Легендата разказва - живял във Вратица Радан Войвода. Когато турците се насочили към града, той организирал отбраната му. Опрени на естествено непристъпната крепост, българите дълго време отбивали турските нападения, но най-после оределите защитници трябвало да отстъпят пред численото надмощие на завоевателите. Градът паднал. В своето озлобление османските орди го сринали из основи. Това било през 1396 година. Преданието разказва по-нататък, че Радан Войвода убил дъщеря си Велка, за да не попадне жива в ръцете на поробителите. Победителите -- турци, водени от Шериф ага, озлобени от дългата съпротива на местните българи, опустошили всички селища в планината, изгорили Вратица и заставили жителите й да се заселят в полето, северно от прохода, където река Лева напуска планината. От онова време съществуват много запазени развалини.
“Името Вратица е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Тук е била средновековната крепост Вратица, а по-надолу от нея и самият град. В по-ново време местността се нарича “Вратцата”, която има по-съвременен езиков изговор”.
Параскева Кунович е първата жена-железничарка в България. Тя е родена във Враца през 1884. Дъщеря на Иванчо Цветков, прогресивен за времето си (втората половина на ХIХ в.) врачанин, награден с два Георгиевски кръста за храброст в Руско-турската освободителна война.
Пепи Василев Псевдоним: Щуреца Дата на раждане: 08.10.1955 г.
Роден в гр. Враца. Първият републикански шампион и носител на Купата на Българската федерация по дартс (хвърляне на стрелички).
* Информацията, включена в рубриките "Знаете ли че..." и "Минало с днешна дата" се поддържа от отдел Краезнание на Библиотека "Христо Ботев" - гр. Враца
Знаете ли, че най-високия връх във Врачанския балкан е връх Бегличка могила (1481,7 м).
Подробна информация:
Реките Лева, Черна и Златарица разделят планината на три дяла - Стрешерски (северозападен), Базовски (източен) и Беглички (югозападен). Най-обширен е Бегличкият дял с най-високия връх на Врачанска планина - Бегличка могила (1481,7 м). По-високи върхове в този дял са Пършевица, Соколец, Остра могила. Името на Базовския дял идва от вр. Базова могила (1313,9 м). Тук се издигат и върховете Бук, Яворец, Околчица, Купена, Камарата, Маркова могила. Най-малък по площ е Стрешерският дял с най-висок връх Стрешеро (1215,2 м). Огражда се от реките Лева и Черна. По-известни върхове в този дял са Биволарски връх, Тошина могила, Пешка, Генова могила, Голяма локва, Ценов връх. Между Стрешерския и Базовския дял по долината на р. Лева се намира скалния феномен Вратцата, в югозападната част на Базовския дял - Ритлите. (източник www.visit.vratza.com)