ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Хоби и Развлечения » Лов и Риболов

Страници: 1
auvi

***

Регистриран: 26.12.2007
Мнения: 313
От: chicago
Смешни риболовни истории и не само...
    #2190447 - 07.09.2008 05:52

Ако иска някой,нека сподели.Имах един комшия,с който много си допадахме на чашка и сладки приказки кой кьде е ходил и какво е хванал.Една такава вечер се уговорихме да отидеме заедно за риба.Избрахме си Пожарево.Дремнах два часа и се заех сзс захранките и тестото за спринцовка/каракудата яко се ловеше на тесто/.Трьгваме 5 сутринта а той не носи тояги.Много ме учуди ама като ми обясни,че си ги е забравил на село си казах, случва се.На язовира бяхме пьрви и аз избрах мястото като по запознат.Опйнахме такьмите и зачакахме каракудите.След половин час комшията стана неспокоен ,нищо не се хващаше.Обвини ме,че местото което бях избрал не е подходящо и ще се премести на друго.Аз се бях улисал в плувката и не разбрах кога се е преместил.Някьде кьм 9.30 се сещам за него и поглеждам кьм местото,което ми беше споменал.Няма го.Изплаших се,че нещо може да му се е случило и зарязах риболова.Гледката беше невероятна.Нашия стои под едно дьрво и прави някакви неестествени поклони с вдигнати рьце под него.Отивам до него, а той горкия закачил камшика в клонака и се опитвал да го откачи.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Huckleberry

***

Регистриран: 15.02.2002
Мнения: 21964
Re: Смешни риболовни истории и не само...
    #2233153 - 29.10.2008 17:03 [Re: auvi]

От двете страни на кордата





Няма смисъл да ви обяснявам колко голям Рибар съм. Големите Рибари сме известни с достойнството си, а достойнството изключва хвалбата. Три пъти съм минавал детектор на лъжата с този разказ покрай другите разкази, и трите пъти аз преминах, но детектора не можа! Мноу се развалят тези американски машинки, паднаха ми в очите.



Беше сезон, в който на язовира над Кричим (два са, но все колеги сме се насъбрали, та подробностите се знаят) шаранът беше пощръклял за зеленко. На к'во ли не съм ловил шаран, но обичам да експериментирам. Късна зима - ранна пролет, нощ! Марулите са скъпи, щото са оранжерийни, но аз не се цънцаросвам щом всички доводи са в полза на марулята.



Някакъв резен от Луна скъпернически осветява равното огледало на водната повърхност, почти мрак е. Нещо не взима шарана, не искам да минавам на царевица, щото интуицията постоянно ми нашепва в лявото ухо -маруля, маруля, маруля. Грамадни толстолоби изпляскват в ноща, сякаш са Лох-Неското чудовище. Избрах най-крехкото - сърцето на марулята и го закачих хубаво за тройката. Хвърлих и зачаках......... Изведнъж!!! Дръпна толкова рязко, че изпуснах спининга. Скочих във водата с рефлекса на заспал крокодил и го гепих миг преди Силата да го въвлече в дълбокото. Аз дърпам! - ТО дърпа! Аз дърпам! - ТО дърпа! Бавно-бавно се изкачих на брега и леко придърпвам кордата. Звярът неистово се съпротивляваше, по едно време леко се поумори и аз усилих въртенето на макарата, взирайки се безпомощно в тъмата. Изведнъж му видях опашната перка как пори водата. Не бях близвал нищо и затова си разтърках очите, перката пак ми се виждаше сдвоена! Сякаш бях хванал два големи шарана или толстолоба, които опрени един за друг като катамарани пореха водата със скороста, с която навивах макарата. Хем се учудих, хем се зарадвах! Знам си, че съм майстор, но и късмета явно го знае. Вече си мислих да навлизам в плиткото с щанга в ръка, когато двата плавника ми се привидяха, че белеят, а и доста стърчаха образувайки фарватер зад себе си, видим достатъчно добре на бледата Луна (дирята, която корабите оставят в океана, мисля, така се именува). С лявата ръка награбих щангата за смяна на гумата на москвича и тъкмо се канех да влизам. КОГАТОООО!!!!



Нещото!, озовало се на плиткото, сякаш се затича напред, въпреки че толкова бързо не навивах кордата. Изплашен и ужасен, с маруля и корда между зъбите от водата точно срещу мен скочи видимо доста едър бял заек. Няма как да ме е видял в тъмното и скока му напред и нагоре, далеч от ужаса, който бе преживял, съвпадна с главата ми. Аз също бях ужасен, защото тогава, в този кратък миг, не знаех, че това е заек. Просто нещо мигновенно и бяло скочи към главата ми сякаш да я отнесе както корабно гюле камбанария. Ударът беше плътен и мокър, в последният миг преди сблъсъка видях лудоста в очите му. Лудост на преследван каторжник, решен никога да не се остави на преследвачите. Добре, че не беше диво прасе, и не му стърчаха глиги. Паднах от удара и си ударих главата в капака на багажника на москвича, който стоеше отворен още от времето, когато бях вадил такъмите. Траекторията на заекът също бе натам, но няколко мига преди моята глава. Всъщност заекът падна в отвореният багажник, а главата ми с трясък затвори капака. Мноо силно си ударих главата, джонгата растеше като купол на балистична ракета, който предстартово се надига изпод блиндажа. Строполих се седнал облегнат на москвича. Главата ме заболя още преди да опитам да прекарам първа мисъл. Чорапите ми бяха мокри и само на ръка разстояние. Свалих и двата само с едно движение и светкавично се опитах да отнема от огъня на току-що родената за живот джонга.



Мозъкът ми щракаше в предположения - какво ми се случи? Добре че съм умен! Не трябваше да хвърлям толкова силно! Явно съм прехвърлил от другата страна на язовира, и пасящ тревата заяк е оценил свежеста на парчето маруля. Така ще да е! Иначе не бих повярвал, че зайците си правят нощно къпане, но все едно - главата ме болеше като счупен крак, и ядосано се метнах на москвича по нанадолнището за Кричим. Заекът дращеше в багажника, и ако не му бе пълна устата с маруля навярно би псувал като последният каруцаррррррррр....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Huckleberry

***

Регистриран: 15.02.2002
Мнения: 21964
Re: Смешни риболовни истории и не само...
    #2233158 - 29.10.2008 17:05 [Re: Huckleberry]

Случайна среща!
Пътеката случайна,
минутата-нетрайна!
Едва ли ти
случайно ме поглеждаш,
като надали
случайно
те поглеждам аз.
За мен
навярно ти си мислиш,
за теб естествено
е да си мисля аз!
Мисълта по теб превръща
другите ми мисли-
в ненужен облак
от мисловна прах.
Одобрително
аз зная ме поглеждаш,
и моят страх прочита - глад!
Желая страстно хоризонта!
А ти тъй мразиш си глада!
. . . . . . . . . . . . . .


Горски пътеки
Свирках си безгрижно безгрижната мелодия, когато онемях! Части от мелодията застинаха във въздуха като скреж в безтегловното пространство. Стоеше на два метра пред мен изправена на два могъщи крака, а туловището по никой начин не изглеждаше като нещо хранено с боровинки. Имаше вид на боец предвкусващ поредната си победа. На мястото на едното и око стоеше забита част от еленови рога, явно беше пострадала отдавна и рогата бяха срастнали с черепа. Здравото око ме гледаше хладно и безчувствено: безчувствено, но гладно. Рядко съм се чувствал толкова харесван. Преди да си помисля, и вече катерех близкия бор с учудваща дори себе си ефективност. Мечката обаче изглежда не веднъж беше оттренирала този въпрос, защото дистанцията се скъсяваше. Рогата понякога се оплитаха в боровите клонки и това я забавяше. С всеки клон нагоре ловкоста ми се усъвършенстваше, а мислите ми си идваха една по една на местата си. Стигнах върха, но мечката видимо твърдо бе решила да обядва и не личеше да е склонна лесно да променя решението си. Сетих се колко работа имам за вършене, не можех да се оставя да бъда изяден! Не и точно днес! Скочих на върха на съседния бор, този ход я изненада, ясно се почувства разочарованието и. Изрева грозно и бързо взе да слиза надолу. Започна да се катери по новия ми бор като издаваше нервни, гладни, заканителни възгласи. Мислех отново да скоча на другия бор, но тя ме изненада - беше вече по средата на дървото, където ствола беше значително по тънък и гъвкав. Със неочаквана сила и рязкост заклати бора и аз изненадан изпуснах клона падайки надолу. Разминахме се на една педя разстояние и видях добре начинът по който ме погледна единственото око. Тупнах в един мравуняк и не можах да строша нищо, даже съм благодарен на стотиците охапали ме мравки. В този момент наистина се нуждаех от тонизиране. Награбих предишния бор с чувството че предстоящото изкачване вече ми се е случвало. Тя тъкмо пухтеше надолу по съседния бор. Личеше и че нямаше да се откаже, гората беше толкова голяма, а обядът бях само аз, бях тук и сега. Никога до сега не бях се чувствал толкова търсен и желан. В нейните мисли най вероятно бях и вкусен - това доста ме ласкаеше, но скромността ми не ми позволи да се възгордея. И изведнъж! И двамата го видяхме едновременно! Лесничей с униформа и пушка! Мечката тъкмо тичаше към моя бор, когато се спря явно за да расъждава (не си спомням дали се почеса по темето). Преследването я беше видимо отегчило, може би не бе виждала пушка и това не я плашеше, а и лесничеят бе замръзнал уплашен и най-вероятно бе забравил да диша. Понечих да му махна за да се скрие, но бях забравил че точно тази ръка ме държеше за клона ... и падах ... с болка се сетих че мравуняк имаше само под другия боррррррррр!!! Болеше!!! Много болеше!!! Многоооо!!! Ядосах се на цялата случка! На мечката! На мечките! На боровете! На горите! На дефицита на мравуняци! Изръмжахххх!!! Всичко животинско в мен, влагано в милионите години назад и скрито нейде в мен от еволюцията, изригна в един зверски рев. Събрах устрема на цялата българска армия, щурмувала Одрин, и хукнах с озверели очи и нечовешки рев към видимо изненаданата мечка и все така не дишащия лесничей. Мечката не помръдваше, а и не и оставих време за да и протекат някакви мисли-скочих и се увесих с две ръце за това което е било нявга еленови рога, те се счупиха и това същество което ме владееше започна да ръга мечката с парчето еленов рог, удивително приличащо на кинжал. Яроста и бързината на ударите в сърцето бе толкова голяма, че тя се свлече с глухо ръмжене, сподавено от нахлулата в гърлото кръв на пътеката. Бързо се успокоих, погледнах часовника - закъснявах! Оправих си възела на вратовръзката, плеснах два шамара на лесничея, който все така не дишаше, взех му пушката и се затичах. Гората бе голяма, а вече закъснявах! Забравих да се представя в началото - аз съм ловецът, който изважда бабата на Червената шапчица от търбуха на вълка, нищо че сега още ловният сезон е закрит, а и не съм си платил за ловния билет още от миналата година. SMS който получих от госпожица Шапчицата преди час бе зов за помощ и затова сега тичах като на пожар, или за да бъда абсолютно точен - като за баба.

Обаче ми е писнало от тия автори, този епизод с мечката мисля до скоро го нямаше(?) - правят си к’вото искат и всичко на наш гръб. Че и все смели ни докарват, я да дойдат тук да им се изпоти един път задника, та да видат как се живее в приказка, и то героично.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
drinker
член
**

Регистриран: 23.09.2006
Мнения: 51
От: България
Re: Смешни риболовни истории и не само...
    #2297047 - 29.01.2009 10:02 [Re: Huckleberry]

Ей Хък,
И тук намери поле за изява.
Айде да не разтягам и мойте локуми,че да Марс шъ стигнат.

RibaRiA!!!

--------------------
Пияниците пият с повод,алкохолиците без!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  tender™ 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 4272

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.033 seconds in which 0.011 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.