Човекоубиецът Сатана

Дали всички лоши приказки около християнският "враг"
не са просто една духовна Желязна завеса,не прилича
ли тази вражда на борбата между социалистическият и капиталистическият лагер?

Какво точно означава това,че Сатан е "човекоубиец"?
Познавам много суперталантливи и напреднали окултисти,с добре развити способности и сили.Прави ми впечатление,че колкото повече човек се задълбочава в тази материя,толкова повече губи от човешката си същност,отдалечава се от другите хора.

Това е нещо подобно на въведеният от Карлос Кастанеда термин
"загуба на човешка форма".

Аз също се занимавам с окултизъм и усещам,че колкото
повече напредвам в тази материя,толкова повече се задълбочава конфликтът между човешкото в мен и окултното.Бих го нарекъл конфликт между Човека и Свръхчовека.

Но няма признаци(както при другите окултисти) за загуба
на душата,дори напротив,мисля,че това те доближава до истинската ти същност.

Умишлено направих паралел в началото с Желязната завеса.
Доста хора знаеха,че "гнилият Западен капитализъм" не е
толкова гнил,а дори напротив.Тези,които са живели по това
време,знаят за какво става въпрос.Тогава ги имаше и същите
заплахи,че който отиде в капиталистическа страна,ще види
как се експлоатират бедните хорица,каква несправедливост
цари там и прочие дивотии.А който беше фен на западни рок
групи,ходеше с дънки,гледаше Междузвездни Войни,беше запла
шен да отпадне от Социалистическата милост и нямаше да влезе в Радостта на Светлия строй.

Та да се върнем на човекоубиецът Сатана.Не е ли прав Кроули
като казва "Сатаната,древната змия,не е Човешкият Враг,а
онази сила(не личност?)която ни превърна в богове".

Ще направя и една кофти аналогия с Приказката за Стъл-
бицата на един наш известен автор.Един млад човек,умо-
рен от социалното положение,в което се намира,отвра-
тен от мизерията,мръсотията около себе си,решава да се изкачи до върховете на обществото..."за да отмъсти за своите братя".

Дяволът,пазител на Стълбата обещава да го издигне,но на
определена цена.Взима му слуха,зрението,разума и накрая сърцето,като ги заменя с други-дава му нов слух,ново зрение ново сърце.Колкото повече младият човек се издига по-нагоре,толкова повече престава да вижда мизерия,болка,отчая
ние и напротив-неговите братя са облечени в красиви дрехи,
светли,радостни...

Накрая казва:"Боговете са ми братя".А от първоначалното желание "...да отмъсти за своите братя,които страдат",
не остава нищо.Някои описват това като морално падение,но
дали наистина е такова?

Няма ли подобна аналогия и с космическата стълбица,израст
ването в окултен план?

Не е ли Дяволът пак пазител и водач в това израстване?

Всъщност знам,че някои няма да го нарекат така.За тях човекът е над всичко и най-висшето същество.Идеята човеш
кото да бъде пожертвано в името на Божественото излгежда
пошла.

Но питам-защо,както в контекста на творбата на Смирненски,
така и в чисто космическо-метафизичен план човеците стоят
на най-ниското стъпало?Защо в техният свят цари мизерия,
болка?И защо човекът продължава да иска да си остане човек,
а не да еволюира в нещо по-висше?

Много хора смятат,че щом някой има някакъв идеал,няма по-лошо нещо той да отстъпи от него.Не съществуват такива
неща като преходни ценности,щом нещо си го нарекъл "най-
висше",то трябва да си остане вовеки веков такова.Такива
личности често се израждат във фанатици.

Юдео-християнството е религия,която възхвалява човешкото,
отредила е на човека върховно място в творението,Христос
се е жертвал за хората и т.н...като по този начин стъпква
идеята за по-нататъщна еволюция.

Ами ако това същото го беше направила и маймуната?Ако и тя
твърдеше че е венецът на творението?Всъщност имаше такъв
филм "Планетата на Маймуните".

Защо човекът издига себе си в такъв култ и всичко,което му
се стори по-висше,става заплаха за него?Защо при все всички
мизерии и страдания,с които е пълен живота му,не иска да се
издигне и стане нещо повече от това,което е?

Човекоубиец или Спасител е Сатан?