Йордания - най-модерната арабска държава

Вчера май ви измъчих с тези големи снимки, за което се извинявам, но мисля, че намерих къде греша, та днес се надявам да съм по-премерена.

След величествената Петра се отправихме към Акаба, където по програма имахме 2 дни заслужена почивка и време за плаж. За жалост обаче времето не беше на същото мнение и още на следващия ден започнаха да се събират облаци. По обед се събрахме с чуденето дали да ходим във Вади Рам, като накрая решихме да ходим, пък каквото стане - най-много да не ни пуснат да влезем ако вали силно

И ето ни при входа на червената пустиня. Повечето от нас при думата пустиня си представят огромна пясъчна шир. Вади Рам обаче е по-различна - освен червен пясък, навсякъде са пръснати и скали, подобни на тези от Петра. И разбира се, както Петра е служела за чудесен декор на множество филми като "Индиана Джоунс и последният поход", "Арабски нощи", "Синбад и окото на тигъра" и тн, така и Вади Рам се свързва с филма "Лорънс Арабски", също е ползвана за декор от "Червената планета", като пустинята е ползвана като повърхност от Марс... и да, не съм била на Марс (все още

), но сигурно там изглежда по този начин

Първото, което виждаме още при слизане от буса е скалата, известна като "Седемте стълба на мъдростта" отново от филма и историята на Лорънс Арабски

Вече сме при входа и за наш късмет все още не вали, така, че влизаме и се насочваме към джиповете, с които да направим т.нар.сафари. Аз вече бях подготвена и бях виждала снимки от джиповете, с които това се прави, но за всички, които са били на подобен тип екскурзия в Египет, Тунис, Дубай ... ами най-добре е да видите сами за какво става дума, за да не изпаднете в шок като отидете

Сами можете да си представите емоциите, които предизвика тази гледка у нас

Предвид времето естествено беше да се огледаме за закрити джипове, които бяха само 3-4, но шофьорите бяха изключително горди и със задоволство, че са предпочетени ни поканиха да се качим. Предполагам, че при сухо време откритите са по-добър вариант, тъй като видимостта е много по-голяма. Оказа се, че ние бяхме може би в единствения най-модерен джип, в който имаше дори кутия със салфетки и .... добре де, вижте го сами

а ето и гордият ни шофьор Мохамед

Не можех да си представя как това нещо ще издържи на сафари, като си представях нещо от рода на това, на което съм била в Тунис и в Дубай.... Качихме се и тръгнахме... изглежда като истинско, нали?

И сега си представете как се движим с 10 км в час

В смях и шеги стигнахме до първият лагер, където ни предложиха чай, а който иска и сувенири. Предполагам, че чаршията е много по-разгърната, когато не вали, но в случая можехме да влезем в шатри, в които имаше запален мангал и... естествено много пушек

Още като пристигнахме обаче усетихме погледите на завист от група френски туристи, които бяха тръгнали с открити джипове, а вече започваше да вали...

Поседяхме малко и продължихме към следващият лагер. По принцип идеята на тази обиколка е не само да се влезе в пустинята, но и да се види залеза, но в случая нямаше начин това да се случи, затова.... ето и няколко снимки от разходката

още един лагер, който не беше толкова пренаселен, а разположението му беше много по-удобно в основата на две огромни скали...

а пред него скала, на която от едната страна е издялан образа на Лорънс Арабски, а от другата е образа на Краля на Йордания

Смях, смях, ама вече ни писна да се движим като охлюви и помолихме шофьора да се напъне да кара по-бързо, макар и с риска джипа да се разпадне

И о, чудо, той мина от първа на втора и ....... беше много горд и щастлив, а ние също

Беше готин и видимо искаше да ни покаже част от "дома си", като например тези скали, по които като мини-водопади се стичаше вода от дъжда (е, не се вижда много добре на снимката)

За наша радост имаше и няколко "екстремни" участъка със спускане и качване, при които ние доволно се смеехме, а шофьора още по-щастлив повтаряше "йела, йела.."

Накрая, при излизане от пустинята пред очите ни се разкри страхотна гледка и ... дъга

Както сами разбирате, сафарито беше много по-кратко от нормалното и за жалост не видяхме всичко, което тя предлага, но все пак и малкото беше добре

Някои от вас вероятно са чували, че в тази пустиня се предлага и сафари с преспиване, а също и при новогодишните програми се предлага посрещане на Новата година в лагери в пустинята. Признавам си, че до момента си мислех, че това е един много добър вариант за нестандартен начин на празнуване, приключенско... Още повече, че имам и познати, които са били с преспиване и които са си изкарвали страхотно. Всъщност с добра компания сигурно може да бъде много... различно

Но е добре тези, които биха решили да лагеруват да имат представа за какво става дума

Това е входа на един от лагерите, който все пак беше добре уреден (не знам дали всички са така) - имаше си нормални тоалетни, на завет при скалите.

Един от навесите към така наречената "ресторантска част". Уморените гидове могат да подремнат докато чакат туристите си

Ето ги и спалните помещения: палатки, покрити със зебло или нещо от рода, което заради дъжда няма да казвам как смърдеше, но които със сигурност не пропускат дъжда вътре. Освен това всички са оборудвани с почти нормални легла

А ето и една ВИП палатка за не повече от 2-3 човека, в която явно някой току що беше станал и още не беше оправено леглото

Мисля, че ако ми се наложи да преспя там, вероятно ще си взема спален чувал и ще спя навън под някой навес

И все пак си мисля,че за хора с приключенски дух една такава обстановка е нещо много забавно. Самите вечери са изпълнени с музика, веселие... Но наистина не е за всеки. Дори аз си дадох сметка, че може би не съм чак толкова приключенски настроена

Доволни, че все пак видяхме и Вади Рам си тръгнахме и се оказа, че съвсем навреме, защото малко след това започна да вали проливен дъжд... ама наистина проливен, облаците слязоха ниско. Бързахме да се приберем в Акаба, като по пътя бяхме свидетели на това какво значи скалиста държава. Този дъжд няма къде да попие, в резултат на което навсякъде по скалите се оформяха малки водопади, а когато излязохме на магистралата на места се стичаше по платното като река. Явно бяхме късметлии, защото предния ден бяхме в Петра, а както се оказа, когато вали силен дъжд и тръгнат реките от вода - Петра я затварят. Всъщност на следващия ден се чу, че вече е затворена. Причината е риска от нахлуване на вода в каньона и опасност за туристите.

Наближавайки Акаба обаче се показа слънце...

И няколко думи за Акаба. Разположен на края на Червено море, като отсреща се вижда най-големият и модерен израелски курорт Еилат, а малко след това започва територията на Египет, малко по-надолу започва Саудитска Арабия. Поне според мен след някоя и друга година от Акаба може да стане един наистина страхотен курорт, но към момента все още е доста скромен. Предвид, че е безмитна зона се предполага, че цените на доста от стоките там са по-ниски. Освен това е едно от местата, където има и активен нощен живот, от който обаче ние поне не се възползвахме. Разположен по брега на морето с хубави плажове, като преди няколко години Йордания е заменила със Саудитска Арабия част от вътрешността си за плажна ивица... А саудитците открили нефт в новопридобитата територия

В Акаба е и голямо пристанище за товарни и туристически кораби.
Хотелите, в които бяхме ние бяха в така нареченият Тала бей, едно място на около 20 км от центъра на Акаба и само 7 км от границата със Саудитска Арабия, което продължава да се разширява и модернизира с правенето на голф игрища, марина за яхти, оформен търговски център около нея. Няколко хотела са разположени там, като всички те имат и безплатни за гостите си шатъли до града поне 2 пъти на ден, а отделно и таксито не излиза скъпо - не повече от 5 динара.
Като за типичен морски курорт и развлеченията са характерните: разходки с лодки за гледане на корали, корабчета, които влизат навътре, с опция за гмуркане... Няма да разказвам нашият злополучен опит за една такава разходка, но единственото, което мога да кажа - ако искате такава екскурзия, доверете се на предлагани от хотелите и не рискувайте с договорки на място. Най-много да си позволите от града да се качите на малките лодки с прозрачно дъно, но те така или иначе ходят в близост до пристанището,където се чудя как оцеляват коралите.
Що се отнася до хотелите там... останах с доста противоречиво мнение, но като цяло обслужването определено на ниво, храната също. Тези, които не са на самият бряг осигуряват достъп до плажовете на съседните хотели. Брега е пясъчен, но на много места влизането във водата за плуване е през платформи заради многото камъни във водата при влизане. Определено има накъде още да се развива Акаба, но като гледам старанието и темповете, с които го правят, мисля ,че до но 3-4 години ще се превърне в един наистина чудесен курорт за почивка.
Така и така времето вече беше лошо, така, че с нетърпение очаквахме да тръгнем да се връщаме към Северната част, където предстоеше посещение на Джераш

--------------------
Някои правят така, че нещата да се случват.
Други наблюдават как нещата се случват.
А трети се питат дали нещата са се случили...

Редактирано от Тaис (14.03.2010 12:02)

И накрая онова, което съм пропуснала да кажа по-горе, и надявам се и полезни съвети за бъдещи пътешественици към Йордания

Както казах и в началото, тръгнах с малки очаквания и бях повече от очарована от това, което видях в Кралство Йордания, при това не само като исторически обекти, а и като атмосфера като цяло. Не случайно в самото заглавие определям Йордания като една от най-модерните арабски държави. Управлението на тази страна е наистина невероятно: Конституционна монархия, оглавявана от Крал Абдула ІІ и редом с него съпругата му Кралица Рания. Министрите се назначават от Краля, а депутатите в Парламента се избират чрез избори, като има камара нещо като работническа (тоест представляващи интересите на по-бедните) и почти революционно за арабска държава - има и 3 или 4 депутатски места за жени.

Кралят и Кралицата са като от приказките или поне това беше моето усещане, защото навсякъде се виждаше грижата им за хората, живеещи в кралството им, съответно и огромна е любовта на населението към тях, особено към Кралицата. Безспорно факта, че и двамата са млади, добре образовани оказва влияние. Може би и това, че майката на Крал Абдула е англичанка по произход, също е оказало влияние, но и двамата са красиви и мъдри. Кралица Рания е не просто красиво допълнение, а точно обратното - благодарение на нея жените в Йордания са изключително еманципирани и с много повече права от която и да било друга арабска държава, да не говорим за социалните програми, които тя ръководи.
На пръв поглед Йордания няма ресурси или поне не природни такива, но тук идва на помощ роднинските връзки с другите арабски владетели. Така например ползват нефт безплатно от Саудитска Арабия, в Аман се строяха две огромни сгради, които веднага препращат към връзка с Дубай и да, оказа се, че Крал Абдула е братовчед с шейха на Дубай и тези сгради се строят с негови пари.... Към всичко това като добавим и видимо мъдрото политическо управеление с максимален неутралитет относно проблемите в Средния Изток - всичко това превръща Йордания в едно наистина уникално място.

Разбира се, все още има проблеми за решаване, особено в районите около Вади Рам, Петра, където населението е предимно бедуинско и независимо, че обучението например е напълно безплатно, вероятно все още има деца, които не ходят на училище. Но въпреки това се строят безплатни жилища, в които да живеят. Друг все още като проблем е здравеопазването като достъпност за населението. Разбира се, има огромни и модерни болници, като с изненада научих, че Йордания се слави с най-добрите си специалисти и всички богаташи от арабският свят ходят именно там за лечение.
Видим е стремежа и старанието за развитие в посока туризъм. Бях очарована от обслужването и сърдечността на хората. В същото време дори за миг не усетих онзи досаден стандартен арабски манталитет, който е една от причините да съм с резерви към тези държави (с изключение на Дубай, където също липсва този типичен арабски манталитет). Всички туристически обекти са оборудвани с табели, информация на няколко езика.
Възхитих се и на професионализма на Хинди (гида ни), още повече, че за първи път си дадох сметка, че тези хора трябва да познават не само Корана, но и Библията. До такава степен не се е почувствала разликата в религиите ни, че например в Мадаба, преди да влезем в цървата се бяхме заговорили отвън и аз в един момент се досещам, че ествено е той да не влезе в църквата и не е нужно да го чакам

И тогава си дадох сметка колко предвидливо е преценено да има малка зала, в която гидовете да разказват мозайката по перфектен макет, и по този начин туристите да не бъдат ощетени като информация.

Официалният език е арабски, и втори официален е английски, който се изучава задължително в училищата. Изключително ме впечатли стремежа към образоване на населението, като тенденцията е в бъдещите години да се достигне почти 100% образованост.

Стандарта в Йордания е доста висок. Ще започна с курса на местната валута: Йордански динари, като 1 динар = 0,95 евро и = 0,73 щатски долара, като това са официалните курсове, но почти никъде не можете да смените по тях. Иначе казано за по-прости смеки - 1 динар е почти 1 евро. И оттам нататък можете да си представите защо Йордания не е сред евтините дестинации. Разбира се, цените по супермаркети за местните и тн са доста по-ниски, например 1 л бутилка вода е около 0,30-0,40 пиастра, докато в хотел е най-малко 1 динар. Но пък туристите се движат основно по туристически места и хотели, където средна цена на кафе е 2-3 динара, бира 3-4 динара и тн.

Същото важи и за входните такси по туристическите обекти. Например Петра към момента входа за 1 ден е 40 динара, като ноември се очаква да стане 90 динара!!!!! Още не е ясно дали за всички ще е валидно това увеличение, но със сигурност ще го има за туристи, които идват за един ден от Египет или Израел. Целта на йорданците е да привлекат туристи не само за 1 ден до Петра или Мъртво море, но и като отсядане в самата държава. Така например с недоволство разказват, че Израел, за да привлече туристи в офертите си предлага почивка в техните хотели и безплатна екскурзия до Петра.
Аз също съм имала клиенти, които от Шарм Ел Шейх в Египет са ходили на екскурзия до Петра. Според мен, а и предполагам и вие след разказа ми за там ще се съгласите, че наистина не си струва да се ходи само за няколко часа. Аз също мисля, че за да се види Петра, най-добрият начин е именно от Йордания, и то при възможност с минимум 1 нощ във Вади Муса. А и като добавя колко много още има за гледане, и дори една седмица не беше достатъчна да разгледме подробно всичко... Е, всеки си преценява, разбира се

Що се отнася до хотелите - нека кажем, че все още има известно разминаване между обявените категории и съответни условия, и особено в Петра това се забелязва най-много. Но при условие, че се ходи за обиколка и екскурзии, мисля, че това не е толкова важно. Друг е въпроса, ако се ходи натам с приоритет почивка (Акаба или Мъртво море), то тогава определено препоръчвам 5* хотели и то от големите вериги тип Мариот, Мовенпик, Кемпински... И още нещо специфично за всички хотели там - при входа има или устроство за скениране на багажа или най-малкото врата за проверка. Също така са добре охранявани и на практика външни хора трудно могат да влязат в хотелите. И да не пропусна - не забравяйте бакшиш за пиколото

Друг проблем, който аз поне имам в арабските държави е храната - не мога да ям всичко, особено месото често ми мирише. В Йордания и това беше различно - великолепна кухня, по-скоро пикантна, но изключително вкусна. Така се случи, че като заминавахме вече бях започнала Великденските пости и затова не опитах месото, но факт е, че никъде не ми замириса на лой или не знам от какво е онази неприятна натрапчива миризма, която я има в Тунис и Египет и на места и в Турция. Като напитки - алкохола не е евтин, но не е и ограничен, хубава бира, приятно вино... А от безалкохолните аз поне се влюбих в така нареченият лимон с мента: изцеден лимон с малко захар и добавен пасиран стрък прясна мента - фантастична освежителна напитка. И разбира се, арабското кафе - варено кафе, но с добавка като аромат кардамон. Е, това не се харесва от всички все пак

Смятам, че не е нужно да казвам, че вода течаща никъде не се пие, в доста от хотелите има и изричен надпис за това.

Що се отнася до сувенирите, преди да замина единственото, за което се сещах са козметичните продукти от Мъртво море. Но сега първото, което бих препоръчала са мозайките. Може би Мадама е мястото, където са най-изгодни като цени и ако ви се случи да влезете в такава работилница-магазин, не се чудете дали ще намерите на по-добра цена, а си вземете. Разибра се, за дамите е огромен избор от козметика, като там поне е сигурно, че добавките са наистина от Мъртво море. Разбира се, който иска може да си предвиди и кутия, в която да си вземе истинска натурална кал

Оттам нататък всички останали сувенири са типичните като навсяъде, като неизвестно защо много се акцентира на шишенцата пълни с разноцветна пръст... И нещо, което ако не сте опитвали си струва - пушените ядки

Аз поне не бях яла такива и бях много приятно изненадана.

И накрая няколко практически съвета:
При посещение на Петра, освен задължителните много удобни обувки, препоръчително е те да бъдат затворени заради многото камъчета. Освен това независимо през кой сезон отивате, вземете си и някаква лека връхна дреха - в каньона определено е прохладно, слънцето не достига до долу, а освен това почти непрекъснато има лек ветрец. За "транспорта" вътре вече споменах в разказа, а ето и ориентировъчно цените: коня при влизане е включен в цената, но на прибиране от входа при каньона до изхода цената започва от 5 динара и може да стигне до 2 (все пак са само 800 м). Двуколките са предвидени най-вече за трудно подвижни и възрастни хора, по тази причина и качването е с предварително записване (има си хора и при входа/изхода и при Съкровищницата, откъдето тръгват), което означава и изчакване. Цената за 2 човека е 20 динара. Оттам нататък камилии и магарета - пазарлъка е според наплива на туристи, времето, по което ги наемате (примерно в края на деня, когато вече почти не са останали туристи е нормално да е по-ниска), но така или иначе варират около 5 динара. И по презумпция се смята, че освен договорената цена можете да оставите и бакшиш

Качването до Манастира е наистина доста уморително, така че е добре всеки да си прецени силите и да не забравя, че при всички случаи за да излезе от Петра трябва да измине същото разстояние, което е минал до дадения момент.
За екскурзията във Вади Рам, дори да не е с преспиване си вземете също лека връхна дреха, защото в пустинята веднага след залез слънце става доста хладно. А ако ще оставате да спите в някой от лагерите - това условие е повече от задължително. Също така в лагерите водата е лимитирана, в повечето от тях няма течаща такава. И... хора, които имат проблеми с хигиената, която ще видят там по-добре да не ходят, вместо да останат недоволни. Условията са наистина примитивни и е само за хора с желание за истинско приключение

Между другото темата за бакшишите е доста неприятна поне на българските туристи, но факт е, че навсякъде по света те са нещо като доброволно-задължителни. Имам предвид не само бакшиши по хотели на пикола, сервитьори, но и тези за екскурзовод и шофьор. Официалният бакшиш при екскурзии е от порядъка на 3 до 5 динара на ден/екскурзия, като тази сума варира и от броя туристи, като парите обикновено се дават на екскурзовода, а той вече си ги дели с шофьора

Казвам го, защото все още има хора, които не предвиждат тази сума и рискуват да изпаднат в неловка ситуация. В този смисъл е и добре при тръгване да имате дребни пари в себе си от по 1 долар или 1 евро...

За тези, които биха пътували самостоятелно - добре е да знаят, че при влизане в Йордания не се плаща за виза, но при излизане има изходна такса, която е 20 динара или съответната равностойност ако е в друга валута. Тази такса се плаща преди да се мине паспортния контрол.
Някой попита за полета - около 2,30 ч е полета от София до Аман, като с Йордания нямаме часова разлика.

Ами може и да пропускам някои неща, а други просто да не ги знам, но с радост ако имате въпроси ще се опитам да бъда от полза.

Но едно мога да кажа със сигурност - не оставяйте Йордания на заден план като мен. Това е наистина едно уникално място, което много, ама много си струва да се види