We Are The Fallen

"Ангелът е този, който пада. Той обърква, без никога да успее да ги свърже, небето и земята, божественото и демоничното, свещеното и профанното.
В сумрака на църквата Сен-Сюлпис в Париж, в параклиса на Светите ангели, сияе фреската на Делакроа, която описва борбата на Яков с Ангела. "На преден план, така я описва Бодлер, лежат на земята дрехите и оръжията, от които Яков се е освободил, за да се бори, тяло с тяло, с тайнствения човек, изпратен от Господа. Естественият и свръхестественият човек се борят, всеки според природата си. Яков, приведен като овен напред, изопнал всичките си мускули, докато ангелът се отдава с наслада на борбата, спокоен и нежен, като този, който може да победи без усилието на мускулите и не позволява на гнева да промени божественото измерение на неговите форми."4 Борбата на изменчивото срещу неизменното повлича света към неговата пропаст. В нея злото достига своя връх и взаимното унищожение се явява като обща съдба на човешкото и божественото. Ала тъкмо тогава, както в мрака на параклиса, пробягва лъч светлина, който позволява да се види в бездната на проклятието и знак на благослов. "И остана Яков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че не го надвива, допря се до ставата на бедрото му и се повреди ставата на бедрото и Иакова, когато се бореше с Него. И рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да те пусна, докле не ме благословиш. И рече: как ти е името. Той отговори: Иаков. И рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. Попита Иаков, думайки: обади Твоето име. А Той отговори: защо ме питаш за името Ми? И го благослови там.5"

Владимир Градев

Ангели (Владимир Градев)