ЧНГ на всички и здраве Чети внимателно! Бях с такива очила(черни-опушени). Дали ги избърсах или направо ги замених с розови не мога да кажа, то си дойде като от само-себе-си. И сега ви чета и виждам че сте с подобно на моето предишно състояние. То е ясно че не мога да ви помогна много но поне: Един виртуален компрес..... А социалната действителност и всяка друга е външно проявление на вътрешните ни състояния и никой;никога; никъде не ни е виновен за нея, ако се твърди друго то е Оправдание. Вярна е тази поговорка но по-вярна е една друга: "Всички сме затънали в изпражнения но някой гледаме към звездите" Разумни и Здрави
Това ми се струва като продължение на една друга тема Добрите ни постъпки са клоните,цветовете и плодовете а лошите са торта в която растем. Това движение от лошо към добро и обратно в мисли,чувства и постъпки надебелява ствола на нашата воля. Радвай се на изпражненията защото без тях няма разтеж. Разумни и Здрави
-------------------- Да чуеш цветове и видиш звуци.....
Калта и душата са смесими, колко водата и огъня. А сме обречени да опитваме! Повече от ясно е, че което подкрепим, ще убие другото. И като не се запитахме защо сме направени, предпочетохме тялото. Че то иска прости и приятни неща - да яде, да спи, да прави секс. А душата? Душата така и не разбрахме какво точно иска. При нея всичко е сложно и сякаш колкото повече и даваме, толкова по-тревожни и нещастни ставаме. Защо да го правим тогава?
"Обявен е код "червено" заради епидемия от емпатия. Заразата се предава по всички известни начини, поразява поголовно и няма средство нито за предпазване от нея, нито за лечението и. Очаква се до няколко дни всички да са неизлечимо болни." Ето какво ми се искаше да чуя тази сутрин, а чух друго. Чух за смърти, за загуба, за преживян ужас, за безхаберие, за алчност... А е толкова просто! Колкото повече състрадаваме на другия, колкото повече живеем с теглото му, колкото повече се грижим за него, толкова по-малко сълзи ще проливаме за самите себе си. Защото за да е устойчиво личното добруване, трябва преди това да е постигнато общественото такова. И защото за да обичаш себе си, трябва преди това да си обикнал другите. След епидемията от емпатия, искам да ни сполети и порой от мечове. Защото е крайно време добрите и нормални хора да си отвоюват обратно живота! Но не валят мечове, а просто сняг. И пак е зима. И дори не е зимата на нашето недоволство.
Ще стане страшно за душите ни,ако тази "епидемия"ни връхлети,преди да сме се отказали да осъждаме/когото и да е,за каквото и да е/.Може и смъртоносна да се окаже.
Не искам да спирам да бъда твой съдия! Няма по-пречистващ момент за душата на честния човек, от присъда над другия. Защото ако осъдя теб, себе си ще осъдя петорно. След края на човешкия ни съд и двамата ще сме по-добри. Съдя те, защото те обичам и искам да си още по-добър. Този съд носи болка и извисява. Отказът от съд над себе си и другите, е отказ от битка със злото. Аз не искам да се отказваме. Няма да успеем, но дори самото усилие ще донесе някаква светлина. Защото тъмнината ни прави на скотове, каквито не бива да бъдем. Защото сме човеци и имаме нещо в добавка, което не бива да прахосваме. И от милост към душите си, че я какви каторжници ги сторихме.
В състояние на всеобща и тотална емпатия попиваме душевното състояние на другите.Ако това състояние породи в нас желание да осъждаме,то е много вероятно, да се задействат верижно негативни процеси в жизненото/етерно/и физическото ни тяло.Осъждайки някого, ние поемаме част от неговата негативна карма.Та,колко чужда карма можеш да понесеш?В същото време, ти също си обект на емпатична връзка от всички останали.Ако са склонни да осъждат ,те също ще си навредят.Осъждайки/в състояние на емпатия/ти нараняваш себе си. Казваш,че не можеш да спреш да бъдеш мой съдия.За какво по-точно ме осъждаш,без да ме познаваш?Ако искаш влез в емпатия с мен,попий ме,разбери ме ...и после ме осъди. За мен емпатията е един от начините да станем човеколюбиви.Тогава в живота ни има повече любов и повече болка.Но първо,мисля,че трябва да постигнем смирение/да бъдем в мир със себе си и в мир със света/,да присъстваме с разбиране,не с осъждане,въпреки че имаме познанието да различаваме "добро"и "зло".
Отговори
Цитирай
Бях с такива очила(черни-опушени). Дали ги избърсах или направо ги замених с розови не мога да кажа, то си дойде като от само-себе-си. И сега ви чета и виждам че сте с подобно на моето предишно състояние. То е ясно че не мога да ви помогна много но поне: Един виртуален компрес.....
