ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Здраве » Самоусъвършенстване

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | >> (покажи всички)
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 861
От: поляната с наранги*
От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529075 - 07.12.2009 21:42

От доста време ми се върти в главата да направя тема за Индия, в която освен да споделя любопитни неща за страната, да поразсъждаваме и върху някои неща.. Индия е пълна със символика и знаци. Може би действително помагат за разчитането на сложната мистерия за живота, пълноценното съществуване, вътрешното удовлетворение, хармонията, светът около нас, смъртта като трансформация на душата и прочее питанки, които често ни навестяват...

Има толкова пътеписи из нета за тая магична страна и съвсем няма да е нищо ново като кажа, че Индия е толкова многолика и многостранна, колкото многорък е и Шива. Най-пленителното обаче е нейният колорит..Тя е като цветно ветрило от нюанси на ярко златисто-червено, през жълто, зелено, розово и синьо до тежко сивочерно и дори катранено..Трябва да я поглъщаш на "порции", за да усетиш чара и магията..И точно като в аюрведа - трябва да балансираш в очите си цветовете, които "поглъщаш", за да успееш да й се насладиш.. На север Индия е твърде различна от Индия на юг..В малкото градче/селце и големите "метро сити-та" пък разликата е още по-фрапираща. Традициите ежедневно се борят с нашествието на модерното..Животът тук съвсем прилича на натоварения трафик от забързани мотоциклети, коли, рикши, хора, заплетени в своите посоки, в улици без светофари и пътни знаци, бързащи нанякъде..Можеш много лесно да се изгубиш, но затова пък може да намериш наоколо части от себе си, за които не си и подозирал..

Всъщност съвсем практически ми се иска да започна с изясняването на онези няколко неща, които оформят рамката на картината или с 2думи - няколко неща, които са с основно значение за хората на Индия. Колкото и да не ви се вярва при цялата тая мистичност и религиозност, с която сме свикнали да свързваме Индия, на първо място там стои:

ХРАНАТА - индийците са пристрастни на тема храна. Разнообразието на кухнята им е огромно, както и продуктите. Ако сте слаби /като мен/, ще ви попитат дали нямате проблеми със здравето и ще започнат да ви обсипват с храна, която задължително трябва да изконсумирате, ако искате /по думите им/ да живеете пълноценно. Слабото тяло означава за тях само едно: слаб дух и отпадналост. Самото учение Аюрведа също е създадено първоначално и в основата си върху умението да се храним здравословно и пълноценно. Тук се яде често и обикновено се готвят по 2-3 различни ястия и междувременно през целия ден тече изконната традиция "чай и снакс".

ТРАДИЦИИТЕ И РЕЛИГИЯТА- те са богатството на индиеца и "оръжието" на индиеца да опази честта, достойнството и благоденствието на семейството си от вулгаризма на Запада. За щастие някои наистина полезни модерни тенденции намират своята пътечка и тук. Като цяло обаче индийците са много ревниви към своите неписани закони на обществото / които понякога са доста жестоки / и трудно приемат дори само дискусия или конкретна опоненция по въпроса. От тази ревност и упоритост обаче произтичат значими конфликти, които нерядко водят до негативни последици. Лошото е, че някои по-възрастни индийци дори не се замислят върху даден ритуал или обичай, а го приемат автоматично като правило, което се спазва от векове, просто защото "така е редно". Има толкова примери, които може да ви шокират и честно казано не ми се ще да ви разстройвам още в началото на темата. Мисълта ми е, че хубавите традиции наистина са прекрасни и крепят стабилни основите на ценностната система на обществото, но някои индийци не правят разлика между добри и нелепи/нелогични/безумни и разрущаващи традиции. Ще дам само 2 примера: хвърлянето на деца от високо /2-3 етаж на сграда/ и улавянето им отдолу от няколко души. Детето пада обикновено върху огромно разпънато одеало и все още се вярва, че този ритуал ще даде на детето здраве или ще излекува болното. За нормалния човек е чиста проба безумие..като се има предвид, че като казвам дете се има предвид от 1 до 3/4 годишни деца..Другият пример - традицията със зестрата на дъщерята. Заради тази традиция много жени абортират плода си, ако е момиче, особено в бедните семейства. Заради същата тази зестра стават сума престъпления, ако семейството на снахата не предаде зестра навреме. Всеизвестният закон на кастите също е вид изкуствено разделение на обществото с цел лични облаги на висшите прослойки. Всички тези безумни традиции се приемат за нещо съвсем нормално и в това е проблемът на индийското общество. Индийците са закърмени с тези закони от малки и знаят, че "трябва" да ги следват. Защо трябва и какъв смисъл имат - никой не обяснява. Бременната жена трябва да върви в 7я месец боса с кана вода на главата си до най-близкия храм, за да извърши молитва и да получи благословия от боговете. Снахата след сватбата си трябва да подари на сестрите на мъжа си и на техните свекърви по едно скъпо сари и кутия сладки - ако не го направи, се счита, че е лоша карма и семейството й е обречено на страдание.. Няма да влизам в подробности за безумния закон вдовиците да се бръснат и да се заточват до края на живота си в бяло облекло на някое усамотено място, сякаш са престъпнички...Има един много хубав игрален филм на тая тема: "Water", който е и много показателен..

За красивите традиции ще разкажа отделно. Те са нещо много светло и искрящо и наистина за мен специално са път към личното усъвършенстване на човек, тъй като сближават хората, кара ги да обменят емоции и опит, стимулира добрите прояви, добрите емоции и чувства. Ето поради тази причина смятам да им отделя голямо и специално място в темата по-нататък.

СЕМЕЙСТВОТО- то винаги седи пред отделната личност. То е нещо свещено и се пази като зеницата на окото. Понякога младите нямат собствен живот, защото времето им е посветено изцяло на семейството. Фамилиите са огромни и повечето от тях живеят задружно в един дом. Това, колкото и полезно да е в някои отношения обаче, е нож с 2 остриета. Погледнато от добрата страна - семейството гарантира онази сплотеност, сигурност, грижа и стабилна основа на индиеца, която на запад обикновено липсва поради прекалената свобода и самостоятелност. И тъй като индиецът е "прекалено социално животно", той има нужда да е сред много хора. Самотата не се толерира. Ако младото семейство се отдели, се смята, че има проблеми с възрастните, а това не се приема за добър знак...Счита се, че възрастните и младите трябва да съжителстват заедно, за да могат децата да се учат и да черпят от опита и мъдростта на зрелите.

Тук ще отнеса и СВАТБАТА като нещо, което индиецът поставя на преден план и което има огромно значение в живота им. За тях сватбата е необходимост. Тя рядко е резултат от любов, емоции и чувства. Тя е по-скоро онази гаранция за стабилност, чрез която се създава нова семейна единица и нов опорен стълб за фамилията като цяло. Точно поради тази причина традицията с аранжираните бракове е толкова силна и разпространена тук. Или с думи прости- сватбата има практичско значение. Тя осигурява добра "гледачка" /колкото и грубо да звучи / за родителите на сина и къщовница, която да се грижи за дома и комфорта на цялото семейство. От друга страна осигурява на снахата необходимия социален статус в обществото и финансова стабилност /която съпругът й гарантира/, тъй като повечето средностатистически жени в Индия не работят. Тяхното място за жалост е между кухнята, спалнята, децата, свекъра и свекървата....НО това не пречи сватбите да са пищни и изпъстрени с много колорит!!!За което също ще разкажа по-нататък. Има много интересни обичаи около приготовлението на булката

И преди да завърша тази част, ще отделя малко време на СИМВОЛИКАТА. Обикновено символите са свързани с религията и имат специално значение.
Няколко от основните са:
кравата и слонът като свещени животни,

кокосовият орех, който символизира новото начало. Разбиването на кокосов орех е религиознообвързано действие, което има за цел да сближи човека с бог. Когато някой индиец иска благословия от бог, той извършва тоя свещен ритуал. Съвсем практически го използват в смисъла на нашето "разливане на вода", за да ти върви..

Лотусът е цветето, от което се ражда богинята на благосъстоянието и парите - Лакшми. Така той символизира раждането и красотата.

Паунът- счита се, че пауновото перо удвоява хубавите неща и носи късмет. Този атрибут е бил основен аксесоар на бог Кришна. Той винаги е окичвал пауново перо в косата си.

Мангото - е символ на обичта, благоденствието и дори безсммъртността. Тъй като жълият цвят в Индия е свещен, се счита, че този плод също е свещен.

'Дия"-та /специален вид свещ/ неотлъчна част от "пуджа"та, съпътства всеки молитвен ритуал и се пали пред боговете в знак на почит и отдаденост. С множество дия се украсяват къщите по време на фестивала на светлината, а също така и пусната запалена дия по свещените води на реката Ганг обещава благословия от боговете.

Червената точка на челото символизира 3тото око, което се отваря след като човек се докосне до Бог, затова тази точка се поставя и на мъжете, които произлизат от религиозни семейства. За жената тя е символът на честта и неопетнеността на жената и знак, че е достойна да се обвърже със семейството на съпруга си. Тъй като обаче т.нар "бинди" с времето се е превърнало по-скоро в моден аксесоар, истинският знак, по който може да познаете омъжената жена е червен прах, поставен в пътя на косата й. Сигурно ви е направило впечатление, че много рядко индийките носят бретон. Причината е този "маанг', който се поставя в косите.

Тулси - свещено растение, подобно на нашия градински чай. Вярва се, че тулсито е с божествен ранг и има силата да дарява здраве, благоденствие, сполука на дома. Обикновено всички къщи в Индия отглеждат в градината си тулси, те го окичват със специално "чунри" /подобно на ефирен червен шал/ и палят дия под него всяка вечер.

Хиндуизмът, джайнизмът, сигхизмът, будизмът са все различни религиозни течения в Индия, но за жалост съм запозната единствено с хиндуизма и то главно от практическа гледна точка. Знам доста малко за Рамаяна и Махабарата, но затова пък прекрасно знам как се извършва основната молитва "пуджа" и какво трябва да се следва, когато се прави. Историята на Ганеша също е една от любимите ми религиозни легенди. Дано мога да ви бъда полезна и в тази област...

И след като поставих рамката , оставям темата отворена за всякакви дискусии и въпроси , с които да допълваме картината. Ще се радвам да споделите и вашите гледни точки, а аз обещавам да я развивам завбъдеще..

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Erosaria
оптимист
***

Регистриран: 20.09.2004
Мнения: 8133
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529108 - 07.12.2009 22:51 [Re: Bandit Queen]

Благодарности за тази тема Bandit Queen
Много интересна!
С удоволствие ще следя допълненията

--------------------
Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Salve
moonlight
***

Регистриран: 13.02.2004
Мнения: 6919
От: Cryst@l Moon
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529118 - 07.12.2009 23:14 [Re: Bandit Queen]

Благодаря ти и аз.....много интересна тема, удоволствие е да се чете искам още , много увлекателно и красиво разкзваш

--------------------
Сълзата ти превръща се в кристал
когато осъзнаеш, че си цял
а Цял си-осъзнал Безкрая в Светъл миг
приютил ловеца и сърната в своя лик.....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
6emetche
морско пате :)
****

Регистриран: 14.02.2006
Мнения: 3316
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529164 - 08.12.2009 00:21 [Re: Bandit Queen]

Радвам се, че се включи.

На мен ще ми е интересно да разкажеш за Дивали, разбира се, но и всичко останало, което ти е направило впечатление.

Подозирам, че за кастите ще стане спор. Особено за тези, които са добре запознати с индийската култура. Очаквам интересна дискусия. В никакъв случай не прекъсвай темата, моля те. Аз нямам време засега да пиша повече, но ще се старая да следя редовно. Имам много за учене...

И благодаря за изчерпателното предствяне, за мен е удоволствие да те чета.

--------------------
You are your very own superhero!

www.repporter.com


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 861
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529176 - 08.12.2009 00:51 [Re: Salve]

, ще се радвам, ако имате и въпроси , но вероятно те ще дойдат по-нататък с темите. Искам да изпиша много..мноооого, но за жалост и физическия ми капацитет, и времето ми са ограничени.. Затова оставям на вас възможността с предложения да ме насочите къде да конкретизирам.

Тъй като обещах на моята много любима и близка приятелка от форума "шеметче" да разкажа за фестивала Дивали малко по-подробно, ще започна първо от него, защото освен че е един от най-големите /да не кажа най-големият/ религиозен индийски празник, е и прекрасен! повод човек да се замисли за добрите и позитивните неща в живота, да запали лампичките на съзнанието си и да пусне светлината в себе си, надраствайки дребнавостта, ежедневните дребни несгоди, умората и недоволството,което съпътства много често ежедневието ни.

ДИВАЛИ ли още го наричат Дипавали идва от санскрит и означава "ред светлини", тъй като на този ден се приветства победата на Светлината над Тъмнината и къщите са окичени с множество искрящи "дия", за които споменах по-горе. Религиозното значение на празника е свързано с победата на Рам над един от демоните в индийската митология и завръщането му с вече освободената Сита /съпругата на Рам/, която е била заточена в робство от същия демон. Свещите се палят в редици по первазите на прозорците и пред портите, за да осветят пътя на двете божества до дома им. Смята се, че нощта на Дивали е най-тъмната нощ от годината - тя се пада винаги на различни дати, в зависимост от фазите на Луната, но винаги е в края на октомври или началото на ноември.
Социалното му значение обаче е доста по-голямо и днес Дивали не е само празник, а цял фестивал, съпътстван с множество фойерверки, песни, танци в чест на боговете и най-вече в чест на богиня Лкшми. Тъй като освен като празник на победата, Дивали се празнува и като фестивал на благоденствието, се почита богинята Лакшми, която е закрилница на добруването и благосъстоянието. Трескавата подготовка започва отрано и много прилича на нашата коледна треска Подготвят се поздравителни картички и подаръци за най-близките приятели и роднини, които трябва да се подарят лично. Гостуването по Дивали е едно от най-приятните моменти, предхождащи "голямата нощ". Обикновено се подаряват неща за дома и задължително! сладости, които обаче нямат нищо общо с нашите торти, бисквити, локумки или кексчета. Индийците са майстори на сладките без яйца. Техните сладости носят общото име "миттай" и включват вкусотии като ладу, тилбуга, соан папри, расгулла, гунджия /сладки с различна форма, приготвени от брашно, млечна основа- мава, гхи - пречистено масло, кокосови стърготини, стафиди, ядки, кардамон, сусам и мноого др. вариации/. Сладките, разпалените дия и пищните фойерверки са 3те основни символа на празника. За Дивали производителите на сладкиши правят специални празнични пакети, които включват разнообразен асортимент с интересно украсени опаковки и празнични послания към семействата.

Ден преди Дивали, на т.нар. "чоти Дивали" /малък Дивали/ домовете се почистват безупречно и пред прага на къщата се рисуват специални цветни орнаменти под формата на лотус или други цветя, които рисунки носят името "ранголи" и са основен традиционен декор на индийските къщи. Върху същото това ранголи вечерта на големия празник се редят свещите. Домът трябва да блести от чистота. Счита се, че богинята Лакшми ще влезе да донесе благоденствие и пари в семейството, само ако домът е чист.

На големия ден - същинския празник, семейството става рано и се приготвя за вечерта. Всъщност вечерта е кулминационният момент на празника. Молитвата към боговете /пуджата/ се извършва задължително! вечерта към 8ч. През деня домакините приготвят традиционните за Дивали пури /приличат много на нашите мекици , но са кръгли и плоски/ и различни ястия с картофи: обикновено алу-гоби /картофи с карфиол/ или алу матар /картофи с грах/. Допълнително се приготвят разни разядки и "рАита" /салата от гъсто кисело мляко с подправки иразлични зеленчуци най-често настърган морков или краставица/. За вечера се готвят малко по-засукани ястия като нахут с ориз или къри. Освен за храната /която както казах по правило е най-важна/, домакините отделят много време и за подготовката на молитвата. Те трябва да аранжират 21 дия и голяма поставка, наречена "таали", наподобяваща чиния с няколко разделения, в която да поставят основните за пуджата аксесоари:
два чифта статуи на Лакшми и Ганеш. Богиня Лакшми винаги върви заедно с Ганеша. Поставят се 2 двойки, което е символ на удвояване на благосъстоянието.
сандалов клей или пръчици
ориз
халди /куркума/
роли - червен прах, който се размесва с вода и с който се поставят червени точки върху иконите на Лакшми и Ганеш
цвят от лотус, върху който се поставя Лакшми
калава - връв от преплетени жълти и червени конци, която се счита за свещена и се завръзва на ръката при всички важни фестивали
няколко монети
ладу - това е любимият сладкиш на Ганеша
плодове
прясно мляко и мед, с които преди пуджата мъжете от семейството трябва да изкъпят статуите на боговете

На обяд се извършва малка молитва в чест на бог Хануман /богът с маймунска глава/, който е пазител на дома и воин срещу враговете.
Вечерната молитва се извършва предимно от мъжете, тъй като основно те осигуряват благосъстоянието на дома. Тези, които имат собствен бизнес, извършват молитвата 2пъти- веднъж в офиса и веднъж в дома.
Самата молитва, както споменах, започва с изкъпването на боговете, след което статуите се обличат със специални дрехи и се поставят пред олтара. Започва изчитане на молитвата за Лакшми и Ганеш последователно като през това време всички от семейството посипват статуите с ориз, поставят червена точка на челата им и на собствените си чела и "обкръжават" статуите с дия-та чрез кръгообразни движения по часовниковата стрелка,което е основен ритуал при всяка пуджа и символизира дълбоко почитане и пречистване. Молитвите се четат/пеят от всички членове на семейството, а понякога са съпроводени и с пляскане на ръце за ритъм. След това всеки завръзва на ръката си калава като жените я връзват на лявата ръка, а мъжете на дясната. Върху статуите се поставят специални гирлянди от цветя, а върху стената на мястото, където се намира олтара, се изписват знака ОМ, свастиката / която много прилича на хитлеровия кръст, но е обърната в другата посока и между чупките задължително има точки/ и определени фрази от молитвата. Накрая се палят подготвените предварително 21 дия като няколко от тях се нареждат върху ранголи-то, а останалите се разпределят по стаите и прозорците. Задължително е дията да се постави във всеки ъгъл на стаята, тъй като се счита, че ъглите са найй-тъмните й части. Освен дия, пред портите на къщата се окачват специални глинени фенери, които да осветяват улицата. Напоследък е много модерно къщите да се декорират с мигащи лампички, подобни на коледните. Друга задължителна декорация са гирляндите от чампак или едно оранжево цвете, което на бг му казват "турта".

След като пуджата приключи, семействто се отправя към огромната тераса, която винаги е на покрива на къщата, и се отдава на страстта, наречена фойерверки. Пускането на фойерверки понякога продължава по 2ч. На тазгодишното Дивали брата на мъж ми беше аранжирал цял чувал! с различни видове. Децата бяха пощуряли от кеф..И като си представите, че всяка една къща се е запасила с поне половината от това количество, може да си представите гледката в небето Красотата е неописуема, а настроението - още по-неописуемо...След фойерверките следва вечерята. Семейството се събира заедно , за да сподели насладата от празника и вкусната храна, разбира се. Интересното е, че на масата не присъства и капка алкохол, а емоцията на макс и всички се забавляват от сърце, упоени не от вино и водка, а от магията на празника.. Ето това за мен е умението да се празнува - да можеш да предизвикаш сърцето да ликува в буквален, и преносен смисъл, без да пълниш гърлото със спиртообразни напитки..Това е талантът на индийците /или поне на повечето от тях/ да "консумират" пълноценно радостта и красотата на празника, създавайки хармония за душата си и обграждайки с позитивизъм членовете на семейството. Както казах и в предишния си постинг- за мен фестивалите на Индия са път към себеусъвършенстването не само чрез религиозното си значение, но и чрез умението да отвориш сърцето си и чрез празника да се облагородиш. И тук няма значение дали бракът е емоционален или аранжиран - семействата празнуват по един и съюи начин, с една и съща емоция и споделят едно и също щастие..Понякога празниците са толкова много последователно, че индийците трудно намират време за всичко. Това пък е една от причините за техния позитивизъм. Те просто нямат време да мислят за негативни неща. Парадоксално е - мизерията в някои части на страната е потресаваща, проблемите на Индия не се броят на пръсти, а на звезди, семействата невинаги са от най-щастливите, но всичко това бледнее пред Дивали, Холи, Дашера, Ракша Бандан и куп други фестивали..

След вечерята обикновено семейството се отправя навън към градския площад, където се изгражда специална сцена. На нея излизат театрални трупи, които представят пиеси от Рамаяна. Декорите и костюмите са толкова пиюни, че имаш усещането за реалност, сякащ самият Рам и Сита са пред теб.. Безкрайно интересно е, особено за хора като мен, които са запознати бегло с Рамаяна...Други танцови групи пък обсипват с пищност и разкош вечерта под звуците на традиционни мелодии и песни. Хората се веселят и пеят с тях..а докато са на площада прозорците на къщите им са отворени, за да може богиня Лакшми да влезе и да благослови дома с много здраве, богатство и благоденствие.

След малко нагледно ше ви пусна и снимки /не всички са мои лични обаче/ на основните моменти от празника и ще дам яснота по един любопитен въпрос - как аджеба се увива сари

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 861
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529185 - 08.12.2009 02:23 [Re: Bandit Queen]

Ето ги и обещаните фотоси

Ранголито - това е пред прага на моята зълва. Аз също изобретих едно тази година /с което съм много горда/, но снимката нещо не се прикачва



Така изглежда таалито за молитвата:


А ето и един типичен олтар, аранжиран за празника:



Сцената:



Това са моите ладу които приготвих за тазгодишния празник



А това пък е типичен подаръчен сет от сладости



Площадът




Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 861
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529201 - 08.12.2009 04:11 [Re: Bandit Queen]

Сега малко встрани от сериозните писания, реших да ви запозная с нещо любопитно- как се увива прословутото "сари". Сарито е традиционната женска дреха в Индия, но се носи от омъжените жени. Много рядко е да видите млада девойка в сари. За мен специално тази дреха е в пъти по-женствена, грациозна, подчертаваща женската красота и форми, отколкото някоя вталена блузка и къса пола примерно...точно защото само загатва за тях, а не ги разкрива. Увиването му честно казано си е цяло изкуство

Принципно сарито представлява дълъг около 7м плат. Другите атрибути на дрехата са - чоли /къса блузка над пъпа/ и специална дълга пола- петикоут, около която се "набира" плата, за да се получи нещо като плисета в долната част на дрехата. Колкото повече са плисетата, толкова по-красиво седи сарито. Някои индийки носят сарито и без "чоли", което е заместено от топ с презрамки.

И така - стъпка 1

Платът се увива около основата на петикоута, така че само около метър и половина да останат свободни.

стъпка 2

увитата част около полата опред се издърпва, от нея се набират плисета по специален начин.

стъпка 3

набраните плисета се фиксират и се втъкват в талията на полата, за да се осигури стабилност и да се запазят невредими при извършване на движения.


стъпка 4

останалият метър и половина плат се взима и се премята презсрещуположното рамо. Ако материята е много лека, гладка и фина - за да не се изплъзва и за по-голяма стабилност, сарито се закарфичва върху рамото.

Има толкова богато разнообразие от сарита, че напълно възможно е да си тръгнеш от магазина с празни ръце, защото ти се налага да мислиш кое точно да избереш и да си купиш Като цяло саритата са ежедневни, булчински и такива, които са за партита и специални случаи. Булчинските сарита обикновено са доста "тежки" - дизайните им са натруфени, обикновено са бродирани, а някои от тях са бродирани със златни нишки, почти винаги са в червено и почти винаги към тях вървят аксесоари като бижута, шноли за коса и тн.

Нагледно 3те основни типа:

ежедневно сари


булчинско сари


сари за парти
click



--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 861
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529218 - 08.12.2009 05:41 [Re: Bandit Queen]

Преди да премина към кастовата система, защото въпросът е доста щекотлив , а и защото е един от най-ярките белези на страната, ми се ще да уточня няколко неща. Ще скицирам парадоксите на страната:
Индия е безкрайно разнородна! На огромната си теРитория е събрала стотици етноси, стотици езици/диалекти/- на всеки 200км се говори различен език, още толкова традиции и обичаи и хиляди божества /според Махабарата са 3333/...Де факто всеки отделен щат говори различен език и има своите специфични обичаи. Абсолютно невъзможно е, когато човек говори за Индия, да говори обобщаващо. Понякога аз самата съм се чудила как е възможно такава разнородна среда да обединява толкова неща в 1..Звучи парадоксално, но е факт, че и до днес независимо какви са корените им и кастата им, хората тук гордо се наричат индийци. Кастовата система е другият парадокс на обществото. Разделяща с мощен замах прослойките на населението, тя всъщност е единственият непоклатим и общовалиден принцип за всички щати на Индия и за всички етноси, населяващи територията й.
Жестокото правило, че хора от различни касти не могат да сключват брак и да съжителстват заедно, и до днес действа с пълна сила. Индийските филми са пълни с доказателства...И какво се постига с това- богатите стават още по-влиятелни и богати, бедните тънат все повече, младите и влюбените често слагат край на живота си, а обикновените хора страдат...Следващият парадокс- макар и религиите в Индия да проповядват толерантност, кастовото разделение въпреки всичко е възникнало, продължава да съществува и никой не може да му се противопостави. Едните, защото нямат дързост; другите, защото ситуацията е в тяхна изгода, а третите, защото нямат власт..Поради тая причина Индия за жалост тъне в конфликти и проблеми, които са загнездени в сърцето й от векове и всякакъв шанс за лечение е безвъзратно загубен /по мое мнение/.

За тези, които нямат понятие, сновното разделение на прослойките се състои от 4групи:
Първата е най - висшата, тя е на брамините и стои най - високо в йерархията. Брамините се считат за духовно чисти заради близостта си до Бога. Теоретично членовете й са свещеници или поне прадедите им са били такива, но на практика повечето днес практикуват други професии. Което автоматично обезмисля закона, тъй като това прехвърляне на стари лаври и заслуги върху поколението е като да кажа, че аз съм прапрапрапрапра внучка на някой крал, автоматично да се нарека принцеса и да започна да събирам почести и богатство. Звучи нелепо.
Втората каста е на кшатрите. Те са воини, отдаващи служба на владетеля и пазещи родината от врагове.
Третата е на вайшите, които най-често са земеделци, занаятчии, търговци.
Четвъртата е на шудрите. Тя е най - низшестоящата и в нея влизат слугите.

Първите 2 касти са пълни вегетарианци.
Извън тази подредба, съвсем на дъното, са далитите, които са "ракът" на индийското общество. Но реално погледнато за тази "неизлечима болест" се е загнездила в обществото, защото социума е създал условия за това. Кастовата система изкуствено е създала и спомогнала за разпространението на "заразата", която днес е причина страната да има слава на бедна, мизерна и мръсна дупка в очите на света.
Далитите се наричат още "недосегаеми". Защото буквално НЕ бива да бъдат докосвани. А причината за това пак е парадоксална- защото просто са се родили далити. Те се смятат за "мръсни и нечистоплътни" и Висшите касти нямат право да стоят близо до тях. Вършат най-мръсната и черна работа. Нямат никакви права. Социално изолирани и ощетени са откъм елементарни нужди- като обувки, вода, храна в заведения и обучение, животът и положението им ги принуждава да събират мършата по улиците на индийските села и градове, да ремонтират канализацията, да дерат животински трупове. Те са чистачи, метачи, месари, рибари, улични артисти, проститутки , престъпници и крадци.. Ако случайно някой влезе в неволен контакт с тях, той автоматично приема нечистотата им и трябва да премине специален ритуал за пречистване.
Цялата тая идеология силно ми напомня комунизма... Абсурдно е да се примиряваш с положението си в обществото, без право на прогрес, само защото някой е решил, че този статус се дава по рождение и не следва да бъде променен. Абсурдно е да вменяваш лоша карма, която трябва да бъде изкупена само с тежък физически труд, за да може в следващия си живот да скочиш по-нагоре. Абсурдно е да обричаш деца на мръсотия и мизерия умишлено. Истината е, че кастовият принцип не е нищо друго освен оръжие за контрол на обществото, контрол на богатството и контрол на властта. Всички други причини са велики извинения, защото един простичък въпрос моментално ги обезсмисля: ако далитите престанат да съществуват, тогава кой би вършил мръсната работа? За жалост Индия сама създава нуждата от тази прослойка, която едновременно е и причина и резултат от затъването на страната. Положението в някои райони е страшно. Начело с щата Бихар..Наскоро излезе "Слъмдог милионер" - препоръчвам го на тези, които искат да видят суровото лице на страната. Защото от другата страна на Дивали, Боливуд, красивите дрехи, пъстротата и танците стои оня мръснозелен оттенък на социалната тиня. Когато гледаш Индия отдалеч, прилича на красив , разперил опашка и грациозно крачещ паун. Ако силно я доближиш обаче, прилича на агонизиращо животно... Най-тъмното лице на страната е това. Най-плашещото и най-отвращаващото. Всичко онова, което може би сте гледали по Си ен ен и Би би си, е случваща се реалност. И болестите, и мръсотията и трафика на деца, и експлоатацията, и търговията с ганджа. И всичко е по много, защото Индия е огромна..

Парадоксите продължават нататък..Държавата, родила изкуството на любовта - Кама сутра, сама отрича любовта като емоция. Тук все още по-голямата част от индийците гледат на любовта с лошо око и смятат, че тя е само моментно превъзбудено състояние на духа, което не води до нищо добро. Целувката се смята за "мръсно и опетнено" действие. Докосването на ръце /камо ли прегръщането/ пред възрастни и родители, както и на публични места е строго осъдително. Не е редно съпрузите да се обръщат с "мила и скъпи" в присъствието на роднини и родители. Изобщо цялата магия и красота на любовното чувство съществува единствено в боливудските сапунки. Ако се загледате и там обаче, мъжът никога не докосва или целува любимата си..Той просто й рецитира стихове, подарява цветя, изпраща я до дома и мечтае да се омъжи за нея.. Индийците сякаш са поставили знак за равенство между грижа и любов, макар че религиозните им поверия и легенди са пълни с истории за силна и изпепеляваща любов, една от които е тази на бог Кришна и Рада..

Парадоксално е и че родината на религията, хармонията, баланса и усъвършенстването на душата "ражда" всеки ден стотици мними гуру-та. Религиозността на Индия, изконни традиции като Аюрведа, мистичността на страната вече за жалост все по-често започват да се използват като трик за примамване на туристи. Сблъсквайки се с ежедневието тук, в един момент разбираш, че индийците общо взето нито са толкова мистични, нито толкова духовно извисени, нито толкова философски и мъдри натури. Те са си хора като нас, а някои дори не знаят какво е Аюрведа..а тарикатлъка и измамите се ширят...

Определено това не са черти, с които страната може да се гордее, но това е част от палитрата й и този цвят няма начин да се подмине. Хубаво е човек да бъде подготвен за реалността. Тук просто всичко върви в 2те крайности, както животът и смъртта. Без живот, няма смърт. Ако няма смърт, значи не е имало живот...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 861
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529269 - 08.12.2009 08:29 [Re: Bandit Queen]

Връщам се обратно към светлите тонове, за да разкажа за още някои специфични неща, обичаи и нрави, свързани с живота и ежедневието на индийците и по-специално северноиндийците.

1. Взимането на душ задължително става рано сутрин /всяка сутрин/. Според хиндуиската религия човек няма право да среща бог нечистоплътен. Ако тялото е мръсно, значи и душата е такава. Ето защо далитите, както писах по-горе, се считат за отритнати от боговете.

2. Традиционната напитка е т.нар "масала чай", който се приготвя от черен чай, мляко и подправки /кардамон, карамфил, джинджифил/. Чай се пие по всяко време, с повод и без повод, поне по 4-5 пъти на ден и е прекрасно извинение за домакините да се съберат на клюки у съседката примерно..

3. Гостите за тях са равносилни на Бог. Всеки гост, пристъпил прага, означава, че бог е влязъл в дома ти. Той се посреща задължително! и първо с чаша вода. Тук има един много деликатен момент- в повечето случаи въпросните гости са роднини и идват неканени. Още повече, че имат навика да идват през 2-3дни. Дошли веднъж, те се заседяват и доста нахално си чакат обяда или вечерята..Ако имаш някакви други планове, по никакъв начин не може да ги осъществиш поради неписаното правило, с което започнах тази точка

4. Интересно е, че индийците се хранят и пият най-често в метални съдове, тъй като се счита, че металът носи благоденствие, стабилност и късмет в дома. Основното ястие се поднася в голяма метална чиния- таали, върху която са наредени метална купичка /катори/ с течно ястие, още едно "сухо" ястие и традиционните плоски питки роти/парата/чапати или наан. Жените приготвят всекидневно и собственоръчно поне по 100 от тях. представете си каква играчка е! /и после защо индийката не работела- тя просто няма време от къщни ангажименти.../. Традиционното ястие е "дал чавал" - леща с ориз и "сабджи" - запържени зеленчуци с подправки.

5. На разводът се гледа като на "грях". Доскоро на хинди дори не съществуваше такава дума, която да обозначава разтрогване на брака.

6. Пред храма задължително! трябва да събуеш обувките си. Това е знак за уважение и почит към Бог.

7. Водата е свещен символ. Счита се, че има силата да успокоява и неутрализира негативните емоции и горещия темперамент.

8. Когато човек от семейство на близките почине, то няма право да готви храна в продължение на 13дни в знак на опечаление. Снахите на всички роднини са длъжни да готвят за всички тях като се редуват. Опечалените се обличат в бяло. Това е цветът на смъртта.

9. Сигхите /те са част от индийското общество/ нямат право да бръснат брадите и косите си. Ако сте тук ще забележите, че ходят винаги /още от малки/ с нещо като тюрбани, а брадите на възрастните достигат под гърдите им. Счита се, че косата е източник на сила и ако се отреже, силата им се губи безвъзвратно.

10. Омъжените индийки имат няколко задължителни атрибута, които носят ежедневно: Гривните, които винаги се носят на двете ръце по равен брой и най-вече в червен цвят. Червеният маанг в пътя на косата. Чифт пръстени за крака. "Магал сутр" - брачно колие от черни мъниста, злато или сребро, което се носи в продължение на месец след сватбата, без да се сваля. Обецата на носа като символ на чест, обвързаност и вярност към съпруга.

11. Новобракуваната двойка няма право да извършва свещено къпане в Ганг, докато не мине 1 година от сватбата.

12. Повечето индийци са изключително суеверни. Нормално и често явление тук е да се сменят имената, ако според нумерологията името не носи късмет. Най-често разпространено е това сред боливудските звезди, режисьори и продуценти. Освен това преди да се пристъпи към някой аранжиран брак се прави т.нар "джанам патри" - нумерологична карта на 2мата младоженци, според която се установява какъв е съвпада на характерите им. Пунктовете са общо 30. Ако се съберат над 16, двойката има бъдеще и получава резон да направи сватбата.

13. По улиците на Индия цари невъобразим хаос и движението е обратно на нашето. Воланът е отдясно. Интересното в случая е, че в цялата суматоха всеки един индиец отлично знае мястото си. Тук много рядко стават сериозни катастрофи- де факто се шофира без пътни знаци, а светофари може да видиш само в големите градове..

14. Повечето индийци живеят в къщи с огромни тераси на покрива. Обикновено си имат и по 1 домашна помощница, която да улеснява жената в домакинската работа, тъй като задълженията на снахата са безкрайно много.

15. В присъствието на възрастни хора и роднини девойката трябва да покрие главата си с т.нар "чунри" в знак на респект. Поради тази причина другата традиционна дреха "курти паджами" /туника с клин или специален вид панталон/ винаги! е съпроводена с шал. Когато снахата носи сари, тя покрива главата си с частта, която е преметната зад рамото.

16. Мъжете са лидерите на домашното огнище и ръководят правилата, нормите и традициите в дома.

17. След като се омъжат, дъщерите нямат право да се връщат често в бащиния дом. Счита се за лош знак и проблемен брак, което разрушава социалния и статус.

18. Хвърчилата, заедно с крикета и шаха, са едно от най-често срещаните забавления за младите. Можеш да видиш хвърчила, летящи от всяка тераса. Съществува един празник, бележещ началото на пролетта, чийто основен символ е хвърчилото.

19. Традицията "Китти парти": тъй като инд. жена не работи, тя няма как да печели свои собствени пари. Съпругът й дава известна сума да поддържа домакинството вкл. разходите за децата, от която тя всеки месец заделя по 1000 рупии лично спестяване/. Спестените пари се влагат в т.нар "кити парти" - тоест: 15 приятелки се събират всеки месец и влагат спестените си 1000 рупии там като всеки месец се тегли жребий и една от тях взима цялата сума от 15 000 рупии. На следващото "кити" името й не фигурира в жребия. И така, докато всяка една през годината получи крупната сума поне веднъж. Кити партито се прави с цел покупка на нещо голямо- например пералня, телевизор, лап-топ или ваканция на някой скъп курорт. Обикновената индийка няма откъде да вземе толкова пари, за да си позволи този лукс в ежедневието си /изключая тези, които работят в големи офиси и компании/, така че за тях кити-то е единствената възможност да съберат много пари наведнъж. Някои от жените по този начин плащат образованието на децата си например...
Традицията на Кити партитата е доста солидна. Те биват 2вида: "сухи" и "мокри". Сухите партита винаги се правят в дома на една от жените, участващи в групата като тя приготвя специално ядене, снаксове, чай и др. традиционни храни. Домакиня на следващото парти е жената, на която са се паднали парите чрез жребия.
Мкрите партита се състоят винаги в ресторанта на някой скъп хотел. Жените се обличат с нещо ново, ядат, танцуват и си разказват разни истории от ежедневието им. Жената, която е получила парите от жребия на същия ден, трябва да плати сметката в ресторанта.
На тези партита не присъстват мъже и деца. Правят се обикновено следобед от 15ч. до 18ч. , но фиксирана дата няма. Кити-то се съобразява главно с фестивалите, на които се пости и не бива да се прави 3дни преди или след подобни пости.

20. Счита се, че маймуната е благословена и индийците нямат право да я гонят или убиват. Понякога заради тази забрана домовете им са застрашени, тъй като по терасите бродят стада от маймуни, които лесно се вмъкват в къщата и най-често опустошават хладилника или стресират децата

21. Интересен факт е още, че основното превозно средство тук не са колите, а моторите и скутерите. Поради невероятния трафик, тромавите коли са изместени от високоскоростни гъвкави мотоцклети, които бързо се промушват между задръстванията. Освен това голямо събитие е, ако някъде видиш тротоар или пешеходна пътека.

22. "Каджал"ът е традиционен прах от въглен, който е неизменен атрибут на жените. С него те очертават очите си, така че да изглеждат големи и да акцентират върху погледа си. Каджал се използва и на големите религиозни празници не само за жените, но и за мъжете. Поставят го и на очите на новороденото пак с религиозна цел.

23. Има специален обичай, при който косите на новороденото се бръснат след първата му година. Счита се, особено за момичетата, че бебешките коси са хилави и трябва да се унищожат за да пораснат нови. Дългите коси за индийката са знак за женственост и самоувереност. Колкото по-дълги, толкова по-добре.

24. Родилката след раждането няма право да яде обикновена храна. Тя се храни със специална храна, приготвена от кокосов орех и мляко. Тя се приготвя от свекървата и задължително се приема в продължение на 20дни. Родилката освен това няма право да се къпе сама първия ден, след пристигането си у дома. Трябва да я изкъпе свекървата /нямам идея защо /

25. Много индийки спазват пост всеки понеделник на седмицата в името на благоденствие, здраве и дълъг живот на съпрузите си.

26. Куркумата се счита за свещена заради жълтия си цвят. Жълтото в Индия е цвят на боговете. Тя е основна подправка в индийската кухня и поне едно от ястията на всеки голям фестивал трябва да е оцветено в жълто.

27. Индийските пазари са едно от нещата, които пленяват туриста по особено симпатичен начин. Магазините с витрини обикновено са маркови, в центъра на големите градове. Търговията обаче кипи по малките сергии, наредени в пъстри редици и предлагащи от ароматни пръчици, през шалове, чанти, обувки и дрехи, до домашни потреби, плодове, зеленчуци, цветя и цветни гирляни..Ако не владееш умението на пазарлъка, рискуваш да те метнат. По дифолт на чужденците се предлагат безумно високи цени, понеже продавачите знаят, че те не са много в час как вървят цените нормално..Обиколката на пазарите е изключително колоритна гледка. Много напомня на едновремешните селски сборове и панаири Такова едно пазарско пътешествие е само за хората с приключенски натури

28. Индийките готвят на газ. В много малко домове се намират готварски печки. Затова пък ползват доста умело микровълновата.

29. Ако не ти се глади или нямаш време да дръпнеш една ютия на костюма, спокойно може да излезеш навън- наоколо със сигурност ще има т.нар "прессвала", който грижливо за минути ще свърши работата вместо теб срещу 2-3рупии.

30. Индийците наричат всеки алкохол с названието "english wine", независимо че може да е бира, ром, уиски, водка или друго. В свещените градове по реката на Ганг алкохолът е официално забранен да се продава и консумира. Както и месо/месни продукти.

Има и още специфични неща, като се сетя, ще ги добавям...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 861
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529305 - 08.12.2009 10:04 [Re: Bandit Queen]

Последно за тази сесия ще разкажа за традицията на аранжираните бракове - как протичат те от намирането на подходящ партньор до същинската сватба.

Нещата започват отдалеч и са замесени мнооого хора. Обикновено, когато момчето или момичето станат за женени се почва едно лудо търсене на подходящ партньор. Обхождат се всички роднини, които могат да помогнат чрез техни познати или лични впечатления да се намери булката/младоженеца. В повечето случаи при аранжираните бракове в Индия има един човек, който е посредник и има задачата да свърже двете потенциални и заинтересовани фамилии. Той урежда срещата между семействата.Първо се започва със снимката. Родителите носят /да речем на момчето/ снимка на въпросната девойка. Ако момчето я одобри, следва среща на живо. Срещата винаги се състои в дома на момичето на чаша чай, както повелява изконната традиция. Това е изключително формална среща, при която роднините и момчето се запознават с момичето и семейството й, задават се рутинни въпроси, свързани със статуса, нравите в дома, характера на дъщерята, уменията й в кухнята! /основен въпрос/ и прочее. На тази среща момчето и момичето имат само няколко минути да си разменят 5 думи и обикновено се питат за хобита, интереси, какво са завършили, какво работи момчето и толкова. Общо взето срещата е доста конфузна, ако двамата не се харесват поне визуално. Следват 1-2дни размисъл и то от страна на момчето. Момичето може да даде мнението си за протокола, но ако момчето се съгласи, тя няма друг избор, освен да приеме. И така, момчето е казало да- следва въпросния "джанам патри" за съвпад на характерите. Ако тук има съвпад, се осъществява втора среща, на която вече се определя размера на зестрата и детайлите по сватбата. Ако няма съвпад - се разтрогва. Несъвпадът при джанам патри е достатъчно основателна причина да се развали годеж или брак.
Преди да се състои сватбата, децата може да поискат годеж. Това логично се прави с цел да се опознаят по-добре, но напоследък е станало трик за печелене на време. Така хем се затварят за малко устите на родителите, напиращи за женитба, хем се печели време за евентуален план за разтуряне на годежа, ако момчето или момичето имат любим на сърцето и иска да се оженят за него/нея. Ако все пак момчето и момичето се харесват достатъчно и са готови за сватба, отново се вика "пандит' /специален гуру/, който отново чрез нумерологията определя благоприятна дата за събитието. Разходите по сватбата се извършват с част от зстрата, а мястото на сватбата по правило трябва да е рожденото място на булката, тъй като аранжирането на самата церемония се осъществява от родителите на момичето.

И така- щат, не щат , женят ги. Оттам нататък следва един дълъг период на опознаване и нагаждане на характерите, което никак не е лесно. За мен все още е голяма чуденка как би си легнал с някого, когото не познаваш и как би споделял дните си с него, камо ли пък да си щастлив.. Истината е, че индийските бракове се крепят почти изцяло на КОМПРОМИСА и то най-вече на компромиса със себе си. Момичето/момчето жертват собственото си щастие заради удовлеворението и щастието на родителите си. Те знаят, че това е тяхно задължение и че един ден техните деца ще ги дарят със същото уважение. Колко коравосърдечен трябва да си обаче, когато властваш над емоциите на детето си и как имат право след това да говорят за обич и родителска любов, след като в същото време потъпкват всякакви права на децата си да вземат решение или да направят избор...Това не е любов, а по-скоро егоизъм. НО ако тръгнеш да го обясняваш на един индиец, той няма да те разбере, ще махне с ръка и ще каже: "това сте то вие европейците -затова сте пропаднали и нямате ценностна система". За тях аранжираният брак е нещо съвсем нормално и в реда на нещата. Там любовта и чувствата не се намесват. Действа се с разум, за да се гарантира възможно най-добър резултат - стабилност, благосъстояние и благоденствие на детето им в новото семейство и дом. Не че не ги боли, когато разберат, чесъпругът малтретира дъщеря им или че свекървата я тормози психически, натяквайки й , че мястото й е в кухнята, но дори тогава те са склонни да преглътнат. Тя ще търпи, защото иначе остава на улицата. Гротескно - но факт
Не казвам, че няма сполучливи аранжирани бракове, но това не значи, че двойката непременно е щастлива. Те просто се адаптират един към друг и започват да живеят практично. Романтика почти няма...Има семейни задължения, деца, социални изяви..Дори фестивалите не са разтуха за жената. Тя отново е окупирана в кухнята и на нея тежи цялата подготовка..

Изобщо да си жена в Индия никак не е леко. Процесът на съвмесно съжителство и адаптация обикновено трае доста време. Най-добрият случай на аранжиран брак е тогава, когато двете семейства са познати и децата им се харесват. Има и много сватби на момиче и момче, които от детинство са приятели. Индийците смятат, че любовта започва първо от приятелството и понякога не правят разлика между двете чувства. Да не говорим, че сексуалният им опит е почти нулев, тъй като сексът преди брака тук все още е табу. Всичко това по-късно си оказва влияние и често в негативна посока...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Diomet 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: *****
Брой показвания: 24607

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2012 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.296 seconds in which 0.284 seconds were spent on a total of 12 queries. Zlib compression enabled.