Истанбул за (почти) пет дни...

Не ми се иска да се разпростирам много по темата, защото човешките усещания са силно субективни от една страта, а от друга не ме кефят подобни теми. Но все пак от възпитание ще си кажа моето мнение. Аз съм, и винаги съм била привърженик на по-малките градове, чувствам се по-топло в такива, винаги съм обожавала Ботевград и...да, не харесвам София като цяло

. Така е и с Атина - имаме приятели там-много приятни хора. Едното семейство (кореняци, родени и израснали в Кипсели) обаче предпочете да се премести в Неа Макри в момента, в който се роди първото им дете преди 14 години. Контактувала съм с доста атиняни - и чрез общи познати , и по работа. Винаги са се изживявали като всезнайковци и като по-,по-, най-. Някои по-дискретно, някои доста напористо. Видите ли , ние провинциалистите не знаем всичко, а това което знаем не го знаем както трябва. Честно да ти кажа в повечето от тези хора ми е прозирало къде явно, къде прикрито комплексарство и се е оказвало, че не са кореняци

Но е възможно разбира се все на такива хора да попадам

Аз и на софианци многознайковци съм попадала, но си имам и изключения

А иначе съм наясно, че големия град отчуждава и обезличава хората и причините са и обективни за някои неща, затова и не разбирам живеещите в такива

Огромните разстояния, пътуване 2 часа до работата, непознати лица навсякъде, навалицата, лудото задръстване са ми чужди до болка някак си

Хора разни и всеки харесва различни неща

--------------------
Истината съществува, лъжата трябва да се измисля...