Социалните парадокси на еврейството

Владимир Меламед (Канада)

Социологическо общество "New Tradition"

СОЦИАЛНИТЕ ПАРАДОКСИ НА ЕВРЕЙСТВОТО
Ако се придържаме към традиционната история, то лесно може да забележим, че социалните закони практически са заобиколили еврейството. Този гонен народ успява да направи главозамайващи пируети: Разселва се по всички страни от Средновековния свят, овладява финансите на много страни, и в условията на тотално подтисничество организира международните финансови мрежи.
Ето едно характерно изказване на Николай Бердяев , когато става дума за евреите :
„Еврейството е изиграло изключителна роля в зараждането на съзнанието за история, в напрегнатото чувство за историческа съдба и именно то е внесло в световния живот на човечеството „историческото" начало.
Еврейството има централно място в историята. Еврейският народ е народ на историята, и в неговата съдба се чувства колко неизповедими са Божиите съдбини. Когато ме привличаше материалистичното разбиране за историята, когато се стараех да го проверя върху съдбата на народите, на мене ми се струваше, че най-голямата пречка за това е историческата съдба на еврейския народ, която от материалистическа гледна точка е необяснима. Трябва да кажем, че от всяка материалистическа и позитивно-историческа гледна точка този народ отдавна би трябвало да престане да съществува. Неговото съществувание е едно странно, тайнствено и чудесно явление, което сочи, че със съдбата на този народ са свързани особени предначертания. Оцеляването на еврейския народ в историята, неговата неизтребимост, продължаването на неговото съществуване като един от най-древните народи в света, в едни изключителни условия, съдбоносната роля, която той играе в историята - всичко това свидетелства за особените, мистични основи на неговата историческа съдба.. Около съдбата на еврейството се разиграва особено напрегнатият драматизъм на историята.”
ПЪРВА ЗАГАДКА-МАСОВОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Какво толкова поразително е намерил Бердяев във евреите? На първо място , широтата на разпространение по страни и континенти.
Във всички исторически източници се твърди, че евреите постоянно са били преследвани и гонени, че те практически непрекъснато, в продължение на хилядолетия са попадали от един плен в друг, от едно робство в друго, и винаги са били в подчинени на някой.При все това, те по някакъв загадъчен начин са успявали да съхранят своята национална идентичност, понякога въпреки своята практичност са продължавали да бъдат верни на бащината си религия и във всяка страна са постигали поразителни успехи в икономиката, политиката и културата.
Загадъчно и единствено по своя род постижение за едни преследвани и гонени хора.Общо взето, имало е много угнетени народи, но никой от тези народи не е успял да се разсели на такива големи пространства- от Испания до Индия, от Италия до Швеция, от Северна Африка до Китай и Виетнам. Никой освен евреите.
Има и още нещо. Много народи, които не изповядват юдаизма, считат себе си за потомци на изгубените колена Израилеви.
През 1618 година, португалския воин Фернандеш Брандау твърдял, че коренните жители на Бразилия всъщност са потомци на моряците на Соломон, а през 1968 г. ученият Сайрус Гордон показва финикийска плочка, намерена в Америка, като доказателство, че флота на съюзника на Соломон , финикийският цар Хирам действително се е добрал до бреговете на Америка.
През 1642г. холандския маран, мореплавателят Арон Леви де Монтезинос намерил в Латинска Америка група индианци, които произнасяли молитвата „Шма Израел” и знаели юдейски ритуали.
През 1650г. Томас Тороугуд публикува книгата "Jews in America or The Probabilities that the Americans be of that Race".Той открил много сходни черти, в това число спазването на закона за десетата част и обреда по разкъсване на дрехите в знак на траур. Южно американските писмености имали общи черти със семитската такава; при построяването на Храма на Соломон се използвала същата технология, като при строежа на храма в Куско; пребиването с камъни като наказание както при древните иудеи, така и при жителите на Куско; митологичният основател на инките - Виракоча, не е би изобразяван, тоест бил е абстрактен.
Има и още поразителни факти, противоречащи на общоприетия поглед върху юдаизма и евреите. В Афганистан както във всяка страна, има митове и легенди, свързани със произхода на управляващите монарси. Основната легенда гласи, че основоположниците на династията са били иудеи, които дошли тук и приели исляма. Те били потомци на израилтяни от Вениаминово коляно.
Етиопските императори също водят началото си от юдеите. Местните летописци, описвайки родословието им, твърдят, че то започва преди 600 години, когато Савската царица посетила Соломон и родила син от него – Менелик първи.
Няма да се спираме на твърдението им, че цар Соломон и прекрасната царица, са живели преди 600 години- макар че това е много любопитно. Важното тук е, че те считат себе си за потомци на евреите. Последният император на Етиопия е бил Хайле Селасие I. Той е 225 представител на династията на Соломонидите .
Има и една румънска легенда за управници юдеи. Тя разказва за нахлуването( времето е неизвестно) на въоръжени иудеи на територията на тази страна като за реален факт( виж изследването на horos за българите –евреи завръщащи се на Балканите- Библията и Българската история -бел.пр.). Легендата твърди, че в езически времена австрийските провинции са били управлявани от иудейски князе. Австрийска хроника, съставена от виенски летописец по времето на Алберт III(1350 – 1395),съдържа списък от имена на не по-малко от двайсет такива иудеи, които предавали управлението на синовете си. При това в списъка са упоменати не само имената, а и годините на управление и мястото на което са погребани. Примери :” Шенан, управлявал 45 години, погребан в Стубентор , Виена. Зипан, управлявал 43 години, погребан в Тулн”. Легендата се повтаря( с някои вариации ) и в латинските хроники на Австрия от Хенрих Гунделфинг от 1474 г . и в много други хроники.
Косвено потвърдена е и връзката между кралете на Франция и техни иудейски предци. По време на Великата Френска революция, разярената тълпа разрушава 28 статуи на израилски царе, които украсявали Нотр-Дам, защото били възприемани като предци на свалената династия.
Удивителното тук е, че явление от подобен мащаб, като появяването в една или друга страна на толкова голяма група от иудеи-преселници , не е отразено в никакъв достоверен източник. Имаме описания на погроми и гонения, но факти за насилствено или доброволно пристигане на големи маси иностранци не е фиксирано. Всички знаем, че евреите са били изгонени от Испания, но как са пристигнали в тази страна никой не знае.Без преувеличение може да кажем, че освен легендарния поход на Мойсей, не съществува нито едно писмено описание на пристигане на евреи в дадена страна.
Но как обясняват историците това широко разпространение на евреите сред другите народи? Едни твърдят, че то е свързано с проповедническата дейност на иудейските свещенослужители, но подобно мнение застъпват само тези, които не са запознати с юдаизма, която е затворена религия нямаща подобни проповеднически традиции.
Други се придържат към хипотезата за търговския характер на разпространението на евреите, видите ли, те винаги са били превъзходни търговци, и са успели да проникнат навсякъде а после са се установили и създали общини. Тази хипотеза също не е издържана, защото търговията през Средновековието и ранните векове, е била свързана преди всичко с мореплаването, а незнайно защо, източниците не съобщават за храбри еврейски капитани-те просто липсват.
ВТОРА ЗАГАДКА-БЛИЗОСТТА С ВЛАСТТА.
Всеки разказ за историята на една или друга еврейска община започва със ”съгласно легендата”, „смята се, че..” или „има версия, че..”, което говори за отсъствието на достоверни факти за пристигането на евреите.
1000-1500-няма евреи в Швеция
1645- кралица Кристина се обръща за помощ към лекаря Бенадикт де Кастро(Барух Нехемия) , който е първият евреин в Швеция, чието име е съхранила историята.
1681- Кръщаване на евреи (четирима възрастни и осем деца) в Немската Църква в Стокхолм, в присъствието на краля и кралицата. На покръстените са предоставени привилегии.
1685- на малочислените евреи живеещи в Стокхолм, е заповядано в срок от две седмици да напуснат страната.
1718-1772г – По време на „Епохата на свободата”( ера в шведската история, наричана Епоха на свободата, при която монархът отстъпва голяма част от властта си на аристокрацията.), се издават няколко декрета насочени срещу евреите. В Швеция, както в цяла Европа, значителна част от населението е враждебно настроена към евреите и възпрепятства заселването им.
1774- За пръв път на живеещ в Швеция евреин ( Аарон Исак), му е позволено да изповядва религията си.
1775- В Стокхолм е основана Еврейската Конгрегация съществувала до 1794г. Град Марщранд става истинско пристанище за иностранците, защото тук те могат да търгуват свободно и да изповядват своята религия.
Трябва да се отбележи един съществен факт, характерен за историята на всички еврейски общини в Европа. Проверени а не легендарни съобщения за евреите, се появяват чак през 17 век, като любопитното е, че те веднага се оказват в непосредствена близост до управляващите.
Сведения за иудеи –бежанци или преселници в Швеция до 1600година отсъстват напълно. А през 1681 година на тържествено кръщене на дванайсет иудеи, присъстват самият крал и кралица! Тоест, на това събитие е отдадено огромно значение. И това става във времена, когато съдбата на хиляди хора от други религии, в това число и на християнската, не интересува никого.
А след това, както виждаме от примерите по-горе, се появяват цяла серия от закони, регламентиращи отношенията с евреите, с което де факто се признава тяхната значимост за страната. Появата на подобни закони може да се оцени като урегулиране на отношенията между две равностойни страни.
ТРЕТА ЗАГАДКА - АНТРОПОЛОГИЧЕСКИЯТ АСПЕКТ.
Иудеите нямат единен антропологичен тип. Налице е генетично единство на иудеите с коренното население на дадена страна. Тоест, не може да се отличи етиопският евреин от етиопеца, или бухарския евреин от таджика, шведския евреин от шведа и така нататък.
Нека разгледаме някои резултати, въз основата на които антрополозите отричат съществуването на еврейска раса.В брошурата ” Расовият въпрос в съвременната наука”(ЮНЕСКО), професор Хуан Гомес стига до следните изводи:
„Въпреки общоприетото мнение, евреите в расов план не са хомогенни.Факта, че те непрекъснато са мигрирали и са влизали в контакт (доброволно или не) с други народи и цивилизации, е довело до такова смесване, че така нареченият народ на Израел проявява черти, характерни за народа при който са отседнали. Сравнете набития, тежък евреин от Ротердам с неговия едноверец от да кажем Салоники, с искрящи очи и бледо лице, слаб и здрав физически…Може смело да твърдим, че като цяло при евреите се наблюдават такива морфологични разновидности, каквито се наблюдават между две или повече раси”.
Допълвайки примерите на професор Хуан Гомес, може да кажем, че мароканските евреи, които се смятат са преки наследници на маврите и истински сефаради, с нищо не се отличават от мароканците –мюсулмани; евреите-йеменци с ниския си ръст са неотличими от коренните йеменци, а египетските, иракските и иранските евреи приличат на чистокръвни араби и перси.
В Русия еврейското население условно може да се раздели на две части. Полските и румънските имигранти от 19-20 век, са внесли полско-румънски черти и затова са станали забележими на фона на руснаците и южните украинци. А руските евреи, които не помнят своята имиграция, по нищо не се отличават от славянското население.

ЧЕТВЪРТА ЗАГАДКА- АНТИСЕМИТИЗМА.
Друго социално явление свързано с еврейството е антисемитизма, което само по себе си е необяснимо от гледна точка на традиционната история. Този социален феномен е разпространен повсеместно. Негови проявления намираме даже и в страни като Корея или Монголия, където в миналото не е имало евреи. Навсякъде думите „евреин” или „юдеин” предизвикват тревога, очакване за нещо лошо и други подобни усещания.
Известни са ни слабо потвърдени сведения от 6 век преди новата ера , които твърдят, че първите антисемитски прояви се наблюдават в Александрия. После следва поредица от такива прояви в протежение на следващите векове, касаещи основно забраната за строеж на синагоги. Интересното е, че характера на обвиненията към евреите през вековете се мени, и едва от 16 век те стават еднотипни.
Да разгледаме едно от основните обвинения по адрес на еврейството- убиването на християнски деца, като им се източва кръвта(смятам, че това обвинение води началото си от обичая на евреите да обрязват децата си). Какво откриваме-първото обвинение в Англия е от 13 век! Защо до тогава не е повдигано подобно обвинение? Може да предположим, че до 13 век европейските евреи не са практикували обрязването, а в Европа не се споменава за подобно нещо и след 13 век. Може би е нямало за кого да пишат..
Разпространеността на антисемитизма и влиянието му върху хората, е необяснимо за изследователите. По тази тема са писали известни литератори, историци, философи, даже и бизнесмени(Хенри Форд).Разглеждани са различни хипотези и мнения, често противоположни, написани са цели трудове в доказателство на тази или онази теория, но цялостно разрешение на този проблем и досега не е намерено. Мисля, че на базата на традиционната история, едва ли ще бъде и получен задоволителен резултат .
Много от авторите виждат проблема в ксенофобията. Думата има гръцки корен и се превежда като -Омраза към чужденците и всичко чуждо. Тази идея лежи в основата на много националистически идеологии. Но анализирайки ксенофобията насочена срещу други малцинства, ще видим, че в случая с евреите имаме цяла поредица от силни емоции, граничещи с параноя, което отличава антисемитизма от обикновената ксенофобия. Примери:
-Антисемита за разлика от ксенофоба, проследява наличието на еврейски предци чак до четвърто или пето коляно, което демонстрира нивото на фобия към евреите.
-Ксенофобите обикновено оценяват много ниско нивото на малцинството, сравнявайки го животните, принизявайки неговите възможности, докато никой не счита евреите за глупаци.
-на евреите се приписват характеристики, които условно може да наречем „дяволски”-коварство, кръвожадност, измамност( тук виждаме известно сходство с ксенофобията към циганите)
-За разлика от други малцинства, евреите не се различават външно от коренното население, но това не намалява страха,напротив-увеличава го.
Така, въз основа на гореизложеното, може да заключим, че антисемитизма няма отношение към ксенофобията.
Други изследователи виждат причината в религиозната нетърпимост. Това обяснение е още по несъстоятелно, защото голяма част от съвременните антисемитски настроени хора, въобще не са религиозни, пък и християнството и исляма са базирани на юдаизма.
Още една любопитна подробност когато говорим за антисемитизъм. Когато узбекските и таджикските юдофоби описват евреин, те имат в предвид евреин-азиатец. Те не признават европейските евреи за истински, а смятат , че това са хора, приели юдаизма за своя религия.Подобно отношение виждаме и в Европа.Руските антисемити се фиксират върху луничките, кривогледството и рижите коси, докато германо езичните – върху гърбавия и хищен нос. При това азиатските и африканските евреи не се смятат за истински и не са предмет на отрицателни емоции. Всичко това само доказва нерелигиозният характер на антисемитизма.

ХИПОТЕЗА.
Количеството на приписваните на иудеите недостатъци и пороци е безгранично. Практически няма нито един порок, който да не се използва като обвинение. При такъв обем на отрицателни емоции, е странен факта, че евреите нямат свой антропологичен тип и доскоро са нямали свой собствен език. Израелските историци обясняват това с хилядолетното разделение, но това не променя главния въпрос: „Какво именно мразят антисемитите?”
Първа хипотеза- антисемитите ненавиждат преди всичко думата евреин (или JEW на Запад).Тоест, ненавижда се човека само защото е идентифициран като евреин.
В психоанализата е добре описан процеса, наречен дефлексия- когато неприятните спомени, особено детските, се скриват така дълбоко , че става трудно да се възстановят съзнателно. Но детайли като миризма, звук или форма, могат да „напомнят” за преживения стрес и да събудят каскада от отрицателни емоции. В социалната психология където паметта е разпределена между много носители, колкото и да е странно , може би протича подобен процес.Политическата воля потиска ”ненужната „ история повсеместно, но думата „евреин” остава като дразнител и напомня за това, което е било изтласкано дълбоко в социалната памет.
Подобно „формиране” и изтласкване на социалната памет протича непрекъснато, имало го е в миналото, има го и сега. Ето и един пример. Описанието на Втората Световна Война в американските учебници по история, отрежда на СССР една маловажна роля в победата над фашистка Германия, което е политически обосновано, защото обществото не иска да е задължено на някакви си комунисти. Идеализирайки собствената си роля , западното общество получава в пакет и отрицателно отношение към „руснаците”, което не е загубило силата си и до ден днешен, въпреки , че СССР се разпадна преди 15 години(тогава е писана статията-бел.пр.).
Ненапразно приведох този пример. Всъщност, реалната история на войната е добре известна на всички, затова американската и идеализация има доста условни форми, защото в случая е заблуден този, който иска да заблуждава. В случая с „еврейският феномен”, нормално обяснение на тази социална аномалия в рамките на традиционната история просто няма, и затова социалното съзнание е претоварено с мистични догадки.
Нека се опитаме да разбулим загадката, криеща се зад символа „евреин”. Изучаването на иудейската професионална специфика в средновековна Европа, разкрива, че дейността им е не толкова търговска а по-скоро финансова. Те са лихвари, банкери, търговци на едро. Как подобна специализация е спомогнала за тяхното повсеместно разпространение?
ЕВРЕЙСКИЯ ФИНАНСОВ ГЕНИЙ.
Преди да се заемем с разкриването на скритото в социалното ни подсъзнание, трябва да отбележим още един социален парадокс на „избрания” народ- това е фантастичното му умение да борави с финанси. Нито една друга етническа общност за цялата история на човечеството, не е проявявала подобна способност. По някакъв странен начин, на тези чужденци е била дадена цялата финансова система на Европа. Това е забелязал и Карл Маркс :
„ Химерната националност на евреина е националността „търговец”, той е „човек на парите”. Парите са ревнивия Израилев Бог, пред чието лице не трябва да има никакво друго божество”-без да обясни защо това е така.
Обяснението на традиционните историци, че на християните от Средните векове им е било забранено да се занимават със финанси, би било вярно, само ако християните на са били стопани и собственици в собствените си страни.
Но не само християните, а и Изтока през 9-10 век се е доверявал на иудеите в областта на финансите.
Ето и други примери. Испания 929г. При управлението на Абдар Рахман III и неговият приемник Ал –Гакам, иудейството процъфтява. Хасдай бен Шарпут, съветник на халифа, едновременно е бил и ръководител на испанските иудеи.
Когато Вениамин Туделски (Benjamin de Tudela) в края на 12 век пристига в Ирак, той съобщава за десетина поселения и за хиляди иудеи. По това време този халифат е много могъщ и към иудеите се отнасят почтително. (той цитира Стария Завет: „ Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило+; И нему ще се покоряват племената.”-Битие 49:10.).
Това ди дава основание, да предположим, че в един кратък момент от историята, Европа и Азия са се намирали по управлението на някой завоевател, който налага на покорените територии събирачи на данъци – ЕВРЕИ.
Какви проблеми решава това предположение?
-разселването и разпространението на евреите.
-финансовото им могъщество, и забраната на останалото население да се занимава с финансови операции(ранното Средновековие).
-зараждането на антисемитизма, като първоначална форма на протест против завоевателя и неговите прислужници.
-зараждането на еврейството като особена социална група, включваща в себе си представители на десетки племена и народности на основата на религията и професионално занимание.

ИСТОРИЧЕСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ХИПОТЕЗАТА.

И така, ако евреите в основната си част действително са финансисти, то в историята на средновековна Европа трябва да намерим потвърждения на това твърдение.Логиката ни подсказва, че в покорените територии трябва да избухват вълнения и бунтове, а те по принцип са насочени срещу представителите на властта. А историята на евреите изобилства с примери за гонения и погроми, които можем условно да разделим на две групи- убийства и изгнания.
Убийства:
През 1096 г. по време на подготовката на I Кръстоносен поход, група кръстоносци нахлуват в еврейските квартали, и под заплаха с убийство, заставят евреите да се покръстят. Във Вормс са убити 800 човека а в Майнц-1000. В по-малък мащаб това се повтаря и по времето на II Кръстоносен поход 1146г.
През 1189 г. в Лондон започва метеж, преминал в масови убийства на евреи. Метежа се разпространява в цяла Англия. В Йорк е избито цялото еврейско население.
В Белитц, близо до Брандербург, във връзка с обвиненията за оскверняване на светини, са избити почти всички евреи.
При организирането на двата Пастирски кръстоносни похода 1251 и 1320 година,преминали в народи въстания, жертви стават предимно евреи.
В Ротенгам(1298) след обвинения в отвличане и убийство на християнски деца, започват убийства на евреи в Бавария, Австрия и Франкония.
През 1348/9 г.г. в Западна Европа се разразява чумна епидемия. Загива 1/3 от населението. Сред народа плъзва мълвата, че това бедствие е причинено от евреите. В резултат, от Средиземноморското крайбрежие до Северна Германия те биват избивани а синагогите опожарявани.Във Франкфурт на Майн и в Майнц през 1349 г. са избити всички евреи. Масови убийства има в Брюксел(600 човека), Кьолн и в Нидерландия.
В Севиля през 1391 г. са убити 4000 човека. Антиеврейски въстания обхващат и други градове.
Въпреки гоненията и убийствата, приемането на друга религия от страна на евреите не е масово явление.Защо?
Отговора се крие в професионалната дейност на евреите.Финансовата система винаги е била най-консервативната и недоверчива част от обществото. Международните връзки, крепящи се на взаимното доверие и кастова принадлежност, придава устойчивост на системата, и приемането на християнството или исляма, може да доведе до загуба на доверие.

Изгнания:
1119г. от Сейнт Едмънд Англия
1182 г. от кралските владения във Франция
1232г. от Бретан
1234г. от Нюкасъл
1236г. от Саутхемптън
1249г. от Франция
1290г. от Англия при управлението на Едуард I( този указ е отменен от Кромуел през 17 век)
1306г. от Франция при управлението на Филип Хубави
1348г. от Берлин
1426г. от Кьолн
1430г. от Саксония
1450г. от Бавария
1475г. от Бамберг
1499г. от Улм и Нюрнберг
1501г. от Франция при Лудвиг XII
1267г. от Моравия
1454г. от Бърно
1241г. , 1349г. , 1618 г. от Франкфурт на Майн
1439-40 г. от Аугсбург
1438г. от Страсбург
1458г. от Ерфурт
1519г. от Регенсбург
1455 и 1670 г.г. от Виена
В края на 15 век от наследствените владения на Хабсбургите
В началото на 16 век от Прусия
1492г. от Испания и Сицилия
1496г. от Португалия
1498г. от Навара
1510 г. от Неапол
1550г. от Генуа
Ако не приемем, че първите евреи са били данъчни и финансови специалисти, е неразбираемо, защо след всичките гонения и убийства те неизменно се оказват на същите места почти без промяна в числеността и със същата дейност.
А е ставало така, защото властта след като възстанови реда, ги е връщала на същите места. Когато загубите са били големи, в кастата са постъпвали местни попълнения, за да може системата да продължи да функционира. Една държава без финанси не може да съществува.
Отношенията между покореното население и събирачите на данъци винаги са били сложни.Затова в много страни евреите имат самоуправление и собствено съдопроизводство, както е било например в мавританска Испания.Впрочем , и в мавританските и в християнските части на Испания, данъците са събирани от евреи.Ковчежник на крал Алфонсо X (1221 – 1284) е бил дон Меир. През 1300г. в Кастилия отговорник за налозите е бил дон Самуел. Същият пост в Севиля е бил заеман от Иуда Абарбанел. Алфонсо XI учредил през 1332 г. система за управление на финансите, която се намирала изцяло в еврейски ръце. През 1348 от тях е била поръчано и сеченето на монети. Педро Жестоки назначава дон Самуел ха-Леви за ковчежник- той събирал данъците, опирайки се на мрежа от свои замъци в цялата страна.
В края на 13 век, иудейския учен Саид ал Давла става везир на държавата на монголите. Този евреин говорил монголски, турски, фарси и арабски. През 1291 г. Саид бил убит а в държавата избухнали антиеврейски вълнения.
В Португалия през 14 век всички еврейски общини в държавата са имали един ръководител. Аналогично са стояли нещата и във Франция, Италия, Германия, Полша ,Литва. В Англия, съгласно указа на Хенри I (XII в.), евреите в цялата държава са били под протекцията на краля. Хенри II издава така наречената „Иудейска Харта”. Съгласно нея, при спор между християнин и евреин са нужни двама свидетели- един християнин и един евреин. Във Франция Лудвиг Благочестиви учредява длъжността "Магистър юдеорум", за защита на евреите, а с едикт на краля е било забранено да се кръщават робите на евреите.
Това, че евреите са събирачи на данъци, властта е знаела много добре и го е приемала дълго време. През 1616г. след като тълпата нахлува във еврейското гето в ъв Фракфурт на Майн, императора налага смъртно наказание на предводителите на бунта, налага санкции на християните, а гетото е било поставено под императорска закрила. И в други градове, изгнанието на евреите скоро се отменяло от императора.
По време на управлението на споменати по-горе Лудвиг Благочестиви, еврейските общини процъфтяват. Те са били освободени от данъци и им е било разрешено да имат роби-християни. Евреите са държали монопола върху търговията с вино и месо и заради тях пазарните дни били изместени от събота в неделя. В Тулуза през 13 век евреите били приравнени към християните в правно отношение. През 14 век във Франция им е било разрешено да приемат в залог всичко, освен земя, а да ги съдят можели единствено кралските съдии, като клетвата на евреина се приемала за доказателство. Карл VI забранил в течение на 10 години да се приемат жалби срещу злоупотребите на лихварите. По негово време на евреите е било позволено да арестуват длъжниците, телесните наказания и продажбата на цялото им имущество.
На първите монети на полския княз Мешко, са използвани еврейски букви.
Медичите, в своето желание да забогатеят взимат правилното решение, като през 1583г. канят евреи да се заселят в Ливорно, при това не венециански евреи а марани, които са били вещи в средиземноморската търговия и имащи сигурни връзки с Амстердам, Турция и Изтока. Резултатите знаем всички.
Даже епитетите употребявани за евреите, са неотличими от обвиненията срещу съвременните банкери: кръвопийци, безсърдечни, алчни, и т.н.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
Правейки равносметка на всичко казано до тук, нека да изброим социалните особености на средновековното еврейство, които свидетелстват за тяхното имперско начало:
-обединеност при отсъствие на общи антропологични черти
- Наличие на следи от ярък имперски шовинизъм и теория на превъзходство в Стария Завет и в някои произведения на иудейската литература.
-единение с властта
-отсъствието на документи за пристигането им в една или друга страна
-Тотално финансово господство, особено в ранното Средновековие
-удивителна синхронност в изменението на положението на евреите в цяла Евразия
-навсякъде евреите са финансисти, отсъстват сведения за други високи социални роли
Налице са следните етапи в историята на иудеите:
10 век-Оскъдни сведения.Благоденствие. Евреите заемат високи постове не само в областта на финансите.
11 век- В християнския свят се появяват съобщения за погроми, свързани основно с въстания и кръстоносните походи.
12-16 век- Повсеместно влошаване положението на евреите в християнския и ислямски свят.
Всъщност, еврейството в неговия имперски смисъл, прекратява съществуването си с въвеждането на банковата система в Европа, като този процес започва в 17 век с възникването на националните държави и валути и отпадането на нуждата от еврейските финансови услуги. В течение на целия 18 век се формират националните финансови системи, чиито деятели обикновените хора ненавиждат не по-малко от евреите. За тях немския поет Йохан Кристиян Гюнтер (1695 – 1723) пише:
Тук предразсъдъка погребва мисълта,
Богатия пребива сиромаха,
Ликува игото а свободата стене,
Гарван гълъба измъчва,
Лихварите-врагове Христови-
Да купят страната са готови
В разкош прекарват своите дни
Користолюбивите злодеи –
Те са същите иудеи
Макар и необрязани!
(Тъй като не съм поет, опитах се при превода да предам смисъла на стихотворението -бел.пр.)
В края на 18 век , идва и края на еврейската конгрегация , и в много страни от Северна Европа евреите са преследвани през целия 19 век. Именно в този период истинската история на така наречените „евреи” се забравя и под този символ започва образуването на една нова общност на иудеите, вече като нация.
Разбирането, че евреите-това е не етническа а кастова общност , може да стане първата крачка в преодоляването на ирационалните социални фобии на съвременността, в това число и на антисемитизма.
2004, Торонто.
Взето от тук: уеб страница
Преведено със съкращения.

Редактирано от iulii_ (10.01.2012 18:09)