Обзема ме силна вина и срам при самозадоволяване

Иска ми се да използвам прикритието на форума и да споделя нещо с Вас което много ме тревожи.
Ще започна с малка прелюдия. Малко приличам на Стийв

http://a1.ec-images.myspacecdn.com/images01/64/fded330f85ac42f63016b37e7ab76c79/l.jpg
Като прибавим и това, че в тая криза по-често съм без работа или със забавена заплата и разчитам на родителите си, познайте какво следва? Ами това, че никоя жена не ме ще. Осъзнавам, че е разбираемо. От преди няколко години съвсем съм се убедил, че любовта не е нещо което заслужавам и, че ще си живея сам. В така създалата се ситуация е напълно нормално често да посягам към ръкоблудствието, което и правя. Изградил съм си цяла философия, религия. Имам терабайти с материал като филми и снимки. Осъзнавам, че това не е добре и е по-страшно дори от наркотична зависимост, но това е друга тема.
Напоследък обаче ми се случва нещо странно. Когато реша да ръкоблудствам ме обзема паническо чувство на срам и вина. Понякога се случва дори да си откажа планираната чекия, просто защото тези чувства са надделели над мерака ми. Струва ми се, че някои ме наблюдава. Понякога чувствам, че ми се присмива или пък остро ме осъжда. Не мога да обясня точно чувството. Дори вече чекията не ми е комфортна. Честно казано понякога ми се струва, че момичетата от снимките и от видията дори ми проговарят. От близо 4 години не съм имал контакт с жена, като разбира се всичките ми контакти преди тогава са били само с проститутки. Напоследък не мога да си го позволя.
Иска ми се да отворя една скоба и да разкажа за една случка от преди две години. Моя приятелка с която се познаваме много отдавна ми дойде на гости. В къщи нямаше никои. Аз я поисках като жена, а тя отвърна много остро. Обиди се и повече не ми проговори. Каза ми неща от рода на "Как можеш дори да си помислиш, че ще легна с такъв нещастник като тебе? Ти си безработен, безпаричен и разчиташ на родителите си. Нямаш кола дори и т.н." Тези думи много ме наскърбиха.
Лятото бяхме на Велинград за няколко дни с една компания. Приятелка на моя позната от компанията беше отправила много странни коментари за мен. Тя била магистър по Психология, специално за поведенческите науки. Коментирала, че като сме били на басейна или сме се разминавали с красиви момичета по улицата аз съм навеждал глава виновно. Маята позната казала, "Ами да, тоя е доста затворен човек". Бихейвироистката обаче отвърнала "Не това поведение и изражение е на жестоко чувство на срам и вина".
Ако се опитам да се самоанализирам стигам до извода, че поради факта, че знам що да стока съм и подтискам някакви влечения и емоции. Осъзнавам, че любовта, секса, чувствата са нормални общочовешки неща, които за съжаление на мен са ми много, много чужди.
Какво мислите? Как да подтисна това чувство на паника и притеснение при ръкоблудствие?
Дали е нормално това което става?

Благодаря Ви предварително за отговорите и вниманието!