ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Култура и Изкуство » Фантастика и фентъзи

Страници: 1
noushaМодератор
вещичка
****

Регистриран: 12.09.2002
Мнения: 3428
Единство, творчество, красота
    #1727716 - 25.04.2007 18:10

В промеждутъка между две задачки в работата, да осъщества хрумналата ми под въздействие на Форумния Епос идея:
В тази тема тук ще събирам всяко лично творчество във форума, подредено във вид удобен за логаритмуване -четене. Темите, в които то се създава, си стоят като "Работни", а тук ще прехвърлям, когато обемът стане достатъчен. Няма да заключвам темата, за да могат евентуално да се оставят коментари - конкретни, без никакъв чат, моля.

--------------------
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Словеса и други писания


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
noushaМодератор
вещичка
****

Регистриран: 12.09.2002
Мнения: 3428
Къс лично творчество от другаря Джуджето_GIMLY
    #1743784 - 07.05.2007 16:12 [Re: nousha]

За да не става излишно копиране на текста на две места, но и за да не затъне нейде из страниците темата с творбата на Гимли, изкарвам тук нарочен ЛИНК към нея.
Четете с удоволствие!

--------------------
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Словеса и други писания


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
noushaМодератор
вещичка
****

Регистриран: 12.09.2002
Мнения: 3428
Колективен труд "Форумен епос", първи сезон
    #1743816 - 07.05.2007 16:38 [Re: nousha]

Тази обемна творба, характеризираща се с редица характеристики, биде съчинена в движение и впоследствие разделена на песни, пронумерована и прошнурована, екземпляри от нея се пазят при джуджетата в палатите от камък (седем бройки), при смъртните мъже (девет парчета) и при елфите под синьото небе (три тома по последни данни). Но единственият, който е достатъчно достоверен, за да засенчи другите (и да ги обезсили в мрака на прашните библиотеки) е този тук. (Цитирах по памет)


ПрологЗаписала: Culfalathiel

Сгушени край огъня, където
огън озарява ви лицето,
чуйте тази песен на прослава,
за да не потънат във забрава
делата ни… Сега ни вси познават.
С епични оди гръмко ни прославят,
за лъковете ни, с магия напоени,
ръцете загрубели, с кръв облени,
за сабите ни тежки, неуморни,
за нашите очи, блестящи, морни…
Ала кога годините на този свят
към есента човешка на заник заклонят,
дали ще бъде споменът тъй ясен и тъй пресен?
Затуй заслушайте се в тази наша песен.


Песен първа. Как започна всичко Записала: Файона

Нападат ни. Изглежда пак е Тъмния.
А Ранд го няма. Той пасе овцете.
И сякаш никога не ще се съмне.
Надежда всяка тука оставете.

Под свойте знамена отново свикал
чудовища, създадени от мрака.
Светът ни, боже, кой ще го спасява?
Кого да молим? И какво ни чака?

Но армия-спасител се задава
от войни печени и все подбрани,
калени в битки, къпани във слава
и фенове на фентъзи романи.

Отпред е Нуша, яхнала метлата
и строго армията си оглежда.
До нея, стиснал знаме във ръката
е Копо – сериозен, смръщил вежди.

Отзаде Maz стеснително потропва,
но Нуша се вторачва ядно в нея:
“Защо си с рокля? Ква е тая сопа?
Ти воин ли си или горска фея?”

“Вълшебна пръчка. Тя е за магии
със нея враговете ще отвея.
А иначе донякъде познахте
не горска, но наистина съм фея.”

Arabe пръстите си леко търка.
готова е със мълнии да стреля.
Но само нещо да не се обърка.
веднъж нацели една своя леля
и после дълго дава обяснения
пред Майстора – учителя по Дзен...
Но стига. Днес е време за сражение.
“И нека силата да бъде с мен!”

До нея – Panther – втори братовчед
със своя меч светлинен и двуостър.
Участвал е в сражения безчет
и врагове сразявал в тях е доста.
Сега се взира право срещу тях
и чуди се: “Какво ли още правят?
Ако на мястото на враговете бях
да съм нападнал вече. Що се бавят?”


Песен втора. Атаката

Но ето че нападат в боен ред,
развели тъпите си знамена,
със страшни викове: “Умри! Напред!”
и с песен на Гергана на уста.

И Нуша, в миг пришпорила метлата
през зъбите си стиснати процежда:
“Настъпи вече време за разплата.
Ще ги размажем. Яхвайте конете!”

Но мигом покрай нея се провира
едно джудже, размахало секира
и явно, че гори от нетърпение
да влезе първо във това сражение.

Това е Гимли – всеки го познава.
Легенди подвизите му прославят.
Врагът трепери срещу тоз герой
и страшния му дрезгав вик: “На боооооой!”

“Момчета, ако може малко помощ”-
гласът на Гимли битката надвива.
но чува го единствено Джуджанка
светкавично при Гимлито отива.

О, Боже! Сабята й е избита!
но тя умее също и да рита.

Джуджанка ще се справи без съмнение
щом днес за битка има настроение.
до Гимли стига за секунда само.
Ухилен се провиква той през рамо:
“За тая битка искам двоен надник!”
А тя му отговаря: “Бий се, задник!”

Меле е страшно. Битката – епична.
Стотици врагове – герои малко.
Е, ще загинат – но пък героично.
Но да се предадат ще бъде жалко.

От хълмовете идат подкрепления:
през сенките във сивкавия здрач
се спуска армия от тъмни елфи
със Свил начело – воин и водач.

Той врязва се сред вражеските сили
сече със ятагана ред след ред,
натрупва труповете на могили
и вика: “За кралицата! Напред!”

А Копо го поглежда изненадано
и грохота надвиква изумен:
“Каква кралица? Ние сме рапублика!”
“Република? ОК. Манадерен!!!”


Песен трета. Триглавият Записала: Нуша

Сред армията чуждоземска се намери
едно чудовище да изпълзи триглаво
раззина страшна паст... Но Хъкълбери
изскочи на Джуджанката отляво,
изгледа го със толкова сарказъм
и го запита само философски
"Къде във тая битка си нагазил
със тия твои розови пантофи?!"
Триглавият за кратко се стъписа
объркано погледна към краката си -
в тоз същи миг нададе сташен писък
посечена търкулна се главата му.
Замахна Гимли пак за втори удар,
че още две го гледаха с омраза,
ала Джуджанка в мигом го избута
"И аз от тоя искам да намажа!"
Дорде примигнем с пърхащи ресници,
търкулнаха се резнати главици.

Песен четвърта. Битката продължава
Записала: Файона

Сам Ваймс е там, където е напечено.
за сечене са много – врат до врат.
Нападат го, макар да са обречени
под меча грейнал ярко да умрат.
Отстъпва със движение премерено –
нападнат от чудовища цял куп.
но той се движи бавно и уверено
и пътят му бележат труп след труп.


Танцува Rhiannon безшумно, лудо,
камата й проблясва в светлината,
със всеки тласък на сърцето – удар
от кръв край нея черна е земята.

А Parcaleste пъргаво се движи,
кинжалът му проблясва като сърп
и като призрак просто е невидим.
Светкавично замахва – само в гръб.

Той, Parcaleste, пич е и е печен.
И принц е – претендент е за престола
на царство легендерно и далечно
със странно име: “Улица Крестолън”.

-------

Файона е в черно. Пристъпва във мрака
безшумно и леко с рапира в ръка.
Партньора си следващ за танца очаква.
Танцуваш ли с нея – танцуваш с смъртта.

Но ето, че идат противници доста
настава жесток и неравен двубой
рапирата хвръква, Файона се просва
и виква: “На помощ! О, няма ли кой?”

Притичва Wolfy, верният приятел,
змия блестяща мечът му играе,
врагът разпръскава и ръка подава:
“На мене можеш да разчиташ, знаеш”.

И ако някога незнаен враг
промъкне се в предателския мрак
и на неравен викне те двубой
от мен да знаеш – моят меч е твой.


От щитовете въздухът лъщи.
врагът безчет е – идат нови смени,
а нашите без сили са почти.
Героите са вече уморени.

Врагът настъпва устремно напред
и песен на Ивана бодро пее...
Кой липсва и какво не е наред?
Не чувам вой. А Нещото къде е?

Песен пета. Възхвала на наш'те Записали: Нуша и Файона


Спокойно, джанъм, няма да се плашиш
тук ние сме сплотен, задружен колектив
веднага къмто теб се втурват нашите -
до крак ще паднем, ала ще те защитим!

Настава някакво меле
от остриета бляскаща стомана,
от лъкове, обтегнати додето
не зазвъни тетивата, от странни
по форма ятагани и ками,
от бликаща от пръстите магия -
кой мисли, че ще победи
над каузата, която вардим ние?

И изведнъж разтърсва се земята
и нещо зазвучава - боен рог ли?
И Нуша вече хваща си главата:
“О, мили боже, още две във рокли!”

Daemon и Lichinca – прекрасни дами
в дантели роклите, косите в плитки,
но нека външността им не ви мами –
те ветерани са от много битки.

Всред маговете майстор всепризнат
на Волдемор отхвърлила робията
е Lichinca. Не просто в занаят,
в изкуство е превърнала магията.

На Daemon меча също ще ни трябва,
че той е легендарен и прочут,
и тя противника си първи грабва:
“Една глава по-малко, шут със шут!”

Жесток е Свил със своя ятаган.
Край него смърт и гняв, и смърт, и пепел.
“Сечете ги без оглед пол и сан!
Не, сетих се, да ги убием с метъл!”

“Това е то – деца – що да ги правиш”-
поклаща знаменосеца глава.
До него трол озъбен се изправя...
и пада във гърдите със кама.

И Rhianon над него се усмихва:
“Деца сме. Ти не искаш ли да си?
Ако не искаш, просто стой по тихо
и по-далеч. И знамето пази.”

Но знамето му също е оръжие
и го доказва в следващия миг.
пронизва Копо двама-трима бърже
използвайки пилона като щик.


Песен шеста. Отмора Записала: Нуша


Зад върхарите потъмнели
от нощта и от многото кръв
пролята при безбройните битки
от които трепери земята
тук
Зад хоризонта назъбен,
сякаш че е насечен
от толкова много оръжия
и съскащи остриета,
точно тук
изведнъж изгрява луната.
От много много отдавна,
от незапомнени времена,
че и от преди това,
тегне властна повеля -
щом изгрее сестрата
на слънчевото светило,
спира войната.
В миг -
мъртвило.
Уморени са всички,
уморени са,
като смазани под вълните на океана
стогодишни галери
потопени със тежки богатства
много отдавна.
Докато луната своя път не измине
никой няма да вдигне ръка да се бие.
Време е всички лечители
да се втурнат насам. С вещерско биле
с магически думи
с лазерна техника
опа, това е от някъде другаде
да помогнат на тия,
дето цял ден от зори
неуморно се бият
правдата да се възцари.

Двеста двадесет и две билки растат по земята, която
изпотъпкаха ни краката, сбиха на глина копитата.
Триста трийсет и три, и още седем имам в торбата си
от чужди земи сбирани и грижливо увити
в тънкотъкани кърпи елфически. Бели камъни с руни,
свитъци пергаментови изписани с думи
забравени вече. Тръпне силата земна в ръцете лекуващи,
глъхне тежката вечер. Пеят огньовете.

Интерлюдия. Баладата. Ръкописът е изгубен. Тоест, още не е намерен.

Песен пета. Отмора (продължение) Записалi: Culfalathiel и Файона


Настана нощ. Край лагерния огън
надвиснала е мрачна тишина.
Отпаднали след битката герои
отмарят с тежки томове в ръка.


Врагът за тази слабост се досети,
Убиец-сянка праща, жертва търси.
Но два кинжала бързи в мрака светват -
небрежно Парцалесте го довърши.

Край лагерният огън пак е весело.
Това е смях в лицето на смъртта.
Надигат ейл и пеят бойни песни.
Искри разпръскват мрака на нощта.

Daemon и Wolfy мечовете чистят
от вражеската гъста, тъмна кръв,
а Гимли със Джуджанка се надпива
и все се фука как нападнал пръв.

Оглежда знамето тревожно Копо
дали от битката не е разкъсано.
А Свил разсмива всички ни със вицове,
е, верно, смешни, но пък доста мръсни.

Там Maz прилежно пръчката прибира
в кутията, за утре да е чиста.
А Хъкълбери вече е на доста
и пее мощно некви “Три танкиста”.

И Личинка в тревата уморена
лежи си, че и трябват доста сили,
а Parcaleste се оглежда. В мрака
убийци може пак да се стаили.

Arabe пък овации събира,
че мълниите й страхотни били
А Rhianon камата си прибира,
че доста врагове е усмъртила.

Сам Ваймс е сам. Е Сам е, то е ясно.
И мрачно от напитката отпива.
Но всичките го викат, правят място
и той при тях до огъня отива.

Седи Файона умълчана, слуша
в душата й е тихо и спокойно.
А огъня танцува лудо, пуши
отново зазвучават песни бойни.

Доволна Нуша ейла си отпива.
“Добре се биха. Даже жертви няма.
Е, няколко ранени само– бива.
че утре пак ще е меле голямо.”

Почивка кратка – нощ едничка само.
И утре пак очаква ни сражение.
Кама до меча, рамото до рамо -
денят със нова битка ще посрещнем.

Талиесин, на пост обречен,
най-после тетива отпусна,
изправи се и кротко рече:
Сега една вода ще пусна.

Но в миг обхвана лък със пръсти,
наострил притеснен уши,
и с стъпки леки и чевръсти
в тъмата черна се стопи.

Тревога лагера обхваща,
оръжията всеки хваща!
На лагерната светлина
изскача...
Нещото, виещо в нощта.

Другари - сдържано изрече -
във вражеския лагер бях.
Зората днес ще е обречена -
те нас или пък ние тях!

Пълчищата им са безбройни,
без мисъл - погледът им див,
но вижте картата - пробойна!
Там таен проход аз открих!

Песен седма. На сутринта Записала: Файона

Светлее ясносиньото небе.
Събужда всички мирис на кафе.
Таз Личинка, с магическите сили
кафе за цяла армия сварила!

Тук има новобранец - Overhate
едва за първа битка е нает,
но физиката му - същинска бомба -
във фитнеса усилено той помпа.

Ще стане славен воин от хлапето,
но никога не прави той кафето.
Кафе от тез ръце не бихме пили,
че знае ли човек къде са били?!

Готов за битка е Талиесин,
(на фолкфурия той е таен син)
и братовчед на Мартин Дълголъкия,
сега дори със неговият лък е.

Встрани е Нуша, седнала в тревата
и остри погледи към всички мята.
Над картата замислено се мръщи
и тактиката с Нещото обсъжда.

--------------------
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Словеса и други писания


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
noushaМодератор
вещичка
****

Регистриран: 12.09.2002
Мнения: 3428
Колективен труд "Форумен епос", първи сезон, продължение
    #1762890 - 21.05.2007 16:00 [Re: nousha]

Песен осма. Отново битка.
Записала Файона

Отново битка. Пак кънтящи мечове
в сражението горди се възправят.
Отново много врагове за сечене,
не свършват, мамка им, умора нямат.

Дори и вятърът ехти зловещо,
земята страшно покрай нас трепери,
не търсим лаври, слава, почит нещо,
тя, славата, сама ще ни намери.

Дори и Копо знамето оставил е,
върти изкусно тежка алебарда.
То, знамето, самичко да се пази...
И той повежда в битка авангарда.

Фантомът бие се невероятно,
финес и бойна техника показва,
красиво, бързо, просто елегантно,
но ето, че в един момент загазва.

От паднал враг задигнал сабя нек'ва
на помощ първи Overhate се втурва
и силно страшният му вик отеква:
“Сечи ги, бате! Всичките са курви!”

Настане вечер. Месецът изгрее...
Оп, грешка, това беше друга песен.
Край лагерния огън пак се пее
за битки и живота ни нелесен.

Настъпва утро. Слънцето възкръсва,
света отново тръгва да огрее.
Но тишината страшен вик разкъсва:
“Джуджанка липсва! Боже мой, къде е?”

Отвлечена е явно. То е ясно.
Но накъде врагът я е отвлякъл?
И как успял в котловината тясна
да се промъкне и измъкне някак?

“Това магия е!”- възкликва някой,
но Maz извиква силно възмутена:
“Не е магия! Ще покажа, чакай...
Не е магия, дявол да ви вземе!

Поле около всички нас създадох,
да спим спокойно – ето, даже свети.
Във него всичките си сили вдадох.
Да беше скъсано – щях да усетя!”

“Какво тогава? Значи е предател!
В редиците ни май предател има!”
И почват всички мигом да гадаят:
а тоз предател има ли си име?

Но Нуша виква: “Почна да ми писва!
Пред мен веднага подредени всички!
Пребройте се! Кой тука още липсва?
Я бърже да ви видя в две редички!

Къде е Оуви? Overhate го няма.
Е значи – ясно. Оуви е предател.
Докарайте ми Свил със елфи двама.
Аз знам, че всеки елф е и гадател.

Те ще ни кажат накъде са тръгнали...”
Но скача Wolfy: “Той ни е приятел
и даже да е малко фен на Тъмния,
не вярвам Overhate да е предател!”

“Врагът го няма! Лагерът е празен!”-
от хълмовете Rhiannon притичва.
Настава тишина. Но я прорязва
гласът на елф. И този глас изрича:

“Усещам я и страшно е ядосана.
Отвлечена е сутринта едва, по зрак.
И водят я при Саурон, магьосника
в страната му Мордор, където тегне мрак."


Песен девета. Culfalathiel's Lament Записана лично от нея

Желаех аз да се докажа
със славни, доблестни дела,
с ритници Саурон да смажа,
о, горделива, глупава глава.

А Оуви тръгна с мен - свободен,
не свърта го в войнишки стан.
Да броди ще духът му волен
и да убива оркска* сган.

Врагът ни спипа със магия,
докато пийвахме менте.
Не ги признава Оуви тия,
отпраши в нямото поле.

Сега съм здраво окована,
убих шестима, но уви!
По-силна е от мен стоманата
и няма кой да ме спаси.


Песен десета, хор. Записа: MartinOwar

Врагът коварен план измисли,
и както виждате, успя!
На дракона свиреп пантофите
примамка бяха за страстта.

Трофей безценен от полето,
Джуджанка сграбчи ги в несвяст.
Розови до безобразие,
попадна тя под тяхна власт.

В мрака скришно ги нахлузи,
загуби връзка със света.
Привиждаха й се ракии,
след тях отправи се в нощта.

Със стъпка лека тя напредваше,
врагът я чакаше стаен.
Пантофите напред я водеха,
след битка хванаха я в плен.

Трима тя с ритници тръшна
и още толкоз с меча, тряс!
Но много бяха, вси се скупчиха,
и оковаха тази бяс.

Пантофите й те свалиха,
тя ги стрелна с поглед гневно.
После се разплака тихо:
"Върнете ги! Ела, Безценно!"

Коварство розово, стомана,
по-силни бяха те, уви.
Сега е здраво окована,
кой от плен ще я спаси?!?!


Песен единадесета. Какво да сторим? Записала: Нуша

Съвета свиквам. Нашата lichinka
с магия пита всякоя гадинка
живееща наблизо край полето -
какво се случва с Джу? И в миг сърцето
ни в тревога се присвива -
докладва сив орел - към нея драконът отива
и най-нахално в поетична реч, със древни строфи (все пак е дракон)
я светва, че докато те държат пантофите
тя никога не ще да е освободена
от тежката магия в тях вградена.
Другари верни, да губим време няма,
какво да сторим срещу таз беда голяма?


Песен дванадесета. Аман от чудене, минаваме в действие. Записала: Файона

И тръгваме на път – на там, където
с магия оковано е детето.
Препускаме три дена през горите,
където таласъми дебнат скрити,
по пътища опасни и нелеки,
на тролове по тайните пътеки,
до замъка в Мордор, така далечен,
във който е Джуджанката отвлечена.

...И яздим денем, нощем, без почивка,
на върхове през снежната покривка,
през страшни лесове и стръмни урви,
тресавища и хълмове обрулени.

И стигаме, от пътя вече капнали,
едно дърво вековно. Но внезапно
изскачат зад вековния му ствол
разбойници. Начело с Муминтрол.

Сред лесовете Муминтрол е цар,
на банда главорези главатар,
богатите в дъбравата си глуха
обира. А пък бедните да духат.

Оръжието му е култиватор,
но той на галено му вика “Чапата”.
Сега наперено отпред изскача...
Май нещо се обърква тук обаче.

“Парите или ъъъъъ... Такова...”
смутен обратно Муминтрол отстъпва,
видял кого опитва да нападне,
но Нуша моментално го настъпва:

“Да, моля? Ще почакам да довършиш
преди предателското ти вратле да скърша!
За туй ли те обучих да се биеш?
С разбойници в гората да се криеш!
Тук на живот и смърт ний водим битка,
а той, разбираш ли, в горите митка!
Сега сме този тежък път поели
към Мордор, че Джуджанка е пленена.”

“Джуджанка? Тръгвам с вас и то веднага.
А обирите няма да избягат.
Момент, да ми докарат само коня.
Вий тръгвайте, а аз ще ви догоня.”


Песен тринадесета. Ами сега... Записала: Файона

На път отново. Яздим дни и нощи,
но май не ни остава дълго още
и стигаме до първата преграда.
На Мордор дверите. А вътре – адът.

“Тук няма стражи?!” – Daemon се стъписва.
“Май нещо на капан ми намирисва.
Направо виждам го как се отваря!”
Замислено Defender отговаря:
“На Саурон, във силите му бойни
от клана Багатур са всички войни
А те, известно е, че са позьори.
Едва ли с пазене ще се озорят.”

А Марти стреснато внезапно спира,
в пространството замислено се взира
и светва му лицето с изумление –
получил е внезапно вдъхновение.
Встрани до тях на камъка присяда
и бързо почва да реди балада.

Но Нуша го прекъсва: “Няма време.
Оръжието трябва да си вземеш.
Там, вътре, ни очаква страшна сеч
и ще ни трябва всеки боен меч.
Със словото боравиш превъзходно
и мисълта ти лее се свободно,
ала зад думите не ще се скриеш.
Ще рецитираш, докато се биеш!

Агаве, в бинтове ти са ръцете!
Веднага да ги размотаеш! Двете!
Защо кат мумия си се овързала?
Ще се лекуваш после. Хайде, бързо!

И Парцалесте, моля, ако може
спри да играеш с тези твои ножове!
Като те гледам и настръхвам просто!
И нищо, че добре се справяш доста.

Сега ще трябва да се разделим,
за да не станем лесна плячка всички.

Отляво тръгва Гимли. Има, зная,
тунел подземен и на него в края
една врата, във руни древни цяла -
през нея влизаш в тронната им зала.
От там ще се оправяш както знаеш
дори и при засада – ще се справиш.
Със тебе тръгват Wolfy, Maz и Сам.
Потегляйте. Дано се срещнем там.

А другите – вий влизате отдясно,
където има проход – то е ясно.
И тъй като и друг път тук е бил,
водач на тази група ще е Свил.
Със него – Копо, Рианон и Фай.
Ще тябва да оставя някой май.

Фантом, Талиесин, отвън оставате.
Ако закъсаме – ще ни спасявате.
Освен това ще пазите конете.
В готовност непрекъснато бъдете.
На лесен изход да не се надяваме,
ще се наложи с бяг да се спасяваме.

Останалите с мен – когато кажа
нахлуваме – и... сабя ще покаже.”

Свил бързо таен коридор намира
но Фай назад го дръпва и го спира:
“През тесен коридор ще се провираме.
перфектно тук за моята рапира е.
Ако меле във коридора стане
как ще размахваш тези ятагани?”

И Свил, макар да му е непрятно,
разбира, че е права вероятно
и с жест приканва я напред да мине.
След нея в тъмното се запровират.

Несигурно напредват. И тогава
гласът на Копо глухо прозвучава:
“Да палнем факли, а? Каква тъмница!
Ей, туй напомни ми страхотен виц:
веднъж поручик Ржевски в плен попада...”
Във този миг попадат на засада.

Внезапен звън стоманен, тропот силен,
извиква Свил обхванат от безсилие:
“Дръпни се! Със ръце ще го довърша!”
Рапирата си Фай доволно бърше:
“Аз войн съм, а не придворна дама.
И всъщност не един, а бяха двама.
Но знаеш, че умея да се пазя.
Сега ще трябва май да ги прегазим
и факлите надолу да не спускате,
че гледката е, мисля, доста гнусна.”

И ето тука коридорът свършва.
Излизат всички, рамене разкършват,
и махва Свил: “Побързайте, насам,
оттука пътя идеално знам.”


Песен четиринадесета. Намерени. Записа: Файона

Те хукват бързо и се озовават
до някаква врата отсреща право.
Тук Рианон камата стисва здраво,
идава знак на Фай – “Ти стой отляво”,

а тя отдясно, плътно до стената.
Избиват Свил и Копо в миг вратата,
и ето, че се озовават в зала
със три врати. Във розово е цяла.

Отсрещната врата изхвърча също
от там изскача Wolfy, пръсти кърши:
“Дотука лесно. И сега какво?
Картон ли беше туй или дърво?”

Зад него Maz мърмори си сърдита:
“Троши направо, без дори да пита!
Със пръчката си щях да я отворя!
Абе – мъже! Какво да им говоря?”

И третата врата е на трески
от там през натрошените дъски
излиза Нуша с бойната си група
и дрехите разсеяно си тупа,

но ето, че във този миг съдбовен
настъпва тишина, почти гробовна,
че гледката е просто истерична.
Не е възможно. Не, категорично!

Джуджанка – със пантофки на краката
със пухчета и ръбове в позлата
и розови чорапки. Мили боже –
колан със сърчица е даже сложила.

Стои сама, на залата в средата
и влюбено си гледа към краката
поклаща се замислено и ленно
и само шепне: “Мои са. Безценно!”

Тук Гимли не издържа и се тръшва:
“Какво са й направили? О, дръжте ме,
о, fuck, крачетата й ще отрежа,
ако не спре с проклетото “My precious”.

Започват шумно те да се препират,
но Личинка със жест и глас ги спира:
“Аз страшна, всепроникваща магия
тук мога много лесно да открия.
със нея могат да се спавят май
сестрите в ордена Айез Седай.
Или самият Амирлински трон.
Ще трябва да отидем в Тар Валон."

“Тогава тръгваме” – отсича Нуша,
но после притеснено се ослуша,
преди обаче думичка да каже
нахлуват през вратите много стражи,
въоражени всички с арбалети
и гаден властен глас изрича: "Спрете."

Във залата пристъпва Саурон,
насмешливо се сгъва във поклон
и казва: “Виж ти, било много лесно.
да заловиш героите известни.”
И властно вдига своята десница:

“Сега ще ви затворя във тъмница.
Аз тук съм пълновластен господар
животът ви на всички ми е дар.
Аз съд съм и последна институция.
По изгрев ви очаква екзекуция.”


Песен четиринадесета. Интерлюдия. От тъмницата към бесилото. Записала: Culfalathiel

Над зъберите кърваво-ръждиви
луната изтъняла избледня.
През пушеци зловонни и мъгливи
надникна болна, розова зора.

Един единствен светъл лъч се плъзна,
през костозидания процеп на зандана,
къде в окови, ледени и хлъзгави
героите мълчаха приковани.

Гълголеше до тоз момент Джуджанка,
внезапно лъч лицето й огря.
Огледа се невярващо, разбрала,
и поглед връз другарите си спря.

"Благодаря ви, верни ми другари,
щастлива съм, че заедно ще (гнгн) мрем...
дочувам вече (гнгнгн) стражите ни врагови...
че идат... но Безценното е с мен!"

Изправят седемнадесет бесила,
стърчащи като великански кости,
един след друг героите насила
избутват пред пълчищата от орки.

Най-пръв заставят Panther (но не розов),
ръмжи по котешки, присвил очи.
След него - най-невъзмутим - е Копо,
а трета - Нуша - мята се, фучи!

Четвъртото бесило е за Гимли,
от яд джуджешката брада стърчи.
След него – Фай, подсмихва се, дали пък,
за таен план досеща се, дали?!

Оковите в краката тежко падат.
Сганта дивашка радостно крещи.
Като един другари се изправят,
с последна сила да трошат глави.

Внезапно на небето причернява –
Забулено е с хиляди стрели,
и в миг стрелите се възпламеняват,
и спускат се като рояк оси.

Талиесин, с отряд от елфи точнооки
изпраща смърт във оркските тълпи.
А Оуви, с кървав меч и напосоки
в берсеркски гняв редиците ломи.

Най-пръв опасността усети Свил:
Аrabe! Daemon! Maz! Защитен купол!
И сплели трите пръсти в мощен упор,
героите с магичен лед покриват.

Сивогривест боен кон крака изправя
и Нещото от хълма ни зове:
Тук проходът е! Как ще ви оставя!
Ще ги сечеме после! Всички на конете!

Последни удари по оркските глави.
Дружината препуска бясно наобратно.
Див блясък в дивите им погледи струи
и седемнайсет гласа викат: Жица, брат мии!


Песен петнадесета. Освободени. Записал: MartinOwar

Край! Победа! Враг съсечен
се търкаля по земята.
Нещо в храстите примърда.
Мартин подаде си главата.

Поогледа се смутено,
приближи се до тълпата.
Цъка, охка, мисли, клепа,
но измъдри ги словата:

"Аз, такова, не от страх,
а от гадното вълнение.
Не съм обучен като вас,
страдам и от неумение.

Само в джуджешки въргали
поразхвърлял съм децата.
Но в реални битки друго е,
там каляват се сърцата.

Врага да мушкам искам, да,
с един замах да хвръкне дроба.
Как да случи се това
с една нокторезачка в джоба."

Джуджанка странно мълчалива,
втренчила се бе в пантофите.
Парцала нервно изкрещя:
"Ще те мятам пак по кофите!"

Отново бяха я облъчили,
пролет-лято пинк сезон.
Нуша воините пък смуши:
"Напред, другари, Тар Валон!"

Интерлюдия.

Докато нашите герои
по пътя тежък към Валон
препускат със последни сили
връз муле, метла или кон,

ще спрем за малко този разказ
набързо за да изясним
повдигналите се въпроси
от сорта "Вий що са бийти?"

Отсрещната страна - не знаем,
за нея няма хал хабер
за що се бори, що желае
и нас напада от чий дерт?

Нахлуха просто във земите ни
и изпотъпкаха цветята,
размътиха навсякъде водите
и затъмниха светлината.

Бронираните дракони от техните
прекършиха на драконите наши
крилете крехки и красиви
като дъга на изгрев. Страшни

следи оставяха из цветните алеи
където бяхме засадили презморски
растения, незнайни, причудливи
и уникални за разсад. Селата хорски,

джуджешки, елфски - всякакви нападнаха.
И в отговор се вдигнахме и ние.
Не искат с пратениците ни да говорят,
и все тъй не сме разбрали защо се бият.

Надявам се, че щом ги победим,
което несъмнено ще се случи,
ще ги разпитаме безмилостно и едва тогава
за битката причината ще се научи.

Така че нашата идея за защита
е да спасим в пределите си красотата
и светлината, а тяхната - ще ги разпитаме
за ценностите им във края на войната.


Песен шестнадесета. Спирка "Почивка". Записала: Файона

Препускаме, но вече в изнемога
един след друг препъват се конете
и Марти шепне: “Повече не мога.
Ще изостана, моля ви се, спрете!”

Талиесин със бяг при тях се връща:
напред е ходил, за да разузнава.
“Открих голяма, запустяла къща
за лагер просто идеално става.”

И Нуша се замисля с колебание,
решението бързо после взима:
“Дори легла, удобства там да няма,
поне подслон за тази нощ ще имаме.”

И стигаме до къщата огромна,
не къща, то направо си е замък:
просторна зала със трофеи бойни
и бойници от сив одялан камък.

Запалва Maz със пръчката си огън
в огромната и зидана камина,
край нея се отпускат в изнемога...
“Момчета, бързо! Даже изба има!”

търчи отдолу Гимлито ухилен,
“Познайте, бъчви с ейл от край до края,
ракия, скоч и отлежало вино,
кльопачка има – леле, цяла стая!”

Настава суматоха и дружината
умората светкавично забравя
примъква си храната, ейла, виното,
и на ракия също не прощава.

Започва пир, със песни и надпиване
в наздравици се вдигат често чашите,
От нас да знаете – с войни и битки
и с пиене не ще да ни уплашите!

Дори джуджанка леко се оправя
добавя глас към гласовете чисти
и наш'та бойна песен тя припява,
(таз, дето никой не я е измислил)

и пълни чаши с ейл отново вдигаме.
А Daemon ни приканва – “Да заспиваме.
по изгрев слънце лагера ще вдигнем,
ще трябва бързо в Тар Валон да стигнем,
че Overhate с амнезия е временна,
Джуджанка – болна, Изабела – бременна...”

А Копо прихва силно, чак се дави:
“Сега пък Изабела! Майко мила!
Я открехни ме, ама много бавно:
к'ва Изабела бременна е била?

Това венецуелски сериал ли е?
Или ментак пак някакъв си пила?”
Но тя се втренчва в него възмутена:
“Ми Изабела – моята кобила!”

16-а. Монолог на Нуша

Съгласна, почиваме. Дори преди всички
да легнат в постелите - твърди легла,
ще взема да мина през залата за почивка
набързичко само тъй да премета,
че не се знае кой тук е живял, какво ли е правил,
защо е изчезнал, следи дали е оставил
и тези следи дали са добри или лоши.
Изобщо възникват в главата ми много въпроси -
тоз край е затънтен, това е така,
но кой изоставя имот край река,
с поне двайсет спални и пет-шест градини,
с парк, бойни кули, с градени от мрамор камини,
с ковано желязо и мебели - уникати,
с дърворезби, стъклописи и пищна позлата,
с пет зали, конюшни и оранжерии,
отзад има даже навес, където са спрели
не една потъмнели от време и слаба магия
метли на посестрими. Къде са се скрили
те, гостите знатни на знатен владетел,
той де се е дянал, всички други къде са?

Земята наоколо, всички видяхме, е така плодородна,
и строежът е здрав, нищо, че е тук от столетия,
агенция "Куцият Лъв и ко" (сиреч и Конят)
биха й взели поне няколко хиляди (хем без ДеДеСе-то).
Не ми харесва тази работа, никак не ми харесва.
И метлата ми нещо тревожно във ъгъла, дето я сложих, проблесва.
Нека другите пеят и пият, трябва да си починат.
Но всички с магически сили аз свиквам, на оглед да минем.


Песен седемнадесета. Край на почивката. Записала: Файона

И ето, че за сън настъпва време,
но Нуша неспокойна е все още
решенията са си нейно бреме
и тя отсича: “Неспокойна нощ е,

Ще спим във тази зала, по земята
с оръжията, във готовност. Знам,
не е наред тук нещо. Стражи
оставям Копо, Rhiannon и Сам.

След полунощ. Във замъка е тихо.
Потънали са всички в сън дълбок,
Но Rhiannon е будна и нащрек е,
да спи на стража – туй си е порок.

Внезапно чува песен, тиха, нежна,
като от женски акапелен хор
тревожно Rhiannon се заоглежда,
не вижда нищо острият й взор.

Това капан е, не за тях създаден –
за всеки пътник, който уморен
в замъка реши да си отдъхне
след тежък път и изтощаващ ден.

Там нощем го обграждат самодиви
с вълшебни песни го пленяват те
и водят го със тях в горите диви,
танцуват с него цяла нощ, дорде

не се отпусне, повече без сили.
Тогава го пленяват и е роб,
додето старостта не го обвие,
не го повика неговият гроб.

И ето, че пленени твърде лесно
мъжете с празен поглед всички стават
готови, след магическата песен,
сами да се набутат във капана.

И Rhiannon, заплахата разбрала
се мята бързо и събаря Сам
и после с всички сили изкрещява:
“Гадини! Никой няма да ви дам!

Момичета, събуждайте се бързо,
нападнати сме от коварен враг!
Ще трябва май мъжете да ги вържем
но да ги спрем, не зная точно как.”

И ситуацията бълзо схванали
на помощ бързо се притичват те,
и Maz се втурва първа, Оуви хваща
и нежно пита: “Ти къде, дете?”

А той отвръщ гневно “Я ме пускай!
не съм аз толкоз кух и заблуден,
не могат някви тъпи курви тука
със гласове да ме задържат в плен!”

Но другите са тръгнали. Джуджанка
съпруга си с пантофката халосва
и после с другата го удря здраво
и Гимли в безсъзнание се просва.

Defender пък се влачи по земята,
Фантома за краката стиска здраво,
а той напред се дърпа и се мята,
но хватката на Дефи е корава.

Агаве приковала Марти в ъгъла,
от пръстите й мълнии се леят,
а той се мята и крещи “О, Музо!”
и дрънка нещо за гнева Пелеев.

Настава битка саморазрушителна.
Там Муминтрол почти се е измъкнал
но Maz го хваща здраво за ушите
и бързичко обратно го замъква.

Подбира пътьом Panther, после двамата
във залата навътре ги изръчква
и здраво ги залепва за земята,
използвайки вълшебната си пръчка.

Почти е стигнал Копо до вратата,
присяга се с ръка да я отвори,
но Daemon го халосва по главата
събаря го и сяда му отгоре.

Докопала е Нуша вратовете
на Парцалесте и Талиесин,
замахва и главите блъска, двете,
те изкънтяват с кофти звук един

и двамата се свличат в безсъзнание,
а тя оглежда бързо суматохата:
“Свил бяга, някой трябва да го хване!
Джу, спри да биеш Гимли с тез пантофи!”

Там Свил е стигнал до вратата вече,
с невиждащ поглед бравата й стисва,
Файона се засилва отдалече
и на врата му с мощен скок увисва.

И Wolfy, сънен и недооблечен
е също много близо до вратата,
но Оувито със тъпото на меча
го трясва и го просва на земята.

А Личинка, на залата в средата
магия антисамодивска ниже,
косата си в магичен транс размята
и устните й трескаво се движат.

И ето, че е близо до финала
край нея пламва силна светлина,
гласът й над шума се извисява,
отеква гръм. И после – тишина.

Момчетата глави надолу свеждат
и сякаш досега не са се били,
ала след миг виновно се споглеждат,
като разбират кви са ги дробили.

И Нуша казва: “Слава богу. Свърши.
успяхме да опазим всички живи,
но тази мисъл просто ме довършва –
ти чакаш орки, идват самодиви.

До поражението бяхме близо,
усещам още, че от гняв треперя.
Но нещо бройката ми не излиза
и виждам, че го няма Хъкълбери.

Момичета? И Оуви. Я кажете,
коя на Хък на помощ се притече?
Поне една? Е, ето, че мъжете
с един по-малко ще останат вече.

Ще му дадем една минута почит,
че беше с нас, макар и по неволя
глави сведете, малко замълчете
и за душата му да се помолим."

Мърмори Оуви: “Мен пък не ми дреме”
А Нуша виква: “Хайде, на конете!
да тръгваме, че вече няма време
и трябва в Тар Валон – добре помнете
да стигнем ако можем тази вечер.”
Един остана тук – това е жалко,
но другите по пътя си далечен
напред потеглят - със един по-малко.


Песен осемнадесета. Мъжки времена. Записа: MartinOwar

Мъжете страшни плахо се оглеждаха!
Засрамени из замъка се пръснаха.
Сами на себе си със яд нареждаха:
"Глупак съм аз. А тез жени ми втръснаха!"

И всички се защураха из къщата,
етажи, спални, избата, тавана.
Магия приказна владее тук, могъща,
по-силна от на самодивите фермана.

Гимли с шут разби врата, нахлу,
стресиран дръпна се, загледал се под масата.
Там хамстер стар повръщаше кашу,
ухилен се подпираше на касата.

"Кой си ти, юначе? В тоз дворец
отдавна хорски крак не бе се вясвал.
Хмм, не човек си ти? А к'во? Джуджец?!?!"
"ДЖУДЖЕ, бе"-кресна Гимли. "Попораснал.

Защо си сам? И мишка, пък говори."
Въпросите напираха в джуджака.
"Налей едно. Момент, да викна Зори.
Ще хапнем, пийнем, празен е тумбака."

Един след друг героите се сбираха
край масата, до касата, зачудени.
"Що става тук?", те шумно се препираха.
"Къде са всички тук? Нима погубени?"

Хамстерски мустак тревожно трепна,
миналото в миг нахлу стремглаво.
И заразказва той, от страх ухото клепна.
Но наш Мартин отдавна спеше здраво.

Те слушаха за ужаса, стоварил се
от нищото връз царството божествено.
Невидима злина ги връхлетяла,
те били се, малцина, но мъжествено.

Врагът мъгляв ги стрелял непрестанно,
но не стрели, с магия ги громял.
Неравна битка, царството осъмнало
със принца сам, на себе генерал.

"Народът ми го нямаше, затри се" -
проплака горко хамстерът пиянка.
Внезапно се изправи озарен,
след туй на челото му падна сянка.

Виждаше ги смътно как се лутат,
уж край него, но така далече.
С душа долавяше неясни гласове!
Кръвта му пак по вените потече.

Отново се превърна в принц велик,
решен на всичко да спаси народа.
Но помощ трябваше. "Ще дойдете ли с мен?"-
попита той човек, джудже, природа.

После заговори с глас незнаен,
Фaйона гледаше го мрачно начумерена.
Единствена от всички тя сред нас
разбираше речта му, неуверена.

Тя кимаше съчувствено с глава,
страдание четяхме по лицето.
Изгаряхме от ужас и тъга:
"Кажи ни, Фей, за нещото проклето!"


Песен деветнадесета. Разказът на Файона.

Разказа ми, докато в скръб се мяташе
за злата своя участ и беда
и разказът объркан е донякъде,
но ще опитам да го преведа.

Той принц е бил във туй далечно царство,
със мир и справедливост царствал тук
и не познавал двора му коварство,
но на съдбата влюбил се напук.

Момичето била красива дама
и дъщеря на някакъв си бей,
отвърнала на чувствата му. Двамата
си мислели, че всичко е ОК,

но ето друга пък една царица
по него хлътнала. Била злодей
и черна вещица била. Вдовица
на цар. Било й името Церсей.

Отхвърлил любовта й той разумно:
"Във друга влюбен аз съм бе, човек!"
Но в нея ревността жестоко лумнала,
преди да тръгне рекла: "I'll be back!"

И, както казах, зла до безподобие
и вещица била е таз Церсей
и върнала се в царството му скоро
върху огромен, златолюспест змей.

Стотици вещици след нея яздели
и силата им зла била със тях
и царството му те без жал прегазили,
изсипали злосторния си гняв,

превърнали те хората във мишки,
в свинчета морски смелите войници,
а него - в хамстер. Отлетели всички,
отвлекли неговата годеница

и я затворили в далечна кула.
Далеч от него гаснела сама,
а той наливал се тук до полуда,
за да удави болката, срама.

Сега ни моли всичките за помощ:
магията да развалим на принца
и вещиците да сразим. И още
да върнем неговата годеница.

И как ще смогнем - туй сега е драмата.
Герой да си не е тъй лесно май,
че натоварена ни е програмата,
работното ни време няма край.

На първо място - да спасим Джуджанка
най-важно е във дневния ни ред,
да се преборим за Светата Джанка...
проблемът с принца май е по-напред.

Та значи, трябва да спасим мадамата
и силите да смажем на Церсей,
да вместим също някъде в програмата
крилатият й златолюспет змей...

На всичкото отгоре Wolfy казва,
че май ще се наложи да побързаме -
за струпване на орки покрай границата
са му донесли братята му - вълците.


Пауза. Отпуск. Монолог на MartinOwar

Е как мъже, жените бяха също
до масата и касата, с шише.
А топката отдавна бях прехвърлил
със снощното препиване с менте.

Геройските дела са неотложни,
дракони и вещици ще коля.
Но важно нещо ми изникна вкъщи.
Та за домашен отпуск ще помоля.


Песен двадесета. И отново на път. Записала: Файона

Пришпорваме конете много здраво,
душите им изкарваме направо
и Тар Валон е следващата спирка...
Насреща ни стои една вампирка.

Крещи, обзет от ужас Муминтрол:
"Момчета, бързо дайте дървен кол!
В сърцето ей сега ще я пронижа!"
Вампирчето отвръща му угрижено:

"Недей, че много ще ме заболи.
Аз чакам ви отскоро в тез гори
със вас да тръгна, орките да коля.
Вземете ме със вас, а? Много моля.
С вас ще се бия, няма да ви преча
и вижте - даже съм си взела меча."

За миг помисля Нуша и отсича:
"Добре дошла и тръгвай с нас, момиче.
Полезно ще е с нас вампир да имаме,
да стават могат даже те невидими.
ала кажи, с храната що ще правиш?
Нали не смяташ с нас тук да се храниш?"

"На дружество съм член от сто години -
това, на анонимните вампири
и съм се клела кръв аз да не близвам
(ако не се намира Кръвен център близо)"

Тогава тръгвай. Да не губим време.
Сега на коня Wolfy да те вземе
и собствен твой ще уредим дори
щом Изабела кончето роди."

И след ездата луда цяла нощ
най-после се добрахме в Тар Валон.
за нашта Джу да молим тук за помощ.
Поканват ни във Синия салон,

смутени леко прага му прекрачваме,
тържествено пред нас вратите зеят
и влизаме, където ни очаква
самият Амирлински трон – Медея.

Пред нея на едно коляно падаме,
глави навеждаме в смирена почит
и само Джу стърчи – остава права,
ту глухо гъгне, ту пък заклокочи.

“Непочтителността прости й, майко”-
със неудобство проговаря Нуша,
магия е обсебила Джуджанка
и ни говори вече, нито слуша.”

“Какво ви води тук аз виждам ясно”
закимва мъдро със глава Медея
“За притеснение тук няма място.
Ще се погрижа тутакси за нея.

Сега по стаите се разполагайте,
в двореца ще починете във мир,
а вечерта тук долу заповядайте
във ваша чест организирам пир.

Джуджанке, ти със мен ела, дете.
Ще бъдеш Изцелена до тогава.
Щом Силата ми злото помете
ти пак като преди ще станеш здрава.”

А вечерта, джуджета, елфи хора,
и новия в дружината вампир,
починали след зверската умора
във залата се стягаме за пир,

облечени почти официално
и всеки свойто място е заел,
но тържеството не тече нормално
и никой даже не отпива ейл,

стоим глава навели, мълчаливи
и над главите сякаш тегне сянка,
че никой още не ни информира
какво се случва с нашата джуджанка.

Но гласове в подземията пеят,
стотици свещи осветяват мрака
Медея и Айез Седай край нея
и Джу, с пантофите на двата крака

от кръг магичен оградени светят
и силата Единствена се лее.
Внезапно Джу пантофите захвърля,
да ги погледне повече не смее.

И в този миг, почуствала се здрава
ръцете вдига (с някви пръсти свити)
и виква мощно “Хеви метъл, гадове!
Сега ще ви размажа по стените!”

И после скача, втурва се към залата,
прескачайки през две-три стъпала,
нахлува с гръм и я оглежда цялата
и с дрезгав глас свирепо изрева:

“Хей, хора, вижте, тука има разни
джуджанки, изнемогващи от жажда!”
Набързо халбите наред изпразни
и се огледа: “Де е мойта дажба?”

“Изпи я.” – мрачно казва Гимли – “Още
изпи и нашите, така изглежда”,
но ето, че донасят много още
и светват му очите със надежда.

С халбата в ръка той се изправя
с джуджешката наперена осанка:
“Наздраве” - Всички дружно халби вдигаме
за здравето на нашата джуджанка.

През хълмовете, от ветрец обрулени
подава плахо слънцето лъчи...
След снощния корав запой опулени
на път отново. Яздим и мълчим.

Но скоро стигаме по пътя прашен
до разклонение и – кръстопът,
дали наляво – там по пътя страшен
към границата дирите вървят

или да тръгнем временно надясно,
със змея малко да се занимаваме
и там ако успеем – то е ясно,
на хамстера момата да спасяваме.

Със колебание стоим на място
да спорим нещо, просто сили нямаме.
А Нуша мисли. После сочи дясно
и кръстопътя тихо отминаваме.

И не след дълго стигаме до замък,
пред него – ров, над рова – падащ мост,
под моста вихрят се реки от пламък
отсреща – змей. В очите му – въпрос.

А ний се сбираме за съвещание.
“Сега какво? Нападаме или...”
Но Копо мигом проявява знания,
че май невежи нещо сме били

по змейските въпроси и предания.
Така че ни открехва бързо той,
че трябва да преминем изпитание
с две думи – абе трябва ни герой.

И тоз герой ще трябва, значи змея
да предизвика – ама само той.
Момата пък награда е, за който
надвие другия във тоз двубой.

“Мома не ща. Една си имам вкъщи” –
решително глава поклати Сам.
“Със втора хич не мисля да се връщам.
Ако я иска някой – ще я дам.”

“И аз отказвам” – Оувито отстъпва.
Да ми се блещи после кат овца,
да ми се хили лигаво и тъпо,
по щита ми да дращи сърчица...”

“Момчета, стига бе” – Мартин се смее.
от нея май че по-ви е бъзе.
Ний само я отърваме от змея
и пускаме я после да пасе.

Тя хамстера ще трябва да целуне
и той ще се превърне пак в човек,
и ако някой друг се е намесил,
току-виж му е хвърлил здрав кютек,

така че по-добре се стягайте
и кой сега ще ступа тука змея
въпроса бързичко решавайте.
За себе си признавам – аз не смея.”


Песен двадесет и първа. Битката на Сам със змея. Записала: Файона

Герой си имаме. Дотук добре.
Излиза, с поглед предизвиква змея.
И вдигнал меч към ясното небе
очаква битката, готов за нея.

Мартин внезапно се засилва здраво
във бесен порив между тях изскача:
“Героите сега ще ви представя”
И на една ограда се възкача.

“Вампири, елфи, господа и дами!
Джуджета също, не ме ръчкай, Гимли!
На тази битка страшен змей ни кани
и честно, аз не знам ще го сразим ли,

но имаме си вече доброволец
и ето, че сега пред вас представям
участниците двама във двубоя.
Огледайте ги, господа и дами.

Отдясно, както вече забелязахте
стои крилат и златолюспест змей,
пазач на кулата, транспортно средство
във воинските сили на Церсей,

огромни нокти има, бълва пламък,
(тече във него керосин, не кръв)
и може да изпепели и камък,
(щом има във обхвата му такъв).

Отляво, моля вашето внимание
за нашият представител. Герой
във много битки, (също и романи),
спасявал не един от нас във бой.

Известно е, че във едно сражение
изкла с дузини орки, съвсем сам
това е тъй, без никакво съмнение
свидетели сме, всички бяхме там,

но бяхме оковани в зла магия
безпомощни пред идващата сеч
и щяха всичките да ни убият,
ако не беше той със своя меч.

А има също опит той със дракони
и змейове, и хали, зли царици,
че неведнъж със тях е имал ядове
и е спасявал не една девица,

доколко са оставали девици
в последствие – това е друг въпрос...
И не за слава или за жълтици,
че в счетоводството е много бос,

а славата не го интересува.
Животът му е просто приключение
да си изкара славно ми се струва
единствено това е от значение!

Затуй отново, господа и дами,
със мен сега възможност ще ви дам
да изкрещите: кой ще ни представи?
Извикайте със мене всички: САААААМ!

По моста бавно змеят се задава,
измерва Сам със жълтите очи,
а той, изглежда, че се забавлява,
стои спокоен, чака и мълчи.

А змеят вече е съвсем на близо
и ноздрите му виждат се дори
внезапно огнен дъх от тях излиза,
опитва с него Сам да изгори

и всички със тревога дъх поемаме,
помислили, че е засегнат Сам,
но после си отдъхваме – оказва се
че той отдавна вече не е там.

Напада отстрани, насочил меча
към мястото, където е сърцето,
но змеят също е усетил вече,
с опашка го помита през лицето

и после блъска го с глава и ето
че Сам объркан на земята пада,
но бързо се изправя и додето
успеем да премигнем – пак напада.

Изглежда ни, че е ядосан вече,
и силите си в битката не жали,
върти свирепо, ядно, диво меча,
а змеят бълва, чак тревата пали,

така че в огнен кръг сега се бият
и през дима ний виждаме ги как
се мъчи с всички сили да убие
в двубоя смъртен всеки своя враг.

На Сам отпред нагръдника е кървав,
във битката изглежда е ранен,
но туй е Сам. И може само мъртъв
да бъде той във битка победен.

Посяга змея с ноктите си криви,
с опашката си люспеста сече
и светят му очите жълти, диви,
към него скача нашето момче

и змея бълва огън, ала Сам е
от обсега на пламъка далече
светкавично към него той посяга,
за раната си – рана връща с меча.

Изпуска пламък змеят и беснее
но нашия е копеле кораво,
преди дори димът да се разсее
той на краката си е стъпил здраво,

напред насочил меча във готовност
и устремен към змея бързо тича,
преди да си поеме дъх отново
с един замах главата му отсича.

Обръща се към нас победоносно
И виква мощно: “Хора, извинявайте,
ама приключих с тоя доста бързо,
та ако може – следващия давайте”.

Лицето му, обляно в кръв се смее
и обграден от нашето внимание
показва един среден пръст на змея
и кротичко се свлича в безсъзнание.

Но, както казах, копеле кораво
е Сам и много бързо се съвзема,
дори успява сам да се изправи
и във ръце веднага да се вземе,

но продължава да кърви от раната,
(вампирчето край него се облизва)
и казва Фай: “Ще трябва май обратно
да яздим. Все пак Тар Валон е близо.”

Но Свил е влязъл с елфите във връзка
посредством няква елфска телепатия
след миг ядосано глава разтръска
и после отрицателно поклати я:

“За връщане обратно време нямаме,
че се събират на пълчища орки
край границата. Вече закъсняваме
и всеки миг е важен. Сами, сорка.”

“Проблеми няма. Аз ще се оправя”-
отвърна му категорично Сам -
“Вампирката далече дръжте само,
че както ме е зяпнала – не знам...”

Във този миг на замъка вратите
отвориха се. И едно момиче
по моста хукна, вдигнала полите,
към нас със всички сили се затича

и леко откачен й беше погледа,
изпълнен със любов и обожание
на Сам се метна на врата, събори го
и той отново падна в безсъзнание.

От него взехме да я откопчаваме
и Марти я отведе настрана
и докато Сам отново освестяваме
набързичко там Марти я светна,

че ни изпраща хамстер, тъй де - оня
и няма шанс да прати той каляска,
така че бързо да си хваща коня
към него да препуска, да го мляска

и явно беше много убедителен,
защото тя му каза само “стоп”,
изгледа Сами малко съжалително
отпраши после в яростен галоп.

И тръгваме към границата вече,
но Сам е блед, едва стои на коня
и става ясно – няма надалече
да стигне, ако не намерим помощ...

Насреща ни по пътя се задава
един човек – прегърбен, много стар,
подпира се със дрянова тояга
и носи билки – явно е билкар,

зад него ходят някакви старици
на вещици приличат и са три,
за поздрав вдига стареца десница,
а Нуша виква ни “На място. Спри!

Ще ни помогнеш ли, добри човече
тук има с нас един ранен другар,
а виждам че билкар си и си печен?”
Човекът приближава се до Сам

и мълчаливо раната оглежда
и после кимва бавно със глава
ний думите му чакаме с надежда
и той изрича бързо тез слова:

“Раната е много тежка,
но аз нося в мойта мешка
билки, чудотворни даже,
раната му ще намажа
и ще има подобрение,
но без никакво съмнение
тук ще трябва и магия.

Вижте, тука трите тия
моите са три сестри
те са вещици добри
и дори са те известни
и възпяти са във песни
даже Шекспир ги възпя
във трагедия една:
“Плам пламти, котел бълбукай,
адска смес мехури пукай”.

Туй е тяхната магия
малко черна е – не крия,
но пък действа. Тъй че, ето,
дайте тук сега момчето
на тревата да го сложим
и магията ще почнем.
Ала имайте предвид -
таз магия е от вид,
що не бива да прекъсва.
Почнем ли – ще бъде късно.

Запомнете го добре:
щом веднъж започнат те
само някой да ги спре -
и момчето ще умре.”

Светват ни очите със надежда...
“Всички да се наредят във кръг”-
Нуша веднага се разпорежда –
“към лечителите стойте с гръб

знаете добре какво е редно -
ако някой пробва да ги спре
ще се бием като за последно,
ала Сами няма да умре.”

Всеки хванал своето оръжие
острият си поглед вън насочва,
а в кръга приготвят се набърже -
ето че магията започва.

Вещиците гласове издигат,
а ний следим гората много зорко
и ето че преди дори да мигнем
от там нападат ни стотици орки.

Магията не трябва да се спира,
ще трябва орките да спрем далеч,
и хуква Гимли, развъртял секира,
след него Джу, с джуджешкия си меч,

Талиесин опъва тетивата
и всяка пусната стрела е смърт,
светкавично една след друга мята
и орките с стрела в челото мрат.

На Тал стрелите никога не свършват,
през рамо носи винаги готови,
защото Maz, с вълшебната си пръчка
светкавично му изработва нови.

А Джу и Гимли вече са във боя
през колената орките секат,
и без да мислят за живота, своя,
през труповете си проправят път.

Зад тях е Свил със свойте ятагани
и става всеки орк с глава по-къс
щом в обсега му яростен попадне
да търси за другарите си мъст.

До него Wolfy, включил се е вече
скъсява орките с една глава и той
и щом до него падне орк посечен
кънти победоносния му вой.

И Копо с алебардата напредва
сред оркските редици сее смърт
и щом го видят – знаят какво следва,
но просто няма начин да го спрат.

Defender също ги сече, не спира,
но оркските редици нямат край,
до нея със любимата рапира
отново своя танц танцува Фай.

И Rhianon в мелето се е включила,
макар въоръжена със кама,
но бой с кама подробно е изучила
и с орките оправя се сама.

А Парцалесте ходи с поглед пъклен,
изглежда, че не прави нищо чак,
но тук-там някой орк стои изцъклен
и после свлича се незнайно как.

Със орките изглежда ще се справим,
но ето, че се спуска тайнствен мрак,
към нас летят направо от небето
могъщи вещици – коварен враг.

Със тях веднага се заема Нуша:
“Безкрайно вещиците зли обичам.
До скоро откъм вещици бе суша,
но ето, че сте тук. Насам момичета”

И срещу тях метлата си пришпорва,
могъщи сили призовава в миг
и ето че валят метли отгоре
и вещици, с предсмъртния си вик.

Оттам, иззад един огромен камък,
започват да излизат колесати.
Фантомът виква “Стига с този Саймък!
Усещам, някой здравата ще пати!”

Пришпорва коня си, към тях препуска
започва яростно да ги убива,
но те, известно е, са твари гнусни
и покрай него бързо се събират,

а трудно се убиват те от раз,
но той сече наред, за миг не спира,
Фантомът вече е изпаднал в бяс,
с едно завъртане – по три умират,

от тях се сипят гадни буболечки
застилат пътя му – на всяка крачка,
за Нещото това не е хич пречка -
и конят му с копитата ги мачка.

И ето че в един и същи миг
ний сме се справили със враговете,
а Сам е излекуван и със вик
изправя се и погледът му свети:

“Тъй значи, а? Без мен се биете.
Аз воин ли съм тук или какво съм?
Не давам вече в битка да ме криете,
да знаете, че много съм ядосан!”

“Добре дошъл при нас отново, Сам -
засмя се Нуша с много облекчение
ядосан, но пък жив. За теб не знам,
за нас това е само от значение.”


Песен двадесет и втора. Краят наближава. Записала: Culfalathiel

Последен стан. Героите се сбират
край трепкащия огън неспокоен,
отварят си по две-три-четр'и бири
и планове кроят във мрака зноен.
Последната им битка предстои.

Аз мисля - бавно, твърдо рече Свил -
че всички до един в отворен бой
сме най-добри. Врагът, сармите свил,
наплашен е. И не един герой
сред нас за смърт във битката гори.

Десетки възгласи на одобрение
из въздуха задушен закънтяват.
Но Нуша с мълчаливо позволение
към Копо кимва, двамата изправят се
и трезво, колкот’ могат, разсъждават:

Другари, нашта доблестна победа
шестнайсет хиляди и сто говеда*
от оркски произход във миг погази.
Но сто и пет отряда от по толкова
към нас настъпват - стройни, трезви полкове…
Не можем да се справим с тез талази.

С хитрост трябва Саурон да бием.
Най-ценния му артефакт да свием –
бирена вълшебна отварячка.
Свием ли я, ще е кат посечен -
на вечна трезвеност да е обречен.
Таз мисъл психиката му ще смачка.

Но как? Въпросът пада като камък.
Че зорко отварячката се пази
в ковчеже, скрито в тайник, скрит във замък.
Ключът - увесен на врата на врази.

Фантомът тук ухили се зловещо:
Нали ви казах - проход бях открил -
и тайна карта на двореца. Вещо
Талиесин пък руните разкри й.

Преведе ни от древните слова
и знаем вече тайникът къде е –
под тронната Му зала. А сега?
Да се промъкне там кой ще посмее?

Вметка от zombie

А как ключа да вземем,
за да се върнем във играта?
Много просто - с остър меч,
отделяме от тялото главата!
---

Тук Daemon се намеси и изрече:
Ще трябва явно пак да се делим.
Едни от нас във битка достолепна
вниманието Му да заблудим.

За отварячката пък неколцина,
през прохода на Черния дворец…
…тук Нуша кимна: Нека да са трима:
вълшебник, бард и закален боец.

В тоз миг цвърчене жално се разнесе.
Космата топка на земята тупна.
Виновно Марти се огледа: Нейсе…
Разкриха тайната ни, принце Хрупчо.

Останалите нищо не загряват!
Набързо хамстерът им поясни:
Премеждията с вази преживявах,
надничайки от джоба на Мартин.

Не я изтраях аз онази фукла,
привързах се към вашата дружина!
И ако мога да помогна, тутак
да тръгна искам със онези трима!

Във залата Му тронна ще прилазя,
докато спи - на Черната му гръд,
където тайният Му ключ е пазен
и ще го свия! Нищо, че съм дрът!

Да бъде. С Повелителя на хамстери
потегляте – и още след зората.
Божествените Рианон и Агаве
да тръгнат с вас за сетната отплата.

Останалите – пийвайте и спете.
На заранта потегляме на бой.
Дълбоко спете – утре на конете
главите ще тежат след тоз запой…

Вметка от deamon

Файона тук на помощ ще се притече,
Лекарство за главите тежки ще даде,
Желанията скрити ще мумифицира,
А някой пак загуби своята секира.

Хрупчо в мистичен танц ще се върти,
Ключът превъплътен ще полети,
Повелието на принца разбери:
Беж за зърнени храни!


Последна песен. Записала: Файона

Последна битка. Буря е надвиснала
и всеки миг очаква ни порой.
Но не за бурята сега ще мислим,
а за решителен, последен бой.

Светкавици разцепват небосвода.
Агаве иронично ги изгледа:
“Ха, аматьори! Ама че природа -
не може никак с мене да се мери.

Ако във битката участвах само,
щях майка й направо да разплача.
Но с Хрупчо, Рианон и Марти трябва
да тръгваме, че имаме задача."

Пристигнали са много подкрепления
и всеки своята войска оглежда,
а Нуша новите ни попълнения
във боен ред опитва да подрежда.

Зад Wolfy – сиви вълци, цяла глутница,
блестят очи, звучи смразяващ вой,
а Гимли и Джуджанка цели рудници
обезлюдили са за този бой.

И стражата е тук. Пред тях е Сам
и страшни погледи към всички мята.
Дори и Ноби Нобс се мярка там,
опитва да се слее със тревата.

И Личинка довлякла някви магове,
и те се блъскат, палят си брадите...
Зад Maz стои отряд от феи всякакви
и маговете гледат те сърдити.

Застанал Свил пред свойте мрачни елфи
отдавна вече е готов за бой,
а Фай се кара с свойте подкрепления –
отбора по модерен петобой.

Готови сме. Настава тишина.
И после в тишината гръм отеква.
Пришпорва Нуша своята метла:
“Готови ли сте? Всички на конете!

Щом дам ви знак – и тръгвате след мен!
На битката решителна е ред
и Саурон ще бъде победен...
Къде бе, Гимли, хукна пак?! НАПРЕД!!!”

И ето, че решителната битка
в разгара си е вече близо час,
а най-отпред, с джуджешката агитка
е Гимли, изпреварил всички нас,

сече със брадвата си без да спира
почти на стотен орк живот взел.
До него своя меч вместо секира
размахва гневно Кулфалатиел.

Зад тях е Оуви, коня си пришпорва
и меча си размахва диво, бясно,
нападат го от всичките посоки
и той сече ту в ляво, ту във дясно,

един със сопа коня му препъва
и Overhate се свлича от седлото,
но Тал го вижда, тетива опъва
и оня пада със стрела в окото.

Повел е Свил отново свойте елфи,
отрядът елфски сее смърт наред
и видимо на битката се кефи
уверено пробива път напред.

Файона бие се сама, защото,
отборът, който води май не струва:
поязди малко и се пофехтова,
пък хукна към реката да поплува.

Сега сама атаките отбива,
нападната от орки – цял отряд,
към тях размахва вярната рапира
и вика им наперено: “Ангард!”

А Maz със пръчката си е до нея
и даже почва май да се ядосва.
Към Тал е зачислила друга фея
в колчана му стрели да измагьосва.

Сега тя обикаля и докосва
с вълшебната си пръчка враговете-
щом някой я нападне – тя го просва
и учтиво казва “Извинете”.

Но орките учтивост не признават
не са отворили дори и книга,
седмина в този миг към Maz нападат,
на помощ моментално Сам пристига

край нея бързо орките разбута
един след друг започват те да падат.
На Сам му трябва само към минута
и седем орки богу дух предават.

Един огромен орк със грозни глиги
напред изскача, яростно ръмжи,
от гнусната му паст се точат лиги
и боздуган в ръката си държи.

Фантомът срещу него се изправи,
а оня боздугана си размаха.
Фантомът се усмихна, финт направи
и елегантно ръгна го в стомаха.

Едва извадил меча си – отново
двамина орки в миг му налетяха,
но удар, стъпка, удар и готово:
душите оркски в ада отлетяха.

А Муминтрол, размахал бодро Чапата
“Чеда, покайте се” – на орките мълви,
те коленичат (мислят го за папата)
и падат с брадва в тъпите глави.

Край Мумнтрол обаче – цяла лудница
на битката бандитите се радват,
на орките налитат като глутница,
убиват ги и после ги ограбват.

Жестока битка. Нуша е щастлива.
Фучи с метлата между нас със плам
докато бясно орките убива
крещи им: "Гадове, за всички бан!”

Един от вълците врата захапал
на орк в жестока смъртоносна схватка
и орка със юмруци го налага,
но той не пуска смъртната захапка.

Веднага втори вълк го атакува –
не може вълк вълка да предаде.
А Wolfy с меча между тях танцува
и Кевин Костнър ряпа да яде.

Размахва алебардата си Копо,
противниците остро критикува:
“Къде си тръгнал ти със тая сопа
неподходяща нещо ми се струва”.

И оркът гледа си озадачено
оръжието, пробва се да мисли,
а Копо с удар точен и премерен
главичката му клъцва много чисто.

А Daemon и Defender гръб със гръб
размахват мечовете, без умора
около тях е смъртоносен кръг,
ни орки го престъпват, нито хора.

И никой даже вече не се чуди,
че Парцалесте никакъв го няма.
Повярвал ли е някой в таз заблуда -
то изненада чака го голяма.

А междувременно отрядът боен
във вражеския замък се промъква.
Изглежда замъкът на вид спокоен,
но Марти – не. Затуй за миг не млъква.

“Спокойно, Хрупчо, всичко е наред,
аз ще те пазя. И не съжалявай
че тръгна с бард – обикновен поет,
а не герой... Нападат ни. Внимавай!”

И тук ги връхлетяват двама орки,
но Рианон отпред е, със камата,
светкавично замахва в две посоки
и те се свличат мъртви на земята.

А тя обръща се и казва кратко:
“Такива изненади много мразя.
това единствен проход е нататък,
вървете, аз оставам тук да пазя.”

И продължават Марти и Агаве
очакват всеки миг сигнал “Тревога”
пред портите Агаве се изправя
ръцете вдигнала и е готова

дори и до смъртта си да се бие,
но залата от стражи да опази,
докато Хрупчо и Мартин открият
и свият отварачката, онази

чиято липса Саурон не може
за нищо на света да преживее.
Мартин преглъща, казва “Мили боже
какви ги върша? Бравата къде е?”

И стиснал зъбите си, да не тракат
промъква се във залата на пръсти,
но Саурон е там и го очаква
на трона си. Изправя се чевръсто

със меч в ръка. За битка е готов:
“О, хамстер, гледам, имаш бодигард.
Подходът ви, признавам го, е нов:
аз чакам воин, те ми пращат бард.

Сега ще те изпратя право в гроба.
Като гадина дребна ще те смачкам!”
Мартин невъзмутимо бръкна в джоба,
извади си от там нокторезачка,

засили се и хвърли с всичка сила.
Като погледнеш – невъзможна мисия,
но тя в трахеята попадна, сви я
и Саурон изпадна във асфиксия.

Докато в гърлото с нокторезачката
се бореше за глътка въздух той,
подскочи Хрупчо, грабна отварачката
и викна на Мартин: “Свири отбой!”

И хукнаха, без миг да се забавят,
развикаха се: Взехме я, готово!”
След тях бегом понесе се Агаве
във прохода се мушнаха отново,

подбират Рианон, спринтират здраво.
“Не е наред тук нещо” – Хрупчо души –
един огромен орк пред тях застанал
със тялото си прохода запушил.

Но в миг внезапно оркът пребледнява
очи подбелва и назад се свлича.
От изхода към тях ръка подава
със кървава уста едно момиче.

Вампирката облизва се със радост,
но после мръщи се: “Не е наред
кръвта му нещо. Олеле, че гадост,
изглежда тоя имал диабет.”

На светло се оказват всички пак,
Мартин търчи, на хълм един се качва
и всички вкупом виждаме го как
в ръката си размахва отварачка.

И Нуша разкрещява се “Отбой!”
и прекратява действията бойни.
Последни жертви падат в този бой
и после се оттегляме достойно.

И яздим във галоп около час,
дъждът пороен почва да се лее,
като завеса пада между нас,
не вижда никой другият къде е

и ето, че се губим бързо в мрака.
Дори и гласовете ви не чувам.
И спирам, че не знам какво ме чака,
напред. Макар и да не се страхувам.

Сама оставам. Пусто е край мен
горчи във гърлото, като ръжда,
прониква в мене вятърът студен,
лицето ми е мокро от дъжда.

Като олово мисълта тежи,
че сбогом не успях дори да взема,
но моят път сега пред мен лежи
и всеки своят собствен път поема.

--------------------
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Словеса и други писания


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
noushaМодератор
вещичка
****

Регистриран: 12.09.2002
Мнения: 3428
Колективен труд "Форумен епос", втори сезон
    #1763008 - 21.05.2007 17:09 [Re: nousha]

По-скоро парод, отколкото пролог: Записа: zombie

От страх луната не изгря
над Долината на Оглозганите Кости
и черна е като сърцето Му нощта
и Той е винаги неканен гост...

Изпод качулката на черно наметало,
пламтящите очи сканират
мозайката на течните кристали
и Той отново се нервира...

Опасен и стаен във мрака,
следи напредъка на смелата дружина,
предъвква от сушена жаба крак
и шепне:"Всички ще загинат!"

Немъртви твари призовава,
те в унес шепнат неговото име
и ужас смъртните сърца сковава
щом чуят:"Седем и Полвина"!

Песен първа. Зовът на Файона.

Това ли беше? Да си тръгнем бързаме
и всеки своя собствен път поема.
Победа. После раните – превързани...
Така ли свършва, дявол да го вземе!

Рапири, ятагани, пръчки, мечове
стрели и лъкове, и арбалети...
И после – ежедневие обречено,
очакват ни авансови отчети

и пациенти, вечно недоволни,
бумаги разни, срещи, думи празни.
А нашите души – свободни, волни?
А границите? Кой ще ги опази?

Това е Фай. Върви сама във здрача
по пътя ядно камъните рита,
сама не знае накъде ли крачи
и никого не иска и да пита.

И стъпките безцелни я отвеждат
до езеро, сред хълмовете скрито.
Файона във водата се оглежда,
лицето гледа я от там сърдито.

Засилва се и хвърля си рапирата
и тя потъва във водите чисти,
а Фай на камък до брега подпира се,
и там потъва в черните си мисли:

“Сега – обратно в сивия живот,
дали ме чака още Ланселот?
Или пък, за всеобща изненада,
под чужд прозорец пее серенада?

Все тая. Хич дори не ми и пука
и мислите за него ще прокудя.
Сега си лягам и заспивам тука
и се надявам да не се събудя.”

Файона легна и очи затвори.
но сянка падна някаква над нея,
вълшебен глас внезапно заговори
и тя погледна: Езерната фея!

На феята гласът и ромолеше
като поток планиски посред дъжд
и рече тя ”О, ти ли тук ревеше?
Стани сега и дръж се като мъж!

Е, знаеш мила, че така се казва.
Кажи сега – защо сама стоиш?
Нима тъй лесно битките зарязваш?
Със сън ли мислиш, че ще победиш?

Спечелили сте битка, не войната.
Не се убива лесно Саурон,
но друга е надвиснала заплаха,
разбрах, че е отворен нов разлом.

Сестра ми на моретата е фея
и каза, че видяла е разлома
през него акостирал е на кея
огромен, черен и злокобен кораб.

След него плува цялата флотилия
на враг коварен – но какъв – не зная.
И нашта флота просто потопили я,
по суша ни нападнали на края.

Сега към столицата ни напредват
и трябва някой бързо да ги спре.
Герои трябват ни – така е редно,
а кой от вас се бие по-добре?"

Но Фай глава поклати отрицателно:
“Не мога. Съжалявам. Няма как.
Огледай се добре сега, внимателно
и после помисли си малко пак.

Сама съм. Нямам си дори оръжие.
Рапирата си хвърлих във яда.
Другарите изгубих – много тъжно,
дано не са изпаднали в беда."

“Едва ли” – позасмя се хитро феята,
направи бързо някаква магия
и Фай набързо схвана й идеята,
щом се видя в ръката със рапира.

“Сега върви. Това поне дължиш
на себе си. Дори сама – не вреди.
Но те ще дойдат. Както казва Фреди:
И нека шоуто да продължи!”


Песен втора. Ода за комуникацията и логистиката. Корабът. Теза: zombie

Мрачният Елф бе влюбен във Джуджанка,
но тя не даде свойто ICQ,
Той каза "Чао!" и скочи в океана,
но океанът го изплю...

***

Плющи на вятъра оръфаното, черно знаме
със череп, тирбушон и отварячка
и корабът ни яхнал е цунами
и над света се спуска здрач.

Плющи на вятъра оръфаното, черно знаме
като камшик връз плещи на девойка
100 зомбита и 300 скелетона
готови са да влезнат в бой.

Плющи на вятъра окъсания, черен флаг
и некроменсър в капитанската каюта
почива в своя тежък саркофаг
с монтирано в капака ICQ...

Илюстративен материал, фото:



Антитеза: deamon

Тоз кораб, прогнило тенеке
всичките не ще ни побере!
Сред толкова вода
трябва ново амплоа.

Мечовете в реквизита оставете,
със магии батискафът заздравете.
Оуви тренер ще ни стане той,
за да подготви мускулите ни за бой.

Срещу амфибии с хладни кожи,
бодване с тризъбец май ще се наложи.
А за тритони със бради,
капани с русалки разработи.

Синтезa (без фото-, този път): zombie

И Овърхейт ще бъде окован,
във трюма влажен, за греблата,
където ще гребе във вечността -
безкраен фитнес за душата.

Агаве, вещица червенокоса,
владее квантови магии -
на кладата ще бъде изтипосана,
или посудата да мие.

На господаря пак дъската му захлопа,
изпрати гном техничен и послушен,
да саботира жироскопа
на славната метла на Нуша...


Песен трета. Нуша свири сбор. Записала: Файона

Във своя замък Нуша е тревожна.
Фучи напред-назад от стая в стая,
опитва мислите си в ред да сложи,
какво не е наред да разгадае.

Решава с пасианс да го отгатне,
нарежда картите с лице нагоре
и няколко върху им наобратно
и почва под носа си да мърмори:

“Това е поп спатия – зла прокоба,
война изглежда май, че се задава.
И смърт. Ще идат много хора в гроба
до попа щом излезе пика дама.

Отде се пръкна тая дама недна?
Какво ли означава дама купа
до пиката вале? Я да погледна
във книгата: Любов. Ама че глупост.

Сега пък седем. Туй е невъзможно.
Тестето ми е само половина.
Да почвам ли сега да се тревожа –
не е възможно седем тук да има!”

И хуква, като картите разпръсква
към сферата, която се намира
в съседна стая. С нас да влезе в връзка.
Къде сме точно с нея тя разбира.

Но там – мъгла. Отново зла прокоба -
не може нищо в сферата да види.
В мъглата после се показва кораб.
Покрит е корпусът му с черни миди.

Опитва се да се съсредоточи,
но в този миг явява се засечка:
Във черно мъж. И Нуша се наточи:
“Какъв е тоя и защо се пречка?!”

Изважда по-голяма, стилна сфера
таз, дето само за пред гости варди я.
Над нея Нуша почва да се звери:
куфеят всички на концерт на Гардиън.

Не всички. Ето, образът се сменя.
И после се избистря там, където
препуска Фай по път в гората черен
а пътя води право към морето.

А Нуша продължава да се взира
и вижда планина. И как над нея
една жена лети. И тя разбира,
че нашта Maz била планинска фея.

И после праща мисъл тя до всички.
И литват над поляни и села
над градове и планини две срички
на думата единствена: “Ела!”

И всеки, кой където се намира
зарязва всичко, щом зова дочуе.
Дори и да е нещо важно - спира
щом в мислите му мисълта нахлуе.


Песен четвърта. Нов персонаж. Записала: Файона

Препуска Фай, ала внезапно спира.
На пътя има мъж – какво да стори
веднага вади своята рапира
и чака го той пръв да заговори.

Очите му са черни, някак пусти
и сякаш мъртъв мрак през тях изтича.
Усмихва се – единствено със устни
и казва й едно “Здравей, момиче”

Тогава Фай, естествено се впряга:
“Момичето сега ще те промуши!”
Учтиво оня тип се извинява
и после моли я да го изслуша.

“Оръжието прибери си, моля
въобще не смятам с тебе да се бия.
дали ще ме убиеш – твоя воля,
но първо нека нещо ти разкрия.

Аз бях един от вас – герой и воин
във боя майстор и безумно смел
но ето, че загубих си покоя
откак се влюбих в Кулфалатиел.

Щом погледът й моя поглед срещна
живея със една едничка цел -
дори да е последната ми грешка:
да бъде моя Кулфалатиел.

Напред не бих могъл да продължавам.
Животът си за нея бих отнел.
Сърцето си изтръгвам и го давам
ако го иска Кулфалатиел.

Приятел бях, но – да не те обидя –
ще ви убия. Аз съм се заклел.
Ако не иска вече да ме види
единствената Кулфалатиел."


Файона тук ядоса се и скочи
от коня си. Не й минават тия.
Нахалникът с рапирата посочи:
“Достатъчно те слушах. Ще се бием.”

И каза му: “ Разбирам те отлично.
Сега, не го приемай твърде лично,
най-лесно е да проверя във бой
кой враг е, кой приятел мой.”

Но той назад отстъпи, после скри се,
за много кратко погледът му блесна
за миг със наметалото зави се
и просто някак изведнъж изчезна.

И после сякаш ехо отдалече
чу мислите му. Ехото отмина
и тя от студ потръпна, щом изрече
туй странно име: Седем и половина.

За миг поспря объркана и седна
замислена под някаква ела
и друга мисъл в този миг я сепна
на Нуша заповедното: “Ела!”


Песен пета. Задругата. Записала: Файона

Изпратила посланието Нуша
решава пасианса да повтори,
но в този миг напрегнато се вслуша:
чу в спалнята й някой как говори.

На пръсти тихо Нуша се промъква
вратата й внимателно отваря
и погледът й тутакси помръква,
до костите си просто се смразява,

защото твърде е жестока гладката:
с ботуши на леглото й е Свилката
до него пък, с крака на тоалетката,
Фантомът пие бира от бутилката.

Поема дъх дълбоко тука Нуша
и те усещат май какво се готви,
изува бързо Свилката ботушите...
а през прозореца прескача Wolfy.

Тук вече Нуша яко се набира:
"Абе за тебе няма ли врати?!
Дали сега нарочно ме нервирате?
Стани ми от леглото!!! Ами ти,

защо краката с калните ботуши
на мойта тоалетка си качил?"
Около тях вилнее бясна Нуша
те мислят: "Леле, май че откачи.

Дано не види, че отиде Оуви
хладилника й бързо да преслуша,
а Джу нахлузи нейните пантофи
в момента пробва дрехите на Нуша.

А Гимлито пък слезе до мазето,
та малко алкохолец да домъкне.
Във кухнята пък Сам е - за мезета,
троши чинии. Само ако млъкне

и ще дочуе, че е Копо в банята,
във ваната й къпе се и пее,
а Тал набарал за косата пяната,
опитва се да се избръсне с нея..."

Във този миг нахлува Daemon, виква:
"Народе, чакайте, без мен къде сте?"
Към нея халба в този миг полита
и тя до Maz на пода се намества.

А Нуша бързо пали се, но кратко.
Огледа всички, после се разсмя:
"Дойдохте бързо. Само Фай се шматка,
но скоро ще пристигне също тя.

И мисля Рианон все още липсва
и Личинка, Defender и Агаве,
ще ги изчакаме за тази мисия,
едва ли дълго още се бавят.

И ще ви кажа новата заплаха,
която ни очаква без съмнение."
На всички ни лицата засияха:
Отново ни очаква приключение.

И както в много други случаи
наздравици започват да се вдигат.
Един след друг, заповедта получили
останалите почват да пристигат.

В разгара на запивката усилена
кама заби се в масата със стон,
след нея до ушите чак нахилена
във стаята надникна Рианон.

Агаве влезе, мълния изпусна,
отсреща рикошира тя в стената
и после през прозореца напусна,
на Гимлито опърли му брадата.

Мартин нахлу, на масата качи се
и почна веднага да рецитира:
“На бран поеха пак сърцата чисти...
я дайте бързо тука една бира!”

А Личинка, върху огромен дракон
на замъка във двора приземи се,
паркира го отвънка да я чака
и право при дружината заби се.

Последен, подир всички през вратата
нахлу със гръм и трясък Муминтрол
отново е дружината събрана,
очаква злото яростен отпор.

А Нуша се изправи и изкашля,
и всички млъкват, за са разберат
какво се готви и в каква ли каша
забъркани са всички този път.


Песен шеста. За кого бие камбаната или за какво е цялата гюрултия. Записала: Файона

И тя разказа бавно и подробно
за своите предчувствия, за транса,
виденията в сферата: за кораба,
мъжа във черно и за пасианса.

“Така че, явно, че война ни чака” –
заключи сериозна Нуша в края,
вратата после тихичко изтрака:
на прага кимаше съгласна Фай.

“Дотука всичко вярно е. Но има
и още някой - но приятел, враг,
не знам. На име Седем и половина.
Във Джу е влюбен. Май е маниак.

А Гимли скочи, бирата разплиска
и после тегли му псувня една
и много възмутено взе да писка:
“Как влюбен?! Туй е моята жена!”

Джуджанка се намръщи заканително:
“Ще види някой май звезди по пладне,
не съм награда няква, утешителна.
Любов ли? Леле, само да ми падне!”

“Достатъчно!” – отсече мигом Нуша,
че има още малко да говоря.
Нападнати сме по море, не суша,
а нямаме дори едничък кораб.”

“О, имаме” – измърка Парцалесте
иззад гърба на всички и ни стресна –
“Във мойто кралство има много кораби,
а аз съм принц там, както е известно.”

“Страхотно, значи имаме и кораб!” –
засмя се Нуша, а и ние с нея. –
“изчакваме и другите да дойдат
и утре всички тръгваме към кея.

А тази нощ бъдете мои гости,
ще сготвя нещо във котлето медно,
надявам се, че вече Тал не пости?
Да се напием като за последно!”

--------------------
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Словеса и други писания


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
noushaМодератор
вещичка
****

Регистриран: 12.09.2002
Мнения: 3428
Re: Колективен труд "Форумен епос", втори сезон, втора част
    #1799585 - 18.06.2007 13:47 [Re: nousha]

Песен седма. Поглед от другата страна. Работата отива към тенденция... Записал: zombie


Защо ли господарят пак е тъжен?
Увит във черно одеало,
лежи от седем часа и полвина,
в каютата и гледа "Ало-ало".

Мърмори си за някаква Файона,
която срещнал в планината:
"Ще ми плати за всичко таз кокона" ,
(а октоподът си поклаща пипалата).

Внезапно кресва с глас ужасен:
"Разкарайте се, тъпи скелетони!!!
Ей, ти, подай ми арбалета
със 9 инчови пирони!!!"

"Ьь, Господарю, нямаме пирони,
ръждяса всичкото във трюма,
а зомби проигра на покер,
последните ни сребърни куршуми..."

Изпрати Господаря в полунощ
отряд от съгледвачи скелетони,
да шпионират и да правят лошо,
да отвлекат мистичната Файона.

Но Овърхейт нападна ги във мрака,
от топла бира беше той вбесен-
изби немъртвия отряд до крак,
а после някои от тях обеси:




Песен осма. Още сме с тенденцията. Монолог на Файона.


Сън сънувах – страшен и злокобен.
Беше тъмно, в някаква гора.
Дървета със лица като на хора
и като кожа сбръчкана кора,

с клони се присягаха към мене
искаха душата ми да впримчат,
с гласовете си мъртвешки стенеха.
Между тях опитвах се да тичам,

в косата ми заплитаха се прилепи,
отлитаха към черното небе
и чувах – като гърло, с пръст посипано
изпод земята глас да ме зове.

Бягах – и надбягвах се със времето
знаех – ще ме хванат след минута
под краката ми хрущяха черепи...
Събудих се във своята каюта.

Чух вой на вятър. И солени пръски.
Фантомът чух как вятъра надвиква:
“Станете! И на палубата – бързо!
Страхотна буря идва откъм изток!”

Коръбът безпомощно се мята,
и вятърът въжетата оплита.
Трескаво прибираме платната,
а бурята започва да връхлита.

Свил опитва да удържа руля,
да обърнем нос срещу вълните,
но надигнати от страшна буря
все по-мощни отстрани връхлитат,

рулят е като оплетен в мрежа
и вълните кораба прехвърлят,
Нуша крясва: “Коръбът е тежък
и товарът трябва да изхвърлим.”

Гимли и Джуджанка бързо хукват,
почват със спасителните лодки
и така въодушевено хвърлят,
че за малко да изхвърлят котвата.

После вадим всичко и от трюма,
като паст водата го поглъща
и преди да кажем даже дума
Maz изхвърля и храната също.

На Свил на помощ Wolfy се притичва
успяват кораба да овладеят.
Най-после дъх поемаме си всички.
Небето срещу нас светлее,

от бурята успяхме да избягаме
и живи сме, обаче без храна.
Ако не открием бързо някаква,
очакват ни ужасни времена.
...
Трети ден се носим по вълните.
Гладни, изтощени, без посока.
Вятърът отнесъл е и картата,
дневникът на плаването – мокър е...

Копо, Сам и Свил не се предават,
мрежи спускат във водата разни,
ходят час по час ги проверяват,
ала мрежите остават празни.

Maz награбила огромна купа
и черпак намерила дори
упорито се опитва супа
с корабни въжета да свари.

Муминтрол с нещастен поглед гладен
морската вода с дъждовна смесва
и вкусът й си остава гаден,
но Муминтрол не се отказва лесно.

Джу джуджешки хляб един изважда,
но от него полза много няма,
Гимлито на всички ни досажда
с “Колко вкусен правеше го Мама”.

Тал и Wolfy, седнали наблизо
гледат всички – уж, че отегчено,
но на канибалството предимствата
нищят доста тъй, задълбочено.

Daemon и Агаве пък са взели
там диети да обсъждат разни
и гладът че много бил полезен
и по нервите на всички лазят.

Оуви ходи и размахва нервно
меча си срещу невидим враг:
“Бягайте, че всичко ми е черно
искам в битки да участвам пак!”

А Фантомът гледа го напрегнато,
че откача Оуви през минута.
И на Бара в края на вселената
спомня си с носталгия менюто.

Но вампирката не е хич смачкана,
свикнала с глада си да се справя,
бързо изкатерва се по мачтата,
на върха й бодро се изправя.

“Е, поне Мартин не драйфа вече...”
внася някъв оптимизъм Нуша.
Нещо мержелее се далече
и вампирчето извиква: “Суша!”

Всички се вторачват в хоризонта,
на очите си не вярват просто
нещо се издига сред вълните
и пред нас се очертава остров.

А на острова се извисяват
мрачни кулите на тайнствен замък,
смут и страх в душите някак всяват,
но от три дни нямаме и залък,

тъй че със страха се примиряваме,
въпреки че никак не е лесно.
Нуша поглед притеснен отправя:
“Мястото добре ми е известно.

Вещица живее тук, във замъка.
Славата й зла навред се носи.
Но при нея ще отседнем - няма как.
Името й Клаудия е. Роси.”


Песен девета. Клаудия. Записала: Файона

И Клаудия на прага ни посреща -
достъпна, привлекателна, порочна.
Мъжете изпитателно оглежда
и ясно вижда се, че лиги точи.

Но те са твърде гладни, за да мислят
за нещо по-различно от кльопачка,
към кухнята веднага се засилват
с решителна и много бърза крачка

и там опустошение настава
същински пир след три дни пълен глад.
Но пред вратата Клаудия застава,
наметната с полупрозрачен плат,

почти зашеметяващо изглежда,
започва да ни става чак горещо,
а Оуви иззад бут един поглежда:
“Бе тая, струва ми се, иска нещо.”

“Естествено, че иска. Аз ви казах,
че славата й зла далеч се носи.” –
и пред мъжете Нуша се изправя –
“Ще трябва да платим. И без въпроси!

Изглежда, че ще се наложи някой
за каузата да се жертва. Сам?”
Но Сам отвръща възмутено: “Бягай!
Не ме закачай! Във момента ям!”

Фантомът притеснен назад отстъпва,
със сенките опитва да се слее,
но някого във сенките настъпва
и тъй открива Свилката къде е.

При тях и Гимли тихичко се сбутва,
зад гърбовете скрива се на двамата,
и после Свилката напред побутва:
“Приятел, хайде да платиш на дамата.”

“Не мога, току-що преядох здраво” –
започва да се оправдава Свил.
Мартин тогаз пред всички се изправя,
с типичния си леко стреснат стил

и примирено заявява: “Братя,
изглежда, пак ще ви спасявам сам
и ако много тежко си изпатя
(а туй почти със сигурност го знам),

надгробната ми плоча да е мраморна
със златни букви върху черен фон.
Да пише: “Тук лежи един приятел
споминал се след... абе маратон.”

Но Клаудия се фръцна възмутена
и викна: “Подаяния не искам,
не подозирате какво изтървате
или пък просто никак не ви стиска,

аз никога и никого не моля,
каквото кажа аз - това ще стане.
Един от вас ще дойде доброволно.
И даже ще ме моли да остане.”

И тя излезе и вратата тръшна.
А Рианон след нея се засили:
“Почти съм сигурна какво замисля -
ще призове магическите сили”

“Недей сама” – възпротиви се Нуша -
ще пратим група да претърси замъка.”
Но Рианон дори не я изслуша,
на коридорите изчезна в мрака.

“За да огледаме ще се разпръснем.
Макар че исках да напуснем скоро.
Но нека да първо замъка претърсим ,
че някой може да очаква помощ.”
...
Във замъка промъкваме се тихо
и никой не издава нито звук.
А Нуша обяснява, само с пръсти:
след час събираме се всички тук.

Във коридора Daemon се промъква
и стига до затворена врата,
отваря я и тихичко се вмъква.
А вътре има някой. Окован.

Тя казва: “Ей сега ще те развържа.
Пораздвижи се. Хайде де, опитай.
Та как се казваш? И защо си вързан?”
“Ми... Матю. А за другото не питай!”

Но тя упорства: “Хубаво, обаче
във замъка защо те е затворила?”
А Матю всеки миг ще се разплаче:
“О, казах ти. Не искам да говоря!”

А междувременно Defender стига
във мрачните подземия на замъка.
Там глас един злокобен се надига,
ухото си опира тя на камъка

така разбира – Клаудия е вътре,
в подземията тайни се е скрила
и явно гадост някаква забърква.
И там задейства някаква магия:

Край мене свещи хиляди горят.
Дали ще мога да те омагьосам?
Съмненията няма да ме спрат.
По мократа трева ще тръгна боса,

във полунощ, под пълната луна
със самодиви танци ще играя,
езически магии ще мълвя
и знай, че мой ще бъдеш най-накрая.

Ще ти изпратя елфи във съня,
те скритите ти мисли ще узнаят,
по древни книги ще ги разчета,
по пътя на звездите ще гадая.

Ведро вода от кладенец дълбок
за еликсира – силен и омаен,
от дракон люспа, рог от еднорог
и знай, че мой ще бъдеш най-накрая.


О, ясно. И Defender бързо схваща
какво цели зловещата магия
разбира, че ни чака нещо страшно
и бързо хуква, за да ни открие.

Но там за съжаление е тъмно,
подземията – като лабиринт са
и тя за нула време се загубва
и почва даже малко да я втриса,

че вече часове тук се мотае,
и изхода не може да намери.
Накрая озова се в тайна стая
и през прозореца се покатери

и скочи във градината, от там
успя да се ориентира лесно,
а после чу на чаши звън и смях,
наздравици, и глъч, и даже песни.

Влетя във залата и се втрещи –
празнуват всички, с Клаудия начело.
Прииска й се чак да закрещи,
дали е тъпо или пък е смело?

До Maz озадачена се намести,
а Maz й каза: “Споко. Тя се кротна.”
Defender поглед настрани отмести
там непознат стоеше неохотно,

на тръни сякаш, гледа без да мига
полуоплашено, полусърдито,
а Maz в ухото й прошепна тихо:
“Това е Матю. По-добре не питай.”

Defender каза: “Къв е този мир?
В подземията тя се беше скрила,
приготвяше любовен еликсир.”
Maz пита: “Тъй ли? Колко е сварила?”

“Една-две дози – имам ли идея?
А може и да е сварила с кофи.
О, сигурно е в чашата до нея.
По дяволите! Дава я на Wolfy!”

Към него хуква, другите разпръсква,
преди дори да смогнем да премигнем
тя залата е прекосила бързо,
опитва първа чашата да стигне.

Но Wolfy в този миг я изпревари,
и стигна първи. Чашата набара,
извика едно бодро “Ха, наздраве!”
на доста едри глътки я подкара,

ала след малко спря – един оцъклен,
и изпоти се и се разтрепери,
очите светнаха – същински въглени,
във Клаудия премрежен поглед впери

и се развика: ”Клаудия, любима!
Усещам – нещо в мене се обръща.
Оставам. Твой ще бъда, ако искаш...”
(Зад него Джу се прави, че повръща).


Песен десета. Стана тя каквато стана. Сиреч, мазало. И малко любовни страсти. Записала: Файона

Изглежда влюбен. Гледаме го мрачно.
Не можем с нея тук да го оставим.
Той – с нея иска. Ама че задача.
И как сега с проблема да се справим?!

Фантомът към вратата Wolfy дърпа,
“Приятел, моля те, недей избушва,
предлагам да отидем вкъщи първо
и Праведната музика ще слушаме,

ще пием бира. С теб и Оуви – тримата,
тъй както много пъти досега,
ще си запалим огън във камината,
ще гледаме списания Дъга...”

Докато той говори, много бавно
останалите го заобикалят скрито,
а Личинка една магия прави,
въжета със магията заплита

и после го събарят на земята,
овързват го с въжетата на Личинка,
но той крещи и като луд се мята
“Веднага да ме пускате! Обичам я!”

А Клаудия внезапно се изправя,
магия мощна праща тя насреща ни.
Агаве, Maz и Нуша тук се справят
магията на удара посрещат,

че опитни са вещиците наши.
Магия почват да предат и трите
А Клаудия започва да се плаши -
около нея примка се заплита.

Усещайки, че битката загубва
и ще умре, ако не се откаже,
от примката им трудно се изскубва
и силно изкрещява: ”Стража! Стража!”

“Ти нямаш стражи!” – сопва й се Копо
“Че трябваше поне един да видим”.
Но в този миг дочу се страшен тропот.
За бой готови сме срещу врага невидим.

Вратата се отваря с гръм и трясък,
десетки зомбита пред нас застават
и после срещу нас връхлитат бясно
и в този миг касапница настава.

Започва битка, яростна, но сложна:
хвърчат глави, ръце, крака – не наши.
Но трудно е, почти е невъзможно
със липсващ орган зомби да уплашиш.

Сечем наред, но даже кръв не плиска,
и те се бият без звук да отронят,
но битката е даже много истинска
и ето, че довтасват скелетони.

“Оттегляй се! Към кораба! Веднага!
Извиква Нуша. “Трябва да се скрием.
Туй няма смисъл. Не, че нещо бягаме,
но трябва ни стратегия да бием!”

“Да имахме вибратор, да я треснем!” –
Развика се Сам Ваймс, направо грозно.
А Фай към него се обърна стресната
и каза му ужасно сериозно:

“Да знаеш, Сам, понякога ме плашиш
не мога да те проумея хич.”
А той ухили се самодоволно:
“Това е щот съм готин и съм пич.”

И после грабна Wolfy и спринтира
доколкото възможно е така,
но Wolfy рита, не стои хич мирен,
а Сам се бие със една ръка.

На Сам на помощ Оуви се притече,
ръката нежно на тила постави
и Wolfy трясна с тъпото на меча
и каза: “Почна да ми става навик.”

Към кораба оттегляме се трудно.
На всеки паднал – идват още десет.
Не чувстват болка, страх и нищо чудно,
след нас дори на кораба ни следват.

Сечем наред – направо забавление,
успяваме дори и да потеглим,
довършваме последните в движение.
И падат скелетони като кегли.

“Успяхме!” – виква Копо и измъква
оръжие от паднал скелетон.
Но в този миг лицето му помръква:
“О, мамка му! Къде е Рианон?!”

Редиците си трескаво оглеждаме
и става ясно, че беда голяма
очаква ни отново. Тъй изглежда.
Не само Рианон. И Свил го няма.


Песен единадесета. Ами сега? Няма време! Планът. Записала: Файона

Ще трябва да се върнем пак обратно,
със зомбита отново да се бием,
и Рианон къде е да открием
да я спасяваме, най-вероятно.

И Свил ще трябва също да намерим,
че тая явно никак не е проста,
успяла някак да го омагьоса.
Дано успеем да го спрем навреме.

Все още има някаква надежда,
но пък и Wolfy още е овързан,
а трябва явно да се върнем бързо
и Нуша веднага се разпорежда:

“При Wolfy - Maz и Личинка остават
и антидот ще пробват да забъркат
и само нещо да не се обърка,
че иначе пред мен ще отговарят.

Със тях оставям Тал и Оуви – двама.
Отвърже ли се – тук ще стане страшно,
добре помнете, че това е важно
не го отвързвайте, ако ни няма.

Останалите – тръгвайте след мен!
Кои сме тази фльорца ще узнае!
Не може с нас така да си играе,
другарите ни да задържа в плен.

Да тръгваме, до утре ли ще киснем?”
А Гимлито към Нуша се обърна:
“Щом трябва – то е ясно – ще се върнем.
Но нека първо всичко да обмислим.

Стратегия ни трябва най-напред
или магически, вълшебни сили.”
“Стратегия ли?” – Нуша се ухили -
“Ми както досега – сечем наред!”

И пак обратно – имаме ли избор,
ако един е изборът на смелите.
Към замъка промъкваме се тихо,
отпреде му отново се разделяме.

Фантомът, с Демон, Гимли и Джуджанка
на замъка по стръмните стени
повежда групата си като сянка
нагоре по улук, в бръшляна скрит.

А Нуша другите напред повежда
по мрачните, кънтящи коридори
подробно всяко ъгълче оглежда
вратите не пропуска да отвори,

от Свил и Рианон – ни вест, ни кост,
но ние упорито продължаваме
във мрака тихо. Нежелани гости
на нежелано място. Но оставаме.

Фантомът дразни се и му се струва,
че твърде бавно се катерят горе,
но ето, сякаш гласове дочува
откъм прозорец там един, отворен.

Напредват тихо, без да вдигат шум
и стигат до прозореца на стая
отдето носи се гласът омаен
и мириса на тежък, скъп парфюм.

Клаудия: Надявах се при мене да се върнеш.
Защо остана? Мислех, че ще тръгнеш.
Приятелите си защо остави?

Свил: Очите ти видях – и ги забравих.
Единствено във тях да плувам искам.

Клаудия: Ако потънеш?

Свил: Ще поема риска.

Клаудия: А репутацията ми, любими?
Не те ли плаши малко тя, кажи ми?

Свил: Мълчи сега. Без повече въпроси.
Уханието ти ме омагьоса.
Като вълна сред прилив ме привлече
към своя бряг – и близък и далечен
и да се боря беше безнадеждно.

Клаудия: Добре, но обещай да бъдеш нежен.
Каквото и да мислиш, че обичам,
помни, че просто съм едно момиче,
което търси своя рицар верен.

Свил: И струва ми се – вече го намери.

И после тишина. Какво се случва?
Ще дрънкат още? Или я награбва?
Умира просто Гимли да научи.
Напътствия да дава, ако трябва.

Към действия премина явно свалката.
Проточи Гимли врат. И се провикна:
“Не там бе, Свил, отпред е закопчалката!”
Фантомът тук не издържа и прихна.

Олукът се откърти от стената,
повлече Демон, Гимли и Фантома,
и спуснаха се бавно на земята,
остана Джу сама – виси отгоре,

държи се за перваза и се мята,
ала не може да се покатери,
а доста е далеч от там земята
и Джу в беда голяма се намери.

А Клаудия, разбрала, че сме тука,
във въздуха магичен кръст направи,
отвори във пространството пролука,
на прохода в средата се изправи,

към Свил в очакване ръка протегна
“Не сме приключили със тебе още”.
И Свил прозореца за миг погледна –
а там висеше Джу съвсем безпомощна.

Извика Джу и той към нея тръгна,
но после спря, обзет от колебание,
към Клаудия понечи да се върне,
но Джу със вик привлече пак внимание.

А Клаудия със дрезгав глас от гняв
развика се на Свил: “Ела веднага!”,
но Джу във този миг се изтърва
и той я хвана. И мигът избяга.

Додето я изтегляше нагоре
Свил мислеше “Откачам ли? Не зная.
Но бях готов дори да изоставя
приятел във беда заради тая.”

Издърпа Джу, към Клаудия погледна,
усети, че ужасно му се гади,
почувства се замаян. Смъртно бледен
той меча си замислено извади.

А Клаудия направо побесня
и даже ругатня една отпери
и следвайки на Клаудия гласа
успяха другите да ги намерят.

Нахлуха в стаята, където тя
в сияние обхваната крещеше,
пред нея – Джу и Свил със меч в ръка
и странна ситуацията беше.

А Сам извади меча си и той,
пристъпи с очевидно намерение,
но Матю му извика: “Чакай, стой!
Тя вече е във друго измерение.

В момента е на своя кораб вече.
Това е образ – като холограма,
а тялото й всъщност е далече.
Това е просто зрителна измама.”

“Предател!” – изплющя гласът й ядно -
“Отде пък тая патка те намери!”
Ухили й се Матю много гадно
и тя от гняв започна да трепери.

И фигурата замъгли се бавно,
чертите почнаха да се размиват
и Фай извика: “Тоя го познавам!
Това е оня – Седем и половина!”

И те се взряха в силуета смътен,
избистри се, видяха изведнъж
пред тях застанал и почти безплътен
стоеше сред сиянието мъж.

“И аз го знам! Из сферата се шматкаше” -
посочи Нуша с пръста обвинително,
а Свил се свлече, хвана си главата
прошепна: “Беше доста убедителeн”.

Мъжът в сиянието ги изгледа
очите му от гняв се бяха свили
и каза: “Е, честита ви победа.
Та мислите ли, че сте победили?”

Със тези, двамата, не ми потръгна,
не знам защо. Направо бях бонбон.
Но ето новина, преди да тръгна:
при мен на кораба е Рианон.

Открих я, беше се изгубила
в подземията. И реших така:
на първо време да не я погубвам.
Като асо в единия ръкав.

Не съм решил какво да правя с нея,
но ако си я искате обратно
след два дни ще се видим в Тийр, на кея.
До скоро. Беше ми почти приятно."

Напред Свил скочи, но преди да стигне
се блъсна сякаш в някаква стена,
а онзи закачливо му намигна
и Свилката отново пребледня.

И после проходът във миг изчезна.
А Гимлито отдолу се обажда:
“Да се качим ли или тук ще слезете?
Кво става? Изтървах ли нещо важно?”

А Сам показа се и се провикна:
“Хвани се първо и добре се дръж.
Та Клаудия – абе оная лигла -
оказа се, че била малко мъж.”

При тях отидоха. Ухилен Гимли
закашля се едно многозначително,
но Свил му изръмжа: ”Веднага млъквай!”,
изглеждаше ужасно убедително.

И Гимли млъкна, думите преглътна,
а Нуша се обърна, хукна бясно:
“На кораба се връщаме, веднага,
че ме тресе предчувствие ужасно.”


Песен дванадесета. На кораба. Записала: Файона

А на короба е тъй спокойно.
Тал и Оуви почват да скучаят.
Не изглежда Wolfy никак боен.
Зарове решават да играят,

за да мине времето по-бързо.
И през пръсти малко го наглеждат,
но стои си Wolfy мирен, вързан
и направо кротичък изглежда.

Сядат близо, заровете вадят
и играта скоро ги поглъща.
Личинка и Maz пък огън палят
вадят си котле. И книга също.

Личинка във книгата поглежда,
търси подходящата отвара.
Maz сърдито почва да нарежда:
"Тази книга струва ми се стара

и не виждам да са отразени
новите магически тенденции!
От тритон око сега ще вземем,
драконова кръв – едно шишенце,

ще ги смесим със листа от кестен,
брани в полунощ по пълнолуние,
стръкче джоджен, зъб от прилеп бесен,
косъм от ленивец полубуден,

после капваме една-две дози
слюнка от разгонен еднорог,
косъм вещерски – да, ето този
и вода от кладенец дълбок...”

Ала Личинка се възмущава:
“Що ме скубеш? Тъй не пише тука!”
Maz обаче никак не се дава:
“Тази книга май е за боклука.

Ето виж цвета – позеленява,
значи всичко си върви чудесно
и отварата перфектна става.
И без книга даже е по-лесно.”

Wolfy в разговора се намеси:
“Искам да поспя, а вий не млъквате!
А останалите? Те къде са?
И какво на огъня забърквате?”

Maz отвръща му съвсем разсеяно:
“Май и Свил отварата е глътнал,
та отидоха да го намерят,
че по твойта Клаудия е хлътнал.”

Над отварата очи привеждат
и дори не виждат Wolfy как
в ревност яростна очи облещи
и да се отвърже пробва пак.

Ето, най-накрая се развърза.
Без да издаде дори и звук
той по палубата хуква бързо.
А стоеше там огромен чук.

--------------------
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Словеса и други писания


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
noushaМодератор
вещичка
****

Регистриран: 12.09.2002
Мнения: 3428
Re: Колективен труд "Форумен епос", втори сезон, трета част
    #1826948 - 11.07.2007 11:24 [Re: nousha]

Песен тринадесета. Корабна неразбория.Записала: Файона

Другите във този миг пристигат.
Нуша с поглед кораба обгръща.
“Wolfy де е?” – вещиците пита
“Ето там” – накратко Maz отвръща

махайки с ръката във посока
към въжета някакви, разкъсани.
Нуша разярява се жестоко
и ги гледа изпод вежди свъсени.

Тал и Оуви се споглеждат нямо
и под погледа й не ги свърта,
но за разправии време няма –
Wolfy скача и чука развърта,

Свил фиксира и към него хуква
и крещи: “Възмездие ще има!
Няма вече друг път да ти щуква
да ограждаш моята любима!”

Право във главата му се цели.
Свил се стресна, бързо наведе,
мощен удар мачтата разцепи,
счупена се трясна тя отпреде ни.

Но веднага Улфи пак нападна,
със чука замахна ненадейно,
Свил отстъпи, спъна се и падна,
до главата му пробойна зейна.

Свил светкавично се изтъркаля,
после скочи, бързо се изправи,
с Улфи взеха да се обикалят,
ятагана Свилката извади,

“Хайде спри, какво ти става?” – каза
и погледна Wolfy във очите,
вдигна ятаган и се отказа
хвърли го и плю си на петите.

Свил побягна – Улфито след него
вика нещо – за сърца разбити,
за любов крещи и за дуели
и предатели сред нас, прикрити.

И чука върти, не си играе,
всеки удар – в корпуса е дупка
и гонитбата минута трае,
корабът ни вече е черупка.

Оуви викна: “Някой да го хване,
а пък аз ще дойда да го трясна!”
“Ако туй със хващането стане,
всеки ще го трясне, много ясно” –

отговаря му разумно Нуша –
“Но ако го гони още малко
корабът съвсем ще изтърбуши .
Май ще трябва да го спрем все някак.”

Maz извика: “Ето я, готово!
Ной-страхотната отвара стана!”
Wolfy трясна със чука отново
и от руля нищо не остана.

И решение взе Нуша бързо:
“Скочим ли му всички – ще успеем.
няма да играем да го вързваме,
със отварата ще го полеем

и ако устата му отворим,
все ще глътне нещичко от нея.”
Maz котлето взе и отговори:
“Вий го дръжте, аз ще го полея”

Да го хванем? Ама че шега.
Сякаш лесно бесен вълк се хваща,
при това размахал чук в ръка.
И без чук достатъчно е страшен.

Гимлито подскача, за да види
как нещата се развиват там,
после се размахва и провиква:
“Свилка, чуй, подкарай го насам!”

“Засега той ме подкарва мене” –
изкрещява Свил, докато бяга –
“Като гледам – много не ви дреме,
май не мисли някой да помага.”

И на палубата се подхлъзва,
Wolfy пак за удар чук надига,
Свил на косъм просто се изплъзва
и със мощен спринт към нас пристига.

Wolfy в ъгъл бързо го притисва,
всеки миг главата му ще пръсне.
Скача Фай и на чука увисва.
Той опитва се да я изтръска.

Но на помощ Daemon се притичва,
и в ръката му и тя се вкопчва,
уж е слабичко на вид момиче,
но е яка. Прави се нарочно.

Другата ръка Фантомът хваща,
пробва се дори да я извие,
Гимли пък краката му обхваща,
да не може вече да се бие,

а Джуджанка скача на врата му
моментално за носа го стисва,
Maz котлето хванала в готовност,
щом уста отваря – тя го плисва,

после пускаме го със внимание
и встрани светкавично побягваме
и от безопасно разстояние
гледаме го всички във очакване.

Улфи спря, главата си изтръска,
от косата му хвърчи отвара
и със нея здраво ни опръска.
Скочи после, Свилката набара

дръпна го към себе си внезапно
и с глава посегна му, обаче
на челото му целувка цапна
и му каза “Извинявай, братче.”

“Как се чувстваш?”- Нуша го попита
взе в зениците му да наднича
да му бръкне в гърлото опита,
той обаче заяви “Отлично.

Стой си там, от преглед нямам нужда
и минутка дай да се съвзема.
Сякаш във момента се събуждам
от кошмар. И трябва малко време.”

“Този изрод Рианон отвлече
и почти не ни остана време.
Тийр не е чак толкова далече,
как ще стигнем, дявол да го вземе.

Корабът разбит. Какво ще правим?
Как ще бъдем в Тийр след два дни само?
Рианон нима ще изоставим
щом с какво да тръгнем вече няма?”


Песен четиринадесета. Спасение като по чудо. Записала: Нуша

"Ветер весело шумит,
Судно весело бежит"...

и към нас от далнините
бързо пореща вълните
сякаш литнала с крила
иде лодка със весла
и плющят платната бели
звънват най-омайни трели
а във лодката-девица
чудна, дивна хубавица...

"Да, бе, просто е прекрасно
в този труден, мрачен миг
да се случи няк'во чудо,
па било то чудо-юдо -
промърморва Улфи пак,
продължава под мустак -
но не ми се нрави тая,
ква е, що е, кой я знае!"

Спира лодката до нас
и се чува нежен глас:
"Оле, да му се не види,
триста древни пирамиди,
свърши дневната ми смяна!
Извънредно ще остана,
ама знам си от сега -
няма да ми го платят!"

Всички гледаме в недоумение непознатата девица
и си шепнат двама-трима "Що за странна морска птица!"
А момичето прескача - бодро; и на палубата вече
се подсмихва и започва, ала малко издалече:

"Искам да ви се представя, само време много няма,
затова ще карам кратко, да избегнем страшна драма -
казвам се Царкиня Лебед, внучка съм на Василиса,
тя до вещиците ваши свитък цял един изписа,
каза, че сте верни дружки и че много съжалява
че сама не идва тук, но ще пристигне и тъдява
на мига, щом свърши с Яга да лепи тапети нови
в къщата с крака кокоши - ремонтират из основи.
Каза ми, че най-редовно чай си пиете със нея
и е купила наскоро нов сорт - чаената фея
препоръчала горещо, казала, че си отива
със сладкиш от сини сливи и с бисквити от коприва..."

Тъкмо стана интресно, но момците не издържат -
Свил нетърпеливо викна: "Извинете, че прекъсвам,
но в момента тук сме леко, съвсем леко притеснени -
корабчето ни потъва, дреболия, но не ще ли
е възможно да пристъпим някъде на сушинка -
не, че нещо придирчив съм, но от мокрите крака
може някой да настине и тогава трябва чай,
курабии, кекс с маслини, разправии до безкрай..."

Иронична забележка, ала вярна беше тя -
корабът от всички дупки си пропускаше вода.

Лебед се усмихна мило, леко наклони глава,
тръсна дълги руси плитки - всичкото мъж онемя:
на челото й - звездици, под косите - месечина,
като в приказката съща, ахна цялата дружина.

"Извинете, сега свършвам своя дълъг монолог,
малко се отплеснах, вярно, а пък гоним кратък срок,
та с две думи - светъл вятър вас докарал е до тук -
приказното царство почва от лехата с морски лук
чак до хоризонта стига, преминава и отвъд,
границите пази Лигата на тритона сьомговъд,
съобщиха ни веднага щом ви зърнаха насам,
баба се съветва с Яга и измисли хитър план
щом разбра какво се случва с милата ви Рианон
и изпрати на проучване морска крава с морски слон,
а аз вас сега набързо, скоро ще ви отведа
сред чертозите подморски - скачайте във тез ведра!"

Може да е подозрително, може да не ни допада,
ала корабът потъва, дебне някъде засада,
Рианон е в плен - така че избор нямаме комай.
Всички във ведрата скачат. "И какво за оня чай?"
някой уж небрежно пита, а царкинята се смее:
"Ей сегичка самоварът ще помогне да се сгреем!"

И черпаците гребат, чаят весело кипи,
за юнаците дори пръска тъмен грог искри,
из вълшебната страна
пълно е със чудеса!
"Ех, дано във близък час - тихично прошепва Маз -
тъй случайно се натъкнем на един Кашчей Безсмъртни,
сметки стари, дела прежни с него имам да уреждам".


Накъде, ведро, летиш? Залезът се червенее
и денят умира бавно
а с дружината ни славно
акостираме на кея.
Що ни чака тук? Не зная,
ще се разбере накрая.


Глава петнадесета. Присъединява се Нуши Ник. Освобождаване Рианон. Смъртта на Файона. Записала: Файона

След дългото, но пък удобно плаване,
на кея в Тийр стоим. Врагът очакваме.
И виждаме встрани, изпод дъските
едно момиче наблюдава скрито.

“Излез на светло” – й извика Нуша.
А тя почуди се, но я послуша,
пред нас застана – малко срамежливо
а после се засмя почти щастливо:

“Аз знам кои сте и за вас съм чувала,
измислица обаче ми се струваше
не вярвах даже – да не ви обидя –
че някога ще мога да ви видя”.

А Нуша й отвърна учтиво:
“Е, тука сме, дано да си щастлива.
Приятел търсим, във беда попаднал:
едно момиче, майстор на камата.”

“О, знам я” – изненада ни със вик
и после каза – “А аз съм Нуши Ник.
Приятно ми е. Знам и мога даже
къде е точно скрита да покажа.

Навсякъде се вра и всичко зная,
каквото става в Тийр – от край до края.
Във къща я държат - ей там онази.
Сама в мазето. Никой не я пази.

Но моля после да ми разрешите
със вас да тръгна, по света да скитам.
Умея да се бия превъзходно
и с вас ще тръгна – ако е удобно.”

“Със нас? Ами добре, проблеми няма.
Дружината ни не е тъй голяма
и щом умееш да се биеш даже
“добре дошла” тук всеки ще ти каже.

Щом знаеш Рианон къде е скрита
с Фантом и Фай ще я освободите
и после връщате се незабавно.
Капан усещам, страшно неприятно.”

Фантомът тръгна и Файона също,
посочи Нуши Ник далечна къща,
и с нея хукнаха те на бегом.

Във този миг отвори се разлом.
От него Клаудия се появява,
тук Свилката отново пребледнява,
а Улфи хили се почти щастливо:
Как може да е толкова красива!”

Красива, верно е, изглежда дамата,
и праща тя целувки и на двамата,
високомерно после ги отмина,
превърна се във Седем и половина
пред Нуша спря, дори й се усмихна,
и каза й: “Условия две имам:

Оръжието всички ще оставите.
Светът е мой. Не ща да го спасявате.
И още нещо трябва да си взема:
и Кулфалатиел остава с мене.”

А Гимли се ухили много бавно
“Дали приключи, копеленце гадно?
Жена ми искаш? Кулфалатиел?
Добре, но щом ме биеш на дуел.
Оръжие ли – изборът е твой
аз винаги с секира влизам в бой,
а ти се бий с каквото си поискаш
Дори и с арбалет – ако ти стиска.”

Над Гимли оня бързо се изправи,
със целия си ръст. И меч извади,
изгледа го почти пренебрежително:
“Дуел ли? Ами то е задължително.”

И после бързо, просто неочаквано
на Гимли към врата със меч замахва.
Но мечът до врата му точно спира –
на Гимли спрян от бойната секира.

Да го измъкне оня се опитва,
в съкровищата Гимли го изритва,
назад отстъпва и глава разтърсва:
“И аз умея да се бия мръсно.”
И после страховит надава вой,
налита с бойния си вик на бой.

В туй време след красивото момиче
Фантомът и Файона бързо тичат
а Нуши Ник направо се насочва,
към къща изоставена посочва.

И бягат те, ала внезапно спират –
на пътя им стои един с рапира,
ще се опитва явно да ги бави.
Фай каза: ”Тичай, аз ще се оправя.”
Фантомът кимна, махна на момичето
и продължиха двамата да тичат.

Рапирата си Фай извади мигом
и на врага си я опря в гърдите.
Завидно демонстрирайки спокойствие
той каза й: “За мен е удоволствие”.

А Фай се поклони подигравателно,
в очите го изгледа изпитателно:
“Не, удоволствието е изцяло мое,
когато е противникът достоен”.

Нападна първа, оня я финтира,
и звъннаха рапира във рапира,
и прозвуча звънът направо радостно,
докато те нападаха се яростно.

Отдала всички сили във двубоя,
Файона проумя – добър е тоя
и ако слабо място не открие,
възможно е дори да я убие.

Решила повече да не протака
светкавично премина във атака,
подсече го през скъпите ботуши,
настъпи го и после го промуши.

А оня се загърчи, взе да стене.
Внезапно тя дочу едно свистене.
Обърна се – видя я – твърде близо –
стрела от арбалет. И я прониза.

Файона хвана я и я оглежда
изпод ръцете й кръв се процежда,
земята напоява и не спира
и осъзна тя ясно, че умира.

Без сили на земята се отпусна,
усети, как над нея мрак се спусна,
не можеше да мръдне, ни да диша
и мракът я погълна. После – нищо.

А Нуши и Фантомът бързо стигнаха
в мазето после спуснаха се тихо,
там Рианон лежеше окована,
ужасно бледа и във безсъзнание.

Фантомът спусна се към нея бързо,
веригите опита да разкъса,
но бяха с катинари закопчани
и нямаше със сила как да стане.

Ядосан от напразното усилие
удари във стената от безсилие,
през зъбите си яростно изсъска
със меча взе веригите да блъска,

а Нуши Ник усмихна му се мило:
“Не стават някои неща със сила.”
И от косата си извади фиба,
ключалките внимателно опипа,
и пръстите й бързо заиграха,
след миг веригите свалени бяха.

Фантомът я погледна изненадано,
“Добра си много с фибите” – и каза –
“Ще трябва някой ден да ме научиш,
че знаеш – всичко може да се случи.
Май трябва вече да си нося фиба.”

И после Рианон от пода вдигна,
излязоха внимателно от къщата
и тръгнаха обратно да се връщат.

Но щом завиват – ето че във мрака
убийци трима притаени чакат.
Фантомът пусна Рианон внимателно,
убийците изгледа изпитателно
и каза: “Трима. Ще ми трябва време.”

Но Нуши викна: “Не, един за мене.”
С единия веднага се захвана:
“Оправяй се с останалите двама”.

Замахна първия към нея с меча,
а тя през коленете го подсече,
той падна върху нея, тя издрапа
и здраво за ръката го захапа.
И той изпусна меча и изписка,
но Нуши Ник не пуска, здраво стиска.

Следеше с периферното си зрение
Фантомът доста странното сражение
и мислеше: оръжие ще трябва
все пак да й измислим някакво.

Но после сети се, че бързат много
нападна ги внезапно и жестоко,
засили се към първия. Тогава
в корема го изрита много здраво,
към другия обърна после меча,
през пръстите ръката му посече,
с която оня меча си държи.
Светкавично го обезоръжи.
Напред към него бързо после скочи,
към гърлото му меча си насочи.

Разбрал, че предстои му да умре
той се примоли: “Моля те, недей!”
Изглеждаше нещастен, просто жалък.
Фантомът го послуша само малко,
и вдигна рамене, и го погуби.

Обърна се светкавично към другия.
Но той един такъв, изцъклен беше
и от гърдите му кама стърчеше.

Тогава третия внезапно скочи,
успял от Нуши Ник да се откопчи,
и хукна много бързо надалече.

“Изглежда, че добре се чувстваш вече” –
към Рианон обърна се Фантома.-
“До преди малко сякаш беше в кома.”

“Добре съм” – Рианон му се усмихна
а после го попита, много тихо –
“Видях, че има с тебе някой. Кой е?”
“Това е Нуши Ник. Със нас ще дойде.
Ще можеш ли да станеш? Да те нося?”

А Рианон засмя се на въпроса,
“Проблеми няма. Ей сега ще стана.
Един момент. Ръка подай ми само.”
Надигна се, но после пак се просна.
“Бе, май ще се наложи да ме носиш.

От два дни не съм спала, нито яла,
овързана... натъртена съм цялата.”
“Не те ли беше страх?” – той я попита.
“Не, никак. Знаех, че ще ме спасите”

Към кея бързо те се приближават
и виждат там, че някой се сражава.

е битката видяха отдалече:
Върти секира Гимли, онзи – меча.
И Гимлито отгоре му се мята,
а другият косата си размята
дорде избягва острата секира.

И уж се бие, ала все позира.
Опитва на Джуджанка, без съмнение
със боя да направи впечатление.
Но Гимли, разлютен като оса,
го залови за дългата коса
и после през през лицето го съсече.

А оня до разлома се довлече
с последни сили хвърли се отгоре му,
разломът светна, после се затвори.

Фантомът, с Рианон се приближават
и Нуши Ник зад тях, извиква ”Браво!
Утрепа го! Жестока беше гледката!”

На Нуша пак не й излиза сметката:
“Защо сте тримата? Къде е Фай?”

“Бе мислех, че е тука. Кой я знай,
с един се биха – трябва да са свършили,
минутка трябва й да го довърши,
и предполагам тука се навърта...”
Съвсем наблизо Фай лежеше мъртва.


Интерлюдия. Балада за неумиращата любов. Създали: Файона и Зомби

Тя (пеейки): Не поиска да умира
моят мил – и се зомбира.
И на нищо не прилича,
но и мъртъв го обичам.

Той (с апломб): Изпитах светло чувство тази сутрин
събуждайки се в хладния си гроб,
любимата очаквам и не чувствам
дори болежките във черния ми дроб!

Тя (нещо си бълнува): Ръката си ще подадеш ли, Сам
щом моята е бледа и студена?
Дали ще ме спасявате не знам,
но струва ми се вече няма време

и чувствам се изпаднала в забвение.
А той кълне се да ми бъде роб...
Остава ми от жегата спасение
и аз да търся в хладния му гроб.

Той (патетично): Немъртъв бил съм и зелен...
Не ми пречете да обичам!
Не мога ли и аз да падна в плен
на най-прекрасната от всички?!

Вземи сърцето ми, Файона,
отдвна то във фризера стои
и го сложи във чайник на котлона
под който нашата любов гори!

Странични кибици (хор): Каква любов! Какво творение!
Божественото с дяволското сля,
но може да е изкупление
за влюбените ви сърца.

Тя (окончателно): Сърцето ти веднага взимам,
отдавна мръзне тука май.
Вземи ръката ми, любими.
Но после пак си ми я дай.


Песен шестнадесета. Ода на тъгата. Записала: Нуша

О, страшен миг, във който нашите очи
видяха мъртва на паважа Файона да лежи.
О, скръбен миг, нещастие голямо
ни сполетя. Едно да беше само...

Минута-две стоим зашеметени.
И никой не помръдва. Вцепенени
невярващи, потресени стоим.
И после - неистов вик: Не! Трябва да я съживим.

- И да открием кой подлец я е улучил -
добавя бесен Гимли. - Ще му се случи
такава случка, само да го пипна!
В мига се спусна Зомби и горко викна:

- Но стига със заканите, мислете
какво да правим, изстинаха ръцете й
които тъй изкусно боравеха с рапира!
Аз толкова я исках, но не и да умира,
преди бе тук, сега е там - за мен е все едно,
стоя аз по средата, не мога да премина
на мъртвите в полята,
вземете я върнете, че чувствам, ето,
боли ме там, където по принцип е сърцето...

Замислена е Нуша, не знае що да стори,
с другари по оръжие ще трябва да говори -
измежду вариантите, така ограничени,
да изберем един и да вървим, че няма време -
дали ще трябва в царството подземно да се слиза
или магьосник да се търси по-наблизо,
дали не знае някой някаква магия...

В далечината вълк планински вие,
сокол изписква, литва в мрака сова
луната е изгряла над върховете - нова,
едва резка в тъмата на небето.
И нищо друго в чернилката не свети.
- Добра подредба, може и да стане -
мърмори някой и шепне заклинание,
изниква силует край пристана - пристига
превозно средство - блоснежен кораб и платната вдига.
- Свил, Зомби, Фантоме - отнесете
Файона и в каютата я положете,
в легло застлано със сърма и коприна
умряла, не умряла, уют и стил да има.
И другите пристигаме след вас и чакаме ви горе
на палубата да се съберем и да говорим,
пред мен единствен път се очертава - да потърсим
магьосника, известен като Кашчей Безсмъртни,
той може да помогне, в това съм убедена,
но ще е трудно, трудно ще е да го намерим.
Аз моля, ако някой има друго предложение
да каже незабавно. И още -
това е мисия опасна, тайнствена и страшна,
не мога да ви поведа без вашето съгласие.
Тук със кама забивам във мачтата папирус, пиша
колони две с участниците в мисията:
от ляво са бойците, магьосниците - в дясно,
да зная кой ще идва, а и да е ясно
кой със какво ще може да помага.
И тъй, записването почва сега. Веднага.

За предстоящата битка се записаха:
Магьосници всякакъв сорт: Маз, Нуша, deamon (тя не каза както каква, затова по разпределение), Т-62;

Биячи, тъй наречени: Сам, Рианон, Нуши Ник.

Срамота! Половината екип се е покрил!!



Песен Седемнадесета. Тръгваме към царството на смъртта. Записала: Файона

Надвиснало тежко небето
и облаци тъмни се трупат
над портата черна, където
намира се бойната група.

Сърцата им страх не познават,
лицата – решителни, мрачни
пред портата всички застават.
Подземният свят ги очаква.

Душите на хората мъртви,
забравили мъка и радост
покой са намерили вътре -
в подземното царство на Хадес.

До него ще стигнат, през Лета,
през всички капани опасни,
че беше Файона отнета,
а те не са никак съгласни.

Не всеки пред Нуша се врече
опасния път да поеме
и Нуша отсече: “Без речи!
Да тръгваме, нямаме време.”

С магия дотук ги доведе,
едно подир друго оглежда
лицата навъсени, бледи
и после със знак ги повежда.

Надвиснало тежко небето
и облаци тъмни се трупат
над портата черна, където
промъква се бойната група.

Надолу Нуша групата повежда,
решително се движи Maz след нея
ефирна някак с пръчката изглежда,
но тя е воин, не е просто фея.

А Сам – небрежно, сякаш се намира
на пикник в парка в летен ден прекрасен,
но погледът му в сенките се взира -
за бой готов е Сам и е опасен.

Зад него Рианон – очи присвила,
камата си в ръката стиска здраво,
но няма страх в очите й красиви
и крачи тя решително направо.

Със две ръце държи си Демон меча,
напрегнато оглежда се във мрака
пред тях вода проблясва, недалече
и знае тя добре какво ги чака.

След нея движи новата ни фея,
в ръката клонче някакво размята,
с венец в косите, погледът се смее.
Това е Теди – фея на цветята.

А зомби гледа я озадачено
“Защо ти са в подземия цветя?”
Но тя закичва го с едно червено:
“Прави любов, приятел, не война”

"По принцип съм съгласен – той й кима -
в момента сме обаче на война.
Освен туй липсва моята любима.
Ще те послушам, щом я прибера."

А Нуши Ник промъква се последна,
внимателно, тила им зорко пази,
сгъстява се тъмата непрогледна
какво ли зло към тях във мрака лази?

Тук вечна нощ е, никога не съмва.
Зад тях са слънчевите, светли дни.
Пред тях - сред мрака на талази тъмни
на Стикс се носят черните води.

За миг отпусна Демон меча. Стига.
Ръцете я болят от напрежение,
но после пак светкавично го вдигна,
дочула тихо, гърлено ръмжене.

Замръзна в миг, видяла недалече
огромно куче с три глави да дреме.
“Да влезем тук той няма да ни пречи.
На връщане ще имаме проблеми.” –

осведоми я Нуша компетентно,
а тя отвърна: “Туй е Цербер, зная.
Уплаших се, но само за момент.
Със него ще се бием най-накрая.”

Но Теди се обади: “Не. Не мисля,
че трябва всичко тук да се сече.
към Цербер после мило се усмихна:
“Ела при мене. Тук! Добро момче!”

И хукна звярът, махайки с опашка.
До нейното лице ужасно близо,
протегна си главите – грозни, страшни
и с три езика радостно го близна.

“О, вижте там – май лодка се задава” –
примигна в тъмнината Рианон.
А на носа налодката застанал
с презрение ги гледаше Харон.

“Един немъртъв и седмина живи.
Това не бях съзирал досега.
Не вярвам да платите, а насила
през Стикс аз няма да ви преведа.”

Към него Демон с мигли взе да пърха:
“Ще ни помогнеш ли, добре човече...”,
но в следващия миг се спря изцъклена –
обезглавено тялото се свлече.

Със кървав меч над него Сам приклекна,
във дрехите му меча си избърса.
“Бе нещо много взехте май да дрънкате.
Със меча е по-лесно и по-бързо.”

“Душите мъртви кой ще кара тука,
щом хладнокръвно ти уби лодкаря?” –
възкликна тя. А той: “Хич не ми пука.
И който иска, нека той ги кара!”



Интерлюдия. Лично вайкане на Демон.


Демон, пръскаща хормони,
Кух глух стон отрони,
Думи тежки на мъжа изрече,
Усетила броженето във мрака:

Сам, какво направи?!?
Пазителя на мъртвите във кръв удави!
Местото му зловещо се оваканти,
Сред мъртвите новината ще заекти:

Чуйте братя с плът разложена,
Грешници пред бог нищожни,
Водевилни кухи кукли на конци,
Мрачният събира пак своите момци!

Зове ни той във армията му да се влеем,
Черепите кухи в редиците да зеят,
Ще настане черен грохотен порой
Над света на живите, без много бой.

Харон е мъртъв!
Слава на съдбата!
Ей ти, червивия,
Вземи назаем от смъртта косата!

--------------------
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Словеса и други писания


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
vladurban
неориентиран


Регистриран: 09.03.2014
Мнения: 6
Re: Колективен труд "Форумен епос", първи сезон
    #3144280 - 11.03.2014 16:24 [Re: nousha]

Ако това е цитирано по памет, то аз съм не просто удивен, а изумен.Колко е приятно да срещнеш някого във форум с такава обич към литературата.Много би ми се искало да върна жеста подобаващо,но единственото, което ми се върти е един цитат от Шекспир, който много харесвам и надя вайки се зад псевдонима
Нуша да не седи някой двуметров мъжага, а хубава жена ще го изпиша тук;
Денят без теб е тъмна нощ за мен, нощта ми с твоя лик е светъл ден! Срещнах го в един криминален роман и после специално издирих сонетите в превод на Валери Петрови се принудих да изчета всички докато стигнах до номер 43,където и открих съответния цитат. Казвам принудих се,защото всеки, който ги е чел сигурно е забелязал на кого са посветени.Бъдете здрави!


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 1 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  nousha 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг: *****
Брой показвания: 8803

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.064 seconds in which 0.048 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.