Обичам България!

Моята България! Такава, каквато я виждам и чувствам аз.
Често чета в емигрантските форуми много негативни мнения. Срещам силно изразено недоволство от всичко. Понякога се чудя за една и съща страна ли става въпрос? В моята България няма намусен и груб персонал, незаинтересовани и оскотели хора, повсеместна чалга и цигания, грозни сгради, хвърляни от балконите боклуци...Защо ли? Мъдростта на годините и опита ме е научила, че човек съди най-вече по заобикалящата го среда и каквото очаква, това и намира, тоест силно зависи от нагласата...Ако си си наумил, че граничните служители са високомерни грубияни, рано или късно ще срещнеш такъв. Просто негативите се привличат, противно на физичните закони. Друг е въпроса, че не всеки служител е длъжен да ти сваля звездите само защото си благоволил да се върнеш в България след 10-15-20 годишно пребиваване в някоя "по-велика" страна. И съвсем друг е въпроса, че когато контактуваш с останалите възпитано, с ведра и любезна усмивка ги предразполагаш и те неизменно се повлияват и променят отношението си ако не е било до там услужливо, тоест позитивите също се привличат. У мен остана като приятен спомен изключително дружелюбната и услужлива млада дама в отдела за лични карти в Ботевград, която ме успокои и поправи допуснатите от мен грешки при попълване на бланката. ("Опашка" - от двама човека.) Както и служителките в банките които ползвах. (Няма да споменавам колко пък красив беше касиера на една банка )
А как трябва да приемам факта, че през триседмичен престой (и подобни предишни) не попаднах на грам чалга? Нито в квартала, нито на улицата, нито в автобуса... Много добро впечатление ми направиха автобусите Ботевград-София - не много големи, сравнително нови, топли, идеално чисти и с ароматизатор, а от радиото се носеше дискретна и приятна западна музичка... Същото и в кафета и ресторанти. А пастите в сладкарница "Неделя"? Ммм...много добри! Единствено лошо впечатление ми направи, че се пуши навсякъде въпреки поставените на някои маси табелки, но имам убеждението , че пушачите са некоректни навсякъде докато не им наложат строги санкции, а това предполагам е въпрос на време. Вероятно по телевизията има чалга канали, но там е въпрос на избор и аз на такива не попадам у нас. Вярно, пак бяха обрали част от овощната ни градина, цигани най-вероятно, и това е друга черна точка, но те циганите са си проблем навсякъде...
Всеки път когато си ходя се впечатлявам и от добре оформените дворни пространства и балкони, от обновените къщи, от новите и поддържани контейнери за боклук и рециклиране.
А пълните магазини? Пълни с всякаква стока, но и с хора, въпреки честите оплаквания, които съм слушала...
И хората... Няма да се спирам на факта, че в Ботевград ме помнят много хора и винаги ме заговарят с радост, или на добрите съседски отношения в малкия град. Искам да споделя една случка обаче. Докато си бях в Ботевград между другото водех племенничката ми на английски. Школата е далечко от нас и центъра и докато я изчаквах един път реших да приседна в близката градинка и да си "поиграя" с лаптопа (въпреки че има стая за чакащите родители, но не беше много студено навън). Срещу пейката, от другата страна на алеята имаше някакво заведенийце предлагащо кафе, напитки и закуски, а до него нещо изглеждащо като колиба, където се оказа че има масички. Нямаше и 10 мин. откакто бях седнала и от павилиончето излезе около 40-годишен мъж с чашка кафе и с учудване забелязах, че се насочва към мен. Приближи ме и най-възпитано и любезно ми предложи кафето с думите "Едно кафенце така, както си почивате. Кафето ни е много хубаво. " Отказах, най-вече защото бях пила, но той го остави до мен с усмивка и се отдалечи, а после и изчезна. За да не го обидя отпих две глътки и тръгвайки си след 45 мин. отидох да го търся. Оказа се, че играят табла в колибката с още един. Върнах чашката, благодарих и предложих да платя. Отказа ми любезно, но твърдо. Тръгнах си с едно много хубаво чувство - бях трогната, но най-вече много радостна, че в моята България има такива хора. Хора, които въпреки трудностите и неволите са запазили доброто и човешкото у себе си и го раздават без очаквана отплата...
Винаги когато се прибирам посещавам културни мероприятия. Тази година бях на театър в Народния и на спектакъла на Нешка в НДК послучай Деня на будителите. И от двете съм с прекрасни впечатления. Театралната постановка беше "Сирано дьо Бержерак" - старичка пиеса, но предадена с много съвременно звучене в минималистичен, но силно символичен стил. За Нешка - всички знаете Нешка, но освен перфекционизма и идеалното съчетаване на слова и танци бях омагьосана от текстовете. Все познати текстове, но поднесени (от Джуни Александрова) по начин, който ми предизвика страхотен изблик на чувства, на няколко пъти се просълзявах...
Знам, че много от вас ме четат със скептицизъм. Не, не се заблуждавам, нещата в България далеч не са розови. Особено в политиката... Проблеми има и не са малко. Не може обаче да не се отчитат подобренията или всичко да влиза в един черен кюп на отричане и абсолютно недоволство. Знам, че повечето от вас отивайки в други страни намират някои придобивки като даденост без да са си мръднали пръста и се усмихват снизходително на думите ми. Не бива обаче да забравяме кога и от къде е тръгнала България. Посещавайки страната си приблизително един път годишно аз забелязвам разликите. Забелязвам ги защото така предпочитам. Искам да виждам и хубавото и неизбежно го срещам. Знам, че нямам особена заслуга за това, единственото което правя е да се усмихвам, да оставям някой лев и да говоря хубави неща за родината си в чужбина...

--------------------
Истината съществува, лъжата трябва да се измисля...