ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Култура и Изкуство » Кино

Страници: 1
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
"Да напуснеш Лас Вегас" - трибют
    #1801640 - 20.06.2007 09:53

Провокиран от дискусията за таланта на Ник Кейдж в съседната тема, реших да пусна отделен топик за "Да напуснеш Лас Вегас". Това е един от най-любимите ми филми, като емоция, сила и реалност на историята почти няма аналог, с изключение може би на "Интимност" на Патрис Шеро. Освен това е може би единствената гениална творба на Майк Фиджис и Никълъс Кейдж. Никой от двамата не успя да постигне дори частица от гениалността на този филм в следващите си деяния.

И оттук идва логичният въпрос. Награденото с Оскар изпълнение на Ник Кейдж ли прави филма?

Все си мисля, че в "Да напуснеш Лас Вегас" музиката (предимно мрачен ърбън джаз), неоновата черна дупка на лобния казино-град, камерата, феноменалната игра на Елизабет Шу, съвършената химия между двамата, която прави обречената им любов да изглежда толкова истинска и разтърсваща правят филма гениален. Кейдж през цялото време страда и изглежда стреснат и уморен - няма голяма разлика с играта му в други филми. Ако ги нямаше всички тези комплексни и взаимосвързани гениалности, ако филмът бе изграден основно около актьорското изпълнение на Ник, не мисля че резултатът щеше да е толкова впечатляващ.

Просто нещо като точното място на точното време. Но има и още нещо. Съкровеният момент на един актьор, в който той усеща с цялото си същество колко велик филм прави "ин дис партикюла моумент" и дава всичко от себе си в една единствена сцена.

Много са силните и разтърсващи моменти във филма. Но сцените - шедьоври във всяко едно отношение - едновременно въздействащи и изпипани са три. Една от тях е негова - на Ник Кейдж.



Разтърсваният от пиянска треска става от леглото по нощите, влачи се към кухнята и се опитва да се съвземе и да раздвижи скованите си крайници към полупразната бутилка, да влее малко живот във вените си, преди да се е превърнал в статуя. Ляга, стиснал бутилката сякаш е единственото, което има на този свят, съпроводен от безпомощния поглед на жената, която го обича...

Другите два момента принадлежат на сто процента на Елизабет Шу:



"Можеш да се изпразниш на лицето ми, ако искаш. Само внимавай с косата... току-що съм я мила."



И може би най-силната сцена във филма, показваща ранимата близост между двамата в най-страстното си проявление, когато тя сяда върху него на шезлонга пред басейна на мотела, целува безчуствените му устни, изпива сякаш отровата на пиянската апатия от "раната", заразена от чашата, разлива бутилката уиски по настръхналите си гърди и му дава да пие... Е, няма такава сцена. И няма такова прекъсване на сцена.... Грубо, жестоко, неразбиращо и тесногръдо. Като самия живот

Как възприемате "Да напуснеш Лас Вегас", къде и в кое според вас се проявява най-чистата сила на филма? Имате ли любими сцени? Мисля, че е редно да посветим топик на тази велика творба.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
SaTyR
тамплиер
***

Регистриран: 31.07.2001
Мнения: 15409
От: Светите земи
Re: "Да напуснеш Лас Вегас" - трибют
    #1801726 - 20.06.2007 10:49 [Re: duende]

Цитат:


Другите два момента принадлежат на сто процента на Елизабет Шу:



"Можеш да се изпразниш на лицето ми, ако искаш. Само внимавай с косата... току-що съм я мила."




Много накратко го разказваш, бе
Той първо се интересуваше от цената. Тя попита колко пари има, а той отговори - 500 долара, което всъщност бяха всичките му пари. И тя му каза, че за 500 долара може да прави всичко с нея и т. н. .....
Но косата май си я беше мила на предния ден

--------------------

www.katehizis.com - Сайт за Праведна Музика


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
duendeМодератор
The Pawn King
****

Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3154
Re: "Да напуснеш Лас Вегас" - трибют
    #1801730 - 20.06.2007 10:52 [Re: SaTyR]

Тъй, тъй беше

И когато тя лапна достойнството му, обезчувствено от ликьора, той й рече:

"Недей, искам просто да полежим...."

А тя: "Ю, ю, ю уа?"

Цитат:

Но косата май си я беше мила на предния ден




"I just washed it...." му каза.

--------------------
Being forever in the pre-trembling of the house that falls


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cadaurus
ахимничен
***

Регистриран: 06.11.2006
Мнения: 816
От: Kobaia
Re: "Да напуснеш Лас Вегас" - трибют
    #1801898 - 20.06.2007 13:20 [Re: duende]

Цитат:

Освен това е може би единствената гениална творба на Майк Фиджис




А! Ти не беше ли фен на Таймкодя?

Цитат:

Награденото с Оскар изпълнение на Ник Кейдж ли прави филма?




Не. Всяко голямо изпълнение се прави предимно благодарение на идеята и режисьорската визия за ролята. Личната харизма и импровизацията не важат толкова, особено като говорим за малкия Копола. По-скоро браво на Фигис (Фиджис?), че е избрал Кейдж, който има идеалната фигура за тази роля - отива му да играе отчаяно пиянде. Оттам нататък магията е изцяло в темата и това как е разказана.

Като стана дума за знаменити цитати от филма, не може да пропуснем това:
You go back to your hotel and I'll go back to my glamorous life of being alone. The only thing I have to come home to is a bottle of mouthwash to get the taste of cum out of my mouth. I'm tired of being alone. That's what I'm tired of.



А всъщност "Да напуснеш Лас Вегас" е много сходен на любимия "Clutching at Straws". Замислял ли си се?

--------------------
Between Heaven and Hell there's always Hollywood.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
the beer hunter
uneasy rider
****

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 932
Re: "Да напуснеш Лас Вегас" - трибют
    #1802640 - 20.06.2007 22:59 [Re: cadaurus]

Не. Всяко голямо изпълнение се дължи най-вече на колаборацията между актьора и режисьора, и преплитането на техните виждания и идеи относно ролята.
Актьорът не е инертен, а активен (и конструктивен) елемент.

Цитат:

По-скоро браво на Фигис (Фиджис?), че е избрал Кейдж




Хм, аз пък мога да кажа: по-скоро браво на Кейдж, че е избрал да участва във филма на Фиджис. Щото ако не беше, може би сега изобщо нямаше да пишем или знаем за него. Кой знае
Аз например като се сетя за "Да напуснеш Лас Вегас", първата ми мисъл е за изпълнението на Кейдж.
Казваш: "магията е изцяло в темата и това как е разказана", ами да, обаче актьорите са също част от разказвачите.

Сливането актьор/персонаж не се получава само от избирането на подходящите актьори, такива, на които ролята би им "отивала". Отдадеността трудно се симулира и лесно се забелязва.
Факт: за да се подготви за ролята, Кейдж често заснемал себе си в пияно състояние и след това внимателно изучавал говора и поведението си.

"Една от причините, заради които обичаме киното:
Мартин Де Ниро във филмите на Робърт Скорсезе."


--------------------
The man is clear in his mind, but his soul is mad.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ту тук-ту там
ентусиаст
**

Регистриран: 03.05.2004
Мнения: 204
Re: "Да напуснеш Лас Вегас" - трибют
    #1805904 - 23.06.2007 04:57 [Re: duende]

Ндаа

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Marillion
Министър на истината
**

Регистриран: 19.11.2004
Мнения: 10461
От: Евразия
Re: "Да напуснеш Лас Вегас" - трибют
    #2125186 - 09.06.2008 15:41 [Re: duende]

Съжалявам, че вдигам толкова стара тема нагоре, но за стойностните филми времето, както се казва е алюзия...

Към всичко написано дотук за този шедьовър бих добавил особеното, даже бих казал фундаментално значение на града в който се развива действието. Дуенде по-горе сравнява Лас Вегас с „неонова черна дупка” и аз съм напълно съгласен с него. Наред с това обаче, Вегас е много особен град за американците. Когато тръгнеш с кола от Л.А. и наближиш „екзита” на магистралата за Вегас, можеш да видиш ясно следите от множество автомобилна гума, оставена като отпечатък на асфалта. Казват, че всяко пътуване до Вегас е едно раждане и предизвестена смърт. Самото пътуване е характерно с нетърпението и бясното шофиране на отиване, което твърде често води до „изпускане” на правилния „екзит” на магистралата и монотонното и навъсено пътуване на връщане, тогава когато си „олекнал” с няколко хиляди долара, но пък си странно щастлив от този факт. Истината е, че Лас Вегас е мястото където средностатистическия американец от западното крайбрежие печели, губи, радва се като малко дете и страда, като бедстващ китаец, жени се и се развежда, ражда се и умира.

Лас Вегас е живот и смърт и героят на Никълъс Кейдж не случайно избира този оазис насред пустинята, за да сложи край на живота си. Обърнете внимание, че казината – основната атракция на Вегас - са представени, като един общ бекграунд на повествованието, което превръща този филм в единствения сниман във Вегас, в който „Стрипът” /главната улица на Вегас, на която за разположени всички големи хотелски комплекси и казина/ не е един от основните герои...

Особеният характер на града е пресъздаден майсторски от Майк Фиджис и съчетано с играта на Кейдж /който според мен прави най-добрата си роля изобщо в киното, а аз за първи път гледайки този филм се замислих за генетичните му корени/ и тази на прекрасната, чаровна и изкусителна Елизабет Шу, превръщат „Да напуснеш Лас Вегас” в кино шедьовър с реминисценции от специфичния, провлачен вендърсов роуди стил...

--------------------

„Който владее миналото, той владее и бъдещето. Koйто владее настоящето, владее миналото.“


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  duende 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 4320

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.023 seconds in which 0.003 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.