ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Окултизъм и Мистика

Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2939760 - 25.08.2012 01:34

Темата може да ви се види мрачна,но идеята е да се дискутират пътищата за преодоляване мъката по заминалите души.
Всеки през живота си се сблъсква с едно страшно изпитание и това изпитание е необратимата загуба на хората ,които обича .Когато дойде времето за една душа да си отиде няма ,сила,която може да промени това.
Знаем,че времето лекува всичко,но как да издържим ,докато емоционалните рани,започнат да зарастват?/Да не говорим за това ,че много хора изпадат в денаял/
Не става дума само за това ,какви са различните религиозните традиции/не само православни/ и как те помагат и на живите -тук и на заминалите-отвъд, но може да е от полза да ги разгледаме поотделно.
Колко време е необходимо ,а и какво друго е необходимо за да започнат емоционалните връзки да се разкъсват?
Може би ,като споделим болката , можем да разпръснем нервното напрежение натрупано през този мъчителен период –доказан метод,но за много хора,които познавам само споделянето не е достатъчно.
Тук,имах един съсед,на когото почина детето.Когато изказах съболезнования и той започна да ми обяснява какво с е е случило-синът ми по-късно-направи следния коментар за случая:”Този човек говори за смъртта на детето си така,сякаш му е умряло кучето???”Може би –това е била някаква защитна реакция?Може би този човек да е бил един емоционален инвалид?
Как да продължим да живеем и да се борим след необратимата загуба?
Какво ви помогна на вас?

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
flyfisher

***

Регистриран: 19.10.2010
Мнения: 798
От: TX
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2939767 - 25.08.2012 02:09 [Re: Believer]

Емоционалните състояния преминават след време. Така че аз не виждам какво има за преодоляване. Колкото по-бързо човек осъзнае че нещата са непроменими и безвъзвратни след смъртта толкова по лесно емоцията преминава в отношение като към...куче. Но понякога чувствителните хора не могат да забравят умрелия поради постоянни мисли и спомени за него продължителен период във времето. Болката не идва от факта на раздялата а от страх че повече няма да видите починалия. Причината е че хората не знаят какво става след смъртта. Тези които вярват в това което говори християнството за след смъртта не изпитват болка за близките си, защото имат твърда увереност в това което учи християнския Бог. Друг е въпросът че има християни които не вярват и изпитват болка.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cveteto70
novata
**

Регистриран: 20.08.2012
Мнения: 506
От: софия
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2939987 - 25.08.2012 14:20 [Re: flyfisher]

Първо благодаря ви за хубавата тема.за мен болката продължава цял живот.Загубих хора който обичах с цялото си сърце.на което и място да отида за мен спокойствие няма.за мен времето не лекува.напротив болката става още по голяма.но вътрешно зная че един ден отново ще ги срещна там където няма болка.искрено вярвам в това.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2940093 - 25.08.2012 18:25 [Re: flyfisher]

Цитат:

Тези които вярват в това което говори християнството за след смъртта не изпитват болка за близките си, защото имат твърда увереност в това което учи християнския Бог.


Какво ни учи християнство за след смъртта?
Почти всички хора вършат несвойствени неща след погребение.Спомням си за един мой познат,който сподели,че когато починала баба му -той е бил 22 годишен-не е могъл да се прибере в дома си с часове и обикалял из улиците,докато се е почуствал напълно изтощен.Седмици след това не е могъл да спи нормално.Как християнството ни дава необходимата опора?

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2940101 - 25.08.2012 18:39 [Re: cveteto70]

Цитат:

Първо благодаря ви за хубавата тема.за мен болката продължава цял живот.Загубих хора който обичах с цялото си сърце.на което и място да отида за мен спокойствие няма.за мен времето не лекува.напротив болката става още по голяма.но вътрешно зная че един ден отново ще ги срещна там където няма болка.искрено вярвам в това.



Здравей!Не знам какви са личните ти обстоятелства,но има хора ,които
никога не преодолят болката,но
се научават да живеят с нея.Не знам къде търсиш отговори на въпросите си,но ако си намерила помощ в някакъв метод-би ли споделила тук/ако не е прекалено лично.
Може да ги срещнем отново и то не само в духовния свят!Големият въпрос е
какви са начините да
разсеем болката,за да можем да сме щастливи с другите хора тук,които обичаме и които ни обичат?

--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
cveteto70
novata
**

Регистриран: 20.08.2012
Мнения: 506
От: софия
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2940151 - 25.08.2012 20:39 [Re: Believer]

няма такъв метод.както казах болката не е намаляла въпреки годините който минаха.може би защото за мен той беше единствения човек който съм обичала.това не може да бъде заменено.когато обичам то е завинаги.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2941370 - 28.08.2012 19:48 [Re: cveteto70]

Ето какво намерих в нет-а.Може за някого да е полезна инфирмация-
Цитат:

Приемане – С или без чужда помощ, накрая ще стигнете и до този последен етап на скърбене. След много прочетени книги, проведени разговори и интерес за живота отвъд (вероятно ще заключите, че такъв съществува), ще проумеете тъжната истина, че животът приключва по един единствен начин и ще се опитате да продължите своя собствен. Все още ще страдате по загубата, но други неща ще излязат на преден план.

Ето какво можете и е добре да направите, когато това се случи:

Продължете някое недовършено дело на любимия ви човек. Набележете си някои неща, които е искал да направи и е започнал приживе и ги довършете. Така ще се почувствате свързани с него и ще изпитате удовлетворение. Направете нещо ново. Помислете си какво отдавна сте искали да направите и се захванете с него, но не е задължително да е веднага – вие ще усетите момента. Но като цяло оставете място за нещо ново в живота си.

Дайте на приятелите си възможност да бъдат до вас. Най-верните няма да ви оставят и няма да им омръзне да ви слушат. Дори да не ви разбират, ще са наоколо. Освободете се от чувството за вина. Не се обвинявайте за минали неща, не се питайте дали сте можели да направите нещо повече, не търсете грешките си и не се съдете заради тях.

Погрижете се за себе си. За да възстановите нивата на серотонина, които рязко падат при силен стрес, правете приятни и любими неща – слушайте музика, гледайте не натоварващи филми, яжте каквото обичате – изобщо всичко, което ви доставя положителни емоции.

Не се насилвайте да взимате прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в друго жилище, изхвърляне на общи вещи или каквато и да е коренна промяна. По-мащабните промени отложете за по-късно, когато ще можете да мислите рационално, за да не съжалявате след това.

Дайте си време. Но го използвайте, за да намерите спокойствието си, да се изясните със себе си и да продължите нататък. Не забравяйте, че покойният ви близък би искал да вижда не сълзи в очите ви, а усмивка на лицето ви.





--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2941387 - 28.08.2012 20:12 [Re: Believer]

Още нещо-
Цитат:

Апостол Павел говорейки за живота след смъртта на тялото, казал: "Но както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, ща Бог е приготвил за ония, които Го обичат" (1Кор. 2:9).

В същото послание, в глава 15 той пояснява повече: "Не всяка плът е еднаква плът... Има тела небесни и тела земни... и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния... защото това тленно трябва да се облече в нетление, а това смъртно да се облече в безсмъртие... Де ти е, смърте, жилото?". Тези думи на свети апостол Павел говорят за това как християнството разбира смъртта - при умирането човек променя своето тленно, временно тяло с нетленно, вечно.

За апостолите и светците съществуването на душата било очевидност, затова те не доказвали, не убеждавали, а гледали на това като на нещо разбираемо от само себе си.




--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Believer
рекордьор
***

Регистриран: 05.10.2005
Мнения: 3431
От: UK
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2941392 - 28.08.2012 20:18 [Re: Believer]

Друго мнение-
Цитат:

Най-често усещаме душевна болка, когато сме загубили близък човек, когато загубим любовта, когато се е случило нещо непоправимо и сме безсилни, когато ни преследва споменът от преживян кошмар и т. н.

Няма ли лек за душевната болка?

Хората обикновено казват: „времето лекува“. Да, времето лекува, но понякога си мислим, че сме заровили болката дълбоко и сме я заключили, a тя си стои там вътре и расте…А и дори някога след време да бъдем добре, ние искаме болката да може да се намали сега, да престане да ни боли така силно…

Какво можем да направим?

Изживейте болката.
Ако трябва плачете, крещете, разкажете на приятел, напишете писмо, в което да изразите гнева, мъката, страха, отчаянието. Лао Дзъ казва: „За да се намали една сила, първо трябва да се увеличи“. Отдайте се на страданието. Няма смисъл да се залъгвате, че нищо ви няма. Себе си не можете да излъжете.

Приемете случилото се.
Обикновено изпитваме болка, когато се противим, когато отказваме да приемем това, което е вече факт. Когато си казваме: „Защо на мен, само да не беше се случило това, само ако бях направил онова, само ако беше станало иначе“, това е неприемане. Но колкото повече отказваме да приемем случилото се, колкото повече обвиняваме себе си, другите, света, съдбата и т. н. , толкова по-силна става болката и толкова по-безсилни се чувстваме. Истината е, че добиваме сила, когато приемем – тогава можем да видим и възможности, пътища, да открием смисъл. Тук е много на място тази молитва, която аз много харесвам и съм споделяла и друг път:

„Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“

Не се идентифицирайте с болката.
Тя не е вашето лице, тя не си ти. Тя е само усещане, емоция, която ни съпътства в някои периоди от живота. Пуснете я да си иде. Вие дори не съзнавате, че се държите за нея, защото смятате, че болката сте вие.

Променете своето отношение.
Както често се случва, точно когато бях започнала да пиша тази статия, една жена сподели за болката, която изпитват тя и нейни приятелки заради смъртта на любимия и пишат в един форум, където се събират хората с подобни проблеми. Но вместо да им помага, настроението там е тягостно, болката си остава…

Моя приятелка, оперирана от рак, също ми е споделяла как се събират хора с нейното заболяване, пишат по форуми и т. н. , но лошото е, че се говори само за болката, мъката, отчаянието.

Това ме накара да се замисля и да вмъкна нова част към тази публикация:

Когато сте изстрадали болката и сте приели случилото се, престанете да мислите и обсъждате само това.

Нали вече сте го приели? То вече е факт. Хубаво е да споделяте, особено с човек, които би ви разбрал, но не превръщайте общуването в постоянно оплакване, мърморене и забиване все по-надълбоко в мъка. Вечните коментари от рода на: „колко е зле, не мога да живея без него/нея“, няма смисъл. Вайкането, че не можете да върнете времето е отново неприемане. Вие сами се затваряте в едно малко общество, където има само мъка и не се допуска радостта.

Как очаквате да изчезне болката, ако непрекъснато се съсредоточавате върху това колко ви боли?

Как очаквате да видите радостта, като сте се вкопчили в страданието?

Как очаквате да се почувствате по-силни, като непрекъснато казвате, че няма смисъл?

Променете отношението си – не гледайте на случилото се като на нещо трагично, ужасяващо. Мислете за хубавите моменти, когато сте били с този човек и бъдете благодарни за тях. Освен това аз смятам, че смъртта не е край, изчезване. Извън обозримото не означава извън живота. Норман Винсънт Пийл в книгата си „Силата на положителното мислене“ говори за смъртта като за нещо прекрасно, преход към ново ниво:

„Прекарал съм твърде много време в разговори с хора, които са били на „прехода“ и са хвърлили поглед отвъд – и всички те говорят за невиждана красота и покой, така че нямам никакви съмнения.“

Всеки има свой път. Пътят на човека, които си е отишъл е бил такъв, а сега може би е на друго място – по-добро и продължава своя път.

А твоят път какъв е? Да страдаш ли? А нима той би искал това?

Огледайте се – верояно имате деца, приятели, роднини. Огдедайте се и вижте възможностите, които ви се предалагат, вижте пътищата, които могат да направят живота ви пълноценен и полезен.

Може би това изпитание идва да ви научи нещо – да се справяте сам, да откриете своята сила и да дадете своя принос на света.

Има един откъс от „Как се каляваше стоманата“, който съм си записала и в трудни моменти си го припомням:

„А опита ли се да победиш тоя живот?

Всичко ли направи, за да разкъсаш железния обръч?
Опитай се да живееш и тогава, когато животът става непоносим. Направи го полезен.“

Започнете нещо ново - работа, бизнес, спорт.
Намерете си хоби, движете се, пътувайте, запознайте се с нови хора, говорете за това, което ви радва и ви носи удоволствие. Не зацикляйте на едно място – животът непрекъснато тече и се променя. Движението, промяната е живот. Влезте в него и вземете нещата в свои ръце.

Силата е във Вас. Както казва Луиз Хей:

„Силата, която търсим „там навън“ е същевременно вътре в нас и винаги ни е на разположеие, за да я използваме по положителни начини…Ние сме своя спасител, ние сме Силата, която сме търсили.“






--------------------
Истината е за всички!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Atlantida
паднала от Марс
***

Регистриран: 10.01.2008
Мнения: 2028
От: крита
Re: Живот/ смърт/ болка/ преодоляване
    #2941422 - 28.08.2012 21:31 [Re: cveteto70]

Споделям едно от мненията ти по-горе. Не ми се пише. Според мен може да го разбере само, който го е преживял, ето това:

Казват-лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката-като жилите -
с възрастта се подува.

Времето е проверка,
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.
1863


Emily Dickinson

--------------------
" Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага. "


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  marinkoff, Ellia 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 8930

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.027 seconds in which 0.019 seconds were spent on a total of 14 queries. Zlib compression enabled.