Защо искам да спечеля зелена карта

И аз да се запиша с моите причини и поводи, които са строго индивидуални разбира се.
Положението ми в България е доста добро- четири цифрена заплата, работа- инженер, изкарвам третото си висше образование и т.н..
Вероятно е правилно да започна от отношението ми към България(позитивното):
Прекарвам известно време по приложения като Quora, където отговарям на въпроси, свързани с България- култура, манталитет, език и други, като естествено се опитвам максимално да представя България като място, което вече не е в 90-те и има какво да се види. Понякога виждам как във Фейсбук, съседните ни страни ни ругаят и говорят неверни неща и то на представители на нации, които не знаят къде се намира България- естествено опровергавам теоловете в повечето случаи. Винаги си плащам за всяка услуга, колкото и некачествена да е тя и си изисквам касова бележка, уж с идеята за плащане на данъци (защото и аз плщам данъци... и то доста големи за човек, който получава само заплата и е без странични доходи). Въпреки общественото мнение- аз лично харесвам новите паметници- Самуил и Света София (като глъдка свеж въздух са ми), архитектурата отпреди ВСВ е нещо, което ме радва много, когато се разхождам из главните улици на градовете.
Какво не харесвам (респективно- защо кандидатсвам за зелена карта):
Причина- хората
Поводи- тук е правилно да посоча конкретни поводи предполагам:
- Въпреки, че останах без родители, трябваше да платя семестрилна такса в университета (който наистина ми даде много.). Защо хората- на лелката не и се занимаваше с документация, а на мен в крайна сметка с нея;
- Снощи опитах да взема нещо, което ми се полага по договор от доставчик на цифрова телевизия- “Не може да го получите защото “глупости, означаващи “след 15 минути ми свършва работното време”” (няма да коментирам съпорта);
- Колеги от настоящия университет- “Ти как така взимаш такава заплата? И аз съм завършила електроинженер?” - “Трябва да четеш и след като завършиш... и да поназнайваш английски.” -“Колко си плати, за да почнеш такава работа?”;
- Разговор с “млад социалист”: Той -“ Не можете да санирате и 1% от сградите, които социалистите построиха”, Аз - “Не си плащам данъците, за да Ви санират армортизираната панелка, която е частна собственост” Той- “Да не поддържат Народен театър “Иван Вазов”, Аз -“Нима сравнихте Народен театър “Иван Вазов” с излят и лепнат бетон?”, Той -“Нищо не разбираш.”;
- “Писна ми да плащам данъци за циганите”- същата- взима си заплатата на ръка, за да не плаща данъци;
- “Защо младите не известираме в изоставените обработваеми площи?” Отговор- Едно време такива като теб бяха в ТКЗС;
- “Смятам да направя Х нещо” (покупка на жилище, кола или друго). Изчитам сумати литература и преглеждам форуми. Бай У (да го наречем У) ми надува главата с акъл и не ме оставя намира;
Не мисля, че това са нови неща- напротив. Виждам се като сравнително прагматичен човек на който не му се занимава с глупости- не мрънкам като ме прередят, настъпят или мина покрай “култирен инвалид”, защото нямам търпението. Виждам, че проблемът на неприемането им от мен си е в мен, а не едва ли не в определено общество.
В извод- Причината за кандидатстването ми е липсата ми на принадлежност тук. Не се чувствам добре покрай балканския манталитет и дори не се усещам като част от него. Вероятно всеки е минавал през “Не принадлежа тук” и не мисля, че е нужна кой знае каква драма за това. Не знам какво бих намерил в САЩ- вероятно свобода да съм себе си без да бъда съден за различно мнение, вероятно, защото нищо не ме задържа тук, вероятно предизвикателството да започна на чисто. Анализите са много и няма как да съм сигурен кое точно ме кара да кандидатствам. Сигурното е, че въпреки резултата не се отказвам от това. А до тогава съм на принципа “Нека дам шанс на България”.