ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Здраве » Самоусъвършенстване

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | >> (покажи всички)
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529075 - 07.12.2009 21:42

От доста време ми се върти в главата да направя тема за Индия, в която освен да споделя любопитни неща за страната, да поразсъждаваме и върху някои неща.. Индия е пълна със символика и знаци. Може би действително помагат за разчитането на сложната мистерия за живота, пълноценното съществуване, вътрешното удовлетворение, хармонията, светът около нас, смъртта като трансформация на душата и прочее питанки, които често ни навестяват...

Има толкова пътеписи из нета за тая магична страна и съвсем няма да е нищо ново като кажа, че Индия е толкова многолика и многостранна, колкото многорък е и Шива. Най-пленителното обаче е нейният колорит..Тя е като цветно ветрило от нюанси на ярко златисто-червено, през жълто, зелено, розово и синьо до тежко сивочерно и дори катранено..Трябва да я поглъщаш на "порции", за да усетиш чара и магията..И точно като в аюрведа - трябва да балансираш в очите си цветовете, които "поглъщаш", за да успееш да й се насладиш.. На север Индия е твърде различна от Индия на юг..В малкото градче/селце и големите "метро сити-та" пък разликата е още по-фрапираща. Традициите ежедневно се борят с нашествието на модерното..Животът тук съвсем прилича на натоварения трафик от забързани мотоциклети, коли, рикши, хора, заплетени в своите посоки, в улици без светофари и пътни знаци, бързащи нанякъде..Можеш много лесно да се изгубиш, но затова пък може да намериш наоколо части от себе си, за които не си и подозирал..

Всъщност съвсем практически ми се иска да започна с изясняването на онези няколко неща, които оформят рамката на картината или с 2думи - няколко неща, които са с основно значение за хората на Индия. Колкото и да не ви се вярва при цялата тая мистичност и религиозност, с която сме свикнали да свързваме Индия, на първо място там стои:

ХРАНАТА - индийците са пристрастни на тема храна. Разнообразието на кухнята им е огромно, както и продуктите. Ако сте слаби /като мен/, ще ви попитат дали нямате проблеми със здравето и ще започнат да ви обсипват с храна, която задължително трябва да изконсумирате, ако искате /по думите им/ да живеете пълноценно. Слабото тяло означава за тях само едно: слаб дух и отпадналост. Самото учение Аюрведа също е създадено първоначално и в основата си върху умението да се храним здравословно и пълноценно. Тук се яде често и обикновено се готвят по 2-3 различни ястия и междувременно през целия ден тече изконната традиция "чай и снакс".

ТРАДИЦИИТЕ И РЕЛИГИЯТА- те са богатството на индиеца и "оръжието" на индиеца да опази честта, достойнството и благоденствието на семейството си от вулгаризма на Запада. За щастие някои наистина полезни модерни тенденции намират своята пътечка и тук. Като цяло обаче индийците са много ревниви към своите неписани закони на обществото / които понякога са доста жестоки / и трудно приемат дори само дискусия или конкретна опоненция по въпроса. От тази ревност и упоритост обаче произтичат значими конфликти, които нерядко водят до негативни последици. Лошото е, че някои по-възрастни индийци дори не се замислят върху даден ритуал или обичай, а го приемат автоматично като правило, което се спазва от векове, просто защото "така е редно". Има толкова примери, които може да ви шокират и честно казано не ми се ще да ви разстройвам още в началото на темата. Мисълта ми е, че хубавите традиции наистина са прекрасни и крепят стабилни основите на ценностната система на обществото, но някои индийци не правят разлика между добри и нелепи/нелогични/безумни и разрущаващи традиции. Ще дам само 2 примера: хвърлянето на деца от високо /2-3 етаж на сграда/ и улавянето им отдолу от няколко души. Детето пада обикновено върху огромно разпънато одеало и все още се вярва, че този ритуал ще даде на детето здраве или ще излекува болното. За нормалния човек е чиста проба безумие..като се има предвид, че като казвам дете се има предвид от 1 до 3/4 годишни деца..Другият пример - традицията със зестрата на дъщерята. Заради тази традиция много жени абортират плода си, ако е момиче, особено в бедните семейства. Заради същата тази зестра стават сума престъпления, ако семейството на снахата не предаде зестра навреме. Всеизвестният закон на кастите също е вид изкуствено разделение на обществото с цел лични облаги на висшите прослойки. Всички тези безумни традиции се приемат за нещо съвсем нормално и в това е проблемът на индийското общество. Индийците са закърмени с тези закони от малки и знаят, че "трябва" да ги следват. Защо трябва и какъв смисъл имат - никой не обяснява. Бременната жена трябва да върви в 7я месец боса с кана вода на главата си до най-близкия храм, за да извърши молитва и да получи благословия от боговете. Снахата след сватбата си трябва да подари на сестрите на мъжа си и на техните свекърви по едно скъпо сари и кутия сладки - ако не го направи, се счита, че е лоша карма и семейството й е обречено на страдание.. Няма да влизам в подробности за безумния закон вдовиците да се бръснат и да се заточват до края на живота си в бяло облекло на някое усамотено място, сякаш са престъпнички...Има един много хубав игрален филм на тая тема: "Water", който е и много показателен..

За красивите традиции ще разкажа отделно. Те са нещо много светло и искрящо и наистина за мен специално са път към личното усъвършенстване на човек, тъй като сближават хората, кара ги да обменят емоции и опит, стимулира добрите прояви, добрите емоции и чувства. Ето поради тази причина смятам да им отделя голямо и специално място в темата по-нататък.

СЕМЕЙСТВОТО- то винаги седи пред отделната личност. То е нещо свещено и се пази като зеницата на окото. Понякога младите нямат собствен живот, защото времето им е посветено изцяло на семейството. Фамилиите са огромни и повечето от тях живеят задружно в един дом. Това, колкото и полезно да е в някои отношения обаче, е нож с 2 остриета. Погледнато от добрата страна - семейството гарантира онази сплотеност, сигурност, грижа и стабилна основа на индиеца, която на запад обикновено липсва поради прекалената свобода и самостоятелност. И тъй като индиецът е "прекалено социално животно", той има нужда да е сред много хора. Самотата не се толерира. Ако младото семейство се отдели, се смята, че има проблеми с възрастните, а това не се приема за добър знак...Счита се, че възрастните и младите трябва да съжителстват заедно, за да могат децата да се учат и да черпят от опита и мъдростта на зрелите.

Тук ще отнеса и СВАТБАТА като нещо, което индиецът поставя на преден план и което има огромно значение в живота им. За тях сватбата е необходимост. Тя рядко е резултат от любов, емоции и чувства. Тя е по-скоро онази гаранция за стабилност, чрез която се създава нова семейна единица и нов опорен стълб за фамилията като цяло. Точно поради тази причина традицията с аранжираните бракове е толкова силна и разпространена тук. Или с думи прости- сватбата има практичско значение. Тя осигурява добра "гледачка" /колкото и грубо да звучи / за родителите на сина и къщовница, която да се грижи за дома и комфорта на цялото семейство. От друга страна осигурява на снахата необходимия социален статус в обществото и финансова стабилност /която съпругът й гарантира/, тъй като повечето средностатистически жени в Индия не работят. Тяхното място за жалост е между кухнята, спалнята, децата, свекъра и свекървата....НО това не пречи сватбите да са пищни и изпъстрени с много колорит!!!За което също ще разкажа по-нататък. Има много интересни обичаи около приготовлението на булката

И преди да завърша тази част, ще отделя малко време на СИМВОЛИКАТА. Обикновено символите са свързани с религията и имат специално значение.
Няколко от основните са:
кравата и слонът като свещени животни,

кокосовият орех, който символизира новото начало. Разбиването на кокосов орех е религиознообвързано действие, което има за цел да сближи човека с бог. Когато някой индиец иска благословия от бог, той извършва тоя свещен ритуал. Съвсем практически го използват в смисъла на нашето "разливане на вода", за да ти върви..

Лотусът е цветето, от което се ражда богинята на благосъстоянието и парите - Лакшми. Така той символизира раждането и красотата.

Паунът- счита се, че пауновото перо удвоява хубавите неща и носи късмет. Този атрибут е бил основен аксесоар на бог Кришна. Той винаги е окичвал пауново перо в косата си.

Мангото - е символ на обичта, благоденствието и дори безсммъртността. Тъй като жълият цвят в Индия е свещен, се счита, че този плод също е свещен.

'Дия"-та /специален вид свещ/ неотлъчна част от "пуджа"та, съпътства всеки молитвен ритуал и се пали пред боговете в знак на почит и отдаденост. С множество дия се украсяват къщите по време на фестивала на светлината, а също така и пусната запалена дия по свещените води на реката Ганг обещава благословия от боговете.

Червената точка на челото символизира 3тото око, което се отваря след като човек се докосне до Бог, затова тази точка се поставя и на мъжете, които произлизат от религиозни семейства. За жената тя е символът на честта и неопетнеността на жената и знак, че е достойна да се обвърже със семейството на съпруга си. Тъй като обаче т.нар "бинди" с времето се е превърнало по-скоро в моден аксесоар, истинският знак, по който може да познаете омъжената жена е червен прах, поставен в пътя на косата й. Сигурно ви е направило впечатление, че много рядко индийките носят бретон. Причината е този "маанг', който се поставя в косите.

Тулси - свещено растение, подобно на нашия градински чай. Вярва се, че тулсито е с божествен ранг и има силата да дарява здраве, благоденствие, сполука на дома. Обикновено всички къщи в Индия отглеждат в градината си тулси, те го окичват със специално "чунри" /подобно на ефирен червен шал/ и палят дия под него всяка вечер.

Хиндуизмът, джайнизмът, сигхизмът, будизмът са все различни религиозни течения в Индия, но за жалост съм запозната единствено с хиндуизма и то главно от практическа гледна точка. Знам доста малко за Рамаяна и Махабарата, но затова пък прекрасно знам как се извършва основната молитва "пуджа" и какво трябва да се следва, когато се прави. Историята на Ганеша също е една от любимите ми религиозни легенди. Дано мога да ви бъда полезна и в тази област...

И след като поставих рамката , оставям темата отворена за всякакви дискусии и въпроси , с които да допълваме картината. Ще се радвам да споделите и вашите гледни точки, а аз обещавам да я развивам завбъдеще..

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Erosaria
оптимист
***

Регистриран: 20.09.2004
Мнения: 8176
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529108 - 07.12.2009 22:51 [Re: Bandit Queen]

Благодарности за тази тема Bandit Queen
Много интересна!
С удоволствие ще следя допълненията

--------------------
Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Salve
moonlight
***

Регистриран: 13.02.2004
Мнения: 6990
От: Cryst@l Moon
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529118 - 07.12.2009 23:14 [Re: Bandit Queen]

Благодаря ти и аз.....много интересна тема, удоволствие е да се чете искам още , много увлекателно и красиво разкзваш

--------------------
Сълзата ти превръща се в кристал
когато осъзнаеш, че си цял
а Цял си-осъзнал Безкрая в Светъл миг
приютил ловеца и сърната в своя лик.....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
6emetche
морско пате :)
****

Регистриран: 14.02.2006
Мнения: 3361
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529164 - 08.12.2009 00:21 [Re: Bandit Queen]

Радвам се, че се включи.

На мен ще ми е интересно да разкажеш за Дивали, разбира се, но и всичко останало, което ти е направило впечатление.

Подозирам, че за кастите ще стане спор. Особено за тези, които са добре запознати с индийската култура. Очаквам интересна дискусия. В никакъв случай не прекъсвай темата, моля те. Аз нямам време засега да пиша повече, но ще се старая да следя редовно. Имам много за учене...

И благодаря за изчерпателното предствяне, за мен е удоволствие да те чета.

--------------------
You are your very own superhero!



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529176 - 08.12.2009 00:51 [Re: Salve]

, ще се радвам, ако имате и въпроси , но вероятно те ще дойдат по-нататък с темите. Искам да изпиша много..мноооого, но за жалост и физическия ми капацитет, и времето ми са ограничени.. Затова оставям на вас възможността с предложения да ме насочите къде да конкретизирам.

Тъй като обещах на моята много любима и близка приятелка от форума "шеметче" да разкажа за фестивала Дивали малко по-подробно, ще започна първо от него, защото освен че е един от най-големите /да не кажа най-големият/ религиозен индийски празник, е и прекрасен! повод човек да се замисли за добрите и позитивните неща в живота, да запали лампичките на съзнанието си и да пусне светлината в себе си, надраствайки дребнавостта, ежедневните дребни несгоди, умората и недоволството,което съпътства много често ежедневието ни.

ДИВАЛИ ли още го наричат Дипавали идва от санскрит и означава "ред светлини", тъй като на този ден се приветства победата на Светлината над Тъмнината и къщите са окичени с множество искрящи "дия", за които споменах по-горе. Религиозното значение на празника е свързано с победата на Рам над един от демоните в индийската митология и завръщането му с вече освободената Сита /съпругата на Рам/, която е била заточена в робство от същия демон. Свещите се палят в редици по первазите на прозорците и пред портите, за да осветят пътя на двете божества до дома им. Смята се, че нощта на Дивали е най-тъмната нощ от годината - тя се пада винаги на различни дати, в зависимост от фазите на Луната, но винаги е в края на октомври или началото на ноември.
Социалното му значение обаче е доста по-голямо и днес Дивали не е само празник, а цял фестивал, съпътстван с множество фойерверки, песни, танци в чест на боговете и най-вече в чест на богиня Лкшми. Тъй като освен като празник на победата, Дивали се празнува и като фестивал на благоденствието, се почита богинята Лакшми, която е закрилница на добруването и благосъстоянието. Трескавата подготовка започва отрано и много прилича на нашата коледна треска Подготвят се поздравителни картички и подаръци за най-близките приятели и роднини, които трябва да се подарят лично. Гостуването по Дивали е едно от най-приятните моменти, предхождащи "голямата нощ". Обикновено се подаряват неща за дома и задължително! сладости, които обаче нямат нищо общо с нашите торти, бисквити, локумки или кексчета. Индийците са майстори на сладките без яйца. Техните сладости носят общото име "миттай" и включват вкусотии като ладу, тилбуга, соан папри, расгулла, гунджия /сладки с различна форма, приготвени от брашно, млечна основа- мава, гхи - пречистено масло, кокосови стърготини, стафиди, ядки, кардамон, сусам и мноого др. вариации/. Сладките, разпалените дия и пищните фойерверки са 3те основни символа на празника. За Дивали производителите на сладкиши правят специални празнични пакети, които включват разнообразен асортимент с интересно украсени опаковки и празнични послания към семействата.

Ден преди Дивали, на т.нар. "чоти Дивали" /малък Дивали/ домовете се почистват безупречно и пред прага на къщата се рисуват специални цветни орнаменти под формата на лотус или други цветя, които рисунки носят името "ранголи" и са основен традиционен декор на индийските къщи. Върху същото това ранголи вечерта на големия празник се редят свещите. Домът трябва да блести от чистота. Счита се, че богинята Лакшми ще влезе да донесе благоденствие и пари в семейството, само ако домът е чист.

На големия ден - същинския празник, семейството става рано и се приготвя за вечерта. Всъщност вечерта е кулминационният момент на празника. Молитвата към боговете /пуджата/ се извършва задължително! вечерта към 8ч. През деня домакините приготвят традиционните за Дивали пури /приличат много на нашите мекици , но са кръгли и плоски/ и различни ястия с картофи: обикновено алу-гоби /картофи с карфиол/ или алу матар /картофи с грах/. Допълнително се приготвят разни разядки и "рАита" /салата от гъсто кисело мляко с подправки иразлични зеленчуци най-често настърган морков или краставица/. За вечера се готвят малко по-засукани ястия като нахут с ориз или къри. Освен за храната /която както казах по правило е най-важна/, домакините отделят много време и за подготовката на молитвата. Те трябва да аранжират 21 дия и голяма поставка, наречена "таали", наподобяваща чиния с няколко разделения, в която да поставят основните за пуджата аксесоари:
два чифта статуи на Лакшми и Ганеш. Богиня Лакшми винаги върви заедно с Ганеша. Поставят се 2 двойки, което е символ на удвояване на благосъстоянието.
сандалов клей или пръчици
ориз
халди /куркума/
роли - червен прах, който се размесва с вода и с който се поставят червени точки върху иконите на Лакшми и Ганеш
цвят от лотус, върху който се поставя Лакшми
калава - връв от преплетени жълти и червени конци, която се счита за свещена и се завръзва на ръката при всички важни фестивали
няколко монети
ладу - това е любимият сладкиш на Ганеша
плодове
прясно мляко и мед, с които преди пуджата мъжете от семейството трябва да изкъпят статуите на боговете

На обяд се извършва малка молитва в чест на бог Хануман /богът с маймунска глава/, който е пазител на дома и воин срещу враговете.
Вечерната молитва се извършва предимно от мъжете, тъй като основно те осигуряват благосъстоянието на дома. Тези, които имат собствен бизнес, извършват молитвата 2пъти- веднъж в офиса и веднъж в дома.
Самата молитва, както споменах, започва с изкъпването на боговете, след което статуите се обличат със специални дрехи и се поставят пред олтара. Започва изчитане на молитвата за Лакшми и Ганеш последователно като през това време всички от семейството посипват статуите с ориз, поставят червена точка на челата им и на собствените си чела и "обкръжават" статуите с дия-та чрез кръгообразни движения по часовниковата стрелка,което е основен ритуал при всяка пуджа и символизира дълбоко почитане и пречистване. Молитвите се четат/пеят от всички членове на семейството, а понякога са съпроводени и с пляскане на ръце за ритъм. След това всеки завръзва на ръката си калава като жените я връзват на лявата ръка, а мъжете на дясната. Върху статуите се поставят специални гирлянди от цветя, а върху стената на мястото, където се намира олтара, се изписват знака ОМ, свастиката / която много прилича на хитлеровия кръст, но е обърната в другата посока и между чупките задължително има точки/ и определени фрази от молитвата. Накрая се палят подготвените предварително 21 дия като няколко от тях се нареждат върху ранголи-то, а останалите се разпределят по стаите и прозорците. Задължително е дията да се постави във всеки ъгъл на стаята, тъй като се счита, че ъглите са найй-тъмните й части. Освен дия, пред портите на къщата се окачват специални глинени фенери, които да осветяват улицата. Напоследък е много модерно къщите да се декорират с мигащи лампички, подобни на коледните. Друга задължителна декорация са гирляндите от чампак или едно оранжево цвете, което на бг му казват "турта".

След като пуджата приключи, семействто се отправя към огромната тераса, която винаги е на покрива на къщата, и се отдава на страстта, наречена фойерверки. Пускането на фойерверки понякога продължава по 2ч. На тазгодишното Дивали брата на мъж ми беше аранжирал цял чувал! с различни видове. Децата бяха пощуряли от кеф..И като си представите, че всяка една къща се е запасила с поне половината от това количество, може да си представите гледката в небето Красотата е неописуема, а настроението - още по-неописуемо...След фойерверките следва вечерята. Семейството се събира заедно , за да сподели насладата от празника и вкусната храна, разбира се. Интересното е, че на масата не присъства и капка алкохол, а емоцията на макс и всички се забавляват от сърце, упоени не от вино и водка, а от магията на празника.. Ето това за мен е умението да се празнува - да можеш да предизвикаш сърцето да ликува в буквален, и преносен смисъл, без да пълниш гърлото със спиртообразни напитки..Това е талантът на индийците /или поне на повечето от тях/ да "консумират" пълноценно радостта и красотата на празника, създавайки хармония за душата си и обграждайки с позитивизъм членовете на семейството. Както казах и в предишния си постинг- за мен фестивалите на Индия са път към себеусъвършенстването не само чрез религиозното си значение, но и чрез умението да отвориш сърцето си и чрез празника да се облагородиш. И тук няма значение дали бракът е емоционален или аранжиран - семействата празнуват по един и съюи начин, с една и съща емоция и споделят едно и също щастие..Понякога празниците са толкова много последователно, че индийците трудно намират време за всичко. Това пък е една от причините за техния позитивизъм. Те просто нямат време да мислят за негативни неща. Парадоксално е - мизерията в някои части на страната е потресаваща, проблемите на Индия не се броят на пръсти, а на звезди, семействата невинаги са от най-щастливите, но всичко това бледнее пред Дивали, Холи, Дашера, Ракша Бандан и куп други фестивали..

След вечерята обикновено семейството се отправя навън към градския площад, където се изгражда специална сцена. На нея излизат театрални трупи, които представят пиеси от Рамаяна. Декорите и костюмите са толкова пиюни, че имаш усещането за реалност, сякащ самият Рам и Сита са пред теб.. Безкрайно интересно е, особено за хора като мен, които са запознати бегло с Рамаяна...Други танцови групи пък обсипват с пищност и разкош вечерта под звуците на традиционни мелодии и песни. Хората се веселят и пеят с тях..а докато са на площада прозорците на къщите им са отворени, за да може богиня Лакшми да влезе и да благослови дома с много здраве, богатство и благоденствие.

След малко нагледно ше ви пусна и снимки /не всички са мои лични обаче/ на основните моменти от празника и ще дам яснота по един любопитен въпрос - как аджеба се увива сари

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529185 - 08.12.2009 02:23 [Re: Bandit Queen]

Ето ги и обещаните фотоси

Ранголито - това е пред прага на моята зълва. Аз също изобретих едно тази година /с което съм много горда/, но снимката нещо не се прикачва



Така изглежда таалито за молитвата:


А ето и един типичен олтар, аранжиран за празника:



Сцената:



Това са моите ладу които приготвих за тазгодишния празник



А това пък е типичен подаръчен сет от сладости



Площадът




Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529201 - 08.12.2009 04:11 [Re: Bandit Queen]

Сега малко встрани от сериозните писания, реших да ви запозная с нещо любопитно- как се увива прословутото "сари". Сарито е традиционната женска дреха в Индия, но се носи от омъжените жени. Много рядко е да видите млада девойка в сари. За мен специално тази дреха е в пъти по-женствена, грациозна, подчертаваща женската красота и форми, отколкото някоя вталена блузка и къса пола примерно...точно защото само загатва за тях, а не ги разкрива. Увиването му честно казано си е цяло изкуство

Принципно сарито представлява дълъг около 7м плат. Другите атрибути на дрехата са - чоли /къса блузка над пъпа/ и специална дълга пола- петикоут, около която се "набира" плата, за да се получи нещо като плисета в долната част на дрехата. Колкото повече са плисетата, толкова по-красиво седи сарито. Някои индийки носят сарито и без "чоли", което е заместено от топ с презрамки.

И така - стъпка 1

Платът се увива около основата на петикоута, така че само около метър и половина да останат свободни.

стъпка 2

увитата част около полата опред се издърпва, от нея се набират плисета по специален начин.

стъпка 3

набраните плисета се фиксират и се втъкват в талията на полата, за да се осигури стабилност и да се запазят невредими при извършване на движения.


стъпка 4

останалият метър и половина плат се взима и се премята презсрещуположното рамо. Ако материята е много лека, гладка и фина - за да не се изплъзва и за по-голяма стабилност, сарито се закарфичва върху рамото.

Има толкова богато разнообразие от сарита, че напълно възможно е да си тръгнеш от магазина с празни ръце, защото ти се налага да мислиш кое точно да избереш и да си купиш Като цяло саритата са ежедневни, булчински и такива, които са за партита и специални случаи. Булчинските сарита обикновено са доста "тежки" - дизайните им са натруфени, обикновено са бродирани, а някои от тях са бродирани със златни нишки, почти винаги са в червено и почти винаги към тях вървят аксесоари като бижута, шноли за коса и тн.

Нагледно 3те основни типа:

ежедневно сари


булчинско сари


сари за парти
click



--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529218 - 08.12.2009 05:41 [Re: Bandit Queen]

Преди да премина към кастовата система, защото въпросът е доста щекотлив , а и защото е един от най-ярките белези на страната, ми се ще да уточня няколко неща. Ще скицирам парадоксите на страната:
Индия е безкрайно разнородна! На огромната си теРитория е събрала стотици етноси, стотици езици/диалекти/- на всеки 200км се говори различен език, още толкова традиции и обичаи и хиляди божества /според Махабарата са 3333/...Де факто всеки отделен щат говори различен език и има своите специфични обичаи. Абсолютно невъзможно е, когато човек говори за Индия, да говори обобщаващо. Понякога аз самата съм се чудила как е възможно такава разнородна среда да обединява толкова неща в 1..Звучи парадоксално, но е факт, че и до днес независимо какви са корените им и кастата им, хората тук гордо се наричат индийци. Кастовата система е другият парадокс на обществото. Разделяща с мощен замах прослойките на населението, тя всъщност е единственият непоклатим и общовалиден принцип за всички щати на Индия и за всички етноси, населяващи територията й.
Жестокото правило, че хора от различни касти не могат да сключват брак и да съжителстват заедно, и до днес действа с пълна сила. Индийските филми са пълни с доказателства...И какво се постига с това- богатите стават още по-влиятелни и богати, бедните тънат все повече, младите и влюбените често слагат край на живота си, а обикновените хора страдат...Следващият парадокс- макар и религиите в Индия да проповядват толерантност, кастовото разделение въпреки всичко е възникнало, продължава да съществува и никой не може да му се противопостави. Едните, защото нямат дързост; другите, защото ситуацията е в тяхна изгода, а третите, защото нямат власт..Поради тая причина Индия за жалост тъне в конфликти и проблеми, които са загнездени в сърцето й от векове и всякакъв шанс за лечение е безвъзратно загубен /по мое мнение/.

За тези, които нямат понятие, сновното разделение на прослойките се състои от 4групи:
Първата е най - висшата, тя е на брамините и стои най - високо в йерархията. Брамините се считат за духовно чисти заради близостта си до Бога. Теоретично членовете й са свещеници или поне прадедите им са били такива, но на практика повечето днес практикуват други професии. Което автоматично обезмисля закона, тъй като това прехвърляне на стари лаври и заслуги върху поколението е като да кажа, че аз съм прапрапрапрапра внучка на някой крал, автоматично да се нарека принцеса и да започна да събирам почести и богатство. Звучи нелепо.
Втората каста е на кшатрите. Те са воини, отдаващи служба на владетеля и пазещи родината от врагове.
Третата е на вайшите, които най-често са земеделци, занаятчии, търговци.
Четвъртата е на шудрите. Тя е най - низшестоящата и в нея влизат слугите.

Първите 2 касти са пълни вегетарианци.
Извън тази подредба, съвсем на дъното, са далитите, които са "ракът" на индийското общество. Но реално погледнато за тази "неизлечима болест" се е загнездила в обществото, защото социума е създал условия за това. Кастовата система изкуствено е създала и спомогнала за разпространението на "заразата", която днес е причина страната да има слава на бедна, мизерна и мръсна дупка в очите на света.
Далитите се наричат още "недосегаеми". Защото буквално НЕ бива да бъдат докосвани. А причината за това пак е парадоксална- защото просто са се родили далити. Те се смятат за "мръсни и нечистоплътни" и Висшите касти нямат право да стоят близо до тях. Вършат най-мръсната и черна работа. Нямат никакви права. Социално изолирани и ощетени са откъм елементарни нужди- като обувки, вода, храна в заведения и обучение, животът и положението им ги принуждава да събират мършата по улиците на индийските села и градове, да ремонтират канализацията, да дерат животински трупове. Те са чистачи, метачи, месари, рибари, улични артисти, проститутки , престъпници и крадци.. Ако случайно някой влезе в неволен контакт с тях, той автоматично приема нечистотата им и трябва да премине специален ритуал за пречистване.
Цялата тая идеология силно ми напомня комунизма... Абсурдно е да се примиряваш с положението си в обществото, без право на прогрес, само защото някой е решил, че този статус се дава по рождение и не следва да бъде променен. Абсурдно е да вменяваш лоша карма, която трябва да бъде изкупена само с тежък физически труд, за да може в следващия си живот да скочиш по-нагоре. Абсурдно е да обричаш деца на мръсотия и мизерия умишлено. Истината е, че кастовият принцип не е нищо друго освен оръжие за контрол на обществото, контрол на богатството и контрол на властта. Всички други причини са велики извинения, защото един простичък въпрос моментално ги обезсмисля: ако далитите престанат да съществуват, тогава кой би вършил мръсната работа? За жалост Индия сама създава нуждата от тази прослойка, която едновременно е и причина и резултат от затъването на страната. Положението в някои райони е страшно. Начело с щата Бихар..Наскоро излезе "Слъмдог милионер" - препоръчвам го на тези, които искат да видят суровото лице на страната. Защото от другата страна на Дивали, Боливуд, красивите дрехи, пъстротата и танците стои оня мръснозелен оттенък на социалната тиня. Когато гледаш Индия отдалеч, прилича на красив , разперил опашка и грациозно крачещ паун. Ако силно я доближиш обаче, прилича на агонизиращо животно... Най-тъмното лице на страната е това. Най-плашещото и най-отвращаващото. Всичко онова, което може би сте гледали по Си ен ен и Би би си, е случваща се реалност. И болестите, и мръсотията и трафика на деца, и експлоатацията, и търговията с ганджа. И всичко е по много, защото Индия е огромна..

Парадоксите продължават нататък..Държавата, родила изкуството на любовта - Кама сутра, сама отрича любовта като емоция. Тук все още по-голямата част от индийците гледат на любовта с лошо око и смятат, че тя е само моментно превъзбудено състояние на духа, което не води до нищо добро. Целувката се смята за "мръсно и опетнено" действие. Докосването на ръце /камо ли прегръщането/ пред възрастни и родители, както и на публични места е строго осъдително. Не е редно съпрузите да се обръщат с "мила и скъпи" в присъствието на роднини и родители. Изобщо цялата магия и красота на любовното чувство съществува единствено в боливудските сапунки. Ако се загледате и там обаче, мъжът никога не докосва или целува любимата си..Той просто й рецитира стихове, подарява цветя, изпраща я до дома и мечтае да се омъжи за нея.. Индийците сякаш са поставили знак за равенство между грижа и любов, макар че религиозните им поверия и легенди са пълни с истории за силна и изпепеляваща любов, една от които е тази на бог Кришна и Рада..

Парадоксално е и че родината на религията, хармонията, баланса и усъвършенстването на душата "ражда" всеки ден стотици мними гуру-та. Религиозността на Индия, изконни традиции като Аюрведа, мистичността на страната вече за жалост все по-често започват да се използват като трик за примамване на туристи. Сблъсквайки се с ежедневието тук, в един момент разбираш, че индийците общо взето нито са толкова мистични, нито толкова духовно извисени, нито толкова философски и мъдри натури. Те са си хора като нас, а някои дори не знаят какво е Аюрведа..а тарикатлъка и измамите се ширят...

Определено това не са черти, с които страната може да се гордее, но това е част от палитрата й и този цвят няма начин да се подмине. Хубаво е човек да бъде подготвен за реалността. Тук просто всичко върви в 2те крайности, както животът и смъртта. Без живот, няма смърт. Ако няма смърт, значи не е имало живот...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529269 - 08.12.2009 08:29 [Re: Bandit Queen]

Връщам се обратно към светлите тонове, за да разкажа за още някои специфични неща, обичаи и нрави, свързани с живота и ежедневието на индийците и по-специално северноиндийците.

1. Взимането на душ задължително става рано сутрин /всяка сутрин/. Според хиндуиската религия човек няма право да среща бог нечистоплътен. Ако тялото е мръсно, значи и душата е такава. Ето защо далитите, както писах по-горе, се считат за отритнати от боговете.

2. Традиционната напитка е т.нар "масала чай", който се приготвя от черен чай, мляко и подправки /кардамон, карамфил, джинджифил/. Чай се пие по всяко време, с повод и без повод, поне по 4-5 пъти на ден и е прекрасно извинение за домакините да се съберат на клюки у съседката примерно..

3. Гостите за тях са равносилни на Бог. Всеки гост, пристъпил прага, означава, че бог е влязъл в дома ти. Той се посреща задължително! и първо с чаша вода. Тук има един много деликатен момент- в повечето случаи въпросните гости са роднини и идват неканени. Още повече, че имат навика да идват през 2-3дни. Дошли веднъж, те се заседяват и доста нахално си чакат обяда или вечерята..Ако имаш някакви други планове, по никакъв начин не може да ги осъществиш поради неписаното правило, с което започнах тази точка

4. Интересно е, че индийците се хранят и пият най-често в метални съдове, тъй като се счита, че металът носи благоденствие, стабилност и късмет в дома. Основното ястие се поднася в голяма метална чиния- таали, върху която са наредени метална купичка /катори/ с течно ястие, още едно "сухо" ястие и традиционните плоски питки роти/парата/чапати или наан. Жените приготвят всекидневно и собственоръчно поне по 100 от тях. представете си каква играчка е! /и после защо индийката не работела- тя просто няма време от къщни ангажименти.../. Традиционното ястие е "дал чавал" - леща с ориз и "сабджи" - запържени зеленчуци с подправки.

5. На разводът се гледа като на "грях". Доскоро на хинди дори не съществуваше такава дума, която да обозначава разтрогване на брака.

6. Пред храма задължително! трябва да събуеш обувките си. Това е знак за уважение и почит към Бог.

7. Водата е свещен символ. Счита се, че има силата да успокоява и неутрализира негативните емоции и горещия темперамент.

8. Когато човек от семейство на близките почине, то няма право да готви храна в продължение на 13дни в знак на опечаление. Снахите на всички роднини са длъжни да готвят за всички тях като се редуват. Опечалените се обличат в бяло. Това е цветът на смъртта.

9. Сигхите /те са част от индийското общество/ нямат право да бръснат брадите и косите си. Ако сте тук ще забележите, че ходят винаги /още от малки/ с нещо като тюрбани, а брадите на възрастните достигат под гърдите им. Счита се, че косата е източник на сила и ако се отреже, силата им се губи безвъзвратно.

10. Омъжените индийки имат няколко задължителни атрибута, които носят ежедневно: Гривните, които винаги се носят на двете ръце по равен брой и най-вече в червен цвят. Червеният маанг в пътя на косата. Чифт пръстени за крака. "Магал сутр" - брачно колие от черни мъниста, злато или сребро, което се носи в продължение на месец след сватбата, без да се сваля. Обецата на носа като символ на чест, обвързаност и вярност към съпруга.

11. Новобракуваната двойка няма право да извършва свещено къпане в Ганг, докато не мине 1 година от сватбата.

12. Повечето индийци са изключително суеверни. Нормално и често явление тук е да се сменят имената, ако според нумерологията името не носи късмет. Най-често разпространено е това сред боливудските звезди, режисьори и продуценти. Освен това преди да се пристъпи към някой аранжиран брак се прави т.нар "джанам патри" - нумерологична карта на 2мата младоженци, според която се установява какъв е съвпада на характерите им. Пунктовете са общо 30. Ако се съберат над 16, двойката има бъдеще и получава резон да направи сватбата.

13. По улиците на Индия цари невъобразим хаос и движението е обратно на нашето. Воланът е отдясно. Интересното в случая е, че в цялата суматоха всеки един индиец отлично знае мястото си. Тук много рядко стават сериозни катастрофи- де факто се шофира без пътни знаци, а светофари може да видиш само в големите градове..

14. Повечето индийци живеят в къщи с огромни тераси на покрива. Обикновено си имат и по 1 домашна помощница, която да улеснява жената в домакинската работа, тъй като задълженията на снахата са безкрайно много.

15. В присъствието на възрастни хора и роднини девойката трябва да покрие главата си с т.нар "чунри" в знак на респект. Поради тази причина другата традиционна дреха "курти паджами" /туника с клин или специален вид панталон/ винаги! е съпроводена с шал. Когато снахата носи сари, тя покрива главата си с частта, която е преметната зад рамото.

16. Мъжете са лидерите на домашното огнище и ръководят правилата, нормите и традициите в дома.

17. След като се омъжат, дъщерите нямат право да се връщат често в бащиния дом. Счита се за лош знак и проблемен брак, което разрушава социалния и статус.

18. Хвърчилата, заедно с крикета и шаха, са едно от най-често срещаните забавления за младите. Можеш да видиш хвърчила, летящи от всяка тераса. Съществува един празник, бележещ началото на пролетта, чийто основен символ е хвърчилото.

19. Традицията "Китти парти": тъй като инд. жена не работи, тя няма как да печели свои собствени пари. Съпругът й дава известна сума да поддържа домакинството вкл. разходите за децата, от която тя всеки месец заделя по 1000 рупии лично спестяване/. Спестените пари се влагат в т.нар "кити парти" - тоест: 15 приятелки се събират всеки месец и влагат спестените си 1000 рупии там като всеки месец се тегли жребий и една от тях взима цялата сума от 15 000 рупии. На следващото "кити" името й не фигурира в жребия. И така, докато всяка една през годината получи крупната сума поне веднъж. Кити партито се прави с цел покупка на нещо голямо- например пералня, телевизор, лап-топ или ваканция на някой скъп курорт. Обикновената индийка няма откъде да вземе толкова пари, за да си позволи този лукс в ежедневието си /изключая тези, които работят в големи офиси и компании/, така че за тях кити-то е единствената възможност да съберат много пари наведнъж. Някои от жените по този начин плащат образованието на децата си например...
Традицията на Кити партитата е доста солидна. Те биват 2вида: "сухи" и "мокри". Сухите партита винаги се правят в дома на една от жените, участващи в групата като тя приготвя специално ядене, снаксове, чай и др. традиционни храни. Домакиня на следващото парти е жената, на която са се паднали парите чрез жребия.
Мкрите партита се състоят винаги в ресторанта на някой скъп хотел. Жените се обличат с нещо ново, ядат, танцуват и си разказват разни истории от ежедневието им. Жената, която е получила парите от жребия на същия ден, трябва да плати сметката в ресторанта.
На тези партита не присъстват мъже и деца. Правят се обикновено следобед от 15ч. до 18ч. , но фиксирана дата няма. Кити-то се съобразява главно с фестивалите, на които се пости и не бива да се прави 3дни преди или след подобни пости.

20. Счита се, че маймуната е благословена и индийците нямат право да я гонят или убиват. Понякога заради тази забрана домовете им са застрашени, тъй като по терасите бродят стада от маймуни, които лесно се вмъкват в къщата и най-често опустошават хладилника или стресират децата

21. Интересен факт е още, че основното превозно средство тук не са колите, а моторите и скутерите. Поради невероятния трафик, тромавите коли са изместени от високоскоростни гъвкави мотоцклети, които бързо се промушват между задръстванията. Освен това голямо събитие е, ако някъде видиш тротоар или пешеходна пътека.

22. "Каджал"ът е традиционен прах от въглен, който е неизменен атрибут на жените. С него те очертават очите си, така че да изглеждат големи и да акцентират върху погледа си. Каджал се използва и на големите религиозни празници не само за жените, но и за мъжете. Поставят го и на очите на новороденото пак с религиозна цел.

23. Има специален обичай, при който косите на новороденото се бръснат след първата му година. Счита се, особено за момичетата, че бебешките коси са хилави и трябва да се унищожат за да пораснат нови. Дългите коси за индийката са знак за женственост и самоувереност. Колкото по-дълги, толкова по-добре.

24. Родилката след раждането няма право да яде обикновена храна. Тя се храни със специална храна, приготвена от кокосов орех и мляко. Тя се приготвя от свекървата и задължително се приема в продължение на 20дни. Родилката освен това няма право да се къпе сама първия ден, след пристигането си у дома. Трябва да я изкъпе свекървата /нямам идея защо /

25. Много индийки спазват пост всеки понеделник на седмицата в името на благоденствие, здраве и дълъг живот на съпрузите си.

26. Куркумата се счита за свещена заради жълтия си цвят. Жълтото в Индия е цвят на боговете. Тя е основна подправка в индийската кухня и поне едно от ястията на всеки голям фестивал трябва да е оцветено в жълто.

27. Индийските пазари са едно от нещата, които пленяват туриста по особено симпатичен начин. Магазините с витрини обикновено са маркови, в центъра на големите градове. Търговията обаче кипи по малките сергии, наредени в пъстри редици и предлагащи от ароматни пръчици, през шалове, чанти, обувки и дрехи, до домашни потреби, плодове, зеленчуци, цветя и цветни гирляни..Ако не владееш умението на пазарлъка, рискуваш да те метнат. По дифолт на чужденците се предлагат безумно високи цени, понеже продавачите знаят, че те не са много в час как вървят цените нормално..Обиколката на пазарите е изключително колоритна гледка. Много напомня на едновремешните селски сборове и панаири Такова едно пазарско пътешествие е само за хората с приключенски натури

28. Индийките готвят на газ. В много малко домове се намират готварски печки. Затова пък ползват доста умело микровълновата.

29. Ако не ти се глади или нямаш време да дръпнеш една ютия на костюма, спокойно може да излезеш навън- наоколо със сигурност ще има т.нар "прессвала", който грижливо за минути ще свърши работата вместо теб срещу 2-3рупии.

30. Индийците наричат всеки алкохол с названието "english wine", независимо че може да е бира, ром, уиски, водка или друго. В свещените градове по реката на Ганг алкохолът е официално забранен да се продава и консумира. Както и месо/месни продукти.

Има и още специфични неща, като се сетя, ще ги добавям...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529305 - 08.12.2009 10:04 [Re: Bandit Queen]

Последно за тази сесия ще разкажа за традицията на аранжираните бракове - как протичат те от намирането на подходящ партньор до същинската сватба.

Нещата започват отдалеч и са замесени мнооого хора. Обикновено, когато момчето или момичето станат за женени се почва едно лудо търсене на подходящ партньор. Обхождат се всички роднини, които могат да помогнат чрез техни познати или лични впечатления да се намери булката/младоженеца. В повечето случаи при аранжираните бракове в Индия има един човек, който е посредник и има задачата да свърже двете потенциални и заинтересовани фамилии. Той урежда срещата между семействата.Първо се започва със снимката. Родителите носят /да речем на момчето/ снимка на въпросната девойка. Ако момчето я одобри, следва среща на живо. Срещата винаги се състои в дома на момичето на чаша чай, както повелява изконната традиция. Това е изключително формална среща, при която роднините и момчето се запознават с момичето и семейството й, задават се рутинни въпроси, свързани със статуса, нравите в дома, характера на дъщерята, уменията й в кухнята! /основен въпрос/ и прочее. На тази среща момчето и момичето имат само няколко минути да си разменят 5 думи и обикновено се питат за хобита, интереси, какво са завършили, какво работи момчето и толкова. Общо взето срещата е доста конфузна, ако двамата не се харесват поне визуално. Следват 1-2дни размисъл и то от страна на момчето. Момичето може да даде мнението си за протокола, но ако момчето се съгласи, тя няма друг избор, освен да приеме. И така, момчето е казало да- следва въпросния "джанам патри" за съвпад на характерите. Ако тук има съвпад, се осъществява втора среща, на която вече се определя размера на зестрата и детайлите по сватбата. Ако няма съвпад - се разтрогва. Несъвпадът при джанам патри е достатъчно основателна причина да се развали годеж или брак.
Преди да се състои сватбата, децата може да поискат годеж. Това логично се прави с цел да се опознаят по-добре, но напоследък е станало трик за печелене на време. Така хем се затварят за малко устите на родителите, напиращи за женитба, хем се печели време за евентуален план за разтуряне на годежа, ако момчето или момичето имат любим на сърцето и иска да се оженят за него/нея. Ако все пак момчето и момичето се харесват достатъчно и са готови за сватба, отново се вика "пандит' /специален гуру/, който отново чрез нумерологията определя благоприятна дата за събитието. Разходите по сватбата се извършват с част от зстрата, а мястото на сватбата по правило трябва да е рожденото място на булката, тъй като аранжирането на самата церемония се осъществява от родителите на момичето.

И така- щат, не щат , женят ги. Оттам нататък следва един дълъг период на опознаване и нагаждане на характерите, което никак не е лесно. За мен все още е голяма чуденка как би си легнал с някого, когото не познаваш и как би споделял дните си с него, камо ли пък да си щастлив.. Истината е, че индийските бракове се крепят почти изцяло на КОМПРОМИСА и то най-вече на компромиса със себе си. Момичето/момчето жертват собственото си щастие заради удовлеворението и щастието на родителите си. Те знаят, че това е тяхно задължение и че един ден техните деца ще ги дарят със същото уважение. Колко коравосърдечен трябва да си обаче, когато властваш над емоциите на детето си и как имат право след това да говорят за обич и родителска любов, след като в същото време потъпкват всякакви права на децата си да вземат решение или да направят избор...Това не е любов, а по-скоро егоизъм. НО ако тръгнеш да го обясняваш на един индиец, той няма да те разбере, ще махне с ръка и ще каже: "това сте то вие европейците -затова сте пропаднали и нямате ценностна система". За тях аранжираният брак е нещо съвсем нормално и в реда на нещата. Там любовта и чувствата не се намесват. Действа се с разум, за да се гарантира възможно най-добър резултат - стабилност, благосъстояние и благоденствие на детето им в новото семейство и дом. Не че не ги боли, когато разберат, чесъпругът малтретира дъщеря им или че свекървата я тормози психически, натяквайки й , че мястото й е в кухнята, но дори тогава те са склонни да преглътнат. Тя ще търпи, защото иначе остава на улицата. Гротескно - но факт
Не казвам, че няма сполучливи аранжирани бракове, но това не значи, че двойката непременно е щастлива. Те просто се адаптират един към друг и започват да живеят практично. Романтика почти няма...Има семейни задължения, деца, социални изяви..Дори фестивалите не са разтуха за жената. Тя отново е окупирана в кухнята и на нея тежи цялата подготовка..

Изобщо да си жена в Индия никак не е леко. Процесът на съвмесно съжителство и адаптация обикновено трае доста време. Най-добрият случай на аранжиран брак е тогава, когато двете семейства са познати и децата им се харесват. Има и много сватби на момиче и момче, които от детинство са приятели. Индийците смятат, че любовта започва първо от приятелството и понякога не правят разлика между двете чувства. Да не говорим, че сексуалният им опит е почти нулев, тъй като сексът преди брака тук все още е табу. Всичко това по-късно си оказва влияние и често в негативна посока...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Huckleberry

***

Регистриран: 15.02.2002
Мнения: 21964
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529428 - 08.12.2009 13:46 [Re: Bandit Queen]

Би могла да напишеш книга,събирай си тези постинги.Индия изглежда ще се окаже голяма държава Питам се,не дотяга ли на природната среда толкоз народ

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529446 - 08.12.2009 14:10 [Re: Huckleberry]

Дотяга.. здраво й дотяга.. и тя си разчиства терена по нейния си начин..Непрекъснато напомня за себе си - последно с пагубната стихия на наводненията в Мумбай през 2005 и кръвавите атентати през 2008..И съм сигурна, че ще продължава да напомня. Кашмир е като сапунен мехур, който всеки момент може да пукне. Бихар е на ръба на социална, морална, икономическа, психическа и каквато се сетиш криза. Калкута е 4я застрашен от топенето на хималайските ледници град в Югоизточна Азия...Но какво от това...Точно толкова съм убедена и че индиецът няма да спре да ражда деца, да ги жени, да се къпе в свещената Ганг, па макар и мръсна до немайкъде, да хапва любимото си роти с леща и зеленчуци и да гледа боливудски сапунки под звуците на "Beedi jalaye" /запали цигара...с огъня на гърдите ми/.. и "Jai ho" /Победа за теб/.... И така.. А че е голяма- голяма е. Но майката Природа е по-голяма. Има нещо обаче, което е характерно за индийците. Те не се страхуват от смъртта. Дали заради вярата в преражданията, или заради факта, че от самото си рождение им е ясно, че живеят живот като по план, те прекрасно си знаят, че един ден всичко ще свърши и дори изобщо не мислят за този ден. Той идва в реда на нещата...както всичко останало, съпътстващо ежедневието им. Нищо ново за тях. Но аз наистина завиждам за тази им способност...

Хехехее, а книга за Индия да ти кажа никак не ми се пише..Нямам толкова нерви и време...
Хък, благодаря ти, че се включи

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
La Diva
неопитомена
****

Регистриран: 20.02.2005
Мнения: 2664
От: Next destination
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529741 - 08.12.2009 20:08 [Re: Bandit Queen]

Прекрасно, Bandit Queen!
Благодаря ти за хубавата тема!
Аз съвсем неочаквано се озовах в Индия 3 пъти в последните 2 години - 2 пъти в Керала през 2008 и в началото на тази година и веднъж в Гоа съвсем наскоро - преди няколко седмици, точно след Дивали.
Но някак си се докосвам само до повърхността и имам чувството, че колкото повече се взирам, по-малко виждам и разбирам...
Имам няколко добри приятели - един от Кашмир, мюсюлманин.
Друг от Мумбай, християнин, че и живее в Лондон.
И третият, най-пресен - от Гоа, който си е хинду, ама не особено религиозен.
Шарена работа са тез мои приятели, особено като се има предвид, че последните двама са живели извън Индия по няколко години.
Но всички ги обединява факта, че са гостоприемни, топли, грижовни, интелигентни хора.

Стана ми интересно и твоето мнение, че хора от страната, създала Кама Сутра всъщност нямат кой знае какъв опит в това отношение.
Говорила съм си с моите приятели и за секс помежду многото други теми и винаги ме е втрещявало колко праволинейни и догматични и без въображение са по този въпрос!!
Господин християнинът индиец даже се изказа съвсем сериозно, че оралният секс бил "нехигиеничен"!
Аз се втрещих подобаващо! А е млад 30 годишен мъж с гадже рускиня!
Всичко си има начин как да се прави и никакво въображение май не се приема с ентусиазъм.

Колкото повече се досягам до Индия, толкоз повече въпроси си задавам...
Странно ми е, че всички искат да ми бъдат приятели - от жената, дето ми направи маникюр, до дядото на летището, който живее в Канада и ме покани да отида на гости на семейството му там само след половин час прекаран заедно в търсене на правилния терминал на летището в Мумбай...
Сигурно съм им интересна с къса руса коса и синеока, знам ли...От друга страна аз съм топъл и засмян човек и мога да си говоря с всеки, предполагам това ги предразполага.
Но някак си намирам за странно толкова бързо да създават приятелства и да се държат с мен така, все едно сме дружки от детинство...

Макар че като попитах иниеца християнин - ако заведеш в къщи момиче като мен - съвременна, късокоса, слушаща рок музика и т.н. - как ще реагира майка ти? Отговор - толкоз ще бъде разстроена, че сигурно ще си съблече дрехите и започне да тича по улиците, скубейки косите си..."
Господ да ми е на помощ, ако някой ден се заженя за индиец!
А както изглежда, Господ да е на помощ и на майка му!!

--------------------
I rather be hated for what I am, than liked for what I'm not.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Redentta

***

Регистриран: 01.07.2006
Мнения: 79
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529813 - 08.12.2009 22:21 [Re: Bandit Queen]

Това е един невероятен разказ, Благодаря ти от сърце Bandit Queen. Много задълбочени наблюдения и много красиво написан пътепис из Индийската култура.

Аз лично съм гледала филма Вода и дори го имам. Бях потресена от съдбата на вдовиците. Препоръчвам го на всички, които се интересуват от Индия, а въпроса ми към теб е, съществува ли все още подобна традиция? Зная, че с идването на Ганди на власт, започват и промени, но не знам доколко подобна традиция все още се прилага.
Благодаря ти...


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
6emetche
морско пате :)
****

Регистриран: 14.02.2006
Мнения: 3361
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529839 - 08.12.2009 23:24 [Re: Bandit Queen]

Ех, моя мила приятелко.

То се е видяло, че сега няма да си погледна уроците.

С огромно удоволствие изчетох всичко и имам много въпроси естествено. Като дете съм гледала доста индийски филми, но разбира се истинската действителност е много далеч от това. Мисля си, че някой ден, ако Бог даде, ще ида там и естествено с фотоапарат в ръка.

Мисля си, че Индия е единствената страна обаче, която е запазила много древни традиции и нрави. Как са съумели за толкова време да запазят всичко това? Според мен там витае една особена атмосфера и енергия, която спомага да се запазят древни знания.

От друга страна несправедливостите, за които разказваш ме вбесяваха. Чудя се, защо се получава така? Но специално за кастите, считам, че въпросът е много по - дълбок. Но хората по принцип все оплитат конците и опошляват всичко.

Арджуна например е бил от кастата на кшатриите. Тоест воин.

Всичко е крайно интересно. И аз много благодаря за темата.

Нека Ла Дива също да пише повече за своите пътувания в Индия. Ще се радвам.

--------------------
You are your very own superhero!



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
6emetche
морско пате :)
****

Регистриран: 14.02.2006
Мнения: 3361
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529841 - 08.12.2009 23:27 [Re: La Diva]

Цитат:

Макар че като попитах иниеца християнин - ако заведеш в къщи момиче като мен - съвременна, късокоса, слушаща рок музика и т.н. - как ще реагира майка ти? Отговор - толкоз ще бъде разстроена, че сигурно ще си съблече дрехите и започне да тича по улиците, скубейки косите си..."
Господ да ми е на помощ, ако някой ден се заженя за индиец!
А както изглежда, Господ да е на помощ и на майка му!






Разказвай още, моля те.

--------------------
You are your very own superhero!



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Търсач
сахаджа йога
**

Регистриран: 27.10.2009
Мнения: 536
От: София
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529977 - 09.12.2009 08:22 [Re: Bandit Queen]

Ето спомени от моето първо пътуване до Индия.
http://forum.sahajayoga-bg.org/index.php?showtopic=8
Това пътуване разкри голямата дълбочина на йога за мен. Ако има интерес ще споделя и останалите пътувания до там.

--------------------
"Аз съм Утешителя обещан от Христос"-Шри Матаджи Нирмала Деви


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
kapitoliq
UncharteD
***

Регистриран: 03.11.2005
Мнения: 12800
От: въд погледа
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529984 - 09.12.2009 08:50 [Re: Bandit Queen]

Страхотно
Не съм дочела всичко, но за почивка наобяд ще довърша разказите ти.
Пишеш наистина увлекателно, реалистично и толкова вълнуващо.
А представата ми за Индия е ... "Страна на приказките". Надявам се някога да имам възможността лично да се потопя в магнетизма й.
Благодаря за труда ти.
П.П Сарито е страхотно, винаги съм го харесвала.
Много ми допадна булчинското, за партито също е невероятно, то и в България би изглеждало добре като облекло за парти.

--------------------
Истината винаги е нещо крайно относително и почти изцяло несъстоятелно !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
kapitoliq
UncharteD
***

Регистриран: 03.11.2005
Мнения: 12800
От: въд погледа
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2529985 - 09.12.2009 08:52 [Re: Търсач]

Би ми било интересно, ако се въздържиш от хвалбите към Шри Матаджи Деви и акцентираш на образа на Индия и усещанията, които е породил у теб.

--------------------
Истината винаги е нещо крайно относително и почти изцяло несъстоятелно !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Търсач
сахаджа йога
**

Регистриран: 27.10.2009
Мнения: 536
От: София
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2530032 - 09.12.2009 10:34 [Re: kapitoliq]

Защо твоето Его толкова реагира на Шри Матаджи?

--------------------
"Аз съм Утешителя обещан от Христос"-Шри Матаджи Нирмала Деви


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
kapitoliq
UncharteD
***

Регистриран: 03.11.2005
Мнения: 12800
От: въд погледа
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2530042 - 09.12.2009 10:49 [Re: Търсач]

Защото твоето Его не спря да я вре навсякъде и по всякакъв повод.То също не разбра, че насила хубост не става.
П.П Да не спамим темата, ти какво ще кажеш?

--------------------
Истината винаги е нещо крайно относително и почти изцяло несъстоятелно !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
:-)-:

****

Регистриран: 19.10.2006
Мнения: 1627
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2530107 - 09.12.2009 12:01 [Re: Bandit Queen]

Аз също се присъединявам към твоите читатели с благодарности за хубавите разкази
Вдъхнала си толкова живот на думите, човек остава с усещането, че напипва пулс докато чете. Егоистично ти (си ) пожелавам да имаш повече време за писане.
Моите познания за далечна Индия са толкова малко, че май не мога да задам конкретен въпрос... всъщност, най-общо за погребалните обичаи ще ми бъде интерсно да разкажеш, предполагам, че ритуалът е различен при различните касти. Това, а и всяко друго разказче ще прочета с голямо любопитство.
Отново благодаря, че споделяш


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2530398 - 09.12.2009 16:47 [Re: La Diva]

Момичета, и аз благодаря за това, че имате търпение да четете всичко
Дано успея да отговоря на всички въпроси и дано не пропусна някого, понеже днес нямам много време. НО за сватбата, раждането на смъртта и погребалните обичаи ще разкажа подробно в отделни темички тия дни - обещавам. Там има да се пише много наистина и няма как с 1 дума да ги обобщя.

Дива, мила моя, безумно си права и наблюденията ти са изключително точни. Именно затова бях шокирана от парадокса, че Индия създава Кама Сутра и скалните рисунки в Куджарахо, а де факто сякаш иска да се дистанцира колкото се може повече от тях. Моралните основи са толкова силни, че теми като секс изобщо /камо ли секс без брак/ е почти немислимо за средностатистическото традиционно индийско "мултисемейство". Казвам почти, защото през последните няколко години животът в големите градове значително се е поевропейчил и младите хора постепенно започват да се "отпускат" на тая тема. Това важи най -вече за студентите, които следват далеч от родителите си или децата, които работят в Делхи, Мумбай и големите метро-сити /както ги наричат тук/. НО в малките градове и селата положението е трагично. Там "презерватив" е срамна дума, а нежността и близостта се считат за израз на слабост. Веднъж бяхме на гости на едно семейство хинду - младоци, тъкмо се бяха оженили и ни поканиха да видим къщата им. На вечерята седнаха всички от семейството и стана приказка за съпругите. Момчето похвали жена си с изключително мили думи. Свекървата като се надигна мощно: "Хъ, яж храната и не говори много..гледай го как се е разнежил".. Младите нямат право да изразяват чувствата си гласно пред роднините. Никакви нежности, никакви докосвания. Това за тях е неморално и знак на неуважение. Когато един мъж се обръща към жена си, той винаги се обръща по име. Когато жената го правя, тя казва "сунО" /тоест "слувай"/. Думи като скъпи, мило, съкровище, пухчо и прочее са немислими в консервативните семейства, които са изцяло патриархални.
Относно въображението за секс -нямат, защото то бива всячески подтискано със строгите морални закони и понякога с "емоционален blackmail" от страна на родителя. Още от рано децата се възпитават строго в едно изключително важно правило- да бъдеш добър син/дъщеря, да уважаваш родителите/възрастните и да следваш техните насоки и да не ги разочароваш. Понякога това се натяква с годините, така че детето го приема като даденост. Неговият път е начертан още от детството - училище, работа, сватба, деца. Затова и преди казах, че техният път е предначертан. Те се възпитават така, че да НЯМАТ очаквания. Следват една начертана линия, от която не бива да кривват. Сексът се приема за точно такова "кривване", а бракът за рутина. Може би тук се крие разковничето. Когато приемеш нещо за рутина, въображнието ти сякаш спира да действа. Помисли си и още нещо- аранжираният брак рядко позволява близост. Има случаи по селата, в които ти виждаш съпруга/та си едва на сватбата. В тоя случай няма как да бликнат чувства изведнъж, което означава че нежност и близост няма...и така въображението се изпарява. Ситуацията е доста конфузна.. Мъж ми ми е описвал т.нар "сухаг раат" /първа брачна нощ/, каквато е по традиция. Ами понякога младоженците дори не правят секс през тази нощ, ако булката се чувства некомфортно. Трябва да мине доста време да се опознаят и чак тогава...евентуално..полека лека... Изобщо в желанието си да запазят моралните устои и ценности на семейството, осакатяват емоционалния живот отвсякъде За това винаги ме е било много яд. Опитвала съм да го дискутирам и аз като теб, но без полза. Понякога ми се струва, че някои млади хора са толкова зомбирани, че не живеят своя собствен живот, а този на родителите си.. Момичетата се примиряват със ситуацията, че техният път в живота е да бъдат 3 неща - добри дъщери, съпруги и майки. И точка. Разбира се има и изключения - Индия е с милиардно население и няма как да обобщя, но по-скоро обобщавам някои основни тенденции в културата и морала им. Допреди няколко години никой не можеше да се опълчи срещу волята на бащата. Сега дръзват, но в повечето случаи без рзултат.. Като цяло разумът и прагматизмът тук контролират живота. Емоцията не е на почит. Тя само може да разконцентрира индиеца от пътя му.. Това са думи на един гуру, който срещнах преди време край едно планинско градче и се разговорихме на тая тема..

И на мен не ми беше никак лесно , но при мен проблемът бяха не свекървата, а роднините, които се месеха навсякъде. Давам си сметка през годините обаче, че съпругът ми /да е жив и здрав! / е с коренно различна нагласа от тази на повечето индийци и с негова огромна помощ успяхме да затворим устите на лелята от 9то коляно или баджанака на брата на незнам кой си, които искаха да го оженят за някаква смотана Сапна, дето можела да прави кръгло роти и прекрасно дахи къри Това е най-важното за тях.. Може би, защото съпругът ми е учил в чужбина, неговите разбирания са европейски, но дълбоко в себе си виждам, че пази моралните устои и традиции, което ме радва. Смятам, че когато всичко е с мярка, тогава наистина ефект има. При индийците обаче едното е за сметка на другото. И да, Дива, може да ти е много чудно, но една майка е способна дори да се самоубие, ако разбере, че синът й ходи с русокоса късокоса рокаджийка или ако разбере, че е гей, или ако разбере, че правил секс с жени преди брака..За тях е въпрос на чест и достойнство, а сексът е едно от най-недостойните за тях постъпки... За жалост такива са разбиранията им и едва ли някога ще се променят. Трябва да се сменят 4-5поколения, за да се променят нещата.

Друга една тенденция също е много силна: младите не се допускат до ръководни постове, защото се счита, че младите са недостатъчно надеждни, твърде "зелени" и главите им са пълни с глупости.... По тая причина в парламента на Индия ще видиш само политици на преклонна възраст и над 50, заемащи главните постове. В големите компании и семейните бизнеси- също. Е, тогава как нацията ще прогресира, когато на младите не се дава път отникъде и как ще се променят нещата, когато всичко се управлява от закостенели мозъци. За мен това е голяма грешка и отново без изглед да се поправи...Може би сега вече ще можете да си дадете сметка защо показват по ТВ-то образа на Индия толкова тъмен.

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2530432 - 09.12.2009 17:18 [Re: Redentta]

Цитат:

съществува ли все още подобна традиция? Зная, че с идването на Ганди на власт, започват и промени, но не знам доколко подобна традиция все още се прилага.
Благодаря ти...



За щастие не Забранена е със специален закон преди много години, но по селата и в твърде консервативните семейства вероятно се прилага още Всъщност, малко от предисторията да кажа - заточването на вдовиците идва като "заместител" на един адски жесток обичай от индийската древност. Преди векове вдовиците са били изгаряни живи / / заедно с телата на съпрузите си. Считало се е, че след брака двамата стават 1 цяло и съпругата не може да живее сама. Изключение правят само бременните жени.
Тук обаче за мен пак прозира една прагматична причина. Жените в Индия не работят, тоест след смъртта на съпруга няма кой да издържа жената. Близките й не желаят да я приютят, защото ще бъде "товар" за тях и съответно веднага намират решението в този ритуал. Традицията с изгарянето официално не присъства никъде в Махабхарата /свещената книга на индийците/, нито в Рамаяна. Което още повече ме навежда на мисълта, че подобно безумие е сътворено от мозъците на болни хора Ритуалът така или иначе след време се забранява. На негово място обаче идва традицията със заточването им на безлюдни места. След настъпване на демокацията, вдовиците имат право да се омъжват повторно, слава богу.

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2530472 - 09.12.2009 17:56 [Re: 6emetche]

Цитат:

Как са съумели за толкова време да запазят всичко това? Според мен там витае една особена атмосфера и енергия, която спомага да се запазят древни знания.



Ооо, определено витае Ако се абстрахираме от всичко тъмно, което разказах досега и се концентрираме върху красотата, цветовете, енергията, духовността и колорита, обгръщаща всичко наоколо, тогава със сигурност ще усетите магията. Тепърва ще ви разказвам за панаирите тук, надбягването с камили, атрактивните улични факири, изяществото на индийските танцьорки, красотата на Харидвар и Ришикеш /2 от свещените града по поречието на Ганг/, още сума пъстри празници, съпътстващи ежедневието на индиеца и храмовете, изпълнени с аромат на сандал и пълна хармония...
Има още много големи и малки неща, които могат да изумят приятно европееца и традиции, които аз с удоволствие спазвам, защото откривам в тях начин за зареждане с позитивизъм, оптимизъм и релакс. Точно заради ефекта, който имат върху развитието на ценностната система на човека, същите тези традиции са съхранени толкова дълго през вековете. Понеже фестивалите тук са толкова много, традициите и обичаите покрай тях са множество. С времето индийците някак спонтанно са ги превърнали в част от ежедневието си и са намерили в тях средство за сплотяване, духовно израстване и не на последно място - възпитание. Всеки фестивал има определена цел. Например фестивалът Ракша Бандан е празник на брата и сестрата. Той изгражда силна връзка между тях, така че ако един ден нещо се случи, сестрата има рамо, на което да се опре, а братът - грижовна ръка, която да го посрещне. Религиозните фестивали пък възпитават у хората уважение, съпричастност, великодушие, обич, гордост от националното богатство, сила и вяра. Това са все качества, които полагат моралната основа на индиеца. Уважението при тях стои над всичко обаче. Уважението, както честта и достойнството на фамилията се възпитават у индиеца преди всичко останало. И така полека лека с всеки един празник, с всяка една традиция ценностната система се обогатява и надгражда. Мисълта ми е, че наличието на толкова много фестивали тук /от които понякога наистина се уморявам/ не е случайно
А магията се крие в детайлите. Тук традициите трябва да се разгледат в детайли, за да се съзре изстинската и мсъщност- всеки знак, всеки символ носи някакъв заряд. Ние никога не сме придавали значение на едно пауново перо или на един кокосов орех примерно. Ако сте забелязали дрехите на индийките са толкова пъстри, че понякога ги наричаме "кич", но за тях това е израз на пъстротата на страната им и на традициите им. Те са способни да се радват на неща, които ние често не забелязваме или подминаваме..За тях усмивката е изключително важна и позитивният мироглед е основно правило в живота им. И точно затова не се оплакват, а приемат съдбата и жовта си такива, каквито са."
Това ме подсеща за няколко мъдри неща, които са ми казвали индийци:
"Приеми животът такъв, какъвто е. Посрещни всеки ден такъв, какъвто идва към теб. Щом е дошъл точно такъв, значи точно такъв трябва да бъде"

"Хората пилеят толкова време да мислят за миналото и бъдещето, вместо да мислят за настоящето. Замисли се и си дай сметка колко хубави неща пропускаш да свършиш и да им се насладиш сега."

"Човек не бива да бъде твърде емоционален. Емоцията е хубаво нещо, не когато започне да контролира действията ти. Емоцията трябва да е като лотус. Да цъфти плавно и в нежни цветове"



Относно кастите, може би практически индийците са искали да се застраховат по някакъв начин и да опазят фамилиите си "чисти", тъй като сближаването със сходни партньори, колеги, съседи, приятели и тн, би им гарантирало по-малко конфликти и разногласия. Индийците търсят хармонията във всичко и навсякъде. Така че от тая гледна точка може би са прави. Но обществото се развива, времената се менят и кастата днес не може да бъде определящ фактор за характера и ценностната система на който и да било индиец...според мен... Мъж ми също е кшатр


--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
La Diva
неопитомена
****

Регистриран: 20.02.2005
Мнения: 2664
От: Next destination
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2530488 - 09.12.2009 18:11 [Re: Bandit Queen]

Майчице мила моя
Май няма надежда!
Поне на единият от мойте приятели индийци си мислех, че мога да повлияя положително! Хм, като казвам положително, то май това е въпрос на гледна точка, щото майка му едва ли така ще погледне на нещата!
Човекът е интелигентен, пътувал по цял свят, разведен(!!), ама пак си остава ... индиец!
Поне не е като кон с капаци и се е развел с жена си, след като разбрали, че хич не си подхождат по никой параграф.
На въпроса - как срещна жена си? В интернет, беше отговора!!
Можело значи и без нагласени сватби, ама той си е бунтар - братята му всичките изпоженени аранжирано!
И въпреки всичко като се заговорим за секс, се третира едва ли не като нещо, дето трябва да се свърши и после примерно - по-нататък със списъка със задачите!
Казвам му - можеш ли да си представиш да прекараш 24 часа в леглото с любимата си жена, просто радвайки се един на друг, правейки всичко квото ви се прави - от ядене и спане до правене на любов и сладки приказки, откривайки се един друг - онзи се кокори и вика - НЕ!
Господ да й е на помощ на бъдещата съпруга, дано има търпение да го променя!!

Приятелят ми индиец-християнин пък ходи с една рускиня вече 10 месеца и още не са се целунали, камо ли да правят любов. А иска да се ожени за нея! Аз втрещено запитах - ами ако не си пасвате в леглото?!
Отговор - как да не си пасваме - тя има женски полови органи, аз имам мъжки - как няма да си пасваме!! Аз се смях с глас, а той взе да ми разправя колко съм била порочна! Като го слушам, се радвам, че СЪМ!!
Но тук сигурно всичко идва не само от факта, че е индиец, а от това, че е християнин и редовно ми се изнасят лекции, че секс без брак не можело - Господ не давал и още - ако продължавам да слушам хеви метъл заминавам директно за ада!!! .
Парадокс е, че с предишното си гадже индийка са правили секс цели 5 години, но накрая са се разделили (и двамата са от Мумбай). Като го питам как е бил секса с нея, казва, че "количеството било важно, не качеството"
Нямам думички просто.

Кашмирецът пък е на 24 години и девствен, така че много не се изказва по въпроса...

Но знаеш ли какво ми прави впечатление?
Уж много морални ценности и прочие притежават, а колко много от тях са готови да изневерят на жените си без да им мигне окото!
Като бях в Гоа, нашият домакин ни беше зачислил един шофьор да ни разкарва навсякъде и що облизване се облизва покрай мен тоя ми ти Ражу, макар че беше женен и с 2 малки деца. Предполагам късокоса и русокоса и чужденка се приравнява на лека жена, макар че никъде не срещнах неуважение, никакво!
Тук там по някой намек или аванс, и толкоз.
Пробват си хората, няма лошо.

Иначе чувам, че като започне сезона в Гоа и пълни самолети с рускини-проститутки се приземяват ежеседмично и местните мъже чакат на летището с готов портфейл! Даже идвали от съседните щати да се насладят на руско прясно месце.
Явно традициите и моралът си остават до прага на къщата, не знам...

Иначе съм забелязала, че изразяват любовта и хубавите си чувства към някого чрез загриженост, както ти казваш. Един хубавец ми се обаждаше всеки ден по телефона да пита дали вече съм закусвала и какво точно съм закусвала и дали достатъчно и ако взема да се опитам да сменя темата, ми се казва - "не го увъртай, ами ми отговори на въпроса!"
Брех да му се не види, на майка си не съм давала отчет какво и колко съм яла откак вече не съм на 10 години, сега на 37 получавам обаждания по телефона от Индия и основният въпрос - яде ли и колко!! Пък то хич няма опасност нито да заслабна, още по-малко пък да изчезна от недояждане!

Много има да се уча още за техните нрави и традиции и хем ми е интересно, хем малко ми иде в повече, хеле пък като чуя, че 69 било нехигиенично, особено в едната посока...

--------------------
I rather be hated for what I am, than liked for what I'm not.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2530496 - 09.12.2009 18:30 [Re: La Diva]

Цитат:


И въпреки всичко като се заговорим за секс, се третира едва ли не като нещо, дето трябва да се свърши и после примерно - по-нататък със списъка със задачите!
---


Но знаеш ли какво ми прави впечатление?
Уж много морални ценности и прочие притежават, а колко много от тях са готови да изневерят на жените си без да им мигне окото..




За първия ти цитат: по-точно не мога да го кажа! Ти си уловила тънката нишка безупречно Сексът със съпругата е част от задълженията му и се приема като такова.

За второто: съгласна съм на 101% и точно мислех да пиша по-въпроса, ама се заплеснах в други писания. Изневеряват, и порно гледат на поразия, и мръсни помисли имат даже..Просто защото много често рутината на брака ги фрустрира и започват да търсят нещо свежо..Съвсем нормална реакция според мен. Вместо моралът да изпише вежди, вади очи. И не само на проститутки налитат..Но да, права си за едно - чужденките имат имидж на леки жени, с които можеш да прекараш страхотно време и най-вече! да натрупаш опит в леглото. Повечето индийци, които са правили секс преди брака, са го правили с проститутки, за да могат да направят жените си щастливи в леглото след сватбата /това по техни думи/..Но че изневеряват - правят го. Тези с дълготраен брак по-често. Защото вече са придобили самоувереност в леглото, разбрали са, че сексът е сладко нещо, но дебеличката му съпруга нещо не го блазни и спокойно може да иде да се докаже пред някоя по-засукана мадама..Ндааам..Има ги тия работи тук. Има и индийки, които изневерявт. Моя колежка- Ниди, жена със заможен съпруг, 2деца и самата тя с висок статус в момента се среща тайно от 6месеца с едно 30годишно момче.. Казва ми "не съм щастлива с моя- нито емоционално, нито физически. Пратик ми дава всичко, от което имам нужда.Защо да страдам повече". Но в Делхи тия неща не са толкова фрапиращи, понеже е столица и хората са по-освободени. Същото важи за Гоа. Там е друга Индия Виж, ако се случи в някое село, сигурно ще има фатални последици за някого..

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Salve
moonlight
***

Регистриран: 13.02.2004
Мнения: 6990
От: Cryst@l Moon
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2530511 - 09.12.2009 18:48 [Re: La Diva]

Ако знаете колко ми е интересно да ви чета....

искрено се смея на места Ла Дива разказваш много интересно и ти, толкова весело .... @Queen как те възприеха в началото като разбраха, че си българка?....как ни възприемат нас въобще?....морал, ценности?....

--------------------
Сълзата ти превръща се в кристал
когато осъзнаеш, че си цял
а Цял си-осъзнал Безкрая в Светъл миг
приютил ловеца и сърната в своя лик.....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
La Diva
неопитомена
****

Регистриран: 20.02.2005
Мнения: 2664
От: Next destination
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2530523 - 09.12.2009 19:02 [Re: Bandit Queen]

Още се сещам колко са големи на обещанията, а пък изпълнението им малко куца...
Обещават и съм сигурна, че като обещават, имат намерение да го свършат, ама малко се надценяват и после не могат да си изпълнят обещанията.
И това мене много ме нервира.
Аз като кажа нещо - го правя.
Дали ще е телефонно обаждане или да посетя някого или каквото и да е - правя го. Ама внимавам какво обещавам.
А индийците - обещават на поразия - после няма нищо налице.
И най-странното е, че го приемат съвсем в реда на нещата - даже не им идва наум да се извинят! Случило се нещо, имали си причина, не го направили.
Ама аз да не съм врачка, че да ти знам причината, или че ти се е случила!
Така като бяхме в Гоа, нашият домакин - човек бизнесмен, уж точен - казва на моята приятелка - аз ще ти извадя билет за самолета чрез моята компания, щото по-лесно ставало. Жената се скъса да благодари. Уж щеше да идва с билета нашият домакин и да ходим на вечеря на другата вечер.
Никакъв го няма.
Ние се запритеснявахме какво се е случило - имахме впечатление, че е човек, дето си държи на думата.
Зачудихме се дали нещо не се е случило с възрастните му родители и т.н. На другия ден пристига шофьорът и ни уверява, че всички са живи и здрави.
По едно време се обажда нашият домакин на моята приятелка и казва - довечера всички ще излезем.
Седим ние нагласени и чакаме
Няма никой.
По едно време в 10 вечерта ни стана ясно, че ще трябва да си сготвим сами вечеря!
Добре, че като добър домакин човекът беше заредил хладилника и т.н. (той самият живее с майка си и татко си другаде, а ние в неговият празен апартамент).
Готвихме, ядохме и пустосвахме индийската обещателност.

На другият ден сутринта отидохме на летището и моята приятелка си купи сама билет за Мумбай, щото чака 2 дена и ни билет, ни домакин се появиха.
На по-следващият ден аз си тръгвам за Англия.
Идва човекът да си вземе довиждане с мене.
И носи билет на моята позната!
И тя казва - ама ти си ми купил билет!! И той - ами да - нали обещах - аз като обещая си изпълнявам обещанията!
И тя му казва - ти хубаво си купил билет, ама си пропуснал да ми кажеш!
Та в тоя ред на мисли - обещанията са им силна страна, ама изпълнението им не особено, а комуникацията им пък хич я нЕма.
И за мен, живяла толкоз години на запад, направо се изправям на нокти и го приемам лично.
Пък то май не бива, ама трудна работа да свикне човек, ако не е израсъл в тази среда...

--------------------
I rather be hated for what I am, than liked for what I'm not.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Бяло конче
раванлия
***

Регистриран: 28.08.2009
Мнения: 11268
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2530562 - 09.12.2009 20:24 [Re: La Diva]

Много ми е интересно и на мен да ви чета. Тази обещателност на индийците много ме развесели - това си е характерна черта на източните народи изобщо - особено на китайци и индийци и ми се е случвало да се сблъскам с такъв тип човек от България - бял, умен, преуспяващ българин от най-високо ниво - беше ми приятел. Той не познава думата не. Каквото и да му поискаш - казва ще го направя, ще ти дам, ще ти помогна. Но дали ще го направи, вече си зависи какво ще реши допълнително, а ти няма как да си наясно до последния момент. Все ми се струваше, че общувам с индиец или китаец - и не беше никак конфликтен - и няма как да бъде след като казва винаги да - YES man. Винаги съм бил сигурен, че е прероден дух от изтока. Не съм се виждал отдавна с него и сега си припомних, че имам такъв приятел. Веднъж - два пъти му бях приложил неговите номера, но той реагира бурно, като каза, че така не бива да се прави и човек трябвало да държи на думата си

--------------------
Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят;Еклесиаст 7:21


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Uma Rojo
inner while
***

Регистриран: 25.04.2005
Мнения: 4888
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2531181 - 10.12.2009 17:04 [Re: Bandit Queen]

Цитат:

Момичета, и аз благодаря за това, че имате търпение да четете всичко




голямо, огромно благодаря за отделеното време и търпение да опишеш всичко това за нас тук
не само, че изчетох, а се надявам да има и още. от моето място, среда и заобикаляща ме действителност разказът ти звучи като дошъл от друго време и друг живот Bandit Queen.
невероятно

поздравления и за включването на La Diva
пишете момичета, четем ви!

--------------------
Трудна за отвличане.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Hard Rock fan

***

Регистриран: 07.01.2003
Мнения: 32466
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2531267 - 10.12.2009 18:37 [Re: Bandit Queen]

Леле, кралице на бандитите , без малко да пропусна темата

Страхотен разказ, ама страхотен. Двете с Дивата, направо ми направихте деня.

С голям интерес изчетох и благодарности, че си си направила труда!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2531942 - 11.12.2009 13:49 [Re: La Diva]

Дива и красива , ако имаш време, моля те, споделяй още за нравите на Южна Индия, тъй като освен върху Мумбай и отчасти Калкута /но тя е по-скоро на запад/- имам съвсем бегла представа за живота там. Доколкото съм чувала, индийците на юг са доста по-темпераментни от северняците /както е почти навсякъде всъщност../
Основно ми се ще да разгранича 2те Индии, защото наистина са коренно различни, но засега мога да го направя едва по 2 признака: храната и празниците. Поглед върху характерите на хората все още нямам или поне не са достатъчни, за да направя някакво обобщение. И все пак: едно важно нещо разграничава Южна Индия и то е, че Южна Индия сякаш е "по-религиозната" Индия..там са съсредоточени повечето основни храмове и религиозни местности, запазени оюе от древнойндийската култура. На юг хората са сякаш малко по-религиозни, тъй като британското владение на север до известна степен е наложило известни европейски нрави и традиции. На юг например се намират свещени места като Тирупати Баладжи, което е един вид "меката" на хиндуизма и всеки един уважаващ себе си хинду би трябвало да го посети поне веднъж в живота си. Освен това там не празнуват големия фестивал Дашера, предхождащ Дивали, а на негово място празнуват също толкова голям по значение друг фестивал, наречен - Дурга Пуджа в чест на богинята Дурга. Празникът Холи /също много голям фестивал в Северна Индия/, носещ името "Празник на цветовете" също не се празнува на юг.

В южните части се говори коренно различен език от хинди и няма НИЩО общо с него. Той е базиран на съвсем друга азбука - тамилската като от нея произлизат диалектите на различните щати. Така например в Тамил Наду се говори тамил, в Андра Прадеш се говори телугу; в Бенгал се говори бенголи, в Карнатака се говори марати /ако не се лъжа/ .. Ако чуете някой от тези диалекти, ще се хванете за главата. Едно, че произношението им е много усукано, и воторо, че говорят толкова скоростно и най-вещият не е в състояние да разбере какво точно искат да ти кажат...

Храната на юг е съставена предимно от ориз, риба и техни производни. Зеленчуците не са чак толкова на почит, както на север, а традиционната леща се яде не с "роти" или "чапати" /техните плоски питки/, а с ориз. Кокосовото мляко, кашуто и мангото влизат в състава на почти всяко тяхно ястие. А "роти"-то се замества от друг вид тестено изделие с плънка, наречено "доса". Консумира се изключително "самбар"./ което наистина не мога да обясня какво е/ и като цяло кухнята им е доста по-пикантна.

Това като едно символично разграничение между 2те асти, тъй като действително от Индия до Индия има голяма разлика.

Колкото до индийците и обещанията - и тук трябва да се съглася в голяма степен. Ако човекът не ти е роднина или близък приятел, просто имай едно наум да не вярваш по никакъв начин и при никакъв повод. Някои с празни обещания целят единствено печелене на симпатии, доверие и сближаване.

От друга страна обаче, ако ти е дългогодишен приятел, той наистина е истински приятел и обещанията се спазват поне на 80%. За индийците или поне за повечето думата приятелство е сакрална. Имат една приказка: "не можем да избираме родителите си и партньорите в живота си, но приятелите са единствените, които можем да избираме със сърцето и затова са прекалено ценни, за да ги загубим". Направило ми е силно впечатление, че понякога държат на приятелите си повече, отколкото на себе си и влагат в приятелската връзка всичко най-прекрасно, на което са способни - независимо дали приятелството е между момчета, момичета или момиче и момче. Точно заради това може би любовта при индийците донякъде се приравнява с приятелските чувства, привързаността и грижата...Много често разлика въобще не се прави, при което приятели от детинство се женят на база детското им приятекство - има редица случаи и интересно, че тези бракове са просъществували успешно. Верочтно защото това е единствената връзка, в която индиецът не се чувства като "в капан" от задължения, а има свободата да изразява себе си и емоциите си по свой начин. Когато едно момче харесва момиче, то никога не й предлага среща, а Приятелство И съм склонна да вярвам, че индийците действително са истински и искрени приятели в пълния смисъл на думата. Поне наблюденията ми вече 6-7години доказват това..

Сега продължавам с нещо много пъстро и цветно - Индийската сватба

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2531972 - 11.12.2009 14:17 [Re: Salve]

Цитат:

.... @Queen как те възприеха в началото като разбраха, че си българка?....как ни възприемат нас въобще?....морал, ценности?....



В началото роднините не ме възприеха. Свекървата, братът и сестрите на мъжа ми обаче ме възприеха като скъп гост и впоследствие като приятел. Лелята, чичото, бабата и прочее бяха шокирани и им трябваше почти година да ги убедим, че аджеба не съм звезда от някой американски порнофилм Образът на чужденката обикновено, както дискутирахме и с Дива, се свърза тук предимно с образа на разхайтена жена с куп мъже и деца, без брак и без никакви морални устои. Но ние направихме така, че да смекчим обстановката - пред тях спазвах повечето обичаи, сключвах ръце и поздравявах чинно с "намасте' /техния основен поздрав за здравей/, докосвах пръстите на краката на възрастните в знак на уважение и така.. Всъщност това последното е задължителен!!! жест към възрастните и роднините. Мисля, че съм пропуснала да го спомена в онези 30 точки по-напред в постингите си, но ако не докоснеш краката на майката, бащата, бабата или възрастния чичо - ти буквално биваш метнат в графата "недостоен син/дъщеря" Така или иначе трябваше да омекотим почвата и полека лека се научиш да спазвам поне основните правила, което моментално /сякаш с вълшебна пръчка/ веднага промени мнението им... Никак не беше лесна битката. Главно,защото това, което показват там по ТВ-то за Европа е в повечето случаи с отрицателен заряд. Техните възприятия спрямо чужденеца са твърде смесени - от една страна сме им адски интересни и любопитни - светлокожи, такива едни повечето сме слабички и грациозни, обличаме се по съвсем различен начин и им изглеждаме почти като извънземни ХОрата от малките градчета изобщо не са виждали подобно "чудо" по земите си и когато те срещнат, искат да те пипнат, да те заговорят, да чуят гласа ти, да видят, че си като тях ..че не си нещо кой знае какво специално. Понякога ги е страх да се сближават твърде много, защото имат грешната представа, че сме неморални, но сякаш вътрешното им любопитство надделява. Тоест те приемат чужденеца радушно, само да не им е задълго в къщата
От друга страна в големите градове и образованите фамилии чужденците не правят такова голямо впечат;ление и даже е модерно да имаш приятел чужденец. За жената на брат ми пък беше въпрос на "гордост", че се сродява с мен, тъй като било знак за престиж И вероятно има нещо такова, защото откакто съм се омъжила, роднините бързо си свиха перките и се надпреварват да ми носят подаръци по фестивалите, да ме обсипват с грижи и внимание..ще кажеш, че станах богиня Лакшми завчас...
Ако трябва да обобщя- страхът от непознатото ги кара да мислят глупости, НО когато се сближат и опознаят чужденеца, действително са склонни да го приемат, макар че не престават да се изумяват на различната ни култура, но поне престават да го приравняват към определението "порнозвезда' или "мръсен ангрези".

Децата са най-любопитни обаче. Имах една доста конфузна случка. Отиваме на гости на сестрата на мъжа ми, но колата не може да стигне до портата на къщата им, тъй като уличката е тясна. Спираме и трябва да извървим определено разстояние пеш. Едно дете ме зърва и почва неистово да крещи на пожар: "Маааайко, бързо ела, виж, "Ангрезииии" /така наричат чужденците/, бързо, бързо, ще я изпуснеш". Моментално като по диригентска палка от съседските къщи всичко живо, що беше вътре наизлезе и се почна едно аху-иху-шушу-мушу..Супер конфузно Аз затова избягвам да вървя пеш или да се качвам в автобуси и влакове...Хехехехе, а градските автобуси /изключая тези в Делхи/ са нещо уникално.. Може да се напише ода за тях...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Salve
moonlight
***

Регистриран: 13.02.2004
Мнения: 6990
От: Cryst@l Moon
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2531986 - 11.12.2009 14:31 [Re: Bandit Queen]

олееее колко интересно ....сега нямам време , но въпреки това погълнах жадно постинга ти ....много е интересно, върха

ето и ние сме като тях....въпреки само от разказ искаме да се докоснем до ежедневието им, да ги "пипнем" мислено, чрез теб....благодаря ти, мила Queen

А ти с какви дрехи ходиш?....те държат ли да си облечена като тях?...или само по празници?....разкажи нещо за облеклото и тия точки които слагат на челото между веждите, знам че носят някаква символика....

ПП: недей да се чудиш на въпросите ми, аз падам от Луната ....всъщност ако трябва да бъда откровена, много малко знам за живота там, макар че съм чела книги и се възхищавам на философиите им, религията....филми съм гледала също, но от никога не съм слушала разказ директно от някой, който е там...

--------------------
Сълзата ти превръща се в кристал
когато осъзнаеш, че си цял
а Цял си-осъзнал Безкрая в Светъл миг
приютил ловеца и сърната в своя лик.....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
La Diva
неопитомена
****

Регистриран: 20.02.2005
Мнения: 2664
От: Next destination
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2532019 - 11.12.2009 14:57 [Re: Bandit Queen]

За нравите в Южна Индия наистина не мога да говоря компетентно - аз съм скитница, дето се мерне някъде за седмица и си тръгва, преди да е надникнала дълбоко зад същността на нещата...
Бях във Варкала, Керала 2 пъти, но хората, с които общувах бяха от Кашмир. През активният туристически сезон идват от Кашмир, отварят си магазините и си изкарват прехраната така.
Странното е, че моят приятел от Гоа ненавижда Керала и хората там. Като кажа, че съм била в Индия 3 пъти - 2 пъти в Керала и веднъж в Гоа, прилежно ме поправя, че съм била само ВЕДНЪЖ в Индия - в Гоа. Другото не било Индия. Уверява ме, че всички индийци мразят хората от Керала, защото били нечестни, използвачи и прочие.
Не знам дали това е само негово мнение, от други не съм го чувала, но не е и ставало дума.
За 2те кратки седмици, в които бях във Варкала, много не видях и разбрах, особено пък защото бях в туристическо място и колкото индийци имаше там, толкова и западняци, от оня странен сорт, дет цял живот търсят себе си и то доста показно.
А колкото до Гоа - надявам се да се върна скоро там
Ама както и ти казваш - то това е друга Индия...

--------------------
I rather be hated for what I am, than liked for what I'm not.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2532095 - 11.12.2009 16:13 [Re: Bandit Queen]

ПОДГОТОВКА на ИНДИЙСКАТА СВАТБА

Онези, които си мислят, че понятието "3дни яли, пили и се веселили" е измислено само за приказките, мноооого се лъжат Индийската сватба е най-пищното събитие, което досега съм видяла тук и което действително трае 3 дни, а да не говорим, че започва поне 2-3месеца предварително.

И така - след като първият етап на аранжиране на партньорите премине успешно, следва организирането на сватбата. Самата организация по правило става от семейството на момичето и се провежда в родното място на момичето, освен ако няма сериозна причина това правило да не се спази.

Първо трябва да отбележа, че индийската сватбена церемония е строго подчинена на индийските традиции -и то не само религиозни, но и местни обичаи, характерни за отделните щати на Индия. Тъй като е тясно свързана със символиката на тези традиции, всеки един елемент от нея има специално послание и значение.

Основното нещо преди да се пристъпи към сватбата е изготвянето на хороскоп и определяне на подходяща дата. Колкото и налудничаво да ви звучи, без един такъв хороскоп нито едно семейство не смее да организира сватбена церемония. Счита се, че датата на сватбата е определяща за успеха на бъдещия им съвместен живот и ако датата не е благоприятна, съюзът ще среща спънки. Специален свещеник, наречен "пандит' определя датата като обикновено това е същият пандит, който е "разчел" джанам-патрито на двойката, за което говорих малко по-напред. След като датата е фиксирана, семейството се заема с рутинни задължения като покани, гости, меню и тн. Интересната част тепърва предстои обаче, тъй като основната тежест пада върху приготовлението на булката.
Индийската булка задължително преминава през 3 основни обичая ден преди сватбата си:
1. рисуване на ръцете и краката до глезена с хена. Този ритуал се нарича "менди" и има изключително важно значение. Много от традиционните индийски песни са посветени на него. Традицията повелява между орнаментите на мендито да бъде декорирано името на бъдещия й съпруг, който впоследствие за определено време трябва да открие къде е гравирано името му. Булките обикновено са "луди" на тема менди, тъй като друго поверие гласи, че колкото по-тъмна стане къната, след като се остърже и измие, толкова по-голяма е любовта на младоженеца. За тая цел индийките мажат ръцете си с един мехлем, за който вярват, че подсилва цвета на мендито. Значението на поставянето на менди се тълкува като знак за грижовност и ласка, тъй като ръцете на жената са ключов елемент от тялото й, който се свързва нежност и грижа.

2. Другият обичай е поставянето на паста от халди /куркума/ върху ръцете, краката и лицето на бъдещата булка. Има семейства, в които този обичай е много по-важен от мендито и те масажират цялото тяло на момичето с жълтата паста.

3. Третият задължителен обичай е женският "сангит". Той е равносилен на нашето моминско парти, но е много по-пъстър и колоритен. Обикновено първите 2 обичая се извършват на самия сангит, но не е задължително. Сангит в превод означава песен, мелодия и това бележи основното му зачение. Той се провежда ден преди сватбата и на него задължително се събират само жените от фамилията + всички роднини, приятелки на момичето и изобщо всички жени и момичета, които по някакъв начин са близки на булката. Събитието започва вечерта към 8ч. като обикновено се аранжира една голяма стая от къщата, декорира се с гирлянди, звънчета и ранголи. На пода се нареждат сладости, ядки, плодове, чай.. А най-важният елемент е музиката. През тази вечер жените пеят и танцуват в чест на булката като песните са такива, че имат закачлив характер как ще отиде далеч от дома и приятелките, как трябва да става рано, да мисли за съпруга и къщата, как детството си отива и тн .. Тази част от предсватбената подготовка наистина е най-пъстрата и интересна част, но от друга страна е доста стресова за момичето. Понякога на сангита присъстват роднинКи, които тя никога не е виждала - те идват, щипят я за бузите, почват едни словоразтежения, въпроси за младоженеца, разни други конфузни и неконфузни въпроси..Сега като се замисля реално девойката почти не празнува. Всичко се прави в нейна чест и за нейно забавление, но отвътре в душицата й кой знае какво й е, а трябва да го изтърпи.. Когато обаче бракът е по любов - а такива бракове в Индия макар и рядко все пак за щастие има Та когато бракът е по любов- сангитът се превръща в нещо уникално красиво. Булката се забавлява и танцува от сърце, както би трябвало да бъде и атмосферата е повече от топла и позитивна. Аз също имах сангит, но слава богу беше с отбрани роднини и беше много попоносимо, освен това си беше и цяло приключение за мен


Същинският ден на сватбата отново е изпъстрен с много емоции. Индийските сватби по правило се състоят винаги вечер в огромни хотелски комплекси или специално подготвени и декорирани зали. В центъра на залата се поставят нещо като 2 трона, върху които сядат младоженците и пред тях се аранжира горящ огън /хехехе, не се шокирайте/. Огнената церемония със 7те огнени кръга е основният отличителен белег на индийската сватба. Без нея нито един хинду брак не се счита за сключен! Но нека да карам стъпка по стъпка.

Булката все още не се е спасила от многобройните ритуали и традиции Сутринта тя взима ароманта баня и започва разкрасяването й на пълни обороти. Освен задължителните грим, прическа и сватбено сари, тя трябва да се сдобие с още няколко важни аксесоара:

1. "Чури" - това са тънки гривни обикновено в червен цвят, които се поставят на 2те ръце. Обикновено са по 6броя за всяка ръка, но колкото са повече- толкова по-добре. Изобщо ГРИВНАТА в индийската традиция носи съществено значение: тя е символ на обвързаност и вярност. Точно затова, ако ви е направило впечатление, Индия се слави със своите бижута и най-вече гривни, които са най-различни по вид, цвят, материал, дизайн и прочее. Връщам се на "чурито" - то също е един от символите на омъжената жена. Когато омъжената жена извършва молитва, тя няма право да я извършва , без чури на ръката си - счита се за лоша поличба. По-плътните гривни носят друго име - те се наричат "кангана" и не са символ на брака.

2. Обецата на носа: също задължителен атрибут за повечето индийки. Сигурно много често сте се питали защо слагат огромни халки на носовете си Отговорът идва отново със символиката. Обецата на носа или т.нар "пин" се свързва с чистотата и девствеността на девойката. По традиция в повечето части на Индия момичетата пробиват носовете си още на 13-14годишна възраст. Тези, които не го правят, са задължени да сложат имитационна обеца на сватбения си ден.

3. "Паял" - гривната на глезена. Както гривните на ръцете, така и гривните за глезена се носят на двата крака по 1. Те също са символ на обвързването. Има една легенда, която гласи, че ако тъмните зли сили завидят и откраднат булката от младоженеца, той ще я познае по звъна на "паял"-а. Затова и тази гривна е снабдена с множество миниатюрни звънчета.

4. Бинди на челото - за него вече казах, че е символ на омъжената жена.

5. Пръстени на краката - отново чифт, по 1 за всеки крак и отново символ на обвързване. Те носят името "бичуа" и задължително трябва да са четен брой на двата крака. Ако се загуби 1, се счита за лошо предзнаменование.

Освен тези аксесоари булката е накичена с още множество тежки бижута. В Индия бижутата и специално златните са символ на добро благосъстояние и успех, затова е въпрос на престиж и добра поличба булката да бъде накичена с всевъзможен набор от "тежки" бижута" на сватбата си. Обеците им са толкова тежки например, че се закрепват чрез специални шнурчета на ушите. Има и едно бижу, което се слага в косата - т.нар "падащ маанг", той замества червения прах, който се поставя в пътя като символ на омъжената жена. Индийките го носят предимно на социални събирания и изяви, а за сватбата също е задължителен.

Булчинското сари е предимно в червено или производните му и също е изключително "тежко"- то е инкрустирано с камъни или бродирано със златни/сребърни нишки. Тук има 2 варианта: дрехата може да е сари, а може и да е т.нар. булчинска "ленга". Ленга-та се състои от 3части - едната е тясна блузка над пъпа, а другата е тясна, разкрояваща се от ханша надолу пола и "чунри" тоест шала, с който се покрива главата на булката при същинската церемония.

При младоженеца няма такава трескава подготовка. Той е облечен в традиционна "курта паджама" - дълга туника и панталон, специални обувки и специален шал, който също си има специално значение по време на самата сватбена церемония. На главата си обикновено носи нещо като чалма с перо. Традицията повелява младоженецът да поиска ръката на булката като отиде на кон или на слон до дома й, съпровождан с огромен оркестър, който оглася цялата улица и честно казано понякога е нетърпимо , тъй като бандата и роднините вървят неотлъчно и думка по барабаните като за световно... Булката обаче не се качва на коня/слона, а в специално направено покрито ложе, наречено "доли". Не си мислете, че моята крехка психика би изтърпяла това Аз се разминах само с леката кола и без всякакви тумби-лумби. Е, сарито и бижутата не си ги спестих, де

Една много симпатична и близка до нашата традиция открих аз. Сестрата на булката крие обувката й и не я пуска да излезе с младоженеца, докато той не пъхне в обувката солидна сума

Сега малко снимков материал и после ще продължа разказа за същинската сватбена церемония

Сангит [url=



ленга


Сватбата на Айщвария Рай и Шилпа Шети /2 от най-известните актриси на Боливуд/ - ето как изглеждат традиционния младоженец и булка


поставяне на халди


въпросното доли


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2532363 - 11.12.2009 22:00 [Re: La Diva]

Цитат:

Като кажа, че съм била в Индия 3 пъти - 2 пъти в Керала и веднъж в Гоа, прилежно ме поправя, че съм била само ВЕДНЪЖ в Индия - в Гоа. Другото не било Индия.



Хехее то пък Гоа, съвсем не мога да я нарека типична Индия, ама хайде...Инак, има нещо такова за Керала и изобщо южните щати. Забелязала съм /от малкия си опит с южняци/, че са доста първични и натурални персони. И повечето от най-западналите гета на Индия се намират в южната част, а от друга страна пък най-свещените им храмове са там..Аз затова попитах..Явно и моите впечатления не са грешни...

В Индия едно от нещата, които са очевидни /а явно за южноиндийците пък очевАдни/, е тясната връзка на човека с природата. Те се стремят да са възможно най-близо до натуралното. Индийците от малките градчета тип "голямо село" примерно спят на пода и се хранят там. Вместо лъжица, нож и вилица използват плоската питка "роти/чапати". Не познават салфетките и изисканите маниери на посещението в ресторанта. Живеят изключително простичко, приготвят си киселото мляко, маслото и всичко останало сами. Съвсем типично по селски. За тях е въпрос на чест и религия да се изкъпят в Ганг, да ходят боси до храма, да ядат рибата полуопечена или да живеят сред 'невинни' обитатели на къщите си като гущери и малки маймунки примерно Те никога няма да тръгнат да гонят с пръчка маймуната, покачила се на терасата им, защото я смятат за олицетворение на бог Хануман /богът с маймунска глава/ и ако им направиш забележка, че е опасно, ще те изгледат недоумяващо, защото те считат това за добър знак..сякаш Хануман е навестил и благословил дома им. ..За тях също не е грях да изхвърлиш боклука на улицата, тъй като според тях там най-бързо по естествен път би се "преработил".Няма да навлизам в подробности за селския обичай 'гобардан', който боготвори фекалиите на кравата /съжалявам, че трябва толкова натурално да се изразявам/. Те ги събират прилежно, след което на един специален празник ги горят.. От точно такива традиции обаче идват и болестите, и мръсотията, и всичко...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2532464 - 12.12.2009 00:14 [Re: Salve]

Цитат:


А ти с какви дрехи ходиш?....те държат ли да си облечена като тях?...или само по празници?....разкажи нещо за облеклото и тия точки които слагат на челото между веждите, знам че носят някаква символика....





Салве, връщам се чрез въпросите ти на приятната и красива страна от индийската култура. Малко по-напред съм разяснила за сарито като традиционна дреха и за червената точка. Традиционното сари е женска дреха, която се носи предимно от възрастните жени и омъжените такива. Младите момичета носят т.нар "шалвар камиз", което има 2 разновидности - "шалвар курти" и "курти паджами" /показвам снимки по-долу/. Момичетата в големите градове като Делхи и Мумбай предпочитат туники с дънки или с клинове . Сега в момента на мода са тесните прави дънки и клинчетата тип 3/4. Аз обличам сари задължително! на празника на съпруга и съпругата - Карва Чот, на Дашера и Дивали, понякога на Холи и на важни социални събития като сватби, кръщенки, коктейли, съирания и тн. През останалото време съм фенка на курти паджами-то , туниките с дънки и дългите поли. Нося дънки с блузки и жилетчици също. Европейският тип панталони тук не са на почит, затова й ги позабравих малко.. Сари-то е доста некомфортно, ако трябва да вършиш с него домкинска работа. Освен, че изисква много строго увиване, изисква и закарфичване почти навсякъде, за да не се изхлузва, а така пък започваш да се чувстваш като гипсирана. Така че аз го слагам само на спец. поводи.

Относно червената точка - тя е древен символ на 3тото око. Когато човек се докосне до бог, то се отваря. Основното значение на червената точка е сближаване с бог, затова и когато отидеш в хинди храм, пандитът ще ти постави бинди. При жените се нарича "бинди",а при мъжете "тикка". Червената точка впоследствие е станала и символ на омъжената жена, тъй като се счита, че след брака жената съзрява и 3тото й око се отваря. В социален аспект има значение на обвързаност и вярност. Тъй като обаче с времето биндито търпи много промени и декорации, днес младите момичта използват залепящи се бинди като моден аксесоар. Поради тая причина равносилен, но по-стабилен символ на омъжената жена е синдурът - червеният прахв пътя на косата й. Той се държи в специална кутийка и е задължителен за тоалетната масичка на омъжената индийка.

Показвам нагледно


Шалвар курти



Курти паджами


Пускам за капитолия и другите дами още малко от тукашната мода



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2532530 - 12.12.2009 05:06 [Re: Uma Rojo]

Ума, Фенче с най-голямо удоволствие ви разказвам - питайте, каквото ви е любопитно Ще има още

И сега, след кратката пауза /за да си поемете дъх от толкоз много инфо/, продължавам със същинската СВАТБЕНА ЦЕРЕМОНИЯ

Младоженците вече са пристигнали гръмогласно в декорираната сватбена зала, където ги очакват гостите и роднините до 99-то коляно Двамата прилежно заемат местата на "троновете" си и пандитът започва да чете проточено една основна сватбена мантра, започваща с думите "О, мангалам мангалам..." И с това се изчерпват спомените ми. Следващите пасажи останаха неразбрани за мен..Сваатбената "пуджа" започва с тази мантра към бог Вишну и докато пандитът чете булката и младоженецът извършват няколко ритуала - поставяне на определени плодове и на цветя пред статуите на боговете, хвърляне на специален билков прах и ориз в огъня и изписване с червен прах на определени религиозни знаци и символи. След като тази рутинна част премине, идва ред на най-съществения момент - 7те огнени кръга, където двамата бъдещи съпрузи се вричат пред бог и пред всички роднини във вярност и сплотеност. Всеки кръг представлява отделен живот. Според традицията и религията младоженците се вричат да бъдат заедно и верни един на друг 7 поредни живота /няма оттърване, демек /. Всеки отделен кръг е равнозначен на нашите предбрачни клетви. Така например един от тях гласи, че мъжът отсега нататък ще приема всички жени само като майки и сестри", а жената ще застава винаги отпред съпруга си, за да дойде лошото първо при нея и да не засяга мъжа й...Друг кръг гласи, че между двамата няма да има тайни, които да разяждат брака..и тн, и тн. Преди да стъпят в клетвата на кръговете, младоженецът завръзва шала си за края на булото /чунрито/ на булката. Така двамата заповат обиколката като при първото завъртане девойката е отпред, а при второто сменят местата си и мъжът излиза отпред. Двамата се движат по часовниковата стрелка, хванати за ръце със завързни шалове. Главата на момичето е покрита. През това време роднините хвърлят листа от рози и ориз по двойката
Хинду булката принципно трябва да изглежда свенливо и през повечето време да е с наведена глава..освен това много рядко си позволява да говори по време на церемонията. Когато 2пъти обходят огъня, двамата си разменят пръстени и друг един основен атрибут за церемонията - цветните гирлянди. Те също са са знак за обвързване и обикновено са направени от силно ухаещи чампак и роза. Накрая младоженецът поставя отличителния знак на омъжената жена- червеният синдур върху пътя на косата на булката като преди това трепетно снема чунрито от главата й.../трепетно не за друго, ами от страх дали аджеба тва е неговата си булка или някой не му я е сменил - щото и тва се случва често ..хехххееее/... После отново сядат пред огъня и хвърлят специален прах с думите "суахА" тоест нещо като нашето "амин".
С това огнената церемония е завършена и младоженците де факто вече са съпрузи, но съвсем няма да чуете ентусиазираното "горчиво" или "може да целунете булката"

Следва получаване на ашурват /благословия/ от роднините като най-близките роднини се изреждат и поставят ръце върху главите на младоженците- по правило жените върху булката, а мъжете върху младоженеца. Накрая пандитът дава на двойката "прашад" част от оставените пред олатара сладки неща или плодове което символизира сакрализирането на съюза им пред Бог /те взимат частица от него/.

След приключване на огнената церемония, роднините поздравяват двойката и дават на булката т.нар "шагун" /първо виждане/. Това е плик с пари, който освен, че е подарък, се дава и за късмет против уроки. Накрая идва дългоочакваната за роднините почерпка. На големи дълги маси са наредени множество ястия и напитки, от които всеки граби на корем ест. /типично по балкански - ето още една обща черта/ Вечерта оттам насетне е изпъстрена с аху-иху, фойерврки, песни, танци и забава до почти зори, след което девойката се отправя към дома на съпруга си. Тук, ако тръгнете да гледате някой индийски традиционен филм, ще съзрете "голямата драма" с ред крокодилски сълзи тип многострадалная Геновева., което вероятно отговаря на истината предвид, че според индийската традиция омъжената дъщеря няма право да се връща често в бащиния си дом. Та мисълта ми е, че явно наистина й идва тежичка раздялата с родителите и близките й...

Пристигайки в дома на съпруга, спалнята задължително е декорирана със специален "паланк" - брачно легло, покрито с дантелени воали, листенца от рози и аромат на сандал, носещ се из стаята На масичката има чаша прясно мляко. Според старо индийско поверие свекървата трябва да даде чаша мляко на снаха си за първата брачна нощ. Негласното правило казва, че то ще подсили страстта у двамата.. Преди това обаче, посрещайки младоженците, свекъра, свекървата, братята и сестрите на съпруга подготвят една игра, която има сходен аналог с брачното настъпване, ако не се лъжа в българските обичаи. Пускат се 2та пръстена в канче с вода и започва трескаво търсене и опипване по дъното. Който хване пръстена първи, той ще командва парада
Друг един много весел обичай е жената на брата /т.нар bhabhi/на младоженеца да го пляска с една дълга пръчка Прави се за сила, здраве и каляване, тъй като се счита, че съпругата ще му се качи на главата и трябва да се калИ да я търпи
Както казах и по-горе обаче понякога до "сухаг раат' /първа брачна нощ/ изобщо не се стига, ако булката е нервна, неспокойна и не се чувства комфортно в компанията на съпруга си. За почти всички индийки сухаг раат-ът е чисто и просто задължение, без никаква! романтична стойност Повечето ми познати, с които съм говорила на тая тема, имат неприятни спомени от първата брачна нощ - едно заради конфузната ситуация, че почти не познават съпруга си, и второ заради девствеността и болката..Изобщо си е един вид легално изнасилване според мен
От следващия ден нататък животът на жената коренно се променя! Тя трябва да бъде перфектната домакиня, перфектната грижа и компания за старите родители на съпруга, перфектната майка, перфектната любовница и перфектната социално изявена съпруга, която да трупа положителни точки и престиж в актива на мъжа си...
Цялата тумба-лумба е в миналото. Налична остава само зестрата, с която обикновено съпругът стартира свой бизнес, купува кола, нов дом и от сорта или ги влага в някаква печеливша инвестиция.. Булката общо взето винаги е с празни ръце и пълен списък със задаължения за съжаление

Като заговорихме за сангита по-горе, се сетих за още една силно изявена традиция в Индия, а именно жените и мъжете да се делят в своите социални изяви и дейности. Ето например сангитът е чисто женско мероприятие и мъже не се допускат. Много често като се ходи на гости, жените имат обичай да сядат отделно от мъжете. Когато ходят в храма отново жените стоят на определено място, далеч от мъжете. На религиозния фестивал Лори / в Пенджаб/ жените и мъжете се редят отделно от 2те страни на огъня. Мъжете никога не ходят и не участват в "китти партита-та" /за които писах по-напред/. И още нещо много интересно: в Индия прави лошо впечатление и е неприемливо жена да седи на масата само с мъже, пък било и един от тях да е съпруга й. Още по-неприемливо е омъжена жена да седи на маса заедно със съпруга си и негов приятел, който е ерген. Изобщо жената никога не бива да седи на маса с приятели на съпруга си Това говори за особено лошо възпитание Имах една подобна случка това лято. Приятелката ми Дипика идва с мъж й на гости, но се случва, че приятел на мъжа ми ерген е в нас по същото време и двамата пийват бира на масата в хола. Моментално Дипс беше изстреляна в стаята при мен, където аз приспивах дъщеря ми. След като приспах малката и реших, че все пак в моя дом аз имам право да се разпореждам с гостите си и се завърнахме на масата, учтиво бях помолена да отведа приятелката си, докато въпросният приятел на мъжа ми си тръгне Съгласих се, за да не правя ситуацията конфузна, НО оттогава Дипс не идва с мъжа си у нас

Още нещо интересно- статусът на жената на брата е много висок в индийското общество. Въпросната "bhabhi" стои в йерархията след родната майка на момчето. Тя бива уважавана от него изключително силно /особено, ако е по-малък/, защото според традициите на Индия "баби"-то с грижи и готви не само за съпруга си, но и за брат му. Та със същата дума "баби" се обръщат към жената и приятелите на съпруга й. Не че готви и се грижи за тях, де , но така е прието от уважение. Приятелите на съпруга никога не се обръщат по име към съпругата му. В случая думата се превежда като "сестро"

7те огнени кръга




завръзване на шала с чунрито



размяна на гирлянди



поставяне на синдур



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
6emetche
морско пате :)
****

Регистриран: 14.02.2006
Мнения: 3361
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2532938 - 12.12.2009 20:07 [Re: Bandit Queen]

Красота.

Какво друго мога да кажа, освен да продължаваш все така вдъхновено да разказваш и да отваряш вратите към друг свят.

Една голяма прегръдка от мен за теб.

Индия е страна, която обхваща много контрасти. Огромна мозайка е. Техният поздрав "намасте" е нещото, което много ми харесва. От санскрит означава, преведено нещо такова: "Божествения дух в мен, се покланя на божествения дух в теб." Може да не е точно, но това е смисъла. Красиво е.

А обичаят, където докосваш с ръка, нозете на родителите, мисля че има по - дълбок смисъл, един вид да ти напомни да бъдеш смирен и да се учиш на почит. Трудно нещо за моята свободолюбива натура.

Мисля, че е добра идея да допълня темата със снимки, линкове, на които ще дам по - долу. Искам да кажа, че ги поствам с разрешението на авторите и си струва да се разгледат. Невероятни са! И друг път съм ги гледала, но сега след като прочетох разказите и коментарите, сякаш ги виждам с нови очи. Различно е. Показват атмосферата през друг поглед и има уловени нюанси на всичко разказано. Нека това да не спира останалите да постват снимки, напротив, мисля че просто това още повече ще обогати темата. Благодаря на авторите за позволението да покажем снимките им и се надявам също да се включат със свои коментари и разкази за преживелиците им в тази така пъстра и загадъчна страна.

Албум 1

Албум 2

Надявам се да ви харесат. Някои аскети имат сивкава пепел на главата си, ще видите. Нарича се "вибхути" и буквално означава "божествена сила". Посипват я на главите си, преди да влязат в храмовете. Във втория алубм има снимка на гуру - погледът му е направо пронизващ.

--------------------
You are your very own superhero!



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
DiometМодератор
доброжелателен
****

Регистриран: 07.09.2004
Мнения: 3824
От: Под небето
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2533047 - 12.12.2009 22:02 [Re: Bandit Queen]

Имаш невероятната дарба да пресъздаваш атмосферата и да описваш контрастния живот в Индия.
Тук най-често я свързваме или с високата духовност, или с другата крайност - мизерия, нищета и глад. Но явно има много междинни степени.

Благодаря ти, че ни радваш с разказите и снимките, потапяйки ни в тази невероятна атмосфера и водейки ни като гид из лабиринтите на индийската душевност

--------------------
С МИР ДА СИ ОТИДЕМ!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
NadinАдминистратор
Charmed
****

Регистриран: 17.05.2002
Мнения: 26995
От: Chicago area
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2533759 - 14.12.2009 01:46 [Re: Bandit Queen]

Тъй като имам съседи индийци ми беше много интересно да изчета разказите ти, освен че ги изчетох, след това четох отделни (много) части на глас на съпруга ми (преди години имаше колеги индийци)и впечатленията му от тях, в добавка с твоя разказ, сякаш доизградиха някои негови представи в това отношение.
Написаното е много увлекателно, разкрива един малко или повече непознат свят и беше истинско удоволствие да го прочета, че даже и да препрочета някои части
Моите адмирации

--------------------
Ако искаш да бъдеш чут, първо се научи да слушаш.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2534594 - 15.12.2009 12:10 [Re: 6emetche]

Цитат:


А обичаят, където докосваш с ръка, нозете на родителите, мисля че има по - дълбок смисъл, един вид да ти напомни да бъдеш смирен и да се учиш на почит. Трудно нещо за моята свободолюбива натура.



действително е така - има много дълбоко значение и ти съвсем точно си го доловила. Но освен, че е знак на уважение и смирение, тази изконна традиция при поздрава на възрастните, е и един вид преклонение пред тяхната мъдрост, опит и грижа, която дават на младите ежедневно. Когато докосваш пръстите на краката на възрастен индиец, той поставя ръка върху главата ти с думите "куш рахо, бета" /бъди щастлив/а, чедо/ тоест този жест представлява и един вид аширвад /искане и даване на благословия/ от младия към възрастния и обратно.

Това ме подсеща за още няколко типични момента в общуването и изразяването на индиеца, свързани с отдаване на респект. Такива например са думичките "джи" и "шри". Шри се поставя винаги пред името на уважавана и престижна личност. "Джи" се използва задължително при общуване с възрастен, роднина или дори непознат. Когато индийците се обръщат към майка, баща, леля, баба и т.н съответно се обръщат с "ма джи", "баудджи/ папа джи", "моси джи", "нани/дади джи", а когато не знаят името на някой /примерно гост, дошъл вкъщи/, могат да се обърнат и само с "Джи, намасте". Когато отговарят на възрастен с положителен отговор, почти винаги използват "Хаан джи" - /да/. Непознат индиец пък ще ви заговори с "Медъм джи" /или Мемсааб/ и "Сър джи".

Друг типичен израз, който ще ви направи ярко впечатление, веднага щом стъпите на индийска земя, е прословутото "bhaya" /байя/, което в буквален превод значи "по-голям брат", но се използва като нарицателно за близки, приятели и също непознати, които срещаме ежедневно - примерно продавача в магазина, минаващия да събере сметката за водата, електротехника, шофьора на рикша и т.н. - те всички са "байя" за мен. "Байя" за мен е и всеки един приятел на съпруга ми. Тук обикновено хората не се наричат с имената си, а с техните роднински връзки и когато не съществува роднинска връзка, те използват това прословуто "байя" Аз лично правя сравнение с нашето "бай" /бай Пешо, бай Ганьо/ и намирам прилика. "Байя" в случая се използва някак си за сближаване на хората, но с нужното уважение.

Шеметна мила моя приятелко, тук е мястото да благодаря най-сърдечно на теб и на приятелите ти за споделените снимки, които са повече от красноречиви и са събрали в себе си целият колорит на многолика Индия Много бих се радвала, ако приятелите ти се включат с коментари и дискусия относно духовния аспект - религия, йога, храмове, свещени места.., тъй като аз съм запозната отблизо по-скоро с практическата страна - бита, културата, нравите,традициите, хората и обичаите на Индия, но нямам задълбочена представа от спиритуалната.

Като спомена "вибути" обаче ме подсети за една куриозна слука. На път за Ришикеш /един от свещените градове по поречието на Ганг, за който смятам да ви разкажа подробно/ се натъкнахме на лудо задръстване. Оказа се, че един аскет от тези, поръсени със сивкавата пепел, се търкаля по платното в знак на благодарност към бог, че е чул неговите молитви и е изпълнил негово желание. След всяко претъркулване, той разбиваше един кокосов орех и така около 100ина пъти Всичко това трая някъде около 45минути. Аз гледах като втрещена, докато другите коли търпеливо чакаха /е, имаше и такива, които видимо бяха изнервени, но повечето си седяха кротко/.. Цялата тая история ме подсети, че този тип аскети понякога остават доста странни и неразбрани за чужденците. Аз лично в началото даже се страхувах от тях. Колкото до сивкавата пепел- тя се приготвя от специални съставки и се получава след тяхното изгаряне върху свещен огън, наречен "хома".Тези отшелници боготворят основно бог Шива и когато посипват пепел върху тялото си и поставят точка /тикка/ върху челото си с нея, те всъщност вярват, че бог Шива им дава благословията си. Някои дори поставят такава пепел върху езика, защото считат, че тя има благотворно влияние върху поста и диетата им.

Така и така сме тръгнали да говорим за Шива и религиозните обичаи, сещам се да споделя и още една традиция. На празника Шивратри /нощта на бог Шива/, който е 2пъти в годината, индийци от цялата страна тръгват към 7те свещени града по Ганг с нещо като нашите "бъклици", които трябва да напълнят с вода от свещената река. Интересното е обаче, че след като напълнят бъклиците, нямат право да ги поставят на земята. За целта по целият път, който извървяват има шатри, където могат да починат и да поставят съдовете с вода върху специални места, недокосващи земята. Тези шатри от своя страна са много колоритни, защото приличат на минипанаири В тях се предлага прясно приготвена топла храна, чай, легла за нощувка и религиозни сувенири. През цялата нощ звучат мантри за Шива и традиционни песни..Хората от местните селца и градове, през които минава пътят към Ганга, организират тези шатри доброволно в чест на Шива и се счита, че това е един вид добро дело, което трансформира кармата им в положителна. Един братовчед на мъжа ми също беше организирал тази година преди 2месеца такава шатра. Вечерта бяхме запалили огън, а около него се носеше аромат на подправки, къри с ориз и зеленчуци...Хората идваха, сядаха, споделяха съдбите си, даваха благословията си и пак тръгваха. Имаше и деца с тях - те пък правеха атмосферата още по-забавна - танцуваха, закачаха се с мен /понеже им изглеждах любопитна /.. За няколко часа през тази нощ видях Индия в миниатюрен вариант..толкова съдби, толкова характери, толкова различни мечти и стремежи..толкова много ентусиазъм, събран на едно място..Изключително изживяване. Може би за самите индийци това е нещо рутинно, но за мен си остава спомен за цял живот

@Дио, знам, че и ти имаш впечатления и влечения към Индия - ще се радвам да споделиш мнение , защото ценя твоите коментари!

@Надин, благодаря за топлите думи - аз от своя страна давам дума, че това съвсем не е всичко - ще има още много интересно и "пикантно" инфо. Смятам да ви представя някои от известните актьори/актриси на модерното индийско кино, както и тенденциите в развитието на Индия днес - от икономически и социален аспект...Ще дам малко любопитно инфо и за Соня Ганди /снахата на Индира Ганди/, която по рождение е италианка, но днес е водач на Конгреса и партията й управлява Индия вече 2 години подред. Паралелно с това ще ви разкажа интересната легенда за бог Ганеш - богът със слонска глава /защо го почитат и как всъщност се е появил той сред боговете/. И още: разходка из Харидвар и Ришикеш - 2 от свещените града на Ганга

Очаквайте съвсем съвсем скоро

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Erosaria
оптимист
***

Регистриран: 20.09.2004
Мнения: 8176
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2534822 - 15.12.2009 18:23 [Re: Bandit Queen]

Много интересно е вси4ко, което описваш от/за Индия
Направо се пренасям в един друг свят, изпълнен с множество от цветове, аромати, традиции, богове...
С нетърпение о4аквам продължение.

ПП: да попитам за тези рисунки по ръцете на жените:
какво символизират?

--------------------
Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Erosaria
оптимист
***

Регистриран: 20.09.2004
Мнения: 8176
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2534824 - 15.12.2009 18:26 [Re: 6emetche]

Шеми, снимките които сподели са 4удесни - поздравления за фотографа!

--------------------
Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2537268 - 18.12.2009 18:41 [Re: Erosaria]

Цитат:

М
ПП: да попитам за тези рисунки по ръцете на жените:
какво символизират?




Еросария, т. нар. "менди" /декорацията на ръцете с къна/ в Индия се използва главно при празници и фестивали, свързани със сватбените ритуали, на празника Карва чот - който е празник на съпруга и съпругата и изобщо на всички фестивали, свързани по някакъв начин с бракуване или раждане на дете. Основно мендито в Индия символизира плодовитостта и гижовността, както и любовта между съпрузите, просперитета и щастието на семейството. Индийците считат, че ръцете са тези, които даряват с ласка, нежност и грижа. Това е и причината индийките да акцентуват силно на тях. В последствие се появява и модната тенденция глезените и стъпълата също да се декорират. Вярват, че обрисувайки ги с къна, предизвикват щастие, любов, хармония и просперитет в семействата си. При сватбената церемония младоженецът също рисува ръцете си с менди, но декорацията при него е доста по-семпла.
Самите орнаменти на мендито са свързани с онези няколко символа, които в началото споменах, че са основни за индийската култура. Най-популярни са цветните мотиви и лотуса,пауновото перо, различни геометрични фигури, съчетани с вълнообразни линии, охлювидни/капковидни/листовидни композиции и разбира се точки. Точката, както обясних по-напред, е най-значимият символ на омъжената жена. Точките се поставят обикновено между различните орнаменти. А самата декорация в повечето случаи обхваща цялата длан и пръстите до лакътя на двете ръце като не е задължително декорацията на 2те ръце да е еднаква. Обикновено като идете в един индийски бюти салон, сядате на 1 стол, разпервате ръце и 2девойки сръчно започват да ви изписват ръцете. След около 20-30 сте готови, НО след това трябват поне 3-4 часа мирно стоене и никакви движения, за да може мендито да засъхне, след което да се остърже и да остане само неговия отпечатък върху кожата. Не бива освен това да се отмива с вода. В зависимост от къната, която е използвана трайноста му е между 7 до 10-15дни в най-добрия случай.

Всъщност мендито идва като обичай оригинално от близкия изток в Индия и на урду /мюсюлманския хинди език/ се нарича "хена", което в превод означава "да станеш кралица" или нещо такова ...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2537309 - 18.12.2009 19:24 [Re: Bandit Queen]

Така и така говорим за менди и декориране на ръцете, в тази връзка да ви разкажа и конкретно за празника Карва Чот, на който мендито е основен елемент.
Писала съм преди в един друг форум за Боливуд, така че правя копи-пейст с леки добавки и разширение.

КАРВА ЧОТ

КАРВА ЧОТ е празник на съпруга и супругата. Празнува се само от омъжените жени и е особено характерен за северните/северозападните щати на Индия. Наричат го най-често "празника на съпруга", защото на този ден от годината жените се молят за здравето, просперитета и благоденствието на своите съпрузи. На този ден съпругата задължително пости като постът й е символ на любов, отдаденост и уважение към своя спътник в живота. Карва Чот се пада обикновно 9 дена преди празника Дивали , което ще рече края на октомври или началото на ноември в зависимост от периода на пълнолуние. Това всъщност е и най-важният пост, който семейните жени в Северна Индия спазват много стриктно. Празникът е символ на благодарност към съпруга, който осигурява материалните блага за дома, полага устоите на семейството, задоволява всякакви прищявки и най-вече грижи се за щастието на жената, след напускане на бащиния дом.
Постът започва още преди изгрев слънце и завършва едва, когато на небосвода се появи пълната фаза на луната. След 4-5ч. сутринта не се приема никаква храна, нито дори вода. Днес традицията е добила и доста сантиментални нотки, защото в някои щати на Индия, където празникът не е толкова популярен, неомъжените жени спазват този пост заради възлюбените си.

Един от основните обичаи на този празник е подаряването на "сарги" или "байна" - от свекървата на снахата. Това е подарък, съставен от различни видове сладки/сладкиши, ядки /най-често бадеми/ и дреха /шал или сари/; а в днешно време дори и бижу. "Байна" се нарича подаръкът за съвсем "прясно" женена двойка , тоест на първия Карва Чот за момичето. Оттам нататък всяка следваща година подаръкът се нарича "сарги". Свекървата ги подарява в знак на благодарност към жената, която се грижи и обгражда с обич сина й и като символ за късмет на семейството. Подаръкът от своя страна трябва да достигне дома на снахата задължително преди! залез слънце.

Подготовката за пуджата/молитвата/ започва от ранни зори. Съпругата избира подходящо за ритуала място : най-често е верандата или вътрешния двор на къщата/ако времето не е много студено - иначе се ползва гостната/. Мястото се декорира с гирлянди и други специфични мотиви. Ритуалът всъщност е религиозната част на празника. Той представлява молитва, отправена към богиня Парвати. Жените се молят пред техни статуи за дълголетие, финансов просперитет и благоденствие на своите съпрузи, както и за щастлив семеен живот. В центъра на мястото се слагат 2 глинени или метални стомни с вода, които се наричат "карва" и оттам идва името на празника.

На този ден всяка жена отделя голяма част от времето си за разкрасяване. Предния ден тя гравира менди по ръцете и стъпалата си. Рано на сутринта на самия празник тя взима душ /но без да мие главата си/ и изпива чаша чай, след което истинският пост започва. Забравих да спомена, че на предната вечер традицията повелява съпругата да изяде нещо сладко.

На този ден индийката задължително облича ново сари- обикновено в розово или червено, слага си много и пищни накити и се "накипря" по възможно най-красивия начин. Задължително - много гривни, "мангал-сутр", червило, каджал, паял-и и задължително е с разпуснати коси за празника /индийките обикновено ги връзват в ежедневието си/.

След като се изкъпе, индийката започва приготовления за пуджата. Приготвя олтара като първо поставя т.нар "тали" пред статуите на Боговете- подобно на молитвата за Дивали в нея е слагат плодове, ориз, ладу, цветя, синдур, "калава" /връв от червени + жълт конец/, сандаловите пръчици и др специалн иаксесоари. След това до тали-то тя поставя 2те с вода и 1 дия. Върху гърлото на едната стомна се поставя отново метална чиния с един плод в нея.
Пуджата започва с поставяне на "калава" около гърлото на 2те стомни и рисуване на един специален сакрален знак върху тях и върху металните чинии. Този знак много прилича на пречупения хитлеров кръст, но е в обратна посока и между линиите се поставят точки. След това взима малко ориз и го поставя в стомната с отворено гърло. Накрая поставя бинди на челото си и синдур в пътя на косата си и започва молитва под звуците на специална мантра, където жената се моли за просперитета и здравето на съпруга си. Според религията жената не бива да прави молитва сама. Всички жени от фамилията трябва да извършват пуджата едновременно.

След ритуала се приготвя закуската за съпруга. Той отива на работа, а жената продължава с традициите.

Точно в 2 часа на обяд жените отново се събират заедно в стаята за пуджа. Една от тях започва да чете на санскрит историята за Карва Чот /която ще постна по-долу/. Другите жени само я слушат и докато тя чете историята, взимат малко ориз от тали-то и го поставят в левия ъгъл на дупатата си. Завръзват дупатата и оризът остава там до вечерта. Когато стигне края на историята, четящата жена разменя местата на 2те стомни 5 пъти с думите "сада сухаган карвале" /ще спазвам поста занапред/

На Карва чот се готви без лук и чесън. Приготвя се "пури" /нещо като нашата мекица, но доста по-тънка/ и картофени ястия - алу матар /грах с картофи/, картоди с карфиол /алу гоби/ итн. Част от храната се отделя и се поставя пред иконите на боговете.

Най-важната част от ритуала е в момента, когато луната изгрее на небосклона. Когато луната се появи, индийката запалва дия и излиза на терасата. Техните тераси винаги са открити, на последния етаж накъщата, така че луната да се вижда много ясно. Освен дия-та със себе си тя носи непокритата стомна и метално сито, през което се пресява брашно. Най-напред тя трябва да погледне луната през това сито. След това отвързва дупатата и хвърля ориза по луната. После повдига стомната и излива водата от нея като светлината на луната трябва да се види през струята. Накрая се навежда, докосва водата от земята с нея докосва очите си, гърлото си и сърцето си и се завърта 2пъти през лявото си рамо. И за последно докосва краката на съпруга си, а той й дава т.нар "аширвад" /благословия/ като докосва главата й, после й подава първата хапка храна /обикиновено сладкиш/ и глътка вода. Следва вечерята на съпрузите заедно.

Втората стомна, която е останала в стаята за пуджа се излива на следващия ден върху сакралното цвете "тулси' и растящо в двора на всеки индиец.


Ето я и историята за Карва Чот:

Навремето едно от големите индийски кралства се сдобило със снаха принцеса. Тя имала 9 братя, които всеки ден идвали да я навестяват. В деня на Карва Чот принцесата станала в ранни зори, облякла най-красивите си дрехи и бижута, разпуснала косите си, украсила ръцете си с менди и подготвила с трепет всичко за своята първа КЧ пуджа . Цял ден по законите на религията, тя не хапнала нищо и стриктно спазвала поста в името на принца, който по това време бил на бойното поле в битка за кралството. Тъй като обаче принцесата била много крехко създание, следобед й прилошало и тя припаднала на стълбите пред дома си. Братята й, които в същия момент идвали от съседното кралство, я видели и не могли да понесат мисълта, че единствената им сестра е в толкова безпомощно състояние. Тогава решили да нарушат поста й с хитрина, за да запазят здравето й. Те запалили огън надвечер и го отразили в едно огромно огледало зад планината. Един от братята извел принцесата на терасата и показал светлината на "луната". Принцесата грабнала стомната с вода и извършила ритуала, след което спокойна, отворила поста си. На другия ден обаче принцесата разбрала, че съпругът й е загинал в битката. Отчаяна, тя отишла в храма и ридаейки, започнала да обвинява Ганеш, Шива и Парвати за смъртта на съпруга си. В мига в който тя отправила клетвите към боговете, гласът на Парвати огласил храма с думите: "Бедна принцесо, ти отвори твоя пост с хитрина, затова сега те наказвам да страдаш. Тъй като вината не беше твоя, ще върна живота на съпруга ти. Но запомни, че той ще се върне болен, а ти трябва да се грижиш за него всеки един ден в продължение на цяла година. На следващия КЧ съпругът ти ще бъде напълно здрав". Тогава принцесата благодарила на боговете и получила обратно съпруга си.
Оттогава тя започнала да спазва редовно поста и подканила всички жени от кралството да го спазват заедно с нея в името на добруването, дълголетието и просперитета на съпрузите им.



Това е ритуалът преди "отваряне" на поста


Четенето на историята








--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2538124 - 20.12.2009 14:01 [Re: Bandit Queen]

ЛЕГЕНДАТА ЗА БОГ ГАНЕША /БОГЪТ СЪС СЛОНСКА ГЛАВА/



Бог Ганеша е най-младият Бог в хиндуистката религия и е богът, към когото индийците се обръщат най-напред в молитвите си - тоест с мантрата "Джай Ганеша, джай Ганеша, джай Ганеша Дева...." започва всяка "пуджа" /молитва/, независимо дали е ежедневна или празнична. Ганеша се счита за унищожител на пречките и обикновено хората го призовават преди всяко важно начинание, за да им донесе желания успех. Индийците го приемат като въплащение на хармонията и мира във Вселената .

Историята, покрай раждането /създаването/ на Бог Ганеша е изключително интересна. Ако трябва да съм съвсем точна, съществуват много различни версии на тази история в различните части на страната, но аз ще ви разкажа най-разпространената, която се счита и за най-достоверна:

Бог Ганеша в действителност се явява син на Шива и жена му Парвати. Тъй като Шива много често отсъствал от къщи, поради участието си в множество битки, Парвати се чувствала самотна. Това била една от причините тя да иска да създаде свое дете. И така веднъж, докато съпругът й бил далеч, тя решила да влезне да се изкъпе. Но понеже нямало прислуги, които да я пазят и да попречат на някого да влезе случайно в къщата, тя решила да направи момчешка фигурка /като използва тесто от стрита куркума/, в която после вляла живот чрез своята божествена сила . Така бил роден Ганеша. След това Парвати обсипала момчето с почести и грижи /тогава все още той не притежавал божествени дарби/ и му заповядала да не пуска никого да влиза в къщата . Синът покорно последвал заповедите на майка си. Но ненадейно през това време Шива се завърнал и когато се опитал да влезе в къщата, Ганеша го спрял, тъй като все още не знаел, че това е баща му и защото следвал заръките на майка си. Шива от своя страна се разгневил ужасно на това малко момче, което се осмелило да го предизвика. Като се има предвид и гневния нрав на Шива, съвсем логично той изгубил търпение и започнал яростна борба с Ганеша. В своя гняв бащата отрязал главата на сина си, без да знае, че е осакатил собствения си син. Когато Парвати излязла и видяла безжизненото тяло на момчето, на свой ред много се ядосала и натъжила. Тя обяснила на Шива, че създала момчето като техен син и наредила на мъжа си веднага да възвърне живота му. Тризъбецът на Шива обаче бил много мощен и главата на момчето била отпратена много далече. Всички опити да бъде намерена се оказали неуспешни. Тогава Шива се обърнал към Брахма, който го посъветвал да замени главата на Ганеш с първото живо същество, което намери и чиято глава да сочи на север. Шива тръгнал да търси такова животно и се случило така, че намерил един отритнат от майка си слон. Понеже животното било изоставено, Шива решил да даде шанс на слона да си има майка, а на сина си - да има глава и съединил главата към тялото на момчето като по този начин отново го съживил. Това обаче не било достатъчно за Парвати, която настоявала момчето да получи божествена сила , пред която всички хиндуси да се кланят. Тя поискала от Шива да благослови Ганеша така, че името му да се тачи и боготвори преди всички останали богове.
От тоя ден, синът на Шива и Парвати , станал едно от най-почитаните божества в индуската религия. Бог Ганеш се счита освен всичко останало и за пазител на слабите и онеправданите.

Символиката около изобразяването на Ганеша също е много важна и специфична. Той се изобразява най-често с 4 ръце, но никога с 1 или 2. Понякога дори с шест , осем, десет или дванадесет- като всяка от тях държи някакъв символ, различен от символите в другите ръце. Обикновено е изобразяван в едната ръка със сабя, а в другата - с цвете /или ладу - любимият му сладкиш/, символизиращ сладостта на осъзнатия вътрешен Аз. В двете ръце зад него, най-често държи анкуша (слонски остен) и паша (примка). Примката – за да подскаже, че материалната привързаност и желания са примка. Остенът – за да подтиква хората към пътя на справедливостта и истината. С този остен Ганеша може да донася или отблъсква препятствия.
Коремът му е изобразяван като голям и издут - това символизира изобилието в природата и силата на Ганеш да поглъща мъките на Вселената.
Интересен факт е, че много често Ганеша е изобразяван със счупен бивник. Според една от легендите за живота му след раждането, докато пишел Махабхарата, перото на Ганеш се счупило и той на свой ред отчупил единия си бивник за да може да довърши писанието си.

Днес поне 1/3 от фестивалите на Индия се празнуват именно в чест на бог Ганеша. Най-важният е Ganesh Chaturthi. А причината слоновете в страната се почитат като живи същества, е свързана точно с тази легенда - приема се, че те символизират облика на Ганеша.

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Marivent
ориентиран


Регистриран: 21.12.2009
Мнения: 1
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2538760 - 21.12.2009 16:08 [Re: Bandit Queen]

Темата за Индия е страхотна.

Четях книгата на Йогананда "Автобиография на един йогин"
когато случайно или не попаднах на тази тема.
Наред с доста интересни неща които ме впечетлиха искам да споделя с вас нещо особенно интересно свързано с кастовата система в Индия.
Цитирам Парамаханса Йогананда:
" Произходът на касатовата система, формулирана от великият законодател Ману. Той ясно видял, че от естественната еволюция на човека произлизат четири големи класи:
1 Такива, които могат да служат на обществото чрез физически труд - шудри
2 Такива, които служат посредством способност за мислене, умения, селско стопанстово, търговия, делови живот - вайши
3 Такива, чиито таланти са административни, изпълнителски и защитнически качества - управители и войни - кшатрии.
4 Такива , които имат съзерцателна природа, духовно вдъхновени и вдъхновяващи - брахмани.
"Нито от рождението, нито тайнствата, нито ученето, нито потеклото могат да определят дали човек е дважди роден(т.е. брахманин), заявява Махабхарата, единственно характерът и поведението могат да решат това."

Ману учи обществото да изразяват уважение към своите членове.
Включването в една от тези касти първоначално е зависело не от рождението на човека, а от неговите естественни способности, демонстрирани от целта в живота, която си е поставил.
Целта можела да бъде:

1 карма - желание, активност на сетивният живот - нивото на шудрите.
2 артха - печалба, осъществяване, но и контролиране на желанията - нивото на вайшите
3 дхарма - самодисциплина, живот на отговорностии правилни действия - нивото на кшатриите.
4 мокша - освобождение, живот на духовност и религиозно учене - нивото на брахманите.

Тези четири касти служат на човечеството посредством:

1 - тяло
2 - ум
3 - сила на волята
4 - Дух

Тези четири нива съответстват на вечните гуни, или природни качества:
тамас, раджас и сатвтва - инертност, активност и просветеност или маса, енергия и интелект.
В четирите естественни касти гуните се проявяват по следният начин:
1 тамас - невежество
2 тамас раджас- смесица от невежество и активност
3 раджас саттва - смесица от правилна активност и просветление
4 саттва - просветление
По този начин кастата на всеки човек е естественно определена от това дали в него преобладава една или смесица от две гуни.
Разбира се във всеки човек са налице и трите гуни в различно съотношение.

Сериозни злини са възникнали, когато след векове върху кастовата система бил надянат хомота на наследственноста.

Редактирано от Marivent (21.12.2009 16:14)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mysteria
добричка
***

Регистриран: 21.04.2007
Мнения: 9227
От: Русе, България
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2538874 - 21.12.2009 18:34 [Re: Bandit Queen]

Бандитке, без дъх останах!

А нямам секунда време!

Някъде бях написла, че мечтата ми е да посетя Индия.

Хиляди благодарности!

--------------------
Цял живот студ и огън....клетва и благослов....добро утро и сбогом ,и сбогом....моя трудна любов....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
6emetche
морско пате :)
****

Регистриран: 14.02.2006
Мнения: 3361
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2538998 - 21.12.2009 22:08 [Re: Marivent]

Благодаря за постинга. Съгласна, точно така е.

Четох го преди, но нямаше да го обясня по - добре.

--------------------
You are your very own superhero!



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
6emetche
морско пате :)
****

Регистриран: 14.02.2006
Мнения: 3361
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2539002 - 21.12.2009 22:20 [Re: Bandit Queen]

Бандитче,

Надявам се фотографите да се включат. Но може би това ще стане след празниците.

Това е най - хубава тема околовръст.

--------------------
You are your very own superhero!



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
DiometМодератор
доброжелателен
****

Регистриран: 07.09.2004
Мнения: 3824
От: Под небето
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2540393 - 23.12.2009 20:21 [Re: Bandit Queen]

Банди, продължавай, не спирай
Също като принцесата с приказките от 1001 нощ Че спреш ли да ракзазваш - и веднага ще те "банна" Че виж какво става - всички чакаме със затаен дъх да продължиш нататък разказите

А би ли разказала нещо повечко за духовните стремежи на индусите - както за масовата религиозност, така и за вътрешната. Също - как се почита гуруто, какви ритуали и обичаи има в Индия, които се отдават на учителите.
Кой от съвременните гурута е най-популярен
Въобще - има ли дълбочина в съвременната индийска религиозност, или е по-скоро масова, ритуална, външна и традиционна

--------------------
С МИР ДА СИ ОТИДЕМ!

Редактирано от Diomet (23.12.2009 20:26)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Uma Rojo
inner while
***

Регистриран: 25.04.2005
Мнения: 4888
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2544615 - 01.01.2010 05:44 [Re: Bandit Queen]

Честита, спорна и мирна да е новата година за всички!

надявам се Bandit Queen до продължи с разказите си скоро. чета като приказка и нямам насита. ще си позволя малък музикален антракт в темата

един любим филм





и това, пак от там





а тук откъс от историята на Умрао Джаан /надявам се звучи правдоподобно/
как фино го прелъстява само...хех





и за завършек







--------------------
Трудна за отвличане.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2544921 - 02.01.2010 08:17 [Re: Uma Rojo]

За много години на всички съфорумци - пишещи, четящи, размишляващи върху темата или просто наминаващи ! С искрени пожелания за здраве, късмет, успехи, любов, светлина в душите и сърцата, хармония и вътрешно удовлетворение!!!!

Ума, хиляди благодарности за чудесното включване!!! Тъкмо в унисон с новогодишният купон, на който бяхме - имаше програма с няколко известни боливудски актьори включително и съпруга на Аишвария Рай, та и тя беше там и го придружаваше Изтанцува ето този неин убийствен танц и остави публиката без дъх !!! [url=

Kajra] Re[/url] Зарекла съм се, че един ден ще отделя изцяло на модерното индийско кино от периода 1985 до 2004 и от 2004 до днес; на всички актьори и актриси, допринесли за разцвета на Боливуд точно през тези златни години и на всички филми, които дават детайлна представа за многолика Индия..а те наистина са доста и всички си заслужават. Но това ще стане сигурно другата седмица, тъй като наистина съм доста заета и ако липсвам, то съвсем НЕ е защото съм ви забравила Обещавам

ДИО, темата, която си засегнал, е страшно интересна и обширна. Ще се опитам от моя опит и познания да обобщя най-важното, но принципно, ако тръгнем да задълбаваме в детайли за това откъде се корени идеята за "гуру", какво е неговото предназначение, каква е разликата между множеството духовни учители, какво индийците разбират под религиозност, за размесването на понятията религия, религиозност, вяра и прочее, то трябва да започнем да нищим още от много дълбоко /Махабарата и свещената книга Гита/, а там действително съм относително "боса" по въпроса.

Като цяло индийците СА религиозни и определено са традиционалисти в добрия смисъл на думата. Ритуалите, които спазват, имат специално значение за тях и те вярват, че всеки един от тях им носи благословия и добруване. Държат на приемствеността през поколенията, спазването на тези ритуали и градят моралните устои именно върху религиозните и духовни ценности, издващи от дълбока древност. НО
днес вече много от чисто религиозните празници са придобили един социален оттенък, който ги "комерсиализира" /ако мога така да го нарека/ пред останалия свят. Религиозността на индиеца е вътрешна и тя има дълбоки корени от поколения през поколения. Духовността обаче често се изопачава, тъй като в повечето случаи става нещо като инструмент за привличане на туристи и вменяване на прословутата мистичност, духовно извисяване, духовно самопознание, обвило Индия в мистериозен воал..Напоследък наблюдавам една тенденция: поне 60% от хората, посещаващи Индия, изтъкват причината "отивам да намеря себе си".. Точно затова съм озаглавила и темата така. Струва ми се, че вече е станало клише. Доколко обаче самите те имат понятие какво означава този израз, дали са се срещали с гуру, дали изобщо от безкрайно многото преживявания и гледки са успели да отделят време да мислят/поработят над себе си или просто автоматично вярват, че отивайки в Индия някакво чудо ще ги озари от атмосферата и ще ги направи "по-духовно" извисени и чисти...това са твърде различни неща. Така че духовният имидж според мен леко се е изкривил през последните години, точно с тази комерсиална цел. Има толкова "мними" гурута и ашрами /това са нещо като храмове-манастири, където човек може наистина да намери себе си, да се пречити духовно, да намери своя гуру и да поеме нов път в живота/, че просто не ми се споменава и какви мръсотии понякога се вършат там..Да не говорим, че публични домове и трафик на хора се прикрива точно под предлога, че се създава ашрам. То е свещено място и не бива да бъде осквернявано, демек вероятността полицията да го претърсва или изобщо някой да се усъмни в достоверността му е сериозна.. От тая гледна точна - всичко е показност..да, за жалост. Както споменах и по-напред из постовете си: в един момент, когато животът в Индия те завърти и се сблъскаш със стотици характери, съдби и нрави, разбираш, че ако претеглиш на кантар,се оказва, че само малка част от Индия действително е ИСТИНСКАТА религиозна, духовна, чиста и неопетнена традиционна Индия и тя наистина е КРАСИВА! С многообразието от учения, които взаимно се допълват - тоест човек има избор да поеме онзи път и да се довери на онзи гуру, който най-силно се доближава до неговия мироглед и нагласа към живота; с многообразието от фестивали и богове, в чиято чест се празнуват; със силната връзка между енергия-медитация-природа-дух-тяло и изобщо с всичко, онова, което изниква в представите ни за спиритуалната Индия..и което всеки един, стремящ се към хармония и душевен комфорт в живота търси за себе си. Наистина може да се открие в Индия, но трябва да мине време, докато се ориентираш и навлезеш вътре в материята, за да знаеш къде да търсиш...
/след мъничко продължавам по същество /

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2544924 - 02.01.2010 09:46 [Re: Bandit Queen]

И така /продължавам от предния си постинг/- какво е гуру и какво предполага толкова голямата му популярност в Индия и Индонезия , как се почита и какъв е смисълът от преклонение пред гуруто - тук наистина трябва да тръгнем отдалеч, макар че в детайли аз не съм компетентна да обясня същинската част за възникването на идеята, как се е развивала във вековете и в какви течения се е диференцирала . Това, което мога със сигурност да кажа обаче е, че необходимостта от гуру за религиозния индиец е равносилна на необходимостта от храна. Напътствията и благословията на гуру-то всъщност са "духовната храна" на индиеца. Старите поколения са закърмени с традицията на Аюрведа, природосъобразния начин на живот, близостта с природата, медитацията, стремежа към чистота на духа и ума, посвещение и преклонение към позитивната енергия и божествените сили, сътворили света - което се явява логична предпоставка да търсят начин за духовно извисяване и пречистване, тъй като вярват, че по този начин се доближават до Бог и получават неговата благословия. Точно тук се явява мястото на гуруто. Гуру е човекът, който въвежда индиеца в спиритуалния свят /дали чрез медитация, йога, аюрведа, мантри или прочее/ и същевременно му дава безценни /според индийците/ практически насоки/съвети как в ежедневието да се справя със стреса, как да овладява гнева си и негативните емоции, как да създава около себе си хармония, как да живее пълноценно, как да бъде полезен за себе си и за другите, как да поддържа тялото, ума и душата си максимално чисти и близо до бог. Силата на гуруто е в това, че той дава познание - познание за света, за разума и душата, за житейската философия и помага на обикновения човек да израсне духовно. Всеки един уважаващ религията си индиец приема гуруто като духовен водач, "спуснат" при хората от боговете..нещо като "посланик"/"посредник" между бог и човек, затова и гуруто в Индия всъщност се почита като Бог. Обикновено той е един за цялото семейство и снимката му се поставя на централно място в къщата или между статуите на боговете в стаята за молитва. Тъй като /както споменах/ има различни религиозни течения и традиции, духовните водачи се разделят според учението, което заляга в основата на идеологията им. Най-популярни са йога гурута-та, тъй като при йога ученията има най-голямо разнообразие. Няколко постинга по-напред имаше един съфорумец беше споменал за Шри Матаджи Нирмала Деви, която е гуру на последователите на Сахаджа Йога. Други много популярни йога гуру в различни йога течения са: Шри Баба Рамдев, Паранхамса Йогананда, Свами Вишну Девананда, Шри Кришнамачариа, Йоги Амрит. Баба Рамдев примерно е изключително популярна фигура в духовния живот на множество индийци, а също чужденци и даже холивудски звезди Той има специално отредено място по индийските ТВ канали, където всеки ден дава напътствия за здравословен начин на живот, релакс, медитация, йога, душевно пречистване и тн. Най-голяма еуфория наскоро предизвика инструкцията му към индийците да консумират листа от "пан" /едно специфично лечебно дърво тук/, за да преборят и да се предпазят от свинския грип. На същия ден пазарите бяха залети от сергии с панови листа, а хората купуваха като обезумели Всеки 2ри човек на улицата дъвчеше листа от пан и езикът му беше крещящо оранжев...много лесно се познаваше кой беше консумирал...буквално - всеки! Мисля, че тоя факт красноречиво говори за това, че думата на гуруто е равносилна на заповед
Принципно всеки гуру поне веднъж в месеца организира събиране на последователите си, обикновено в някаква голяма зала или на открито, където хората медитират и пеят религиозни мантри заедно, а голяма част от тези събития се излъчват и по определени тв канали.

За специалните ритуали не съм много навътре. Всеки гуру сам определя ритуалите и обичаите, които последователите му трябва да следват, но общото в този аспект е, че всеки гуру се поздравява и почита от последователите си с докосване на пръстите на краката и след това с поставяне на пръстите първо на челото и после на сърцето. Обикновено гуруто дава и т.нар "прашад" - сладки, ядки или плодове, оставени от хората в храма и благословени от бог. Най-често такъв прашад са захарни плоски твърди бонбони, наречени "баташа", ладу или стърготини от кокосов орех.

Един от най-великите и популярни гурута на Индия, който основава течението "сигхизъм" е Гуру Нанак. Сигхите населяват главно щата Пенджаб и съставляват около 40% от индийското население. Техните фамилии завършват винаги със "Сингх" и в Индия тази прослойка /каста/ от обществото се нарича "сардари". Техният основен храм е в Амритсар - т.нар Голдън Темпъл, който е построен 80% във водите на реката /забравих как беше името й/. Сигхистите НЕ почитат богове - за тях Ганеша, Шива, Дурга, Хануман не са от значение. Техният бог е единствено Гуру Нанак, който е пътеводител, наставник и учител. Имат различни мантри от хиндусите, НО най-интересното е, че сигхизмът всъщност възниква като "микс" от хиндуизъм и ислям. Де факто Гуру Нанак е единственият, който успява да съвмести и обедини двете религии в една. До ден днешен сигхите се славят като изключително дисциплинирани и като хора на доверието. Повечето от тях закрилят слабите и помагат на нуждаещите се доброволно. Казват, че ако изпаднеш в Индия в беда- потърси сардар и той на 101% ще ти съдейства без да иска нищо в замяна. За жалост през периода 1989 /ако не се лъжа/ по времето на Индира Ганди, имаше масово изселване и избиване на сигхи..Доколкото знам Индира Ганди не е била уведомена за това, а акцията е била уж с цел подпомагане на сардарите, които са родом от Пакистан да се завърнат по земите си..В крайна сметка става кървава баня...Историята помни ноември на 1989 като най-черният в историята на северна Индия..

Sri Sri Ravishankar Ji, Asaram Bapu Ji , Sri Kiritbhaiji пък са гурута, които са известни на запад и имат много последователи там.

Дано съм била достатъчно изчерпателна Скоро ще продължа с интересни разкази за Ришикеш и Делхи + виртуална разходка с няколко клипчета от тези 2 града

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
6emetche
морско пате :)
****

Регистриран: 14.02.2006
Мнения: 3361
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2545011 - 02.01.2010 15:49 [Re: Bandit Queen]

Браво, страхотен разказ. За мен е преизчерпателен.

За "прашад" чувам от теб, но знам, че гуруто може да отдава "даршан" (благословия) на учениците си, която много често е придружавана с определени жестове - "шактишпат", при които ученикът изпада в промемено състояние на съзнанието.

Неотдавна имаше книга "Яж, моли се и обичай", в която писателката описва именно "търсенето на себе си" и какво научава по пътя си. Аз си мисля, че кой каквото и да очаква от подобно пътуване, все нещо научава и намира светлинка в тъмния тунел, пък било то и че чудо няма да стане, а си работиш сам за щастието си. Но наистина въздухът в Индия е такъв, че много повече те настройва за духовни изжвявания. Я виж тук в България...всичко те притиска, въздухът е отровен, хората са се свили...Не знам какви усилия трябва да полагаш за да запазиш нагласата си позитивна и умът бистър.

От друга страна обаче, не мисля че манталитетът ни е много различен. Просто тук няма духовни водачи.

--------------------
You are your very own superhero!



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Erosaria
оптимист
***

Регистриран: 20.09.2004
Мнения: 8176
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2545044 - 02.01.2010 17:08 [Re: 6emetche]

Препоръ4вам филмът ”Slumdog Millionaire”
Разказва се за едно бедно индийско мом4е, което остава сирак от съвсем малък и минава през какви ли не перипетии с малко по-големият си брат. Накрая ве4е 18 годишен пе4ели в телевизионната игра в името на любовта си към едно моми4е.
Филмът рисува много ярко 4аст от живота в Индия на обществените нисши социални прослойки ...
Много разтърсващ, но с щастлив край филм!

--------------------
Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
DiometМодератор
доброжелателен
****

Регистриран: 07.09.2004
Мнения: 3824
От: Под небето
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2545358 - 03.01.2010 14:54 [Re: Bandit Queen]

Благодаря ти, Банди, наистина невероятно разказваш.:)
Продължавай

Май ако направим рейтингова скала на темите във форума, тази ще бие всички

--------------------
С МИР ДА СИ ОТИДЕМ!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Salve
moonlight
***

Регистриран: 13.02.2004
Мнения: 6990
От: Cryst@l Moon
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2545378 - 03.01.2010 15:40 [Re: Bandit Queen]

Queen.....направо си магнетична в разказите си, това е то след като е разказ от първа ръка

като чета все едно пътувам из дебрите на реалността и духовността там....ВЕЛИКА СИ!!!!

--------------------
Сълзата ти превръща се в кристал
когато осъзнаеш, че си цял
а Цял си-осъзнал Безкрая в Светъл миг
приютил ловеца и сърната в своя лик.....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Salve
moonlight
***

Регистриран: 13.02.2004
Мнения: 6990
От: Cryst@l Moon
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2545383 - 03.01.2010 15:47 [Re: Diomet]

айде пак рейтинги разни ....как умора няма тоя мозък човешки непрекъснато да сравнява и разграничава, да принизява и приповдига / с извинение/....наскоро имаше дори класация за най-добър модератор из форумите....и какви ли не дивотии....недей и тук...нека бъдем над тия неща

Бандитката го прави толкова вдъхновено, че оставя в нас такава великолепна, трайна следа....и го прави за удоволствие на всички ни и себе си...а не за рейтинги разни....недей да сравняваш темите приятелю драги....те всички правят тоя форум интересен и уникален....

--------------------
Сълзата ти превръща се в кристал
когато осъзнаеш, че си цял
а Цял си-осъзнал Безкрая в Светъл миг
приютил ловеца и сърната в своя лик.....


Редактирано от Salve (03.01.2010 15:49)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2547527 - 06.01.2010 22:31 [Re: 6emetche]

Цитат:

Но наистина въздухът в Индия е такъв, че много повече те настройва за духовни изжвявания.




вярно е, че нещо витае във въздуха, което те предразполага към търсене на спиритуални изживявания, но съвсем не навсякъде из Индия е така..Тук е мястото да подкрепя Еросария и филма, който е споменала Той е точно онова грозно, мръсно, пошло, низко и антидуховно лице на страната, което съм се опитала да опиша по-напред в постингите си, но писанията ми определено бледнеят пред сцените на филма /има и доста художествена измислица, но в основната си част филмът е реалност/. Хубаво е да се види и обратната страна на медала- там, където въздухът е пълен с болка, страдание, безсилие и мизерия в буквален и преносен смисъл... Мисля си всъщност, че може би това как ще "подейства" въздухът на Индия върху определен човек зависи от неговата нагласа. Ако имаш нужда и си тръгнал с желание и ентусиазъм да изпиташ/откриеш нови неща за света и себе си, то сетивата ти определено са изострени и попиваш всичко от заобикалящата те атмосфера...обръщаш внимание на детайлите, които рано или късно те свързват с духовното измерение на страната. Ако си тръгнал с цел да видиш малко свят, екзотика и да си изкараш ваканцията на някое крайбрежие в Гоа, тогава вероятността въздъхът да ти подейства спиритуално е доста по-малка...

Чисто практически аз съм стигнала до един извод относно духовните водачи: те са нещо като "домашен психолог/пътеводител" на индиеца и от тая гледна точка присъствието им е доста полезно като се има предвид напрегнатия начин на живот; множеството въпросителни и кръстопътища, с които човек се сблъсква и през които преминава; необходимостта от духовна подкрепа и насока..Но си мисля и друго - дали гуруто не изземва изконното право на човек да взема сам решения и сам да ръководи живота си според собствените си правила и принципи Според мен темата е доста "хлъзгава", тъй като от гуру до гуру вероятно има разлика. И вероятно тук също зависи от нагласата на самия човек дали ще приеме духовния си водач като учител/пътеводител или като възпитател/наставник...
Освен това ти ме размисли и още нещо - дали българите бихме били по-добри, по-човечни, по-морални и по-чисти духовно, ако се доверявахме на гуру

Относно "даршан" - в превод буквално думичката означава "гледам, съзерцавам". Чувала съм за това бегло и според мен преводът "благословия" е в преносен смисъл, тъй като даршанът всъщност е ритуал, при който човекът съзерцава в хармония и покой идола си /бог, гуру и тн/. Чрез това съзерцание един вид той приема с очите си духовната сила на гуруто, което за него е като благословия. Религиозните индийци казват: "Колкото по-дълготраен е даршанът, толкова по-добре ще вникнеш в същността и ще разбереш учителя си".

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
DiometМодератор
доброжелателен
****

Регистриран: 07.09.2004
Мнения: 3824
От: Под небето
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2547630 - 07.01.2010 00:42 [Re: Salve]

Цитат:

айде пак рейтинги разни ....как умора няма тоя мозък човешки непрекъснато да сравнява и разграничава, да принизява и приповдига / с извинение/....наскоро имаше дори класация за най-добър модератор из форумите....и какви ли не дивотии....недей и тук...нека бъдем над тия неща




Слушам шефе, няма вече, обещавам

--------------------
С МИР ДА СИ ОТИДЕМ!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2547661 - 07.01.2010 02:40 [Re: Diomet]

Салве е права, Дио - няма нужда от рейтинги. Знам, че съвсем спонтанно и приятелски си го сп менал това, но аз наистина пиша с удоволствие, не гоня никакви червени точки /имам си една на челото и тя ми стига /..Мисълта ми е - нека оставим класациите настрана и продължаваме да дискутираме, защото дискусиите според мен са най-ценното на тая тема!!! Другото са подробности

Еееххх, мен така ме е яд, че отделих цели 2ч. да пиша по една много интересна тема и токът взе , че спря, а аз не го бях запаметила. Ще се пръсна от яд, защото темата е адски благодатна ...щях да ви разказвам за колорита на индийските улици, главните действащи лица, какво може да се види, чуе, усети и изобщо много интересни работи, ама ей на...Другият път ще започна тази тема. А дотогава, както обещах - едно кратко пътешествие из Ришикеш ще ви направя. Писала съм го миналата година, след пресни впечатления от пътуването ми там, така че сега само ще допълвам, ако се сетя нещо.
дано ви е интересно

РИШИКЕШ - ПРИКАЗКА ЗА ХРАМОВЕ, ВЪЛНИ И МУЗИ/ка/

Ришикеш ..Мостовете никога не са били толкова вълнуващи за мен, както ме вълнуват тук...Един от 7те свещени града, той наистина е голям "чаровник"... Пленява те още с първата глътка въздух...Небето сякаш има по-друг оттенък на синьото..различен..щом го погледнеш, чувстваш как се изпълваш със свобода и желание да препускаш по брега, докато отмалееш...И когато отмалееш, просто сядаш на една от големите скали, взимаш някой от многото гладки и кръгли камъни и рисуваш върху него знака ОМ...след това го хвърляш с всичка сила в реката... оттам нататък едно твое желание предстои да се сбъдне...Това всъщност е една от традициите на града..И всеки турист, дошъл тук, поне веднъж /ако има смелост/ потапя краката си в свещените води на Ганг и извършва ритуала с камъка. Аз все още не съм събрала кураж да се цопна..Всъщност едва ли ще го направя..но това не пречи да съм безумно влюбена в бреговете му..
Ришикеш е сравнително малко градче, но с огромно значение за индийците. Това е един от сакралните градове на Индия по поречието на Ганг. Ежегодно се посещава от милиони туристи и няма начин да не се чувствате "в свои води" тук, именно защото лицата, които ще срещнете са предимно на чужденци, които биват грижливо "ухажвани" от местните жители, отдавна намерили печелившата формула чрез търговия на традиционна храна, дрехи, сувенири, бижута; фотография; даване на лодки за рафтинг под наем или каране на рикши /нещо като нашите таксита/.
Уличките са тесни /слава богу в добро състояние/, но затова пък трафикът е ужасно натоварен и тълпата се смесва с автомобилите на поразия...Понякога колите карат буквално на сантиметри от сергиите...и може да те докарат до истерия Като оставим настрана пътните несгоди, дните тук са адски пъстри и оживени. Приличат на въртележка - времето препуска много бързо край теб и докато успееш да разгледаш всичко- от храмовете и ашрамите, през разходките по брега, до сергиите с традиционни сувенири, дрехи, бижута и прочее, усещаш как се е свечерило.... Точно в 20.00ч сергиите и малките заведения затварят. Градът утихва в люлката на вечерния вятър..Само последните мантри затихват бавно и постепенно...а в ритъмът им плават запалени "дия" по водите на Ганг. Туристите ги пускат за атракция. Индийците обаче вярват, че реката ще отнесе огнения пламък до боговете и ще получат благословия...
Алкохол и месо в този град не са разрешени легално, макар да има няколко нелегални будки, където продават водка и бърбън, но цената там е 3пъти по-висока от нормалната. Религията на индийците забранява да се употребява алкохол и месо на свещени места вкл. и в свещените 7 града., което за туристите се оказва голям проблем и те са принудени да карат 20км извън града за да си ги набавят ...

Най-голямата атракция на града е люлеещият се мост, наречен "Laxman Jhula". Той всъщност е огромно модерно съоръжение, свързващо двата бряга на река Ганг. Абсолютно обезопасено разбира се и издигащо се мнооооого високо над нивото на реката. Преминаването през моста си е живо приключение . Първо, защото мостът се люшка при повея на вятъра, а там около реката вятърът е много силен. Точно затова носи името "jhula", което на хинди означава "люлка". Та...преминаването през него е пътешествие през множество емоции. Тръгвайки от единия край към другия, човек се сблъсква с какво ли не - любопитни туристи, които са накацали по двата парапета и снимат като невидели; любопитни индийци, които пък зяпат чужденците; леко нахални фотографи, които ти препречват пътя и ръкомахат "Чало байя, ек фото ле ло; мудже бана до ап ке лие" /хайде братко, вземи си снимчица, да ти направя ли една /. В началото леко те изнервят, но после някак спонтанно колоритът им ти става симпатичен. Сещаш се за нашите продавачи на семки по улиците И както си вървиш по моста, гледаш градът от високо и лицата на непознатите, изведнъж някакъв клаксон те стряска изодзадЗе Съответно разбираш, че мостът е разрешен за мотори и т.нар "скутери", които се опитват да си проправят път измежду тълпата. Настава мигновена суматоха за 5секунди, после пак всеки се втрещява в разкошните гледки и така..до следващия скутер, нарушил хармонията на блажения турист...Някъде по средата на моста съзираш и някои неканени посетители. Те са атракцията на атракцията ! Наредени на най-високия парапет, скромно седят и те оглеждат от глава до пети , не кой да е , а няколко маймунки..../абе да ви кажа съвсем не бяха толкоз безобидни/..имаше и големки...Някои туристи им даваха банани и явно свикнали винаги да получават нещичко, решаваха да се "самообслужат" и налитаха на дамските чанти Уж имаше някакъв пазач там, който ги разгонваше, ама не беше особено успешно.....
Най-сетне достигаш до другия бряг и оттам нататък започва пищната гледка на типичните индийски пазари, пълни със стока, аромат на сандалови пръчици и традиционно приготвена храна...Пазарът на Лакшман Джула представлява няколко пресечени улички , които се се събират в едно малко площадче. Обикновено там винаги има по някоя улична атракция - гълтане на огън, ходене по пирони и т.н.. А долу от площада са бреговете на Ганга...По време на религиозните празници това площадче се използва за извършване на молитви. Навсякъде по пазара звучат мантри. И така, разхождайки се из улиците, имаш усещането за спокойствие, хармония и блаженство, което те обзема изведнъж...Ииии естествено ти се иска да изкупиш всичко по сергиите. А те са пълни с всевъзможни неща: от гривните, герданите, шаловете и декоративните "бинди"-та през дългите поли тип пеперуда, лъскавите чехли с мъниста, религиозни сувенири, особено статуи на Бог Ганеша, сандалова пудра, халди /куркума/, подправки и аюрведични билкови смеси...до дискове със стари индийски филми, кухненски прибори, скъпоценни и полускъпоценни камъни и още и още каквото се сетите.. И всичко това е примесено с величествените сгради на "ашрам"-ите /религиозни приюти/ и храмове на различните богове. Докато се разхожда човек, може да види как група туристи извършват "пуджа' или просто се наслаждават на някоя религиозна церемония по брега на реката. Обикновено пуджите се извършват привечер и тогава гледката е още по-привлекателна, защото огънят се отразява във водата и оставя усещането за нещо магично и притегателно...Около ушите ти се носи звън на камбана и лекото приглушено пеене на гуру-то...Имах чувстовото, че се намирам в някой друг свят...Изведнъж забравяш рутината на ежедневието и ставаш част от цялото...Ние с мъжа ми си имахме едно специално наше си местенце до брега на реката. Даже наша си стълбичка. Понеже слизайки надолу, трябва да преминеш няколко стълби, ние обичахме да сядаме на последната стълба и там седяхме с часове, заслушани в пуджите...Отсрещният бряг изглеждаше като коледна елха, отрупан със светлините от ашрамите...Покрай нас винаги минаваха малки индийчета, които продаваха специални кошнички с цветя и дия и ние пускахме редовно по една..Никога не се връщахме преди дията да се изгуби от погледа ни..
През деня по брега на реката може да видиш чужденци, които тренират своята йога, заслушани във вълните или туристи, които просто събират тен на брега...Може да видиш и множество влюбени двойки, усамотени на някоя скала .Обикновено няма турист, който поне веднъж да не е пробвал йога на брега. Сутрин много рано /към 7ч./, когато изгревът се издига над реката, гледката е неописуема. Има един леко тръпчив хлад, който те кара да се усещаш адски свежо. Пясъкът е безумно бял и ситен и просто ти иде да го грабиш и да го цедиш през пръсти...толкова е гальовен . А след дъжд край брега излизат пауните!!! Невероятно красива гледка - с разперени крила и пеят...е, тяхното пеене е доста натрапливо-пискливо, но е атракция да се види...защото разперват криле само след дъжд...

"Лакшман Джула" има и свой брат близнак - "Ram Jhula". Той се намира на около 2км разстояние от него и също е изпъстрен със сергии и храмове около себе си. Разликата е единствено, че Рам Джула е по-нов , макар че прекосяването му е същото приключение. Край него се намира и един от основни храмове на Шива.
Центърът на града е по-надолу от 2та моста. Там са концентрирани хотелите и ресторантите, както и магазините на известни търговски марки. Едно от най-любимите места на туристите е "Rajasthani Restaurant". Пред него винаги има страшно много хора и опашка..Там съм яла най-вкусната картофена "парАтха" и халва от моркови. Никъде другаде вкусът им не е толкова наситен и разкошен...никъде....в Индия или поне не съм го срещала другаде досега...
Всъщност отначало човек си мисли, че градът е малък, но когато тръгне да го обикаля, разбира че съвсем не се побира в шепи.... Само на няколко км от Ришикеш, се намират още 2 атрактивни места. Едното е храмът-пещера, който никой не обитава, но пред него винаги има свежи гирлянди от цветя, които случайни посетители оставят; а другото е едно малко водопадче , чиито "стопани" са 2 статуи, направени от слама /момиче и момче, хванати за ръце/ - много интересно са направени наистина, а най-странното е, че нито една буря или дъжд не е успяла да ги развали..Легендата гласи, че са били реално съществуваща двойка, чиято любов ги е овековечила да не бъдат сломявани от никакви природни стихии
Връщайки се обратно в Ришикеш /на този ден, когато бяхме до гореспоменатите 2места/, се натъкнахме на едно индийско момиче, което хвърляше кокосови орехи в реката. На мен ми стана много интересно защо го прави. Оказа се, че когато някой има някаква голяма молба към Бог, той избира специален ден /празник/ и идва в Ришикеш да даде дар на боговете, за да изпълнят молбата му. Задължително кокосовите орехи са 21. Това момиче хвърли 1 по 1 всичките 21 като преди да хвърли всеки от тях, изричаше една и съща кратка молитва. Накрая нагази във водата. Когато излезе, се наведе на колене и протегна събрани в молитва ръце. За мен гледката беше неописуема. Тогава за първи път видях този ритуал на живо...усещането е много вълнуващо. Сякаш се докосваш до съвсем друго измерение на душата, духовността и религията...И макар нищо да не разбирах тогава, този ритуал ми остави много траен спомен..

Храмът на Рада и Кришна е друга важна забележителност - той е най-често посещаваният от туристите, не само защото тяхната история е най-атрактивна,а и защото е направен много по-пищно от останалите. Прилича на малък палат, иконите и статуите на двамата са инкрустирани по уникален начин, вътре всичко е бяло и светло...изключително чисто и атмосферата носи изключително позитивен заряд.
Основната причина обаче да е толкова посещаван, се крие в легендата: че който се моли в този храм, желанията му винаги се сбъдват. Но когато това стане, задължително трябва да се върнеш там /рано или късно/, за да благодариш за това. Моето желание също е на път да се сбъдне и скоро се шегувах с мъжа ми, че сега имам основателна причина да се върна, която не търпи отказ от негова страна, макар че е доста далеч от Делхи, но съм решила, че на следващия ден от деня, в който се осъществи, заминавам без да искам разрешение

[url=

Rishikesh] klip4e 1[/url]


[url=

Rishikesh] Sunset[/url]

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Salve
moonlight
***

Регистриран: 13.02.2004
Мнения: 6990
От: Cryst@l Moon
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2548512 - 08.01.2010 10:05 [Re: Diomet]

Цитат:

Цитат:

айде пак рейтинги разни ....как умора няма тоя мозък човешки непрекъснато да сравнява и разграничава, да принизява и приповдига / с извинение/....наскоро имаше дори класация за най-добър модератор из форумите....и какви ли не дивотии....недей и тук...нека бъдем над тия неща




Слушам шефе, няма вече, обещавам




Ейййй как поне веднъж не взе да спориш....ама знам аз тактиката ти, тя е по-силна от спор ..... не ме наричай "шефе", щото ще взема и аз да те наричам с едно нещо и ще видиш

ПП:Чата дотук!!!! Извинявам се!!!!

--------------------
Сълзата ти превръща се в кристал
когато осъзнаеш, че си цял
а Цял си-осъзнал Безкрая в Светъл миг
приютил ловеца и сърната в своя лик.....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Salve
moonlight
***

Регистриран: 13.02.2004
Мнения: 6990
От: Cryst@l Moon
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2548515 - 08.01.2010 10:09 [Re: Bandit Queen]

Банди .....от всичко прочетено, вече силно искам някой ден да отида и да видя....да усетя....да, започва да ми се върти в ума много силно тая дестинация....дано успея

Ще е невероятно да можем да се организираме и форумно да идем на екскурзия....иха....

--------------------
Сълзата ти превръща се в кристал
когато осъзнаеш, че си цял
а Цял си-осъзнал Безкрая в Светъл миг
приютил ловеца и сърната в своя лик.....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2557790 - 20.01.2010 00:46 [Re: Salve]


Обещах ви

Колоритът на индийските улици


Те са пъстри, прашни, забързани и пъъълни с изненади Те са едновременно и изкушение, и предизвикателство за чужденеца..Там, където животът кипи пред очите ти и ти си неизменна част от тази малка голяма "стихия"...

Хората тук казват: "За да усетиш Индия, трябва да усетиш нейните улици". И са напълно прави. Защото улиците тук си имат и душа, и сърце, и даже свой собствен нрав Традиционните индийски улици всъщност са улички - обикновено тесни, еднопосочни, без пътни знаци и тротоари. Тук хора, автомобили и животни съжителстват в необяснима симбиоза... и се преплитат със стройно подредените сергии, дюкяни, магазинчета, работилници и ателиета..

Тръгвайки произволно по някоя от тях, първото нещо, което ще ви направи силно впечатление са т.нар. "food corner". Това са малки сергии на открито, където сръчни майстори-готвачи приготвят пред очите ви изкусително вкусни традиционни гозби, закуски и сладки. Ароматът им те подканя лукаво да се спреш и да опиташ поне 2-3 разновидности, докато червената сигнална лампичка на съзнанието не светне и не обяви "опасност". Фууд корнерите са най-атрактивното, но и най-коварно място за чужденеца. Защото - хигиената е под огромен въпрос. Тук няма ръкавици, няма и предпазни маски. Има само редящи се по тезгяха вкусотии и редящи се на опашка изгладнели... И докато мъжете налитат на тежки основни ястия като "чоле бадуре" / къри от нахут/, "пао баджи" /пасирани варени зеленчуци с подправки и кръгло хлебче/ и традиционния пилешки "тангри кабаб" /пилешка кълка на скара/, то жените се трупат като мухи на мед пред сергиите с "алу тикки" /картофени котлети/, "пани пури" /нещо като нашите сиропирани тулумбички" и "чаат масала" /пържени зеленчуци, поръсени с лимон и сециална сладко-солена подправка/. Всъщност последния тип сергия е една от най-често посещаваните семейно. Докато похапваш хрупкав пържен картофен чаат, може да се натъкнеш на колеги, роднини, приятели, че даже и на шефа си Чарът на фууд корнърите обаче е вечер, когато те се превръщат в едно от най-оживените места на града. По улиците стотици метри наоколо се носи ухание на прясно сготвена домашна храна и почти всяка сергия зарежда най-атрактивния трак с традиционна индийска музика.. Денем пък фууд корнърите са "минипристанища" за пътуващите индийци..Редом до сергиите с храна гордо се кипрят автентичните пъстри дюкяни с традиционна индийска стока. Тук събрани на едно място ще намерите сергии за гривни, бижута, дрехи, чанти, обувки, подправки, домашна посуда, бамбукови мебели, религиозни сувенири, цветни гирлянди, плодове и даже... паунови пера, които се купуват "за късмет". Докато се промушвате между дюкяните, ще съзрете момичета, купуващи и поставящи паунови пера между учебниците си. Ще се почудите що за ритуал е това и после ще разберете, че перото удвоявало успеха /в случая резултата от изпита/ Тези сергии са винаги на самия ръб на улицата. По-навътре зад тях е разположен един невероятен микс от първично и модерно.. там са събрани шивашки ателиета, автоработилници, нет-кафета, фотостудия, малки офиси, магазини, бръснарници, бюти салони и малки фитнес клубове, дрогерии, будки за продажба на билети и списания...

Подобно на фууд корнерите ще забележите и един натрапващ се почти на всяка крачка надпис "PCO/STD" върху малки жълти кабини. Това са не друго, а кабини за междуселищни и международнни разговори. Ако имате късмет, може да попаднете на модерна кабина с факс, но повечето са в доста окаяно състояние и телефонът с едновременните шайби може да ви изкара от нерви, докато се свържете с желаната дестинация..Най-куриозното в случая обаче е, че индийците не използват пощата са целта, а единствено тези жълти кабини...Друго явление от типа "на всяка крачка" са сергиите за минерална вода, студени безалкохолни напитки, бира, снакс, ядки, шоколад и сандвичи. Те са райският "оазис" за пътуващите през жегавите летни дни. Цялата тази пъстрота е обградена от 1,2 и 3-етажни къщи с големи дворове и веранди на покрива, които нерядко се обитават от подскачащи наоколо маймунки. В малките градове няма да срещнете често блокови коорперации..Хората живеят в т.нар. "community" тоест 10-12 съседски къщи се обединяват и правят малка колония. Поставят обща порта и охранител отпред, събират пари и озеленяват междупространствената площ. Там може да видите голямо разнообразие - от малки и бедни колонии до огромни колонии от къщи-палати...

И тъй - предстои да се "сблъскаме" с основните действащи лица на индийската улица.. Още от ранни зори там ще ви срещне млекарят, разнасящ по къщите поредната доза мляко за сутрешния чай. След това ще видите и вестникарят. Дотук нищо кой знае колко интересно. Оттук насетне обаче идват любопитките. Към 10ч. ще се натъкнете на т.нар. "зеленчуков хокър". Той тегли голяма количка със зеленчуци и ловко се прокрадва измежду тълпата, подвиквайки отдалеч: "саааабджи". По това ще го познаете. Тъй като големите евтини зеленчукови борси и пазари обикновено са далеч и в покайнините на града, хокърите обикалят домовете и улесняват домакините. Всеки хокър си има определена зона от улици, където обикаля. Друга още по-колоритна фигура на улицата е "вехтошарят". Обикновено старец, с прошарена коса и брада, носещ бели дрехи и приканящ семействата да се отърват от излишни вехтории, стари вестници или железни предмети. Той упорито тропа по вратите на къщите, досажда и даже наминава по няколко пъти на ден. Кварталът го познава отлично - някои от съдържателите на сергии за храна го приютяват понякога на чаша чай и самоса /традиционна индийска закуска от типа пирожка/. Седнал веднъж там, за половин час в словоизлияния той е способен да напише цял роман за живота си..след това отново тръгва на път да добави нова страница към романа.. Към обяд вече забелязвате как шофьорите на рикши се събират и подкарват зелените си "бръммммбари" наоколо. Возят в тях толкова характери, истории и съдби, за които изобщо не подозират.. Профучават и край вас навярно...сетне пак се завръщат на изходното място... Някъде между тях се тътри лека-полека и някой колоритен междуградски автобус. Той е малък, стар и почти разнебитен, по вратите му винаги висят поне 2-3 човека, а още три пъти по толкова се радват на пътуването върху покрива му, забравили дискомфорта и пеейки песни за родината .. Междуградските автобуси са още едно от приключенията, без които няма как да се докоснеш до автентична Индия ... Стигаме до лудуващите по улицата малчугани, щъкащи боси насам-натам.. и продавачите на тютюн, листа от пан и натурални освежители за дъх като например стрит кардамон с розови листа..Една особено типична гледка по улиците на Индия са седнали под сянката на някоя палма индийци, играещи шах и пушещи "бийри". В малките градове и селата на почит е именно бийри-то: цигара от специален сорт свито тютюнево листо.

Надвечер някой факир ще намине с красиво декориран слон и маймунка и ще ви подкани да се "повозите" срещу 10 рупии за удоволствието. От другата страна на улицата ще забият тъпаните, за да оповестят, че някоя съседска щерка/син се жени.. Фууд корнърите отново ще започнат да се пълнят с весели, угрижени, любопитни, и/или изгладнели хора...Някъде зад тях ще се чува напевния звук на мантрите от храма.. Светлините са доста оскъдни, но това не пречи животът да продължава да кипи..
До полунощ има толкова много време....

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2571792 - 08.02.2010 11:41 [Re: Bandit Queen]

Наближава баба Марта, а и с него /тази година съвпадат/ вторият нааай-значим празник за северноиндийците след Дивали. Той се нарича "ХОЛИ" или още е известен под името "Празник на цветовете". Празнува се главно в северните части като религиозен празник, а в другите части на страната се празнува по-скоро като социален празник и бележи началото на пролетта. Според индийците след Холи времето се затопля и зимата отстъпва на красотата и нежните краски на пролетта. Макар че пролетта трае едва 1месец тук, това не пречи да е един от поводите за празнуване И така- завихрям ви в магията на самия празник. Писала съм отдавна в един друг форум за това, тъй че копи-пейст с малко редакция. Това всъщност беше моят първи фестивал, който празнувах с роднините в Индия и ми е скъп на сърцето

Холи всъщност е единизключително грандиозен и значим празник за Северна Индия, който се празнува пищно във всички северни щати и символизира като цяло пъстротата и красотата на живота.Самата Индия е страна на цветове, нюанси и колорит, затова не е чудно, че го наричат "Празникът на цветовете". Принципно този фестивал спада към религиозните празници, но в днешно време повечето индийски фестивали са приели и социален аспект , така че може да се каже, че Холи е съчетал в себе си както строгата религия, така и местните традиции и обичаи, което пък от своя страна го прави наистина уникален като изживяване.

Както при всички други индийски религиозни празници, така и при Холи истинското религиозно значение е победата на Доброто над Злото, свързана с битката на Бог Вишну със злия властващ крал-демон Хиранкяшипу /или нещо от сорта беше/. Той се слави с жестокостта си и с това, че тероризирал всички богове. Бог Вишну слага край на тиранията му и нощта на победата се бележи с този красив празник.
НТъй като по традиция на този ден хората оцветявали лицата си с различни цветове в знак на щастие, фестивалът днес е добил именно такава популярност по света. Буквално обаче на хинди "холи" значи "изгаряне" и името му е тясно свързано с древната индийска митология в легендата за Бог Вишну и Краля-тероризиращ боговете.
Празникът винаги е пролетен и се провежда обикновено в края на февруали или през март. Според индийския каледар той се пада задължително на ден, в който има пълнолуние /както е при повечето други празници, защото пълнолунието тук има важно символично значение/.

Холи трае 2дни като вторият от тях е основният. През първият ден според древната традиция се пали огън край който се събира целия град. Този ден се нарича "денят на изгарянето" или още "Холика". Името идва точно заради легендата за Бог Вишну и демона, която е следната:

По времето, когато Бог Вишну управлявал земите на Индия, същвествувал демон на име Хиранякашипу. Този демон имал брат - също демон, който за щастие бил убит от Бог Вишну преди много време. Живият брат решил да отмъсти кърваво за мъртвия си брат и това станало едничка цел на живота му. Затова той започнал всеки ден да се моли на своите демонски богове да го благословят и да му дадат безмерна сила, с която да надвие Вишну и да седне на неговия трон. Манията на този демон била да управлява индийските земи с терор вместо Бог Вишну, който управлявал мъдрост и милостивост. Молейки се силно на злите сили, демонът най-накрая получил благословията на своя бог и пристъпил към действие. Първоначално обаче пречка за него бил синът му Прахалад, който бил предан служител на Вишну. Демонът мразел сина си и със силата, която получил, решил да го отстрани от пътя си, за да не може Прахалад да предаде на Вишну намеренията на баща му. За тази цел той повикал Холика - по-малката си сестра. Тя получила от боговете благословията да не може да изгаря в огън. Възползвайки се от това, демонът наредил на Холика да вземе сина му в ръцете си и да започне да му разказва приказка, докато през това време той запали огън край тях, където Прахалад да изгори. Планът им се осъщствил, но след като огънят отшумял, демонът с ужас видял, че Холика се е превърнала в пепел, а синът му Прахалад е останал жив. По-късно самият демон също бил убит от Вишну.

Именно поради тази причина първият ден от Холи се нарича Холика и символизира изгарянето на Холика/ олицетворяваща Злото/ и победата на Прахалад /Доброто/. Огънят се пали късно вечер , когато пълнолунието е ясно. Върху огъня се поставя кукла с лика на Холика и се оставя да гори, докато изпепепли. Хората се събират на големи групи, пеят и танцуват почти до зори. Този ден се счита за ден на пречистването от зли духове и демони, тъй като огънят в Индия се приема като пречистваща сила.

Вторият ден се нарича "Дуленди" и в днешно време се приема като по-любимата част от празника, защото това е социалната й част и е много по-разкрепостена от строгата религиозна традиция. На този ден хората оцветяват един на друг лицата си с цветна пудра, размесена с вода, слагат различни цветове по лицата и дрехите си, които символизират красотата и разнообразието в живота. Канят приятелите си и близките си по домовете си и черпят с различни сладкиши, приготвени от предния ден. Празнува се до късно вечерта. Обикновено се обличат в бели дрехи, които след като се напръскат обилно с всякакви боички, придобиват невероятно разнообразни цветове. В общи линии по нашенски казано пада голяма мацаница и цапаница ..а да не говорим, че младежите се забавляват най-много поради причината, че на този ден момичета и момчета могат безпроблемно и безнаказано да се закачат, щипят, докосват и от сорта Причината е важна и никой няма право да ги спира
Децата през целия ден рисуват и правят цветни гирлянди или други фигурки от цветна хартия. Освен това имат навика да пълнят малки балони с цветна вода и после да ги разбиват в стената или да ги хвърлят по възрастните Тийнейджърите, както псоменах, през този ден флиртуват на воля като момчетата тайно оцветяват саритата на момичетата или ги плискат от балконите с цветна вода.

Обичаят с цветовете се е запазил от легендата друга легенда: легендата за Бог Кришна, който се славел с веселия си и шегобийски нрав. Той се славел с това, че бил много палав и обичал да закача девойките в селото, винаги плискал вода, размесена с цветна пудра върху дрехите ми. Отначало те били крайно ядосани, но после тази игра започнала да им харесва. А в днешно време този празник също подсказва на девойките кое момче ги харесва, защото се счита според легендата, че Кришна закачал само онези момичета, които му били присърце. Това е причината Холи да е приеман толкова радушно от младите.
Типичното за всички празници на Индия, както и при Холи е, че хората се събират на големи обществени места като площади или градски сцени, където заедно танцуват и изнасят пиеси с религиозен характер.
Освен това днес Холи е станал прекрасен повод да се разчупят кастовите ограничения и строгите догми на традицията; хората забравят за своя произход и да се забавляват заедно дълго и задружно. Дружбата между момичета и момчета не се следи толкова изкъсо от възрастните и те могат да се радват на миговете заедно. Всичко е обградено с пъстра феерия от цветя и краски, много фойерверки и усмихнати лица.









Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2585788 - 03.03.2010 00:50 [Re: Bandit Queen]

Холи премина в глъч, веселие, суматоха и бясна цапаница Беше красиво, беше емоционално, беше и много шантаво.. За първи и единствен път през цялата година на индийски фестивал хората не се обличат в най-красивите и скъпите си дрехи...просто защото те биха станали на парцали За сметка на това пък настроението беше на макс Уловихме с приятелите тук един интересен миг, след което смятам да подхвана една много любопитна тема /инспирирана от Женския клуб/ - а именно темата за индийските поверия и суеверия



Понеже Индия е страна, където суеверията, астрологията и нумерологията играят значителна роля в живота на хората, смятам да обърна специално внимание на някои основни поверия, почитани и спазвани от индийците векове наред. Няма да крия, че принципно някои звучат доста странно и не виждам никаква логика в тях, но това никак не пречи на хората тук сляпо да вярват в силата им. Преди да започнем да ги нищим обаче, искам да уточня, че част от тях са общовалидни за цяла Индия, а други- само за някои специфични части на страната. Като цяло обаче произходът им се корени както в религията, така и в народните ритуали, затова е много трудно да се каже откъде точно водят началото си и каква точно е причината за произхода им. И така:

1. Нумерологията в Индия е основно средство за "предизвикване" и подсилване на късмета. Индийците вярват, че ако вибрациите на името ти според нумерологичните закони не са добри, можеш да ги повлияеш и да ги трансформираш в добри като смениш самото име. По тая логика и причина в съдебната палата има специална секция, която се занимава с казуса "Смяна на име". И това е ежедневно явление. Мнозина от боливудските актьори, индийските политици, певци, бизнесмени и изобщо ВИП персони съзнателно са правили корекции на името си, съгласно инструкциите на видни нумеролози.

2. Астрологичните прогнози са другият значим фактор, с който индийците се съобразяват при всяко едно важно събитие в живота им като сватба, раждане на дете, подписване на важни бизнес контракти, сключване на сделки, закупуване на имоти и т.н. Както съм обяснила и по-напред в темата - нито една аранжирана сватба не може да се извърши преди да се направи астрологичен хороскоп за съвместимост на двойката, както и да се определи благоприятна за сватбата дата. Обикновено всяко инд. семейство /подобно на семейното гуру/, си има и семеен астролог.

3. Символиката е третият основен фактор. Пауновото перо примерно се счита за изключително силен "източник" на късмет и благополучие, наред с всички видове изображения на маймуната и слона, които олицетворяват боговете Ганеша и Хануман. Мишката, лебедът, змията - също, тъй като те са един вид съратници на божествата. Обратно - гущерът и котката са знак за лоша поличба. Думата "късмет" на хинди е доста близка до нашата - звучи като "кисмат" и обхваща в себе си като значение не само понятието "късмет", но и понятието "съдба".

4. Черната магия: това е четвъртият фактор, който е силно застъпен в индийското ежедневие и много от поверията са измислени с цел да предпазят хората от негативни влияние и смаовнушения. Счита се, че нощта срещу Дивали /която принципно е най-тъмната нощ от годината според индийската митология/ е най-благоприятната нощ за разпръсване на черна магия от вещиците. Според това поверие семействата трябва да разпалят задължително 21 дия около къщите си и чрез силата на молитвата и светлината да прогонят черните сили, които ще се опитат да разрушат хармонията в домовете им. Ако въпреки всичко черна магия падне върху някой от членовете на семейството, те трябва да потърсят помощ от специалист в тая област, а в Индия те са тооооолкова много, че може свят да ти се завие..

5. Духове и неспокойни души на мъртъвци е петият основен фактор, предизвикал появата на безкрайно много индийски поверия и суеверия: Индийското кино е пълно с филми с един единствен до болка познат сценарий: младо семейство се мести в нов дом, там обаче битува блуждаеща душа на мъртвец, която търси възмездие за минала несправедливост и чрез своята свръхразрушителна сила търси начин да предизвика вниманието на обитателите, за да ги накара индиректно да се борят за нейното възмездие. Колкото и странно да звучи, индийците силно вярват в духове и поради тая причина имат 2 ритуала чрез които се стремят да дадат спокойствие на душите на мъртвите. Поверието гласи, че ако тези 2ритуала се спазят стриктно, живите няма да бъдат безспокоени от мъртвите.
Първият ритуал е изливане на вода от пробита стомна около кладата, където ще бъде изгорено тялото на мъртвеца. Обикновено синът на покойника обикаля 2-3 пъти кладата и накрая разбива стомната. Така "жаждата" на душата се счита за утолена.
Вторият ритуал се нарича "шраад" и е нещо като нашата задушница. На определени дни в годината /но не и в деня на смъртта/ те раздават на стари хора и деца специални ястия като така почитат паметта на мъртвия и се молят за успокоение на душата му. Едно от поверията гласи, че ако някоя душа на прародител е неспокойна, тя ще дойде да безспокои членовете на по-младото поколение и би могла да възпрепятства важни събития в живота му. Затова в дните на шраад се почитат най-вече прародителите и старите поколения.
Има още едно много силно суеверие, свързано с черната магия и с духовете. В Индия се счита, че мястото, което е засегнато от черна магия или където обитава неспокойна душа на мъртвец може да се разпознае чрез специален сорт лимони. Ако мястото е засегнато, един такъв лимон променя цвета си от жълт в червен.

Ето и някои от основните индийски поверия, касаещи изброените по-горе 5 фактора:

- Младоженка или бременна жена не бива да се разхождат сами след залез слънце или да влизат в празна къща, тъй като злите сили могат да завидят и да ги откраднат от съпрузите им

- Младата родилка няма право да се храни или да се къпе сама в първия ден, след като пристигне в дома си с новороденото. Тя трябва да бъде нахранена и изкъпана от свекърва си като в продължение на 20дни няма право да яде нищо друго, освен специална храна на кокосова основа, наречена "чуани". Според поверието по този начин тя ще бъде здрава, силна и защитена от зли очи.

- Ако индийка/индиец бъдат урочасани от някого, задължително трябва да извършат ритуала "назар утарна", който се състои в следното: 7 пъти с натопен в синапено олио памук се правят кръгови движения по часовниковата стрелка около цялото тяло на засегнатия. След това памукът се залепя за стената в банята и се запалва. От него започва интензивно да капе синапеното олио и колкото по-силни и бързи са капките, толкова по-лоши са били уроките.

- В някои региони на Индия има поверие, според което бащата не бива да вижда детето си в продължение на 6месеца от раждането, защото ще развали късмета му. ПОради тая причина майката и новороденото се изпращат в бащиния й дом.

- В някои други райони на страната има едно безумно поверие, че при определени обстоятелства късметът на девойките се "заключва" и може да бъде отключен само и единствено, ако момичето се "ожени" за куче, змия или друго животно с важна символика Подходящото животно се определя по хороскопа на момичето

- Също така: досега властва и поверието, че ако и момичето, и момчето заедно имат някаква конфигурация на Марс /това си има тук специален термин/, те по никакъв начин не могат да сключат брак. В случай, че този негатив се открие късно, бракът се разрушава целенасочено и след него се извършват купища други ритуали за изчистване на кармата..

- Вторник и събота са дни на Бог Хануман и в тях не бива човек да се постригва или да купува железни предмети, както и никакъв вид олио. Това се отнася особено силно за събота. Всяка събота освен това индийците трябва да оставят по 1монета в храма според поверието за "Шани Дев", което гласи, че ако не получи такава, Шани Дев ще задейства разрушителната си сила, ще причини спънки, проблеми, конфузни ситуации и ще обърка всичките им планове.

- Младоженци нямат право да извършват свещено къпане в Ганга в продължение на 1година. Според поверието водите на реката с могъщата си сила има опасност да отмият основите на все още крехкия им брак.

- Милиони индийци все още са необразовани и вярват, че могат да контролират пола на детето на бременната жена. Вярва се, че ако бъдещата родилка консумира една специална част на кокосовия орех като я преглъща, без да я дъвче, ще има момче. Затова масово родилките се "тъпчат"с въпросните кокосови семки..Естествено без особен резултат, ама иди им обяснявай за хромозоми и прочее..

- Ако индийката не носи накити по себе си / и особено огърлица и обеци/, това се счита за лоша поличба. Бижутата в Индия са символ на богатство и благосъстояние. Ненакичената жена според поверието гони късмета, парите и щастието си. Това обяснява всъщност и факта защо индийките винаги са окичени като коледни елхи от главата до петите..

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Erosaria
оптимист
***

Регистриран: 20.09.2004
Мнения: 8176
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2588666 - 07.03.2010 16:10 [Re: Bandit Queen]

Бандитке, отново сърде4ни благодарности за вси4ко, което ни предоставяш относно Индия! Продължавай да разказваш!

ПП: Дали ще е удобно да те помоля тук да пуснеш някоя кулинарна индийска рецепта, която да е лесно изпълнима и в Европа.
За сладкиш примерно или бисквитки...

--------------------
Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2592646 - 13.03.2010 22:28 [Re: Erosaria]

ще разказвам, но и вие също питайте- така ще ми е по-лесно да се ориентирам какво ви вълнува, защото сега се чудя кое по-напред да зачекна като тема..Мисля, че относно букета от етноси и религии на страната не сме говорили много, а наистина е любопитно да се знае. Принципно Индия се свързва главно с Шива, Рам /съответно Рамаяна/ и традиционните хиндуси, но освен тях има още поне 10 вида други религии и религиозни течения, стотици етноси, езици и диалекти, за които май само бегло съм споменавала. Затова ще отделя време днес да ви разкажа за щатите на Индия, населението им, религията, някои по-специфични традиции, както и кратък обзор на модерна Индия, след което смятам да премина към Боливуд и основните фигури на индийското кино от 80те до днес.

Преди това да не пропусна да отговоря на въпроса ти обаче..
За жалост, мила Еросария, си нацелила баш онова, което много трудно може да се приготви в бг условия Ще обясня защо. Индийските сладки и сладкиши са изключително специфични. Те се приготвят винаги БЕЗ яйца и с много типични продукти за индийската кухня, които пък от своя страна често се приготвят в домашни условия, а ние в БГ няма как да ги добием по този начин, освен ако нямаш много свободно време и не живееш на село. Обикновено техните сладкиши се правят от един основен млечен продукт, наречен "мава" /наричат го още "коя"/ и представлява нещо като популярното сирене рикота, но в малко по-мек, масловиден и сладък вариант. Тази съставка служи като спойка между другите съставки, които обикновено са ядки, стафиди, различни видове брашно, кокосови стърготини и от сорта. Другата основна съставка е т.нар "деси гхи", което представлява пречистено масло, получено след силно затопляне в херметическа тенджера така, че на дъното като утайка остават само полезните протеини, а излишната вода и други излишни съставки се изпаряват или излизат на повърхността. По този начин полученото пречистено масло се използва както при приготвянето на индийски сладкиши, така и придруги основни ястия. Освен това масово се използва и като масло, подхранващо фитила на индийската "дия" /ония малки свещници, които се палят на Дивали и при религиозните ритуали/, тъй като е получено от краве мляко, което пък е свещен продукт.
И така - в Индия като цяло торти, пасти, кексове, вафли и подобни западни сладости не са популярни. Намират се най-често в специални сладкарници, но по масовите магазини ще срещнеш типичните "ладу" и "бърфи", които се приготвят с горе изброените продукти. Освен това тези 2 вида сладки не се пекат След като се оформят в съответните фигурки, се декорират със сребърен лист отгоре и се поставят в хладилника да се стегнат. Друга много типична сладка рецепта и емблематична за Индия е халвата от моркови, която обаче също изисква мава, гхи и яркочервени моркови, които в БГ почти не се намират Има сладкиши като "гулаб джамун", "расгулла" и "пани пури", които много приличат на нашите тулумбички и саварини, но сиропът се приготвя от гхи и розова вода и вкусът е божествен.. Поради тая причина,мила, и да пусна рецептите им, няма как да ги изпълниш. Ако те интересуват рецепти на някои лесни манджички с индийски подправки в БГ условия, там сигурно ще съм ти по-полезна. Ако се сетя все пак за някой сладкиш, ще драсна непременно. Засега те оставям да им се порадваш на картинка и да добиеш представа как изглеждат поне

Кокосово бърфи с шафран



Кашу-бърфи /тук се вижда сребърното покритие/


"Соан папри" - подобно е на вкус на нашата тахан халва


Ладу - основният религиозен сладкиш


Ладу от бадем и шам-фъстък


Гулаб джамун


"Гуджия" - много наподобява вкуса на нашата баклава, вътре плънката е от ядки и мава, а отгоре е сиропирана със захар и гхи


Халва от моркови



А аз след малко продължавам с новото инфо

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2592745 - 14.03.2010 02:27 [Re: Bandit Queen]

След кратката кулинарна пауза, преминавам към многоцветието и щатите на Индия с техните обичаи, традиции, етноси и религии.

Преди всичко да уточня, че Индия е разделена на 28 щата/ ако не се лъжа/ и 7 независими зони. Все още /за съжаление и вече в 21ви век/ щатът Джаму и Кашмир е обект на политически спор между Индия и Пакистан, което го прави най-опасната зона в страната. Обикновено на чужденците се забранява да посещават граничните ареали, а ако се навлиза във вътрешността, то трябва да става само със специализиран полицейски водач. Парадоксът обаче е, че много от тези т.нар полицейски водачи са всъщност маскирани терористи , изпълняващи своя пъклен план. И другият парадокс: Кашмир се слави като "райския кът на Индия", а красотата му години наред продължава да е опетнена от бремето на войната...Навремето свекърва ми е била на ваканция със свекър ми в долините на Кашмир - гледала съм снимки и съм оставала със зяпнала уста..Всичко е като извадено от снимка на списание..Става ми мъчно като си помисля, че едно от най-китните места на страната може би ще си остане само в мечтите ми...

Освен Джаму и Кашмир има още няколко ярки и забележителни щати, оставили следа с историческото си и културно наследство. Те днес са и най-често посещаваните туристически дестинации в Индия. На първо място - щатът Пенджаб. Това е може би най-известният щат на Индия в световен мащаб. Не само, защото 70% от инд. емигранти в чужбина са пенджабци, но и заради специфичната традиционна музика - т.нар. "бангра". Жителите на щата са предимно сигхи /писала съм за тях някъде по-напред/. Те изповядват сигхизъм и не почитат индийските божества, а свой собствен гуру, чийто изображение е равносилно на божествена икона. Пенджабците са изключително жизнерадостни натури, веселяци,с голямо чувство за хумор, обичат да се забавляват и ревностно пазят традициите на щата. Единствено тук се празнува фестивалът "Лори", който предизвестява пролетта и бележи началото на събирането на реколтата. Пенджабските сватби са особено пищни, а пенджабските ястия пък са станали символ на цяла северна Индия и са неотменна част в менюто на всеки един класен инд. ресторант, дори на запад. Амритсар е градът, където се намира Златният храм на сигхите и свещено място за всеки един представител на това религиозно течение. Разположен е наполовина във вода и изграден изцяло от злато, този град си остава една от най-големите атракции и забележителности на Пенджаб.

Другите няколко забележителни щата на северна и северозападна Индия са Раджастан, Гуджарат, Харияна, Утаранчал и Утар Прадеш като Раджастан държи палмата на първенството с красивата си архитектура и историческо наследство. Тук се намират 2та най-романтични града според туристите- Джайпур и Удайпур. Вторият е обграден от разкошно езеро и много наподобява усещането за Венеция..Красивите постройки и зеленината наоколо още повече допълват романтиката...Раджастан е щатът, откъдето идват едни от най-почитаните традиционни индийски одежди; прословутата раджастанска тежка и масивна златна бижутерия, която са носели навремето раджастанските принцеси; както и традиционните индийски кукли на конци, използвани в епически и религиозни куклени пиеси. Това е мястото, където се произвеждат най-пищните видове домашен текстил - от покривки за маси, килими и пердета до спално бельо и декоративни пана. Раджастанци почитат основно бог Кришна и по тази причина празнуват Холи най-пищно от всички други щати. Тук обаче до миналия век все още съществуваше традицията за детските бракове, уговорени по приятелски от родителите на децата
В щат Утаранчал се намират 3 свещени града - Харидвар, Ришикеш и Бадринат, а Утар Прадеш е щатът на Агра /Тадж махал/ и Варанаси - основният свещен град на индийците и духовен център с огромно значение...Градът на ежегодното свещено нощно къпане в Ганга, което събира милиони индийци по бреговете на реката..и множество разпалени огньове под звуците на божествените мантри и аромата на сандал... В Джайпур, Лакнау и Варанаси се заражда един от основните традиционни класически индийски танци, наречен "катАк".
Щат Гуджарат пък е родното място на Махатма Ганди и основен икономически център през годините на прохождащата индийска демокрация.

На югозапад идват щатите Гоа и Махаращра. Първият е може би най-популярната и предпочитана от европейците туристическа дестинация на Индия, поради португалското влияние, запазените християнски традиции, европейският вид и култура, прекрасните плажове и невероятното съчетание на екзотика и традиционно. Аз допреди месеци буквално нямах идея, че в Гоа действат португалските закони по няколко основни направления, включително и при сключване на брак там. Махаращра е известна най-вече с урабанизираните центрове Мумбай и Пуна. Близостта му с Гоа вероятно е оказала влияние, тъй като това са 2та щата, където се усеща най-силно проевропейското и модернизираното развитие на градовете и при тенденциите в живота на населението. Тук индийците са сякаш по-независими и по-отворени към промяната. Разбира се традициите се спазват стриктно и в тези щати, но не така сляпо или поне не в повечето случаи..

На запад стигаме до щатите Орисса, Западен Бенгал и Бихар, третият от които статистически и практически се води за най-бедният щат на страната. Бихарци са изключително примитивни, често невъзпитани, нямат изикани маниери и говорят доста натъртено и грубо както хинди, така и собствения си бихарски диалект. Тук се шири масова престъпност и търговия с деца . Семействата са принудени да продават децата си за чираци в големите фабрики и работилнци на другите щати, за да могат да си осигурят прехрана..Това е най-неплодородната земя, с най-мръсните улици и мизерия, дебнеща отвсякъде...
За разлика от Бихар, щат Орисса сияе с културното и артистичното си наследство. Тук преди векове се е зародил най-старият и един от основните класически индийски танци - "ориси", както и няколко специфични традиционни сватбени танца, които по-късно навлизат и в съседния Западен Бенгал, чиято столица е Калкута. Освен че е известен като градът на Майка Тереза, Колката /както я наричат тук/ е място с изключителен заряд. Атмосферата носи бенгалския дух, а бенгалските девойки пък се считат за едни от най-красивите индийки заедно с пенджабките. Въпреки, че кожата им е доста смугла, те са единствените индийки с тъмен цвят, които не страдат от комплекси и дискриминация. Влиянието на бенгалския залив си е казало думата и основната храна тук освен традиционните ориз, леща и къри - е рибата под всякакви форми. Бенгалци консумират ежедневно риба и много от традициите им са свързани с риболов и "boating".

Накрая стигаме до юг. Умишлено оставих южната част последна, тъй като това също е "друга Индия". Тук са 4те основни и най-популярни щата - Тамил Наду, Андра Прадеш, Керала и Карнатака. Те биха могли да образуват дори 1 отделна мининация. Има южноиндийци, които съвсем открито не желаят да се асоциират с Индия, тъй като техният език не произлиза от санскрит и те са потомци на дравидските племена. Тези 4 щата говорят тамилски или телугу език. Освен тях в някои части на Орисса и Махаращтра също се говори телугу. Южноиндийците, подобно на бенгалците, почитат рибата, ориза и кокоса. Тяхната кухня е коренно различна от тази на Северна Индия. Те имат отделна киноиндустрия, наречена Толивуд и не празнуват голяма част от северноиндийските фестивали. За сметка на това обаче в тази част на страната са концентрирани повечето от религиозните храмове. От тези щати се заражда традицията индийките да носят онези типични бели, приличащи на пуканки, гирлянди от малки цветчета , преплетени в плитките им. Тук индийките увиват сарито си по различен начин, така че долната част не остава във вид на пола с плисета, а го подгъват така, че да се образува нещо като пола-панталон.

Столицата Делхи е отделен град и щат едновременно. Наименованието на града на хинди всъщност се изговаря като "Дилли". В старата част се намират всички исторически забележителности и паметници на културата, докато новата част е модернизирана със съвременен облик, динамична и по своемо "кокетна". Но за нея ще разказвам и показвам в следващия постинг, когато си говорим за днешната Индия.

Ако трябва да обобщя сега за етносите и диалектите, принципно и независимо, че хинди е официалният език на страната, всеки щат говори своя специфичен диалект- пенджабски, гуджарати, марати или телугу/за махаращра и Карнатака/, бенголи /за Бенгал/, ория /за Ориса/...Единствено в повечето щати на Северна Индия се говори чист хинди, а пенджабският всъщност е разновидност на хинди..все едно да сравниш българския и руския. Във всеки един от индийските щати основните традиции и фестивали са се видоизменили според собствения етнос, вярвания и ритуали. Сватбите в Пенджаб примерно съдържат само 4огнени кръга, докато типичните хинди сватби са с по 7. В Бенгал например булката не се маже с "халди" в деня преди момиснкото парти, а в самия ден на сватбата. В някои щати на Индия вместо традиционния поздрав "намасте", жителите се поздравяват с "Рам Рам", а в Раджастан, където се почита кришна -с "Раде Раде" / Раде Мохан е другото име на Кришна, което в превод значи "възлюбеният на Рада" - Рада е била изгората му, въпреки че самият Кришна е имал законна съпруга/.

СЛЕДВА...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2592808 - 14.03.2010 12:01 [Re: Bandit Queen]

Тъй като предният постинг стана доста дълъг, се пренасям на нов

След като уточнихме и разграничихме спецификата на индийските щати и етноси, време е да отбележим и основните религии, изповядвани от населението на страната. Както вече споменах по-голямата част от населението на Пенджаб /но не 100% от него/ изповядва религията Сигхизъм, която е създадена като комбинация от Хиндуизъм и Ислям- другите 2 основни религии на страната.
Сигхите са около 2-3% от индийското население. Те задължително носят чалма на главата си и тяхната традиция повелява да не подстригват брадите и косите си, тъй като ако го направят, с тях ще си замине силата им. Чалмата в случая се използва, за да прибере дългите коси. Синовете на семействата сигхи още от малки се учат да увиват на главата си подобна чалма, но в доста по-малки размери. Аз обаче винаги съм се чудела как издържат с увита глава и тия дълги бради в тия непоносими жеги и доколко това е хигиенично - според мен никак За заклетите традиционалисти сигхи обаче е кръвна обида, ако някой сигх отреже косата си и наруши традицията на общността. Младото поколение сигхи въпреки всичко е по-разкрепостено, не поддържа безумно дълги коси, почти никога брада и използват фешън шапки, вместо чалми

Хиндуизъм е основната религия на страната, която се базира на 3 основни свещени книги - Рамаяна, Махабарата и Гита. В тях са описани всички божества в хронологичен ред, както митове и легенди за техния живот, битки, победи, чудеса и тн. В индийския епос има около 3000 различни божества и подбожества, но основните, които и до днес се почитат от индийците са Вишну- основният създател на света; Рам - вторият и най-важен Бог след Вишну /от старата митология/ , Хануман - съратник, спътник и доброжелател на Рам; Ганеша- богът със слонска глава и син на Шива и Парвати; Шива- богът на разрушението и новото съзидание; Дурга- богинята майка; Лакшми- богиня на парите и благосъстоянието; Кришна- бог на любовта; Парвати- съпруга на Шива; Кали- едно от превъплащенията на Дурга; Сита- съпруга на Рам; Сарасвати- богиня на знанието. Хиндуизмът всъщност е доста комплексна религия, която включва в себе си ведическите традиции и ритуали, йога учението, аюрведа, медитация, вайшнавизъм и ведическата философия за прераждането и кармата. Хинду божествата освен това обикновено имат по няколко превъплащения с различни лица и изпълняващи различни мисии.. Разбира се има още страшно много специфични детайли, които изискват дълги обяснения, а и аз не съм много навътре с материята, но като основна представа за тази религия,т смятам че и това е достатъчно.
Хиндуизмът се изповядва почти в цяла южна Индия и по-голямата част на северна Индия. В Джаму и Кашмир основната религия е предимно ислям. С изключение на Кашмир и част от Гуджарат обаче, индийските мюсюлмани нямат определен щат, където са концентрирани, макар че в отделните части на страната има определени градове и села с предимно мюсюлманско население. То възлиза на около 15% от цялата популация на Индия. Исторически погледнато назад във времето муглайската империя /демек ислямското и татарското нашествие в Индия/ са били доста по-силни в северните части, точно затова и много от градовете там все още носят типични муглайски имена като например Фаридабад, Ахмедабад, Газиабад и населението им в голяма част от тях е мюсюлманско.

Будизмът е четвъртата основна религия на Индия. В основата си много се доближава до хиндуизма, тъй като също проповядва вяра в прераждането и кармата, но разликата е в детайлите. Будистите в Индия населяват предимно планинските райони като Тибет и щатите Ассам и Сикким, както и будистки храмове в близост до свещените градове.

Християните са също около 2-3% и предимно католици. Основно населяват Гоа, но на практика са разпръснати из цялата страна. Имат католически църкви по западен стандарт, почитат християнските празници и имат специални християнски училища, които децата им посещават.

Освен тези 5 основни религии, има още няколко, които се зараждат първоначално като религиозни течения. Такава е например Джайнизмът. Той проповядва толерантност и антинасилие като учи, че човек трябва да полага усилия за да изведе душата си до състояние, в което тя прогресира, пречиства се и се освобождава от кармичната обремененост.

В Индия съществува и една малка общност, която нарича себе си "парси". Произхождат от Иран , а техните прадеди са били бежанци, преселили се в Индия около 10ти век. Макар че идват от Персия обаче, те не считат Иран за своя родина и отдавна са изгубили всякакви връзки и корени с истинската си родина. Парсите възприемат себе си за индийци, но изповядват тяхната си религия Зороастрианизъм. Доста странна комбинация се получава. Първоначално парсите се заселват в щата Гуджарат, така че днес там се намира по-голямата част от тази малка общност в Индия.

Самият хиндуизъм формира още 2 свои собствени течения: Шиваизъм /почитание на бог Шива/ и Кришнаризъм /почитание на бог Кришна/, но те не се възприемат от традиционните хинду с добро око, тъй като омаловажават Рамаяна, Махабарата и всички останали божества, а в някои части на Европа се възприемат дори като секти.

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2592828 - 14.03.2010 13:57 [Re: Bandit Queen]

Съвсем в края на тази постинг-сесия отделям специално място на:
Делхи, урбанизацията, модерното и днешна Индия

Предполагам, че за всеки, който изпитва влечение към страната и желание да я посети, е интересно и важно да разбере какви са тенденциите в развитието на модерна Индия. Независимо, че това е страна с невероятно силни и строги традиции, това е също и страна, която през последните 15 години търпи изключително динамично развитие. Почти навсякъде в големите градове и основните щати западните стандарти и начин на живот са навлезли с пълна сила. От една страна това е направило живота в Индия доста по-качествен и по-добър отпреди, от друга обаче - постоянната конфронтация между младото и старото поколение, на изконни цнности и модни тенденции, дързостта на младежите и тежката дума на родителите постоянно се сблъскват едни с други и създават поводи за дисбаланс в много региони от страната. Индия все още се бори с много "огнища" на стари рани и колкото да е отворена към Запада, една голяма част от нея е с "кървящо сърце", заради потъпкването на основните морални ценности и традиции.

Новите тенденции в Индия днес, са ориентирани главно към мощно развитие и стимулиране на икономиката, бизнеса, инвестициите, политиката и публичния сектор. По отношение на бизнеса и търговията действително се наблюдава значително подобрение на ситуацията. Най-интересното е,че тук няма криза или не поне не е толкова явна. Пазарът на работна сила е много динамичен и работна ръка се търси постоянно. Отварят се клонове на все повече чуждестранни компании, банки, фабрики, които произвеждат известни марки продукти. Появяват се все повече шопинг-молове вече и в малките градове, както и много от световноизвестните вериги ресторанти, заведения за бързо хранене, хотелски вериги или Бюти центрове. Със страшна сила разцъфтява компютърния бизнес и IT. Все повече чуждестранни компании инвестират в индийски ИТ компании и специалисти и дори предлагат безплатен тренинг на стажанти в чужбина. Този сектор от специалисти е много силен в Индия и е изключително конкурентноспособен на запад заради високата квалификация и сравнително ниския разход на международните компании за заплати на тези специалисти в Индия. Подобно на Европа и САЩ и тук от няколко години особено в големите и средните градове, както и в курортите, процъфтява с небивала сила търговията с недвижими имоти. Напоследък заради рецесията имаше малък застой, но от 2месеца пазарът отново живна и започнаха луди строежи. Индия действително се обновява и урбанизира скоростно. Традиционните къщи вече се заменят с красивимодерни кооперации. Обособяват се много малки селища и колонии около китни и планински малки селца или красиви площи покрай някоя забележителност. Тук са популярни т.нар. "бай пасс" - разстоянието, което свързва 2близки града един с друг. Обикновено това разстояние е не повече от 10-15км и по дължината му е разрешено да се застрояват сгради, пазари или блокови пространства. Правителството е взело това решение, тъй като населението на страната е огромно, а градовете и селата вече са максимално препълнени.
Тук изключително търсени днес са още счетоводителите и маркетинг специалистите, както и биотехнолозите. Индия от няколко години вече успешно развива органик производство на етерични и растителни масла, козметика, текстил, храни и други специфични продукти.
По отношение на образованието може да се каже, че то също е претърпяло значително позитивно развитие. Тук държавните училища се третират като "втора ръка" и традицията е децата да се записват само в частни такива. ВПоради тая причина все повече нови училища отварят врати и предлагат обучение по западни стандарти като заедно с това и много странични дейности за учениците като спортни площадки, курсове по езда, плувни басейни, изкуство, танци..изобщо разнообразието е голямо, учебниците са изготвени по западен модел и самите училищни сгради са снабдени с много екстри, големи библиотеки и компютърни зали. Имах щастието да посетя Делхи пъблик скул и София пъблик скул /което е девическото католическото училище в Мирут/ - просто останах очарована. Те са с много стабилни традиции в програмите на обучение и са едни от най-предпочитаните. Въпреки високите такси, училищата са пълни и кандидатите са милиони. Тук разбира се говорим за големите градове, тъй като по селата и малките градчета ситуацията не е особено цветуща. Децата тук започват училище още на 5 като програмата им е доста по-интензивна. В 3ти клас вече правят самостоятелни проекти на тема опазване на водите, транспортни средства или глобално затопляне... Чуждите езици също в момента се радват на голям интерес. Моят племенник е 4ти клас и вече от година и нещо учи немски като английският е задължителен, тъй като е вторият официален език на страната. Момичетата от своя страна започват да водят нещо като "минивойни" с родителите си за продължаване на образованието си в чужбина. В индийските училища като задължителен предмет присъстват маниери, хигиенни навици, общуване и делова комуникация и т.н. Например в София пъблик скул момичетата има задължително час по "Поведение", където се учат как да се държат като дами - да говорят тихо, да се обличат стилно, да поздравяват, да имат изискано отношение и поведение..Униформите са задължителни.
Производството е леко поизостанало обаче. Подобно на БГ, повечето стоки са китайски, защото са супер евтини /Китай е съседна държава и дори не оскъпява продуктите с транспортни разходи/. ГСМ-и, коли, електроника...почти всичко е залято с китайски и японски стоки. Учудването ми беше много голямо като видях,че някои хора тук не са виждали Мерцедес, БМВ, Ауди, Рено или Опел..Карат предимно Хонда, Марути, Ямаха или Сузуки...Много по-популярни са моторите, отколкото леките автомобили. Жените пък карат "скутери", което е подобно на мотора но в по-фин вариант. Единствено текстилното производство е процъфтяващо, тъй като дрехите са си в типично индийски стил. Има и китайски, но много рядко можеш да видиш индиец да купува китайски дрехи и обувки. По отношение на храната и дрехите индийците са заклети патриоти. В големите градове има шопове на известните западни марки дънки и облекла, но само младите се обличат така. Омъжените жени в повечето случаи трябва да искат разрешение от свекървата дали може да облекат дънки. Вкъщи е забранено /неписан закон/ да се носят западни дрехи. Изобщо една омъжена жена е задължително да облича сари или салвар ками. Като добавим и факторът, че Индия е една от най-големите производителки на памук, това обяснява защо текстилната индустрия тук е в пълна сила, а тези стоки са изключително евтини на международния пазар.
За съжаление на практика Индия не е страна, която може да се похвали с хармония и спокойствие, с каквото е известна на теория. Криминалната хроника напоследък много често се пълни с новини. Главно масови кражби на имущество, убийства заради опетнена чест на семейството или заради неплатена зестра, както и самоубийства на младежи поради неразрешени бракове по любов .Полицията ужасно трудно се справя с престъпността поради факта, че Индия е огромна, ритуалите и неписаните закони тук са много силни, добявайки и суеверието на хората, става почти невъзможно да се контролират събитията, случващи се едновременно в стотици градове и на стотици места. Потриса ме и фактът, че полицията в много случаи остава напълно апатична към сбивания, домашни скандали и по отношение смърт на бездомници...За жалост криминалните прояви спрямо чужденци също не са никак малко и идвайки тук, един европеец трябва да знае как да се пази и какво да прави, за да не се окаже ограбен, измамен или по-страшно...

Изключая криминалната хроника и масовата корупция, която се шири и тук по горните, а и долните етажи на властта, се наблюдава напредък по отношение позицията на жената в обществото. Около 30-40% от жените в големите градове са работещи и в същото време много от тях започват кариера още на 21-22години. Правят се поправки в законите, поемат се също инициативи за насърчаване раждаемостта на момичета и изкореняване на безумната традиция, че момичето е бреме, а мъжката рожба- просперитет. Тъй като последните години Индия сериозно е застрашена от дисбаланс между половете заради точно тази нелогична традиция, властите взеха мерки и създадоха ден на "женската рожба". На този ден, както и почти през цялата година периодично се правят обиколки на страната от специалисти социолози главно в селата и малките закостенели градчета, които да образоват населението и да разрушат сляпото суеверие, че не е хубаво да родиш момиче. Този проблем обаче е един от най-сериозните демографски проблеми на страната след бедността, което прави разрешаването му много бавно и трудно, най-вече защото селското население е примитивно и здраво вкопчило се във вековните ритуали и поверия Жената в големите градове обаче става все по-социална персона и се бори все по-настоятелно за своята независимост.

Медицината също търпи благоприятно развитие, но също както при образователния сектор, държавните болници и клиники тук не са на почит. Отварят се частни клиники, модерно оборудвани искъпи. Наемат се предимно индийски специалисти лекари, завършили в чужбина. Разраства се секторът на медицинския туризъм напоследък, както и лазерните клиники по естетична хирургия, СПА и Аюрведа центровете с лечебна цел. По отношение на чистотата - тези клиники отговарят на всички хигиенични изисквания, докато в държавните болници за жалост положението е подобно на това в БГ..няма достатъчно легла, няма достатъчно обслужващ персонал, няма достатъчно консумативи и хигиената е на много ниско ниво...
Подобно е положението в градския транспорт идържавните автобуси. Хубавото е обаче, че от 2години навлезе тенденцията на автобусите с климатици. Те са червени, чисти и винаги спазват разписанието си. Както по западен стандарт - известяват следващата спирка и обикновено там нямаш проблема с безумната блъсканица, в която се бориш за сантиметър местенце...Това важи както за локалните, така и за междуградските автобуси. Във влаковете също се въведоха климатици, както и сървис за храна по купетата.
Пътищата естествено не навсякъде са прекрасни и бездупкови , но основните участъци са добри за пътуване.

Да, Индия е многоцветна- в някои региони е като пъстър лотус, в други пък - прилича на тинесто блато, колкото и да ни е неприятно да го приемем...С всички тези свои позитивни и онякога доста негативни постинги искам да я "нарисувам" по възможно най-детайлния начин, без да спестявам нищо, за да видим и разберем, че има неща /да, неразбираеми за нас/, които са вкоренени там с вековете и е невъзможно да бъдат изкоренени. Ако на индийците обаче /говоря за тези на средна възраст и старото поколение/ се опитат да им отнемат обичаите, традициите и техния си начин на живот, те ще се загубят като нация... Целият колорит на страната се крие в множеството разнообразни традиции, които са навързани като мъниста..Скъса ли се едното, се погубва и огърлицата..Модерното би могло да бъде само допълнителен аксесоар и декорация към основното..


И понеже, говорейки за модерна Индия, няма как да пропуснем столицата - сега ще ви направя една кратка разходка из нея..

СЛЕДВА..............................

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Uma Rojo
inner while
***

Регистриран: 25.04.2005
Мнения: 4888
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2592840 - 14.03.2010 14:33 [Re: Bandit Queen]

Бандитке невероятен разказвач и гид си. чувствам се като настанена в рикша преминаваща шеметно през градове, обичаи, традиции, звуци, цветове и аромати. главозамайващо усещане.

чета те притаила дъх

--------------------
Трудна за отвличане.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2592924 - 14.03.2010 18:47 [Re: Uma Rojo]

чакам си аз..да стегнеш куфара и да ми дадеш повод да ти демонстрирам реално колко съм веща в тия работи Хайде - засега ...на разходка из Делхи , както обещах. И щом си рЕкла- с рикша да е

ДЕЛХИ ....прилича на София и може би затова го почувствах толкова близък, още тогава..през далечната 2004та.. Понякога изглежда дисциплинирано и стриктно, с онези свои спретнати улици /колкото и да не ви се вярва са наистина чисти/, по които те приветстват, сякаш за "Добре дошъл", правителствени сгради, дипломатически мисии, университети и исторически забележителности, преплетени между сенките на стройно наредени палми и зелени площи.. Понякога наистина е сериозен и това е онзи Делхи, който гордо носи титлата "столица на Индия", но вътре..вътре в сърцето си Делхи всъщност е топъл, дружелюбен и гостоприемен Той е забързан и пъстър, "спортно-елегантен" , по своему щур, богат на емоции, закачлив, рядко дъждовен, /но когато е такъв - е особено романтичен/..той е нещо като една миниИндия, събрана под жаркото слънце - със свой собствен облик и нрав, които биха могли да са много пленителни, ако му отделиш нужното време, за да го опознаеш..

Делхи наистина е красив град. Не най-красивият в страната, но умее да интригува и привлича...Тук най-осезаемо се вижда симбиозата между Индия и Запада. Този град носи духа на древните индийски традиции и британската култура. Може би, защото е планиран и построен от един знаменит за времето си британски архитект, Делхи има облика на "очарователно дете от смесен брак", взело най-красивите черти на родителите си Тук булевардите, тротоарите, жилищните кооперации с обширни балкони, високите административни сгради, зелените паркове и светофарите не са новост и лукс, а необходимост и ежедневие.

Старата част на града днес в по-голямата си част е реставрирана, изглежда величествено и ни пренася във времето на Муглайската империя и знаменитият Шах Джахан, който е основоположник на стария Делхи. В тази част на града се намират няколко много ценни забележителности от този период: Червеният Форт, най-голямата джамия в Индия /Джама Масджид/ заедно с индо-ислямският храм Кутуб Минар и комплексът Humayun's Tomb. Всички те са символи на Делхи и ежегодно посещавани от милиарди туристи. Червеният форд и Кутуб Минар обаче са сред най-известните национални забележителности в цяла Индия. Първата заради това, че навремето е била сградата, откъдето британците са упражнявали военен контрол и наблюдение върху целия град, а втората заради поверието, че ако застанеш с гръб, протегнеш ръце, успееш да ги увиеш и докоснеш заедно около един специален стълб в двора на храма, най-съкровеното ти желание ще се изпълни. И до днес Кутуб Минар е популярен сред индийците и чужденците точно с това поверие..

Новата част е жизнерадостна, модерна и динамична. Основният символ на града също се намира в сърцето й. Това е т.нар "India Gate". Тя приветливо посреща гостите на града и силно наподобява парижката Арка. Индия гейт е едно от най-обичаните места на младежите в целия град, тъй като вечер светлините на арката придават изключиииително романтичен облик и атмосфера Влюбените обичат да се разхождат покрай нея под тъмното нощно небе и да съзерцават красотата й заедно...
Съвсем наблизо е и сградата на индийския Парламент с прекрасен обширен двор, която внушително се издига на една доста голяма площ и грижливо се охранява от множество индийски воини.

Нов Делхи в южната си част притежава още едно "бижу" - известният в цял свят "Храм-Лотус", достоен пример на модерната архитектура, посланик на хумаността и толерантността и построен с цел обединение на хората от различните религии. Там може да срещнете хиндуси, будисти, джайнисти, мюсюлмани, християни, джайнисти, дошли да изразят не вярата си в конкретен Бог, а вярата в Човека, Позитивното и Доброто. Тук да отбележа само, че ние живеем на 10мин път от този храм и вечер, когато светлините около него се запалят, изглежда невероятно!!! Формата му наистина е изваяна като лотус, който е националното и свещено цвете на страната...Изключително бял, чист и зареден с позитивна енергия..Едно от местата, които не бива да пропускате да посетите, ако сте тук.
Освен храмът-лотус, в новата част на Делхи се издигат величествено и още няколко типично хиндуски храмове, които носят общо наименованието "мандир". Това са Храмът на Лакшми /Бирла мандир/, Храмът Акшардам /който пък е известен като "храмът на боливудските звезди, тъй като се посещава ежегодно от стотици инд. актьори/ и Радж Гат, който не е точно храм, но сграда-монумент, в която е събрано цялото наследство и история, оставена като завещание на Индия от Махатма Ганди, Неру и останалите му последователи.

Преминавайки през всички тези забележителности, ще зърнем и сградите на Националния университет, още много училища и колежи, клиники, пощенски офиси, министерства... и ще стигнем във вътрешността на Ню Дили, където всъщност е концентрирана цялата динамика на града и животът кипи на макс.

Три са основните търговски и бизнес-зони на града: Канот плейс / Си Пи/ в северната част с 2та обширни търговски комплекса - Палика Базар и Джанпат; Ладжпат Нагар , който пък е най-обширният търговски ареал в южната част и Чандни Чоук /в старата част на Делхи/, където са концентрирани търговците на едро и производителите. Има още един специализиран търговски ареал, който е единствено и специално за техника и се намира на Неру плейс. Посешението на всеки един от тези маркет-и е достоен да се опише в мемоари Обикновено навалицата е огромна, защото там може да намериш абсолютно всичко!!, което поискаш. Стоката е изключително разнообразна и на достатъчно евтини цени, което прави тези места огромна атракция както за местното население, така и за туристите.

Всъщност Канот плейс е най-цивилизованият от 4те търговски зони. Там са разположени освен стоковите пазари, така и
множество търговски сгради на банки, чужди представителства, международни корпорации, офиси, хотели, скъпи ресторанти, СПА и фитнес центрове, call-centres, нощни заведения и маркови магазини.
Централната част на града се нарича "Сакет". Там също са концентрирани много заведения, офиси и жилищни кооперации, а също и 2 от най-големите шопинг-молове на града: Сити уолк мол и Ди Ел Еф мол.

Трафикът естествено е ужасяващ в повечето случаи и особено в пиковите часове. Жените се придвижват главно с моторни рикши, на които понякога им отнема повече от час да изминат разстояние, което при други условия и обикновено се изминава за 10мин.
В Делхи също ще видите онези колоритни малки улички и улични сергии за храна, както и кабините за телефонни разговори, както и всички онези улични обитатели, за които ви разказвах преди, но ще ги срещнете в определени райони и сравнително по-рядко. Тук са популярни т.нар. "Къмюнити центрове", където под открито небе на едно място са концентрирани кинозали, заведения, магазини и места за отдих, където се събират предимно младежи с половинките си

Такъв е моят Делхи .... и мога да пиша още много за него, но вместо това, нека да ви го покажа нагледно в следващия постинг.

СЛЕДВА............

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2592997 - 14.03.2010 22:11 [Re: Bandit Queen]

И съвсем на финала разкази /за този уикенд/ , ето го и обещаният Делхи в снимки:

Величествената Индия гейт- денем и нощем Това е и мястото, където се извършва официалния парад за Деня на републиката и Деня на независимостта на Индия









Червеният Форт









Кутуб Минар







Храмът Лотус










Храмът Акшардам









Бирла мандир




Радж Гат





Канот плейс, Палика базар и Джанпат








Сити уолк мол







Ладжпат Нагар маркет




Неру плейс


А това е моята улица


--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2596827 - 22.03.2010 02:18 [Re: Bandit Queen]

Тъй като от 16ти до 24ти март включително тук в Индия се чества още един от основните големи фестивали в чест на богинята-майка Дурга, реших, че е уместно, а и достатъчно интересно да ви разкажа за този празник подробно

Празникът носи името "Навратри" и се състои винаги 2 пъти в годината. Веднъж през март-април и веднъж -през октомври-ноември, /когато предшества големият празник Дивали/. Точните му дати се определят винаги в зависимост от лунния календар. В превод "навратри" означава 9нощи, които символизират 9те форми/лица/, под които съществува богинята Дурга в индийската митология. Индийците вярват, че Дурга притежава всемогъщата сила, с която движи не само Вселената, но и всичко случващо се в нея. Без нейната благословия, те не могат да получат/достигнат благоденствие, просперитет и успех в живота. Това е основната причина за честването на този фестивал из цяла Индия. Всеки един от празничните дни е посветен на една от формите, под които се проявява силата и могъществото на богинята -майка. Макар че принципно протича по едно и също време, традициите на различните щати се различават една от друга.

В северна Индия фестивалът задължително се почита чрез 9дневен пост и ежедневна молитва с мантрата на Дурга. Не са разрешени консумацията на месо, яйца, пшенично или друг вид брашно, каквито и да било зеленчуци /освен картофи и тиква/, както алкохол и цигари. За готвене се използва морска сол, соево олио и специално черно брашно от трици. През последния ден от поста се приготвя халва, къри от нахут с ориз и 14броя пури/подобни на нашите мекици/, след което всеки дом трябва да събере нечетен брой момичета в детска възраст /преди пубертета/, на които да раздаде храната. След като всяко едно от тях опита храната, стопаните трябва да му дадат банкнота от поне 10 рупии и да докоснат краката на всяко едно от тях в знак на уважение, за да получат благословия. Счита се, че момичетата в предпубертетна възраст са създания на Дурга и символ на този празник, поради което на този ден, те могат да дават благословия и тази благословия има божествена сила за стопаните и за техния дом.

На изток в щата Западен Бенгал пък празнуват последните 4дни от Навратри особено драматично. Там празникът носи името "Дурга пуджа" /молитва за Дурга/ и се счита за основният фестивал на щата. Бенгалци правят малки статуи на Дурга от клей и ги поставят в домовете, в храмовете и на други публични места. След това в продължение на 5дни извършват молитва пред тези статуи като в края на 5я ден ги пускат във водите на реката. Последните 4дни са озарени от грандиозно карнавално шествие, много музика и танци. Освен това хората си разменят подаръци, купуват нови дрехи и покъщнина, тъй като се счита, че празникът бележи ново начало и изчистване на всичко старо и непотребно - както в практически, така и във физически и в духовен аспект. По време на Дурга пуджа бенгалци издигат временни храмове /пендали/ на Дурга, където хората извършват своята молитва под открито небе. Последният ден от фестивала е официален празник за щата.

На запад - основно в щата Гуджарат Навратри се празнува чрез пищни представления и пиеси от индийския епос, както и с традиционните за щата "гарба" и "дандия расс" -танци.

На юг - в щатите Тамил Наду, Карнатака, Керала и Андра Прадеш Навратри се почита като се майсторят т.нар. традиционни южноиндийски "голу". Това са специални стъпаловидни поставки, върху които се редят множество миниатюрни статуи на Дурга, изобразяващи различните й ликове и форми. Според традицията всички измайсторени "голу" се събират на едно място, където се прави голяма изложба...Хората се събират и извършват молитвата към богинята точно на това място.

По правило Навратри протича на 3етапа през 3дни. Първите 3дни се боготвори силата на Дурга в лицето на богинята Кали, която е разрушителка на всичко нечисто. Точно заради това повечето религиозни индийци спазват пост 9дни като символ на пречистване.
Следващите три дни се боготвори силата на Дурга да дарява благоденствие в лицето на богиня Лакшми, която е символ на просперитета, успеха, парите и благосъстоянието. Последните 3дни се боготвори силата на Дурга да дарява мъдрост в лицето на богиня Сарасвати - богиня на познанието.

Така изглежда "голу"


а това е бенгалския "пендал" на Дурга


и..танцът "гарба"


--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
vangelia
неориентиран


Регистриран: 18.04.2010
Мнения: 2
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2609254 - 18.04.2010 23:58 [Re: Bandit Queen]

Здравей, Bandit Queen! Изчетох част от написанато по темата тук и бих искала да те попитам нещо, свързано конкретно с моя "случай". Запознах се (в интернет) с индиец, живеещ и работещ в страна на Арабския полуостров, след няколко месеца се видяхме на съвместна почивка в чужбина. Няколко неща ми направиха впечатление и ще съм благодарна да ми дадеш мнение и съвет.
През цялото време (докато най-накрая не му направих забележка)той вървя няколко крачки пред мен. Извини се, когато му казах, че изглежда като мюсюлманин с това си поведение и повече не го повтори.
Преди да се видим беше лудо ухажване, споменаваше брак дори. После стана много зает и му писах как се чувствам; че няма нужда да се чувства длъжен да се жени за мен само защото е преспал с мен. Скъсахме отношения уж окончателно след това писмо и после по негово настояване ги възстановихме. Сега той иска пак да се видим, по негови думи, дори в България. Това ми звучи доста ангажиращо и за двамата.
Гледах предаване, в което се обясняваше как жената в Индия е нищо и е роб на мъжа си. Той претендира да не е такъв човек, работейки в мултинационална среда. Но това вървене пред мен все ми е в главата... А и дори след сдобряването продължава да е много зает и се чувствам пренебрегната. Имам чувството, че независимо от всичко семейното му възпитание и културните традиции си казват думата и от тях (той) не може да избяга.
Забравих да спомена, че е католик, а родителите му са православни християни. От Бангалор е.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2610560 - 21.04.2010 01:49 [Re: vangelia]

Вангелия, благодаря за постинга ти и въпросите! Оставам с впечатление, че ситуацията е действително важна за теб, щом си събрала смелост да я дискутираш тук. Разбира се, че ще дам своето мнение. Преди всичко обаче трябва да изясниш за себе си доколко отношенията и връзката ти с този индиец е сериозна. Или с други думи - готова ли си да направиш известни компромиси? Защото компромиси ще се наложат и вероятно не само 1-2.

Ще започна от факта, че ДА, за жалост индийците се възпитават в патриархат и в изконните им традиции /както и в предишните си постинги съм споменавала/ мястото на жената е в кухнята, спалнята и при децата. Изключая модерните и поевропейчени градове като Делхи, Мумбай, Калкута, Гоа в останалите части на страната /поне в 90% от случаите/ нравите и обичаите са здраво настанени в семейното огнище и Мъжът е този, който командва парада. Независимо, че твоят човек е католик, той преди всичко е Индиец и е закърмен със своите традиции. Не бива да забравящ и това, че католицизмът , както и английският език в Индия не са това, което са в Обединеното кралство или САЩ примерно. Характерът на човека наистина е определящ за неговото поведение, НО в Индия има догми и норми, нарушението на които се счита за кръвен грях и там никакъв характер няма власт, а сляпо подчинение. Така както жената е 'роб' на мъжа си /твърде силно казано, но 50% истина/, така същият този мъж "робува" на семейните и родителските закони. Разбира се това невинаги е правило, но още по-малко пък е изключение. Така че вървенето пред теб за него е съвсем нормално нещо. Теб те е подразнило, за него обаче това е и начин да те защити евентуално от ехидни закачки, хорски подмятания по твой адрес и да покаже на обществото, че ти имаш неговата протекция. Ако си чела по-обстойно постингите ми, би трябвало да си разбрала, че индиецът никога не интимничи с жена си пред възрастни или 3ти лица. Той никога няма да те прегърне на обществено място, дори няма да хване ръката ти /да не говорим за целувка/; няма да те нарече "скъпа"... ти пък нямаш право да го наричаш дори по име пред семейството и роднините му. Когато се вземат решения за дома и семейството, ще ги взима в повечето случаи той и това сигурно ще те нарани. Ако тръгнеш да му опонираш, това е лош знак и ще говори за невъзпитание , тоест роднините веднага ще те тушират и ще ти покажат къде е мястото ти. Едва ли ще имаш право да работиш, тъй като в Индия работещата жена е равносилно на "разхайтена" . Ти ще си длъжна да докосваш краката му в знак на респект, което сигурна съм, ще те накара да се чувстваш принизена, но инд.закони на брака са такива. Нуждите на съпругата обикновено стоят на последно място - преди нея стоят родителите, по-големият брат, сестрата, мъжът на сестрата, чичото, лелята и тн и тн... Когато съпругът няма време за жена си поради куп други семейни традиции и задължения, тя просто кротко трябва да се примирява с това, защото тя НЕ е най-важната . Аз съм била /слава богу само страничен/ свидетел на всичко гореописано и на къде-къде "по-сурови" ситуации.
Такива ситуации са почти 100% гаранция, ако живеете в joint family. Така че моят съвет е:

ако действително твоят индиец е свободомислещ и недотам робуващ на индийския мъжки манталитет, както твърди /но май не показва/- бягайте далеч от всички роднини и се установете сами!!!! Той винаги ще бъде свързан със семейството и традициите и с това трябва да се примириш, но когато сте далеч от семейството, което може да му държи сметка за щяло и нещяло, той самият ще се почувства по-свободен и ще е по-лесно да се адаптира към твоя манталитет. Нямам идея доколко твоят човек се чувства истински щастлив край семейството си, но помисли си, че дори за самите индийци /особено пък от младото поколение/ това покорство пред семейните закони и втълпявани пончкога супер безмислени навици/традиции също е един вид бреме. Животът и светът постоянно се модернизират и вървят напред - никой не иска да изостава, а има обичаи и догми в Индия, които правят точно това - дърпат поколенията назад. Моят мъж ми е казвал съвсем открито, че една от причините да замине да учи в чужбина е била точно тази - "задух в семейството". И се изрази точно с тези думи. Казвал ми е, че понякога се чувства дотолкова обсебен и задушен от семейните истории и традиции, че имал чувството как живее нечий чужд живот, а не своя собствен. Казвам ти всичко това, за да се опиташ да разбереш накъде клонят везните при твоя приятел. Дали той е готов на промяна или е здраво заклещен в догмите. Но за тази цел ти трябва време. Защото индийците не споделят лесно и не говорят за личния си живот открито. Опитай се да изясниш ситуацията - къде е неговото място, къде е твоето внеговите очи, къде иска да бъде след време и къде иска да вижда теб след време, ако си до него.

Още нещо много важно ми се иска да ти обясня. За по-голямата част от индийците да спиш с жена преди брака е грях и е обяснимо защо е спрял контакта си с теб внезапно. Вероятно си е дал сметка, че брак на този етап е невъзможен /предполагам родителите му по стара инд. традиция ще искат да изберат жена от познат приятелски кръг за него, която да е перфектната "гледачка" за тях на старини/. Вероятно се е изплашил, че културите ви са адски различни и подобна връзка би довела само до страдание. На мен ми отне близо 5години, докато успея да убедя семейството на мъжа ми, че не съм Памела Андерсън от "Спасители", какъвто имидж имат европейките в Индия. Причината, поради която те е потърсил отново обаче вероятно се крие в чувствата му. Предполагам, че те обича, че го е грижа за теб,че не иска да те загуби и че иска да споделя живота си с теб, както досега. Това може да бъде сигнал за теб, че ако е готов да бъде с теб, може би е готов и да загърби всички онези нелогични и глупави догми, които обвързват и товарят съзнанието му. ТИ трябва да поведеш разговора и да го насочиш натам, където светят червените лампички, за да разбереш има ли бъдеще връзката ви.
Нямам представа доколко си сериозна с това момче и дали искаш брак с него, но ако го обичаш и искаш да си с него - изясни тези няколко наболели въпроса. В противен случай може да има много недоразумения и страдания. Но колкото и да не ти харесва, пак ще трябва да го повторя, че при евентуален брак- компромисите са неизбежни. Но са поносими, ако са в рамките на нормалното.
Дано съм ти била полезна...и се надявам, че твоят човек има красиво сърце и е добър човек в душата си, така че да не позволи нищо от изброените горе парадокси и недоразумения да ти се случат. Стискам палци!

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
vangelia
неориентиран


Регистриран: 18.04.2010
Мнения: 2
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2611086 - 21.04.2010 21:03 [Re: Bandit Queen]

Благодаря за отговора, Bandit Queen. Благодаря ти също така, че пишеш изключително правилно (откъдето и да го погледнеш ) (Майка ми е учителка по български език и литература и от нея съм "прихванала" старанието за правопис и правоговор).
Днес ми е ден за съвети отвсякъде. Случайно се запознах с бивша стюардеса, вече на възраст жена, която също ми "разтълкува" някои неща около моята ситуация. Например това, че той не се обаждаше след срещата ни. Възприех го като бягство от мен и реално аз прекъснах връзката тогава, след като реших да не го чакам повече (да ме изолира и унижава). Неговото обяснение беше, че е много зает и кариерата му е тръгнала нагоре, та се налагало да работи и извънредно. В интерес на истината, работното му време е от 8 сутрин до 8 вечер с 4 часа обедна почивка, която той често не ползва. Въпросната дама ми каза, че е абсолютно нормално да не е в състояние и да няма желание да се чуем/видим след такова натоварване всеки ден (петък - единствен почивен). И все пак – как няма да намери поне веднъж в седмицата 5 минути за мен, ако съм човекът, когото обича!!!
Права си, че е много трудно да се "изкопчи" лична информация от него. По думите му, той не е свързан с много добри спомени със семейството си. Спомена нещо за детството, че не било толкова розово. Повече не питах. Но иначе пък той ме разпитва. Позволи си дори да ми даде съвет да отида да работя в чужбина, тъй като според него си гледам работата съвестно и ако работя навън ще изкарвам добри пари. Определено ме издразни, когато ме пита имам ли собствено жилище и си каза думата по въпроса за апартамента на родителите ми. Това е все пак тяхна работа (дори не моя), а не негова, особено при положение, че сме само повече от приятели. Сетих се и за това, което прочетох тук от теб и от други места, и си помислих - все едно той преценяше моята бъдеща зестра.
Сетих се за още нещо, което ме озадачи при него - имаше 2 паспорта с различни имена и дати на раждане. Определено не е човек извън закона и се сещам за оправдание да ги има (чужда арабска страна, където ако те арестуват и ти вземат документите за самоличност, си загубен), но въпросът ми за тях естествено не беше увенчан с отговор от негова страна. За докосването на краката се сетих също - когато бяхме заедно, му направих масаж на стъпалата (обичам да да правя масажи, макар да съм лаик в областта им откъм медицински знания). Държа се така, сякаш това беше в реда на нещата - усетих, че той ОЧАКВАШЕ това от мен и сега разбирам, че чувството ми не ме е подвело. За липсата на показ на чувства сред обществото – да, и това го видях.
Мдаа, определено следващата среща с него ще е решаваща за това накъде сме тръгнали и аз дали ще вървя още с него. Не съм от типа жени „няма пък да ти се дам” и компромиси правя (нали съм „Везни”). Обичам го, но има много за изясняване в отношенията ни. Надявам се да се е откъснал достатъчно от лошата страна на своята култура, така както аз съм го направила, като не правя разлика в цвета на кожата и не слушам майка си, която „съветва”, че по-добре би било да раждам българчета (нищо че евентуалният им баща беше обратен – моя вече бивш първи съпруг)... Знам, че ще й бъде болно, ако замина някъде надалече. Нашите родители (също както тези на мъжете в Индия) също разчитат на помощ на старини..., но щастието си не искам да изпускам!!! (Нека първо го разпозная, де )


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2611253 - 22.04.2010 00:58 [Re: vangelia]

Цитат:

и си помислих - все едно той преценяше моята бъдеща зестра




Честно казано ме учудва фактът, че твоят приятел е разпитвал за имуществата ти, при условие, че не е обвързан тясно със семейството си /зестрата е предимно грижа на родителското тяло/, живее в чужбина, има добър статус, уредил е живота си и не на последно място се предполага, че те обича и че чувствата стоят по-високо от евентуални материални придобивки. Обяснявам си го така: тъй като наистина типичните инд. са непоправими практици, може би това тласка твоят приятел да гледа в перспектива и да прави оценка на имуществения аспект. Надали го прави с користна цел, а вероятно с цел планиране на бъдещето, евентуални съвместни начинания, а защо не и живот в България след време. Това не го извинява, но донякъде би могло да хвърли светлина върху поведението му.
От друга страна - добре е, че е самостоятелен и независим. Ти ще имаш достатъчно пространство и възможност да ошлайфаш някои негови невици, които те притесняват. Той също много добре знае, че евентуалният брак с европейка ще внесе доста промени в досегашния му начин на живот и ако преди вече ти е предлагал женитба, може би е подготвен за това и психически. Така че тук според мен няма от какво да се страхуваш. Хубаво е освен това, че мисли за кариерата и развитието ти

Колкото до 2та паспорта - нямам представа защо. Може би ти си на прав път..Аз се сещам единствено това, че тук индийците имат навика да сменят имената и датите си на раждане според нумерологичните закони. Ако някой не харесва рожденото си име или не му върви в живота, се допитва до вещ нумеролог, който ги променя във вариант, в който вибрациите на буквите и цифрите стане положителен. Считат, че позитивните вибрации в името и рожденната дата им носят добър късмет и добра карма. Но едва ли причината при твоят човек е точно тази..

Поговорете си задълбочено и спокойно, загърбете всякакво его и националност, избистрете питанките и дано резултатът е удовлетворителен и за двама ви Нищо не е толкова невъзможно и страшно, колкото може да ти се струва сега. Аз съм с моя съпруг вече повече от 10години и драстични сътресения заради културни различния не е имало. Важното е да има взаимен респект, разбиране, приемане и най-вече взаимни дълготрайни силни чувства. Индийците са резервирани по природа, но се разкриват, ако ги предразположиш


И така- аз продължавам с няколко съвсем пресни впечатления от т.нар фестивал "КУМБ МЕЛА", който се провежда веднъж през няколко години, точно когато едновременно Юпитер навлезе във Водолей, а Слънцето - в Овен.

"Кумб" на практика се организира под формата на грандиозен панаир в няколко града по поречието на Ганг като основен център е свещеният северноиндийски град Харидвар. Това е основен хинду фестивал и не се празнува от останалите етноси в страната /сигхи, парси, тамилци, мюсюлмани, будисти и тн/. Според древната традиция през периода, докато съответните 2планети се намират в съответните 2зод.знака милиони обикновени индийци от всички краища на страната, както хиляди гурута, аскети и йога последователи се стичат към бреговете на свещената река, за да потопят тела във водите й, да се пречистят и да получат благословията на боговете. Това е чисто теоретическата част, която да ви даде основна представа за този празник. Аз обаче искам да ви разкажа за тазгодишния Кумб през моите очи.
Съвсем случайно, без дори да подозираме, че празникът тече с пълна сила, преди десетина дни решихме със съпружето да си направим разходка до Харидвар, където живее сестра му. Оказа се, че обикновено 5часовият маршрут от Делхи дотам сега беше близо 9часов път, превеждащ те през интересни китни селца, пресичащ множество железопътни линии и накрая вливащ се в безумен трафик и тълпа, задръстила почти целия град..Ноооооо въпреки това тръпката на приключението ме съпровождаше от първия миг, в който разбрахме, че пътят е отклонен заради натовареното движение покрай фестивала. Оказа се още, че криволичещите покрай полята със захарно цвекло и мангови дръвчета улички са къде-къде по-атрактивни от асфалтирания път и фабриките за памук.. За първи път, откакто съм стъпила на индийска земя, получих възможност да видя автентичното индийско село отблизо.. Освен че беше забележително изживяване, успях да изпитам усещането за невероятна близост с природата.. Там времето вървеше с друго темпо и посока. Лицата на хората бяха различни..Лицата на децата бяха различни. Имаше изписана някаква невидима хармония, независимо от тежкия труд, който кипише по полето и дворовете. Срещнахме жени, носещи десетки кг сено върху главите си, вървейки стройни като тополи, без да превива гръб дори за секунда Деца, с по 2тежки стомни с вода, бързащи да я занесат на жадните си родители из полето; мъже, прибиращи реколтата си грижливо и други - играещи шах в местната гостилница. Девойки с дъъълги, дъълги плитки, които простираха пране по терасите на малки схлупени къщурки и пееха песни от стари индийски филми... Продавачи на сладолед и замразени ледени пръчки, които се разправяха с малчуганите за 2рупии..Младежи яхнали каруца, хрупайки с наслада стрък захарно цвекло под лекия ромон на вечерния дъжд...
Старите жени на селото , носещи гордо названието "амма джи" /уважавана възрастна жена/ , обикновено стояха изправени пред портите на къщите и посрещаха синове/дъщери от полето като им даваха благословия след съответното докосване на стъпалата от тяхна страна.. Много интересни дрехи носеха тези жени- нещо като риза с дълга фуста и увит шал около тях от горе до долу. Покриваха главите си с "паллу" и задължително носеха много!!! сребро по себе си. Отдалеч можеше да ги познаеш. Най-видната от тях беше нещо като "владетелка" на селото. Живееше в красива просторна постройки, в каквито /както мъж ми обясни после/ обикновено живеят богаташите на селото. Тя и съпругът й управляваха всичко и всички останали.По неписани стари индийски закони. И много често - изключително сурови! Там традициите бяха основното нещо, с което заспиваха и се събуждаха всички жители. Никакви коли или мотори. Само каруци и велосипеди. Разнасящ се силен аромат на индийска запръжка /както й казват "тарка"/ за традиционната леща с ориз. И щастливи хлапета, закърмени с един жест още от раждането си: когато видят кола да минава покрай селото, те махат и изпращат въздушен поздрав. Считат, че автомобилите са нещо специално и возят ВИП персони. Вярват, че ако помахат и ти отвърнеш на поздрава им, това ще им донесе късмет Изключително симпатичен жест. Минахме през 5-6 такива селца. Навсякъде децата /мърляви, изподрани, с изпокъсани дрехи, сополиви и прашни/ се състезаваха кой от кой по-силно да ръкомаха за поздрав И ние отвръщахме...Аз, непознатата, чужденката..която в техните очи съм равносилна на ВИП се чувствах точно като босоного хлапе, шляпащо по грапавите улички, ръфащо парче диня и облизващо пръстите си след това.. Толкова близо до природата, толкова близо до простодушните погледи и дружелюбните усмивки..Този техен толкова нелек живот, овързан с бремето на хиляди догми и обичаи, беше оставил отпечатък само върху ръцете им, но не и върху лицата им..Когато напускахме всяко едно от селцата, все се обръщах неволно назад ... И сега още си спомням. Ако можех да рисувам добре, със сигурност щях да се опитам да го прсъздам в картина.. Напомни ми силно на Е.Пелиновите разкази...


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ- Същинският "Кумб"........

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2611320 - 22.04.2010 03:35 [Re: Bandit Queen]

....
Пътешествието ни нататък продължи през няколко местности, по които като пулсиращи стоманени вени се врязваха множество железопътни линии /тоя пейзаж пък ми напомни за Вапцаров/. Влаковете - тъмносини, дълги и леко тормави известяваха отдалеч със специфичната си "въздишка", че дори тук- далеч от хорската глъч и трафика, кипи живот с пълна сила Незнам дали по законите на Мърфи, но случихме бариера на един от прелезите, след което разбрахме, че трябва да изчакаме цели 3 композиции да минат една след друга. Щеше да трае около 25минути, а стълпотворението на коли и мотори в близост до бариерата и след нас, беше неописуемо..При други условия тая ситуация вероятно щеше да ме изнерви, но сега се натъкнахме на нещо куриозно, което грабна вниманието ми от раз. Съвсем случайно зад нас чакаха още 2-3леки коли с чужденци - французи, тръгнали и те като нас на път да се докоснат до свещената Ганга..Очевидно превъзбудени, те изскочиха от автомобилите и тръгнаха да снимат близо до бариерата. В същия този миг, /когато дамите се приближиха/, лицата на всички индийци светнаха в една ето такава широка усмивка Този ден със сигурност е станал паметен за тях защото тези прости хорица, дошли от близо и далеч, за първи път през живота си стояха лице в лице с чужденци. Навярно никога не са го и сънували даже, но това за тях беше изключителен престиж. Когато едната французойка се снима с част от тях и им връчи снимката, те вероятно вече са се виждали като "големци" в очите на простолюдието от малкото градче, където след няколко дни щяха да се приберат и да се хвалят с "придобивката" си. Мъж ми дори се шегуваше, че ще изкарат снимката на фототапет и ще украсят до една стаите си с нея, след което по думите му: "their life got settled"
25мин се изнизаха като 5..Влаковете отминаха. Въпросната групичка екзалтирани индийци подължаваше да се усмихва блажено..и интересното е, че тези усмивки не бяха ехидни или закачливи, а по детски наивни. Сякаш са получили дългоочакван подарък ....Усмивка от щастие. Колко странно може да ни звучи на нас това. А за тях е щастие. Да видят "ангрези" /чужденец/..

Зад бариерата неравните криволичещи улички се превърнаха в равен асфалтиран път и преминахме през Рурки - градът на техниката и техническите университети. Оттам Харидвар беше много близо..
Прекосихме поетапно няколко красиви долини със синапено семе. Цветовете по това време на годината цъфтят пищно и бяха обсипали 2те страни на шосето с прекрасен ярък жълт цвят. Стъблата се издигаха много високо, така че ако човек прекосява долината, цветовете достигат чак до брадичката му...Незнам дали съм споменавала по-напред, че синапеният цвят в Индия има изключително важно значение. Освен, че от него се произвежда синапено олио, на което индийките дължат здравите и дългите си коси, то има религиозно значение, тъй като олиото се използва за разпалване на "дия"-та. С него се поливат и статуите на боговете в знак на почитание и плодородие. И освен всичко останало - сантиментален аспект..Привечер младите влюбени двойки се крият между високите синапени плантации и споделят чувствата си на лунна светлина Това е любима "дежурна" сцена на много режисьори в старите традиционни индийски филми Действително красива гледка...жълто, жълто...И съдава усещане за топлина и уют...
Приближавайки Харидвар обаче, започнахме да усещаме задуха и тежестта на въздуха Още с първите километри от началото на града, ни заля мощна трафик-вълна и стълпотворение от хора, движещи се в дълги колони. Майки с малки деца, млади, стари, немощни, девойки, бащи, чичовци, лели, братовчеди...фамилии с цялото си домочадие буквално се бяха "изляли" в града и търсеха своето място на брега..Някои бяха дошли с чанти, куфари и провизии за цялото времетраене на фестивала, тоест тогава- когато Юпитер и Слънцето променят домовете си. Тази огромна тълпа от хора се движеше със завидно търпение и спокойствие в най-пиковия час на горещината /43градуса/ и сякаш целият свят за тях беше престанал да съществува Те бяха част от свещения фестивал, бяха стъпили на свещената земя, щяха да докоснат свещените води и това за тях беше достатъчно, независимо къде щяха да спят през нощта и какво шяха да вечерят.. Повечето от тях просто постилаха завивките си върху тротоарите или парковете и заспиваха в блажен сън...Другата сутрин продължаваше с молитва, къпане, религиозни мантри и разходки из града и пазарите. Полиция за щастие имаше, но не беше в състояние да контролира милионния трафик из улиците на града. След толкова път и емоции, умората действително ни сломи и решихме да съберем сили за вечерните приключения, защото:

Красотата на истинския КУМБ е нощем..
Тогава, когато луната се появи над "Har ki Paudi" и свтлините на храмовете заблещукат в красиво отражение върху водите на Ганга..
"Har ki Paudi" е централното място, където се събират хиндусите за свещеното къпане през Кумб. Много трудно е да се опише какво представлява точно..но когато попаднеш там, заобиколен от автентичната атмосфера, имаш чувството, че наистина си попаднал в друг свят. Мантрите и камбанения звън те откъсват от всичко земно и ежедневно, за да те пренесат в колорита на панаирната въртележка...

В превод "Харки поури" значи "Стъпалата на Шива". Легендата гласи, че това място било любимото на Бог Шива. Той обичал да изкачва стъпалата и оттам да съзерцава водите на Ганга и луната, отразяваща се в тях. Винаги, когато му предстояло важно събитие или битка, той се усамотявал там, за да натрупа позитивна енергия. От векове насам стълбите на Харки поури се считат за благословени..По време на Кумб огромна част от гостите на града предпочитат да спят върху тех, отколкото на хотел /вкл. и чужденци/.. Красотата е величествена! С часовниковата кула и 8те временни свързващи моста между 2та бряга на Ганга...от павилионите за сандалови пръчки, цветни гирлянди, камбанки и божествени статуи през павилионите за сувенири, детски играчки, шапки, обувки, традиционно облекло, гривни за ръце и глезени до дюкяните за захарен памук, сладолед, цветни бонбони и традиционни индийски сладости...По веме на Кумб градът не спи.. И без значение колко са мръсни водите на реката - за индийците те са свещени..Някои се къпят по 15пъти на ден...Вярно, че има и куриозни гледки , но те са част от атракцията...

Аз се престраших да потопя само стъпалата си...

На сутринта изгревът изглеждаше различно Още по-пленително..Бяха само 2дни, от които почти цял един от тях мина в път, но когато се прибрах в Делхи, имах усещането, че съм чисто нова


Ето ги моите "Харки Поури". Ако някой е решил да навестява страната- този град е едно от местата, които не бива да се пропускат в никакъв случай!





--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Duchessa
аферистка
****

Регистриран: 10.04.2007
Мнения: 8120
От: Граово
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2614648 - 27.04.2010 15:24 [Re: Bandit Queen]

@Bandit Queen,
Благодаря ти за прекрасните разкази, с които ми позволаваш да се докосна до едн далечна и древна култура. Ти имаш таланта да описваш всичко толкова живо, сякаш читателят е до теб.
Продължавай... С удоволствие те чета...
Дуки

--------------------
Падаш, ставаш, наместваш короната, продължаваш!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Miss K
zen
***

Регистриран: 14.11.2005
Мнения: 110
От: NYC
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2617450 - 02.05.2010 16:37 [Re: Bandit Queen]

Bandit Queen, най-напред благодарности за прекрасните описания на тази прекрасна страна

Ще мога ли да използвам форума за да попитам отново за индийската сватба - и по-точно какво е прието от гостите като подаръци и т.н. Ще бъда на сватба в Бангалор в края на месеца и семейството на моята приятелка, която се жени, е много гостоприемно. За гостите, които идват отдалече подсигуряват хотел, ще ни заемат семейни сарита за една от церемониите - като цяло, невероятно отношение. Така че ми се иска да попитам дали има някакъв етикет, който гостите спазват от тяхна страна?

Не ми е много ясна ситуацията с подаръците - двойката живее в щатите, където е много разпространено да се регистрират в някой магазин, но не са ми казали нищо досега.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2619803 - 06.05.2010 02:00 [Re: Duchessa]

С удоволствие ще продължавам..Все гледам да внасям разнообразие и да разказвам за различни неща, но пак ще подсетя да ме насочвате и да питате. А тези, които имат свои лични впечатления, нека ги споделят..защото Индия е огромна и всяко кътче на страната носи свой собствен облик, обичаи и манталитет.

Мис К, отговарям на въпроса ти принципно, тъй като нямам конкретна идея относно религията на семейството /предполагам хинду?/, кастата им и относно детайлите на традициите, които се спазват при сватбите в щата Карнатака /където се намира Бангалор/.
В общи линии обаче подаръците при съвременната индийската сватба не се различават от подаръците при западната сватба с2-3 изключения. Мисълта ми е, че днес младоженците в Индия предпочитат подаръците да са максимално практични неща, които да влезнат в ежедневна употреба. Затова и повечето от подаръците са домакински уреди или покъщнина. Още повече - ти казваш, че твоята приятелка и бъдещият й съпруг живеят в САЩ, което ме навежда на мисълта, че може би техният начин на живот и стандарти не са толкова стриктно обвързани с индийската култура, че да изискват типичен индийски подарък. И все пак аз ще изброя онези няколко типа подаръци, които обикновено се подаряват на младата двойка при хинду сватбена церемония.

На първо място и основна традиция при индийската сватба е даването на т.нар. "шагун". Това са пари в рупии или долари, които задължително са нечетен брой, завършващ на 1 или 01 /21, 121, 501, 1701, 5321 и тн/. Банкнотите се поставят в специално декориран за целта плик, върху който са надписани имената на гостите, които дават "шагун"-а. Ако намеря снимка, ще сложа нагледно. Такива пликове може да се купят от всеки павилион или сергия за религиозни сувенири и предмети. "Шагун"ът и до днес си остава най-предпочитаният и тачен подарък от младата двойка.
Тук обаче има една особеност. Тази традиция е типична хинду традиция, която се спазва от хинду гостите и се приема радушно от младоженците. Ако има гости европейци на церемонията и те дадат шагун със солидна сума, това може да се изтълкува негативно. Повечето индийци все още смятат, че белите считат Индия за бедна държава и с този жест правят някакъв ироничен намек към младоженците от рода на парично подаяние. Затова, ако искаш да спазиш традицията, без да обидиш никого, може да поставиш символична сума - примерно 101/201 рупии в плика и да подариш заедно с него друг подарък. Тук трябва да отбележа, че 1та рупия трябва да е под формата на монета. Счита се, че тя прибавя благосъстояние към вече натрупаното. Може и да пропуснеш шагуна, тъй като за западните гости той не е задължителен. От друга страна пък- може да минеш и САМО с шагуна, понеже младоженците, както си споменала, са от САЩ, наясно със западната култура, познават те и още повече са ти приятели- тоест няма да го изтълкуват обидно.
За индийците по-важно е, че си уважил поканата и тържеството. Шагунът е най-основната и задължителна традиция.

Оттам нататък всичко е въпрос на избор от страна на гостите - дали ще подарят някаква друга вещ или не. Традиционният избор на подаръци варира между няколко категории, които са се наложили с времето като основни.

1. Вече споменах за домакинските уреди, посуда и покъщнина като се почне от сервиза за чай , кухненския робот, кафемашината, прахосмукачката и се стигне до пералнята и хладилника. За мен специално обаче тази категория се пада на роднините и близките и ми се струва неуместна с изключение на сервиза за чай. Той е универсален подарък за всяко индийско семейство, поради причината, че пиенето на чай е една от най-най-най-съществените и главни традиции на индийската култура. За да е уникален подаръкът, много често се избират сервизи с вградена златна или позлатена инкрустация, тъй като индийците са луди на тема злато. Напоследък "домашната" категория подаръци е развила една много силна тенденция да се подарява електроника и по-специално: дигитални камери, джиесеми или лап-топ на младото семейство.

2. Споменавайки златото по-горе, го поставям веднага на 2ро място, но де факто то би могло да се нареди до първата категория със същата сила по значимост, защото за всяко едно уважавано и уважаващо се индийско семейство, златният подарък е не само радост, но чест и престиж! Златният подарък винаги ще бъде излючително ценЕн от двойката, а този който го е подарил ще има специално място в очите и сърцето им. За някои това може да изглежда като суета и "лакомия", но най-старите индийски традиции считат златото за носител на благоденствие и щастие в семейството, ето защо златният подарък се приема и в качеството на символ / един вид благословия от подаряващия го към младоженците. Той може да бъде както бижу - примерно стилен сет от дамски и мъжки златен часовник, така и златна религиозна статуя или златна рамка с инкрустирани камъни за сватбена снимка. Часовникът по принцип /било то стенен или ръчен/ също е доста тачен подарък в Индия. Обикновено най-близките роднини подаряват на булката тежка златна огърлица/обеци/гривни, а на младоженека- златен синджир със специална религиозна висулка или часовник.

3. Декорации за дома в типичен индийски стил - тръгвайки от паната за стени, рамки за снимки, стенни часовници, вази, декоративни сувенири, аквариуми /също доста често срещан подарък/, красиви свещници и прочее

4. Традиционен изящен индийски домашен текстил - като спално бельо, декоративни възглавнички за диван и легло, покривки за легло, покривки за маса, пердета, килими и от сорта.


За мен един от най-удачните подаръци при подобен случай е миниатюрна златна статуя на богинята Лакшми. Не само защото е златна, а защото символиката, която носи в себе си тази богиня е много важна. Тя е покровителка на домашното огнище, на благоденствието и благосъстоянието. Индийците считат, че за да има щастие и хармония в къщата, най-напред трябва там да влезе Лакшми. И освен това - всяка булка се счита за олицетворение на същата тази богиня. Така че с тази статуя се прави не само подарък, а и се дава благословия на двойката и техния дом. Друг подобен подарък е красива статуя на Бог Кришна и Рада. Те символизират вечната любов, която стои над всякакви граници, пречки и разстояния. Обикновено се подаряват на младоженци, които сключват брак по любов и под формата на сувенир, а не с религиозно значение.
Може да им подариш и нещо съвсем традиционно българско Определено ще се зарадват или поне моят опит е показал това.

Междудругото тук трябва да отбележа, че при типичните индийски сватби подаръкът се дава главно на булката, така че дори да е само 1 бижу, младоженецът няма да се обиди

Какво да НЕ подаряваш: не е удачно да се подаряват кожени предмети, тъй като повечето индийци са последователи на аюрведа и не възприемат с добро око убиването на животни заради кожата им, особено пък ако е телешка /защото кравата е свещено животно в Индия/. Това ще се приеме за обида!
Както и предмети с абстрактни форми, абстрактни картини, всякакви предмети имащи сексуален подтекст, бутилка алкохол с панделка /шампанско, вино, уиски /


Относно етикета при гостите: Строго установен етикет няма, стига да си облечена прилично /както разбирам ще си съвсем прилично /, да не си арогантна и да не парадираш с произхода си. Повечето индийски сватби са на принципа на шведската маса. Преди почерпката всички гости сядат в огромната зала, където свещеникът ще извърши бракосъчетаването. След пуджата /която при бангалорци протича малко по-дълго, защото е на няколко етапа/ и след 7те огнени кръга, младоженците ще минат да поздравят гостите и да вземат благословия от по-възрастните. Тогава /или по време на 7те кръга/ще трябва да хвърлиш ориз и листа от рози по младоженците. Затова, ако някой ти пъхне ориз в шепата- не се учудвай Изобщо подготви се да бъдеш обградена от много хора /обслужващ персонал/, които почти постоянно ще кръжат около теб и ще ти поднасят разни неща или ще те питат дали искаш това-онова След церемонията вероятно ще ви поканят да се присъедините към почерпката. Възможно е да има и други детайли, съгласно типични бангалорски обичаи, така че от мен едно предупреждение: бъди готова за всякакви изненади в Индия /доколкото съм се убедила/ всичко е възможно Напълно вероятно е да се натъкнеш на клюкарски особи, които ще те обсъждат зад гърба или ще одумват двойката /бъди подготвена да си обект на внимание, тъй като си чужденка /; възможно е да не ти понесе музиката; възможно е да няма алкохол, ако семействата на младоженците са от най-висшата каста: брамини. Незнам дали ще се присъединиш към церемонията от самото начало, но ако е така- може да се наложи да вървиш километри пеша след младоженците, оркестъра и заедно с всички гости, докато стигнете залата за церемонията
Когато влезеш в залата, със сигурност ще има човек, който да посреща гостите и ще те напръска с ароматна вода. Не е нужно да правиш нищо - просто се усмихни. Когато те запознават с други хора - казвай "НамастЕ" с усмивка и това е достатъчно. Гледай да си усмихната и дружелюбна. Това прави добро впечатление на всеки индиец.
Ще видиш няколко стари жени да носят "тали" /голяма метална чиния/ с един кокосов орех и още няколко религиозни атрибута. Там ще са поставени и вещи на младоженеца и младоженката. Ти ще трябва да ги докоснеш, което ще се счита за твоята благословия към тях. /освен ако в Бангалор няма друг обичай при даването на "аширвад" /благословия/
Не се притеснявай да си взимаш колкото поискаш! допълнително от храна, която ти е харесала. Няма да е невъзпитано, а напротив- индийците го тълкуват като добър знак "Гостът харесва храната ни и е доволен". За индийците оценката на храната им е особено важна, поради факта, че храната тук е от първостепенно значение.
Не е необходимо да стоиш до края на партито. Дори е възможно, ако ти доскучее по време на церемонията и 7те кръга, да станеш да се разходиш и пак да се върнеш.

Още нещо важно: в Индия жените често се оценяват по бижутата, които носят. Колкото по-тежки, толкова по-добре. ХУбаво е, ако към сарито ти не върви комплект от бижута, да си сложиш нещо по-така...Не го приемай навътре, ако някой те засегне на тази тема. Индийките са луди калинки що се касае до злато и златни бижута.

Моят съвет е- не прави нищо, преди да си получила инструкции. Ако никой не ти покаже/информира какво трябва да правиш - попитай сама. И бъди дипломатична, не спори; тук се ценят деликатните маниери и от жената се очакват именно такива; не обсъждай религиозни теми и твърде модерни западни тенденции, освен ако не видиш, че семейството или събеседника ти са широкоскроени и възприемчиви към западната култура.

Разбира се, възможно е нищо от горе изброеното да не се случи - това са ситуации, през които аз самата съм преминала и съм се чувствала неловко в началото. Ако сватбата е модерна и цивилизована- няма да имаш тези проблеми. НО за роднините на младите не мога да гарантирам...

Ето така изглежда пликът за шагун - под кръгчето се залепя монетата


Понеже темата има още доста детайли, които не съм споменавала, а биха били интересни - смятам да продължа със сватбените и следсватбените обичаи и да премина към традициите при раждането на дете малко по-късно.

Дано съм била полезна на Мис К. Ако се сетя още нещо, ще напиша допълнително. А ти, Мис К, после непременно да разкажеш за изживяването

СЛЕДВА...............

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Miss K
zen
***

Регистриран: 14.11.2005
Мнения: 110
От: NYC
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2620032 - 06.05.2010 17:50 [Re: Bandit Queen]

Благодаря много бандитке! За по-подробна информация не бих могла и да си мечтая

За мене това е второ пътуване до Индия и разбирам много добре думите ти как трябва да си подготвен за изненади Всичката тази информация ме кара да съм още по-приятно развълнувана за сватбата. Лично за мене, индийската сватба е едно от нещата които имам желание да преживея в този живот, така че съм много, много развълнувана и ентусиазирана.

Двойката е хинду, а мъжът е от северна Индия, така че ще се постарая да намеря един шагун, мисля че ще бъде уместно. Съветът за златото също е много важен, защото на мене не би ми хрумнало да избирам нещо особено лъскаво. Бъдещата двойка ще се мести да живее в Индия след около година, така че си мисля че тези традиционни предмети ще бъдат добре посрещнати.

Благодаря още веднъж и ще гледам да върна жеста с един разказ по-късно


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2620200 - 06.05.2010 23:05 [Re: Miss K]

Цитат:

Лично за мене, индийската сватба е едно от нещата които имам желание да преживея в този живот, така че съм много, много развълнувана и ентусиазирана.



Струва си изживяването Наистина си струва! От една страна, защото действително се докосваш до приказното лице на Индия - онова нейно лице, което свързваме с изящните им дрехи, с красивите индийски танци, с романтиката на филмите им, с пленителната природа и пъстротата на обичаите; и от друга - защото индийската сватба е пъъъълна със символика и дълбок смисъл Всеки един ритуал, жест, мантра асоциират различни значения и имат за цел да възпитат у двойката онези ценности, които да крепят, стабилизират и усъвъренстват връзката /брака/ им.

Мис К, действително можеш да минеш само с шагун, но ако е така- хубаво е да сложиш малко по-голяма сума вътре. Не е задължително да правиш скъп подарък, ако младоженците /или поне един от тях/ не ти е много близък. Аз пропуснах да уточня, че златните подаръци се подаряват предимно при сватба на скъпи и близки хора. Ти съвсем спокойно можеш да подариш статуя на Лакшми, която НЕ е златна. Тя ще има същата символика и значение за младото семейство и ще бъде оценена подобаващо, защото за едно индийско семейство присъствието на тази богиня е от огромно значение- без оглед на това от какъв материал е направена статуята. Тя ще носи хармония, благоденствие, пари! и просперитет на дома и жителите му. Щом смятат да живеят в Индия впоследствие - според мен наистина си струва да се подари нещо такова традиционно.

Хубаво е, че спомена откъде е младоженецът. Щом е от северна Индия, предполагам, че сватбата няма да е в типично южноиндийски стил, тоест поне 70-80% от това, което споменах, ще го видиш с очите си. Моят съпруг също е северноиндиец и понеже съм по-наясно с тази част от страната, разказвам предимно за техните обичаи и ритуали. Сватбата не прави изключение. В общи линии навсякъде из страната има няколко основни елемента и между тях се вмъкват традиционните ритуали на региона.

Обещах да разкажа за още детайли покрай индийската сватба, които макар и малки, имат своето уникално значение.

В първите си постинги, когато разказвах за инд.сватба, наблегнах главно на събитията в деня на самото бракосъчетаване +/- 2-3дни преди; а именно: Сангит церемонията /моминското парти/, декорирането на ръцете с менди, поставянето на паста от халди върху ръцете, краката и лицето на булката, молитвата на свещеника, разменянето на сватбени гирлянди, завръзването на шала на младоженеца с този на булката, поставянето на синдур /червена точка/ и мангалсутра, 7те огнени кръга и сватбените клетви. Традицията по организирането и осъществяването на голямото събитие обаче е доста по-солидна и обхваща голям период от време, предназначено за дейности, които ще благоприятстват и донесат късмет на младото семейство впоследствие. Какво имам предвид: след като веднъж връзката се обяви като "паккИ баат" /демек уговорена/, семействата на двете страни се ангажират с множество задачи:

- поне 15дни преди сватбата сем. на младоженеца трябва да извъррши пуджа/молитва/ в чест на бог Ганеш. Тъй като едно от лицата на този бог символизира премахването на пречките по пътя на човека, то родителите извършват молитва към него с цел да предотвратят всякакви проблеми, които могат да осуетят сватбата. На този ден те връзват на своите китки и на китката на сина си специална връв, наречена калава/или моли/ и след това семейството спазва молитвата всеки останал ден до сватбата. Този ритуал носи името "барни бандвана".

- "Мамра" е друг обичай, който се спазва седмица или дни преди инд.сватба в по-голямата част от страната и представлява пристигането на чичовците /по майчина линия/ и на семействата им в дома на младоженеца и булката. Посрещането им е много пищно и от голямо значение, тъй като хинду традицията повелява, че чичото по майчина линия е равносилен на бащата. Ако недай боже нещо се случи с родителите на детето, той е този, който ще поеме грижата, възпитанието и отглеждането му. Този обичай има особено важно значение при сватбите от щата Пенджаб. Там в деня на сватбата чичото завръзва на ръката на булката една масивна гривна с множество висящи по нея специални декорации /имаше си име, но го забравих/, която се дава като символ на благословия.

- Подобно на БГ традициите, и в Индия младоженецът трябва да вземе булката от дома й. Той , както вече съм споменавала, пристига на кон/слон или в краен случай с кола, съпровождан от мощен музикален бенд /демек традиционен оркестър/ като обичаят носи името "Бараат". Родителите на булката го посрещат с "тали" /метална чиния/, в която са поставени предмети с религиозно значение и основно: червен прах, сандалова пръчка, "дия", кокосов орех, ориз, монета и калава /свещена връв/. Бъдещата тъща ще завърти "тали"-то по часовниковата стрелка около лицето ма младоженеца 3 пъти, след което ще постави "тилак" /червена точка/ върху челото му и върху нея с малко вода, ще залепи няколко зрънца ориз.
Индийците посрещат своите гости/ и нови членове на сем. си/ винаги по този начин! Където и да отидете в Индия, ако сте скъп и близък на семейството, ще бъдете посрещнати така.

- Поставянето на "каджал" /черен прах от въглен/ под очите на младоженеца също е ритуал, който се спазва в почти цялата страна малко преди той да тръгне към дома на булката. В някои случаи се поставя и на самата религиозна церемония при бракосъчетаването, но винаги от майката на младоженеца. Поставянето на каджал символизира предпазване от зли очи и уроки. Тъй като индийците са изключ.суеверни на тази тема, този прах се използва не само като козметично средство при жените, /които подчертават дълбочината на очите и погледа си с него/, но и като защитно средство. Защитният ритуал при жените е поставянето на малка точица каджал зад ухото. В тая връзка се сещам и за още един традиционен жест, използван от старите жени и наречен "назар лагна нахи", който представлява следното движение: с двете ръце докосват лицето на булката, свиват ги в юмрук, така че юмрукът да бъде насочен надолу и след това с 2та юмрука докосват слепоочията си. Счита се че така взимат лошата енергия, която може да се хвърли върху момичето от недоброжелатели. Този жест е много популярен и при различните видове сватбени танци.

- "Бааси джавари" е много подобен на българския обичай с криенето на обувката. Сестрата на булката , посрещайки младоженеца, сваля едната му обувка и я скрива, докато той не даде солидна сума, за да откупи влизането си вътре и извеждането на бъдещата си съпруга.

- "Каня Даан" е ритуал, целящ да заздрави връзката между родителите, дъщерята и зета. Този обичай има много важно значение за булката. Напускайки бащиния дом, обикновено /и особено при аранжиран брак/, тя се чувства безкрайно объркана, самотна и тъжна. За да я успокои и да засвидетелства пълната си подкрепа и близост, бащата разпръсква свещена вода върху дъщеря си. Обичаят символизира фактическото "предаване" на булката от бащините ръце в съпружеските, но е и вид обещание, че това НЕ е изоставяне. Тук в някои случаи младоженецът трябва да повтори 3пъти пред бащата своята клетва, че ще се грижи за съпругата си така, както родителите й. След това родителите на булката поставят нейната дясна ръка върху дясната ръка на бъдещия си зет и своите ръце отдолу. С това 'Канядаан" е завършен. Фактически това е реалното съгласие на родителите за този брак и без този ритуал нито една традиционна индийска сватба не би могла да се осъществи практически.

След приключване на същинската брачна церемония, булката напуска дома на родителите си. Този обичай се нарича "видай". Традицията тук е много стриктна и повелява, че от деня на бракосъчетаването омъжената жена принадлежи на своя "сасурал" /домът на свекъра и свекървата/. Тя няма право да се връща често в майчиния си дом, но получава правото на последен шанс - завръщане още веднъж няколко дни след сватбата. Това се прави с цел да може да сподели с родителите си как се чувства, дали нещо й липсва, как се отнасят с нея и тн. Това е традиция, разпространена главно в Северна Индия, но се практикува и в някои други щати като Западен Бенгал, Ориса, Махаращра. Същата традиция повелява, че само и единствено съпругът може да върне невестата обратно в дома на свекъра и свекървата.
Тук се сещам за един куриозен случай Чичото на моя мъж никак не харесвал жена си и бил много ядосан на родителите си, че са аранжирали брак с нея по сметка. Няма как обаче, оженили го, та трябвало да спази обичая човекът, върнал я седмица след сватбата в дома на родителите й и после просто "забравил" да си я прибере обратно И така близо половин година тя си останала там, понеже никой друг няма право да я доведе обратно при мъжа й. Накрая роднините се намесили и със сума уговорки склонили чичото да си прибере жената В крайна сметка с времето и когато младата кипяща кръв се укротила, нещата се нагодили...Но отнело доста годинки...И досега чичо му голям хитрец Няма такъв чешит индийски ...

Следсватбени обичаи

Обачеее,
пристигнала в новия си дом, "главоболията" на индийската булка не свършват дотук. Предстоят още сума ритуали, които тя трябва да изпълни, за да получи благословията на боговете за дълъг, стабилен и щастлив брак.

Булката /подобно на младоженеца/ се посреща с религиозно "тали" и поставяне на червена точка от свекърва си. Преди да пристъпи дома, младоженката задължително трябва да стъпи в поднос, върху който е поставена паста от червен прах /същият този, с който се декорира червената точка/ и мляко. Този ритуал символизира късмета, чистотата и доброто ново начало. Булката встъпва с 2та крака вътре, след което прави няколко стъпки до прага на дома, а отпечатъците от стъпалата й остават като следи. На самия праг на къщата е поставена метална стомна с ориз и монети, която тя трябва да прекатури с левия си крак, така че оризът да се разпилее по земята. Това пък е обичаят, който символизира плодовитостта и благосъстоянието на дома. Индийците считат, че така се предизвиква добра карма и младата невеста ще дари дома с толкова много деца, колкото зърна се разпилеят от стомната. Първата й стъпка задължително се прави с левия крак. При индийците мъжкото и женското разделение е на база ляво-дясно. Когато се завръзва свещената връв - калава, тя също се връзва при жените на лявата, а при мъжете на дясната ръка.

Влизайки в дома на съпруга си, предстоят следбрачните "игри". Те също много наподобяват на нашите закачки с настъпването и кой кого ще командва. При индийците обаче този обичай се изразява в следното: леген се пълни с мляко и шафран. В него се поставят една монета и 1 пръстен. Младоженците бъркат в него и започват трескаво да търсят предметите, докато някой от тях не ги открие и извади. Този, който първи открие пръстена - ще командва в брака , този, който намери монетата - "парите ще са в него"

Много често ден след сватбата младата двойка извършва специална молитва в храма към боговете Рам и Сита, за да получи тяхната благословия за щастлив и многодетен брак.

Първата брачна нощ - "Сухаг раат"
Това е доста интересна тема с оглед на факта, че за повечето индийци традиционалисти сексът все още е табу. И все пак- първата брачна нощ така или иначе трябва да се случи и действително се случва /с малки изключения/. Има двойки при аранжирани бракове, които с месеци не правят секс, тъй като имат нужда от време да се опознаят и да се адаптират един към друг. Повечето индийци/индийки особено от малките села и градове, които са възпитани в строг морал и традиции, пприемат първата брачна нощ и изобщо секса като вид брачно задължение до края на живота си и никога не го приемат като удоволствие или израз на любов и привързаност...което за мен е логично, защото при аранжираните бракове понятието любов се замества на 100% от понятието грижа и задължение.
Принципно в първата брачна нощ свекървата поднася на снаха си чаша мляко, след което оставя двойката сама. Леглото е декорирано като в приказка от 1001 нощ, задължително посипано с листа от рози; навсякъде се носи аромат на сандалови пръчки, носи се романтична музика от индийски филми и изобщо всичко е тип-топ. Докато стигнем до същинската част. Обикновено булката е изключително срамежлива, младоженецът пък не знае как да я предразположи. Следват часове на неловки опити, докато накрая нещо все пак се случи И целувката би била успех Звучи нелепо и смешно може би за някои, но в повечето случаи е точно така.
Освен това има един момент, който за доста индийци е леко досаден - булката е накичена с толкова много накити, грижни, обеци увъртяни около ушите, за да балансират тежестта, обица на носа със сума винтове, по 12 тънки гривни на 2те ръце, мангалсутра /брачен гердан/, отделно огърлици, поне 7-8 безопасни игли, които да крепят сарито й и паллу /покривало за главата/, което е със солидна дължина...Докато се "разопакова" цялото това чудо стъпка по стъпка, без да се нарани момичето, целият мерак на човека може да се изпари
Най-важният ритуал при "сухаг раат" е "му дикай" Девойката винаги влиза първа в стаята и чака младоженеца с покрито лице. През това време младоженецът разговаря със своите роднини, които му дават наставления . Първото нещо, което младоженецът трябва да направи в брачната нощ е да открие лицето на съпругата си. След като направи това, той подарява нещо на булката. Обикновено подаръкът е реликва, завещана от майка му или баба му и наречена за бъдещата снаха.

При бенгалци пък има един друг интересен обичай, който касае втората нощ след брака. Счита се, че тази нощ е черна и затова според традицията младоженците нямат право дори да гледат един към дръг през цялата нощ.

СЛЕДВА...................

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
luce

****

Регистриран: 30.01.2009
Мнения: 1247
От: italialand
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2620232 - 06.05.2010 23:46 [Re: Bandit Queen]

много интересни постинги,досега не ги бях виждала, непременно ще ги прочета с повече внимание и...ще питам , Индия е мисля очарователна страна, непременно ще я посетя някой ден ,благодаря ти за подробната информация

--------------------
Your Christ is jew. Your democracy is Greek . Your coffee is Brazilian. Holiday is Turkey. Your numerals are Arabic. Your alphabet is Latin. Only your neighbor is a stranger ... (1994, poster on the walls of Berlin)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Miss K
zen
***

Регистриран: 14.11.2005
Мнения: 110
От: NYC
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2620306 - 07.05.2010 05:20 [Re: Bandit Queen]

Цитат:


- "Мамра" е друг обичай, който се спазва седмица или дни преди инд.сватба в по-голямата част от страната и представлява пристигането на чичовците /по майчина линия/ и на семействата им в дома на младоженеца и булката. Посрещането им е много пищно и от голямо значение, тъй като хинду традицията повелява, че чичото по майчина линия е равносилен на бащата. Ако недай боже нещо се случи с родителите на детето, той е този, който ще поеме грижата, възпитанието и отглеждането му. Този обичай има особено важно значение при сватбите от щата Пенджаб. Там в деня на сватбата чичото завръзва на ръката на булката една масивна гривна с множество висящи по нея специални декорации /имаше си име, но го забравих/, която се дава като символ на благословия.





Невероятна си със всичката тази информация. Много благодаря още веднъж!

Цитирам този текст, защото ми напомни за част от действието в Monsoon Wedding (трескавата ми подготовка включва и гледане на филми ) Не знам колко е популярен филмът в Европа или Индия, но аз си давам сметка, колко по-значими са взаимоотношенията във филма. Кой знае още колко нюанси въобще не съм разбрала...

И благодаря за съветите за облеклото и поведението. За златото което ще бъде на показ, мога да си представя Моята приятелка страшно се радва че ще има възможност да сложи разни тежки семейни бижута, които са толкова пищни и богати, че трудно могат да се носят по някакъв друг повод Опити да съм по-накичена от местните няма да правя

И понеже спомена касти - доколко е прието това да се обсъжда? На мене винаги ми е било неудобно да задавам въпроси. Така че нямам представа кой от коя каста е и дали са една и същи.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2621732 - 09.05.2010 11:27 [Re: Miss K]

Цитат:


И понеже спомена касти - доколко е прието това да се обсъжда?



На мен също в началото тази тема ми беше много конфузна. Впоследствие обаче ми стана ясно, че в Индия кастите не се обсъждат явно, просто защото фамилията, която индиецът носи, обикновено показва към коя каста спада семейството му. Индийците почти винаги при запознанство се представят с име и фамилия, така че околните придобиват представа към коя прослойка на обществото принадлежи.
Примерно най-високата каста /брамини/ в зависимост коя част на страната населяват носят фамилиите Pandey, Sharma, Thakur, Acharya, Mishra, Vajpayee, Awasthi, Sinha, Tiwari, Chaudhary, Shukla, kaushik, Kulkarni, Madhavan, Iyer, Ghoshal, Bhatt
Втората по значимост каста е тази на воините-протектори и носят фамилии като: Verma /Varma за южна Индия/, Singh, Rathod/Rathore, Kher, Chauhan, Barad, Yadav, Tanwas, Bhati, Bhagat, Pawar, Sena, Nair, Chopra, Chawla
Третата каста- търговци: Agarwal, Gotra, Gupta, Khanna, Kapoor, Bhuti, Maheshwar
Четвъртата каста - артисти и работници: Ghandi, Shetty, Rai, Naidu, Reddy

Най-нисшата каста /която всъщност не се включва в класацията, а е извън нея/, защото се счита за твърде бедна и мръсна: техните истински фамилии можеш да научиш много трудно обикновено те се представят с други фамилии от горните касти,защото се срамуват от произхода си.

Тоест- ако знаеш фамилията на бъдещия съпруг и на приятелката ти, може да подразбереш /и без да питаш/ къде са корените им и към коя каста принадлежат.
Определено обаче кастовото разделение е щекотлива тема дори за самите индийци и рядко се обсъжда гласно.

Така и така Мис К дръпна разговора в една много интересна посока, смятам да допълня информацията за имената. Ще я почна малко отзад напред /предвиждах да започна с ритуалите покрай бременните жени/, но и така става

Има още една особеност при имената на индийците/извън кастовата система/. Принципно индийците си имат прякори, с които семейството, приятелите и най-близките ги наричат. Тези прякори в повечето случаи нямат почти нищо общо с реалното име.Примерно: Авинаш /Гудду/, Адаян/Раджу/, Вишал/Сону/, ВивЕк/Паппу/, Равиндър/Минту/; Приянка/Дия/, МинАкши /Анну/, Санджана/КамлИ/, ЧамЕли/Рани/, Амиша/Манси/
Умалителните винаги завършват на "у" или "и".

При индийците освен това не съществува традицията с кръщаване на свекъра или свекървата. Те най-вече държат името на детето да има значение. Вярват, че то ще развие такъв характер и личност, каквато е заложена в името му. Много рядко индийските деца се кръщават с имена, които просто имат благозвучност.
Самото кръщене на бебето трябва да се извърши на 11я ден от раждането /тоест след 10дни/ като през това време всички роднини се изреждат да препоръчват имена В случай, че подходящо име не е избрано, то кръщенето може да се извърши едва на 101я ден. Обикновено името не го избира майката, а свещеникът или някой по-възрастен. Когато бебето се роди, обикновено му се прави хороскоп и според нумерологичните закони, се препоръчва подходящо име или поне буквата, с която да започва. Човекът, който даде името на детето/ и родителите го приемат разбира се/, след именуването му, трябва да захрани бебето с лъжица мед. Около 50-60% от инд.бебета носят имена на богове, богини или герои от инд.епос.
Церемонията по кръщаването се нарича "намА карнА" и е особено пищно при мъжките бебета - със свещеник, молитва, угощение за роднини и съседи. При богатите семейства се ангажира и оркестър. Ако бебето е момиче обаче- няма такива есктри освен ако /отново/ семейството не е от най-висшата каста или достатъчно богато и независимо.
"Намакарна" е последната стъпка от редица събития и ритуали, които обхващат периода на бременност и раждане при индийските жени. Всички те общо носят името "Самскара".
Суеверните индийци вярват, че името на момчето трябва да съдържа четен брой букви, а това на момичето- нечетен, но в днешно време много малко семейства спазват този неписан ведически закон.

В деня на кръщенката жените от родата се събират заедно, украсяват люлката на бебето и пеят детски песни, в които включват името на бебето и го римуват. Те носят със себе си ориз и захар за благополучие и късмет на новороденото.

При съвсем традиционните хинду фамилии с хилядолетни строги традиции, намакарна се извършва 3месеца след раждането. Вместо в люлката, бебето се поставя в стабилно свързани зелено и червено парче плат, в който заедно с новороденото се поставят кокосов орех, монети, леща, ядки. Платът се захваща в 4те ъгли от лелите и се движи в 2те посоки, така че да наподобява люлка, при което се пеят детски песни.
Тъй като за индийците първите 10дни след раждането се третират като "нечисти" дни за майката и бебето, нито една кръщенка не се извършва в този период. На 12я ден - веднага след церемонията "намакарна", бебето и майката извършват ритуална баня. Майката къпе бебето, повива го в специален плат и поставя каджал върху долния клепач на очите му. След това го предава в скута на баща му за благословия. През този ден отново присъства свещеник в дома, който извършва молитва към боговете и специално към бога на Огъня, който да изчисти бебето от евентуална лоша карма. След това бащата трябва да прошепне в дясното ухо на детето неговото име 3 пъти. Той обаче не го прошепва директно, а върху лист от кокосова палма, допряна до ухото.
Някои индийци спазват традиция да именуват първите си рожби на името на семейния гуру или на името на бащата.

Тамилците/южна Индия/ пък имат опростена система на наименуване- те рядко имат прякори и се представят единствено с първото си име/или само с фамилията си/.

Колкото до "Monsoon Wedding"- популярен е- и тук, и в Европа също. Даже смея да кажа, че голяма част от европейци и американци познават Индия изцяло и само от този филм. Съгласна съм, че много от сцените биха ни се сторили меко казано странни и неразбрани. Така е, защото инд.сватба е пълна със символика , а без да знаем значението и логиката на всичките обичаи и ритуали, съпровождащи събитието, няма как да си дадем обяснение защо аджеба го правят. Всичко обаче има скрито послание. Ти ще събереш много емоции наведнъж. Аз ти пожелавам да имаш достатъчно сили да "погълнеш" всичко
Може би тук е мястото да спомена, че по принцип индийските сватби се правят през точно определен период на годината -обикновено от края на декември до средата на март като януари и февруари са най-силни. В някои части на Индия се правят по време на мусона: края на юли-август и началото на септември


П.С2 Луче, знам, че си пътешественичка по душа и на практика , затова ти пожелавам да се озовеш скоро тук и да се гмурнеш в цялата магия. Познавайки те от постовете, смятам, че Гоа, Калкута и Раджастан са твоите места Иначе- питай, колкото желаеш

СЛЕДВА.............

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
aid
(не)редовна
***

Регистриран: 04.09.2005
Мнения: 169
От: Red Cross
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2622013 - 09.05.2010 21:25 [Re: Bandit Queen]

Бандитке, много от индийците в колежа(а и не само) носят фамилията Пател или нещо подобно беше. Така като са с една и съща фамилия не означава ли, че са от един род или не е задължително. И тази фамилия от коя каста е?

пп. Благодаря за страхотните описания . Следя ги с голям интерес. Пожелавам си един ден да посетя Индия. Знаеш ли дали в Индия практикуват Lotus Tree Qigong. Ще ми бъде интересно да разкажеш малко повече за Чигонг в Индия. Голям фен съм(музиката е страхотна) и го практикувам от известно време. Знам, че е съчетание м/у индийски и китайски упражнения. Ама ми е интерена версията в Индия(ако има такава разбира се).


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2622265 - 10.05.2010 04:39 [Re: aid]

Привет аид,
пропуснала съм да спомена за фамилията Пател - благодаря за подсещането Действително доста известна индийска фамилия. На север я носят предимно индийци от щатите Гуджарат, Раджастан, Утар Прадеш, а на юг - Махаращтра и Мадя Прадеш.Много типична за метрополиси като Делхи, Бомбай, Сурат. Индийците с тази фамилия се числят към третата каста /вайшите/ тоест по-простичко казано търговци, земевладелци и фермери. Специално в Гуджарат "пателци" са предимно фермери. В другите части професиите им варират и в 3те аспекта в зависимост от семейните традиции.

Колкото до Лотус чигонг- да, в Индия се практикува и има доста специализирани школи, в които преподават както индийци, така и китайци или тибетци, но не бих казала, че е солидно застъпен и че има безброй последователи. В Делхи и по-големите градове тази практика е широкоразпространена и школите се посещават от хора на различни възрасти. В по-малките градове обаче хората са прекалени традиционалиси и гледат на чигонг, тай чи, рейки и др.подобни с подозрително око. Струва ми се даже, че го приемат по-скоро като мода, без да вникнат в съществото му. Някои индийци дори открито се дразнят от факта, че будисти и тибетци са взаимствали основни елементи от древните им учения и са ги миксирали с тяхната култура. Принципно хиндуизмът се счита за изключително толерантна религия, но за много местни /особено пък ако не са образовани достатъчно и със закостеняло мислене/ е въпрос един вид на чест и достойнство да съхранят древните традиции, тоест всякакви такива "примеси" и чужди влияния никак не са добре дошли. Повечето индийци предпочитат тяхната си традиционна йога в различните й течения. Аз честно казано нямам кой знае какви сериозни наблюдения точно по тази част, но от това, което познати са ми разказвали за тукашния чигонг е че главно се набляга на медитацията в различни позиции на тялото, дихателните упражнения и точковата терапия /меридиън пойнт терапи/.

Сега продължавам нататък с едно малко отклонение отново. Сетих се, че може да ви е интересно да разберете историята на Бог Кришна и Рада /тъй като няколко пъти вече ги споменавам при различни обичаи и фестивали/. Нямам идея защо в БГ т.нар. кришнарство е придобило славата на секта и ще ми е много интересно някой да се включи /ако знае разбира се/, за да разясни точно какво се знае за Кришна, Рада, Мира.. в БГ. Лично на мен винаги ми е било любопитно дали всичко, което изповядват там последователите му е синхронизирано с тукашната религия или са я изопачили в нечий интерес.
Тук бог Кришна е един от основните богове, но не е най-основният. Почита се особено силно в щата Раджастан. Там дори основният поздрав е "Джай шри Кришна" и доста по-рядко "Намасте".
Всъщност легендата за Рада и Кришна е една от най-интересните в инд.епос и има доста интерпретации, защото е и доста "пикантна" Двамата остават вечният индийски символ и пример за истинска любов и преданост, но за съжеление никога не увековечават любовта си с брак. Бог Кришна има друга официална съпруга - Рукмини, но в индийските анали той остава завинаги "Раде Мохан" / "Кришна на Рада" или "принадлежащ на Рада"/.
Кришна се слави с неговия закачлив нрав. Много от индийците, последователи на другите течения /шиваисти, сигхи, парси/ го считат буквално за флиртаджия заради митовете около неговите закачки със селските девойки. Той често се задявал с местните моми-млекодоячки като изскачал из нивите и ги омайвал със своята сладкодумна флейта или ги пръскал с цветна вода.
Кришна среща Рада на полето. Един ден, когато баща му го завел на нивата, той решил отново да покаже шегобийския си нрав и предизвикал буря със силен порой. Въпреки че бил виновен, той не си признал, а вместо това започнал да плаче и да симулира уплаха, за да получи помощ. Тъй като баща му обаче носел със себе си събраната реколта, той се оказал безпомощен да спаси и детето, и провизията.
Точно в тоя екстремен момент се появило най-красивото момиче на селото- Рада. Той я помолил да се погрижи за сина му за малко, докато остави реколтата вкъщи и се върне да го прибере. Рада на драго сърце се съгласила. Когато бащата потеглил, Кришна използвал божествената си дарба така, че от малко дете приел облик на красив, строен младеж с пауново перо върху шапката си и флейта в ръцете си. Това са 2та основни символа на Кришна и точно поради този факт в индийската традиция те се считат за благословени и носещи късмет предмети.
И така Кришна станал левент и засвирил на флейтата си. След това попитал Рада "Помниш ли този момент?" Точно тогава Рада си спомнила сцени от предишния си живот, където изникнал образа на възлюбения й - пълно копие на Кришна. точно тогава баща му се върнал и Кришна приел отново детския си облик. Рада била съкрушена, че трябва да се раздели отново с любимия си, след като разбрала, че двамата са преродени на Земята и са се намерили след толкова дълго време. Тя не знаела как да потуши мъката си, как да с еобърне назад и да си тръгне. В същия миг обаче чула глас, който й прошепнал: "Пусни го при родителите му! Ако ми повярваш, ще можеш да виждаш любимия си всяка вечер и той ще свири на своята флейта единствено исамо за теб завинаги. Част от сърцето ти винаги ще остане с него." Гласът бил на Брама- Създателят на вселената. Той се появил пред Рада и тя му повярвала. Кришна се върнал с баща си.

От този ден нататък всяка вечер те се срещали на едно и също място. Тъй като бракът на Рада вече бил аранжиран, тя не могла да понесе мисълта и отскубнала душата си, така че останало само тялото й подобно на сянка. Тя вярвала, че омъжвайки се така за избраника на баща й, няма да усеща мъката и душата й ще бъде винаги пазена от Кришна.

Неговият брак от своя страна бил аранжиран с друга девойка- Рукмини, но никога не бил благословен с деца. Кришна и Рада завинаги останали заедно в душите и сърцата си, макар да имали само броени минути един с друг всяка вечер. Ако не се лъжа, той има впоследствие и още 1жена, но точно сега не мога да се сетя за името.
Това ме подсеща за друг един мит. Един ден жените на Кришна побеснели от ревност заради Рада. Те сварили мляко и й го изпратили с уговорката, че й го праща Кришна. Тя веднага го изпила в знак на благодарност и преданост, но млякото било толкова горещо, че Рада получила силно обгаряне на гърлото. Когато възлюбеният й се прибрал вкъщи, жените му изумели от ужас: Кришна бил целият покрит с петна и белези от изгаряне, тъй като носел в себе си душата и част от любимата си.
Друга история: Кришна бил болен и поискал специален нектар, но неговата лечебна сила щяла да се появи само, ако някоя девойка му го дари от сърце. Всички момичета на селото се изредили, но вкусът на нектара за Кришна имал вкус на вода. Когато Рада разбрала за болестта, макар и омъжена, тя зарязала всичко и се втурнала да занесе лек за любимия си с думите "ако ще после да ида в ада, никой не може да ме спре да спася живота на любимия си". В мига, в който Кришна поел глътка нектар, болестта му се стопила.

В интерес на истината историята на Рада и Кришна е доста дръзка като се има предвид, че индийците не гледат с добро око на любовните трепети..От друга страна обаче - това е може би най-яркият пример, който свети като червена лампичка в съзнанието им и оставя надежда, че въпреки вкоренените традиции, място за истинската любов има и винаги ще има. Независимо от нрава на Кришна и факта, че двамата никога не стават семейство, основната част от индийците почитат Кришна като основен бог и Рада /колкото и невероятно да звучи/ - като богиня.
Кришна никога не се изобразява редом до съпругите си, а винаги и задължително до Рада. Из цяла Индия има множество техни храмове, а в щата Раджастан пуджа се извършва главно в негова чест за разлика от други части на страната, където за основни се приемат Шива, Рам, Дурга, Ганеш, Лакшми, Хануман.

Има още една интересна история около този бог - легендата за Мира Бай. Отново символ на вечната неугасваща истинска любов, но за жалост несподелена. Мира е принцеса от Раджастан, която от детството си е захранена с преданост към Кришна. Любовта й била толкова силна, че тя всеки ден прекарвала часове наред пред иконата му и рецитирала стихове, посветени на силата и красотата му. Тъй като традицията в този щат повелява момичетата да се омъжват още в детска възраст, тя отказала да стори това. Дала клетва пред боговете, че ще принадлежи единствено на нейния бог Кришна и отказала да се омъжи публично. Под натиска на царя обаче тя трябвало да се примири и да приеме решението на фамилията. Дори след брака обаче тя продължавала да прекарва часове в храма при кришна и да рецитира своите стихове. Сестрата на мъжа й един ден я проследила и дочула романтичните фразни. Тя веднага сътворила конспирация, че снаха й има възлюбен, след което мъжът на Мира грубо я изгонил от дома й. Тя станала скитница, която прекарвала времето си с пастирите и пишела поезия. Напълно отдала сърцето и душата си на Кришна. Вярвала безусловно в съществуването му и че един ден той ще се яви пред нея, за да сподели стиховете й. За жалост това никога не се случило. НО дори след смъртта си чак до днес Мирабай е една от най-известните инд.поетеси, чиито творби се знаят наизуст от млади и стари..

Основният фестивал на бог Кришна е "Джанмастми". Празнува се различно в различните части на страната, но основният момент е "къпането" на статуята на Кришна с мляко, след което декорирането й с различни накити и извършване на молитва точно в полунощ. Статуята е винаги с детския му облик. На този ден повечето жени спазват пост в името на съпруга или любимия си. След молитвата постът приключва. През деня се рисуват специални рисунки на детски крачета по пода из цялата къща, върху които се посипва ориз , което символизира влизането на Кришна /любовта, обичта, предаността/ в дома на семейството.


--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
aid
(не)редовна
***

Регистриран: 04.09.2005
Мнения: 169
От: Red Cross
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2622277 - 10.05.2010 05:10 [Re: Bandit Queen]

Бандитке, благодаря много за отговора и вниманието
Сетих се и още нещо, като спомена имената на бебетата, какво означава името Тара и верно ли е, че още от бебенца ги захранвали с люто(в храната)

--------------------
Ако няма къде да отидеш, ела на себе си.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2622291 - 10.05.2010 05:42 [Re: aid]

Цитат:

Бандитке, благодаря много за отговора и вниманието
Сетих се и още нещо, като спомена имената на бебетата, какво означава името Тара и верно ли е, че още от бебенца ги захранвали с люто(в храната)



Тара е много древна индийска богиня /която съществува при будизма също/. Владетелка е на небето, земята и подземния свят. Вярват, че била изключително красива или поне така разказва инд.епос Името й от санскрит означава "звезда", но думата за звезда се изписва като "таара", докато името е с едно "а".

Колкото до лютото - не е вярно повсеместно, тоест няма такава установена традиция. Обичаят е бебето да се захрани първоначално с мед. Оттам нататък е избор на майката. Възможно е някъде да съществува такъв ритуал, но поне в северните щати не съм го чувала и виждала. Истина е обаче, че индийките не спазват специален режим на хранене на бебетата си. Около 4-5месец вече му дават храна, която обичайно се консумира от семейството, така че съвсем нормално е и тогава бебето да придобие и първия си опит с лютива храна

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
aid
(не)редовна
***

Регистриран: 04.09.2005
Мнения: 169
От: Red Cross
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2622294 - 10.05.2010 05:50 [Re: Bandit Queen]

Супер си! Благодаря отново! Ако се присетя още нещо, може ли пак да питам

--------------------
Ако няма къде да отидеш, ела на себе си.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2622298 - 10.05.2010 06:04 [Re: aid]

Питай- темата е точно за това Аз се радвам да има повече въпроси, че да дискутираме конкретно онова, което най-силно ви интересува и вълнува.

Ето tuk има огромен списък индийски имена по азбучен ред с тяхното значение /ако на някой му е интересно, може да го разгледа/.
Засега оставям темата отворена за въпроси по горните няколко постинга, че стана много инфо наведнъж и после пак продължавам

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Paheli
неориентиран
*

Регистриран: 12.05.2010
Мнения: 15
От: по дългия път към себе си :)
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2627915 - 18.05.2010 15:55 [Re: Bandit Queen]

Здравейте,
Съвсем скоро се регистрирах във форума и случайно попаднах на темата за Индия. Очарована съм от прочетеното. Толкова много информация, „поднесена” по изключително увлекателен начин. Докато четях( а аз прочетох всичко почти на един дъх...не можех да се откъсна от форума ), се чувствах така, сякаш самата аз съм на описаните места. А що се отнася до така подробно и картинно(и в буквалния смисъл) описаните обичаи, ритуали и културни особености...Останах без думи!!!
Много благодаря за темата(късни благодарности, но по – добре късно, отколкото никога ), Bandit Queen!!! Искрено се надявам да бъде продължена! Ще следя с интерес всички допълнения
Бих се включила с някои въпроси, но съм нова тук и засега само чета това, което другите постват.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2628572 - 19.05.2010 05:42 [Re: Paheli]

Привет, Пахели Интересен ник, който заедно с аватара ти ми подсказват, че вероятно си фенка на актрисата Рани Мукарджи? Следващата седмица съм запланувала да ви разходя из Боливуд, така че и тези, които нямат понятие от съвременно инд. кино, да се сдобият с такава

Радвам се, че четеш с удоволствие, защото и аз пиша с такова Тъй като сега няма да имам време да се впускам в подробности по ритуалите на раждането и погребението /това ще направя следващите 2-3дни/, реших да хвърля светлина върху т.нар. 16 хинду "санскар"-а.

Санскарите представляват неписани религиозни догми и задължения, нещо като специфични ритуали, който всеки един хинду е длъжен да следва и да изпълни през различните периоди от своя живот. Те се предават на поколенията и биват строго възпитавани в тяхното следване като по този начин хиндусите съхраняват изконните си традиции. Независимо от коя част на страната и от коя каста произхождат, всички те следват основните 16 санскара като според региона е възможно да има допълнителни такива или някои да бъдат видоизменени. В най-общи линии обаче, те са:

1. Концепция

2. Протекция. Обикновено това е протекцията на брата към сестрата, на съпруга към съпругата и на сина към родителите. Тяхно задължение е да защитават дома, честта, достойнството и членовете на сем.

3. Задължение да се грижиш за щастието на майката. Този неписан закон играе огромна роля в живота на индийците. Това е и санскарът, който е "виновен" до голяма степен за формирането на един вид подчинение към родителите /специално майката/ и вземането на решение от тяхна страна за живота на децата й. За индийците майката е равносилна на Бог и думите й съответно биват считани за закон. Още нещо интересно има тук: на много европейци може да се сторят празни приказки, но при индйците клетвата на майката остава за цял живот, както и нейната благословия. Обикновено, когато майката закълне детето си да НЕ прави или обратното- да направи нещо, тя поставя ръка върху главата му, след което синът/дъщерята не могат по никакъв начин да се възпротивят и трябва да се подчинят на клетвата й. Много индийки използват този санскар да упражняват влияние върху избора на децата си. В стремежа си да бъдат добри хинду и да спазят 3я санскар, те пренебрегват собствените си виждания и живеят в името на щастието на майките си

4. Раждане на дете. Раждането на дете в Индия се счита за благодат и още повече - вярва се, че то променя кармата на родителите в позитивна посока, тоест носи късмет, просперитет и пари. Това е и причината възрастните индийци да дават зор /както се казва/ на младите и да ги притискат да имат дете веднага след сватбата. Обикновено индийките забременяват в първите няколко месеца след брака.

5. Наименуване и кръщене да детето - за него вече разказах

6. Първото излизане на детето от дома

7. Първото захранване на детето с домашна храна

8. Подстригване на косата: мисля, че съм споменавала по-напред този ритуал. Главата на детето се бръсне в 1вата или 3тата година от раждането му, защото се смята, че бебешката коса е хилава и трябва да израсне нова, силна и гъста. За индийците косата носи сила и това важи особено за момичетата. Ритуалът е доста стресиращ честно казано, тъй като главичките се бръснат до дъно, а малкото човече не знае какво се случва с него и гледката е неприятна. НО типичите хинду семейства задължително следват този санскар и всички млади родители знаят, че дори да искат да избегнат този санскар, възрастните от фамилията ще ги натиснат и няма мърдане

9. Пиърсинг на ухото и носа: пиърсингът се счита за свещен ритуал, тъй като символизира връзката с Бог. Продупчването на ухото всъщност е завършек на свещеният знак "ОМ", /който наподобява ухо/ върху човешкото тяло. Продупчването на носа на момичетата пък символизира тяхната невинност и чистота.
10. Завръзване на свещена връв: на децата още от малки се връзва специална връв, която да им носи протекция от боговете и да ги пази от уроки. Тя представлява преплетени червен и жълт конец и обикновено се сменя на определен период от време.

11. Образование: хиндусите държат изключително на образованието на децата си и малките започват посещение на занятия още от едва 4-5год.възраст. Това е особено важно за момчетата, на които им предстои в бъдеще да издържат семейство и родители. Те задължително трябва да имат добро образование, за да си осигурят добре платена и престижна работа.

12. Завършване на образование

13. Брак: за неговото значение надълго и нашироко вече разказвах, но пак ще отбележа, че този санскар е би могъл спокойно да се нареди сред първите 3. Ако можеше индийците да раждат "готови" пълнолетни деца, то те с удоволствие биха го правили, само и само веднага след това да ги видят омъжени/женени. За мен е адски досадно темата за брака да се експлоатира сякаш е някакъв вид сделка, уви обаче...тук това е факт и децата от малки се закърмват с идеята, че един ден трябва да станат добри съпрузи/съпруги и бащи/майки. За голяма жалост това е единствената цел в живота на много индийки и те олицетворяват цялото си съществуване на тоя свят именно с този санскар...

14 и 15 са санскари, посветени на онзи период в живота, който бележи прехода от младостта към старостта и обикновено хиндусите, които са достигнали дотук, не се притесняват за старините си, тъй като вече са възпитали у децата си чувство за отговорност към техните нужди

16. Смърт и погребение: този санскар се спазва и извършва от синовете и мъжете в семейството. На жените не е разрешено да се докосват до мъртвеца. За това обаче ще разказвам подробно в следващия си постинг

СЛЕДВА....


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2629373 - 20.05.2010 03:06 [Re: Bandit Queen]

Както обещах, днес ще обрисувам ритуалите, съпътстващи майчинството и бременните жени в Индия... Тъй като зачеването на дете за индийците е изключително важно събитие и един от задължителните санскари, който бележи пътя на живота им, то традициите и обичаите около "бременуването" на жената тук също са от изключитлно значение и на тях се държи точно толкова, колкото и на индийската сватба.

През 9месечния период бременната индийка е длъжна! да спази няколко основни ритуала, които са обвързани главно с жените от семейството.
Основният обичай се нарича "Godh Bharna"/в превод "пълен майчин скут"/ и се извършва с пищна церемония точно в 7я месец от бременността. Особено пищна е церемонията при първата бременност. На този етап в дома на бъдещата родилка се събират най-близките приятелки и роднини /жени/ с цел отправяне на благопожелания за лека бременност, леко раждане, благословия на майката и детето, както и за късмет на бъдещата родилка . Просто няма хинду дом, в който този ритуал да не бъде спазен като в различните части на страната той носи и специфичните особености на региона. Счита се, че е гаранция за щастие и пълна къща с деца. "Год барна" също така се възприема и като израз на загриженост към бъдещата майка, радост и вълнение от страна на роднините и семейството.

Церемонията се извършва само и единствено в 7я месец от бременността - не по-рано, нито по-късно и то задължително само от жените в родАта. Роднините избират подходящ ден, като обикновено се съветват с нумеролози и астролози за най-добрата дата. На уречения ден родилката се облича в подобно на сватбено сари, което е също толкова "тежко", тъй като е окичено с много скъпоценни камъни, декорации и инкрустации.. Останалите жени също са облечени в традициоони дрехи и сарита .

Обичаят повелява роднините по майчина линия на бъдещата родилка да поднесат на момичето 5 специално украсени метални платА. Те наподобяват "тали"-то за пуджа. В 3 от тях са поставени домашно приготвени сладкиши, 4тото - трябва да съдържа различни бижута, а 5тото- един кокосов орех, върху който е маркиран свещеният знак ОМ или хинду свастиката, едно парче плат /зелен, жълт или червен/ и няколко монети.

Същинската част на ритуала започва с влизането на бъдещата майка във всекидневната, където обикновено се провежда церемонията. През това време жените пеят традиционни песни , свързани с предстоящото събитие: раждането на дете и допринасят за повдигане на настроението и празничната атмосфера в дома. Любопитното тук е, че за всяка стъпка от вратата до мястото , където бременната ще седне , тя получава по една монета и на крака й се връзва парче цветна коприна за късмет и благоденствие. Всекидневната задължително се декорира празнично с много цветни гирлянди, а в центъра се слага статуя на Бог Ганеш и Лакшми /най-често/ или на друг почитан индийски бог, който е символ на доброто начало и на благоденствито. Преди да започне същинската част на пуджа-та /молитвата/ всички монети , които момичето е получило, както и парчето коприна се дават на съхранение при родната й сестра или при сестрата на мъжа й /ако няма родна/ или в краен случай при жената на брата на мъжа й.

До статуята на Ганеш, задължително се поставя специален 4-местен диван "баджот", който се използва за подобни религиозни церемонии и върху който сяда бременната. Свекървата или родната майка на родилката поставя червена точка върху челото й , след което пълнят скута на момичето с множество подаръци и бижута. Тъй като златото и бижутата, както вече много пъти споменах, са символ на благоденствие, сила, престиж и благосъстояние, то традицията повелява скутът да бъде отрупан най-вече с тежки накити. Зълвата трябва да подаде на родилката чаша подсладено мляко с шафран и да завърже жълт конец на дясната й ръка. Този конец се нарича "nada chhadi" и също си има своето символично значение - поставя се за да пази майката и бъдещото дете от нещастия и беди, както и да защитават детето до деня на раждането му и след това от дяволски очи. Обикновено после започва молитвата към Бог Ганеш и след нея церемонията приключва отново с песни, шеги, закачки и много танци.
Тук трябва да спомена, че данданията в началото и при последния етап, /както обичайно/, е доста солидна и в немалко случаи нетърпима Понякога бременната се уморява безкрайно от суматохата и целия този шум, да не говорим, че в подобно състояние тя има нужда от пълен релакс, а някои "чачи"-та и "моси"-та /лели/ са толкова досадни и бъбриви, че ти иде да ги фраснеш по муцуната за озаптяване Това разбира се не го казвам с лошо чувство, но фактът е факт. Изобщо една от леееко изнервящите черти при всеки един подобен инд. ритуал и церемония е точно патардията и суматохата . Ако можех да я нарисувам, щеше да изглежда като припкащи насам-натам пуяци и пуйки, които обикновено не знаят накъде вървят и за какво изобщо вряскат... това важи най-вече при момента на аранжиране на трапезата и декорацията, когато всичко живо е в предстартова треска Вярно обаче, че понякога това носи в себе си и един особено симпатичен елемент...

Ето малко снимков материал, след което продължавам



При тамилските традиции на юг /щат Тамил Наду/ ритуалът се извършва в 5я,7я или 9я месец като церемонията наподобява сватбената, тъй като и тук върху лицето и ръцете на бременната се поставя паста от куркума и мляко, а косите й се декорират с онези бели малки цветчета, които приличат на нанизани пуканки /сигурно сте ги виждали по инд.филми/ и се наричат "чамели". Върху ноздрите й се капва специален билков сок и се изричат специални мантри за протекция на бебето. Онази част от сарито, която покрива главата пък се пълни с 5вида плодове и сладкиши.

В Пенджаб освен традиционните тежки бижута, плодове, кокосов орех, сладости и други подаръци, в скута на бременната се пуска за известно време да палавее малчуган /на около 1-2год/, който символизира бъдещото щастливо събитие.

Бенгалският обичай повелява ритуалът да се извърши в 9я месец. В щата Бенгал считат, че церемонията трябва да се състои едва, когато на бременната й предстои да влезе в болница за раждане на детето, за да не се "предизвиква съдбата" с по-ранно празнуване и да не се осуети предстоящото събитие. Тук обичаят заедно с пуджата включва и обилен обяд за бъдещата родилка и гостите. Менюто за родилката е специално - риба, 5 вида пържена храна, един от които задължително пържен банан, мляко с ориз и др. Бананът за бенгалци е сакрална храна, както и рибата. Освен това за тях е особено важно да изпратят бременната към родилното с възможно най-пълен стомах

Гуджарат според мен е щатът, където тази традиция се празнува най-пищно, защото доколкото знам, ритуалът възниква точно от тази част на страната. Задължително е майката да подари специално бельо на дъщеря си, което тя облича в деня на церемонията заедно с ново тежко сари. Оттам нататък празникът протича в основния му вариант, който съм описала по-горе.


В Мумбай и щат Махаращра бременната се окичва с множество цветни гирлянди и пред нея се поставят различни видове ядки, плодове и сладкиши. Тя трябва да избере по 1 от всеки вид, с който да "захрани" гостите тоест това става като подаде с със собствената си ръка хапка на всяка от жените. "Захранването" също е основен обичай при индийците, който символизира грижата и привързаността към гост, близък или роднина. При индийските рождени дни примерно, след като рожденикът разреже тортата, той трябва да подаде на най-близките си по една хапка от нея. Обикновено започва от съпруг/съпруга. след това майка, баща и после приятели. Всяка голяма церемония в Индия, свързана със семейно събитие задължително включва и ритуалът със захранването, било то от страна на майка към дъщеря, съпруга към съпруг или други роднински отношения в зависимост от събитието. Тук "Год барна" първо се състои в родния дом на бременната и след това се пренася в дома на съпруга й.

При индийските мюсюлмани цеемонията е в 7я месец, но при нея не е задължително скутът на бременната да се пълни с подаръци и бижута. Основно /доколкото помня/ й се подарява зелена дреха, а в менюто задължително трябва да са включени 7 на брой вида плодове.

В Гоа пък ритуалът се празнува в родния дом на бременната, отново в 7я месец. Нейната майка организира парти по случая и приема гостите. Традиционно се приготвя ястие, наречено "додал".

СЛЕДВА.........

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2629399 - 20.05.2010 05:53 [Re: Bandit Queen]

И тъй - след толкова много ритуали и модификации на ритуалите покрай бременната жена и младата майка в Индия,за които разказах в предишния постинг, остана да споменем още един основен, с което да завършим картината. Честно казано не знам точното му наименование, но знам със сигурност, че без този ритуал е почти невъзможно да се извърши кръщенката на новороденото. Тоест този ритуал съпъства "Нама карна" и касае отново жените от семейството и родАта. Те се събират за втори път- вече след раждането, за да съпроводят младата майка до храма, където да получи благословията на боговете за детето си. Тя от своя страна носи върху главата си стомна с вода и ориз и задължително трябва да измине разстоянието от дома до най-близкия хинду храм съвсем боса След нея вървят всички жени от семейството като пеят песни, свързани с майчинството и по този начин един вид известяват на социума, че в къщата им се е родило бебе. Това важи особено силно за майките, които са родили момче. При раждането на момиче този обичай рядко се следва с такава строгост. Всъщност в днешно време социалната функция на ритуала е доста по-изразителна, отколкото религиозната такава. Тъй като раждането на момче е престиж за семейството, то членовете му искат да разтръбят новината колкото се може по-надалеч, за да получат почитания и един вид да се издигнат в очите на околните Звучи глупаво и смешно как една мъжка рожба може да преобърне статуса на цяло семейство, но действително за огромна част от инд.фамилии това е въпрос на чест и достойнство.
Тук ми се ще да засегна и момента с потресаващите абсурди, които се случват и които засягат съдбата на индийските деца . Започвайки от детските сватби в щата Раджастан, където почти всяко 4то девойче след 12тата си година бива омъжвано и откъсвано от нормалната му среда и където първият и единствен основен въпрос, който му се задава преди сватбата не е "Съгласна ли си/Харесва ли ти момчето ни?", а "Обучена ли си да вършиш къщната работа?" После преминаваме през експлоатацията на детски труд, която е огромен социален проблем, но за жалост и правителството си затваря очите, тъй като извлича огромни ползи от евтиния им труд, за да привлича инвестиции на чужденци и изнесени производства. В щата Бихар, който е най-мизерното гето на Индия, всяко второ дете е жертва на сводник, дошъл да примами родителите с 1000рупии, които са просто едно голямо НИЩО в замяна на детето им, което обсипват с лъскави обещания, а практически превръщат в роб за цял живот. Най-тъжното е, че родителите, които са дали живот на децата си, извършили са всичи тези важни ритуали пред бог и са дали клетва да следват санскарите, продават децата си като хищници с течащи лиги пред вида на банкнотата от 1000 рупии. Голата истина всъщност е, че основната част индийци, населяващи селата, раждат децата си именно поради причината те да им осигуряват доходи завбъдеще. По какъвто и да е начин Има един много хубав филм "Матрибуми", който разказва историята на едно момиче, което бива омъжено за 5 братя едновременно, тъй като в селото не е останала нито една друга девойка поради умишленото умъртвяване на женските бебета. Бащата на момичето го продава за жълти стотинки и алкохол, въпреки че е наясно що за изроди са съпрузите й...
Друг абсурд, който висне като меч над главите им, е онези безумни древни индийски суеверия от всякакъв тип, които твърдят, че ако болното дете се хвърли от незнам си кой етаж и се улови в специален плат, то ще се излекува. Имаше случай на масово осакатяване на дечица в едно село, където точно заради такова едно суеверие, децата бяха наредени по паважа с простряни напред ръце и един ненормалник минаваше върху ръцете им с велосипед Такова чудо никъде по света не съществува законно! Но тук да Доскоро. Последно беше приет закон, който осъждаше на няколко години затвор виновниците за подобни безумия. Доколкото познавам манталитета на закостенелия индиец обаче, почти съм сигурна, че той ще предпочете да изпълни въпросния безумен ритуал и да си изтърпи присъдата после Лошото е, че наистина вярват в достоверността на подобни потресаващи суеверия.
Децата на Индия, подобно на жените, също са ощетени в много отношения. Децата от кастата на далитите /най-низшата/ нямат право да ходят на училище. Много индийски млади момичета, които имат тъмен цвят на кожата, са принудени да работят като домашни прислужници и да вършат мръсната работа само, защото просто са по-тъмни от останалите. Много млади индийски момчета пък са принудени да напускат училище преждевременно, за да изкарват прехрана за майка си и сестрите си, ако бащата почине внезапно. Те са длъжни да осигурят пари за зестра на сестрите си, иначе сестрите не биха могли да се омъжат, което пък би било голям срам за семейството и майката. Тук няма детски площадки, няма детски градини...Все още има дискриминация при установяване пола на детето при бременност. И въпреки че ултразвукът за тази цел е забранен, много семейства плащат солидни суми, за да разберат дали е момче. И ако не е- прибягват до аборт, дори ако майката не е съгласна.
Изобщо...положението никак не е розово. И въпреки това деца се раждат на поразия... И в крайна сметка аз се питам /откакто съм тук/, какъв е смисълът на всички тези обичаи и ритуали около новороденото, след като в поне 60-70% от случаите то бива захвърлено на произвола на съдбата
Съжалявам, че ще завърша този път темата така, но ми се щеше да обърна внимание и на тази действителност..

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Paheli
неориентиран
*

Регистриран: 12.05.2010
Мнения: 15
От: по дългия път към себе си :)
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2629822 - 20.05.2010 20:31 [Re: Bandit Queen]

След всичко, което прочетох в последния постинг, наистина съм потресена. Толкова безсмислена жестокост и дискриминация и то при положение, че вече сме в 21 век. Как общество, което допуска подобни ритуали да се осъществяват и днес, се води, че върви към прогрес. Това граничи с варварство.
Вероятно доста се отклонявам от темата, но ме вълнува доколко едно толкова консервативно общество приема брак с чужденец/чужденка. До тук от разказите на Bandit Queen придобих някаква представа за брак между индиец и чужденка, но ще се радвам да науча повече както за такава ситуация, така и за противоположната.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2630070 - 21.05.2010 03:09 [Re: Paheli]

Цитат:

и то при положение, че вече сме в 21 век. Как общество, което допуска подобни ритуали да се осъществяват и днес, се води, че върви към прогрес.




Така е, и аз съм се възмущавала безкрайно. Обаче... без отклик от другата страна..Каквото и да пишем, каквото и да нищим тук, истината остава непроменена. Много често в опитите си да променя нещо, просто са ме изглеждали с насмешка от типа "Какво разбираш ти от това- ти, една ангрези"
Просто за някои неща, в някои случаи и на някои места /за жалост доста!/ - в Индия времето спира Без значение, че днес сме в 21ви век, тези хора живеят с тежките корени на миналото и традициите. Те са закърмени, да не кажа "жигосани" с тях и тези корени ги дърпат надолу. Не обобщавам разбира се, но говоря принципно. Това важи най-вече за необразованото население предимно по селата и малките градчета. Оставям на страна големите градове, те са различни и поевропейчени. Те са другото лице на Индия или по-скоро лицето й след успешна "пластична операция", ако мога така да го нарека...Автентичната Индия е в малките градове, на улицата и по полето. Там прогресът е непознато понятие. И не защото няма условия. При инициатива, добра политика и управление- би било напълно осъществимо НО защото хората не са възприемчиви към новото и модерното. Те са си свикнали със старото, така им е лесно, навикът напъстства дните им, оплетени са в кръга на религиозните си ритуали..Защо им е легло като могат да опънат един матрак и да спят 10 човека един до друг на земята "Хем /вика/ ми е хладно, хем пари не давам за скъпа мебел". Всеки ще се съгласи, че с подобно мислене Индия няма как да върви напред. И тъй като, както вече стана ясно, младите са много зависими от родителите си, то бивайки възпитавани в този мироглед, те придобиват същия закостенял манталитет. Тези, които някак си изкласят и понечат да променят нещо към добро, биват заклеймявани като предатели, които опетняват изконната традиция и се блазнят по преходни неща. Проблемът е адски комплексен, съдейки по моите преки впечатления. За точно този тип индийци нашумелите последни модни, модерни, удобни, роботизирани, машинизирани и т.н. тенденции/продукти/стоки не могат да се сравняват по нищо с древните вековни обичаи, защото тези тенденции според тях са временни и нарушават дисциплината на обществото. Тук почват да оказват влияние и факторът морал, и семейните порядки, и хорското мнение и така до безкрай. Необразованите индийци се уповават единствено на своите обичаи и ритуали, считайки ги за меродавни, тъй като произтичат от свещени източници. Когато човек няма знание, той няма как да разбере кое е полезно или вредно, тоест вината не е в самите индийци, а в това, че никой не се наема да ги просветли. Да обясни що за безобразие са подобни ритуали, що за безумие е да се играе с детския живот. Да заклейми неписани закони, които застрашават здравето, психиката и живота на човек. Всички тия несправедливости са породени от сляпо суеверие, а то се шири навсякъде из страната, дори при престижни фамилии.
Сещам се, че преди 2-3години една индийка роди момиченце с деформация- детето имаше 2сраснали напълно еднакви лица. Моментално /забележете!/ вместо да апелират към подкрепа на семейството и събиране на средства за евентуално лечение /тъй като детето имаше проблеми с храненето/, хиляди индийци започнаха да се стичат в селото и да обожествяват момиченцето. Защо? Защото то било олицетворение на богиня Дурга, която също има няколко лица. Имаше предложение да му изградят храм и детето да живее в него с родителите си , за да може максимален брой индийци да могат да го видят, пипнат, да се молят пред него... Побъркана история. Но, гледайки по ТВ-то с какъв ентусиазъм говореха за детето, просто се убедих за пореден път, че тези хора живеят в друго време и друг свят. Те пък бяха убедени, че Дурга е слезла на Земята да ги благослови..Иди им обяснявай...

Колкото до брак на индиец/индийка с чужденец/ка/- тук зависи много от семейството на индиеца, произхода му и до каква степен са склонни да направят компромис в името на щастието на детето си. Суровата истина и статистика показва, че ДА - няма особено големи шансове, особено ако индиецът е от висша каста, заможна фамилия и с добра професия, защото престижът и достойнството на сем.му трябва да се поддържа пред обществото и съответно традицията повелява за тази цел да се избира подходящата снаха/зет. На смесените бракове тук не се гледа с добро око поради причината, че индийците смятат Запада за разхайтено място и чужденците от Европа/САЩ се третират като хора с много нисък морал и ценности, което е несъвместимо с тукашната култура. Точно това поражда тази неприязън и проблеми. Представи си колко безкрайно труден е брак между индиец и индийка от различни касти, а какво да говорим за индиец и чужденка. Не че е невъзможно, но изисква ужасно много доказателства, убеждения, дискусии, отговори на смущаващи въпроси и прочее от страна на младите към роднините, за да ги склонят евентуално да повярват в истинността на чувствата и в стабилността на връзката им. Дори при индийците, които живеят от години на запад и вече са възприели западната култура напълно, традицията да се бракуват с местни девойки/младежи се поддържа безотказно. Това с пълна сила важи за висшите касти /брамини, кшатри и донякъде вайши/. При друга част от вайшите и при шудрите не толкова стриктно, тъй като за много от тях чужденците са символ на висок стандарт и престиж. Има семейства, които приемат смесен брак на детето си, само за да го изпратят в чужбина и да придобият шанс да се издигнат в очите на обществото, но тези случаи са рядкост. И въпреки всичко, пак ще кажа, че много зависи от манталитета и възпитанието на семейството. Ако то е възпитавано в толерантност, разбиране, приемане, ако са интелигентни и широкоскроени натури, имат доверие в детето си , уважават собствения му избор и не "отглеждат" закостенелите предразсъдъци, то шансовете са доста добри. От друга страна - ако чужденецът/чужденката покажат, че уважават и възприемат индийската култура, то техните шансове да убедят родителите също са сравнително големи. Но се искат доказателства, а това няма как да стане за 2-3дни. Трябва да се поживее с тях и да им се покаже, че не всички западняци са герои от екшъни и порно филми...В общи линии винаги остава леко съжаление и разочарование от страна на родителите, че детето им не е последвало семейните традиции, но с времето подобни бракове се приемат и се уважават, стига да им дадеш повод за това. Ако не си гледала "Bend it like Beckham", гледай го. Много хубав филм и интересен филм именно на тази тема

Говорейки за разни предразсъдъци и суеверия индийски, та се сещам за още един: на хинди не съществува думата "развод". Такава съществува при урду - езикът, на който говорят индийските мюсюлмани. Нарича се "талак". Хиндусите категорично отричат развода и поради тая причина такова понятие не съществува в речника им. Не че няма разводи и тук, но се случват сравнително рядко. Разведените се заклеймяват като прокажени от обществото и се считат за неблагонадеждни. Разведената индийка е символ на "некачествена" жена, независимо че причината за развода й може да е психически и физически тормоз от страна на съпруга. Просто тук да си разведен е изключително срамно понятие, присъщо само на политици, ВИПове и боливудски звезди. Нормалната индийка/индиец са длъжни да правят компромис с брака си цял живот, дори ако са наясно, че съжителстват с неподходящ партньор и го правят в името запазване на семейната чест и социалния си имидж. Встъпвайки в брак, всеки един индиец е наясно, че няма връщане назад. Мисълта за развод дори е грях да минава през главата им. Единствената уважителна причина, поради която една жена може да получи развод от мъжа си и обратното е, ако той/тя е импотентен/фригидна, тъй като да имаш дете в Индия е от първостепенно значение за фамилията. Индийката в над 50% от случаите е принудена да търпи всякакъв вид тормоз от страна на свекърва, роднини, съпруг и да си трае, защото знае, че ако остане на улицата няма нито кой да я издържа, нито кой да я погледне, нито кой да я прибере обратно и завинаги остава "черна овца" в очите на хората И тъжно, и жалко е, но е реалност, която не подминава нито богати, нито бедни... И понеже тук е форум Самоусъвършенстване, мисля че е добре да разглеждаме подобни теми, за да си дадем сметка, че подобни глупави суеверия и предразсъдъци само пречат като плевели на процеса на себеусъвършенстване на личността. Така че за мен от тази гледна точка Индия е много изоставаща..и за жалост е късно да се изкоренява каквото и да било. Надявам се младото поколение да успее да си проправи път и да поведе нещата в посока на истината, просвещението и прогреса, където би трябвало да е страната в 21 век.

Скоро ще завърша този цикъл с погребалните ритуали /колкото и неприятно да звучи/ - мисля,че Акварела ме беше питала за това преди. След това ще подема по-приятни теми, обещавам

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Paheli
неориентиран
*

Регистриран: 12.05.2010
Мнения: 15
От: по дългия път към себе си :)
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2630701 - 22.05.2010 00:44 [Re: Bandit Queen]

Благодаря за изчерпателния отговор, Bandit Queen! Всеки път очаквам с нетърпение да прочета написаното от теб.
Не съм гледала този филм, който ти ми препоръча и при първа възможност ще отделя време за него

Цитат:

Сещам се, че преди 2-3години една индийка роди момиченце с деформация- детето имаше 2сраснали напълно еднакви лица. Моментално /забележете!/ вместо да апелират към подкрепа на семейството и събиране на средства за евентуално лечение /тъй като детето имаше проблеми с храненето/, хиляди индийци започнаха да се стичат в селото и да обожествяват момиченцето. Защо? Защото то било олицетворение на богиня Дурга, която също има няколко лица. Имаше предложение да му изградят храм и детето да живее в него с родителите си , за да може максимален брой индийци да могат да го видят, пипнат, да се молят пред него... Побъркана история. Но, гледайки по ТВ-то с какъв ентусиазъм говореха за детето, просто се убедих за пореден път, че тези хора живеят в друго време и друг свят. Те пък бяха убедени, че Дурга е слезла на Земята да ги благослови..




Това е поредното доказателство, че обществото в Индия е безкрайно закостеняло. Не мога да си представя как подобен проблем може да бъде приеман като „благословия”. Искрено се надявам въпросното семейство да е предприело действия по лечението на детето си! В противен случай на това невинно момиченце му предстои един мъчителен живот, ако това въобще би могло да се нарече живот.
Тук се сещам за един филм, който гледах съвсем скоро. Едно семейство беше стигнало до ръба на мизерията, защото се бе наложило съпругът да си смени занаята, а обността не приемаше тази промяна. Рибарят си остава рибар, земеделецът си е земеделец без значение дали има реколта, която да му позволи да изхрани семейството си или не. Още едно безумие, което аз лично наистина не мога да разбера и да приема.
Относно проблема с разводите, се питам как стои въпросът с изневярата. При положение, че в Индия уредените бракове са все така широко разпространени, вероятно любовта е лукс. А и човек е така устроен, че в случая колкото и да е на заден план отделният индивид, той при всички случаи не е робот и има потребности от нежност, обич. Също така не можем да си забрани да изпитваме емоции. Следователно не е много лесно да се спазват всички морални принципи и да не се пристъпват строгите забрани.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Uma Rojo
inner while
***

Регистриран: 25.04.2005
Мнения: 4888
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2630896 - 22.05.2010 12:28 [Re: Paheli]

всъщност момиченцето почина. преди няколко месеца гледах документален филм за нея.
детето не можеше да се храни добре поради анатомичните си особености, разви някакви очни инфекции, а бабата и дядото не дадоха разрешение детето да постъпи в болница, доколкото се сещам.


аз също чакам с нетърпение всеки следващ разkаз на Бандитката. харесва ми, че пречупва нещата през нейния поглед, елемента на разсъждение и лично преживяното, които правят разказа жив и увлекателен.
поздравления още веднъж и благодарности за отделеното време и труд да сподели с нас!

--------------------
Трудна за отвличане.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2632129 - 25.05.2010 07:50 [Re: Uma Rojo]

Цитат:

всъщност момиченцето почина. преди няколко месеца гледах документален филм за нея.




Да, Пахели, за жалост почина, но то сякаш беше очаквано, тъй като дори да се излекуваше хранителният му проблем, детето нямаше да може да води нормален живот Безкрайно жалко, макар че индийците от родното й място дори след смъртта му са щастливи, че "Дурга" е избрала да се появи точно пред тях..

Колкото до изневерите- аз имам позната, която от 2години има афера с 6години по-младо от нея момче. Тя е с 2деца, със заможен съпруг, а и самата тя има престижна професия /интериорен дизайнер/. Да ти кажа никак не се чувства гузна да изневерява, тъй като уреденият й брак е един голям фарс, но в името на "щастието" на родителите си, е жертвала собственото си щастие. Сигурно това го повтарям за 100ен път, но тук в повечето случаи бракът е саможертва/компромис и когато някой се случи да изневери, то той го прави с ясното съзнание, че има правото и оправданието: "аз страдам в тая насилствена връзка, така че имам нужда от въздух"...Донякъде действително ги оправдавам, но това не е равносилно с толериране на подобни изяви, още повече пред децата, които би трябвало да се възпитават в морални устои. Такива примери има бол в Мумбай и Делхи, понже тук младите семейства в повечето случаи живеят отделно от възрастните и нямат товара на "джойнт фемили"-то, никой не им диша във врата /образно казано/, разполагат с много повече доходи и свободно време, тъй като не трябва да се грижат за цялата рода като почнем от свекърва и стигнем до лелята от 9то коляно..тоест могат да си позволят лукса на изневярата. В големите градове има доволно голям брой дискотеки и заведения, където може да завържеш извънбрачна връзка и ако влезнеш в тях, по нищо няма да познаеш, че са индийски, съдейки по облеклото и маниерите на посетителите Мисълта ми е, че тези неща са част от живота и нормално се случват навсякъде. С тази разлика, че ако ТУК изневяра се случи в малък град/село и се разпространят слухове, тогава се намесват купища роднини , чието задължение! е да балансират положението и да постигнат компромис между съпрузите. Получава се една неверотна "тамаша" - тук казват така на семейните мелодрами и скандали, която не е изключено да привлече съседите и оттам нататък тежкО на семейството, защото индийките обожават да коментират "чинийката на другия" и е почти сигурно, че потърпевшото семейство е опетнено за цял живот. Нещо, което нито едно инд.фамилия не е в състояние да понесе и ест. ще предпочете да потули нещата на всякаква цена.
Почти е изключено, ако индиец е изневерил на жена си, тя да му поиска развод, просто защото знае, че после няма къде да отиде. Обратното е малко по-възможно, но само теоретически, защото съпругът пък знае, че любовницата му няма никога да напусне съпруга си /ако е омъжена/, а ако не е - то вероятно вече има уреден брак, на който трябва да се подчини. Общо взето тук изневерите си текат паралелно с брака. Повечето рано или късно разбират, но какво от това..Истината е, че нямат избор..а това наистина е абсурд в 21век, тъй като правото на избор си е изконно човешко право. Явно не и в Индия

Мислила съм много по тоя въпрос аз и съм стигнала до извода, че не е виновно само управлението и липсата на реформи, а самото население, което в много случаи просто НЕ желае да даде път на каквито и да било реформи , защото се страхува и защото не иска да положи усилия да разбере какви са предимствата им. Най-големият страх на възрастните е, че евентуални реформи и по-големи права на избор, биха унищожили влиянието и властта, които те упражняват върху младите, а това от своя страна би довело до сриване на цялата градена с векове стройна хинду система. Това донякъде обяснява и защо аджеба в парламента на Индия преобладават политици около и над 50 год - нещо, което за една демократична държава е просто недопустимо. А Индия винаги е имала претенциите да е най-демократичната държава в целия Южноазиатски регион.

Понеже говорим за уредени бракове, се сещам да спомена още един интересен факт, който четох преди седмица в 1тукашно списание. Наред с изискванията за зестра и уреждане на сватбените формалности/церемония от страна на сем. на булката, се е появило и 3то основно изискване: бъдещата снаха да няма неплатен заем за образование. Тук в повечето случаи родителите взимат заеми за по-нататъшното обучение на дъщерите си, който заем автоматично става грижа на съпруга, след като момичето се омъжи. Какво се случва обаче: отново парадокс. Семейството на бъдещия съпруг хем изисква от снаха си да бъде образована, хем категорично отказва да поеме ангажимент по издръжката на евентуален заем, въпреки че инд.традиция строго повелява, че грижите на бащата и майката приключват с брака на девойката и съпругът трябва да поеме цялата грижа по разходите на жена си след брака. Статията беше свързана с няколко брачни агенции, които имаха проблеми с разярени свекърви
В крайна сметка дори мощният Боливуд, който се опитва вече 25 и повече години да наложи модела на брака по любов, не успява да разубеди закостенелите представи на родителите. Лошото е, че не осъзнават как чувства като любов и привързаност , сексуалната съвместимост, опознаването на двойката са безкрайно необходими, преди да се пристъпи към такава сериозна крачка, за да се избегне това страдание цял живот и от 2те страни. Когато младежите имат едва 10минути да си поговорят и всичко останало се урежда между родителите, как би могло да се постигне щастлив и хармоничен брак? Това, че стабилният семеен "бекграунд" на бъдещата снаха/зет е стабилен, не означава че самият той/тя е идеалната партия..Оффф, много мога да изпиша и много спорове съм имала на тази тема, но уви. Бракът в Индия е приспособяване. Някои успяват, други - не и търсят алтернативи..Понякога направо ми се крещи от гняв като гледам пищността на сватбените церемонии и се сетя, че вероятно всичко е само една лъскава опаковка ..

Има и щастливци де, все пак и въпреки това Аз все пак тая надежда, че един ден младите ще дръзнат да се опълчат по-силно и да извоюват правото си на любов.

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2632157 - 25.05.2010 10:05 [Re: Bandit Queen]

Дано съм била изчерпателна по темата за изневерите, Пахели.

Обещах да ви разкажа и за погребалните обичаи в Индия. С огромна тъга трябва да си призная, че този път темата е в пълен унисон с емоциите ми Незнам дали сте чули за тежката самолетна катастрофа на летището в Мангалор тази събота, при която загинаха 158 души и едва 8 се спасиха по чудо като скочиха от разцепения самолет. Пилотът е почти наш събрат - сърбин..Няма да изпадам в подробности, но гледката наистина беше потресаваща. Няколко семейства буквално се биеха за едно тяло, което можеше да бъде разпознато едва по 1 обувка Пума. Най-тежката мисъл, която и досега не ми дава покой е как тези хора са видели смъртта в очите, знаейки в рамките на 20-30сек /преди самолетът да избухне в пламъци/, че ще настъпи неизбежното... И толкова гняв при мисълта, че властите и правителството чудесно знаят, че летището в Мангалор е едно от най-НЕобезопасените летища в цялата страна и не предприемат никакви реновации, никакви мерки, нищо..нищичко! Пистите не са достатъчно дълги, за да реагират адекватно на аномалии и аварии; отвъд е джунгла, самата инфраструктура на летището е разположена върху планинско плато Потресена съм от подобна безотговорност...
Дано почиват в мир душите на загиналите!

Аntim sanskar или "Анясти" се нарича погребалният ритуал в Индия. Кремирането е задължително за всички индийци, изповядващи хиндуизъм, с изключение на децата - техните тела биват погребвани. Сигурно няма да е никак ново да спомена, че темата за Смъртта и прераждането на душата са обект на множество философии и учения в страната и съответно са обвързани с още повече традиции. Така че може да развием тази тема в малко по-езотерична насока, ако ви е интересно.

Основният ритуал по изгаряне на починалия обаче е предшестван от няколко важни момента. Първо и преди всичко останало тялото /измито в ароматна вода и преоблечено в нови дрехи/ се поставя върху пода като главата му задължително трябва да сочи на юг. В хиндуизма се счита, че това е посоката на мъртвите. Около шията му се увива специален гирлянд от цветя. Същият този гирлянд е символ на смъртта и се поставя върху снимката на починалия. Най-често това са семейни огромни снимки върху стената и гирляндът върху нея означава възпоменание. Близките на мъртвия, които са мъже, са облечени в бяло , това важи за вдовиците също, а омъжените жени и неомъжените девойки в жълто, но по-рядко. Обикновено всички носят бяло. Това е цветът на мъката, съпричастността и тъгата при Анясти. Върху челото на мъртвия се поставя също така спец.прах от сандалово дърво, символ на бог Шива и бог Вишну. От дясната страна се поставят няколко листа от свещеното растение Тулси /или по нашенски Салвия/. Възможно е върху тялото да се поставят и бижута, които символизират благоденствието в отвъдния живот или други подобни предмети. Около тялото също така се поставя дия, която трябва да се поддържа разпалена в продължение на 3дни след смъртта. Тези 3дни са всъщност периодът, в който душата на починалия се разделя с любимите си хора.

Същинската церемония по изгарянето се извършва само и единствено от мъжете в семейството и то от най-близките: син, брат, баща, чичо по бащина линия или друг близък роднина. Те пренасят тялото на специален одър от всекидневната до мястото, където ще се извърши кремацията. След това идва един много важен момент, при който един от тях трябва да счупи през рамото си стомна с вода. Той поставя стомната върху дясното си рамо и извършва няколко завъртания около починалия, изричайки специални мантри към боговете, след което пуска стомната през рамото. Когато тя се счупи, това символизира утоляването на жадната душа, която вече е готова да премине в следващия си живот.

Самото изгаряне на тялото се нарича "Шамшана" и трябва да е ситуирано близо до река. Отново мъртвеца трябва да е поставен в посока юг, за да може да поеме правилния път. Преди да разпали огнения одър, един от най-близките роднини /син или брат/ поръсват "гхи" /пречистено масло/ върху него. След пълното изгаряне на тялото, пепелта му се събира в специален съд и се разпръсква по водите на реката.

Повечето индийци обаче предпочитат да извършат сакрална пуджа за мъртвия, която се произнася от специален пандит в някой от свещените градове и да разпръснат пепелта на починалия върху свещените води на Ганга. Тази пуджа се извършва главно с цел безпрепятствено преминаване на душата през царството на Яма /богът на Смъртта/. Тъй като хиндусите вярват, че душата на мъртвия е слаба, те трябва да спомогнат за по-лесното й преминаване по пътя към следващото превъплащение. Освен тази молитва, всеки един ден от дните на траур благоприятства отвъдния им път.

В индийската традиция също съществува обичай, подобен на нашата задушница. Тук той се нарича "шраад" катос се състои на определени дати от годината и се дели на 3вида: шраад за бащата, шраад за брат, син, майка, дъщеря и други роднини, шраад за предците. На тези дни жените приготвят специфични оризови топки "пинда" и ги раздават в знак на възпоменание на съседи, близки и в хиндуския храм. Освен тях може да се раздават и други храни, както и предмети. Най-често при шраад на предците в храма се оставят дрехи или пари.

Следвашите 10,11 или 13дни след смъртта са дни на траур. През това време фамилията се счита за "замърсена", тъй като мъртвото тяло в Индия се смята за изключително мръсна материя. Опечалените роднини нямат право да посещават социални събития и освен това нямат право да готвят храна. Това се прави от техните роднини , които я приготвят по къщите си и след това я носят на семейството. След като дните на траур изтекат всички от фамилията трябва да извършат сакрално къпане, за да отмият мръсотията, натрупана с негативните емоции. Този момент е особено важен при хиндусите. Те вярват, че раджането и смъртта на човек са нечистоплътни и символ на омърсеното. Точно затова през периода на траур роднините на мъртвия са задължени да избягват всякакъв контакт с останалите. В повечето случаи те спят на пода и не извършват молитва към боговете.

Специфичното при тази традиция е, че присъстващите на кремацията обикновено не носят и не поставят цветя върху смъртния одър. Това може да е типично за някои региони, но не е традиционен ритуал. Не се изпращат съболезнователни картички също. Опечалените могат да се сбогуват с близкия като поставят ориз върху устните на мъртвия.

И така - приключвам с тая тежка тема и следващия път..нещо по-цветно и по-приятно

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Paheli
неориентиран
*

Регистриран: 12.05.2010
Мнения: 15
От: по дългия път към себе си :)
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2632823 - 26.05.2010 09:52 [Re: Bandit Queen]

Благодаря ви за изчерпателността!!!
Това, което се е случило с момиченцето много ме натъжава. Не мога да разбера как едни родители биха позволили каквито и да било ритуали или някакви други подобни неща, да им попречат или по – точно тяхното следване и спазване да не позволи да лекуват детето си. То е тяхна плът и кръв! Очевидно, когато става въпрос за традиции и вярвания, човешкият живот за индийците не е от особено значение. До такава висока степен са утвърдили и канонизирали всички тези обичаи, че всичко друго е загубило всякакъв смисъл. Разбирам стремежите им да запазят културата, ценностите и морала, но това е прекалено много!!! Граничи с фанатизъм...Реално е дори повече от това.
Правят се твърде големи жертви в името на нещо, което не ги заслужава или поне не в такава степен.

Bandit Queen, много увлекателно си описала един от най – мрачните(най – скръбните) индийски ритуали. Благодаря! За мен лично бе интересно да разбера повече по отношение на това как в Индия казват последно „Сбогом!” на своите близки. А както можах да разбера от описаното, по един изключително тържествен и
подобаващ и начин.

Още нещо, което в последно време живо ме вълнува(попрекалих с индийските филми ), е това до каква степен тази култура се е отразила на начина на живот на звездите в Боливуд. Много ще се радвам да науча повече за реалния живот на някои от по – известните индийски актьори/актриси.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
rdm
неориентиран


Регистриран: 08.06.2010
Мнения: 8
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2639870 - 08.06.2010 01:14 [Re: Paheli]

Привет на всички. Благодаря на авторката, както и на всички участници, за чудесната тема. Също като Paheli, аз съм запален фен на Боливуд и би ми било интересно да се запозная задочно с някои звезди и новини около тях . Бих искала да попитам и Bandit Queen хиляда неща, но в момента се сещам само за езика - хинди. Хинди е официалния език на Индия, какъв е той - в смисъл лесно ли е за чужденец (за нас) да го научим? Честно казано повече ми харесва как изглежда написан, имам чувството, че трябва да съм художник за да пиша така красиво. Знам, че произлиза от санскрит, но доколко се е променил през вековете? Интересен е факта, че някои звучат много познато за нас - душман, курбан, файда...
Отново искам да благодаря на Bandit Queen за прекрасното пътешествие, което споделя с нас.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Paheli
неориентиран
*

Регистриран: 12.05.2010
Мнения: 15
От: по дългия път към себе си :)
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2666100 - 19.07.2010 13:01 [Re: rdm]

Здравейте,

Доста често посещавам форума, но за съжаление тази тема засега няма продължение Честно да си призная ми липсват интересните постинги на Bandit Queen. Искрено се надявам скоро да се появят нови такива, защото тя пише изключително увлекателно.
Въпросът на rdm за езика – хинди, представлява интерес и за мен Любопитно ми е да науча повече както за него, така и за това защо в речта на индийците така често се преплитат както хинди-то така и английския


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Erosaria
оптимист
***

Регистриран: 20.09.2004
Мнения: 8176
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2666402 - 19.07.2010 21:26 [Re: Paheli]

За преплитането на хинди с английския, то доста години Индия е била английска колония и е останал като общоговорим в страната, въпреки нали4ието на поне над 20 говорими езика...

--------------------
Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Paheli
неориентиран
*

Регистриран: 12.05.2010
Мнения: 15
От: по дългия път към себе си :)
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2666607 - 20.07.2010 09:01 [Re: Erosaria]

Erosaria, благодаря ти за бързия отговор! Да, запозната съм с тази част от историята на Индия, но наистина ми е трудно да възприема преминаването от хинди на английски в рамките на 1 и също изречение Независимо от всичко, това си има своето очарование

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
rdm
неориентиран


Регистриран: 08.06.2010
Мнения: 8
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2667750 - 22.07.2010 09:51 [Re: Paheli]

....Любопитно ми е да науча повече както за него, така и за това защо в речта на индийците така често се преплитат както хинди-то така и английския...

Привет.

Понеже нямам друга база за сравнение, освен Боливудските филми, все се питам дали наистина в реалния живот на обикновения индец е така? На мен лично понякога ми е супер смешно, особено като добавим и специфичния акцент, но донякъде това е и чара на филмите...:)
И на мен ми липсват постингите на Бандитката. Надявам се всичко да е ок и скоро да е на линия тук.
Поздрави на всички.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2667890 - 22.07.2010 13:03 [Re: rdm]

Любимци, привет!
Първо да се извиня за огромното закаснение..Имах намерение да разказвам за Боливуд и ще го направя, разбира се, но понеже последния месец и половина се струпаха доста непредвидени пътувания и обстоятелства, така и не намерих време за форума Което в никакъв случай не значи, че с липсата на мои постинги темата се изчерпва или пък, че съм ви забравила
Преди да мина на въпросите, да кажа само, че за жалост Индия в момента се тресе от размирици. На север в Джаму и Кашмир отново започнаха престрелки. В момента се водят преговори с Пакистан, но засега без особени резултати. На юг пък се шири т.нар. "червен терор" или както наричат тези сепаратисти - "наксалИти". Те се борят за независимост на 5 югозападни щата: Бенгал, Бихар, Ориса, Карнатака и Керала. Бият се по джунглите с армията или пък взривяват пътнически влакове, прекъсват релсите и дерейлират композициите Страшно е...Както бях писала и преди - проблемът на Индия е, че е прекалено огромна, с огромен брой диалекти и етноси, които колкото и толерантни да са един към друг, все има по някоя черна овца, която се бунтува и иска разделение на етноса. Разликите между севрна и южна Индия са големи и нищо чудно някой ден такова разделение да настъпи..
Една хубава новина обаче: след 700години /!/ вчера правителството прие закон, с който се дава доживотна присъда на всеки, дръзнал да прилага нечовечния ритуал с хвърляне на бебета от 50фута височина в името просперитета на семейството и здравето на детето. Със същия закон забраниха и всички други безумни ритуали спрямо деца вкл.карането на мотор или кола върху ръцете на болни деца, защото така щели да се излекуват и да станат по-силни За жалост правителството не успя да постигне споразумение относно забраната на убийствата за "опазване на честта", тъй като най-старите членове на парламента настояват запазване на кастовите и родовите закони Тук се сещам, че не съм споменала за т.нар "готра". В Индия всяка каста има своя подкаста. Така както например кастата "вайша" /дано не се лъжа в името/ обхваща земеделци, търговци, занаятчии и т.н. Всяка една подгрупа от тях носи специфично обозначение и спада към една и съща готра. Когато готрите между потенциални бъдещи съпрузи е еднаква, тогава брак НЕ може да се осъществи,защото според традицията и родовия закон те имат роднинска връзка, съответстваща на връзката между брат и сестра. В Индия освен убийства на младежи, дръзнали да се женят извън собствената каста, се извършват и още толкова убийства на съпрузи с една и съща готра. Засега обаче и парламентът се оказа разединен по кастовия въпрос, което мен напълно ме обезнадеждава занапред, че нещо може да се направи, докато поколенията не се сменят изцяло....

Оставям настрана тая болна тема и минавам на хинди и Боливуд. Тук най-напред трябва да отбележа, че в Индия се говори т.нар. "хИнглиш" тоест ДА, говорят с акцент и дори променят произношението на някои английски думи. Освен това те напълно са заменили някои хинди думи с английски такива и в ежедневието си използват само английските като например битовите предмети и техника. В мойта фамилия примерно всички използват англ.думи за чаша, лъжица, вилица, хладилник, печка, пералня и прочее. Много ми е смешно, когато казват "маСин" вместо машина или "тойли" вместо "тоуъл". Във форум Филология наскоро имаше тема за приликите на някои думи в различните езици. Тези, които сте споменали по-горе като файда, кусур, дукаан /дюкян/, кабаб /кебап/ произлизат от "урду" /мюсюлманския хинди/. Има обаче и доста думи от санскрит, които приличат на нашите и е нормално, тъй като голяма част от европейските езици спадат към индо-европейската езикова група и идват от санскрит. Този език обаче дава само базата на хинди. През вековете самият хинди доста се видоизменя и дори не съм сигурна, че се изписва по същия начин вече. Писането на мен ми е изключително трудно, защото граматиката е сложна. Принципно език най-добре се учи, когато си сред самата атмосфера на страната, а за хинди пък това важи на 200%. Тук е достатъчно 2-3месеца да се завъртиш из пазарите, ресторантите и домовете на индийците, за да разбереш, че има няколко определени правила, които движат цялата граматика и оттам нататък ти е нужен само набор от лексика и думи, за да се справиш с говоренето. Учебниците по хинди лично мен ме объркват. За 1година спокойно мога да кажа, че аз хинди проговорих дето се вика "на майтап". Ест. не говоря перфектно, но разбираемо и даже събирам аплодисменти От филмите наистина се учи доста, но там няма как да разбереш защо примерно понякога казват "ме болти ху", друг път "ме бол рахи ху" или защо понякога вместо "main"/аз/ използват "mujhe", "maine" . На мен ми отне няколко месеца да разбера, че "меНЕ" се използва когато аз-ът е в минало време. Тоест частицата "не" отива винаги след подлога в минало време. Оттам обаче настъпи объркването защо понякога казват "мене унко батая та" /аз му казах/, а друг път "тум куч нахи бата дия" /ти нищо не каза/ Тоест трябва да се знае в кои ситуации какво се използва. В БГ засега за жалост мисля, че няма никакви бг-хинди учебници. Тук има хиндо-руски самоучители, но всичко е изписано с оригиналните хинди букви и за един начинаещ е изкл.трудно да разбере какво изобщо е написано. Мисля, че само в София във факултета по Индология може да се намерят някои помагала.. Всъщност хинди се говори само в северните части. Учи се като предмет в другите части на страната, НО не е задължителен. В южна Индия говорят изключително на собствения си диалект- тамил или телугу. Те звучат изключително странно, като прибавим и това, че говорят като картечници, лично аз получавам главоболие Буквите им са странни и изобщо..за мен те наистина са си друга нация Предполагам, че ще ви прозвучи шокиращо, но всеки щат от всички 28 в Индия си има свой собствен език и букви. Точно поради тази причина английският се е наложил като втори официален език дори след като Индия получава независимост от Великобритания. В Гуджарат примерно вместо "Кя хуа?" /какво става?/ казват "Кем чо?" , което няма нищо общо с хинди по звучене. Да не говорим, че щати като Ассам, Чатисгарх и специално в Дарджелинг населението наподобява по-скоро на китайците и говори подобен на китайския диалект. Мисълта ми е, че хинди, макар и официален език не е особено на почит в някои щати, а английският се е наложил като помощен език в случай, че 2ма индийци от различни части на страната не могат да се разберат. Така полека лека английският става по-широко употребяван и заменя някои тромави/остарели хинди думи.

По въпроса с Боливуд...това е огрооомна тема. Ще ми се да я нищя в отделен постинг, но сега ще се опитам да обобщя. Питахте ме дали боливудските актьори се придържат към традициите. Да, повечето се придържат, но умерено. Сигурно би ви било много странно да си представите секс-символ като Бипаша Басу или дива от ранга на Айшвария Рай и Приянка Чопра в домашна атмосфера, сред роднини да извършват пуджа на Дивали примерно, но това е съвсем нормално за тях и те не се крият от медиите, че може да ги щракнат без грим и в домашно сари. Боливудските актьори/актриси са точно толкова закърмени с традициите , колкото и другите индийци, но просто използват професията си като "извинение" за свободата при облеклото и поведението си пред публични места. Някои от тях го използват доста солидно при това. Примерно Карина Капур, Салман Кан, Кангана Ранаут се славят с факта, че са доста ексцентрични и цапнати в устата, но това не означава, че когато "чача джи" или "анти джи" дойдат на гости, те няма да се наведат да им докоснат стъпалата и няма да им сервират чай...При тях единственото предимство е, че дори да решат да се омъжат извън собствената каста, обществото няма да ги заклейми или осъди, както се случва при обикновените двойки. Въпреки това актьори като Ритик Рошан, Фардийн Кан, Каришма Капур, дори легендарният Амитаб Бачан са все с уредени бракове по волята на родителите им. Всеки индиец знае за романса на Рекха и Амитаб и всеки знае как на смъртното си легло майката на Амитаб го е заклела /който гледа болив.филми знае как майката поставя ръка на главата на детето и го заклева за цял живот/, та майката на Амитаб тогава го заклева да се омъжи за актрисата Джая /тогава още/ Бадури в името на душата й, която да отлети спокойна отвъд. И Амитаб се жени за Джая. Без думичка на съпротива, без молби, без сълзи..И до днес обаче, където и да го видите на някакво събитие, на което присъства и Рекха, ще видите, че между тях все още има искри Знаменитата Мадури Дикшит също е с уреден брак. Тоест етикетът "боливудска актриса" не значи, че автоматично актьорът/актрисата са приели изцяло западните стандарти. Животът им като цяло - да, но самата натура на един индиец, било то ВИП персона, не се променя драстично. Каджол, Рани, Шарук Кан също - всички те например в много интервюта са споменавали, че са домошари и предпочитат традиционното пред Запада. Като цяло лъскавината на Боливуд е за пред екрана и жадните очи на зрителя. Вярно -има партита, има лукс и показ, това обаче остава на прага на домовете им. От прага нататък /особено за семейните актьори/ те са преди всичко бащи/майки, съпрузи/ги, синове/дъщери и чак тогава болив.звезди. С това искам да кажа, че моралните и семейните задължения са еднакви за всички индийци вкл. и за актьорите и силата на тези традиции е точно толкова голяма, колкото за останалите.
Що се касае до боливудските филми, там зависи от жанра. Типичните романтични инд.филми са 50-50. Има половин доза истина и половин доза фикция, за да може все пак зрителят да се откъсне от злободневието. Има обаче филми /особено напоследък/, които носят повече доза истина, отколкото измислица. "Слъмдог милионер" го оставям настрана. Но до него може да наредя спокойно "Чандни Бар", "Пейдж 3", "Water", "Саркар", "Менди", "Дил се", "Earth 1947", "Тере наам", старият шедьовър "Аваара", "Мангал Пандей", "Матрибууми"..Всички те представят различни социални проблеми, разяждащи Индия и обществото й. Тук ми се ще да отбележа, че онова клише, което се е наложило сред аудиторията: "ооо,индийските филми са единствено семейни мелодрами между влюбени от различни касти", не е съвсем вярно. Има много инд.филми, които въвеждат зрителя в други интересни теми, касаещи страната и живота тук. И тези филми са безкрайно увлекателни, тъй като чрез тях /макар и "дистанционно"/ може да се докоснете до ежедневието на индиеца, до онова което го вълнува, до природата, до джунглите, до Ганга, до свещените места...Обикновено битът на индиеца, което е показан по филмите е съвсем реален. Всичко онова, което се случва в къщата, в отношенията между роднините, в кухнята, ако щете, по време на пуджа и фестивали е 100% истинско. Фикцията идва при развитието на самата история, която обикновено се развива в друга посока, отколкото в действителност би се развила или в определени ситуации, които реално не биха се случили по начина, по който се случват във филма. Сещам се сега за "Муджсе шади кароги" и всички ония конфузни ситуации между Салман и бащата на Приянка. Е, това наистина излиза извън рамките на действителността, тъй като в Индия подобно поведение спрямо по-възрастен , е просто немислимо

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
rdm
неориентиран


Регистриран: 08.06.2010
Мнения: 8
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2669930 - 25.07.2010 14:53 [Re: Bandit Queen]

Здравей.
Много се радвам, че отново си на линия.
Съжалявам, за нещата които се случват там. Много бегло съм запозната с проблема Пакистан-Индия, но разбирам, че има редица подобни наболели теми там. Тъжно е. До преди 60-70г. са се борили за независимост от Британската империя. Към днешна дата това е факт, но причината обединявала толкова различни хора в една кауза я няма вече...
Твърде сложна тема, а и предполагам трябва да си там, на място, за да разбереш мотивите на разлините страни.
По напред беше споменала, че е имало някой проблеми в приемането ти в семейството на съпруга ти. Слава богу, решили са се Бих искала обаче да попитам за възприятието на индийците към света. Не зная как точно да го обясня, но имам в предвид, че ето на нас ни е интересно кое, как, защо...имаме една вродена любознателност към света. Тук, във форума, аз попивам всяка твоя дума и се пренасям в далечната Индия, мечтая наистина да отида там... Те какви са? Питат ли за Европа, за България? Интересуват ли се от нас, кое възприемат, кое не...Незная дали ме разбираш напълно, но поне се надявам да ни разкажеш още интересни истории за първата ти година там - още "младоженка"


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Mayte
anti-hero
***

Регистриран: 23.02.2009
Мнения: 1455
От: Karl's Lair
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2672112 - 29.07.2010 06:37 [Re: Bandit Queen]

Невероятно разказваш, Бандитке!
Един от най-добрите ми приятели е с фамилия Thakur, и аз знаех, че е от най-висшата каста в Индия, но не смея да го разпитвам много много, та твоите постинги ми идват като подарък.

--------------------

My degree of sarcasm depends on your degree of stupidity


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2676439 - 06.08.2010 15:49 [Re: Mayte]

Цитат:


Един от най-добрите ми приятели е с фамилия Thakur, и аз знаех, че е от най-висшата каста в Индия, но не смея да го разпитвам много много




Аз сега се сещам да спомена покрай постинга ти още нещо за Такур. Освен, че спада към кастата на брамините, тази фамилия се е обособила като нарицателно на влиятелните особи и богатите семейства и династии в селата и в по-малките градове. Обикновено семействата на влиятелните хора, дори да не носят тази фамилия, биват наричани от съгражданите си "такур" в знак на респект. Жените им пък носят нарицателното "такурай".

РДМ, разбирам за какво говориш и в каква посока е въпросът ти. Мисля, че из предишните си постинги, съм споменала за отношението на индийците към чужденците. Чувствата им са смесени, те са хем любопитни да знаят всичко за нас, да ни видят, да ни пипнат, да ни заговорят, но от друга страна /по-възрастните/ не желаят да поддържат близки отношения, защото се опасяват, че ще внесем лоши навици и ще оскверним културата им със западни тенденции. Принципно отношението им към света не се различава от нашето. Те също се интересуват от Европа, знаят доста неща за нашите нрави, начин на живот и прочее, но дотолкова, доколкото това любопитство граничи с любознателност. Оттам нататък те си знаят своя свят, своите традиции, своите обичаи и трудно допускат някой външен човек да се намесва в техния живот. За България не знаят много. Знаят за Русия и Турция. Индийците имат добро отношение към руснаците. Тук в някои училища се учи руски наред с хинди и английски. Има много руски компании, които развиват бизнес в Индия. А що се касае до философското отношение на индийците към света, то за тях всичко е просто пътешествие или така да се каже преход - от един свят в друг. Бог Шива е този, който движи разрухата и сътворението и те се уповават на неговата сила, разчитат той да ги води и да закриля по пътя им на Земята. Приемат всичко, случващо се по света, достатъчно спокойно - от глобалното затопляне, циклоните, тайфуните, наводненията до местните размирици и световните катаклизми, защото вярват, че нищо не зависи от тях и предпочитат да не си създават излишни главоболия за неща, които няма как да променят...На моменти това ме изумява безкрайно, а в други моменти пък ми действа успокояващо, защото покрай тях и моите тревоги се притъпяват. Любимата реплика на свекърва ми е: "Are kya soch rahi ho; haste raho, bas kush raho. Baki bakwaas hai" Демек- "какво си го замислила толкова; усмихвай се, чувствай се щастлива - останалото са празни приказки".. Вярно, че съм имала проблеми, но с времето всичко се е подреждало в позитивен аспект. Това, което мога да кажа сега от опита ми в общуването с тях е, че индийците имат нужда от ВРЕМЕ. Те не са от хората, които вършат нещата през пръсти или просто заради спорта. Те обичат да обмислят всико и да планират, нужно им е време да се убедят в правилността на решенията си и да изградят доверие в хората, особено в чужденците. Така че общо взето наред с любопитството им към нас има и една лека подозрителност... Нашите традиции са им безкрайно интересни, интересно им е каква е природата по нашите земи, какви са отношенията между деца-родители, какво е управлението на страната ни..всичко им е интересно, така както на нас ни е интересно за тях, но най-голямата им възхита и впечатление идва от това, че сме БЕЛИ, със светла кожа и това от своя страна ги респектира учудващо много. Има още да се пише- ще ви разкажа и конкретни случки, но сега се стягам отново за път и примолвам за извинение

Да спомена също, че подготвям колет за България и до средата на септември /най-късно/ трябва да тръгне, така че ако някой иска да използва безплатен транспорт и да се сдобие с нещо /каквото и да е/ отдавна мечтано, но неналично из българските индийски магазини, нека пише ЛС. Аз обичам да "тършувам" из евтините магазини и да се пазаря за цените , а там се намират удивително добри неща. Ако мога да съм полезна, насреща съм.
Засега оставям темата отворена, тъй като има философски и практически аспект, който можем да нищим още.
Доскоро, поздрави!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Yasminee
неориентиран


Регистриран: 28.07.2010
Мнения: 20
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2678660 - 11.08.2010 00:43 [Re: Bandit Queen]

Здравейте!

Аз съм нова. Регистрирах се именно защото тази тема много ме заинтересова. Това е много странно за мене. Имам пред вид моето силно заинтересование. Прочетох много материали за Индия, гледах и документални филми, художествени такива съм гледала отдавна, а за тези които пишете в темата, не мога да ги намеря.

Bandit Queen, много ти благодаря за споделянето - искрено, задълбочено, интригуващо, вълнуващо, обективно, бих казала дори смирено. Толкова много ме впечатлиха разказите ти, че преди 2-3 нощи те сънувах . Драги съфорумци, моля да ме извинете ме ако това, което ще разкажа ви се стори смешно, глупаво или откачено. Сънувах че отивам на гости на Bandit Queen в Индия. Там беше много странно. Не беше като в нейните разкази. Помня че тя ходеше облечена в морско-синьо сари и беше много уважавана от местните. Запозна ме с двама възрастни духовни чичовци и една баба. После трябваше да се връщам обратно и Bandit Queen ме натовари на едно корабче на реката Ганг, където трябваше да пътувам с някакъв чичо. Но се изгубих, чичото остана на второто ниво на корабчето, а аз паднах в мътните води и изпитах ужас като си припомних какво плува там . Оттам обаче ме изтеглиха върху пъврото ниво на корабчето някакви хора. Оказа се, че са далити и че няма да се връщам с чичото, а с далитите. А отдалече Bandit Queen ми махаше с ръка и сарито й се вееше....
После като се събудих, докато осъзная че това е било сън, мина малко време, бях в шок. Всъщност това и беше конкретния повод, за да напиша нещо по темата във форума.

Много ми е интересно всичко, което разказваш, Bandit Queen. Не любопитно, а дълбоко съм заинтригувана и именно това малко ме плаши. Сега в момента искам само да те питам как си, след като те сънувах, някак си чувствам че съм загрижена за тебе. И друго - как е положението на далитите в момента, има ли някакви подобрения, има ли крайни извращения?
Други неща ще питам като си събера мислите.

Всъщност аз съм младо момиче, християнка, мисля се за нормална , по-голямата си част от живота живея извън България, в Полша. За това ми беше странно моето състояние в този сън и мигове след като се събудих. Една от мислите които ми мина през главата беше 'сега ще празнуваме с Bandit Queen Дивали" и ми стана едно странно спокойно, чак страшно от това.

Извинете ме, ако съм била досадна.

Сърдечни поздрави на всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2680509 - 15.08.2010 11:43 [Re: Yasminee]

Ясмин, привет - никак не е досаден постингът ти напротив, усмихна ме Предполагам, че не си се осмелила да споделяш с всеки увлечението си по Индия и затова някак си то е намерило отдушник в съня ти. Да кажа първо- че точно преди 2дни на фестивала "Тиджу" /индийският празник на жената/, за който смятам да разкажа по-долу, ми подариха едно нежно, почти прозрачно, морско синьо сари и това съвпадение също предизвика усмивка.
Напоследък /тъй като ме питаш/ съм адски заета със социални и семейни събития. Една от основните функции на жената тук е да поддържа висок социалния статус и имиджа на семейството/съпруга си/, така че и аз от време на време се вмъквам в тази роля Не ми тежи, но е твърде ангажираща и изяжда много време в подготовка и организация на разни важни събития и празници. Леко съм уморена, тъй като полагам и доста умствен труд покрай завършването на един учебник..и така...
Да минем обаче на по-съществената част от въпроса ти - далитите. Преди месец отново избухна скандал в множество училища на щата Утар Прадеш заради факта, че правителството наема за готвачи в училищата именно представители на най-низшата прослойка в Индия - далитите. Разгневени родители започнаха масово да изтеглят децата си и да ги прехвърлят в частни учебни заведения. Други пък издигнаха протестна блокада и заявиха, че няма да платят таксата за обучение, докато не се приеме закон, забраняващ далити да приготвят храна, в което и да било публично заведение из страната. Тоест дори към днешна дата, в 21ви век Индия все още прилага остра дискриминация спрямо тази група на обществото и по всякакъв начин се стреми да ги изолира от нормалния обществен живот. Открай време тук се счита за "проказа", ако някой далит докосне по-висшестоящ в кастовата йерархия или му подаде предмет/храна/дреха, затова представителите на висшите касти се стремят всячески да избягват контакта си с тях. И до ден днешен далитите "крадат" фамилии на висшите касти и масово променят имената си, за да не бъдат разпознати и отритнати. Вярно е обаче и това, че в парламента има специална партия, която се бори за правата на най-онеправданата прослойка, а корените на някои от големите политици на Индия също произхождат от нея. Дори самият Махатма Ганди има в родословното си дърво далитски корен, но може би точно тази несправедливост го е мотивирала да поведе страната към революция и да извоюва правото на незвисимост и уважение към народа на Индия...
Изключително тъжно и отвращаващо е да се сблъскаш с гетата на Мумбай и Делхи и да видиш как 14членно семейство далити живее в 1керемидена постройка от 1стая, разделена на 2 чрез одърпано перде, а цялата посуда се шири навън пред прага в мръсотия, кал, насекоми и лениви животни Ежедневно те месят и пекат своето "роти" върху допотопен газов котлон върху напуканата почва и спят по покрива на открито, защото нямат вентилатори, с които да разхлаждат сгорещения въздух в стаята.. Те са метачи, чистаци, строителни работници, боклукчии и вехтошари с мечти, колкото звездите, които броят всяка нощ на покрива, преди да заспят, но ето че и в 21ви век закостенелите традиции на Индия не позволяват на тези хора да получат шанс за своето развитие и прогрес. Те са заклещени в своите керемидени постройки и децата на децата на децата им също са белязани да носят бремето, наложено им от злощастната карма Това колкото и да ме възмущава, не би могло да бъде променено за жалост по никакъв начин. Далитите са "холерата" на обществото в Индия, а всеки здравомислеш нормален индиец знае още от своето рождение, че трябва да бяга от тях или да ги унищожава... Сещам се и за още един факт сега: преди 7-8години стана едно зверско убийство на цяла фамилия далити, просто защосто са далити и убийците /4 души/ получиха минимална присъда от 6години затвор. Въпреки настояванията, петициите и законовите процедури по обжалване и искане на доживотен затвор, индийският върховен съд остана категоричен - 6години и толкова.
Не казвам, че далитите са добри, невинни и миролюбиви - и те са агресивни, имат лоши навици, подобно на нашите цигани, но то е по-скоро, защото са принудени да изграждат своя собствена защита за оцеляване в общество, което се стреми да ги стъпче..

И за да не ви депресирам прекалено, смятам да насоча темата в по-приятна посока и да ви разкажа за празника ТИДЖУ, който тази година беше на 12ти август.

СЛЕДВА....

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2683480 - 22.08.2010 18:19 [Re: Bandit Queen]

TIJU

Тиджу е специфичен хинду фестивал, посветен на жената Това е денят на индийката..ден на красотата, на изяществото, на грациозността, на грижата, ласката, сиянието, светлината и цялата онази пъстрота, която жените на Индия внасят в семействата и домовете си.

Празнуват го всички жени, независимо от социалния статус, възраст или външен вид. Най-хубавата част обаче е, че на този ден всичко им е позволено Те могат да се разхождат сами, да пазаруват, да си направят пикник в парка, да идат на кино или на сладолед "по женски"... Съпрузите пък трябва да им изберат скъп и хубав подарък, който да им подарят привечер на специално място. За което ще ви разкажа в хода на историята...
И тъй, тук смятам да опиша моя Тиджу. Не теоретически, а такъв, какъвто ми се случи тази година. Всъщност аз го празнувам за 3ти път, но сякаш едва сега успях да му се насладя. Това, което открих с времето, прекарано в Индия е, че колкото повече детайли опознаваш от културата и празниците, толкова по-близки ги приемаш и толкова повече се привързваш към тях. В един момент те стават част от теб и чак тогава някак си имаш усещането за пълноценност и наслаждение...
Сутринта аз и моето "бхаби" /жената на брата на мъжа ми/ станахме много рано, взехме си душ и започнахме трескава подготовка за "пуджа"-та. Още един плюс на Тиджу е, че молитвата не отнема много време. Не се изискват специални мантри, напротив- доста семпла е цялата церемония. Приготвихме точно 14 броя пури, както изисква традицията /нещо като нашите мекици, но кръгли и плоски/ и няколко вида зеленчукови ястия. Сега е сезонът на "ърви"-то /прилича на нещо средно между джинджифил и картоф/ и често присъства на празничната трапеза, така че и този път я удостоихме с неговото присъствие. Ароматът на специфичните подправки сякаш още повече допринасяше за повишаване на настроението ми. Едно топло чувство на уют ме обземаше през целия ден след това...
След като разпределихме храната в отделни блюда, се отправихме към "гримьорната" Имам предвид, че настъпи трескава подготовка по разкрасяване Това е вторият по значимост ден /след Карва Чот/, когато жените трябва да са в най-прелестния си вид. Нови дрехи, нови бижута, гривни, мейк-ъп и прочее прочее .... Е, вярно, че в един определен момент се почувствах леко като коледна елха с всичките тези тежки обеци и колиета по мен, но пък точно това за индийките е най-най-най-истинската и приятна част на Тиджу. Поглеждайки себе си и зълва си в огледалото, първата ми мисълк беше - каква женственост!!! Онази допреди странна "манг тикка", която окачваха на всеки фестивал в косата над челото ми, сега ми се струваше приказен аксесоар.. Този път не надянах рутинното сари, а дреха, наречена "ленга чоли" в златисто и розово. Ленга чоли се състои от 3 части - къса тясна блузка над пъпа, дълга пола тип камбана и фин прозрачен шал. От предната вечер специална козметичка дойде вкъщи да декорира ръцете и стъпалата ни с менди /къна/. Хехехехе, не ме питайте как спах като "гипсирана" цяла нощ...
Но..на сутринта всичко беше минало-заминало. Натъкмени като за сватбена церемония, с етърва ми се отправихме към стаята за молитва. Обичаят повелява на този ден по-малката снаха да подари "байна" на по-голямата. Тъй като етърва ми е жена на по-големия брат, то аз трябваше да и поднеса байна. Байна представлява поднос с храна и задължително нещо сладко /ладу, бърфи/ + 101рупии в него. Преди да поднеса подноса обаче, трябваше да натопя ръцете си в чаша вода и 4пъти да го обходя с влажни ръце по часовниковата стрелка. След поднасянето стъпалата на по-голямата снаха се докосват от по-малката и така тя получава нейната благословия. От своя страна пък моята етърва задължително трябва да "отвърне" на байна-та. В замяна получих от нея прекрасен козметичен сет, нови сандалки и кутия с любимите ми шоколадови бондони на Кетбъри По същия начин голямата снаха трябва да подари "байна" на свекърва си. По-малката не го прави. Свекървата също отвръща с някакъв подарък. А от трета страна всяка снаха получава от майка си подарък на този ден. За жалост аз съм далече от моето майче, но свекито беше помислила и за мен Получих прекрасна туника и дамска чанта, за да не чувствам липсата на близките си.

След пуджата се отдадохме с още няколко приятелки на скитане! Тук дъждовете вече са ежедневие заради сезонът на мусоните и успяхме да се насладим на празника по нов начин. Дъждовна разходка! Вече знам какво е да ядеш джинджифилов сладолед под дъжда или да се люлееш под звуците на капчука като споменах люлки, дойде време да изясня и какво точно е специалното на онова спец.място, където се събират жените на Тиджу. Това е нещо като панаирен парк с множество люлки. Традиция е на този ден мъжете да залюлеят жените си поне веднъж , така че всички притеснения, проблеми, домашни главоболия да отлетят заедно с "полета" на люлката и жената да се върне в безгрижието на детството си.
Вечерта, когато се прибрахме, имах най-сладкия сън..и най-спокойният, откакто съм тук...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Uma Rojo
inner while
***

Регистриран: 25.04.2005
Мнения: 4888
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2683521 - 22.08.2010 20:24 [Re: Bandit Queen]

на мен ми стана спокойно и ведро на душата, докато те четях, Бандитке
много хубав празник и това с люлките много ми хареса. какво по-хубаво да те полюлее любимият...
умирам да те помоля за снимки, но и с разказа съм предоволна!

благодаря, пак за времето което ни отделяш тук

--------------------
Трудна за отвличане.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
звездна

***

Регистриран: 08.04.2007
Мнения: 1897
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2684000 - 23.08.2010 21:57 [Re: Bandit Queen]

Страхотно разказваш, Bandit Queen.
Толкова много неща научих от разказите ти.

Пиши още, моля те!

--------------------
Sola scriptura


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Paheli
неориентиран
*

Регистриран: 12.05.2010
Мнения: 15
От: по дългия път към себе си :)
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2700321 - 29.09.2010 09:54 [Re: звездна]

Здравейте!
Пак измина много време на затишие тук в любимия ми форум... Самата аз също бях неактивна, но нещo все не ми оставаше много време. Не мога да не ви призная колко ми липсваха както увлекателните постинги на Бандитката, така и интересните и разнообразни въпроси и коментари на всички останали
Днес се включвам, защото исках да споделя с вас, че от известно време съм се заела с писането на една история. Така формулирано май звучи много неясно... Всъщност, докато четях постинг след постинг по темата за Индия, в мен все повече се засилваше желанието да започна нещо такова. И тук е редно да разясня за какво става въпрос. Историята е за една млада италианка, която се отправя на дълго пътуване из Индия(това надали ви изненадва ), което ще й помогне да осъществи мечтата си, а именно написването на книга. То ще се окаже съдбоносно за нея. Срещата с една толкова различна култура, ще промени самата нея... Няма да ви отегчавам, изпадайки в подробности, но най – общо това е замисълът ми....
Вероятно ще се чудите по каква причина ви занимавам с нещо такова... Истината е, че имах и имам голямото желание да го споделя с вас. Друга важна причина е, че ще ми бъде нужна помощ по някои специфични въпроси, свързани с Индия . Мисля, че би следвало да отворя нова тема, която да е посветена на въпросната история, но нямам представа как това ще се приеме и изобщо дали някой ще се включи за малко помощ и подкрепа.
Ще се радвам да разбера мнението ви по въпроса


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
DiometМодератор
доброжелателен
****

Регистриран: 07.09.2004
Мнения: 3824
От: Под небето
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2700526 - 29.09.2010 23:45 [Re: Paheli]

Здравей, Пахели,
преди да отвориш нова тема, поразкажи малко повечко за намерението си: с каква цел пишеш тази история, измислена ли е напълно, или има някаква истина в нея, какво целиш да се получи като резултат в читателя и други подобни въпроси.

--------------------
С МИР ДА СИ ОТИДЕМ!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2701321 - 02.10.2010 10:54 [Re: Diomet]

Здравейте отново на всички приятели,
тъй като имах един особено труден период, след няколко много красиви празници /явно не можем да избягаме от закона на баланса/, та не можах да се включвам активно с разкази през последните няколко месеца. Чета ви обаче и специално по въпроса на Пахели, също се присъединявам към Диомет, че преди да се отвори нова тема, е хубаво да знаем какви точно специфични неща и информация ти е необходима, Загадке, за да осъществиш мечтата за книгата си. Мисля, че насоки бих могла да ти дам и в тази тема, ако касаят конкретно Индия - така че - питай на воля. Мисля също, че покрай твоите въпроси ще се появят нови интересни поводи за размисъл и дискусия, което ще освежи темата със сигурност. Тази май малко натежа, затова може да отворим нова. Инак, ако въпросите ти касаят и други сфери на темата за самоусъвършенстването, промяната на начина на мислене, възприятието на света около нас и др.философски въпроси, тогава е хубаво наистина да се отвори нов топик.

Ума, за жалост на женските фестивали тук не е хубаво да се правят снимики, защото се вярва, че "назар лагджаега", тоест "зли очи ще завидят" и фестивалът губи смисъла си и протекционалната си функция. Ще се снимам на Дивали /индийската Коледа/ и непременно ще постна.

Звездна, благодаря за хубавите думи! Ще ми се да разказвам много, щеше ми се и да ви разказвам за Боливуд, но понеже както казах, се случиха някои радикални събития около мен, свързани и в резултат изцяло на разликата в културите, реших, че е хубаво най-напред да обърна внимание на най-явните, тежки и безкомпромисни СБЛЪСЪЦИ в нашите култури, които смятам са важни, за да си обясним защо нещо, което ние считаме за правилно, тук се приема за грешно и респективно обратно. И ако един ден планирате да посетите страната, да сте подготвени, за да не останете с погрешни впечатления. Мисля също, че тези сблъсъци до голяма степен обясняват ЗАЩО ИНДИЯ все още СЕ СчИТА ЗА ИЗОСТАНАЛА в манталитета си от повечето западни държави..

Скоро ще обяснявам надълго и широко.. Последната новина тук е, че стартират утре The Commonwealth Games и Делхи ще е център на една минивселена от култури и традиции..Доколко обаче ще са успешни тези игри след всички скандали за корупция, присвоени средства, нехигиенични условия в хотелите на спортното градче и нестабилни конструкции на стадионите..това е друг въпрос..По тоя параграф определено БГ и Индия сме на един хал Иначе еуфорията е голяма и очаквам голяма динамика в града
Пращам поздрави и очаквам въпроси междувременно!
Пахели - дерзай

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nikita1696
романтичен
***

Регистриран: 01.11.2010
Мнения: 24
От: България
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2713092 - 01.11.2010 14:44 [Re: Bandit Queen]

Здравейте,и аз съм една от всички Вас запленена от разказите на Bandit Queen.За което много благодаря на Bandit Queen.Случайно попаднах във този форум за което много се радвам.Бандитке сигурно и други хора са ти го казвали или писали,но имам чувството ,че те познавам от преди.Благодаря ти още веднъж ,че до някаква степен ми показа и разказа за желаната от мен мечта да посетя Индия,чрез твоите очи и разкази.
За два дена изчетох цялата тема и се надявам да има още какво да ни разказваш.
До такава степен съм заинтригувана от Индия,покрай това което чета от Вас и от Боливудското кино.
Може ли,и аз да те питам за някои неща.Стига да не съм нахална.
Как е живота общо взето във Индия.Стандарта на живеене,като във България ли е?И ти дали ти е мъчно за бг.
И колкото и да ме е срам да те попитам,ще те питам.
Едно сари колко струва,това което е за ежедневна употреба.

Офф,извинявам се за въпросите,ама ми е интересно и любопитно.
Бандитке какво ти беше пърото впечатление когато стъпи на Индийска земя?
Благодаря!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nikita1696
романтичен
***

Регистриран: 01.11.2010
Мнения: 24
От: България
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2713094 - 01.11.2010 14:50 [Re: nikita1696]

Толкова много неща искам да те питам,но съм толкова объркана от къде да започна.Много съм въодушевена от разказите ти !
Благодаря ти отнова!
Надявам се и аз някои ден като тебе да имам какво да разкавам за тази Красива Индия.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2714909 - 06.11.2010 13:12 [Re: nikita1696]

Здравей Никита, Пахели /ще пиша по въпросите ти утре ЛС/ и всички приятели от форума
Преди да започна този си постинг:

ЧЕСТИТ ДИВАЛИ на всички фенове на Индия Нека светлина да струи в душите ви, да огрява правилните пътища, по които да поемете и да създава уют и лекота, с които да се наслаждавате на всеки един ценен момент от живота ви!!!


Снощи тук беше голяма дандания и еуфория, страшно много фойерверки изпукахме, децата буквално пощуряха...няма да казвам колко танцувах и ядох , но пък за сметка на това днес се наспах на поразия Имаше голям панаир, сценични изяви и сума мероприятия, на някои от които за жалост не можах да отида, защото просто нямахме физическата възможност.. Иначе както всяка година, посрещнахме богиня Лакшми с много разпаления "дия"/ като тези, които виждате на картинката". Общо 21 поставихме пред вратата въхру ръчно изрисувано "ранголи" /това е рисунка от сакрални символи за Индия като лотус, листа от пан, паунови пера, дия, цветни мотиви и тн/. Още 2 пъти по толкова огряваха стълбите до верандата, прозорците и ъглите на всяка стая. Пред олтара поставихме свеж лотус, върху който богиня Лакшми идвайки в дома сяда и носи благополучие, благосъстояние и късмет на семейството. Освен това - много плодове и сладости..най-вече "ладу", което е любимият сладкиш на бог Ганеш, който пък винаги съпътства Лакши /както съм споменавала и преди/. Звънът на камбанката огласяше почти цялата вечер. Нощта оставихме разпалени диите навън, а на сутринта точно в 5ч. запалихме нова, с която да изпратим Лакшми и да й благодарим, че е огряла дома ни с благословията си Честно казно толкова много малки и големи неща се случваха през целия ден, че ми се стори как времето измина като 1час.. По традиция на Дивали се пшодаряват сладкиши на близки и роднини или нещо за дома. 2дни преди това беше Дантерас, на който пък задължително самото семейство трябва да купи нещо ново -посуда или техника за къщата. В интерес на истината това 3то ми Дивали в Индия, но сякаш беше най-"силново" от всички..Може би, защото цялата подготовка падна върху плещите ми и някак си удовлетворението после беше по-голямо.. На Дивали по принцип не се ходи на гости. Фамилията трябва да е вкъщи и не бива да напуска дома след полунощ, защото се вярва, че Лакшми няма да може да влезе без поканата на стопаните и ще подмине дома. И така- с вчерашния празник фестивалите тук приключиха чак до март догодина. Новият "сезон" ще се открие с Холи през 2011 живот и здраве.

Сега бързам да отговоря на Ники и да продължа с темата за Сблъсъците между културите на Европа и Индия, тъй като нейните въпроси донякъде припокриват и това, което искам да разкажа по-нататък.

Започвам със стандарта на живот и изобщо живота в Индия. И преди съм казвала, че животът тук не е лесен за един европеец, ако трябва да се установи задълго. Климатът създава проблеми, трафикът - двойно повече, храната не е поносима за всеки, а от гледна точка на културата и традициите има твърде много неща, които дразнят европееца. Неша, които ние намираме за правилни, тук се приемат за грешни и обратно. Точно тук е мястото да зачекна въпроса за сблъсъците, но понеже е доста обширна материя, ще продължа след малко, за да изясня точно защо животът за европееца тук не е особено лесен. Нужно е мнооооооооого търпение, мноооого разбиране, толерантност, дипломатичност, за да успшееш с времето да разбереш манталитета на типичния индиец. Но затова след мъничко.
Стандартът на живот е различен. В големите градове се чувсрва осезаемо европейското влияние. Там заплатите са високи, хората предпочитат да живеят в бл;окови кооперации, има молове, развлекателкни паркове, дискотеки..Има и възможности за добра кариера. И въпреки всичко заплатите са 3пъти по-ниски от нашите, но пък и разходите са правопропорционално по-ниски. В малките градове и селата стандартът е почти еднакъв и общо взето нисък. Хората са по-първични, нравите са по-първични. Там нямат нужда от лукс и съответно животът е много много пъти по-семпъ от нашия. Достатъчно е едно сари, леща и роти, керемидена постройка и парче земя, за да живее семейство от 10 души що-годе добре..


СЛЕДВА.................

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2714919 - 06.11.2010 13:32 [Re: nikita1696]

Колкото до цените тук - местната аюрведа козметика, сувенири, бижутерията от типа на мънистена и имитационна, храната и подправките са в пъти по-евтини от нашите стандарти! За жалост обаче транспортът и разни други такси, наложени върху традиц.продукти с цел стопанска защита и тн. правят цените на тези стоки почти тройни по нашите земи. Точно затова гледам като пращам нещо за БГ, винаги да информирам и тук, така че ако на някой му трябва нещо, да се сдобие, без да се товари излишно с транспорт и мита Ти ме питаш за цената на саритата- те варират безкрайно много, Никита, защото зависи от материята, дизайна, изработката и тн. Ежедневните сарита започват от 1000 рупии нагоре като са семпли, но с красива изработка и качествени. Тоест в БГ лева с транспорта излиза около 50лв.
Заплатата на един обикновен офис служител в Делхи е минимум 8000-10000 рупии в зависимост от компанията, което означава, че ако има собствен дом и няма екстра разходи, е горе долу достатъчно, за да издържа семейството си, но не може да пести. Тук най-големият проблем за мен е, че покрай фестивалите разходите скачат 4-5пъти отгоре, тъй като трябва да се приготвят специална храна, специална декорация, специални аксесоари и неща се изискват за пуджата и ако идват гости, както в повечето случаи - е почти непоносимо за семействата, в които само един от мъжете работи. Точно затова може би и фамилиите тук живеят под един покрив, защото просто е невъзможно да се издържа целия бюджет от 1мъж /жените не работят!/. До този извод стигнах през последните няколко месеца, в които непрестанно имаше един или друг фестивал подред... В един момент просто се зачудих как една индийка издържа на напрежението като се има предвид, че живее под зоркото око на свекървата и трябва да е перфектна! във всяко едно отношение при подготовката на празника. ЗАЩОТО за индийците традициите и фестивалите са основата на жизнения им път и отличното изпълнение на ритуалите и пуджата са от основно значение за успеха на молитвата и бъдещото благополучие на семейството. Тук пак опирам до един от многото сблъсъци. Индийките живеят за и заради дома си/семейството. Те нямат почти никаква друга цел в живота. Целият им свят се върти около децата, съпруга, свекървата и стремежа им да са перфектни във всичко, за да им угодят и да ги направят щастливи. Нещо, с което една европейка смятам не би се примирила лесно.

СЛЕДВА..............

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2714933 - 06.11.2010 13:56 [Re: nikita1696]

И веднага правя връзката с БГ - понякога ми липсва неимоверно! МАКАР че /и друг път съм казвала/ моето семейство тук не е фанатизирано на тема перфектната пуджа, перфектното кръгло роти или перфекният имидж пред обществото...с ИЗКЛЮЧЕНИЕ на етърва ми , с която се наложи около месец да "воювам" символично, за да й покажа, че това, което е правилно за нея, за мен не важи по същия начин. И точно в тоя месец БГ ми липсваше много. За щастие имам подкрепата на страшно много хора тук и успях да върна нещата по местата им. Няма да се впускам в подробности, но ще щриховам основните и най-наболели проблеми в общуването и разбирането между 2те култури. Много въпроси, които имате, сигурно ще ви се изяснят след това. И така:

ГОЛЕМИТЕ СБЛЪСЪЦИ

1. КУХНЯТА - МОЯТА КРЕПОСТ
Най-голямата истина за индийците е, че светът се върти около храната и кухнята. Жените постоянно са ангажирани с готвене и угаждане стомасите на останалите членове на семейството, поради която причина тук е задължително да имаш прислужница, инак няма как да се справиш с другите домашни задачи. Въпросът "Какво ще готвиш" или "Какво има за ядене" се използва вместо "Добро утро" или "Намасте". 50% от проблемите в къщата се въртят около храната, продуктите или кухнята /особено, ако има 2снахи и сестри/ Като прибавим и сприваха свекърва...става почти непоносимо и аз искрено съчувствам на всичките си приятелки индийки, които имат тая ужасна монотонна рутина от години.. Опитвала съм се да променя съзнанието им, но за жалост тук храната стои редом до Бог и поради това кухнята и готвенето никога няма да се омаловажи, за да се даде предимство на други съществени цели или себереализация на жената...

2. СОЦИУМА- МОЯТА ВТОРА КРЕПОСТ
Какво ще кажат съседите, роднините, хората и прочее...Глупавите предразсъдъци, които в доста случаи завършват пагубно. Сума си убийства заради запазване на честта и от срота са ежедневие по вестниците тук. ИМиджът на семейството, снахата, мъжа и фамилията в обществото е другият фанатизъм, който обзема повечето индийци. Те сякаш живеят заради другите, пренебрегват личните си интереси, пренебрегват личния си живот, за да се харесат на социума, да постигнат симпатиите на другите и да поддържат висок рейтинга на семейството си. Независимо дали се харесвана някого или не, трябва да се присъства на различни социални събития, защото инак може да се наруши доброто име, което след себе си води до много негативни последици, които традицията налага.

3. ТЪРПЕНИЕ, ДИПЛОМАТИЧНОСТ, ЗАОБИКАЛКИ или просто........РАЗТЯГАНЕ НА ЛОКУМИ
Нервите, Гневът, нетърпението никак, ама никак не са на почит при индийците. Да на говорим пък за разговорите в прав текст. Тук е почти немислимо снахата да повиши тон или да посика разговор очи в очи с някой от мъжете членове на семейството Е, това ппросто нямаше как да не ме вбеси, когато ми се наложи да изясня един въпрос с брата на мъжа ми. Етърва ми направо ми забрани да говоря с него, защото трябвало да свекито да бъде посредник. Лелееее, честно казно като ми прищрака, ама хич не й цепих басмата Всъщност не че не знаех, че тук дипломатичността и заобикалките се предпочитат, но нямаше как да направя компромис със себе си. След това просто поблагодарих отново на ОНя там горе, че ми е дал разбрано свеки и че НЕ се налага да живея под един покрив с всички роднини, а имам възможност да си живея самостоятелно с детето и съпруга си. Та връшщам се на сблъска отново: истината въпреки това си оставатази, че всички разговори тук се водят лека-полека, с много дипломация, даже бих казала РАЗТАКАВАНЕ! , което лично мен ме дразнеше в началото, но след това с времето се свиква... Индийците не обичат да бързат, обичат да говорят и обещават, но не и да действат на момента и светкавично. Разтягането на локуми им е специалитет, не толерират никакви гневни изблици и чак се чудя откъде намират толкова спокойствие и търпение.. Аз малко се понаучих да съм търпелива покрай тях обаче


СЛЕДВА...........

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2714938 - 06.11.2010 14:15 [Re: nikita1696]

4. КОМПРОМИСИ СЪС СЕБЕ СИ
И то много! Такива се правят ежедневно /най-вече от синовете, дъщерите, снахите/ в името щастието и удовлетворението на роднините и близките. Семейните връзки за индиойците са свещени и тук нарушаването на хармонията или прекъсването на някоя връзка може да доведе до травма в семейството за цял живот. За жалост дори нездравословни роднински връзки продължават да се поддържат изкуствено в името на доброто име на семейството и членовете страдат, но преглъщат стоически, защото традицията повелява, че връзките са свещен същз от Бога и трябва да се поддържат и развиват на всяка цена..

5. САПУНКИ и САПУНЕНИ МЕХУРИ
Честно казано за мен /погледнато отстрани/ животът на индиеца е един голям сапунен сериал. Не го казвам с присмех или ирония, а от съвсем реалистична гледна точка. Толкова хора под един покрив, с толкова различни нрави, характери, навици и предпочитания няма как просто да съжителстват щастливо и мирно завинаги под един покрив. В един момент всеки започва да дърпа към себе си и да налага мнение. Тогава или трябва да стане скандал , по-точно драма тип сапунка или трябва да оформят отбори, при които всеки започва да злослови и говори зад гърба на другия, а насреща в пряк контакт прави мили очи, тоест пак сапунка Това, което никак не харесвам в бита тук е точно тази "насилствено" /макар и не физичеки/ наложена рамка в живота на индийците да са длъжни да се съобразяват с всички останали освен със собствените си желания и мнение. И пак стигаме до водещия сблъсък - живеенето под един покрив..Заради връзките, заради социума, заради доброто възпитание и добрия имидж...

6. ИНТИМНОСТТА - ЗАБРАНЕНА
По-напред съм споменавала, че тук не е редно да сюинтимничиш със съпруга пред други роднини и милите думи/жестове не са на почит. Мисля си, че забраната за размяна на мили думи е вече наистина преркалена рестрикция. Но....пак традиции...децата може да видят, роднините пък ще се почувстват конфузно..В крайна сметка пак преди ТЕБ стоят другите и ти чертаят "правилните" пътища...

7. ЛИПСА НА ЛОГИКА
Следването на традиции и ритуали с ЛИПСА на вскаква логика е другото нещо, което ме е нервирало много в началото. За мен традиции, които просто са спуснати от някъде, защото "така трябва" са абсолютно нелогични и несъдържателни, тоест няма как да ме заставят да ги следвам. За жалост тук 70% от индийците изобщо не се замислят какъв е смисълът на някой странен ритуал или традиция, а сляпо следват правилата в страха си, че ако не го направят, ще имат лоша карма

СЛЕДВА...........

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nikita1696
романтичен
***

Регистриран: 01.11.2010
Мнения: 24
От: България
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2715477 - 08.11.2010 11:48 [Re: Bandit Queen]

Относно храната за Индия,това което разбирам че те много я ценят.И аз като домакиня съм се решила да си правя някои индийски ястия,които са посилни за подправки които има в бг.Ако имаш бреме Бандитке ,ако можеш да дадеш някои съвет за тях,най вече за Индийският хляб(наан мисля че така се казваше)ще съм ти много благодарна.А относно това ,че индийците по скоро обещават от колкото да действат.То това навсякъде го има ,поне така си мисля.И друго искам да те питам ти правила ли си им от наще традиционни ястия.Разпитва ли ли са те за нашите обичай ,за нашите ястия.И ако си им правила нещо от бг кухнята харесвало ли им е.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nikita1696
романтичен
***

Регистриран: 01.11.2010
Мнения: 24
От: България
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2717210 - 12.11.2010 16:21 [Re: nikita1696]

Бандитке ,дали ми получи ЛС защото не ми отчита че съм ти пращала.На два пъти ми спираше тока.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2717568 - 14.11.2010 13:01 [Re: nikita1696]

Продължавам още малко със сблъсъците и пак ще се върна на твоите въпроси Ще ми се да хвърля един поглед върху конфликта в културите ни и от другия ъгъл - тоест как тези конфликти в някои конкретни случаи са ми повлияли положително и са спомогнали за коригиране на някои мои недостатъци и за себеусъвършенстването ми като цяло.
Останаха още 2 сблъсъка, които сериозно ме засегнаха в началото и които донякъде са свързани:

8. ОСКЪДНО ЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО
Тъй като индийците по принцип са социални натури и са свикнали да живеят обградени от роднини и близки, то те не толерират самотата и съответно в ежедневието им няма особено място за лично пространство..и даже учудващо за мен - нямат нужда от такова Съвсем първия път, когато ходих да се запозная с родата, на няколко пъти се усамотих в стаята си, защото просто се уморих от гюрюлтия и суматоха сред лели, чичовци, баджанаци, племенници и прочее, та тогава на няколко пъти ми беше зададен въпроса : "Да не си болна, какво ти е, защо не си сред нас?" и почти насила трябваше да се завърна сред тълпата, за да не правя лошо впечатление и някой да не се обиди, че не го удостоявам с внимание Съпрузите също нямат много време да са заедно дори в почивния си ден. За да си открадне някой малко време насаме с мъжа/жена си, трябва да е задължително аут ъф хоум, защото вкъщи и стените са предатели, а по всяко време може да ти се изръси някой рода от 9то коляно, който да попречи на плановете ти

И тук стигаме до.

9. ГОСТИ ОТ БЛИЗО И ДАЛЕЧ
Най-големият дразнител за мен в началото...Гостите в Индия се приемат за дар божи и са добре дошли по вско време. Те идват БЕЗ абсолютно никакво предупреждение, не чакат покана, идват по собствена инициатива и обикновено не си отиват с дни Снахите са ДЛЪЖНИ да ги забавляват, обслужват, сервират, глезят и всички екстри от сорта като за сметка на това загърбват собствения си съпругг и деца. Изръси ли ти се някой /който дори не познаваш/ отнякъде, не си и помисляй, че може да мръднеш от къщи, независимо че може да си купил билети за кино или си резервирал хотел за уикенда...Забрави... Трябва да си редом до другите снахи в кухнята и да се представиш по най-добрия начин - чаят трябва да е перфектен, ротито да е кръгло, манджата да е с премерени подправки, за да може гостите после да разправят колко перфектна снаха си На всичко отгоре трябва да седиш и да се усмихваш насила и да бъбриш /разбирай клюкарстваш/ с тях, дори ако те боли глава, корем, крака и не си в състояние да правиш нищо...

Накратко: животът на една европейка, погледнато от най-най-"суровата" страна на индийските традиции в Индия е почти кошмар. Хубавото е, че индийците все пак са толерантни и до голяма степен се съобразяват с нашите традиции. 1-2 пъти ми се наложи да направя компромиси, но след това сами приеха, че няма как изведнъж и тепърва да стана индийка, затова спряха и да изискват от мен непосилното.
Аз от своя страна успях да се науча най-вече на търпение и успях да оценя роднинските връзки не само като даденост, а и като обвързаност, която дава усещане за стабилност, подкрепа, увереност и близост. След близо 10години вече разбирам добре мотивите, които подтикват индийците да следват тези неписани закони в ежедневието си. Индия и животът на Индия е наистина джунгла в доста отношения и човек тук не би могъл да живее и да се справя сам без семейната подкрепа. Научих се да разбирам онази силна привързаност към ритуалите и поверията, която е свързана най-вече със стимула, надеждата и вярата в живота, колкото и труден да е. Може би тоно затова индийците рядко се оплакват,а следват своите традиции, оставяйки всичко в ръцете на Боговете си и черпейки всичко от същите тези божествени ръце, независимо дали са на Шива, Ганеш, Лакшми, Хануман, Рам или Дурга. Те всички са част от живота им и всички имат влияние върху всяка една стъпка на индиеца, затова и индийците никога няма да спрат да палят своята "дия" пред тях, която всъщност е "дия" на дълбоко преклонение, вяра и надежда не единствено в някой си Бог, а вяра в правилния път, в добрия живот, в ценностите, мира, хармонията, спокойствието и благоденствието. И на дипломатичност се научих, макар и малко трудничко, понеже обичам да съм директна и да изяснявам конфликтните въпроси очи в очи.. Но най-хубавото, което успях да постигна е - да се преборя с чувството за гневност и раздразнителност, което на моменти ме обземаше от разни несправедливости и след това успях да се науча как от душа и сърце да се радвам, да се забавлявам заедно с роднините покрай всички красиви събития и фестивали. Честно казано преди се тормозех, че много неща са несправедливи според моята ценностна система, но впоследствие установих, че индийците ги приемат за даденост и дори не им правят впечатление. Тогава аз също спрях да се тормозя..Не че няма несправедливости, въпреки всичко обаче в интелигентните семейства, където има ред, дисциплина и много високо ниво на толерантност и разбиране, опасност от съсипване на нечий живот, чест или лично пространство- няма Мисля, че сблъсквайки се точно с тези моменти в разликите на 2те ни култури, за себе си успях да изведа недостатъци и да ги обърна в добри черти. Сега смея да кажа, че черпя от инд.култура най-доброто /онова, което се опитвам да ви представя и тук/ и възпитавам дъщеря си в същото.

СЛЕДВА...............

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2717572 - 14.11.2010 13:46 [Re: nikita1696]

Ники ме питаше в предишните си постинги какви са били първите ми впечатления Като оставим на страна гореописаните сблъсъци, всички други впечатления отпреди близо 7години /когато за първи път посетих Индия/ са разкошни и завинаги са оставили яяярка следа в сърцето ми. Тя е като една горяща дия /пак се връщам на този символ/, защото хем е силна, огнена и приятно изгаряща ме все още , хем някак си я свързвам с моята силна привързаност и отдаденост към културата и страната, така както индийците почитат боговете си с разпалена дия..

КОгато за първи път стъпих на летището в Делхи, ми се зави буквално свят. Щъкащи навсякъде индийци /особено сигхи - онези с чалмите/, говорещи по телефона, ужасно много табели, ужасно много чужденци..Ужасна мъгла при това. Месец януари - 30ти. Студ на поразия - неочакван за мен Моят багаж дойде най-последен и бях почти приела, че пътуването ми е обречено на провал. От Делхи до Мирут /родния град на съпруга ми/ пътувахме около час и половина. През това време ми се зави свят от трафика , който дори нощем беше в разгара си...Наместо пътни знаци - имаше ръкомахане на ръце през прозорците на колите и надуване на клаксона буквално на всеки 3минути Друг начин за комуникация между шофьорите по пътя няма. Липсата на всякакви светофари и пътни знаци е нещо нормално и както ужасно ми се спеше, просто за половин миг се разсъних Сутринта към 8ч. вече бяхме пред къщата. Очаквах я по-различна, но всъщност точно бяха направили ремонт преди това и изглеждаше още по-красива от снимката, на която я бях съзерцавала. В къщата бяха само свекито и сестрата на мъж ми. Брат му и жена му с децата бяха в Сингапур на екскурзия по това време. Свекито съвсем като по филмите ме посрещна с онова "тали", в което имаше ориз, горяща дия и листа от рози. 3 пъти завъртя по часовниковата страна около лицето ми и посипа ориза и листата върху мен.. После направи един жест с ръце, който значи: "Лоши очи да не ти завидят", тоест знак срещу уроки; окачи ми една диамантена огърлица /тук се нарича "зЕвар"/ и ме въведе в гостната. Да уточня, че зевар е нещо като нашите бижута, които се предават по наследство от баби на майки, после на снахи и т.н. Тук обаче такива се подаряват задължително в деня на сватбата и в деня на раждането на момиче. После сестрата на мъж ми ми даде да отхапя "бадемово бърфи" /традиц.сладкиш/ и след това трябваше да седна и започнаха едни дълги ах-их в добрия смисъл, де.. ПОмня, че първото ястие, което хапнах на индийска земя, беше алу матар /грах с картофи, традиц.подправки, джинджифил и кориандър/, халва от моркови и алу парАтха /нещо като плоска палачинка с настърган картоф вътре/. ПОнеже Ники ме запита за индийския хляб "наан", тук трябва да отбележа нещо: наан не е типичният индийски хляб. Той се консумира с определени ястия, както и т.нар. "бадуре" и "Пури" /те приличат на нашите мекици, но се разточват и се пържат в много олио/. Наан прилича на нашата "пърленка" /така и казват някъде в БГ/, плоска питка на жар. Традиционният индийски хляб се нарича "роти"/"чапати" и се приготвя от т.нар "атта". Това е брашно, което се произвежда от пшеница, но не е рафинирано и има кафеникав цвят. Тоест много по-богато е на витамини и минерали от обикновеното нашенско пшенично брашно. Бадуре и наан се приготвят от нашенско бяло брашно. Роти прилича също на наан, плоска питка, която се изпича върху газ и след това се посипва с няколко капки деси ги, тоест пречистено масло. Докато паратха се изпича върху сач, малко по-дебела е от роти и се изпича с олио. Вътре може да има различни плънки - картофи, зеле, спанак, лук, ряпа и тн. Мисля, че по-горе в темата съм дала снимки нагледно и разликите между различните хлябове. Пури-то също може да има плънки, но тогава вече се нарича "качори". Изобщо цялата индийска кухня е тооолкова разнообразна, че за всяка отделна рецепта има по няколко разновидности в зависимост от щата и региона. Аз лично и до днес съм горещ фен на халвата от моркови, която за жалост не може да се приготви по същия начин в БГ поради липса на деси ги, мава /един млечен продукт/ и яркочервени моркови, каквито са индийските.. След това целият ден мина в срещи с гости, поилучаване на подаръци, разглеждане на снимки, песни, танци, игра с децата и полека-лека попадане в "джунглата" на семейните отношения Но бих казала, че беше страшно интересно, въпреки някои мои конфузни моменти, когато примерно се обръщах към съпружето си с "джаану" /мило/скъпо/ или когато се изтягах на леглото в присъствието на някой мъж роднина /като чичо итн/, което не е добър знак, но пък аз нямаше и как да зная, понеже моичкият си беше свикнал на БГ стандарти /тогава още не бяхме женени/ и не ме беше предупредил...

Инак аз дааа, шашкала съм ги с вита питка, баница с праз, крем пита, сарми, гювечета, палачинки, мусака и имамбаялдъ. До ден днешен всъщност продължавам да се вихря с тия специалитети и родата си пита за тях при всеки по-така случай Децата обожават бухти с чатни от манго /индийският вид конфитюр се нарича чатни/. Мъж ми пък е заклет фен на кренвиршките, кърначетата, мешената скара, шопската салата и киселите краставички. А свеки, брата на мъж и сестра му на пълнените чушки, сърмите и постните гювечета.
Следващите дни от престоя ми /който тогава беше едва 3седмици/ минаха като 3дни. Тепърва се запознавах с улиците на Индия, с нравите на индийците, обиколих най-напред естествено пазарите Отначало ми беше конфузно, че трябваше за всяко нещо да се пазаря за щяло и нещяло, ама после разбрах, че ако не го правя, рискувам доброволна да бъда оскубана до стотинка. Изумявах се от липсата на тротоари, от разхождащите се свободно маймуни по улицата и портите на къщите , от сергиите за храна по улиците с липса на всякаква хигиена ... после полека-лека свикнах да не им обръщам внимание и станаха част от ежедневния пейзаж.. После посетих хубавите ресторанти и молове и се почувствах малко по- "в свои води". Осъзнах, че цивилизацията все пак е нещо добро на фона на доста по-примитивните гледки, на които ставах свидетел, но в интерес на истината с времето всичко улегна и свикнах без особени сътресения... КОгато човек поживее достатъчно дълго и се потопи в ежедневието и обичаите, тогава неусетно самият той започва да извлича само позитивото и да попива само красивото. В началото винаги има доза шок - няма начин..разликата в нравите и културите ни е от небето до земята... НО Индия е един добър урок за толерантност, респект, цена на живота и оценяване на това, което ни е дадено. За мен лично горчивината /дори и да я е имало на моменти/ винаги е избледнявала пред целия разкош на цветовете. Пак ще кажа обаче - нужно е време...Един турист ще види красотата и магията безспорно, ще види и потресаващи гледки, но няма да може напълно да разбере манталитета на индиеца..Нужна е поне 1година престой, за да осъзнае човек колко далечна и колко близка същевревменно е тази чудна страна и колко грапав, но сладък е пътят към себеизрастването после...

СЛЕДВА............
Никита, бележка не е дошла при мен

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
danaia_
неориентиран
***

Регистриран: 09.06.2005
Мнения: 7
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2717583 - 14.11.2010 15:28 [Re: Bandit Queen]

браво за обясненията радвам се за теб че си свикнала с тамошният начин на живот,аз не можах да приема манталитета на родата на мъжа ми.Не е в Индия в Виетнам е но е много сходно всичко.Итам семейство роднини са на първо место все трябваше да се съобразявам с местните традиции,един месец ми стигна да разбера че местото ми е в Бг.А между другото и той след над 15 год в Европа не беше в свои води там.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
6emetche
морско пате :)
****

Регистриран: 14.02.2006
Мнения: 3361
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2718222 - 16.11.2010 12:39 [Re: Bandit Queen]

Честит Рожден Ден мило приятелче Бандитче!


Бъди здрава и щастлива, все така вдъхновена и заобиколена от много топлина и уют всред обичните хора.

Навестявай ни по - честичко и се надявам да участваш и в другите теми.

--------------------
You are your very own superhero!



Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
kapitoliq
UncharteD
***

Регистриран: 03.11.2005
Мнения: 12800
От: въд погледа
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2718227 - 16.11.2010 12:44 [Re: 6emetche]

ЧРД и от мен.

--------------------
Истината винаги е нещо крайно относително и почти изцяло несъстоятелно !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nikita1696
романтичен
***

Регистриран: 01.11.2010
Мнения: 24
От: България
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2718385 - 16.11.2010 16:59 [Re: Bandit Queen]

Мила Бандитке ,честит рожден ден.Не се кахъри, че вече си с една година по-голяма. Защото вече си и с една година по-красива, по-умна и по-привлекателна! Продължавай с тази скорост!И продължавай със същата скорост да ни радваш с разказите ти.Весело прекарване на празника!

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Uma Rojo
inner while
***

Регистриран: 25.04.2005
Мнения: 4888
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2718791 - 17.11.2010 13:21 [Re: Bandit Queen]

Честитка на патеричка, Бандитке!

бъди здрава, обичана и щастлива...и все така пълна с вдъхновение за живот!



--------------------
Трудна за отвличане.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2722256 - 27.11.2010 23:52 [Re: danaia_]

Даная, точно в тази посока беше мисълта ми като писах за трудностите при приспособяването на европееца тук и компромисите. Между другото постингът ти ме подсети, че моят мъж в началото, когато се завърнахме в Индия/всъщност аз за първи път, а той след 6години следване и 2години практикав БГ/, се дразнеше двойно повече от мен на манталитета и някои от закостенелите нрави и традиции, при условие, че е наясно с всичко тук и познава добре родната си култура . Така че в тая връзка аз самата се изненадах на себе си и търпението си..но може би, защото тогава всичко беше ново и твърде интересно покрай мен.. Първи трепети, първо докосване до страната, до цветовете й...мисълта, че ще те посрещне букет от мелодии, песни, картини, както от индийските филми някак си действително смекчава сблъсъка между културите. Казваш си: "Такива са..различни са..не разбират нашата култура и не бива да им се сърдим". После някак си забравяш и продължаваш дасе радваш на колорита от традиции, музика, танци, фестивали. Но, както вече по-напред споменах това е главно погледът на европееца-турист. Погледът на европееца, дошъл да живее тук, е доста по-чувствителен на "грапавините" между културите ни и с времето те спонтанно и лека полека започват да дращят по логиката, търпението и толерантността ни..
Липсата на сътресения при мен се дължи главно на факта, че със следването си в БГ съпругът ми беше придобил нужната независимост, даваща му свобода на избор, с която двамата взехме твърдото решение да живеем отделно. Може би и фактът, че е отраснал отрано без баща, беше в наш плюс, защото беше спомогнал за постигане на тази зрелост и независимост чрез ранното поемане на отговорности върху собствените си рамене. Трезвото мислене и логиката му бяха помогнали да прави разлика между традиция и суеверия, тоест да отсее от индийската култура наистина ценното и стойностното.. Живеейки самостоятелно от роднините /колкото и егоистично да звучи/, ни пести много главоболия. С другите неща се свиква. И даже човек успявада се привърже по един доста симпатичен начин, стига да е широкоскроен и с отворена към света душа. Ето например аз започнах да възприемам понякога раздразнителното писукане на свободно разхождащите се пожиците папагали сутрин като симпатична аларма за разбуждане Да вметна тук, че колкото и щурави, диви и вряскави да са те, започнах странно и силно да се привързвам. Свикнах с липсата на тротоари, с пазарлъка по сергиите, с голямата глъч и задръстванията около сватбите и оркестъра, минаващ точно под терасата; с жегите, с мусона, с пикантния вкус на храната...Все неща, за които не се изисква особени усилия на адаптация, но без които Индия действително никога! няма да бъде същата...Или както една моя приятелка индийка обича да казва: "Ако ни отнемеш целия този букет от традиции, обичаи, ритуали и нрави, то смятай, че ние сме се затрили като нация"..
И мисля, че е безумно права...

Искам тук да благодаря на всички вас любимци, които сте ме поздравили за РД-то Без вас съществуването на тази тема не би била възможна Вие сте тези, заради които пиша и споделям...Вие сте тези, които ме насърчавате и докато ви има, докато го има пламъчето и интереса у вас, аз ще продължавам да разказвам. Оттук нататък само в пъстри краски. Стига толкоз сблъсъци Не съм ви разказала за Масури, за Розовия град /Джайпур/и магията на Раджастан, за Боливуд, за фестивала Bhai Doj, за индийския танц и неговия символизъм...още от интересните и специфични нрави на индийците. Всичко това предстои. А аз обещавам, че от понеделник съм редовна

Специални благодарности на двете ми скъпи виртуални дружки - Шеметче и Ума, които ме вдъхновиха да започна тази тема


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Samia



Регистриран: 28.11.2010
Мнения: 18
От: България
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2722597 - 29.11.2010 12:24 [Re: Bandit Queen]

Уважаема Bandit Queen, изключително съм възхитена от прекрасният Ви разказ за Индия. Аз лично изпитвам необикновенна привързаност към тази страна, въпреки, че никога не съм я посещавала. Всички традиции, обичаи и ритуали за които разказвате ми се струват ужасно близки и познати. Често си мисля, че ако е наистина възможно сигурно в предишен живот съм живяла там !
Bandit Queen, мога ли да ви помоля да ми обясните как се поставя в косата " манг тикка"?

--------------------
сърце, душа и разум !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2722767 - 29.11.2010 18:48 [Re: Samia]

Цитат:

Често си мисля, че ако е наистина възможно сигурно в предишен живот съм живяла там !

Bandit Queen, мога ли да ви помоля да ми обясните как се поставя в косата " манг тикка"?




Самиа- нека първо минем на ти:)
След това ми се иска да кажа, че темата за миналите животи ми е твъърде интересна материя, макар че е доста противоречива за моето практично и логично мислене. И все пак - благодаря, че я засегна дори само косвено, защото докато не стъпих тук, нямаше как да разбера, че явно наистина има някаква връзка, която месвързва с тая страна. По-късно видяхместа, които преди бях сънувала/съвсем същите/ и онова чувство на сигурност, комфорт, вътрешна убеденост, че товае МОЯТ човек и МОЕТО място, което ме обзе само минути, след стъпването ми в дома на съпруга ми, просто ми подсказа,че действително преди по някаква причина съм била тук. Интересното е, четук сензитивността ми се изостря. Нямамнужда да премислям нещата по 100 пъти, вътрешно нещо ми подсказва кое е правилно и кое грешно, когато трябва да предприемам някаква важна стъпка. Въпреки, че съм психолог, аз все още изпитвам неприязън към регресивната хипноза, с която се установяват събития от миналия живот, НО тук /колкото и парадоксално да звучи/ това е доста често срещана практика. Индийците вярват, че тя е ключ към разрешаване на дълготрайни сериозни проблеми, повтарящи се негативни събития в живота им и възможност за промяна пътя на съдбата в позитивна посока. Има специален тип "пандит"-и и гурута, които извършват такава хипноза или по нумерологичен път откриват параметрите на миналия живот. Имам роднини, които имаха проблем с омъжването на дъщеря си. Изпитваше фобия от брака.Беше вечена 26 /възраст, при която на една неомъжена индийка се гледа с недобро око/. Родителите й бяха изпадналив депресия.На 2пъти момичето припадаше на сватбената церемония, без всякакви видими причини.Мозъкът й работеше перфектно. Лекувахме я постандартния начин, но никакъв напредък.Накрая семейството й взе решение да се обърне към един пандит. Направихме й регрес хипноза.Оказа се, че в миналия си живот е била изгорена жива от свекърва си, заради това, че се е омъжила по любов за сина й. След това въпросният пандит направи няколко сеанса с мантри и момичето се възстанови. В момента е омъжена с детенце и няма проблеми със свекърва си. Точно от този ден обаче в мен завинаги остана едно вътрешно убеждение , че наистина има енергия и необясними неща около тази материя и вероятно точно тя придава на Индия онзи мистичен облик... Има много необясними ритуали, вярвания, неписани закони, които индийците приемат като даденост и които за един чужденец изглеждат като безумия,но за местното население тук те са част от живота им и път към по-добро съществуване.. Изобщо знанието за събитията и опита от миналите си животи индийците приемат като свое голямо предимство, тъй като е вид възможност за самоусъвършенстване и добруване, /използвайки законите на кармата, която пък е тясносвързана с действията и събитията от миналия живот/. Едно от нещата, които ме привличат силно към Индия, е точно тази необяснима мистерия, която искам да разгадая...

Иначе, относно "манг тикка"-та - предполагам, че ме
питаш за висулката, която се поставя в косата на индийките като вид бижу. Тя наподобява много масивна обеца. В горния си край завършва с извита кукичка подформата на въпросителна, която се втъква в косите.Обикновено косата е стегната в плитка, опашка или с фиби, така че да е максимално опъната,тъй като по този начин стабилността на манг тикка е по-голяма. Ако се поставя в централно , то пътя на косата се прекъсва и косата се събира над него, където се втъква тикката. Възможно е дасепостави и отстрани. Незнамдали си гледала индийския филм "Бънти и Бабли",където напесента"Каджра Ре" АйшварияРай танцува с главните герои. Нейната манг тикка там е поставена странично:)
Принципно "манг"/или още "синдур"/ се нарича онази червена линияотспец.червен прах , която се поставя впътя на косата на индийките като символ, че е омъжена. "Тикка" пък е съответствието й при мъжете, но притях сепоставяна челото.При мъжете тикка сепоставяглавно при религиозни фестивали и при посрещане на някого отдалеч след дълго време. Когато се дава "шагун" /пари или подарък при първа среща на новооформена роднинска връзка /,също се поставя манг при жената и тикка при мъжа от страна на подаряващия. Така че названието на въпросния аксесоар, за който ме питаш, идва оттези 2значения,събрани в едно


Утре смятам да разказвам за Боливуд, индийското кино и индийския танц.

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nikita1696
романтичен
***

Регистриран: 01.11.2010
Мнения: 24
От: България
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2722869 - 29.11.2010 21:48 [Re: Bandit Queen]

Здравейте и от мен.Бандитке с нетърпение чакам всеки един твои разказ,мого им се радвам и като влизам във форума и видя ,че пак си споделила с нас разказите си за красивата Индия и нейните обичай и се радвам като малко дете .
Сами искам да ти кажа,че и аз като тебе си мисля че преди съм живяла или съм имала нещо общо в предищен живот с Индия.И аз вярвям в минал живот и прераждане.
Аз си го расъждавам по мои начин,мисля си че и ние след като се преродим вятъра ни разпрасква по-различни крайща на земята като малки зрънца ,но в крайна сметка те тегли към земята от където си дощъл било то и в предишен живот .
Бандитке много ще се радвам да ни разкажеш за Боливуд и за индийските танци и за тяхните предназначения.Защото нали ти беше казала,че индийският танц има предназначение.
Много ти благодаря отново,че си отделяш от времето за да ни радваш .
Лека и спокойна вечер Ви пожелавам .


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Samia



Регистриран: 28.11.2010
Мнения: 18
От: България
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2722876 - 29.11.2010 22:23 [Re: Bandit Queen]

Bandit Queen, много благодаря за отговора. За мен лично беше странно как това прекрасно бижу стои на главата, особенно в индийските филми, където актрисите постоянно танцуват.
С огромно нетърпение очаквам следващия разказ !!!
А за прераждането, имам свое обяснение! Доста годин преди аз да се родя, моята майка е загубила своя баща. Към онзи момент брат й е бил на 16 години и много тежко е приел тази загуба. Той е споделял с нея, че често сънува баща си. Веднъж той му разказал, че в небесата душите са разпределени на стари и нови духове - старите са тези, които са се прераждали повече пъти, а новите тези които по- рядко са се прераждали. Старите духове били много мъдри, защото са придобили много опит, а си мисля, че може би някога съм живяла в Индия, защото обичам големите семейства и това всички да живеят заедно. Йерархията в дома, дори и това, че жената се подчинява на свекърва си и съпруга си / и т.н./ го приемам за нормално, може би защото съм смирен човек...

--------------------
сърце, душа и разум !

Редактирано от Samia (29.11.2010 22:25)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2722909 - 29.11.2010 23:57 [Re: Samia]

Темата придоби доста интересна посока И това за личните теории около преражданията е любопитно. Предполагам, че всеки си има своето собствено виждане и обяснение за нещата,свързани с миналия живот и кармата. Истината е,че в чистия хиндуизъм тази материя е обяснена доста сложно...дали заради дълбоките корени на религията и каноните на Рамаяна и Махабарата, или заради "третото око"на индийските гуру, философи и мъдреци, но действително,за да се разбере логиката им, трябва да се тръгне много отдалеч. Самият факт,че традицията да се поставя тикка или точка на челото като символ на третото око и то единствено в Индия, аз възприемам като знак, че индийците по натура имат някаква свръхсилна връзка с енергиите, природата, вселената /ако щеш/, която изостря сензитивността им и ги прави чувствителни към парапсихологични явления и подобни материи. Не помня дали по-напред съм споменавала някъде, че темата за духовете в Индия е много актуална.Индийците силно вярват,че неспокойните души се завръщат при живите си роднини и иматправо да ги безспокоят, докато безспокойството им не се тушира, за да може душата да премине спокойно в следващото ниво напрераждане. Има специални пандити, които извършват пуджа за успокояване на душата.Мисля, че се наричаше "мокша". Изобщо ролята на пандита и гуруто в живота на индиеца е от първостепенно значение. Всяко средностатистическо индийско семейство дискутира иконсултира всички проблеми или важни стъпки и начинания в живота си с тях. Пандитът извършва т.нар."хаван"/огнена церемония/ при всички големисъбития,случващи се в дадена фамилия: от нанасяне в нов дом, раждане на дете, стартиране на новбизнес до молитва запокой на мъртвия или прогонване на зли сили и негативи енергии от дома.
И понеже говорим за тънката границамежду суеверия, религия и традиции, ми се ще да спомена още няколко интересни неща:

Индийците също си имат своето алтернативно "фън шуи". Тук то се нарича "васту шастра" и е цяла наука за енергийния поток около нас, строителните конструкции и подредбата на пространството. В академиите по архитектура това е първият задължителен предмет, който се изучава, още преди същинския курс. Всички хинду храмове са построени изцяло в съгласие с тази наука. Индийците силно вярват на специалистите по васту и държат домовете им да са съгласувани със законите на тази наука,тъй като считат, че неправилният начин на подредба в дома и неприродосъобразните навици водят до срив в живота им и оттам нарушават чистата карма. Тук вероятно ще открием доста логика, но съществуват и други теории на индийците в тази насока, които по-скоро граничат със суеверието.Примерно те считат, че ако млякото се пресече по време на варенето му, нещо лошо и негативно е надвиснало над дома им, а причината за него е замърсена карма. Оттук автоматично се прибягва до пандита /особено пък непросветеното селско население/,за да се разбере къде и каква е грешката, довела до лошия знак.
По подобна логика /за запазване на чиста кармата/ индийците не късат листи от свещеното растение тулси в неделя, но и не го поливат тогава /за неполиването обаче не намирам логика/... Освен това те не бива да хвърлят останала отпредния ден храна, а следва да я дадат като храна на някоя крава. Ако не се спазва ежедневно този неписан закон, то поне е нужно да го спазват веднъж седмично.

Стана май твърде сериозно

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2722922 - 30.11.2010 01:19 [Re: Bandit Queen]

..затова...
като продължение на предния си постинг - да спомена и още няколко любопитки около символизма, нравите и обичаите на Индия:

- незнам дали сте се заглеждали в индийския нац.флаг, но изображението, подобно на колело в центъра му, всъщност има специално значение. То изобразява чакрък, който пък от своя страна символизира "памучната революция", подета от Махатма Ганди. Това е революцията, която постепенно разбужда индийското съзнание и мотивира хората към действие.Идеята на Ганди да се изградят собствени плантации и фабрики за памук, постепенно превръща Индия в еднаот водещите износителки на този продукт в световен мащаб, прави я финансово силна и прокарва път към така жадуваната независимост от Британия


- Цветето, което в БГ наричаме"турта", в Индия има сакрално значение и носи името "генда". Гирляндите от генда са задължителен аксесоар при всички религиозни и семейни фестивали, особено при сватбени церемонии,защото символизира семейните връзки. Гирлянди от генда се поставят и около статуите на хинду боговете при особено важна пуджа.

- Онези силно наподобяващи низ пуканки бели гирлянди от цветя, стегнати вплитките на индийките пък носят названието "гаджра". Те се оформят от нанизани цветчета на растението чампаки са основен атрибут главно при южноиндийките и особено при южноиндийските женски танцовигрупи, практикуващи класически танци като катак, ориси или баратнатаям.

- индийците се хранят предимно без прибори. В най-типичните традиционни региони на страната те използват метална посуда, която се състои от метално плато, върху което се поставя метална купичка с течна манджа ,индийските плоски питки и още един вид сухо ястие.Почти винаги е задължително менюто да съдържа леща/или друго течно ястие/ и едно"сухо"ястие като то най-често е картофи с друг зеленчук приготвени в "карай"/индийски уок/ или тиган. Вилица и нож се използват много рядко. Дори ориз или торта се ядат с лъжица. Вместо лъжица /даже при течните ястия/ те използват къс "роти/чапати", скойто загребват ястието.


- Събота е официален работен ден тук.Почива се само неделя. Понеделник обаче в някои региони е затворен за търговия и пазарни сделки. Големите пазари, дюкяни,сергии и магазини почиват тогава.


- Индийците нямат навик да затварят вратите на стаите си през деня. Всеки би могъл да влиза там, дори без разрешение. Вместо да ги затварят,те поставят пердета пред тях. Интересно е още,че големисемейства,живеещи в малки постройки, обикновено разделят стаята наполовина с пардета,за да оформят отделно място за всяка фамилна единица.


- Магазините в Индия /изключая търговските центрове от европейски тип/ по-скоро приличат на нашите сергии или магазинчета тип гаражна търговия. Един хранителен магазин представлява точно едно такова помещение, в което седи собственика с още 3-4хлапета помощници. тъйкато твъъърде рядко се случва да се изчаква ред, всички купувачи се надвикват и хлапетата трябва да си уловятедин от тях, след което скоростно да издирят желаните продукти по рафтовете и да ги занесат пред шефа. Той обикновено мудно калкулира сумите и ако имаш късмет да си първи,сеотърваваш само с 10-15мин чакане Просто си е цяло приключение...


- Вмного хиндухрамове по време на специфични церемонии се консумират.нар."банг". Това е напитка от мляко джинджфил, канела/карамфил, кардамони др.подправки, в която са добавени няколко стрити на прах листа от ганджа/марихуана/. Счита се,че напитката спомага за постигане на по-добра медитация и релакс заради отпускащите и омайващите свойства. Много пандити я консумират, облягайки се на религиозния мит,че бог Шива постигал най-висшениво намедитация точно исамо след приемане на въпроснатанапитка.

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2725370 - 07.12.2010 16:08 [Re: Bandit Queen]

Този уикенд прекарахме в Мирут /родния град на съпружето/ и честно казано неочаквано за мен изкарахме страхотно, тъй като се отдадохме на пълен релакс сред природата и си организирахме семейно-приятелски пикник. Принципно пикниците в Индия са доста популярно мероприятие, но през летния сезон са просто немислими заради безумните жеги. Оказа се, че зимата тук си показа рогата само за около 1седмица и от събота насам времето е меко,с достатъчно слънце и нормални за пролетно-мартенските температури.

И тъй рано сутринта се отправихме за Мирут. Пътят от Делхи дотам е около час и половина с кола. Изминавам тоя маршрут сигурно за 100ен път, ноникога не го бях виждала рано сутрин. Всъщност,ако имаш намерение дапътуваш през уикенда и не се изстреляш от столицата за провинцията около 5-6ч. сутринта, си обречен да се мотаеш из делхийския трафик минимум час, докато излезеш от здравата "прегръдка " на града Ние се изстреляхме към4.30. Докато бавно и славно се промушвахме между малкото светофари и оживения трафик, успяхме да се натъкнем на всевъзможни куриози. Не, че е нещо ново-напротив, но толкова рано сутрин, не предполагах, че градът вече се е оттърсил от прозявката и е нарамил едневната рутина върху плещите си. Тук съвсем нормална гледка е при всяко едно спиране на кръстовище или светофар, колите да се заобикалят от мнооожество улични търговци и просякини...някои от които ще ти досаждат ужасно,други просто ще подминат мълчаливо,ако ги пропъдиш..В очите на някои ще видиш мъка и безпомощност, в други- гняв, в трети - безразличние..Но ти едва ли ще останешбезразличен. Това е ежедневие тук, все си мислех, че съм се нагледала и претръпнала ,но всеки път ми става горчиво. Те са толкова много, толкова бедни, толкова окаяни, че чак да се чуди човек как се препитават и имат сили да срещат утрешния ден.. Те ще ти предложат всевъзможни неща през стъклото : от резени кокосов орех и царевичен чат/царев.зърна,подправени слимониспециална смес отподправки/, през щори за прозорците на колата, покривки за легла и маси, метли, керамични съдове, бамбукови мебели и кошници, платове за сарита, прясноизпечени ядки до слънчеви очила и религиозни сувенири , които индийците имат навика да окачват в колите си за протекция и късмет. Междувпрочем тая практика е доста разпространена в Индия- тук търговците и занаятчиите имат навик да обикалят домовете,особено в по-малките градове,където хората живеят в къщи. През целия ден пред портата ти ще се изредят ремонтьори на мотоциклети, продавачи на посуда и почистващисредства,зарзаватчии, та чак и такива,които поправят развалени синджири, верижки или ципове на дрехи и чанти

И тъй,изнизвайкисеот Делхи, преминаваме постепенно към широк път тип магистралаи движението става малкопо-спокойно. От двете страни на платното са обшииирни зелени полета,където местните отглеждат захарно цвекло, синапено семе и други зеленчуци. Пътят преминава през няколко села от градски тип, всяко от които носисвой собствен заряд и облик. Типичните магазинчета тип дюкяни и гостилници те срещат почти на всеки километър и те приканват със силния аромат на традиционни топли гозби . В контраст с тях пък- огромни модерни рекламни табели и билбордове красят стените на що-годе крепящите се с усилие порутенистарисгради и къщи. Тук таме щемернете и изключително красиви внушителни постройки,при което ще разберете, че това са домовете на важните особив селото. Мисля, че преди не съм споменавала за т.нар. селски "Панчаят".Тъкмо сега е точното място да му обърна внимание,тъй като съвсем ненадейно в събота повреме на пътуването ни се натъкнахме на него. Панчаят в най-общ смисъл представлява нещо като селски съд. Той се състои от около 7-8 члена като това обикновено са най-старите и мъдри жители на селото, над 60-70г. и повече. Разбира се, възможно е да има и млади, но не повечеот 1-2 и то самоакоса представителина заможно уважавано и честно семейство. Панчаятът е селски Съвет, който взима решения относно съдбата на другите селски жители, ако те нарушатнякоя традиция,ритуал илинеписано правило. Освен това той може да се събира при екстремни ситуации /таен брак,бягство на влюбени, семейни разпри за имот или убийства/ катодумата и решението на Панчаята са закон и НЕ могат да бъдатоспорвани по никакъв начин. За жалост много от убийствата за спасяване на чест се извършват именно от този съвет и родителите са неспособни по никакъв начин да защитят децата си Истината е меко казано жестока..В Индия все още се на много места, особено поселата исред непросветеното население, действат законите на джунглата и първичното. Това,което Панчаятът счита за правилно се налага върху цялото останало население. Тук хората не знаят какво е инстанцията законно съдилище,адвокати прочее..Те изцялоразчитатна своите мъдри съселяни да решат проблемите им. Минавайки през Мураднагар, се натъкнахме на една точно такава сбирка на Панчаят. Около 20-30ина души се бяха събрали пое един навес,встрани седеше един одрипан селянин с вързани ръце, а насреща му хората дискутираха оживено на висок глас. Възрастните членове на Панчаята носеха нещо като чалми/но не точно/ в бял цвят върху главите си и бяха насядали на малки декоративни възглавници върху огромна бамбуково изплетена постеля.

Запечатвайки тоя спомен /запърви път виждам Панчаят на живо/, продължих да събирам картини от по-нататъшното пътуване. Минахме през Модинагар - малко градче,славещо се с иновативните фабрики, козметични институти и технически колежи. Много симпатично и дружелюбно градче, представляващо една дъъъъълга улица с 4-5 малки пресечки, върху които са разположени всички домове, офиси, магазини, колежи и други сгради. Тук винаги има голямо задръстване поради причината,че целият град е разположен само върху 1улица.. претъпкана с пешеходци, мотори, автомобили и животни

Следоколо 12км чисто платно и нещокато нашите тополови насаждения, пристигнахмев Мирут. Тук винаги съм се чувствала в свои води, може би защото през полседните 5-6години градът се развива с бесни темпове и се модернизира в доста позитивен смисъл. Това е родният град на знаменития революционер и борец за независимост- Мангал Пандей /за почитателите на Боливуд- филмът "The Rising - Legend of Mangal Pandey"/ . Град с историческо значение и важен социално-икономически център на щат Утар Прадеш /север/. Вторият град на УП/след Ноида/ с най-скоростни темпове на развитие.
Типичен град на хиндуси /75-80% от населението/, с множество изящни храмове и интересни забележителности. В Мирут не липсват молове, пицарии, ресторанти от западен тип и други шопинг центрове, но в същото време те уникално са съчетани със старинни сгради и традиционни постройки,носещи обликана типичния индийски град. Централната част се нарича"Абю лейн"и в нея са събрани всички"лъскавини" на града- хотели,заведения,маркови магазини и офиси. Разходката из Абюлейн вечер след 20.00ч.е нещо уникално и незабравимо. Светлините, изпъстрили витрините иулиците с множеството сергии, традиционна музика,звучаща отмузикалните магазини и симпатично-трескавата тълпа създават едно уникалнонастроение. Тук открих насладата от вечерното пазаруване Освен всичко останало на Абю лейн при всеки голям фестивал се организират сценични изяви и представления,както и прословутите панаири с факири

И тъй- пристигайки в Мирут, роднините ни посрещнаха с горещ джинджифилов чай, в който за разкош беше добавена фина пръчица канела и топли"пакори" /панирани в нахутено брашно зеленчукови хапки/ с чатни/сос/ от зелен кориандър. Това е моята любима индийска закуска за вечни времена Усещането и облика на Индия никога не би могъл да бъде завършен,без чая и топлите алу пакори....Никога... И ако някога посетите страната, не забравяйте да хапнете от тая вкуснотия..ако е възможнов домашна обстановка- още по-добре!

След това започнахме да стягаме туристическите чанти за предстоящияпикник в прословутата Cant.Area , с която продължавам след мъничко.


СЛЕДВА........

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2725395 - 07.12.2010 17:10 [Re: Bandit Queen]

Продължавам с разходката Cantonment Area

Кантонмънт Ейрия или още я наричат "Кант" е най-чистата, красива, спокойна и привлекателна част на Мирут. Това е зоната, от където през революционния период на далечната 1857г. стартира първия бунт за индийска независимост, поведен от Мангал Пандей. Днес тази зона на града се е превърнала в сакрално място и се поддържа от местната община и военни служители в изключително чист, прилежен и спретнат вид. Тук са концентрирани повечето от домовете на военните, кактомножество храмове и паркове за отдих и игра. Цялото пространство, върху което е разположен Кант е безкраааайно зелено и свежо с първокласни шосета и дори наличие на пътнизнациисфетофари. Тукще зърнете също такаи пътна полиция,както и служители,бдящиза реда испокойствието на жителите и посетителите. През лятото, навлизайки в зоната,в и обгръща приятния нежен аромат на растението чампак /нещо като нашата акация/ и жасмин,обграждащи двете страни на платното. Игрищата за крикет са честа гледка сред Кант. Минавайки през едно от тях, в мен рефлектира цялата онази, събрана в малчуганите енергия за игра,победа, живот, устрем..Детската глъч, носеща се от игралното поле в далечината ми въздействаше по особено интересен начин.Видях бащи, играещи редом до синовете си и майки,които симпатично подтичваха и носеха "тифин" /пластмасови или метални кутии с храна /на домочадието си или ги подкрепяха от терасите на къщите... Усещането от тая мила гледка беше невероятно.
Най-сетне достинахме и до нашия парк. Всъщност това е най-големият парк за отдих в целия град /за жалост така и не запомних името му/. Той е огромен,с толкова много алеи, вътрешни минипаркове, люлки и катерушки за деца, басейнчета и мостове...Зеленина....крикет игрище...Миниресторантче..и 2 симпатични къщички с животни:едната е на бели зайци, а другата е на пауни..Тук ще откриете също "вграден" в самия парк и друг малък парк, наречен "Теракота парк"
. Изключително интересно местенце, където всичко е теракотено: от пейките, до детските катерушки,саксиите на растенията, други традиционни декоративни фигури, ветропоказателят и прочее катовсичко е декорирано ръчно и изработено от индийски майстори-занаятчии.

В централната част на парка,където се намира всъщност и основната зелена площ /тип поляна/, гордо се извисява и Пеещият фонтант. Привечер паркът е особено красив, тъй като го обливат множество цветни светлини и нежни мелодии от романтични индийски филми..Тогава човек може да се наслади напълно на изящната гледка...

През уикенда това чудно местенце е изключително оживено. Идват цели семейства или училищни класове, които си организират пикници и съвместни игри. Понякога ще видиш цяло 5членно семейство, покачено на своя семеен малък мотор- жената,нарамила в скута си 2те си деца и кутиите с храна, а зад нея бабата, поклащаща нетърпеливо глава в очакване на пристигане предпортата на парка.

Като изключим първоначалниямомент, когато всичко живо позяпа 5мин да ме съзерцава,пикникът беше повечеот разкошен. Намерихме си хубаво слънчево зелено местенце и разпънахме постелите. Бяхмеоколо10ина души и всеки бешедонесъл по нещичко:снаксове, питиета,сладкиши и различни креативни игри. Храната ми се стори удивително вкусна в компанията на щуравите катерици и вресливите папагали изобщоне усетих как времето се изниза и цели около6ч.отлетяха като топлия зимен вятър в косите ни... На връщане минахме през внушителния Mall Road. Това е един от най-красивите пътища в целия град - съвършен и модерен, обграден от зеленина, фигури на божествени статуи и величественидървета, а отдвете мустраниса разположени по цялата му дължина малки блещукащи жълти лампички
Последната спирка беше Храмът на "Кант".Огромен храм,съставен отмножество малки подхрамове на различните индийски божества. Към него въвежда красива мраморна бяла алея, обградена със зеленина и цветя, в началото на която има красива чешма за посетителите,тъйкато се счита,че Бог не бива дасе среща преди да измиеш ръцете и лицето си. Влизайки тук /задължително босоног/, усещаш едно успокоение, наоколо се разнася звън на камбана и дори да не си вярващ,ще изпиташ голямо удовлетворение при досега си с тази дълбока мистична материя..

Умората след емоцията покрай пикника беше осезаема. В неделя завършихме обиколката на града с разходка из пазарите и "златния" храм на Рада и Кришна и тозина Манса Деви, който посещаваме почти винаги, когато сиидваме тук.

Следващата спирка вече наистина е Боливуд

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2726408 - 09.12.2010 16:00 [Re: Bandit Queen]

Магията на БОЛИВУД

Преди да започна поредицата, която предполагам, че ще е в няколко части, искам даотбележа следното: тъй като съм запозната твърде бегло със старото индийско кино от 50те, 60те и началото на 70те, ще помоля заизвинение, ако не успея да засегна в детайли точно този отрязък от време в развитието индийската киноиндустрия. Ще ми се да обърна внимание на "Златните години" на Боливуд от 80те и 90-те до 2005г, когато неговата сила, значение, символизъм, магия и очарование бяха в разцвета си

И тъй..Боливуд... е една цяла миниИндия, събрала в себе си букет от различни съдби, истории, характери, посоки и пътища.. Той може да е розов, сапунен и сълзлив, но истината е тази, че е и обликът на страната пред света. Онзи облик, който чужденците искат да видят и до който жадуват да се докоснат или поне облика, който индийците искат да представят пред тях. Може би, защото отразява в себе си целия местен колорит в пълния му блясък и пъстрота, Боливуд е най-прекият път да стигнеш до Индия и да потопиш сърцето си в магията, забравяйки за малко тежкия лепкав въздух, невъзможния трафик, сблъсъка на културите ни, мизерията, трудното преглъщане на някои толкова сурови закони тук, безпомощността и прочее прочее несправедливости и потресаващи гледки..Не че ги няма и във филмите - имаги, особено напоследък, но сякаш понятието Боливуд автоматично изключва сивите краски и в съзнанието ни се пренасят картини на мелодии, танци, трепети, красиви кътчета...
Всъщност силата на индийските филми е именно в песните Песните и танците, съпътстващи неотлъчно всяка една голяма или малка история..Те имат и носят свой собствен "живот"..придават на картините и събитията още по-ярък нюанс..В песните и хореографията са запечатани всички онези моменти, чувства, вълнения, копнежи, които трудно могат да бъдат описани с думи. Точно заради това индийският танц е цяло мимическо изкуство! Всеки жест, всяко движение,всеки поглед ще ти подскажат какво се крие в душата на героите по един изключително фин и деликатен начин.. Цялата пищност на танца, на костюмите, на декора сякаш неусетно и силно сближават зрителя с атмосферата и го правят съпричастен с емоциите. Защото Боливуд е Емоционален мнооооого емоционален. Колкото и парадоксално да звучи за Индия, която отрича секса, интимността,целувката, демонстрирането на нежни чувства- истинските традиционни златни индийски филми са пълни с романтика!! / и драма /. В тях рядко ще видите героят да целува или прегръща любимата си, но за сметка на това ще видите как нежно държи ръката й, рецитира стихове, спасява я и я закриля.. Физическата близост рядко присъства на преден план, но я има духовната близост..Там любовта почти винаги тръгва от приятелството и прераства в трепет..Чувствата са чисти, дори по детски наивни..Има една непресторена семплост в индийските филми, която те кара да се привържеш към героите, независимо сапунения момент. Специалните ефекти са просто поляни с жълти цветчета на синапено семе /класика в жанра/ ,храм или красиво подреден и спретнат индийски дом. Може би заради това индийските филми от време оно са символ не само на всеобщото фамилно развлечение , а и опорен стълб за запазване на традициите и ценностите у индийците. Дори да звучи странно за някои, техните филми /или поне така беше допреди 7-8години/ са почти винаги фамилно ориентирани точно с цел даване на пример и съхраняване на морала у младото поколение. Това е техният начин да покажат на децата си правилния път. Чрез красота, емоция, пъстрота и много мъдрост. Защото индийските филми,дори розовеещи, са мъдри! Цветовете са наистина толкова разнообразни и преплетени- има тъмни и светли герои, има тъмни и светли страни..Има сенки, има нюанси..както животът. Многолик. И изпълнен с предизвикателства и премеждия. И докато гледаш, понякога си мислиш дали това се случва и в реалността тук ? Дали наистина в крайна сметка бащата ще прости на сина си/дъщеряси; дали бабата и лелята няма да се окажат предатели; дали е възможно да преминеш толкова мъка и даоцелеешсамозаради любовта, която на всичко отгоре ти е забранена; дали е възможно да живееш изцяло за другите ида загърбиш своя вътрешен глас... Случва се, макар и рядко в действителност. Нокакво пък- на някои им трябва само шепа кураж да направятпърватта стъпка към промяната И независимо,че Боливуд доста промени облика си напоследък,златните години си остават запечатани в сърцата на мнозина. Това беше времето на филмите с послания. Онези, които достигат дълбоко до душата и те карат да мислиш, усещаш, разбираш и да търсиш отговори.. И то поднесени по незабравимо завладяващ начин. Онези, които спокойно може да наречем стъпало към лично Самоусъвършенстване С усмивката на Каджол, закачливостта на Шахрук Кан, смелостта и дързостта на Салман Кан и Акшай Кумар, чарът на Рекха, силата на Амитаб Бачан...И още, и още...за тях

СЛЕДВА.......

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
nikita1696
романтичен
***

Регистриран: 01.11.2010
Мнения: 24
От: България
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2726553 - 09.12.2010 21:51 [Re: Bandit Queen]

Bandit Queen златна си.При всичките си ангажименти пак намираш време за да ни разказваш ли разказваш,за което пак ти благодаря.Аз искам да те попитам някои неща ако може.
Един от въпросите ми е каква е зимата в Индия.Питам защото ми е направило впечатление че повечето филми са снимани през топлите сезони.Единственият филм който съм гледала с зима е "Fanaa" мисля че така се пишеше.Малко тъп въпрос ама ми е любопитно.
И другият ми въпрос е:
Как ходите през зимата въобще,пак ли с сари.Защото ми се струва ,че е доста тънко.
Как празнувате в Индия коледа и нова година?
Извинявай ама те първа започвам да изучавам тази така да кажа "тъмна Индия".
И с голямо нетърпение ще следя за разказите ти за Боливуд.
Искам да споделя с тебе ,гледах един индйски филм пак .
"Aaja Nachle" се казва,е този филм направо ме разтопи с танците си с любовта и магията.Направо от както го гледах все повече изпитвам нужда и желание да живея в Индия или поне първоначално да посетя Красивата Индия.
Лека и спокойна вечер .


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
DiometМодератор
доброжелателен
****

Регистриран: 07.09.2004
Мнения: 3824
От: Под небето
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2726604 - 09.12.2010 23:33 [Re: Bandit Queen]

Банди, наскоро гледах отново филма Ганди, който е правен през 80-те години. Тогава го гледах и много ме впечатли и от тогава все го търся из нета. Наскоро един мой приятел го изцтегли от някакви торенти.
Този филм го препоръчвам горещо на всички, които имат отношение към Индия.

А ти направо вземи да напишеш една книга за Индия. Ще има голям успех - имаш с идар слово

--------------------
С МИР ДА СИ ОТИДЕМ!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Samia



Регистриран: 28.11.2010
Мнения: 18
От: България
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2726611 - 10.12.2010 00:10 [Re: Bandit Queen]

Bandit Queen, когато приключиш с темата за магията на боливуд, може ли да ни разкажеш повече за това как Индийките подържат така красиви косите си, за тяхната козметика и др. женски глезотийки!!! Благодаря!!!

--------------------
сърце, душа и разум !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2726761 - 10.12.2010 11:57 [Re: Samia]

О,няяяяма да ви държа в любопитство и напрежение, чак докато приключа темата с Боливуд Правя едно лирическо отклонение, за да отговоря на въпросите, за които междувпрочем благодаря,защото са интересни и предполагам вълнуват повечето читатели на темата. Още по-хубаво е,че така меподсещате за любопитни неща, които съм пропуснала да спомена.

Започвам с Ники и после ще продължа с теб и Дио.

Зимата в Индия...за мен все още е странна Вероятно, защото това е едва 2рата ми зима тук. Принципно не е особено студена, но тъй като човек привиква в един момент с жегите, след това всяко едно захладняване му се струва неприятно..или поне при мен е така, а и предполагам при чужденците. За индийците обаче това си е направо благодатен сезон по няколко причини: не употребяват климитици, тоест сметките им за електроенергия намаляват значително; от друга страна режимът на тока в малките населени места е доста по-облекчен; сватбеният сезон кипи с пълна сила ; освен това няма големи фестивали, които да товарят семейния бюджет излишно и не на последно място - има изобилие от плодове изеленчуци, които през лятото не се намират. Това последното винаги ме е учудвало. Тук например спанак, грах, червено моркови, портокали и пр.могат да се открият пресни и на нискицени самопрез зимата. През лятото изборът се свежда само до патладжани, тиквички, чушки и няколко други специфични местни зеленчука.
Лично на мен ми се струва студенко, макар че тези дни температурите са около 11-12градуса. Слънце има ежедневно, макар и слабичко, въпреки чепрез деня е приятно...но утрините са мъгливи и си "мирише на зима", особено в ранни зори към 5-6ч. Миналата година в Делхи през януари отчетоха най-ниските температури от 8години насам: 4градуса по Целзий. Минусови температури има в Кашмир. В цяла Индия единствено там вали сняг, както и в няколкодруги високопланински курортни градчета като Симла и Масури. Колкото до "Фанаа"- да не те разочаровам, но зимните снимки на Фанаа са правени в Полша /едно малкоградче, наречено Закопанье/ поради мерки за сигурност, тъй като в Кашмир по това време имаше /а и редовно си има/ размирици.

Инак по въпроса с дрехите- сари носят възрастните индийки. Върху него обличат жилетки или се загръщат със зимни шалове, които изобилстват по магазините...кой от кой по-красиви... Изобщо тук зимата се свързва със спокойствие, домашен уют и шаловеее
Другите индийки носят шалвар курти или курти паджами /по-напред втемата съм ги показвала/ , това са комплекти от туники спанталон- тип шалвар или тип клин и отново разбира се - шалове
Аз пък си се обличам в пуловери и дънки с тънко палтенце или шал, понеже най-ми комфортно така. В къщи нося спортно екипче и пухкави пантофи.

Коледата тук не е много популярен празник, освен в Гоа. Там я празнуват много пищно и шумно, дори правят карнавали смного фойерверки. Индийските християни също празнуват Бъдни вечер, също готвят постни ястия, но не съм забелязала да празнуват кой знае колко по-специфично. Бих казала, че празнуват скромно и не вдигат много шум. Празнуват някак си смирено. Но това не значи,че не декорират къщите си - напротив - и те украсяват коледно дръвче, задължително разпращат поздравителни картички, прекарват доста време от коледния ден в църквата , пеят с църковния хор коледни песни /тъй като са предимно католици/, молят се, приготвят сладкиши, купуват подаръци . Тук обаче рядко ще видиш пуйка или прасенце на коледната им трапеза за разлика от нашенския коледен обичай. Повечето са вегетарианци. Ащо се отнася до индийците, изповядващи хинду, то те приемат Коледа по-скоро като социален празник. Пожелават си "Весела Коледа", подаряват на децата си най-често шоколад или посещават увеселителните коледни панаири със семействата си, но не празнуват у дома с коледна елха и типичните християнски традиции. Хубавото е все пак,че по улиците има украса, светещи лампички по витрините, тук таме декорация сколедни клонки и елени..павилиони за захарни пръчки и петлета, гирлянди, свещи и подобни джуфки, които да създават настроение:)
Нова година за разлика от Коледа обаче се празнува повсеместно и шумно - обикновено с партита, събирания, танци-манци, фойерверки, мнооооого храна и глъч Най-вече това са партита в приятелски кръг или със семействата на бизнес-партньорите или колегите. Напоследък много популярно стана организирането на новогодишни томболи с подаръци и късмети Организират се градски панаири и веселия също

Понеже спомена и "Aja Nachle"/хубав филм наистина/, аз харесвам по-старите филми на Мадури Дикшит,където наистина сияе в пълния си блясък. Междувпрочем тя се слави като ненадмината танцьорка в Боливуд, да не кажа най-добрата за своето поколение и филмите й винаги са били хитови,дори само заради музиката и танците в тях. Ще разкажа малко по-късно за нея.

Връщам се малко на темата инд.кино да попитам: Дио, спомняш ли си точното име на филма за Ганди?, понеже има още поне 2-3 продукции за живота му. Ако е този, за който аз се сещам, той е просто класика в жанра и за мен е филм с интернационално значение Тук и ти засегна една много хубава тема - темата за Ганди, неговото учение и доктрина, неговите последователи, Индира Ганди, борбата на Индия за независимост..Навремето, когатобях малка дядо ми разказваше за волята на индийците и ми даваше пример с Махатма Ганди като разказваше как спял върху пирони,но така контролирал болката и съзнанието си, че от плътта му изтичала не повече от 1 капка кръв. Винаги съм се възхищавала на волята, самообладанието, спокойствието, позитивното отношение и мъдростта на индийския народ. Дори техните приказки, биха могли спокойно дабъдат определени като "приказки за големи". Те са като наръчници за живота от практическагледна точка. Срещайки ежедневно тук портрета на Индира Ганди пък, все по-силно започвам да си мисля и да вярвам, че Индия изгуби МНОГО с нейната загуба безкрайно много...

Сега се прехвърлям отново към Самиа и ще нищим въпросите за индийската красота Дано господата не се отегчат, макар че темата може да ги инспирира да направят някояподобна бюти изненада за половинките си.

СЛЕДВА...

--------------------
"Love grows
Men- don't
Dil toh bachcha hai ji.. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Bandit Queen
тъмна Индия
****

Регистриран: 03.12.2007
Мнения: 921
От: поляната с наранги*
Re: От Индия- до себе си: далечното близко пътуване
    #2726783 - 10.12.2010 13:37 [Re: Bandit Queen]

Продължавам:

Самиа, неотдавна в темата за Аюрведа нищихме тайната на индийската женска красота Преди дамина по същество, само да уточня една лека заблуда. Индийките не са задължително и повсеместно красиви. Те обикновено имат доста по-тъмен тен от този, който виждаме на екрана по Бюти конкурси или по инд.филми и съвсем не са толкова стройни. В най-общи линии по отношение структура на тялото средностатистическата индийка е закръглена /доста често и направо пълничка/ с широк ханш и едър кокал. Това се дължи не само на факта, че прекарва повечето време в кухнята, но и на липсата на интензивно движение. Индийките са домашни "птици" и не изразходват особено пълноценно енергията си, тъй като не работят, което води до тенденция към затлъстяване. Именно поради тая причина фитнес салоните в Индия имат такъв успех. Почти всяка 3та индийка се подлага на строга диета и редовно посещава фитнес или курсове по аеробика. НО що се отнася до очите, косите и останалите черти на лицето, тук наистина можем да говорим за природна даденост и красота. Донякъде всичко е заложено в гените, от друга страна обаче , както споменах и преди, близостта на индиеца с майката Природа, богато се възнаграждава. Аюрведа и изконните индийски обичаи са дали на жените в Индия съкровищница от натурални продукти за поддържане във форма и разкрасяване. Типичната традиц.индийка доста често сама забърква помади и маски вдомашни условия и рядко се блазни от скъпите търговски марки козметика. Има индийки, които изобщо не са чували за Ланком,Лореал и прочее. Те ползват изпитана с годините местна козметика и предават този навик на собствените си дъщери. Разбира се това /пак ще кажа/ се отнася предимно за индийките по селата и малките градове. В големите метрополиси младото поколение е солидно повлияно от запада и съвсем не е толкова яростен почитател на местните марки.

Принципно индийките са суетни натури! Понякога твърде суетни. При тях ежедневният грим е задължителна процедура, независимо че ще прекарат целия ден у дома. Дори в домашни условия тя трябва да е в перфектен вид - нови чисти дрехи, стегнато вързана коса, колие/обеци и гривни на всяка цена и минимум каджал/очна линия/ и червило върху лицето. Освен това да не забравя да спомена, че мъжете също са суетни. И двата пола например са луди на тема избелващи кремове.Има индийки,които изпадат в ужас, ако избелв. им крем свърши внезапно. В момента търговията с избелващи продукти е може би най-процъфтяващата козметична сфера в Индия.

И така: най-отличителният белег на индийките /изключая смуглата кожа/ са техните очи и коси. Ефектът на големите черни очи с толкова дълбок и изразителен поглед всъщност се постига чрез т.нар. каджал. Истинският каджал се добива след изсушаването и смесването на няколко специфични аюрведа съставки до формирането на плътна тъмна твърда смес. Тя може да се оформи в последствие като молив за очи или се запечатва в плоски кръгли кутийки. Каджалът се поставя най-често върху долния клепач или подформатана линия върху горния, така че да придаде по-изразителен поглед и по-добре изваяна форма на очите. Мисля, че някъде преди съм споменавала,че поставянето на каджал се корени още от древността и има религиозно значение. Той започва да сеползва отиндийците преди много векове с основна цел не декорация на очите, а защита от зли/дяволски/ очи. Тази традиция важи както за мъжете, така и за новородените бебета. И до днес тозиритуал се спазва неотлъчно, макар че за нас европейците каджалът просто е вид декоративна козметика.

При поддържане на кожата и косите си индийките разчитат на няколко основни неща:
1. Природни масла
2. Аюрведа продукти и билки: амла, тулси, шикакай, рета, чампак, нийм, гулаб джал, къна и др.
3. Специфични местни плодове и зеленчуци: личи, папая, манго, кокосово мляко, червен морков

Природните масла са задължителен елемент при ежедневната козметика на индийката. Поддържането на дълга и гъста /тежка/ коса за тях е въпрос на престиж. Точно по тая причина рядко ще видите традиционна индийка, която дръзва да експериментира с модерни прически. Късите коси не са особено на почит, изкуствено оцветените коси -също. Бретоните са мнооого рядко явление, но то е заради факта, чепо традиция синдурът /манг/ , който е символ на омъжената жена трябва да се постави непременно в пътя на косата. Мога да кажа дори, че липсата на разнообразие в прическите им до определена степен създава един доста стереотипен модел на индийката. Тя почти винаги /да не кажа винаги/ е с прибрани коси и ги разпуска рядко - при фестивали или др.специални събития. Напоследък в големите градове стана модна прическата на пластове, новсеоще много малко дръзват да се престрашат, освен киноактрисите и ВИП персоните. Индийките по всички параграфи са традиционалистки по отношение на косите си. За даги поддържат живи, подхранени и с блясък ежедневно ги масажират главно с масло от амла, бадемово или кокосово масло. Освен това /може да звучи парадоксално/, но повечето от тях дори не го отмиват от косата през целия ден, а други пък спят с него. За ускоряване растежа на косата използват винаги синапено масло, което дава много добър ефект и при косопад. Споменавала съм традицията за бръсненето на детските хилави коси след раждането. Именно със синапено масло скалпът при тях се стимулира отново за израстванена нова и силна коса. Принципно всички тези билки действатосновно в направлениеподхранване,заздравяване и удължаване накосъма. Има и смески от билкови масла, а също така и настойки отбилки,с които косата се полива след къпане.Така например вода от сварена амла или запарка от тулси и листа от къна. Понякога мият косите си и направо с кокосово мляко отчерупкатана ореха. А нааааааай-хардкор индийките/главно отщата Пенджаб/ масажират косите си направо с гхи Представете си нашенски пакет краве масло, само че приготвено по спец.технология, за дасе пречисти. Ей това чудо те нанасят обииилно върху главите си и после/мамма миа!/ незнам какго отмиват честно казано... В нашумелия преди 2-3години филм "Намасте,Лондон" има еднамного показателна сцена с тоя момент За сметкана това обаче косите им са зачудо и приказ!!! Тук е много важно даспомена също, че полагането на аюрведа билки и масла не е достатъчно за постигане на ефекта. Основният момент е масажирането на скалпа.Нужно е поне 10мин интензивен масаж на скалпа със съответното масло, за да сеполучи желания резултат. И то редовно.
Шампоаните също сеприготвят на база основните аюрведа билки, които изброих по-горе. Те също се използват ежедневно, тъй като Индия е изключително прашна и мръсна поулиците си, което води до скоростно омазняване и спластяване на косите...

Поради замърсяването, за което горе говорих, кожите на индийките също се омазняват доста бързо и се нуждаят от ежедневно дълбоко почистване. Тук на помощ идват незаменимите /поне за мен/ - "нийм" и "мултани митти".Нийм е аюрведа билка,която прилича на лимоновата трева и има уникално почистващодействие. В учебниците по хомеопатична медицина я водят като натуралната алтернатива на всички козметични препарати срещу акне, разширени пори, черни точки и прекалено омазняване. Измивашите гелове с нийм са най-често използваната почистваща козметика от традиц.индийки. Колкото домултани митти- това е вид хума, добивана от специфичните почви на северна Индия, богата на спец.минерали и др.елементи. Нея най-често индийките изполсват под формата на почистващи маски като я размесват с розова вода.
За подхранване и естествен блясък пък много популярна е рецептата от бесан/нахутено брашно/ и стрит банан. Към нея допълнително може да се добавят витамини, кис.мляко или масло от жожоба.
Като цяло индийките са фенове на алоето и почти всички техни хидратиращи продукти са базирани на него.
Да не забравя да спомена и традиционното "халди" /куркума напрах/, която забъркват в различни смеси и каши с прясно мляко или розова вода за естествен блясък на кожата и еластичност. Недостатък обаче е, че оставя леко жълтеникаво оцветяване след това. Иначе тя е перфектен антисептичен и антибактериален продукт! Откакто съм тукзабравих за всякакви дезинфектиращи разтвори и помади. Ако се нараня наръсвам малко халди върху раната , след минута-две няма и следа от кръв или белези.

Дано съм била изчерпателна. Ако се присетя още нещо- ще добавям..


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора