ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Хоби и Развлечения » Пътешествия

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
O HARA
непокорна
***

Регистриран: 11.04.2005
Мнения: 11184
До Болоня и наоколо
    #2926921 - 15.07.2012 18:30

Бих искала да споделя как премина нашето пътуване в Италия, което организирахме съвсем спонтанно, като се надявам да дам полезна информация за други решили да поемат по нашите стъпки.
Трябваше да ходим на концерт, но той пропадна, което ни накара набързо да импровизираме. Пътуването беше през юли, с полет до Форли на Уиз Еър и с 4 нощувки престой в Болоня.
Първоначалната ни идея беше да отделим повечко време на Болоня, Флоренция, Римини и на увеселителния парк Мирабиландия. Искам само да отбележа, че вече съм посещавала тези места преди няколко години и даже очаквах повторението да ме отегчи, но това изобщо не се случи. Италия винаги може с нещо да те изненада приятно. Аз, лично, съм страшен фен на тази дестинация и съм амбицирана да я обиколя много обстойно в оставащите години от жовота ми (дай боже, да са много и достатъчно

Болоня и Флоренция трябваше да бъдат историческата част със забележителности от нашата обиколка, а Мирабиландия и Римини - забавната част.

Полетът на Wizz Air до Форли беше приятнен и кратък - около час и 25 минути. Ние платихме за чекирането на един голям багаж, но ми направи впечатление, че повечето пътници се ограничаваха с ръчен багаж във вид на малък куфар. И как не… Таксата за багаж е горе-долу колкото цената на самолетния билет. Нашият ни струваше 45 евро ! Замислих се, как успяват да набутат всички тези куфарчета в багажното отделение вътре в самолета над седалките. Явно и от авиокомпанията се замислят, защото наскоро четох статия, че възнамеряват да въведат такси и за ръчен багаж. Тази идея изобщо не ме радва...

Малко преди кацането видяхме Форли от високо и се разтопих като шоколад върху седалката на самолета. Познатите площади, кули и керемидени цветове моментално ме потопиха отново в италианска атмосфера.



Иначе, градчето е малко, много китно и спокойно. Познавам го много добре и това беше единствената причина да го пропуснем. Летището е съвсем невзрачно и скромно. Няма тълпи от хора или лудница около терминала. Служителите са усмихнати, спокойни и хипер-мудни.
И този път решихме да се доверим изцяло на местния транспорт. Предварително проучих, че няма шатъл от летището на Форли до Болоня. Имаше само до Cervia - курорт на адриатическото крайбрежие, недалеч от Римини. Можеше да се вземе градски автобус до Жп Гарата, който аз така и не видях или да наемем такси, което е с фиксирана такса 13 евро по този маршрут. Ако се обедините 4 човека например, ще ви излезе съвсем евтино. Ние така направихме. На връщане, обаче, тези 13 евро трябва да си ги предвидите. На всеки час има влакове до Болоня. Цената на билета в едната посока излиза около 6 евро. На всички ЖП гари и коловози има табели с разписания, които дават пълна информация. Има окачени монитори с часовете на пристигащите и заминаващи влакове през близките часове. Има автомати за закупуване на билети с меню на различни езици, които приемат банкноти и връщат ресто. Не забравяйте да се уверите, че избраният влак пътува във вашия ден, защото някои циркулират през определени периоди на годината, други вървят само в делнични или празнични дни. Ако си закупите билет за регионален влак (които са най-евтини), не можете да ползвате бързите/експресни от типа Intercity. Ако все пак се качите, вероятността да минете незабелязани е нищожна. При всичките ни пътувания с влак, ни провери кондуктор. Задължително преди качване, валидирайте билета на специално поставените устройства в подлезите на коловозите или на самите платформи. Валидирането означава да поставите печат на билета с датата на пътуване. Без този печат, все едно пътувате гратис и отново ви грози глоба, чийто минимум е 50 евро. Добре е преди да предприемете пътуването, да потърсите информация за валковете, маршрутите и цените на билетите на сайта на местните железници TRENITALIA.

Разстоянието от Форли до Болоня е около 60 км и се минава сравнително бързо. Едно от най-правилните решения, които взехме, беше да резервираме хотел близо до ЖП Гарата. Такива жеги бяха тогава, че дори разстояние от 10 м. се изминаваше трудно, особено ако си натоварен с багаж. Нашият хотел се казваше ZANHOTEL EUROPA 4* и беше доста приличен. Намира се на около 150 м от гарата и на около 300 метра от централната улица Via All'Independeza т.е. бяхме и недалеч от историческия център на Болоня. Препоръчвам го. Интериорът е малко старичък, но е много добре климатизиран, със страхотно обслужване, добра хигиена и хубава закуска. Има безплатен сейф в стаята, но интернетът е платен - за него така и не ни остана време, така че не мога да кажа колко струва. Като цяло, интернет не успяхме да хванем никъде - нито на летището във Форли, нито по жп гарите на местата, където бяхме. Това е доста странно за страна от ЕС.

Пристигнахме в хотела към 14.30 ч. местно време и решихме остатъкът от деня да го посветим на Болоня. Това се оказа непосилна задача, тъй като организмът ни беше получил шок след излизането от климатика в самолета на италианската пещ. Получихме бясно главоболие. Въпреки това, излязохме да се разходим, но общо взето, се движехме като призраци из града и сензорите ни отказваха да заработят. Дори гълъбите се криеха на сянка.



Към 17 ч огладняхме, но се оказа, че всички ресторанти в Болоня (а май навсякъде в Италия) работят до обяд и отварят едва към 19 ч за сервиране на вечеря. Е, гладен не можеш да останеш, защото то всякъде се носи миризма на пица на парче (много вкусни!), сандвичи тип "фокача", "пиaдинa" и "панино", разнасяше се аромат на плодов сладолед и капучино.



Няма начин да подминеш всичко това, без да остане незабелязано или да те изкуши. За жалост, много от местата за бърза закуска са окупирани от араби и превърнати в дюнерджийници, където се предлага и местна италианска кухня, но се сещате колко е автентична... На всяка крачка се срещат африканци и араби, много от които спят по пейки в парковете, предлагат китайски дрънкулки досаждайки на туристите или просят.

Най-популярната просия по влаковете е с раздаването на листчета с текст на италиански и английски съобщаващи ни с оскъдна категоричност, че са бедни с няколко деца и нямат какво да ядат. След няколко минути минават отново покрай седалките и подават ръка за пари. Няма да се учудя ако сред тях имаше и наши цигани - бяха момчета и момичета на по 14-15 г. Кондукторите вече ги бяха научили и на всяка гара проверяваха тоалетните и ги гонеха. В това отношение, им съчувствам на италианците. Айде…ние нашите цигани си ги имаме „по дифолт” и сме свикнали, но при тях повечето бяха внесени отвън, със съмнителна цел на пребиваване в страната. Помня, че преди няколко години, Саркози депортираше цели самолети с цигани. Чудя се как Берлускони е пропуснал. Африканците там ги наричат „марокини” (мароканци) и макар на пръв поглед безобидни, също окупират цели гета в страната. За албанците да не говорим. Помните масовото им нелегално преселение с лодки към Южна Италия преди години. Сега се считат за цяла напаст. Не забелязах открита нетолератност към чужденците там. Все си мисля, че ако беше при нас този проблем, щеше д а се стигне до гражданска война.

Дотук с кофти впечатленията.

Едва дочакахме 19 ч и седнахме в едно китно ресторантче на име „Vittoria” , което само по име напомняше на софийската пицария. Поръчахме „спагети болонезе”, които се оказаха талиателе с рагу по болонски – просто такова понятие като „спегети болонезе” в Италия не съществува. Всеки тип паста си върви с определени сосове и се готви по определен начин, като има някои разлики според региона. Типичната паста , която се приготвя с местно рагу са талиателите – тънки, плоски ленти с дебелина 1.5 см. Задължително пастата се приготвя прясна. Изобщо не отнема толкова време, колкото ни се струва и е много по-вкусна. Обикновено се прави кладенче от брашно, където се счукват яйца и се посолява, оставя се да втаса и после се разточва до дебелина половин милиметър. Не е необходимо да имате специална машина за рязане на паста. Просто сгъвате на руло разточеното тесто и го режете на желани формички. Цветът на прясната паста е жълт и винаги се готви „ал денте” т.е. леко сурова, за да бъде достатъчно еластична. Сготвена, по този начин, на човек се падат по 100 гр. брашно и 1 яйце на порция – останалото е сос. Изобщо не изглежда като калорична бомба. Затова в Италия, пастата се счита за предястие. Болонското рагу се приготвя по съвършено различен начин от нашата представа за сос болонезе – и не само нашата. По цял свят си измислят всякакви рецепти, а истината е следната: 70% телешка + 30% свинска ситно смляна кайма (може и 50 на 50), бекон, морков, лук , целина и съвсем малко концентрирана доматена пулпа. Добавят се червено или бяло вино (може и двете), както и прясно мляко или сметана. Сервирани, талиателите Болонезе изглеждат по ето този начин:



Както виждате, нищо общо с пастата, която ни се сервира в повечето ресторанти тук. Съвсем скоро мисля да опитам рецептата в домашни условия.
Понеже съм много зарибена на тема „местна кухня”, надявам се да не ви отегча с още няколко споделени впечатления. Пицата в Болоня няма нищо общо с нашата или с американската тип „Доминос” или „Пица Хът”. Тестото е изключително тънко и трудно за разрязване. По краищата е във вид на пърленка (на места може да е позагоряла). Например, известната пица „Капричоза”, която би трябвало да е елементарна за приготвяне, тъй като съдържа само шунка, гъби и доматен сос – отново е много различна. Приготвя се с италианско прошуто, тънко, но на едро нарязани гъби, артишок, доматен сос. За съжаление, пропуснах да я снимам. На съседната маса, си бяха поръчали спагети с морски дарове - такова чудо не бях виждала! Спагетите не се виждаха от пресни миди в черупки, калмари, скариди и пр. красоти. Изкушавам се някой ден да открия истински италиански ресторант в България. Не мога да разбера, защо изопачават рецептите по света, след като в оригиналния си вид са толкова вкусни!?

След провалената обиколка на Болоня, се прибрахме в хотела и се приготвихме психически за утрешното посещение на Флоренция. Към Болоня ще се върнем по-късно.

--------

Първото, което трябва да знаете е, че директни регионални влакове от Болоня до Флоренция няма. Прави се смяна в градчето Прато. Въпреки, че разстоянието е едва около 120 км, единствените директни влакове са експресни междуградски и двупосочния билет излиза около 45 евро на човек. Решихме, че не си заслужава и вместо това се качихме на пътнически влак, който ни закара и върна за скромната сума от 15 евро на човек. Смяната почти не я усетихме. Веднага щом слязохме на Прато, се качихме от съседния коловоз на влак за Флоренция. Слиза се задължително на гара Santa Maria Novella. Нашият влак нямаше друга спирка в града, но други имат, така че внимавайте. Още след като си подадохме главите от изхода на гарата, гледката ни изненада приятно. Пред нас веднага се изправи внушителната едноименна базилика „Санта Мария Новела”.



Малко гари по света могат да се похвалят с такова обкръжение. А за нашите български гари нищо няма да кажа...

На всяка гара, както и тук, има табло с туристическа карта на града и ви показва къде сте и накъде трябва да поемете. Ние задължително си купувахме карта за всеки случай, но избягвайте по-големите, че трудно се разгъват по пътя. Само на няколко минути пеш се намира Пиаца Дел Дуомо, където грандомански се издига куполът на базиликата „Санта Мария Дел Фиоре” пред входа, на която се извиваше безкрайна опашка от нетърпеливи туристи.









Ние не си падаме много по посещенията на църкви, музеи и пр. , поради което не губихме време за това. Човек трябва да се съобразява с интересите си, а нашите нямаха нищо общо с древното изкуство и религията. Веднъж вече съм влизала в Дуомото – страхотно е наистина. Качих се чак до купола, от който се открива гледка към града.
Не мога да опиша чувствата, които нахлуват в съзнанието при вида на тези внушителни сгради. Някак невъзможно ти се струва, че биха могли да бъдат издигнати в толкова отдалечени времена и едва тогава си даваш сметка колко отдадени тогава са били хората на красивото и величественото. Всеки детайл е изпипан по фасадата, цветовете са в перфектна хармония, статуите приличат на вкаменени хора с изразителни лица, които чакат да бъдат съживени. Площадът е като мравуняк – стотици хора крачат по паважа, спъват се, притичват, разговарят, снимат се, смеят се. Някои са вперили поглед към върховете на сградите в небето и издават нечленоразделни звуци на възхита и недоумение. Имаше хора, които просто се взираха безмълвни и стояха като препарирани.





Ренесансът е бил велика епоха! До ден днешен и занапред във вековете ще останат в наследство неизмеримите постижения на човешката творческа мисъл.
Излизайки от площада, вниманието ни привлича кулата на една камбанария, която ни подканя да тръгнем в нейната посока.



Засилваме се по тясна уличка, но усещаме как забавяме темпото заради висящите над главите ни красиви улични лампи, разноцветни фасади и украсени прозорци и.







Дори и тогава не успяваш да се подготвиш за това, което те очаква.
Изведнъж пред теб се открива Пиаца Делла Синьориа. Тук някъде, между фонтана на Нептун, сградата на общината и Галерия Уфици, загубих представа за време и реалност.









Атмосферата беше необикновена. Множество статуи на хора и животни с изразителни тела и лица те посрещат и изпращат. Висока кула се протяга към слънцето, а гълъбите допринасят още повече за застиналото безвремие превръщайки го в красива илюстрация на талантлив художник.





Паркираш се в центъра на площада и започваш да се въртиш в кръг като обезумял, неможейки да повярваш, че във всяка посока има нещо различно и впечатляващо. Като събереш всички образи в панорамна картина, се получава абсолютното съвършенство. Свят ти се завива от гледките и се ощипваш за всеки случай, за да провериш да не би случайно да си се успал в хотела и да си изпаднал в прекрасен компенсиращ сън. Безумно красиво! Не разбирам от скулптура, но тези произведения на изкуството бяха наистина докосващи. Стояха като стожери на площада и наблюдаваха безмълвно случващото се. Сякаш вътрешно протестираха срещу множеството непросветени и щракащи с фотоапарати люде, които не са достойни да бъдат там. Сякаш опитваха да се отскубнат от каменните си основи, за да се втурнат в яростна атака. Сякаш тъгуваха, заради факта, че са превърнати в туристическа атракция.













Хиляди емоции се сливаха в едно и избухваха в този момент. Феерия от цветни нюанси, пърхащи криле на гълъби и боботещ екот на човешки говор и шепот изпълваха пространството. Ах, как искам отново да се върна! Нима би могъл да живееш на такова място и някога да бъдеш нещастен?!

--------------------
I am just a vision.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
O HARA
непокорна
***

Регистриран: 11.04.2005
Мнения: 11184
Re: До Болоня и наоколо
    #2926927 - 15.07.2012 18:56 [Re: O HARA]

Тръгнаме покрай Галерия Уфици, подминахме един уличен музикант и няколко художници търпеливо чакащи клиенти. Някои рисуваха околността. На такова място на човек му се приисква да грабне четката веднага, дори да е пълен лаик, като мен.











Ако някога сте се чудили, къде се подвизава Купидон, вече не е тайна за никого. Сигурно тук неговите стрели пронизват особено дълбоко и незабравимо.



Точно когато си мислиш, че си видял всичко прекрасно във Флоренция и очакванията ти са се оправдали, тръгваш с опиянена усмивка към река Арно и моста „Понте Векио” . Тази част на града я пропуснахме при предходното ми посещение, тъй като не ни остана време заради висенето на опашки пред Санта Мария Дел Фиоре и Палацо Векио. В момента, в който зърваш разкриващите се гледки, дъхът ти отново спира.







Замръзваш за миг и вече си убеден, че сънуваш. Няма ощипване на света, което да те опровергае. Всичко е твърде невъзможно красиво. Цветовете на реката и небето се преливат с нюансите на надвесените сгради в умопомрачителен пастелен шедьовър. Понте Векио е най-красивият мост, който някога съм виждала! Изцяло застроен в съвършени форми.















Уличката по моста те грабва в неумолима прегръдка и те люшва от гледка в гледка. Сянката прави престоя ти там още по-уютен. Бижутерийните и сувенирни магазинчета от двете страни, те примамват с бляскавите си и шарени витрини. Разминаващи се усмихнати колоездачи подрънкват приветливо със звънчетата си. Естествената акустика разстила околните звуци в мелодично ехо.



Спряхме за глътка въздух в едно ресторантче наблизо, където се освежихме със студен чай, плодове и сладолед, а после потеглихме отново. Имайте предвид, че всички заведения по Понте Векио са резачка и дори поръчката на най-обикновено кафе може да ви причини остри киселини при вида на сметката. Но пък си заслужаваше, не толкова заради вкусната храна (банановият сплит не беше нищо особено), колкото заради атмосферата и жизнерадостните опити на сервитьорката да каже „благодаря” на български заради бакшиша, който й оставихме.

--------------------
I am just a vision.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
O HARA
непокорна
***

Регистриран: 11.04.2005
Мнения: 11184
Re: До Болоня и наоколо
    #2926931 - 15.07.2012 19:20 [Re: O HARA]

Планът беше да продължим обиколката си към „Градини Баболи”. На снимка изглеждаха много красиви, а досега не бяхме посещавали подобни паркове. Таксата за вход малко ни изненада: 10 евро на човек. Не се виждаше на картата откъде се влиза, затова сме подминали централния вход и се озовахме в страничен. Чичкото на касата не ни даде карта на обекта, с което останахме в заблуда, че паркът не е особено голям и можем да го обиколим за кратко време. Очаквахме да има дървета, които да хвърлят сянка, но уви…Пространството беше открито с подстригани плетове в различни форми, фонтан, стъпала, водоем, статуи и много зеленина.

















Навън термометърът сочеше близо 40 градуса на сянка, а ние вече бяхме достатъчно изтощени. Задължително носете шапки и вода със себе си при такива обиколки. Както и да е…успяхме да обиколим само около 1/3 от пространството. Имаше малки алеи, които не се знаеше накъде водят, липсваха достатъчно табели, което превръщаше мястото в своеобразен лабиринт.





От парка се откриваха красиви гледки към града. Това донякъде разколеба намерението ни да посетим популярния площад „Микеланджело”, откъдето казваха, че са най хубави панорамите към Флоренция.







Въпреки всичко, решихме да се запътим натам. Има стъпала, които водят към възвишение оформено като площадка. Без почивка трудно се изминават. Но след като се изкачихме, разбрахме, че усилията са си заслужавали. Тук гледките бяха УАУ! Виждаха се всички забележителности на града, включително поредицата мостове над река Арно и то от разстояние, което ти позволява да ги различиш добре. Не се сливаха с околността, като при изгледа от купола на Санта Мария Дел Фиоре. Снимах, снимах и все страдах от мисълта, че изпускам нещо.













Налагаше се да снимам срещу слънцето. Това беше най-добрия резултат, който успях да постигна.

Бяхме толкова уморени и цапардосани от слънцето, че навръщане се изкушавахме да вземем откритото туристическо автобусче, което да ни отведе до някоя от забележителностите в близост до гарата. За информация: цената му е 9 евро. От друга страна, не познавахме маршрута му и трябваше тепърва да се занимаваме с проучване, за което нямахме нужните сили. Тръгнахме обратно по стъпалата надолу и докато се усетим, стигнахме до най-близкия мост, който ни поведе към площад „Синьориа” и за нула време се озовахме на ЖП Гарата. А всичко изглеждаше толкова недостижимо от площад Микеланджело.

До нови срещи, Флоренция! Va dove ti porta il cuore, обичат да казват италианците т.е. „върви там, накъдето те води сърцето”. Е, мен ме доведе по тези земи отново и съм сигурна, че ще ме върне някой ден.

ПП: Предварително се извинявам за кривия хоризонт на част от снимките. Към момента нямам подходящ софтуеър, за да ги изправя.

Ще пусна информация и за обиколката ни в Болоня и пътуването до Мирабиляндия съвсем скоро.

Дано съм била интересна и полезна.

--------------------
I am just a vision.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mil4o
чак пък новак
***

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 280
От: Chesapeake,Va
Re: До Болоня и наоколо
    #2926962 - 15.07.2012 22:12 [Re: O HARA]

Ех, Флоренция! Аз оставих душата си в този град преди години и ме е страх да се върна пак!

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Vianne Rocher
Нерегистриран




Re: До Болоня и наоколо
    #2927016 - 16.07.2012 09:15 [Re: O HARA]

Браво! Невероятно! Изчетох всичко на един дъх, сега ще се върна, за да си го прочета пак и да се насладя на снимките още веднъж .

Много ти благодаря за красивата разходка.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
O HARA
непокорна
***

Регистриран: 11.04.2005
Мнения: 11184
Re: До Болоня и наоколо
    #2927101 - 16.07.2012 14:52 [Re: ]

Благодаря, Виан!

--------------------
I am just a vision.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Natural
stranger
****

Регистриран: 20.01.2005
Мнения: 12534
От: Софето
Re: До Болоня и наоколо
    #2927103 - 16.07.2012 15:06 [Re: O HARA]

Мерси за чудесната виртуална разходка и браво - много хубаво пъте-пишеш!

--------------------
"Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата — пълно буре, в градината — свежо цвете."
Епикур


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Suzz

***

Регистриран: 21.05.2007
Мнения: 2872
От: Greater NYC Area
Re: До Болоня и наоколо
    #2927107 - 16.07.2012 15:38 [Re: O HARA]

Благодаря много за прекрасната разходка!:)
И за невероятния разказ.
И най ми харесаха кулинарните описания. Умирам да чета как са приготвени ястията.
Благодаря много още веднъж и очакваме продължението.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
O HARA
непокорна
***

Регистриран: 11.04.2005
Мнения: 11184
Re: До Болоня и наоколо
    #2927113 - 16.07.2012 16:02 [Re: Suzz]

Благоря ви Сузана, Натурал! Надявам се днес или утре да намеря малко време.

Сузана, ето една добра рецепта за Рагу Болонезе, която мисля аз да ползвам: ТУК

На италиански език е, но общо взето се разбира, като минутите за готвене са показани с анимиран часовник в паузата. Повечето продукти съм описала, другите можеш да ги видиш в Гугъл преводача. Надявам се Луче да се включи с мнение по темата също.

Ето ТУК можеш да видиш как се прави тесто за прясна паста. Чела съм, че понякога се използва брашно от твърда пшеница или грис, особено за равиоли. Важното е да се овладее техниката на проготвяне, а не ми изглежда никак трудно. Вчера си поръчахме от Лео прясна паста и да ти кажа ставам все по-голям фен. Много по-вкусно е от готовата, която се продава масово по магазините.

--------------------
I am just a vision.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Сияйна
заслужил ветеран
***

Регистриран: 08.11.2004
Мнения: 1764
Re: До Болоня и наоколо
    #2927117 - 16.07.2012 16:10 [Re: O HARA]

Чудесна разходка! Благодаря, че сподели с нас!
Ей, разказа ти става и за кулинарния форум
Всъщност точно тези детайли направиха разказа още по-увлекателен


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Мишо, Дон Кихот 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: *****
Брой показвания: 13822

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.03 seconds in which 0.01 seconds were spent on a total of 14 queries. Zlib compression enabled.