ALL.BG форуми
ALL.BG поща форуми чат стая обяви картички


Форуми » Образование и Наука » История

Страници: 1
shturman
почетен член
***

Регистриран: 17.12.2007
Мнения: 158
Отговорите на папа Николай I - Глава XVII
    #3258615 - 07.03.2015 20:59

Здравейте,
Ако приемем, че „глава XVII” от ("Отговорите на папа Николай I ...)"се отнася до частен случай в армията на ИРИ поради съображенията които ще изкажем в няколко отделни теми разглеждащи събития приблизително от посочения по тази тема период, резултата който ще видим, се различава доста от официално приетия. По тази тема, обаче ще се спрем по-подробно само на „глава XVII” от консултациите на папата.

Отговорите на папа Николай I
Глава XVII
Според официалната историография, през 866 г. в Рим пристига българска делегация, която носи списък с въпроси, които княз Борис I отправил към папа Николай I. Твърди се, че княз Борис I отправя искане за християнски и светски закони. Също така се твърди, че „глава XVII” (номерацията е според LIBI II) отразява събития свързани с покръстването на целия български народ от княз Борис I, както и унищожаването на 52 болярски рода, заедно с жените и децата – целите поколения. Латинския текст и превода са поместени на страниците на LIBI II ( стр. 80 )
Според нашите разбирания, това не отговаря на действителността. Този източник (глава XVII) не отразява покръстване на цял един народ. Отговорите на Папата по същество са консултации по конкретни теологически и общи църковни, военни и светски въпроси. Те се отнасят до отдавна покръстени хора, което ясно е заявено както от страна на питащите, така и от Папата. В това отношение показателен е например 104 ти „отговор”, който съобщава: „ A quodam Iudaeo, nescitis utrum Christiano an pagano, multos in patria vestra baptizatos asseritis et, quid de his agendum, consulitis”, че мнозина ( многобройната част – заб. моя) от населението са били кръстени от евреин (и отстояват тази вяра!), в „онова време” – както се изразява Папата, и което няма нищо общо с времето на питащия (или питащите), което се потвърждава и от други отговори. Всичко това показва, че повечето от консултациите не са във връзка с току що възникнали въпроси, а корените им са от „дълбоки времена”.
Както вече отбелязахме отговорите на Папата по същество са консултации по принципни въпроси от общ хараткер свързани с обществено-политическия живот (ако мога така да се изразя). Глава XVII, обаче не е такава, тя е свързана с конкретно събитие, участник в което е и автора на въпроса, и изисква конкретен отговор. Ние не можем механично да го причислим към консултациите по военните въпроси - които по принцип са свързани с наказателното право и в тях се съдържа информация за това: кои деяния се определят като наказания и какви са санкциите за тях. Това го различава от духа на консултациите - принципни въпроси, изискващи принципни въпроси. Горното обстоятелство според мен поставя под съмнение твърдението, че отговарите на Папата са отправени до един и същ адресат ( нещо което безпрекословно се приема от съвременната историография ). Ние обаче, на подобни въпроси няма да се спираме в настоящата тема.
За темата е необходимо да сравним латинския текст на глава XVII с текста от BLASII KLEINER ARCHIVIUM TRIPARTITUM INCLYTAE PROVINCIAE BULGARIE - който поместваме по-долу, както и други публикации. Освен това ще се спрем и на официалната интерпретация на глава XVII от отговорите, която я отнася до княз Борис I, както и ще разгледаме глава XVII , от консултациите в съответствие и с "Бертинските анали".
Преди да пристъпим към същността на глава XVII от консултациите на Папата, е необходимо да обърнем особенно внимание на понятията „populum” (populum vestrum), „proles”, „rex” и „manibus vestris”, от по-различна гледна точка - която ще разясним по-надолу в темата.
Относно термина „populum”:
Част от следващите твърдения предимно са въз основа на работата на западногерманския медиевист Michael Richter – „Латински-ключ към разбирането на света на ранното средновековие” - както и други, но с направените от нас изводи, ние няма да ангажираме никого от посочените по темата автори.
Според професор M. Richter: „историците, изучаващи средновековните писмени източници, трябва да обърнат внимание не само на съдържащата се фактическа информация в сведенията, но и на това, на „какъв език” е изложена информацията, защото да се отдели формата от съдържанието едва ли е възможно. В същото време трябва да се отбележи, че медиевистите все още не винаги осъзнават, че езикът е източник на знание, и не го спазват”. Основната цел на неговото послание е да покаже колко важно е да се разгледа тази област на изследвания, защото днес много медиевисти се съгласяват с това, че в средновековния латински е била разпространена многозначността на понятията. Например, под „populus”, в определени случаи трябва да разбираме аристокрация - а не народ.
В глава XVII от отговорите на Папата, е използван израза „populum vestrum”, който дословно преведен означава – „вашите хора”, и в случая индикира аристокрацията, а не народа – както е например в LIBI превода. За разяснявянето на понятието "вашите хора" е необходимо да цитираме и едно изследване на надпис № 61 (по Бешевлиев), на академик Ф. И. Успенски, който обръща особено внимание на израза "treptos antropos". Този израз се среща в повечето надписи свързани с името на Муртаг ( надписи от № 59 до № 67 - по Бешевлиев) и според Успенски показва, че лицата споменати с това наименование в разглежданите български надписи (както и надпис № 69 – Маламир заб. моя) са принадлежали към военната аристокрация, и в същото време, те са неговото (на Муртаг) най-близкото обкръжение ( Точния превод от гръцки на treptos е „храненик ” - treptos antropos mou - мой храненик, или - мой хранен човек!). В този смисъл, можем да считаме, че израза „populum vestrum” – „вашите хора”, се отнася именно до военната аристокрация (най -близкото обкръжение ).
Но значенията на „populus”, не се изчерпват само с това. В този смисъл следващият пример показва колко внимателно трябва да се четат латинските източници. Както е известно например, за образуването и разрушаването на Първото Бургунско кралство, както и възникването на второто кралство на Бургундия имаме твърде оскъдната информация от римските хронисти относно. Тази информация на практика се съдържа в три изречения:
„413. Burgundiones parteni Galliae propinquam Rheno obtinuerunt. 435. ilium (Gundichanum) Chuni cum populo suo ab stipre deleverint. 443 Sapaudia Burgundionum reliquiis detur cum mdigenis dividenda.”
„413. На Бургундите е била дадена във владение областта Галия, лежаща близо до Рейн. 435. Хуните окончателно изтребили него [Гюнтер] с хората му. 443. Останалата от бургундите част, била дадена на Sapaudia (Савоя), поради което те я разделили с местните жители.” (цитат по M. Richter)
Всъщност нас ни интересува втората част от този цитат, който е свързан с тълкуването на понятието „populus”, което тук, според M. Richter е очевидно, че е необходимо да разглеждаме като синоним на думата „exercitus” (войска).
Този пример показва, че израза "populum vestrum" може да се отнася до войската, още повече, че глава XVII от консултациите на папата според мен е адресирана до Началника (Rex) на войска или войски - тъй като не е посочено името и военното звание.
Според официалната историография, княз Борис I ( която отнася отговора до него ) е срещан в източниците още като Богорис (или Богор). В източниците обаче, Богорис ( Bogoris ) е титулуван като „dux” – например Georgii Cedreni Compendium Historiam Tomi Duo ( 424 стр.) – Bogoris – Bulgarorum dux, както е в „Historiam Compendium: quod incipiens a Niaephori Imperatoris, a Genecis obitu, ad Imperium Isaaci Comneni pertinet. A Ionanne Curopalate Scillizzae magno Drungario Vigla, conscriptium: Et nunc recens a loanne Baptista Gabio, e Graeco, in Latinum conuersum: Bogoris – Bulgarorum princeps и : „ Novissimum Historiae Quatuor Mundi Monarchiarum, Chaldaeorum nempe, Persarum… от ” Sebastian Heinrich Penzinger:- Rex Bulgarorum Bogoris. Освен това, както вече сме отбелязвали, още с реформите на Константин Велики и Диоклециан се пристъпва към отделянето на граничните войски (известени като limitanei, burgarii или ripenses) от полевите армии. Граничните войски остават под командването на – Dux, правомощията на duces са разширени, като те поемат командването на войските в някои провинции, ограничавайки пълномощията на гражданската администрация.
Ако приемем, че „глава XVII” се отнася до Богорис/Борис, то е очевидно от казаното до тук, че трябва да я разглеждаме извън контекста на артефакта: "Отговорите на папа Николай I", тъй като той ( Bogoris ), е посочен като командващ гранични войски на импарията - Dux. Ние ще се позоваваме и на текста (където не е споменато името на адресата, но е отбелязано, че той е „rex” !) като имаме предвид и някои особенности на латинския език.
Относно термина „rex”:
Тъй като този въпрос разглеждаме по-подробно в отделна тема, тук само за пълнота ще посочим, че Linda A. Malcor, която се позовава на Gildas („De excidio et conquestu Britanniae”) отбелязва: - „Докато Gildas прави разграничение между „rectores” ( управители ) и „duces” ( армейски командири ), то той не прави подобно разграничение между „duces” и „reges”. За Gildas, наричайки някого Roman Rex или Roman Dux, е по същество едно и също – военни командири.”
Относно термина „proles”:
Във връзка с превода на „глава XVII”, за нас е интересно мнението на г-н Г. Тодоров: - „Свети Борис и митът за избиването на 52-та рода” ( Култура – Брой 2 (2441), 19 януари 2007), където авторът отбелязва нещо много важно, но което според нас, не е до край и вярно интерпретирано: … „ Папата никъде не казва, че те не са били в състояние да навредят на българския владетел (решаващ довод), а използва юридическия аргумент, че „ не са били изобличени, че са дигнали оръжие против Вас. Но щом е така, значи това са люде годни да носят оръжие.”
Ние тук няма да се спираме на работата на г-н Тодоров, но ще отбележим, че тя показва възможността за по-различен поглед върху разбирането на „глава XVII” от отговорите на Папата (на което ще се спрем по-надолу в изложението).
Всъщност един бегъл поглед в латино-българският речник показва, че думата "proles" освен значенията: потомък, син, дете, поколение, потомство, род – допуска и значенията: млади войници; отряд млади войници.
Относно израза „manibus vestris”:
Спорд популярния превод (например превод LIBI II стр.80), този израз означава : със собствените си ръце”, но неговото тълкуване обаче, може да бъде и по-различно - в „ De Bello Gallico Chapters 24-38 Book V – XXIX, е разказана интересена случка, която ние посочваме в потвърждение на това:- „Contra ea Titurius sero facturos clamitabat, cum maiores manus hostium adiunctis Germanis convenissent aut cum aliquid calamitatis in proximis hibernis esset acceptum”, (на тези неща се противопостави Titurius, че ще направят това твърде късно, когато по-големи сили на противника, след съединение с германците, трябва да са се събрали… )
(заб: - Реакцията на Titurius, е по повод на това, че Arpineius и Iunius съобщават на Legata какво са чули от врага, и въпроса който е възникнал пред римляните е бил: трябва ли да се отклоняват от лагера без заповед на Цезар.)
Всъщност, това което ни интересува по темата е израза „cum maiores manus hostium” – който в случая означава: „когато по-големи сили на противника”. Тук израза manus/manibus е използван в смисъл на сили на противника - войска.
Ето защо можем да считме, че в случая израза „manibus vestris” не трябва да се превежда: "със собствените си ръце", а със собствените сили ( "вашите сили" ) - като се имат предвид естествено военните сили.
Както вече отбелязахме „глава XVII” от правните консултации на папата е публикувана и в:
BLASII KLEINER ARCHIVIUM TRIPARTITUM INCLYTAE PROVINCIAE BULGARIE
Nueva Rome 4
( Francisco Javier Juez Galvez )
Където целия този текст е предаден по следния начин (стр. 58):
[EPISTOLA NICOLAI PONTIFICIS AD PRINCIPEM BULGARORUM.] Patet hoc ex epistola Nicolai ad consulta Bulgarorum, cap. 17, his verbis: Igitur referentes, qualiter divina clementina Christianam religionem perceperitis, qualiterque populum vestrum baptizari omnem feceritis, qualiter autem illi, postquam baptizati fuere, insurrexerint unanimiter cum magna ferocitate contra vos, dicentes non bonam vos eis legem tradidisse, volentes etiam vos occidere et regem alium constiture. [PRIMA CONSULTATIO PRINCIPIS BULGARORUM, AN PECCAVERIT OMNES UNANIMITER OCCIDENDO QUI POST BAPTISMUM FIDEM CHRISTI RESPUEBANT.] Et qualiter vos divina cooperante potentia adversus eos praeparati usque ad modicum superaveritis, et manibus vestris detentos habueritis, qualiterque omnes primates eorum atque majores cum omni prole sua fuerant perempti, mediocres vero seu minores nihil mali pertulerint, de his nosse desideratis qui vita privati sunt, utrum ex illis peccatum habeatis. etc.
Този текст се различава от LIBI текста: като след „adversus eos praeparati” – липсва прилагателното „maximo”; след „cum omni prole sua” - липсва „gladio”, както и: fuerint - fuerant ; interempti – perempti ( при Blasius Kleiner например). Това предполага, превода на израза „praeparati usque ad modicum superaveritis” да изглежда по доста по-различен начин от този на LIBI. Предлога „usque”, пред съществителното modicum в израза „adversus eos praeparati usque ad modicum”, което е в подчинителна връзка с глагола в минало причастие „praeparati”, в случая само показва/подсилва отношението на зависимост между двете думи в цитата.
Имайки предвид казаното до тук по темата, предлагам следния осъвременен превод:
И тъй, Вие съобщавате за това как с божествената милост сте приели християнството и как сте запавядали да се кръстят всички ваши хора, но също и за това как те след като били кръстени, единодушно с голяма жестокост се надигнали срещу Вас, казвайки, че сте им дали нечист закон, и даже са искали да ви убият и да провъзгласят друг Началник и как Вие, със съдействието на божествената сила срещу тях сте били подготвени и за малко (кратко време - заб. моя) сте ги изпреварили, и вашите сили ги задържали пленени, как всички с най-висок ранг, както и ветераните с целият им отряд (отряд млади войници- заб. моя) били унищожени, а средните или низшите не претърпели никакво зло. (Вие) Желаете да знаете (разберете) за кои от тези, които са лишени от живот, имате грях поради тях.
Защото, във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от Ваша страна, щом войници, които не са участвали в замисъла на своите предводители и не са били изобличени, че са дигнали оръжие против Вас, са били избити заедно с виновните.
Папата никъде не казва, че те не са били в състояние да навредят на „българския владетел” (решаващ довод - както отбелязва г-н Тодоров), а използва юридическия аргумент, че „ … не са били изобличени, че са дигнали оръжие … ”. Следователно това са люде не само годни да носят оръжие, но са въоръжени и способни да боравят с такова. С други думи, именно този така наречен „решаващ довод”, трябва да подскаже, че тези люде са на военна служба. В този смисъл войниците не могат да участват в „замисъла” на своите командири (предводители) – те само изпълняват заповеди, което естествено не е уточнено, но е пределно ясно за Папата ( по LIBI II ).
Тъи като разглеждаме "глава XVII" от консултациите в съответствие и с „Бертинските анали” (Bertiniani annales, pars III an. 866. Pertz, Mon. Germ., t.1, p. 473-474), то е необходимо да отбележим, че Хинкмар Реймски за 866г. пише следното:- „Rex autem ex proceribus, qui populum maxime adversus eum incitaverunt, interfecit numero quinquaginta duos, reliquum autem populum inlaesum abire permisit.”
Имайки пред вид казаното по темата - т.е., ако разглеждаме двата източника съпоставяйки ги, ние виждаме, че информацията която се съдържа в него е доста по различна (от официално приетата), поради което предлагам следния осъвременен превод:
Обаче Началника (Командващият/Rex), освен висшите офицери наказал със смърт и петдесет и двама, които най-много провокирали войската против него, а на останалата войска позволил да си отиде невредима.
(Proceribus – същ. от м.р., датив/аблатив, мн.ч. от „procer” – благородник, аристократ, началник, в най-общия случай – човек който води компания, група, общество и т.н.)
С други думи, ако приемем, че описаните събития се отнасят за войската (цитата по LIBI II стр. 80 - който вече посочихме по-горе), то висшите офицери заслужено били наказани със смърт, но освен тях, същата участ постигнала и още 52-ма ( в случая израза "ex proceribus", ще обозначава наказаните извън бройката на офицерите !) от най-изявените провокатори - от войниците. Както вече отбелязахме, войниците не могат да участват в оргонизирането на „замисъла” на своите командири (предводители) – те само изпълняват заповеди, но това не е пречка, някои от тях да провокират войската против Началника/Rex. Дори и да не се стигне да ефективни действия, наказание обаче, за тях също трябва да има. Смисъла на исканата консултация е: дали е правилно тяхното наказание, и дали за това Командващият/Rex носи грях – което е видно от отговора на Папата , защото той не казва, дали са виновни, или невинни, а само потвърждава, че …”не са участвали в замисъла на своите предводители и не са били изобличени, че са дигнали оръжие…”, но са избити заедно с виновните (носещите отговорност и заслужаващите наказание) – което в този случай не е извършено без грях ( според Папата - по LIBI II ).
Обобщение:( а от там и на разглежданите събития).
- Ние приемаме, че „глава XVII” се отнася до частен случай в армията на ИРИ поради съображенията които изказахме (друг е въпроса, защо „глава XVII” е прибавена към отговорите на Папата до българите! ), а уточняването на името Богорис/Борис I - ви, ( каквото е и становището на официалната историография) - очевидно потвърждава този факт, след като той е титулуван в редица източници като командващ гранични войски на Импарията - Dux и израза " populum vestrum" се отнася до: всички войници (ваши войски) - старшите офицери и причислящите им се войскови части, което придава съвсем друг смисъл на текста (а от там и на разглежданите събития), както вече посочихме.
- Израза: "... срещу тях сте били подготвени и за малко (кратко време - заб. моя) сте ги изпреварили, и вашите сили ги задържали пленени, " - който предлагам, очевидно показва, че превантивните действия са извършени от охраната ( "вашите сили" ), въпреки че не е изрично посочено в текста и означава, че така наречените "бунтовници" са били задържани преди да предприемат ефективни действия, а всички наказания са наложени впоследствие. В официоза този текст е предаден като: - " сте ги надвили от мало до голямо и заловили със собствените си ръце" - както неопределеното действие "сте ги надвили" внушава за сражения с жертви и т.н., а задържането е станало вследствие на победата на Богорис/Борис I - ви над "бунтовниците" . Тук е необходимо да отворим скоба и да посочим, че "глава LXXVIII", която обикновено не се коментира съвместно с „глава XVII” - казва, че войниците* които поради християнството: "се надигнали против Вас" - са поискали покаяние т.е.: - от всички тях. Тук не се говори за оцелели в бойни действия (или бунта) които са поискали покаяние.
- Този случай може да се счита за начало на поредица от събития давели до гражданските войни войни в Империята ( припомнети си тимата: "Войните на Симеон Велики-граждански войни /emphylios polemos/ в ИРИ!) и завършва с връчването на "palace regalia"от Константинопол но Петър I.
(...)* - в LIBI текста превода е: - "оня народ" .
Поздрави,
Щурман
п.п.- Темата тук, е представена със съкращения.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
shturman
почетен член
***

Регистриран: 17.12.2007
Мнения: 158
Re: Отговорите на папа Николай I - Глава XVII
    #3273301 - 05.05.2015 23:34 [Re: shturman]

Здравейте,
Както вече отбелязахме, днес много медиевисти се съгласяват с това, че в средновековния латински е била разпространена многозначността на понятията.
Във връзка с това е необходимо да направим едно уточнение: - Думата „Lex” често се среща в отговорите/консултациите на Папата. В глава XVII се казва: - „dicentes non bonam eis legem tradidisse”. Още в следващия отговор XVIII е казано „ Quid de his, qui legem Christianam respuunt, agere deberis ”. От глава XVII е видно, че „бунта” против началника е предизвикан от това, че той е дал „non bona lex” („нечист закон”) - от гледна точка на подчинените му. За римската курия, думата „Lex” в единствено и в множествено число има различни значения. Първо, да опише начина на живот, и на второ място - като наименование на християнската религия - право и норми ( „Lex Christiana” ). Петте книги на Мойсей били известни/дадени като „закон на Мойсей - Lex”, като задължителни за евреите. С течение на времето, в произведенията на християнските автори се наблюдава постепенно смесване на значението на понятието lex, от Петокнижието към целия Стар Завет, а след това и към цялата християнска религия. Следва да се добави, че термина „Lex” по-късно започва да се приема като частна разновидност на понятието „ins”. Така например през XII в., Грациан, който на свой ред се позовава на Исидор Севилски, казва:- „Ins generale nomen est, lex autem iuris est species ” (Правото е общо понятие, закона-разновидност на правото). В действителност в папските писма „Lex” се среща също и в множествено число, и в тези случаи винаги се отнася до светското право. Така например: „Leges vos mundanas postulare perhibetis ” (Вие говорите, че установявате светски закони) (XIII); „sacri canones, quae leges mundanas sanciunt ” (…) (XCV). Имено по такъв начин се създава впечатлението, че за папската курия думата „Lex” в единствено, и в множествено число има различни значения.
Поздрави,
Щурман.


Екстри: Изпечатай мнението   Напомни ми!   Уведоми модератора  
Страници: 1



Допълнителна информация
0 регистрирани и 2 анонимни потребители в момента разглеждат този форум.

Модератор:  cherkezs 

Изпечатай темата

Възможности в този форум:
Не можете да добавяте нови теми
Не можете да отговаряте на мненията
HTML - забранен
Псевдо-HTML - разрешен

Рейтинг:
Брой показвания: 1632

Мнението ти за темата:

Прехвърли се в



ALL.BG не носи отговорност за съдържанието на мненията, публикувани във форумите.

НАЧАЛОРЕКЛАМАВРЪЗКА С НАСКОНТАКТИЗА НАС

©1999-2015 ALL.BG Всички права запазени!

Generated in 0.02 seconds in which 0.004 seconds were spent on a total of 13 queries. Zlib compression enabled.