Профанизирането, пълното опростачване на медиите у нас

Могат ли блогърите да организират едно мощно "интелектуално цунами" върху властта?

Преди няколко дни написах предизвикателно-полемичната статия Така човечната и толкова диалогичната нашенска блогосфера, която като че ли е на път да пробуди духовете: днес примерно забелязвам два отзива, макар и доста специфични (отзивите на трима блогъри: Страстите и бесовете на Ангел Грънчаров - част 1 и Страстите и бесовете български и коментара на Мишел).

В същото време един от малцината ляво ориентирани блогъри написа прочувствен материал, наречен На прага на дълбоката депресия, в коментарите към който започна интересна дискусия. Та именно там и позволих да предложа нещо, което тук искам да изведа на по-предно място, надявайки се, че най-после може и да започне по-плодотворна дискусия между блогове по горещите български въпроси в този толкова отговорен исторически момент.

Та аз там предложих съвсем спонтанно следното:

Няма да е зле - предлагам го съвсем сериозно - да направим една "междублогова" дискусия на тема какво е потребно в този момент на България. Ако искате де, на мен лично ми е крайно интересно да разговарям по такива въпроси с хора, имащи коренно различни ценности и политически ориентации в сравнение с моята. Какво ще кажете? Да проведем дискусия между блогове, която да кореспондира, т.е. по едни и същи въпроси да напишат мнението си всички, които желаят, а пък въпросите да ги обсъдим най-напред, т.е. да изберем кои са най-належащи. Мисля, че би била полезна и плодотворна една такава дискусия.

Това предложих, и сега официално го предлагам отново. В интернет и по-специално в блогосферата се мотаят - подобно на вълма тръни есенно време из запустяла провинция - най-различни теми: за "риформата" на политическия модел, т.е. за позакъснелите реформаторски инициативи на Президента Гоце Първанов, за това какво трябва да стане в този момент след като институциите катастрофално и окончателно загубиха всякакво доверие, какво трябва да се прави, как да се води битката с корупцията и мафията, как да си изчистим имиджа пред ЕС и т.н. Моята идея е първо да се обсъди по кои въпроси се налага спешно обсъждане, и като се уточнят най-належащите въпроси, по всеки от тях да си изкажат разбирането всички ония, които желаят, които имат какво да кажет. Според мен само така може да се стигне до някакви по-значими изводи, които да имат, бих казал, дори евристично значение. А не, както обикновено става, блогосферата да си е само място за "чесане на езици", на пръсти или на каквото и да било там друго.

Пример за объркаността и загубата на ориентири е въпросът, който И.Марков постави в блога си - и с който, де факто, започна самата дискусия. Това е модел, който може да се използва и при решаването на други въпроси. Това всъщност е инициатива за възникване на една изследователски настроена блогосфера. Ето го и неговия въпрос:

Въпросът ми към теб, Ангел и Дзвер примерно (защото не искам да поставям Радан в неудобна ситуация) е: мислите ли наистина, че ако Костов беше премиер днес положението щеше да е по-различно? Отговорете ми искрено, моля ви. Пък ако мислите не е лошо да се замислите, че рейтингът му, както и този на партията му, клонят към нулата, което е показателно за доверието, което хората имат у него...

Аз, разбира се, му отговорих каквото мисля:

Знаеш ли, въпросът ти е хем провокативен, хем риторичен, но ще отговоря: разбира се, че ако Костов беше премиер, България сега щеше да е съвсем друга. И с просто око се вижда, че Костов, за разлика от Дмитриевич и от Гоце Първанов е човек, който има волята да провежда необходимите за страната промени; да не говорим за това, че ЕС тогава нямаше да ни мъмри и да ни глобява със стотици милиони евро, а щеше да ни хвали, както си и беше по негово време.

По този модел според мен може да се провеждат обсъждания на важни въпроси, които постепенно да придобият характера на "интелектуално цунами", т.е. благодарение на които може да се акумулира гражданска и интелектуална сила - именно чрез обединяване на умствената енергия на повече хора. Когато повече хора се изкажат по-осмислено и по-внимателно по даден въпрос, когато отговорят най-аргументирано на позициите на други мислещи хора, тогава именно ще се стигне до онова натрупване на сила, което в един момент може да принуди и управляващите, и политиците да се съобразят с нашето гражданско общество в лицето на блогърската общност. А моментът за такава инициатива е изключително подходящ. Така беше и когато Р.Петков трябваше да си иде. Сега трябва да си идат и тройната коалиция, и Президентът, и Дмитриевич даже. Как мислите, възможно ли е да направим нещо и да помогнем това да се случи колкото се може по-скоро?

Та казаното по-горе за блогърите в същата степен важи и за форумците: вие как мислите, можем ли заедно да направим така, че земята да почне да гори под краката на днешните управляващи, и то по един най-цивилизован, културен, интелектуален начин?

--------------------
Книги, статии, есета и видеоклипове от същия автор

Мартин Карбовски: щатен непослушен волнодумец на републиката

Да, този наистина сякаш е назначен за непослушен. Или поне за палаво дете на българската журналистика, на което всички гледат с умиление когато бръщолеви мръсни думи. Той най-старателно играе тази роля: да демонстрира, че въпреки тежкия медиен похлупак има и "волнодумци", на които редовно се дава думата - та да си мислят наивниците, че и у нас има "некаква" свобода. Той също се мъчи да играе ролята на идол на поколението, което можеш да зашеметиш интелектуално само като изкрещиш в лицето му една псувня-пиперлия.

Донякъде успява, сигурно, подобно на бате си Слави, си има и фенове. Които гледат на него като на пророк. А иначе горкият Карбовски отдавна се е изчерпал подобно на жиголо след дълга работна нощ. Повтаря се горкият непрекъснато, т.е. все по-трудно му е да изглежда що-годе оригинален.

Навремето той блестеше в интернетните форуми до момента, в който Кеворк Кеворкян не го забеляза и не го назначи за "щатен непослушен волнодумец" в предаването си "Всяка неделя". Там момчето показа старание, беше проверено, оказа се, че не се свени да извърши всяка мръсна поръчка, стига да му платят със скърцащи нови банкноти от по-едричките. След това той стана "звезда" и тръгна да дефилира де що медия има, ала в един момент беше засенчен от Бойко Борисов. Сега пак се репчи, на моменти даже сякаш изглежда оригинален, ала проблемът му е, че се изчерпа. За да изглежда по-екстравагантен, та да баламосва шушумигите, взе, че стана ляв, "социално загрижен" за "ненормалните", за циганите, за бедните, за страдающите. Отечествен фронтовак стана, който се бори за правда и справедливост. Ала за зла участ Политбюро на БСП не се е трогна особено, та друг обра келепиреца: Вигенин. Все пак си има значение кои са ти приятелите: Карбовски дружи с ченгета като Кеворкян, докато оня е дружка на партиен комунистически аристократ като Дмитриевич (Станишев). Факт е, че работливото момче Мартин все пак имитира успешно ролята на "свободолюбец", която в една олигархична система все пак от някой трябва да се играе. Има си щат за тази длъжност. Играе се от някой, който е доверен обаче. И който е готов на всичко, стига да има кой да плати. В шумящи приятно новички банкноти, миришещи на хубаво.

Пиша тия неща, защото ми е гадно, като постоянно долавям неискреност у това момче. Отвсякъде от думите му блика тази неискреност, този фалш: личи си, че се преструва и че просто ни баламосва. Ту е бунтар, ту пък е "нестандартен", който говори на езика на "леките момичета", дефилиращи на околовръстното. Всички трябва да изпадат в умиление, когато съзерцават тоя медиен образ. На мен пък някак си умилението не ми се удава. По осъщия начин не може да ме трогне Дърева да речем, която също завежда един отдел: шеф на намръщените, на недоволните от всичко. Или Божо, който е щатен патриот на републиката. Или бат ви Бойко пожарникаря, назначен наскоро за "десен политик". Или еди-кой си, изпълняващ службата "пръв поет" и пр. Както Бенатова е щатна ревла на БТВ. Все си реве за някакви страдащи и сума ти хонорари направи, ревейки горчиво, заради рева си...

Ето ви малък шедьовър от последното интервю на щатния волнодумец Карбовски. Той вече е даже нещо като щатен революционер. Или щатен нихилист. Т.е. образ, който трябва да сее апатия сред младите наивници. Едно полезно за властта внушение, щото ако и младите вземат да мислят, спукана й е работата. А иначе Карбовски услужливо им казва какво следва да мислят. И затуй на младите не им остава нищо друго освен да му се радват, щракайки с пръсти. Вижте как изпълнява ролята си, насладете му се, вече е почнал да говори като... щатен месия:

Карбовски: Българският кошмар ще продължава до смъртта на последния който помни робството. През това време ние ще живеем в пустинята. Бягайте. Има други страни. Тази не заслужава нито една капка пот, нито една сълза или капка сперма. Бягайте. За мен е късно. Бягайте. Оставете тук да живеят черните хора, щракащи с пръсти и мислещи си че от това ще излезе електричество. Оставете гробищата зад себе си. Не се обръщайте. Ще станате на сол като Калин Терзийски.

Въпрос: Какво Ви дразни най-много в общество ни днес?

Карбовски: Величието на джуджетата. Уникалното безсмислие измислено от патриарсите на една недостойна епоха. Краят на историята. Тая страна няма да я има след десетина години. Дотогава Вие трябва да избягате, а аз трябва да продължавам да съм развеселен до смърт...

И тъй нататък все в този стил. Нагъл, но банален манипулатор-дилетант, който си вре носа навсякъде, но на който напоследък някак си не му се удава да изглежда искрен. А неискрените манипулатори са обречени: номерата им все се повтарят, крайно са изтъркани - като многократно разказван тъп виц. Фалшът струи от всяка негова дума. По същият начин Слави Трифонов от доста време се мъчи да изглежда забавен, ала не се получава нищо. И всеки нов опит в тази насока е все издънка. Обречен е Слави на доорезиляване. Карбовски също ще вегетира известно време като Слави, но и неговият случай е на доизживяване. Докато и на последния му фен не му прищрака в акъла що за чудо, аланколу, стои насреща.

--------------------
Книги, статии, есета и видеоклипове от същия автор