Кратичка импресия за нашата Обещана земя (по "Исая" 61-ва гл.) #2855982 - 06.12.2011 12:30
Отговори
Цитирай
Бленуваната Обетована земя за нас - земя, където Бог на мира смазва сатана под нозете ни. Където тръните и глоговете в живота ни се превръщат в “дървета на правда, насадени от Господ, за да се прослави Той.” Където падат оковите, защото “гдето е Господният Дух, там е свобода”. Където пепелта от пораженията бива отвята до последната прашинка и на нейно място биват издигнати Венците на победите. Където с камъните от развалините се строят Триумфални арки и се отварят Перлени врати, за да влезе Царят на Славата. Където задълго копняни обещания, често изглеждащи ни като миражи, се изпълняват дори много извън тяхната копнежна мярка. Където срамът и позорът от греха се заменят със свещенодействие и царуване в тогите на праведност. Където вместо ограбването от алчните, получаваме двоен дял от Божието наследство. И където бликащите порои от сълзи на скръб и отчаяние се превръщат в живи извори на радост, благодарение, хвала и див възторг от великите и пречудни дела на нашия Господ и Спасител!...
Земя, в която Бог присъства... владее... царува...
Re: Кратичка импресия за нашата Обещана земя (по "Исая" 61-ва гл.) #2856928 - 09.12.2011 08:02
[Re: Ейнджъл]
Отговори
Цитирай
Ето един пример за завладяна Обещана земя, който много ми харесва.
Пеле започнал своя път във футбола с непримирима вяра. На деветгодишна възраст той обещал на баща си, който горчиво ридаел след загубата на Бразилия на финала на Мундиал 1950 г., че ще докара на всяка цена световната купа в родината си. Което се случило точно след осем години.
А когато разбрал пък, че иска да сложи край на своята кариера, Кралят на футбола разказва, че шептял молитви на Бог: "Господи, ще направя всичко по силите си, ще се подготвя, обаче ми трябва и Твоята помощ, за да си тръгна като шампион!"
Така и станало...
“Всичко е възможно за тоя, който вярва!" ("Евангелие от Марка" 9/23)
Re: Кратичка импресия за нашата Обещана земя (по "Исая" 61-ва гл.) #2856979 - 09.12.2011 12:45
[Re: Ейнджъл]
Отговори
Цитирай
От друга страна, мисля си: дали нашата стойност идва от това КОИ сме ние и КАКВО сме постигнали в тоя свят? Необходимо ли е да построиш Тадж Махал, да напишеш "Престъпление и наказание", да изобретиш перпетум-мобиле, да станеш Нобелов лауреат, да получиш "Оскар" за цялостно творчество, да си милиардер от класацията на "Форбс", да победиш Наполеон при Ватерло, да бъдеш майка Тереза за бедните, гладните и сираците... или поне да си поредният топ-музикален идол на нацията си, за да се сдобиеш с достойнство и чест? Да, наистина, постиженията трябва да се уважават и да ни служат за пример в собственото ни изграждане като личности. Но не сме ли ценни, просто защото сме хора? Не песъчинки от вечността, които се лутат в необятния космос, нито пък еволюирали примати, заменили дърветата със земята. Просто хора… вярно, различни хора, ала всички те – абсолютно равни пред лицето на своя Създател.
Ами ако в огледалото отсреща не видим красота, блясък и достолепие? А примерно... и тук вариантите могат да са безкрайно много: някой вижда провала си, друг – пълния си с ненавист поглед, трети – мизерията и оскотяването си. А ние вече ле-е-екичко извръщаме очи от него и бързаме да заключим: "Хей, от тоя нищо не става!"
А може ли – аз само така си питам, проститутката един ден да се окаже Мария Магдалена? Епилептикът със смъртната присъда пък да стане Достоевски. Младежът, затворен за скитничество, да се превърне в Джек Лондон. Слепецът – в Омир. Глухият – в Бетовен. Да ходиш със скъсани чорапи в обувките си, а после – за улеснение, да ги носиш на бос крак дори, докато с удоволствие се плезиш на журналистите... и да се окажеш Айнщайн. Да се проваляш десетки пъти в кариерата си и в личния си живот, а накрая да завършиш като любимия президент на американците Ейбрахам Линкълн. Или пък да си алкохолик, чиито президентски бисери ще обиколят цял свят след време като тъй наречените "крилати бушизми". А защо не и слаботелесен, неуверен в себе си комплексар с говорен дефект, който ще побърка няколко поколения филмови маняци в ролите си на Роки Балбоа и неудържимия Рамбо. А може би най-семпличко студентче с вид на мърляво, оръфано отвсякъде хипи, от което ще се излюпи с гръм и трясък самият Бил Гейтс. Селски даскал и скромен монах, който ще израсте до титаничните размери на нашия Апостол на свободата. Убиецът от древен Египет, който ще даде на човечеството Десетте Божии заповеди. Изродът-фарисеин и жесток гонител на ранните християни, който ще възпламени цялата земя да въздиша по своя Спасител.
Можем ли да се уловим как гледаме на себе си, без да ни пука как другите ни виждат… или не ни забелязват въобще?
Май от това зависи какъв живот ще изживеем.
Екстри:
Hard Rock fan
somehow unborn
Регистриран: 07.01.2003
Мнения: 31396
Re: Кратичка импресия за нашата Обещана земя (по "Исая" 61-ва гл.) #2856982 - 09.12.2011 13:02
[Re: Ейнджъл]
Отговори
Цитирай
С едничката вметка, че Мариам от Магдала не е била проститутка (или поне, не е споменато подобно в Библията), и че бих изключила майка Тереза сред споменаваното, е точно така.
Без изобщо да подценявам творенията на човешкия гений (напротив, възхищавам им се), категорично вярвам, че всеки един от нас на тази земя е ценен в очите на Своя създател.
Не съм сигурна защо такива прашинки, че и така недостойни сме Му ценни...но, си мисля, че е защото ни обича като Свои дечица и всяко Му е ценно, лично и посвоему.
Обичани сме до ...последния блуден син. До най-черната и заблудена овца, която Той Се опитва да намери и доведе при Себе Си.
Фактът, че ни е сътворил, фактът, че ни е дал живот, фактът, че за да спаси този наш живот, даде Своя...означава само едно.
И за него говори цялото Писание.
-------------------- It started to snow in the middle of July
Re: Кратичка импресия за нашата Обещана земя (по "Исая" 61-ва гл.) #2857013 - 09.12.2011 15:31
[Re: Ейнджъл]
Отговори
Цитирай
Може Ейджъл, може! Всичко е възможно, когато човек обърне взор към Бог: с вяра, надежда и любов! Тогава човек става сътворец на ИСТИНСКО ДОБРО за хората на земята заедно с БОГ! с Бог, в Бог, от Бог, ... всичко е възможно!
-------------------- Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!!!
Re: Кратичка импресия за нашата Обещана земя (по "Исая" 61-ва гл.) #2857938 - 13.12.2011 14:19
[Re: Erosaria]
Отговори
Цитирай
Цитат: Тогава човек става сътворец на ИСТИНСКО ДОБРО за хората на земята заедно с БОГ!
Да, Erosaria, ето и един съкрушаващ пример за това:
Джон Харпър бил роден в здраво християнско семейство на 29 май 1872 година. Било последната неделя на март 1886 година, когато на 13-годишна възраст, Джон приел Исус Христос за Господ на своя живот.
Започнал да проповядва четири години по-късно. Излизал по улиците на своето село и изливайки с искреност душата си, умолявал хората да се помирят с Бога.
След като 5-6 години упорито се трудел по улиците и площадите, проповядвайки Евангелието и работейки в мелницата през деня, Харпър получил издръжка от пастор Картър от Баптистката мисия в Лондон. Сега вече той можел да посвети цялото си време и енергия на работата, която била скъпоценна за неговото сърце. Малко по-късно, през септември 1896 година, Джон основал и своя църква.
През това време Харпър се оженил, но скоро останал вдовец. Въпреки краткотрайния му брак, Бог благословил Джон с едно чудесно малко момиченце на име Нина. По ирония на съдбата, през своя живот Джон на няколко пъти едва не се удавил. Първият път, на две и половина годинки, паднал в кладенец, откъдето го спасила майка му. 26 годишен пък бил завлечен в морето от подводно течение и едва оживял, а 6 години по-късно бил лице в лице със смъртта, когато корабът, с който пътувал през Средиземно море, започнал да се пълни с вода.
Вероятно Бог използвал тези опитности, за да подготви Джон за онова, което скоро щяло да се случи.
През нощта на 14 април 1912 година корабът "Титаник" гордо порел горчивите и студени океански води по посока на (не)известността и историята. На борда на луксозния лайнер се намирали много богати и проспериращи хора.
Огромният кораб бил най-голямото превозно средство в света за своето време. Към 23.40 часа айсберг се врязал в десния борд на кораба, точно където бил безумния и арогантен надпис "И Бог не може да те потопи".Палубите били обсипани с лед и шест херметически затворени отделения били разбити. Океанската вода нахлула в "Титаник".
Джон и шестгодишната му дъщеря Нина също били на кораба. Когато станало ясно, че "Титаник" ще потъне, Джон незабавно завел своето дете в една от спасителните лодки. Можел да спаси и себе си, но въобще не мислел за това. Навел се, целунал малката си скъпоценна дъщеричка и гледайки я в очите й казал, че отново ще го види. Ярките ракети, изстреляни в тъмното небе, осветили сълзите, стичащи се по неговото лице. Обърнал се и се отправил към тълпата отчаяни хора, намиращи се на потъващия презокеански кораб.
Когато задната част на лайнера започнала да се издига над водата, Джон Харпър бил видян да си проправя път на палубата, провиквайки се силно: "Жените, децата и неспасените - бързо в спасителните лодки!".
Само минути по-късно във вътрешността на "Титаник" се чул силен, като от експлозия грохот и корабът се пречупил през средата. В миг мнозина скочили от палубата долу: в ледения, тъмен океан. Пастор Харпър бил един от тях...
В мразовитите води се оказали общо 1528 души. Свидетели видели как Джон като обезумял доплувал до мнозина от тях и ги довеждал при Исус, преди ниските температури да се окажат фатални...
Харпър доплувал и до млад мъж, който се държал за отломък от кораба и задъхан го попитал: "Спасен ли си?". Мъжът отговорил, че не е. Джон му предложил да изрече молитва за спасение, но мъжът, който бил в шоково състояние, отказал. Тогава Харпър съблякъл своята спасителна жилетка, дал му я и казал: "Вземи я, ти имаш нужда от нея повече, отколкото аз!". След това доплувал до други хора, които повел в спасение на душите. След минути Джон се върнал до мъжа и успял да го доведе до вяра в Христа! От скочилите в ледената вода, лодките спасили само шест души! Единият от тях бил младият мъж...
Четири години по-късно, при една среща на оцелелите от катастрофата, той със сълзи на очи разказал на всички присъстващи за героичната постъпка на Харпър.
Джон се опитал да помогне и на други хора, но поради силното измръзване силите му започнали да го напускат. Той не можел повече да плува. Последните му думи, преди да потъне в океана, били: "Повярвай в Името на Исуса Христа и ще бъдеш спасен!"...
Някои с ожесточение се опитвали да си купят място в лодките, за да спасят живота си, докато Джон Харпър дал своя, за да спаси другите.
"Няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за своите приятели", казва Божието Слово.
Джон Харпър без съмнение е истинският герой на "Титаник".
На кораба са били настанени 2228 пасажери, от които 705 са били спасени. 1523 души загинали в ледените черни води...
Re: Кратичка импресия за нашата Обещана земя (по "Исая" 61-ва гл.) #2857939 - 13.12.2011 14:34
[Re: Ейнджъл]
Отговори
Цитирай
Дано и ние имаме куража и силите да живеем така, както Джон, жертвайки се за другите! Сигурно много народ във водите тогава се е молил единствено и само за собственото си оцеляване, което ми напомня за състоянието на християнството у нас, а май и като цяло в момента. Така или иначе, тоя свят също има пробойна точно в своята арогантност и богоненавистност и неговият кораб бавно, но сигурно потъва. Давещите се души имат нужда (а тя ще става дори още по-голяма с потъването на икономическите, политическите, социалните и най-различните други светски системи) от не един и двама спасители като Джон. Моля се да имаме сърца силни, за да се отзовем на Божия призив и да не си запушваме ушите за виковете на отчаяние и безпомощност!... Атмосферата и сега е изпълнена с тях, макар писъците да са някак-си безмълвни и неми... Други обаче вече разцепват тишината от върхлитащата ги навсякъде изпод мрака неизвестност...