Емотокрация

Замисли ме много една статия. В реалния свят и дори, и в конвенционалните електронни меди, тези отпреди интернет, емоцията е нещо спонтанно. Усмивката ни идва неволно, ако е фалшива то това си личи, плача, сърдитата физиономия, тези неща са без наш контрол, идват заради ситуацията, породени от някого или нещо. В интернет, обаче това не е така. Изписването на усмихнато или намръщено лице е волеви акт. Такива са и коментарите под статия, клип или линк. „Ужасно е, защото..., Възмутен съм, понеже..., Гот ми е.... Духайте... и т.н.
И ако предположим, че електронните медии влияят на влстта все повече и повече. Ако това което се случи с организацията на протестите по света чрез фейсбук е тенденция, а не изключение. И ако стигнем докрай – ако съвсем логично предположим, че това е бъдещата реална власт. То тогава ние даваме тояга на идиот. Ще бъдем управлявани според най- многобройните и силни емоции. Не най- грамотните, не най- обективните, дори не от групата на засегнатите. Просто силната емоция става закон.

Примерите в статията са от отнемането на децата от българския баща и даването им на полската майка и от изповедта на сляпото талантливо момиче относно жестокия и насилник. В тези примери властта бе упражнена. Насилника – наказан с грамаданската тояга на телевизията(независимо дали е виновен или не), момичето/ бащата наградени – независимо дали лъжат или не.

По въпросите на изменчивостта на мнението (доксата) на тълпата се разсъждава от времето на Платон. Преди век Льо Бон и Тард анализират странния феномен на тълпата, в която индивидът загубва моралните си устои, здравия разум, та дори идентичността си. Тъкмо опасността от безотговорното люшкане на масовия човек от емоция към емоция кара мислителите поне до Монтескьо да бъдат скептични към демокрацията. Съвременната „демокрация на мнението” (Жак Жулиар), „видеокрация” (Ален Дюамел), „демокрация на емоциите” (Антъни Гидънс) сякаш доказват прозорливостта на старите философи.

Линк:
Стихията на виртуалните емоции

--------------------
— Ако ти си Нам-Бок — говореше Опи-Куан, — тогава ти си най-опасният и най-удивителният лъжец, който съм виждал

Редактирано от Нам Бок (26.03.2012 16:00)