ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Здраве » Йога

Страници: 1
maslinkata
неориентиран


Регистриран: 18.02.2010
Мнения: 24
ot Rinpo4e
    #2899801 - 04.05.2012 19:11

ЧЕТИРИТЕ МИСЛИ, КОИТО ОТКЛОНЯВАТ УМА ОТ САМСАРА
Лопон Чечу Ринпоче
Всяка дхарма практика се предшества от определени подготовки, които служат като солидна основа за правилното й изпълнение. Тези подготовки се разделят на два вида: общи и специални. “Четирите мисли, които отклоняват ума от самсара” принадлежат към общите или обикновени подготовки.
Какво означава да се отклони ума от самсара? Това означава да се освободим от всяка привързаност към живота в трите сфери на самсара. Четирите мисли, четирите общи подготовки, ни позволяват да развиваме тази свобода, като разсъждаваме подред върху скъпоценното човешко раждане, преходността, карма и страданията на самсара.
Скъпоценното човешко тяло
Говори се за скъпоценното човешко тяло, като се има предвид ценността на човешкото съществуване, което много трудно се получава. То е ценно, понеже е надарено с някои свободи и способности. Неговата ценност се описва чрез три аспекта: чрез сравнение с по-голяма ситуация, чрез цифрови сравнения и чрез аналогия.
Първият от тези три аспекта описва така наречените “свободи”, които са характерни за скъпоценното човешко раждане. Човешкото раждане е ценно, защото сме избегнали някои други видове прераждане, които биха ни поставили в ситуации, напълно различни от тези, които откриваме в човешката сфера. Тук се говори за осем различни вида съществуване:
1. Раждане в състоянието на параноя, където непрекъснато се преживяват състоянията на изключителна горещина и студ.
2. Раждане в сферите на гладните духове, където непрекъснато се преживяват глад и жажда.
3. Животинско раждане, където съществата непрекъснато преживяват, че са преследвани в лов и подтискани, където непрекъснато се изяждат и злоупотребяват едно с друго.
4. Раждане в нецивилизовани страни, където не може да се научи нещо водещо по положителен път.
5. Раждане като бог, особено бог с много дълъг живот. В резултат на предишни положителни действия, боговете с дълъг живот преживяват в живота си радост и щастие. Но такова преживяване на резултатите от добра карма означава, че тя в крайна сметка ще се изтощи. След като дългият им живот свърши, тези богове се прераждат в по-нисши и болезнени състояния.
6. Живот като същество с умствени недостатъци, когато не е възможно нито да разбереше смисъла на дхарма, нито да я практикуваш.
7. Живот с неправилни възгледи, когато автоматично се натрупват отрицателни действия и следователно, причини за бъдещи страдания.
8. Раждане във време, когато не се появява Буда, когато няма Будистки учения и следователно е невъзможно човек да получи помощ, за да се освободи от страданията на самсара.
В тези осем вида съществуване се преживява само страдание. Не съществува свобода, в смисъла на способността да се практикува дхарма.
Притежаването на скъпоценно човешко тяло означава, че не само са избегнати тези осем вида съществуване, но и че човек притежава определени способности. Тук се описват десет аспекта. Пет от тях имат директна връзка с нас.
• Родили сме се в човешко тяло.
• Родили сме се на място, където имаме достъп до ученията на Буда.
• Имаме незасегнати сетивни органи.
• Нямаме погрешни възгледи.
• Имаме естествена жажда за дхарма.
Следващите пет аспекта са по-скоро свързани със средата, която ни заобикаля.
• Родили сме се във време, когато се е появил Буда.
• Този Буда е дал поучения – нещо, което не трябва да приемаме за даденост, защото не всички Буди дават поучения.
• Тези поучения, ако са дадени в миналото, са запазени и все още достъпни.
• Ние възприемаме и практикуваме тези поучения – едно много лично условие, въпреки че е описано във външните аспекти. Ако някой се окаже в описаните прекрасни условия, но не практикува, тогава достъпът до ученията няма истински смисъл
• Трябва да имаме и добро сърце и естествено предразположение да обичаме хората – отново много личен аспект.
Тези осем свободи и десет условия, съставляват осемнадесет условия, които събрани заедно представляват “скъпоценното човешко тяло”. Ако някое от тези условия липсва, това съществуване не може да се нарече “скъпоценно”.
Ние всички сме получили човешко раждане, което може да се определи като “скъпоценно”. То не се получава лесно, по-скоро е изключително трудно и за да бъде получено, човек трябва да е натрупал огромно количество положителен потенциал, голямо количество положителна карма в минали животи. Освен всичко, има една причина, която ни позволява да се прераждаме в такива ценни обстоятелства: това е придържането към дисциплина. От една страна, дисциплината е свързана с различните групи обети, които вземаме по пътя към личното освобождение. От друга страна, тя е свързана с избягването на десетте отрицателни действия. Както и да я формулираме, качеството на дисциплината е директната причина за получаването на скъпоценно човешко тяло.
Има истории, които обясняват трудността да се получи скъпоценен човешки живот. Например, представете си стъклена къща с абсолютно гладки стени. Ако някой хвърля сурови грахови зърна към стената, повечето от тях ще се отблъснат и ще паднат на пода. съвсем невероятно е грахово зърно да се залепи на стъклото. Но ако непрекъснато хвърляте грах към стъклото, рано или късно едно от тях трябва да се залепи. Вероятността да получите скъпоценно човешко тяло е много по-малка от тази грахово зърно да се залепи за стъклото. Или си представете, че по повърхността на океана се носи един малък обръч. На дъното на океана живее една специална костенурка, която излиза на повърхността съвсем за кратко веднъж на сто години. Вероятността главата й да попадне в пръстена е съвсем минимална, но много по-голяма от шанса да се получи скъпоценно човешко тяло.
Стойността и редкостта на човешкото тяло може да бъде илюстрирана и когато се сравни с броя на другите видове същества. Например, има доста точни изчисления колко хора живеят в тази страна. Това е добре известно. Но ако се опитате да преброите колко насекоми живеят на едно съвсем малко парче земя, това би било невъзможно.
Всички ние сме били родени при обстоятелства, които правят живота ни много ценен. Трябва да помним, че имаме скъпоценния си човешки живот, защото сме натрупали огромно количество положителен потенциал и сме пречистили умовете си от много затъмнения. В този момент се наслаждаваме на това, но е важно да използваме резултатите по най-добрия и разумен начин, иначе просто ги пропиляваме. Все едно да отидем някъде, за да вземем нещо, но да се върнем с празни ръце. Или да тръгнем с празна кофа за вода и да се върнем пак с празна. И в двата случая ходенето е било напразно. Трябва да се стремим да използваме максимално благодатното си положение, а не да го пропиляваме.
Да изпълваме живота си със смисъл означава да използваме дхарма и да практикуваме различните методи, които Буда е дал. Буда е дал такова количество методи, че не е възможно човек да практикува всичките. Следователно, трябва да практикувам с онези от тях, които съответстват на способностите ни.
Дхарма практиката в най-добрия си смисъл означава да практикуваме като Миларепа и да се отделим от всички житейски грижи. В днешния свят обаче има само неколцина, които са способни да практикуват дхарма до такава степен. Ако човек не е способен да практикува така, трябва да реши да практикува до степента, която му е възможна. Трябва да прави това, което му е възможно. Това се отнася до всичките ни практики – медитация, натрупване на заслуги, пречистващи практики и разбира се, подготвителните практики.
Един от начините непрекъснато да се натрупват заслуги е да се правят приношения на Будите. В най-добрия случай, се принасят големи количества от това, което човек има. Когато това не е възможно, винаги може да се принася чиста вода. Ако и това не е възможно, могат да се принасят много цветя. Или и ако това отпадне, с ум изпълнен с отдаденост, можем да си представяме цветя и да ги принасяме на Будите. В ума си човек може да принася и всички цветя, които вижда през деня. Чрез приношенията на Будите по всеки възможен начин, човек създава положителни тенденции в ума си.
Друга възможност е щедростта към сангхата. Трябва да бъдем възможно най-щедри и да подкрепяме сангхата с ум, изпълнен с уважение.
Третата възможност е да сме щедри към всички чувстващи същества. Да правим всичко възможно, за да им помагаме. Например, когато минаваме покрай жадно животно, да му дадем вода.
Тези примери показват, че човек винаги има възможност да практикува полезни и носещи заслуга действия на различни нива. Човек наистина трябва да го прави до степента, която му е възможна, за да заздрави собствения си потенциал и да унищожи негативността, която натоварва ума.
Що се отнася до благородните и носещите вреда действия, не трябва да съществува отношението, че сериозните, очевидно отрицателни действия трябва да се избягват, а малките отрицателни действия не заслужават притеснение. Отрицателното действие, независимо дали е малко или голямо, е винаги отрицателно и ще доведе до проблеми и страдание. Резултатът винаги ще е отрицателен, защото съответства на първоначалното действие. Следователно, не трябва да се концентрираме само върху избягването на големите отрицателни действия, но и да се дистанцираме от онези малки действия, с които толкова лесно се сблъскваме.
Представете си например огромен куп сено, голям като планина. Ако този куп бъде запален дори от най-малката искра, цялото сено ще пламне. По същия начин, дори и най-малкото отрицателно действие може да има много разрушителен ефект.
Това се отнася и за положителните действия. Никога не трябва да мислим, че малките положителни действия нямат никаква стойност и следователно не трябва да си правим труда за тях. Човек може много лесно да възприеме този възглед. Мисли, че наистина не е способен да извърши никакво значително добро действие и затова никога дори не прави опит. Но положителното действие винаги ще има положителен резултат и човек винаги трябва да прави всичко, което му е по силите на лично ниво. По отношение на практиката, не трябва да се мисли, че няма смисъл да се започва, ако не може да се направи значително количество. Трябва да практикуваме доколкото ни е възможно, независимо от количеството.
Преходността
Втората от четирите мисли се отнася до преходността. Има много начини един човешки живот да свърши преди да стигне до смъртта от старост. Маслената лампа се състои от контейнер с масло и фитил. Когато такава лампа е напълнена догоре с масло и фитила още не е запален, това съответства на положението на човек, който все още не е роден. Маслена лампа, чието гориво е напълно изгоряло съответства на човек, който е умрял от старост. Между тези два примера има редица други вариации. В същност, има много повече условия, които могат да причинят смърт, отколкото условия, които поддържат живота. Животът ни може да се сравни с капка роса върху стръкче трева – той е много крехък и се изпарява с изгрева на слънцето.
Животът е много ценен, не само защото е трудно да се получи, а и защото е много лесно да се загуби. Скъпоценното човешко раждане може да донесе много възможности, но има една, която е сигурна и тя е смъртта. Това, което не е сигурно, е момента на настъпването й. Тя не следва никакви правила. Децата не живеят задължително по-дълго от родителите си. Учителите не умират задължително преди учениците си. И въпреки че хората знаят това от собствения си опит, те са склонни да мислят, че децата естествено ще живеят по-дълго от родителите си. Но ако се огледате и вземете под внимание собствения си опит, със сигурност ще стигнете до заключението, че тези неща не са предопределени. Въпреки че човек може да има добрия късмет да е все още жив, съвсем не е гарантирано, че това ще продължи. Момента на смъртта може да дойде всеки миг. Това е проблема на живота. Той е толкова крехък, толкова лесно може да бъде загубен или унищожен.
В момента на смъртта човек е съвсем сам, независимо колко близък е бил със семейството си, колко братя и сестри има, колко скъпи и близки приятели. Те не могат да го придружат или да му помогнат в момента на смъртта. Дори материалните неща, които ни изглеждат толкова важни, независимо колко пари сме спестили, колко големи и красиви са къщата и колата ни, няма да можем да вземем нито едно от тях със себе си, когато умрем. Това се отнася и за най-скъпото и близкото – нашето тяло. Сянката ни е била наш спътник през целия ни живот. Не е трябвало да я носим, нито да се безпокоим дали е с нас или не, тя автоматично е била там. Но дори нашата сянка не може да ни придружи отвъд точката на смъртта.
Единствените неща, които наистина имат значение в момента на смъртта, са тенденциите, които сме натрупали в ума си. И положителните, и отрицателните впечатления ще ни придружават, независимо дали ги желаем или не. Не можем просто да си вземем положителните впечатления, а да оставим отрицателните. Тези тенденции ще определят нашето състояние на ума. Те определят как преживяваме смъртта си и времето след това. Ако сме натрупали огромно количество положителни впечатления, тогава ще преживеем съответстващия им резултат. Ще преживеем много щастие и няма да се сблъскаме със страданието, което съпътства вредните тенденции. Но ако отрицателните тенденции доминират в ума, те ще определят преживяването ни свързано с много страдание и болка. Трябва да осъзнаваме това. За нашата смърт и това, което следва, не може да ни помогне нищо друго, освен начинът, по който сме живели.
Карма – причина и следствие
Кармата е свързана с причинността. Специфичното действие води до специфичен резултат. Едно положително действие ще доведе до резултат с положителен характер, а оттам – до преживяването на щастие и радост. От друга страна, едно отрицателно действие неизбежно ще доведе до болезнен резултат. То съвсем сигурност ще причини страдание. Това се случва от самосебе си, защото резултатът неизбежно съответства на характера на причината. Например, ако насадите едно семе, от него ще израсте определен вид растение. От оризово семе ще порасте оризово растение, а не някакъв друг вид. Следователно е много важно да сме внимателни и да правим всичко, което е възможно, от най-великите до привидно най-малките действия, за да заздравим положителното си поведение.
Доминиращите тенденции в нашия ум са първите, които узряват. Ако те се характеризират с отрицателни видове поведение, тогава това ще е първото, което ще преживеем и то ще е доминиращото в нашия живот. Тогава ще преживяваме страдание и няма да бъдем щастливи. Това ще влоши проблемите ни, защото няма да се справяме добре в живота си и ще си създаваме още неприятности. Ако, от друга страна, заздравим положителното си и полезно поведение, радостта и щастието ни ще се увеличават и ще станат преобладаващото ни преживяване. Това тогава заздравява способността ни да усилваме положителното поведение.
Четирите мисли не са били просто “изобретени” от някого, за да ни измами. Те са автентични, напълно истинни и са били преподадени от Буда Шакямуни. Буда е дал тези учения от позицията на вездесъщата си мъдрост, любящата си доброта и изключителната си способност. Всеки има силни затъмнения в ума си, от които най-силни са привързаността, гнева и невежеството. Въз основа на тези смущаващи чувства в ума ни възникват голям брой други смущаващи чувства. Те влияят на действията ни и така водят до много други отрицателни действия. В сегашното ни положение смущаващите ни чувства са доста доминиращи и водят до физически, вербални и умствени действия, чрез които натрупваме отрицателна карма.
По принцип съществува огромен брой отрицателни действия, но те се разделят на няколко категории. Свързани са с нашето тяло: убиване, кражба и сексуално насилие. Четири са свързани с речта ни: лъжа, клевета, говорене причиняващо разделяне и брътвеж. Трите отрицателни действия на ума са омраза, завист и култивиране на погрешни възгледи.
Тези десет отрицателни действия трябва да бъдат избягвани на всяка цена. Междувременно, трябва да правим противоположното, т.е. да се ангажираме с обратното на отрицателните действия, които вече споменах.
Има пет отрицателни действия, които носят крайно количество отрицателна сила. Те се наричат “петте изключително вредни действия” и са: (1) да убиеш собствения си баща; (2) да убиеш собствената си майка; (3) да убиеш Архат; (4) да нараниш физически Буда или някой, който представлява Буда, например учителя си – това се отнася и до изображенията на Буда; (5) да разделяш сангхата.
Извършването на едно от тези действия означава натрупването на изключително отрицателна карма. Резултатът от такова действие узрява най-вече след смъртта, без никакъв междинен период. В резултат на това действие човек веднага попада в състоянието на параноя. Ето защо буквалното описание на тези действия е: “петте действия, при които няма междинно състояние”.
Има още пет действия, които са много подобни на изброените: (1) да унищожиш ступа; (2) да уиеш “обикновен” бодхисатва – някой, който още не е достигнал ниво на директна реализация; (3) да убиеш собствения си лама; (4) да имаш сексуални взаимоотношения с реализиран Архат; (5) да крадеш от Трите Скъпоценности – Буда, Дхарма и Сангха, например да си вземеш обратно приношение, което вече си дал.
По принцип, отрицателните действия нямат нито едно добро качество, те са просто вредни. Буда обаче е казал, че имат един добър аспект и той е, че човек може да се пречисти от отрицателните неща, които е направил. Това пречистване е възможно чрез прилагането на така наречените “четири сили”: разкаяние за действието, поправяне на неговите ефекти, решение вече да не се повтаря и подновяване на убежището в Трите Скъпоценности. Дори с четирите сили е трудно да се премахнат тенденциите, създадени от изключително вредните действия. Също така е трудно човек да се справи с отрицателните впечатления в случаите, когато няма абсолютно никакво доверие в Трите Скъпоценности и е вкопчен в погрешни възгледи.
Недостатъците на самсара
Поради кармата ни, която води до узряването на определени преживявания, колелото на обусловеното съществуване непрекъснато се върти. Това е самсара. Действията и кармата се натрупват и чрез това се проявяват преживяванията. Когато преобладават положителните преживявания, тогава изпитваме малко или много радостен резултат. Когато преобладават отрицателни действия, се преживява главно страдание. Така, в самсара се различават шест вида преживявания или състояния на съществуване: сферите на параноя, състоянията на духовете, животинското съществуване, човешкото съществуване, състоянията на полу-боговете и боговете.
Независимо коя от тези ситуации разглеждаме, не откриваме нищо друго освен страдание. Самсара не е нищо друго освен страдание, защото е резултат от натрупани действия. Можем да разгледаме накратко всяко от шестте състояния, за да вникнем в това как се живее в тях.
Състоянието на параноя не е само сфера, в която човек се ражда. Така се нарича състоянието на ума, което се подразделя на няколко под-сфери. Има, например, осемнадесет различни вида адови свята. В осем от тях съществата страдат предимно от изключителна горещина, а в други осем – от изключителен студ. Има още два подобни на тях, като общо правят осемнадесет. Във всички тях не се преживява нищо друго освен горещина и студ.
Човек би си помисли, че наистина в световете на параноя има огромно страдание, но може би в другите светове не е толкова лошо. Тогава трябва да надникне в преживяванията в световете на духовете. “Гладните духове” родени в тези състояния страдат главно от жажда и глад. В едно описание на тази сфера се казва, че за сто години един гладен дух нито веднъж няма да чуе думата “храна” или “вода” и няма абсолютно никакъв начин да получи нито едно от двете. Гладните духове се описват със стомаси големи колкото планини и усти колкото косъм. За тях е напълно невъзможно да получат храна, която да утоли глада и жаждата им. Дори когато намерят храна и вода, в момента когато понечат да ядат или да пият, тя се превръща в нещо отвратително като кръв или гной. Това е тяхното преобладаващо преживяване.
Отново някой може да си каже, че нещата не са чак толкова зле в света на животните. Но когато се вгледаме в ситуацията, виждаме, че и там има само страдание. Лесно може да се види колко много страдание преживяват животните на във водата или на сушата, как непрекъснато се злоупотребява с тях. Тези светове се наричат трите “нисши” сфери, защото страданието там е доминиращо и от доста брутален характер. Но не можем да открием нищо друго освен страдание и в трите така наречени “висши” сфери. Например, преобладаващият проблем при асурите или полу-боговете е ревността. Те виждат приятните преживявания на боговете и им завиждат, защото техните собствени бледнеят в сравнение с другите. Следователно, те винаги се борят с боговете, но никога не побеждават. Винаги губят и продължават да ревнуват. Това обуславя тяхното страдание.
Но дори и истинските богове страдат. Въпреки че през живота си се забавляват много, те преживяват голямо страдание преди смъртта си, защото разбират, че умират седем дни по-рано. Седем дни в света на боговете се равняват на седем човешки години. Боговете виждат къде ще се преродят след смъртта си и понеже са изразходвали цялата си добра карма, ще изпаднат в по-нисшите сфери. По време на процеса на разлагане, който се появява с наближаването на смъртта им, те разпознават определени знаци. Например, цветята, които украсяват телата им, започват да увяхват, а телата им да миришат лошо. Така страданието прониква и в света на боговете.
И накрая, в света на хората, се преживява страданието на раждането, болестта и смъртта.
Така, независимо коя сфера на съществуване разглеждаме, виждаме, че страданието и самсара са едно и също нещо. Самсара може да се сравни със седенето на върха на игла. Няма нито момент без страдание.
Четирите мисли, които отклоняват ума от самсара, са много важни за нас. Много от старите майстори са казвали: “Четирите подготвителни практики са по-дълбоки от основната практика”. За собственото си развитие в дхарма практиката е изключително важно да се отдели достатъчно време за развиването на ясно разбиране на тези фундаментални възгледи. След като човек е минал през всеки детайл и е разбрал обясненията за “скъпоценното човешко тяло”, тогава може наистина да го оцени. После преминава към преходността. Когато я е обмислил цялостно, човек естествено разбира как работи карма, как функционира самсара и страданието, което съществува в различните сфери на съществуване.
Когато човек е развил тези фундаментални възгледи, той притежава солидна основа, върху която да построи дхарма практиката си, т.е. “четирите специални подготвителни практики” – прострации, диамантения ум, приношенията на мандала и гуру йога. Върху тази здрава база можем да позволим да възникни директното осъзнаване. Ако човек не отдели достатъчно време да построи здрава основа, ще му е трудно да постигне желания резултат на всички тези практики. Това е като построяването на къща. Без добра основа, къщата лесно може да се разпадне.
Има още много, което може да се каже по тази тема, но аз ви моля да задържите в ума си това, което беше казано тук. Животът в самсара означава страдание. Трябва обаче да се щастливи, че сме имали кармата да се родим със скъпоценно човешко тяло. Това е щастлива и благоприятна ситуация, защото означава, че имаме отлични възможности, които не могат да бъдат намерени в другите сфери на съществуване. Ние имаме определен вид свобода доколкото можем да различаваме между положителни и вредни действия. Можем да се откажем от негативността и да се концентрираме на отрицателните действия. Ако в този живот практикуваме как да бъдем полезни, ще сме способни да достигнем състояние на освобождение от самсара. Ако, от друга страна, не се интересуваме от положителни действия и практикуването на дхарма, а продължаваме да действаме отрицателно, тогава ще получим съответния резултат без да сме способни да се освободим от самсара. Ще продължим с непрекъснатия цикъл на прераждания от едно съществувание в друго.
Поради тази причина наистина трябва да осъзнаваме голямата възможност тук и сега да направим най-доброто от себе си, за да го използваме докато можем. Отделете време за изучаването и практикуването на дхарма. Това е полезно и искам да ви окуража да продължавате да го правите. Никога не се обезкуражавайте в дхарма практиката си.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
maslinkata
неориентиран


Регистриран: 18.02.2010
Мнения: 24
Re: ot Rinpo4e
    #2899803 - 04.05.2012 19:15 [Re: maslinkata]

Не всичко е ясно за недотам запознатите с йога философията

Бихте ли ми казали защо богините/божествата натрупват лоша карма, след като правят само добри дела?

Какво е дхарма?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
horce
неориентиран
*

Регистриран: 09.05.2012
Мнения: 7
От: София
Re: ot Rinpo4e
    #2902474 - 09.05.2012 16:23 [Re: maslinkata]

Дхарма е дължимото поведение, а карма е неговата реализация и съответно последиците от всяко действие. Както всяка каста има своята специфична дхарма, която трябва да бъде реализирана независимо от желанията на индивида и обстоятелствата, така и всеки индивид има своя собствена дхарма, която е законът на неговото индивидуално съществуване.

--------------------
койтоси го може сиго може


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Мишо, Nadin 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 1643

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.008 seconds in which 0.001 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.