Луд папагал
Регистриран: 27.02.2009
Мнения: 927
|
Re: Човекът като изкусител
#2593358 - 15.03.2010 15:57
[Re: Signor d'Oro]
|
|
|
Да, жизнерадостна игра с огъня! Аз, за себе си, асоциативно, уподобявам Дон Жуан на древногерманския бог на огъня Логе (Локи), в трактовката на Вагнер (вж. ариите на Логе в "Пръстена": тенорови, виртуозни и с комична, игрива, дяволита, танцова сценография и интонация).
--------------------
Светото Писание е граматиката на Словото Божие (10.03.2010 21:26)
|
Signor d'Oro
ценопитагореец
Регистриран: 28.12.2009
Мнения: 1718
От: под Белевите върбета
|
Re: Човекът като изкусител
#2593362 - 15.03.2010 16:03
[Re: Луд папагал]
|
|
|
Цитат:
Да, жизнерадостна игра с огъня! Аз, за себе си, асоциативно, уподобявам Дон Жуан на древногерманския бог на огъня Логе (Локи), в трактовката на Вагнер (вж. ариите на Логе в "Пръстена": тенорови и с комична, игрива, дяволита, танцова сценография и интонация).
Тоест намираш дори и естетизирането на играта с огъня за нещо приемливо. Мисля, че повечето сме така, но това не означава, че не ни боли, когато се изгорим...
Има прагове на болката, които са удоволствени. С това заиграват садо-мазохистите в сексуалните си експерименти.
--------------------
"Я мислех, като да си умрем от старост, а оно така стана', като да си умрем от смех!"
нане Вуте
|
Луд папагал
Регистриран: 27.02.2009
Мнения: 927
|
Re: Човекът като изкусител
#2593366 - 15.03.2010 16:07
[Re: Signor d'Oro]
|
|
|
"Но ето че припълзя една пепелянка и го ухапа по врата, така че Заратустра изпищя от болка. Когато си махна ръцете от лицето, той погледна змията. Тя позна очите на Заратустра, несръчно се завъртя и понечи да избяга.
– Чакай! – рече Заратустра. – Още не си получила моята благодарност. Ти ме събуди тъкмо навреме – предстои ми още дълъг път.
– Твоят път за съжаление е вече къс – промълви скръбно пепелянката, – защото моята отрова убива.
Заратустра се усмихна:
– Чувал ли е някой, змей да умира от отрова на змия! – възкликна той. – Изтегли си обратно отровата! Не си толкова богата, за да ми я подариш."
Ницше, "Тъй рече Заратустра", от "За ухапването от пепелянка" (превод Жана Гълъбова)
Та подобно и за играта с огъня: все едно Инквизицията да изгори Дявола на клада и, чувайки искрящия му смях, да упорства да си мисли, че го боли и че душата му се пречиства. (Човешкото у Дон Жуан удоволствено страда - в оргазматичната невъзможност за уседналост, - но диаболичното тържествува в авантюристичен, дръзновен възторг.)
--------------------
Светото Писание е граматиката на Словото Божие (10.03.2010 21:26)
|
Signor d'Oro
ценопитагореец
Регистриран: 28.12.2009
Мнения: 1718
От: под Белевите върбета
|
Re: Човекът като изкусител
#2593371 - 15.03.2010 16:20
[Re: Луд папагал]
|
|
|
Цитат:
...
Та подобно и за играта с огъня: все едно Инквизицията да изгори Дявола на клада и, чувайки искрящия му смях, да упорства да си мисли, че го боли и че душата му се пречиства.
Кое е неизменното обаче?
Това е отчитането на гледната точка...
Често сме зашеметени от чутото, а не от казаното...
Специално този форум (олла) ми е забавен именно с това! Липсата на всякаква ориентация (при някои от най-ярките форумци) за позициониране на казаното и само стръв за тълкуване на чутото.
За един будист например дяволът и инквизицията биха били смешка...
Така че не е редно да "етикетираме" изкусителя...
--------------------
"Я мислех, като да си умрем от старост, а оно така стана', като да си умрем от смех!"
нане Вуте
|
Луд папагал
Регистриран: 27.02.2009
Мнения: 927
|
Re: Човекът като изкусител
#2593373 - 15.03.2010 16:23
[Re: Signor d'Oro]
|
|
|
Опитвам все-таки да средоточа разискване по посока: сублимното в съзнанието за грях. - Ето моята позиция.
Изкусителят е извънреден. - Ето какво звучи в моята позиция.
Разбирайки намека и отчитайки неловко предпоставката за своята форумна яркост. - Радвам се, че поне съм Ви забавен (нежели противен).
--------------------
Светото Писание е граматиката на Словото Божие (10.03.2010 21:26)
|
Signor d'Oro
ценопитагореец
Регистриран: 28.12.2009
Мнения: 1718
От: под Белевите върбета
|
Re: Човекът като изкусител
#2593376 - 15.03.2010 16:32
[Re: Луд папагал]
|
|
|
Цитат:
Опитвам все-таки да избегна монолога и средоточа разискване по посока: сублимното в съзнанието за грях. - Ето моята позиция.
Изкусителят е извънреден. - Ето какво звучи в моята позиция.
Радвам се, че поне съм Ви забавен (нежели противен).
ОК. Мисля, че донякъде разбрах какво искаш да ми кажеш, но аз избягвам подобен начин на обсъждане. Това не е лично, както и нещата, които казах дотук, не са лично отправени към теб...
Обсъжданията, в които се стига до съгласие, ме стряскат. Обсъжданията, в които се стига до споразумение, са ми по-удовлетворителни... 
--------------------
"Я мислех, като да си умрем от старост, а оно така стана', като да си умрем от смех!"
нане Вуте
|
Луд папагал
Регистриран: 27.02.2009
Мнения: 927
|
Re: Човекът като изкусител
#2593378 - 15.03.2010 16:36
[Re: Signor d'Oro]
|
|
|
Благодаря за радушното отношение в беседата. Щастлив съм, че се споразумяхме (ако и споразумението въобще да е съгласие по форма, не и съгласие по същество) - рядко ми се случва. И не влагам ни най-малко сарказъм, нито дори насмешка: отчитам и свое собствено постижение - успях да удържа от своя страна подобаващ, уважителен тон. Аз съм човек с предразсъдъци - това, което съм прегърнал от дете, юноша и младеж, - те ме избавят от отчуждителния подход, необходимостта да изхождам от своя собствена гледна точка, т. е. от т. нар. принципна позиция и допринасят да ми е що-годе интересно да живея.
--------------------
Светото Писание е граматиката на Словото Божие (10.03.2010 21:26)
|
|
Отговори
Цитирай
