Интрото с Робърт Мичъм кърти... и споменаването на легендарното лошо момче в началото сякаш прави песента да звучи по-яростна и ръбата, отколкото всъщност е. А тя може да звучи обезумяващо лирично. Както в най-любимото ми изпълнение. Знам, че не е с E STREET BAND, но е най-доброто за мен:
Понякога и аз предпочитам песента, която ти си споменал (да, имам чувството, че е различна песен ). Но в настоящия момент изпълнението на младия Спрингстийн в родното Ню Джърси някак успява да се гмурне по-дълбоко в сърцето ми... Стихийната енергия, първичната сила, суровата и наелектризираща емоция -
Lost in the Flood(Live at Hammersmith Odeon, 1975)
-------------------- Midnight cowboy stained in black
reads dark roads without a map
Екстри:
duende
The Pawn King
Регистриран: 09.03.2004
Мнения: 3094