С моливче в ръка, или за Рождението

на Исус.

На всички Ви е добре известна историята на датИТЕ на отбелязването на Рождението на Исус

, както и като как и защо се стига до 25 декември, та няма да ви занимавам с това, подценявайки Ви, а и не е нужно, нито е обект на темата.

Датата на раждането на Христос, както знаете, не е спомената в Библията, но ако човек се позадълбочи в материята, има споменати в Библията събития и личности, около момента на зачатието и раждането на Исус, които дават достатъчно указания за поне приблизително установяване на времето на раждането Му.
Просто са потребни изчисления и да се поразтърси човек из материята.
Аз, бидейки, както съм Ви признавала, в някои недостатъчности в познанията и знаейки си добре, че хора с много повече познания върху Писанието са проучвали този (и не само) момент, не съм в заслуга никаква към изследването и установяването на въпроса тоз. Чисто и просто, преди доста време, съм го изяснявала за себе си с помощта на различни изследвания на различни библейски изследователи.
Тези дни, реших да си попреговоря за себе си наличните материали и ми хрумна да се опитам да си ги систематизирам, и обобщя и за целта да направя и писмен превод. И ми се получи нещо, което си позволявам да предложа на вниманието Ви, с надежда да не Ви отегча

(опитах се да дам по-съкратен текст и да преведа повечко от онзи материал, който най ми допадна като начин на изразяване).

Та, както стана дума, истинската рождена дата на Христос, без да е посочена точно в Библията, би могла да бъде изчислена приблизително.

Много важна податка в тази насока е свързана с бащата на Йоан Кръстител, Захария.
В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета. (Лука1:5)

И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади. (Лука 1:8, 9)

И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си. (Лука 1:23)
А след тия дни жена му Елисавета зачна.... (Лука 1:24)

Податката, която ни е дадена тук е „по реда на своя отред” и „Авиевия (Ab-i-ah )отред”.
Ето я думата „отред”, ползвана в оригинал и значението й http://www.sacrednamebible.com/kjvstrongs/STRGRK21.htm#S2183

24-те отреда на храмовото свещенство:

„Давид,бидейки в намерение да провъзгласи своя син Соломон за цар на всички народи, с тази цел, повикал в Ерусалим всички старейшини, свещеници и левити. След като преброил първо левитите, той установил, че са 38 000 човека на възраст от 30 до 50 години. От тях, той назначил 24 000 надзиратели за построяването на храма, 6000 направил съдии и техни писари, 4000 пазачи на дома Господен и толкова певци в храма, които да свирят на въведените от Давид, инструменти. След това, той ги разделил и на отреди, и като отделил свещениците, установил, че сред тях били 24 семейства (рода), 16 от дома на Елеазар и 8 от дома на Итамар. След това, Давид се разпоредил, всяко семейство да провежда богослужение, когато му дойде ред (редувайки се) в продължение на 8 дни от събота до събота. След това, всички отделни отреди, в присъствието на Давид, първосвещениците Садок и Авиатар и всички началници, започнали да хвърлят жребий и този, на който се паднал първият жребий, бил записан като първи, след това втория и така до двадесет и четвъртия. Тази подредба се е съхранила до ден днешен.” (Йосиф Флавий, Юдейски древности, Книга 7, Глава 14, Параграф 7, мой превод от английски).

Давид, съгласно Божиите инструкции (1 Лет. 28:11-13), разделил синовете на Аарон на 24 групи (1 Лет. 24:1-4), за да организира "график", при който, храмът Господен да може да бъде подсигурен със свещеници за служенията целогодишно, при това, по един системен и подреден начин. След като 24-те групи свещеници били установени, били посочени чрез жребий, за да се определи последователността, в която всяка група ще служи в храма. (1 Лет. 24: 7-19).

1 Лет. 24:19 Тоя беше редът на служението им, според който да влизат в Господния дом, по наредбата дадена им чрез баща им Аарона, според както му бе заповядал Господ Израилевият Бог.

Така, всеки един от 24-те отреди свещеници ще започне и завърши своето служение в храма в събота, като обязаността му обхваща период от една седмица (2Лет.23;8) – „И тъй, левитите и целият Юда извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят на служба в събота, и ония, които щяха да оставят службата в събота; защото свещеник Иодай не разпущаше отредите.”,(1 Лет. 9:25) – „ А братята им, които бяха по селата си, трябваше да дохождат в определени времена за да бъдат с тях по седем дни.”

При три специални събития, през годината, всички мъже на Израел е трябвало на пътуват до Ерусалим за празниците на Господа, така че на тези събития, всички свещеници е трябвало да бъдат в храма, за да настанят хората. Тези три празника са празника на безквасните хлябове (Пасха), празника на седмиците (Петдесетница - Шавуот (Седмици)) и в празника на скинопигията (празника на шатрите – Сукот, или "шатроразпъването"). (Второзаконие 16:16) – „Три пъти в годината всеки твой от мъжки пол да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Той: в празника на безквасните, в празника на седмиците и в празника на скинопигията; но да се не явяват пред Господа с празни ръце.”

Годишният цикъл на служба в храма:

Еврейският календар започва през пролетта, по време на месец Нисан (март - април), така че, първият отред свещеници, е този на рода на Иоиарив, който трябва да служи една седмица – от събота до събота. Следващата седмица, отговорност за службата има семейството на Едаия. Третата седмица е празникът на безквасните хлябове (Пасха), и всички свещеници трябва да са там за службата. После „графикът” се подновява отново с третия отред свещеници – семейството на Харим. По този план, когато 24-те отреда отслужат по реда си, общият цикъл на служба на отредите се повтаря. Този график покрива 51 седмици, или 357 дни, достатъчни за лунарния еврейски календар (около 354 дни). Така, в период от една година, всяка група свещеници, следва да отслужва в храма два пъти по „график” на отредите и допълнително на трите главни празника, или общо пет седмици имат задължение за служение.

Зачеването на Йоан Кръстител:

И сега да се върнем обратно към Захария, бащата на Йоан Кръстител.
Лука 1:23 “И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си”
Лука 1:24 „А след тия дни жена му Елисавета зачна;...”
Започвайки с първия месец Нисан, през пролетта (март – април), от „графика” на свещеническите отреди следва, че службата на Захария е през 10-тата седмица на годината. Това е така, защото той е бил член на отреда на Авия (Abijah), който е 8-мият отред; и двата празника (на безквасните хлябове – Пасха) – 15-21 Нисан и Петдесетница – 6 Сиван се падат преди неговите служебни задължения по график. Това поставя ръководството на службата в храма от страна на Захария да е в началото на втората събота на третия месец, Сиван (Май-Юни).
Завършвайки своята служба в храма в третата събота на Сиван, Захария се връща в къщи и скоро е заченат неговият син Йоан. Така че, Йоан Кръстител, най-вероятно е заченат малко след третата събота на месец Сиван.

Зачатието на Исус Христос:

Причината, поради която информацията относно Йоан е важна, е понеже, съгласно Лука, непорочното зачатие на Исус е в 6-тия месец от бременността на Елисавета.

Лука 1:
"24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,
27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените]."

Следва да се обърне внимание, че стих 26 се отнася до 6-тия месец от бременността на Елизабет, не до Елул – шестия месец на еврейския календар и това е видно както от стих 24, така и от стих 36 – „И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.” (Лука 1:36)
Мария остава с Елисавета за последните три месеца от нейната бременност, до времето, в което се ражда Йоан.

Лука 1:56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
Лука 1:57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

И като се обработи информацията относно зачеването на Йоан –в края на третия месец – Сиван и следващите 6 месеца бременност на Елисавета, се получава да е краят на 9-тия месец – Кислев (Ноември – Декември) времето, в което е било зачатието на Исус.
Трябва да се отбележи, че първият ден от еврейския празник Ханука – празника на светлината, се празнува на 25-тия ден на Кислев, и Исус е наречен „Светлината на света” (Йоан 8:12, 9:5, 12:46). Това изглежда да не е съвсем случайно съвпадение. В Евангелието на Йоан, Ханука е наречен „празник на освещението” (Йоан 10:22). Ханука е един осемдневен празник на радостно честване на избавлението от враговете - бунта на макавеите срещу властта на селевкидите над Юдея и повторното освещаване на Йерусалимския храм (след оскверняването му), като при това, менората, съгласно поверието, по чудотворен начин остава запалена цели осем дена, въпреки, че само в един ден се налива олио.

Раждането на Йоан Кръстител:

Основано на зачеването, малко след третата събота на месец Сиван, планирайки срок от около 10 лунарни месеца (40 седмици), пристигаме в месец Нисан. Изглежда, че Йоан Кръстител вероятно е роден в средата на месеца, което съвпада с Пасхата и празника на безквасните хлябове (около 15-ти Нисан). Интересно е да се отбележи, че дори и днес, за евреите е обичайно да поставят специален бокал вино по време на пасхалната трапеза (Седер), в очакване на пристигането на пророк Илия в тази седмица, което се базира на пророчеството на Малахия – Малахия 4:5 - Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен.
Исус е символизирал Йоан като „Илия”, който евреите са очаквали:
„Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде?А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоана Кръстителя.” (Матей 17:10-13)

Ангелът, който се явява на Захария в храма, също говори символично за Йоан като за очаквания „Илия”.
Лука 1:17 „Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.”

И така, празникът на безквасните хлябове започва на 15-тия ден на първия месец Нисан, и това е възможната дата за раждането на Йоан Кръстител.

Раждането на Исус Христос:

Понеже Исусовото зачатие се случва 6 месеца след като е заченат Йоан Кръстител; и след като е уточнена вероятната дата за раждането на Йоан, просто е потребно да се преброят шест месеца по-напред, следвайки еврейския календар, за да се стигне до възможната дата за раждането на Христос. От 15-тия ден на 1-вия месец Нисан, отиваме на 15-тия ден от седмия месец Тишрей. И какво намираме на тази дата? празника на скинопигията (празника на шатрите; шатроразпъването)! На 15-тия ден от Тишрей започва третият и последен празник в годината, на който всички мъже на Израел се събират в Йерусалим за храмово служение.(„Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя седми месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията.” Лев. 23:34)

Емануел:
Исая 7:14 „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил”
Емануил означава „Бог с нас”.
Божият син идва, за да бъде с нас, или....Скинията да обитава на земята заедно с хората.

Йоан 1:14 „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.”

Празникът на скинията (шатроразпъването - "Сукот") е празник, на който се отбелязва освобождаването от робството в Египет и на който евреите си припомнят присъствието на Бога в своя живот и Неговата закрила. (Левит 23: 34 – 43).

Лука 2: 7-11 „И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.”

(За овчарите на полето по нощите

, ще го маркирам само...

), но има друго интересно във връзка с отсъствието на места в гостилницата. Витлеем е само на около 5 мили от Ерусалим, и всички хора на Израил са дошли, за да участват в празника на скинията (Сукот), както се изисква от закона. Всяка стая на мили в околностите на Ерусалим, би следвало да е заета от поклонници, така че Мария и Йосиф са могли да намерят подслон в обор. По време на Сукот, всеки е трябвало да живее във временни жилища - колиби (шатри), като спомен за преминаването им през пустинята след излизането от египетските земи. „В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби. за да познаят бъдещите ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.” (Левит 23: 42-43)
Рождението на Спасителя, което се случва във временно жилище, а не в къща, указва на идващото освобождение на Божиите люде от робството на греха и тяхното отиване в обещаната земя, която е символизирана от Сукот.
За отбелязвяане е и фактът, че празникът Сукот е осемдневен (Левит 23:36, 39). Защо осем дена? Може би, защото един младенец е бил обречен на Бог чрез извършване на ритуалното обрязване на осмия ден, след раждането Му.
Лука 2:21 „И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.”И така, младенецът Исус е бил обрязан на осмия и последен ден от празника на скинията, в съботен ден. Съвременните евреи, отбелязват този осми ден, като отделен празник - Шемини Адерет (Осмият ден на събирането), ден на покой.

В заключение:
Проследявайки изложените доводи и разсъждения, базирани на свидетелствата на Писанието, очевидно има достатъчно основания да се смята, че Исус Христос е роден на 15-тия ден на месец Тишрей, на първия ден на празника на Скинията (шатроразпъване), което съответства на септември – октомври в нашия календар.

***

ПС: Бидейки за мен този въпрос и интересен и от значение, ще се радвам много и ще бъда благодарна

на всякакви бележки, коментари, добавки и каквото друго било, разбира се, с молба да бъдат Библейски (исторически) обосновани.

Е, вярваме в един Бог, но начините на изразяване на вярата ни са различни. И в това е красотата, не мислиш ли?

Без самият аз да съм професионален проповедник, на мен ми допада повече тоя стил. А не теологическият, сори! Макар понякога да обичам да чета теология, понеже без нея вярата ни няма здрави основи.

Ето, сега ще си позволя да постна още една "проповедническа статия" по темата, която много ми допадна. Все пак, не е задължително никой да я чете, обаче според мен е важен щрих към нещата, за които тук се говори.

ПОКЛОНЕНИЕ НА ПРАЗНИКА ИЛИ НА ИСУС?

от Илия Панов

„А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Къде е родилият се Цар на юдеите? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.” (Матей 2:1-2).

Мъдреците дойдоха от изток, изминавайки около 1500 км, докато книжниците и фарисеите са знаели къде ще се роди Спасителят – във Витлеем, на 8-9 километра от Йерусалим, но въпреки всичко не отидоха, за да Му се поклонят. Хората, които желаят да се покланят на Исус, не се нуждаят от ангел, проповедник, песен, църква или каквото и да било друго нещо, за да го правят. Истинските поклонници са решителни. Те знаят как да платят цената, как да поемат нужните рискове, за да се покланят. За тях няма ограничения. Те просто прескачат препятствията по пътя си и намират Исус! Обаче, фарисейският дух казва: „Далече е църквата, много е нависоко, нямаме пари, студено е, утре ще отидем.” На мъдреците не им се яви ангел, за да ги упътва къде се е родил Исус, както се случи с овчарите. Бог трябва да изпрати на Своите хора (християни, евреи) ангели, проповедници, добра атмосфера, някой, който да ги упътва, да им приготви място, къде да спят и много други неща. От тях се иска само да отидат и да се поклонят на Исус. И въпреки това, те не го правят.

Ангел се яви на овчарите и им каза къде се е родил Исус, за да отидат да Му се поклонят, но какво се случи? Те си казаха един на друг: „Нека отидем и да видим!” „Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.” (Лука 2:15). Те отидоха да видят, но не се поклониха, както мъдреците. Хората, които чакат всичко на готово, идват само, за да видят, но не и да се поклонят. Докато на мъдреците не им се яви ангел, обаче те отидоха и Му се поклониха. Те търсеха, интересуваха се, изследваха звездата, питаха къде ще се роди, платиха нужната цена, отделиха време и поеха риска да отидат с една-единствена цел: да се поклонят! Като влязоха в къщата, мъдреците погледнаха първо на детето, след това майката. Това е много важно, да осъзнаем, кой е в нашия фокус, коя е нашата цел, когато се покланяме. „И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, Му принесоха дарове – злато, тамян и смирна. А понеже бяха предупредени от Бога насън да не се връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна.” (Мат. 2:9-12). Овчарите погледнаха първо към Мария и Йосиф и тогава към Младенеца. Погледът на повечето хора е насочен първо към Мария (Църквата), после към Йосиф (служителя) и чак след това към Младенеца (Исус). „И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.” (Лука 2:16). След много изгубени години на фалшиво търсене на Бога, християните осъзнават, че са били фокусирани върху неправилни личности. И те осъзнават това не като невярващи, а като хора, които вече са приели Исус, след като са пропилели много години, поставяйки фокуса си върху църква, служители, служения, но не върху Исус! Този вид християни бързо се връщат в старото си състояние, на същото ниво и място, в познатото им ежедневие. Въпреки че ангел показа на овчарите нов път, начин да намерят Исус, а не да останат на старото си ниво на служение, те бяха свикнали да са на полето, с овцете. Това беше начинът им на живот! Овчарите си имаха поле за работа, имаха си овце… Днес някои са пастори, имат си овце, служения, но Исус го няма там… Затова ангелът им се беше явил, за да не продължават да бъдат в служение за Господа без Господа! „И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели...” (Лука 2:20).

Случката с овчарите показва, че пастирите, отделени от Исус и от петкратното служение, не са в състояние да се покланят. Те могат само да видят какво се случва и после се връщат на старото си ниво. Докато мъдреците Му се поклониха, давайки злато, ливан и смирна. В резултат на тяхното поклонение към Исус, Бог ги опази, предупреждавайки ги за плановете на врага и им каза да се приберат по друг път. „А понеже бяха предупредени от Бога насън да не се връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна.” (Матей 2:12). Бог опазва от капаните на врага онези, които се покланят на Христос и плащат цена.

Какво да кажем за традицията, в която се е превърнал празникът Рождество Христово за повечето християни по света? Някои са „християни” само около Рождество и Възкресение. Тогава много хора посещават църкви и си „умиват” съвестите, казвайки си: „Е, поне веднъж сме посетили църквата, християни сме!” Това ли е най-важната цел на Бога за нас – да празнуваме Раждането на Исус? Ние знаем, че това най-вероятно не е точната дата, на която Той се е родил. Вярвам, че Бог умишлено не е посочил деня, за да не се покланят хората на празника, както мнозина правят днес. В Библията не е указана точната дата. Въпреки това, светът е приел за истина, че Исус Христос се е родил на 25 декември. Това е ден, посочен от римокатолиците, на същата дата е бил езически празник, който вероятно те са се опитали да „покрият”. Ние не можем да покрием един грях, като вършим друг. Не можем да покрием и езически празници, „покривайки” ги с религиозни, за да сме „спокойни”.

Църковните отци от 3 и 4 век – св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски, посочват 25 декември като исторически подходяща дата на Рождество Христово. В Рим празникът се отбелязва за първи път през втората четвърт на 4 век, в Антиохия през 375 г. Св. Василий Велики го въвежда в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, през 430 г. започват да го празнуват в Александрия, а в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба по случай празника Рождество Христово, официално се счита, че се е провела през 5 век.

Аз дълбоко почитам раждането на Исус Христос, смъртта Му на кръста и възкресението Му на третият ден, както и факта, че Той ще се върне отново. И пророците, и Исус, и апостолите и другите служители, описани в Библията, наблягат на важните неща, като ги повтарят по няколко пъти, като например: „Покайте се, обновете умовете си, променете се”. Бог казва: „Постоянно се молете, търсете Ме” и т. н. Но малцина наблягат на тези важни думи. Вместо това, хората са посочили една дата за раждането на Исус. И макар тя да е спорна, все пак е станала част от битието ни. Това не е казано дори и веднъж от никого в Библията, но ние въпреки това почитаме празника повече от самия Исус!.

Истинският проблем е, че всъщност празнуващите не познават лично Исус.

Хората нито Го търсят, нито се интересуват от Него през цялата година. И така, до следващия Му Рожден ден…

Време е, скъпи християни, да призовем Господа, да Го търсим, докато не Го намерим, и чак тогава Той ще ни върне от плена, в който мнозина се намират – в плен във финансовата сфера, в грехове, разбити семейства, отдалечени от Бога, болни, бедни, самотни, поробени от врага, религиозни и много още други връзки и окови.

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.И вие ще Ме намерите, казва Господ; и ще ви върна от плен...” (Еремия 29:11-14).

http://www.iliyapanov.org/bg/slovo/index.html