Цитат:

---

СЪЛЗА В ОКОТО



Редичката момичета без свян
гневи ми се, държи се неучтиво
и сам като един глупак голям
се питам вече що не си отивам.

Муцунки мили, кисели от бяс,
юмручета, претенции големи...
Пределно ясно е, че точно аз
не съм във час с красивото им племе.

Къде остана, питам, нежността?
Свенливост, ти къде ги изостави?
Тъй нежна е душата след смъртта
в отвъдното, сред райските морави!

Бунтува се хлапакът жив у мен
и за ръкава пак ме дърпа нощем:
- Кажи защо си толкова смутен.
О, небеса, нима си влюбен още!?

Отдавна си отишло от света
момичето, което все сънуваш.
Пред тез объркани от злост сърца
учител ли! - и пет пари не струваш.



П.П.: Ах, додо! Толкова просташка наглост у част от младите поколения,
които се задават на хоризонта в днешна България, едва ли сме очаквали.
Най-ценното, което имаме като нация, не са ли точно младите българи?!
И какво сторихме с тях в хаоса от преобърнати нравствени стойности?

---

Защо питаш мен, Тисс? Аз трябва да те попитам: какво направихте вие, учителите с нашите деца?...Това са НАШИТЕ ДЕЦА, Тисс!...Ако са бележкари, то е защото не виждат друг смисъл от ученето. А нали имено учителят е този, който трябва да ги въведе в невероятния свят на науките...Само че днешните учители гледате да си изпеете урока, да поизтормозите децата с разни претенции и хич не ви пука кой какво е разбрал, кой какво е преживял в този урок...Няма да забравя моя изпит по педагогическа практика: Бях разпределена в един вечерен курс в техникума по финна механика и оптика - по кинооператорство. Учениците бяха момчета и момичета, завършили средно образование. Присъствах в един час предишния ден за да видя горе-долу обстановката и направо изпаднах в паника - мислех си че няма как да не ме скъсат, защото учениците едва ли дори ще ми обърнат внимание... Доста време подготвях урока - спомням си, че ходих дори в Народната библиотека /бях студентка последна година в МЕИ и имах право да ходя там тогава - педагогиката я карах допълнително/...Още помня темата на урока : "устройство и действие на човешкото око"!...Не знам как стана, но учениците ме слушаха с голям интерес и дори не чухме кога е ударил звънеца - чак когато влезе учителката за следващия час разбрах, че дори е минало и междучасието и е бил втория звънец!...Знаеш ли? От тогава съм убедена, че ако учителят наистина иска да научи учениците на нещо, той МОЖЕ да го направи! И това, че се извинявате с това какви са сега децата си е направо смешно! Ми такива ще са при положение, че така ги възпитавате, че няма ред и дисциплина, няма отговорност, няма...нищо няма!...Аз ако бях на твое място, щях всеки час да им давам писмена самостоятелна работа по тема върху материала от предишния час / може би в рамките на 20-тина минути/ - най-различни теми: и търсещи паралели с днешния ден или търсещи характера на героите, или откриващи изразни средства и приьоми, разкриващи богатството на словото или описващи определен епизод, сцена, природна картина...Децата трябва да почувстват произведението, да "заживеят" с него...Но затова трябва да се съобразяваш и с натовареността им - защото ако имат 5-7 часа на ден, трябва реално да прецениш как да се справиш...Но, според мен, ако човек прави нещо, трябва наистина да го прави - ако искаш да научиш децата на нещо - то научи ги!...Та, ей такива мисли се въртят в главата ми по повод на твоя пост, уважаеми учителю!

Екстри: