ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Сатанизъм

Страници: 1
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Дадо поп и гъската
    #2975234 - 02.11.2012 20:26

Взето от блога на Тимур и неговите командоси, автор: Тимур

Правя изричната уговорка, че в основата на тази статия е история, която съм чул от видеотренингите на руския специалист по коучинг Владимир Тарасов. Мисля, че той не е авторът й, но не съм сигурен, а и й не зная дали не е просто фолклор. Така или иначе, по-долу ще прочетете просто мой адаптиран и допълнен преразказ с някои коментари.

Дядо поп си купил от пазара гъска. Мушнал я под мишница и тръгнал към къщи, като си представял как ще му я наготви попадията с кисело зеле и как той ще добави една бъклица от червеното винце…И когато вече от варял вратата на двора си, гъската изведнъж проговорила с човешки глас:
- Дядо попе, вместо да ме ядеш, защо не ме пуснеш? Ще ти се отблагодаря.
Попът, предвид на професията си, вярвал донякъде в чудеса, но определено не харесвал такива, които целели да го оставят гладен. От друга страна, до момента не бил чувал гъска да говори и веднага съзрял в цялата история намеса от Главната квартира, а определено не искал да си разваля отношенията с началника си – оня, дето бил високо в небето. Затова неохотно отговорил:
- И как точно смяташ да ми отблагодариш? Понеже само от боб напоследък стомахът ми…
- Ще ти дам няколко добри съвета – предложила гъската – А ти можеш да ги предадеш на хората от свое име.

Попът се замислил. Вярно, работата му налагала всяка неделя да чете морал ма миряните и да им отваря очите за големите истини в живота. Напоследък обаче вдъхновението нещо го било напуснало и той се ограничавал само с текстове от светото писание, което на свой ред отегчавало малко аудиторията.
- Давай – съгласил се той – Ако съветите ти са наистина ценни, ще те пусна. Един ден повече на боб – все тая.
- Добре – започнала гъската – Слушай тогава. Първият съвет е – никога не вярвай на очевидна глупост, независимо кой ти я казва и колко много ти се иска да е вярно. Помисли дали просто не те манипулират.

(Ако на някого изказът му се стори усложнен, не се учудвайте – гъската очевидно била много умна. Те простите не могат дори да говорят.)

- Хм, звучи разумно – съгласил се дядо поп – Давай нататък.

- Вторият ми съвет е – знай точно границите на своите възможности и никога не излизай извън тях – или поне за важни неща, които могат да имат сериозни последствия за теб, ако не се справиш. Ако все пак искаш да направиш нещо по-значително, първо разшири възможностите си.
- И това е разумно – кимнал дядо поп – А третият?

- Последният ми съвет е - никога не съжалявай за добро, което си направил – или за усилия, които са донесли някому полза, а ти не си получил награда за тях веднага.
- Ами да, така е – отново се съгласил дядо поп и се замислил. Виждал се вече как излиза на амвона и разказва всичко това на паството си, а те се гордеят колко мъдър поп имат. А ако случайно стигне до ушите на владиката с какъв талант разполага…
- Добре – казал той – Ти изпълни своята част от сделката, ето – и аз правя същото.

С тези думи той пуснал гъската, тя излетяла и кацнала на близкото дърво. После обаче избухнала в смях:
- Дядо попе, ама ти си бил много загубен бе! Защо ме пусна? Знаеш ли – вчера един търговец загуби кесията си, аз я намерих и изкълвах всички жълтици, които бяха в нея. Сега стомахът ми е пълен със злато.
Като чул това, на попа му причерняло. Огледал се за стълба, но такава нямало.

Тогава той започнал да се катери по дървото. Само че когато почти стигнал до гъската, тя подхвръкнала и кацнала по-високо, на по-тънък клон. Попът продължил да се катери, птицата пак се преместила - и така няколко пъти, докато накрая поредният клон не издържал теглото на попа, счупил се и нашият герой паднал от доста високо на земята.
Ударил се доста лошо, а през това време гъската кацнала наблизо , но все пак на безопасно разстояние:
- Е, дядо попе, каква стана тя? Нали щеше да учиш хората?
Попът само изпъшкал от болка.

- Ето, ти само за няколко минути наруши всички мои ценни съвети. Първо – откъде ще се вземе този търговец, защо аз ще ходя да му кълва златото и т.н….? Но понеже много ти се искаше да е истина, ти повярва.
Второ – веднага съжали, че си направил добро, като си ме пуснал. Реши, че получената награда - съветите – е нищо в сравнение с жълтиците.
Попът пак изпъшкал.
- И трето – ти излезе извън границите на възможностите си с това катерене. Въпрос само на време беше да паднеш и да се удариш болезнено.

После гъската се разходила важно наоколо и продължила:
- Но понеже все пак ти ме пусна, ще добавя още нещо – може да ти е от полза:
Първо (всъщност вече стана четвърто) – не давай на хората съвети, които ти самият нямаш никакво намерение да спазваш. Като видят, че сам не си вярваш, няма да повярват и те.
И последно – понякога човек възприема очевидните истини само когато изпита болка на собствен гръб. Звучи жестоко, но е така.

А после гъската отлетяла, а дядо поп се изправил бавно с много охкания и тръгнал към къщи, където го чакал претопленият вчерашен боб….

Да повторим ли за всеки случай? Добре, но нека за миг се пренесем в офиса:

1. Никога не вярвайте на очевидни глупости, колкото и високопоставен началник да ви ги говори. Вероятно това е опит да бъдете манипулирани.
2. Никога не излизайте извън рамките на възможностите и компетенциите си за важни неща. Ако все пак искате да го направите, първо разширете рамките. Иначе ще паднете от високо и ще боли.
3. Никога не съжалявайте за сторена някому услуга или помощ в работата и не очаквайте непосредствена еквивалентна награда. Гледайте на това като на инвестиция в бъдещето или просто на себе си като на добър човек. Офисът не е пазар и някои неща не се плащат веднага.
4. Не давайте на околните съвети и не създавайте правила, които самите вие нямате никакво намерение да следвате. Те ще имат по-скоро обратен ефект.
5. Обикновено човек вярва само на неща, в правилността на които се е убедил само с цената на собствени страдания. Ако обаче той си създаде адекватна преценка за нещата, подобни страдания могат да бъдат избегнати.

Ами – това е. Дано успеете да избегнете съдбата на попа – да ви боли и да ядете вчерашен боб. От вас самите зависи.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ЦецоМодератор
ПИЧ
***

Регистриран: 02.04.2003
Мнения: 9885
От: Карлово, BG
Re: Дадо поп и гъската
    #2977967 - 10.11.2012 21:34 [Re: tanariil]

Мъжкият род случаен ли е?

--------------------
Биват прочути и забранени. Те са измислили дясно и ляво
и мислят петото измерение. Непримирими към бог и дявол.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Re: Дадо поп и гъската
    #2977983 - 10.11.2012 22:46 [Re: Цецо]

Не е случаен. До колкото зная Тимур няма намерение да си сменя пола. Ако за него питаш.

Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ЦецоМодератор
ПИЧ
***

Регистриран: 02.04.2003
Мнения: 9885
От: Карлово, BG
Re: Дадо поп и гъската
    #2978447 - 12.11.2012 11:38 [Re: tanariil]

ОбръкАл съм се. Не съм разбрал, че чета творението на Тимур и останах с впечатлението, че ти правиш уговорката...

--------------------
Биват прочути и забранени. Те са измислили дясно и ляво
и мислят петото измерение. Непримирими към бог и дявол.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
tanariilМодератор
архидемон
**

Регистриран: 07.09.2002
Мнения: 4075
От: някъде там...
Из дневника на един сомалийски пират
    #2979061 - 13.11.2012 20:50 [Re: Цецо]

Случва се.

Ето още нещо от същия автор, писането на който впрочем ми е любимо четиво. Дано да ти хареса.

Из дневника на един сомалийски пират

01.03
Жега и суша. Днес умря от глад и последната ми камила. Не знам как е при вас, но тук, в Сомалия, в подобна ситуация има само два изхода – да се молиш на Аллах или да се обесиш на най – близката палма. Между нас казано, резултатът ще бъде един и същ.
Отскоро обаче се появи нов поминък – пиратството.

02.03
Отидох при чичо Абдула, който е един от пионерите в бизнеса. Заедно с другия ми чичо Махмуд имат малка надуваема лодка и от време навреме ходят да пленят по някой и друг кораб – търговски или танкер, каквото излезе. Освен това Абдула единствен в региона знае стотина чужди думи, без които просто няма как да стане работата.
....Дълго го молих, падах в краката му – накрая човекът се съгласи. Вика – добре, Али, след три дни да си готов.

05.03.
Днес излязохме на брега и аз като най – млад член на екипажа надух лодката. Седяхме там два часа, но нищо не се появи на хоризонта. Лодката почна да спада, та периодично я донадувах – и така, докато накрая в далечината изплува силуета на голям кораб. Метнахме се бързо в лодката и загребахме към него.

Стигнахме до кораба и чичо Абдула почна да вика, за да ни забележат – бордът беше по – висок и от най – големите палми. Накрая един моряк ни видя и почна да се смее.
„Ние – пайрътс – изкрещя чичо на развален английски – спуска веднага стълба!”
Морякът почна да се смее още по – силно.
„Нот лаф! Вика капитан!”
Морякът се превиваше от смях и се държеше, за да не падне през борда. Накрая обаче се успокои, махна с ръка и изчезна.
Понеже бях съвсем нов, уплаших се да не слезе някой да ни набие, но другия ми чичо ме потупа по рамото окуражително. Каза също, че Аллах си знаел работата.

След малко се появи капитанът в парадна униформа. Спуснаха стълба и ние се качихме по нея.
„Уелкъм, господа пирати – леко се поклони той – Лет’с го.” И ни заведе в каютата си.
Там те започнаха оживено да спорят с Абдула. В един момент спряха и чичо преведе:
„Казва, че в касата има само сто хиляди долара. Получил е разрешение от собственика да ни ги даде като откуп. Естествено, половината са за самия него.”
Капитанът усмихнато кимна.
„Ами добре – съгласи се Махмуд – но да даде и малко цигари и кока – кола.”
След половин час слязохме от кораба с петдесет хиляди долара в брой и малка чанта с подаръци. Пиратството почна да ми харесва.

06.03.
Получих малък дял от парите. Чичо обясни, че по – голямата част отивали в едни хора, които не можели да направят нищо срещу местното пиратство.

17.03.
Днес атакувахме холандски кораб. Той беше по – нисък, така че успяхме да се качим сами на борда. Там се стелеше гъст дим с особена миризма.
Всички моряци ходеха унесено и дори не ни забелязаха. Единственият, който успя да ни упъти откъде да вземем парите, много ни се зарадва, нарече ни „симпатяги” и ни предупреди: „маке лав, нот уор”. Ние обещахме.

02.04.
Днес нападнахме един турски кораб. Пак беше висок, но още като ни видяха, моряците сами спуснаха стълбата. Качихме се, а те ни заобиколиха, почнаха да засукват мустаци и да викат: „Чок гюзел!”* Май отдавна не бяха виждали земя, но нямаше време да попитам – двамата ми чичовци веднага скочиха обратно през борда, а аз едва успях да ги последвам. До лодката плувахме, сякаш ни гонят акули, а моряците от кораба ни изпращаха въздушни целувки.
Прибрахме се без откуп, но невредими.

10.04.
Днес завладяхме един български кораб. И той беше висок, но стълбата така си висеше – очевидно някой го беше домързяло да я прибере. Моряците играеха табла и изобщо не ни обърнаха внимание.Чичо Абдула загуби половин час, докато намери някого, който да говори английски поне колкото самия него.
Накрая все пак се срещнахме с капитана. Като ни видя, той много се уплаши. Аз не знаех, че сме станали толкова страшни, но после се оказа, че корабът превозвал нещо, което изобщо нямал право да товари, сега ако се вдигнело шум, всички отивали в затвора, а някои хора щели много да се разсърдят - с две думи, вайка се цял час. После се свърза с шефовете на техния търговски флот – пак същата работа – тоя, дето отговарял за пиратските нападения, излязъл в отпуск, колежката му била отскоро и нищо не знаела, третият бил от другия отдел... абе по едно време ни се прииска да хвърлим някого в морето. Обаче моряците изглеждаха доста яки, а и бяха изпили вече няколко каси бира, така че благоразумно изчакахме.
Накрая се оказа, че нямало пари. Затова вместо откуп ни дадоха двадесет декара земя близо до техния Слънчев бряг – казаха, че струвала повече от злато. Дори изпратиха документ за нея по факса.
Взехме го и си тръгнахме.

11.04.
Чичо Абдула даде документа на едни хора да продадат земята ни в България и да ни пратят парите. Оказа се обаче, че тя току – що била заменена за три декара чукари в района на някакъв Ивайловград, които не стрували нищо. Обясниха ни, че това там било обичайна практика.
Като чу това, чичо дълго псува на сомалийски.

20.04.
Днес атакувахме един руски кораб – по - точно, качихме се, докато екипажът се черпеше. Моряците много ни се зарадваха и ни сипаха по едно. Чичо Абдула обясни, че ние сме мюсюлмани и нашата религия не ни позволява алкохол. Тогава капитанът го погледна много внимателно, попита ни дали го уважаваме и стисна ножа, с който режеше киселите краставички. Решихме, че Аллах ще ни прости.

21.04.
Все още сме на руския кораб. Капитанът ни дръпна настрани и обясни, че това, с откупа, било смешно. От друга страна обаче - ако ние, като едни свирепи пирати, го принудим да счупи печата на трюма, където превозвали няколко хиляди кашона с водка.....
Чичо отново обясни, че нашата религия...
„Абе знаете ли къде да върви вашата религия ?” – избухна изведнъж капитанът – „Вие мен уважавате ли ме или не?”
Съгласихме се, че сме много свирепи пирати.

22.04.
Там сме си, на руския кораб. Опитваме се да си спомни кои сме и какво правим тук. Май трябваше и да поставяме някакви искания...

25.04.
Лежим на сянка. Аллах е милостив и ще ни прости, но главоболието кога ще мине...?

15.05.
Днес нападнахме малка луксозна яхта. Тоест, „нападнахме” е малко силно казано – щом ни видяха, собственикът кимна на охраната си, те ни качиха на борда и ни спукаха от бой. Накрая ни накараха да измием кръвта си от палубата, а преди да ни изхвърлят в морето, собственикът обясни, че ако ни види наоколо още веднъж...

25.05
Със спечелените пари си купих стадо камили и казах на чичо, че морето вече не ми понася. Впрочем, той май беше решил същото и за себе си.

...Абе това, пиратският живот, не е за всеки – само рискове и изпитания.Друго си е да си седиш на сянка, да гледаш как пасат камилите и да пишеш в дневника....

*"Много сте красиви"(тур.)
**Извинявам се за евентуални фактологически грешки, но нито съм ходил в Сомалия, нито съм бил пират в общоприетия смисъл на думата.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
mallyk
ентусиаст
***

Регистриран: 16.08.2010
Мнения: 318
Re: Дадо поп и гъската
    #2988335 - 14.12.2012 08:54 [Re: tanariil]

За да не бъде съвсем скучно си зададох следните въпроси :
Кой е този умен търговец ,който продал "една толкова умна гъска"?
Нима гъшите хитрости не вървят навсякъде?
Или мъдроста на търговеца се свежда до простата мъдрост "всичко е стока"
и мъдроста не е пари?
Глупав ли е попът,че е разменил една толкова апетитна гъска за мъдрост?
Не остава ли гъската винаги гъска,служеща за да нахрани някой?
Не остана ли попа пак поп,да проповяда, дори гладен ?
Кой печели и кой губи?


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  tanariil, Цецо 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 1539

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.032 seconds in which 0.018 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.