ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Общество » Нещата от живота

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
O HARA
непокорна
***

Регистриран: 11.04.2005
Мнения: 11184
За проблемите в общуването
    #2929606 - 24.07.2012 22:19

От доста време ми прави впечатление, че много често хората си създават проблеми заради елементарна неспособност да обяснят/споделят/изкажат притесненията си. Предпочитат да премълчат и да се оплачат зад гърба на някой или да се разреват и дори да обвинят себе си вместо да кажат няколко прости изречения, с които да опишат емоциите си.

Например, шефът иска от вас да свършите нещо за утре. Само, че вие сте твърде натоварени и нямате време. Замълчавате си и след като излезете от кабинета на шефа започвате да се оплаквате на всички колеги как вече не издържате и защо пак на вас са дали задачата, а не на колегата, който е по-свободен. При тази реплика набеденията като "по-свободен" колега се обижда и задава въпроса "откъде накъде аз", става грандиозен скандал с рев, сълзи и сополи, което разрушава целия ви ден и личното ви щастие.

Друг пример. Имате приятел, който има лошия навик да ви взема на подбив заради щръкналите ви уши. Всеки път ви измисля прякори и се забавлява искрено, като си мисли, че на вас също ви е забавно. Само, че вие имате комплекс и съответно се чувствате обиден. Постепенно започвате да страните от този приятел. Той ви пита защо, вие премълчавате или отричате.

Сигурна съм, че примери още много можете да се сетите. Тези, които съм дала нямат нищо общо с действителни лица и събития - аз си ги измислих, затова ги разглеждам обобщено.

Ами ако в първия случай, служителят беше казал на шефа, че е зает и няма да може да поеме работата, вероятно той щеше да даде заданието на друг и всичко щеше да се размине.

А във втория случай, ако единият приятел беше казал на другия, че не му е приятно да го подиграва за ушите му, най-вероятно шегите щяха да спрат. Нали са приятели. Щяха да си стиснат ръцете и да се разберат.

Какво кара хората да предпочитат да мълчат или да таят в себе си мислите, които ги измъчват? Страх ли е...слабост...неувереност...малодушие?

Понякога с толкова малко думи могат да се спестят огромни проблеми. Ежедневно се натъквам на подобни ситуации и в случаите когато съм питала въпросното лице защо е премълчало, отговорът е "няма смисъл, нищо няма да се промени". Е да, ама не е така. Според мен, всичко може да се промени с малко дипломатичност. Сигурно има някакви извънредни, особени или крайни случаи, в които това не е възможно, но те са по-скоро рядкост.

Очаквам вашите мисли по темата.

--------------------
I am just a vision.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Mimski

***

Регистриран: 07.03.2008
Мнения: 2546
Re: За проблемите в общуването
    #2929615 - 24.07.2012 22:50 [Re: O HARA]

Хм, какви са тия хора, с които работиш

Обикновено, всеки пищи, колко много работа имал и как не можел да поеме повече в никакъв случай.

Понякога, проблемът не е в служителите, а в мениджърите, които са толкова откъснати от реалността и нехаещи за екипа си, че не само че не насърчават хората, ами и ги отблъскват с поведението си. Сигурно е трудно да споделиш каквото и да било с подобен "мениджър"

Имах точно такъв "мениджър" и не се и опитвах да комуникирам с него. Обичаше да "делегира" функции с фразата "Вижте там, оправяйте се."
Всички го знаехме и не се оплаквахме един на друг. Скоро и най-отгоре разбраха и изхвърча от фирмата.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Хуанита
couch potato
***

Регистриран: 08.12.2004
Мнения: 5589
От: Центъра на Вселената
Re: За проблемите в общуването
    #2929629 - 24.07.2012 23:19 [Re: O HARA]

Напоследък често мисля по темата.
Обичам всичко да е ясно и просто. Имам ли мнение, казвам го, притеснява ли ме нещо - също. Но в момента си премълчавам. И самият факт, че го правя, направо ме съсипва.

Имам колежка, която е малко странна по моите стандарти. С очите си съм виждала как съсипва колеги, които не й пасват за другарчета или просто не одобрява методите им на работа. Е, тази мома пък мен ме е харесала. Толкова ме е харесала, че напоследък си позволява да ми държи сметка за лични неща и е видимо засегната, че не й отделям време.
Истината е, че при нормални обстоятелства бих я държала далече от себе си или просто бих й обяснила какво ме дразни в нея, но не мога да си го позволя - работата ми е все още достатъчно интересна, за да я рискувам и не бих искала да настрои останалите колеги срещу мен (наблюденията ми показват, че е много вероятно), защото животът в чужбина сред недоброжелатели едва ли е забавен. В момента просто се старая да съм любезна и дистанцирана.
Да, комуникацията е много хубаво нещо и право куме в очи е страхотен начин да се градят отношения, но човек съзнателно или не оценя и риска от една такава откритост.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
O HARA
непокорна
***

Регистриран: 11.04.2005
Мнения: 11184
Re: За проблемите в общуването
    #2929654 - 24.07.2012 23:37 [Re: Mimski]

Както вече споменах, примерите не са реални, а измислени. Говоря по принцип, но си послужих с пример, за да стане по-ясно какво имам предвид.

Не знам в коя държава живееш, но тук в България хората предпочитат да си мълчат вместо да се борят за правата си, да казват истината и да бъдат открити. Достатъчно дълго съм живяла, за да имам опит с всякакви хора от различни социални групи, така че наблюденията ми съвсем не са отскоро. Просто напоследък по-често се замислям.

Цитат:

Всички го знаехме и не се оплаквахме един на друг. Скоро и най-отгоре разбраха и изхвърча от фирмата.





А защо някой не им каза по-рано и защо не се оплакахте? Нямате ли evаluatuon на персонала в края на годината или вътрешни митинги, на които да обсъждате работата в екип и т.н. ?

Естествено, че мениджърите също могат да бъдат профани.

Мен обаче, повече ме притесняват личните взаимоотношения между хората, не толкова професионалните. Неслучайно в България, 90% от жените жертви на домашно насилие предпочитат да мълчат, вместо да се обърнат за помощ, да потърсят институция или психолог. Да не говорим, че в България битува мирогледа, че само лудите ходят на психолог. Хората страдат от безброй предразсъдъци, комплекси и неудовлетворености, които грижливо трупат в себе си. Или пък изпадат в другата крайност - започват нон стоп да се оплакват, мрънкат и да товарят околните, но и в двата случая бездействието е налице т.е. или мълчат или не се оплакват на който трябва и където трябва.

Определено забелязвам проблем с общуването на повечето хора в БГ, но исках да прочета и други мнения по темата да на би пък аз нещо да не съм наред.

--------------------
I am just a vision.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
O HARA
непокорна
***

Регистриран: 11.04.2005
Мнения: 11184
Re: За проблемите в общуването
    #2929662 - 24.07.2012 23:49 [Re: Хуанита]

Да, Хуанита, но не се обвинявай. Не може винаги да се казва всичко директно - понякога се налага да защитаваме интересите си или просто да бъдем тактични. Но много често забелязвам ситуации, в които не е толкова фатално да се споделят емоциите или проблемите, а хората не го правят.

В твоята ситуация бих държала на дистанция тази особа без да й давам повод да си мисли, че ми е неприятна.

В момента се сещам за една стара приятелка, която не ми говори от години и аз не знам защо, Питах я - но не ми отговори. До ден днешен се чудя какво толкова съм й направила. А бяхме много близки.

--------------------
I am just a vision.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Mimski

***

Регистриран: 07.03.2008
Мнения: 2546
Re: За проблемите в общуването
    #2929683 - 25.07.2012 00:17 [Re: O HARA]

Давах реален пример с хора от България. Имаше и други, които обичаха да си мълчат и взимаха още и още работа, но ми се струва, че така им харесваше.

Сестра ми започна първата си сериозна работа неотдавна и днес сподели, че се е оплакала на началника, че не разпределял пропорционално задълженията между хората в екипа. Доста смел ход за новобранец да видим, докъде ще я докара

Иначе, да, права си, че има хора, които премълчават това, което наистина мислят. На мен ми се случва да мълча пред роднини, които не са ми особено близки, рядко виждам и не искам да обидя с мнението си. Говоря за хора, които не приемат чуждо мнение по разни въпроси. Нямам такива приятели вече, не ми трябват.

Хората, които са ми близки получават тактично, но директно мнение. Мисля, че и двете страни го заслужаваме

П.С. Относно ония началник: нямаше на кого да се оплачем. Той беше CFO. Ония по-горе бяха много горе и липсваше директна връзка; за щастие, сами го усетиха с времето.

Редактирано от Mimski (25.07.2012 00:20)


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
admiral
на андорския флот
***

Регистриран: 24.01.2005
Мнения: 28764
От: Съзаклятието
Re: За проблемите в общуването
    #2929688 - 25.07.2012 00:28 [Re: Хуанита]

Цитат:

Истината е, че при нормални обстоятелства бих я държала далече от себе си или просто бих й обяснила какво ме дразни в нея, но не мога да си го позволя - работата ми е все още достатъчно интересна, за да я рискувам и не бих искала да настрои останалите колеги срещу мен (наблюденията ми показват, че е много вероятно), защото животът в чужбина сред недоброжелатели едва ли е забавен. В момента просто се старая да съм любезна и дистанцирана.


Рискуваш нещата да се обърнат, защото този тип хора, както я описа, не понасят и когато друг "устоява" на "чара" им. Така че рано или късно и ти ще попаднеш под обстрел.

--------------------
Političari i pelene imaju nešto zajedničko. Oboje treba menjati, redovno, iz istog razloga.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
O HARA
непокорна
***

Регистриран: 11.04.2005
Мнения: 11184
Re: За проблемите в общуването
    #2929766 - 25.07.2012 09:34 [Re: Mimski]

Съгласна съм, че понякога е необходимо тактично да премълчаваме, но в доста случаи това не е наложително, напротив - няколко обяснителни думи биха могли чудеса да сътворят. Едно "извинявай" или "не съм съгласен, защото.." или "искам да предложа..." или просто "не се чувствам добре, не ми е приятно, не желая, обидно ми е" или "може ли да поговорим?".

Не става въпрос да се вдигат скандали и да се предизвикват конфликти и интриги. Смятам, че дипломатичният подход обезоръжава всеки съперник т.е. ако опиташ културно да поговориш с него/нев, той/тя няма как да те обвини в harassment.

--------------------
I am just a vision.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
filame
буквалист
***

Регистриран: 23.08.2011
Мнения: 389
Re: За проблемите в общуването
    #2929819 - 25.07.2012 14:05 [Re: O HARA]

Аз ще ти изброя причините, поради които лично аз премълчавам разни важни неща, но е субективно и може би не винаги успявам да преценя достатъчно всеобхватно ситуациите.

- Когато нещо ме подразни достатъчно, че да предизвика афект. Тогава съм сигурна, че няма да успея да се изкажа така, че да не звуча твърде гневна, или крайна, а когато действието на емоциите отмине, нещото за което съм се подразнила пък, започва да ми изглежда съвсем незначително.
За пример мога да ти дам групата на моя курс във фейсбук, където една от колежките много често взема на подбив друг колега, който е с увреждане. Нещата наистина са сложни и като отворя страницата и попадна на някоя хаплива забележка - просто ми кипва, а като отмине си казвам, че тия неща в крайна сметка не ми влизат в работата и щом не ми е приятно, просто да подминавам. За щастие в университета, това се случва значително по-рядко, по обясними причини.

- Когато съм убедена, че не само няма да бъда разбрана правилно, ами изобщо няма да бъда разбрана. Закостенялост в мисленето, е най-честата причина. Подчертан егоизъм, също.
Пак един пример от собственият ми живот - майка ми е върл пушач. Нея не могат да я спрат нито бебета, нито малки деца, нищо не я спира да си пуши където и по колкото си пожелае... Та се е случвало на няколко пъти да и правя забележка, когато запали в присъствието на най-малкият ми братовчед. Понеже на мен понякога ми идва в повече, а това дете ми е много любимо и не искам и на него да му пречи. Тя загася цигарата, казва, че няма да го прави повече (обикновено до следващия път) и после цял ден се държи с мен така, сякаш съм и казала нещо лошо - обидено. Но отрича да е обидена. И затова и аз вече съм изгубила вяра, че има смисъл от говорене.

- Тоя пример го беше написал някой преди мен - роднините. В моя случай бабите и дядовците ми. Рядко се виждам с тях и по тая причина, колкото и много да ме дразнят, предпочитам да си премълчавам през повечето време, защото те са доста възрастни хора, с абсолютна невъзможност да вникнат в моята гледна точка и да разберат начина ми на живот, а и предполагам че те вярват, че поучавайки ме за определени неща, осъществяват дълга по отношение на мен като тяхна внучка. Та ги оставям да го правят, обикновено.

Вероятно има и още причини да си мълчат хората. Моите предположения за това, винаги се спират на малодушието, не знам защо Страхът от това да не се изложиш, от това да не те отхвърлят, от това да не се натрапиш случайно (по-често при възрастните хора) също са основателни хипотези... Засегнатото его е най-простото обяснение. Че един човек дори и да съзнава, че не е прав и да е благодарен за откровеността, все пак факта, че има проблем, който идва от него е... фрустриращ и сигурно е трудно на някои хора да се справят.

Аз лично много трудно мога да се подразня или изнервя от външно обстоятелство като шум, нетактичност и пр, защото съм самовглъбена и трудно забелязвам някого, но ако ми се създаде чак такъв дискомфорт, който води до стрес - задължително бих намерила начин да кажа. Просто никаква причина не е в състояние да ме кара да подтискам собствените си импулси и емоции.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
O HARA
непокорна
***

Регистриран: 11.04.2005
Мнения: 11184
Re: За проблемите в общуването
    #2929876 - 25.07.2012 18:53 [Re: filame]

Цитат:

За пример мога да ти дам групата на моя курс във фейсбук, където една от колежките много често взема на подбив друг колега, който е с увреждане. Нещата наистина са сложни и като отворя страницата и попадна на някоя хаплива забележка - просто ми кипва, а като отмине си казвам, че тия неща в крайна сметка не ми влизат в работата и щом не ми е приятно, просто да подминавам.




С всичко съм съгласна с изключение на горното. В такава ситуация аз бих намекнала на тази колежка, че не постъпва правилно. Ако не възприеме намеци, бих й го казала много по-директно, да на кажа, че и по-зле бих реагирала като се познавам колко съм избухлива...
Има хора, на които им е трудно да се защитят, особено тези с физически недостатъци и цялото ми същество протестира срещу подобна неправда. Мисля, че е работа на всички да уважават хората в неравностойно положение.

--------------------
I am just a vision.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  Godiva, Hard Rock fan 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 2085

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.011 seconds in which 0.003 seconds were spent on a total of 14 queries. Zlib compression enabled.