ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Религия и Мистика » Сатанизъм

Страници: 1
Jores
Tester Independent
***

Регистриран: 15.05.2012
Мнения: 1265
От: Пловдив, България
ИСУС ОТ ФИЛИПИ
    #3081408 - 15.08.2013 00:48



И се стече множеството в северната част на големия градски площад. Издигнаха скеле от прясно одялани дървета, та покачиха Исус, а фарисеите и книжниците седнаха в подножието му и почнаха да го съдят. Изглеждаше отдалече сякаш Исус е сам над човешкото море, докато неговите съдии никакви се не виждаха. Прочее...

Излязоха напред страхливците. Водачът им – възедър един, черен, рунтав, брадясал, космясал, с мечешка осанка, Теодор Христов некой си, взе да се гневи, че Исус в притчите си го споменал нейде за нещо си.

“Да го осъдим – рече, – че разваля спокойствието на народа. И още. Кой го наближи, омърсен да се смята!”

“Как разбра, че теб споменал?” – рекоха.

“Не може друг да е. Спомена ме в притча за любодейство с мома, кога изяснявахме тук грозната истина.”

“Каква истина? Каква истина!” – рекоха книжниците.

“Изгорили беха тефтеря с данъците в онуй село, ваши височества.”

“А ти любодействаше ли?”

“Не я докоснах с пръст, доде се събличаше и танцуваше гола да ме изкуши. Показах й, ама подир това, че я одобрявам като жена.”

“Разкая ли се грешната й душа за постъпката с тефтеря?”

“Разкая се грешната й душа, че и щастлива бе на това отгоре.”

“Харно си сторил – отсече главният фарисей. – Незаслужено те нападнал тойзи тук. Да отговаря за това е длъжен.”

“Има още, господарю! – рече мъжът. – Той написа имената ни на оградата, че не посмяхме да не се изложим на опасност, кога народът се изправи срещу деспота. Настояваме всинца ний, аз и моите верни другари, и за това да бъде осъден.”

Зашумя множеството. Заприиждаха и други озлочестени и озлочестените един през друг взеха да се жалват, понеже си видели името сред имената на страхливци. Забрави ли народът, че страхливците го бяха предали и пак ще го предават, докато диша тоя народ... Ала що да се лъжем, къса е народната памет.

И се яви жена на възраст, взе да си скубе косите, дрехата си да къса. Виеше таз дивна женица на умряло, виеше пронизително, та хленчовете й се чуеха надалеч, Куна Михайловна некоя си:

“Господарю! И вий, сънародници!... Пред вас е или Сатаната, или внук на Дявола. Този страшно се възгордя. Презира ни. Споменава ни и ни кепази с притчи. Този на сборището, кога си търсехме правата, смъмри старец, немощен колкото моя баща, па го повлече при римските войници.”

“Наистина ли! – зачудиха се. – Виж ти, а изглежда хрисим. Онез що сториха?”

“Притесниха стареца, че ни хули и ни дърпа наметките, крещеше, че не виждал кърпено и изгнило, та да имаме право да си търсим правата и правото на нашите деца.”

“Лошо! – намръщиха се фарисеите. – Не бивало Исус да пипа стареца. Старец е все пак, заслужава уважение. Бъди спокойна, жено, и затуй ще го осъдим.”

“Има и друго – рече клетницата, и не преставаше да маже сълзи и сополи по лице и коси. – В онез притчи ме показал сплетница и лъжкиня.”

“Отде разбра, жено, че за теб се отнася? Името ли ти спомена или твоя род?”

“Няма друга такава като мен, уважаеми” – проплака жената.



Безвъзвратно погубена от праведниците България -
подножието на Бунарджика в някогашния Пловдив


“Много лошо! – обърна се баш-фарисеят към книжниците и търговците, които – чинно насядали на пейки в подножието на скелето, бяха затаили дъх. При последното му възклицание наченаха гневно да роптаят против Исус. Като сух леден ветрец над цъфнала ръжена нива премина ропот из множеството.

Оттам излезе късокрака дебелана с тъжно лице, Цвета Йоанова некоя си, вдигна ръце към небесата:
“В притчите си тоз прехвърли всяка мяра. Видях на пергамент нещо, от него писано, и да ви обадя, че ми направи потресающе впечатление: изгубих сън, отслабнах, поболях се. – Пое дъх, огледа се, бавничко рече: – Тоз тук напада тъй, че светът да се отвърне от нас. Смятам, трябва да ни се извини”.

Нарастващи викове на възмущение заглушиха думите й нататък. Народът вдигаше юмрук с вирнат палец и обръщаше палеца към земята. Най-шумна бе дружината на страхливците. Оттам звучен и плътен хубав мъжествен глас долетя:

“Стойте! Исус каже кой му дал право да поучава. Нямаме нужда от поучения ний. Добре го знаем и кой е. Син на дърводелец е той, срам за баща си, за целия му род. Не желаем да ни мъти ума. Защото кой първи заговори за достойнство?... Той. Къде са деянията ти, Исусе? Къде са деянията ти?! Кого защити! Наричаш ни с тежки думи, пък себе си не виждаш... Ваше величества, че ако има някой да ни казва истината, редно е деспотът да реши”.

Тъй свърши словото си достолепният, па хвърли умолителен взор към Фарисея на фарисеите и онзи, от своя страна, като му се усмихна тънко, кимна окуражително.

Рунтавият Теодораки с мечешката осанка се изстъпи пред трибуната:

“Притчите на тогова са клевети. Откривам мисли, които правят народа неспокоен. Да решим кои истини да ни се съобщават и от кого. Ред трябва, законност и справедливост. Кой по-харно от деспота ще знае що е справедливост!”

Неколцина яки мъже се бореха кой да е по-близо до господаря. Не личеше твърде в общия хор, но особено внимателно следеше пренията една с вид на нявгашна хубавица. Като поутихна шумотевицата, тя вдигна лице към слънцето, па рече:

“Две от притчите му засягат честта на негово светейшество нашия деспот чрез неща недоказани. Това, драги, е осъдително, че е извадено на видело. Омърсена е честна търговка, че ходи по пазарищата да продава, па се и крила от гневни клиенти на лотарията “Джак-пот”. Обаче не е доказано, че е лъгала. Документите й са в ред, сама проверих.”

Откъм придворните летописци се зачу сипкав глас:
“Как па проумяхте за коя измамница иде реч? Споменал ли е името или името на рода й?”

“Не, уважаеми, не го е споменал. Но всички се досещаме. И децата се досещат. Друга не може да бъде” – отвърна онази.

Из множеството се измуши друга с миловидна муцунка на маймунка с печални очи. “Искам думата – рече. – Нека този пред всички тук открие сам ли съчинява притчите. Или Сатаната му ги шепне? Да знаем в кого измежду нас се вселил, та да се пазим от тях. Наричаме го притчи, но то не са поучения, а клевети.”

Не един и двама бяха желаещите да се оплачат. Настана време главният измежду книжниците да покаже власт и благочестие.
“Ние, разбира се, веднага можем да качим тогова на кръста – отправи лъчезарен взор към самотния Исус, – но това достатъчно ли е, питам. Вместо тутакси да го разпнем, да решим, че повече притчи не са ни нужни. Колкото до истината и мъдростта, позволете на моята скромна особа...” – И посочи себе си.

“Алилуя! – викна обнадеждена матрона на средна възраст. – Не желая да си слагам грях на душата.”

“Търпение, търпение, търпение – намеси се мъж приятен по вънкашност и твърде представителен, който дотук само мълчеше и кимаше на всяко обвинение. – Някои наистина имат основание да ти се сърдят, Исусе – рече мъжът, па се обърна към множеството: - Езикът на Исус е доста остър. Но той, уважаеми, никого не е посочил с пръст и по име, нали! Приемете задевките му за майтап, и няма да ви е гневно.”



Пловдив, 9 септември 1989 година - признателният издокаран електорат
пред... Дома на народната армия. Да живей достойното правителство! Да живей...


Позволиха на Исус да слезе от естрадата. Неколцина тайно и полека му дадоха знак, че съчувстват, а повечето си тръгнаха. Гласовете им се отдалечаваха и отдалечаваха, и отдалечаваха в припадащия полумрак на вечерта. Тази нощ прилежни дърводелци ще сковат кръста, резбари ще изваят изображения по него като естетическо допълнение. Предстоеше пир непосредствено подир мероприятието, та чалгаджиите и шоумените отидоха в Гетсиманската градина да репетират за последно преди концерта.

Тозчас от небето прилетя ангел с огромни бели крила и пламтящи очи. “Що ти трябваше?” – рече на самотника, обграден от стражите на деспота. Плененият загледа ангела: “Ще се научат. Рано им е, че не са узрели, но ще се научат. Тъй повече не бива да се живее. Крехки и слаби са, ала ще се научат. Семето е посято”.

“Исусе! – викна жена с дете на ръце. – Смири гордостта си, Исусе. Свикнали сме ний да ни мачкат, та и не ни боли. Ти трябва да се промениш!”

“Каквото трябваше, сторено е – прошепна той, па се обърна към кръста и усърдните дърводелци...

Подадоха му чаша отрова, да се не мъчи на кръста, а и те да не си развалят настроението, като го гледат да се мъчи, той пък рече към Небесата:
“Татко мой, дето си на небеси, нека ме отмине тая чаша!”

По арамейски прозвуча тъй: “Лама, лама! Лама сабахтани!” Ала тия наоколо не разбираха арамейски.







Писа рука tisss-ова рано сутринта на 6-ий февруарий в лето 1993-то от Христа, а преписа рука Jores-ова в първите мигове на хубавия български народен празник Голямата Богородица, 15-ий август на 2013 лето от новото летоброене, демек

--------------------
Если нельзя, но очень хочется, то можно!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
ЦецоМодератор
ПИЧ
***

Регистриран: 02.04.2003
Мнения: 9917
От: Карлово, BG
Re: ИСУС ОТ ФИЛИПИ
    #3090980 - 21.09.2013 00:21 [Re: Jores]

Само дето не разбрах туй що го шибнА тука...

--------------------
Биват прочути и забранени. Те са измислили дясно и ляво
и мислят петото измерение. Непримирими към бог и дявол.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
kapitoliq
UncharteD
***

Регистриран: 03.11.2005
Мнения: 12805
От: въд погледа
Re: ИСУС ОТ ФИЛИПИ
    #3096064 - 08.10.2013 21:41 [Re: Цецо]

Е, бива ли такъв въпрос! Важното е да има трибуна, къде е тя - какво му дреме на принц Нарцис ?!?

--------------------
Истината винаги е нещо крайно относително и почти изцяло несъстоятелно !


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Jores
Tester Independent
***

Регистриран: 15.05.2012
Мнения: 1265
От: Пловдив, България
Re: ИСУС ОТ ФИЛИПИ
    #3108445 - 12.11.2013 09:42 [Re: kapitoliq]

Цитат:

Само дето не разбрах туй що го шибнА тука...




Цитат:

Е, бива ли такъв въпрос! Важното е да има трибуна, къде е тя - какво му дреме на принц Нарцис?!?




Благодаря, благодарности вам, Цецо и LyLyth! Сега по ред... Що съм го "шибнАл" тоя текст баш тук? От уважение към сатанизма и сатанистите, като възглед, т.е.:

"Макар и свързан със Сатана, име - традиционно свързвано със злото и изкушението, сатанизмът е название, използвано и от някои духовни движения, следващи Пътя на лявата ръка в противовес на Пътя на дясната ръка.

Привържениците на Пътя на лявата ръка вярват в духовното обогатяване чрез самоусъвършенстване, както и че са отговорни преди всичко пред себе си. За сметка на това привържениците на Пътя на дясната ръка вярват в духовно усъвършенстване посредством коренна промяна чрез унищожаване на досегашното у личността или чрез подчинение на дадена по-висша сила".
Вж. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

За духовността е текстът по-горе, нали? Както и за "по-висшата сила" може би.





Относно колко важна е трибуната... Да, важна е, но и не само! Чюфствата, които движат импулса от сърцето към ръката, която пише, са също важни. И тук любезната е абсолютно права: "Истината винаги е нещо крайно относително и почти изцяло несъстоятелно", йес...

Поздрави!



--------------------
Если нельзя, но очень хочется, то можно!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 0 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  tanariil, Цецо 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: *****
Брой показвания: 1557

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.04 seconds in which 0.025 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.