постъпвайте като мен да му се мръщите. Ако сте отлагали досега, време му е да кажете: "Стига!" - само че без киселото мляко. Приятно гледане!

Още от същия автор тук

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бодри
Гад МръсТна
**

Регистриран: 11.01.2005
Мнения: 4948
От: зад на Дед Мороз
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2103693 - 12.05.2008 01:20 [Re: Cinemaniac]

ехххххххх... Аманда Пийт в този филм, а и по принцип, е един невероятен сладур. Навярно там и ще си остане, като Сара Мишел Гелар, Нев Кембъл, Денис Ричардз и прочие, но не може да не се признае визуалното удоволствие, което доставя...

Имам един въпрос към теб, СинеМаниак: Мислиш ли, че разказвайки подробно филма в стил Ревю, караш някого да го изгледа? Не споря, ревютата ти са хубави, но (според мен) прекалено подробни. Губи се тръпката от филма след това, след като си го разказал в 50 реда...

Нищо лично, просто любителски кино-интерес

--------------------
Да живее проникването в най-тъмните дебри на бъдещето!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2103725 - 12.05.2008 02:31 [Re: Бодри]

Хмм... добре В началото пусках част от ревюто, сещаш се, да речем един абзац само Ако искаш прочиташ повече, ако не - заинтригуван си и търсиш филма да гледаш
Но после получих забележка, да отделям повече от 20% от ревюто за форума :P
А и все пак, едно е да съм разказал филма (макар, че не смятам че с това се изчерпва всичко), друго е да го гледаш.
Мен нещо такова като описание, би ми било интересно (стига да ми допада жанра) да го изгледам.
В противен случай, гледам ревюта (даже такива дето се водят професионални) и... честно да ти кажа не ми идва да гледам нищо. Спирам на третия ред, защото вероятно ще прочета колко скапан е дадения филм, или пък че е по-добър от еди кой си. В повечето случаи критиката е някаква безмилостно жестока, в много от тях - без причина. И т.н.
Та, за мен не е проблем да НЕ помествам целия текст. Тъкмо няма да се получават такива огромни постове.

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Busy bee
много, много
**

Регистриран: 03.05.2007
Мнения: 356
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2103731 - 12.05.2008 03:11 [Re: Cinemaniac]

Ревютата ти са добри, но за съжаление са все на филми, които съм гледала вече... Само едно или две заглавия ме заитригуваха, едното от тях беше Shutter, но така или иначе не обичам много филми на ужасите - трябва да съм в специално настроение и много внимателно да подбера филма, за да гледам такъв.

--------------------
Пчеличка (абе може и оса да е...)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бодри
Гад МръсТна
**

Регистриран: 11.01.2005
Мнения: 4948
От: зад на Дед Мороз
За ревютата...
    #2104601 - 13.05.2008 02:24 [Re: Cinemaniac]

Сине, не ме разбирай погрешно - ревютата са ти много добри. Почти безпристрастни даже...
Просто нали за тази цел ги качваш в блога си - сложи го в подписа си, всеки ще може да иде да види цялото ревю... даже не бих имал против и линк с "останалата част от ревюто ТУК" ... ако модератора го позволи.

Почти всичките филми, които си ревюирал, съм ги гледал. И за всяко ревю си мисля "Ами съспенса къде остана?!". Остави поне една част в загатка... ако ми кажеш края на филма, защо да го гледам?

--------------------
Да живее проникването в най-тъмните дебри на бъдещето!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: За ревютата...
    #2104747 - 13.05.2008 08:59 [Re: Бодри]

Разбирам те Нали ти казвам, затова в началото публикувах само началото на ревюто именно с цел, да не го четеш цялото Ако искаш да прочетеш повече, линка водеше към поста, ако ли не и си заинтересуван от филма - намираш и гледаш
Така че, надявам се duende да ми разреши отново да поствам по стария начин, моля :P

Иначе за съспенса... брр, понякога изпускам кефа и вероятно споделям края (дори не края, някои важни моменти). Ще трябва да спра да мисля, че всички са гледали филмите и просто четат ревюто
Но иначе... това че си гледал всички, хм. От време на време пиша и за нови :P Просто няма толкова много нови, които да ми попадат за гледане. Често ходя на кино и коментирам гледаното, но пък не мога на 100% да те изненадам. Тук все киномани са се събрали Нормално е да са гледали повечето филми, помествам ги там, за да им отдам почит - така го възприемай Защото добрия филм го заслужава... такива неща

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3130
Re: За ревютата...
    #2105201 - 13.05.2008 19:43 [Re: Cinemaniac]

Искам да кажа няколко неща:

1) В началото помолих Синеманиак да започне да поства целите си ревюта, за да бъдат по някакъв начин ангажирани с форума. Инак изглежда сякаш някой пуска тийзъри за да си рекламира блога, което изнася дискусията "извън" форума. Не е редно.

Ако искате можем да върнем стария "начин" на пускане, но той трябва да става в определена за целта тема, може би първата тема, която Cinemaniac отвори "Какво гледах и какво ви препоръчвам". Така неговото творчество ще се отдели тематично, ще е по-пригледно. Което, разбира се, не го спира да пише по всички други теми.

2) По отношение на списването на ревютата, Синеманиак го прави по т.н. "професионален" начин, подобно известните критици James Berardinelli, Roger Ebert, Richard Schickel и т.н.

Продължавам отговора си в темата на Бодри тема
защото мисля, че е повече за там, отколко за темата "Какво гледах".

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 864
Re:
    #2105343 - 13.05.2008 23:24 [Re: duende]

Hotaru no haka
(Гроб на светулките)



Ако един ден имам неблагоразумието да си направя личен топ 10, то искрено се надявам главата ми да не е омекнала дотолкова, нито пък сърцето ми закоравяло достатъчно, че да проявя второ такова - не включвайки този филм в него.
Да, точно този рисуван филм, разказващ рисуваната историйка на две рисувани деца. Две деца досущ като "две малки камъчета, хвърлени далеч в някое езеро, точно когато не гледаш. Чуваш звука, а след малко, когато се обърнеш и погледнеш, вълничките са изчезнали и повърхността на езерото пак е гладка."

Понеже точно сега ми липсват думите (а и желанието да ги търся), ще направя само една кратка забележка:
този не е от филмите, които обвинително размахват пръст пред едни, а на други даряват оневиняващи усмивки. Това е и най-голямата му сила.

--------------------
Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Pecado

****

Регистриран: 12.02.2004
Мнения: 5979
От: <>
Re:
    #2105903 - 14.05.2008 14:50 [Re: the beer hunter]

High Fidelity или както нашите го превеждат - "Момичетата от класа".

Много свеж и отпускащ филм. Може би най-готиното нещо, което съм гледал с Джон Кюсак (изключая "Тънка червена линия"). Освен хумора, човек може да си извади и някои поуки.

--------------------
6 6 7 - the neighbour of the beast


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Eses
Ентусиаст
***

Регистриран: 08.03.2005
Мнения: 4271
От: София
Re:
    #2106416 - 15.05.2008 00:00 [Re: Pecado]

До преди малко плаках,ама много ,не знам аз ли съм по чувствителна но този филм е много тъжен и хубав. PS.I love you Послепис. Обичам те

--------------------
Бъди промяната, която искаш да видиш в света.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
dark_soul
temptation
***

Регистриран: 24.07.2004
Мнения: 10869
От: Амбър
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2107919 - 16.05.2008 14:16 [Re: Loshko]

Цитат:



Не блести с оригиналност на идеи, но пък чудесно е проследена промяната на възприятията и реакциите на хората в абсурдна ситуация. Също така силен и неочакван край.




Една от добрите екранизации по Кинг.

--------------------
We are lost in a kiss.... A moment in time....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Габриела
нежна
***

Регистриран: 17.10.2007
Мнения: 2373
От: По света и у нас
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2108480 - 17.05.2008 04:45 [Re: dark_soul]

Iron Man 2008 - не ми хареса



--------------------
Patience.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Габриела
нежна
***

Регистриран: 17.10.2007
Мнения: 2373
От: По света и у нас
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2108489 - 17.05.2008 05:51 [Re: Габриела]

Evan Almighty - хареса ми, но не повече от Bruce Almighty
затова за Еван две усмивки , а за Брус три





Редактирано от Габриела (17.05.2008 05:59)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Uma Rojo
inner while
***

Регистриран: 25.04.2005
Мнения: 4888
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2108650 - 17.05.2008 11:53 [Re: Габриела]

сигурно ще прозвучи като светотатство, но Джим Кери ми е краино нелицеприятен в ролите си на комик. за това огромно бе изумлението ми като го видях в Шоуто на Труман. от тогава много внимателно избягвам комедиините му роли.

последно гледах The Bucket List с Джак Никълсън и Морган Фрииман. ами...страхотен тандем правят тези двамата. и едно хубаво усещане след края на филма.

--------------------
Трудна за отвличане.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
burberry
demon hunter
***

Регистриран: 03.05.2004
Мнения: 3359
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2109115 - 18.05.2008 09:18 [Re: Uma Rojo]

Цитат:

... The Bucket List с Джак Никълсън и Морган Фрииман. ами...страхотен тандем правят тези двамата. и едно хубаво усещане след края на филма.




Аз накрая му дръпнах един рев... на "Да целуна най-хубавото момиче".
После изгледах PS I love you - И там успях да се разплача - когато майката в края на филма се разсмя...
Толкова рев не е добре - за това, за равновесие - IronMan - мноооого ми хареса :+) Изобщо не го усетих как мина филмът и почти през цялото време се смях. На места - истерично

--------------------
Diablo III


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Uma Rojo
inner while
***

Регистриран: 25.04.2005
Мнения: 4888
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2109165 - 18.05.2008 12:00 [Re: burberry]

Цитат:

Цитат:

... The Bucket List с Джак Никълсън и Морган Фрииман. ами...страхотен тандем правят тези двамата. и едно хубаво усещане след края на филма.




Аз накрая му дръпнах един рев... на "Да целуна най-хубавото момиче".




виж как един и същ филм разбужда различни реакции. този момент от филма много ме усмихна, малко тъжно, но ме усмихна.
а накрая като сложиха и втората кутиика от кафе на оня връх с докраи зачеркнатия списък си помислих - дано като стигна до ламаринената кутия, моят bucket list да е поне на 50% зачеркнат, ако не 100%
много хубав филм, а Джак и на 100 да стане - взимам го

а този с послеписа, така и не се прежалих да го гледам. много се чудех на Очото /The eye/, обаче ни единия не успява, чак толкова да ме заинтересува, че да гледам.
гледа ми се нещо от рода на Елизабет - Златният век /ако така е преведен на бг/, но в листата на кината са все едни чудесии, далечни от тази тематика. абе тази Кеит Бланшет ми е влязла под кожата. убииствено излъчване има тази жена.

--------------------
Трудна за отвличане.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Габриела
нежна
***

Регистриран: 17.10.2007
Мнения: 2373
От: По света и у нас
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2109244 - 18.05.2008 16:05 [Re: Uma Rojo]

А какво ще кажеш за Сексът и градът? Нямам търпение да го изгледам - голям съм фен на сериала...

--------------------
Patience.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3130
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2109378 - 18.05.2008 20:35 [Re: Габриела]



P.S. I love you.

Никога не съм бил фен на откровенно сантименталните истории сътворени с прозрачни и плоски мотиви. Тоест- да представят безмилостно и директно човешката трагедия, да завършат задължително с хепиенд и междувременно учтиво да подадат кърпичка на зрителя, след като са му бръкнали в джоба.

„Послепис: Обичам те” предлага много добри и въздействащи моменти, както и резени от гореспоменатата досадна сантименталност. В името на първите можем да простим вторите, а в името на вторите първите губят сериозна част от емоционалния си заряд.

Филмът започва изключително интересно, като поднася неочаквано събитие непосредствено след някак забавното начало, представящо малко семейно скандалче, завършващо с целувки и вричания. Ако гледате филма заедно с емоционалния си партньор, ще намерите откриващата сцена за твърде забавна (и позната). Но последващото събитие ще преобърне животите на главните участници в драмата, ще преобърне и историята, тона и внушенията.
Един съвет, ако не сте чели нищо за историята на филма преди това ревю, гледайте го без прелистите описание на сюжета. Така ефектът ще е по-силен.

Симпатягата Джералд Бътлър „заковава” ролята на оперен ирландски мачо с голямо сърце и изглежда доста добре в която и да е одежда.

Хилари Суонк, обаче, е твърде пестелива към ролята си, която предполага труден, тежък и искрен емоционален ответ. Чудя се защо тази чудесна актриса, от която сме свикнали да очакваме едва ли не жизнеутвърдаващи изпълнения, подхожда така вяло към този благодатен образ. През целия филм героинята й е интертна, вяла и отсъстваща, с изключение на няколко сцени на креативно актьорско внимание.
Ако режисьорът Ричард Лагавранезе (сценарист и на гениалния The Fisher King на Тери Гилиам) е искал от нея да играе умишлено пестеливо, според мен не е било за добро.

Кати Бейтс е превъзходна, както винаги. Персонажът й предполага разгръщане на властната й осанка (което й отива най-много), но се случват и моменти на сериозна емоционална дълбочина, с които тя се справя брилянтно.

Готиният Хари Коник Младши внася така нужния разведряващ елемент в тягостната и тъжна атмосфера.

Джина Гершон и особено Лиса Кудроу са несполучливо подбрани като най-добрите приятелки на героинята на Хилари.

Филмът е визуално красив и човешки, като цяло силното актьорско присъствие го издига едно ниво над стандартните мелодраматични сюжети за загубата и болката.
Има моменти, на които дори най-безчувствените хора трудно ще сдържат сълзите си.

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Cinemaniac
член
****

Регистриран: 04.04.2008
Мнения: 91
От: София
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2109399 - 18.05.2008 21:25 [Re: duende]

Зареден ми е във филмовото кю
Иииии най-после, по-дълъг пост от обичайното (чувствах се сам)
Хубаво ревю... не прелистах втората част от него за да не попадна на нещо, което няма да ми хареса

--------------------
"Every man dies... not every man really lives" -- Braveheart
Какво ще гледате тази вечер? Попитайте Cinemaniac


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Shogoun
костелив орех
***

Регистриран: 12.07.2005
Мнения: 8252
От: край морето
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2109932 - 19.05.2008 18:28 [Re: Uma Rojo]

Цитат:

Джим Кери ми е краино нелицеприятен в ролите си на комик




Все едно,че аз съм го писала.

Може някой да се смее,но чак преди 3-4 дни гледах Nuovo cinema Paradiso и много го харесах.

--------------------
Истината съществува, лъжата трябва да се измисля...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Uma Rojo
inner while
***

Регистриран: 25.04.2005
Мнения: 4888
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2110571 - 20.05.2008 15:26 [Re: Габриела]

този мисля още не е излязъл при нас. предстои, но на сериала бях фенка и обезателно ще съм паркирана с кафе латте в ръка в кино салона да гледам че си имам и една дружка, която ми е запазен компаньон за подобен род филми

--------------------
Трудна за отвличане.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Габриела
нежна
***

Регистриран: 17.10.2007
Мнения: 2373
От: По света и у нас
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2111015 - 21.05.2008 05:41 [Re: duende]

Crank....не можах да заспя известно време...



No country for old man....съвсем се разсъних....



--------------------
Patience.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3130
Re: Филмът, който гледах... (2)
    #2111536 - 21.05.2008 18:39 [Re: Габриела]

Темата стана твърде дълга и я заключвам.

Ханибал Форева.

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  duende 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 22907

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2012 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.409 seconds in which 0.349 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.