Йордания - най-модерната арабска държава

Преизпълнени с енергия след процедурите, някои напълнили и кутии с кал вече бяхме готови да тръгнем към Обетованата земя..тръгнахме към река Йордан. И тук започва объркването на представите ни в каква държава сме - арабска или древнохристиянска... Вероятно и благодарение на екскурзовода ни Хинди, който е живял в България и който все още пази много добри чувства към страната ни, но нещото, което ми направи силно впечатление беше невероятното уважение на местните към тези места. И не бих казала, че само защото са туристически обекти, от които те печелят - просто в отношението навсякъде, където бяхме този ден се усещаше едно наистина взаимно ужважение и пълна съвместимост на двете религии: мюсюлманска и християнска. Тук е момента да кажа, че 92% от населението на Йордания са мюсюлмани, но в същото време в Северната част на страната и особено местата, които посетихме мисля, че църквите бяха равни на брой с джамиите, при това големии пищни църкви. Освен това на големите Християнски празници като Великден и Коледа Кралят обявява почивни дни за цялото население... Това уважение много ме впечатли. И така, отидохме да вземем разрешително за влизане до река Йордан. За тези, които биха отишли самостоятелно в Йордания и искат да обикалят самостоятелно по тези места е добре да знаят, че с кола също могат да стигнат до този пункт за разрешителни, там оставят колите си и навътре ги карат с нещо като маршрутка във вид на камионче (те са отзад на открити седалки

). Ние продължихме с автобус донякъде и оттам нататък тръгнахме пеш като едни истински поклонници

Някога река Йордан е била много пълноводна и основен източник за напояване на цялата долина, а оттам съответно и отглеждане на различни земеделски култури. Към наши дни обаче тя вече е съвсем малка, на места дори като вада...

С наближаването видяхме и лъскави куполи, които се оказаха, че са на една много голяма гръцка църква, а малко преди нея се строеше голяма руска църква, към която с изричното разрешение на Краля на Йордания ще има и дом за поклонниците.

Между другото България също има своя територия там, подарена от Краля чрез Президента ни Първанов - вие чули ли сте за това?! Така и не разбрахме къде точно е този участък, на който явно нищо не се прави...

И още една изненада поне за мен - до момента знаех, че от Израелска страна водят туристите до мястото, където е кръстен Христос, а от Йорданска водят до друго място.. Оказа се, че според последни проучвания на археолози и теолози, истинското място, където е станало Кръщението е именно на територията на днешна Йордания. И да, ние стигнахме точно до това място... Не съм кой знае колко религиозна, но все пак съм християнка и определено много се развълнувах, че съм на едно от най-светите места...

А това малко "гьолче" някога е било място, където са се сливали реки и твърдят, че точно тук, точно на това място е бил кръстен Христос

В дъното зад това място се виждат останки от стара църква, която е на 3 нива (разрушавана и надстроявана), вижда се най-горното ниво и доколкото разбрах предстои още работа по нея

И още едно доказателство за това искрено уважение към Християнската религия и светите места - мозайка, която изобразява посещението на Папа Йоан Павел ІІ, в случая в компанията на Краля и Кралицата и един охранител. Между другото мъжа с арабските дрехи е охранителя

Оттам продължихме към самата река, като минахме и покрай нещо като мозайка, с малък купел пред нея, на която е изобразено кръщенето на Христос и разбира се, гълъбът, който символизира Светият дух

Минаваме покрай голямата гръцка църква и ето ни пред "портите" на реката

Ето и самата река, която се явява и граница с Израел (затова се взимат и разрешителните), и в същото време място, на което по никакъв начин не се усещаш, че си на гранична зона. Имаше само едно момче, въоръжено, което явно беше нещо като граничар... И да, това зад мен е Израел

Плахо попитах дали може поне вода от реката да си налея, и за наша изненада Хинди ни каза, че можем дори да слезем по стълбичките и да се потопим в реката. Между другото там, където се взимат разрешителните, има магазинчета, в които се продават и бели ризи за онези, които искат да направят истинско кръщение. И докато ние бяхме на реката имаше група туристи... японци може би, един от които го кръщаваха точно с пълно потапяне...

Е, след като ни разрешиха естествено нагазихме, поръсихме с вода... Сигурно на йорданците вече им е писнало да гледат туристи, които изпадат в подобно на религиозен екстаз

И така, мога да кажа, че вече официално съм кръстена

А за тези, които все пак не биха искали да рискуват да нагазят във вода, която .... със сигурност не е бистра има и купел, отново с изобразено по него кръщението на Христос и гълъба, в който купел също има вода, от която могат да се поръсят вярващите, но която вода все пак минава през канализационна система... така де, изглежда по-чиста, но пък не е толкова "истинска"

За жалост църквата беше затворена и не можахме да влезем, но която ако съдя по външния вид, сигурно вътре е много красива

И така, вече кръстени, щастливи и надявам се благословени тръгнахме към автобуса. Преди да продължим спряхме при сувенирни магазинчета, където се продаваха всевъзможни неща от рода на: светена вода, кръстчета, червеникава пръст от брега предполагам, икони, включително и кръстове с надпис Йерусалим...

Не подминавайте тези търговци, да, те печелят от това, но все пак поне за мен това е още една проява на уважение към Християнството, че свободно се продават подобни неща.
Напазарувахме и тръгнахме към Мадаба...

--------------------
Някои правят така, че нещата да се случват.
Други наблюдават как нещата се случват.
А трети се питат дали нещата са се случили...

Редактирано от Тaис (13.03.2010 15:55)

Запленени от всичко наоколо неусетно стигаме и до края на каньона, откъдето изневиделица, от тесните скали пред очите ни се разкрива величествена гледка към Съкровищницата.

Не мисля, че има снимка, било то и най-професионалната, която да може да покаже красотата на тази сграда. Представете си все пак как са се чувствали някога посетителите на града, когато е бил действащ такъв. Изумителна е прецизността, с която е издълбан всеки детайл. Пред това мисля, че и Пирамидите в Египет бледнеят от гледна точка на изкуство и прецизност. Най-малката грешка е можела да стане причина да се изостави сградата и да се започне нова. Самото дълбане не е било трудно като усилие - самите скали са меки особено след дъжд, но това от своя страна също крие риска от грешка. Сградите са се строили от горе надолу и ако виждате дупките от двете страни - те са служели за прикрепяне на скелето. И за по-добра представа за перфекционизма, ето само един детайл от сградата:

И след първият преход е време за почивка, арабско кафе, сувенири... просто сядаш, гледаш, спираш дори да снимаш...
Но още сме съвсем в началото и тепърва предстои разходката в самият град, който след всеки ъгъл открива прелестите си.

След Съкровищницата поемаме покрай Улицата на фасадите, които се предполага, че са били административни сгради

След тях е амфитеатъра в ляво от пътя (не помня за колко зрители беше, но беше много)

а срещу него в отсрещните скали са издълбаните гробници, като най-крайната и най-голямата е била за царя.

Разбира се, и по тях пъплеха хора като мравки

Оттук започва и участъка на камилския транспорт, който на висок глас се предлага от камиларите

а в края на този участък е и "паркинга" на камили, някои от които почивайки си служеха и за модели на художници

а други просто лениво се излежаваха...

А като атмосфера, докато се разождате, представете си глъчка не само от туристите, но и от малките "търговци", предлагащи картички, камъни (наистина хубави и явно събирани не точно от алеите на туристите) ...

Всички тези хора, които са ангажирани с транспорт, сувенири или просто стоящи и наблюдаващи туристите са местни, които допреди 30-ина години са живеели вътре в самата Петра. И до днес те я чувстват като своя, въпреки, че отдавна Кралят е построил жилища, в които те без да плащат нищо могат да живеят, а тези жилища са в непосредствена близост до Петра, на един от хълмовете в края на маршрута.

А ние продължаваме с разходката си и ето ни при "жилищните" домове

Отвън се виждат формите на сградите

но от по-близо няма как човек да не се почувства като участник от сериите на Флинстоун

Голямата стопанка на малката къща

И при прозореца на съседите, чийто естествено цветове на скалата не мога дори да коментирам, толкова са изумителни

които явно ги няма, но поне да видя какво готвят...

И ето ни вече почти накрая, където ще имаме обяд, но преди това още един храм... на който не се качих

Не можехме да повярваме, че сме изминали почти 6 км, а не бяхме кой знае колко уморени. Освен това имаше още достатъчно време за обяд и разбира се, качване до Манастира.
И тъй като вече бяхме в района на магаретата, наоколо беше пълно с такива, и момчета, които предлагаха за по 5 динара да ни качат с магаре до горе. Е, аз на магаре се бях качвала някога като дете и бях падала, но в случая реших, че след като сутринта се качих на кон, защо пък да не се кача и на магаре. Още повече, че в групата имаше други ентусиасти за магарета, та... речено-сторено

Повярвайте ми, и сега като се сетя се чудя с какъв акъл го направих, и въпреки, че сега се смея, не мога да опиша ужаса,който изживях поне в началото

И за да не се чудите кое толкова е било ужасното, ето няколко снимки от пътеката, по която се качват магарета и "други туристи"...

В началото докато тръгнем държахме дори фотоапаратите в ръце с готовност за снимки, но много скоро след това забравяш всякакво снимане и единственото, за което мислиш е как да се държиш и да не паднеш

Това е в началото на пътеката... все още полегата

после става по-стръмна, започва изкачване по стълби, по които трябва да се разминем с пешеходци-туристи и ... други магарета, а отстрани се вижда ето това

Нали сте чували фразата "Запъва се, като магаре на мост". Е това го видях в действие

Ако срещу магарето има турист, то спира, но не мърда и не тръгва, докато туриста не се отмести. Проблема обаче идва, когато се срещнат две или повече магарета... И досега ми е като сън как се разминавахме с тях. Освен това част от стълбите са всъщност гладки и заоблени камъни...

И по тези стълби минах с магаре...

На всичко отгоре, понеже тръгнах последна, магаретаря реши, че трябва да настигнем останалите от групата и пришпори магарето ми, няма да казвам колко стени забърсах. Единственото, което ме успокояваше, беше, че от преди знам, че магарето когато се качва винаги избира най-сигурният и удобен път. Така са се правили и пътищата по склоновете някога - натоварва се магаре и се пуска да се катери, откъдето минава, оттам минавал и пътя, защото точно той бил с най-малко съпротивление. Макар, че... при тази тясна пътека не знам как си избираше пътя... Разчитах, че и магарето иска да остане живо и можех да разчитам само на инстинкта му за самосъхранение

Но наградата ми беше, че настигнах останалите от групата и дори нещо повече, от последна, в последната отсечка моето магаре, набрало вече скорост изпревари едното и ... пристигнах предпоследна. Абе като на Формула 1 бяхме

А на моето магаре накрая вече и крачетата му трепереха

Оттам с още разтуптяно от язденето сърце продължихме още около 300-400 м качване и стигнахме до Манастира.... Гледката определено си струваше целият изживян ужас от качването ...

Разбира се, някога това не е било Манастир, но в по-късни години известно време в него са се били заселили монаси, оттам остава и името му. Запазена е само фасадата, но е наистина величествено, макар и не толкова пищно, колкото Съкровищницата. От Манастира който иска и има сили може да се качи и на Платото, от което се открива гледка към цялата равнина, пустинята Вади Рам, а някои твърдят, че са виждали и Червено море...

Не е нужно да казвам, че и там имаше хора, докато някои си почиваха и/или просто поемаха от енергията на това уникално място

Кратка почивка, освежителен сок от лимон с мента и обратно надолу. Този път обаче дори не си помислихме за магаре, още повече, че слизането със сигурност е още по-трудно и рисково и от качването.

Всъщност от професионална гледна точка се чудя как изобщо се позволява това да се случва, риска наистина е огромен. Но така или иначе риск има и при пеш качване - на места скалите са толкова загладени, че ако не внимава човек лесно може да се подхлъзне и да полети в пропаст. В този смисъл качването до горе не бих го препоръчала на всеки, не само заради самата умора (разстоянието до горе е не повече от 2-3 км).

Като слязохме Хинди дали сериозно, дали на шега ни предложи ако не ни се ходят 6 км назад до изхода, да се качим на магарета и да отидем през хълма до селото, откъдето да дойде да ни вземе буса... Е, нямаше желаещи, а аз мисля,че до края на живота си повече няма да се кача на такова животно

Оттам лека полека тръгнахме назад... умората явно вече си каза думата, щом започнах да заглеждам доста камилите (а преди години се бях зарекла, че на камила също повече няма да се качвам

). Не рискувах, също и с двуколките, които тръгваха от Съкровищницата към изхода, които само като гледах как подскачат по калдаръма и скалната пътека по каньона, не исках да си предствавям как ще ми се разместят вътрешностите

И да, връщането определено е по-трудно, но се преборихме. Хубавото беше, че имахме целият ден на разположение и за щастие никой не бързаше да тръгваме към Акаба. На практика изкарахме там почти целият ден от 9 до 15,30-16,00 ч. В същото време много често тази екскурзия се предлага и с трансфер от Акаба , което означава, че в Петра влизат някъде към късният преди обед. Самата Петра затваря врати в 7,00 вечерта, но предвид, че още беше зима и става тъмно в 5,30...

Да не пропусна да кажа, че освен дневно посещение, се предлага и нощно такова, което е в дните: понеделник, сряда и четвъртък, цената беше само 12 динара. Мога само да мечтая да видя Петра нощем, осветена от фенери и свещи, а в при Съкровищницата обикновено има концерт, доколкото разбрах класическа музика... Ако ви се удаде случай, не пропускайте тази възможност, но при всички случаи е добре преди това да сте видяли града и денем.

Това е само един малък поглед към Петра, останаха толкова невидяни неща - Хълма на жертвоприношенията, гробниците отблизо... освен това продължават разкопките и скоро ще има още открити обекти за посещение на територията на града.
И да, напълно заслужено е обявена за едно от чудесата на света.

Толкова за днес, а утре ще продължа с Вади Рам, Акаба, Джераш и малко от Аман

Редактирано от Тaис (13.03.2010 22:19)