ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Образование и Наука » Философия

Страници: 1
Casus

***

Регистриран: 25.06.2008
Мнения: 81
Религията
    #2596785 - 21.03.2010 23:20

Религията не е фетиш, а съзнание. Да си в отношение с бога – ще рече да си с религиозно съзнание. А религиозното съзнание ще рече религиозен език. Езикът на науко-прагматичното съзнание е методът (моралът) и принадлежната му изкристализирала терминология (императиви); и единственото тук, което спрямо света се трансцендира, е самото познаващо, отчуждаващо се спрямо (и дори полагащо, създаващо, отпадащо) света аз. Докато религиозният език е символността... Та религиозното съзнание е проникнато със света, но символиката, в която то (именно като съзнание) се съпричестява със света, го трансцендира към изричащ, отчуващ света (и кореспондиращ със самото него) творец: „да бъде”! Две страни на съзнанието – религиозна и науко-прагматична. Науко-прагматичното съзнание ще рече да не си в отношение с бога, а с трупа му - абсолюта. Религията не е учение... И ето защо не е съществено дали има или няма бог или какво е бог, а че изначално, исконно, изосновно (и парадоксално) себесността на съзнанието лежи в религиозния модус (доколкото двата модуса си съприсъстват тъкмо във времевечното единство на съзнанието: религиозното съзнание е по тъканта си исторично, чаещо се и екзистенциално, а науко-прагматичното – по безтъканността си: тъждествено си, принципиално и трансцендентално). Вярата е завърнала се към религиозния модус себесност на едно отчуждено (в науко-прагматика) съзнание и преминава („кръщава се”) през възможността за разядосване (безоснователността, сърдечността на верския избор) пред божието откровение. Но защо въобще се случва отчуждението?

(Това бе последното, което остана да напиша.)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Casus

***

Регистриран: 25.06.2008
Мнения: 81
Re: Религията
    #2597475 - 23.03.2010 09:11 [Re: Casus]

Уточнение:

Предвид естетската ирония на демоничния ("Човекът като изкусител", link) и религиозната му дълбочина ("Демонизмът", link) - философската рефлексия (това, което понастоящем пиша, е не друго, освен философска рефлексия) извежда, че демонът е разядосващото се от божието откровение съзнание и пребивава тъкмо в отчуждителния преход. Въпросът за отчуждението запитва демоничното. Let's talk about Demon. (Или, в религиозен дискурс: Грехопадението*.)

Да "не слушаш Мойсей и пророците" ще рече, че си вече демоничен. А да "не те убеди възкръсналият от мъртвите" - туй ще рече, че си все още демоничен. У демона няма място за морал.

Дефинирането е отграничаване (определяне на граничността). Но що е то религия? Религията: let's talk about Demon - у демона няма място за морал. Религия = сатанизъм. Аз съм сатанист - не по убеждение, не по мнение, не по каприз, а по насоченост на философската рефлексия.

-------------------------

(*) Доколкото единствено в християнството богът откровява (сред нас, хората) сам себе си, ражда се, страда и възкръсва, то дотолкова религиозният дискурс се свежда до християнски (останалото са или фетишизации, или учения).


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Casus

***

Регистриран: 25.06.2008
Мнения: 81
Re: Религията
    #2598010 - 24.03.2010 08:31 [Re: Casus]

Животът е сън (отсветка, бълнуване); останалото е страдание. А т. нар. реалност е не повече от (обществена) конвенция, отчуждение (оскучаване, отрезвяване, тривиализация): словото (през екзистенциалната колизия в граничността на демона) отпада в интерсубективност (пустословие, смърт, социализация).





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Signor d'Oro
ценопитагореец
***

Регистриран: 28.12.2009
Мнения: 1718
От: под Белевите върбета
Re: Религията
    #2598029 - 24.03.2010 09:49 [Re: Casus]

Цитат:

Религията не е фетиш, а съзнание. Да си в отношение с бога – ще рече да си с религиозно съзнание.

Две страни на съзнанието – религиозна и науко-прагматична. Науко-прагматичното съзнание ще рече да не си в отношение с бога, а с трупа му - абсолюта. Религията не е учение...

Но защо въобще се случва отчуждението?

(Това бе последното, което остана да напиша.)




В това изказване нямаше и едно изречение, с което да се съглася. Но не го казвам с лошо чувство, тоест не започвам спор! Отново искам да отбележа - аз не споря. Отдавам ви напълно правото да смятате, че това, което сте написали е така. Само искам да ви кажа, че има хора, които смятат, че не е така...

Първо имам различно мнение за религията по чисто етимологични съображения. Религията е повторен стремеж за връзка с Бога, тоест re-ligo - повторно се вързвам. Оттук идва и цялата сгрешена постановка за религията, защото се приема, че някога е имало връзка между човека и Бога и тя е прекъсната... Аз лично не съм религиозен в този смисъл, защото не смятам, че връзката между човек и Бог е прекъсвана... Оттук произтича и цялата лавина от несъгласия с религиозните, които в своята циклопщина ми отказват собствената набожност.

Отчуждението, за което питате, се случва именно защото религията е доктрина, а религиозните са доктринери. Това задължително премахва Бога и го замества с фетиш.

Абсолютно неверно е и твърдението, че науко-прагматичното съзнание се занимава с абсолюта. Вие чели ли сте есета за Бога на прагматисти? Едно от основополагащите есета се нарича Neglected Argument for the Reality of God

Не изпадайте в онзи транс на еднокнижниците, който ги погубва и тях и всичко около тях. Никой не е пророк в собствената си библия...

Още веднъж ви казвам, че напълно уважавам становището ви и не настоявам за нищо друго, освен за това, че има и други гледни точки. Дано намерите съмишленици!

--------------------

"Я мислех, като да си умрем от старост, а оно така стана', като да си умрем от смех!"
нане Вуте


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Casus

***

Регистриран: 25.06.2008
Мнения: 81
Re: Религията
    #2598032 - 24.03.2010 09:55 [Re: Signor d'Oro]

1. Не.

2. Грехопадение! - Екзистенциализъм. Религията не е фетиш, а едно символно съзнание, биване в света, светско насъщие, демонизъм, чаяние по Бог, разядосване (нежели опит за - науко-прагматическа - апроприация) към Божието откровение (Христа).

3. Да. Моето не е гледна точка, а хистеричен транс, наричам го "искреност на позата". (Проф. Градинаров беше написал някъде, че "философът мисли една мисъл".)

4. Доктрината е "религията" на науко-прагматичното, застУпореното в самото себе си съзнание (фихтеанското, наукоучителното изначално тъждство на Аз-а). (Науко-прагматичното съзнание ще рече да не си в отношение с бога, а с трупа му - абсолюта*.) То се движи по антиномията плурализъм/ тоталитаризъм.

5. Изминаха почти 25 години, откакто неистово търся съмишленици; нулев успех. Всеки или държи на конвенцията и гледната точка, или/ и снобее.

Теза: (Моята прагматика.) Аз съм човек с предразсъдъци - това, което съм прегърнал от дете, юноша и младеж, - те ме избавят от отчуждителния подход, необходимостта да изхождам от своя собствена гледна точка, т. е. от т. нар. принципна, "непредубедена" позиция и допринасят да ми е що-годе интересно, сиреч съпричастно, съпричестиво**, да живея.

Антитеза: Отказвам да бъда уважаван. Моето терзание е, че не ми се удава да стигна до един окончателен и сетен край... Само по себе си (ето моето оправдание относно страха за самоубийство) самоубийството не би било изход - вмествайки се изцяло в контекста на социализацията. Ала духовното самоубийство пред Един, що безкрайно силно и безкрайно конкретно те люби - ето що би било Изходът! I'm still not black enough.

* * *

Всъщност, ако ме оставите намира (диалогичността ме спохожда рядко), ще прочета с интерес статията, към която ме пращате; а може и доживот да я прегърна... Вие сте мой, па макар и задочен, приятел, Вие ме въодушевявате... Не съм лишен от опит по рецензиране на текстове. Отколешният ми горчив опит с приятелството бе именно небезизвестният Коста Бенчев. Ето, относно едно предоставено ми интервю на Робърт Брандъм (а Вие, прагматистът, преценете мълчаливо дали "разполагам" с някакви способности)... Та: ще споделя с Вас един мой пасквилен отзив относно интервюто на философа Р. Брандъм при семинар в Генуезкия университет през 1999-та. Ето интервюто (към което ме насочи г-н Коста Бенчев): link.

Рецензията:

1. Според Б. езиковите игри могат да се разделят на "безобидни" ("несериозни") и на такива, които имат същностно отношение към разума ("сериозни"). И само последните имат во истине смисъл: доколкото само те могат собствено да нагазят на научна почва. Този философ отпросвещенски неглижира безделните занимания на късносредновековните аристократи, префърцунената етикеция, престорената галантност, празните разговори. Обезценява политико-естетическата стойност въобще. И в сравнение с "чистия", релативисткия прагматик Рорти той е по-пуритански настроен. Пренебрегва маниера, културално унаследената и станала втора природа механика на висшата жестовост, изтънчената суета, хищническата, орхидеична изразност.

2. Отхвърля крилатото слово, фразеологизмите, празното кокетство с езика. А оттам - и лицемерното и намекващо, предразполагащо интонационно противника нищо по същество не казващо многословие на дипломацията ("змийския език"). Умение, доведено до съвършенство у кардинал Родриго Борджия, папа Александър Шести, баща на Чезаре Борджия. "Ти го помисли, аз го извърших", казал безцеремонният Чезаре веднъж на равния му по вероломство лукав свой баща. Бащата уговярял приеми за противниците, а на тях Чезаре действал (убивал)... Една случка: Родриго взел една ябълка, разрязал я с ножче и с мазна усмивка подал на събеседника си едната половина, след като загризал другата. Събеседникът скоро се хванал за стомаха и, издъхвайки, промълвил: "Но нали и ти яде...". "Да, но ножчето беше намазано само от едната страна", отвърнал папата.

3. Споделя моралния императивизъм на Кант (философията на късния Кант). Ще река на такъв, че дългът (чувството за отговорност) е екзистенциален израз на индивидуална слабост у човек за действие - на този му е нужен дълг, който (мотивационно) да го подкара или възпре ("в името на..."... Родината, народа, близките, семейството, любимата, Бог, справедливостта и пр.), вместо пряко (а в т. ч. и чрез ума) да го ръководи волята към мощ (и самосъхранение). Значи, този с някаква учена филистерска гордост прогласява, че човек се отличава от животните не по голямото си инструментално предимство, ума, а по неодостига на природа ("теория на отговорността")! Свежда великата поза на войната до концептуален спор. Обявява социалното действие за (и притова сериозен) ангажимент, пренебрегвайки, че, божем, князът би могъл да убе слугата, якоже да убиеш досаден комар!

4. Логиката като съдържание на семантиката. Що за "съдържателен формализъм" (другото име на рационализма)?! Т. е., съгласно Б., в езика става това, щото понятийността семантизира (придобива едно формално значение) посредством логиката. Практиката като дедукция и дедукцията като практика. Езиковата практика като форма на понятийността. А къде остава емоционалната изразност: псувните, ругатните, бойните викове, възклицанията? (Чоран дори сочи псувнята за един от образците за стил!) При тях понятийността (боравенето с понятия) е форма на емоцията.

5. Застъпник на кантианската познавателна активна роля на субекта при формирането на неща. Хвала! Ала не смее да натвърди по кантиански, че и самите общи понятия (време, пространство и пр.) не са онтологична, а само епистемологична (т. е. чисто трансцендентална) даденост. Дръзва да отрече въобще рефлексията - в полза на "заниманието с нещата", творчеството! Стреми се да компенсира липсата на аристократизъм у себе си и епохата ни с бохемо-хипарското разбиране за талант (талантът днес: нищо повече от примитив на цивилизацията, казвам). Казвам му, нашата епоха не е ренесансова, тя е епоха на посредствения човек, който следва да се осланя преди всичко на рефлексията си (по заявката на Шопенхауер)!... Ето тук го хванах в противоречие: пуритан, който не обича рефлективния акт на методологизиране, рефлективното организиране на труда, а методът да се нагласи от самосебе си, в общуването и сърегулацията на постъпките ("съобразяването"). Идеолог на постмодернистичния талант, чиста проба сноб! Бих му рекъл, че практиката не може да бъде онтична основа за непосредственото съществуване на човека - тя или следва да бъде мотивирана от волята към мощ (у силния), или осмислена от съзнанието за екзистенциално насъщие (у слабия, но искрен към себе си). Пласира демагогски чувството за отговорност на твореца като морално-оправдателен патетичен палиатив за човешката индивидуална слабост. Иска да решава методологически проблемите, но без да търси онтично основание за залавянето си: давайки си вид на един деен дерзател. Само че не сила, страст и дръзновение (или поне рефлексия) го водят, а нормативни урегулации! "Правя така, както по протежние ставя ясно, че трябва да се прави". Конформист! Философия на конформизма, чийто идеал е бохемът-талант. Радикален отказ от дефиниране и преоценка, от воюване, от житейската амбивалнетност на унищожение и съзидание. Радикален отказ от радикализъм. Нито непоправим оптимист, нито непоправим песимист ("прави каквото трябва, пък да става каквото ще") - а в замяна: един нормопоправим, интеррегулируем, сработващ се човек, недопускащ, че истинското дарование винаги иде с гръм, трясък и тирания.

6. Не е философ на Ницшевата зла мърдост (Bose Weisheit), не ми допада. Не философства "с чук в ръка". Прагматик, който вместо да замени теорията на познанието с "теория на практиката", предлага компромисно теория на приложното познание (дедуктивна обосновка за нормоурегулирането).

7. Нормотворчеството ("свеждането на понятията") като дедуктивна социална практика (а'ла Хабермас), не и творчество на ковачи на скрижали.

8. Отъждествява ирационално и имплицитно (в зачатъчното състояние на духа) и утвърждава понятийната експресия за логистичен (т. е. логически) акт на семантично, контурно, безостатъчно извеждане на рационалното и същевременно - отвеждане на ирационалното в сферата на неинтенцираното мълчание. Сиреч: удържа ранния Витгенщайн (тезата от Логико-философския трактат), неприемайки късния, ирационализиралия се и фразеологизиралия се (Синята и кафявата книга и пр.: за езиковите игри). Но пък, от друга страна, определя хайдегериански мисленето като (рефлективно?) езиково осмисляне покъм екзистенциалното битие (което нарича claim, екзистенциална интенция, предявяване на житейско изискване). В отлика спрямо Хайдегер, обаче, той няма никакво намерение да удържа едно актуално и неопределено състояние на осмисляне, а е твърдо решен да полага значения... И накрая, като да съпоставя пословиците "казана дума - хвърлен камък" и "дума дупка не прави". И по гадамериански внушава, че правилата се формират дискурсивно, ала (в отлика спрямо Гадамер) не и в сладкодумие... Един, изглежда, прехвален еклектик, сроден по това си качество с Пол Рикьор.

9. В последна сметка: не може да се отърве от импликацията Бог (абсолют).


-----------------

(*) Конкретността на прагматическото занимание не е екзистенциално насъщие, не е застроена с едно парадоксално чаяние по божия любов, но прагматикът встъпва в занимание предвид съзнание за снет от метафизическа валидност, но все-таки абсолют, абсолют: "практиката е критерий за истината".
(**) Г-н Коста Бенчев употребяваше интереса науко-прагматически, т. е. без закваска, основание, отчужденски, "ЗА КЕФ". (Основание = битие.) Съпричестивото науко-прагматично съзнание (да ти е интересно да се занимаваш с наука) е фаустовското съзнание - чието основание обаче е тъкмо демонизмът: link.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Casus

***

Регистриран: 25.06.2008
Мнения: 81
Re: Религията
    #2599413 - 27.03.2010 19:38 [Re: Casus]

Философия на изкушението: Понятието ми "религиозен модус на съзнанието"
(Бог е любов, нежели морал)

"The only way to get rid of a temptation is to yield to it." - Oscar Wilde ("The Picture of Dorian Gray")

Съзнанието надмогва себе си във философската рефлексия. И ето защо не е възможно философско рефлектиране върху собственото съзнание. Но пък се отваря възможност за рефлектиране върху въобще съзнанието (не и просто върху нечие съзнание). Та - способен съм на следната философско-рефлективна категоризация на съзнанието:

1. Съзнанието бива едно предгрехопадително (пастирско) съзнание или едно следгрехопадително (апроприативно) съзнание.
2. Аномалия на пастирското съзнание е пастирската прогерия (иудаисткото съзнание).
3. Апроприативното съзнание бива едно демонично съзнание или едно съвестно съзнание.
4. Нихилизмът: че съвестното съзнание може да отреагира в морално-познавателно (науко-прагматично) съзнание и после вследствие цивилизационните натрупвания да се изроди в консумативно съзнание (и в съответствие: реакционно съзнание).
5. Припомняйки си греха, съвестното съзнание може да се с-вери с пастирското съзнание или да се разядоса в демоничното съзнание. (Т. е. съвестното съзнание парадоксално е отворено към абсолютната свобода на избора.)
6. Ориентираната по пастирско-демоничното направление (през оста на грехопадението) съзнателност наричам религиозен модус, символен модус на съзнанието. Сиреч в религиозния (символния) си модус съзнанието бива или едно пастирско съзнание, или едно демонично съзнание. (В чаянието демоничното съзнание се отнася към бога. Ала пък пастирското съзнание е религиозно, доколкото не е едно с божия дух, но, бидейки по божи образец от самия бог сътворено и възлюбвайки сетне мигом божията воля, то се обръща пряко към своя любящ творец.)
7. Демоничното съзнание е иманентно на дявола и (спрямо пастирското) се избистря (врефлектира, трансцендира) в (нарастващата интензивност на) изкушението (към грехопадение). Съвестта е грехопадение в грехопадението и, бидейки едно морално отпадане от изкушението, тя не се отнася към бога, а (посредством метода/ морала - и терминологията/ императивите) тя се отнася към трупа му, абсолюта.

Настоящата (а и всяка) категоризация принадлежи към езика на науко-прагматичното съзнание, но е насочена именно към снемане на този език.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Casus

***

Регистриран: 25.06.2008
Мнения: 81
Re: Религията
    #2599458 - 27.03.2010 21:47 [Re: Casus]





Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Casus

***

Регистриран: 25.06.2008
Мнения: 81
Re: Религията
    #2600424 - 30.03.2010 10:19 [Re: Casus]

Остана да дефинирам собственото (собственото не е съзнание, а саморефлектираща се насоченост на философската рефлексия): "аз съм сатанист". Ето довода:

Сатанизмът

Изстъпилата запред философската рефлексия (нежели запред конвенционалността*) религия наричам едно религиозно основание. Достатъчното религиозно основание би надраснало съвестното съзнание (с неговата парадоксална отвореност към абсолютната свобода на избора) - би надраснало съвестното съзнание в същия начин, по който, в надмогващо се едно собствено съзнание, философската рефлексия надраства въобще съзнанието**. Религиозното основание е съборно, нежели обществено.

Религиозно основание възлязло на Петдесетница, но скоро било потъпкано в секуларизация. Т. е. не било разбрано, а избрано. Да, петдесетното послание се оказало едно недостатъчно основание - подозирам апостолите в неуспение по собственото им с-веряване към пастирското съзнание, сиреч в съвестност.

Конвенционалността (т. нар. интерсубективност) не надраства съзнанието - тя е неговата цементация.

В надрастване на демонизма, т. е. демоничното съзнание, състоящо се в чаянието, сатанизмът се състои в неуморното търсене накъм достатъчното религиозно основание. Сиреч аз съм сатанист. Доколкото философията е християнска, дотолкова тя (същата) е сатанистична.

(Пастирското съзнание би било надраснато в сам Бог.)

-------------------------

(*) И както за науко-прагматичното съзнание религията е фетиш (доктрината е „религията” на науко-прагматичното съзнание), то тъй и запред конвенционалността религията е „вероизповедание”.

(**) Съзнанието (собственото) надмогва себе си във философската рефлексия. И ето защо не е възможно философско рефлектиране върху собственото съзнание. Но пък се отваря възможност за рефлектиране върху въобще съзнанието (не и просто върху нечие съзнание)... Свидетелството за философичност е изказният стил - ако той бъде оспорен, бива оспорена и философичността на собственика (а в настоящия случай: моята). (Надмогването провежда метаморфоза, а надрастването - обективация. Дали го пише това другаде... Но го пише тук! И ако и писанието ми да звучи доктринално, то настоящата рефлексия е насочена именно срещу доктриналното.)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
kapitoliq
UncharteD
***

Регистриран: 03.11.2005
Мнения: 12805
От: въд погледа
Re: Религията
    #2605800 - 11.04.2010 20:22 [Re: Casus]

Нов бан, нова регистрация.
Здравей, Чезаре.

--------------------
Истината винаги е нещо крайно относително и почти изцяло несъстоятелно !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Мишо, Дон Кихот 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 2709

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.023 seconds in which 0.003 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.