Възпаление на седалищен нерв , помогнете , моля

Така е, Си Ди

Просто съм свикнал да се възстановявам бързо след далеч по-тежки травми... А на лекар ходя след като изпратя попа

При положение, че съм убеден атеист

Между другото, и аз съм на 41.

Вече се излекувах и е време да разкажа как го направих, както бях обещал в предния пост. Фастум Гел-a има бърз, но краткотраен ефект - около половин час. Започнах да пия Милгама, лежах по цял ден и щадях максимално нерва, предпазвайки го от всякакво натоварване в продължение на десетина дни. Ефект - нулев. Като мръдна и застана в неудобно положение, започваше да боли все така силно.

След което ми писна, ама много! И реших, че правилното отношение към организма е същото, каквото е на китайците към децата им в първите 7 години. Т.е. даваш им всичко наистина необходимо, но не им позволяваш никакви глезотии. Припомних си заклинанието на баба Вихронрав - "Аз тая работа няма да я търпя!"

- и започнах да натоварвам крака максимално. Ходене по 5-6 километра на ден, като не си позволявах никакво куцане, колкото и да ме боли. В къщи - разтягане, клякане, седене в неудобни пози, т.е. такива, при които боли най-много. Като не издържам на болката - бой с кокалчетата на ръката, свита в юмрук, по протежение на нерва там, където боли най-много. По някое време болката ставаше толкова силна, че започвах да повръщам. Пия след това половин литър вода и продължавам тормоза. Успоредно - тъй като е възпаление, а възпаленията се лекуват с антибиотик, пих 7 дни по 400 мг Avelox. Продължих и с Милгама-та по 4 капсули на ден. Резултатът - на четвъртия ден от "шоковата терапия" организмът ми явно по някакъв начин разбра, че няма да стане на неговата и болката започна рязко да намалява. На седмия ден вече ходех и седях във всякакви пози нормално, без да усещам какъвто и да е дискомфорт. Спрях с тормоза и се върнах към нормалния си живот, т.е. пак по няколко километра на ден пеша и ежедневни разтягащи упражнения.

Единственото, което остана, беше парализиране на част от мускулите на прасеца ми. Т.е. като ходя не ми пречи с нищо, но опитам ли се да клякам, стъпил само на крака, който беше засегнат, от едно положение надолу мускулът отказва напълно и падам. Не мога също да нанасям високи удари, над ниво над главата ми със здравия крак, защото тогава тежестта пада на засегнатия и парализираният мускул поддава. Предполагам, че съм успял да прекъсна възпаления нерв, за това сега не ме боли, но не мога и да управлявам някои мускули. Което не е болка за умиране - като клякам на два крака, нямам проблеми, а с "болния" крак удрям спокойно на 2 метра височина. Възстановяването на прекъснат нерв продължава повече от година, така че положението не ме притеснява с нищо.

Все пак не препоръчвам подобна терапия на никого, освен ако няма много, ама МНОГО висока поносимост към болка. Която при мен е следствие на дългогодишни тренировки. Примерно, случвало се е зъболекарката ми в продължение на един час да ми пили зъб със жив нерв за поставяне на коронка без да ползва упойка, а в това време аз успявам да игнорирам болката до степен да ми се доспи...

--------------------
Of course I'm out of my mind - It's dark and scary in there!

Редактирано от V-12 (29.11.2009 12:27)