ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Политика » Македония

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)
Ѕинѕиф Шарановиќ
МАКЕДОНИЈА НА МАКЕДОНЦИТЕ
**

Регистриран: 20.04.2009
Мнения: 2143
Re: ще дочакам ли средновековен македонски надпис или др. документ.
    #2512507 - 18.11.2009 21:01 [Re: Atanassovski]

Немој да измислуваш, дури МПО не е тоа што било. Сега бугарското МПО имало 7 секции и познај колку од нив се во Бугарија, а колку членови имаат останатите.

Поздрав за Помаците (видеото што го покажа со кметот на Златоград). Таму се концентрирај.
Македонски Бугари нема веќе.
Ветуваше видео за Бугари во Албанија да покажеш, што стана?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бяло Конче
раванлия
***

Регистриран: 28.08.2009
Мнения: 29270
Re: ще дочакам ли средновековен македонски надпис или др. документ.
    #2512582 - 18.11.2009 22:16 [Re: Ѕинѕиф Шарановиќ]

Аааа, ти познаваш Мая! Доста неща знаеш. А Атанасовски и Каснаковски не са ли македонски българи? И не само - като идвах в Охрид, чух от доста хора там, че са българи...Единия беше сервитьор в хотел на брега на Охридското езеро - като чу, че коментирахме, че нашите управници постоянно са ходили там да почиват, той каза - как няма да идват, нали сме един народ! И не само - много са случайните хора, които са казвали, че са българи във Вардарска Македония, но все още ги е страх от репресивни мерки от страна на държавата....

--------------------
Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят;Еклесиаст 7:21


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бяло Конче
раванлия
***

Регистриран: 28.08.2009
Мнения: 29270
Re: ще дочакам ли средновековен македонски надпис или др. документ.
    #2512584 - 18.11.2009 22:18 [Re: Ѕинѕиф Шарановиќ]

И обратното да е - става дума за един народ!!!!Ама не обърна внимание, че казах, че родителите на тези сестри са били българи

--------------------
Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят;Еклесиаст 7:21


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бяло Конче
раванлия
***

Регистриран: 28.08.2009
Мнения: 29270
Re: ще дочакам ли средновековен македонски надпис или др. документ.
    #2512587 - 18.11.2009 22:20 [Re: Ѕинѕиф Шарановиќ]

Аха, чувството е важно!!! А чувството на българите насила карани да се пишат македонци - те какви ли са били???

--------------------
Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят;Еклесиаст 7:21


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бяло Конче
раванлия
***

Регистриран: 28.08.2009
Мнения: 29270
Re: ще дочакам ли средновековен македонски надпис или др. документ.
    #2512589 - 18.11.2009 22:22 [Re: Ѕинѕиф Шарановиќ]

За Българите в Албания има цял филм на българската телевизия - аз съм го гледал - в две серии - няма начин да не си го гледал - ти си стар кадър и знаеш и си гледал всичко

--------------------
Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят;Еклесиаст 7:21


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
niama kak
рекордьор
***

Регистриран: 18.03.2009
Мнения: 2814
Re: ще дочакам ли средновековен македонски надпис или др. документ.
    #2512665 - 19.11.2009 00:17 [Re: Ѕинѕиф Шарановиќ]

По Беласица телени мрежи…
Само да те открехна, мрежите не са слагани от българска страна.
Преди да пишеш, прочети за какво става въпрос, бе нагляр.
И ако може, да ни кажеш за най-големата бугарска фалшификация "Закона за македонската чест"
ПП Вапцаров е прекалвено голям за такива като теб, така че не се опитвай, да го анализираш .


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
kurt69
почетен член
***

Регистриран: 13.03.2009
Мнения: 148
От: Харманли
Re: ще дочакам ли средновековен македонски надпис или др. документ.
    #2512956 - 19.11.2009 11:58 [Re: Ѕинѕиф Шарановиќ]

защо не ми отговаряш.пак се опитваш да обиждаш.аз съм славянобългарин.рода ми е от малоазийските българи от едната страна,а от другата съм от беломорието.гордея се с българската си кръв,макар,че никой не може да докаже на кого и колко е тя.аз не се заяждам с теб,просто питам от коя официална идеология си.а после ще ти отговоря.между другото пирин,беласица-се намират в българия.а охрид и охридската история е гордост за всеки българин.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
kurt69
почетен член
***

Регистриран: 13.03.2009
Мнения: 148
От: Харманли
Re: ще дочакам ли средновековен македонски надпис или др. документ.
    #2512965 - 19.11.2009 12:03 [Re: Ѕинѕиф Шарановиќ]

не съм сигурен дали няма македонски българи-прочети някой от коментарите във вашите вестници"нова македония,утрински".те там много често пишат точно такива.само избери статия свързана с българия.а иначе жалко за македония,защото ако в нея няма българи ,ще се казва албания

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Atanassovski
македонец
***

Регистриран: 05.10.2009
Мнения: 1325
От: Madrid - Reino de España
Re: ще дочакам ли средновековен македонски надпис или др. документ.
    #2513648 - 19.11.2009 21:15 [Re: Ѕинѕиф Шарановиќ]

Цитат:

Немој да измислуваш, дури МПО не е тоа што било. Сега бугарското МПО имало 7 секции и познај колку од нив се во Бугарија, а колку членови имаат останатите.

Поздрав за Помаците (видеото што го покажа со кметот на Златоград). Таму се концентрирај.
Македонски Бугари нема веќе.
Ветуваше видео за Бугари во Албанија да покажеш, што стана?






Дзиндзи дали има Бугари во Албаниjа ???


Дружество "Просперитет Голо Бърдо"


Дружество “Просперитет "Голо Бърдо"
Tirane. Bulevardi "Bajram Curri" perballe farmacise "1 Maji" Teл. (003554) 336 075
Директор: Хаджи Пируши.

Културно-просветно дружество "Иван Вазов" (Мала Преспа).............

Милена Селиме по радио "България"

29.06.2006 г., Радио България.

В предаването "Майчиният език", бе представена Милена Селиме от семинара по български език и литература в Албания. Българката от Албания говори за обучението по родния език в Тирана, за проблемите стоящи пред българската нация в Албания и начините за тяхното решаване.


Хаджи Пируши – българин от Албания, председател на Дружество “Просперитет”–Голо Бърдо

Хаджи Пируши, председателят на Дружеството на българите в Албания, наречено “Просперитет”–Голо Бърдо, е етнически българин. Той е роден в с. Стеблево, Албания, но живее и работи в столицата Тирана. По професия е металургичен инженер, завършил е и философия. В момента има частен бизнес. Значителна част от времето си обаче отделя за решаване на проблемите на българите в Албания в рамките на Дружество “Просперитет”, което ръководи вече 5 години.

Цитат:

“Ние работим за българската кауза, защото не само се чустваме, ние сме българи!” - каза Хаджи Пируши за Радио България на чист български език. – “За първи път дойдох тук през 1991 г.” - спомня си той. - Ние се чувстваме българи, говорим на български, спазваме българските обичаи, но не познавахме страната. Имах голямо желание да дойда тук и да видя какво е, да доведа и дъщеря си, да я изпратя да учи висше образование тук.
Отначало много неща не разбирах, когато хората говореха. Има разлика в диалекта, но като ги карах да говорят малко по-бавно, всичко разбирах. Гледам, ние сме си същите, едно голямо семейство. Така започнах да работя, без да мисля дали, какво и как мисли България за нас. България е голяма държава, а ние българите там, в Албания сме малко на брой. Не можеш и да очакваш веднага България да се обърне към нас - тя също си има много проблеми. Но малко по малко почнахме да работим много добре съвместно. Първо решихме да си възстановим българския. Слушахме предаванията по Радио София /сега Радио България/ - песните също като нашите, пееха ги големи български певици. Същите песни пеем и ние на сватбите си. Няма никаква разлика между тях и тези в Пиринска Македония, Югозападна България. През 1996 г. бях в заведение в Благоевград. Когато оркестрантите разбраха, че съм председател на българско дружество в Албания започнаха да свирят и пеят… нашите песни. И аз пеех и танцувах хоро с тях. В този момент, както им казах и на тях, не знаех къде съм - сякаш не съм бил на земята, а на небето или не знам къде. А като се върнах в Албания, казах на нашите от сърце и душа: “Всички ние сме българи. Ние сме раждани с тези песни, расли сме с този език, с тези обичаи.
Никой не знае от кога се помним като българи в днешна Албания. Не знаем и колко точно сме на брой, защото в Албания национални етнически малцинства не се признават и не се прави преброяване за тях като такива - обяснява Хаджи Пируши. Може българите да са и много повече, но засега се казва, че са около 6 хиляди. На срещата с бившия български премиер Симеон Сакскобургготски при визитата му в Албания предложихме 2-3 варианта за решаване на най-важните за нас проблеми, особено по езика, защото започва да изчезва” – припомни Хаджи Пируши.

“Първият вариант - поясни той - е в Албания да се построи от българската държава български колеж. За да се познават българите в Албания, те трябва да имат български колеж. Има турски, гръцки, американски, немски, френски. Може ли една 8-милионна държава да няма пари да направи една сграда за колеж?
Ако този варириант не става, другият може да е частно българско училище. България да прати оборудването, да го подари – има фондации, както се правят нещата днес. Ако искаш, пътят се намира. Не може обаче твоето да се прави от други нации. Въпрос на патриотизъм. В цял един район, нарича се “Кодра Прифтит /Попово бърдо/, може би има над 400 къщи, в които живеят българи. Повече от 60-70 процента от вилите са на голобърдци, които са с български произход. В къщи си говорят на български, защо да не знаят и да го пишат, защо да не ходят в тези училища? Ние нямаме богати бизнесмени да инвестират в това.

Ние, българите в Албания не искаме да се преселваме в България. А да ни признават като българи, но да работим, където сме в Албания, където са земите ни от деди и прадеди – казва още Хаджи Пируши и добавя: Между тая страна и България може много неща да се свършат. В нашия район може да има зимен туризъм и може да се свърши много във връзка с това. Ако българският бизнес влезе там, България ще спечели много. Тя ще спечели и икономически, но много повече от това, че ще подпомага българите там, т .е., ще е добре и за нас, и за България.”




Любка Рондова знаеш ли я ??? Од костурскиот дел

[url=




Само има няма към 100 000 са хехехехе а в Македония към 1 200 000 Забележи, че говорят така нареченият ``македонски език`` Промитите про-сръпски мозъци и там ровят, но кръвта вода не става, така че един ден тези неща ще излезнат на яве Дзиндзи.

[url=




Снимки от Голо Бърдо - Албания

Снимки от Голо Бърдо
и расъждения по темата
ГОЛО БЪРДО - БЪЛГАРИТЕ В ЗАБРАВА


Щом отминахме Либращ стъпихме на калдъръмен планински път, строен от италианците преди повече от 60 години. Той плавно се заизвива по снагата на планинския масив, наричан от албанските географи Малезия и Голобордес, а по нашенски просто Голо Бърдо. След стръмнините на село Луник и махала Ланга, нашият водач ни извести, че вече се намираме в землището на Стеблево – първото попътно село в района, където живеят етнически българи. Всъщност те населяват още двадесет села и махали на територията Голо Бърдо, по големи от които са Требища, Големо и Мало Острени, Тучепи, Ладомерица, Кление, Оржаново, Пасинки и Лешница ...
Според повечето изследователи българо-славянските племена заселват тази част от Източна Албания още през VІІ век и впоследствие образуват общности, които са се интегрирали в пределите на българската държава по време на Първото и Второто българско царство. Османското владичество оказва негативно отражение върху българщината в тези краища, но духовните контакти с България продължават до средата на ХVІІІ век, когато Охридската патриаршия е поставена под зависимостта на гръцката Цариградска патриаршия. След създаването на независимата Албанска държава през 1912 г. в нейната територия остават три области населени с българи - Голо Бърдо, Мала Преспа и Гора. Впоследствие българската държава прави къде успешни, къде неуспешни опити щото етническите българи в Албания да придобият статут на малцинство с всички произтичащи от това привилегии, но по-късно този проблем, а и съдбата на нашенците в балканската ни съседка потъват в забрава.
Българите в Албания “изплуваха” отново на отечествения небосклон едва след 1989 г. и българската общественост научава за тях покрай организираните под егидата на президента две дарителски кампании за хората от Голо Бърдо. После БНТ излъчи филм за тамошните люде, а видяното в него ме мотивира да отида там. Така и направих и то не веднъж...
Първата ми среща с хората на Голо Бърдо и тукашната действителност беше през 1994 г. Когато пристигнахме в Кление и разбраха, че сме българи, в селската кръчма надойдоха хора. Интересът към нас беше очевиден, а липсата на езикова бариера стопи и най-малките нотки на недоверие помежду ни. Традиционната чашка ракия съвсем развърза езиците, а след като известният местен гайдар бай Божин Фильочи наду гайдата и заедно подхванахме “Кога зашумят шумите” вече си бяхме като у дома. Вечерта гостувахме на поп Тодор Ладковски - единственият поп в района. Похвали ни се, че са завършили реставрацията на сградата на селската църква, но с тревога сподели, че това е станало със средства не на българската, а на гръцката православна църква. Сега сградата още я има, но дядо поп се е изселил в Дуръс и е оставил и без това малобройно си православно паство в околността без духовен баща. Бай Божин пък е в Тирана, но в цяло Голо Бърдо все още се носи неговата слава на изкусен гайдар.
Първото ми пребиваване в Голо Бърдо е синхронно със започналата голяма изселническа вълна оттам. Част от селата почти обезлюдяват и това е естествено, защото тук няма нормални пътища, а през зимата районът е почти откъснат от света, няма водоснабдяване и канализация, а телефонизацията е фикция. Друг важен проблем е лекарското обслужване. Илиаз Тамизи, мой приятел от с.Стеблево ми каза, че не би живял тук през зимата, защото един апендицит може да му струва живота. Най-страшното, е че тук няма работа. Вярно е, че планината дава картофи, добри условия за отглеждане на едър и дребен рогат добитък, и тук-там условия за дърводобив, но живее ли се от това? Известните с майсторлъка си голобърдовски строители са плъзнали из Албания и извън нея, защото тук хората не инвестират. Някои мъже намират препитание в гурбета и поработват нелегално - в съседните страни, а даже и във Великобритания и САШ. Затова стотици семейства от Голо Бърдо са се изселили в близки и по-далечни градчета и градове – Либращ, Елбасан, Дуръс, Тирана. В столичния град дори има цял квартал “Кодра е привтит” (или “Попския хълм”), който е населен с изселници от селата Стеблево и Требища.
В периода 1999-2000 г. в Албания се образуват две български неправителствени организации, една от които е “Просперитет Голо Борда” с председател Хаджи Пируши, с когото случайността ме срещна през 2001 година. Дружеството правеше първите си стъпки за съхраняването на културната и езикова идентичност на българите от района, опосредства връзките на общността с българските и албанските държавни и обществени институции. Реших да се включа и аз с каквото мога - още следващата година отново се запътих към Голо Бърдо.
Бяхме изминали почти 25 км, когато пътят се шмугна в млада букова гора и когато излезе от нея и пред погледите ни се възправи нащърбена планинска верига, увенчана от върховете Стратор, Калкан и Радуч. После се появиха и селските къщи, накацали по стръмните склонове на долината на Стеблевската река. Настанихме се в една от родовите къщи на фамилия Пируши и бързо завързахме познанства с Есат Джини, Сабри Мурати, Фаик Нура, Илиаз Тамизи, Ахмет Тамизи. Всички те се самоопределиха като мюсюлмани, така като повечето от хората в Голо Бърдо, но от селската джамия беше останал само каменния скелет. Разбирахме се прекрасно на техния югозападнобългарски говор. Още тогава ги попитах къде са научили езика, а те ми отговориха, че това е майчиният им език – този на който общуват вкъщи. В този аспект Хаджи пояснява “тук сме пораснали, слушайки и пеейки на нашите бащи на български, както сме плакали и изпращали мъртвите пак на български”. До 6-годишната си възраст децата са знаели само него, а албански са научавали едва в училище.
Някога в Стеблево е имало училище. Сега там има само остатъци от сградата и нейното обзавеждане. Положението в съседното Кление е идентично. В Стеблево срещнах 15-годишно момче, което по тези причини не познаваше класната стая – никога не беше ходило на училище, не знаеше да чете и пише... Запазването на езиковата идентичност е проблематично, защото в нито едно от съществуващите в района училища не се преподава български език. С тази благородна мисия се е заело дружеството, а най-активен в това отношение беше Исмет Тола, който дълги години водеше подготвителните курсове по български на нашенците, които искат да следват в България. Навсякъде бяхме сърдечно приети и си тръгнахме с чувството, че оставяме тук добри приятели.
Това се потвърждаваше при множеството ми тамошни скитания, които последваха. През 2004 г 8-членна група пещерняци от клуб “Хеликтит”-София решихме да посетим някои по-интересни голобърдовски пещери. В България организирахме малка дарителска акция, в резултат на което дружеството “Просперитет Голо Борда” се сдоби с пълно течение на списание “Одисей”, аудиокасети с български народни песни, продуцирани от “Ривасаунд”, карти на 100–те национални туристически обекта от БТС, художествена литература, дарена от туристическата агенция “Одисея-ин”. Кръгът от приятели се разшири. Най-силно ме впечатлиха песните, които Душан Райку и Сабри Мурати ни изпяха покрай масата, на чашка домашна ракия. Диктофонът и камерите, които носехме запечатаха всичко това. После нотирахме музиката и свалихме текстовете. Ето строфи от една добре известна нашенска песен: “Сестра брата кани за вечера, айде, айде, брате да вечераме, вечерайте, сестро, не чекайте ме ...”. В годините напред , когато започнаха нашите задълбочени етноложки проучвания в Голо Бърдо, Веселка Тончева от Института за фолклор записа над 100 песни от Стеблево, Кление и Г.Острени , гаранция че духовното богатство на този край ще бъде съхранено.
Беше жътварско време, но комбайни не видях. За сметка на това в малките нивици бяха грижливо подредени отрязаните със сърп пшенични ръкойки. Оранта се извършва по същия примитивен начин – с животинска тяга и рало, но подобно нещо може да се види и на много места у нас. Докато пътувахме, видяхме как в близост до Стеблево издигат антена на мобилен оператор. Казаха ни, че в последствие селото най-сетне ще има връзка със света, нещо което днес е вече факт.
На път към дома за пореден път минахме през махала “На камен” за да навестим семейството на Азис Тола, чието българско самосъзнание е извън всякакво съмнение. После спряхме да пием кафе в самото Голямо Острени. Влезнахме в бистрото и какво да видим – насядалите там бяха се вторачили в телевизора и гледаха програмата на българския сателитен канал “Планета”. Ето ти връзка със страната, но тя не им е достатъчна. Мнозина от присъстващите с огорчение споделиха, че искат да вземат българско гражданство, процедурите за това се точат повече от две години, а не както е по закон – 6 месеца. Според повечето запознати с проблема, трудностите идват от консервативното отношение на Държавната агенция за българите в чужбина. Аз мисля, че това поведение е отблъскващо и не съдейства за приобщаването на хората с българско етническо самосъзнание към Майка България. Това схващане се затвърди в мен след тазгодишната етноложка експедицията, която организирах със специалисти етнолози, антрополози и фолклористи от български неправителствени организации работещи по тези проблеми. Разбира се тя беше под патронажа на дружество “Просперитет Голо Борда” и целеше да съдейства за постигането една от нейните основни цели – изучаване и запазване на местната култура като основен белег на идентичността на населението.

Първият прочит на резултатите, които тепърва ще се обработват, доказва принадлежността на хората от селото към езиковото и културно българско землище, независимо дали те се самоопределят като албанци, българи или македонци. Религията не е разединяващ фактор, въпреки, че на българските гробища им викат “каурски” (гяурски). Малкото християнски семейства и мюсюлманите са живели и живеят мирно и задружно, смесените бракове не са рядкост. Хората от близките албански села им викат “булгарци”, а те от своя страна ги наричат “арнаути”. В Стеблево, а и в цялото Голо Бърдо, където има и християни, всички празнуват заедно.
Заедно със стеблевчани изживяхме емоциите по празнуването на Гюргювден (Гергьовден). Това се случи на поляните край свещения за всички и лековит, според преданието, извор “Вакуф”. Дни преди събитието, със средства на сполучил местен жител, Ахмет Тамизи хвана целебната вода и изгради чудна каменна чешма. Празникът събра стеблевците, пръснали се из близки и далечни краища на Албания и хора от околните български села. Десетки агънца минаха под ножа, завъртяха се шишове, надойдоха музиканти. Най-сетне захванаха танците. Ние също се включихме, защото няма българин, който да не знае правото хоро и ръченицата. Тамошните хора ги играят перфектно, нещо което се уверих по време на многократните си следващи проучвания в Голо Бърдо та и в Кукъска гора.
В Албания не се говори официално за наличието на българско малцинство. Няма пречки хората от Голо бърдо да се самоопределят и изявяват като българи. Никой обаче не помага активно за тяхната интеграция към родината. Нашата дипломация работи вяло за признаване на българско малцинство от албанската държава. Благодарение на провежданата от Министерството на образованието политика, през последните 10 години в наши университети са учили над 300 младежи от български произход, преобладаващата част от които са от Голо Бърдо. Това е необходимо, но недостатъчно условие за запазване на културната и езикова идентичност на българите в Голо Бърдо, а и въобще в Албания. Сега основната цел на дружество “Просперитет Голо Борда” е основаването на частно българско училище в Тирана, което да спомогне за запазването на българщината в Албания. Дано българската държава и обществото ни подкрепи тази родолюбива инициатива, защото се оказва, че други отново са ни изпреварили. В училищата на някои от самоопределящи се като “македонски” села в района на Малкото Преспанско езеро децата имат право да учат майчин език до 4-ти клас – “македонски”, естествено! Да не говорим за това, че Албания отвориха врата гръцко, турско и други разни чуждестранни училища!
За мен Голо Бърдо е едно прекрасно и все още не съвсем познато място, кето посещавам поне веднъж годишно. Защо ли? Защото там има всичко, което може да изпълни душата – девствени планини с дивна природа, гостоприемни, сърцати и трудолюбиви хора с интересни и малко изучени бит, нрави и обичаи. Защото там има нашенци – забравени, непознати и жадно очакващи любовта на Майка България. Всеки от нас може да им я отдаде по някакъв начин. Ако я има в сърцето си!



[url=


[url=


[url=



[url=




ФИЛМ ЗА ГОЛО БЪРДО

[url=


[url=


[url=






Дзиндзи сакаш уште ???

--------------------
Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него...........


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Atanassovski
македонец
***

Регистриран: 05.10.2009
Мнения: 1325
От: Madrid - Reino de España
Re: ще дочакам ли средновековен македонски надпис или др. документ.
    #2513650 - 19.11.2009 21:22 [Re: Ѕинѕиф Шарановиќ]

Цитат:

Немој да измислуваш, дури МПО не е тоа што било. Сега бугарското МПО имало 7 секции и познај колку од нив се во Бугарија, а колку членови имаат останатите.

Поздрав за Помаците (видеото што го покажа со кметот на Златоград). Таму се концентрирај.
Македонски Бугари нема веќе.
Ветуваше видео за Бугари во Албанија да покажеш, што стана?






Aj eve ti uste malku:

[url=


[url=


[url=


[url=




[url=


[url=


[url=



--------------------
Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него...........


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
1 регистрирани и 35 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  admiral 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 11941

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.049 seconds in which 0.027 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.